Начало

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

ТАЙНАТА
НА СЛУХА

Варна, 2019 г.

Предговор

Слухът е смисълът на живота. Слухът е Мъдрец.

Слух, който чува Неизреченото, е Мистерия.

Чрез Слуха откриваме Тайната Божия в себе си.

Слухът променя времето, Слухът пресътворява.

Слухът е по-бърз от светлината, по-бърз от мисълта.

Слухът е Царство, ако Бог се е вселил в тебе.

Слухът е Умение на Бога да говори в Себе Си.

Ако си чул Бога, ураганът вече не е ураган. Ураганът вече е Поезия.

Ако си чул Бога, трудността вече не е трудност. Трудността вече е Музика.

Ако си чул Бога, вече си узнал своя Произход.

Слухът е Дар за Сърцето от Безкрая.

Слухът е Умение да виждаш в Невидимото.

Окултният Слух чува Тишината в Тишината.

Окултният Слух чува Сиянието в нещата, Музиката в нещата, Скрития Трепет в нещата.

Окултният Слух в най-дълбокия смисъл чува това, което трепти, и това, което е скрито в Трепета.

Истинското Ухо е създадено от Древния Вятър – Бащата на Слуха.

Ти имаш Дълбинен Слух, когато си отстранил световете в себе си.

Окултният Слух е Царство. С него можеш да чуеш най-древното Излъчване.

Окултният Слух е Царство. С него можеш да чуеш Пълнотата, която никога не прекъсва.

В Окултния Слух се таи Древен Извор – Несекновение.

Ние сме това, към което Слухът ни води. Слухът е, който вижда Пътя, а не очите.

Да имаш Окултния Слух, това значи да имаш Бог в себе си и Неговите Небеса, Неговите Тайни.

Слухът е Сърце, изтъкано от Изначална Радост.

Ако Слухът е дошъл до тебе, Бог е дошъл, за да ти каже: „Ела в Моя Дом!“.

Окултният Слух е Пределът на Развитието, Пределът на Покоя.

Ти чуваш това, което те чува.

Кой е създал Слуха? Този, Който няма Слух, но се е пожертвал и е станал Слух.

Външният слух чува шума от световете. Вътрешният Слух чува Тайни Небесни, а Окултният Слух чува Божията Изначалност.

Окултният Слух живее в Сърцето на Покоя.

Окултният Слух е излъчена част от Нищото. Ти имаш Слух, когато Нищото те е призовало.

Окултният Слух е даден, за да проз­реш своята Безпределност.

Само в Нищото можеш да чуеш соб­ственото си Себепознание, собствената си Дълбина.

Що е Тайният Слух? Що е Тайната Стаичка? Ухото на Нищото, Ухото на Безпределното.

Само Безпределното чува, само Безпределното има Слух. Пределното е ограничено.

Питаш ли Бога с Тайния си Слух, Неговият Глас ще пробие Тишината и ще ти отговори.

Ако имаш Тайния Слух, имаш в Дълбините си Бога, защото Сам Той се е посял в тебе.

Ако наистина си чул Бога, ти вече нито си смъртен, нито си Безсмъртен. Ти вече си част от Древната Тишина на Бога, от Несподелената Тишина.

Който е изгубил Слуха си, е станал сътворен. Който е възвърнал Слуха си, е станал Несътворен. А който е изгубил и двата си Слуха, е станал Неведом.

Елеазар Хараш

БЛАГОВЕСТИЕТО НА
ДУХА БОЖИЙ

Аз съм Този Бог вътре в теб. Бог Тайний, Неизследимий, Вечний, Който обитава в Правда и Истина. Аз съм Онзи, Който говори всякога, Който учи Мъдрост. (93/стр. 22)

Аз съм Онзи, Който съм бил с тебе винаги. Аз съм Онзи, на Когото си чул Гласа. Аз съм Онзи Бог Любов.

(93/стр. 22)

…Разбираш ли каква голяма Тайна лежи още пред теб? Тази Любов, това Мое Присъствие, този Мой Говор с твоята душа. (92/стр. 142)

Ето, Аз съм Този, Който говори с тебе. Много пъти съм ти говорил с Благост и с Любов. Затова прослави Ме и ще те прославя. Благослови Ме и ще се благословиш. Освети Името Ми в душата си.

(93/стр. 19)

…Истината, която Аз полагам пред теб, е тази: опитай Ме и ще Ме познаеш, че съм благ Аз и благоутробен; повикай Ме и Аз ще ти отговоря, и ти ще Ме поз­наеш. (92/стр. 142)

Ето, Онзи, Който движи, Който върши, Който ражда, Който ви кара да мис­лите и правите добро – то съм Аз, Бог Великий. Ето, всеки ден идвам рано при вази и по всякой начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя блага и възвишена мисъл за собственото ви добро. Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя Живот… (93/стр. 10)

…Истина ви казвам като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, за­щото не съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единний Бог, Който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата? (93/стр. 9)

Ето, Аз съм, Който оживявам Словото Божие във всяко сърце, което го приема – Този Истий, Който ти говоря и Който ти диктувам Тайните на Царството Божие да ги проумяваш. Аз те следя на всяко място и те ръководя и пазя във всичко, и ти давам Своята Благодат да растеш и се усъвършенстваш в познанието на Моето Слово.

(92/стр. 146)

Тия са Мои думи, които ти Аз каз­вам. Запечатай ги в сърцето си и знай, че Аз съм близо и съм готов вече да ти помогна. Аз ще огладя и ще изгладя всичките ти пътища. Ще ходиш отнине винаги в Моето Присъствие и ще благоволявам в теб всякой ден… (92/стр. 148)

…Бъди верен, ще познаеш, че това са Мои думи… Истината съм Аз, Господ твой, и Животът съм Аз, Бог твой, и Духът Ми е твоят Ръководител, Който те ръководи, Който те учи и Който оживотворява Словото Ми всякой ден в твоето сърце, за да Ме познаваш.

