Част 3
Когато Конфуций отишъл при Лао Дзъ, той бил стар и човек с авторитет. Той влязъл при него и започнал да очаква специално внимание и уважение, но не се получило. Когато влязъл при Лао Дзъ, специалното внимание и уважение го нямало. Конфуций малко се засегнал, затова че дори не го поканили и той да седне, защото според него, според традициите на т. нар. „култура“, било някак си правилно Лао Дзъ да го покани и да му каже да седне. И затова (тук, разбира се, става въпрос за една нещастна култура и философия) той се обърнал към Лао Дзъ със следните думи: „Вие не признавате ли правилата на добрите обноски?“, т.е. правилата на културата. Забележете как му отговаря Лао Дзъ: „Ако ви се стои, стойте. Ако ви се сяда, сядайте. Кой съм аз, че да ръководя вашия живот? Това е вашият живот и това е естествено. (Това е естеството на Дао: никого не задължава, забележете Свещената Свобода, която дава.) Аз не се меся!“ – така му отговорил Лао Дзъ, т.е. няма вмешателство в чужд живот. Това е метод на Дао: Зачитане на Свещената Свобода. Разбира се, Конфуций се смутил, защото тази философия и култура винаги се смущава. Смутил се още повече и искал да продължи разговора, и той искал да разговарят за висшия човек. И поставил въпроса: „Какво трябва да се мисли и разсъждава за висшия човек?“. Все пак макар и смутен, успял да зададе въпроса. Отново Лао Дзъ се усмихнал, разсмял се и отново смущението на Конфуций се увеличило. Лао Дзъ казал: „Аз никога не съм виждал висш човек, висше дърво, висше растение… Човекът си е човек, дървото си е дърво, растението си е растение, животното си е животно. Всяко нещо съществува в Дао и е значимо и неделимо. Аз виждам навсякъде Дао“. Отново смущение за старата култура, защото тя не може да разбере този Поглед на Единството, този велик Поглед и естествен Поглед на Дао. И накрая Лао Дзъ му казал: „Как може съществата да са висши и нисши, щом всичко е излязло от Дао? И всичко това е естествено. Всички участват в живота на Дао. Кой тогава е висш? Аз виждам само Дао и това е естествено. Висше и нисше са безсмислица.“ По-нататък разговорът станал опасен и Лао Дзъ навлязъл в своя Океан от Дао. И Конфуций се изплашил от неговото мълчание. Но искам да кажа, че мълчанието за Посветени – това е богатство в живота на Дао. Значи: това мълчание, това уединение е богатство, но не за всеки, не за ума – това е за Душата и за Духа. Това мълчание е богатството на Дао. Става въпрос за естествения човек. За естествения човек мълчанието, т.е. Дао е пределната пълнота на живота. Ще коментирам накратко. Дао не е личност. Дао е Единство, универсално Единство. Дао владее живота без необходимост от думите, без необходимост от слово и учение, без необходимост от наука и религия, защото Дао е съвършенството на живота. (Тука ще вмъкна една идея, преди да продължа.) Трябва да ви кажа, че ако ученикът се стреми към съвършенство, той ще сгреши, защото съвършенството не е допуснато. Само Абсолютът може да бъде съвършен, никой друг не може да бъде. Ученикът трябва да се стреми към Принципа на Единството, на обединението, а не към Съвършенството. Не може да го постигне, защото то не е допуснато от Абсолюта. За Съвършенството засега не може да се говори и за следващите раси включително.
Дао е знак на Пределната Пълнота на Реалността. Ако трябва да дадем някакво определение, приблизително.
Разбира се, и аз много обичам мълчанието и се чудя понякога защо още ви говоря и тук, и в София, но просто трябва да направя един компромис, колкото и да не искам, заради Учителя. Така че засега лекциите ще продължат. Но ако трябва да съм искрен към вас, трябва да ви кажа, че от години наред аз жадувам за мълчание… Но няма как трябва да направя компромис.
Говорих ви за Дълбочината на Дао и за невежеството на змията. Тука искам да продължа разговора, една идея. Когато Конфуций се върнал при своите ученици, те го попитали: „Как беше при Лао Дзъ?“. Забележете какво отговаря Конфуций: „Ако видите лъв или тигър в гората, все пак имате шанс да се спасите, но при Лао Дзъ няма шанс за спасение, той е много опасен!“.
Наистина, когато умът навлиза в Океана на Дао, той трябва да умре; т.е., когато невежеството навлиза в Бога, то трябва да умре.
Дао е опасно за всичко, което е неестествено, за всяко его. Ето защо в Даосизма се казва: живеейки, егото умира и умирайки, оживява за нова смърт. (Ще обясня накратко.) Учението за Дао или Учението на Лао Дзъ е голяма опасност не само за Конфуцианството, но и за всички неестествени хора. Това са хората, които вярват повече в законите, а не в Любовта.
Когато ви нападне едно противоречие, едно нещастие, една криза, според Учението на Лао Дзъ, се казва: слейте противоречието в единство и тогава Дао ще ви се открие, защото Единството е Око на Дао. Много практически метод, всеки може да пробва. Това означава, че който познае Единството, не може да бъде въвлечен (обсебен, става въпрос за вмешателство), защото Дао е неговото око. По друг начин казано: вкарай Дао в своя живот, вкарай Единството в своите противоречия и ти ще видиш своя Път.
Когато във вашия живот се появи едно голямо противоречие, голямо нещастие, криза, изпитание, погълнете го с вашето Дао, т.е. с вашата Любов и вие ще видите Тайната на своя Път и ще се докоснете до Дао или до Учението за Живота. Без познаването на Дао и знанието, и невежеството са бреме, товар. Това е много естествено, защото я няма Дълбоката Основа. В такъв случай и цял живот да правиш добрини, това няма да те спаси, защото не изхождаш от Безкористната Любов.
По-нататък, ако Учителя позволи, ще ви разкажа и за Тайния живот на пчелите, на мишките даже и т.н. – на най-различни същества от другото царство.
Основното, което трябва да запомните, че Делфините са стари човешки същества, преродени хора, които произлизат от едно прастаро човечество, за това човечество днес няма да говоря – имам друга идея. Те са избрали да живеят във водата, която за техните души е един особен град. Морето е едно невидимо и богато поле за работа за тях. Те са хора, според Окултната наука, които са осъществили в себе си един висок идеал – станало е по време на прастарото човечество.
Всичко това изглежда като приказка, но не се лъжете, защото Учителя казва, че приказката е метод на Истината. И когато казва кое е най-истинното нещо, той казва, че това е Приказката. Учителя казва, че най-истинното нещо е приказката. Не е най-великото, най-сладкото, не е най-бързото… Всяко нещо е поставено на своето място. В случая говори за най-истинното – това е приказката.
Делфините са духовно щастливи Същества, защото те са запазили в себе си веселието на своето минало. После ще ви обясня откъде произлиза тяхното веселие.
Според Учителя: „Най-жестокият свят – това е морето“. В морето живеят най-жестоките същества. В един свят на дълбоко астрално море (става въпрос и за външното море), което е заразено от жестокост, делфините са спокойни, честни и отзивчиви.
От един друг ъгъл на Окултната наука, делфините са и още Духовни символи и то необичайни за света на морето. Те символизират една скрита и стаена символика на неизчерпаемата надежда и морето за тях е символичният рай. Те живеят в него и след него, те отново влизат в своя рай, в който винаги са живели.
По този въпрос Учителя казва, че: „Ако раят не е в теб (тука, на Земята), ти никога няма да влезеш в него“. Независимо в кой свят ще отидеш. Човек трябва да носи нещата в себе си.
Според Окултната наука: за делфините не е необходимо чистилище. Те прескачат този трап. Те са разрешили този въпрос като Души в своето минало. Те са избегнали чистилището, защото са познали своя Път, своето Дао. Човек, който познава тяхната тайна и тяхното минало, много лесно се побратимява с тях. Макар че живеят в тежкия живот на морето, те са освободени от смъртта (става въпрос и за духовната смърт). Те нямат грижа за смъртта, те даже нямат страх от смъртта, защото са разбрали Пътя на Самоотричането и на Жертвата – нямат страх от смъртта. Точно Самоотричането се е превърнало в тяхното веселие и разбира се – в грациозност. Те носят в себе си един таен празник – нещо, което трябва и всеки човек да носи в себе си.
Когато делфините обикнат някого, те го даряват със своето веселие, което произлиза от Самоотричането и със своето присъствие. Те сияят от познанието на Закона на радостта, но това всъщност е самият Закон на Самоотричането. Ето защо, според Окултната наука, те са деца на радостта и са си останали деца. Но те имат по-голямо бъдеще, защото след време е определено да се срещнат не с дресьори, а с Посветени, които ще се погрижат за техните Души, за да ги въведат в по-дълбоки тайни на битието и живота. Разбира се, там ги очаква радост от друг род, от друго измерение, която ще произлиза не от Самоотричането, а от Мъдростта.
Затова Учителя казва, че: „В живота на ученика има нещо по-дълбоко от Самоотричането“.
Разбира се, по-нататък може да ви обясня и две неща, които не са разбрали делфините, но в тази лекция това не съм го предвидил.
Делфините са стигнали до Саможертвата и все още не знаят, че тя е Мистичен Път към нещо по-дълбоко, неизмеримо, Път към една Тайна на Живота, в която ще бъдат въведени от Посветени в Окултните науки.
Когато делфинът умира във външното поле, той запазва своето изключително приятно чувство. Това приятно чувство е една от най-големите сили на природата. Това е негов навик от старото човечество. До него не може да се докосне смъртта, то не позволява, защото носи Пълнота в себе си.
Другият важен момент за Дълбокото Съзнание и Душа на делфините е следната: Когато делфинът умира, той смята, че един друг, по-висш свят му отделя своето голямо внимание. И неговото Скрито Съзнание разбира това и затова се изпълва с много приятно чувство и същевременно възхищение. Той разбира, че морето го е изоставило и че един по-висш свят, и по-мъдър свят го е повикал при себе си. Понеже той разбира това, той съхранява приятното си чувство и след смъртта, т.е. то не се прекъсва, понеже е разрешил Закона на Жертвата. В пълнотата на това приятно чувство делфинът е абсолютно неспособен да се страхува от смъртта. За него тя все пак е изненада – една, малка, приятна изненада. Това приятно чувство е изработено в миналото чрез Саможертвата, и то се е превърнало в Рая за делфините.
АУМЪ
08 октомври 1997 г.
ЗА БЕЛИЯ И ЧЕРНИЯ СВЯТ
(Първа идея за размишление)
ТАЙНАТА МЪДРОСТ (УЧЕНИЕТО НА ДАО)
Продължение
(Лекция 14)
ТАЙНАТА НА ДЕЛФИНИТЕ
Продължение
(Втора идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Черният цвят се явява като дълбок символ на тайните на магията в този свят. Черното е цвят на сливане с този свят. Това означава, че чрез черния цвят ние се присъединяваме към тайните на този свят (земните тайни). Това разбира се, може да е съзнателно, несъзнателно, подсъзнателно, свръхсъзнателно… и т.н.
В срещата си с черния цвят ученикът ще се срещне с много изпитания.
Според Друидите, изпитанието означава среща с невидимото и приближаване до реалното.
