По времето на Атлантида тези котки са били много активни и наблюдателни, и мързелът за тях не съществувал. Те са умеели да се движат по особен начин чрез вътрешни движения, даже понякога са заблуждавали и черни адепти. Наистина много рядка интелигентност. После ще говорим за това, че те са владеели една много дълбока техника на дишане, разбира се, Белите Братя са ги научили. Другото нещо, което са владеели, е че те са умеели да сгъстяват с голяма концентрация силата на своите очи и да стават видими в мрака. Тази мощна концентрация се дължи на тяхната първична сила. В мрака техните очи стават реални и човек, който има някакво духовно виждане, изведнъж вижда голяма опасност и не може да разбере за живо същество ли става въпрос или за отвъдно. Имало е случаи, в които така те са пазели и хората. Хората са се плашели, но когато са започнали да се показват по-често и когато са унищожавали други опасни същества, когато са помагали на човека да преминава през някои опасни зони, изведнъж тези хора са разбрали, че тук става въпрос за техни помагачи. И накрая се успокоили и можели да спят спокойно в дебрите на Атлантида, тъй като са разбрали, че имат абсолютно сигурни защитници и служители.

Тук само за малко искам да се отклоня и да ви напомня, че впоследствие те се отклоняват. От сто котки максимум седем са останали абсолютно верни и неизменни. Една по-голяма част от тях е в невидимия свят и много рядко вече се прераждат, тъй като нямат такава задача. Но много от вас сте слушали вечер по казаните и тук-там много котки да плачат като деца, това са точно човешки души. Защо плачат? Защото са изгубили още от Атлантида условията да помагат на човека. Впоследствие са били заместени от кучетата, но те също така не са свършили работата както трябва. Котките плачат, защото нямат условие и нямат вече свободата. Учителят казва какво означава думата „условие“. Това са живите същества, които създават условията, живите съчетания. На котките това е отнето и сега те плачат, но вече е късно. Но някога, когато те натрупат Любов и желание, ще им бъдат дадени отново условия и човек ще може да види тяхната дълбочина, тяхната интелигентност и т.н. Неслучайно за толтеките котките са имали свещено значение, те са били издигнати в култ, така както в Египет някои други животни са били издигнати в култ, за което ще говорим по-нататък.

Древните котки са владеели един изключително дълбок начин на дишане, който им е помагал да улавят всички вражески влияния, включително и на черните адепти. И все пак красивото е това, че една голяма част от тези котки, а става въпрос за стотици, са останали абсолютно верни и са се пожертвали за човешката еволюция. В бъдеще ще ги видим в нова светлина, защото понеже са останали верни, Космическите Братя са им дали духовни прозрения за техния вътрешен път и те са запазили своята разумност, своята интелигентност и след време ние ще видим тяхната скрита светлина.

Както казах, те не са се страхували от нищо, а само от водата. Водата в техните спомени е скрита опасност, някаква много опасна материя. За тях това била някаква смътна заплаха, което не е случайно. Дори и толкова напреднали, те трябва да се страхуват от нещо, за да знаят, че има една по-висша Истина, която е над всичко. Иначе, ако го няма този страх, те могат да изменят на Истината и на по-дълбоката сила. След като са чувствали смътна заплаха, тези котки са изтълкували водата като същество, което е по-старо и по-дълбоко от тях, и това е наистина така.

Например в много случаи чрез особения си начин на дишане древните котки са разбирали посланията на въздуха. Те са знаели кога ще успеят в една битка с черните адепти, с опасните мишки и с много други животни и дали трябва да отложат битката, и да се скрият временно настрани. Тази техника на дишане им разкривала това. И в много случаи те са се отказвали, пак са запазвали човека по някакъв начин, предупреждавали са го и са изчаквали друго условие, където да включат своята сила. Много често се е налагало да се оттеглят и да изчакват новите условия. Така, отлагайки битките, те станали много търпеливи и тогава вече впоследствие много рядко допускали грешка. Това означава, че в търпението те израствали, а в самотата на изчакването те получавали нови и по-дълбоки усещания за тайните сили на живота. Но впоследствие, става въпрос за тези котки, които не са останали верни на човека, те са превърнали търпението в мързел. Сегашните котки показват как търпението се е превърнало в мързел и от тяхната будност са останали някакви малки остатъци. И затова те са изгубили свободата си, и затова сега техният живот е труден. Затова казваме „котешки живот“, „кучешки живот“, защото са изгубили нещо съществено. Впоследствие те се смалили.