(92/стр. 149)

Казал съм ти ясно във всякой случай как да постъпваш. Ти си чувал и съзнавал винаги Моя Глас. Той е бивал по-ясен, по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до Мен… Аз съм бил винаги близо – всякога да изправя обърканото и да преобърна всичко да ти съдейства за Добро. (92/стр. 149, 150)

Казах си: „Тук е една душа, която Ме търси, […] която постоянно търси Виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот“. Прострях тогава Ръката Си като на Застъпник, Баща, като Брат, като Приятел и те хванах, без да Ме познаваш, и те поведох към мястото на Спасението, за да се избавиш. Благоустроих Пътя ти, приготвих всичките средства, теб нужни, за да идеш да се учиш и възпитаваш под Моето Ръководство. (92/стр. 157)

Днес е последният ден на курса ти, който завършваш, и ще държиш изпит пред Самаго Мен. И когато минеш благополучно, ще те въведа в една Нова област, в един Нов живот, теб непознат досега, и там ще те науча на всичко, и ще ти покажа как трябва да действаш и работиш. Ако разбираш значението и духа на тия думи, ти си постигнал Пътя Ми, приближил си се до Мен и действието на Вярата ще произведе онова вътрешно променение… И тъй, като знаеш Истината, остава да я възприемеш. И когато възприемеш, ще се ознамени денят на твоето раждане в Бога. (92/стр. 157, 158)

1. ГЛАСЪТ НА БОГА

Това е Зовът на Единния

„Ела след Мене!“ Това е зовът на Единния, Който е създал всичко в света. Този зов е в самите вас… Единният говори на всички езици и на всички живи същества. Няма момент в живота на човека, когато Той да не е говорил и да не говори…

(80/стр. 155)

„Ела след Мене!“ Този е зовът на Единния, на Свещения, Който минава през Земята. Тръгнете след Неговите стъпки! Вървете по Пътя, по който Той върви, ако искате да станете хора на Новия живот, на Новата култура, която сега иде в света.

(80/стр. 174)

Когато Бог ви повика, веднага станете и идете при Него… Аз съм правил много опити и наблюдения и съм дошъл до зак­лючението, че който чуе Божия Глас и му се отзове, той всякога печели.

(38/стр. 91, 92)

Вярвайте, че още днес можете да пос­тигнете своите идеали: да станете умни, силни, здрави, свободни хора. Изгубите ли днешните условия, мъчно можете да се върнете към тях. Чуете ли Божия Глас, тръгнете след него още днес. (20/стр. 105)

„Ела след Мене!“ Новият, Светлият Път изисква смели хора. Като чуете този вътрешен зов, вие ще помислите, че трябва да напуснете живота си. Не, вие трябва да напуснете само онези мъртви, изостанали от вековете, архаически неща и да се запознаете със Същинския Живот.

(80/стр. 162)

Свещено нещо е
Общението с Бога

Работете върху Слуха си да го развиете музикално, отдалеч да чувате стъпките на Бога. (26/стр. 311)

Свържете се с Бога, че дето и да минете, да чувате Неговия тих и сладък Глас. Чуеш ли Гласа на Бога, спри се. (17/стр. 46)

И ще чуеш Гласа Му – като глас на хилядострунна арфа, като глас на много води, като радостна песен. Тоя Глас ти е тъй познат, тъй близък и свой! И ще проблесне в тебе светъл спомен за твоята Родина. (94/стр. 6)

Няма по-красиво, по-възвишено нещо от това човек да има Общение с онзи Възвишен свят, да чуе Тихия Глас на Баща си, …Музикалния Глас на Баща си; като му проговори веднъж, да му светне в ума и в съзнанието. И тогава той ще отиде на работа в света. (87/стр. 413)

Сега аз искам всички да имате една Свещена Идея в душата си за Бога, да слушате Гласа Му. Тогава ще бъдете подобни на Него, ще бъдете носители на Неговата Идея. Тогава ни най-малко няма да чувствате беднотията. Че сиромашия щяло да има, че страдания щяло да има, всичко това ще изчезне. …Когато повярваш в Бога, каквото пожелаеш, всичко ще имаш: светът ще се отвори пред тебе, Небето ще се отвори пред тебе, Ангелите ще ти проговорят, Бог ще ти проговори; каквото помислиш, ще стане. Като помислиш хубавото, и то ще дойде. (87/стр. 538)

…Като съзнателен човек, трябва да служиш на една Велика Идея. Тогава Господ ще живее в теб. Ще Му служиш, ще се вдъхновяваш и всеки ден ще слушаш Гласа Му. Този Глас е толкова хубав, толкова красив, толкова благ, толкова тих, че като го възприемеш и разбереш, умът ти се разширява, просветлява, сърцето ти се облагородява и от тебе изчезва оня дух на униние. Ти се повдигаш, казваш си: „Има за какво да се живее!“.

(28/стр. 47, 48)

Спрете се да помислите, че Бог работи за вас; Той обърнал внимание върху вас и вие досега не сте оценили Неговата Любов. Спри се да чуеш Гласа Му.

(64/стр. 243, 244)

Този, Който е сега във вас, слушайте Него… Той е Великият Господ на Любов­та, …Който спасява, Който се жертва, Който всеки ден ни дава храна и утеха във всички положения. (69/стр. 140, 141)

Като помислиш за Господа, ще се подмладиш. Ти, като станеш, помисли заради Него. Не мисли, че е някъде, но мисли, че всичко това, което съществува, Той взема участие в него… Щом станете сутрин, седни на леглото, не трябва да се обличаш; тъй както си, седни и веднага отправи ума си към Него като едно невинно дете. Поблагодари на Бога, че си станал. Че Господ има да ти каже много работи. Може би една, пет секунди си помисли и след това се обличай. Стани тогава и ти ще бъдеш весел. (64/стр. 244)

Някои искат да турят Господа в храмове. Цялото небе не може да Го побере, че какъв храм ще Го побере? …Единственото място, дето Бог говори, то е човешкото сърце. Единственото място, дето Бог говори и дето по някой път Господ прави визита, то е човешката душа. (51/стр. 49)

Изучавайте Великите Божии Дела и знайте, че всеки момент сте под наблюдаване, под зоркото око на вашия Създател. Той мълчи, гледа и като види, че постъпвате добре, тогава проговаря. (29/стр. 268)

Да имаш вътрешно Общение с Бога, да чуваш Неговия Глас, да чувстваш, че Той е доволен от тебе, това значи да имаш вътрешен Мир и Спокойствие.

(49/стр. 190)

Бог не е в бурята,
но в Тихия Глас

Езикът на Истината, това е най-деликатният език, който някъде съществува. Той не е език на гръмотевица, той е наречен в Природата „Тихият Глас“ – той е онова, Висшето Съзнание. Когато то проникне в сърцата на хората, те разбират.