Белият цвят символизира силата на Духовния живот и затова белият цвят пречи на астралния задгробен мир да ни вижда ясно. Това е така, защото белият цвят е символ на Единството. Към белия цвят спада и светлата мисъл, която има чисто Божествен произход.
Когато човек навлиза в черния цвят, той навлиза в страданието, което преведено означава, той навлиза в своето благословение. Тука, разбира се, говоря за будните. Тъй като страданието се превръща за тях в благословение. От страданието те се облагородяват. Докато при тез, които няма Будност, при тях работи друг закон: страданието е мъчение; мъчението – в отчаяние и отчаянието води към бездната. Целта на страданието е да помогне на човека да се пробуди и пробуждането да му даде власт над себе си, защото човек не владее себе си. Това означава, че без страданието, човек ще се изгуби във вътрешната област на бездната.
В белия цвят е тайната на духовния живот, а в черния – тайните на Земята. Но Тайната е нещо, което няма думи, няма говор. Над тези два цвята е Мистерията – това е друга област. Тя е над говора и над пределите на мълчанието. (За това ще стане въпрос и на други места…) Тук е Абсолютът, тук е Истината, а Истината няма цвят. Тук се намира Абсолютът; тук не говорим вече за Бог или за Дао – това е друга сфера. Тук Истината вече няма цвят, Истината поглъща всички цветове. Според Учителя: „Между черния и белия цвят има една символична борба“. (Ще обясня.) Тя е следната: черният цвят иска да проникне в белия цвят и да го завладее, за да наложи своето разбиране. Белият цвят също воюва, но черният цвят не знае, че ако белият цвят навлезе в него, има една голяма опасност и тя е следната: тогава белият цвят се взривява и възпламенява отвътре и повежда черния цвят по пътя към еволюцията.
Белият цвят е Път към нещо по-дълбоко, Път към Мистерията. В тази връзка искам да ви кажа, че Битието на Дао остава винаги зад пределите на всичко казано, защото не може да с е изрази. Това важи в по-висша степен за Абсолюта, който е наречен още Нищото или Неведомото – за което ще говорим повече другия път. Тука искам да ви кажа, че и Дао, и Бог са произлезли от по-високата степен – Нищото, за което ще говорим в последващи лекции и в тази ще кажем някои неща.
И когато Учителя в последните си дни на Земята казва за своята мисия: „Свърши се една микроскопическа работа“ – това е наистина така, защото в Бялото Братство е казано, че: даже великото Слово е безполезно; защото Дао се таи в мълчание и отвъд мълчанието. (Ще обясня, за да стане по-ясно.) Всичко това е така, защото Дао, което проявява себе си, не е вече Дао. И затова в Учението на Дао се казва: Капанът е нужен, докато необходимо само дотогава, докато можеш да изразиш идеята. В момента, в който постигнеш идеята, Словото вече не е необходимо, забравяш за Словото.
ТАЙНАТА МЪДРОСТ – УЧЕНИЕТО НА ДАО
Тези лекции ще продължат още… до 2 или 3 лекции и после ще минем върху Кабалата на Учителя, но все пак ще имаме и различни идеи, така, пак свързани с Дао, тъй като това е едно много Велико Учение. Но една много голяма част от нещата, които няма да мога да ви кажа, тъй като видях много голямо желание и в София да се издаде тази книга. И аз съм решил поне в един том да бъде издадено това, което нямам да имам време да ви кажа в лекциите.
Има нещо в човешкия Дух, което е по-дълбоко от всяка мисъл и от всяко разбиране. Това е погледът на Духа, който е насочен към Ен Соф, към Незнайното – тука не говорим за Бога, не говорим за поглед, насочен към Бога, а за съвсем друго нещо. Някои мислят, че животът е всичко, но Учителя казва, че има нещо по-велико от самия живот. Някои мислят, че животът е мястото, където Душата се среща с Бога, но това не е така. Животът е мястото, където Душата проявява Бога, Неговата Божественост. А срещата между Душата и Бога се осъществява на едно друго място, извън живота, извън смъртта – това е мястото Ен Соф, Незнайното, наречено още Нищото или (Кабалистически термин) Неведомото. (Много силна дума, която някой път може да се спра повече на нея.) Това означава, че за Бог можеш да кажеш някои неща, но когато стигнеш до Неведомото, там дори и дълбокото ти мълчание, дори да е мълчание на Посветен, то също е бедно. Това е извън пределите. Нищо не можеш да кажеш – нито с твоя говор, нито с твоето мълчание. (За това ще говорим повече…)
Но само Посветените и Маговете могат да осъществят тази среща с Неведомото и да се завърнат в живота, вече с една изключителна Мисия. Тогава, при тази среща неговият живот се изменя тотално и завинаги. На даоски език казано: Този човек сякаш е същият, но е друг.
Когато Нищото ти се разкрие, то продължава да е Мистерия за теб. Но ти вече ставаш Вечност, ставаш Вечен Път. Това означава, че Нищото те е повикало при себе си, за да се познаеш, да познаеш себе си и същевременно вечно да го търсиш – това е Мистерията.
Посветеният, който е минал през тази сфера, става център на едно особено и тайно излъчване. Хората не могат да го обяснят, но ценят неговото присъствие. Това оценяване е отношение към Нищото. То ще разкрие на Душата и на човешкия Дух нови, по-дълбоки хоризонти.
Вечността е времето на Бога и на Дао – само до там можеш да стигнеш. Но Вечността не е времето на Абсолюта, не е времето на Нищото. При Дао, както и при Бога, положението е същото: тук можеш да стигнеш до най-големия Предел (ще го изразя според техните думи) – това е Покоят. И той, Покоят е краят на всяко движение, защото той е източникът на всички движения. Според Даосите, Покоят е Великият Предел.
В тази връзка искам да ви кажа, че аз ви изнасям едно знание от друг свят и трябва много да го пазите, за да не го изпуснете. Тъй като срещу лекциите отново има атаки, не знам дали ще продължим в последващите месеци… Има оплаквания, понеже моите лекции стават все по-опасни… Има загатване и за София… Засега временно продължаваме, после, ако трябва, ще сменяме залата. Засега нищо не казвам твърдо. Лекциите ще продължат, нещата ще бъдат издадени… Тези лекции се следят от много хора и тук, и в София… Няма да се впущам в подробности… Дори и в чужбина, но няма да се впускам в тези въпроси, защото те не влизат в този план. Но искам да ви кажа да може да ги оцените по един особен Път, за да може те, след време, да ви помогнат в Голямата среща със злото, в оня особен Мистичен Опит, който ще ви даде могъщата Сила, истинската Сила, реалната Сила. Тук не става въпрос само за оцеляване, а за да можем чрез тази Мистична Сила, този Дълбок Мистичен Опит, след време да станем реално силни, да помагаме на всички, които заслужават помощ. А те ще стават все повече и все повече…
В Неведомото има нещо много по-дълбоко и от Покоя, и по-необятно от самата Вечност. Всичко това означава, че Дао е Велико, но то не работи в Абсолютното поле. Но Дао е Велико и тука ще обясня защо е Велико. Дао е устроило нещата така че сигурността да не се намира в него, а в Любовта към него. Това важи и за понятието Бог. Защото Дао не иска да прояви себе си, а Любовта. Ето защо Дао е велико.
Нищото или Неведомото, е зад пределите на Дао. (Ще обясня.) Това е така, защото Дао е Слово, което може да се произнесе, а това означава предел, ограничение. Но засега това е компромис, който трябва да съществува, защото, ако ги нямаше тези слова, нямаше да може да говорим за Пътя към тази Тайна и особено за Пътя към Мистерията.
Великата Тайна на Нищото не може да се обясни по-ясно, но тя може да се преживее. И много от вас, аз съм сигурен, ги очакват точно такива преживявания.
Преживяването на Нищото, според Даосите, е най-дълбокият, Мистичен Опит, който въобще може да се случи на човека.
Разбира се, тука мога да кажа, че много хора, след като са Го видели, не са могли да се завърнат в живота. Ето защо са необходими години наред продължителни молитви, съзерцания, размишления, работа със светлите мисли като постоянство… и т.н. Това създава аура, която може да Го види и да се върне отново в живота, за да работи за Цялото. Значи: всички тези продължителни години работа с молитви, формули, с пречистване, с четене, с писане, са нещо много важно. Това след време няма да е необходимо, но засега е неизбежно, много важно, за да може човека да си създаде изключителна аура. Да може да Го види, да промени своя поглед и да може да се върне в живота оцелял, разбрал своята мисия и да помага на хората, независимо дали го разбират, или не.
Неведомото е началото на Небитието, а знайното е началото на света. В тази връзка искам да ви предупредя, че има два вида Учения за Дао и при Учителя има два вида Учение. Когато говорим за „стари“ и „млади“, не говорим за стари по възраст, а говорим за съзнание – въпрос на съзнание. Същото го има и при Дао, ще обясня. Значи, има два вида Учение за Дао. Първото – това е Учението на Дао за хората, а Второто – няма нищо общо с хората, има общо с учениците, с пробудените. Второто – това е Учението на Даосите, Учението на Мъдреците за Дао. Това е разликата. Например: хората се стремят към дълголетие – ето една голяма глупост, невежество. Даосите не правят такава грешка, те се стремят към безсмъртие. Цяла верига от разлики има в тези стремежи – на хората и на учениците. Не е нужно за изреждам дълъг списък. Едните се стремят към дълголетие, а другите – към безсмъртие. Например другият важен момент, в който хората пропадат: хората се стремят към ясновидство, към пророчество и към предвиждане – отново голяма грешка, пропадане и невежество.
В тази връзка се налага да ви обясня някои неща. В някои от книгите ще срещнете, че се одобрява предвиждането, одобрява се ясновидството… Който иска, може да вярва в тези книги, но тука ще ви изнеса нещо друго, по-дълбоко – за тези, които имат другата Будност. Да предвидиш живота на един човек и да му го кажеш, това е началото на промяната на неговите действия, така неестественото влиза в живота, според Лао Дзъ, началото на неговата глупост или началото на неговото отклонение. Според Лао Дзъ и разбира се, според Законите на Небето, това е неестествено и нецелесъобразно, защото предвиждането се превръща в предписание, а Дао не живее по предписание, това означава вмешателство, а Дао не живее по предписание. Предписанието е неестествено, както казах, то е вмешателство в действията на човека.
(После ще видим, че въобще ясновидството е фиктивно, според Лао Дзъ, и много повърхностно. Дори когато някои неща излизат донякъде точни, то е също фалшиво.)
Според Лао Дзъ: Само Дао може да говори ясно по този въпрос, но Дао не се занимава с предвиждания и с ясновидство – тука ще ви кажа неговия метод, не е този. Дао само предупреждава – това е методът. И според Учителя е така, Учителя казва, че: „Ангелите дават най-малко три знака на човека, ако му предстои опасност“ – но това не е предвиждане, това е напомняне за нещо, за което ще стане въпрос. Дао само предупреждава – това е единствената разумна Мярка (и ще видим, че наистина е така).
