Част 2
В тази връзка искам да обясня следния момент, с който ще завърша: Тежките и отрицателни космически състояния, които нападат Душата, не идват, за да те заведат в отчаяние, а те са само знак и предупреждение – да бъдеш буден и въздържан в най-опасните периоди и ситуации на своя живот. Затова ви говорих и за Търпението, защото Търпението е пряко свързано с въздържанието. Защото точно тогава човек изпуща тежки кармически думи и се слива с тези духове на астрала, които са носители на опасната енергия, за която ви говорих. Значи: защото в най-тежките ситуации човек изпуща думи, а Ученикът там трябва да е буден и въздържан, защото се слива с тази нисша и опасна скрита енергия, която е в тялото и която все повече обвързва Душата.
И накрая, според Кабалата: човекът владее всяко свое мигновение, и това е така, защото Душата му е излязла от Ен Соф, от най-великия свят.
АУМЪ
02 юли 1997 г.
ЗА БОЖИЯ ГЛАС
(Първа идея за размишление)
НЕБЕСНАТА КОЛЕСНИЦА
Продължение
(Лекция 7)
ОТВОРЕНАТА ВРАТА
(Втора идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Учителя казва: „За хората няма начало, няма и край, но за Бог има начало, има и край. Затова Той казва: „Аз съм алфа и омега“.
Във вътрешния свят на човека има външна и вътрешна светлина. Външната светлина е изразена чрез Вдъхновението, а вътрешната светлина – чрез Духовното Разбиране. Това означава, че Духовното Разбиране може да извлича Вдъхновение и от скръбта, и от смъртта. Това е погледът, на който се разкрива Вечното Благовестие.
Ще кажа нещо в тази връзка, за Вечното Благовестие.
Учителя казва: „На хората се благовествува навсякъде – и в живота, и в смъртта; и в радостта, и в скръбта. Това е за онези – казва Учителя – които разбират Великия Закон на живота или за тези, които разбират Великия Глас. Това, което хората наричат разговор с Бога (това е от Учителя), не е нищо друго освен отглас на тяхното съзнание – това не е реален разговор с Бога“. (Това, което ще обясня.) После Учителя казва, че за Божия Глас са необходими специални органи: „Сега Бог не говори на хората, други същества им говорят, защото те нямат органи да Го чуят директно“. (Ще обясня някои неща.)
Според Учителя: „За да се възприеме енергията на Божия Глас, тя трябва да мине през девет сфери, което означава девет превода“ – ето защо никога този Глас не се е разбирал лесно.
После Учителя казва: „Ако ти беше чул Гласа на Бога, ти никога нямаше да бъдеш човек на условията“ – ето една Мярка. После Учителя продължава нещо много важно: „Достатъчно е Бог само един път да е проговорил на човека през целия му живот“. И после важните думи: „Ако му проговори втори път, човек губи същността на живота“ – това означава, че ако трети път се наложи да говори в един живот, това е най-лошото нещо, което може да му се случи.
Защо Бог говори толкова рядко и толкова малко на човека? Тука ще дам един кратък отговор, без да го коментирам: Това е така, защото в Бога няма желание хората да Го опознават.
Другият важен момент във връзка с Божия Глас е следният: „Ако чуеш Божия Глас, трябва да си готов да служиш на Любовта винаги“ – една друга важна Мярка. „Ако не сте готови – казва Учителя – да служите на Любовта, ще треперите пред кармата, пред силата на съдбата.“
За съдбата Учителя казва следното: „Съдбата е един от най-строгите и най-мощните Ангели, които стоят в нозете на Бога“. (Ще обясня.) Да служиш на Любовта, не означава да я разбереш. Ето защо Учителя казва, че: „Всеки, който се е опитал да я обясни, да я разбере и да я определи, е потъвал в нейните дълбоки води“.
Тука накратко искам да ви обясня нещо за Сина Божий – то важи за всички синове. Според Окултната наука и според Учителя: изразът Синът Божий означава, че става въпрос за Същество, което е проникнало в Истинския Живот, но не го е придобило. В тази връзка ще ви разясня някои неща. Първо: Животът не е нещо, което можеш да придобиеш – той е даден като Дар. И ако живееш по Закона на Духа, постепенно ще навлизаш в неговите Тайни. Още един път ще кажа: Животът е даден като Велик Дар. „Но Любовта – Учителя казва – не е дадена като Дар. И затова тя само се явява и заминава.“ Това означава, че Любовта е дадена само като едно условие.
Учителя казва: „Сега мнозина от вас искат да заместят живота с Любовта. Не – казва Учителя – Любовта е сила, която разрушава. Тя има много силни вибрации. Тази сила, която изучават учените – Учителя казва – това не е Истинската Сила на Любовта, а само проекцията на нейната сила. Любовта, във Висш Смисъл, се явява като Силата на Божия Глас“.
Учителя казва: „Физическото тяло на човека е утроба, в която Духовното му тяло се развива. В миналото животът се е родил между Душата и Бога. Днес животът ще дойде между ученика и Учителя“ – това е новият момент. Това означава, че днес Бог е слязъл в образа на Учителя, а Душата е станала ученик. Понеже Любовта е много силна в своето вътрешно поле, тя засега е принудена да действа и да дойде отвън, за да помогне на нашия организъм постепенно да се организира. Затова сега Любовта идва отвън. Като казвам отвън, разбирам – от Слънцето, от звездите, от хората, растенията, животните и т.н.
В своето вътрешно поле Любовта е Съвършена и много строга. Но когато Душата започне истински да се пречиства в своя Път, тогава за нея вече не съществува строгостта на Бога и понятието „наказание“ се отдалечава. Пречистването е Път към Небесната Колесница, но докато човек не разбере Дълбоката Тайна на даването, той не може да бъде изпълнен с величието на Ен Соф. И това означава, че не може да разбере и Тайната Колесница.
Когато добрият човек дава, той дава от Душа. Но това не е истинската Мярка за даването. (Ще обясня разликата.) Когато Посветеният в Любовта дава (можем да кажем, когато любящият дава, а не добрият – това е разликата между добрия и любящия), това Даване произлиза пряко от Бога. Това е Даване от Вечността, това е Даване от друг род. Това Даване е Мярка. Когато даваш с Любов и разбиране, тогава твоята метафизическа енергия се освобождава и ти растеш в Духа, растеш във величието на даването, което е Сам Бог.
И така, Даването е Тайна наука.
И когато имаш нещо много ценно да дадеш на някого или на много хора, не бързай! Защо? Защото за това има строго определен Космически момент. И точно в този строго определен момент участва Бог, а не твоята Душа, и разбира се – твоето сърце, твоят ум и т.н. Тогава твоята Душа само се слива с Неговото даване и засиява.
И така, Тайната на Даването е свързана с Небесната Колесница.
Когато добрият човек дава, той се обменя с хората, а когато любящият дава, той се обменя с Бога. Малко са Съществата, които знаят Тайната на Даването и затова само те могат да дават, т.е. само те могат да внасят Дух в човека, това е истинското Даване. Ако това трябва да го кажа по друг начин, означава – според Хермес – следното: Да дадеш Дух на човека, значи да дадеш Посвещение. Това е много висока Мярка на Даване.
Истинското Даване е въвеждане на лъчистата материя на Ен Соф в Душата на ученика. Тоест: тази лъчиста материя се въвежда в човека от този най-висок свят, наречен Ен Соф в Душата на ученика. Чрез тази лъчиста духовна материя се образува Мистичната способност (за която миналият път говорихме), която е Пътят към Небесната Колесница. И когато се казва, че човек е създаден по образ и подобие, това означава, че човек е създаден да открие тази Мистична способност в себе си, т.е. да открие Бог в себе си.
Душата не може да бъде наситена с благата на този свят. Тя може да бъде наситена само с лъчистата вътрешна енергия на Ен Соф.
Любовта, която е свързана с Тайната на Даването и с Небесната Колесница, е съществувала преди този и онзи свят. Това означава, че Любовта е Началото на Абсолютния ред и порядък. И затова Учителя казва: „Хаосът е произлязъл от порядъка“.
Високият Идеал е Път към Любовта, Път към този Вечен порядък.
Високият Идеал е нещо, което говори, той не е отвлечена област. Високият Идеал говори с езика на Живота, но този език на Живота е само Пътят към Истината. (Тука трябва да обясним нещо за Истината.)
Истината – това е вечното движение вътре в човека с всички нови идеи, които то постоянно носи. Според Окултната наука: Любов, която може да се превърне в омраза, никога не може да постигне Истината, защото това е полярната любов.
Другият важен момент е следният: Който няма Смирение, се озовава от едната страна на живота или от другата, т.е. в кръговрата на полюсите. Но който има Съвършено Смирение, което е изработено от Духовното и истинското Разбиране, остава там, където Вечно тече животът.
Всичко това означава, че Небесната Колесница е свързана с Вечния Поток на Живота. Когато Смирението се разбере Духовно, то води човека до сливането с живота. Но за много хора то е само Път и възможност и затова те не стигат до неговата истинска Цел.
Дарбата на Мистичните Откровения може да бъде изгубена, ако ученикът не разбере Дълбочината на Смирението. Духовното разбиране на Смирението е един метод да се освободиш от Дървото на змията и нейния живот. (Ще обясня.) Понеже в човека са заложени и доброто, и злото, и ако той се стреми само към доброто, той никога няма да постигне Небесната Колесница; той никога няма да постигне Истината за себе си. Това става с милиони същества. Това означава, че Истината за човека не е нито в доброто, нито в злото, а в – казва Учителя – съчетанието му с Божията Воля – ето отговора.
Другият важен момент, с който се обръщам – мога да кажа – и към всички ученици, които искат да станат истински, е следният – една Мярка от Учителя – Учителя казва, че: „АКО НЕ ЗАЛОЖИШ ЦЕЛИЯ СИ ЖИВОТ БЕЗ ОСТАТЪК, НИКОГА НЯМА ДА НАМЕРИШ ИСТИНАТА“.
Онези хора, които твърдо преследват своите цели, са винаги извън равновесието, защото Същността се намира в Божествените Цели. Ето защо говорим за Духовно Разбиране и Съвършенство на Смирението.
(Накратко ще обясня.) Истинско Смирение означава, че си се отказал от всяка своя цел и си се отдал само на една Цел: Божията Воля – това е една от неговите мерки, Мярка за истинското Смирение.
Другият важен момент за Смирението, който някъде се символизира с децата (някой път ще се спра по-подробно на въпроса за децата), но тука това, което искам да кажа е следното: СМИРЕНИЕТО СИМВОЛИЗИРА ВЕЧНАТА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТ ЗА ИСТИНАТА.
Дървото за познаване на доброто и злото е пълно и наситено с болно знание, от което ученикът трябва да се освободи. Защото точно там се намира фалшивото смирение, за което казах нещо. Това дърво почива изцяло на фалшива основа.
