За Будизма главното е Нирвана, защото тук се прекратяват всички тревоги, всички проблеми, всички въпроси и всички отговори. Тук няма движение, няма възникване и което означава също: няма унищожение. Даосизмът приема движението, защото то е Път към Покоя, а Покоят е Път към Пустотата.

В Будизма има стремеж към постигане на нулево състояние – пълна раздяла със всичко, което е видимо и негативно. И затова в Нирвана няма желание за движение и възвръщане. Разбира се, по закона на Пустотата някои същества са принудени да се възвърнат, за да помагат на хората, защото, ако останат в Нирвана, ще загубят своята Дълбочина. Учението на Буда е ориентирано към психиката и абсолютното овладяване на съзнанието (което си има и свои положителни страни). Това е Път, по който се изискват много усилия и в много случаи – борба със себе си. И в тази борба малко са тези, които оцеляват, които постигат целта.

Учението на Лао Дзъ е ориентирано на естественост, на Недеяние и навлизане в естествения ритъм на Космоса.

Будизма смята, че: невежеството управлява света и че невежеството е Космическа сила. Даоистите смятат, че: никога невежеството не е управлявало света. И на този свят те противопоставят своя Небесен Път или – изкуството на своето вътрешно поведение. Когато живееш според Небесния Път, тогава какво невежество можеш да срещнеш по пътя си?

Според Будизма: Човек трябва да се избави и от света, и Вселената.

А според Лао Дзъ: Човек може да живее разбирателство и в Покой – и в света, и във Вселената, стига човек да е естествен, стига да следва Дао. За Даоса да станеш естествен, означава да се радваш на всички светове.

Будистът не се чувства добре в този свят, а Даосът се чувства добре във всички светове, а това е голямо предимство.

В Будизма, едно от най-важните неща (тяхното шесто правило), е правилното намерение, а в Даосизма това е безсмислено. (Ще обясня.) Защото, който е познал Великото Единство, той винаги е естествен и неизчерпаем, не е необходимо да се съобразява с правилното намерение, защото следва Дао. Естественият човек не се нуждае от правила, защото той живее с Дао.

Както казах: целта се постига при Будизма с много концентрация и много усилия на съзнанието. Но за Даосите Нирвана никога не може да бъде крайната цел, тъй като има 13 вида Пустота. Защото: ако една цел има край, тя е ограничена – това означава неразбиране на Пътя. При Лао Дзъ няма концентрация и усилия, има обратното: пълна разсъсредоточеност и естественост, а цел няма. Цел няма, защото Великият Път е Безпределен.

ДАОСКОТО СЪРЦЕ

Продължение
(Четвърта идея за размишление)

Преди време говорихме за сърцето, пак ще кажем някои неща за сърцето.

Според Даосизма, ако успокоиш сърцето си, в него вече няма движение; а когато го смириш – за него вече няма опасност.

Когато постигнеш постоянен Покой в сърцето си, вече не възниква безпорядък.

Когато постигнеш Искреност в сърцето си, вече не възникват отклонения.

Когато постигнеш Чистота на сърцето си, вече никога не възниква мъка.

Когато Сърцето е ясно определено в своя Път към Дао, тогава мракът не може да го владее, тогава мракът го изпуска. Това означава, че когато Сърцето е чисто, то вече може да практикува своя Вечен Път и да съхранява своя живот, който е животът в Дао.

Когато Сърцето е чисто, тогава Дао е постоянно в човека и тогава Пълнотата е навсякъде с човека.

Когато човек е естествен, Дао в него е постоянно будно.

Само Будността може да върви след Истината, а умът винаги изостава. (Ще обясня.) Истината е Вечна, но не неизменна, защото във всеки нов миг тя има нова проява и се постига по нов начин. Ето защо умът винаги я изпуска, защото той е винаги стар и застоял; той винаги живее с миналото и със спомените.

