След време ще ви обясня, че окултната наука не се занимава с факти и когато се казва, че боговете даже мълчат пред фактите, това не означава, че фактът е истина, а по съвсем друга причина. Фактите, човешката логика, човешките разбирания са нещо странично. Духовните хора се занимават със закони, а Божествените се занимават с Принципи. Само земните се занимават с факти, с логика, но тези факти не ги спасяват. Затова Учителят казва, че когато ангелите и серафимите слушат човешката логика, те се хващат за корема, от тази логика ги заболява корема. Това е наистина една болна логика.

Значи ако животът е само един – нищо излишно, трябва изцяло да го отдадеш на Истината. А ако имаш много животи, същественото е пак същото – трябва пак да ги отдадеш на Истината. Винаги същественото е едно и също. Обаче умът е много хитър. Когато кажеш, че има само един живот и затова „ще ям, ще пия, ще се веселя“ – ти вече си посегнал на своята свобода. Това е фатален момент, крачка към съдбата, крачка към твоето собствено нещастие. В момента, в който произнесеш „ще ям, ще пия, ще се веселя“, ти вече си посегнал на своята свобода, на своята дълбочина, на своя дух. И този твой единствен живот вече се обезсмисля и ти оглупяваш, и когато много хубаво оглупееш, после казваш „има много животи“. Това е техниката на ума – значи „има много време, защо да търся сега Истината?“.

Будният мисли само за същественото, а не за глупавото обезсмисляне на своя живот или животи. Всичко това означава, че липсата на жажда за Истината, е великото бедствие на хората за всички времена.

ИСТИНСКОТО ВИЖДАНЕ

(Четвърта идея за размишление)

Което, разбира се, е свързано с Нищото. Нито ясновидството, нито астрологията имат връзка с това виждане, което произлиза от Нищото – най-древните очи. Разбира се, не става въпрос за очи във физически смисъл. Учителят дава тоталната мярка за това, кой вижда. Затова искам да ви кажа, тъй като е много важна. Това няма нищо общо нито с астролозите, нито с ясновидците, нито с гадателите, нито с екстрасенсите и всичко от този род. Всички те са невиждащи.

Учителят дава мярката: Вижда само онзи, който може да се движи във всички светове без спъване. А според Кабалата това са четиридесет хиляди висши светове. Друг път може да се спра да говоря за тези висши светове. Това е толкова грандиозно, че просто трябва да занемеем. Четиридесет хиляди висши светове – толкова степени, толкова дълбочина! Никакво ясновидство не помага. Нещо друго е необходимо. Това е свързано с тайната на кръга, с тайната на Нищото, тайната на нулата. После Учителят казва следното:

1. Всички неща, реализирани в човешкия свят, имат формата на куб.

2. Всички неща, реализирани в духовния свят, в ангелския свят, имат формата на пирамида.

3. Всички неща, реализирани в Божествения свят, имат формата на кръг.

Ще обясня. Ако трябва да кажа нещо за Истината, за истинската медитация (окултната), трябва да ви кажа, че тя не се намира в духовния свят, защото висшата медитация е състояние без съмнение и без вяра. Тя е без полюси, което означава, че тя е тотално състояние на Духа. Ще се върна на идеята за кръга, за Нищото. Да влезеш в живота на Нищото, на кръга, не означава да получиш отговора на своите безкрайни проблеми и отговора за тайната на своя живот. Защо? Защото в Нищото няма нито въпроси, нито отговори. Тук всичко е разтворено. Тук има само мълчание и пълнота. Тотална Божественост, няма място за нищо друго, абсолютно никакъв въпрос. Въпросът показва, че още не живееш в тази най-дълбока своя област на живота. Затова съм спрял въпросите и тук, и в София, и на други места, за да може постепенно да намирате отговорите отвътре.

В Нищото няма въпроси и отговори, тук всичко е разтворено, тук има само мълчание и пълнота, Божествена цялост. Това означава, че решението на загадката на живота не е в отговора, какъвто и да е той, а в твоята пълнота. Значи, ако си стигнал до кръга, ще имаш тази пълнота. Значи решението на загадката на живота не е в отговора, а в пълнотата. Това е тайната на кръга. Думата „проблем“ означава липса на будност, винаги означава липса на будност, липса на дух. В този смисъл абсолютно няма значение какво е казал Нострадамус – според окултната наука, според учението на Учителя – абсолютно никакво значение, защото ученик, който живее в Духа, не може да се влияе от някаква катастрофа, защото той не е материално същество. Не може да се влияе от някаква икономика, от някаква политика, от някакви правителства или така нареченият глупав социализъм, демокрация и т.н. – цял списък. Това са хора, които никога не разрешават своите проблеми, а които ги умножават. Разрешението е в Духа и в тайната на кръга.

Значи същественото, което трябва да разберем, е следното: както казах, липса на будност, липса на дух – това важи за всеки проблем без изключение, малък и голям. Това става, когато човек не е откровен със себе си и постепенно, неусетно проблемите се умножават.

Нищото има най-древните очи. Тук не трябва да разбираме в буквален смисъл. Тук става въпрос за абсолютно чиста духовност, това е чистото съзнание, което не е нито мъж, нито жена, нито добро, нито зло, нито ум, нито сърце. Чистото съзнание, това е Божественост, Пълнота. Затова Учителят има една лекция „Ни мъж, ни жена“, но след време ще се спра и на нея.

Значи Нищото, както казах, има най-древните очи, в смисъл най-древното виждане на Истината. Нищото не изпълнява никога човешките желания, защото Нищото е чиста Божественост, пълнота без примеси. И тази пълнота е неизчерпаема. Но когато човек няма будност, той е изчерпаем. По друг начин казано, когато човек няма будност, той става предопределен. Защо? Защото без будност той започва да живее в ума. Животът в ума е предопределен.

Мога да го кажа по друг начин: Животът в ума е локва, а животът в Духа е Извор, дълбочина, неизчерпаемост.

3 август 1999 г.

Учението за Нищото

Продължение

(Лекция 1)

Ученичеството

(Първа идея за размишление)

Молитвата

(Втора идея за размишление)

Тайната на водата

(Лекция 2)

Ежедневният план на ученика

(Трета идея за размишление)

„Който строи на пясък“

(Четвърта идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

УЧЕНИЕТО ЗА НИЩОТО

Продължение

(Лекция 1)

1. В Нищото общуването е Дух с Дух, което означава, че тук Истината е абсолютно чиста и съхранена. Тук не се общува със слово, словото е пречка.

2. В Нищото няма обяснения и понятия и няма способ за изразяване. Тук ти просто живееш в същността.

Преди да продължа, само ще вмъкна кои живеят в същността. Всички ученици, които са стигнали в развитието си до менталния план (четвъртия план, четвъртото поле), не живеят в реалността, дори и да имат много положителни мисли, дори да са големи оптимисти, те не са духовни. Никой в четвъртия план не може да бъде духовен. Истинската духовност, истинският ученик се намира в петия план, причинния свят. Това е светът на душата. Само в петия план можем да говорим за духовност и за будност, защото те са тясно свързани. В шестия план вече няма ученик, има Син Божий (съвсем друга мярка). За седмия план няма сега да говорим. След време ще се спрем и на този въпрос. На края на годината ще говорим повече за тези мерки. В седмия план няма и Син Божий, тъй като там сливането е тотално и дори, и служенето е излишно.

Истинският окултен ученик вече има нова мярка и той не се стреми към себепознание, а към познаване на Учителя, защото, ако постигне себепознание, това е само петият план – вярно е, че това е един много хубав живот; вярно е, че ще черпи от душата си хиляди години, от нейните богатства; вярно е, че ще живее в блаженство. Обаче ако това е неговата цел, той ще изпусне да познае нещо по-дълбоко, което се намира в Учителя, в седмия план. Ще изпусне шестия, ще изпусне и седмия план и ще загуби нещо много ценно, така както много са загубили поради това, че основната им цел е била себепознание.

3. Когато пред тебе стои човек, който е познал тайната на Нищото, всички разговори и въпроси се обезличават, защото Духът не е място, при което можеш да говориш. Тук ти трябва тотално възприемане. Тук ти трябва абсолютен молитвен дух, молитвено състояние на високо ниво, което е всъщност сърцевината на ученичеството.

4. В Нищото няма вълнения и безпокойство. Например дали ще разбереш една идея, например идеята Бог, няма значение и няма никаква нужда, защото Духът се слива с Духа и Словото изчезва. Тук Словото вече не е Бог, тук се явява нещо Първично. Тук Духът разговаря с Духа, като му предава Откровение, но не Слово. Това е съкровеното в живота. Само Откровение, но то не стига до изразяване в Слово.

5. Една от тайните на Нищото и на седмия план е тази, че тук всички стремежи умират. Ето защо много хора се плашат от това поле. Тук има такава съкровена пълнота, че стремежът е отнет, абсолютно излишен. Тук няма какво да се търси, защото търсещият се е слял със свещената Тайна на Живота.

6. Понеже Нищото е голяма дълбочина на живота, ние го наричаме небитие – означава несъществуване. Но Учителят казва, че точно това е великата Реалност.

Само ще вмъкна. В шестият план, където се намира Синът Божий, има съществуване. Както ви казах в петия план е ученика, в шестия план е Синът Божий, в шестия план има съществуване. В седмия план има несъществуване. Синът Божий се разтваря тотално в свещената тайна на Нищото. Разбира се, има едно изключение. Ще ви го кажа между другото.

Ако този Син Божий иска много да помага на хората и ако съхрани в себе си изключително мощно желание да се върне обратно след време и да помага на хората, самото това желание ще му запази менталното тяло. Това е мярката да се запази менталното тяло, да не се разтвори напълно и след време ще слезе, за да говори от името на Словото на тези, които обича, и на тези, на които иска да служи. Но ако се откаже от менталното си тяло, ако няма такова силно желание, ако желанието му е средно, няма да се получи, ще се избира друг, който трябва да слезе да помага. Но при изключително желание тялото се запазва. След време ще говорим повече за тези неща.

За да влезеш в несъществуване, самият ти трябва да си дълбок. Иначе ще останеш да живееш в своя ум, а за ума Нищото е пропаст. И умът трябва да се върне обратно назад.

7. В тайната на Нищото няма нито Бог, нито Син, нито Майка, нито преживяване, нито наука и религия. Всички тези неща са до менталния свят. Всички тези неща са на нисше поле, на менталния свят. Затова ви казах, че ученик, който живее на менталния свят, може да е много голям оптимист, но той не е истински буден, защото просто не е духовен. Духовността не е дадена на менталния свят. Тя започва от причинния свят нагоре, т.е. когато ученикът се научи да живее изцяло в душата си. Оттам нататък започва истинската духовност и будност.

Значи всички тези неща са до менталния свят и частично по отражение докосват петия план, но само частично и като отражение. Защото тук в съкровеното няма думи, няма слово, словото е преграда.

