Дух, Душа и Слово

Универсалният човек е чисто Слово – изначално слизане на Бога

Първо Бог е сътворил Духа, посредника, в процеса на сътворяването на Вселената, тъй като чрез него се изявява Божието слово.

Връзката между Бог и Вселената е Словото – първичната обясняваща същност.

Няма пророк, светия, само Бог е действащият. Бог е Словото на човека, Той е изпратил Себе си, със Себе си към Себе си.

Всеки посветен е Логос – Божие Слово.

Бог може да даде сила на Словото и Той може да отнеме тази сила.

Ти си Негова форма, а Той е твой Дух. Той е движещият – твоят Дух.

И мълчанието е способност, и тайното Слово е способност.

Духовете са само излияния на Божието Величие.

Бог съществува само ако е утвърден в твоята душа.

Душата е първата създадена книга, в нея е била начертана цялата Вселена.

В душата присъства нуждата от Създателя – Чистата Божествена Любов.

Чисто любящата душа, това е Неговата собствена Същност.

Душа без Истина винаги ще бъде обхваната от ограничения.

Някои суфи наричат душата „ясна книга на свидетелството“, други я наричат „Божествен трон“, а трети – „Огледало на Истината“.

Душата, тя не е сътворена. Душата идва пряко от областта на Божието повеление.

Душата е продължение на Бога. Тя е Божие повеление за установяването и поддържането на реда във вселената.

Някои суфи наричат душата „Първият Учител“.

Душата е ясната книга на Бога, тя е скритият скрижал. Бог иска да следваме Скритото.

Душата е пазителят на великите тайни на живота.

Душата е притежателят на Бога.

Душата е осветяващата страна в човека като същество.

Самата душа е смисълът на тялото.

Истинският човек-душа, си избира постъпки, които пронизват небесата.

Постъпките на душата са по-дълбоки от този свят.

Звукът идва от душата.

Душите са близки, защото се познават от отвъдното, то е старо познанство.

Не заменяй душата си за развалените блага в този свят!

Познания и откровения (гносис)

Бог е създал света, за да познае Себе си и в Него да се познаят.

Много хора познават Бог но някак си общо. Те не Го познават в подробности и затова те не са съединени с Него.

Да знаеш означава да си вътре в Истината, в Бога.

Същността на същностите е ядрото на суфи, традицията и затова тя достига до ариф Биллах – знание за Бога.

Съществото е същество, ако е себепознание – ако човек е станал самия себе си.

Истинският човек е врата за постоянните Божествени откровения.

Бог дава откровения съгласно вътрешното естество на човека и неговия начин на мислене.

И така Скритата реалност става саморазкриваща се.

Това, което тук на земята е било тайна за човека, му се открива явно в другия свят.

Всеки гностик достига Единното съвършенство.

В края на пътя няма нищо, което да не е присъствие на Бога.

Истинският гностик започва да вижда Бога преди всичко останало.

Гностиците казват: Само Бог вижда Бога.

Този, който не е вкусил от Бога, не може да Го познае.

Този, който не е вкусил, той много трябва да чете, да се пречиства и обучава.

Да разбираш означава да познаваш себе си, а и да познаваш Бога.

Самопознанието се случва, когато егото изчезва.

Мохамед е казал: „Аз познавам моя Господ, чрез моя Господ“.

Влюбеният в Аллах заема високо място, но ариф или гностикът, чистият мъдрец заема още по-високо място.

Истинското знание не може да се придобие със собствени усилия или чрез помощта на обучение, то е плод от Бога към Бога. То е дарение, то е вкусване на Бога и затова е казано: Който не е вкусил, той не знае.

Истинското и Върховно познание не е в логиката и разума, то е вкусване на Божията Истина, то е чисто духовно преживяване.

Изначалното знание за Бога и Вселената е било разгърнато навън в пространство и време.

Познанието на Бога е неограничено.

Истинското знание е вътре в Бога, то предшества времето и пространството.

Човекът е едновременно вечен и преходен.

Човекът е вечен, когато съществува в Божието знание, в истинското знание.

За гностика знанието е откровение и чисто видение.

И ако ти си познал своето съществуване, то значи, че ти си познал Бога, а ако не си познал своето съществуване, ти не си познал и Бога.

Хората, които познават Бога, прекратяват своето съществуване и чрез това придобиват знания за Бога, но ако това прекратяване не е правилно те нищо не придобиват и узнават.