Една от най-големите илюзии на хората е, че те мислят, че ограничението е отвън, а то е вътре – то е част от човека и то си има своята мисия. То е част от Същността на човека. Ще обясня. (Става въпрос за ограничението.) То е част от неговата еволюция и част от неговото велико бъдеще. Това ограничение ще се превърне в неподозирана Дълбочина на Духа и затова то е станало част от човека.
(Ще обясня.) В ограничителните условия (тука искам да запомните една деликатна разлика) трябва да се бориш не за свободата си, а за придобиването на Любовта. Защо? Защото Любовта е истинското Начало, а освобождението ще дойде отпосле, като резултат. За да стане още по-ясно, ще обясня още нещо. Ако по някакъв начин излезеш от ограниченията без да си придобил Любовта, ти си изгубил напразно своето време и силите на природата, които са работили за теб. И тогава Великата Разумност трябва отново да създава условия за теб, за да надмогнеш вътрешното зло (което е ограничението) и да се организираш за един нов живот.
За да може да организираш в себе си един нов живот, трябва да имаш необикновен стремеж към Вечността. Има ли трудност по Пътя към Вечността? Има ли съюз между Сатана и Бога? Ще обясня накратко, тъй като много хора подозират, но не знаят, че между тях има Таен съюз и в тази връзка ще ви загатна нещо. Между Бог и Сатана има Таен съюз и в този съюз са скрити много Тайни на битието. Сатана може да твори много форми и светове, това право му е дадено от Бога. Дори Бог му е помогнал със Своето участие чрез един таен и мълчалив съюз между двамата. В замяна на това Сатана е длъжен да остави една Отворена Врата за човека – той трябва да остави един Отворен Път нагоре. По този Път се придобива Бог, това е Път към Вечността. Това е само за тези Същества, които имат копнеж за Вечността. Това означава, че чрез тази Отворена Врата нагоре, ще се спаси само Чистата Духовност, само тези, които ще се новородят за живота на Бога. След това Велико, Космическо Новораждане ще се яви дарът на Мъдростта.
Тука пак трябва да кажа една важна разлика, тъй като много учители в това число са постигнали отклонение, не са разбрали за какво става въпрос. Велик Дар е Мъдростта, но от нея има по-голям Дар, на което правя ударението, тъй като в това число и много Адепти, Посветени и Учители са се отклонили и не са разбрали точно тази разлика. Значи: Велик Дар е Мъдростта, но има и от нея по-голям Дар – това е ДАРЪТ НА ЕДИНЕНИЕТО. Много особена дума, с много дълбоко значение, някой път може да се спра повече на нея… То е заложено в Душата, но малцина го постигат.
АУМЪ
16 юли 1997 г.
ВЕЛИЧИЕТО НА БОГА
(Първа идея за размишление)
ДРУИДИТЕ –
ЕДИН КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО
Продължение
(Лекция 8)
ЗА РАЗБИРАНЕТО
(Втора идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Учителя казва: „Духът образува движението, но сам той не е движение“. И после Учителя казва: „Бог е Любов, но сам Той не е Любов. Бог е нещо много по-велико от Любовта. Но условията, при които сега живеем, не познават по-велика Мярка от Любовта. И затова е прието да се казва, че Бог е Любов.
Другият момент в тази връзка, който ще обясня, е следният: Любовта е само плод. Тя е плодът на Духа, но не е плодът на Бога. (Това е една много дълбока разлика. Това е от Учителя, по него го обяснявам.) Плодът на Бога е нещо много по-специално, а това е, което се нарича символично Духът.
После Учителя казва: „За благото на целия свят и за всички вас, аз премълчавам дълбоката Истина, защото, ако я произнеса, всичко ще изчезне“.
Друго важно нещо, което е казал Учителя е следното, става въпрос за сърцето: „Истинското сърце на човека не е в него. То е взето, то е извадено, а на негово място е сложено неразумното сърце. С това се обяснява – казва Учителя – падането на човечеството. Първоначалното сърце – казва Учителя – е взето и скрито на сигурно място и Окултната история мълчи по този въпрос“. Но Писанието все пак казва: „Ще им отнема каменните сърца и ще ги заместя с нови сърца“. Учителя допълва, че тогава ще се постави отнетото сърце.
В тази връзка искам накратко да ви кажа, че Овладяването на себе си е Пътят към това Първоначално Сърце. И вторият момент е (като Мярка), че овладяването на себе си е Мярка за Безсмъртието.
Накрая ще завърша с една идея от Учителя: „Досега Бог се е проявявал в нашето съзнание като Любов, Мъдрост и Истина. Но каква е Неговата Същност извън нашето съзнание, не знаем“. И Учителя казва: „Милиони години са нужни, за да познаем Величието на Бога“. Душата не е създадена пряко от Бога, а от Неговия Дух. Това е пак една много деликатна, Окултна, вътрешна разлика. Това са различни неща, различни степени на силата на светлината, различни изяви. Ето защо на друго място Учителя казва, че: „Душата не може да говори за Бога, тя няма право да говори за Бога, нито може да Го познае. Тя може да говори само за Духа. А Духът има морално право, в най-висш смисъл, да говори за Бога“. Значи: всеки може да говори за това, за което може да обхване. (Друг път ще се спра повече на този въпрос.) Но Духът, той има право да говори за Бога, защото той е по-първична изява от Душата.
ДРУИДИТЕ – ЕДИН КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО
Според Друидите: ученикът трябва да мине през много големи изпитания, за да навлезе в Посвещение. (Накратко защо това е необходимо.) Това е задължително, необходимо, защото, когато човек е Посветен, той ще получава нови възприятия за Истината. Тези възприятия нямат нищо общо с ясновидството.
Тука искам само да ви напомня, че ученикът не върви по пътя на ясновидството, което изостанала стара степен от миналото. Ясновидството не е Пътят на ученика, Пътя на ученика е много по-дълбок.
Според Друидите: в своята най-голяма дисхармония и страдание ученикът Друид постига своята най-голяма стабилност. Всичко това означава, че за Друидите, както и в Учението на Бялото Братство, страданието е необходимост, защото носи нов Духовен ръст. Така е в този свят. Учителят Друид благославя страданията на своя ученик и казва се, че: това е една от неговите ключови функции, защото неблагословеното страдание (само допълвам) не може да произвежда разум – става въпрос за Божествен Разум. Едно неблагословено страдание (от Учител) не може да донесе тази Разумност, която се превръща в Божественост.
Другият важен момент е, че според Друидите, страданието напада най-слабото място в ученика и му помага да се извиси и освободи от тази своя слабост. В голямото изпитание ученикът Друид овладява себе си и тогава той си спечелва Силни, Невидими Помагачи. (Ето един от методите да си спечели ученикът Силни, Невидими Помагачи.) След като издържи голямото изпитание, ученикът Друид говори на „ти“ с Невидимия свят, защото Невидимият свят е вече негов приятел.
Както говорихме и в предни лекции, любимото число на Друидите е три и затова ще кажа пак някои неща, свързани с числото три. Има три причини, които могат да изключат ученика Друид от Учението (това важи и за ученика от Бялото Братство), ще ги изредя:
– Убийство;
– Лъжа;
– Несъхранена, доверена тайна.
Според Друидите, човек има три лица и пак ще ги изредя:
– Това, което той мисли за себе си;
– Това, което другите мислят за него;
– Това, което е той самият – най-важното.
За Друидите мълчанието е метод за придобиване на лично могъщество.
Според Друидите, има три неща, които изискват постоянна Будност:
– Ръката;
– Езикът;
– Желанието.
Според Друидите: единственият начин да се разбере какво представлява един истински Посветен, това е да се изоставят всички опити в това отношение, защото няма да има резултат.
Според тях: Истината е против света. А масовата истина в света е истината на змията, истината на егото.
Те дават Мярка дали човек правилно слуша своя вътрешен глас. Накратко ще ви я кажа. Според тях, ако правилно слушаш своя Вътрешен Глас, ти ще придобиеш Божествена Увереност в живота си и ще постигнеш правилното действие. (Това е Мярка.) Значи: ако правилно слушаш своят Вътрешен Глас, ти ще придобиеш Божествена Увереност, не човешка… Тука искам само да вмъкна: При много хора има един опасен оптимизъм, една опасна увереност, които се подхранват от ума. Умът също дава една привидна, една временна увереност, едни оптимизъм, който нищо не струва. Нито неговите усмивки, нито неговият начин на мислене, затова тука говорим за една Божествена Увереност, Увереност, която идва от Духа. Това е нещо много повече от оптимизъм.
Според Друидите: физическият свят постоянно пребивава в Духовния свят. По този въпрос следващата лекция ще засегна Окултната гледна точка за паралелни светове, за да видите този много дълбок въпрос, тъй като единият паралелен нисш свят, нали, е Дървото за познание на доброто и злото, а истинският, вътрешният паралелен свят – Дървото на Живота, за което другият път повече ще говорим.
Стоунхендж е свързан с един от главните Учители на друидите и с Друидите – става въпрос за Мерилин. Това (накратко) е Космически енергиен Център на Мъдростта, но на Земята. За Друидите това е Свещена област. На това място Посветените Друиди в определен час навлизат в много високи полета на Мъдростта, със съответен ритуал.
Ще ви кажа какво мислят Друидите за дървото, а по-нататък ще ви кажа едни много важни идеи от тях за белия и черния цвят. Тука само ще ви загатна, по-нататък ще ви кажа повече: Когато човек носи бели дрехи, и когато носи светли мисли – според тях – човек става невидим за тъмните сили от астралния свят. Този цвят, на дрехите и този вътрешен свят като светли мисли, прави учениците Друиди да бъдат по-независими, незабележими и невидими от тъмните сили на астралния свят, но в по-следващи лекции ще се спра повече по този въпрос.
Тука специално ще ви кажа за идеята, наречена Дървото какво мислят те.
Според тях: Дървото е символ, който свързва небето със земята. Те казват, че Листата и клоните улавят енергията на Слънцето, а плодовете имат друга задача – те съхраняват Слънцето в себе си. Дървото препраща слънчевите сокове в корените, т.е. във физическия свят. И затова те казват, че дърветата са Божествени изображения. И казват накрая: хората са дървета.
Според Друидите: човек може да стане това, което мисли, защото подобната енергия може да привлече подобна енергия.
Тяхната Мярка, за да станеш истински Друид, е следната: За да станеш истински Друид, трябва да получиш власт над светлината и над тъмнината – значи трябва да бъдеш над полюсите.
Според тях: страхът е първата и най-тежка верига, която те сковава в твоя път към постигането на Тайната.
Следващият важен момент, който се отнася само за Посветените Друиди, тъй като те също са на няколко степени, както и Богомилите, както и учениците… Според тях: Посветеният Друид не зависи от нито един човек на земята. Той носи отговорност само пред своята Божествена съвест. (Казвам Божествена, а не човешка, не премесена.) В Учението на Друидите е дадена Мярката, която постига Висшата Цел в живота. Накратко ще я кажа: Ако ти черпиш своите знания отвътре, само тогава ти ще достигнеш Високата Цел. (Пак е казана кратко, така както Учителя говори: кратко, задълбочено, ясно.)
