Начало
Елеазар Хараш
СВЕЩЕНИ РАЗБИРАНИЯ
Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 1997 г.
Второ, преработено и допълнено издание
Варна, 2020 г.
ПРЕДГОВОР
към второто издание
Свещеното
Предаността е, която открива Пътя към Свещеното.
За връзка с Бога, трябва да си Свещен и Смирен.
Човекът на Свещеното държи невъзможното в ръцете си и ако Господ му позволи, то се случва.
Свещеното Сърце чува Неизреченото Слово.
Свещеното носи Мъдрост, а не информация. Свещеното е Дух и Реалност.
Свещеното е Истина, а не религия.
Свещеното е Благодат само по себе си – то не се нуждае от друга Благодат.
Свещеният живот е Божий Дар. Тук Бог ти е позволил да изживееш нещо от Него.
Свещеното в нас е малката обетована земя; Божественото в нас е голямата обетована земя.
Свещеното не следва религията; Свещеното следва Истината.
Само Свещеното има сила да извърши промяна.
Когато влезеш дълбоко в Свещеното, откриваш Тайната на обикновените неща.
Свещеният живот е лекарството за тялото.
Свещеното Сърце е Божие Царство; човешкото сърце е джунгла.
Който е преживял Бога, не е учен, не е религиозен, не е философ. Който е преживял Бога, е Свещен и Божествен човек.
Покоят е Свещен, а не умствен.
Покоят е лекарство и лечение.
Който се е посветил на Бога, ще Го създаде в себе си.
Свещеномъдрият не поражда нито добро, нито зло – а само Дълбина.
Истинският човек не зависи от света, звездите и планетата, а от своята Божественост.
Свещеното превърна кръста и Голгота в Слънце.
Най-голямото чудо в света е Свещеното Сърце. Вселената е по-бедна от това Сърце.
09 април 1997 г.
ГОЛЯМАТА ЦЕНА
(Първа идея за размишление)
ЕТЕРНИЯТ СВЯТ
(Лекция 1)
СЕБЕПОЗНАНИЕТО
(Втора идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Учителят казва: „Аз за вас съм заплатил скъпо и прескъпо. (После ще обясня.) За всеки един от вас е платена от мене преголяма цена. Вие сте отмерени на два кантара – първо: на моя кантар, за да преценя заслужава ли си да ви откупя (става въпрос за откупване от астралния свят), и второ: претеглени сте на онзи кантар, откъдето трябваше да ви откупя“.
Няколко обяснения.
Първо: С това откупване ви е даден голям шанс. А това означава: Не създавайте условия за смъртта и страданията!
Второ: На ученика е даден шанс от Невидимия свят. В астралния свят няма шанс – това означава, че на ученика е дадено нещо много специфично.
В астрала няма шанс, ако не си откупен, защото – Учителя казва – в Школата случайни хора и да искат, не могат да дойдат.
Трето: С това откупване на ученика е дадена една Разумност, която не идва от астрала. По друг начин казано: Не може да се разчита на ученик, който губи своята Разумност, т.е. своята истинска Сила.
Четвъртият момент: Не търсете помощта отвън, защото това е отклонение.
Другият важен момент за ученика в тази връзка е следният: Времето, с което разполагате, също е откупено и не е ваше. Това означава, че няма време за светски живот (това е специално за учениците).
После, Учителя казва следното: „Някои от вас пак се връщат в света, а други остават до края при мен. Но горко на онези, които се завърнат в света: те минават през голямо опустошение и отвън, и отвътре, и си заминават при големи и трагични обстоятелства. За тях в Писанието се казва: „По-добре да не бяха вкусвали от Божията благодат на Словото“.
(Ще обясня накратко.) Тези, които са изменили на Словото, духовете идват при тях и им внасят знание, интелигентност и фалшива сила. Това е така, защото Духът не може да дойде в тях и да им даде живот, в тях няма условия за живот – и затова те са знаещи и интелигентни. Те не познават живота на скритото Слово и затова нямат допир с Вечността. Те нямат оградата на Търпението. И още нещо: нямат и Смирението, което е първата крачка към Свещената Земя на Словото. Тези хора символизират буквата, а от Окултна гледна точка, буквата е против живота.
Искам да обясня някои неща за този свят, за който доста се говори. Да кажем някои неща от Окултна гледна точка.
Първо – Исус Христос е Светлина, която е проявление на етерния свят. Това също означава, че Второто Пришествие е идване на етерния Христос.
Когато Ангелите се разкриват на един човек, това е също разкриване на етерния свят. А славата, за която се говори в Библията, това е лъчезарността на етерния свят.
Другият момент – Във вътрешността на сърцето има една много силна етерна област, и според Окултната наука: ако сърцето на човека е пречистено, той постига виждане чрез сърцето.
Когато говоря за Виждане и за Виделина (в следващата идея ще обясня) има голяма разлика между Светлината и Виделината (тука само ви загатвам) – така, както има разлика между Будността и Разбирането. В последваща лекция ще обясня: Разбирането е много по-висока степен от Будността. (За което ще говорим другия път.)
Вярата не е нищо друго, освен дълбоко виждане чрез сърцето, т.е. чрез етерното сърце. В тази връзка искам да допълня, че чрез етерното сърце това виждане внася Светлината на Христос в човешкото съзнание.
Дълбоко в това незнайно и скрито сърце се крие етерната сила на Душата. В дълбочината на етерното сърце Душата застава лице в лице с Космическите сили на Бога. В дълбочината на това етерно сърце се намира и сияе Вечността. Точно тук се намира Първичното Слово. В това Свещено Слово се намират всички науки. Това Слово е всеобщият език, наречен „Ватански“. Този Първичен език в Библията е наречен „И Словото беше Бог“.
Етерният свят е най-дълбокото място в Душата на ученика и чрез този Свещен етер Душата отново става властна над своята Небесна Свобода.
Другият важен момент е следният: Който намери и познае Христос преди смъртта си, той след смъртта си се намира в етерния свят. А който не намери Христос преди смъртта си, той се намира в тъмнина, защото Христос е Светлината и в този, и в Онзи свят.
Всичко, което е в човека, се е родило от етерния свят – т.е. от една по-вътрешна и Духовна Вселена. Етерното Слово е Небесното Око за всички светове. Докато обикновеното око, според Окултната наука (това важи и за обикновеното сърце), е пламък замръзнал – затова това сърце не дава плодове.
Как може ученикът да се домогне до своето Етерно Сърце? (Ще обясня накратко.)
Когато Духът го няма, ти трябва да проявиш своето разбиране и своята Любов. Това разбиране и тази Любов трябва да са Духовни.
Учителя обяснява това така: „Когато Любовта я няма, ти трябва да постъпиш пак по закона на Любовта“. Значи: когато Любовта не те е посетила, ти сам по себе си трябва да постъпиш пак така, както е по законът на Любовта. Учителя казва, че точно това е истинската постъпка. Не, когато дойде Любовта, да постъпваш по закона на Любовта, защото е лесно, но когато я няма.
А когато Духът дойде в твоето разбиране, тогава ти трябва да се слееш с Неговото разбиране – и тогава трябва да проявиш не своята, а Неговата Любов.
Когато Духът го няма, ти трябва да имаш свое Евангелие и своя Пълнота. А когато Той дойде, тогава ти ще бъдеш готов и твоята Пълнота ще се обогати; тогава твоето Евангелие ще се превърне в Мъдрост.
Когато Духът го няма, ти си изгревът сам за себе си. А когато Той дойде, ти си вече в нова степен на изгрева.
Преди да продължа, между другото, ще ви кажа, че в една от последващите лекции, когато ще говорим за Тесния Път (правя една връзка с това, което казах), че всъщност Тесният Път, за който ще говорим много неща, е Окултно пътуване към самия себе си. Това е Силата и Величието на Тесния Път.
Бог Вечно идва в Душата с нов изгрев и накрая, в деня на Големия Изгрев, когато се загледаш в себе си, ти ще се загледаш в Тайната, която си самият ти – това е Тайната на Мистичното Оживяване. И тогава думата „Предан“ става разбираема. „Предан“ значи достоен за преданието, достоен за Тайното Поучение отвътре – поучението на Етерния свят, което носи Първородната Светлина.
Учителя казва: „Това, което ви говоря, не е Абсолютната Истина. Абсолютната Истина се предава в мълчание“.
Преди да продължа, един пример ще ви дам, тъй като много често се говори, че трябва да се живее в настоящето. Някои живеят в бъдещето, а някои живеят в миналото. Но Учителя казва нещо по-дълбоко, което ще ви се обясни само по вътрешен път. Аз ще го загатна без да го коментирам. Учителя казва, че: „Истинският Окултен ученик не живее нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето; той живее в разбирането“. Тука пак поставям въпроса: не в Будността, а в разбирането. Будността се явява само като Път към разбирането, Път към истинското разбиране на дълбоките неща. (Другият път ще говорим повече за разбирането.)
Това етерно и Свещено Слово е винаги будно, но скрито. Кабалистически това е наречено Древното Лице на Бога. Древният е вложил в Сърцевината на Ватанския език Своята най-дълбока Мъдрост. Ехото на Ватан води Душата към Обетованата земя. Тази Обетована земя е символ на Първичната Святост на Словото.
Друг важен момент във връзка с Етерния свят е следният: Етерният свят може да бъде видян и чрез силата на страданието. Ето защо страданията идват. От друга страна, според Окултната наука: само в страданието се вижда дълбочината на човека. И в тази връзка: само дълбочината на човека може да му даде разбиране за Етерния свят. Както преди ви обяснявах: безсмъртието в Нирвана не е основано на най-дълбоката Мъдрост. Истинското безсмъртие не е свързано с Будността, а с Разбирането. Неразбирането на Словото се е превърнало в ад. В случая: неразбирането символизира змията и нейното царство.
Друг момент: Неразбирането на Бога се е превърнало в Нирвана – това е друг род неразбиране, т.е. в една особена утеха – утеха, в която липсва истинската Мъдрост. Това означава, че Разбирането на Тайната на Живота е от друг порядък.
Себепознанието е свързано с вътрешната Светлина в човека, а Богопознанието е свързано с Виделината. Това са два различни Пътя, те могат да се слеят, но са различни.
(Ще обясня.) При себепознанието ученикът се ръководи от Интуицията, т.е. от вътрешното виждане, а при Богопознанието ученикът се ръководи от Духа.
Тука искам да ви обясня кога един ученик има Интуиция, за да не си въобразявате, когато някакви чувства, или умът, когато ви говори…
Ученикът има Интуиция, т.е. вътрешно виждане само когато неговият умствен живот е осветен. Хората (тука вече не говоря за ученика) имат наука, знания, философия, социология и т.н., но нямат вътрешна Светлина, те нямат Светлина за своя път. Външните знания пречат на човека (и на учения в това число) да бъде мъдър, това е така, защото външните знания са смъртни. Не може мъртвият да бъде мъдър. (Става въпрос за външните знания.)
Щом нямаш себепознание, ти нямаш Светлина за себе си и за своя Вътрешен Път. Тогава с какви науки ще се занимаваш?
