Огледалният образ

Битието на едно конкретно (видимо съществуващо) нещо е като образа в едно огледало – образът не е нито самия наблюдател, нито е нещо различно от него. Този образ обаче се явява чрез мястото (огледалото), на което бива видян и наблюдателят, който се оглежда в него.

При това този образ, по отношение на своята същност, е едно огледало, а наблюдателят, по отношение на своята същност, е един наблюдател.

Появяващият се образ се променя в зависимост от различните природи на нещата, в които той се появява. Също като едно огледало, което е изкривено на ширина – образът в него също се изкривява на ширина.

Онзи, който сам се оглежда в огледалото, в едно отношение, е различен от своето огледално отражение, а в друго – не е.

Ако погледнем в огледалото ще видим, че въз основа на своята същност, то оказва влияние върху образа.

Ако погледнем към наблюдателя, ще видим, че той в едно отношение е различен от своя отразен образ и че огледалото не оказва никакво влияние върху него.

И тъй като наблюдателят не е бил повлиян и образът не е нито огледалото, нито наблюдателя, а се е появил благодарение на способността на огледалото да отразява, виждаме разликата между наблюдателя и образа, който се появява в огледалото, което от своя страна е скрито в самия образ.

Ако човек види наблюдателя да се отдалечава от огледалото, той ще види също, как образът се отдалечава в огледалото. Ако наблюдателят се приближи, образът също се приближава, макар и винаги да остава на повърхността на огледалото.

Ако наблюдателят вдигне дясната си ръка, образът вдига своята лява ръка, с което му показва: „Ти не си аз и аз не съм ти, макар и да съм една от твоите прояви“.

Ако ти си разбрал на какво обърнах внимание тук, ти знаеш откъде идва битието на „Божия раб“, кой е Съществуващият, откъде идва Неговото небитие и кой е Несъществуващият.

Ако кажеш, че в огледалото няма нищо друго освен само онзи, който се оглежда в него, тогава ще си казал Истината, макар и да знаеш, че нито в огледалото има нещо от наблюдателя, нито в наблюдателя нещо от огледалото.

Ти възприемаш по един и същи начин промяната и влиянието върху самия образ от страна на огледалото, както и това, че наблюдателят не се е променил.

Ако ти наблюдаваш Бог чрез Него Самия, тогава Той е Онзи, Който сам се наблюдава. Следователно Той не се отказва от това да бъде Себе Си, когато наблюдава Себе Си чрез Себе Си.

Когато ти наблюдаваш обаче Бог чрез себе си, тогава, заради твоето присъствие, Абсолютното Единство се нарушава.

Когато наблюдаваш Бог чрез Него и чрез себе си, тогава Абсолютното Единство също престава да бъде онова, което е, защото присъствието на второто лице предполага, че има нещо друго освен единствено Наблюдаващия.

Тогава по необходимост ще има някаква връзка, и в резултат на това, едно разделяне на наблюдаващ и наблюдавано, при което Единството ще престане да съществува, макар да има само Бог, Който Сам наблюдава Себе Си.

Ти знаеш много добре, че нито Наблюдаващият, нито наблюдаваното са нещо различно от Бог.

Когато Бог решил въз основа на Своите красиви Имена, които са безбройно много, да види техните реални същности в едно Всеобхващащо Създание, което да съдържа в себе си цялата Божествена власт, тъй като щяло да получи Битие и така Бог щял да разкрие Свята вътрешна Същност, Той създал човека.

Защото, ако нещо гледа себе си чрез себе си, не е същото, както, ако то се гледа в нещо друго, което в същото време му служи като огледало; защото тогава се появява неговото собствено аз в една форма, която се определя от средата, в която то се оглежда.

Тази форма (огледалният образ) не би му се показала, ако тази среда (огледалото) я нямаше и ако тя не му се беше изявила (не беше повлияла образа му).

Бог обаче създал света като един индиферентен модел, в който все още не живеел Дух. И този свят бил в същото време едно неполирано огледало.

И Адам бил създанието, което трябвало да полира това огледало и в същото време е бил Духа на тази индиферентна форма наречен „свят“.

Това Всеобхващащо Битие се нарича „човек“ и „представител“ на Бог на земята.

То се нарича „човек“, защото неговите степени на развитие обхващат всички степени на Битието и съдържа в себе си всички същности.