Ще ви кажа нещо, една тяхна идея за чашата. Според тях: чашата символизира господство, защото тя управлява така наречено морето, което означава емоциите на астрала. Тука само накратко ще ви напомня едно упражнение отдавна, дадено от Учителя за този, който иска да овладее своя астрален свят. Едно много просто упражнение, макар и просто, много ценно за изпълнение. Напълвате една чаша с вода почти до горе, което означава с много малко полюляване, трябва да излезе вода. Значи почти догоре, почти водоравно… И с тази чаша започвате да обикаляте стаята, като се стараете да не разливате водата. Хем да се учите да вървите бавно и да овладявате същевременно ръката си, движенията и силите на астралния свят. Много просто упражнение, това упражнение може да го прави всеки, който иска… А вие сте чували, че някои носят подобни неща на главата си даже, значи с ръцете трябва да е много по-лесно.
Според Друидите, истинският откривател не търси нови земи, а нов поглед за живота.
Ще кажа още нещо за Стоунхендж: Стоунхендж е Келтски вход към Дълбоката и Съкровена пещера в човека. (Преди време говорихме повече за символа на пещерата.) Тука повече ще кажа тяхната идея. Това е вход и на Келтски означава точно това – Портал.
Тука искам само да ви припомня, че старобългарският Свещен език има пряка връзка със санскритския и ватанския. Този език може би не сте го изучавали, но е един от най-дълбоките Древни езици. Тука няма да се спирам подробно на неговите Тайни, на неговите букви, но той е Свещен език. В тази връзка искам само да ви кажа какво означава думата Варна на този стар език – означава Портал, врата и едновременно означава и Космическа Врата. Ето защо тука във Варна се срещат много с най-различни способности и дарби, с най-различна обмяна. Точно защото тук е портал на големи Космически сили – Космически Портал, където тези сили се обменят и те имат своята мисия в бъдеще. Така че Варна е наистина един изключителен център, един изключителен град. Но друг път… Имам една идея специално за Варна така, една лекция или една идея да посветя, за тези които ценят тази идея и този град.
Значи, както казах: на Келтски Портал – също това означава Път към Съкровеното Богопознание. Ако отидем още по-навътре, трябва да кажем следното за този символ на пещерата: според Друидите, този вход е женският и пасивен принцип (както виждате много Дълбок и Мистичен въпрос) и символизира пещерата на света, от която самият свят е произлязъл. Това е символът на Мистичната Врата от миналото към бъдещето. И още нещо – това е и идеята за Земята Майка.
Според Друидите: Силата и Божествеността на този свещен символ (става въпрос за Входа, Портала, Космическата Врата) е скрита далече зад пределите на този свят. Значи: този свят не може да обхване неговата дълбочина.
Ще ви дам още една Мярка, кога една молитва е истинска, според Друидските Учители. Една много важна Мярка, тъй като много хора се молят и аз съм наблюдавал и в Окултизма, някои се молят искрено, някои са развили силата на мисълта и си мислят, че това е решаващо; други са развили силата на сърцето си и мислят, че това е решаващо, но има нещо друго, което е по-важно и тука искам да ви го кажа чрез тяхната Мярка.
Според Друидите заклинанието или истинската молитва…
Думата молитвата в миналото се е наричала заклинание, в последствие, понеже тази дума е малко опасна, и се е нарекло молитва, по-безопасно… Но Молитвата е Бяла магия, също влиза в тази система на Бялата магия. И неслучайно Учителя казва, че Формулите са магически инструменти в ръцете на ученика – нещо много важно, много отговорно.
Според Друидите: Заклинанието или истинската молитва не са въпрос на сила и енергия, а въпрос на Духовен авторитет в Невидимия свят. Според тях: нищо не трябва да се нарича добро или лошо – то е просто друго. И според тях: нито тъмнината, нито светлината трябва да се наричат добри или лоши – те са просто нещо друго.
Понякога някои лекции, някои идеи може да се повтарят, но ги разглеждам от друг ъгъл – само напомням.
Духът – това е проявеният Бог.
Душата не е проява на Бога, а на Духа. „Следователно – казва Учителя – Душата ще ни говори за Духа, а Духът – за Бога“. Обикновеното човешко съзнание не е Синът, който познава Отца. Това съзнание е смъртно, защото то няма опорна точка.
Тука искам да ви дам една Мярка за безсмъртие, изказана от Учителя. Учителя казва: „Безсмъртен е този, който има в себе си поне една точка на равновесие, от която никой не може да го помести“.
И така, отиваме към разбирането… Тука искам да ви кажа възгледа на Окултната наука и по-специално на Учителя. Учителя казва: „Разбирането на живота не е нещо установено. То е вечен процес на задълбочаване“. Когато Христос възкръсна, той стана в пълнота Христос. До това време той беше Исус. Това означава, че като Исус той имаше едно разбиране, като Христос – друго разбиране. С всичко това искам да ви кажа, че когато ученикът има една Свещена идея в живота си (както в случая с Христос), тя е зародиш за неговото Възкресение. Значи, когато ученикът има една Свещена идея в живота си (става въпрос такава идея, на която не изменя), тогава тя е зародиш за неговото Възкресение.
Ето защо Учителя казва (аз съм го казвал, пак го повтарям): „Геният разбира раждането (това е неговият дълг), светията разбира смъртта, ученикът разбира Възкресението“.
Тук, в тази връзка за Дълбокото разбирането на живота на една много по-висока степен, за да ме разберете по-ясно, пак ще цитирам Учителя, защото той дава тази Мярка. Учителя казва, че: „За да разбере човек смисъла на живота, всичко в него трябва да се разруши“. (Забележете! Става въпрос за целия астрален свят, за цялото его, тука става въпрос за тотално разрушение.) И после Учителя казва: „Докато човек не изпита в себе си това голямо разрушение и големите противоречия в живота, човек не може да разбере неговия дълбок вътрешен смисъл“.
(Ще обясня.) За будния човек голямото разрушение е процес на съграждане по простата причина, че се разрушава човешкото и се възкачва Божественото. Но за обикновения човек разрушението е унищожение. Това означава, че обикновените хора са унищожени хора, тези хора не са Синове на Отца. (Става въпрос за съзнанието което ви казах – обикновеното съзнание.) Те са от старата култура на Дървото за познаване на доброто и злото. Животът – според Окултната наука – е велико нещо и както говорихме в предната лекция – Велик Дар, но от една по-дълбока позиция, от позиция на Учителя: тъй както и смъртта, така и животът, са сенки. (Ще обясня.)
Преди да ви отговоря само ще вмъкна една идея, тъй като също в последните една, две години наблюдавам много ученици, които правят много неща за Учителя, но ще останат в сянката на нещата. Има много такива, които работят, издават книги, печатат, съхраняват книги на Учителя, събират на компютри и т.н. Скоро говорихме с някои хора, тука искам да го напомня пред всички: тази работа няма нищо общо с Пътя на ученика, тя даже не е второстепенна. Искам да ви напомня: Учителя не се нуждае от това разпространение, то е вече разпространено. Може, допуска се, но то е между другото. Това, което прави ученика Ученик е работата върху себе си – съществената работа – защото по този Път той трябва да постигне Себепознание и ако работи още по-усърдно, както говорихме преди, трябва да надмине Себепознанието и да влезе в една друга степен, в една връзка, по-дълбока връзка с Древния. (За което стана въпрос в по-предните лекции.) Значи, това е Същественото, което Учителя иска от ученика. Другите работи може да ги правиш, можеш да не ги правиш, но те са сянка.
Ще се върна пак на въпроса за сянката.
Според Учителя: „Животът е сянка на Духа, а смъртта е сянка на живота“.
Тъй като започнах да ви говоря по въпроса за сенките, още няколко неща ще кажа, спомням си от преди, казвал съм ги, но пак ще ги повторя.
Умът е сянка на Духа, сърцето е сянка на Душата. (Тези неща също спадат към сенките.) И понеже човек е сгрешил и е много трудно да живее в Духа, в неговата светлина, и затова той е отишъл – казва Учителя – да живее под сянката на ума. Така както един червей се пази от силата на слънцето и се крие под земята, по същия закон човек се е скрил под сянката на ума, в сянката на своето тяло и понякога под сянката на дърветата. Защото Силата на Светлината на Духа е от много високо поле.
Значи, както казах: Умът е сянка на Духа, сърцето е сянка на Душата. Това означава, че в Духа се крие една по-дълбока Тайна и от самия живот, и от смъртта. Това означава, че ученикът трябва да върви и да изучава най-вече Науката за Духа. Значи, той трябва да върви от науката за живота към Науката за Духа; след време ще върви от Науката за Духа към Науката за Древния.
Според Окултната наука: Разбереш ли Духа, това е Ключът, чрез който навлизаш в Мистерията на Древния, докато Душата не може да даде този Ключ. Това означава, че Духът е истинският и Тайният съобщителен канал с Древния, а не Душата, не умът и не видовете съзнания. Преди време ви говорих за четири вида съзнания и бях загатнал за едно извънредно друго, което го нарекохме Тайно Съзнание, точно това Съзнание имам предвид – това е Духът, условно наречен Тайното Съзнание. Това е извън четирите съзнания, които ги знаете, които само ще ви ги припомня: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Но свръхсъзнанието не е още Духа. То е посока към Духа, но не е още Духа и затова ви казах за Тайното Съзнание.
Душата нищо не може да каже за Древния. Тя може само да Го обича и да се възхищава; тя може да Го обожава, но не може да Го разбере. Тайната на разбирането е скрита в Духа. Това е Този, който е успял да се обедини с Неговата Съвършена Воля.
Всичко това означава, че истинското разбиране за Тайните на живота идва само след вътрешното обединение с неговата Универсална Воля.
АУМЪ
30 юли 1997 г.
ВЕЧНОСТ И ВРЕМЕ
(Лекция 9)
АВИР
(Първа идея за размишление)
СИЛАТА НА СВЕТЛИНАТА И НЕЙНАТА ЦЕЛ
(Втора идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Когато се казва „Да бъде светлина“, това означава, че светлината се появява на място, в което вече е съществувала. Тя излиза при повика от това място и се изявява. По друг начин казано: тя е била скрита, а сега става явление.
Според Кабалата: от момента, в който Той (става въпрос за Древния) се е оттеглил в своята Дълбока Безкрайност, от този момент във външния план се е явила една точка. Тя се е разширила (така казва Кабалата) и е станала светлината на света. Ето защо концентрацията в точка е Път към Авир (после ще говорим за Авир, което е едно от имената на етера) и оттам към Ен Соф. Има разлика от единия свят към другия, което после ще стане по-ясно. Това не се отнася до концентрацията на ума, а до концентрацията на Духа. Умът не може да разбере Пътя на Първородната Светлина. Тази светлина, която е облечена в Авир, е с друга форма, която не е Първична, но в Ен Соф тя е Първородната, Неизменната и Вечната. (Тука следва едно обяснение пак според Кабалата.)
