Абсолют, Бог, Мистерия

Единствената Реалност е Неописуемият Абсолют.

Абсолютът съществува в Себе си, а Бог е само част от Него, Негова част.

Бог е Абсолютният съществуващ и Той не е ограничен нито от Начало, нито от край.

Абсолютът е предвечно съвършенство – Той Самият не се нуждае от светове.

Надвсемирният и Предвечният Абсолют е трябвало да стане достъпен и Той слиза в Бога като качества, белези и като Управител на Вселената.

Абсолютното Битие е Божието съществуване.

Нищо извън Него не съществува.

Всичко извън Бога е двойственост.

Аз съм Той и Той е Той.

Цялото Битие е едно въображение във въображението.

Истинското Битие е единствено и само Бог.

Всеистинният не е като нищо друго и нищо не Му е равно.

И когато Всеистинният иска нещо да съществува, Той му казва: „Бъди!“ – и то веднага става.

Бог е по-силен от цяла армия. Не съществува нещо, което може дори само да Го докосне.

Абсолютното Небитие е Несъществуващо от самото себе си и по никакъв начин не може да се обхване.

Бог е оставил да се изяви онова, което преди това е било заложено да съществува.

Истинското Битие е Негово и правилата на всички неща в света са подчинени на Него.

Само Той прави невъзможното възможно.

Нищото е Реалността.

Бог е създал всички неща от Нищото. „Нищо“ означава, че то навън е нямало видимо съществуване.

Създателят съществува в Самия Себе си, в Своята Реалност.

Той е само Той – Издигнатият над всяко сравнение.

Всички неща са език на Реалността. Те възхваляват – Реалността.

Абсолютната Реалност не е ограничена от нищо.

Абсолютната Реалност е тази, която прави, определя, разпределя и организира всички неща.

Тук на земята ти си неговата форма, а той е Твоят Дух.

Вие сте съединени с Него, както вашата форма е съединена с вас.

Той е вашият Направляващ Дух.

Той обхваща вашите външни и вътрешни части, а после и след външната част.

Няма нищо освен Бога и затова ние не можем да съществуваме извън Него.

Ти не си ти, ти си Той, но Той без тебе и това не означава, че ти си нещо съществуващо, но това значи, че ти никога не си бил и няма да бъдеш. Само Той е.

Ти нито изчезваш, нито продължаваш да съществуваш; Ти – това е Той, но без всякакви ограничения.

Няма съществуване без Неговото присъствие, това означава, че съществуването на нищия е и Негово Съществуване, т.е. всичко е Негово съществуване.

Всички сътворени неща са Негово съществуване и когато разберем това напълно, тогава и в този, и в другия свят ще виждаме само Него.

Всички нива на реалността се коренят в Божеството.

Бог е създал субстанцията, но Той е над нея.

Бог обитава нещата, но светът не съдържа Бога.

Бог е над Вселената, но тя не е разделена от Него, по тайнствен начин Вселената е поместена в Него.

Никой не Го възприема, освен Той Самия.

Човек, който е потопен в Бога, вижда и чува чрез Бога.

За този, който е узрял в Бога се казва: „Аз съм слухът, чрез който той чува, Аз съм зрението, чрез което той вижда“.

Когато човекът вътрешно се пречиства, тогава Божественото постепенно се привлича към Самото Себе си.

Аллах е устроил слънцето като светилник, за да дава на хората светлина.

Космосът е всичко, което не е Бог.

Аллах е стабилен във всяка промяна.

По Волята на Бога нещата, които са били в Невидимия свят, са излезли навън.

Войната, това е неспособността на хората да изявят своята Божествена природа и затова войната идва да ги учи.

Вселената винаги е присъствала вътре в Бога, тя е реалност вътре в Него.

Всичко сътворено се нуждае от поддръжка.

Несътвореното е самодостатъчно в своето си битие.

Коранът е реч на Бога.

Красивият сън е от Бога.