8. В Нищото няма свят, няма Творец и Създател. Когато достигнеш до тази Тайна на Живота, има само безмълвна Пълнота. А що се отнася до Самадхи, то е само съзиране. В Самадхи има само съзиране на тази тайна, а не познаване. Но това съзиране в Самадхи е толкова грандиозно, че човек просто онемява и преобразява тотално целия си живот – коренно преобразяване. Той разбира от опит, че не може да изрази Неизразимото. При Самадхи става сливане с Нищото и самият Посветен става тайна, защото става носител на Нищото. Никой никога не може да разбере неговите намерения и неговите подходи, но те са винаги чисти. Дори и да се молят учениците, не могат да разберат, защото той живее в Нищото.

9. В Нищото няма корени и плодове, няма развитие. Има само Божествено проявление и има само едно велико и древно Сияние, Вечно Сияние, което е наречено в Кабала „Зохар“.

10. В Нищото не може да живее никакво Слово, защото Словото не е достойно за този съкровен свят в Тайната на Живота. В Нищото няма никакво Слово, включително и Божие, защото няма такова Слово, което да е достойно за съкровената Тайна на Живота. Няма такова Слово, което да опише Върховното Нищо. Думата „Аумъ“ е само едно плахо приближаване, но тя не може да опише. Затова Посветените в седмата степен се отказват и от „Аумъ“ – до такава степен се сливат с Тайната на Живота (има такива примери с кабалисти), тотално сливане със Светлината и никога завръщане обратно. Но има такива, които избират да се върнат, за да помагат. Така или иначе и двата вида Посветени са в много дълбока степен. И от Светлината също може да се помага по някои начини, но не всички Посветени избират да помагат чрез Светлина. Това е друг въпрос.

УЧЕНИЧЕСТВОТО

(Първа идея за размишление)

Истинското ученичество не е въпрос на учене и практики, а на един много тънък вътрешен подход – абсолютно чист, Божествен подход. Това е тайна позиция, която е свързана с дълбоко разбиране на живота чрез Духа, който работи в седмия план. С този подход ученикът има сила да отвори съкровеното вътрешно пространство, иначе практиките са само между другото.

Значи с този подход ученикът има сила да отвори съкровеното вътрешно пространство и тогава той може да влезе в своята душа. След време тя ще го заведе при Духа, тъй като душата не обича да живее в ума и сърцето, дори и когато те са пречистени. Тя се насочва нагоре, към своя източник, който е седмият план. Окултната наука казва, че ако собствената ти душа не е съгласна да те допусне навътре, тогава и сам Учителят не може да те приеме.

И другият важен закон: Ако един ученик не е намерил своя истински Учител, това означава, че той е злоупотребил със свободата си. Това е диагноза, това е мярка. Окултният ученик се отличава по това, че той има особена жажда за Истината, особен Огън. Какво означава това? Това означава, че той гори всеки ден за нея и за срещата си с нея и така постепенно той узрява, за да я види лице в лице. Когато я види, става въпрос за Самадхи, тогава той придобива един жив окултен опит, който убива съмнението завинаги, за цялата вечност. Тук става въпрос и за най-малките неща, дори от микроскопическото съмнение вече не остават следи. Съмнението си отива завинаги.

Казах ви за молитвеното състояние и пак ще ви кажа. Молитвеното състояние е състоянието на ученичеството. Това означава, че ако ученикът знае тайната на молитвата, например достатъчно е само тази тайна да разберете в живота, само една, само тази – тайната на молитвата, тогава ученикът ще знае всичко необходимо за своя живот. Защо? Ако ученикът се домогне до тайната на молитвата, до тайната на своята сърцевина, своята скришна стаичка, своя храм, тогава той ще узнае всичко необходимо за своя път, за своето Божествено настояще. Защото, ако знаеш как да се молиш, ще срещнеш своя истински Учител. Това е окултен закон без изключения.

МОЛИТВАТА

(Втора идея за размишление)

Без молитвен дух няма никаква възможност за ученичество – това е началото на ученичеството. Според окултната наука молитвеният дух на ученика, това е най-дълбоката вътрешна способност, най-дълбокото умение за възприемане на Учителя. Над всички други дарби и способности се явява тази, защото Истината е по-висока от дарбите – най-дълбокото умение за възприемане на Учителя, т.е. на Истината. Това е мистична способност, това е умение да очакваш Неговия лъч в своята пустота, т.е. в своята абсолютна чистота.

Преди ви бях казал, че Учителят казва за молитвата, че е по-дълбока в този свят и от Любовта, и от Мъдростта, и от Истината. Това е напълно вярно. Учителят рядко казва такива дълбоки неща. Ако човек не се моли, няма да стигне нито до Любовта, нито до Мъдростта, нито до Истината. Това означава, че в молитвата има нещо много древно, както после ще видим и в морето, нещо много първично.

Затова окултният закон гласи, че тайната на съкровената молитва е тази, че тя създава Бога в човека, тя създава Учителя, тя създава Истината. Това означава много неща – едно от тях е следното, че молитвата е преди Словото. Това е една от най-древните тайни – тайна, идваща от Атлантида.

Молитвата е преди Словото. Защо? Защото в древността е имало индиански вождове и Посветени, които идват от Атлантида, които са се молили без слово, с движение, с поклон, с особени движения на ръцете, които означават точно молитва и които означават изпреварване на словото, т.е. такова състояние на душата, което душата е носила в себе си, преди да е било създадено Словото. Молитвата е толкова първична, толкова важна по значение, че всеки, който я подцени, трябва много прераждания да заплаща това със страдания. Това е неизбежно.

Друго: ако се научиш да се молиш с Любов и откровеност, тогава Учителят ще дойде непременно в твоя живот. Това означава, че молитвата е началото на встъпването във великия живот – тя създава твоята вечност.

И друго: когато си в съкровена молитва – тя спада към петия план, не спада към менталния свят, нито към астралния, нито към времето – ти си извън четирите свята и извън времето. Ти си в своята душа, която знае какво да иска и как да се моли.

Другият важен момент от окултна и кабалистическа гледна точка. Ако ти можеш да произнесеш съкровени думи, в този момент ти си духовно същество. Това означава, че от истинността на твоите думи зависи дали молитвата ще те отведе в собственият ти храм, там, където Учителят говори. Но все пак трябва да кажа, че това е способност на истинския ученик (петия план, петото тяло), защото само той може да внесе Истина в своите думи, защото това е метод на Любовта.

ТАЙНАТА НА ВОДАТА

(Лекция 2)

Ще говорим в най-общ смисъл – и за моретата, и за океаните, и след време ще продължим. Но ще се докоснем в тази лекция до една част от нейната дълбока тайна. Първо, едно общо положение е, че водата живее навсякъде, в трите свята – физическия, духовния и Божествения. Във физическия тя живее под земята в изворите, в моретата, издига се нагоре в дъжда, връща се обратно и няма нищо общо с кислорода и водорода. Ако един истински ученик започне да наблюдава кислорода, ще види, че там няма вода. Ако наблюдава водорода – също няма вода. Обаче ако те се съединят, се явява водата. Това означава, че само при съединение някои скрити елементи се проявяват, иначе остават скрити. Има закони, които се явяват само при съединение. При това съединение на кислорода и водорода се явяват съвсем скрити техни качества и се ражда вода. Това е друг въпрос и след време ще говорим повече.

Водата е нещо много специално, специално същество, много древно същество с изключителна власт.

Учителят казва: „Няма същество по-силно от водата и няма същество по-слабо от водата“ – това означава, че човек трябва да стане слаб като водата, за да стане силен като нея. Водата има абсолютно Смирение. Затова Учителят казва, че тя заема най-долните места, спуска се надолу, няма претенции и заема най-долните места.

Когато водата се е превърнала в лед в големия, така наречен „ледников период“, тя е станала затвор за милиони същества, много от тях зловещи. Тя е заковала тези същества – това е част от нейната сила, тя се е превърнала от духовете, които живеят в нея... В нея живеят изключително много същества – от най-нисшите йерархии до херувимите. Най-дълбоките същества, които живеят във водата, са херувимите, за които после ще стане въпрос.

Когато водата се стопи от силата на Любовта, тъй като Любовта е свързана с топлината, тогава тя става движение. Тук имам предвид водата, когато е във формата на лед. А когато водата се сгъсти в лед, тя става покой и неподвижност – това е друго тайно състояние на Духа. Значи той може да бъде движение, може да бъде и абсолютно неподвижен. Това означава, че ледът е неподвижна вода, но той носи в себе си тайната на водата.

Друго: водата в моретата и океаните си има своя скрита страна. Вътре в нея има неуловими елементи, които не са открити от никаква наука. Казва се в окултната наука, че там, където водата е най-чиста, имаме явлението извор. Това означава, че ако ученикът придобие чистотата, тя ще му донесе истинското съкровище, което е Духът на Живота. Това означава следното: в състояние на знание, това е Дървото за познаване на доброто и злото, великата Реалност на живота си остава скрита, но в състояние на чистота, Реалността се явява.

Другият момент, който ще загатнем, а след време може да се спрем на него повече, е следният: макар че моретата и океаните са призовали, т.е. духовете, които живеят във водата, са призовали милиони форми на живот, те са отказали своето покровителство на жабите, което не е случайно, т.е. не е случайно, че за тях няма вътрешни условия. Те са изпъдени.

Окултната наука казва, че Истината, която е скрита във водата, съдържа в себе си повече чудеса, отколкото всички легенди, взети заедно. В архивите на окултната наука се казва, че дълбоко вътре във водата, но не в нейните елементи, а в нейната тайна, се намира Пустотата. Това е седмият план. И с тази Пустота никой не може да се бори. Това означава, че ако водата реши да те нападне и погуби, това важи и за най-големите кораби, независимо дали са изградени със специална техника и наука – няма значение, тя просто те поглъща. Това се осъществява в Пустотата, а никой не може да се бори с Тайната на Пустотата.

Морето, това е един огромен източник на енергия. Както ви казах и преди, реките се движат не поради самата вода, а защото зад водата е скрита енергия и това е жива енергия. И когато тази енергия се оттегли, реката пресъхва.

Значи тук ставаше въпрос за морето като огромен източник на енергия, жива енергия, в която, според водния промисъл, е определено да живеят милиони същества. Разбира се, трябва да загатна и следното, че в най-дълбоките морета и океани, колкото по-дълбоко се слиза в дълбочината, толкова по-малко същества живеят. В най-дълбоките места остават около пет вида. Това означава, че много малко същества могат да стигнат до дъното на Истината, до тайната на Истината, до дъното на живота. Учителят казва: „Аз стигнах до дъното на нещата“. Оттам изхожда името му Дънов (от дъно). Но това е друг въпрос и друг път може да говорим за неговите три имена.

Когато стихията на Пустотата се развихри, както казах, няма такава обратна сила, която може да се противопоставя.

