4. ТАЙНАТА НА СЛУХА

Що са Ухото и Слухът в човека?

Думите Ухо и Слушане са два важни момента, две важни състояния на душата.

(85/стр. 279)

„Който има Ухо, нека слуша що казва Духът.“ Велико нещо е Ухото, с което слушаме. Кого слушаме? Духа, т.е. Разумното Начало, което Бог е вложил в нас. Всеки трябва да проникне в това Разумно Начало. Хората страдат от това, че не слушат Духа, а слушат всеки, който от вън им говори. (85/стр. 281)

Първоначалният капитал, който Бог е дал, Бог е вложил, е под Ръководството на Слуха. Слухът е най-висшето, най-ра­зумното в света. (11/стр. 505)

Слушането – това е едно от качествата на Реалния свят. Да слушаме Реалното, Разумното. (69/стр. 125)

Разумност се иска от човека. Кой е органът на Разумността в човека? Ухото.

(15/стр. 5)

…Знанието в света се придобива само чрез Слушане. Както виждате, тук се пос­рещат два Велики принципа, които съв­ременната психология нарича стремеж на духа и стремеж на душата, стремеж на ума и стремеж на сърцето. Този стремеж произтича само от Слушане.

(84/стр. 60)

А Слушането може да дойде, когато човек е вече издържал първия изпит – мъчението. Ще го посети Любовта и като дойде, ще извърши в него нов преврат и ще даде насока на неговото Ухо да разбира правилно туй, което слуша. (84/стр. 60)

Да знаеш как да слушаш, това е едно от Великите качества на човека. Да се вслушваш и да знаеш как да слушаш, това е качество на Ухото. Само организираното Ухо е постигнало това изкуство.

(55/стр. 61)

Бог сега ще вдъхне дихание на живот чрез ушите. (16/стр. 113)

Вие трябва да се учите
да слушате

Днес ще говоря върху съдържанието и смисъла на думата Вслушване. …Който разбира смисъла , може да се ползва от нея. Вслушването е качество на човешкото съзнание. Вслушва се само онзи, който има вътрешно разбиране на нещата.

(96/стр. 301)

…Само онзи може да разбере вътрешното съдържание на нещата, който се вслушва в себе си, в своя Вътрешен Глас. Това значи да разбира човек смисъла на нещата. (97/стр. 157)

…Слушайте Гласа на Любовта във вашата душа! Слушайте Гласа на Свободата, на Истината във вашата душа! Това са Реални неща. Човек, който се вслушва в своята Свобода, в своето Знание, в своя си живот, в Чистия си живот, …той може да разбере тази Велика Истина! (98/стр. 58)

Трябва да се вслушваме тихо, спокойно. Да се спрем и тогава ще избегнем заб­лужденията. (3/стр. 114)

Да се вслушва човек, значи да даде ухо на това, което Божественото му говори.

(96/стр. 301)

Човек трябва да прави всичко с Любов и с Разположение. Ако мисли, работи, яде или учи, всичко трябва да му е приятно. Това значи да се вслушва човек в Божествения Глас. (96/стр. 311)

През мозъка влиза енергията на Божествената мисъл, през сърцето – енергията на Божията Любов, а през тялото – Божествената сила… За да се приготви за Божествената енергия, човек трябва да се вслушва в Тихия Глас на Бога, да разбере какво му се говори. (96/стр. 307)

На Земята сте дошли, за да учите изкуството да слушате Гласа на Бога. Животът сега започва за вас. (16/стр. 139)

И ние всеки ден трябва да слушаме какъв е онзи Глас. Тъй в себе си трябва да наблюдаваме… Трябва да слушаме Господ, както ни говори! (98/стр. 58)

…В себе си ще чуете онзи Божествен Глас. Той, Господ, не говори много. Божественият Глас е като първия лъч на Слънцето. Като се покаже, и Слънцето изгрява… Казвам: Вслушвайте се вътре.

(75/стр. 197)

…Да се вслушаме в Мощния Глас на Живия Господ, да чуем какво ни говори Той чрез Новото Учение, чрез Божествената Наука. Това е Науката, чрез която сърцето може да се стопли, да придобие температура 35 милиона градуса, а умът да придобие такава Светлина, през която да се вижда всичко. (44/стр. 22)

Който слуша думите Божии и обръща лицето си към Него в молитва, всичко му става ясно. Знанието и Мъдростта идват в душата му непосредствено както Виделината. И Господ се възцарява, и животът придобива значение. (92/стр. 160)

Сега не ви казвам Бог да бъде с вас. Вие сте в Бога и оставете Бог да действа във вас. Слушайте Бога. Слушайте Го във вашия Път. (2/стр. 40)

Когато станеш сутрин, три минути ще се съсредоточиш, ще мислиш за Бога и ще мислиш, че се намираш между Ангелите. След молитвата да се прави опит и да се види в мълчание какви вълни ще дойдат. Някой път може да дойде само един глас, който не е толкова определен, а някой път гласът става определен.

(17/стр. 417)

Хората на миналото и в горите са живели, и в манастири са служили, и в църкви са се кланяли на Бога, но задачите им и до днес не са разрешени. Сега остава да се приложи служенето по вътрешна свобода. Нека всеки се вслушва дълбоко в себе си да намери истинските начини на служене. (54/стр. 48)

Най-благоприятното време за съсредоточаване, за вглъбяване на човека в себе си, това е тихата Божествена нощ. Нощта в човешкия живот е ден в Божествения. Затова именно Бог казва на човека: „Ела тази вечер с Мене, дето всичко е Ново“. Който чуе този зов и го последва, той ще влезе в Новия живот, в Новия Път – в Пътя на Радостта и Веселието, на Знанието и Светлината, на Истината и Свободата. (38/стр. 93, 94)

И тъй, винаги слушай онзи Таен Глас, който ти говори и те ръководи, защото в неговото говорене има да научиш що трябва да вършиш, за да придобиеш истинското Блаженство. (92/стр. 180)

Ухото, което чува,
и окото, което вижда

„Блажени са очите, защото гледат, и ушите, защото чуват.“ Да гледаш, значи да схващаш външната страна на нещата. Да слушаш, значи да схващаш вътрешната страна на нещата, т.е. тяхното вътрешно съдържание. Който право вижда и право слуша, той има истинско понятие за света. А който има истинско понятие за света, той знае как да живее. Да живее човек правилно, това е голямо изкуство.