Преди да продължа, само ще ви кажа това, което казах и в неделя, на лекцията в София – става въпрос за лошите социални условия, които според Окултната гледна точка се разрешават само от един Окултен Закон. Става въпрос за най-тежките социални, политически и т.н. всички видове условия… Само един Закон, ако бъде разбран, който ще ви кажа, всички тези условия отпадат, т.е: в Любовта се намират най-хубавите социални условия. И вътре, в Любовта се намира абсолютната демокрация.
По друг начин казано: Любовта е Мярката в твоя живот, а след нея следва всичко друго. Значи, ето една важна Мярка, по която може всеки да уреди живота си. И разбира се, който я разбира правилно.
Най-дълбоките корени на злото се крият в Дълбините на сърцето – става въпрос за дълбоката джунгла на сърцето. Тука, в тези Дълбини никакви науки и знания не помагат. (Ще обясня, това което помага.)
Сърцето може да се преобрази само по Пътя на Любовта. (Не по пътя на знанието, на науката.) Повтарям: само по Пътя на Любовта.
Ученикът е откупен от астралния свят и затова той върви в Тесния Път. А в Тесния Път се крият най-големите и Мистични Бездни. Но ученикът върви напред в този Път, защото вярва в Учителя си.
Страданието помага на ученика да стане Духовно Същество. Но в тази връзка искам да обясня нещо. Но човекът, който е заслепен от земното мислене, за него няма училище, което да го направи Духовен, освен страданията и мъченията.
Да познаеш себе си, ще рече да познаеш Висшия израз на Любовта, която е твоята Истинска Същност.
Любовта дава Вътрешна Способност на Душата да вижда – едно от най-важните неща, които Любовта дава.
В тази връзка ще ви кажа, че всички вдъхновени Учения се дължат на тази Вътрешна Способност на Душата да вижда.
АУМЪ
23 април 1997 г.
ЗА РАЗБИРАНЕТО
(Първа идея за размишление)
ТАЙНИЯТ СМИСЪЛ НА ЖИВОТА
(Лекция 2)
ВЕЛИКОТО УЧЕНИЕ
(Втора идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Ако в тебе има Любов, ще има и разбиране. Ако в тебе има Любов, ти ще можеш да осветиш и най-голямото страдание, и най-големия мрак. Иначе неосветеният мрак ще остане твоя съдба.
Когато страданието се бори с човека, то предизвиква Вродената Светлина, която е носител на Новото Разбиране. Страданието може да се превърне в мрак и този мрак може да затъмни теб или твоето его, но не и твоята Вродена Светлина.
Ученикът разбира страданието и смъртта; за него те са Откровения на Любовта.
В тази връзка, ще кажа нещо и за глада. Гладът е големият проблем на този свят. Този външен глад е гладът на егото. Този глад е произлязъл от неразбирането на Духа. Ако преодолееш глада, тогава ти излизаш извън ума и се отделяш от змията. По този път ученикът ще разбере Мистичния глад, който е Свещено Отношение към Духа.
Разбирането е вътрешен поглед, чисто Духовен поглед – то е повече от Будността.
(В тази връзка ще обясня още един момент.) Будността е свързана с Интуицията, а разбирането е свързано с Духа. Любовта е Магическа Тайна на разбирането, разбирането на нещата.
Тука ще ви обясня нещо за Любовта като метод. Любовта е светеща сила – по друг начин казано, или това, което искам да кажа е следното: Любовта е светеща в тъмнината, защото тя е разбирането на живота в дълбочина. Тука само за малко ще се отклоня във връзка с думата „Дълбочина“. Тази дума е свързана с понятието „Учителя“, въобще тази дума „Учителя“, някой път ще се спра подробно на нея. Искам да ви кажа, че тълкуването на буквите в думата „Учителя“ се различава от всички други думи. В думата „Учителя“ буквите имат едно значение, а когато тези букви участват в много други думи, подобни, те имат съвсем друго значение.
Затова тука само накратко ще ви кажа:
Буквата „У“ в думата „Учителя“ символизира Празното Пространство, затова казах Дълбочина, още може да се нарече Свещеното Пространство. Тази дума е много сложна и специално тази буква, и след време, когато ще говорим за Тайните на Нищото и на Етера, тогава ще направим връзка, за да може да се разбере по-ясно. Защото думата „Нищо“ има пет тълкувания, както една друга дума в еврейския език за създаването на света има пет значения, но петте значения не отговарят. Има друго значение, има Кабалистическа Тайна, на което ще се спрем по-подробно, в по-други лекции…
Разбирането на живота е Път към Посвещението в Любовта. Знае се, че Посвещението в Любовта е Безсмъртие. (Ще обясня накратко.) Любовта е тясно свързана с Учението за Свободата. Но Учението за Свободата е най-дълбоката Окултна Бездна. (Все пак аз ще кажа нещо за тази идея.) И точно затова трябва да имаш Истинско Разбиране за Живота. Това означава, че само Будност никога не е достатъчна. Най-трудното нещо за човека е да се справи със свободата си. (В тази връзка ще обясня нещо.) Това е така, защото силата и величието на свободата е в това, че тя не ти посочва Път и методи, а те оставя сам да си ги намериш. Това означава: Доверие от най-висш порядък. (По друг начин казано.) Това означава, че трябва сам да станеш творец и сам да носиш своята отговорност. Свободата е твоя Път, двоен Път – към Бездната и разрушението. От една страна, Свободата е Път към Бездната и разрушението; от друга страна, Свободата е твоят Възход и твоята Вечност. Значи, както виждате, Свободата дава два Пътя. В тази връзка искам все пак да ви кажа, че Учението на Учителя не е дадено за своето време, а за всички векове, които са Път към Вечността. Ето защо ние не може да искаме то да стане масово учение и то няма да стане – в този живот ще го разберат само тези Души, които са Определени, а за другите – то ще бъде предмет на изучаване в бъдеще.
Вярата е скала, т.е. опора за будните; Любовта е опора за истинското Разбиране. Но Любовта отива още по-надалеч: Любовта е над разбирането и над думите.
Казано е: В началото бе Словото – това означава В начало бе Бог или Мистичният Дух на Вечността, а само по себе си това вече означава, че Словото е необикновено Същество, и че то съдържа в себе си целият смисъл на Битието. (Става въпрос за Словото.) Това, което говоря главно се отнася за Словото и за Любовта. (Ще обясня.) Човекът на Любовта е също необикновено Същество. Той също съдържа в себе си целия Смисъл на Битието. В тази връзка искам да ви кажа, че Човекът на Любовта, когато го срещнете (може да го наречете Учител, любимо същество и т.н.), се превръща в съдба и Път за милиони Души. Но понякога един такъв човек слиза дори и за една Душа. Говоря за Посветени, които са незабележими. Понякога той може да направи специална жертва да слезе, да живее долу за една Душа, близко покрай нея, без да е обвързан. Това е така, защото Любовта претворява човешкото битие отвътре. В тази връзка ще обясня някои неща за Любовта и за любимото същество, в най-общ смисъл казано. Човекът, който обичаш, е могъща алхимия. Той те пренасочва във съвсем нов Път на развитието – в друг Път и в друго бъдеще. Ето защо съществата на Любовта стават смисъл за целия ни живот. Любовта дава на ученика невидими очи, или по друг начин казано: Този, който те обича, те променя. Това е Мярка, че Любовта е истинска, че говорим за Любов, а не за другите неща.
Властта на Любимия (аз в случая имам предвид Учителя, обаче може да го наречем за някои по-достъпно: любимото същество) е безгранична, защото Любовта е Принцип, който преобразява Духовните сили на природата. Както виждате тука става въпрос за преобразяване и на Духовните сили, не само на материалните тела, но и на Духовните сили, защото това е Принцип, който може да проникне в техния ритъм. (Става въпрос в тези Духовни сили.) Любовта прониква най-дълбоко и затова тя те води към ново битие.
Другият важен момент е следният: Вярвай в Любовта, за да не изгубиш себе си. (Тука искам да кажа: Вяра при всички условия!)
Другото важно нещо, което трябва да знаем е, че Човекът на Любовта е Избран. Човекът на вярата е кандидат да влезе в Любовта, но човекът на Любовта е Избран.
Както казах: след като Словото е началото, това означава, че Словото е Дълбокият смисъл на живота, който хората търсят. В тази връзка ще ви обясня нещо за Словото. Всичко това означава, което говорих преди малко, че преди да се яви животът, Словото е било скрито в себе си, в своето Тайно Могъщество, т.е. то е било непроявено, било е скрита воля – ето защо „Земята беше неустроена и пуста“.
Ученикът има за задача да се насочи към живота на скритото Слово и скритата воля.
Казано е: „Земята беше неустроена и пуста“, а Първородният израз на Словото е Светлина. И когато в Древността се произнасят Мистични думи „Да бъде светлина“, тогава скритата воля се проявява. А това означава, че Словото вече се е превърнало в действие. По друг начин казано: Словото е проникнало в Бездната на неустроеното и е вселило Тайния и Първичен подтик, наречен Импулс на Живота – това е Началото на живота. Оттук започва произходът на живота; от произнасянето на скритото Слово, на скритата воля; от тези думи. Животът вече имал своя подтик, своя възход. Разбира се, това е само една част от вечната легенда.
Казва се още: „В началото Бог създаде небето и земята“. Тука накратко само ви загатвам, че в еврейския език се използва една дума: „Бара“ – тази дума има пет значения. Но, според Кабалата, и петте не отговарят. След време ще се спра да ви обясня значението на тази дума, която не фигурира в речниците, и която се различава от тези пет значения. Засега само ще ви кажа, че когато тази дума е произнесена, тя е произнесена от Бога. А другите значения – петте – са произнесени от Висши Същества. И вече разликата, смисъла и нюансите се променят. Така че тази дума има много специално значение и по-нататък, когато ще ви разкрия за тайния произход на животните и на човека, и за шестте дни, тогава ще стане по-ясно използването на тази дума. Значи: „В началото Бог създаде небето и земята“ – тука ще се спра по-подробно на тези думи „небето“ и „земята“. В случая „небето“ означава скритият или невидимият свят а „земята“ идва отпосле като видимост, или – видимият свят. „Небето“ – това е скритото дихание в човека и то символизира невидимия свят.
Тука трябва да кажа думите на Учителя, Учителя казва: Бог е създал човека, но не го е устроил – това има голямо значение.
Първият смисъл, който трябва да намери ученикът, е намиране на себе си. Но без Любов ти не можеш да се намериш. Това намиране се отнася до величието на Любовта, на Учителя и в по-ограничен смисъл, на любимото същество. (Ще обясня.) Величието на любимото същество се състои в това, че то ви възвръща към самите себе си, т.е. към себепознанието. Това означава, че разбирането на живота, е разбирането на Любовта.
По друго начин казано: най-хубавият подарък, който може да направиш в живота си, е да се подариш на Любовта – тогава се прераждаш за Новия Живот.
Вярата се събужда най-дълбоко в своите корени, когато Любовта е събудена в човека. Това означава, че трябва да цениш любимото същество, или Любовта, защото тя те води към Тайната на Живота, към Тайната на твоя Произход.