Другият важен момент, който се знае е, че има определени места в моретата и океаните, където цари тотален мрак и през деня, и през нощта. Това е свързано с тайната на Атлантида. Морето си има своята магическа сила, която, според окултната наука, никога не оставя човека равнодушен. Това означава следното: или обичаш морето, и то те привлича, или изпитваш някакъв особен страх. Няма средно положение, защото, според древните атланти, морето е древна власт, в него е вложено най-властното чувство. Специално за това чувство аз исках да ви кажа някои неща, но Учителят отложи, даже не поиска, но след време, ако трябва, ще говорим специално за това чувство, което е скрито в морето.

Според окултната наука в древните езици думата „море“ е означавала пустиня и дълбока нощ. Ще обясня. И неслучайно могъществото на бурята е внушавало на хората и на моряците много опасен страх. Вселявало е нощ в човека, дълбок мрак. Но този, който е буден, той е виждал в бурята окултен съюзник и откровен приятел. Този приятел води човека от мрака към зората на живота.

Във физическия свят водата, това е животът. Без нея, ако я отнемем само за една година, ще разберем какво означава това. Тя е Божество, както казах, много специално същество. Във физическия свят тя символизира живота, в ангелския свят това е духовната субстанция, в нея живеят ангелите, а в Божествения свят тя е есенцията, от която е породено всичко, тъй като есенцията е свързана със самата Пустота.

Учителят казва: „Водата е Божествен елемент, който принадлежи на херувимите“. И после казва: „Техният физически свят е създаден от вода“. – Значи най-външното тяло на херувимите (същества на Мъдростта) е създадено от вода. Самата вода, както казах, е символът на живота, а Духът, който е скрит в нея под формата на Пустота, е основата. Затова Учителят казва, че без вода и Дух (става въпрос за кръщението) ученикът не може да види Царството Божие. И после Учителят казва: Водата и Духът са високи върхове по пътя към великата мистерия на живота.

Още едно уточнение. Водата е външното тяло на херувимите, а скритият дух във водата е вътрешното тяло на серафимите. И окултната наука казва, че когато тези две тела са осъществени заедно, те водят човека в Посвещението на седмото тяло. Значи когато вода и Дух се съединят, когато серафимите и херувимите се съединят, когато се осъществят заедно, те водят ученика в Посвещението на седмото тяло. В църквите това нещо не се осъществява. Те стигат най-много до четвъртото тяло и затова се връщат назад и изкривяват своя път и пътя на другите.

Посвещението в седмото тяло, това е крайната цел на Вселената, която е свързана с върховната жертва на ученика. Само тук може да се говори за истинска жертва. Ще обясня накратко, тъй като е много сложно и някой път ми е трудно с думи да обяснявам, но все пак може да се каже нещо. Значи на по-ниските полета, да кажем до четвъртия план, до менталния свят, където още няма истински ученик, там ученикът трябва да пожертва ума, сърцето и волята си чрез пречистване. Като ги пречисти напълно, той постепенно ги дава в ръцете на своята душа – душата започва да се явява в неговия живот. Значи ако те са напълно пречистени, тези три – умът, сърцето и волята, преди време говорихме, тримата свидетели – това е равностранен триъгълник, хармоничен, абсолютна хармония между ума, сърцето и волята, абсолютна чистота. Тогава вече човек ги пожертва и влиза в полето на своята душа. Но това не е още истинската жертва. В по-дълбоките планове душата също трябва да се пожертва, да се даде в ръцете на Духа.

И най-накрая, в шестия и в седмия план, там работи все Духът, това е най-трудното, много рядко срещано явление през цялата окултна история, но срещано, ученикът трябва да се откаже даже и от своя Дух, за да се слее тотално с тайната на Източника на Живота, Абсолютното Същество, което не е Бог, Бог е произлязъл от Него. Защо? Бог е произлязъл, за да може хората да станат Божествени като идея, това е една идея; и като станат Божествени, да станат абсолютна чистота и да се върнат във Върховното Същество, което е Нищото. Това е един дълъг път, който човечеството трябва да извърви и е задължителен път на учениците.

Ще продължа. Както казах, само тук, в седмата степен, можем да говорим за върховна жертва. Това няма нищо общо със смешните курбани, разбира се от само себе си, абсолютно никаква връзка няма с тези неща. Всички тези неща са отдавна остарели, още от Египет са остарели, но старите хора се прераждат със старо мислене и продължават да размишляват по този начин, продължават да колят животни. Но само Посветени имат право да колят животни, защото тогава самото агне ще се съгласи, ще се даде в жертва, ще получи благословение от Посветения, ще получи енергия от него, ще се качи в по-високо поле и за него това е голяма благодат. Но дори и Посветените правят много рядко тази тайна връзка и тази жертва.

Значи в тази степен, след като ученикът се е отказал от всичките си ум, сърце, воля, душа, както казах, това ще стане някъде в бъдеще за тези, които постигнат пето и шесто тяло, най-накрая трябва да се откаже даже от своя Дух, за да се слее с Тайния, Древния Незнаен.

В почти всички учения се говори за седем тела, а Учителят говори за дванадесет. В много учения се говори за шесто чувство, Учителят говори за дванадесет чувства. В много учения се говори за седем чакри, Учителят говори за шестнадесет чакри и за лотос, който е от четири хиляди цвята. Това са толкова дълбоки тайни, че на този етап, макар че мога да кажа нещо чрез Учителя, просто няма нужда, няма смисъл, тъй като сега сме в петата раса и трябва да изпълним нещата на петата раса, за да можем постепенно да разберем дълбокото и да се предпазим да не се удавим в него. И затова някои неща се скриват.

ЕЖЕДНЕВНИЯТ ПЛАН НА УЧЕНИКА

(Трета идея за размишление)

Ежедневен план на деня, за да може ученикът да организира, да осмисли деня си.

Това съм го посветил на тези, които си губят енергията, разхищават си времето, закъсняват за срещи. Не знаят, примерно, че когато имат строго определена среща, ако закъснеят с няколко минути, вече не се явяват висши същества на тази среща, разговорът се променя и човек постепенно изгубва връзката. Значи точността е качество на духовния свят и има огромно значение. Дал съм мярка на тези, които си правят срещи, ако не си правят срещи, са свободни, но когато имат срещи, да бъдат точни с около минута. На десет срещи имат право да закъснеят с три, четири минути, което означава, че са в мярката. При всички други срещи, докато свикнат, трябва да се стараят да бъдат точни.

Чрез ежедневния план за деня самият ден придобива лице. И понеже обикновеното съзнание не може да борави с незнайното, тогава денят трябва да се направи знаен. Трябва да се тръгне от външното, защото този план се превръща в ключ към другия свят. Много елементарно звучи думата „план“, но аз ще ви кажа от окултна гледна точка – някои хора вече започнаха да се прераждат в по-високо измерение, започна душата да се вселява в тях и денят им да бъде пълен с радост от сутринта до вечерта. Затова реших да ви кажа някои неща по този въпрос, а другият път ще продължа.

Денят трябва да се направи знаен и той постепенно ще води към Незнайното, защото този план задължава да бъдеш точен – всичко, което си го пишеш, трябва да го изпълняваш. После в общи линии ще кажем какво трябва да се пише, някои задължителни неща, другите са свободни. Този план всеки го прави по своя свобода, никой не му го налага, само някои основни правила се дават и останалото е свобода. Планът показва, че времето е материя (става въпрос за тънка материя), която трябва да се обработва много внимателно и много изкусно, и да се овладее. Аз съм имал случаи с някои хора, правим си среща в три часа, те идват в три и тридесет минути или в пет часа и после няколко месеца не можем да се видим, и те мислят, че просто сме се разминали, че просто не съм бил там. След няколко минути все едно, че не сме се срещали. Това задължава на една точност, която ще ви помогне, независимо дали ви критикуват, вие ще се движите по този план и ще разберете неговата тайна.

При съставяне на плана, ученикът започва да общува със себе си, със своята душа – това е първият момент. Това е начин на общуване. От предната вечер е по-хубаво да си го правите за следващия ден. Започваш първо да общуваш със себе си, със своята душа, а когато изпълняваш плана точно, постепенно започваш да общуваш с Учителя. Значи първо, започваш да общуваш със себе си. Защо? Защото имаш много неща да уточняваш. Например. Пишеш си в плана четири-пет неща и някои от тях не стават през деня. Духът променя някой път, той прави плана по-хубав, някой път нещо не се сбъдва – няма значение, обикновено съществените неща, две, три, четири неща за деня винаги трябва да се сбъдват. Това означава, че след една-две години ученикът ще овладее този план, ще го изпълнява много стриктно – важните неща, не второстепенните – и след време той ще може да владее събитията, които идват в неговия живот, включително и най-тежкия вид на кармата той ще може да я овладее, даже да я изненада. Дотам водят тези малки неща – неща, които се пренебрегват.

Планът води до вселяване на душата в тялото, защото той организира все повече ума, сърцето и волята – душата все повече се вселява. Ако няма план, човек постепенно изгубва волята си, разхищава много енергия. Това не означава, че човек няма воля – има, но тя просто не е организирана. Няма план, няма система – говоря за доброволна система, пак наблягам на това.

Другият тънък момент, от окултна гледна точка е, че според Учителя, планът създава абсолютна равновесна точка в съзнанието. Човек става стабилен и устойчив.

Друго: планът задължава ученика да бъде все по-точен и той започва да придобива чувството за различаване. Той започва да различава кога времето е подходящо за духовни разговори и кога не, кога е подходящо за молитва и кога за медитация. Всичко това постепенно се уточнява и животът се обогатява, и обновява неимоверно много.

Планът се прави доброволно и освен задължителните неща, всеки ден е различен. Например за задължителните неща (тъй като и в София искаха да им ги кажа), ще ви кажа петте задължителни неща, които съм дал, а другите неща са по свобода. Но тук искам, преди да кажа петте неща, да вмъкна едно нещо. Например най-елементарно – пишеш си в плана „днес ща си направя един душ и имам пране около десет-двадесет минути“. Същото това нещо, ако човек е буден, той може да го направи и без план, обаче ще изгуби една много тънка енергия, няма даже да усети, че е загубил. Когато си записва и изпълнява, към душата се насочват духовни сили и започват да я организират. Вижте колко елементарно, налага ми се да говоря елементарни неща, но няма как. Значи едно и също нещо, може да правите опити с будност, най-различни подходящи неща, когато се изпълни по план, това вселява в човека организация, духовни сили и постепенно го организира, и той става все по-духовен. Същото нещо, изпълнено без плана, отнема тази тънка енергия, тези тънки запаси, които се натрупват в душата, и след време с голям запас ученикът може да посрещне своята карма, с натрупана енергия може да се понесе тежката карма – така както една много скъпа стока може да се понесе от човек, който е натрупал капитал.

Първите пет задължителни неща за ученика:

1. Формули. Тук искам да предупредя този, който има много формули и губи качеството на произнасянето, нека да ги намали и да остави най-важните.

Преди години издадох една книга – „Новите формули на Бялото Братство“ – и някои хора започнаха цялата наред да я казват. Това е прекалено много, по два-три часа и започва да се губи качеството. По-хубаво е, ако имаш четиридесет, направи тридесет формули, ако имаш тридесет, сгъсти ги до двадесет или до петнадесет, но не посягай на качеството, на старанието, на искреността, на произношението и т.н., защото постепенно човек става механичен и започва да си говори несъзнателно... както скоро дойде при мене един екстрасенс.