Този, който познава себе си, счита Неговото съществувание за свое съществувание.

Когато ти познаеш себе си, твоят егоизъм изчезва… и ти знаеш, че не си никой друг, освен Бог.

Ползата от познанието за себе си е, че ти разбираш и се уверяваш, че твоето съществувание, нито съществува, нито не съществува, и че тебе те няма, не те е било и никога няма да бъдеш.

Когато човекът е в състояние на невежество, той е загубил прякото си и чисто виждане за нещата.

Външното знание е свързано с преходните неща, а Любовта – с Вечните неща.

Външното знание постига несъществени неща, а Любовта – същественото: Бог.

Който има истинско знание, не допуска наличие на време.

Ако имаш дълбоко окултно знание, Бог те е дарил с него.

Знаещите Бога не Го познават, освен, че само знаят, че Той съществува, че обладава Могъщество, че е жив, служещ, виждащ, вечен, това е така, защото Той не допуска отношения в дълбочината.

Всеки познава Бога, дотолкова, доколкото му позволява неговата самосъщност.

Гносисът е Негово състояние, състояние на Бога.

Бог се разкрива на гностика като откровение и така дарява гностика (суфи) с мистично познание и състояние: Бог му е разкрил своята Същност.

Знанието на Бога не е само в Корана, то е неограничено.

Във всички учения се излъчват откровения от един и същи Бог.

Основната мярка за святост не е праведността и нравственото отношение, а ирфан – гносиса и марифа – Единството с Бога.

Пътят към Висшето познание на Бога е път безразсъден, защото се иска голяма смелост. Това е Път на голяма самоотвержена Любов и път на мистично преживяване.

Бог може да бъде познат само благодарение на това, което Сам Той разкрива за Себе си.

Той познава Себе си чрез Себе си.

Най-сурово наказание за човека е невежеството. Невежеството, това е пълното му самозалъгване.

Твоето предназначение е да бъдеш по-висш от двата свята, но е жалко, че ти не познаваш себе си.

Само Божията Любов дарява особено знание.

Всеки смисъл очаква твоето откровение.

Майсторството е да опознаеш Аллах чрез истинско знание.

Посветеният изглежда като обикновен човек, но сияе отвътре с Бог, с Аллах.

Да познаеш себе си, това е да познаеш своята Истина, своята реалност, а не собственото си его.

Ако познаеш себе си като Нищо, тогава ти наистина познаваш Бога, иначе не Го познаваш.

Никаква материя не съществува. Ако познаеш себе си без битие, ще познаеш Бога.

Мохамед е казал: Който познава себе си, познава и Бога. Той не е казал: Който отстрани себе си, познава Бога.

В познаването на себе си има дълбоко осъзнаване.

Да си се отказал от себе си, това още не значи, че си познал себе си.

Този, който е познал себе си, се е осъзнал като същество на Бога.

Когато познаеш себе си, ще разбереш, че не съществува нищо друго освен Бог.

Всичко осъзнаваш, когато познаеш Бога чрез Бога.

Бог е твоето знание.

Този, който не познава себе си, който вижда себе си като нещо различно от Него, не може да види Бога. Всяка чаша показва какво има в нея.

Няма как да знаем повече от онова, на което Бог ни учи.

Майсторство е да познаеш Бога чрез истинско знание.

Посветените са обикновени, но сияят отвътре.

Божието хранилище е пълно с тайни знания.

Той е знаещият всичко, нищо не Му е равно.

Няма по-грозно нещо от Невежеството.

Аз му дарявам живот, като Го познавам в сърцето си.

Като познавам Бога, аз Го сътворявам в себе си.

Божият промисъл може да бъде познат само чрез Божието откровение.

Ние не можем да знаем повече от това, което Бог ни е отредил.

Книгите те избират, а не ти тях.

Този, който описва Божеството, не вземайки предвид Неговата Несравнимост, Го осъжда и ограничава… и заради това не Го познава.

Чрез Себе си Той се вижда и чрез Себе си.

Никой не Го вижда: нито изпратеният пророк, нито съвършеният светец, нито спуснатият ангел Го познават. Неговият пророк е Той, изпратеното от Него е Той и Неговото Слово е Той. Той изпрати Себе си със Себе си до Себе си.

Ако се познаеш, без да имаш собствено съществуване, тогава си познал Бога.