Етерната светлина е подложена на много промени, докато светлината на Ен Соф е неизменна и постоянна. Оттук следва, че всички форми са произлезли от трансформацията на тази светлина в нейното слизане. При човека тази светлина се намира в неговите пет сатанински чувства. (Ще обясня накратко защо са такива и защо не вършат работа, макар че имат някакво място.) Значи: при човека това слизане се намира в неговите пет сатанински чувства, които не могат да му помогнат от хиляди години да види своя Път. Това означава, че се изисква ново чувство, друго чувство, виждане от друг свят. Това чувство принадлежи на Висшата Душа и е т.нар. Шесто чувство. Тука само искам да ви загатна, че това чувство също е бедно, на много хора не е свършило работа, напротив – объркало ги е. И затова човек… Ученикът трябва да върви по-нагоре, към виждането от Духа. Ясновидството, което произлиза от Шестото чувство, е сляпо за истинските Тайни на Живота.
Пътят на ученика е Път към Духа. Но тук трябва да кажа, че тази дума е много специална.
Другата лекция ще се спра повече на нея. Между другото: следващите няколко лекции са посветени на един клон на Бялото Братство – това е Лао Дзъ, което до сега не е изнасяно така, както трябва. Много общо… То засяга много важни въпроси в тази връзка.
Както казах: Тази дума – Дух – е много специална, тя е коренна дума, но не е корен на този свят и затова този свят не може да я разбере. Не може да я разбере, защото тази дума е тръгнала на поход в едно по-висше, Невидимо поле.
(В тази връзка ще дам само едно сравнение.) Ето защо има Древни букви, много думи и много езици, които са наречени измрели. Всъщност те са влезли в друго поле на многоизмерния свят. Например думата „време“, която е останала в този свят, също не е разбрана. Тя е също ефирна дума и същевременно Тайнствено понятие. Учителя казва: „И в духовния свят има време и пространство“. Но аз ще се върна специално на времето.
В книгата по Кабала, която подготвям, има обширен отдел – повече по този въпрос, но аз в някои по-късни лекции, ще се спра да го обяснявам.
Времето е много еластично понятие – то е Принцип на съзнанието, а не на Духа – една разлика, която трябва да се разбере дълбоко. То е Принцип на съзнателната дейност на човека и затова може да се разширява и да се сгъстява. Ето защо ние организираме своя живот по календари, което означава: по часове, минути, години и т.н. Това означава – според Кабалата – че на хората влияят закони и подтици, които са установени в царството на Дървото за познаване на доброто и злото. Точно от това царство произлизат много фалшиви пътища, пътечки и проходи. (После ще обясня по-подробно.)
Голямото и фино заблуждение е, че всички пътища водят към Бога. И досега има хора, които вярват, че всички пътища водят към Бога. Но Вечният Път не води там, защото той е друг Път. Фалшивата вечност води човека към бащата на лъжата, това е вечността, построена по законите на Дървото за познаване на доброто и злото. С това искам да кажа, че бащата на времето е един, а Бащата на Вечността е друг. Времето е един проход, докато в мощното Дърво на живота няма време и хаос. И този, наречен в Кабалата Черния Господ, който е змията, не може да проникне (става въпрос за Дървото на живота), защото неговите пътища не са приети. Докато човек живее в космоса, т.е. в Дървото за познанието на доброто и злото, винаги ще има процес на време и процес на остаряване.
Времето е в зависимост от нашето знание и нашето разбиране. И времето, и Вечността са свързани със системата на нашите убеждения и нашите знания. Това означава, че всеки ученик е длъжен да се откаже от своето време, т.е. от своето его, и да повиши своята степен на съзнание, за да може да се насочи към Космическото Съзнание, което ще му покаже постепенно Пътя към Ен Соф.
Накратко: Пътят към Космическото Съзнание е започнал с молитвата – това е началото. Тук само ще ви загатна от Кабалистическа гледна точка, че молитвата е по-първична от думите. Тя е Мистичен подход към живота, тя е съществувала преди думите. Но днес думите са важни, понеже се явяват – както Кабалата казва – като велики канали.
Най-елементарното, но и важно нещо, което молитвата дава, е следното: молитвата дава възможност да станеш господар на собствената си съдба – това е една идея от Кабалата.
(Ще обясня.) Това е така, защото Буквите и думите са сгъстени енергии на силата на Светлината на Господа. Това е така, защото Словото е пропито с Духа на Създателя. Кабала ни казва, че Бог е близък на всички, които Го призовават. Това е отношение на Доверие.
Преди да продължа, само за малко ще ви кажа: например, ако някой се довери напълно на Учението, всичките му проблеми, всичките му задачи, всичките му болести, всичките му събития, случки, които се случват с него, и щастие, нещастие… ще станат Окултна наука и част от Учението, стават плът и кръв от Учението и тогава той ще ги види от друг ъгъл, от друга светлина и най-вече от силата на Светлината, за която после ще стане въпрос.
Ще завърша с някои важни идеи от Лао Дзъ, във връзка с тези неща, които казах.
Лао Дзъ казва нещо много важно, за него ще говорим, както казах, в няколко лекции, следващи. И Учителя казва за него, че той е Един Велик Бял Брат.
Лао Дзъ казва: „Дълбокото не е време, дълбокото не е знание, а владеене“. Това означава, че знаещият не е господар на живота и на съдбата си, а само този, който е преодолял себе си. Казано е много точно.
Преодолей себе си и възстанови живота – това е друг вариант на „Познай себе си“, китайски вариант на „Познай себе си“ – много ясно и точно казано.
Пак според Дао, накратко ще кажа за щастието.
Казва се, че: „Щастието може да се предвиди без гадание и без ясновидство.(Тези неща са наистина външни, непотребни.) Достатъчно е да следваш Дао“.
Авир (на еврейски) – това е етерът. Въпреки че тези думи са подобни, между тях има и разлика. Но думата Авир е също и кодовото име на светлината. Това означава, че Авир е среда, която скрива в себе си светлината. Кабалистически се казва че, силата на разширението произхожда от тайните и вътрешни резервоари на Авир и скритата светлина, която е вътре в него.
Кабалата разкрива нещо много важно, тя казва, че: в тайнствения етер има скрити пътеки към Ен Соф, към Древния.
Ето защо аз например много ценя хората, които искат Дълбоко да си обяснят нещата, да ги разберат. Но има нещо, което не одобрявам – това е, когато бързат. Бързат да разберат Дълбоко нещата, бързат да ги постигнат, когато бързат за някакви резултати.
(Ще обясня Мярката, за която говоря.) Всяко нещо, което можеш да го обясниш дълбоко и духовно, е Мярка, че можеш да го постигнеш.
Колкото повече се навлиза в скритата светлина на етера, толкова повече смъртта ще се отдалечава от нас. Илюзията, че има време и пространство, е илюзия на сатанинското съзнание, с което човек се е съединил в себе си. Защото това съзнание иска илюзии и предели и ги натрапва на човека. И човек започва да мисли така, защото се е сраснал с това съзнание. И докато човек функционира в царството на Дървото за познаването на доброто и злото, неговото съзнание ще се намира под влияние на Сатана, а това дърво е нисша култура, която подбужда човека към всякаква отрицателна деятелност.
Дълбоката Реалност на Живота е наречена в Кабалата Дърво на живота.
Тука за Дървото на живота няма да се спирам подробно, засега ще приемем, така както е дадено с 10-те сефирота. Само ще загатна, че има 16 сефирота с други качества – много по-дълбоки… Но засега не е допуснато за тях да се говори. Ще се върна на Дървото на живота.
Да познаеш реално себе си, това значи, да се сродиш със собствената си Дълбочина и Духовност. И само тогава може да станеш Свободен.
Тука искам да ви кажа нещо за Свободния човек: Свободният човек е добродетелен не заради общественото мнение, а по свой дълбок вътрешен подтик.
Тука само ще ви загатна, в другата лекция ще се спрем подробно на този въпрос. В това отношение, според Лао Дзъ, човек прилича на водата. Той казва, че хората се стремят към върховете, а водата – надолу към низините, към малките неща, към малките постижения. И затова той казва, че водата е Господар на Живота. Но другият път ще ви обясня повече за Дълбочината на водата.
Значи, както казах: по дълбок вътрешен подтик.
Това е така, защото Свободата идва от специалното отношение на Любовта към Истината.
СИЛАТА НА СВЕТЛИНАТА И НЕЙНАТА ЦЕЛ
Дървото на живота е паралелен свят, който очаква пробуждането на човека. Това е свят, в който няма смърт, болести и неуредици. Но сатанинското съзнание не може да приеме този свят, защото той е опасен за успеха в света. По друг начин казано: Сатана се храни с отрицателната енергия на човешкото съзнание. Но ако човек избере Любовта и Светлината, тогава сатанинската енергия се ограничава. (Значи: както виждате, тука е въпрос на избор.) И тогава Сатана – според Кабалата – е лишен от вмешателство и енергията му замръзва. Тази парализирана енергия очаква от човека само едно нещо и това е нейната надежда – тази парализирана енергия очаква от човека да направи погрешен избор, т.е. да се откаже от Любовта и да прави грешки. Това става по пътя на земното и материалистическо мислене. По този път човек попада в собствените си ями на своите мисли, чувства и постъпки. Не че иска да постъпи така, но той вече е принуден от тази енергия. Когато прави грешки (тука искам накратко да ви обясня), тогава силата на Светлината се оттегля, по простата причина, че тя цени свободата на човека. Всичко това означава, че нашето собствено его е мощно оръжие в арсенала на Сатана, на Черното Братство и неговата черна култура.
(Кабалата обяснява на какво се дължат кризите в съвременния свят, накратко ще ги кажа.)
Според Кабалата: всички кризи в съвременния свят се дължат на това, че силата на Светлината не може да се утвърди в нашето съзнание. И въпреки всичко, в момента, в който човек се слее с Дървото на живота, той получава пълен контрол над нисшата вселена, която е Дървото на познанието.
Спасението на целия свят зависи от нашата способност да се обединим с Дървото на живота, т.е. със силата на Светлината, която е скрита в Авир.
Ученикът трябва да навлезе в скритата Светлина на Учителя, защото в тази скрита Светлина е избавлението. Но за да разбереш тази скрита светлина, ти трябва да разбереш първо Любовта, защото тя е, която ще те заведе при Дървото на живота.
(Тука накратко искам да ви кажа какво символизира Дървото на живота.)
Дървото на живота символизира най-високото състояние на съзнанието, може да се каже също – най-възвишеното състояние. Това е състояние извън пределите на доброто и злото. Това състояние е началото на Пътя на ученика в другия паралелен свят, който е Дървото на Древната Слънчева култура.