Това бил създаденият във времето, Вечно Съществуващ Човек; Вечно Съществуващият Принцип и разделящото и обединяващо Слово, чрез чието съществуване светът придобил завършен вид.

Когато Бог дарил със съществуване този Свой наместник на земята – Адам, Той му казал: „Ти си огледалото. Чрез теб ние ще наблюдаваме нещата и в теб ще се проявяват Имената и Качествата Ми. Ти си Пътят към Мен. С това Аз те изпращам като Мой наместник в този свят. Ти трябва да оставиш да се прояви сред създанията онова, което съм ти дал. Ти трябва да им предадеш Моите Светлини и да ги храниш с Моите Тайни. И ти ще даваш отчет за онова, което става в земното царството“.

Светът е огледалото за Бога, а Бог е огледало за Съвършения човек.

Бог е огледалото на цялото творение.

Ето защо онова, което се появява в едното огледало по същност е същото, което се появява и в другото огледало.

Огледалния образ и Съвършеният човек

Съвършеният човек е най-доброто и завършено творение на Аллах.

Съвършеният човек е такова чисто и ясно огледало, че Бог, Който е Абсолютна Красота, ще види Себе си в него без всякакви условности.

Огледалото на съвършения човек се съгласува с откровението на Бога.

Пустотата е огледало и творението е образът в него.

Бог е огледало за цялостния човек.

Съвършеният човек въплъщава в себе си реалността, и все едно е дали той е мъж, или жена… и чрез реалността, той става мост между двата свята.

В реалността сърцето става мостът.

Съвършеният човек е така очистен, че съдържа Бог в себе си.

Когато човек се движи от същност към същност, той става съвършен човек.

Светът и човекът

Светът е създаден изцяло по образа на Хакика Мухамадия, както и по образа на Онзи, по чийто Образ е направен самият човек.

Дъждовната вода е една единствена Реалност, която обаче е станала различна по отношение на вкуса в зависимост от почвата, в която тя прониква. Ето защо една част от нея е сладка и мека, докато друга е солена и горчива.

Във всички състояния обаче тази вода си остава вода без да се отклонява от своите същностни качества, макар и усещанията за вкус, породени от почвата да са различни.

Ако в света има растения, то в човека ние намираме като коси, нокти и т.н., които са подобни на растенията.

Така както в света има солена и сладка вода, съответно – блатна и горчива, така има и в човека такава вода: солената в неговите очи, блатната в неговия нос, горчивата в неговите уши и сладката в неговата уста.

И така както в света има земя, вода, въздух и огън, така и в човека има земя, вода, въздух и огън. Неговото тяло се състои от тези елементи.

Когато Бог създал света без човека, Той му придал човешка форма.

Няма нито едно нещо в света, което да не отговаря на човешката форма.

Целият свят е като човека, наречен „Адам“.

Човекът е микрокосмоса и едно обобщение на света, защото в него Бог е вложил всичко, което е създал.

Чрез всяка част от човешкото тяло Реалностите на Божиите имена, които човек представлява, се свързват помежду си.

Така чрез човека Божиите Имена са свързани помежду си.

Адам е създаден по името Аллах, защото обхваща всички други имена в себе си.

Няма Реалност съответно тънкост, която да не е в човека; и обратното също е вярно.

Дълбината в човека никога не може да се познае.

Външното и вътрешното в човека са свързани помежду си.

Няма нещо, което да е по-съвършено скрито от онова, което е в човека.

Човекът е двоен ръкопис, външен и вътрешен. Вътрешният отговаря на нивото на Божествеността.

В Абсолютния и Реален Разум човекът е Универсалното, защото получава всички съществуващи неща – както вечните, така и преходните, докато всичко останало не е възприемчиво и за двете природи едновременно.

Никоя част от света не е възприемчива за Божественото, нито Бог е възприемчив за мястото на слугата.

Светът е изцяло слуга, а Божественото е само Бог – Единствен и Вечен.

На Бог не могат да се приписват качества, които не отговарят на Божествените качества; както и на света не могат да се приписват качества, които противоречат на сътворените качества.

Човекът обаче има две съвършени връзки: една, чрез която той влиза на нивото на Божествеността и една, чрез която той слиза на нивото на сътворените неща.