Казва: „Аз говоря с всичко, даже и с камъните, и със Сфинкса, какво ще ми кажеш! Искам да питаш Учителя, имам проблеми“. Казвам му: „Питай Сфинкса.“ – Нищо не можа да каже. – „Ама ти ме пренебрегваш.“ Казвам: „Напротив, уважавам твоята душа, но това не означава, че трябва да говорим“.

Той си замина малко засегнат, но няма значение. Вътре към него имам друго отношение, не е необходимо да му го показвам, защото понякога се губи нещо много ценно, когато нещата се показват.

2. Работа със светостта на Словото. Няма значение кои свещени книги ще четете, кои видове мъдреци, целта е да облагородявате словото, да го пречиствате, да пречиствате думите си, за да може след време да влезете в истинската тишина и в истинското мълчание. Иначе ще имате привидно мълчание – то е въображаемо и идва от ума. Но когато словото се пречиства, тогава нещо в него дълбоко се променя и той ще се домогне до своята истинска тишина, която се намира в душата – не в ума, а в душата.

3. Едно упражнение, което трае от две-три минути до десет. Дадено е от Учителя, много важно упражнение – упражнение в неподвижност. Абсолютна неподвижност, за предпочитане (според Учителя) е египетската поза (ръцете са успоредни, поставени на колената), което означава, според окултната наука, че всички успоредни линии са разумни същества, те не пресичат своите пътища, те са висши същества. Разбира се, умът ще измисли нещо, ще започне да ви сърби някъде веднага. Целта е никой да не се пипа. Това води до овладяване на ума и до овладяване на тялото. Много важно упражнение, аз съм го правил и по час, и повече, много пъти, видял съм неговата красота. Значи абсолютно никакво мърдане! Ако не можете с отворени очи, със затворени очи, това е някой път за предпочитане. Само малко дишането ви да остане, диханието ви, но трябва даже ако може да не усещате и него. Това е тайната на това упражнение – води до овладяване на ума, овладяване на тялото и след време овладяване на всички лоши внушения. Много ценно упражнение и както виждате, не отнема много време.

4. Молитвено размишление върху определени думи. Например думата „ученик“, думата „къща“, която дума си изберете, всеки ден да е различна. Може да е някой закон от Учителя, може да е думата „коса“. Може да помислите какво толкова има в един косъм, обаче Учителят казва, че това са космически антени и когато човек се вчесва, той ги настройва за космически контакт с висши същества и т.н. Най-малкото нещо има своя дълбока тайна. Всяка дума, според Кабала, е небесна тайна. Значи тази дума всеки ден може да е различна.

Размишлението за предпочитане е да не е дълго, тъй като някои започват да се престарават и след време загубват всичко. Аз също съм губил от този закон. Ще дам един пример:

Преди години срещнах едно упражнение от Учителя и започнах да го правя. Това упражнение е за човек, който иска да постигне дълбок покой, дълбок вътрешен мир. Аз не се нуждаех от упражнението, но все пак исках да го практикувам. За целия ден да си напишеш една красива мисъл, да управляваш всяка буква с абсолютно старание. Значи всяка буква трябва да бъде написана абсолютно точно, бавно, много красиво. Това означава да вложиш цялата си любов в това изречение. Трябва да си намериш и подходяща писалка или тънкописец, за да се вложи това старание, тази любов. И забелязах, че когато напишеш само една такава мисъл за деня, после тя вибрира, става нещо като извор, вътре има електричество, магнетизъм и те започват да те хранят – вложил си нещо. И Учителят казва, че всяко нещо, което е направено с любов, се увеличава. То започва да ти помага. Всичко направено с Любов се увеличава. Обаче аз после се престарах и сгреших. Започнах да пиша по три мисли на ден, по една страница и постепенно почеркът започна да изгубва своята красота, своята радиация и накрая всичко се изгуби. Искам да ви кажа да няма престараване.

5. Най-трудното. Пак е неподвижност, обаче има и нещо прибавено. Казва се упражнение в Нищото. Прави се най-много една минута – и една минута е много трудно. Значи нямаш право да мислиш за нищо, никакви благородни чувства, никакви положителни мисли, никакви формули. Абсолютно нищо. Обаче умът е свикнал от хиляди животи все да мисли за нещо. Сядаш, концентрираш се и започваш да мислиш какви домати да си купиш. Веднага умът започва пазарлъци от всякакъв род. Целта е тук не само овладяване на ума, това упражнение води до по-висока област – сливане с Духа. Тук се развива интуицията на много високо ниво. Това е един метод, който развива Окото на Духа и след време води до сливане с Духа.

Това са петте задължителни. Оттам нататък вашето въображение, вашата свобода ще ви помогне. Всеки може да опита три месеца, ако го направи искрено, той няма да се откаже, защото ще види красотата на своя ден и ще ляга с радост, и ще става с радост, ще прави всичко с радост. След време даже ще се откаже от радостта, ще отиде към блаженството и т.н. Но всичко това започва от нещо много простичко, просто план за деня, доброволна дисциплина, а не военна, както ни караха по шест часа да маршируваме и аз се отказвах, и се чудеха как може и т.н., както ни караха и да стреляме, без да ни питат. Както и в училищата – трябва да декламираш Христо Ботев! Откъде накъде аз да имам връзка с него? И трябва ли непременно да избера него, тъй като аз трябва да бъда свободен. Затова Учителят казва, че в земните училища влизаш с един дявол в главата, излизаш с десет и това, и досега продължава това земното образование. Взимаш диплома, обаче нямаш характер, нямаш дисциплина, нямаш любов и т.н.

„КОЙТО СТРОИ НА ПЯСЪК“

(Четвърта идея за размишление)

„А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък.“ (Матея 7:26)

Тук избирам идеята „къща на пясък“ и ще ви обясня от окултна гледна точка какво означава. Разликата между житното зърно и пясъчното е в това, че житното зърно е във вътрешно и подготвено състояние за възприемането на живота, докато в пясъка няма подготвени условия и затова той не може да расте. Подготвено състояние означава оплодено от тайната на Пустотата, т.е. от тайната на Духа. Неслучайно Учителят казва, че когато житното зърно влезе в човека – например, ако човек изяде едно житно зърно, той мисли че това е нещо механично, обаче в житното зърно има дух, има скрит дух, скрита есенция – това житно зърно се разхожда вътре в човека, отива в сърцето му, в стомаха му, в мозъка и го разучава. Човека мисли, че само той разбира нещата и не може да се домогне до тайната на вътрешните неща. Неслучайно в Египет до фараоните е имало житно зърно. В житното зърно е скрита огромна енергия. Учителят казва, че само едно житно зърно, ако се обработва дванадесет години, ще изхрани цялото човечество и ще тежи, доколкото си спомням, повече от земята. Значи само едно житно зърно, ако се обработва така, ако се обработва, разбира се, по окултни закони, в това житно зърно има една огромна скрита енергия и фараоните, тогава те са били Посветени, са можели да влязат в контакт с Пустотата, да извадят огромна енергия от житното зърно и да пътуват в пространството. Обикновените учени се чудят защо има житно зърно, но така или иначе не могат да разберат същността. Произходът на житното зърно не е земен, то има духовен произход. Този, който строи на пясък, няма основа на живота си, защото пясъкът не се поддава на влиянията на живота, той не е подготвен. По друг начин казано: има хора, които не се поддават на обучението на Мъдростта, а това означава, че който не се поддава на обучението на Мъдростта, той цял живот си строи един глупав и нещастен живот. Затова Учителят казва за обикновените хора, че цял живот се трудят, за да станат нещастни и го постигат. Някои се учудват, някои не се учудват. Всичко това означава да строиш къща на пясък. Това е Библейският стих от Евангелието на Матей.

7 септември 1999 г.

Тайното Учение на Дао

Продължение

(Лекция 1)

Тайната на думата Дао

(Първа идея за размишление)

Едно кабалистическо число

(Втора идея за размишление)

Атлантида

Продължение

(Лекция 2)

План

Продължение

(Трета идея за размишление)

Тайната на молитвата

Продължение

(Четвърта идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ТАЙНОТО УЧЕНИЕ НА ДАО

(Лекция 1)

Първо, няколко общи неща: Лао Дзъ е един от първоучителите на човечеството и един от двадесет и четирите „старци“. Според окултната наука словата на Лао Дзъ са излъчена Тишина, което означава, на даоски език, че истинското Слово е пълно с Тишина и Уединение.

Лао Дзъ казва: Моите слова се разбират толкова просто и толкова е просто да се изпълнят, но тези слова никой не може да ги разбере и никой не може да ги изпълни.

За даоса, даоския мъдрец е казано следното: Той е постоянно обърнат към Източника на нещата. Защо? Защото това му помага в тайната на незримото усъвършенстване. Това е един изключителен метод и това му помага в тайната на незримото усъвършенстване. И затова Лао Дзъ казва: Дао е скрито в незримото. Той казва така: Ако Дао се покаже, виждаш го, но не го разбираш. И ако Дао не се покаже, не го виждаш и пак не го разбираш. Значи Дао винаги е незримо. И Лао Дзъ казва: Следвай незримия път.

Нещо много дълбоко в даоското учение е следното (за разлика от много учения): Лао Дзъ казва, че Дао не се намира и в опита, защото Дао е безпределно, а опитът е ограничен. Значи Дао не може да се намира в опита, защото то щеше да бъде ограничено. По друг начин казано: Безпределното е извън опита и началното е безначално.

Другото, което казва Лао Дзъ и което е много дълбоко, е следното: той казва, че Дао вечно се отклонява от себе си, от своята Същност, която е Абсолютната Пустота. По този начин, при това слизане, са създадени животът и смъртта, но Дао вечно се възвръща в себе си, защото той е самият Източник.

Говорим за Дао, защото това е второто най-дълбоко учение след Учителя и затова имахме много лекции преди, затова те ще продължат, и затова след време ще издадем книга.

Дао е странна Реалност – казва Лао Дзъ – и пребивава там, където няма реалност.

Какво казва Лао Дзъ за даосите: Даосите идват в света само за да се върнат от него. Не да живеят, не да умрат, а само за да се завърнат, защото те носят една постоянна пълнота в себе си и не е необходимо да живеят в този свят или да умират. Затова биографията на Дао и на Лао Дзъ е много странна. Легендата казва, че 14 години е стоял в утробата на майка си (но не става въпрос за земна майка, а за майката-утроба, т.е. Пустотата) и изведнъж се е родил възрастен, мъдрец. Лао Дзъ означава „старото момче“ и това не е случайно. Легендата е много дълбока и тя има абсолютно реален смисъл, но в седмото тяло, което е много трудно да се разбере, както ще говорим по-нататък.