Според Кабалата, силата на Светлината има само един стремеж и само една цел: да се дели на безконечни благодеяния. Единственият и най-дълбок свят е в състоянието на Дървото на живота или състоянието на Ен Соф. Това състояние е състояние на безконечност. То се постига със съвършени отношения към Бога. Това означава, че страданията са образът на несъвършените отношения към Бога.
АУМЪ
13 август 1997 г.
СВОБОДНИЯТ ИЗБОР
(Първа идея за размишление)
ЛАО ДЗЪ И ДАО
(Лекция 10)
ЗА ВОДАТА
(Втора идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Дървото на живота е специална енергия, специален Източник на живот. Тази енергия дава безсмъртие. Тази специфична енергия от Дървото на живота се намира извън земното мислене.
Дървото за познанието на доброто и злото е отрицателна космическа енергия – то е енергията на ума. Тази енергия може само да разрушава. Кого? Всички тия, които не са се научили да избират своята истинска Цел. Дървото за познанието на доброто и злото, което символизира черната култура, се е явило поради неправилния избор. Според Окултната наука: злото не е човек – то е енергиен център, който се проявява чрез всички подходящи форми, които му дават условия. Всичко това означава, че колкото по-лош избор прави човек, толкова повече се увеличава злото в него. Това означава, че чрез лошия избор всеки човек има реалната възможност да увеличи злото в света.
Всяка съдба съответства на своя избор: ако съдбата е лоша, изборът в миналото е бил лош. Това означава, че изборът е нещо лично и затова Бог никога не може да се нарече и да се смята, че е виновен.
Най-важното, което искам да ви кажа е следното, една дълбока идея на Окултната наука е, че: Свободният Избор е даден, за да стане човек Реално Същество – това е величието на Свободния Избор. За разлика от Ангелите, Архангелите, човекът има по-дълбоки шансове и по-дълбоки корени. Който прави често лоши избори, остава без Свободна воля, той се лишава от воля. (Ще обясня.) Съществата и силите на злото нямат своя воля. (Тука имам предвид тези, които правили в много прераждания погрешен избор. Конкретно говоря за тях.) Значи: Съществата и силите на злото нямат своя воля. Те са подчинени на един таен енергиен център, който е скрит от техните погледи.
Преди да започна, искам да ви кажа, че за Лао Дзъ ще говорим в доста лекции. Аз съм подготвил около 25 лекции, но тъй като това е много, ще се огранича между 6 и 10 лекции. Днеска започваме с първата, следващият път – пак… Преди да започна, искам да ви дам главните единадесет значения на думата Дао, и после всеки трябва да поставя това Дао на своето място, за да може да разбира тънкостите на енергията. Дао има единадесет основни значения, макар че те си приличат и се различават.
Първо: първото значение Дао означава Истината.
1. Истина;
2. Бог;
3. Божеството (както виждате близки неща, но и се различават);
4. Духът;
5. Висшата Сила;
6. Висшата Разумност;
7. Пътят на всички същности – това означава: хора, животни, минерали, звезди, слънца… и т.н.
8. Естественият Закон на Живота, наречен още Естеството (за което ще стане въпрос);
9. Единството на битието и небитието;
10. Пътят и пътникът заедно;
11. Почетният Учител – така също се превежда и името на Лао Дзъ.
Да видиш Дао – това е Тайната на живота. Според Лао Дзъ: „Когато видиш Дао, ще се наречеш дълбок и ще вървиш от една дълбочина към друга“ – това е Естеството. Преходът от Дълбокото към Дълбокото е Врата към познанието на Дао – Чудната Тайна. Духът е свързан със самозараждането, а Душата – със саморазвитието, себепознанието.
Казва се, че: Който нарушава законите на Дао, умира преди смъртта, т.е. умира на вътрешен план. Само хора с Висша Душа обладават Дълбоката Тайна на Дао и се ръководят от Принципа на Не-деянието. (За Не-деянието ще говорим често.)
Между другото, както ви прочетох, Дао има много имена, много тълкувания, много значения, също и в еврейската Кабала Бог има много имена.
Тук само искам да ви загатна, че това са различни степени на тънкостите на енергията. Затова са избрани много различни видове Божествени Есенции, Божествени Имена. Затова като се замести Дао с някои от значенията, се придобиват различни тънкости, които отговарят на изчисленията за всяка Душа.
Значи, както казах: се ръководят от Принципа на Не-деянието. (Ще обясня.) Първо: Истинският Мъдрец – това е въплъщението на Дао. Мнимите мъдреци, т.е. съмнителните мъдреци действуват с напрежение, с усилия – според това Учение за Не-деянието – действат неестествено, т.е. със своята нисша душа. Ако човек не може да действа по собствена воля, той губи своите способности. Това е много важно.
Накратко ще се отклоня от идеята. Това е важно, защото е свързано със Свободния Избор, иначе човек трябваше да действа непрестанно под чужда воля. Тука само ще допълня нещо преди да продължа. Искам да ви кажа, че една голяма част от хората, които мислят много отрицателно… – например да кажем – порочно, цинично. Трябва да знаете, че това е много положително за тях. Накратко ще ви го обясня, без да се впущам в подробности. Понеже те не могат да мислят по Свещен начин, не им е дадено, има причини, когато мислят отрицателно, порочно, цинично или криминално, или във всякакъв такъв род, те оцеляват. Това е начин да се оцелее на една по-ниска степен на развитието и затова техният умствен строй не трябва да се осъжда. Трябва да се подтикват към по-висок начина на мислене, но този техен умствен строй не трябва да се осъжда, защото умът се храни и оцелява. Макар и фалшиво оцеляване, все пак като няма Свещена идея, за която да се хванат, по-хубаво е да мислят по някакъв начин, отколкото да влязат в една черна, опасна зона.
Ако човек постигне Единство с Дао, другият свят вече не съществува, вече няма друг свят, защото в Единството няма други светове.
Според Лао Дзъ: Всички същества са различни, когато съществуват, и единни, когато се върнат в Небитието.
На Земята човек трябва да изработи своето благополучие в отвъдното, т.е. в своя вътрешен свят, в себе си. (В случая отвъдното означава в себе си.) Да овладееш себе си, това означава да познаеш своя Път в Живота. (Тук става въпрос за конкретни неща: своя път, своя дълг, заедно с всички подробности.) Значи: това е Мярката – овладяването. Другият важен момент в това Велико Учение е следният: Човек, който познава Дао, той без размишления, без медитации намира Правия Път. И без да говори, заслужава Доверие.
Другият момент е, че : Без умствени усилия той постига Истината.
Следващият важен момент е следният: Когато употребяваш Дао в малко количество, ще имаш малко щастие. И обратно: когато употребяваш Дао в голямо количество, ще имаш голямо щастие.
Този, който не съхранява Дао, не може да избегне своята гибел. (Ще обясня накратко.) Златният век в човека е неговото съвършено отношение към Бога. Овладяването на себе си помага на човека да разбира знаците и повеленията на Невидимото.
Който наруши законите на Дао, се сблъсква с Висшата Сила. Тази Сила, този Закон, са лишени от чувства и симпатии, защото те изпълняват Волята на Истината.
Знанията – според това Учение – се придобиват само чрез Душата. Дао не се нуждае от знания, защото е Дълбоката основа на живота.
Когато в човека има достатъчно тънки енергии от Ци, той процъфтява и става Светлина на битието. (Думата Ци е по-точна от думата Чи – тука няма да се спирам на тази подробност. Специално за Тънките Енергии ще говорим в последващи лекции, така по-дълго…)
Най-тънката енергия на Дао е наречена Духът на Вечността.
Според Лао Дзъ: „Който може да съсредоточава Тънката Енергия на Дао в себе си, той може да прониква в Същността на явленията отвътре“. Това означава, че Тънката Енергия е методът, който разкрива Дао.
В твоя живот може да има много духове и помагачи, но това, което най-много ще ти помогне, е твоята Тънка енергия – това е всичко, което ти трябва.
Когато Тънката Енергия на Дао прониква в човека, той става Мъдрец и Дълбоко Виждащ.
За Тънката Енергия се казва: Тънката Енергия се съсредоточава особено много в Чистото Сърце – това е Учението на Даоистите. Ако в сърцето има страсти и неразумни желания, тогава Тънката Енергия се отдалечава и човек изгубва Дао, своя Път. Всичко това означава, че човек трябва да стане жилище за Тънките Енергии на Дао.
За да може човек да се усъвършенствува, сърцето трябва да постигне своята Пустота, в случая – своята непривързаност.
Който прави грешки, той не може да овладее Дао, т.е. своя Път, той може само да се учи.
Ще завърша с втората идея за размишление – също идея на Учението на Лао Дзъ и на Даосизма.
Във водата има човеколюбие. Ето защо тя може да измие нечистото в човека, тя му подава ръка.
Лао Дзъ казва, че: „Хората се стремят към върховете, а водата се стреми надолу“ – това е поради нейната скромност. Скромността се явява като място, където Дао пребивава, където Дао може да живее.
Водата се събира в ниски и скромни места – ето защо тя управлява хората и живота.
Водата е опората на всички същества.
Водата е произлязла от Тънката Енергия на Дао. А най-тънката и чиста енергия представлява Небитие – Абсолютната Реалност.
Небитието е скромно и естествено, защото то е Дълбоката Основа. Всичко това означава, че човекът е вода и се ражда от течност, която е вода. (По този въпрос ще говоря в други лекции повече. Тука става въпрос – само загатвам – че когато мъжът и жената се слеят, те образуват от своята тънка енергия и тънка течност. Тази течност е вода, от която произлиза животът. Но тук има много видове тълкувания, на тях ще се спра друг път повече.)
Значи: Водата е елемент на Тънката Енергия, елемент на Дао. По друг начин казано: Тънката Енергия в човека е Живата вода. Тънката Енергия в човека е заключеното свойство на Дао.
Дао е заключеното свойство в човека – То е скритата стихия, скритото Небитие. Това Небитие е Пустотата, а тя е скритото Не-деяние. И според Лао Дзъ: Това е Не-деянието, което върши всичко. Дао е единственото битие и Небитие.
(Ще ви кажа нещо във връзка с рибите, това е символ, който е свързан и с човека.)
Риба, която нарушава законите на Дао, умира в морето или извън морето – все е гибел. Това е Законът на Дао. Когато рибата обича морето и нарушава Законите на Дао, тя умира в морето. Когато рибата не обича морето и нарушава Законите на Дао, тя умира извън морето (на български език казано: умира на чист въздух) – все е гибел. Такъв е Законът на Дао. Едната риба трябва да потъне във водата и да изучава дълбокото значение на водата, а другата риба трябва да изучава света извън водата – друго измерение на Дао.
Когато Дао е в човека, законите не могат да го накажат, защото Дао е естествено, а законът е неестествен. Законите на Дао подготвят нещастия за глупавия, който се е отделил от Дао чрез произвол, защото произволът е неестествен.