Даосът не цени ясновидството. Даосът не се нуждае от предвиждане за своя живот, въобще не обръща внимание. Защо? Защото, когато му дойдат определените изпитания, той ги посреща чрез Дао в себе си. (Ето разумното.) А кой може да вижда по-ясно от Дао (става въпрос в момент на тежки изпитания) и кой може да осмисля живота си по-ясно от Даоса? Който иска да предвиди своя живот, това е лош знак. (Ще обясня.) Това означава, че той има егоистично и користно сърце. (Следващата лекция ще говоря за Даоското Сърце. Това е също детското сърце или наречено още Пустото сърце. Цялата лекция ще бъде посветена главно на Тайната на това Сърце.) И затова иска да знае кое е полезно и да избегне вредното, без да знае, че вредното, че едно голямо страдание може да се превърне в Посвещение и истински Път. Това – мога да кажа с чиста съвест – това глупаво сърце търси ползата, но губи, изпуска най-важното, наречено: Пустотата или истинската Мъдрост, Мъдрия Път. Такова сърце се привързва към ползата и става користно, а това е загуба на Дао, изпускане на Дао, изпускане на истинския Път.
Човек, който живее в Дао, има тънка енергия и наблюдава нещата много фино на друго ниво, а не като ясновидство и предвиждане. Лао Дзъ казва: предвиждането е винаги външно и повърхностно. Тука трябва да добавя, че дори когато се сбъдва, пак е повърхностно и това, което е определено, не може да се измени, това може да се измени по съвсем други пътища. Значи: дори когато знаеш не можеш да промениш, освен определени хора, които имат стремеж от друг род.
С всичко това искам да ви кажа, че: ясновидството е лоша цел, а истинската Цел е Дао.
Лао Дзъ казва: „И ако аз овладея Дао в себе си, Дао също ще ме овладее. И това е естествено, защото аз съм в единство с Дао, защото съм избрал Неговия Път – това е моят Път. Ние с Дао ще се слеем един в друг, и тогава моята природа ще стане Пределна Реалност“.
И накрая, Лао Дзъ казва много мъдро: „Мен никой не може да ме победи, никой не може да ме покори, защото аз живея в Дао – аз вече съм победен, аз вече съм покорен. Тогава кой може да победи победения? Никой! Кой може да покори покорения? Никой!“. Ето Мъдрият Път на Тайното Учение, ето Пътят на Даоса.
Даосът или Мъдрецът, никога не губи своето детско сърце. И затова в Библията се казва: Ако не станете като децата… Това е много дълбока идея, много дълбок символ.
Следващата лекция е специално за това – за Тайната на това Дълбоко Сърце, детското сърце, което се явява самият Път към Върховната Мъдрост – това е началото. Самото детско Сърце, пустото, необвързано Сърце, се явява същевременно източник и изключителният Път към върховете в Мъдростта, в познаването на Дао и дори излизане от пределите на Дао, и навлизане в по-висока степен, която си има също свое име в китайския език – У-дзи, както е Айн Соф (Ен Соф – бел. ред.) при кабалистите. У-дзи – при китайците – извън пределите на Дао, един изключителен свят, за който думите не стигат. По тези въпроси ще говоря другия път повече…
Продължение
(Втора идея за размишление)
И възможно… най-много още една лекция ще продължа за тях… И ако след време Учителя ми разреши, ще ви разкажа… – така ако ми даде пътека – ще ви разкажа повече и за Тайния живот и на други животни. Например: на мишките, на пчелите, овцете и т.н. – все същества на Бялото Братство, особено пчелите, кравите, овцете, служители на Бялото Братство.
Когато делфинът умре, той изведнъж вижда, че няма повече сили за живота във водата, той вижда, че вече не може да плува в нея. И тогава той навлиза в своето приятно чувство, в своята пустота. След като разбере, че не може да се движи във водата, той схваща това като едно необикновено Откровение, понеже е безкористно същество. Но по-дълбоката Тайна на Пустотата не му е известна. В тази връзка: има и много Учители, които смятат, че като постигнеш Пустотата, това е крайният Предел. Но Учителя поставя нещата на друго ниво, в друга област.
Пустотата не е крайният Предел, защото зад нея има други степени на Мъдрост, други нива.
Значи: Тайната на Пустотата не му е известна, защото той е стигнал най-много до Закона на Жертвата. А Учителя казва, че: има по-високи закони от закона на Жертвата или от закона на Предаността.
Неговата Безкористна Любов (говорим за Любовта на делфина) го осветява отвътре и затова той изживява своята неподвижност като приятно чувство. И понеже това чувство е много дълбоко, то навлиза в Пустотата.
И между другото, тъй като в София видях, че много хора желаят – на последната лекция – да се говори по-често за животните от Окултна гледна точка, не от научна, затова аз смятам, че ще имаме възможност да разкрием за много животни. Включително и животни от най-различен род, които са служители едновременно и на Бялото, и на Черното Братство. Тъй като има истински интерес… А на мен някой път ми трябва една Искреност, един човек, една Душа да иска по-задълбочено, за да може да говорим по тези въпроси. Двама са много… Така че, мисля че по тези въпроси ще говорим все повече.
Тука ще ви кажа няколко неща за тялото на делфина.
Главата на делфина символизира владеене и разбиране на подводните знания и тайни за живота. Тялото на делфина е построено динамично, т.е. от динамични Висши сили, т.е. в неговото устройство са участвали Висши Същества. Опашката е друг ключ, което означава от едната страна, допълнително кормило, водач и от друга страна, допълнителна динамика на неговата бързина. Всичко това означава, че не говорим за обикновено същество и за обикновено тяло.
Смъртта не може да го натъжи. Ще обясня защо: защото Дао в него е естествено и то не му позволява натъжаване. И затова в момента, в който делфинът се натъжава, той веднага и много естествено започва да се развеселява. (И пак наблягам на тази дума естествено – много дълбока дума.)
Чрез силата на Самоотричането делфинът се запознава с красотата на своята самостоятелност.
Тука искам да ви обясня нещо много важно, което делфините са разбрали от своето минало, от старото човечество. От своя опит в миналото делфините са разбрали нещо много съществено, те са стигнали са до извода, че най-дълбокото средство за общуване, е жертвата и мълчанието – и в много дълбок смисъл са прави. Това разбиране е един малък подвиг, трябва да го направят много души, трябва да го постигнат, но не всички. Защо? Защото много Души могат да се погубят в сферата на мълчанието. Тоест: тези, които не са постигнали Пълнотата на Жертвата, могат да бъдат погубени в сферата на мълчанието. В тази връзка още ще кажа, че Мълчанието е част, много Дълбока част от скритата и съкровена Същност на Душите. Тук става въпрос конкретно за човешките Души – в това число и на делфините.
Според делфините и техният опит, когато има да се каже нещо много важно, тогава мълчанието трябва да е най-силно. Това е свещен момент в техния живот. Тук искам да ви обясня, че според Окултната наука, Мълчанието е Окултен метод, то е най-важен момент за пробуждането на тайнствената, вътрешна дейност на Душите. А животът на делфините е животът на Душите, животът на мълчанието. Те са избрали този Път, който е също Път към Висшия живот.
Дълбоката и изключителна Същност на Душите не може да се изрази с думи, с говор, даже и с движения, а само с мълчание – което е една от най-дълбоките стихии на живота. Тука използвам думата стихия, защото имам нещо предвид: в най-дълбокото мълчание една душа застанала срещу друга – става въпрос за Душа, която е познала Тайната на мълчанието – тогава могат в мълчание да си предават Вътрешни Тайни, което с говор не може да стане и в много случаи не трябва да става. Затова казах стихията на мълчанието – това има и друг смисъл…
И затова в Даоското Учение се казва, че небитието на Дао остава винаги зад пределите на всичко казано. Значи, тука конкретно говорим за небитието, защото Дао има своя област в небитието, своя трансформация.
Но тука трябва да кажа още нещо: тука говорим за разумното Слово, за човек, който е овладял себе си и т.н. Когато Дао се въплъти в Словото на човека, той става Син на Дао и Дао му става Път. Това е за тези, които с Преданост са постигнали овладяване на себе си.
Делфините са Същества, които са се устремили навътре в себе си, за да намерят там, в мълчанието пътища за общуване (и те са ги намерили). Става въпрос за пътища за общуване с хората, и със съществата от най-различен род. И пътища за разбиране на света, в който живеят и на неговите тайни.
И накрая: делфинът е Същество на Тънката енергия. А тънката енергия, според Окултната наука, е (запомнете) Истинският Слух на Душата. Тука не говоря за сърцето, не говоря за ухото, а говоря за най-тънката енергия, която има общо с най-тънката област на сърцето и има една област, която надминава сърцето.
АУМЪ
22 октомври 1997 г.
ПОКОЯТ И ДВИЖЕНИЕТО
(Първа идея за размишление)
ДАОСКОТО СЪРЦЕ
(Лекция 15)
ТАЙНАТА НА ДЕЛФИНИТЕ
Продължение
(Втора идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Покоят и движението са в единство, което означава, че Покоят не е отделно съществуване. Който не е разбрал това, се е увлякъл в движението и е загубил (малко или много) своя Покой. Покоят е субстанция, а движението е функция или дейност, но дейността е обща, тя излиза от Покоя, минава през движението и се връща в Покоя. Това означава, че Покоят е господар на всеки устрем и на всяко движение.
Движението е Път на Душата, а Покоят и пасивността са Път на Духа. Но в пасивността всеки трябва да открие естествената Тайна на живота.
Според Даоското Учение се казва, че: Тайната е врата на Тънката енергия, тя е вратата към Дао. (За Тънката енергия говорихме доста.)
Според Даоското Учение: Който търси слава, той губи Покоя, защото славата води в заблуждение и хаос разума. Накратко казано: славата е заблуждение.
Който не следва Дао, ще бъде погубен от своето неразбиране, което значи от само себе си. Който следва Дао, т.е. естествения ход на развитието, никога не може да бъде хвърлен в бездната (това е също важна част от Даоското Учение), защото той следва Гласа на Великия Път.
(Ще обясня.) Ясният взор идва от тънкия слух. Тънкият слух е дошъл от мрака, от страданията, от нещастията. А Гласът на Дълбокото е зад мрака – ето къде е Дао.
Лао Дзъ казва: „Съедини се докрай с Безпределното и придобий своя дом на Бездънен Покой“. По друг начин казано: Бъди дълбок в Дълбокото – това важи в дълбочината на страданието да бъдеш буден и дълбок. На даоски език това означава: Проникни в страданието, без да оставяш следи и ще чуеш гласа на Пустотата.
По отношение на Любовта се казва, за Даоса (става въпрос за Любовта към ближния): Даосът със своята Любов може да обгърне всички хора, но не защото обича хората, а по друга причина, защото Любовта – това е естеството на Дао. (Значи, тука се изтъква друга причина, по-дълбока и по-първична.)
Тука също искам да ви кажа нещо важно за Истината и за Ученията, става въпрос за всички видове Учения без изключение, всички религии. Тука искам да ви обясня защо те не носят Абсолютната Реалност и цялата Истина. Според Даосите, между Истината и Ученията винаги има дистанция. (Накратко ще обясня.) Според тях: Истината е Съкровеното и то не може да се разкрие в Учения; Ученията са само подготовка за Съкровеното влизане във Великия Път и Великия Учител. Това означава, че цялото Учение символизира вход към Вратата, вход към Съкровеното. Истината е Учител в Тишината. Тука пак трябва да кажа нещо предупредително, защото съществува привидна тишина, в която попада нечистия. Тук, в тази тишина не обитава Дао. Това означава, че само когато познаеш Истината, или само когато си отдал изцяло живота си на нея, тогава Дао става твоя Път, твоята основа, твоята Тишина и твоя Храм.