(5/стр. 131)

Съвременният човек трябва да стане разумен, да се свърже с Бога, да чуе Неговия Тих Глас. Той ще чуе този мек Глас, когато всички гласове вън и вътре в него престанат да му говорят. (66/стр. 125)

Светът няма да се оправи нито чрез бурята, нито чрез огъня, но чрез Тихия Глас, т.е. чрез Разумното Начало в човека.

(38/стр. 110)

И тъй, бурята, огънят, това са методи, които се прилагат в нисшите светове. Обаче, когато е необходимо да познаем Божествения свят, Божественото, тогава ще чуем Тихия, Мекия Глас. (38/стр. 110)

Докато се интересувате от това защо двама души се карат помежду си или изживяват някакво съмнение, вие сте в метода на бурята… Бурята е метод, който се прилага от хората. Бог не е в бурята, не е в огъня, не е в омразата, в съмнението, в отмъщението, в осъждането. Бог е в Тихия Глас у човека. Той е Разумният живот. Той е в Тишината. (38/стр. 110, 111)

Когато Тихият Глас проговори на човека, той ще разбере какво нещо е Божественото и какво – човешкото и ще си каже: „Едно време живях в бурята, във ветровете като птица, но сега разбрах Великото…“. (38/стр. 111)

В човешката душа се крие Божественото Съзнание, което за да [го] намери човек и да му поиска помощ, в него трябва да утихне всяка буря, всеки шум, да изчезне всяка завист, злоба, всяко съмнение, маловерие и т.н. Изчезне ли всичко това от човека, той се поставя в положението на едно разумно дете, което чува и разбира Тихия Глас на Бога в себе си.

(4/стр. 139)

Чувате ли Гласа на Бога? Какъв е той? Тих е Божият Глас. Когато в Природата се явяват бури и ветрове, това отдават на Господа. Не, бурите са създадени от други същества. Гласът на Бога е Благото в света – най-хубавото, най-красивото нещо, което съществува. (2/стр. 94, 95)

Кой не е чувал нежния глас на майка си: „Стани, мама!“? На кого Господ не е казал: „Стани, излез вън, Слънцето изгря!“? Всеки е чувал Тихия Глас на Бога да го подканя да стане… (55/стр. 5)

Слушаш ли Тихия Глас на Бога в себе си, ти си здрав, бодър, свободен, готов на всякаква разумна жертва. (23/стр. 47)

Слушайте Тихия Глас в себе си… Всеки друг глас вън от Тихия Глас трябва да се проверява. Само така можете да решавате правилно въпросите на живота.

(23/стр. 50)

Тази година аз ви пожелавам да чуете Тихия Глас на Господа във вас. Той носи Красивото, Великото, Мощното в света. Когато Тихият Глас дойде в човека, тогава неговият характер е създаден вече, тогава се проявява и неговата сила. Тихият Глас прави човека силен и богат. (4/стр. 139)

Велико нещо ще напише само онзи поет, който е чул Тихия Глас на Бога в себе си. Той ще обезсмърти името си за вечни времена. Всяка дума, която излиза от неговото перо, ще бъде жива капка от извора на Вечния живот. (66/стр. 126)

Бог е говорил в миналото, говори и днес

Бог не е престанал да говори на човека и няма да престане. От хиляди години Той говори, но малко се възприема от това, което говори. И днес Той говори по Нов начин. (36/стр. 221)

Слушай какво ти казва Господ сега! Радвай се на това, което Господ ти е говорил в миналото! Ние мислим, че Господ едно време е говорил, а сега не говори. Не е така. Господ и сега говори… (16/стр. 139)

…Господ не е престанал да говори и постоянно говори. Като деца, Господ ви говореше като на деца; като възрастни, Господ ви говори като на възрастни…

(75/стр. 55)

Ще кажете, че Мойсей говорил с Бога. Навремето Бог говорил на Мойсея по един начин, днес ще му говори по друг начин. (78/стр. 167)

Бог е говорил в миналото, говори в нас­тоящето, ще говори и в бъдеще, но само на онези, които имат Любов. (23/стр. 8)

Бог всякога ти говори

Бог говори на всички същества. Той всякога им говори. Всичко, което прави човек, неговите мисли, чувства и пос­тъпки се отразяват в Божественото Съзнание и тогава Бог говори на човека. И тъй, човешкото съзнание непрекъснато се отразява в Божественото Съзнание и последното говори на човека. Значи, и Божественото Съзнание се отразява в човешкото. (16/стр. 140)

Преди да действаш, вслушвай се във Вътрешния си Глас. „Чий е този Глас?“ На Бога. Той всякога ти говори. (33/стр. 245)

Апостол Павел е един философ, той е казал: „От Вярата зависи слушането“. Това е съвсем дълбока философия, ще я обясня накратко: ако имаш Вяра, ще можеш да слушаш отвътре това, което Бог ти говори; душата ти ще възприеме това, което нашепва Бог. А Бог говори постоянно на човека. (17/стр. 435)

Казано е в Писанието: „Слушайте Тихия Глас на Онзи, Който постоянно ви говори и в радости, и в скърби“. И днес, когато аз ви говоря, не правя нищо друго, освен да поливам корените на живота във вас. В това дърво е Онзи, Който постоянно ви говори. (23/стр. 47)

Няма човек, на когото
Бог да не говори

Кой ни тласка към Възвишеното, към Благородното? Бог, Божественото у нас. Този, Тихият Глас, който говори вътре в нас – това е Бог. Той говори във всички хора. (16/стр. 138)

Вслушвайте се в Тихия Глас, който говори на сърцата ви. Това е Гласът на Бога. Няма човек на Земята, комуто този Глас да не говори. (16/стр. 139)

Ти се радваш, доволен си. Радостта ти – това е Божият Говор… Господ говори на всички. Всички чуват Господа, Който им говори. Когато Господ проговори на човека и му каже само една дума, това струва повече, отколкото всичко, което досега е имал. (16/стр. 139)

Във всички времена Бог е говорил на хората. Не е било време, когато Бог да не е говорил. Някои мислят, че могат да бъдат самоуки. Все ви е учил някой, но сте забравили. Бог е говорил на всички, но едни са чули, а други са забравили.