Ангелите познават Бога като абсолютно Битие, но не го познават като явен.

Бог не престава да съзерцава и да обича човека и да го опознава.

Бог познава Себе си чрез Себе си.

Никой друг освен Него не може да Го види.

Никой друг освен Него не може да Го познае.

Не съществува разлика между Единия, Който изпраща, и Неговите пратеници, които са изпратени. Няма друго Битие освен Него.

Затова Мохамед е казал: Познавам моя Бог чрез моя Бог.

Нищо не съществува, има само Един, има само Бог. Този, който не осъзнава това, не може да познае себе си.

Който е познал Аллах и Неговата Единственост, той се освобождава от отговорностите.

Мистичното и суфи

Мистицизъм означава разбиране на тайнствата.

Съвършенството може да се постигне само чрез мистичния опит.

Единението на Мистика с Бога е завръщане в изначалното състояние, но с друго качество – осъзнаване на тайната на Битието.

Истинската Любов към Бога води до дълбоко преживяване на Бога, до първичното състояние, което е било преди сътворението и така мистикът, който го е преживял, се връща към хората, но като човек, който е осъзнат.

Мистичното преживяване фана е дълбоко трансформиране на човека от Бога, такъв човек може да разкрие тайни, доколкото е позволено.

Мистичното състояние може да се познае само чрез пряко преживяване, то не се постига чрез никакви логически разсъждения, разсъдъкът не го познава.

Фусус ал-Хикам

В мисълта и предварителното знание на Бога творенията са налице още преди да съществуват и от там те еманират – излъчват се. Мистикът се осъществява в своето завръщане там.

Женското начало е духовна същност на Мистика.

В светлината на мистицизма този свят става прозрачен. За Мистика Бог и творението се сливат в едно.

За Мистика този свят е единство на вечно и временно, на земно и Божествено, защото живее във велико Единство с Бога.

Суфи не отличава временното от Вечното, сътвореното от Божественото, защото живее във велико Единство с Бога.

Суфи вижда надалече и надълбоко, и затова пронизва всяка разделност.

Суфи вижда вътрешното Единство на нещата.

Суфи гледа вътре в нещата.

Суфи Шейхът символизира близостта, а дяволът – далечината.

Суфи е този, който гори от желание да върви в Пътя.

Ал-Рабия: Със всеки дъх приемах Бог в себе си.

За суфи нещата от този свят са като изчезнали – суфи гледа в друг свят.

Суфи има в себе си непостижимо вътрешно богатство.

Поздрав на суфи: Да ти е открит и светъл пътя!

Когато се срещат двама истински суфи, срещат се два океана. Тези двама суфи носят в себе си тайни от Океана на Бога. Сам Бог се споделя в тях и се радва, защото Сам Бог е техният опит.

Двама истински суфи – това е чиста, Божия среща. Среща на Бога с Бога, обмяната е Бог с Бог.

Велед: Нашият път на суфи е от Нищото, в Нищото.

Ал-Халладж: Когато ние бяхме пияни, гроздето още не беше сътворено.

Богатството на суфи е в Бога, а не богатство на света, което е илюзорно богатство и илюзорни владения.

Намерение, устрем, вдъхновение, извисяване, покой

Намерението съставлява Духа на всяко нещо и на всеки се въздава според намерението.

Намерението е Духът на всяко нещо.

На всекиго ще се въздаде според неговото намерение.

Всеистинният извършва делата си не съобразно намеренията, които Той е вложил в слугите си, а в съответствие с изискванията на Мъдростта, намираща се в тях.

Устремът трябва да е могъщ и незабележим.

Ако искаш да отвориш портата на Бога, трябва да имаш Божествено вдъхновение.

Всеки, който е постигнал тънкостта на Пътя си, получава свое собствено Божествено вдъхновение.

Вдъхновението е съкровище, то пробива пътя си до Бога, то е вертикално и не зависи от земни, мъртви влияния.

Вдъхновението произлиза от дълбината на уалая – уединението.

Вдъхновението е древната храна, но то е заплаха за ума, защото отнася човека в Безкрая.

Вдъхновеният човек не вижда препятствието, той вижда Бога Аллах.

Вдъхновението е дом на Духа.

Вдъхновеният човек има Тайна Врата в сърцето си към Аллах.

Вдъхновеният човек няма съдба, той има само Аллах.

Извисяването не зависи от нашата воля, а от умението да привлечем друга Воля.