Вселената е резултат на Божието Въображение, което е проектирано във времето и пространството. Това въображение се е облякло с образи и форми.

Творецът е станал Творение, Скритият е станал изявен; Езотеричният е станал екзотеричен – външен.

Той е Творец и творение.

Битието е относително, то е подобно на идеята изток-запад.

В Началото Бог е живеел в Безначалната вечност.

Първо е бил само Бог, после Той е създал конкретни същности: Луцифер, сина, Боговете…

Ограничението Битие се нарича свят и вселена – трон на Бога, тук Той слиза.

Сам Бог избира кого да води в правия Път, защото Той знае нещата отвътре.

В Бог има 70 хиляди завеси от Светлина и тъмнина, и ако Той ги приповдигне, Неговото ослепително величие би изгорило всичко, и затова ние виждаме Бог, както Той ни вижда.

Във всяка от формите Бог е явен; във всяка от формите Бог е скрит.

Всичко, което съществува, е Негов печат.

Бог ни води във всички наши постъпки, но не ни води, както ние искаме.

Във всяко изпитание се обръщай към Бога.

Бог всеки миг е пред теб.

Аллах е най-великата Свещена Книга, но ако ни позволи да Го четем.

Който е разгневил Бога, тогава за него няма място в света, където да се скрие.

Човекът е длъжен да вижда Бога във всичко.

Да видиш скрития смисъл, значи да съзреш Бог в нещата.

Чрез Себе си, Той се вижда в Себе си.

Скритото съкровище, наречено „Бог“ е закопняло да бъде познато и от Него е произлязло диханието на състраданието.

Нищо извън Бога не съществува: Всичко е в Него.

Неговата Единност е така съвършена, че няма недостатък.

Във всяка форма Бог е явен и във всяка форма Бог е скрит.

Във всяко същество има Негов печат – явен и скрит.

Няма нищо само по себе си – всичко е дихание на Неговата реалност.

Няма нищо само по себе си – всичко е пулсация на дихание, Единната реалност.

Материалната Вселена е само едно бледо отражение на Бога – аш-Шабах – призрак, лишен от самостоятелно съществуване.

Материалните неща са създадени и необходими заради себепознанието.

Бог описва Себе си за нас, чрез нас.

Божият завет гласи: Вярвай в Бога, а не в причините!

Не съществува никакъв друг деятел освен Бог.

Бог пребивава и в двете състояния (битие и Небитие) поравно.

Бог се явява дихание в ограничен вид, за да бъде осъзнат.

Коранът е реч на Бога, който никога не престава да говори.

Бог изрича пълнотата на всички неща, освен Себе си.

Вселената е малкият образ на Бога, а човекът е малкият образ на Вселената.

В Битието нищо не може да възникне и нищо не може да си отиде без Волята на Бога.

Няма дело, което да не е дело на Бога.

Краят е само с Него и Той е краят.

Той е Всесъществуващ и с Него няма край.

Бог е сега, както е бил и преди.

Той е Един. Той е Сам и без самота.

Той не е назован с име, защото Той просто е Той.

Той е Първият без нищо друго преди Него. Той е последният без нищо друго след Него.

Той е знаен и ясен във всичко, което е скрито.

Той е Видимият и Скритият.

Никой не може да Го види нито с очите си, нито с вътрешното си око. Нито някой може да Го възприеме със сетива, ум, интелект или въображение. Само Той може да види Себе си. Само Той може да възприеме Себе си.

Никой не може да Го узнае; само Той може да узнае Себе си.

Той вижда Себе си чрез Себе си. Той възприема Себе си чрез Себе си.

Това, което Го крие е Неговата единственост.

Булото, което Го скрива, е собственото Му същество.

Той крие Себе си чрез Себе си и затова никой друг не може да Го види.

Когато е изпратил пророк, Учител, Той е изпратил Себе си от Себе си за Себе си. Без никаква друга причина освен Себе си.

Никой не може да Го види, защото те не са отделени от Него.