АУМЪ
27 август 1997 г.
ВЯРВАЙ В ЖИВОТА И В НЕГОВИТЕ ОПАСНОСТИ
(Първа идея за размишление)
ДАО
Продължение
(Лекция 11)
ИСТИННОТО
(Втора идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
ВЯРВАЙ В ЖИВОТА И В НЕГОВИТЕ ОПАСНОСТИ
Думата вярвай означава оживявай. Смъртта не е опасна, опасен е животът. (За това ще говорим.)
Красивото в живота на Дао е това, че в него няма сигурност. (Ще обясня.) Тук няма сигурност, за да може човек да расте. Защото, който е осигурен, той спъва развитието си.
Хубаво е да се страхуваш от живота и от неговите естествени изисквания, за да можеш да догониш себе си. Да догониш себе си, значи да постигнеш своето първично състояние – то е Дао; То е твоят Път.
Там, където има страх, мястото трябва да се изпълни с Дао, за да има Вечно развитие. Ето защо е необходим страх от Бога. А много от тези, които са постигнали безстрашие, са оглупели, защото са посегнали на Бога, на Съкровената област на живота, т.е. на Неговия престол.
В смъртта няма опасност. Тука си застрахован и не можеш да растеш. Тука нямаш крила. Но животът е опасност.
Например: направи опит вечер сам в гората – Учителя дава това упражнение аз съм го изнасял пак ще го кажа. Може няколко пъти през деня, но и вечер, вечер сам. Ако отидеш в гората, отвсякъде звучи опасност. Точно тук е красотата, ще обясня. Защото тези опасности те съграждат и ти оживяваш. И тук придобиваш една друга сигурност. Тя не е човешка, тя е сигурност от съвсем друг род, от съвсем друго измерение; сигурност, която идва от Дао, от Мистичната област на живота.
Преди да продължа, само ще споделя. Аз съм правил това упражнение много пъти в гората… Дори един орел, една вечер, така, връхлиташе с един клон върху мене, аз бях под дървото и разбира се, с формули, той стигаше само до някъде. Това беше вечерта, в голям мрак. После орелът си отиде, след няколко часа пак дойде и пак имаше така връхлитане към мене и пак си замина. Нямаше никаква опасност. Но при един друг случай от едно просто, малко найлонче… Такава опасност не бях срещал в живота си. Когато вървях дълго време, имах силно внушение, че зад гърба ми върви някой с нож – много натрапено, много силно. Идеята беше, че аз не трябва да се обръщам и аз дълго време не се обръщах. И чак към края, когато се обърнах, в един момент, вятърът духна това найлонче, което беше на земята, там с един камък затиснато, това беше нещо като забиване на нож в гърба, същия нож. И тогава аз получих едни много силни вибрации, много силно закаляване. Искам да кажа: в гората Учителя се грижи за най-малките подробности, няма никакви опасности. Има напрежение, но няма нищо фатално. Така че тези, които искат да се каляват, могат да правят тези упражнения специално за нервната си система. После ще посрещат проблемите в света по съвсем друг начин, защото в тях ще се всели една друга вибрация. Имам много опитности, но не искам да ви обременявам.
Ако във вашето Дао, т.е. във вашия Път няма опасности, вие сте мъртви. Това означава, че само в голямата опасност ти можеш да намериш себе си и да оживееш в Дао. Дао разкрива смисъла на твоя живот само когато преминеш през много големи опасности.
Разбира се, тука преди да продължа пак искам да ви дам един съвет. Аз ви споделих нещо за мои опасности, но те не спадат към големите…Най-големите, най-дълбоките не се споделят, и не ги споделяйте, за да не загубите част от Духа.
Само когато преминеш през много големи опасности… И когато разбереш този смисъл, тогава Дао става твой Път.
В естеството на Дао е: не да мисли, не да действа, а да живее. (Ще обясня.) Когато Дао е пробудено в човека, човек живее. Когато умът е събуден в човека, човек ходи, мисли, действа, но не живее. Когато ДАО е пробудено в човека, той е в Пълнотата на живота, защото той е в Пътя. Това е животът, в който няма недостатък. Лошото в живота идва, когато не си достатъчно Предан – тогава не си и пълен. И тогава се занимаваш с наука, с религия, с философия и т.н. Тогава търсиш църкви и учения. Ученият търси и все търси, религиозният също, и философът също… А Преданият живее.
Лао Дзъ казва: Дао не вярва в наука и религия, а в Пълнотата на Живота.
Дао не различава външното от вътрешното, защото то е Вечното Единство. Който събуди Дао в себе си, той придобива единството на своята природа. Който е придобил Дао, той е възстановил чистотата на своята природа, чистотата на своя етер. Чистотата на Дао е пълнотата на неговите свойства.
Който пази Дао, той съхранява своята цялостност и жизнената му енергия няма недостатък.
В пълнотата на енергията не може да проникне печал. По друг начин казано: думата „смърт“ не може да намери своето място в тънката енергия.
Нищо не може да навреди на Дао, защото Дао е Цялостност, Единство.
В Дао има едно състояние, което никога не се мени, това е състоянието на Вечност, на Цялостност.
Всяка опасност е извън Дао, това означава, че тя е в теб самия, ти самият си станал опасност.
Страхувай се от Дао само когато не си достатъчно предан – това означава, че Дао е вашият кръст и вашето спасение едновременно.
В Йога и в много други Учения, също и бойни изкуства се учат на дисциплина – според Лао Дзъ – това е неестествено. Дао е естествено, а дисциплината е неестествена. Дао е Цялостно; То няма защо да се учи на дисциплина; Пълнотата не се нуждае от дисциплина.
Ще ви дам един пример, преди да продължа. Например: ако отидете на Рила, понеже няма естествени хора, се налага да има много дисциплина, много началници, много викания, защото естественото го няма. Когато Учителя е бил там, не е била необходима никаква дисциплина, защото, когато естественото е там, нещата стават естествено. Правилата идват сами, не е необходимо да ги търсиш, да ги изучаваш. Значи: когато естественото си е заминало, се налага много дисциплина. Този въпрос, разбира се, е по-широк, сега няма да се спирам…
Дисциплината – това са неестествени усилия, нагаждане. Даже нещо по-опасно, ако трябва да кажа, в бойните изкуства – създаване на противник. Много хора до такава степен стават неестествени, създават противник. И разбира се, този противник влиза и вътре в тях. А Дао е Цялостно, Духовно – естествена Пълнота.
Дисциплината създава противници, двойственост – това е опасното. Разбира се, истинските Учители в бойните изкуства са много голяма рядкост, те не спадат към това. Такива като Морихей 1 спадат към естествените неща, защото за него бойните изкуства са Пътя на Любовта, не пътя на противниците. И затова тука Мярката е друга.
Значи: Дисциплината създава противници – двойственост: ин срещу ян, небето срещу земята, умът срещу сърцето.
В неестественото няма хармония, няма сливане, няма Духовна Цялост – Дао Го няма. Това е така, защото Дао е свободно и това е Неговото естество.
Казва се, че Дао не умее да се бори, да воюва, но побеждава – това е неговото естество.
Да си поставиш за цел да постигнеш Дао, това е неестествено, това е особен род духовна алчност, много по-опасна от материалната, земната. (Ще обясня.) Според Лао Дзъ: Дао не се постига, защото То е естествено. И то естествено се ражда в човека – това е естеството. Когато Учителят изостави учениците си, те вече нямат Център, нямат естественото Дао. Много просто: Дао естествено си е отишло.
Дао е достъпно само за тези, които са естествени. На Окултен език казано: Дао е достъпно само за тези, които са чиста енергия, тънката енергия. А на другите Дао само помага, но не е достъпно, само помощта е достъпна.
Когато Учителят си замине, учениците искат някой нов Учител да замести Дао. Но това е неестествено, защото Дао е незаменимо. Дао е незаменимо, защото е естествено. Когато си естествен, ти си достъпен за Дао, защото, когато си естествен, в твоята природа няма вмешателство, няма примеси.
Според Лао Дзъ: Понеже Дао е много естествено, малко хора го постигат. Дао е ароматът на чистата, ароматът на тънката енергия. Тази енергия е необвързана, тя е висшата Истина. А висшата Истина е Пустота, или – абсолютно необвързана, свободна.
Дао не е нещо, което се възпитава, защото е Вечно. Възпитава се само неестественото.
Дао е Пълнота, Изобилие, Цялостност.
(Тука съм вмъкнал един пример, за да ви стане по-ясно във връзка със Свещените книги.)
Значи: Дао е Пълнота, Изобилие, Цялостност, а дали чете Свещени Писания – това е без значение (това се потвърждава и от Учителя). (Ще обясня.) Дао е Източникът на Свещените Писания, но То не се учи от тях, защото То е Естеството.
Дао се слива тайно с всеки миг, защото мигът е създаден от Него, от Източника.
Вярата на Дао е пълна и естествена; тя е пълна и абсолютна отначало докрай.
Тука, между другото, това се явява като една Мярка да видите дали имате Вяра към някои хора, с които сте влезли в конфликт, с които сте се разделили, по това ще познаете дали Дао е във вас. Ако след като сте се разделили, независимо: с конфликт, или без конфликт, или с много фин конфликт вътрешен, вие трябва да имате пълна Вяра в него, в тази Душа.
Всичко, което е Дао, е Истинно, а всичко извън Дао, губи своята Истинност, т.е. (в случая) своята самостоятелност. Това означава, че неестественият човек не е Истинен и затова той не може да живее. Защото Дао е естествено, а неестественото е смърт.
Например, когато Истинното, т.е. Христос дойде на Земята, Той разтревожи всички, които са неестествени. Той каза, че: „Бог е Любов“, но това е опасност за всички, които са неестествени. Защото за неестественото и фалшивото Бог не е Любов, Бог е опасност, т.е. – Любов от друг род.
Учителя казва: „Ще видиш Бог в Любовта, която проявяваш“. На Окултен казано: Щом искаш да видиш Бога, дай Му възможност да се прояви в теб – това е начинът, това естественият Път. Всичко това означава, че: извън Любовта всичко е неестествено, а всичко, което е неестествено, се руши.
Дългът към мъжа, към жената, към децата, към хората е неестествен, т.е. той е на втори или на трети план – никога на първи. (Ще обясня.) Малко трудно за разбиране за някои, но това няма значение, защото обичам естественото. Изпълнявайки дълга си към хората (към мъжа си, към жената и децата), вие влизате в неестественост, защото изпълнявате желанията на хората, а хората забравят желанията на Дао. Това е Даоисткото разбиране по отношение към дълга.
Дао е Истинното, То е самото разбиране. Разбереш ли… Разбереш ли Дао, всичко се променя (тук става въпрос за трансформация, истинско преобразяване), тогава дългът се разглежда от друго измерение – то е вече Свещено отношение към Дао. Тогава всичко се променя: и тогава се изпълняват само разумните желания на хората.