(41/стр. 183)

„Вашите очи са блажени, защото гледат, и ушите ви, защото чуват.“ С други думи казано: Блажени са очите, които виждат правото отношение, което съществува в света. Блажени са ушите, които слушат и разбират Разумното Слово.

(41/стр. 187, 188)

Ако чрез очите си ние не виждаме Реалността на нещата и ако чрез ушите си не схващаме Разумността, къде остава човекът? Да виждаме Реалността на нещата и да схващаме тяхната Разумност, това е възможното, към което човек трябва да се стреми. Вън от това човек се забавлява само. (41/стр. 201)

Чувстването иде от Истинското Ухо, т.е. от слушането. Който слуша, има чувства. Който не слуша, няма чувства, той има усети. Глухият има усети, а пък който не е глух, има чувствания. Сърцето отговаря на слушането, а пък умът – на гледането. (82/стр. 116, 117)

Който вижда нещата, мисли по един начин; който не ги вижда, мисли по друг начин. Който чува нещата, мисли по един начин; който не ги чува, мисли по друг начин. (71/лек. 30: стр. 25)

И онзи ученик като погледне Слънцето, той ще види нещо повече, а обикновеният човек, като погледне, ще каже: „Слънце, кой не го е виждал!“. Обаче в Слънцето има нещо, което хората не са видели. И тъй, ние ще се приближим, за да можем да схванем тази жива енергия, която всякога ви говори. Вие ослушвали ли сте се във вашия живот? (73/стр. 98)

Старият трябва да вярва, че може да се подмлади, да стане гениален човек, да приеме Духа Христов в себе си, да възкръсне. Кога може да стане това? Когато очите ви виждат и ушите ви слушат… Човек може да постигне желанията и копнежите на своята душа, ако всеки ден вижда Онзи Бог, Който живее в цялата Вселена, и навсякъде чува Неговия Глас.

(41/стр. 203)

Казано е в Писанието: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. Това се отнася за онези, на които очите и ушите са отворени да виждат и да чуват това, което обикновените хора не виждат и не чуват. (65/стр. 29)

…Човек… Като развие духовния елемент в себе си, очите и ушите му ще се отворят и той ще разбере едновременно и физическия, и духовния свят. (65/стр. 29)

И тъй, който иска да върви в Правия Път и да следва Божествената Школа, трябва да развива онези сетива, чрез които да схваща и най-тънките прояви на Природата. (55/стр. 160)

Блажен си ти, който виждаш това, което Великата Природа разкрива пред тебе! Блажен си ти, който чуваш това, което Великата Природа ти говори!

(41/стр. 203)

Божественото изисква от човека и да вижда, и да слуша само онова, което трябва, което е необходимо за неговото повдигане. Рече ли човек да вижда и да слуша това, което не му е необходимо, той е обикновен човек. (41/стр. 188)

Сега и на вас казвам: Внимавайте как гледате и какво гледате! Внимавайте как слушате и какво слушате! За всеки ден си поставяйте задача да гледате хубавото и да слушате Словото Божие, което отвътре ви говори. Дойдете ли до нещо отрицателно, турете го далеч от себе си и дайте внимание само на хубавото, на красивото в света. (25/стр. 62)

Минаваш край двама души – мъж и жена, които се карат, ругаят се… Не давай ухо на всичко, което се говори около тебе. Мъдрецът знае кои неща да слуша и възприема и кои да отблъсква. (35/стр. 189)

Възприемайте само чистите тонове, които излизат от света. Разработвайте ухото си така, че да различава чистите тонове от нечистите, да възприема само чистите и да ги отправя към душата си.

(13/стр. 41)

Ние трябва да си изработим такива уши, с които да чуваме Гласа на Ангелите, и такива очи, с които да виждаме Красотата на Ангелите. (12/стр. 187, 188)

Вътрешното радио и вътрешният телефон

…В миналото… По онова време радиото не беше известно, но много хора имаха свое вътрешно радио, чрез което виждаха и чуваха това, което ставаше в пространството. Те бяха Ясновидци и Яснослушащи. (61/стр. 234)

Какво представят Ясновиждането и Яснослушането? Те са подобни на радио­апарата, с който съвременните хора си служат. Всеки иска да има радио, да слуша какво става по света. (61/стр. 234)

От хиляди години насам хората са се съобщавали с Невидимия свят. Какво се иска от човека, за да бъде в съобщение с този свят? Да има свое радио. Който има радио в себе си, той може да се съобщава и с този, и с онзи свят; той може да влезе във връзка със Съществата, които живеят на Хималаите; той може да влезе във връзка и със Същества от Невидимия свят. (31/стр. 4)

Когато човек развие своето радио, ще може да влиза във връзка с Напредналите Същества от Невидимия свят. (16/стр. 204)

Човек може да схване мисълта на някое Висше Същество. Работете върху себе си, за да развиете своето радио, чрез което да влезете във връзка с по-напреднали Същества. (16/стр. 284)

Щом приемем тази Божествена Любов, всичките противоречия в душата ни ще изчезнат и ще настане Нов свят, ще се отворят очите ви. Вашето радио ще проговори, ще започнете да слушате на късите вълни. Веднага ще започват да ти говорят от другия свят. (75/стр. 80)

…Всеки човек, който иска да развие или възстанови деятелността на своето духовно радио, най-първо трябва абсолютно да изключи съмнението от себе си. Изключи ли се съмнението, хората ще чуват гласове от Невидимия свят, ще могат да се разговарят и с Ангелите.