Той е изпратил Своята Същност от Своята Същност на Своята Същност.

Ти без себе си – това е Той. Ти си Той и Той е теб.

Ал-Халладж е видял себе си в Бога, видял е своята същност в Бога. Те са достигнали до Бога. Те са вечни – Ал-Халладж, Баязид Бистами. Те са осъзнали, че има само Бог, само Божия Същност. Има само съществуване на Бога.

И болният и нуждаещият се, това са Той. И твоето същество, това е Той.

Всички елементи, всички събития, това е Той.

Бог е в близостта и в отдалечаването, все е Той.

Нищо не се обединява с Него освен чрез Него.

Само Самият Бог може да изрече „аз съм Бог“ и това се е случило в Тот и ал-Халладж.

Не то достигат погледите, ала Той достига погледите.

Не Го достигат погледите, защото са сътворени. Сътвореното е временно.

Няма нищо друго освен Бога. Всичко друго е нищо. Има само Той.

Този, който вижда нещо друго, освен Бога, не може да Го види.

С търсене не се намира Бог, но все пак тези, които са Го потърсили, Го намират.

Бог съществува и никой друг не съществува. Той е сега, какъвто е бил винаги.

Нещата нямат битие. Те са Той. Всичко е Той.

Всичко, което се случва, е само Бог, защото няма нещо извън Него.

Никой освен Него не може да Го види.

Няма никой, който е Невидим за Него.

Той е явният, Който се показва на Самия Себе Си.

Той е потайният, Който се превръща в преграда пред Самия себе си.

Ал-Халладж: „Нищото изчезва в Нищото“.

Бог е роден от Себе си от собствената Си дълбина.

Само към Бог се привързвай и Бог ще се грижи за твоите дела.

Чувството, че постоянно се намираш пред Бога, е осъзнатост.

Мощ, това е състояние на най-голяма близост до Бога.

Абсолютната Реалност е от Всемогъщия Бог, чиято Природа не може да се обхване от ума и на която не трябва да се приписват качества.

Бог беше и нищо не беше с Него, веществото не се съпровожда от Бог и затова не може да Му се дава Име.

Всяко движение е движение от успокояващото Несъществуване към Съществуването.

Нещото е движението, което се ражда от Неподвижността.

Бог вижда Себе си чрез Себе си.

Пътят и средството за вечно спасение се намират в близостта с Бога.

Бог е Нищо, но всичко е от Него.

Бог е Независимият, от Който всичко зависи.

Чистотата е заповед на Бога.

Бог описва Самият Себе си на самите нас чрез самите нас.

Бог е Скритият, Изявеният, Творецът, Творение Вътрешно, Външният.

Ако нямаше сътворение Бог – Скритото Съкровище – щеше да остане скрито.

Божиите Имена и качества, Същността

Мистерията е чиста Непознаваемост, Абсолютно Неизразима Същност.

От тази Неизразима Бездна са слезли Божиите имена.

В тази Мистерия е скрито съкровище – Абсолютът.

Божиите имена са пътеки, водещи към Бога и способ за възвисяването на човека в Божията Реалност.

Божиите имена съществуват извечно в Божията същност, те са същността на Бога, те са качества, наречени са още арбаб – господари – те шестват в световете.

Чрез тези качества Бог ни описва Себе си в самите нас, чрез нас.

Чрез своите качества скритото съкровище – Бог – закопнял да бъде познат.

Качествата са Негови вечни същности, те са били скрити в Неговата Вечност, но по-късно са закопнели да бъдат разкрити, за да бъде познато това съкровище, като дихание на състраданието.

Всеистинният е Абсолютната Реалност.

Само качествата Му могат да бъдат познати – Неговите съвършени качества.

Вселената не е създадена от Същността на Бога, а от Неговите действия и качества. Тя е създадена от Божието повеление.

Качествата са дихания на Божието състрадание.

Навред е Божието Име.

Бог заслужава името Скрит и Явен.