(17/стр. 46)

Господ живее в нас, някой път дълго време мълчи, а някой път говори. Аз зная, няма нито един от вас, на когото Господ да не е говорил. На всинца ви е говорил Той, но не еднакво вие сте Го разбрали…

(73/стр. 199, 200)

Всеки трябва да чува
Божия Глас

Първото нещо, което се иска от вас, е да възстановите връзката си с Първата Причина на нещата, да чуете Гласа на Онзи, Който ви изпратил. (78/стр. 146)

Помнете, че Бог е между вас, живее във вас, в душата на всеки човек… Ако искате да бъдете щастливи, слушайте Неговия Глас. (19/стр. 259)

Всеки ден да отиваме при Бога, да чуем една дума от Него и тогава ще бъдем весели и ще свършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. (17/стр. 100)

…Господ… Когато вие се пробудите, ще чуете Неговия Глас. И като го чуете, той ще бъде толкова сладък, този Глас ще произведе цял преврат в живота ви и вашата работа, каквато и да е, ще се осмисли. Този Господ ще осветли всичките ви работи. Тогава най-малките работи ще ни бъдат приятни да ги правим. (69/стр. 59)

Спасението седи само във вътрешното пробуждане. Който и да ви проповядва, ако вие сами не чуете този Вътрешен Глас, въпросът за вас ще остане неразрешен. Но в деня, в който вие чуете този Глас, той ще се разреши. То няма да бъде едно обикновено слушане, а ще бъде както когато чуете онзи, който донася радостна вест – един ваш роднина ви прави наследник на 10 милиона наследство – и ви даде съобщението. Нали тази вест ще бъде най-приятната? …И Господ, като чуете Гласа Му, ще направи такава промяна, че вие никога няма да се връщате назад. (69/стр. 59)

И тъй, желая всинца да бъдете млади, млади, млади, верни и истинни… И този Господ да говори на всинца ви, да говори на сърцата ви, на душата ви и да не се отказвате. Той говори на душата.

(73/стр. 158, 159)

На този Господ чувал ли си Гласа? Разговарял ли си се с Него? А не да гледаш какво са говорили Пророците. Ти трябва да имаш една опитност: не в бъдеще, досега поне веднъж в този живот трябва Господ да ти е говорил. (73/стр. 33, 34)

Днес направете един малък опит. Всеки един от вас... така да се вглъби в себе си – откакто изгрее Слънцето, докато залезе – да се вслуша и чуе онзи, Тихия Глас в себе си. Искам всичко да направите. Опитайте да ви проговори Господ. Като ви проговори, ще дойде Нова Светлина. Ще кажете тогава: „Мъртъв бях едно време, но сега съм жив“. Всичко онова, което ви тежи на сърцето, всичко туй ще се стопи, ще се чувствате като новородено дете, ще се зарадвате. Всичко ще ви бъде приятно – всичко, което виждате. Ще чувате, че от всичко излиза Божествен Глас, музика. (86/стр. 396)

Бог говори
по различни начини

Той през всичките векове те е пазил, обгръщал те е с Любовта Си и ти е говорил по хиляди начини. (94/стр. 7)

…Трябва да помним Създателя си, защото яденето и пиенето, и всичкият въздух, водата, светлината, всички онези условия и възможности, които нашият ум може да си представи, всички се крият в това Същество, Което не е такова, каквото хората описват. Това Същество борави в нашето съзнание чрез всички хора, които Той е създал. Бог, Създателят, Този, Когото обичаме, някой път може да ни проговори чрез някой лист, чрез някое животно, чрез една млада мушица, …чрез един човек, чрез една книга, чрез един скъпоценен камък, чрез светкавицата в Природата или вечер чрез някоя звезда – в каквото и да е направление. Хиляди са начините, чрез които Бог може да употреби едно благотворно влияние върху света. (87/стр. 169)

Бог е говорил на човека в миналото, говори му и днес. Как? Чрез светлината и тъмнината, чрез въздуха и водата, чрез растенията и животните, както и чрез неговите близки. Така именно човек дохожда до Дълбоко Вътрешно Разбиране на нещата. (36/стр. 311, 312)

Веднъж ти си дошъл на Земята между хората; Бог те учи чрез майка ти, чрез баща ти, чрез сестра ти, чрез брата ти, чрез обществото, чрез народа, чрез небето, чрез бурите и ветровете и т.н. И най-пос­ле, след като научиш уроците от всички тия учители, ти ще чуеш и Божия Глас. Това е Божественото, което ще заговори в тебе. (57/стр. 120)

Когато иска да каже нещо на хората, Бог им говори отвътре, като изпраща затова Духа Си. Понякога Той им говори чрез Ангелите, чрез Светиите, чрез Праведните или чрез някои техни заминали за онзи свят. (80/стр. 78)

Господ е навсякъде и ви говори чрез всички хора, чрез съзнанието ви, чрез съвестта, чрез болести и страдания.

(72/стр. 303)

Единственото Същество, Което ви люби, то е Бог… И в страдание, и в радост Бог е, Който ви говори. Туй е една от великите Истини. И когато казвам: радвайте се и в страданието, и в радостта, то е затуй, защото Господ ви говори. В страданието вие Господа не разбирате, а в радостта Го разбирате, но и в единия случай, и в другия Бог е, Който ви говори вътре във вашите сърца. (69/стр. 276)

Казва Апостол Павел, че Бог в древността е говорил чрез Пророците на хората, но те не вярваха. После им говори чрез Своя Син и пак не вярваха, имаше едно разколебаване. Но сега Бог иде да говори на хората по друг начин. На съвременните хора Бог ще говори чрез Истината. Истината, това е най-високият връх, който ще бъде виден от всички. И Законът за Истината е следният: онзи, който я възприеме, възкръсва… (71/лек. 25: стр. 13)

И сега Бог казва: „Аз ще проговоря на тези хора чрез Истината и всички ще познаят Светлината“. (71/лек. 25: стр. 27)

Ако всеки ден във вас се явява желание да служите, това е Господ. Той ви нашепва тихо: „Служи и люби!“. Слушайте този Глас, който ви говори и отвътре, и отвън. Дойде някой при вас, говори ви сладко – това е Господ. Слушайте Го!