В тази връзка искам да кажа още нещо: Най-великият миг в живота на ученика е да види Любовта, да види Неговото Лице, Лицето на Бога. Учителя казва: „Достатъчно е само един истински миг, и вече твоят живот коренно се променя“. (Тука ще обясня за каква промяна става въпрос.) Промяната се състои в следното, и тя се явява като Мярка, че наистина си видял Бога: Когато Го видиш, ти вече по никой начин, никога не може да искаш да имаш личен живот. Въобще тогава разбираш колко жалко е да имаш личен живот. (И затова, между другото, само ще ви кажа, че във вътрешните кръгове, които се подготвят тука, в София, в Шумен, и на две места в чужбина, лично аз няма да имам хора в тези кръгове, няма да допусна, които планират да имат личен живот. Те няма да са годни за най-високата работа за Учителя. Другите пак ще ги уважаваме, ще ги приемем, ще ги ценим, ще ги им помагаме, но те няма да са годни за една по-мощна Космическа работа, на друго поле, в Невидимото поле.)
Когато Любовта те докосне, тя ти дава нещо от своя Вечен Поглед. (Накратко ще обясня.) Когато този Вечен Поглед навлезе в твоето Битие, той е насочен изцяло към Светлия образ на Жертвата. Точно тази Жертва е Пътят към Тайния Смисъл на Живота, който ще се преоткрива постепенно. Тука в думата „Жертва“ влагам една изключителна идея: жертвата, в случая – Човекът на Жертвата – става изключително Същество и няма в света сила, която да го отклони от този Път.
Учението за Любовта е синтез на Вечността. То е Окултно загатване за великия развой, по който ще минат световете (в случая световете означава съзнанията). Христос сам казва, че върши Волята на своя Отец, т.е. Волята на Великото Учение, Волята на Вечната Премъдрост.
Пътят на Христос е Великото Учение на Любовта и това е необходим и неизбежен Път за всички времена. Според Окултната Наука: Любовта е над всички видове цивилизации и културни придобивки, защото тя има съвършен образ и е Начало на произхода. Но преди ученикът да навлезе във Великото Учение, той трябва да извърви Пътя на мълчаливия Вътрешен Подвиг на себепознанието. В тази връзка искам да ви кажа, че този Подвиг е повече от всички науки и религии. От друга страна, някой път може да се спра, да ви обясня, че себепознанието отива по-далеч и от самия Подвиг, но това е друг въпрос. Себепознанието е ценно, защото в него умират всички астрални, т.е. всички непотребни желания. Тук човек се домогва до Величието на своя Дух. (Значи при себепознанието няма познаване на Бога, а на своя Дух). Духът е велик, защото в него няма и помен от личен живот.
И накрая: Духът, който е скрит в човека… Говоря конкретно за човешкия Дух, не за Божия Дух. Божият Дух също е скрит, но в по-вътрешен план. Говоря за човешкия Дух, за Искрата, за която преди време говорихме. Духът, който е скрит в човека е над всички качества и дарби; над всички науки и религии; над всяка слава и власт и над всяка Будност. Той е, който ще ни даде истинското Разбиране за Живота по Пътя към Божия Дух.
АУМЪ
07 май 1997 г.
ВЪТРЕШНИ ЗАКОНИ
(Първа идея за размишление)
ПРОЯВЕНИЯТ БОГ
(Лекция 3)
ДОКОСВАНЕ
(Втора идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Учителя казва: „Истината се научава в един далечен свят, а се познава на Земята“.
После Учителя казва следното: „Човек носи знанието със себе си в потенциално или зародишно състояние, а на Земята се дават само условията да се провери това знание. Земята е място, дето се прилага или проверява нашето знание, за да можем да го усвоим и това е един от вътрешните Закони – казва Учителя – на битието“.
Например: отношението – накратко ще обясня. Отношението на един ученик към една Душа се следи в Космически план, защото това символизира отношението към Космическата Душа. Въпросът за отношението към Духа отива още по-надълбоко. Чрез това отношение се докосваме до една друга Реалност. В тази връзка ще кажа нещо: Реалните придобивки на Духа са нещо, което винаги остава скрито в Тайна. Тука искам само да ви уточня: тези придобивки не се намират нито в дарбите, нито в Дълбокия Вътрешен Мир. Това означава, че има нещо друго, което е много по-дълбоко. Това е дума, която се намира само във Ватанския език. В тази дума древното зло никога не е прониквало и никога няма да може да проникне.
В тази връзка Учителя казва: „Има неща, които са скрити даже и за най-съвършените Същества“. Това означава, че ученикът трябва да изучава най-древния език, ако иска да познава Бога. (Учителя загатва нещо за тази дума, за която тука ще ви кажа, но по друг начин, приблизителната дума.) Учителя казва: „Как ще познаваме Бога, ако не разбираме живота Му?“. И после казва: „Бог не говори на друг език, освен чрез езика на живота“. На ватански език думата „живот“ символизира най-древното излъчване. В тази връзка ще кажа нещо за Живота: Животът е създаден, за да се служи на Истината. И Учителя го обяснява това по следния начин.
Учителя казва две неща – първо: „Да служиш на Истината – това е най-малкото зло, което може да сполети човека“. И второ: „Да се отклониш от Истината – това е най-голямото зло, което може да сполети човека“.
В България има Обетована земя от хилядолетия. Но българите, а даже и много ученици, са от особен род същества: те все цъфтят, но никога не узряват. Това е особено лошо за учениците. Те все тръгват, но винаги остават извън Тесния Път, извън истинския Път. И точно Тесният Път е мостът между Земята и Бога. В този мост (става въпрос за Тесния Път) е заключена Вечността. А как може да се навлезе във Вечността? (Ще обясня накратко.)
Истинската воля на ученика не черпи своите сили от ума или чувствата, а от Духа – ето разликата в пътищата. Този Дух е най-важното нещо за нас, защото в него е заключена Вечността. Тука говорим за Духа на Любовта.
Лекцията се отнася за двата Принципа на Доброто и злото.
Първият Принцип, за който сме говорили преди време, е наречен от Христос „Князът на този свят“, а за втория принцип е казано: „В началото бе Словото“ – това се отнася за Христос. Това са Окултни факти вътре в битието.
Тука искам да ви обясня падането на Сатанаил, това е едно Богомилско гледище, и после ще ви дам едно тълкуване, тъй като то до сега все още не е разбрано, понеже силата му се крие в тълкуването. В момента, в който Сатанаил е поискал да стане равен на Бога (това е според Богомилите), неговата сила е започнала да се губи, светлината му е започнала да намалява и той е започнал да слиза надолу в нисшите светове на Битието. В процеса на падането той е създал видимия свят и на този видим свят той е станал негов господар. (Както казах: това е според Богомилите, Богомилско схващане, и на кратко ще го обясня, защото то е вярно. В църквите това се отрича, но няма значение. Това е вярно, но трябва да се обясни.)
Учителя казва, че богомилите в миналото са били ученици на Херметичните Школи, на Херметичната Мъдрост, затова не винаги те могат да бъдат разбрани. (Ще обясня.)
Силите, които са действали в Сатанаил, са били в началото си Божествени, но при слизането си, те се поляризирали и с това са станали негативни, защото на тях им е била дадена друга посока. Затова те са започнали да сгъстяват субстанцията и така се е създал видимият свят. Това е станало в седем дена, които са седем Космически периода, в които се е създал физическият свят. Сатанаил е отрицателната творческа сила на Бога. Сатанаил, който в последствие е става Сатана, не е самостоятелен Бог, а изпълнител на Божията Воля. Това означава, че чрез отрицателните сили в битието, Бог е създал видимия свят. Това е сила, която сгъстява материята и я принуждава да еволюира. Греховната плът е създадена от отрицателните сили на битието, а Душата е вдъхната от Бога. За да се освободи човек от тази греховна плът, Душата трябва да я одухотвори чрез добродетелите. Това е единственият начин, по който Душата може да се избави.
Науката си е наука, религията си е религия, но добродетелите са Истинският Път, по който трябва да се мине. И колкото повече се одухотворява човек, толкова повече злото се обезсилва. Бог първо е създал материята, от която е произлязло злото (След време ще говорим за това създаване, защото тука става въпрос за три вида материя, но тука няма да се спирам на този въпрос.), но понеже това зло и тази материя не могат да организират света, тогава е бил създаден вторият Принцип, който одухотворява и освобождава пленената Душа. Вторият Принцип е Словото. Така че Богомилите са точни и то много точни, но все пак – трудно разбираеми, защото са херметици. Те са дълбоко окултно общество, и затова все още не са разбрани, и няма да бъдат разбрани, защото тези Тайни на Окултното Учение няма да бъдат изнесени. Тука, което ви говоря повече е като загатване.
Сатана, който символизира отрицателните сили на битието, е създал физическия свят и физическото тяло. Но когато поискал да вдъхне живот в това тяло, той не можал и поискал помощ от Бога, Който вдъхнал Душата в тялото. Тялото е направено от физическите елементи, а Душата – от Бога. На Окултен език казано: тялото е последният продукт от творческия процес на негативните сили на битието, а Душата е последният продукт на вътрешните сили на Духа.
За да спаси хората от греховната плът и от грях, Бог е излъчил от Сърцето Си Своя Син, сиреч Словото. По друг начин казано: Синът Божий – това е Словото, и това е излъчената енергия на Любовта. Този Син Бог го е изпратил на Земята със Своето Учение. Учителя казва: „Сатанаил и Христос значат едно и също нещо, т.е. Проявеният Бог“. (Малко костелива мисъл – но вярна.) Това означава, че само Проявеният Бог е поляризиран, т.е. че само Проявеният Бог се проявява двойно, по два различни начина. Първият начин на проява: чрез Любовта, т.е. чрез Христос; и второ: чрез строгостта, или чрез Сатанаил, Сатана.
Сатанаил е създал физическия свят, а вторият Принцип го одухотворява. Това е всъщност спасението. От Окултна гледна точка спасението подразбира да се обърнат енергиите от низходящо направление към възходящо. И когато вторият Принцип – Христос – слезе на Земята, Той обърна енергиите на човешката еволюция във възходящо направление. И с това обърна човечеството към Бога. Това е процес, който се извършва постепенно. Всеки трябва да мине през кръста, за да изкупи своето Древно непослушание.
След грехопадането Духът на Бога е излъчил ума от човешкия Дух. Преди това те са били едно. Този Божествен Дух създава Вселената и поставя ума в нея, за да изучава Законите на живота, или Законите на Духа. Всичко това означава, че Вселената се е родила от съчетанието на Духа и хаоса. Хаосът е станал тяло на Духа, тяло на Вселената, което е самата Вселена и която трябва да се одухотвори и осмисли.
Хаосът става тялото на Вселената, а етерът става Душа. А Духът работи с тези две Същности. Хаосът, чрез съчетанието си с Духа, доби усет, засия и така се роди Първородният, т.е. Светлината. Това означава, че Светлината е родена чрез хаоса и точно затова Христос мина през разпятието, за да може да се роди отново от хаоса, и да заблести с нова, по-висша Светлина – това беше задължително, това беше необходимо.