Божието Име Аллах е Скритият Изявен.

Аллах е изцеляващото Име.

Името Аллах е равно на името ар-Рахман – Състрадателният, Всемилостивият.

За да разбереш Тайната на живота, единството на нещата, трябва да познаеш тайната на думата „хайра“ – релаксиран, смаян, омаян, изумен, отнесен от света, но тънко буден и невидим за околните.

Хайра е този, който има в себе си чиста жива вода – чист, скрит живот, той е, който вижда ясно. Той е есенциално същество и жива вода.

Първата ви дума да е Бисмиллях – едно с Името на Аллах.

Единицата е вид цялостна форма.

Хай – Вдъхващият живот.

Характерът се образува с Имената Божии.

Ние самите сме качествата, с които описваме Бога.

Всяко име, което не се произнася, остава без функции.

Аллах е Името, което посочва самата Божествена Същност, в нея са всички качества.

В света Сам Бог е Велик предводител. Той съединява всички имена в Себе си, събира ги.

И прекрасните Божии имена действат във Вселената със своите качества, но Пресвятата Божествена Същност пак си остава скрита и недостижима.

Същността е останала скрита за съществата от Вселената. Божиите Имена действат, но Същността е останала скрита.

Той не е съставен от Име и не е именуван, защото Неговото Име е Той и Той е именуван Той.

Качествата, нито са Той, нито са нещо различно от Него.

За Неговите имена и качества може да се мисли, но те са само указания, а не Същността Му – Тайната Му.

Атрибутите Му са: Жив, Покоряващ, Милостив, Благ, Любящ, Търпелив, Мъдър Свидетел, Слушащ, Виждащ.

Действията Му са: Възкресяващ, Обхващащ, Приемащ, Пазител, Дарител, Победител, Възвеличаващ, Унизяващ, Съдия, Умъртвяващ, Препятствуващ и т.н.

За Същността Му може да се каже нещо и то само условно: Той е Аллах, Бог, Пресветият, Неизменен, Велик, Явен, Скрит, Истинен.

Сам Бог е казал на Мохамед, че има велик ихляс 7 – велик характер, голяма искреност, велико качество и сам Бог го казва за Мохамед, мир за Него.

Тези Божии имена съществуват извечно в Божията Същност.

Те са самата Същност, но тя ги превъзхожда навътре в Мистерията.

Тези имена са господари на живота, но Мистерията е над живота.

Ние познаваме тези имена, само чрез познаване на себе си.

Имената са нашите собствени скрити същности, в нашето древно състояние.

Ние живеем в мистерията на една чиста Непознаваема Същност. Тя е Непредсказуема, Неизразима Същност.

Този Неизразим е Пречиста светлина, но ще бъда ли аз верен на тази Светлина?

Той съществува в Несъществувание – Велика Бездна, а от нея е произлязло скритото съкровище, което е Бог, и което се стреми всички да Го познават.

Това скрито същество Бог ни говори много странно, с намеци.

Същността е самостоятелна и всеединна.

Делението е в проявения образ, а не в същността.

Образ и подобие, това е степента на Божественост.

В тази Божественост е Цялостният човек.

Божията Същност може да говори само с намек.

Само Великите Учители и Великите посветени имат в себе си нещо от същността на Бога.

Бог е вътрешна същност, която се проявява като външна; и външна същност, която се проявява като вътрешна.

Бог става специален поглед, ако влезе в твоята същност, и тогава цялата ти същност става поглед.

Любов, Мъдрост, Истина, Милост

Ако ти любиш един човек за неговата красота, ти любиш Бог в него, защото Бог е прекрасното същество в него.

Подтикът към движение е винаги Любов.

Движението, което представлява присъствието на самия свят, е едно движение от Любов.

Ако я нямаше тази Божествена Любов, светът нямаше да бъде създаден.

Движението на света от несъществуване към Съществуване е едно движение на разкриващата се Любов.