Думите не могат да разкрият Тайните на Мъдреца, но има едно мълчание, което може да разкрие всичко. Това означава, че тук движението е постигнало своята завършеност (на Даоски език това е превода) – и ето истинския Покой.
Ако трябва да допълня нещо, в завършек на тази идея, ще кажа, че тук става въпрос за това, че човек трябва мине през хиляди и милиони превращения (те не го наричат прераждания, което е също много точна дума – превращения), за да постигнат тази завършеност и да станат едно с Естеството.
За това Сърце ще говорим поне още една или две лекции по-нататък, понеже това е една много дълбока и обширна тема.
Детското Сърце извежда Даоса до най-дълбоките Корени на Мъдростта. Въпросът за Тайната на доброто и злото е заложен в Корена на Сърцето и по Пътя на Пустотата (става въпрос необвързаността), Сърцето узнава тия Тайни. Чрез Пустото Сърце се явява дълбокото и вродено Първично знание в човека. (Както виждате думата Пустота се използва символично и отговаря и на идеята за детското сърце, и на идеята за пълното сърце, а другият превод е Цялото Сърце, цялата енергия, цялата идея…) Този, който постигне това Сърце, в него ще се яви Дълбокото и вродено знание в човека. Това означава, че в Пустото Сърце се осъществява Пътя на Дао, то е Началото на Пътя.
Най-дълбоките и Окултни и алхимични методи за придобиване на безсмъртие и вечен живот в Дао, са вътрешни. Един от тези методи е Пустото Сърце и неговата Коренна Тайна. Мъдрецът възприема Пълнотата на живота както детето, защото те са сродни, подобни по сърце.
В Даоското Учение се казва, че: Чистата енергия на детското сърце е същата, която е образувала Слънцето. Ето защо е казано, че когато Ци-енергията (става въпрос тази Първична, слънчева енергия) на Дао напълни очите на човека, той вижда ясно и Пътят му е радостна Светлина.
Тука накратко ще ви обясня, че зрението е енергия, която се разпространява от Душата навън към очите. Това означава, че очите са енергията на Душата. По друг начин казано: това означава, че очите са възпроизвеждащата част на Душата.
Чрез Чистото Сърце, което е най-мощният канал на Дао, се влиза във Великия Път. И затова е казано в Даоското Учение, че: Чистото Сърце разрязва небесната мрежа и влиза в Дао или в своята тъждественост. Това означава, че Чистото Сърце е Реалност от най-висш порядък, защото се знае, че небесната мрежа е рядка, но не пропуска нищо – и както виждате в случая – пропуща само Чистото Сърце. Значи, има изключения, където тази мрежа се отваря и тя пуска в себе си Чистото Сърце. Казано е още, че: Чистото Сърце е Дао и това Сърце се справя с дракона с голи ръце (това са символи), защото Дао в него работи естествено.
Да постъпваш по законите на това Сърце (преведено) – това е безсмъртие.
След като Лао Дзъ постигнал Пустотата на Сърцето, той изоставил всички свои разсъждения и влязъл в Дао. Той постигнал Тайната да не задава никакви въпроси. (Това също е Тайна – необикновен въпрос, затова го поставям.) Когато той е посетил своя Учител, около 5 години, той е стоял мълчаливо и само е наблюдавал, не е задавал въпроси. Години наред той е слушал и наблюдавал, разбира се, с много любов е наблюдавал и е постигнал тази Тайна, която също му е била даже и вродена. Който е постигнал тази Тайна – да не задава никакви въпроси – получава истински отговори. Той е разбрал, че Целта е да бъдеш в Дао, а не да имаш някаква цел и някакви разсъждения.
Преди да продължа ще ви кажа още нещо, ще говорим в същност какво той е разбрал… Но тук искам да ви кажа, че има в последно време изключителни учени, които са напреднали много дълбоко в знанието. Много дълбоко знание и същевременно не са в Пътя. Това потвърждава, че знанието е опасност. И че колкото по-дълбоко е знанието, без да се следват законите на Дао, толкова по-дълбока Бездна очаква този, който върви по този път. Например един от дълбоките учени, от големите учени, руснак (който… скоро наблюдавах неговото съзнание), той е стигнал до големи тайни на атома, тайни на Библията, много Дълбоко знание, но няма нищо общо с Пътя. На един израз… Казано е в Библията, че когато Бог е създал Светлината, Бог е казал, че това е добре, че Светлината е добре… Той прави един доста Дълбок извод, като казва че това означава в минали цивилизации Бог е създавал и лоша светлина, донякъде е прав… Той затъва и обърква понятията… (Записът е неясен бел.ред.)
Лао Дзъ е разбрал, че намирането на Дао е изживяването на собствения си живот. Той разбрал е, че всеки трябва да открие своето Дао, своето Сърце и тогава той е на Пътя. Разбрал е, че преградата на Пътя към Дао не е невежеството, а знанието (ето отново потвърждение на това, което казвам), защото знанието не е Пътя, знанието не е Дао. Знанието не е истинският Път на човека. Пътят е в Сърцето, в Пустото Сърце. Той е разбрал, че светът е хубав за онези, които нямат свои очи, а Очите на Дао. Той разбрал, че: тези Очи са Безпределни. Той разбрал е, че: Дао създава блага, но не забогатява, защото е Вечно и ако Вечното забогатява, това означава, че то не несъвършено. Но понеже Дао не забогатява и затова то е Безпределно.
Ще се върна на Чистото Сърце.
Пустотата – това е първосътворената Светлина, първосътворената Чистота. Ако сърцето не е пусто, то не се поддържа от Дао, а от петте чувства. Обикновено аз ги наричам петте бедни чувства. (В тази връзка ще обясня няколко неща.) В Даоското Учение казва, че: Ако в гърдите на човека е скрито механично сърце, то бие с ритъма на петте чувства, т.е. с ритъма на възприятията (фалшивият път, неистинският път). Тези възприятия не са Дао, не са Пътя. По този път се изгубва целостта на съзнанието, изгубва се Дао. По пътя на петте чувства сърцето се разваля, то става неверно, неустойчиво, Даосите го наричат вредното сърце. Това означава, че само в Пустотата Сърцето има Устой, т.е. има постоянна Сила.
Продължение
(Втора идея за размишление)
В говоренето милиони хора са изгубили своята Душа, своята Божественост, своята индивидуалност. Това означава, че говоренето е голяма отговорност и това е нещо, от което делфините са се отказали. Делфините са стигнали до извода (става въпрос за тяхното Тайно Съзнание)…
Между другото аз преди време наблюдавах Тайното Съзнание на един делфин – само накратко ще ви кажа, без да се впущам в подробности. Аз видях, че той наблюдаваше как едни хора говореха за него и същевременно говореха (ще използвам тази дума) глупости, много обикновени неща, много земни. Делфинът се чудеше как може хората да си губят времето, енергията и речта да разговарят по такъв начин. Това беше едно истинско учудване. И същевременно при него смесено с едно възхищение от самия живот. Нямаше никаква критика, защото неговото съзнание е много по-дълбоко… Както ще видим след време за много други същества от този род, които имат свое Тайно Съзнание скрито, което наблюдава и не изнася нещата. Има такива Учени Адепти в истинската Наука, които правят изключителни открития, но не казват нищо… Те дават други открития на света, защото светът не е готов и запазват Същността за себе си. Те са истински Посветени, за които Учителя е говорил, но все пак, малко. Те остават (така или иначе) скрити.
Според делфините, според тяхното Тайно Съзнание, за Дълбоките неща се съди по тяхното мълчание, по тяхната Невидима Същност.
С това искам да ви кажа, че Мълчанието спада към Незнайното Намерение на Скритата Върховна Воля. То е всъщност една голяма наука, според Учителя, за която след време ще говорим, говорили сме и пак ще говорим…
Първичните отношения на Душите са били отношения на мълчанието. И делфините загатват за това минало и за това изгубено богатство. Душата на делфина е дошла в света на морето, за да беседва със своята съдба.
В познаването на Тайната на мълчанието, човешката Душа се приближава все по-близко до Истината, до своя Бог, до своя неизчерпаем Източник.
Преди да продължа, само ще ви напомня, преди време съм загатвал, че: когато разговаряте с хората, най-вече трябва да наблюдавате не толкоз какво си говорите, а ония вътрешен диалог, който става между Душите, ония говор без думи, той показва дали ще се разбирате, дали трябва да си имате доверие, как да подхождате, как да помагате… Искам да кажа, че този невидим говор – вътрешен на Душите – е по-важен от всичко, което се казва. Някой път е хубаво да се потвърждават нещата и с говорене, и с мълчание. И двата говора да са в Единство. Но много често се случва, че външното показва, че вътрешното е на друго мнение и че пътищата се разминават…
И между другото близките дни, когато търсихме няколко читалища, посещавахме… Още докато почнахме да разговаряме, стана ясно, че има предразсъдък, че сме секта – заразено е от вестниците, от много други неща и хората като нямат мнение, бързат да затворят врата и да кажат „опасно е“ без да познават, че опасността, ще дойде от друго място. Тук нямам идея за критика, за осъждане, само напомням… Искам да кажа, че много хора са заробени от страхове, от предразсъдъци и даже не желаят да слушат. Както и в този салон, новата директорка, тя въобще не иска да изслушва, иска да бяга… Но ние благодарим, защото знаем, че за нас става все по-добре. Аз имам неизчерпаеми начини и възможности за нашите събирания, дори когато бъдат строго забранени. Дори от държавата, наложено със закон, аз имам няколко начина как да се събираме, но не съм стигнал до крайност да говорим за тях – просто не е необходимо. Искам да ви кажа, че просто имаме много възможности и никой не може да ни спре. Окултните възможности са по-богати. И затова неслучайно много хора са се страхували от Окултизма, защото той дава по-богати и всякакви възможности за проникване и за разбиране ходовете и на държавата, и на законите, и т.н.
Истинският живот на делфините се осъществява в тяхната Душа, т.е. в невидимото поле на Душата.
Говоренето на един човек нищо не може да ни каже, ако той не познава Душата си, и ако не живее по законите на Душата си.
Делфинът е едно символично средство за изразяването на Душата и нейното богатство – мълчанието. За делфина вътрешният живот на Душата е по-важен от всичко външно и същевременно той не се е отрекъл от външния живот, а е превърнал своя външен живот в изява, в своя изява, т.е. в своя жертва. За делфина същественото е във вътрешното общуване и за него то е, което съхранява живота на Душата.
Когато Душата на делфина се вслуша дълбоко в нещо, то е заради вътрешното, заради невидимото. И когато Душата на делфина се вслушва в морето по-дълбоко и когато чуе нещо, това е нейното око. Вие знаете, че ако попаднете в морето и ако гледате, може да виждате най-много до 20, 30, 50 метра… 100 метра, но далечните опасности, далечните тайни на морето не могат да се видят. Това преведено значи, че когато делфинът чу – това значи той видя. Това означава, че в случая, слухът е Око. Значи: в морето чу означава видя. Това означава, че слухът е истинското виждане на Душата, в слухът се крие истинското виждане на Душата.