Човек е наречен „слуга“ доколкото той е подвластен на религиозния закон и все още не е бил цялостен, но после е станал; и той е наречен „господар“ доколкото е цялостен и е Божий наместник на земята, а по отношение на своята форма, и „най-красивата хармония“. 11

Следователно в известна степен човекът е един посредник между Бог и света, и обединява в себе си Божественото и сътвореното.

Цялостният човек има абсолютна цялост както по отношение на преходното, така и по отношение на Вечното. Докато Божественото има абсолютна цялост по отношение на Вечното и не влиза в преходното, защото е прекалено извисено за него; а светът има абсолютна цялост по отношение на преходното и не влиза във Вечното, защото е прекалено несъвършено за него.

Светът съществува с Твореца и е получил съществуването си от Него.

Светът е едно странно изявление на Бога. В света Бог разглежда Себе си. В този смисъл светът не е нито реален, нито самостоятелен.

Странно е кое е пробудило в Абсолюта това да създаде Вселена и светове, защото Той не се нуждае от нищо и все пак Той е пожелал това.

Това е странен стремеж на Абсолюта (Бог в забулен вид) да се самоопознава и да се самонаблюдава, в нещо друго, нещо, което е по-различно от Него Самия.

Това е особен стремеж, особена Любов на Бога към Самият Себе си. Особеното и странното е, отношението към образи явления в един призрачен, странен, сътворен свят.

Светът и нещата в него не са Бог, но тяхната реалност е Негова.

Без чисти хора на земята светът е като тяло без душа – той се разпада и изчезва.

Ако на човека е дадено да напусне Вселената, то Вселената ще умре.

Нищо във Вселената не е такова, каквото изглежда, неговата реалност не се изчерпва с външната му обвивка.

Целият свят е един раб Божий и един слуга.

Човекът е мост между света и Истината. Човекът е съединение и разделение.

Светът е създаден поради безразсъдната Любов на падналите ангели.

Този свят е само временно пристанище по Пътя към Вечността.

Светът се състои от илюзия, а имуществото е въображение.

Ние мислим, че този свят е Истина, създала се от само себе си Истина, че съществува независимо от Абсолютната Истина.

В света на съществата няма друг освен Бога.

Всичко, което е извън Бога и Истината, се назовава „свят“.

Светът е сянка на Бога.

Светът е такъв какъвто е, по-съвършен не може да бъде...

Светът е красота на Бога. Бог обича красивото.

Ако липсата я нямаше в света, Неговото съвършенство нямаше да е пълно.

Светът е поле за посяване на следващия живот.

Тези, които предпочитат този свят пред другия, ще страдат от три неща:

• Една непоносима тежест, която никога няма да олекне;

• Една бедност, която никога няма да се премахне с благосъстояние,

• Един глад, който никога няма да се насити.

Онзи, който живее само за този свят, ще се опитва да решава проблемите си сам – той ще бъде зависим от този свят като един просяк.

Бог е благоразположен към онзи, който работи здраво в този свят.

Когато си изпълнен с Любов към този свят, не остава място за Бога.

Тези, които обичат този свят, ще влязат в гнева на Бога.

Копнежите на този свят са като морска вода – колкото повече човек пие от нея, толкова по-жаден става.

Чрез избрания човек Бог привлича определени хора към Себе си, призовава ги, а чрез други определени хора ги отделя от Себе си и всичко, което прави Той, е чисто, защото Той е виждащият, той вижда вътрешно; Той обхваща нещата.

Човекът е в Божието Присъствие, когато е подобен на Бога в умален вид.

Истинският човек е бездънна, мистична Безконечност.

Истинското същество е построено и съградено от Вечност и Безконечност, за него целият свят е ограничение, защото светът е създаден от конечни елементи.

Вселената е сътворена и подчинена на Истинския човек, който е осъществен от Вечността на Бога.

Който се движи праволинейно и буквално, той се отклонява от пътя си, а който се движи искрено и истинно, той намира пътя си.

За истинския човек нещата се движат кръгово, те нямат начало и край – и така той получава своята пълнота.

Не следвай Истинския човек, ако не си подготвен. Истинският човек лети в бездна.

Материалната страна на човека е място на тъмнина.

Всеки е сам на Пътя, въпреки близките си хора.