Бог казва: „Моят слуга се приближава все повече и повече до Мен чрез усърдни, угодни Мене дела, докато Аз го възлюбя; а когато го възлюбя, тогава Аз съм Окото, чрез което той вижда и Ухото, чрез което той слуша; и ако той се приближи до Мен една педя, Аз се приближавам до него цяла крачка; и ако той идва при Мен вървейки, Аз идвам при него тичайки“.

Който е искрен в Любовта си към Бога, Бог го дарява със Своите Имена.

Такъв човек бива надарен с непотребността от нещо, което е различно от Бог, с извисяването чрез Бога, с даването чрез Божията Ръка, със съхранението чрез Окото на Бога.

Истината (Хакк) е Съществото, което съществува чрез Себе си и в самото Себе си.

Истината е Абсолютното Битие, което не е ограничено от нищо друго, което не е причинено от нищо друго и дори не е причина за нещо друго.

Истината е Създателят на всичко причинено и всички причини. Тя е Пресветият Цар, Безначалният и Вечният.

Който Ме иска, Който Ме търси, той Ме намира, който Ме намери, той ме обиква, който Ме обикне, той се влюбва в Мен; който се влюби в Мен и Аз се влюбвам в Него.

Дори и когато отричаме Бога, Той ни люби.

Прави всичко, което Бог обича.

Бог ви е възлюбил, това означава, че Бог е възлюбил Себе си.

Само Любовта може да дешифрира Битието, понеже тя е Неговата Същност.

Ако Любовта към Бога е искрена, тя познава Бога, защото искрената Любов отстранява човека, тя е цялостна, тя се поглъща от Бога.

Любовта е движещата сила на Битието и Вселената. Ако не беше Любовта движението се прекратява и нищо не би съществувало.

Той те е призовал завинаги, това е Неговият начин.

Нечистото сърце е неспособно на каквито и да е постижения.

Който не възлюби Бога цялостно, той става враг на себе си.

Ако Бог те възлюби, ще ти даде знание да Го познаеш.

Любовта към Бога снема покривалото от Него и човекът Го вижда, опознава – така човекът стига до Истинското разбиране и до общуване с Тайната.

Любовта към Бога е първата степен на избраност, тя е доказателство за вярата в отсъстващото (скритото) и когато човекът на Любовта вкуси от това скрито, в сърцето му се разлива Безгранична светлина.

Любовта се намира в осъществената Мъдрост. Мъдростта е печатът на Любовта.

Любов, която не е узнала пътя си, няма Мъдрост, тя не е осъществена.

Когато човек достигне до степента Любов към Бога, той вече слуша чрез Бога, вижда чрез Бога, говори с Него и чрез Него.

Човешката Любов играе второстепенна роля в живота и затова тя не постига истинско познание.

Който люби Бога, отстранява собственото си невежество, собствената си завеса и собствената си самозаблуда.

Любовта е Неизразимата, Непредсказуемата, Непознаваемата Мистерия на Бездната.

От тази Велика Бездна е произлязло скритото съкровище – Бог.

Който е познал Любовта, той е постигнал тайната на своята лична Божественост – така човек заживява в Бога.

Бог се сътворява в неизменната Любов на своите вярващи.

Същността на Любовта е в нейната вечност и постоянство.

Любовта е Тайната в човека, която унищожава света.

Любовта, вътре в нас, е израз на Бога.

Любовта съществува скрито в нас от прадревни времена.

Движението, което се състои от съществуването на света, е движение на Любовта. Ако не беше тази Любов, светът нямаше да може да получи своето външно съществувание.

Движението на света от Небитие към битие е движение на Любовта. Защото Съвършеният бива любен заради Него Самия.

Бог е създал света за да бъдат проявени имената Му и Любовта Му

Любовта на Бога към хората, това е отношение на съзидание, независимо дали човекът е в Битието, или в Небитието.

Любовта не е нещо друго, освен Самият Бог.

Милостта на Бога включва всяка преценка.