Разбира се, след време ще ви обясня нещо по-дълбоко в Даоското Учение, защото човекът не трябва да спира до този момент, защото според Даосите човек не трябва да слуша с ухото, а със сърцето, после – още по-навътре – с Тънката енергия на Сърцето и най-накрая да слуша чрез Дао, с Духа на нещата. Така че въпросът е много по-дълбок. Но тук понеже говорим за делфините, спирам до тук. С всичко, което казвам за делфините, не казвам, че всички те са прави… Предният път изтъкнах някои неща за техния живот: че има Разумно Слово, хора, които работят с Разумното Слово и стават Синове на Дао…
Духовните сили на Душата – според делфините (те са стигнали до този извод и той е много важен) – са по-висши от думите и словото. Значи: ако трябва да отидем много навътре – ето една Дълбока Истина: че Духовните сили на Душата са по-висши от думите и от Словото. Ето защо нито една Свещена Книга не може да изрази това, което чувства Душата. Понеже е неизразимо, не може да се побере в нито една Свещена Книга, защото то е по-дълбоко от всяка мярка на Свещените Книги. Самото безсилие на думите и Словото да изразят Дълбочината на Душата показва, само по себе си, че е съществувал един друг език, който е по-дълбок и по-изразителен, и че този език не е съставен от думи и изречения, а от излъчените състояния на Душата и нейните безкрайни вътрешни богатства, и че до този език делфинът се е приближил.
Както и преди казах: делфинът символизира порива към един по-вътрешен свят и това означава, че хората трябва да преминат през много страдания и сълзи, за да се домогнат до Дълбочината на своята Душа.
Делфинът, както ви казах в по-предни лекции, е от едно прастаро човечество; той е извървял много дълъг път; той много се е борил със злото и накрая е успял. Той е успял да превърне злата природа в свое вътрешно сияние, в своя радост, в свой рай.
И накрая ще завърша с тази идея: основната идея, която делфините са разбрали (става въпрос за Самоотричането) е, че Тайната на Самоотричането не е въпрос на техники и практики, а това е въпрос на Дълбоко разбиране на Душата – това е процес на Душата, а не на ума.
И ако някои искат да отидат по-дълбоко от мене в Тайния живот на Делфините, ще им дам само едно Правило: За да разбереш Тайния живот на делфините, е необходим особен род Енергия и съчетания от един друг свят.
АУМЪ
05 ноември 1997 г.
ЗА ПЧЕЛАТА
(Първа идея за размишление)
ВЕЛИКИЯТ ПЪТ
(Лекция 16)
ЗА ПЧЕЛАТА
Продължение
(Втора идея за размишление)
ДАО Е ОКОТО
(Трета идея за размишление)
ВЕЛИКИЯТ ПЪТ
Продължение
(Лекция 17)
ПОКОЯТ
(Четвърта идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
В София пожелаха много да говорим за животни, колкото може все повече за животни, даже за мишки, конете и т.н. Така че в следващи лекции ще превключим на всякакви теми и в тази връзка.
Първо ще ви разкажа Преданието, после ще коментирам.
Преданието казва: Пчелата е много скромна и работлива. Като създал цветята, Творецът вложил в тях сладък сок, нектар. После Той извикал насекомите, бръмбарите и мушиците да се произнесат за Неговата работа. Всички те се събрали пред Твореца и му изказали мнението си. Единствено пчелата останала настрани, без да даде мнение. Тогава Творецът я попитал (Той обърнал внимание на нейното мълчание, най вече): „Защо стоиш настрана и нищо не казваш?“. Пчелата се обърнала към Твореца и Му казала: „Аз съм малко сприхава по характер и понякога обичам да жиля. Дето срещна човека и мога да го ужиля“. Тогава Творецът ѝ казал: „Понеже само ти призна своята слабост, на тебе възлагам изкуството да събираш сладкия сок от цветята и да го превръщаш в мед“.
Първо: това означава, че сериозните работи се възлагат само на скромни и работливи хора.
Според Окултната наука: пчелата работи във вътрешното поле на своето съзнание и тука тя е открила своя еликсир, който после е изнесла навън.
Според китайското Учение: Дао е скрито във вътрешното поле на Сърцето, затова човек не трябва да търси вътрешния еликсир отвън. Който обладава Чисто Дао в себе си, той става Път за другите същества. А медът символизира благодатта на истинския Път.
Понеже пчелата има Мъдро Сърце, тя живее в Дао и не зависи от външните условия. Това означава, че Мъдрото, Пустото Сърце има постоянен подход, постоянен Източник – това е Великият Еликсир, който всички хора са търсили. Когато ти общуваш с човека, който има мед в себе си, т.е. Пусто Сърце или Мъдро Сърце – тогава в теб се влива Благодатта на истинския Път. Това означава, че Пустото Сърце е Ключ към Дао и че то е Началото на Вечния Път, защото то е елемент от самото Дао. Това означава, че това Сърце е Предвечно.
Чрез Тишината на Дао човек навлиза в собствената си Вечност. Когато не работиш с Пустотата, ти правиш много усилия и се изхабяваш, в случая: когато не работиш с Безкористна Любов. Щом работиш с Пустота, ти се съхраняваш. Това означава, че всеки човек трябва да намери тази професия, която изключително много обича, за да може не само да се самосъхранява, но и да влезе в една по-висока степен на развитие.
Който забогатява без Дао, се домогва до жестока самотност и никой не милее за него. Това означава, че извън Дао всяко богатство е извор на тревоги и безпокойства. От друга страна, това означава, че Дао е опасно за всеки, който забогатява, без да познава Законите на Пустотата.
За да разбереш Дао, трябва живееш истинския живот, т.е. трябва да имаш правилна ориентация в живота. На Даоски език: трябва да имаш правилна ориентация в живота.
Според Даосите, за да бъдеш щедър, трябва да бъдеш беден. (Звучи малко особено, но това се потвърждава и от Учителя, и от много други Школи.)
Пътят е това, което постоянно прояснява Дао. Според Даосите: да нямаш знание – ето Пътя навътре, а да имаш знание – ето пътя навън.
Към края на лекцията ще говоря повече по този въпрос, тъй като между знание и Мъдрост има голяма разлика. Едното води към безпътица и към смъртта, а другото – Мъдростта – е сродна с Вечността. Понеже Дао ги е обединил в един Път.
Значи: да нямаш знания – ето Пътя навътре; да имаш знания – ето пътя навън.
В този път навън мнозина са се изгубили. Ето защо е казано в Даоското Учение: Незнанието е Дълбоко, а знанието е повърхностно. (По-нататък ще ви обясня и разликата между Будизма и Учението на Лао Дзъ. Тъй като Будизмът смята, че опитът е най-важното нещо, а Лао Дзъ отрича това и дава нещо много по-дълбоко.) Всичко това означава, че ние знаем, благодарение на незнанието и Недеянието. В това число влиза и Смирението. Ние не знаем благодарение на знанието. Понеже знаещият не знае, затова той няма Път. И с всеки изминат ден той изгубва все повече себе си. Понеже знаещият знае, той живее без Дао, а това означава, че неговото знание е заблудено. Всеки, който се е заблудил в знанието, няма Път.
Ще обясня нещо за Тайната на Пътя, понеже това се изплъзва на всички знаещи, на всички, които са заблудени и от знанието, и от религията: Пътят е незрим. И ако ние нещо виждаме, това означава, че това не е Пътят. Понеже Дао е самият Път, това означава, че Пътят е Безпределен и никой не може да го предвижда. Защото това, което се ръководи от Дао, е Безпределно и Необятно.
За Пътя нищо не може да се каже и за него никой не може да има мнение. (Тука аз правя един компромис да говоря по този въпрос, защото след време няма да го обяснявам и няма да говоря.) Защото, според Лао Дзъ: Пътят няма име и това е така, защото Пътят е стаен в Безкрайността. А кой е този, който може да предвижда Безкрайността? Ето защо Лао Дзъ казва, че: Ясновидството е винаги повърхностно и винаги външно. И според него всеки, който иска да мине за ясновидец, става фалшив и нереален, става повърхностен.
Да се отговори на въпроса за Пътя, значи да не се знае Пътят. Според Даоското Учение За Пътя не можеш да питаш и ако сгрешиш да питаш, няма да получиш реален отговор. Това означава, че всеки въпрос, който е насочен към Безпределното и Необяснимото, значи да си попитал напразно. По друг начин казано: Да се отговори там, където няма отговор, значи да се изгуби вътрешното, Дълбокото, т.е. Тънката енергия. От друга страна, това означава, че този, който е загубил вътрешното, пита напразно. И такъв човек, който търси знанието, не може да забележи Великото Начало в себе си. И колкото повече пита, толкова повече го изгубва, защото питането е отделяне, питането е заблудено знание на ума. Когато ученикът няма въпроси, той се приближава до Истината. Когато ученикът и Учителят изчезнат в Пустотата, те се срещат.
Продължение
(Втора идея за размишление)
Според Учителя: „Светът ще се оправи, когато хората придобият изкуството на пчелата“. По друг начин казано: Златният век в човека се намира в неговото съвършено отношение към Дао.
Когато пчелата умре, тя се насочва към своя вътрешен еликсир и се храни с него, защото тя има искрено отношение към Дао. Това означава, че смърт без Дао е един нов, изморителен път; а смъртта с Дао е прекрасна, защото тогава смъртта става част от твоя Път, част от твоето Дао. (Значи: тука става въпрос, че смъртта става част, а не нещо отделно, което се превръща във враг.) Но без Дао тя вече е враг и препятствие. Това означава, че докато Дао не е постигнато в живота, тогава и смъртта се обезсмисля, и животът се обезсмисля. Без Дао или без Истината, и науката, и религията, и философията стават една голяма безсмислица.
Тука искам да ви кажа за Даосите какво означава религията. Много кратко казано и само с две думи, изключително точно определение. За Даосите религията е една полезна илюзия. (Но тя си остава илюзия.)
Ценността на меда е вътре в самия него, но не се вижда.
В преданието за пчелата остана нещо скрито, затова ще се върна отново. В преданието се подразбира, че пчелата със своята скромност и със своята Искреност, е привлякла на своя страна Дао. Това означава, че в пчелата има едно много Дълбоко Разбиране за живота, което го няма в насекомите, бръмбарите и в мушиците. (После ще видим какво символизират те.) Ще обясня: Пчелата си признава много искрено своята слабост да жили – това показва, че тя е стигнала до осъзнаване. А това осъзнаване е най-близко до Дълбокото Разбиране. Само Дълбокото Разбиране освобождава (значи тука въобще не става въпрос за знанието), защото чрез него се явява Дао – трансформацията. (И сега вече стигам до същественото, което искам да ви обясня.) Става въпрос, ако някой от вас има лоши навици или слабости как да се спаси от тях, а не да си въобразява, че по пътя на знанието може да се спаси.
Всички лоши навици в човека са дошли по пътя на знанието, което означава, че със знание не могат да се премахнат. Самият лош навик е натрупано знание, натрупана сила. Това означава, че колкото и знание да натрупа човек, тези навици не могат да се махнат. Навикът не може да се махне със знание, нито със съвети, а с Дълбоко Разбиране, така както е постъпила пчелата. В момента на своето осъзнаване пчелата се е домогнала до едно по-дълбоко разбиране на живота. Значи: преди това, както си спомняте, тя беше искрена и си признава своята слабост, по-късно тя стига до Осъзнаване и в момента на Осъзнаването, тя стига до Дълбокото Разбиране. И понеже в Дълбокото Разбиране е Дао, става моментално Преобразяване. Това е така защото, в момента на Дълбокото Разбиране ти си проникнат от Дао, алхимичната сила на живота, в този момент лошият навик или слабостта изчезват.