Хората не си разменят чувствата, а само докосват самотата на другия.

И когато хората са заедно, те вървят поотделно в Тайнството на Божия Път.

Пречката си ти самият. „Пречка“ означава неприемане.

Научи се да ставаш всякога с мисъл за Бога.

Който малко познава вътрешното, той погубва външното.

Преди да бъдеш изпитан, изпитай сам себе си.

Децата са нещо чисто, безтегловно.

Водата е воалът на славата.

Водата също е Божий пратеник.

Погледни водата така сякаш гледаш чудо и ще разбереш нещо.

Срещата на чистотата с чистота – това е Братството. Иначе Братството е празна дума.

Познанието

Никое създание не познава Бог по отношение на Неговата Абсолютна Цялост. По тази причина мистиците са казали, че Божията изява на ниво Абсолютна Цялост, е невъзможна.

Всичко, което получава битие, има край и духовното око разкрива само онова, което е получило такова битие.

Обектите на познанието са свързани с Божието Битие.

Следователно Безпределното, по отношение на Битието, се свързва с Безпределното като обект на познанието, волята и т.н., защото Бог не може да Се побере в едно ограничено съществуване.

Създаденото се обхваща чрез понятия, докато Бог се възприема и познава от вярващите и от хората на откровението и Битието чрез сетивата.

Обърни внимание на различното положение на хората по отношение на познаването им на Бога; защото това познаване е идентично с тяхното положение по отношение на съзерцанието на Бога в Деня на Възкресението.

Ако Бог искаше от нас едно чисто единно познание, Той нямаше да създаде света.

В мига, в който светът отворил окото си и осъзнал себе си като реалност, той бил вече съществуващ с Бога. Ето защо светът никога не е преживявал чистото единно познание.

Когато се каже на света: „Познай своя Създател като Единствен!“, той не разбира този призив, а когато то му се повтори, той казва: „Аз разбирам и обхващам познанието за Единството само като две едновременно съществуващи неща: като един познаващ субект и като един обект на това познаване“.

В Представата на Бог за Него Самия няма нито външно, нито вътрешно. Тук всички неща, както вечните, така и преходните, както първите, така и последните, стават явни само чрез Него и се връщат само при Него от Него Самия.

Едно доказателство за това, че чистото логичното разсъждение не е достатъчно по отношение на неговия начин на мислене, е фактът, че относно причината умът е на мнение, че тя не може да бъде породена от онова, за което става причина. Това обаче е едно логично заключение, при което няма тайна.

Противно на това в познанието, придобито чрез Божествени откровения, е валидна само мисълта, че причината е породена от онова, за което тя самата става причина.

Допълнения: Превишаването на скоростта например може да доведе до катастрофа. Катастрофата в случая е кармично обусловена и тя трябва да се случи. Следователно причината „скорост“ е породена от катастрофата, за която става причина.

Представеното от ума твърдение също е вярно, когато е добре обосновано чрез дедуктивния начин на доказване.

Когато стане ясно, че нещата не са такива, каквито ги представят доказателствата на ума, единственото, което логиката може да направи тогава, е да каже: „След като веднъж е известно, че в това многообразие от форми Същността е една единствена и като такава е причина за възникващото в коя и да е от формите на изява, то тогава тя не може да бъде предизвикана от онова, за което тя е причина в мига, в който тя го предизвиква“.

Предопределението „съм причина и причинено“ също трябва да изчезне благодарение на това, че Същността преминава в различните форми.

Следователно тогава предопределението ще бъде причинено от онова, за което то е причина и причиненото от предопределението ще стане причина за него.

Това е единственото, което бедният ум може да постигне, когато осъзнае истинските отношения и не може да намери покой в ограниченото мислене.

Познанието е една идея (хакика) в душата, която се свързва с относително не-съществуващите и съществуващи неща, въз основа на онази идея, която носи или ще носи съществуващото, когато несъществуващото получи битие.

Мистичното познание учи, че светът е една Божия изява в неговите постоянни същности, от които никоя не би получила битие без тази изява.

Мистичното познание учи също, че светът се специализира в зависимост от Реалностите на тези същности и техните различни състояния, и се въплъщава в различните форми.