СВЕТАТА ДЕВА

(Четвърта идея за размишление)

Оригиналът на така наречената Дева с Младенеца, или Светата Дева, се намира в Атлантида. По-късно много народи са го копирали, но истинският оригинал се намира в Атлантида и после най-вече в Египет. Идеята за Майката Богиня – тогава така е била наречена, а в по-новите времена Майката с Младенеца – е произлязла от Атлантида. Майката Богиня е живяла в Атлантида на физическо поле. Тя е била необикновено красива царица, едновременно свята жена и дева. Съзнанието ѝ било светещо. Майката Богиня (така, както са я наричали) е велик символ на идеята, която е наречена Майката на Боговете. Думата „майка“ означава съвършената Любов, това е нейният най-дълбок символ. И наистина Учителят казва, че само Любовта може да ражда Богове, Синове на Слънцето и само Любовта е родила всички слънца. Слънцата, звездите, планетите са родени от Любовта. Това е реален факт – и научен, и окултен, и символичен, и буквален във всякакъв смисъл. Тя е била наречена Майката на Боговете, защото само девата може да ражда Богове, т.е. само чистото съзнание, абсолютно овладяното съзнание може да ражда Богове. Тук говорим за девственото съзнание.

Тук само искам да кажа, че тази Майка тогава е сключила не брак, а свещен съюз с един от жреците на Слънцето, един от посветените царе и жреци на Слънцето. От този брак се е родил Тот, така нареченият впоследствие Хермес. Тя е изпращала хората към него, към този велик Син, тъй като той е символ на Мъдростта. Любовта винаги насочва съществата към Мъдростта, затова Учителят казва, че истинската Любов всякога има непреодолим стремеж към Мъдростта. Това е закон, който няма изключения. Ако Любовта е истинска, тя не се стреми към земни неща, а тя има непреодолим стремеж към Мъдростта. После от Атлантида този култ се прехвърля в Египет. В Египет този култ е бил изключително силен. Така се е родил култът към Изида, или Майката на Слънцата, и както ви казах, според Учителя само Любовта може да ражда Слънца (във всякакъв смисъл) и това е една реалност, защото това е самата Любов. В Египет поклонението към Изида е било едно съзнателно отношение към Прамайката, или към Праосновата на живота. Изида, в своята дълбочина, е нематериално същество. Това е вечната субстанция на Любовта, която рядко слиза на земята в такава форма, във формата на Светата Дева, Майката на Боговете, Майката Богиня и т.н.

И всяко девствено съзнание означава, че може да стане независимо и от материята, и от астралната материя, и от менталната материя. Всеки човек, който постигне първия принцип на толтеките – абсолютно овладяване на себе си и на своите скрити намерения – той се освобождава от материята. Това се потвърждава на много места от Учителя, затова той говори много за чистотата. Това се потвърждава и от Кабалата. Кабала казва, че чистотата е свободна от веществото, може да живее в него, но не е привързана нито към веществото, нито към хората, но единствено към вечната Любов. Независимо от ограниченията, когато тази Майка е живяла в тяло, в Атлантида, тя е била вечно сияеща и на физическото поле, и в невидимото поле, тъй като нейната Любов е неопетнена. И така от тези велики атланти са се породили тези далечни и незрими нишки, които стигат и до днес под формата на Майката с Младенеца, Светата Дева, Афродита, Венера и други при много народи на техните езици. Става въпрос за много имена, което е все едно и също, но най-голямата сила има оригиналът, който е бил изключително дълбок в Атлантида. Разбира се, най-голямата сила на Майката е в невидимия свят.