(47/лек. 3: стр. 16, 17)

Днес науката е успяла да постигне чрез безжичния телефон да се съобщават хората от Париж до Лондон. По същия начин можем да направим съобщения и ние с Невидимия свят и да чуем какво се говори там. Само че за всичко това трябва да имаме специално разположение на духа. (70/лек. 15: стр. 18, 19)

Има един вътрешен телефон в човека, чрез който той се съобщава със Същес­твата от Невидимия свят. Тези съобщения стават много бързо. В духовния свят телефоните работят бързо. Щом туриш слушалката и започнеш да се молиш, веднага ще получиш отговор. (35/стр. 47)

Откъде иде Вътрешният Глас?

Как познаваме дали работим правилно? Вслушвайте се в себе си да разберете какво е състоянието на слънчевия възел. Някъде под лъжичката има специален център, с който можете да се разговаряте като с човек. (33/стр. 335)

Някой казва: „Каза ми се отвътре“. Това е отчасти вярно. От години ви говори на вас Господ. Под лъжичката ли ви говори? (11/стр. 386)

Правата мисъл иде от три посоки. Ако това същество ти говори много близо до ушите, то не е много разумно същество. Ти трябва да се пазиш от такава мисъл, която е много близко до ушите ти. Тя ще ти донесе изкушение. Това, което ти говори, трябва да бъде от два-три метра разстояние или седемдесет и пет сантиметра до ухото ти. Това, което ти говори, да не е при пъпа ти долу… Правата мисъл иде от горе на главата. Има едно място. И трябва да чувстваш едновременно, че някой ти говори отдалече и че някой ти говори от вътре и от горе. И когато иде от три места, тогава тази мисъл е вярна.

(11/стр. 386)

Тази мисъл, която иде от едно място, тя е от физическия свят. Ако иде от две места, тя е от духовния свят. Ако иде от три места едновременно, тя е от Божествения свят. И в науката, и във философията, и в поезията този закон е верен.

(11/стр. 386)

Качете енергиите горе, в главата, за да се развие преди всичко радиото ви. При Яснослушане, или седмото сетиво, има три гласа. В единия случай гласът идва до ухото отстрани на разстояние седемдесет и пет сантиметра… В друг случай гласът е от горе, от Божествения свят. А когато гласът иде от духовния свят, иде изпод лъжичката. Това, което ти говори гласът, после го проверяваш. (17/стр. 233)

Всеки един човек живее за Едного вът­ре, всеки един човек си има един Идеал. Този Идеал сега къде е? В главата ли е, в гърдите ли е, или в стомаха? Ние мислим, че Идеалът е тук, но не е тук… Онова, което е Идеал, то не е близо. Само че имаш ехото на този Идеал. Ти имаш една телефонна слушалка. Онзи, с Когото говориш, не е там. От две хиляди километра Му слушаш Гласа, но то не ти говори, то е звук, който се предава. (11/стр. 601)

Идеалът всякога живее вън от тебе. С него може да говориш. Идеалът на един момък [е] една мома, която е в Америка, и по телефона може да говориш с него. Идеалът никога не живее с нас. Той живее с нас, но не е вътре в нашето съзнание. Нашият Идеал е нещо Непостижимо. Не можеш да го оградиш. Ако го оградиш, това не е Идеал. (11/стр. 601, 602)

Сегашните Ясновидци казват, че Господ им говорил. Но откъде ви говори Господ? Едни казват, че Господ им проговорил от главата, други – от ума, трети – от сърцето, четвърти – от гърлото, от очите, от гърдите и т.н. Е, и вие сега кажете отгде ви проговаря Господ. Казвам: От много места говори Господ, но само едно място има, от което като проговори Господ, вие ще знаете вече онази Велика Истина, която ще ви направи човек по Образ и Подобие Божие. (70/лек. 17: стр. 37)

И тъй, за обикновените хора Господ говори отвсякъде, а за необикновените, за просветените има само едно място, само един начин, по който Господ говори.

(70/лек. 17: стр. 38)

Научете езика на нещата

Как ще познаваме Бога, ако не разбираме езика Му? Бог не говори на друг език освен чрез езика на живота.

(71/лек. 33: стр. 9)

Вие трябва да познаете Бога най-първо в живота… Ние трябва да имаме първо живота, да познаваме неговия език и тогава да говорим, че познаваме и разбираме Бога. (71/лек. 33: стр. 8, 9)

И тъй, най-първо човек трябва да изучава езика на живота. Животът е изразен в множеството хора, животни, растения и минерали… Изучавате ли този език, вие ще видите какъв простор, каква Велика област седи пред вас, която трябва да изследвате. Само по този начин ще разберете смисъла на живота. И тогава в духането на ветровете, в течението на реките, в бликането на изворите ще чувате гласа, говора на същества, които ви обичат. Това е Реалност, която аз абсолютно познавам, но вие сами трябва да я разберете.

(5/стр. 35, 36)

Външните неща са израз на един Вът­решен живот и ако ние разберем този Вътрешен живот, Бог ще ни проговори на един Божествен език, или, с други думи казано, ние трябва да разберем добре живота, да разбираме Божествения език и да не караме Бога да учи нашия език.

(71/лек. 6: стр. 31, 32)

Вие знаете по няколко езика, но от сега нататък ще си кажете: „Ние ще се заемем да изучаваме Божествения език“. Ще дойдат много професори от Небето, които ще ви кажат: „Имаме чест да ви се представим като професори, да ви научим [на] Божествения език…“.