Преди да продължа искам само да припомня, тези които са чели Кастанеда, там става въпрос, когато го питат как се е освободил от цигарите, как ги е победил, как ги е отстранил, Той отговаря много просто: „С едно щракване на пръсти“. Значи: никакви усилия, никакви знания, никакви съвети – просто с едно щракване на пръсти. Все пак тука става ясно, че не всеки може да „щракне“, защото не всеки може да се приближи до тази Дълбока Мъдрост… Но по-нататък в лекцията ще видите, че има един начин, който се дава в Даоското Учение. Всеки може да се домогне до Мъдростта и да се спаси от знанието. Тъй като знанието е винаги опасно. И вие сте забелязали, че егото натрупва много знание, цял живот натрупва знание и накрая умира в невежество. Това е пътя на егото, и той се наблюдава ежедневно в живота.
Насекомите, бръмбарите и мушиците, за които стана въпрос, символизират знаещите хора. Те са имали много мнения, но са изпуснали меда, т.е. Еликсира на Живота, който всички хора търсят. А за пчелата Учителя казва: Животното ще стъпче цветето, човекът ще го скъса, а пчелата ще извади мед. Кой е най-умният? (Това съм ви го казвал и преди, пак го повтарям.)
Понеже пчелата е била много скромна, искрена, същевременно много смирена, незнаеща и затова тя е станала дълбока. И на нея е дадено изкуството да превръща нещата, т.е. да прави мед. Ето защо е казано, че незнанието е Дълбоко, а знанието е повърхностно. Това означава следното: ако разбереш много дълбоко един проблем, той изчезва моментално, не след минути и часове. Както виждате: това е Мъдростта, а не знанието. Но ако не го разбереш, това означава, че си знаещ, ментален, т.е. умствен. А щом си знаещ, тогава проблемите са навсякъде около теб и вътре в теб. Всичко това означава, че пчелата е намерила своето Дао и затова не ходи на църква (това е символ); това означава, че не е заблудена от знанието. (Ще обясня накратко.) Човек ходи на църква, защото не е намерил своето Дао, своя истински Път. Но в момента, в който той намери своя път, всичко вече се променя и човек става символично Пчела – в Древността пчелата е символизирала Посвещението. По друг начин казано: тогава самият човек става Храм, а Дао е ръководителят в този Храм и в този Път.
Според Даоското Учение: Този, който работи за слава, изгубва своя път, изгубва своя естествен ход на развитието и се отделя от своето Начало. А началото е Истината на живота. (Ще обясня нещо за Началото на всички начала.) В Началото на всички начала е била – според Даоското Учение – Абсолютната Пустота. Дори Единството не е съществувало. Нямало е свойства и Духовни сили, нямало е имена; нямало е Ин и Ян, т.е. небе и земя. В началото е имало една Велика и Абсолютна Пустота. (Тука искам да ви кажа че няма нищо общо с Нирвана.) От тази Пустота се е родило Единството и много други степени на Пустотата. После се е създала формата, която е трябвало да приеме Единството в себе си и да го съхранява. Това означава, че формата е Път към Единството, а в Дълбочината на Единството ние се насочваме към Великата Пустота, т.е. към Великата Мъдрост. Ето защо Даосът е спокоен и дълбок, но не защото е добродетелен, а защото е пуст, т.е., защото е предвечен – по друг начин казано: истински реален. И най-хубавото място, където човек може да се огледа, е Пустото Сърце (за което говорихме предния път), т.е. Чистото Сърце, защото неговата вода е тиха и успокояваща.
Само в Единството човек може да намери себе си и само във Великата Пустота той може да прозре своя Път, но не да го обхване или разбере. Даосът е близък до всичко, но не се съчетава с нещата, защото е съчетан с Великата Пустота. Даосът не гледа с очите, защото правилото гласи: Не гледай с очите, а с Дао и тогава ще видиш, защото очите не са очи; Дао е Окото.
Пак ще се върна към сложният въпрос, за който говорихме и пак ще говорим, става въпрос за Недеянието, т.е. така да постъпваш, както Истината постъпва, както безкористната Любов постъпва – необвързано.
Чрез Недеянието Даосът навлиза в Покой, а чрез действията си – в Равновесие. (Ще обясня.) Това означава, че в Покоя има Дълбочина, а в Равновесието – Разумност. Да живееш в Покоя и в Равновесието, значи да бъдеш Даос, Мъдрец.
Да бъдеш Даос, това означава постоянно да претворяваш своя Път. Това означава, че Даосизмът не е теория, не е Учение, а практика, т.е. Път на вътрешната работа, т.е. вътрешните деяния, които са специфичен подход към Истината. Искам да кажа: Даосът е изключително буден за своите вътрешните деяния и затова той има специфичен подход към Истината. Даосът не търси отвлечената истина, а вътрешната Истина и той я намира. Даосът знае, че Мъдростта на Дао се намира в правилната ориентация на живота. А всичко налично за Даоса се намира в Пустотата.
Според Даоското Учение: Който е изучавал мълчанието на Дао, само той може да говори. И тогава неговото говорене става Път за съществата. Защо? Защото тогава Дао се влива в неговото говорене и това е така, понеже Даосът е уважил мълчанието на Истината, т.е. мълчанието на Пътя. Дълбокото мълчание – това е самото Дао, скритото Дао, което дава своята аура на говоренето. След като Даосът е уважил мълчанието, т.е. след като му е посветил своята Тънка енергия, тогава сиянието на мълчанието се превръща в говорене. Това говорене е също част от Даоския Път.
Според Даосите: човекът е Вечна проява на Безкрайността. Това означава, че всички случаи в своя живот човек трябва да ги разглежда от Вечната си гледна точка.
Когато Дао е в човека, тогава неговото тяло се превръща в Свещен Космос. И тогава Вечността се пренася в човека. И тогава човек става дарен с Мъдростта на Дао. Вечността и Мъдростта са много близки – те са свързани от Дао в един Вечен Път.
Връзката между човека и Дао, т.е. между човека и Истината, се определя от тънката енергия, т.е. от Дълбокото Разбиране на човека. Това означава, че най-дълбоката Мъдрост можеш да я намериш в себе си, в своето Скрито Съзнание. Значи: не в науката, не в религията – отивам още по-нататък – не в свещените книги, а в своето Скрито Съзнание. По нататък в други лекции ще ви обясня, че на Мъдрост не може да те научи и Учителя, той може да ти покаже пътища, но той не може да ти предаде тази Дълбока Мъдрост. Той има друга Мисия.
Съзнанието, което успее да направи своите възприятия Пустота, достига до Мъдростта – това е личен Път. Това означава, че Дълбокото Знание се постига, когато външното съзнание за явленията е отхвърлено. Само тогава човек навлиза навътре и ако успее да навлезе там, където няма вибрации, т.е. в Нищото, тогава той ще се домогне до знанието, което му трябва, т.е. Истинското, Реалното знание. Иначе ще получи заблуденото знание – това е знанието на ума, знанието на света.
По друг начин казано: от отношението ти към Истината, зависи твоят Път. Твоето отношение е твоят Път.
В тази връзка искам да ви кажа, че Дао дава на човека нещо много повече от себепознанието.
Който търси Дао, търси Безпределност, а това е името на Пътя.
В Даоското Учение се казва: Дао Вечно се възвръща към самото себе си, а възвръщането означава нов разцвет на жизнената сила, нов разцвет на енергията. В Дао не се цени умното, доброто и красивото, а Вечното. Защо? Защото с умното можеш да живееш само за кратко време, а с Дао животът е Безпределен.
В Даоското Учение се смята, че Пустотата е пределната цел на Мистичното Съзнание. (Специално за мистичното Съзнание и за Мистичното тяло ще говорим друг път повече. Тъй като този въпрос спада към един от най-дълбоките.) Това означава, че в Пустотата Мярката е пълна, т.е. тук вече си намерил себе си.
В Даоското Учение се казва, че: тази Пустота е Мистичната Утроба на всички светове и всичко е родено от нея. Това означава, че тя е Началото на всеки завършек. И тя е Вечно Начало на всеки завършек. Това също означава, че Пустотата е вездесъща и тя храни всички видове съзнания и отгледани, тя ги взема обратно в себе си. Тя формира тяхното дихание. Тя отглежда всички съзнания (става въпрос за Пустотата), защото тя желае да ги напълни със своята Безпределност, т.е. със своята Реалност. Човек ще се поглъща от Пустотата, докато стане истински Реален, докато постигне своя Предел.
Даосът действа като Пустота. Ето защо той е огледало за всички същества и съзнания. Това означава, че в неговото Дао всички се оглеждат. Даосът никога не действа произволно, защото в Пустотата няма произвол.
(Четвърта идея за размишление)
Ако разбереш Дълбоко Пътя и съдбата си, те ще се съединят в едно Цяло. По друг начин казано: форма и Дух ще се съединят в едно неразривно Единство – ето освобождението, ето Пътя към всички достижения.
Следващото нещо, което ще кажа, се отнася до опасността…тъй като много хора сядат да медитират и мислят, че Реалността им говори. Затова ще ви кажа следното и от Даоска гледна точка: Има много хора днес, които не са постигнали Дао и сядат да медитират, сядат да разсъждават. Но какво се случва? Тук искам да кажа, че разсъжденията нямат нищо общо с Мъдростта – те са свързани с ума, те са свързани с егото и с човешкия път. Значи: сядат да медитират и затварят очи и тогава пред тях се явяват множеството илюзорни, това са все демонични светове и те идват със своя чар. Ако ти не постигнеш сега своята Свобода и Пустотата, тези светове те очакват, а те са много богато населени. Този, който е постигнал Пустотата, тези светове не могат да го засегнат. Защо? Защото те внасят в човека много възприятия, а в Пустотата няма място за тях.
Всички илюзорни светове произлизат от привързаността към демоничните сфери.
Аз имах много приятели от Варна, от София и от други градове, даже от чужбина, които не разбраха тази разлика. Скоро един познат дойде и ми каза, че хиляди закони му дават от горе и той имал някаква голяма мисия… Аз му казах да се пази от тази мисия. И му казах от всичко, което е казал да каже поне едно нещо, което да е реално. Той каза, че това са много неща, но няма нищо накрая… Той каза: „Не искам да ти губя времето“. Аз му казах: „Не, аз ще ти отделя време, но ти повече няма да дойдеш при мене…“ И от тогава той не е идвал. И разбира се, такива хора ме избягват, защото аз съм опасност за тях.
В Пустотата демоничните чарове пропадат и угасват; това важи и за най-тънките нива.
Все пак искам да ви кажа, че: Пустотата не е нещо, което трудно се постига (в следващите лекции ще говорим по този въпрос), но тя най-често е свързана с Чистотата на Сърцето и на желанията. Ако човек се насочи там, Пътят му ще стане много естествен, и – според Лао Дзъ – без усилия той ще постигне целта. Докато при Будизма има нещо много по-опасно и по-сложно.
Значи: В Пустотата демоничните чарове пропадат и угасват. Това означава, че ако ти не се привързваш към своите възприятия, те не могат да ти влияят. Пак ще повторя, тъй като това е нещо много важно! Ако ти не се привързваш към своите възприятия, те не могат да ти влияят.
Ако не се заблуждаваш, Покоят сам ще дойде при теб – тук става въпрос за Дълбокия Вътрешен Мир, който надминава всички знания.