Изумлението се появява, когато умът се изключи.

Сълзите пречистват погледа.

Молитвата е дадена, за да стане Аллах покой на душата ти.

Крайната точка на гностика е да стигне до състоянието на покоя.

Покоят е състоянието извън света и вселената.

Покоят е отвъд веществото. Той е насочен към Сърцето на Истината.

Добро и зло, рай и ад, живот и смърт, красиво и грозно

Няма друг Бог освен Бога – Единственият. Няма друго добро, освен Доброто.

„Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види.“ 17

Няма друго добро освен Бога.

За Бога няма зло, за Него всичко е различна степен на Истина... Но за човека има зло, то е, когато нещо противоречи на неговите възгледи и понеже той не може да го обхване, то става зло в него и го руши, но за Бог всяко зло е Истина на своето място.

Злото е проявление на това, което няма живот в реалността.

Злото е несъществуване на доброто.

Бог е истинското добро, в което няма зло.

От гледна точка на злото, злото е нещо добро, а доброто е зло.

Злото е една непълнота.

За бъде нещо зло, това не е негова собствена реалност, а Божия преценка то да бъде зло.

Злото е доминиращо в човешката природа и слабо в Божествената природа.

Когато човекът издигне погледа си над доброто и злото, ще остане само Истината.

Да си осъзнат – това е Съвършеното Добро.

В Нищото Бог е Абсолютното Добро.

В Абсолютното Несъществувание не се намира нито добро, нито зло, а само Истина и свобода.

Всяко лошо състояние на човека е ад, а всяко възвишено състояние е рай.

Бог гони нечестивия, защото той е заслужил това, защото гибелен вятър го е отделил от собствената му душа и Бог го гони, защото този гибелен вятър го води към ада, а адът е отделяне от Бога.

Когато Бог те гони, Той търси близост с теб, защото в ада ти вече си отделен от Бога, и който влезе там, много трудно се връща.

Бог ни гони с какви ли не трудности, за да постигне близост с нас.

Желанията вкарват човека в нереални условия, в нереален живот.

Да живееш означава да съхраниш чистотата си.

Смъртта не е унищожение, а отделяне от света.

Има чисти духове, които никоя смърт не може да ги размъти.

Хадис: Да убиеш човека, значи да станеш като него – убит.

„Докато умираш ти не познаваш Истинския хляб – хлябът насъщний, който е Любовта.“ – Из книгата „Мекански откровения“.

Мохамед е казал: Умри преди да умреш, т.е. познай себе си преди да умреш.

Всеистинният знае кое е красиво и кое е грозно, ние не.

Грозотата на нещо не означава, че и неговото действие също трябва да е грозно.

Хубавото понякога може да има грозни последствия.

Ангелите, изкушенията и дявола (Иблис)

Що са ангелите? Същества, надарени с битие, но лишени от материя. Те са отделен, индивидуален разум, обладаващи духовна субстанция чрез която възприемат образи и форми. Те владеят в светлите незабележими връзки (отношения), те не заемат пространство. Тяхната субстанция няма строго определено място, лишени са от форма, или специфичен образ.

В ангелското съществувание се крие благородна и неосезаема тайна.

Ангелите са духовни сили, които са скрити в способностите и органите на човека.

Ангелите не могат да видят нищо, което е по-дълбоко от тях.

Изкушението идва, за да те вкара в правия път, а не да те отклони.

В изкушението се вижда кой помни Бога и кой Го забравя.

Говори се, че Адам срещнал Иблис след своето грехопадение и му казал: „О, нещастний, ти ми внуши това, което извърших“. Иблис му казал: „О, Адаме, нека аз да съм твоят дявол, но тогава кой е моят дявол? Защото клонката изхожда от дървото… и знай, че Причината за създаването на грехопадението е в Божието Повеление“.

Наистина Иблис на кого е притежание? Иблис е притежание на Единствената Истина.

Иблис обладава светлия аспект, когато е обърнат към Бога и тъмен, когато е обърнат към хората.

Иблис е сътворен, а сътвореното не може да създава действия, защото всички действия принадлежат на Единствения Бог – Принуждаващият Бог.

В Древността Бог е принудил Иблис да приеме Светлината Му, а после го е принудил да приеме и тъмнината Му.

И в двата случая Иблис е пребивавал в Неведение – действал е само Единният Бог.

Иблис е бил Небитие, но Бог го е извел от това Небитие в съществувание и затова той пребивава тук в битието.