Идвайки в този свят, ако даосът бъде забелязан от тези, които жадуват за Истината, той ще им предаде енергия, ще им придаде пълнота на живота, но не и учение. Даосите не се занимават с учение, защото наистина по-важното е пълнотата на живота, целостта. Мислейки само за Дао, даосите носят в себе си неизповедимата пълнота на живота и затова не се нуждаят от външен живот и от смърт. За даосите се казва, че те са странни хора, размишляващи за безначалното начало. Те са мъдреци, които са произлезли от Източника на Живота и никога не са го напускали. Ще го обясня накратко. Което означава, че те идват от Абсолютната Пустота и същевременно от онази Древна Универсална Раса, наречена Всемирното Братство, която никога не е падала – това е непадналата раса, никога не е падала в грях, никога не е падала под влияние на светлината или тъмнината – Универсалната Първа Слънчева Раса. Разбира се, след време ще ви запозная, особено в поредицата „Мъдреци и мистици“, аз имам под ръка около 140 истински даоси и много от тях ще влязат в тази поредица – в петия, в шестия том и т.н.

Истинският даос, според Лао Дзъ, когато умира в праха, се слива със светлината (не говорим за външната светлина). И в многообразието на нещата на земята той постига тайната на безмълвието на Небето. Пророците на Дао съществуват, за да претворят своето съществуване в незримо, невидимо присъствие за своите „ученици“. (Ученици, разбира се, е казано в кавички.)

Традицията на Дао е много странна, както казах, тя се състои от странни хора и странна е дори самата мисъл за тях. Странно е самото им слово, защото за тях то не съществува. Наистина в Абсолютната Пустота (както ще видим после и в шестото тяло) молитвата отпада, има само пълнота, такава голяма пълнота, че нищо друго не може да се вмъкне. Нищо друго не може да замести Върховния Дух, тази Велика Пълнота и Цялост*.

После ще говорим за това. И затова Лао Дзъ в древността е получил прозвището „тъмния учител“. Не е случайно. Това, което не може да бъде разбрано, е тъмнина, то се превръща в... Лично за самия човек, който не иска да разбере нещо или когато просто не му дават да разбере, а то има причини, това нещо за него се превръща в тъмнина. Например след време ще разберем, че смъртта е светлина, но този, който не знае как да я посрещне, този, който не знае как да мине през нея и да я трансформира, той не може да разбере, че в нея има скрита светлина. За Лао Дзъ се е казвало, че е „тъмният учител“, а за втория най-голям отец на даоското учение Чуан Дзъ, той пък казва за себе си следното: Всичките мои писания са нелепи и ненужни (макар че е изнесъл нещо много дълбоко).

И наистина само пълнотата е всичко. Това можем да го преведем по следния начин, че съзнанието на Дао съвпада само с пълнотата – доколкото можем да говорим за съзнание, тъй като само до петата степен, до петото тяло има съзнание. Дао изпълва с радост Битието, но не напомня за себе си (ето един подход), както когато човек е здрав, и не усеща здравето си. За водата Лао Дзъ казва, че тя е мека, защото това е качество на фината енергия. Преди време говорихме за Тайната на водата, след време ще продължим. Водата е мека, защото това е качество на вътрешната енергия, на фината енергия. И водата е твърда, защото енергията има и друго качество – изключителна сила, затова тя пробива камъка, защото тя е по-твърда от него. Водата е твърда, защото тя има друго изключително качество и това е сила, изключителна сила, ето защо водата може да проникне в камъка, защото тя е по-твърда от него.

Другият важен момент в това велико универсално учение. Даосът казва: Моята съдба не се намира в звездите, нито на небесата, а в мен самия. Аз самият управлявам своята съдба, защото живея в Дао.

Когато Пустотата е слязла надолу, се е превърнала в Дух. Това е според даоското учение. (Това е шестото тяло, както ще видим по-нататък.) Когато Духът е слязъл надолу, той се е превърнал в дихание. И когато диханието се е сгъстило, се е образувала формата, то е привлякло тези елементи, които са образували формата.

Другият важен момент. Когато човек придобие Дао, ние знаем, че Дао е друго име на Истината, Истината става за него свобода.

Лао Дзъ казва един много важен закон: За да бъдеш със себе си докрай, никога не трябва да изменяш на своята Пълнота, но трябва напълно да опустошиш себе си, всичко излишно в тебе, т.е. напълно да се пречистиш.

ТАЙНАТА НА ДУМАТА ДАО

(Първа идея за размишление)

Общо мнение е и то е така: Дао означава Път. Но тука има нещо, което трябва да разберем. Но тази дума си има свой шифър и своя тайна. Това е дума с много особено значение. Ще обясня. Дао означава безпределен път, вечно и неизмеримо усъвършенстване. Както ще видим: това няма нищо общо със съвършенството. Пак ще обясня. Дао означава безпределен път, или вечен път, на човешкото самоусъвършенстване и това е такова усъвършенстване, което е над самото съвършенство. Значи тази дума е такъв път, че надминава пределите на думата съвършенство. Това означава, че при самоусъвършенстването не се спирай никога, защото Дао е вечен процес, вечна тайна и вечен, безпределен път. Има много ученици, по-нататък ще видим в следващата лекция, които са се застояли в четвъртото тяло и не могат да се развиват. Някои пък са постигнали себепознание в петото тяло и са останали там, което е също много тънка грешка, и не могат да познаят дълбочината на Учителя – остават в един много хубав живот, но ограничени. По-нататък ще говорим и за това. Всичко това означава, че сърцето, според даосите, трябва да измине един много дълъг път, за да стане носител на Дао, т.е. на истинския живот.

Дао се отчуждава от застоя в съвършенството. Това означава, че ако постигнеш една степен на съвършенство, има следваща, ако ти спреш, оставаш в застой, тръгваш назад. Значи, ако стигнеш една степен на съвършенство, трябва да знаеш, че винаги има следваща, иначе се връщаш назад, защото Дао е път, при който животът не търпи никакъв застой. После Лао Дзъ казва: Този, който познава пътя, неговото обкръжение е Неведом Покой – една много дълбока дума в даоската мъдрост – Покой, защото покоят се намира в петото тяло. По-нататък ще обясня. И ако човек не е постигнал дълбок душевен Покой при всички условия на живота, той не може да се развива, може само да работи върху себе си (качество на четвъртото тяло и на третото), но той не може да се развива реално, т.е. не може да проникне в Реалността. Значи при петото тяло на човека обкръжението му е неведом покой и постоянна радост. Това не означава, че постоянно се усмихва. Не, това е вътрешен въпрос, даже рядко се усмихва, но това е постоянна радост. Постоянна радост в Дао. После Лао Дзъ казва, че съблюдаването на Истината е по-високо от всяко учение.

ЕДНО КАБАЛИСТИЧЕСКО ЧИСЛО

(Втора идея за размишление)

Това е дадено от Учителя в книгата „Божият глас“, но много малко се говори за него. Тук ще ви кажа нещо и след време ще продължим, тъй като това число е голяма тайна.

Постепенно лекциите ще се сгъстяват, тъй като и тук, и в София много хора са се насочили, за да прекъснат лекциите, дори се правят някакви заговори, няма значение... Има начини как да продължим след време, само напомням. Има начини да продължат дори много години, специално тук за Варна. За София лекциите са последна година, но ще се събираме там на някои места, тъй като хората много искат. И реших, че трябва да има компромис, макар че искам да издам тези по-сгъстени книги на Учителя... Това е между другото – продължаваме.

Едно кабалистическо число, много дълбоко число, както ще разберем. Числото е следното: 167531. Това всъщност не е число, изглежда число. Това е послание към петото тяло на ученика, т.е. към тези, които искат да направят преход и да станат истински ученици. Учителят казва, че това е кабалистическа идея. Това число означава абсолютно заключване на мозъка за всички изкушения на живота.

Числото 16 в началото означава, според Учителя, изхвърляне на дявола вън от ума, защото сборът от 1 и 6 е абсолютно свещено число – 7. Какво казва Учителят за седмицата? При това число ученикът е цялостен. Значи, ако ученикът е разбрал седмицата, при това число той е цялостен. Тук и двата принципа – и мъжкият, и женският – са абсолютно обединени в едно цяло. И който е придобил това, никога не се изкушава. А това означава следното: че този човек вече има път към истинско ученичество, той вече се превръща от човек в ученик. До този момент, до четвъртото тяло, тъй като менталният свят е двойствен, свят на полюси, до този момент ученикът се раздвоява. Ако дълго време живее в положителни мисли, след време ще го обхване апатия, ако е щастлив, ще стане нещастен, ако успее в живота си, ще дойде неуспехът. Това е, което ви говорих преди време, как да се спасим от щастието, от успеха, от светлината. Тук няма да го повтарям.

Значи той има път към истинско вътрешно развитие. Само този, който не се изкушава, за него става въпрос и за този, който разбере това число от шестте цифри, само той има път към истинско вътрешно развитие. Това е тайна мъдрост, скрита в самото число, това е посланието на това число.

Това число означава още следното: че ако ученикът има в себе си истинско желание да открие своя Учител (това е мярка), той не трябва да се застоява в петото тяло, което е себепознанието. Защото това тяло носи една пълнота за хиляди години, но не е достатъчно в пътя на ученика, тъй като има и шесто тяло, и седмо тяло, а в бъдеще Учителят ни е обещал да разкрие още четири нови тела, които отсъстват сега и за които не се говори. Целият живот се състои в тайната на това желание – става въпрос за срещата с Учителя. То да стане толкова истинско, толкова интензивно и постоянно, че да заведе ученика при тайната на живота. Тайната на живота се намира в Учителя, който е свързан тясно с шестото и със седмото тяло. Както ще видим по-нататък, Учителят е направил компромис, за да живее в шестото и в петото тяло, даже и по-надолу, за да може да създаде връзка с душите, които наистина ще станат истински ученици и ще следват този път. Тайната на това желание е скрита в това число.

Пак повтарям. Желанието трябва да бъде силно, истинно и непрекъснато. На окултен език това се нарича свещената магия на живота.

Спомням си преди години, когато имах един от многото разпити в държавна сигурност, те ми казваха: „Ти трябва да се откажеш от това учение, защото то не е за теб“. – Аз им казах: „От днес нататък започвам да се занимавам с двойна енергия и освен това никога няма да тръгна по вашия път, защото вашият път е напълно глупав“. – Беше им казано с много прости думи и много ясно –„ Никога няма да следвам вашия път“. Това е между другото.