А Истината: тя е винаги нова, в този смисъл тя е изменна. (В хубавия смисъл, както разбирате.) Тя вечно се обновява. Следва, че ако в един момент човек е в равновесие и в различаване на Истината (т.е. в будност), в следващия момент това същото действие може да извади човека от равновесие. Ето защо човек трябва да изостави ума, да бъде буден за всеки нов миг, т.е. до такава степен да го пречисти, че умът да стане абсолютен слуга, вътрешен орган, инструмент на Духа, каквато е и неговата цел. Това означава, че равновесието на отминалия миг не е равновесие на настоящия миг; не е равновесие на новия миг.

Непрекъснатото равновесие е Тайната, постигната от Даоса.

Животът се поражда от постоянното взаимодействие между Ин и Ян в човека, а Дао се намира в Точката на Равновесието. Но тъй като всичко в света и в съзнанието се движи, тази точка на равновесие всеки момент се мени и за всеки нов миг равновесието трябва да се постига отново. Точката на Равновесието е достояние на Даосите, а целта на Даосите е да помагат на хората и те да я постигнат. В Даосизма се казва, че Равновесието е естествената сила на Дао и то неутрализира всяка двойственост. Това означава, че Равновесието е господстваща сила – сила, която владее, която овладява. При това овладяване се ражда обликът на едно ново и по-дълбоко Разбиране на Тайната на Дао.

СИНЪТ БОЖИЙ СПОРЕД ДАОСИТЕ

(Пета идея за размишление)

Пътят е толкова велик, че извън него нищо друго не съществува за Сина.

Синът, който следва Пътя на Дао, си възвръща силата на вътрешния облик. Този облик е образът на Великата Пустота и Великото Единство. От Великата Пустота произтича действието на Небесната Истина, т.е. действието на Недеянието.

Според Кабалата, едно от най-окултните и мистични слова, което е произнесено от Великата Пустота, т.е. от Отец, е Словото Син. Това Слово е било произнесено в едно много дълбоко и свещено мълчание и с особени трептения.

Духовният живот на човека – това е работата на Сина отвътре.

Тука искам да уточня: според Даосите (аз съм го загатвал, пак ще го кажа) Синът – това е най-чистата и тънка енергия в човека.

Когато не знаем как да говорим и как да мълчим, изпускаме Гласа на Сина, който работи отвътре. В тази връзка ще добавя нещо, преди да продължа: понеже човек много се е отклонил в своето невежество, наложило се е Бог да допусне влияние даже отвън – нещо, което не е естествено. Но Бог си служи с влияние понякога, с влияние отвън, за да заведе човека навътре.

Пътят на Сина няма нищо общо с подбирането на красиви думи, нищо общо с ораторска реч, защото в Пустотата, т.е. в Дълбокото Мълчание, което е наречено Царството Божие, думите са непотребни. Ето защо Лао Дзъ казва: „Синът (знаещият) не говори, а говорещият не знае“. Знаещ, който говори, затваря Пътя на Тайната Светлина в себе си.

(Имало е такава опасност в живота на Орфей, преди време ви бях загатнал… Малко е останало Орфей да изпусне някои неща и да стане знаещ, и да изпусне и Посвещението си, и всичко… И понеже е бил на граница, те са му отнели любимата в ада, за да има с какво да се занимава, за да не се отклони. И понеже това му е коствало много усилия, той много е обичал така наречената своята любима, т.е. Душата, и той е трябвало да се върне по един друг път, да се справя с други сили, за да не направи по-голяма грешка.) В тази връзка искам все пак да ви кажа, че има много оратори и проповедници, които могат да говорят за спасението, а в същност да не го познават – обикновено е така. В църквите: „Ако си от нашите, ако избираш нашия път си спасен“… Обаче много хора от света ще бъдат спасени, а от църквите няма да видят спасение. Това ще бъдат факти, които след време ще излязат наяве, защото Бог не дели така нещата, а Той има друга Мярка…

Животът и смъртта са процеси, които произхождат вътре в нас. Разбира се, тук искам пак да ви допълня, че: ако човек е изключителен оратор, това не означава, че е истински добър, т.е. установен в постоянното добро. А за понятието Син да не говорим… Защото неговите изисквания са много високи.