Става въпрос за един символ, за нещо Духовно.
Докато търсиш Бога, още не си чист. (Тука ще ви обясня и какво искам да кажа.) Когато Го намериш, вече си чист. (Накратко ще обясня.) Разбира се, тази мисъл е малко костелива, това не означава, че който Го намери, няма да продължи да Го търси. Казвам това, защото някои може да тръгнат в тази посока преждевременно и да се отклонят. (Ще обясня.)
Когато Учителя те докосне, твоята Любов става постоянна и неизменна. И Когато Учителя те докосне, твоята светлина става постоянна и неизменна. Когато си Докоснат, ти вече знаеш, че който воюва, не може да оцелее – значи тогава идва различаването. Когато си Докоснат, ти вече знаеш, че Мирът е една много по-дълбока наука от войната и затова Мирът много трудно се постига. (Накратко ще обясня.) Войната е излизане от Вечността, а Дълбокият Вътрешен Мир е навлизане във Вечността – значи два различни пътя. В тази връзка искам да ви кажа нещо за Мира. Мирът е ценен само когато е вътре в тебе. Същото важи и за човека, когото обичаш – Учителя, любимото същество, т.е. един човек е ценен, когато е вътре в тебе, когато е в твоята Душа.
Докосването е Окултен символ на Посвещението, а Посвещението е въведение в живота на Духа. В тази връзка ще ви кажа нещо за Посветения. Посветеният познава красотата на отчаянието, защото той знае, че отчаянието може да се превърне в огромна Духовна Сила. Посветеният има Окултен поглед, по друг начин казано: той винаги върви с една крачка пред дявола и разбира се, една крачка след Бога. Посветеният е Същество, в което се съдържат Десетте Божии Заповеди. Ето защо той е пълен с Благодат и истинско Вдъхновение. Само по себе си, това Вдъхновение е Гласът на Небето. Посветеният работи със силата на благата дума, по друг начин казано: благата дума е Дърво на Живота.
Ще ви дам един важен Окултен съвет: Когато застанеш пред лицето някой Посветен – няма значение от външно или на вътрешно поле – никога не говори усложнено и усукано, и фалшиво, бъди абсолютно искрен и смирен. Значи: никога не говори усложнено, въобще, когато си изнасяш проблемите – всичко това може да се каже много искрено и кратко, за да не се отдалечи Духът в него, който те гледа по начин, за който нямаш представа. Посветеният има Слово, което само за един миг може да се превърне за тебе във Врата към един друг свят. Но с твоето невежество, което си мислиш, че е знание, ти губиш не само другия свят, но и този свят. Накратко казано: Бъдете будни, за да не останете със знанието, което е път към змията. Будността е, това което винаги ще ви помага.
Между другото, аз в София съм вече, мога да кажа, забранил въпросите след лекции, защото 13 години вече, (около 13 години) никой до сега не ми е задал истински въпрос. Затова вече въпроси няма да има, както и тука. Говоря за лекциите, пряко след лекциите, тъй като години наред там (в София) се задаваха въпроси… Но лични въпроси винаги ще има, когато трябва да си помагаме…
АУМЪ
21 май 1997 г.
ПОСОКАТА НА ВОЛЯТА
(Първа идея за размишление)
ПРОЯВЕНИЯТ БОГ
Продължение
(Лекция 4)
ЗА ЛЮБОВТА
(Втора идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Учителят казва: „Ще приложиш диамантена воля, но само срещу греха, но щом отиваш при Бога, никаква воля не ти е нужна“. (Ще обясня накратко.) Не ти е нужна воля, нито ум. Например, когато се оглеждаш в огледалото, ти трябва да търсиш не своя ум и не своята красота, а трябва да търсиш Първообраза.
При Бог се отива с Любов и Смирение. За да разбереш това, трябва да мислиш духовно. Едно кратко обяснение: всяко нещо, за което разсъждаваш без Любов, е празно дело. Няма значение дали много разсъждаваш, това е Мярката. Щом обичаш истински, тогава Словото навлиза в твоя живот… (Това го казвам, защото искам да ви обясня една разлика, а тя е много важна – между Словото и знанието.) Щом обичаш истински, Словото навлиза в твоя живот а щом не можеш да обичаш, тогава се занимаваш със знания. Това означава, че твоята воля трябва да се насочи към Любовта на Бога, защото Любовта към Бога е методът, който определя вечната и неизменна връзка с живота. Тази неизменна Любов е най-чистата храна в битието. Ако волята на човека не се насочи изцяло към Любовта на Бога, той постепенно става на камък (става въпрос за втвърдяването на субстанцията). Всичко това означава, че Любовта е сътворена (думата „сътворена“ е условна), за да търси Мъдростта. Любовта е посоката към Вечността, а Мъдростта е необходимото, защото без Мъдрост ти не можеш да съградиш Вечността в себе си.
Според Окултната наука: когато човек не работи върху себе си по законите на Мъдростта, той обърква себе си, посоката на своята воля и обществения живот.
Това, което трябва да обичате с особен род дихание, е Мъдростта. Тука, между другото, не става въпрос само за Кабалата, тъй като Учителя казва, че има една Наука, която е над Кабалата.
Макар че щом говорим много за Кабалата и там има много Мъдрост, но това, което Учителя казва и тези книги, които подготвяме – четири-томна Кабала… Там на едно място се казва нещо, което означава, че всички Посветени, които досега са писали по Кабала, без изключение на какво ниво са, са още много далече и от Тайната на азбуката, и от Тайната на буквите, защото Учителя казва, че има една азбука от 35 милиона букви в книгата „Крадецът и пастирът“ – само загатва за тази азбука… Но това вече означава много неща. Тъй като много кабалисти смятаха, че 22 е могъществото на Кабалата (22-те еврейски букви), донякъде е така, но само условно.
Тук трябва да кажа също един деликатен Закон: Не всеки човек, когото обичате, може да ви бъде Водач и може да ви помогне. (На кратко ще обясня.) Има и друг момент, често съществото, което много обичаш, може да ти донесе една особено голяма скръб и особено голямо страдание. (В тази връзка ще обясня някои неща, защото това не е противоречие.) Най-ценната информация, която идва за вашия живот, идва именно от тази голяма скръб и от това голямо страдание. Точно тук трябва да се възпламени вашата воля (говорим за волята на ученика) и да се насочи в правата посока, това е посоката, която ще те заведе при Мъдростта или при този, който може да те ръководи. В тази връзка искам да кажа, че само вярност и преданост не е достатъчна, защото вярност без Будност и разбиране, отклоняват.
Понеже говоря за волята, ще кажа нещо и за ръцете, тъй като ръцете са двоен символ, накратко един Окултен извод: Ръцете, освен Правдата, в по-вътрешен смисъл символизират волята. Те означават следното на Окултен език: ръцете са два пътя с десет разклонения, десет Духовни течения. Тези течения (тези Духовни сили) трябва да се слеят в едно, за да образуват волята.
Ще започна от хаоса постепенно, за да бъдат разбрани нещата по-ясно.
Хаосът е опорната точка на Духа за разгръщането на степените на Светлината. Ето защо Единородният трябваше да мине през своята първа опорна точка, чрез която се е родил и заблестял. Това е трябвало да стане и да бъде потвърдено, и това е станало на кръста.
Другият важен момент в този сблъсък и в тази връзка е следният, тъй като е казано: „Духът се носеше над бездната и над хаоса“ и Окултната наука казва, че ако Духът се отрази в хаоса, се отразява Разумността. Христос е тази Разумност и това отражение. Христос е символ на разкрития Бог, но той е Неговата външна проява, а Сам Бог, в Своята проява, в Своята Дълбочина, още не е разкрит.
Другият важен момент е, че хаосът дава тласък на развитието, а животът на Земята е тежък и сложен, защото е извлечен от този хаос. Понеже Бог е непознат, затова в миналото са Го наричали тъмнина.
(Преди да продължа, ще обясня още нещо за хаоса, тъй като има пряка връзка с избора на човека.) Хаосът – това е необособеното, неорганизираното вещество. Това означава, че всеки, който не е Определен в живота си, постепенно се утвърждава в хаоса. Става въпрос: ако не е отдаден на една Свещена Цел с ясно и будно съзнание. Този, който утвърждава хората в хаоса, е звярът, но той има сила дотолкова, доколкото Бог му я дава.
В предната лекция ви казах за крайния израз на дейността на отрицателните сили. Тука ще допълня, че крайният израз от дейността на отрицателните сили на битието, е създаването на Вселената и всички форми на живот. А вторият Принцип – Словото – е това, което внася живот във формите и ги коригира, и напътва.
Окултната наука казва: В полето на Абсолютния Дух има шест Космически свята, в които живеят Същества, много по-напреднали и от Серафимите, и от Херувимите. Тук е стаено не Бялото Братство, а Всемирното Братство, което направлява целия Космос и всички светове.
Който не служи на Бога, ще бъде погълнат от първия Принцип, който символизира строгостта на Истината.
Тука накратко ще ви кажа как са се зародили Бялото и Черното Братство по силата на принципа на полярност. Първо – искам да ви кажа – че се осъществява Космическото творчество. А творческото Слово – това е най-първичната Космическа енергия. За нея ще ви кажа нещо и после ще ви обясня. Тази Първична и Чиста Космическа енергия, която се е излъчила от Върховния Дух, се нарича Син Божий. Синът Божий е тази енергия, която е излъчена от Върховната Любов. Тази енергия движи цялата Вселена.
Учителя казва: „Бялото и Черното Братство в началото са били едно, едно семейство, едно цяло“. Впоследствие, когато се излъчва принципът на полярност, те са се разделили на две: едните са тръгнали надолу и наляво и са образували Черното Братство под силата на този Принцип на полярност. На въпроса „защо са се разделили“, Окултната наука не отговаря, а само казва, че това е Дълбока и Мистична Тайна. Но това е факт: те са се разделили след като този Принцип се е задействал, и от този момент те са се поляризирали на добро и зло. Учителя казва: „Центърът на разделение е в пъпа на човека – от пъпа нагоре работи Бялото Братство, и от пъпа надолу работи Черното Братство“.
Казано е: „В началото бе Словото…“ – тука искам да ви дам още едно друго обяснение.
В началото на Космическото творчество бе Словото и това е периода, когато Вселената се пробужда от Космическата нощ и минава в Космически ден. И затова Библията казва: „Стана вечер, стана утро – ден първи“. Както виждате: най-напред е вечерта – това означава, че светът излиза от Космическата нощ и влиза в Космическия ден – Виделината. Това е свързано с Тайната на израза „В началото бе Словото“. По друг начин казано: Светът премина от първия Принцип към втория Принцип, или по друг начин казано: от хаоса към еволюцията на елементите.
По късно се казва: „И Словото стана плът, и всели се между нас“ – това означава, че Словото проникна цялата природа. Точно в този момент, тук вече Словото навлиза в живота и в историята. Когато Словото е станало плът, се явява Сатаната и го изкушава. По-късно виждаме случая. (Ще обясня.)