(43/стр. 244)

Христос е Глас на Бога

Когато Христос говори, няма душа в света, която да не разбира Неговия Глас. Всяка мисъл, която прави човека готов за самопожертване, е Божествена мисъл. В това няма никакво изключение. Приеми я, тя иде от Христа. (73/стр. 307)

Влезе една Благородна мисъл в тебе. Тази мисъл е Христос. …Ще говоря за един ясновидец, който ми разправяше следното нещо: „Гледам – казва, – Христос застанал при една красива жена, отвън много красива, но отвътре не, и говори, а от другата страна, гледам, и друг някой говори. Христос казва: „Жено, обърни се към Бога, Любов ти трябва повече, за да се спасиш“. Тогава и дяволът пошепва нещо. На мястото, дето говори Христос, тя постоянно си маха ръката край ухото…“. (73/стр. 306)

Този е Великият Христос. Ще кажете: „Де е?“. Аз Го виждам сега, шепне на ушите ви. Ето, виждам Христа, виждам Го. А вие виждате ли Го? Виждам Го, виждам Го, Христос шепне. Сега определям кой какво ще направи: някой ще махне с ръка на ухото си, а друг ще слуша.

(73/стр. 308)

И тъй, аз сега ви поздравлявам всинца: да служите на Христа с Мъдрост, да служите с Любов, да ги вложите в умовете и сърцата си. Този Христос аз Го виждам, с Него говоря сега. След като си отидете у дома си, Той пак ще ви говори. Внимавайте, не продължавайте да умувате, но кажете: „Да решим!“. (73/стр. 314)

И тъй, сега е време да послушате какво ще ви говори вашият Христос в лодката, в която се возите в това бурно море. И това, което Той ви каже, трябва да го държите като една Светиня… (6/стр. 204)

Един е Великият Учител
във Вселената

…„Настана час, настана ден, настана ден тържествен.“ И ще разберете деня тържествен да влезете в Школата, да чуете като Павла онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете Гласа на Великия Учител във Вселената. Един е Той във Вселената, няма втори като Него.

(18/стр. 275)

Да седнеш пред нозете на Великия Учител и да слушаш какво проповядва, това е стремежът на Божественото в човека. (41/стр. 243)

Сега и вас съветвам да забравите старостта си, от никого да не се обиждате, но да се учите, да слушате Учителя, Който ви преподава отвътре и отвън.

(24/стр. 276)

Вашата задача е да учите, да запазите всичко, което ви е дадено в далечното минало. Къде ще учите? При Великия Учител – Господ, на Когото Учението няма начало, няма и край. То води към Възкресение, към Вечен Живот. (97/стр. 159)

Божият Дух оживотворява
и учи човека

И ти сега… си жив и живееш живот, който не знаеш откъде иде. Но този живот е Сам Господ на Живота. Неговият Свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема Духа Му.

(92/стр. 160)

Този Дух сега не е скрит… Той действа вътре в нас и приготовлява Пътя ни. Когато ние сме в тихо, спокойно настроение на духа, тази Звезда проговаря вътре в нас. Ние още не разбираме езика на Духа.

(70/лек. 17: стр. 33, 34)

…Духът… говори всякога, но само онзи Го чува, който е отворил ума, сърцето и волята си за Него. (55/стр. 224)

Сега знаете ли начина кога Духът говори? Всякога, когато Божественият Дух говори, образува се в главата Светлина, една много приятна Светлина. Когато Духът говори, една мека Топлина се образува. Много ти е приятно, тихо и спокойно. После усещаш свежест по тялото. Приятно ти е навсякъде. Тъй говори Духът. Тогава си готов при най-малкото пошепване да направиш нещо. (64/стр. 193)

Навсякъде Духът на проявения Бог говори. Той внася Мир и Радост в душите, Любов към всичко живо… И когато познаеш Неговия Говор, живите струи на Любовта ще потекат в душата ти.

(94/стр. 10)

…Какъв по-добър Свещеник от Божия Дух, Който започва да ти говори, да събужда в тебе онова Божествено, Свещено чувство към Бога? (71/лек. 21: стр. 9)

Какво ви е казал Духът? „Ще любиш Господа с всичкото си сърце. Ще любиш ближния си като себе си.“ Този закон научили ли сте го? (27/стр. 91)

Когато аз почна да вярвам на Бога, Който е в мене, аз ще вярвам и на всички хора. Ако Духът говори в мене, а пък аз не вярвам на хората, значи никакъв Дух не говори и в мене. (71/лек. 9: стр. 27)

Това, че Господ ви говори, показва, че Той мисли за вас. Не е само този процес, че аз ви говоря, но след мене ще дойде Духът да разработи тия думи, които сега аз ви казвам. И след това ще остане една малка радост у вас. Духът работи от години във вас. (71/лек. 9: стр. 20)

Вслушвайте се в Поучението на Духа, Който говори отвътре и отвън.

(19/стр. 271)

Този Дух някой път действа вътрешно чрез нашата Интуиция, а някой път – външно. Той ни предупреждава чрез сънища, а някой път чрез наши приятели. Изобщо Той действа отвън или отвътре, но когато ние се повдигнем и започнем да Го разбираме, тогава иде тъй нареченото Първо Посвещение. Духът говори вече на един отривист разбран език, в който думите имат само едно значение.

(71/лек. 29: стр. 29)

Когато си скръбен, ще си кажеш: „Нека да поутихна малко в себе си, че тогава ще прочета нещо от Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тоз час Духът ще ти проговори или ти е проговорил вече.

(70/лек. 32: стр. 25)

…Духът… Той ще бъде като ваш приятел, Който, като ви намери, че сте се изгубили в гората, ще каже: „Елате с Мене, Аз ще ви покажа пътя“. След това ще ви заведе дома си, ще ви окаже всякаква помощ и тогава от душата ви ще изчезнат всички мъчнотии, всички съмнения и терзания, и вие ще си излезете оттам радостен и весел. Писанието казва: „Духът ще ви научи на всичко“. (71/лек. 29: стр. 29)

Няма да остане човек на Земята, на когото Духът да не се изяви. Това е въп­рос на времето и на съзнанието. От готовността на човека зависи кога ще го посети Духът. Ако сте готови, Духът ще ви проговори… (36/стр. 12)

Човек трябва да се учи от вън и от вът­ре, Реалността е вън от човека и вътре в него. Вслушвайте се в думите, които Духът ви нашепва, но работете и навън да видите какво сте научили. От вътре човек се учи, а навън прилага наученото.

(72/стр. 349)

Казваш: „Видях Христа“. Това не е достатъчно. „Почувствах Духа.“ И това не е достатъчно. Важно е да възприемеш Духа, Той да ти проговори и след това да приложиш всичко, което си чул и разбрал.