(71/лек. 6: стр. 32)

Ние вярваме в Бога, Който ни говори. Как говори Господ на човека? Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици. Господ не говори и на Ангелски език, но от памтивека досега речта Му се превежда и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ, всемирен. Който разбира Свещения език на Бога, той разбира вече същината на нещата. (41/стр. 252)

Господ – това е Любовта. Този Господ, Любовта на Когото говори в сърцата на всичките хора, на този Господ трябва да знаем езика Му. Той говори и в брата, и в сестрата; Той говори и в майката, и в бащата. (18/стр. 31)

Съвременните хора едва сега започват да изучават езика на сърцето. Който не познава този език, той иска да предаде чувстванията си на обикновения език. Сърцето не си служи с езика на устата. Защо трябва да питате човека дали ви обича? Вслушайте се в сърцето му и вижте какво говори то. (19/стр. 359, 360)

Любовта е вложена във всяко същес­тво. И дървото чувства, когато му помагат. И то има език, с който изказва нежните си чувства. Само че много е тих езикът му. (16/стр. 164)

Има художници и музиканти, които копират от Живата Природа, и ако стигнем до способността да разбираме нейния език, тогава ние ще се ползваме от същността на нещата и ще имаме едни по-хубави, по-верни схващания.

(30/стр. 68)

Тихият Глас на Природата представ­лява външната проява на Бога. Светлината говори тихо, защото носи Любовта в себе си. Можете ли да изострите Слуха си така, че да чуете какво ви говори Светлината? Познавате ли нейния език?

(16/стр. 96)

Казано е: „Бог е Светлина“ и дето е Светлината, там Бог действа. Който разбира Светлината, в нея той ще познае Тихия Глас на Бога, Който говори обод­рително на подвизаващата се душа в живота. (63/стр. 326)

Напредналите… разбират езика на Абсолютното. Първото положение, което Абсолютното изисква от човека, е да разбира неговия език. (80/стр. 77)

Вие сте знаели едно време Истината, но сте я забравили. Тя е във вашите души. Научете езика ! …Тя може да говори само на онези, чиито сърца трептят от Любов и чийто ум е пълен със Светлина.

(16/стр. 238)

Истината… е всадена дълбоко в нашата душа и тя има свой Свещен език. Докато ние не научим нейния език, тя не може да ни говори. Туй е един от нейните Велики закони. Истината очаква да научим нейния Свещен език и да разберем всяка нейна дума. И тогава напред в живота – да видим какъв смисъл има в Истината! (71/лек. 2: стр. 14)

Някой ще ти каже: „Какво разбра?“. „Търся Истината, която е посадена в моята душа; търся Учителя си, Който ще ме научи на този Свещен език на Истината.“ Придобиете ли това да можете да се разговаряте на този език, това ще бъде най-голямото благо, най-великият ден за вас. Тогава ще чуете Гласа на Бога, Който каза в началото. Какво е казал? То е на Божествен език, аз не мога да го изкажа, но хайде да ви го преведа на български език. И рече Бог: „Да бъде Светлина!“.

(71/лек. 2: стр. 26, 27)

Човек трябва да бъде искрен в себе си, ако иска да придобие Истината. Само по този начин цялата душа на човека ще вземе участие във възприемане Словото на Истината. Вслушвайте се в нейния език и в нищо не се колебайте. Поколебаете ли се нещо в сърцето или в ума си, дълбоко в себе си вие ще чуете нейния Тих Глас да казва: „Не бой се, върви напред!“.

(56/стр. 27, 28)

Всяко нещо има свой глас

Днес учените хора правят опити да чуят гласа на атомите. С помощта на микрофоните, които усилват звука три милиарда пъти, те са успели да доловят гласа на атомите. По същия начин ще чуят и гласа на микробите. Един ден с още по-усъвършенствани микрофони учените хора ще успеят да чуят мелодичния глас на Ангелите, на Светиите, на гениите от другия свят. (47/лек. 3: стр. 17)

Във всичките си прояви човек трябва да бъде разумен… За пример той трябва да се отнася внимателно и грижливо с краката и с ръцете си. Вършат ли добре службата си, той не трябва да ги насилва, но да се вслушва в гласа им, да знае кога да ги остави да си починат. (20/стр. 248)

Жив е хлябът, живо е житното зърно. То говори на човека, както Бог му говори отвътре. Крушата, ябълката също са живи. И те говорят на човека. (62/стр. 41)

Някои религиозни очакват Христа да дойде отвън, да им говори. Христос е в светлината, във въздуха, във водата, в хляба и в плодовете… Достатъчно е да приемеш хляба с Любов, за да ти проговори. Яж плодовете с Любов, за да ти проговорят. (62/стр. 41, 42)

Без растенията човек не може да бъде гениален. В тях има тайни сили… Трябва да имаме вътрешно общение с растенията. Като отидем при тях и им кажем нещо, ще доловим отговор. Каквото се появи в теб тогава, това е отговорът на растението. (17/стр. 238)

Един брат ми разправяше една своя опитност: „Седя един ден в градината си и гледам – една ябълка се мъчи нещо. Опи­тах се да вляза в разговор с нея, да видя какво ще ми каже. Вдълбочих се в себе си да разбера с какво мога да услужа. Вътрешно възприех една мисъл, която идеше от ябълката. Тя ми каза: „Погледни, около корена ми се увил един железен тел, който не ми позволява да се развивам“. Наведох се и наистина около корена видях железен тел, който проникваше в земята. Издърпах тела внимателно и освободих корена на ябълката. Тя ми благодари“. (33/стр. 240)

Като отидеш при цветята, по радиото ще почнеш да възприемаш нови мисли, нови неща ще проблеснат в ума ти.