Преди да продължа, ще вмъкна една важна идея, по която друг път ще говоря повече. Става въпрос за… Много хора ме питат как да намерят Истината, как да я търсят. Аз съм го обяснявал на някои места, но тука пак ще го кажа, може да съм го загатвал… Всеки човек, ако разбере това, което му кажа, той пряко ще срещне Лицето на Истината без остатък, т.е. лична среща с Истината. За това съм писал нещо в новата книга, която излезе вчера Висша Мистика, там има нещо по този въпрос… Тук искам да ви кажа Метода.
Методът е кратко, ясно изразен:
Ако искаш да познаеш Дао, ако искаш да познаеш Бога, иска се едно основно изискване – изключително голяма интензивност на търсенето на Истината. Тук става въпрос за специална жажда за Истина – много силна, много интензивна, много сгъстен Духовен живот. За това винаги има време, ако във вас се пробуди Божественото, а То е винаги пробудено, очаква се само вашето решение, за да може да си освободи време човек. Тогава ще се лишава от сън, ще ляга по-късно, ще става по-рано… И ако не може, както на някои съм дал задача за 10, 15 часа на ден интензивна работа, поне между 4 и 6 часа работа. Той може да работи много наситено, за да може в разстояние от 6 месеца до 3 години да се срещне пряко… Защо? Защо ще се срещне с Истината? Защото в този сгъстен Духовен живот, в тази интензивност – тя самата се превръща в Ключ и тя дава… Най-големия въпрос на живота, тя го превръща в отговор. И Отговорът е самата среща. Значи, много просто е казано: Сгъстена Интензивност, сгъстена жажда. Но това е личен въпрос. Аз съм казал: на никого не мога да наредя, да заповядам – това е лично!
(Ще обясня още нещо от тънката енергия.)
Само разбирането променя, а усилията са илюзия. Но който разбере, той вече ще има нови усилия, усилия, изхождащи от друго измерение. Тези усилия ще бъдат естествени, те ще дойдат от Дао, т.е. от самото Естество.
Разбирането е дело на Тънката Енергия. Това означава, че Дао не е в усилията, а в разбирането. И има нещо, което е повече от разбирането, на което искам да ви наблегна. Това, което е по-високо (в случая) и по-дълбоко от разбирането, това е Възприемането, Възприемането на Истината. Защото има много хора, които разбират, но не възприемат. И затова Лао Дзъ казва (в този случай е много точно): „Истината не трябва да се разбира, а да се възприеме“.
Според Учението за Дао: за да бъдеш красив, не е необходимо да имаш красиви черти, необходимо е да бъдеш естествен; необходимо е Дао да е в теб. Разбирането е Дао и това означава (както казах), че разбирането преобразява. То може да преобрази неестественото в живот. Това означава, че разбереш ли, ти вече си ДАО, ти вече си Път. (Тук става въпрос за възприемането.)
Още нещо, свързано с Тънката Енергия. Когато си в тежко психическо състояние (тука искам да разберете разликата), не ти трябва радост и утешение. Защо? Тука няма да обяснявам надълго защо това е залъгване на егото… Защото егото остава и залъгването продължава. Тука има много подробности, на които няма да се спирам засега. Това, което ти трябва, е Достойнство и Благородство. Радостта е състояние на Ангелите, а Достойнството и Тънкото Разбиране са състоянието на Новия Човек, на Ученика.
АУМЪ
10 септември 1997 г.
ТЪНКОТО И ДЪЛБОКОТО
(Първа идея за размишление)
ДАО ИЛИ ВЕЛИКОТО УЧЕНИЕ
Продължение
(Лекция 12)
МИСЛИТЕЛЯТ
(Втора идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Когато Дао е в тебе, ти ще изгубиш всичките си свръхестествени сили, защото Дао е Дълбоката основа, Дълбокото естество. Пред Дао всяка свръхестествена сила изчезва, защото всичко извън Дао е слабо.
Когато Дао е в човека, той не може да твори чудеса, защото Дао е естествено.
Дао не се занимава с безполезни разсъждения за богове и демони. То живее в пустота – т.е. в пълнотата на своята Тайна или в своята естествена реалност.
Дао не се занимава с Вяра и с безверие, защото е Вечно. Дао е процъфтяващо, защото е над всички противоположности. (Тук не говорим за преуспяващо – по-нататък ще видим, че преуспяването не е радост за Дао.)
Когато Дао е в човека, човек няма мнение за себе си, защото Дао е естествено, а мнението е неестествено.
Преди да продължа, тука се сещам за една идея, която ви казах миналият път – става въпрос за Дисциплината. Тука искам да продължа малко, за да не бъда неправилно разбран. Някои може да помислят, че въобще не трябва да има Дисциплина. Значи, казах ви, че Дисциплината е неестествена и това е така, но Дао е естествено. Тука искам да ви кажа, че има една истинска Дисциплина, тя произлиза само от Дао или по друг начин казано: От Дълбоката вътрешна Свобода, т.е. от Дао.
Само Дао може да вижда нещата ясно, защото То не гледа от определен ъгъл, а безпределно.
Дао никога не губи своята сила, защото действа с Пустота, т.е. непривързано, или по законите на Учителя – с абсолютна Любов, безкористна Любов. Ще повторя: Дао никога не губи своята сила, защото действа с Пустота, т.е. по закона на абсолютната, безкористна Любов – непривързано.
Когато казвам, че Дао е Пустота, искам да кажа, че Дао черпи сили от всичко. Ще обясня накратко с един пример: ако Дао е в ученика и ако му се случи щастие или нещастие (това няма значение за Дао), тогава Дао черпи сили и енергии и от двете – и от щастието, и от нещастието; и от радостта, и от страданието.
Дао не се изморява, защото не се изразходва – ето защо Дао е неуморимо. Дао винаги има какво да даде: на Мъдрия дава Мъдрост, на глупавия дава глупост, на любящия дава живот, на умиращия дава смърт. Както казах: Дао винаги дава. И това, което казах, ще ви го преведа по следния начин: Дао се слива с естеството на всеки, на всяко същество.
Дао е Вечно. А това, което е нещастно или което преуспява, не може да се нарече Дао. (Ще обясня.) Всяко преуспяване е изменчиво, а Дао е постоянно. Ето защо преуспяването не е радост за Дао. Преуспяването е неуспех за Дао. (После нещо в тази връзка.) Който постъпва според Дао, е Вечен; а който не постъпва според Дао, преуспяването му е неуспех.
Богатството на богатия е бедност за Дао, защото Дао е Дълбоката Основа на Живота, богатството не е основа. Хората желаят богатства и дълголетие, но живеят кратко – такъв е Законът на Дао. Всеки, който е забогатял, трябва да изгуби своето богатство и своето влияние, защото това богатство е бедност и то не е познаване на Дао. В Даоското Учение се казва: И богатият, и бедният без Дао нямат Правилния Път.
Дао е истинското богатство на света.
Който не познава Дао, действа произволно и неговите добри дела са смърт за самия него.
Значи, тук не става въпрос само за лошите дела, но и за неговите добри дела. Това се потвърждава от Учителя със следните думи: Когато правихте добро, питахте ли Бога? Защото доброто много често има много лоши последствия, а злото понякога има добри последствия и това означава, че то е било ход на Бялото Братство. А доброто, което не дава добри последствия, е от Черното Братство – една Мярка.
Който няма уши, той не може да различи Тънкото от грубото. Който няма очи, не може да различи Истинното от лъжливото. И затова се казва, че: който няма очи, влиза в опасност, а който няма уши, губи себе си, защото не чува Дао.
Законите на Дао подготвят лоша съдба за този, който няма очи и уши.
Съхранението на Духовните сили в човека е главното условие за познаването на Дао. (Ще обясня.) Когато си съхранил Духовните си сили, не е необходимо да гледаш, за да Го видиш, защото Дао е с тебе и То се оглежда в тебе.
Слънцето подготвя опасност за слепия (тук става въпрос за изобилната светлина на Дао като символ), а гърмът подготвя опасност за глухия. Това означава, че всичко неестествено е подложено на опасности и ако си остане неестествено, няма да може да оцелее. По друг начин казано: всичко, което не цени Дао, изпада в беда – това е естеството.
Когато човек нарушава Законите на Дао, тогава при него идват бедност и глад (забележете следващите думи) преди да дойдат нечистите и тъмните сили (значи, те идват по-късно).
Истинските чувства на човека са естествени или Небесни, те са чувства на Дао – чувства на дълбоката основа на живота. Според Даоското Учение: Процесът на истинското познаване на нещата започва с Чистотата на чувствата, т.е. с чувствата на Небето.
Който има Чистото чувство на Дао, има познание за дълбоката основа на нещата.
Чистото Сърце е органът на мисленето и познанието. Ще обясня така, както е според китайския начин на мислене… (Учителя отива по-дълбоко по тези въпроси, но аз не съм решил да сравнявам, защото Великите Учения са в единство и моята цел е да ги обединявам.) Когато сърцето е чисто, то използва чувствата като книга за записки. Когато сърцето е чисто, тогава няма лоши записки в книгата на чувствата. Когато сърцето е Пустота, тогава умът нищо лошо не може да му съобщи. Чистотата е Пустота, а Пустотата – това е виждането на сърцето. Пустотата е това, което вижда Дълбокото. А Дълбокото вижда всичко, защото всичко пребивава в Пустотата, в Дао, т.е. в Единството.
Днес един от старите братя идва при мен, каза, че се помолил на Учителя, че Учителя му ръководил ръката и нарисувал някакви неща, искаше да види дали са от Учителя… Разбира се: нямаше нищо общо с Учителя. Аз му казах, че молитвата си е молитва, връзката е съвсем друго нещо. Ти можеш да се молиш и много рядко да получиш отговор. Всички тези драсканици Учителя няма нищо общо с тях, но разбира се, аз го окуражих от друга гледна точка… Но искам да ви кажа да не бързате с тез неща. Да не мислите, че при всеки ваш повик, дори и с молитва, че Учителя веднага идва и си рисувате каквото искате… Давам един пример, съвсем елементарен.
Единство се нарича това, което с нищо не вреди на другите.
В Пустотата всичко се обединява в Единство.
Дао владее Постоянството и с това обхваща всички изменения. Това е един от най-дълбоките Закони в Учението на Дао, който ще го обяснявам в последващи лекции. Това означава, че който има Дао, промяната за него е благодат. В последващи лекции ще говорим за Тайната на Постоянството, защото според Лао Дзъ, той дава много накратко най-висшата практика на живота само с няколко думи.
Той казва, че: „Най-висшата практика е знанието за Единството и познаване на Тайната на Постоянството“. Тези две неща, на които ще се спра повече… Другият път ще ви обясня защо Постоянството е най-голямото благословение, което може да се случи на един човек.