(36/стр. 18)

Бог помага на човека
да се изправи

…Бог знае всичките помисли не само на хората, но и на всички Възвишени Същества. Няма мисъл, която да не е разкрита пред Неговия Свещен Поглед. И туй, което Бог знае, изправя.

(70/лек. 21: стр. 23)

Днес всички хора търсят някакво разрешение на живота, искат по магически начин да разрешат въпросите… Те трябва да се свържат с Бога, да се вслушват в Неговия Глас, който им нашепва кое е право и кое – криво, и така да изправят живота си. (12/стр. 70, 71)

Бог никого не съди, обаче влезе ли вът­ре в човека и се ограничи, Той започва да го съветва и му казва кое е добро и кое не. (53/стр. 182)

Туй, което коригира нашите погрешки, това е Бог. Той казва: „Не прави това нещо!“. И ти на радо сърце го приемаш. После ти казва: „Приеми това!“ – и ти го приемаш. Няма човек в света, когото Господ да не коригира. (71/лек. 35: стр. 14, 15)

Едно основно правило: никога не можеш да намислиш нещо вън от Божието Съзнание. Каквото намислиш да правиш, пръв Бог ще го знае. Тази е причината, дето при всяка погрешка ти се мъчиш, страдаш и си недоволен от себе си. Божественото Съзнание в тебе, което всичко знае, ти нашепва тихо: „Не постъпи добре, изправи погрешката си“. Ти отговаряш: „Вярвам в Тебе, Господи, обичам Те, готов съм всичко да направя за Тебе“. Ти искаш да залъжеш Господа, но Той пак ти нашепва: „Не постъпи добре“. Тоя Глас ще ти говори, докато не изправиш погрешката си. (11/стр. 690, 691)

Та и скръбта не е нищо друго освен Бог. Великият Идеал на живота, Който е в нас, ни кара да скърбим. Щом направим нещо, което не е съгласно с Неговите закони, Той казва: „Не е така“. И като ти каже Господ, че не е така, душата ти се изпълни със скръб. Втория момент го направиш добре и душата ти се изпълни с радост – ти ставаш радостен и весел.

(11/стр. 66, 67)

Бог е Всепрощаващ. Като направи някаква погрешка, човек чува Гласа на Бога в себе си, Който му казва: „Изправи пог­решката си и повече не греши“.

(19/стр. 411)

…Бога. Той иска всички Негови деца да бъдат красиви, да приличат на Него. Когато Бог срещне някое от Своите деца нечисто, изцапано, Той му казва: „Ти трябва да бъдеш чист, ти трябва да бъдеш красив, ти трябва да бъдеш добър!“. Като му говори по този начин, в него се заражда желание да се изчисти, да стане красив и добър, да прилича на Баща си, от Когото е излязъл. (68/стр. 60)

Бог отговаря на всеки
искрен повик

…Божествения свят… В този свят човек може да намери Великото Начало на живота, да чуе Неговия Глас, да Го извика и да му се отговори, както майката се отзовава на вика на детето си. Няма по-велика радост от тази детето да извика майка си и тя да му отговори. Няма по-велика радост за човека от тази да се обърне към своя Велик Баща и Той да му отговори. (80/стр. 119)

Бог всякога задоволява нуждите на човека. Достатъчно е да се обърнеш към Него с отворено, чисто сърце, за да ти отговори. Щом си разположен, ще чуеш Гласа на Онзи, Който те е създал. Така е ставало със Светиите, затова те са понасяли най-големите страдания с радост.

(35/стр. 29)

…Едно желание и една мисъл… да бъдат център на целия човешки живот: Любов към Бога, която трябва да осмисли живота, и този Бог трябва да бъде навсякъде с вас. Като Го повикаш, да послуша. Когато сме недоволни, когато се мъчим, скърбим, страдаме, като Го повикаме, да ни отговори. Това е Любовта. (5/стр. 107)

…Бог… държи в Съзнанието Си всяка душа поотделно. Той държи в Ума и в Сър­цето Си най-хубави мисли и чувства за нас. Ето защо, когато се намирате пред някоя трудна задача в живота си, …обърнете се с молба към Него да ви помогне в този труден час. Имайте готовността да изпълните всичко, каквото ви се каже. Няма да мине много време, вие ще чуете в себе си Тихия Глас на Любовта. Не само ще чуете Гласа на Бога, но ще можете и да Го видите. (22/стр. 16, 17)

Намираш се в трудно положение. Нап­ример ти си войник на бойното поле и си ранен. Ти се молиш, но няма никой наоколо. Като се молиш, ще усетиш облекчение. Като няма кой да превърже раната, Бог ще я превърже. Нещо ти казва през нощта: „Не бой се, тази работа ще мине“. Вечерта минава благополучно, кръвта се съсирва и затваря раната и сут­ринта те намират. В дадения случай молитвата те спаси. Ако не беше се молил, кръвта ти щеше да изтече и освен това тези хора не щяха да те намерят. (4/стр. 151)

Красив и насърчителен е Божият Глас

Има Един в света, Който може да взима участие в нашия живот! Той е Този, Живият Господ, за Когото ви говоря. Той ще бъде с вас във всичките положения на живота ви – и при сърцето ви, и при ума ви. В най-мъчните моменти на живота ви Той ви казва: „Не бойте се, работата ви ще се уреди!“. И урежда се работата ви.

(70/лек. 11: стр. 29)

Кой е Онзи, Който при всички обезсърчения, мъчнотии и страдания те обнадеждва, насърчава и крепи? Не е ли Бог? Кой ти нашепва постоянно на ухото: „Не се безпокой, не се смущавай, всичко ще се нареди, всичко ще се оправи“? Не е ли пак Бог? (26/стр. 51)

Това, върху което почива човешкият живот, човешката сила, човешкото щастие, то е Бог. Той се радва на успеха на хората и при най-малките погрешки им се притичва на помощ. Като види, че някой се мъчи и страда, Той казва: „Ще се оправи тази работа“. Счупи ли си крак или ръка, Той казва: „Ще оздравееш“. „Как?“ „Не мисли за това, не е твоя работа! Като мине известно време, ти сам ще провериш.“ (72/стр. 374)

Вътре в невидимото, в дълбочината на Битието Господ работи тайно в умовете и сърцата на човеците. Той работи във всяка клетка и поправя всички охкания и стенания в света. Един ден Бог ще докара всичко в ред и порядък. Той казва: „Не бой се, почакай, потърпи, след малко болката ще престане“. Гладен си. Бог ти казва: „След малко ще имаш хляб“.