(17/стр. 426)

Човек не трябва да бърза в своите зак­лючения. Като види звезда, растение, животно или човек, той трябва да се спре пред тях внимателно, със Свещен трепет, да чуе нещо ново от тях. (41/стр. 223)

Когато скулпторът направи една статуя… Статуята трябва да прилича на създателя си и да може да говори. Това се иска от една статуя. Тя говори, когато трябва… „Може ли статуята да говори?“ Може. В статуята говори това, което скулпторът е вложил. (89/стр. 8)

Не само статуята, но всяко нещо може да стане ценно, да проговори. Тебеширът, който нищо не струва, може да стане ценен. Как? Ако някой велик човек, когото обичате, напише една дума върху тебешира, тебеширът веднага става ценен за вас. Кое придава цена на този тебешир? Думата, която великият човек е написал. (89/стр. 8, 9)

Като ви дойде една добра мисъл или като ви дойде един добър подтик, или като ви посети един добър приятел, или като прочетете една добра книга, или когато небето е ясно, или когато някоя хубава звезда ви обърне вниманието, недейте пропуща тия неща – всичко това е един говор от небето. Щом тази звезда ви е обърнала вниманието, ще се спреш да видиш какво иска да ти каже. (4/стр. 59)

Сега ще ви представя една картина да видите как говори небето. Представете си, че вие се намирате в една тъмна бур­на нощ, не можете да се ориентирате, изгубили сте си пътя, не знаете на коя точка се намирате, но по едно време дух­не малко вятър и вие виждате Северната мечка. Какво ви показва тя? Тя ви показва посоката. Показва ви накъде е изток, накъде е запад, накъде – север и юг. Тази звезда иска да ви покаже, че вие сте взели запада на пътя, а трябва да се върнете да вземете изтока, там е посоката на вашия път. Щом ви каже това, след малко небето пак се заоблачава и затваря. И звездата се изгубва. Казала ли ви е нещо тази звезда? Да! Тя ви определя пътя. По-нататък далеч някъде виждаш някоя свещ, някоя колиба. Ти трябва да разбереш гласа на тази свещ, която свети. (4/стр. 59)

Представете си, че вие пътувате пак през една тъмна бурна нощ! Пък голяма виелица и вие изгубите пътя. По едно време виждате вече, недалеч от вас светне някоя малка свещ. Какво иска да ви каже тази свещ? Тя иска да ви каже: „Ела на гости у нас! Само по този начин ще бъдеш избавен от смърт! Нашият господар е много добър. Затова ние отворихме прозореца“. Така някой път и във вашия живот ще бъде тъмно, бурно, неприятно и ще си казвате: „Не искам да живея. Дано се намери някоя болест да ме прати в онзи свят“. Но тъкмо по това време ще се намери някоя светлина отнякъде и ще ви каже: „Ела в дома ни!“. Значи, чрез тази светлина Бог проговаря на тази душа и казва: „Не бой се, има едно прибежище за тебе!“. Това е, което говори тази светлина в тъмната, мрачна нощ. (4/стр. 59)

…Сега вие си поплаквате. Всяка една звезда казва: „Сестро, защо плачеш, при мене ела, ти гледай да дойдеш тук“. Слънцето, Марс това ти говорят. Не само те, но в тайно някой дух крилат ви казва: „Не бой се, не бой се!“. И в тишината, когато се молите и мечтаете, духът ще ви шепне нещо, някоя опитност; ще кажете: „Има нещо, което ми шепне“. То е Реалното.

(73/стр. 154)

Та ние сме заобиколени от един свят свидетели, горе и долу, видими и невидими, които казват: „Не бойте се! Вяра, Любов, Истина – всичкото е за вас. И всичките ваши страдания са нищо. Вие можете да бъдете силни…“. Силни ще бъдем! (73/стр. 154)

Иска се тънко музикално ухо

„… Който има уши да слуша, нека слуша.“ Кой има уши? Само онзи гениален човек може да слуша, само онзи музикант, който има изтънчено ухо…

(73/стр. 46)

…Казваме и за Любовта, че тя не е нищо друго освен Божествена симфония, за разбирането на която се изисква само тънко музикално ухо да слуша и да възприема. (22/стр. 71)

Човек трябва да има отворена душа за Любовта, понеже тя е навсякъде. Човек трябва да има отворен Слух, да слуша песента . (17/стр. 120)

Достатъчно е да имате добре развит Вътрешен Слух, за да чуете музиката, която излиза от всеки добър, любещ човек. Добрият човек е цигулка, от тоновете на която всеки се възхищава. Засега тази цигулка издава само тонове, но ще дойде ден, когато тя ще проговори. Днес доб­рото издава само музикални тонове, но един ден то само ще проговори. Не само доброто ще проговори, но и науката, и изкуството. (61/стр. 224)

Ние говорим за една музика, която не чувате. Вие я чувствате, вие мислите за нея, но звук не чувате. Ако развиете своя тънък Слух, може да започнете да я слушате. (7/стр. 92)

Ако хората биха били толкова музикални, че да развият Слуха си, щяха да избегнат много неприятности в живота. Защото там, където престава музиката, започват нещастията… (7/стр. 92)

Адът е място без музика. Най-голямото страдание е без музика. Няма музика – няма какво да те насърчи… И звукът в ушите на хората – то е Благословение. Трябва да се вслушвате в Природата.

(64/стр. 266)

Природата най-първо говори музикално на човека. Ако разбираш нейния музикален език, ти си свободен. Щом не го разбираш, тя деликатно пристъпва към минорните гами с понижение.