(Значи, както виждате Словото от колко дълбоки, изключителни светове слиза на Земята и на Земята се явява отново борбата, която е била в миналото в астралния свят. Ще обясня на кратко.)
Явява се Сатаната и го изкушава. След като светът е създаден и Словото е станало човек, се явява Сатаната, който изкушава. Тука виждаме, че двата Принципа, които са създали човека и Вселената, се явяват на среща и то много важна среща. В случая това обяснение е главно за учениците, които трябва да разберат нещо много важно, това е следното: когато Духът трябва да стане Господар в човека (аз говоря за окончателен Господар, т.е. когато Словото трябва да стане плът), тогава се явява Сатаната с всичките си изкусителства. Това е абсолютно необходимо. Това означава, че въпросът „защо Сатаната идва да изкушава човека“ е напълно излишен. И тогава Словото, което е станало плът, побеждава. Тогава идват едни от най-красивите думи в Библията: „Дерзайте, аз победих света“ – това означава още „аз победих тъмнината“ или „аз победих първия принцип“.
Другият важен момент е следният: За най-грубата работа Бог е създал във Вселената Сатана; Кабалистически е наречен Служебен Принцип. Словото е създадено като Бащата на творческата светлина. Тъй като говорим за Змея и за хаоса, пак ще ви кажа нещо, че Змеят е символ на неорганизираните Първични сили на битието. И когато Безграничното се ограничава, се ражда светлината, която е създала видимия свят.
Окултната наука казва: Към Този, Който Е, се стига само чрез висшата Истина, която е скрита в човека. Затова е необходимост явяването на изкушенията. Змията, която е изгубила живота, няма достъп до това Дърво. Затова тя се вие и увива около второто дърво – Дървото за познаване на доброто и злото. Това означава, че всяка Душа има задачата да се изтръгне от хаоса, но това не може да стане с човешка любов. Човешка, сиреч любовта на ума или змийската любов. Това може да стане само с Божествена, Христовата Любов – и това е методът.
И ще продължа с идеята за Любовта…
А следващият път ще ви запозная с едно Древно Учение, накратко с неговите най-сгъстени закони, една Школа на Бялото Братство – Школата на Друидите в Древността. Техните правила, техните закони и тяхната хармония с Бялото Братство и с Всемирното Братство. Едно Велико Учение, за което следващият път ще говорим по-подробно.
Ще завърша с втората идея за размишление: за Любовта.
Първо: да нямаш стремеж към Бога, това значи да се отказваш от живота, т.е. който няма стремеж към учене, сам си прави проклятие. Затова ще кажа нещо за проклятието. Според Окултната наука: Проклятие – това е самото зло, старите възгледи. За да се освободиш от проклятието, т.е. от старите възгледи, ти трябва да започнеш да търсиш истински Бога. Тука използвам думата истински, защото, когато започнеш да търсиш истински Бога, ти започваш да се променяш. По пътя на тази промяна ти ще разбереш защо си дошъл на Земята. А едно от нещата, за които си дошъл на Земята, е да видиш Бога.
Учителя казва: „От учениците се иска по-ново и по-дълбоко разбиране, от пророците и от учениците на Христос“. После Учителя казва за тях: „И те имаха някакво разбиране за Бога, но вашето разбиране трябва да отговаря на новия момент, в който сега живеете“. И това винаги е било така, защото важно е как Бог днес се изявява, не в миналото. Това също означава, че важно е Новото Разбиране на Любовта, защото то се превръща във Врата, през която ти трябва да минеш, за да влезеш в Космическия живот. Това също означава, че Любовта е в досег с вечно Новата Сила на Бога, и че да познаеш Любовта, това значи да влезеш в ново развитие, независимо от това дали живееш в мрак, защото една от малките тайни на живота е, че мракът може да бъде източник на светлина. Но тук е необходима Божествена Любов. И само чрез нея (става въпрос за Божествената Любов) ти можеш да извлечеш и силата, и енергията, която е скрита под символа на мрака.
В тази връзка другият важен момент е следният: Ако имаш Божествена Любов, Духът ще сподели Тайните Си с тебе. Но ако нямаш Божествена Любов, тогава какво ще стане? Когато нямаш Любов и навлезеш в мрака (в случая под мрака подразбирам: нещастията, страданията, мъките и т.н., голямата скръб), тогава ще се мъчиш. Говорим конкретно за мъчението в случая, не за страданието, а това означава, че който се мъчи – това е белег, това е знак – той изживява своята неразумност на неговото миналото и неговото настояще. Още: той изживява и своето време… По друг начин казано: и своето ограничено съзнание.
В тази връзка Учителя казва следното: „За да победиш времето, трябва да възприемеш живота“. Или по друг начин казано: щом си във времето – това е една Мярка, една диагноза, че ти не си възприел живота. Разбира се, някои се оплакват с тежка карма или с планетни влияния, но няма оправдания, защото Учителя казва следното, един важен Закон, с който ще завърша: „Всички планетни влияния се подчиняват на пробуденото съзнание“. Този Закон е много дълбок и аз в една от последващите лекции, с кратък коментар, ще се спра върху него. За да видите пробуденото съзнание как може да превръща всички планетни влияния и най-лошите влияния може да ги превърне в изгреви за Ново Разбиране.
АУМЪ
04 юни 1997 г.
НЕОСВЕТЕНАТА ЗЕМЯ
(Първа идея за размишление)
ДРУИДИТЕ – ЕДИН КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО
(Лекция 5)
ЗА БУКВАТА „У“ В ДУМАТА „УЧИТЕЛЯ“
(Втора идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Когато човек е в мрак, той пребивава в неосветената част в себе си. Той трябва да навлиза в този мрак, защото неговата задача е да го освети.
Учителя казва: „Ангелите са осветени отвсякъде, а човекът само от една страна“. Това означава, че в ръцете на човека е поверено късче хаос, което той трябва да освети и обожестви. Това става, когато човек се свърже с Божественото съзнание, което е заедно с него в недрата на мрака. Чрез тази връзка (с Божественото съзнание) неосветената земя получава Диханието – истинското вътрешното Дихание. Много пъти човек ще слиза в недрата на мрака, т.е. в недрата на своето неосветено място, в своята неосветена земя. Но когато открие скритата светлина, която е на предела на два различни свята, тогава Голгота ще му се изяви като едно велико, Окултно Откровение, защото само на Голгота се придобива истинската Мъдрост. На Голгота човек може да види дъното на неосветената земя и точно тук е Тайната на живота (говорим за човешкия живот). И ако човек я освети, той завършва своето земно развитие.
Разбира се, аз в предишни лекции ви казах, че когато човек постигне виждане на Истината, той продължава пак да я търси; този въпрос е Вечен – за това сме говорили.
След като постигне земното си развитие, то навлиза в нова фаза на Духовен живот. Голгота е дъното на неосветената земя и когато тази земя бъде осветена, се явява лицето на Свещеното Вдъхновение, т.е. истинското Вдъхновение, което няма нищо общо с фанатизма. Това Свещено Вдъхновение се храни с една единствена храна – това е Словото Божие, което е хлябът на Вечността.
Чрез змията човек опознава по-добре тъмната и неосветената страна в самия себе си – ето защо тя е важна и допусната. Чрез змията човек може да види тъмната страна в себе си, но чрез нея той не може да победи злото. Ето защо Учителя казва: „Люби Бога повече от себе си!“ – този Закон е метод, който организира напълно Божественото съзнание.
В следващата лекция, между другото, ще ви кажа повече неща за другия Закон, тъй като често се говори за Небесната колесница в Кабалата, но това не е много ясно разбрано още за много хора (включително и за кабалисти), тъй като това е голяма Мистерия. Много учени искат да изработят съвършени кораби, за да проникнат в най-далечните места, но и най-съвършените кораби не могат да стигнат до тези места, защото човешкият живот е кратък и тези учени трябва да умрат по пътя. Точно тази – Небесната колесница – върши работата за единадесет минути и някои пророци, от големите пророци (например Йезекиил) са го постигнали… И следващият път ще ви разкажа нещо в тази връзка. Йезекиил е един от малкото пророци, които са надраснали себепознанието и са се освободили от разговор със себе си, със своя Дух, със своята Душа и са отишли извън. И затова той има методът на Небесната колесница за което ще говоря другият път. Нещо много дълбоко, не само в Кабалата.
Когато змията или нейната огнена енергия не се качва нагоре по чакрите, тя пълзи надолу към мрака и води към опознаване на неговите тъмни страни – това е науката за опознаването на Дървото за познание на доброто и злото. Но човек е тръгнал неподготвен и преждевременно е започнал да изучава тази наука (става въпрос за отрицателната космическа сила в битието) и затова той е станал смъртен.
ДРУИДИТЕ – ЕДИН КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО
Първо: според Друидите, Учението избира ученика, а не ученикът Учението. И затова те имат правило. Друидите не са позволяват на своите ученици да търсят и водят други ученици за Учението.
За Правдата те смятат, че тя става смъртоносна за тези, които не са достатъчно любящи и силни.
В тяхното Учение има специално отношение към числото три. И затова ще ви дам техни важни правила, които са на тройки, които се съдържат в числото три.
Например в тяхното Учение има три достойнства на Мъдростта, ще изредя едно след друго:
1. да знаеш за всичко;
2. да преживееш всичко;
3. да бъдеш далеч от всичко.
Само накратко ще ви загатна.
Да знаеш за всичко е Пътят, по който ученикът се освобождава от безкрайните лабиринти на егото. Това означава тази идея. И само тогава той се докосва до живия език на Невидимото – езика на Мъдростта. Значи, както видяхте, първият закон е свързан с Мъдростта.
Второ: да преживееш всичко е методът на Любовта, методът на проникването. Защото само Любовта е Силата, която прониква в най-дълбоките и Мистични Недра на живота.
Да бъдеш далеч от всичко – третото – това е методът на Истината. Това означава да си непривързан и свободен. Защо? Защото само свободният може да навлиза в себе си и в последствие още по-надълбоко – и във Вечността. Същевременно да навлезеш в себе си, това означава да навлезеш във Вечността на Истината.
Според Друидите има три белега, които показват, че в човека има скрита жестокост:
1. когато без нужда плашиш животни;
2. когато без нужда късаш растения и цветя;
3. много деликатен знак и белег, че когато без нужда искаш милост и милостиня (става въпрос за без истинска нужда).
Има три белега в човека (пак според тях), които показват, че в него има състрадание. Разбира се, върху това може да се медитира, да се открие тяхната дълбочина, но това са дълбоките признаци:
1. да се разбират детските чувства и молби – разбира се, по Божествен начин;
2. да не се безпокоят лежащи животни;
3. пак много деликатно правило, правило въобще на Бялото Братство: да бъдеш искрен с непознати. Разбира се, тука трябва да се постигне една специфична мярка на Будността. (Но тука няма да коментирам, само така ви го изнасям.) Тази Искреност е насочена към Бог, Който е скрит в човека и следи тази Искреност в човека, която е отношение към Него.