Тук искам да загатна нещо за това, как са създадени числата, но без да се впускам в подробности, защото нямам такава цел. Пустотата е отделила от себе си енергия. Тази енергия се е сгъстила надолу и е създала единицата, което е числото на Дао, числото на целостта, на единството. Значи това число хем е число, ние го наричаме „едно“, започваме да броим с него, но всъщност в дълбоките светове, то не е число, а идея, то е една цялостна енергия, една пълнота. А в седмото тяло е нещо много по-дълбоко, но в най-външния свят е наречено „единица“. След това число са тръгнали всички други числа. След време ще ви обясня как Лао Дзъ разбира числата, каква е неговата идея, тъй като той дава една от най-дълбоките идеи по този въпрос. За него не съществуват (тука само ще загатна) числото 2, числото 3, 4 и т.н. За него съществуват две единици, три единици, четири единици, т.е. всичко е единици и всичко е цялостно. Няма същество, което да е извън Дао, и няма същество, което да попречи на Дао и да попречи на единството. Неслучайно числата пътуват от 1 до 9 и после се превръщат в 10, т.е. 1 и 0 (пустота). След време пътуват до 99 и отново всичко се връща в единицата, която е изходна точка към Дао. Значи 99 и после 100 – още по-дълбока пустота, по-дълбок опит, който невинаги означава разумен опит, но за будните това е един опит, при който всичко се връща в единицата и оттам обратно в пустотата.

Значи: 167531 – както виждате, започва с единица и свършва с единица. На даоски език и на окултен език това означава (това число) чистата единица, че ако познаеш това число, ти ставаш абсолютно независим от всякакво вмешателство. Ако познаеш тайната на чистата единица, ти ставаш абсолютно независим от всякакво вмешателство. Нищо не може да ти попречи – никаква държава, никакви неразумни закони, никаква политика, никакви демони, никаква държавна сигурност, никакви земетресения, никакви наводнения и т.н. Това е свързано с тайната на това число.

И пак искам да напомня накрая във връзка с числото. Докато ученикът се изкушава, никога не може да има истинско развитие. Повтарям го, защото е важно. Разбира се, той ще казва: „Знам, че трябва да работя върху себе си“ и аз ще му кажа: „Да, правилно“ – така е с този, с който нямаме вътрешна връзка, тъй като не обича достатъчно Истината или не е откровен. Значи: няма истинско развитие, а има само от хиляди години, както много ученици се залъгват и стигат най-много до третото тяло или до четвъртото, т.е. до астралния свят или до менталния свят, и не могат да се освободят. Затова в момента почти няма истински ученици в България, но очаквам по моя план тази година да има около осем, следващата година около десет и после около четиридесет в България. После след тях допускам – макар че десет са една мярка, която ми стига, но тези неща, които ще изнеса, ще помогнат на по-будните – даже и да надминем повече от сто, тъй като и в момента моята група е много голяма (в символичен смисъл, тъй като аз нямам последователи и не искам). Тези, които идват на лекциите външно и вътрешно, които идват при мене, те са няколко хиляди и от тях поне над сто съм предвидил да влязат в по-високо ниво, а това означава, че те след време ще могат реално да помагат на всички, които обичат, и да увличат и други хора, и да ги направят независими.

АТЛАНТИДА

Продължение

(Лекция 2)

Първо, ще кажа някои неща и за лемурийците. Лемурийската раса, това са били полу-хора, полу-същества с много черна кожа и много опасни. Едно от най-силните им качества се е намирало в очите, така наречената мълния, която е хипнотизирала много същества, включително и зверове. Този поглед в тях, тази мълния се дължи, според окултната наука, на една изключително голяма, огромна и ненаситна страст. Оттам произлиза и днешната болест сифилис, както ви казах преди, като наследство. Но тогава е била в много по-голям размер. Тази страст ги е довела до много контакти с много животни и зверове. В тази връзка окултната наука казва (в архивите даже е записано буквално), че в резултат на всичко това, са били родени много човекообразни и маймунообразни същества, които са всъщност прародителите на всички маймуни – орангутани, шимпанзета и т.н. Това е тяхното отражение. Всичко това след време се е повторило и в Атлантида в по-малък размер.

Както ви обясних преди в лекциите за Атлантида, по време на Атлантида са живели едновременно две раси. Едната висша, много мъдра – толтеките (третата раса), за които след време пак ще говорим, които са ръководени от Универсалната раса на Всемирното Бяло Братство – Универсалната Слънчева раса. И разбира се, оттам идва голямата култура. Същевременно е живяла и изключително нисша раса – туранската – четвъртата подраса на Атлантида, както и първата, които са били много изостанали и са извървявали пътя на своето съзнание. Значи в Атлантида тази нисша раса също е влязла в контакт с тези големи тогава образувани маймунообразни, от което са се породили така наречените първобитни хора. Разбира се, за тези смешения с животни и зверове невидимият свят е изпратил наказание. Едното е болестта сифилис – в Лемурия, и другото е в Атлантида – болестта рак, които и досега продължават в много по-малки размери. Защо? Защото целта на невидимия свят е била да се замислят в търсенето на причини и следствия. Значи тези същества е трябвало да се научат да мислят, за да правят връзка с нещата, защото, ако те открият причината, последствието се разпада. Такъв е законът и така става на практика.

Както казах, в Атлантида е имало едно изключително слизане на Универсалната Слънчева раса, това е така наречената „непаднала раса“, т.е. никога не е падала. Тази раса, както казах, не е падала под влиянието нито на светлината, нито на тъмнината, нито на греха, тъй като те никога не са правили погрешен избор.

Тук искам да напомня, че Учителят казва, че всички души първоначално са създадени съвършени. Някои мислят, че има създаване на души в друга категория. Учителят е точен – всички души първоначално са създадени съвършени.

Тук преди да продължа, трябва да припомня нещо. Когато са били създадени всички съвършени души, в невидимия свят се е наложило да се направи едно изключително събрание, универсално събрание на Всемирното Братство, което да покаже път на тези души. Всички са гласували в това Всемирно Братство, макар и някои със задръжки от универсалните братя. Спорът е бил дали да се даде абсолютна свобода на душите, абсолютен свободен избор – това означава, че всеки, който наруши законите, трябва да извърви своя път на страдание, своите лични страдания, т.е. всеки трябва да изстрада своя път – или да не се даде свободен избор. Болшинството гласувало за абсолютна свобода и най-вече Христос (тогава, по него време с друго име), който също участвал като един от най-важните в това събрание. Тогава Отец, Който тогава се е проявявал много близко, тогава Абсолютното Нищо е слязло в полето на невидим глас с много ясна сила и казал: „Така да бъде – абсолютна свобода за всички същества! Но ако има голямо отклонение, Христос трябва да носи отговорност и след време да слезе и да изкупи“. Както след време става: душите са направили много погрешни избори, и то многократно, и са стигнали до такива страдания, до такива отклонения, че вече за някои е трудно да се върнат, а някои ще се върнат даже след милиони години. Това е обвързвало Христос и затова Той е слязъл, тъй като Той е длъжен да слезе, след като е дал тогава обещание. Когато един велик Учител даде обещание, дори и да влезе в седмото тяло (тотално разтваряне в Нищото), той си запазва тайно няколко тела (до петото тяло или до четвъртото, ако реши), за да слиза при своите ученици и да им помага.

Затова Христос казва: „Аз съм с вас до края на света“. Това е наистина така и това ще си бъде така, докато светът завърши своето развитие, защото това е изказване на шестото тяло, което е, както ще видим после, Синът Божий. Синът Божий няма право да се разтвори обратно във Върховната Пустота, защото трябва да извърви пътя на света, да помогне на всички същества и затова Той казва: „Аз съм с вас до края на света“. През цялото развитие Той винаги ще помага, ние ще имаме това невидимо присъствие, което помага във всеки миг без изключение, но ако се обърнеш към Него с пълна Вяра, с пълно Доверие. Иначе законът не работи.

Точно тези непаднали същества (става въпрос за първородната раса) са слезли в третата подраса на толтеките, т.е. висшите атланти в Атлантида (говорихме много за тях), и точно така се е образувала духовната цивилизация и истинската култура, която няма нищо общо с тази култура. Значи от тези невидими братя – Слънчевата Първа раса, слизайки в толтеките, се образува истинската духовна цивилизация, истинската култура, която после се пренася и в Египет. Слизането на тези универсални братя е подготвило много синове човешки и Синове Божии, които да служат на това Универсално Единство, на това Универсално Братство. Затова се налага да ви кажа някои разлики за Сина Божий и за сина човешки. Синове Божии има над четиридесет милиона, синовете човешки са много повече. Затова ще ви кажа някои разлики за сина човешки и за Сина Божий. Сина човешки отговаря на петото тяло и на идеята „истински ученик“. От четвъртото тяло надолу, не може да се говори за син човешки, а може да се говори просто за някакво ученичество, което все пак е важно, защото е подготовка. И следващият път ще ви обясня как четвъртото тяло трябва да направи преход в петото, как ученикът трябва да надрасне и оптимизма си, защото след време ще загуби нещо много ценно. От оптимизма си ще загуби своята душа. Как той трябва да надрасне и положителните мисли, и отрицателните, но първо трябва да стане много силен оптимист, да обича светлите мисли и после с някои методи как да ги надрасне, и да влезе в петото тяло. За това ще говорим другия път.

Синът човешки има стремеж към Духа на Живота. Това е неговото право към Бащата, наречен символично Отец. Тъй като във върховния свят няма Отец, а има Абсолютно Нищо, в петото тяло и частично в шестото, все още говорим за Отец.

При Сина Божий положението е друго. Синът Божий има съвсем друг Устрем. Той има Устрем към Върховното Нищо, но същевременно помага на синовете човешки и на цялата човешка еволюция. Значи той слиза надолу, обаче неговият таен Устрем е нагоре. Той слиза да помага на синовете човешки, слиза и надолу да помага на пречистени души, частично да ги просветлява, да ги вдъхновява частично, което има значение, но неговият таен стремеж е абсолютно сливане с Върховното Нищо. Но той трябва да извърви този дълъг път на човешката еволюция заедно с хората, той е длъжен да бъде с тях до края на завършека. Затова тук става въпрос за благородство в най-истинския смисъл на думата, той се лишава от нещо универсално, от една огромна пълнота, за да слезе надолу и да бъде неразбран, да бъде критикуван, да бъде разпъван, обаче жестът е голям. Тук разбираме думата благородство в най-дълбокия смисъл – само в шестото тяло и както ще видим по-нататък, само там можем да говорим за дълбочина. В петото тяло не можем да говорим още за дълбочина.

Синът човешки, това е сътворената природа, а Синът Божий, това е Духът на несътворената област. Синът човешки е Божествен служител във времето, а Синът Божий е невидим служител във Вечността. Синът човешки е носител на изключителни духовни енергии. Синът Божий е в областта на Божествените енергии и на Незнайното, така наречено Неведомото. Значи Синът Божий е носител на Божествени енергии от много по-висока област – това е областта Кетер, Хокма и Бина – първата тройка от сефиротите, в които енергията е нематериална и абсолютна субстанция, по-точно есенция.

Синът човешки, както казах, който отговаря на идеята истински ученик, има в себе си скрит Устрем към Сина Божий, но и той има задача да слиза надолу към душите, които се намират в третото и четвъртото тяло. Значи той има в себе си скрит Устрем към Сина Божий, т.е. към шестото тяло, но и той трябва да прави компромис и да слиза надолу да помага на тези, които се намират в третото и четвъртото тяло. При Любовта този компромис е естествен.