(7/стр. 122)

Ако вий се събудите сутрин и не чув­ствате песен в себе си, и не чувствате песен във вашия ум, вашето положение не е нормално. За да бъде нормално, вие трябва да чувате тази вътрешна хармония. Отглас трябва да бъде цялото Битие: движението на нашата Земя, движението на Слънцето, на всичките планети и движението на всичките Слънца.

(42/стр. 309)

Онези, които имат развит Слух, чуват Божествената хармония. Божествената хармония показва, че всичко е в ред и порядък. (42/стр. 309)

Като се движиш, стъпките ти да бъдат музикални… Човек може да съчини песен със стъпките си. Аз мога да съчиня със стъпките си, като вървя, цяла песен – например „Махар Бену“. Като се движа, може да чуете „Махар Бену“. Ако имате ухо, вие може да чуете тази песен, като вървя. (82/стр. 172)

Слушали ли сте вие мелодията на Светлината каква е? Музикантът може ли да я произведе? Слушали ли сте мелодията на живота, когато той излиза от Бога? …Вие слушали ли сте доброто, което излиза от Бога, каква музика има?

(11/стр. 725)

Ще направим опит със слънчевата светлина – тя да ви проговори. Музика се крие в нея. Няма по-красиво съчетание на тоновете от това, което произлиза от трептенията на слънчевите лъчи.

(16/стр. 299)

Животът е най-хубавата музика. Мъчно се живее, защото не знаем как да живеем. (17/стр. 359)

…Може и да не пеете, но мислете за музиката… Всякога се вслушвайте. Където и да минавате, щом чуете някои да пеят, вслушвайте се; изискват се две-три секунди – вслушайте се с едното или с другото ухо. Ако така постъпвате, ще си създадете един навик. Един извор шуми – вслушайте се, има един музикален тон. Да ви дам едно правило: вслушвайте се има ли нещо музикално в какъвто и да е шум; във всяко едно движение, във всеки един звук се вслушвайте. (7/стр. 169)

Приятна музика, приятна хармония има в шумоленето на листата по дърветата, леко разлюлявани от вятъра! Приятна музика се образува и от течението на водите, които се удрят в камъчетата! Хармонично е шумоленето на водата в планинските извори! (8/стр. 398)

В цялата Природа има шепнене, нап­ример изворите, пясъкът, листата, цветята, мухите, всичко шепне, но на своя език. (3/стр. 41)

Нашето пеене не е като пеенето на Природата, нашето свирене не е като свиренето на Природата. Ако влезете в някоя гора, и там ще чуете тонове, но трябва да имате много деликатно ухо, за да схванете тия трептения; музикалното ухо може да схваща шумоленето във всеки лист и да различава тоновете.

(8/стр. 96)

Вслушвайте се във всичко, което ви обикаля. Минаваш край едно дърво, тих ветрец повява листата му и чуваш нежна музика, чрез която дървото ти говори: „Божието Благословение е с тебе“.

(52/стр. 56)

Всяко полюляване на листата на дърветата е тон, който неразвитото още ухо схваща като шум. Вие посещавате концерти, слушате музика на Шуман, Моцарт, Бах, Бетховен. Ако ухото на сегашния човек беше развито, той би предпочел да слуша музиката на люлеещите се листа, отколкото на най-великите музиканти. Свържете се с музикалния свят.

(16/стр. 299)

Слушали ли сте музиката на цветята, когато цъфтят, или хора на зреещите плодни дръвчета? …Слушали ли сте песента на летния зефир, който милва дърветата? Ще кажете, че всичко това е илюзия. Не, ухо е нужно, за да чуете тази песен и да се слеете с нея. (16/стр. 300)

Всичко в Природата е живо. Във всичко, създадено от Бога, има Велик смисъл. Във всичко има музика и песен.

(16/стр. 300)

Великият концерт
на Природата

Стане ли сутрин от сън, човек трябва да чува Гласа на Бога в цялата Природа, във всички живи и разумни същества, да възприема тяхната радост и да им отговаря с радост. (72/стр. 212)

…Човек трябва да дойде до малките, до основните величини на слушането. Ако си сред Природата, ще слушаш пеенето на птичките, бръмченето на бръмбарите, хвърченето на пеперудките и ще се радваш; после ще гледаш към цветята, които цъфтят, към дърветата, които връзват плод, и към Слънцето, което грее, и ще се радваш. И най-после, като влезеш между хората и слушаш как говорят, пак ще се радваш. На всичко ще се радваш!

(37/стр. 218, 219)

Всяко живо същество произвежда звук. Представете си, че цялата Природа е голям оркестър. Кукувицата бие тъпана – един, два, три удара – и спира. Всяко животно в оркестъра издава свой звук. Какъв величествен оркестър е цялата Природа! (16/стр. 300)

Целият свят, всичките тела, които пътуват през пространството, пеят, много хубаво пеят. Почвата пее, въздухът пее, светлината пее, всичко пее. Виж вятъра по някой път колко хубаво пее: усилва се, отслабва се, някъде има форте, някъде двойно форте има, по някой път като барабанен бой, буря. (67/стр. 150)

Благодарете за ушите, че слушате хубавите работи в света. Вие слушате вятъра, който духа. Знаете каква приятност има някога в онзи вятър, който лъха отвън, или от бурята. То е един говор. Господ ви говори отвън. (67/стр. 97, 98)

Когато някой твърди съществуването на Бога, това показва, че този човек разбира езика Му… Например в духането на вятъра, в течението на водите се крие езикът на Бога. Във вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота аз слушам такава отлична реч, каквато не съм слушал и от най-красноречивия оратор в света. В най-големите бури аз слушам речите на видни оратори. Понякога техните речи са така силни, съдържателни и красноречиви, че са в състояние да задигнат и дрехите, и шапките, и керемидите от къщите на хората. (5/стр. 35)

Вие казвате: „Вятър, буря има вън, страшно е времето!“ – и гледате час по-скоро да се скриете вътре. Обаче аз с удоволствие настройвам ухото си да чуя говора на този вятър или на тази буря. Като види някой, че се излагам на бурята, казва: „Защо си изложил ушите си на тази буря? Не знаеш ли, че ще се простудиш?“. Казвам: Който не разбира Божествения език, той се простудява; който разбира Божествения език, той никога не се простудява. (5/стр. 35)

Като видя чистия изгрев на Слънцето, който обещава хубав слънчев ден, аз се радвам. Не по-малко се радвам и на бурната тъмна нощ, на светкавиците, на гръмотевиците. Във всичко това аз слушам великия концерт на Природата. Всяка дъждовна капка, която пада върху мене, напомня такава музика, каквато и най-великият музикант не може да изпълни. Вятърът пък със своето бучене е друг род музика – Вагнеровска.