Най-тежката участ за демоните, падналите духове, е в това, че те са лишени да достигнат знание за Съкровеното.

Иблис е създаден от Бога, защото Бог Се нуждае от помощници за Своите цели.

Когато Иблис е бил сътворен като голяма Светлина, тогава Бог го е вкарал в своя Път, а когато Бог му е отнел Светлината, го е отклонил от своя Път.

Изповед на Сатана –
извечният враг на човечеството

Този свят е създаден за изпитание на човека, а главното средство за изпитанието на човека е Сатана.

Сатана е създаден като настойчив, хитър изкусител…, изпитващ дъното на човека, за да го очисти.

Сатана може само да нашепва изкушенията, да ги внушава, но деянията са от човека – той сам си ги върши.

Изкушенията са чрез Сатана но са изпитания по волята на Бога.

Нищо изкушимо не може да заслужи Вечността и Безкрая като дар.

Сатана е тънък, невидим враг. Само молитвите го завързват.

Сатана е създаден като войнстващо и агресивно същество.

Сатана има право да залага капани на хората.

Сатана се опитва да скрие Божията Истина от хората.

Не оставяйте пролуки за Сатана нито за миг!

Сатана събужда лошите сънища и кошмари в човека.

Сатана прави всякакви пречки за сутрешните молитви.

Той създава препятствия за сутрешните молитви на всеки мюсюлманин.

Искреното разкаяние обезоръжава дявола.

Дяволът не може да навреди на искрения на Бога.

Бог е дал власт на змията да победи човека.

Дяволът се радва на тези, които са отхвърлили Бога и Божията помощ.

Дяволът казва: „Аз нямам власт над хората, освен да ви водя в заблуждение. И ако вие ме послушате, не съдете мен, а себе си“.

Сатана казва: „Искрено отдадените на Бога, не мога да ги отклоня от Бога“.

Сатана казва: „Част от дяволите ги направих учени хора“.

Дяволът казва:

Всеки, който говори лъжи, ми е приятел.

Всеки конфликт е празник за мене.

Аз съм, който прекъсва молитвите на хората.

Аз съм, който кара хората да си отлагат молитвите.

Аз съм, който разваля настроението на хората.

Аз привързвам хората към удоволствията и земните блага.

Аз уча болните да не се молят. Казвам им: „Молитвите не са за теб!“.

Молитвите винаги заслепяват дявола.

Сатана казва: „Ако имах възможност да отклоня човека от правия път, щях да отклоня всеки“.

Иблис казал на Мохамед: О, Мохамед, и ти нямаш власт над хората поели в истинския Път.

Ти, Мохамед, можеш да призоваваш хората само към Исляма.

Ако ти, Мохамед, имаше власт да даваш вяра на хората, нямаше да има нито един безверник, но ти нямаш тази власт.

Иблис казал на Мохамед: Бог решава кой да е престъпник.

Мохамед казал на Сатана: „О, Сатана, нима е невъзможно ти да се разкаеш и да се върнеш към Бога, за да влезеш в рая? Ще ти дам слово“.

На това Сатана отговорил: „О, Мохамед, всичко е свързано с даденото ми повеление – всичко е повеление“.

Грехопадение, его, богатство, предопределение, съдба, осъждане, омраза, правилност

Няма никакво значение в кое учение си, а дали си непрекъснатият морален закон, дали си истинен в своето учение, иначе ти си в грехопадението.

Във всяко учение Чистотата е мярка, а отпадането от нея, е грехопадение.

Човекът е паднал в грехопадение, защото не е оправдал своята Вечност.

Целта на грехопадението е завръщане в Бога.

Искреността отрича личността на човека, тя се освобождава от човека и се разтваря в Бога.

Много хора бъркат саморазвитието с раздуването на егото.

Без Смирение човекът се отчуждава от Бога и от Божественото Единство.

Богатият вътрешно не се кичи с дрехи.

Нашата съдба е предопределена, но предопределена, от това, което сме самите ние.

Човекът сам на себе си е благодетел и мъчител. Човекът сам предопределя себе си, но вътре в Бога.

Ако някои се молят на идоли, то е, защото и идолите приближават човека към Бога. Всички форми – камък, дърво, животно, човек, цар, извор – всичко се отнася към Бога.

Всяка вяра е пътуване към Единния Бог.