(16/стр. 138)

Няма по-хубаво състояние от това – да чувстваш Божието Присъствие в дълбочината на душата си. Болен си, Бог отвътре ти казва: „Не бой се, скоро ще оздравееш“. И ти оздравяваш. Забъркат се работите ти, Бог ти казва: „Не бой се, ще се оправят“. И действително те се оправят. (16/стр. 138)

Наистина няма по-велико нещо за човека от това да има Един, на Когото да разчита във всички случаи на живота си. Той знае, че при всички изпитания Този, Единният, ще му проговори: „Не бой се, Аз съм с тебе“. (72/стр. 74)

Достатъчно е човек да чуе Гласа на Онзи, Който казва: „Аз съм, не бойте се“, и да повярва в Него, за да се освободи от всички нещастия и страдания. И адът отстъпва пред този Глас, но само за онези, които вярват в него. (66/стр. 137)

Вие трябва да слушате какво ви говори Бог, а Той слуша вашите въздишки. Някога въздишате, но никой не влиза в положението ви. Обаче Божият Дух е толкова отзивчив, че дава ухо и на най-слабия зов. Една въздишка да чуе, Бог полага Ръката Си върху човека и му помага. Той слуша болките и страданията на всички хора. Това значи, че Бог ни слуша. (43/стр. 217)

…Господ все седи и търпи. Той е дълготърпелив. И когато ти Му се оплакваш, Той казва: „Ще се оправи“. Ама ти казваш: „Господи, много съм наскърбен, не мога да търпя“. „Ще се оправи тази работа.“ …И се оправят работите. (4/стр. 89)

Умре ти детето, Господ каже: „Аз ще ти дам друго по-хубаво дете от първото“. „Ама то беше гениално.“ „Ще ти дам друго по-гениално.“ „Ама то беше голям светия.“ Казва Господ: „Второто ще бъде два пъти по-голям светия“. Тъй щото бъдещите блага, които Бог приготвя заради вас, не могат да се сравнят със сегашния наш живот и с всичко, което сега разбирате. (4/стр. 89)

Да знаеш, че има Едно Същество, Което държи всичко, твоето щастие зависи от Него. Когато всичко изгубиш, ти ще дойдеш до Него и тогава ще чуеш Неговия Глас. Когато влезеш в дъното на пъкъла, тогава ще чуеш Гласа Му. (42/стр. 118)

…Бог. Той е последното прибежище, последната инстанция, на която се спираме. И веднага настава Мир в тебе, идва утеха. Паднеш, Бог ще ти каже: „Бъди спокоен, твоята работа ще се уреди“. И от последната инстанция насетне всичко ще тръгне напред. (17/стр. 17)

Когато през най-тъмната нощ на живота пред душата се яви една малка Светлинка, душата се изпълва с радост. Тази Светлинка почва постепенно да расте, докато всичко става светло наоколо ти. В тази Светлинка душата чува Гласа на Оня, Който я води! (94/стр. 17)

Когато мисли, че всичко с него е свършено, тогава именно човек ще чуе Тихия Глас на Великия, Който започва да му говори за ново, за светло бъдеще. От мъртъв той възкръсва... и влиза в Любовта, носителка на живота. Дойде ли до този момент, човек става гениален, започва да твори в областта на музиката, художеството, изкуството, науката и т.н.

(66/стр. 32)

Когато всички те изоставят,
Бог ти проговаря

Когато всички хора те напуснат и останеш сам, трябва да знаеш, че има Един с тебе. Бог ще ти каже: „Не си сам, не се безпокой. Аз съм с теб“. (16/стр. 20)

Някой път вие се усещате изоставени и в тази самота намерете Божественото; където и да сте, чуйте Гласа на Бога – при извора и при дърветата, навсякъде. Да няма прекъсване на съзнанието и то да бъде будно. (17/стр. 87)

…Ти си скръбен, всеки те подритва, ти се нуждаеш от една малка подкрепа. Кой как мине край тебе, казва: „От този човек нищо няма да излезе“. Обаче Бог, Творецът на Вселената, спира работата Си, незабелязано слиза до тебе и ти нашепва: „Не бой се, не се обезсърчавай. Аз ще ти помогна. Ще уредя твоите работи още днес“. И ти се зарадваш. (16/стр. 22)

За да се прояви Божественото, човек трябва да бъде изоставен от всички хора, да не вижда светъл лъч в живота си. При това положение той ще чуе Тихия Глас на Бога в себе си, който му казва: „Не бой се, върви напред! Ти не си сам в живота“. Чуе ли този Глас, човек веднага утихва. След малко той вижда, че каквото му е казал Тихият Глас, това става. Чуе ли този Глас в себе си, човек може да разреши и най-трудните си задачи. Този Глас е в сила да освободи човека от ръцете на смъртта.

(66/стр. 124, 125)

Бога можете да познаете в най-големите страдания и мъчения. За да познае човек дали има Господ в света, или няма, трябва да го оставят всички хора, пък и да го оставят и всички животни, и всички дяволи, и всички Ангели, да остане сам-самичък, да няма на кого да уповава – само тогава в дълбочината на душата си той ще чуе онзи Тих Божи Глас да му проговори. Той ще почувства дълбоко в душата си нещо нежно, топло, което го сгрява, оживява и вдъхновява. Само така човек може да разбере какво нещо е Бог.

(71/лек. 16: стр. 18)

Когато всички млъкнат, Бог проговаря. Когато всички те изоставят, Бог те приема. Когато те заровят в гроба и налеят отгоре ти вода и вино, и кажат, че от този човек нищо не остана, Господ дохожда при тебе и ти казва: „Не бой се, ако Ме слушаш, Аз ще те извадя от това място!“. (71/лек. 16: стр. 18)

Всеки ден Бог ви казва
по една дума

Човек се нуждае от Знание не книж­но, но Знание, което почива на Дълбоки преживявания, на жива Вяра, на връзка с Бога. Само Бог учи човека. Желая всеки ден Бог да ви казва по една дума.