Божият гняв и Божията Милост, това е все една и съща реалност – реалността на Бога. Сам Той ги управлява.

Бог е нарекъл Себе си Господ, Милостив, за да ни разкрие намерението си към нас.

Любовта е среща на явното с явното и на скритото със скритото.

Любовта е среща на отсъстващото с отсъстващото, на тайната с тайната, защото в тебе е това, към което се стремиш.

При истинската Любов към Бога човекът става съзнателен, докато при другата любов човекът губи съзнателността си.

Който има Любов към Бога, излиза от човешкият род и се връща в чистата си същност.

Природата на Мъдростта е неизменно духовна.

Мъдростта е път на Божието Вдъхновение.

При Енох Мъдростта е свята; при Авраам Мъдростта е възторжена; при Ной Мъдростта е трансцедентална; Мъдростта при Исаак е Истина.

Тънка е Мъдростта. в словото на Исмаил, сияеща е при Юсуф, сърдечна е при Шуаиб, съдбоносна е при Ездра, пророческа е при Исус, милосърдна е при Соломон, тънка е при Мойсей и своеобразна е при Мохамед.

Човек с тънко разбиране улавя бисерите на Мъдростта, той умее да различава и знае защо една Божествена форма е облечена в човешка форма…, и вижда скритото в тази форма, и достига до знание, което е недостъпно за тези от земята. Това е скритият Мъдрец.

Мъдрецът често ползва думи, които са като думите на другите хора, но в тях има нещо, което не е от света и само определени хора разбират това.

В този свят Мъдростта на всяко същество е част от Неговата Мъдрост.

Всички Мъдреци, които са слизали в света все са гностици – откровения на Аллах.

Мъдрецът е организиран принцип на Бога и Неговата Божествена изява.

Той ръководи всичко според Великата си Мъдрост.

Мъдрецът вижда вътрешността на нещата.

Всяко учение, без тайния си метод, е толкова далече от Мъдростта, колкото акробатичните подскоци на маймуната, от полета на Орела.

Всичко е в Ръцете на Бога и то служи на Неговата Истина.

Бог е, Който наставлява човека отвътре на правия Път и го учи на Истината.

Само този, който е познал Истината, може да прониква в същността на нещата.

Думата „субстанция“ означава корен, а „корен“ означава Истина и затова, ако ние искаме да имаме корен, трябва да изберем Истината.

Когато ал-Халладж е казал „Аз съм Истината“, той го е казал, защото му е било позволено, защото той е бил съединен с Истината.

Когато ти си Той, ти познаваш себе си, и познаваш, че си Истината.

Ти не си осъзнавал, че ти си Истината, и че няма нищо друго освен Истината, и че Истината, това си ти.

Мислите са истинни, ако могат да те отведат до Бога, до Аллах.

Само Бог ни учи на това що е Истина.

Истинските връзки са отвъдни. Те са отвъд света...

Чистото Слово има в себе си Неземна природа, то е изход от света.

Чистият трябва да се стреми само към Истината, това е единственият Път, по който върви Чистотата и от който не трябва да се отклонява.

Всеки Път води към Истината, но въпросът е в това, как да откриеш Истинското знание за този Път.

Бог сътворява Сам Себе си в Истинния човек.

Истината съхранява и храни тънките, човешки същности и затова е създадена тя.

Истината е чист и висш разум и който познае този разум в себе си, познава и своя Създател.

Истината е трон – мястото, в което Бог се утвърждава.

Мястото на обучението в Истината се съдържа в Съкровеното.

Бог ни казва що е Истина и Той ни учи.

Самият човек е истинската книга.

Това, което съдържа всичко в себе си, е Истинският човек.

Истинският човек може да бъде водач на цял народ.

Външната част не е истинският човек, тя може да се нарече само форма на човека.

Някои дълбоки Истини могат да бъдат обяснени с мълчание, а други – с тайно слово.

И мълчанието е способност и тайното слово е способност.