(37/стр. 245, 246)

Който иска да слуша велик концерт, нека отиде някоя бурна нощ сред Природата и застане близо до някоя канара: там ще слуша той ехото на всички гръмотевици, ще гледа как мълниите разкъсват небето, ще чува падането на дъждовните капки, придружено от бученето на вятъра. Във всичко това той ще схване великата хармония на Природата. Падането на дъждовните капки е говор. Обаче това ще разбере онзи, който има ухо да чува и око да вижда. На сутринта ще се върне радостен, в добро разположение на духа и ще каже: „Тази нощ присъствах на един велик концерт в Природата!“. (37/стр. 246)

Ще каже някой, че е ходил на Мусала, че го е валял силен дъжд, придружен със светкавици и гръмотевици, с буря. И това още не може да ни убеди, че той е слушал и разбрал този концерт. Да слушаш и да разбираш тази велика симфония, това подразбира да си съвършено сам сред Природата, кацнал на някоя канара като птичка, и оттам да броиш всяка дъждовна капка и да я наричаш с нейното име, както музикантът нарича всяка нота; да схващаш песента, която вятърът изпълнява, и да пееш след него; да следиш гръмотевицата спокойно и да чуваш в нея повишавания и понижавания, каквито срещаме в музиката. И най-после, докато се изпълнява тази симфония, да можеш да определиш нейния темп… Това значи разбиране! (37/стр. 247)

Доловимите и недоловими звукове

Човек може да развие своята чувствителност. Пространството около нас е пълно с вълни, с музикалност. (17/стр. 235)

Казвам, действително ли звукът влезе през твоите уши? Ти възприе ли звука? Звукът е един почетен Ангел, един Ра­зумен Ангел. Ти посрещна ли го добре? Беше ли облечен тъй хубаво? Разговаря ли се с него хубаво? …Когато този Ангел през твоите уши влезе, през твоята душа и се разговаря с тебе, ти вече имаш едно истинско понятие, а всички други неща – те са второстепенни. (11/стр. 51)

Ние схващаме звуковете, но някой път схващаме някои мисли. Един човек мисли нещо и другият казва: „Слушам какво искаш да ми кажеш“. Той нищо не му е казал, но като помислил, онзи схванал мисълта. Ухото в този човек е силно развито и той схваща мисълта като звук.

(51/стр. 120)

Има звукове спотаени, които образуват Любовта. Отразяват се. Ти знаеш, че този звук само Любовта може да го произведе. Като дойде доброто, само то може да го произведе. Има звук, който само Любовта може да го произведе.

(51/стр. 120)

Ако се спрете върху изговарянето на думата Любов от всички народи, ще забележите, че коренът на тази дума във всички езици е един и същ. Обаче, ако можете да схващате глухите звукови вълни, ще видите, че всеки народ, както и всеки човек поотделно изговарят тази дума съвършено различно. (31/стр. 181, 182)

При сегашното развитие на човека, както и при устройството на неговото тяло има известни органи, които не са развити както трябва. Например ухото на човека не е достигнало още своето съвършенство. То не може да схваща вис­шите трептения. Наистина има музиканти, които могат да схващат тонове с трептения от 50 – 70 000 в секунда, но обикновените хора схващат тонове с трептения най-много до 32 000. Висшите трептения са недостъпни за тяхното ухо.

(57/стр. 111)

Обикновените звукове, достъпни за човешкото ухо, имат трептения до 35 хиляди в секунда, но открити са звукове, които имат трептения до 300 хиляди в секунда. Те се наричат глухи звукове, или ултразвукове. Значи, има още много звукове, които не се възприемат от човека.

(16/стр. 181)

…В последно време са открити още около 200 – 300 хиляди звукови трептения… Който може да схване тия трептения на звука, той ще се намери в Свят, съвършено различен от физическия.

(31/стр. 181)

Какъв щеше да бъде вашият живот, ако ухото ви беше тъй усъвършенствано, че можеше да схваща от 100 000 до 1 000 000 трептения? При такова развито ухо вие непременно щяхте да бъдете Светия. (57/стр. 111, 112)

Ангелската и Божествената музика

Ако имаме развито ухо, ще слушаме Божественото пеене. (2/стр. 63)

Има Същества Разумни, които пеят в хор в гората и се движат. Хармония има в тяхната музика. Това пеене не се схваща с физическите уши. То е етерно пеене. Това пеене е реално. (16/стр. 299)

Можеш ли да възприемеш музиката, която има 300, 500 хиляди трептения? Това е Ангелската музика. При нея желязото и златото се топят. Тая музика е в състояние да излекува и най-неизлечимите болести. (16/стр. 301)

Ангелите сега трябва да отворят музикалните центрове на хората, за да чуят песните, които се пеят, да чуват музиката, която е горе. В бъдеще човек ще слуша музиката на Ангелите. (16/стр. 303)

Има още по-велика музика – Божествената музика. Щом чуеш тази музика, всичко забравяш и като се върнеш вкъщи, ще кажеш: „С мене всичко е свършено. От сега нататък ще служа на Господа“.