Бог не може да се постигне с взор, но Той самият влиза във взора и постига Себе си, защото Той е тънкият и опитният. Той ни дава да Го вкусваме и оттук нататък започва истинското поклонение.

Това, което осъждаш, става твоя участ и ти вече не можеш да се отделиш от него, то става твое предопределение, твоя съдба, твоя свобода, твое избрано деяние и Бог вече ще те ръководи така както ти си искал, защото вече си се предопределил.

Нашата съдба е предопределена, но тя е предопределена от нашето мислене, от това, което сме искали и търсили в живота, това представляваме самите ние.

Кадар (съдбата), това е спирането, улавянето на хората и нещата от времето.

Предопределението осъжда хората, но чрез самите тях.

Хората се осъждат чрез собственото си неразбиране, чрез него те се предопределят.

Който осъжда нещо, той става зависим от това нещо – така той сам се осъжда. Например, ако мразиш нещо без значение какво е то: човек, възглед, идея, книга, камък, враг, ще бъдеш осъден от самата си омраза. Тя ще те осъди, защото си влязъл в нея и тогава тя те предопределя. Тази омраза е твоето собствено невежество, твое предопределение.

В Любовта предопределение няма.

Тайната на съдбата се състои в това, че човекът сам се е осъдил.

Твоята собствена омраза към нещата е врагът ти, а това е твоето невежество.

Бог господства в този свят абсолютно справедливо.

Всичко е последствия – те трябва да изтекат.

Егото е тъмна родина, водеща от мрак в мрак.

Качествата на гнева са качества на раздялата.

Гневът е знак, че ти не владееш егото си.

Егото не познава насищане, то е винаги гладно и недоволно.

Причината на всяко нещастие е тежък грях.

Няма начин да се противостои на правилността.

Не съществува път, който да не е правилен, защото не съществува път, който да не отвежда до Бога.

Страх, опасност, търпение, присъда, закрила, правият път

Страхът от Бога е защита.

Бог е Този, Който изпраща бедствието и Той е Пазителят.

Угрозата разтопява жестокостта на човека, така както огъня разтопява желязото.

Наказанието винаги е следствие на нещо, което се е случило в миналото.

Ал-Халладж казва: „Търпение е, когато висиш на бесилото, да не загубиш самообладание“.

Всички, действащи присъди в света, са присъди на Бога, дори когато противоречат на законите на света.

В действителност могат да се изменят само присъдите на Бога, защото преценката е на Неговата Воля.

Пази се от всичко, което е съмнително в тебе и наоколо.

Само когато търсиш Волята на Бога, можеш да се спасиш от Неговия Гняв.

Мохамед: Аз търся закрила при Теб от Теб.

Само като вървиш в правия Път, можеш да избегнеш падението.

Ако изоставиш правия Път, Бог ще те остави в ръцете на твоето его – и така дяволът ще те направи играчка за себе си.

Точката и буквите

Всички букви са вътре в точката – центъра.

Всички книги се таят в едно изречение.

Изречението се крие в думата, а думата – в буквата, а буквата – в точката.

Думата винаги има нужда от буквата. Думата е цъфтежът на буквата. И всички те са в точката. Точката е майка на всички книги.

Няма нищо подобно на точката. Точката е тази, която истински вижда и чува. Точката не подлежи на описание.

Точката е преодоляла слабости като: дължина, ширина, плоскост, присъщи на буквите.

Сетивата не могат да я възприемат – тя е тайнство, а те виждат, чуват и възприемат буквите.

Буквите си имат звук. А точката е без звук, тя е отвъд.

Всички букви са произлезли от сърцевината на точката.

Когато точката е изригнала, родили се буквите, а впоследствие и езиците, а точката се е скрила.

Първата същност на точката и първата ѝ външност е започнала с буквата Елиф 18.

Буквата Елиф е най-близо до точката, и затова тя е превъзходство над другите букви.

Елиф е част от Богоподобието. Точката се е родила най-първо в първата буква (Елиф) и е преляла в нея.

Точката е била принудена да роди Началото – първата буква.

Когато точката е преляла, тя се е нарекла Елиф.

Първата буква се е проявила в резултат на принуда в центъра на точката.

Тайнството на точката е скрито в Нулата, и тя не се нуждае от буквите – те са ограничения за точката.

Точката живее таен и безмълвен живот в Нулата.