Сърцето

Сърцето е духовният елемент в човека, мястото на добрите качества и носителят на Разума, който се възприема като един вид шесто чувство или Божествена Светлина.

Сърцето е също и мястото на интуитивното познание – марифа – място на откровението.

Сирр – Тайната, Мистерията, Дълбинното в ядрото на Сърцето, може да се превърне в носител на виждането за Бога, на виждането за блаженството.

След като Бог създал твоето тяло, Той положил в него една Кааба и това е твоето Сърце. Където и да отидеш, сърцето е твоята Кааба, твоят храм.

Бог положил Сърцето като най-ценния дом за вярващия.

После Той обявил, че нито Небето, където е Божествената Кааба, нито земята, на която е земната Кааба, могат да Го обхванат. Това е способност единствено и само Сърцето на Неговия вярващ слуга.

Бог е казал: „Виж, това е едно предупреждение за онзи, който има сърце“, защото сърцето се променя в зависимост различните форми на изява и качества 8.

Съвършеният човек е Сърцето на Битието, чиято форма носи светът.

Макрокосмосът (светът) е формата на външното царство за човека, а човекът е Сърцето на тази форма; и аз нямам предвид никой друг освен Съвършения човек.

Сърцето или Окото на човека никога не вижда нещо друго освен формата, която му представя неговата вяра за Бога.

Богът, Който Се явява в представената от вярата форма, е Богът, чиято форма се обхваща от Сърцето и Който Се е изявил в сърцето, за да може вярата да Го познае.

Сърцето е орган за постижение на религиозната Истина.

Който умее да диша, става пазител на сърцето си.

Който обича Бога, не допуска странници в сърцето си.

Който има контрол, сърцето му пее и танцува.

Само този, чиито очи на сърцето му са отворени, ще разбере тези думи.

Чистото сърце е чисто огледало на Бога.

Единственият дом, който може да приюти Бог изцяло, е твоето сърце – считай го за скрития гост.

Тялото е на ниско развитие в сравнение със сърцето.

Изявата е видимата светлина на Скрития за сърцето.

В сърцето на цветето има танц, но трудно уловим.

Когато започнеш да се отделяш от света, истинската светлина започва да навлиза в сърцето ти.

Дълбинно, в необикновената Тишина, е скрито Сърцето на Словото.

От това Божие Сърце се излива словото върху избраните.

Любовта е методът, тя отключва заук – вкусването на Бога.

Инструментът за вкусването – познаването на Бога – се случва в сърцето на мистика.

Истинската молитва, това е умението целият да се превърнеш в сърце.

Чистото сърце е духовен дом, Небесен дом.

Първият Адам (Хакика Мухамадия) и Съвършеният човек

Хакика Мухамадия (Първият Адам) не е нито съществуващ, нито несъществуващ, нито преходен, нито вечен. С преходното е преходен, а с Безначалното – безначален.

Ако наречеш Хакика Мухамадия свят, ще бъде правилно; ако го наречеш Вечният Бог, също ще бъде Истина. А, ако не го наречеш нито свят, нито Вечния Бог, а една появяващата се безтелесна Реалност (Манна), всичко това ще бъде правилно.

В Хакика Мухамадия се разкриват всички видове форми и образувания, цветове и начини на съществуване.

Хакика Мухамадия обхваща всички понятия и всички съществуващи неща като цяло без никакво ограничение.

Един от учениците на Ибн Араби казва: „Хакика на всяко създание е неговото място в Представата на Бога. Хората на Пътя наричат това „присъствието в идейния свят“, докато другите, философите го наричат „нещото“.

Ако не съществуваше този Божествен принцип и тази Първична Субстанция (в Духа на Бога) не беше разбрана, тогава съществуването на създанията нямаше да бъде възможно, след като той (принципът) е бил немислим и несъществуващ.

Единствено и само Първият Адам (Хакика Мухамадия) е Божий наместник на земята; докато останалите Съвършени хора, които се появяват като него в материалния свят, са само негови представители.