Според Друидите: правилно действие има само там, където Истината е позната реално. (Преди да продължа за Друидите, с тройките, ще ви кажа нещо накратко за тях.) Всички Друиди са били келти, от келтската раса, но малко келти са Друиди – това е същественото. Думата Друид означава дъб и символично означава Мъдрец и Посветен в Мъдростта.
Според Друидите: истинският Маг е този, който се е родил Маг, а всички други ги очаква разочарование.
За Друидите Словото е и ключ, и метод да получиш знания, които не принадлежат на този свят.
Според Друидите, има три неща, които Мъдреците избягват:
1. очакване на невъзможното;
2. съжаление за непоправимото;
3. страх пред неизбежното.
Много важни, много точни, с чиста съвест мога да кажа: Кабалистически правила.
Един Посветен Друид казва: Когато аз постигна Блаженството, аз трябва да продължавам по-нататък да търся друг смисъл. Смисълът в живота на Друида се заключава във Вечното търсене на Истината. Затова ви казах, че и според Учителя, когато човек намери Истината, той продължава да я търси. Това е вечен въпрос.
Ученикът Друид трябва да открие вътре, в себе си врата, която води към цели сфери от нови възприятия и прозрения. Това е негово задължение. Ето защо на учениците Друиди не са се давали готови решения на Духовните въпроси. Това означава, че те сами е трябвало да си ги изработят в процеса на ученичеството.
Според Друидите, дълбокото уважение към Истината се явява като мярка за качеството на нашата Душа.
ЗА БУКВАТА „У“ В ДУМАТА „УЧИТЕЛЯ“
Буквата „У“ е символ на една от най-дълбоките Окултни идеи и както казах преди: тя символизира празното пространство, така наречено Нищото, за което ще говорим.
И затова Учителя казва на едно място: „Аз живея извън Космоса“.
(Разбира се, той казва няколко подобни неща, но аз в момента само на това се спирам. Ще се върна на празното пространство.)
Празното пространство има четири значения – това е според учените, но те не знаят тънкостта на мярката за тези значения във вътрешността. Но аз първо ще ви ги изредя и после ще обясня.
1. Отрицание на битието (това е в много положителен смисъл, макар че така е казано);
2. Изчезване;
3. Духовност;
4. Първородната светлина – най-вътрешното поле, която най-трудно се определя.
Тези четири значения са Окултни символи и нямат нищо общо с човешко тълкуване.
(Накратко само ще обясня думата изчезване.) Думата изчезване означава изчезване на всички преживявания, тука говоря за много дълбоките и съкровени преживявания, не говоря само за външни, астрални, но говоря и за съкровените преживявания. И само когато всички преживявания изчезнат, тогава Той се проявява като Нищото, или малко по-достъпно казано: като Първородното и Свещеното (макар че тези думи не са съвсем точни).
Във своето второ значение Свещеното пространство е място (накратко ще ви обясня, става въпрос за Нищото), където няма нито земя, нито вода, нито въздух, нито огън. Това означава, че най-великото нещо, което съществува, е Нищото.
Празното пространство е несъществуващо и затова то често се нарича Небитие. Всичко това означава, че този, който е Учителят, е постоянно изявление на Силата и Съвършенството, а човекът е в непрекъснато изправяне (поправяне) на себе си.
В Кабалата се смята, че Нищото е Мистичната слава на Невидимия свят. Това Нищо е квинтесенцията на живота. Когато Той излиза от Нищото, се заражда понятието Учителят и понятието движение.
(Ще обясня.) Движенията в битието и съществата са възможни само тогава, когато скритата причина е в покой.
Другият път ще говорим нещо и за скритата причина. Тя се нарича в Кабалата Ен-Соф и точно там е създадена Душата. В този свят е създадена Душата и аз ще ви разкажа (в следващата лекция) за Древната борба на Душата и тялото. Между другото една от най-важните лекции и всеки трябва да разбере тогава как Душата иска със силата на Даването да покори тялото, а как тялото иска да обсеби Душата с желанието да получаваш само за себе си. Една много стара борба, в която трябва всеки да разбере точно как трябва да се насочи, за да помогне на своята Душа.
За да се обхване разнообразието на живота, трябва да се опази еднообразието на съзнанието. (Ще обясня накратко.) Думата Еднообразие, в случая, означава Единният образ или символично – Окото на Вечността, Окото на Истината. Символът на Вечността е празното пространство и в нашия план се изразява с буквата „У“. Тя е, която определя Небитието, самата Реалност, наречена още Нищото, от Което всичко е произлязло.
(Преди да продължа, искам да ви кажа, че всяка буква има три степени на тълкуване и четвърта, скрита, тайна степен, за която не се говори. Тя е свързана с Тайното Съзнание, не Свръхсъзнанието, а Тайното Съзнание, за което преди време ви казах някои неща.)
По същия закон всеки свят си има свое слънце. Ще обясня за трите вида слънца:
На физическия свят слънцето е видимо;
В Духовния свят слънцето е Словото;
В Божествения свят слънцето, това е Виделината на Древния, Който обитава в Нищото.
Затова Учителя казва: „Има 100 милиона слънчеви системи и когато минете през всички и завършите своето развитие, тогава ще дойдете при мене“. (След време аз ще говоря в тази връзка специално по Учителя за Вселената и Космоса…) За този свят, за който Учителя говори, разбира се, не най-високото поле на Ен-Соф, за онези скрити шест свята, Космически, за които ви казах преди, Учителя казва, че там обитават Същества, които работят с 25 милиона очи. Накратко ще ви го преведа: 25 милиона очи – това е символ, който означава една изключителна интензивност на Виделината, не на светлината… Една изключителна вътрешна интензивност на Виделината, която прониква в изключителни светове.
Нищото е Тайното Лице на Древния и от тази сфера се е излъчило Словото. Това означава, че съвършеното Слово символизира Вечността.
Учителят казва: „Само чрез закона на Любовта ти ще можеш да привлечеш онази материя, от която се гради Вечният Живот“.
Но за да вървиш към Вечността, трябва да имаш (символично) крака – ще обясня. Вие знаете, че краката символизират (в Окултизма) Добродетелите, тука ще ви кажа другата тяхна идея. За ръцете съм ви казвал те символизират Правдата и в по-вътрешен смисъл – Волята. Преди съм ви загатнал, тука в тази връзка само пак ще ви припомня: челото символизира Истината, очите също, ушите символизират Мъдростта; устните символизират Любовта, а брадичката – волята. Това са различни светове, които трябва да бъдат хармонични, за да може да се постигне проникване в други светове. (Но това са въпроси за други лекции, за друг разговор…)
На Окултен език казано: краката са създадени за откриване на нови пътища. Значи тука става въпрос за Добродетелите, те трябва да открият Нов Път, неутъпканите пътища.
Между другото искам да ви кажа, че тази буква „У“ в другите думи не се тълкува така. Във всякакви други думи тя има друго тълкуване, както и въобще буквите, които се намират в думата Учителя, и буквата „Ч“ (за която ще говорим по-нататък), и другите букви в думата Учителя имат едно тълкуване, в други думи имат друго тълкуване и други значения, според идеята.
И така: тази буква „У“ е част от Свещения език на Учението. Само в нисшия свят тя изключително има черен цвят. Някои от вас например, които сте ходили на мачове и сте чували тази буква „У“ – тя там има черен цвят и съвсем друго значение, понеже не е позната.
Думата Учителя изразява Вечността, а това означава, че тя поглъща (тази дума, освен че е много специална) всички понятия – това е символът на Нищото. И когато ученикът навлезе в третата и от там в четвърта степен на буквата „У“, тогава вече не се зараждат никакви въпроси, и тогава той вече не търси смисъла на живота. (Ще обясня.)
И наистина, когато навлезеш в сферата на Нищото, ти не можеш вече да търсиш смисъла на живота, защото ти си в Абсолютната Реалност. Това означава, че смисълът на живота се търси само тогава, когато си извън Реалността. А когато си в Реалността, ти изживяваш Бога и тогава е напълно безсмислено да търсиш нещо друго. И когато ученикът постигне в себе си Светлината на Богопознанието, тогава той вече няма да има съдба и за него вече няма да има земна участ, защото за Бог в човека няма участ, няма съдба. Това е така, защото Бог е Вечна Будност.
И накрая ще завърша с една идея, която е дадена от Учителя.
Според Учителя: „Ако искаш да имаш пробудено съзнание, трябва да имаш храна за него. Ако нямаш храна за него, тогава нека то да спи“.
В следващи лекции ще видите, че когато Душите са били създадени в този свят, те са пожелали нещо друго и затова е трябвало да бъдат излъчени от света на изобилието, за да могат да научат някои неща. За тези неща: за древната борба между Душата и тялото, ще говорим другия път.
АУМЪ
18 юни 1997 г.
ТЪРПЕНИЕТО
(Първа идея за размишление)
НЕБЕСНАТА КОЛЕСНИЦА
(Лекция 6)
ДРЕВНАТА БОРБА
(Втора идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Учителя казва: „Нямаш ли Търпението, никога не можеш да започнеш с Истината“, т.е. нямаш начало.
После Учителя продължава и казва следното: „В света Истината е добита чрез Търпението. И когато говоря за Търпението, аз разбирам същественото в Истината. Всичко това означава, че търпеливият човек е човекът на Истината – това е мярка – защото той е роден от Истината“.
Преди да продължа, само така ще вмъкна една идея: Ако срещнете разни такива „спасители“, проповедници, които бързат да „спасяват“ хората, ще знаете, че те са извън мярката. „Бързането – Учителя казва – метод на Черното Братство.“
Бавно с Търпение и с Любов, и с Постоянство – това означава, че по тези методи на всеки ще му стигне времето, защото Висшият свят може да сгъсти събитията за една минута (нали, когато има такова Търпение, такова Постоянство, такава Любов) и човек да види нещо много важно и коренно да преобрази живота си. А с бързината се отива към обсебване.
Разбира се, има изключения и по този въпрос: Посветени, които са развили воля от минали прераждания могат да направят големи скокове, но това е друг въпрос и друга тема, на която сега няма да се спирам. Но пак казвам: това е изключение.
И после Учителя казва: „Чрез Любовта към Бога се раждаш, а чрез Любовта към хората се развиваш“. (Това го повторих, пак го казвам.)
Ще обясня накратко: Духовните сили на Търпението се изработват чрез страданието. Когато постоянно търсиш Истината, тогава Словото става твой спътник и твое Духовно Слънце. А когато отдадеш себе си изцяло на Истината (виждате разликата), тогава Словото става твоя живот.
Другият важен момент при Търпението е следният: Търпението неутрализира злото. Ще обясня накратко: защото то го лишава от противодействие и от противник. В тази връзка искам да ви кажа, че Голгота не беше нищо друго, освен, наречено в Окултизма: Великият ритуал на Търпението, т.е. на силата на Любовта. Това означава, че само тук, на Голгота, когато изтърпиш докрай, се придобива Истинското Знание, което се превръща в Път. Всичко това означава, че без Търпението ти не можеш да имаш ясни възгледи за живота.