Заблуденият човек вижда Дао от определен ъгъл и с това изпуска реалното знание. (Ще обясня.) Този ъгъл е мисленето на човека. Даосът или Мъдрецът знае опасностите от мисленето и знае, че мисленето е недостатък и то опасен недостатък. Мъдрият избягва мисленето за Дао, защото той знае, че Дао е немислимо и непознаваемо. Само Дао може да вижда нещата ясно, защото Дао (както казах)не гледа от определен ъгъл, а безпределно. Всичко това означава, че мисленето е късогледство и че мисленето не може да познае Дао. Мисленето е немислимо. Но тук трябва да кажа другия, обратния момент, който е важен и който е същността на всичко, което искам да кажа.
Даосът или Мъдрецът – означава също и Посветения – може да мисли, защото той е овладян от Дао, т.е. от Мислителя. А всички други имат съждения, разсъждения, размишления и т.н. – тоест най-различен род фини заблуждения, но не винаги фини, понякога и груби…
Аз и на лекцията в София го казах, преди време тука имаше една сестра от някакъв град, след лекцията дойде и ме пита: „Вие сте много щастлив, нали?“. Казах ѝ: „Пак не позна. Защото Учението не се занимава с щастие и нещастие, с полюси. То дава нещо по-дълбоко…“ Но тя така и не разбра. Остана си с… Защото до нея тавана е щастието и тя мисли, че щастието е цел. И ако някога постигне тази цел, после ще тръгне към нещастие, защото светът на полюсите е такъв. С това искам да ви кажа, че: Дао не се занимава с щастие или с нещастие, а с Вечност, с Постоянство… Да не обърквате нещата, да не си поставяте такава цел, защото след нея започва процеса на нещастието.
Който следва Дао, създава в себе си тайно спасението.
Тука ще ви обясня разликата между благородния човек и този, който иска да мине за благороден, според Даоското Учение. Благородният човек се отличава по това, че той се владее, а другите се прикриват. Който се владее, той утвърждава Дао. Мъдрият (става въпрос за Даоса) не се управлява от света и от нещата, защото Дао му е Учител.
Тези, които вярват в предсказания, загиват. Само Вярата в Дао е живот. Според Даоското Учение: никой не може да предскаже Дао. Дао е непознаваемо и непредсказуемо.
(Разбира се, който иска може да се забавлява в това число и Нострадамус се е забавлявал. А някои неща, които е познал, не означава, че ги е познал. Но няма да се спирам на този въпрос.)
Този, който иска да ръководи и да управлява хората, трябва да следва Дао. Ако това трябва да го кажа със Закона на Учителя, то е казано по следния начин: Ако искаш хората да те слушат, първо ти трябва да се научиш да слушаш Бога, в това число и хората от другия свят.
Понеже Дао е Любов, никой не може да Го изчерпи и затова То е Изворът на световете.
Понеже Дао е неуловимо, то не може да изчезне. Само това, което е уловимо, може да изчезне. По друг начин казано: Изчезва само това, което не може да действа с Любов.
Преди да продължа искам да кажа, че като наближи краят на годината ще уточним и от вас зависи дали да ви изнасям всички Древни Учения, или да продължим с Учителя, или с малки комбинации с Учителя, защото искам да ви запозная с всички по-велики Древни Учения, в техния по сгъстен вид. И после да навлезем още по-дълбоко в Учението на Учителя, но не чрез сравнение. След като се случи една случка в София преди време, Учителя ми даде знак, че лекциите ще продължат не до следващата година, а още много години, но в София ще бъдат по-рядко. Казвам го това между другото. Но тука искам да ви кажа, че към края на годината от вас зависи дали ще продължим с Хермес, Заратустра, Друиди, Келти, Маи и т.н. няма да изреждам списъкът е много дълъг… Или ще продължим с Учителя. Учителя няма напротив нито едното, нито другото. Но тъй като аз искам да се съобразявам и с вашите желания, последната лекция, преди Нова година, ще уточним този въпрос.
(Ще продължа.)
Който не може да действа с Любов, той няма Дао, няма Учител. Това означава, че който няма Любов, той изчерпва самия себе си.
Успехът е неестествен и нереален, както и неуспехът. (Ще обясня.) Само който познае Дао, става реален, защото става вечен. И Дао става неговия Път. Ето защо богатият обеднява, в края на краищата, и то е защото не е познал истинското богатство на живота, което е Дао. Бедният също обеднява. Само Даосът, само който следва законите на Дао, си отива у дома, в своята Вечност.
Дао казва, че: Истинското Учение трябва да произлезе от самия тебе, от твоята дълбока вътрешна Свобода.
В тази връзка искам да ви кажа, че аз не одобрявам тези, които подражават паневритмията и упражненията на Щайнер, и т.н. Чрез подражание те ще се отклонят, защото в тях не се ражда Дълбоката основа, която е Учителя, която е Дао. Човек трябва да измисли нещо ново в Паневритмията, освен някои упражнения на Учителя, нещо съвсем ново, което да идва от Учителя, от Дълбоката вътрешна Свобода, от Дао.
(Пак ще се върна на въпроса, за да разберете Тънката важност и Тънката разлика.)
Истинското Учение трябва да произлиза от самия тебе, от твоята Дълбока Същност, от твоята Дълбока вътрешна Свобода, т.е. от Дао. И само тогава (както виждате тука е Мярката) Учението ще те направи господар и на богатството, и на бедността; и на щастието, и на нещастието; и на успеха и на неуспеха.
Христос е намерил своето Дао и затова Той е Христос, а не християнин – това е голямата разлика. Значи: Христос е намерил своето Дао, т.е. своя строго специфичен Път, който е начертан от Предвечни времена от Отец, който е Универсален за всяко същество. Не е подражател. Неговият път не е твой път и точно това е Универсалното. Както казах преди време, когато говорихме за Кабалата (пак ще повторя)… В Кабалата се казва, че: всеки трябва да намери своята Универсалност. Преди да завърша, тука искам да ви напомня, някои да не изтълкуват пак погрешно: когато срещнете в живота си един Учител, един Посветен, един Мъдрец, в това число: Учителя, Христос, Лао Дзъ и т.н., това не означава, че не трябва да се учите от тях, напротив, ще изучавате тяхната Мъдрост, но ще следвате своята Универсалност, своя Път. Защото те ще ви помогнат точно във вашия Път и понеже те са истински Учители, няма да искат да ви наложат своя Път, защото не е правилно. Значи: ще ги изучавате, ще ги питате и външно, и вътрешно с молитви, всякак… Ще се поучавате от тяхната Мъдрост, защото понякога едно тяхно правило може да ви спести, както казва Учителя, 25 000 години. А ако се отклоните във фанатизъм и да мислите, че сте универсални, може да навлезете в една много опасна област – фанатизма и от там да се отклоните. Нито да можете да уцелите нито своя път, нито да се поучавате от Учителите, Посветените и т.н. По-нататък може да обясня повече този въпрос.
АУМЪ
24 септември 1997 г.
ЗА ПОСТОЯНСТВОТО
(Първа идея за размишление)
ДАО – КИТАЙСКАТА МЪДРОСТ
Продължение
(Лекция 13)
ТАЙНАТА НА ДЕЛФИНИТЕ
(Втора идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Постоянството е пробният камък в Тайната на Живота, затова Постоянството се явява като великото благословение. Но то е нещо, което не трябва да се очаква, защото това благословение е вътре в човека. Дао е вътре в човека и чрез това Постоянство човешката Душа се възражда. Точно с Постоянството се опитват силите на човешката Душа. Постоянството се явява като опорната точка на живота, защото то е самото Дао, което работи в човека. Ако стъпите на Окултната основа на Постоянството, вие ще се изкачите във висотата на Дао.
Една от силните страни на Постоянството е тази, че то дава Будност от друг род, от друго измерение. Постоянството се явява като метод, който разкрива Истината постепенно.
Тука искам да ви кажа един Закон от Учителя: „Не приемайте Истините от всекиго, защото не всеки носи Божията Истина в себе си“. Не приемайте Истини от всекиго, дори и да са Истина. Има Истини, изказани от определени хора, не ги приемайте, защото не всеки носи Божията Истина в себе си. Може да се каже, че не всеки носи този живот на Бога в себе си, който води към реалната Истина.
Силата и Будността на човека се определят от неговото Постоянство. Ако сте непостоянни, с това вие пречите на Дао да ви ръководи и да стане ваш Път и ваша опора.
По въпроса за Истината, искам да ви кажа нещо от Учителя. Учителя казва, че: „Който се съмнява в мене, не може да вярва в Истината и не може да я намери“. Тук става за една особена Дълбочина на Истината, защото тя може да се намери в много Учения, но тука Учителя иска да каже нещо особено.
Ако Дао е в човека, тогава човек е постоянен в своите отношения към живота и това са отношения на Дао. (Става въпрос за свещените отношения към нещата: хора, минерали, растения, животни, Ангели, Архангели и т.н.) Ако човек живее по законите на ума, той трябва да спазва 10-те Божии заповеди, но когато Дао е в човека, тогава заповедите не му трябват. Ако живее по законите на Дао, по законите на Бога, тогава тези заповеди не му трябват.
Който е непостоянен, той не следва Дао, а който не следва Дао, той се изгубва в себе си – тука искам да кажа в своя въображаем свят. Когато вашата Любов идва от Дао ( тук става въпрос за много важна Мярка), в нея има Постоянство, т.е. има Вечност, защото Постоянството е Вечност. Това означава, че когато човек е придобил Постоянството, в него се разцъфтява Вечността.
Дао действа, но не е действащ и затова се казва се, че Дао е У-вей – това е Даоският термин означава Недеяние.
(Ще го обясня накратко.) У-вей означава действай така, че да дадеш път на Дао да прояви себе си. Това е всъщност У-вей, или Недеянието. Тогава твоето действие е Недеяние, т.е. чисто, необвързано и с това никога не правиш карма. По друг начин казано: Тогава твоето действие е Пустота, което е символ на Мъдростта и на безкористната Любов. При това положение Дао е винаги с теб и това е Тънкост в Учението за живота. Ако действаш така, ти ще пребъдваш в У-вей или в живота на Дао. По друг начин казано: ще пребъдваш в пълен вътрешен Покой – това е Мистично състояние, което е Дълбокото богатството на Дао.
Ще ви разкажа едни пример за среща на Мъдростта с невежеството. Става въпрос в случая за среща на Лао Дзъ с Конфуций. Един елементарен пример да видите как действа У-вей и как невежеството, т.е. законите на ума, традициите как търсят все причина… все искат да си обяснят нещата. Но искам да кажа накратко основният извод, хубаво е да го запомните: В Дълбокото Разбиране, в истинското Разбиране на Дао, в истинското Разбиране за Тайната на Живота няма знание, няма умствени процеси, няма ум, няма хитрувания и т.н. Това, в което се оплел Конфуций и е отклонил много хора от Дао, от истинското Дао, от Правия Път.