Ако Адам в света, в който той е поставен като Божий наместник, не беше видим във формата, заради която е направен такъв, той нямаше да бъде Божий наместник; и ако не носеше в себе си всичко онова, което искат онези, над които е поставен да има власт, защото са зависими от него, той нямаше да бъде Божий наместник на земята.

Ето защо Адам трябва да притежава всичко онова, от което се нуждаят зависимите от него създания. Защото, ако не го притежава, той няма да бъде Божий наместник за тях на земята.

„Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат“ 9.

Съвършеният човек е единствената Същност, макар че по отношение на своята индивидуалност е различен.

Човешката Същност има различни форми на изява: в „света на Всемогъществото“ или „света на Духовете“ тя бива наречена „Универсалния Дух“ съответно „Всеобхващащия Дух“.

Универсалният Дух бива наречен още „Първият Разум“ или „Първият Адам“, в ангелския свят – „Универсална душа“, а в материалния свят като – „Адам“, който се обозначава като Първия човек съответно – „Бащата на всички хора“.

Съвършеният човек е Сърцето на света.

Затова това наместничество може да се изпълнява само от Съвършения човек.

При създаването на Втория Адам Бог обединил двете си Ръце само заради това: за да го повдигне.

И това сътворение и почитане са същността на обединяването на две форми на изява, а именно: формата на изява на света и формата на изява на Бога.

Бог научил Адам на всички имена 10.

И така съдържащите се в Божествената форма имена, получили битие в тази човешка изява, и благодарение на този начин на съществуване, те притежавали положението на Всеобхващащия и Обединяващия. Именно чрез това положение Бог успял да опровергае ангелите.

„И когато твоят Господ рече на ангелите: „Ще създам на земята наместник.“ – рекоха: „Нима ще създадеш там някой, който ще сее по нея развала и ще лее кърви, докато ние Те славим с възхвала и възнасяме Твоята святост?“. Каза: „Знам, каквото вие не знаете“ – Коран (2:30).

„И научи Той Адам на имената на всички [неща], после ги представи на ангелите и каза: „Съобщете ми имената на тези [неща], ако говорите истината!“ – Коран (2:31).

„Рекоха: „Всечист си Ти! Нямаме друго знание, освен това, на което Ти ни научи. Ти си Всезнаещия, Всемъдрия“ (Коран 2:32).

„Рече: „О, Адам, съобщи им имената!“ И когато им съобщи техните имена, каза: „Не ви ли рекох, че знам неведомото и на Небесата, и на земята, и знам какво разкривате и какво сте потулили?“ (Коран 2:33).

В Адам били въплътени такива имена, които ги нямало при ангелите; затова те не възхвалявали и не почитали своя Господ така, както Адам Го възхвалявал и почитал.

В тази връзка Пророкът е казал за Адам, който представлява обобщената изява на Божиите атрибути, а именно Същността, качествата и делата: „Аллах е създал Адам по Свой Образ и подобие“.

Бог позволил външната форма на Съвършения човек да възникне от реалните същности и формите на света. Неговата вътрешна форма обаче Той оформил по подобие на Своя Собствен Образ.

Чистото служене, което не е смесено с Божествеността, е възможно само за Съвършения човек; както Божествеността, която е без каквото и да е служене, е присъща само за Бога.

Който съществува във формата на едно нещо, в неговата форма е същото това нещо, така че онзи, за когото това се отнася, познава онзи, в когото е, именно чрез този акт на възприемане, чрез който той вижда своята собствена форма. Препокриването е цялостно.

Подобният на Бога Образ в човека отговаря на степента на Съществуване на Божественото в него.

В това благородно Всеобхващащо създание, какъвто е Съвършеният човек, Бог дарил с битие всички Свои Имена и Реалните същности на всички неща, които са произлезли от Него в отделения от Него макрокосмос.

Бог превърнал Съвършения човек в Дух за макрокосмоса (света), а заради съвършенството на неговата форма – и в господар на небето и земята.