На познаващия истински Бога, Бог дарява от Своето собствено „Аз“ толкова, колкото отговаря на формата, в която Той му се разкрива до Безпределност.

Следователно познаващият Бог е онзи, който вижда Бог, така че виждането произлиза от Него и става в Него, и с Божието Око.

За познаващия Бога, Бог е Познатият, Който винаги бива познат.

Цялостно познаващият Бога познава Бог във всяка форма, в която Той се разкрива, и във всеки образ, в който Той се въплъщава.

Познаването на човека чрез него самия е преди познаването му чрез неговия Господ, защото познаването му чрез неговия Господ е резултат от неговото познаване чрез себе си. Затова Мохамед е казал: „Който познава себе си, познава своя Бог“.

По един начин ти познаваш Бог доколкото Той е теб. По друг начин ти Го познаваш чрез себе си, само че доколкото Той е Себе си, а не доколкото Той е теб.

Следователно ти не си само слуга, но и господар на Онзи, за Когото и в Когото ти се явяваш като слуга. От друга страна, ти си както господар, така и слуга.

Затова познай собствената си Същност, кой си, и какво е твоето реално съществуване, и каква е природата на твоята връзка с Бога, както и това доколко ти си Бог, и доколко света, и нещо извън Божественото, и нещо различно, и какво още означават подобни изрази като тези.

Пророкът

Благословен е Пророка, който обединява в себе си Първите начала и който отговаря на степента на Безначалната Вечност, на пламтящата нагоре Светлина, която няма сянка и която е скрита зад булото на „Няма подобен Нему“ 12.

Допълнения: Хакика Мохамадия обединява в себе си Същността на всяко Слово и затова Тя е Върховния Пророк.

Тъй като обаче Хакика Мохамадия е Проявения Бог, Тя е по-дълбока и от всяко пророчество.

Този Пророк е Идеята на идеите и Първото Създание (Хакика Мухамадия), което е направено по Образа на Създателя и в същото време като образец за създанията.

Бог споделил с Пророка Своето Място.

Пророкът е бил един Дух преди Бог да създаде телата на човека, също както Бог е позволил на децата на Адам да познаят Неговата Божественост преди да ги създаде в тела 13.

Допълнения: Бог излъчил част от Себе си като Прима материя или Етер, от който направил Хакика Мухамадия или Космичния човек.

Хакика Мухамадия била наречена Висш Разум или Интелект.

Първото, което Бог създал, е Интелектът (Разумът).

Тогава Бог му казал: „Върви напред!“ – и той тръгнал напред; „Върви назад!“ – и той тръгнал назад.

Тогава Бог казал: „В името на Моята Сила и Могъщество! Не съм създавал същество, което да Ми е по-скъпо от теб; чрез теб Аз ще вземам и въздавам, чрез теб ще възнаграждавам и наказвам“.

Допълнения: Хакика Мухамадия е Проявеният Бог и следователно включва всички Божии Имена в себе си.

В Хакика Мухамадия Божиите Имена са в абсолютно единство помежду си.

Хахика Мухамадия е извор на прозрения и откровения.

Всички създания в тяло са само лъчи, излизащи от Хакика Мухамадия (Съвършения човек). В тях Тя се проявява в различна степен.

Съществуват степени на съвършенство. И ако за Мохамед се казва, че е „Печата на Пророците“, то е, защото в него качеството „пророк съм“ е по-добре изявено от това в останалите Божии Пратеници на земята.

Това не означава обаче, че едните са по-добри от другите. Напротив, всеки Божий Пратеник е на своето място и всеки изпълнява службата, на която Бог го е поставил и то така, както Бог желае.

Единственият полюс е Духа на Хакика Мухамадия, Бог да го благослови и с мир да го дари.

Той е опората на всички Пророци и на всички пратеници, Бог да ги благослови и с мир да ги дари всичките, и на всички полюси от Първото създание до последното в Деня на Страшния съд.

Мъдрото Слово на Хакика Мухамадия е било „единствено съществуващо“, защото Тя е най-съвършеното създание в този човешки род. И затова ал-амр (сътворението) е започнало с Нея и е завършило с Нея.

Пророкът, нека Бог да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аз бях Пророк, докато Адам беше все още между водата и калта“.

Следователно Духа на Първия Адам (Хакика Мухамадия) е бил Пророк докато Вторият Адам е бил все още отчасти вода, отчасти кал.