(44/стр. 238)

Сега ще ви кажа една Тайна: това, което съм ви говорил досега, е само предговор на онова, което днес ще ви кажа. То е следното: в 24 часа Бог говори само веднъж на човешката душа. Кой е тоя момент, няма да кажа. Вие сами ще го намерите. В един кръг от 24 часа не само Бог говори на човека, но всички Ангели, всички Възвишени Същества. (44/стр. 238)

Важно е да бъдете будни в тоя момент, когато Господ ви говори. Той ще ви каже само една дума – най-голямото благо за вас. Не схванете ли тая дума, всичко изгубвате. Ако не сте готови да я възприемете и приложите, ще ви приспят. Тогава Бог ще ви говори един път през сто години. (44/стр. 238)

Ето защо денят има смисъл за вас, защото Господ ще ви проговори. Като изгрява Слънцето, трябва да очаквате тоя Велик момент. И като вършите работата си, пак трябва да очаквате тоя Велик момент. Какво по-велико Благо от това – да чуеш Гласа на Господа? Всички страдания, всички болести и мъчнотии ще изчезнат. (44/стр. 238, 239)

Казвам: В 365 дена на годината вие имате 365 случаи да ви проговори Господ и да чуете Гласа Му. Обаче малцина са имали възможност да използват тия случаи. Имали сте случаи да ви говорят Ангели, но не и Господ. Има някои, на които Господ е проговорил, но те са малко. (44/стр. 239)

Използвайте сегашния ден! Бог и днес ще ви проговори. Важно е колко от вас ще чуят Гласа Му… (44/стр. 239)

Неоценимо нещо е
Божият Глас

Когато Бог проговори на човека, когато му каже една дума само, тя струва повече от всичко, което е имал до този момент. (37/стр. 208)

Няма по-тържествен момент за човека от тоя да чуе Гласа на Господа, на Великата Същина, Която не се променя, нито изменя. Бог крепи всичко живо в света. Тих и кротък е Гласът на Бога. Така са го чували древните Пророци, така и вие може да го чуете. (44/стр. 239)

Помнете: Човек е дошъл на Земята да слуша Гласа на Господа. На Небето никой не може да чуе Божия Глас. Ако там можеше да се чуе Гласът на Бога, никой не би дошъл на Земята. Даже и Възвишените Същества се стремят към Земята с единственото желание да чуят тоя Глас. Те са готови да страдат, да се мъчат, само да чуят Божия Глас. (44/стр. 239)

Страданията развиват Слуха на човека, за да може да възприеме и най-нежните вибрации на Божия Глас.

(44/стр. 239)

…Смириш ли се, и Господ ще ти обърне внимание. …Господ ще ти каже една дума. Когато Господ каже една дума, всички йерархии ще кажат също по няколко думи; всичко това ще се увеличи и докато дойде до нас, това ще стане много голямо. Господ е изказал само една дума. И само Възвишените Същества виждат колко е малко това, което Бог дава, но като дават и другите йерархии по малко, то като дойде до долу, всички казват тогава: „Колко е много, колко е голямо това нещо“. Но докато не даде Бог нещо, всички мълчат, нищо не дават, нищо не казват. (4/стр. 19)

Такава Сила е Божият Глас!

Когато Бог заговори на някой човек, той става силен, мощен и никога не отпада. (71/лек. 17: стр. 9)

Кой е чул Гласа на Бога? Божият Глас се отличава с едно качество: които чуят Гласа Му, оживяват. Болният оздравява, невежият учен става. Словото Божие съдържа в себе си Мощ и Сила. (24/стр. 194)

Вие трябва да бъдете будни, да можете правилно да възприемате и разбирате Волята Божия. Прилагате ли тази Висша Воля, вие вътрешно ще чуете Гласа на Бога – тих, красив и насърчителен. Чуете ли този Глас, болен да сте, ще станете от леглото си; сиромах да сте, ще забогатеете; невежа да сте, умът ви ще се проясни. Пред този Глас всякакво недоволство изчезва. (10/стр. 19, 20)

…Бог… Като чуем Гласа Му, недоволството изчезва. Като проговори Бог, недоволството, мъчението, скръбта и страданието изчезват и се превръщат в радост.

(5/стр. 107, 108)

Казано е в Писанието, че когато хората чуят Гласа на Господа, ще оживеят. Това оживяване не е физически процес, но психически. Да оживееш, това значи да си готов да простиш на онзи, който ти е направил най-голямата пакост.

(72/стр. 136)

За Праведните е казано: „Те ще чуят Гласа Ми, ще станат, ще оживеят и ще възкръснат“… Такова ставане подразбира Волята на човека. Оживяването подразбира Същината на живота. Възкресението подразбира Разумността в живота.

(80/стр. 39)

Само този Принцип – Бог на Любов­та – трябва да легне като основа, правило в душата ви. Него ще намерите и на Земята, и на Небето и Той като ви проговори, адът веднага става рай. (18/стр. 235)

И тъй, човек може да разбере доброто само когато всичко се свърши за него, когато всичко под нозете му се разруши, когато светът потъмнее пред очите му. Тогава само човек ще чуе Божия Глас: „Да бъде Виделина!“. Чуе ли човек тия думи, светът отново се възстановява, разрушените му блянове оживяват и той става млад, весел и силен. (19/стр. 200, 201)

Когато Бог проговори на някой човек, всички Ангели, всички Възвишени Същества се радват. Този човек казва: „Сега разбирам живота, сега намирам в него идеал, смисъл да се живее“. (37/стр. 138)

Един българин изпаднал в някакво тежко състояние и решил да се самоубие. Като размишлявал по какъв начин да свърши с живота си, той чул в съседната стая един тих глас да пее: „Аз всякога мисля за тебе“. Като чул този тих глас, съзнанието му се прояснило и той казал: „Няма да се самоубия. Аз имам достатъчно сили да преодолея мъчнотията, в която съм изпаднал. Ще се заловя за някаква работа, макар и най-проста, за да изляза от трудното положение, в което се намирам“.

Казвам: Такава Сила е Вътрешният Глас! Такъв преврат може да произведе той в човека! (22/стр. 129)

Като ви проговори Господ веднъж, вие други хора ще станете. (3/стр. 172)

Когато за пръв път чуе Гласа на Бога, човек напъпва; втория път се разцъфтява и завързва плод, а третия път узрява. Човек разбира смисъла на живота само когато мине през процесите напъпване, разцъфтяване, завързване и узряване.

(65/стр. 139)

Чуеш ли Божествения Глас, в тебе ще стане коренна промяна. Ти ще се новородиш. Това значи роден от Бога.

(57/стр. 120)

Да проговори Бог на човека, това е цяла епоха. Той минава от смърт в живот.

(36/стр. 312)