Когато синът човешки се обръща към Източника на живота, той очаква откровения. При Сина Божий положението е различно. Значи когато синът човешки се обръща към тайната на живота, или към Източника на живота, той очаква откровения. Разбира се, за петото тяло това е красотата на живота, тъй като истинската красота се намира само в петото тяло. Значи той очаква откровения, т.е. той живее в разцвета на душата си, и тази душа води с Тайната на живота, с Източника свещен диалог, и тя има абсолютен свещен трепет. Затова тя има право да очаква и получава истински откровения. Тук не говоря за прозрения и за временни просветления – те са частично нещо. Следващият път ще говорим и за трите вида Самадхи, които са истинският път на ученика.

Когато Синът Божий се насочва към Източника на живота, той става абсолютно безмълвие и се превръща в чиста същност. Когато Синът Божий се насочва към Източника, той не иска никакви откровения, той се превръща в Абсолютно Безмълвие и в истинската, в чистата си същност. Той не иска контакт със Словото, а той иска нещо по-дълбоко. Той иска Присъствието, не Словото, а Тайната на Присъствието – това е много по-дълбока обмяна. Ако трябва, след време ще се спра повече на този въпрос. Това е един много тънък момент, защото Синът Божий не иска Великото Безмълвие, Великата Пустота да се превръща в Слово, не иска да го ограничава. Ето защо окултната наука казва, че Абсолютът е там, където няма никакво Слово. Да не говорим за глупавото ясновидство, което е объркало повече хората, отколкото да им помогне. Включително и някои, които са почти истински ясновидци (защото истински няма), защото истински са само Синовете Божии, а те никога не са ясновидци, даже и пророци, а нещо много по-дълбоко.

Значи Абсолютът е там, където свършва всяко Слово, даже и всеки шепот. Това е мярка, че Синът Божий може реално да помага на хората, това е мярката в шестото тяло (ясновидците живеят в четвъртото тяло). Шестото тяло е мярката, че можеш да помагаш реално на хората и шестото тяло е мярката, че си овладял напълно всички свои желания, не само неразумни, но и разумни. Останало е само едно единствено желание – това е Тоталното Сливане с Върховното Нищо, което е вродено във всеки човек в неговия дух, това е вроден Устрем, който се намира в човешкия дух във всеки човек, и това е една част от тайната на живота, която води към седмото тяло.

Според толтеките учението, което е над всички учения, е Устремът към Абсолюта.

Учителят казва, че Абсолютът – а на друго място той го нарича Нищото – това е Абсолютната Реалност или го нарича Свръхреалното. Точно това е Абсолютната Реалност или Свръхреалното. От тази област са произлезли всички висши и нисши светове. Това означава, че Върховната Истина може да се намери само чрез седмото тяло. До петото тяло, до себепознанието още не можем да говорим, това е още път. Само в седмото тяло имаме право да кажем, но то вече не с глас и не с думи..., да кажем нещо за Върховната Истина, но по съвсем друг начин. Но петото и шестото тяло са важна и необходима подготовка, за което ще говорим повече другия път.

ПЛАН

Продължение

(Трета идея за размишление)

Тук някои общи неща пак искам да ви напомня. Но все пак искам да ви кажа, че ежедневният план за деня прави организация на деня и помага на душата да навлиза все повече в тялото. Това е един много личен въпрос и затова аз не давам много правила, тъй като оставям свобода на всички ученици доброволно да решават какви упражнения да правят, освен онези пет, които дадох. И скоро в София, тъй като настояваха да им дам някакви правила, аз не исках, наложи се да дам още едно правило, за което после ще кажа.

Значи има някои правила, но ученикът сам трябва да си подготвя плана. Но не трябва да забравя, че не трябва да претоварва ежедневния си план на деня. Истинският план има лекота и няма много задачи, има свободно време, тъй като, ако умът се намеси, целта му е да преуморява и да може да отделя човека от неговата душа.

Другата тънкост на плана е следната: умът винаги иска да завършва нещата. Примерно размишляваш върху една дума, да кажем „ученик“. Ти мислиш, че за едно размишление или за една седмица ще разрешиш този въпрос. Думата „ученик“ е много по-дълбока. Умът иска завършени неща, защото, когато едно нещо е завършено, той го умъртвява. Както ако една приказка има край, той я обезличава. Ако приказката е без край, умът нищо не може да каже и изгубва себе си. Затова приказките без край и легендите са написани, както и притчите, недоизказани, те са отношение към душата, а не към ума. Притчите, легендите и една част от приказките (тези, които нямат край) са Любовта на висшия свят към душата. А умът обича нещата да имат край, за да може да вкарва учениците в застой.

Целта на плана е увеличаване на будността – едно от най-важните неща. Предният път ви дадох петте задачи, после ще прибавя и едно шесто – едно важно упражнение. Трябва да се знае, че този план изглежда нещо елементарно, но той променя пътя на човека. Душата придобива нов подход и нов начин на мислене, но това става постепенно. Разбира се, ако човек не подходи искрено, неговият план ще се ръководи от ума и умът все повече ще обърква деня му, и накрая човек ще прекъсне с плана и ще каже: „Нещо не върви с този план“ и т.н. Но този план върви, тъй като аз съм го практикувал около петнадесет години и знам точно какво говоря и накъде води той, макар че изглеждат нещата много елементарни. Както и шестото правило, което накрая ще ви дам, изглежда толкова просто, че човек се пита дали трябва да практикува такива елементарни неща, а не знае, че това води до победа над злото, освобождаване от страха от смъртта и накрая победа над самата смърт.

В плана се научаваш да пресяваш всички свои неразумни желания, започваш да се научаваш какво да търсиш, всички излишни срещи и приятелства отпадат. Постепенно Духът започва да ръководи душата, душата започва да пише плана и започва да овладява ума, сърцето и волята, които според Учителя са нейни инструменти. Искам да напомня, че в плана има вечни задачи, които никога не завършват. Стремежът никога не трябва да прекъсва. В момента, в който твоят стремеж към Истината спре, ти вече си умрял, мислиш, че си жив, но според окултната наука това е мярка, че на вътрешен план ти си умрял и постепенно твоите тела ще залязват. Никога не завършват означава постоянно усъвършенстване. Казвам това, за да се предпазите от ума, защото той обича да завършва нещата. Една дума никога не може да бъде изтълкувана докрай, защото Духът внася в нея след време съвсем ново разбиране, много по-дълбоко, много по-обогатено и когато той внесе в нея своите духовни сили, ние разбираме, че тази дума е много по-дълбока, отколкото е изглеждала, тъй като една дума в четвъртото тяло е много елементарна, в петото е много красива, много богата, а в шестото тяло е изключително дълбока. Така че Духът може да променя дълбочината на думите, когато внася в тях своите духовни сили чрез душата.

Духът никога не обича застоя за разлика от ума. Това означава, пак напомням, ученикът трябва да работи постоянно, но по малко, без да се претоварва и когато изработи голяма дисциплина, може да повишава своето работно време за проучване на Словото (на свещеното Слово), за проучване на мълчанието, за проучване на думите и т.н.

Когато ученикът се усъвършенства постоянно, заедно с това той трябва да остава и в неразбирането, да не мисли, че всичко е разбрал. Пак напомням: Хем се усъвършенства постоянно и хем в него трябва да остава едно свободно място за неразбирането и за смирението, за да може Духът и душата да му помагат, а не умът да изкриви нещата. Това неразбиране е модификация на смирението, което отваря врата за душата и за Духа да влизат и да му помагат. Ако един човек каже: „Всичко разбрах, всичко знам“ – срещнах един такъв, а той ставаше все по-голям алкохолик и много други неща – това е знак, че човек е спрял в застоя, че умът го ръководи и всъщност той нищо не знае. Значи при искреното желание за ежедневния план на деня Духът постепенно ще навлиза в душата. Това е едно по-високо измерение. Душата постепенно ще навлиза в ума, сърцето и волята, а те ще навлязат в тялото и ще го изпълнят с това, което се нарича „истинско здраве“. Всичко ще се предаде надолу по телата, защото ще отпаднат всички неразумни желания и тогава човек си заслужава здравето. Той не е здрав, за да води безумен живот, както ще видим по-нататък. В третото тяло във всеки човек има вродено безумие, това е в астралното тяло и който не го е овладял, винаги го очаква след време опасност. Но по-нататък ще ви говоря и за това, как трябва да се освободим и от това вродено безумие.

Значи пак напомням: Планът води до голямо пресяване на желанията – и накрая остават тези неща, които наричаме съществени. Разбира се, както и аз съм практикувал много такива неща, наложи се с много хора вече да не говоря, много хора ме намразиха, това е техен подход, аз имам отношение скрито към душата им, имам тайна любов към всички, включително даже и към демони, тъй като познавам и демони в човешка форма. И даже демони знаят, че имам любов към тях, но има хора, които не знаят, и затова те сами си поставят преграда, а който си поставя преграда, ако се наложи да му помогна истински, няма да мога. Това е друг въпрос.

Исках да ви кажа шестото правило. В София настояваха даже да им дам още правила, разбира се, след време ще си помисля, но искам да кажа, че ги давам по свобода и никого не задължавам.

Шестото правило е едно много ценно упражнение, много елементарно, нарича се с простичката дума „релаксация“. Ще обясня: Всеки ден трябва да се прави релаксация по няколко минути, два пъти на ден за предпочитане, постоянно. Примерно най-малко три-четири минути до десет, не повече от десет. И вторият път на деня същото – най-малко три-четири минути до десет. В София ме питаха може ли седнал. Не. За предпочитане е легнал, макар че и там има опасност човек да заспи, обаче е по-хубаво, тъй като когато си седнал, макар и с изправен гръбнак, когато се отпуснеш напълно, не можеш да управляваш тялото си и то може да падне, а това тяло подготвя частично излъчване, защото ученик, който не може да излиза от тялото си, ще стане зависим от смъртта, от злото и т.н. Значи при релаксацията започваш да усещаш, че тялото става все по-тежко, а душата става все по-лека. Разбира се, формулите помагат да няма пълно излъчване, за да можеш спокойно да се върнеш после в тялото си.

Първо, това упражнение помага в началото за частично освобождаване от страха от смъртта, защото в това упражнение става разширение на съзнанието. Това упражнение води до частично освобождаване, след време, както ще видим, и до пълно освобождаване.

Другата красота на това упражнение е, че хора, които не могат да спят спокойно и дълбоко, след няколко месеца ще започнат да спят спокойно и дълбоко, даже и да не искат, защото при това разширение на съзнанието тялото се освобождава от всички натрупани напрежения (от лоши мисли, от обиди, които не сте могли да трансформирате, от лоши храни и т.н.) – това е една от целите на упражнението. Това упражнение, ако е постоянно, ако се практикува една-две години, след време то се превръща в медитация. Отначало изглежда просто релаксация – частично разширяване на съзнанието, после това води до цялостно разширяване на съзнанието. Това води до навлизане в петото тяло, в душата. Душата започва да владее всички нисши тела и самата себе си и при това разширение на съзнанието тя се освобождава от един голям враг – страхът от смъртта, който е напълно ненужен, напълно излишен, но все още е обхванал много хора, защото живеят в по-ниски тела. Значи след време това се превръща в медитация. Медитацията пък води още по-нагоре, но това е вече друг въпрос, но все пак тук накратко ще кажа – до сливане с Духа.

ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА

Продължение

(Четвърта идея за размишление)

Ние подготвяме и цяла книга по този въпрос, надявам се, че след няколко месеца ще излезе.

Колкото повече ученикът се домогва до тайната на молитвата, толкова повече той се възражда в душата си и навлиза в ново измерение и в ново мислене. Това е красотата на молитвата, че тя е преход от четвъртото тяло към петото, за което ще говорим другия път повече. Но това е постепенно. В своята окултна дълбочина, тук трябва да ви кажа, че молитвата не е свързана със Словото и молитвата не е нещо, което трябва да правиш. Тя е нещо, в което трябва да се превърнеш. Това е първичното слънчево състояние на Универсалната раса на Всемирното Братство. Това е едно тотално състояние.

Пак ще припомня. Тази молитва, истинската, която надраства и Словото постепенно в другите тела, тя не е нещо, което ти правиш, а е нещо, в което трябва да се превърнеш. Това е твоето чисто битие, това е твоята чиста духовна същност, това е универсалното слънчево състояние, което е свързано с тази Универсална Слънчева раса, която, както казах, е наречена условно непадналата – която не е падала. Ако ти не се превърнеш в тази чиста същност по пътя на молитвата, това означава, че ти си изгубил нещо съществено, което го търсиш само в Словото, но никога няма да го намериш само в Словото, дори и когато то е „Отче наш“, дори и когато то е свещено. Това означава, че молитвата е пълното слънчево състояние в своя завършек, това, което Учителят нарича състояние на абсолютна чистота. А точно това състояние е много по-дълбоко от всяко Слово, защото Словото е дошло много по-късно като помагач.

Когато ученикът е стигнал до по-ниската степен на слънчевото тяло (петото тяло), тогава за него молитвата е свещен диалог. В шестото тяло нещата се променят. Пак ще повторя. Когато ученикът е стигнал до петото тяло, за него молитвата е свещен диалог, това е наистина процес на душата, а не на ума, даже не на сърцето, забележете, тука казвам на душата. Когато говорим за абсолютно чисто сърце, тук трябва да знаем, че то се разтваря в душата и се превръща в своята същност, която е душата. Затова Учителят казва, че сърцето е сянка на душата, а умът е сянка на Духа. Когато те напълно се пречистят и одухотворят, те се разтварят в душата и в Духа.

В шестото тяло няма диалог. Както казах, това важи и за молитвата. Тук молитвата се превръща в Абсолютно Безмълвие, защото тук най-желаното е невидимото Присъствие. В седмото тяло нещата са съвсем дълбоки, затова по-рядко ще говоря за седмото тяло, тъй като засега няма голямо значение. Значи в диалога душата говори, а в Безмълвието Духът слуша. Тук думата „слуша“ означава възприема невидимото Присъствие, слуша Присъствието. Тук той не иска да се храни със Словото, а както казах с Присъствие. Това означава, че докато се намираш в петото си тяло, макар че имаш свещен диалог, ти още не си цялостен, още си далече от истинската пълнота на живота. Значи докато се намираш още в петото си тяло, т.е. в своята душа, ти все още говориш, макар и свещен разговор, макар и, мога да кажа с чиста съвест, прекрасен разговор, откровения, чрез които и аз получавам нещата за новото учение, но ти все още не си цялостен, което означава, че не трябва да спираш тук, твоят Устрем не трябва да се застоява.

Когато си в шестото тяло, т.е. в своя Дух, тук вече ти нищо повече не можеш да кажеш, защото тук пълнотата е огромна, толкова необятна и наистина при това условие какво можеш да кажеш на Духа? Защото, ако все още искаш да кажеш нещо, значи не си в истинската пълнота, още не познаваш своя Дух, не познаваш шестото тяло. Наистина какво можеш да кажеш на Абсолютното Същество? Това означава, че в шестото тяло Духът постепенно разгръща своя разцвет и накрая, когато има право, след като е помогнал като Син Божий на цялото човешко развитие, той ще има свободата да направи своя първичен вроден избор и Устрем да се слее тотално с Универсалното Същество.

Тук преди да продължа, само ще напомня. Някои много се страхуват от това сливане, защото изчезват. Има два вида сливане: едното е тотално разтваряне – постигнали са го много кабалисти, Посветени и Учители – при което никога не се връщаш, а се превръщаш в Универсална Светлина завинаги. Другото тотално сливане: Запазваш своя Дух и след време се връщаш, за да помагаш на други светове, което аз го смятам за много по-благородно, но и двете са на високо ниво и двете неща са благословени, но по този въпрос по-рядко ще говорим, защото той принадлежи на бъдещето, а сега имаме да решаваме по-други въпроси.

И все пак тук в шестото тяло, в Безмълвието все още има обмяна между човешкия Дух и тайната на присъствието на Абсолютното Същество. В седмото тяло вече е под въпрос дали има обмяна, защото зависи от избора на Духа, или има върховно сливане и човек се превръща в самата светлина, но не тази светлина, която виждаме, не и светлината на душата. Става въпрос за Универсална Светлина, за която в Кабала се говори, която е свързана с Кетер, Хокма и Бина, която е безпределна и неограничена.

В четвъртото тяло молитвата е дълг, в петото тяло молитвата е Път към живота, Път към истинския живот, Път към същността, която е наречена човешката душа. В шестото тяло молитвата е преобразуване – човек става абсолютно битие, постепенно се превръща в тайната на искрата, която се подготвя за своето универсално сливане. В книгата на Лео Шайа** имаше някои неща изнесени за искрата. В седмото тяло сливането е универсално и само тук можем да говорим за дълбочината на живота, тук е мярката. Много е смешно, когато някои в трето и четвърто тяло говорят за дълбочина, даже и в пето. В пето тяло няма дълбочина, но има себепознание, има красота, има една хармония, има един красив живот, но това също е увлякло някои ученици, останали са в петото тяло и все още не познават истинската дълбочина на Учителя. Ако биха продължили, биха намерили нещо по-дълбоко от себе си, защото Учителят има да им каже нещо, което е по-дълбоко от тяхната душа. За тези неща ще продължим другия път.

5 октомври 1999 г.

Трите вида Самадхи

(Лекция 1)

Змията

(Първа идея за размишление)

Злото в астралното тяло на човека

(Втора идея за размишление)

Пътят на вътрешния ученик

(Лекция 2)

Даоската чаша

(Трета идея за размишление)

Душата и интуицията

(Четвърта идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ТРИТЕ ВИДА САМАДХИ

(Лекция 1)

Трите велики преживявания на Бога и на Истината. Ако екстаз или голяма радост обхванат живота ви, трябва да знаете, че това не води до преход в петото тяло, т.е. не води до себепознание, не води до познаване на висшата душа в човека. Този екстаз и тази голяма радост, те са твоята награда за натрупаните ти светли и благородни мисли и чувства. Истинското Самадхи се преживява при прехода в петото тяло – от четвъртото в петото. Това е първото Самадхи, най-нисшето, и то отговаря на себепознанието, т.е. ученикът се познава като висша душа. Тук има само една опасност да не би ученикът да помисли, че това е краят и да се застои в себепознанието (петото тяло, което е неговата висша душа), и да изостави пътя си към дълбочината на Учителя, чието тотално познаване (става въпрос за Учителя) се осъществява в мистерията на шестото и седмото тяло. Най-вече в седмото, което е тайната на третото Самадхи, то е най-трудното. Затова за него ще говорим по-малко.

Преходът от шестото към седмото тяло (ще загатнем някои неща), т.е. от човешкия дух към Абсолютния Дух, е много особена област. Защо? Защото тук ученикът се разделя и с живота, и със смъртта, а той е бил привързан към тях от хиляди години. Влиза в съвсем ново пространство, съвсем друг живот, ако въобще можем да използваме тази дума.

Първото Самадхи е едно велико извисяване на ученика в своята висша душа.

Второто Самадхи, това е едно универсално изживяване на свещената Мъдрост, защото това тяло е свързано с Мъдростта. Тук ученикът влиза в своя дух, а той е самата Мъдрост.

В третото Самадхи, тука трябва да добавя, то има две степени, то се разделя на две. Но и в двата случая то е универсално и неизразимо, неподдаващо се на обяснение, но все пак нещо ще кажа. Третото Самадхи е универсално и неведомо. Не се поддава на обяснения, има две подразделения. Едното е: този, който е постигнал шестото си тяло (т.е. станал е Син Божий) и желае тотално разтваряне в Абсолютното Същество, което е Небитие, абсолютно разтваряне без възвръщане. Това е непорочната Светлина, съвсем друга светлина. Това е един съвсем друг живот, една пълнота, която не може да се предаде, тъй като тя надминава живота и смъртта. Това е единият вид.

Другият вид е: когато посветеният в шестото тяло се разтваря в тази Светлина и се връща обратно в другите си тела, т.е. иска да си запази и другите тела, за да може да помага на своите ученици. Това е вторият вид – хем се разтваря в тази Светлина, но си оставя една вратичка. Това е от една много особена любов към своите ученици, към съществата. Във времето на Египет е имало такива Учители, които дори са слизали във физическо тяло, от ранга на Христос, на Буда, изключително велики Учители. Обаче те са решили да не основават школа, да не викат ученици, само да наблюдават живота. Или са слизали заради някоя душа да я виждат и да я подкрепят със своя поглед – абсолютно по особен начин са слизали на високо ниво да изучават живота и да го наблюдават, без да основават школи, защото са основавали много школи... По свои си съображения. Абсолютно незабележими. Но това е друг въпрос. След време, ако трябва, ще говорим и за тях.

В петото тяло ти си една велика космическа енергия и за тебе са отворени много светове. В петото тяло се намира красотата на живота и хармонията на живота, затова някои ученици са се застояли тук и са изпуснали нещо по-дълбоко. Петото тяло е свързано с Принципа на Любовта, т.е. Любовта като Принцип – няма изключения, няма изкушения, няма слабости. Изключенията показват, че не можеш да живееш в петото тяло, понеже самата дума Принцип означава право да живееш в Божествения свят. Ако имаш изключения, ти вече не можеш да живееш в Принципа, а живееш в закони, правила, в методи и т.н. Още по-надолу даже не живееш в закони, а във факти, в логика и в объркване на живота, и т.н.

В шестото тяло, т.е. второто Самадхи, се намира дълбочината на Живота и дълбочината на Мъдростта, защото тука се намира тялото на Мъдростта. Учителят го нарича тяло на Мъдростта – това е човешкият дух. Значи: в шестото тяло е второто Самадхи. Тука се намира дълбочината на живота, дълбочината на самия човешки дух – това е тялото на Мъдростта.

В седмото тяло е третото Самадхи. Тук се намира Неизразимото. Това е тялото на Истината, за което Учителят казва, че ще има друга епоха.