(16/стр. 303)

От външната музика човек трябва да премине в музиката на Космическото Съзнание. Който не може да развие музикалното чувство на Космическото Съзнание, не може да влезе в Божествения свят. (16/стр. 113)

Тури Надеждата в душата си, Вярата в ума си и Любовта в сърцето си, за да видиш Красотата и Светлината на живота. Това значи цялото Небе да ти проговори. Това значи да си в общение с Невидимия свят, да проработи твоето радио. И да не си на Небето, добре е да възприемаш симфонията на Небесните жители.

(52/стр. 57)

Ако ние се хвалим с днешната музика, какво представлява тя? Ако вие отидете горе между Ангелите и там слушате един симфонически оркестър, като се върнете на Земята, няма да пипнете повече вашите инструменти. (71/лек. 13: стр. 13)

Един познат ми разправяше една своя опитност. Две вечери наред в сънно състояние той слушал да свири някакъв велик музикант, когото никога няма да заб­рави. Бетховен нищо не бил пред него. Величествена, мощна музика се разнасяла! Тя била нещо особено, нито с думи, нито с перо могла да се предаде. Казвам: Този приятел е попаднал в света, отдето музикантите черпят вдъхновение и сила.

(37/стр. 135)

Ако вие се свържете с онзи Идеал, от който е произлязла симфонията на Бетховена, ще станете Светия. И Бетховен обаче не е могъл да предаде дори и 1/1000 част от това, което чул. Неговата работа още не е довършена. И с Моцартовите произведения е същото нещо. Не е лесно да преведеш една симфония, т.е. да я свалиш на физическия свят.

(71/лек. 32: стр. 5)

Всички велики музиканти са слушали музиката на Висшите светове и каквото са слушали, са го записвали. (16/стр. 302)

Хоровата и инструменталната музика са свалени от Висшите светове. Музиката излиза от Светилището на Храма. По-рано тя е била там, а сега си позволи да слезе. (16/стр. 303)

Необикновеният Слух

Когато са отворени прозорците на Небето, от Земята може да се слуша какво се говори там. (6/стр. 114)

Когато казваме, че духовете живеят, то е една идея в нашия ум. Аз ги схващам в моя ум духовете, виждам ги какви са, разговарям се с тях – не тъй, както с вас. Ти с една душа като се разговаряш, като че се разговаряш със себе си. Изис­ква се дълго време, докато се научиш да различаваш, понеже трептенията на земния говор в сравнение с Небесния са като гръмотевица. Той е толкоз тих и нежен… [Трябва] ухо развито да схваща нежния глас. (75/стр. 300)

За да влезнеш в онзи свят, то трябва ония същества да ти говорят. Когато ми говори едно същество, …неговият говор в мен образува една връзка много хубава по закона на Любовта… Туй същество за мене е реално. Не важи формата – дали го виждам, или не го виждам. Говори ми то. (77/стр. 404)

Много рядко говорят духовете. Защото езикът им е толкова съдържателен; една дума на едно гениално същество в духовния свят е цяла реч от 10 000 думи. Тази реч, като ти каже, никога няма да я забравиш. (42/стр. 102)

Ще прочета 12-а глава от Евангелието на Матея. …Тя е една малка извадка от дългите беседи, които Христос е имал. Сега, ако се изисква от вас да възстановите беседата, която Христос е държал, можете ли? …Някои от вас сте слушали тази беседа – да може да я възстановите, да се върнете назад, да схванете; както радиото схваща вълните, и вие да схванете вълните на миналото и да възпроизведете цялата беседа. (21/стр. 16)

Казвате, че някой Велик Учител на миналото проповядвал еди-какво си Учение… Добре е да четете книгите на тоя Учител, но за да ги разберете, трябва да се върнете назад до времето, когато е живял той, да схванете неговото състояние, когато е предавал своите мисли. И тъй, добре е да четете какво е говорил Учителят, но по-добре е да го слушате, като говори. Добре е да четете книгата на Природата, но по-добре е да слушате какво тя говори. (44/стр. 233, 234)

Великите опитности в живота

Отбелязвайте най-възвишените, най-разумните моменти, които се проявяват във вашия живот, те са проявление на Божественото. Такива моменти са редки, но този Образ, който се е проявил, е Сила за вас, ще гледате да го запазите. През тези редки моменти Господ ви е проговорил. Той говори [по този начин] най-много един или два-три пъти в годината, затова трябва да запазите това говорене. (3/стр. 49)

Много редки са моментите, когато Божественото Съзнание прониква в нас. Когато Божественото Съзнание проникне в нас, ние ще го чуем като Вътрешен Глас. Има моменти в живота ви, когато това Съзнание ще ви проговори. Този момент в нашия живот ще бъде епохален. Той ще бъде най-красивият момент. Щом това Съзнание ви проговори, вие ще си кажете: „Едно време беше това, но в сън ли беше, в будно състояние ли беше, видях нещо особено, чух нещо особено…“. Това нещо не може да се схване от вашия ум. То е нещо Божествено! (70/лек. 22: стр. 20)

Комуто е проговорило това Съзнание, в него като че нещо се отваря и той вижда отношенията, които съществуват между Този, Който му е проговорил, и него самия. Тогава между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкъса. (70/лек. 22: стр. 20)

Като изучава проявите на Великата Любов, която прониква целия Космос, човек влиза в контакт с Бога. Като мине през 999 милиона форми на живота, едва тогава човек ще чуе Тихия Глас в себе си да му говори. Едва тогава той ще разбере защо е дошъл на Земята. (55/стр. 220)

* Гортан – гърло.

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

ТАЙНАТА

НА СЛУХА