Тука преди да продължа, пак ще направя едно отклонение. Искам да ви обясня, че много хора в този свят са заблудени като търсят Пътя на Доброто, а други търсят Пътя на Злото – и двете неща са заблуждения, и двете неща са свързани с Дървото за познаване на доброто и злото. Истинският ученик не търси нито доброто, нито злото (забележете разликата), а Истината, защото от там ще получи Мярката за истинското Добро, което се различава от този свят. Значи: не търси нито доброто, защото този път накрая води до злото – това е… понеже е свят на полюси. И този, който търси злото, накрая, последният предел, то се превръща в добро – пак остава в това дърво, в което няма истинско Развитие. Значи Истинският ученик (тези неща ще ги обясня другият път повече) търси Истината и тя му дава мярката за Истинското Добро. Затова в този свят ще срещнете много хора, които казват: „Все правя добрини, а зло насреща…“ – така е понеже си още в старото дърво, дървото на змията, ще получиш зло, за да разбереш коя е Мярката. Освен това твоето добро е… няма нищо общо с Истинското Добро и затова получаваш зло, за да се насочиш към нещо по-дълбоко.
Без Търпение Духът не може да се всели във вас, а това означава, че Великата Наука за живота – както казах – не може да започне.
С всичко това искам да ви кажа, че изучаването на Търпението води до много Дълбоки Прозрения за най-Висшите Тайни на живота, защото то е методът, в който Духът постепенно узрява. (Значи, тука говорим за Търпението и като метод.)
Търпение, което изхожда от Любовта, отваря Мистичните Врати на съзнанието. (Затова подчертавам, изхождащо от Любовта, а не от ума.)
Най-трудният съперник, който кармата може да срещне в човека, е Търпението, защото Търпението символизира думата Духовност.
Съдбата е по-силна от всички интелигентни хора, но тя отстъпва на Духовността, на това качество, което е качество на Търпението, т.е. на дълбочината на живота. Всъщност след думата Търпение – както казах – следва Духовност и после следва, така общо казано, Дълбочината на живота.
Учителя казва: „И когато Търпението, този Син на Истината, ви обикне и намери някоя стая във вас да живее, тогава вие ще бъдете най-щастливия човек в целия свят“.
(Ще обясня.) В своето Дълбоко Търпение ученикът се научава да вижда истински извън намесата на астралния свят. Той вижда даже и това: как Сатаната е вътре в него и вижда, и различава неговите методи, защото вижда Духовно. Почва да вижда как Сатаната вътре в него пипа, дълбае, рови и иска да се скрие от очите на Бога, но, разбира се, не може – това е така, защото Търпението дава Духовен поглед. По друг начин казано: Погледът на Любовта.
Всичко това означава, че вътре, в Търпението демоничните сили се преобразяват.
Значи: Вътре, в Търпението има една сила, една способност, която поглъща змията. Но когато Адам е изгубил своето Търпение, тази Мистична способност се е скрила. А точно тя е била връзката с т.нар. изгубеният Рай.
На Окултен език казано: всичко това означава, че грехопадането е станало, когато съзнанието на Адам е било в криза. Възвръщането на тази Мистична способност, е възвръщане към изгубения Рай.
Основно Кабалистическа лекция и тя засяга основно тази способност, макар че Посветените имат и други възможности.
Мистичната способност – за която говоря – е много Дълбок и Окултен, и Кабалистически въпрос. В Кабалата тя се нарича Небесната или Космическата Колесница.
Първо: Тайното Име на Бога е Ключът за тази Колесница, защото това Име символизира всеобемащата и цялостна енергия на Духа – значи цялата енергия. По друг начин казано: енергията на ума, сърцето и волята са се слели в абсолютна хармония. Например: Ако се разбере Окултната Тайна на буквите в думата „Учителю“ или буквите в думата „Господи“, тогава тази енергия може заведе ученика при Небесната, Космическата Колесница. По друг начин казано: Енергията на Чистото Съзнание и на Космическия Дух се движат по права линия.
Кабалата обяснява, че висшите форми на енергията и живота са съществували преди написването на книгата „Изход“ и Библията. Това означава, че пътищата в Духовните светове са били познати на определени Същества. И когато в Кабалата е казано: „Да бъде благословено Името Божие за всички времена, защото Мъдростта и силата са в Него“ – забележете тука е казано „Мъдростта и силата са в Него“ – това е много дълбок откъс и никой, освен Посветените не познават Тайната на този израз и на тези думи. Няма да го тълкувам подробно, само ще ви загатна, че първо е казано Името Божие, после е казано Мъдростта, и както виждате накрая чак е казана Силата – Силата трябва да заема последно място. В тази връзка искам да ви обясня, че Мъдростта е истинска само когато е поставена пред силата – тя е Водач, а силата е слуга. Силата е реална само когато е слуга на Мъдростта.
Само между другото ще ви загатна, че в Окултизма, в Окултните Науки Учителя много бегло е загатвал този въпрос, но не е навлизал, защото… Става въпрос за бойните изкуства. Те са създали много опасни хора вместо Мъдреци, а много малко Мъдреци. В Окултната Наука също има бойни изкуства и там основният закон е, че Ударът на Мъдростта никога не се вижда, защото съперникът не може да го види – той е удар от друго измерение. А това означава, че удар, който се вижда е от нисш свят и той има за обект противници, независимо дали са физически, или астрални. Ударите на Мъдростта – за които Учителя говори – ударите, бомбите на Любовта, на Мъдростта, на Истината са от много високо измерение, те са невидими. Никога не могат да се видят и те са винаги помагащи, винаги благословени и нямат нищо общо с противници. Но това е друга тема и друг въпрос.
Древният е дал велика Мъдрост на Адам, но той се е объркал в нея и започнал да изучава негативните и отрицателните сили на битието. След това е потънал в грях и с това е изгубил Скрития Източник на Мъдростта, който се намира в Небесната Колесница.
В тази връзка искам да ви обясня, че когато блудният син се завръща със Смирение при своя Отец, той отново се докосва и насочва до тази Мистична способност, но това е само началото. Чрез тази способност Истински Смиреният може да чете в Тайната Книга на Живота. И от тука, чрез тази способност, той вече надминава Смирението и получава Истинско Разбиране за живота, т.е. Смирението е Пътят към Истинското Разбиране. Блудният син в последствие отново е изгубил тази способност и сега, в Епохата на Водолея, определени същества ще получат отново тази Мистична способност. Защото те знаят какво означава стихът „И ще вселя Духа Си във вас“ – това спада към мярката на Висшия Окултизъм.
Пророк Йезекиил – един от големите Пророци – рисува своя собствен опит с Космическата Колесница (разбира се, когато неговият живот се тълкува Окултно) и ето защо той спада към необикновените пророци. Ще ви загатна нещо за него. В голямата група от еврейски пророци (разбира се, те не са само тези, които участват в Библията), има повече от 60 други, които спадат към тази категория и друга категория, която спада към Големите, в тази група той спада към тази категория, от Необикновените. Има нещо особено, което го отличава от другите виденията на другите пророци. Той има видения, които са извън човечеството. Една част от неговата книга разкрива цяла вътрешна и нова система за мислене по отношение на Тайната Колесница. Колесницата има скрита метафизична природа. Такава природа има и Душата на човека. Когато тази Тайна книга на Йезекиил се изучава, аз накратко ще ви кажа какво видях, засега няма да се спирам върху нея, че когато той е навлизал дълбоко в себе си, той не е спрял до тук, за разлика от другите пророци (става въпрос за обикновените пророци), той не е спрял до себепознанието, а е минал мярката – той е излязъл извън себе си, но по законите на Духа, на Небесната Колесница, а не по законите на ума. С това искам да ви кажа, че той не е разсъждавал със себе си, както обикновените пророци: тяхната Душа се е разговаряла със собствения им човешки Дух. А той е излязъл от този предел и е навлязъл в Същността на Бога. Другите пророци са останали в предела, не са могли да прекрачат тази граница, те са навлезли в същността на „себе си“, на човешкия си дух и на себепознанието.
Значи, както казах: Той е навлязъл в Същността на Бога и в Тайната на това Присъствие, той се е домогнал до специалното пространство, наречено още Свещено пространство, а това вече е мярката за познаването на Тайната Колесница. Всичко това означава (при един по-дълбок Окултен анализ), че Йезекиил е запознат с един по-висок морал (морал с друга Мярка) от друг свят, и с един друг по-безупречен живот, който не е познат на другите пророци. Ето защо той е надхвърлил себепознанието, но разбира се, светът не знае Тайната на неговия вътрешен живот. Аз засега няма да се спирам на тази Тайна на неговия живот, но накратко, ще кажа, че неговата Вяра е била не силна, а вечна. Една от разликите във Вярата, казвам това защото има около 30 вида Вяра. (Тука посочвам два вида.) Значи, неговата Вяра не е била силна, а вечна. Това означава, че тя почива на морал, от друго измерение. Но тези неща се разбират само във великолепието на Вечността.
Посветеният е самата Колесница – другият важен момент в тази връзка. Това означава, че в този свят, ако има само един Посветен – а в България има много – той може да поведе не само определена група хора, а цялото човечество, благодарение на тази способност. Разбира се, стига те да са готови.
Човешкият Дух е надарен с Окултната Мъдрост, която може да управлява целия Космос и Небесната Колесница. Главното условие е следното: че когато обичаш Бога изцяло, ти се свързваш с величието на Неговия Дух. А когато обичаш хората изцяло, ти се свързваш с Величието на Космическата Душа.
Учителя казва: „Хората казват: Ние трябва да се осигурим“. И после Учителя продължава: „Как може човек да се осигури?“ – въпрос. И Учителя дава кратък отговор: „Като намери Истината“.
Ето я мярката за истинското осигуряване във всички полета. На този въпрос ще се спра повече, защото той е много дълбоко свързан и с Търпението, и със Смирението. Тъй като… Казвам това, защото много хора са стигнали до Смирението и оттам са се върнали назад. Не са могли да надраснат и да преминат в една по-висока област, където да получат Истинско Познание и оттам – Мъдрост.
После Учителя казва: „Всяка неприятна мисъл, която достига до вашия ум, не е нищо друго освен странстваща Душа (това съм го казвал, но тука го казвам в друга връзка), която е грешила на Земята и не е могла да завърши своето развитие“. И допълвам: след като тя не е могла да завърши своето развитие, тя сега не може да си намери място и странства между физическия и астралния свят. После Учителя казва, че: „Всички тези мисли са скърбящи Души, които седят вързани между физическия и астралния свят, и не могат да се развиват. Затова, ако ви посещават, те търсят утеха и помощ“. В тази връзка искам да ви кажа, преди да продължа: Ако казвате: Тъжно ми е, лошо ми е – вие не познавате закона и сте извън Ученичеството. Приели сте състоянието и не помагате нито на себе си, нито на тях. Целта е да помогнете и на тях – с молитва, с вътрешен разговор да ги утешите и те да си заминат с „пълна кесия“ – думата „кесия“ в случая означава сърце, пълна вътрешност. Да получат нещо доколкото им дадете и също, и вие да получите. Защото, помагайки на такива същества, после погледът на по-висши Същества се насочва към вас; погледът на техните Ангели ще се насочва към вас в критични моменти и ще ви помага. Значи, искам да кажа по най-прост начин, най-общи неща в Окултизма, че когато ви нападне една такава мисъл, трябва да помогнете на тази Душа, без да бързате да „стреляте“ с формули, да се освободите от това присъствие и да се чувствате зле. Същият закон важи и когато ви нападне някаква болка, някакъв зъбобол – да забравите, че има Окултна Наука, че има Бог и да ви хване този зъбобол, и да забравите даже, че сте живи, да губите съзнание и т.н. Значи, не да бързате с формула да си оправите зъбобола, защото има нещо, той иска да ви помогне в изтърпяването. Да се научите да надмогвате онова човешко търпение, което не върши никаква работа. Да влезете в едно по-духовно Търпение, после в едно Божественото Търпение и за Търпението вече казахме някои важни неща.