Чрез появата на Мохамед като Пророк, Бог да го благослови и с мир да го дари, в тяло и обединяването на Духа му с тялото, настъпил краят на това Хакика Мухамадия да бъде невидима (непозната) в качеството си на Пророк.

Допълнения: Да си Пророк е качество на Бога, а това означава, че не си абсолютно съвършен, не си абсолютно изчезнал в Него.

Ето защо Духът на Пророка Мохамед е само една по-висока степен на изява на Съвършения човек (Хакика Мухамадия), който е Дух, но не е абсолютно идентичен с Него.

Последвало времето на външното, на видимото и Мохамед станал явен със своя Дух и своето тяло.

Следователно заповедта за Хакика Мухамадия в началото гласяла във всички останали религии, донесени от другите Пророци преди идването на Мохамед, тя да остане скрита. Истинността е трябвало да остане скрита.

После заповедта била променена на „Стани явна!“.

Ето защо всички религии, които разкрил Скритият, били премахнати с разкриване на явното.

Аз не знам какво ще стане с мен и с вас, аз следвам само онова, което ми се разкрива 14.

Същност и Божественост

Светът има нужда от Божествеността и Божествеността има нужда от света, но Същността е съкровена и не се нуждае от всичко това.

Божествеността е само една степен на Същността, но не и самата Същност.

Бог казва: „Тайната на Моята Божественост е една непрекъсната смяна между Моето „Съм в Себе си“ и „Аз съм проявен“. В моята скритост и в моята проява.

Съдбата на създанията е в това, че никое от тях не почита Същността на Божественото, защото не я познават. Те почитат само онова, в което вярват, което означава атрибутите на Бога.

Ако не беше връзката между Господаря и онези, над които Той има власт, слугата нямаше да сочи към Него и нямаше да може да се „облече“ с Неговите качества.

Чрез тази връзка Господарят налага на слугата заповеди и забрани. Чрез нея на създанието се заповядва и забранява.

Идолопоклонниците са съгласни с нас, че ние не почитаме Същността като същност, а като Бог. Те обаче не мислят като нас относно Името.

Докато ние поставяме Името на онова, което наистина назовава Същността, като например: „Няма друг Бог освен Него“, те, за разлика от нас, дават името на нещо друго различно от онова, което наистина я назовава и с това допускат една грешка.

Ние почитаме Назованото и Името е включено в него, докато идолопоклонниците почитат името, но не и Назованото.

Казано е: „На Бог се покланя онзи, който е на Небето и на земята, в послушание или по принуда“ 15.

Вярващият пада на колене в послушание пред Бога, докато идолопоклонникът прави това против волята си, защото той почита идола, но не и Бога.

По отношение на изявата на нещата Върховният Бог е Същността на всяко нещо. По отношение на същностите на нещата обаче, Той не е тяхната същност, а Себе си, което означава, че Той е Той, а нещата са нещата.

Онзи, който познава Реалността, вижда многообразието в Единствения. Той знае също, че онова, към което Божиите Имена насочват, макар да е едно реално многообразие, то е също така една Същност.

По отношение на Същността това е едно разбираемо многообразие в Единствения, така че в своята изява то е едно многообразие с опит в една Същност.

Същото е и с Прима материя – макар да е част от определението за всяка изявена форма и въпреки многообразието, и различията между изявените форми, в действителност тя се свежда до една-единствена субстанция, а именно до собствената ѝ материя.

Вяра, религия и служене

Окото вижда само Бога, Който му представя религиозната вяра.

Всеки човек, по необходимост, има една определена религиозна представа за своя Бог, въз основа на която той влиза във връзка с Него и в която Го зове.

Следователно, ако Бог му се разкрие в тази форма, тогава той Го познава и вярва в Него.

Ако Бог обаче се яви на човека в някаква форма, различна от тази, която той познава, тогава Го отрича, отдръпва се от Него и не Го почита.

Спрямо образа на Бога обаче, който съществува в собствената му представа, религиозният се държи добре.

Всеки образува представата си за Бог благодарение на това, че я създава в своята собствена Дълбина.

Следователно в религиозните представи Бог съществува благодарение на това, че човек сам Го създава и затова такива хора виждат само своето собствено аз и онова, което те са създали в него.