Първата буква (Елиф) е единна с точката, изначална и тя няма отговорност за това което върши, но всички други букви – на тях ще им се търси отговорност.

И така е изречено Първото Име: Аллах – Слава.

Точката е Жрец, а Нулата е Върховното Повеление, а първата буква (Елиф) е Водач в Пътя.

Елиф означава води ме към Жреца и Неговата Мистерия.

Смисълът на точката е по-тънък от мисълта. Мисълта е блуждаеща, а точката е нектар.

Бог е тайната и явяването на Първата буква, обявила Началото на съществуването.

Той е присъствието на всички букви, които Му принадлежат.

Той е присъствието на всички букви, които са видими и които са скрити.

Всички букви и думи нямат никакъв ефект върху Него. Той е отвъд.

Точката беше тайно съкровище, после се яви като буквата Елиф – първата буква, Началото.

Всички букви съществуваха вътре, в тази точка и от нея са произлезли.

Вътрешността на буквите е тяхното сърце.

Когато нямаше нито една буква, само Аллах съществуваше. Само Аллах беше.

И когато буквите изчезнат, само Той ще остане.

Нито една буква не може да добави нещо към Него, нито да отнеме.

Буквите са една общност от същества.

Всяка буква е потайно свята идея.

Всяка буква е свързана разумно с друга – търси смисъла, за да го образува в себе си.

Разделени, буквите не изчезват, те само чакат.

Буквите могат да образуват безброй думи, които да станат силни убеждения.

В буквите има огромни възможности, защото те стават портали към други светове.

Всеки символ е едно дълбоко море. Символът е тайна, а не средство за пътуването.

Всички символи съществуват чрез Бога.

Всяка буква е създадена като отломък от чиста светлина.

Когато буквите обикнат един човек те се събират и започват да светят в него.

Буквите знаят в кой човек живее Бог и Любовта.

Буквите могат да образуват тайни и да вселяват тайни в избраните от Бога.

Буквите, събрани правилно, могат да движат човека в неговия Път към Бога.

Такива букви, събрани заедно, са най-хубавият дар, даден от Бога за човека.

В такъв човек буквите се чувстват на място и Светлината им не се губи.

Бог е, Който позволява на определени букви да станат важни думи и да вселят определена Тайна в човека – и всичко това е по Волята на Бога.

Буквите съхраняват светлината си, но когато попаднат в едно чисто сърце.

Има случаи, когато една определена дума казва на човека обичам те с цялото си сърце!

По Волята на Бога Буквите са образували думи и изречения, за да разказват много истории за Бога и за Пътя.

Има думи и изречения, които ни одухотворяват. Те са Водачи в нашия Път.

Чистата съкровена дума е сродна с душата – те взаимно се одухотворяват.

Много души общуват с определени думи цял живот, това е духовна близост.

Съкровената реч е душата на буквите и думите.

Има думи, които отварят вратата към Истинския Живот. Ако такива думи слязат върху твоя живот, ти си благословен.

Ако една специална, съкровена дума или формула те избере, това е Висше същество, което ти е обърнало внимание.

Всеки носи в себе си тайни думи – там, дълбоко заровени в паметта си, те могат да помагат в Пътя, ако човекът ги разбира.

Има думи, които искат да вървят заедно с човека в своя път.

Има думи, по-дълбоки от морето и океана.

Има дълбоки древни думи и формули и е много трудно да се достигне до тях, и те да те приемат. Те носят в себе си Божии Тайни и Мистерии, вродени в тях от миналото и Древността, и трудно допускат човека до себе си.

Те се реят в дълбините на Бога, подобно на орли над скалите.

Дълбоките думи са Божий дар и Сам Бог в тях се произнася.

Думите се постигат, когато се съобразяваме само с Истината.

Този, който вижда в думите, Бог го пази.

Ако думите между двама са чисти, мълчанието е Свещено.

Думите са създадени като светлина, за да се усилват хората с тях.

Буквите образуват Словото, а Словото е Бездънно море. Чрез Словото можеш да достигнеш до края на Тишината.

Има букви, които взаимно се търсят, защото образуват Любов, Единство, Сила.

Тези букви същества търсят Любовта, защото Любовта ги обхваща.

Има букви, които, като се обединят, образува се цел, Единство, пътуване към Бога.

Буквите търсят Бога, защото няма друг. Той ги е създал. Той е Единственият.

Има определени букви, които, ако се обединят, разкриват смисъла на нещата.