Когато навлизаш в дълбочината на мрака (в случая това означава на нещастието, на страданието, на изпитанието), тогава дръж се за Истината и ще придобиеш Покоя. За да се постигне Покоят, знанията не помагат. (Ще обясня.) Знанието не може да се трансформира (няма тази сила да се трансформира) в Мъдрост и в Път. Ето защо Мъдростта не е знание или информация и затова тя не може да се получи от книги, даже и от Учител. Това означава, че знанието е неуспех в живота и това се вижда ясно в света.
Тука искам да ви кажа разликата, че: Мъдростта не е знание, Мъдростта е вътрешно постижение и точно тук живее Дао, тука е и Покоят.
Мъдростта не е нещо, което можеш да научиш; тя е нещо, което трябва да станеш, защото само в нея можеш да оживееш. Всяка истинска Любов оживява в нейното поле, полето на Мъдростта. Ето защо истинската Любов търси Мъдростта.
Знанието е натрупване на мъртва сила, ето защо то е опасност. Понеже то носи смърт в себе си, от това натрупване хората умират.
Мъдростта е жива енергия, тя е Еликсирът на живота. По пътя на знанията човек познава ограниченията и смъртта; а по Пътя на Мъдростта човек познава Вечността и Истината.
Тука искам да ви кажа следното: Мъдростта е по-дълбок Път от опита. По пътя на опита върви Будизмът и това е неговото главно изказване. Сам Буда казва, че: Най-важното нещо е опитът. Тук трябва да ви кажа, че се крие една голяма опасност, защото от хиляда човека, които възприемат този Път, между десет, двадесет, тридесет човека могат да постигнат целта; всички други ще изостанат.
Лао Дзъ и Даосите не приемат този път, те имат по-дълбок Път – за който ще стане накратко въпрос. Според Даосите: опитът в почти всички случаи е изменчив и той няма постоянен смисъл, вечен смисъл. Това означава, че на него не може да се разчита напълно.
За Лао Дзъ най-важното не е опитът, най-важното е Дао.
Другият път ще се спра повече на този въпрос, тъй като той е много Дълбок.
АУМЪ
03 декември 1997 г.
БЕЛИЯТ КОН
(Първа идея за размишление)
ВЕЛИКИЯТ ПЪТ
Продължение
(Лекция 18)
ТАЙНИТЕ НА ЗЛОТО
(Втора идея за размишление)
ДЪЛБОКОТО
(Трета идея за размишление)
ВЕЛИКИЯТ ПЪТ
Продължение
(Лекция 19)
ДАОСКОТО СЪРЦЕ
Продължение
(Четвърта идея за размишление)
СИНЪТ БОЖИЙ СПОРЕД ДАОСИТЕ
(Пета идея за размишление)
ПОСЛАНИЕ ЗА НОВАТА ГОДИНА
Да си направим ограждащата формула.
Първо, конят е израз на един иносказателен език на природата. Той символизира Благородството на Пътя, който трябва да се извърви от човешкото съзнание.
В Даоското Учение се казва: Белият кон не е кон, той е същество от Небитието. Той не е земна реалност. Според Даосите: Силата на белия кон се състои в това, че той се отзовава на Безкрайното. Това означава, че когато човек пусне корените си в Безкрайното, той може да стане благороден. Докато делфинът символизира търсенето на тайните в подводните глъбини, то конят търси Тайните в Безкрайността. Поради тази причина Белият кон не е вече кон и затова той се трансформира в невидимия свят като една светеща енергия.
Тука искам да ви кажа: в Духовния свят не само конят, животните нямат духовно тяло. Те се връщат в един светещ център, който се нарича Централна Монада, която се управлява от Архангелите. Значи: в Духовния свят конят няма духовно тяло, той се връща в този център – Централна Монада – която се управлява от Архангели.
И конят, и делфинът са разбрали, че истинското жертвоприношение е процес навътре. Това означава, че този, който търси външни пътища, няма да узрее за Пътя на Дао и няма да узрее за сиянието на белия цвят, защото това сияние идва отвътре.
Великият Път е вътрешен и такъв е стремежът на белия кон – Единство с Небитието. Белият кон е насочен извън границите на света.
Когато говорим за другите коне, искам да ви кажа, че те символизират човешкия ум – например червения кон. И когато ви казвам, че Белият кон е насочен извън границите на света, това означава, че човек трябва да надрасне своите граници, границите на ума. Безсмъртието се намира извън границите на ума.
Другият важен момент е следният: Белият кон е идея на Пустотата, затова той не се ражда в света, а само присъства и малцина знаят Тайната на неговото присъствие.
Конят е един символичен посредник, чрез който се постига Пустотата. Посредниците, чрез които се постига Пустотата, са тънката енергия и Пределната Целеустременост. Тези две думи – Пределната Целеустременост – имат специално значение в Дао, те се смятат за най-важното, чрез което се постига истинският Път.
Лао Дзъ казва: „Главното в движението е Покоят“. Понеже главното е Покоят, това означава, че това движение е устремено към сливането с Истината.
В Даосизма се казва, че: Колелото се върти, защото оста му е неподвижна. Това означава, че движението трябва да има нещо, на което да разчита. Тоест: ако човек има постоянна Любов, той има на какво да разчита. От друга страна, само в състояние на покой и неизменност човек може да придобие своята истинска природа. В този смисъл движението е Път към Покоя, а Покоят е Път към най-вътрешната Реалност – Великата Пустота.
Да сънуваш, че яздиш бял кон, това е един от най-великите символи, защото белият кон това е облагородената и чиста енергия, чрез която човек се връща в своя Център. Белият кон символизира Чистотата и динамиката на енергията.
Според Даосизма: Съвършенството се намира в Недеянието и това съвършенство не се нуждае от опората на тълкуванията и понятията. Най-дълбокият Покой се слива с Пустотата и тук не само умът е отстранен, но и съзнанието. Това е много Дълбок процес на Дао. Това означава, че Дао не се постига с придобиване на знания, даже не с помощта на Словото.
Дао се постига с Дълбочината на незнанието и Недеянието. (За които ще стане после въпрос.)
И затова е казано, че: Който постигне Дао, не разсъждава. Той е разтворен в Покоя и живее по други закони.
Когато Великата Пустота е слязла надолу чрез трансформация, тя се е превърнала в Дао и е внесла в Дао велика Реалност и велика Сила. После е последвал процес на трансформация и слизане: Дао се е излъчило в по-долния свят и това е наречено Душа. Това означава, че Душата е част от Дао и че който познае своята Душа, може да постигне Дао в себе си, защото чрез Душата си той става част от Великия Път на Дао. Всичко това означава, че в Дао се намират решенията на най-дълбоките проблеми на битието и света. И това още означава, че познаването на Дао е познаването на Истината.
Учителя казва: „Когато Бог иска някой човек да познае Истината, Той му дава специални вътрешни преживявания“. Тези преживявания са необясними, те са свързани с Пустотата. Това означава, че Истината се случва в строго определени вътрешни преживявания. И че тези преживявания разкриват Истината (на съответния човек), но не я обясняват.
Тук трябва да се знае, че възможността за познаването на Дао не е дадена на всички хора. Това означава, че Истината сама си избира човека на когото да разкрие Тайната на Небитието. И тогава човек става Даос, или Посветен, и живее Вечно в своето безсмъртие, за да подготвя другите хора, към Великия Път. Тогава такъв човек, раждайки се не се ражда, а само присъства в света и малко са тези, които знаят Тайната на неговото присъствие.
(Ще повторя един процес.) Великата Пустота е слязла надолу и се е превърнала в Дао; когато Дао е слязло надолу и се е превърнало в Душа; после Душата е слязла надолу и се е превърнала в енергия; а тази енергия, която е слязла още по-надолу, се е появила в образа на Прачовека – Синът Божий. Всичко това ни говори за едни Велики Окултни процеси, които са изтекли от Небитието надолу. Всичко това означава, че Дао не може да се познае със знания, с разсъждения и даже с медитации, а с един изключителен и особен начин на живот (вътрешен), който е свързан с изкуството на Недеянието, т.е. с изкуството на вътрешното поведение.
Пак искам да напомня: Най-важното изискване в този път е Пределната Целеустременост.
Дао това е въплъщение на Истината и на Великия Път. Тука искам да напомня, че във Великото Нищо няма живот, няма смърт, няма щастие, няма нещастие, няма хармония, няма и дисхармония. Тук има само една Реалност, която никога не се ражда. Великата Пустота е толкова Велика Реалност, че животът спрямо нея е сянка. Но понеже тази Велика Пустота не може да се прояви, тя е слязла в по-долните сфери под формата на едно Велико Благо, което за световете е наречено Живот. По друг начин казано: слизайки в по-долното поле, Великата Пустота приема образа на Единството и това слизане е наречено Първородното движение. Това означава, че Непроявеното се е трансформирало в Живот, в съществуващо Единство, за да бъде достъпно за световете и съзнанията. По този Велик Път на трансформация на Великата Пустота се е стигнало до произхода на Живота. А Животът – това е нещо, което е достъпно за съзнанията, за съществата. Небитието е слязло и се е превърнало във Велик Живот, който обединява всичко със силата на своето Единство.
Една от най-трудно достъпните, за която много рядко се говори – Тайната на злото, защото това е едно от най-важните неща, което ученикът трябва да разбере
В Библията, „Исая“ Бог казва: Аз съм Този, който твори зло. Това трябва да се обясни и когато бъде разбрано, човек може да има еволюция, развитие. Когато не е разбрано, човек ще превърне злото във враг и от там произлизат противниците, враговете, войните, които все още продължават, поради голямото невежество. Така че правя ударение на тази идея да внимавате по-особено, за да я разберете Дълбоко и да размишлявате. Тъй като тя е една от най-дълбоките, за нея ще говорим в следващи лекции. Една от най-дълбоките Тайни в Окултизма, докато тя е скрита за църквите и там не може да се говори…
Първото, което трябва да се знае е, че злото – това е Бог. (Ще обясня, за да не се смущават съзнанията.) И затова е казано: Аз съм този, Който твори зло. Това означава, че злото е част от Божията Сила и затова от Неговата Сила са изчезнали цивилизации, народи и светове.
Самото зло – това е Пътят, който уточнява навлизането в Бога. И затова то е изключително важно особено, когато се разбере.
За милиони хора злото е дявол, враг, противник – от тук е започнало невежеството. Когато този враг го вкараш в ума и съзнанието си, поради своето невежество, той накрая ще те победи, защото е Божия Сила. А Божията Сила, когато се разбере, тя вече не е враг, не е противник, не е дявол. С това искам да ви кажа, че в злото, което ви напада, е скрита Божията сила, която всъщност е нашето благо, нашата благодат.
Другият важен момент. Според Кабалата, Сам Бог е задълбочил бездната на човешките слабости и с това е увеличил злото навътре в нас (ще обясня Неговата идея), за да може човек да се извиси и да Го постигне, като мине предела на Бездната. А Духът на човека винаги преминава през тази бездна на злото – това е негово право.
Злото е създадено, за да може Бог да дари човека с Великата Си Благодат и това е Откровението на Посвещението. От друга страна, невежеството е превърнало злото във враг и както казах, борбите и войните и досега продължават. Това означава, че най-големият враг на човека е неразбирането.