Бог не се изявява с един и същ образ за две лица, нито два пъти в една и съща форма – затова Божиите изяви и въздействия са различни.

Изявите са различни, защото религиите са различни.

Всяка религия е един Път, водещ към Единствения Бог. Въпреки това обаче всяка една от тях се различава от останалите.

Не виждаш ли, че ако Бог се яви в деня на Страшния съд, религиозните ще се изпокарат помежду си?

Всеки религиозен учен е на мнение, че неговата представа за религията е правилния и единствен Път, който води към Бога.

Затова съществуват различни религиозни учения и всяко от тях води към една доктрина.

Всяка религиозна група има една определена представа за Бога, която тя не би познала, ако Бог ѝ се яви в образ различен от онзи, който тя познава.

Ако Бог обаче се яви на религиозните в образ, така както те си Го представят, тогава ще Го познаят.

Който ограничава Бог до една определена религиозна представа, той не може да Го познае, ако Бог му се яви в някаква друга непозната за него форма.

Такъв човек познава Бога само, ако Бог му се яви във формата, до която той Го е ограничил.

Който обаче освободи Бог от ограничението, той винаги Го познава и Го познава във всяка форма, която Бог може да приеме.

Божеството е свързано с молитвите към Него.

Бог е Всемогъщ и е навсякъде. Човекът не трябва да се ограничава само с една вяра, както казва Коранът, че накъдето и да се обърнеш, навсякъде сияе ликът на бог Аллах... 16

Бог Сам сътворява Себе си във вярващия.

Очите на вярващия са Очите на Бога.

Ако всичко е Бог значи Бог е всичко – и тогава Бог се покланя на Бога Истина, даже ако мисли, че Боготвори нещо друго.

Няма нищо друго освен Бога Истина, а това означава, че всяка изповед е истинна и се отнася към Бога.

Човекът е длъжен да види Бог във всичко и да не отрича, че някой, който се придържа към друга вяра, също вижда Бог.

Изповядвай всички религии без изключение, защото всичко е Бог – всички те са от Бога.

Всевишният е толкова Всемогъщ и Велик, че не може да участва в една религия или друга, а във всички.

Където и да се обърнете, навсякъде е Лицето Божие – Коран (2:115).

Тук не се определя само една посока – Изток или Север, защото всички посоки са Негови. Бог е всички посоки.

Който и да е човек, от която и религия да е, щом се моли, в момента на неговата молитва, Бог е пред него. Навсякъде е Той.

Не казвай, че Бог е само в това или онова учение. Съблюдавай благоговение, защото Бог е навсякъде и във всичко. Той е Цялото.

Вярно е – вероизповеданията са различни, но Той е във всички тях. Този, който ограничава Бога само с едно вероизповедание, той Го отрича в другите и става безбожник, защото Бог е и във другите вероизповедания.

Всички вероизповедания са за това, за да може човек да постигне целта си – Истината.

Който и да е човек, от която и религия да е, той е от Бога и заради Бога.

Всяко вероизповедание е Път на Истината към Бог. Въпросът е да си честен в този път и да не се отклоняваш.

Който осъжда, която и да е религия, той се отделя от своята Истина.

Любовта е най-висшата религия.

Бог съществува в тайната на вярата.

Бог сътворява Сам Себе си във вярващите и чистите.

От Върховния център се излъчват всички религии.

Към каквото и да се прекланя човек, това е все отношение към Бог, но на различни нива, тъй като са различни човешките възприятия.

Който обича една религия, а не обича друга, той не обича Бога, той обича себе си.

Твърдението, че само твоето учение е Истина, не е от Бога.

Бог е толкова Велик и Неограничен, че обхваща всичко. Той не се ограничава само с една вяра и религия, и затова е казано, че където и да се обърнеш, навсякъде е лицето Божие.

Сам Бог е Истината във всяка религия, важното е да стигнеш до тази Истина.

Вероизповеданията са различни, но Бог е Единствен в тях.

Този, който ограничава Бог само в едно вероизповедание, той си остава ограничен от това вероизповедание и го отрича в другите. Той не вижда Бога цялостно, не вижда величието на Бога в Неговата Безпределност.

Всяка религия е проявление на Бога.

Слугата е раб на Бога, който сам не приема свобода.