За спасението е казано от Лао Дзъ един изключителен Закон, който важи за всички същества, и най-вече за тези, които са будни, които могат да го разберат. Лао Дзъ казва, че: „Когато Небето поиска да съхрани един човек, то го въоръжава с Любовта“.

Учителя казва, че: „Животът е произлязъл от Любовта, но те са различни неща“. Любовта е Вечна и неизменна, а животът трябва да мине през много промени, докато дойде до своята Първична Същност, до разбирането на своя Вечен Път, до Дао. По друг начин казано: всяко движение на Дао е действие на Вечния Път.

Тука искам пак да ви напомня, че целта, както и в Паневритмията, не е хармонията. Защото, както казах: хармонията е предел, ограничение. В хармонията и в дисхармонията все още има говор, има някакви желания. Това означава, че за хармонията и за щастието е все още трудно да чуят Гласа на Сина. Само в Дълбокото Разбиране и само в Дълбокото мълчание, можеш да чуеш Гласа на Сина и само тогава имаш право да взимаш Дълбоки решения в своя живот. Който наистина чува Гласа на Сина, той може да претворява живота си отвътре. Но който няма Любов и Смирение, той не може да чува Гласа на Сина и не умее да мълчи, а говоренето му е загуба на Пътя.

Истинският човек не позволява нито на доброто, нито на злото, нито на щастието или на нещастието, нито на хармонията, и на дисхармонията да разрушат неговата най-дълбока същност. Тоест: в Пустотата няма хармония и щастие, тук е Свободата. Божествените неща могат да се съхраняват само в Пусто Сърце, т.е. Чисто Сърце, защото Чистотата (сама по себе си) е Откровение.

Всяко щастие и нещастие, както казах, и всяка хармония и дисхармония означават, че човек не владее себе си и знае се, че те си имат своя край.

Когато Дао е в човека, тогава човек става Син и Вдъхновението му няма край. При Вдъхновението човек е Син, т.е. изпълнен с Дао и Величието на неговия Безпределен Път. Разбира се, тук не е необходимо да ви обяснявам, че много хора, когато навлязат в нещастието, изостават понеже не могат да го владеят. Други изостават в щастието, унасят се и накрая умът им разпилява щастието. И в двата случая е зле, но за предпочитане е нещастието, в което има по-големи възможности за пробуждане и за излизане от полюсите.

ПОСЛАНИЕ ЗА НОВАТА ГОДИНА

Пожелавам на всеки да навлезе в себе си и да открие своето най-дълбоко и Божествено желание и да го следва до край, до края на живота си. Разбира се, и след края, защото краят е привиден. Между другото, като пожелание: Новата година изисква от всички нас Нов Подход към себе си и нов подход към другите. Аз се чудех дали нещо да ви пожелавам, смятах да ви казвам какъв план имат и как прекарват Новата година японските Посветени… Един много Дълбок Празник… Но все пак не исках да ви давам правила, за да не ви ограничавам, макар и мъдри… И затова накрая ще ви кажа:

Вярвайте напълно в доброто и злото ще се обезсили. И тогава вие ще го уморите, а не то вас.

Вярата на човека това е властта на Бога вътре в нас. Тази власт е универсална – всеки ученик трябва да ѝ даде условия. И когато ѝ дадете условия, ще познаете Истината, защото Вярата в нас, това е Бог. И накрая, последната мисъл, с която завършвам:

Бог се ражда, когато повярваш в Него напълно, без остатък.

Надявам се, че Новата година за вас…, ще ви насочи към нови изисквания, едно покачване на летвата – това важи за всички, които се стремят, това важи и за мене. Приятно прекарване на празниците!

АУМЪ

1 Морихей Уешиба – създателят на Айкидо (бел. ред.).