Красотата и величието на злото – т.е. на Божията Сила – е това, че то заставя човека от смъртен да стане безсмъртен. Тогава как може злото да е враг или противник? Но когато има неразбиране, има врагове. А целта на злото е да помогне на човека да намери своя Път, иначе човек ще се изгуби безвъзвратно в бездната.
Всяка болест започва с неправилно избрания път – от тук е нейното начало. Злото е съпротивление, което укрепява Силата на Доброто, а не е враг. И затова Христос казва: „Не мир ви нося аз, а меч“ – един израз, който и досега смущава много християни. Преведено това означава следното: Аз ви нося зло, което ще ви възкреси.
Борбата със злото е невежество, неразбиране. (Ще обясня.) Колкото повече се бориш с дявола, толкова повече злото навлиза в теб и ти се изгубваш – т.е. Неговата Божия Сила те поглъща – и това е така, защото невежеството трябва да умре. Както казах: Врагът е самото неразбиране. (Ще обясня.) Знанието има предели, а незнанието е Необятно. Незнанието е сгъстен мрак, но ако можеш да влезеш в незнанието със Силата на своя Дух, тогава в теб ще се роди Тайната на Живота и тя ще ти донесе Новото Знание – Знание от друго измерение. Но тук искам все пак искам да кажа, че това Знание, макар и истинско, е само прикритие, а ти самият вече ще си вътре в Истинския Живот, не в живота на смъртта, а в живота на Духа. Посветените и Учителите се прикриват и могат да говорят, както си искат, но това си остава едно прикритие. Те са постигнали същественото, т.е. те живеят вече вътре в живота на Духа, а не в живота на света – ето това е, което е наречено в Библията Благодат, но все още неразбрана.
Това означава, че всеки трябва да намери в мрака своята Светлина, своя Път. Това вече е постижение, а не знание – ето това вече е Благодат. В това зло е скрит вашият Бог, вашето израстване, вашият Път. И затова, злото е изключителен помагач.
Мога да кажа: Благословен е този, който ме е разбрал! А тези, които не ме разбират, колкото и да четат, дори и Учителя, ще се развиват бавно.
И досега има още в Братството, които смятат, че Паневритмията означава контакт и хармония с Висшите Сили. Но този въпрос е за тези, които не разбират какво е казал Учителя, тъй като въпросът е в съвсем друго измерение и целта на Учителя не е била да се постигне хармония с Висшите Сили, тъй като хармонията е предел, щастието е предел… Щастието означава, че човек не владее себе си. Хармонията също показва, че човек не владее себе си; Дисхармонията – също; нещастието също показва, че човек не владее себе си. После ще обясня нещо в тази връзка…
Между другото, искам да ви предупредя, да не се подвеждате, както старите съзнания, които издигат Пентаграма толкоз високо, че забравят кое е важното. Искам да ви кажа, че и Пентаграма, и Паневритмията са второстепенни неща.
Първостепенното, което ученикът трябва да постигне – запомнете го, за да не бъркате пътя си с тези на старите съзнания… Същественото, което трябва да постигне Ученикът е: Светостта на Жертвата. Оттам вече Пентаграмът се осмисля, Паневритмията вече води човека не към хармония, а към надрастване на хармонията и към нейната по-дълбока цел: Покоят и Пустотата.
Нирвана може да даде на човека голямо успокоеност на съзнанието, но Дао дава на човека по-висши степени на съвършенство.
Тука, в тази идея и в следващата лекция, ще ви говоря за разликите между Дао и Будизма. Да видите Дълбочината на Дао и това, което на Будизма не му достига.
За Будизма, спасението е възможно само когато се пръсне връзката със света– това е също неразбиране. Това е едно от най-фините заблуждения, които аз съм срещал. Но все пак искам да ви кажа, че Учителя не отрича заблужденията, той казва, че: „Заблужденията са степени на развитие, които са необходими“. Дава един пример, че когато детето играе с дървени кончета, това не е заблуждение, това е степен на неговото развитие.
При Даосите спасението е навсякъде и в света, и извън него – и в битието, и в Небитието, стига да следваш Дао – това е главното изискване.
Според Лао Дзъ: „Съвършеният Път е естествен и в него няма недостатък“. Когато следваш Пътя на Дао, двойствеността сама по себе си изчезва, не са необходими усилия, защото злото се побеждава без усилия, без борба. Не е необходима борба със света и отричане на света, или борба с егото.
Според Лао Дзъ казва: „Не трябва да се бяга от света, от Космоса, от Вселената, от битието, защото те също са Дао, те са Път“. Будизма бяга от страданията и постига голямо успокоеност в Нирвана, но той изгубва една Дълбочина, която носи една по-дълбока Истина.
Даосът прониква във всичко – включително и в бездната, и в злото, и се обогатява. Така той постига Дълбочината на Недеянието, т.е. Дълбочината на Небесния Път.
Битието на Даоса, т.е. на естествения човек, е да се слива с всичко съществуващо. За Буда, за да бъде човек спокоен, той трябва да живее в Нирвана. За Лао Дзъ, за да бъде човек свободен, той трябва да живее в Дао, т.е. в изкуството на Недеянието, в изкуството на Небесния Път – този Път е много по-дълбок. (Постепенно ще стане ясно с течение на лекциите.) В Дълбочината на страданията са скрити Нови Откровения на Истината и затова неслучайно, сам Христос трябваше да мине през голямо страдание, за да постигне – Учителя казва – Нова Дълбочина. Точно това Го направи Светлина на света.
Учителя в това отношение отива по-дълбоко. След време аз ще ви изнеса какво Учителя казва за Пътя на Дао, с други думи. Дори Лао Дзъ не е стигнал до такава Дълбочина, макар че неговата Мъдрост е изключителна.
Учителя казва: „Аз съм минал през девет кръста. Ето защо моето Учение е всеобхватно: обхваща и битието, и Небитието, то обхваща всички светове и съзнания“.
После ще ви обясня какво казва Учителя за разликата, понеже някои смесват Любовта с живота. А тези неща се различават. Животът стои – според Учителя – на много по-ниска степен от Любовта. После ще стане въпрос…
Великата Пустота ражда от себе си Дао като една отделна Реалност с голяма власт.
(Следващата мисъл е една мисъл на Лао Дзъ, която после ще коментирам, тъй като тя е много трудно разбираема и е свързана с Тайния живот и Тайната енергия на числата.)
Лао Дзъ казва: „Пътят ражда едното; едното ражда двете; двете раждат трите; от трите е произлязло всичко“. (Ще обясня постепенно.)
Първо: Дао е родено от Великата Пустота, от Безпределното. И с това Дао е станало Вечен Път за всички същества. След като Дао е било родено и след като му е дадена голяма власт, Дао прави слизане и трансформация надолу и ражда Душата – така едното ражда двете. Тук Душата се явява вече „на сцената“ със своя специфичен и също така Велик Път. (Значи, Духът в човека си има отделно свой Велик Път, затова казвам следното…) После нещо е станало между Дао и Душата като две Велики Реалности и от това, което се е развило между тях, е последвала нова трансформация и слизане надолу – при което се зараждат човекът, вселената, светът, енергията: двете вече са родили тройката. (Тука преди всичко искам да ви кажа, че става въпрос за енергията.)Тройката – преди всичко е енергията, главното ударение е в нея, по друг начин казано. В Даосизма Светата Троица изглежда така: Първото е Дао, Второто е Душата и Третото е Енергията. Енергията е тройката и от тази енергия е произлязло вече всичко – както казах – човекът, вселената, светът и т. н. Грандиозното е това, че от Великата Пустота се стига до нещо, което е вече оформено: земята, небето, човекът и неговия Вечен Път, който е Път към Чистата енергия, от Чистата енергия към Душата, от Душата към Дао и от Дао към Безпределност.
Силата на енергията е родена от обмяната на Дао с Душата – това е станало в техните вътрешни полета.
Всичко това, което казва Лао Дзъ е много Дълбока Мистика и метафизика, която е реално свързана с Тайната на Пътя. Словото на Лао Дзъ (става въпрос за неговата оригинална книга) е изпълнено с голяма потенциална сила, която се намира и в неговите мисли, и в неговото мълчание, и в неговата аура. Тук искам да ви кажа, че личността на Лао Дзъ не е реална за този свят – той е живял повече като символ. Тъй като Лао Дзъ е Даоското Божество, То не се ражда, а само присъства, То никога не губи своето съзнание. Едно Същество, което никога не губи своето съзнание, не се ражда – То само присъства. И Лао Дзъ присъства, за да покаже символа на Вечния Път. Както казах: той е повече символ, отколкото човешко същество. И не случайно той се смята за един от най-великите Мислители на човечеството за всички времена. (И разбира се, постепенно с лекциите ще разберем неговата Дълбочина. Все пак искам да ви кажа, че неговата книга Дао дъ дзин има около 80 превода, няма такъв превод, който да е от Посветени, от Даоси, който да отговоря… Дори всички, които са превеждали тази книга не могат да преведат даже заглавието. Въобще превода (на заглавието бел. ред.) не се нарича Пътя и неговата сила или Пътя и неговата потенция и т.н.)
Накратко ще ви кажа истинския превод. Истинският превод на Дао дъ дзин – това е Учението за Съкровеното. Тук, в тези думи се крие Пътят на Битието, който се осмисля чрез Дао и по този Път се осмисля и Небитието, и това означава Учението за Съкровеното. И се навлиза в много високи степени на Пустота. Според много Учители Пустотата е една, Единна, според Даосите – има 13 вида Пустота; според Учителя – 26 вида, за което може да стане въпрос.
Както казах: в неговата книга – за Дао – е вложена колосална, потенциална сила, която може да се превърне в гигантско Благо не само за Китай, но за цялото човечество, ако бъде разбрана. Разбира се, ако Китай приеме тази книга. Ако Китай отрече тази книга, той ще се върне към първородния хаос и тогава Древният Път ще бъде изгубен, Учението за Съкровеното ще бъде скрито навътре. Така че за Китай и за някои хора, които мислят по подобен начин – тази книга е Ключът.
И така, говорихме за числата: 1, 2 и 3 са числа на свещената символика. Основното качество на Дао е неговата неуловимост поради изключителната тънкост на енергията. Тези числа са специфични и Мистични символи и образи на един друг свят, който е слязъл в тях и ги е изпълнил със своята особена енергия.
Както казах и миналият път: За Буда най-важното нещо е опитът. Но Даосът не приема опита за абсолютна Мярка, защото за него Дао е по важно от опита. (Отново нещо по-дълбоко в Даосизма.) Както ви казах предния път: в опита няма постоянен смисъл, няма вечен смисъл. Опитът е изменчив. Даосът знае (и това е много елементарно да се разбере, много естествено), че хората с много голям опит могат да попаднат в голяма безизходица и да не излязат. Но тези, които следват Дао, за тях винаги има изход.
Нещо друго в тази връзка. Според Окултната наука и според Учителя: всичко, което е достъпно за опита, не е реално и точно от тук за Даосите се е зародила една непреодолимата жажда за Дао, тази жажда е наречена (както казах) – Пределната Целеустременост – две думи, наситени с дълбоко значение. По този път (става въпрос за Пределната Целеустременост) битието на Даоса се трансформира в Небитие и неговият Вечен Път се осмисля.
Според Лао Дзъ: Движението само по себе си е недостатъчно, но то става смислено и реално, защото в него действа Покоят. Както казах: колелото се движи, защото оста в него е неподвижна.