После Учителя казва: „Можеш да имаш брат само в живота на Космическото Съзнание, не в астралния свят“. Ще обясня накратко. Ако човек е Духовен и има Космическо Съзнание, тогава и мракът му е светлина. (Следващият път ще говоря повече по тези въпроси, лекцията е с продължение.) И ако главното в него е плътта (т.е. ако човек не е Духовен), тогава и светлината му е мрак, което означава, че тогава няма такова Слънце и в трите свята, което да му освети пътя.
Втората идея за размишление е малко по-дълга, не исках да я прекъсвам, тъй като е много важна, макар че след време ще се наложи и друго продължение. Идеята е Древната борба – става въпрос за Душата и тялото. Искам да ви я обясня по-задълбочено, от Окултна гледна точка какво означава тази борба тя е много древна борба – преди сътворението.
Първо, накратко: Душата, това е специфична, специална метафизическа сила, която създава вътре в нас живота. Забележете, пак повтарям: създава вътре в нас живота. (Духът създава други неща по-дълбоки, но на това друг път ще се спирам.) Ето защо, когато Душата оставя тялото, в него вече няма живот. Душата изоставя тялото по една съществена, вътрешна причина и тя общо казано е следната: когато душата изостави тялото и няма вече живот в него, това означава, че няма повече условия за човека, което пък означава, че няма повече такава цел, която да е реално важна за съществуването. Значи, може да има много цели, но няма повече такава цел, която да е реално важна за съществуването. Това значи, че в човека условията, които са били благоприятни са отминали (от гледна точка на душата, не от гледна точка на ума). И така, Душата и тялото се намират във вечно противоборство, за което Учителя много говори, също и в Кабалата се отделя специално внимание. Тука искам да ви кажа, че тялото също се бори. Ще ви обясня. Тялото също се бори, защото в него има скрита енергия, която го движи. (Ще ви обясня нещо за тази енергия, която много учени не са я познали – те са я объркали с енергията на клетките, а това няма нищо общо.) Това е силата на желанието да получаваш (изключителната сила на астралния свят) само за себе си, става въпрос силата на егоизма, силата на негативните сили в битието. Тази енергия не зависи от деятелността на клетките, тя е друг род енергия. Всичко това означава, че само Душата може да трансформира тази енергия в желание да получаваш, за да даваш. Ето защо е сътворена Душата и всъщност това е и нейната цел – да превърне това желание в желание да получаваш, за да даваш. Не да получаваш само за себе си, а да получаваш, за да даваш.
Ето защо тялото и Душата имат два различни подхода в живота. Затова често душата изхвърля тялото и го оставя да се разпадне, защото то иска, чрез тази скрита енергия да я завладее и обсеби – това е най-лошото за душата. Това е много стара (и аз я нарекох) „древна“ борба. Подходът на Душата е основан на желанието да получаваш, за да даваш.
Следващият момент, който искам да ви обясня, който е важен за много от вас и най-вече за много земни хора, които не могат да си обяснят психическите кризи, е следният: когато в човека се явяват много душевни кризи (включително епилепсии, припадания от всякакъв род), това е скритата борба между желанието да получаваш, за да даваш и нисшето желание да получаваш само за себе си – отново Древната борба, но това е на вътрешен план и затова хората не го разбират. Така Душата и тялото се борят на вътрешен план. Когато нисшата астрална енергия на тялото овладее Душата (пак загатвам тука за тази опасна енергия), тогава се прекъсва притокът на положителната Космическа енергия и тогава става винаги опасно за Пътя на Душата за тези, които не разбират Пътя ѝ. В тази връзка има няколко важни неща, които даже в Окултизма не са разбрани, но в църквата също не са разбрани. Тайната на десятъка, която аз не съм ви разкрил дълбоко, макар че преди време ви говорих. Тази Тайна е много Дълбока, много Мистична, никой от вас даже не подозира за какво става въпрос. Тя е свързана е със седемте тела в човека и тя разлага тази скрита енергия на астрала – точно този десятък. Но само, който го дава с Любов, с лекота, тъй като няколко пъти сме отказвали десятък на някои хора, които са искали да помагат за книгите… Тъй като нямаха пълнота, а единият път единият брат си призна, каза: „Понеже спечелих голяма сума, не мога да ти дам цялата част“ – един вид: „Свиди ми се!“. По-хубаво да не дава. По-хубаво да помогне на някоя бедна жена, но да се научи да дава по онези закони, които правят връзка с неговите вътрешни тела. Но тъй като не искам сега да разкривам тази Тайна, свързана с десятъка, а друг въпрос, затова ще се отклоня от този въпрос…
Ще ви обясня следното: едно нещо, което много помага на Душата в тази Древна борба, освен десятъка, като изключителна Тайна идея, много дълбока, макар че е по-дълбока отколкото може да се мечтае, защото не става въпрос само за организиране на ново тяло в следващото прераждане, но изработване на такова Духовно тяло с израз на даване, което човек не може да си представи. И освен това онези деветдесет процента ще му дойдат в плюс… Това е въпрос много Мистичен, много Дълбок и към него трябва да се подходи изключително чисто, с Дълбоко разбиране, затова този въпрос аз съм го отложил засега за обяснение…
Ще ви обясня следващия момент: едно нещо, което много помага на Душата в тази Древна борба за оцеляване, това е чудният дар на съня. Защото, тогава Душата изоставя тялото и навлиза в своя Първоизточник, откъдето получава нова сила за тази Древна борба, която започва със събуждането – тази борба, както виждате, се отнася между двете мощни желания: желанието да получаваш само за себе си и желанието да получаваш, за да даваш, и в Космически мащаб. Защото според Учителя, учениците от вътрешния кръг на Учителя, които стават посветени, могат да обучават много Ангели, без те да падат на Земята и да изучават тези уроци на страданията. Учениците мога да вършат във вътрешни полета изключителна работа и Служба на Учителя, но това се отнася към друг момент, към друга лекция.
По време на съня Душата изчезва, освобождава се от скритата енергия на егото и се зарежда с нови сили за борбата. В тази връзка искам да ви обясня, че ако не беше сънят, тялото щеше да руши все повече Душевния Устой и щеше да завладее и обсеби Душата. Но, както виждате, сънят е голям помагач. Разбира се, той помага и в много други отношения и много по-дълбоко, особено на Посветените, защото те са извън борбата, сънят помага по друг начин. В тази връзка искам да ви обясня, че тези хора, които по собствено желание се подхвърлят на безсъние, ще бъдат атакувани на първо време от халюцинации, а тези халюцинации и призрачни видения са въведение към безумието. Само тук Душата може да извоюва своя Вечен Покой, след като победи тялото и неговата скрита енергия по законите на Мъдростта.
Нашите Души са били създадени – както казах миналият път – в света на Ен Соф. Това е отнело много време и чак в последствие са създадени звездите и галактиките. (В някои лекции, ако Учителя ми позволи, ще ви разкажа по-подробно за самото Сътворение на Душата.) И понеже Душите са произлезли от много високо поле, и затова те търсят Възвишеното и Първично битие – това е желанието да даваш.
Тука искам да ви обясня един деликатен момент. Така, както и в изучаването на Истината от търпеливите хора, искам да ги предупредя – истински търпеливите, разумните, любящите. Има един много деликатен момент (за който ще говоря повече в другата лекция, изглежда противоречие, но всъщност няма никакво противоречие): Истината не търпи никакви крайности, тя никога не изпада в крайности, тя не е нито на страната на Доброто, нито на страната на злото; нито на страната на Любовта, нито на страната на Мъдростта – тя е в много по-високо поле, в много по-висока степен на равновесие. Любовта може да ви даде много високо равновесие на живота, но Истината ще ви даде от много по-високо измерение. Истината допуска само един компромис, само една крайност, това е: Да отдадеш живота си на Древния изцяло. Единствената крайност, на която можеш да се отдадеш до крайност. Това е единственият компромис, който самата Истина допуска. Другият път ще говоря повече по този въпрос.
Другият важен момент във връзка с Душата, който искам да ви обясня, е следният: в Душата има една скрита и разумна мъка, тази мъка няма нищо общо с мъката на света. Това произлиза от следния Окултен факт: когато Душата е пробудена, тя вижда, че получава изобилни блага. Тя получава, получава, получава – толкова много, а вижда, че няма какво да даде. И в сърцето ѝ се заражда тази мъка, за която ви говоря. В последствие Душата започва да се стреми към истинската Мъдрост – става въпрос за Божествената Мъдрост – за да може да дава. (Става въпрос за истинско даване.) По този Път Душата се избавя от тази мъка и болка. (Това е метод.) И тогава тя става така наречената Предана Душа – ето мястото на Предаността.
Другият важен момент, който искам да ви обясня, става въпрос за света на Ен Соф: в света на Ен Соф Душата е нямала възможност за избор. Тя е била пълна с живот. Но не е могла да дава, а тя е искала много да дава, за да сподели своето изобилие.
Тези неща, за които ви говоря не са религия, нито наука, даже, ако отидем по-надълбоко, нямат нищо общо и с Вярата. Тука Вярата и религията нямат значение. Тук същественото е в Духовното Разбиране, което в последствие ще разберете, че е над Вярата, над Смирението и нещо много повече. Значи, тука същественото е в Духовното разбиране, в Истинското разбиране, а Вяра без такова разбиране, е наистина сляпа. Всичко това означава, че не съдбата, не вярата даже и не религията определят нашия живот в Дълбочина, а това, което ще обяснявам и в последващи лекции Духовното Разбиране, което надминава мярката и на Окултно разбиране, и на Кабалата. И затова Учителя казва, че: „Има една наука над Кабала – това е Истината“. (Той я поставя над Кабалата и над самата Окултна наука.) Това означава, че тази дума е Ключ. И аз постепенно ще се спирам и на нейните букви, за да можем да влезем по-дълбоко в нейната Вътрешност, в нейната Книга.
Нашето Духовно Разбиране определя всичко, което произхожда в живота ни. Значи: не това, което е писано, не това, което ще бъде писано, не Вярата, а (пак повтарям) нашето Духовно Разбиране определя всичко, което произхожда в нашия живот и което ще произхожда в бъдеще.