Тук искам да ви кажа следното, което се потвърждава и от Учителя, и от Кабала, че Древният Незнаен има много лица. Някои са объркали и Го наричат Бог-Отец, което е само един символ и не е вярно в абсолютен смисъл. Накратко ще ви обясня. Древният Незнаен, който е Абсолютната Пустота, има много лица. Например едното е така нареченото в Кабала Белият Старец, който символизира вечната Мъдрост, но Той не е Баща, а нещо много по-дълбоко. Но някои хора, за да Го разберат и да им стане по-близък, са започнали да го наричат Баща – както баща се грижи за син. Но най-древното име на Бога е било от женски род – Авва. Тогава се е наричало Авва Отче – женски принцип, както водата, за която ще говорим след време. Това е най-дълбокото нещо, а не е било както сега искат да го наложат като мъжки принцип. И това по-късно абсолютно се е изопачило. И сега искат да кажат, че мъжът трябва да командва жената, което е едно голямо невежество, тъй като мъжът не владее себе си, а как може да владее други. Накрая с това той става смешен. И когато жената го напусне, когато Любовта го напусне, животът му става фатален, тъй като тази Любов е неразбрана. Освен това Древният Незнаен може да се материализира и като Син. Това е една проява на Бога. Много Синове има в момента, казвам го в името на Истината, и в името на свещената кръв, има над четиридесет милиона Синове. Някои мислят, че само Христос е единороден, но тук го казвам заради Истината, още от Атлантида, като вземем техните Синове, като вземем и тези, които се прераждат, има над четиридесет милиона Синове. Древният Незнаен може да се проявява по много начини, но един от най-дълбоките начини, това е Майката Богиня. Неслучайно водата гаси огъня, за което ще говорим друг път. Майката е нещо наистина свещено, нещо, което не може да бъде докоснато нито със земна ръка, нито с астрална, нито с ума, това е много висока позиция.

Но искам да кажа още нещо. Тази велика Богиня, тази Майка, тази изключително съвършена Любов, Божествената Любов, носи в себе си нещо фатално. Ще обясня. Неслучайно в миналото започнало да се нарича Фата Моргана, т.е. Любовта, която се превръща в лоша участ. Всъщност става въпрос за неразбраната Любов, както ще обясня. Защо Любовта е фатална? Защо тази Майка, тази свещена сила, тази вечна святост е фатална? Защото за обикновеното и земно мислене, за обикновените хора, за това толкова изостанало съзнание от хиляди и милиони години, за тях това е въпрос за удоволствие и затова те са смятали, че тази по-голямата Любов е непостижима. Всъщност тя е наистина постижима, но земното съзнание (мислене) винаги ще мисли така, умът винаги ще мисли, че е непостижимо, защото не му се дава... Но ако човек познае тази Божествена Любов, тя се превръща във вечна благодат и тогава човек може да познае тази Майка Богиня, Майка Царица, която вече му открива своето лице. За този, който не е готов, тази Богиня скрива своето лице, но ако човек е готов, на него се дава да зърне това лице и това става в Самадхи, за което ще говорим другия път. Самадхи е най-дълбокото преживяване, седмата степен в човека. Когато човек преживее тази Любов в Самадхи, във върховната чакра, която се нарича според Учителя центърът Любов към Бога, тотална, неизменна Любов, тогава животът се превръща във вечен стремеж и във вечен възход, а не в безкрайно страдание, както е за тези, които злоупотребяват с Любовта. Който е видял това тайно лице, той носи в себе си вечната благодат, Божията пълнота. Той може да посвещава хората, може да бъде техен истински ръководител, но заради Истината трябва да ви кажа, че той не се смята за ръководител, защото отстъпва напълно мястото в себе си на Бога, на Учителя Той да ръководи него и другите, а не самият човек. Защото, ако той съвсем малко участва в това ръководство на хората, той вече е нарушил свещения закон на Майката Богиня.

1 юни 1999 г.

Арала: Изповедите на моя мрак

(Лекция 1)

Мъдрост и чистота

(Първа идея за размишление)

Окултният символ на пустинята

(Втора идея за размишление)

Атлантида и пътят на разпадането

(Лекция 2)

Удоволствията

(Трета идея за размишление)

Тайната на медитацията

(Четвърта идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

АРАЛА
ИЗПОВЕДИТЕ НА МОЯ МРАК

(Лекция 1)

Турански жрец на злото, Посветен във втора степен.

Преди да започна с неговата изповед, искам да ви кажа, че черната мъдрост също е дълбока, но неговата изповед не е изповед в човешки и обикновен смисъл. Той въобще не се изповядва и не се разкайва. Това е само едно просто споделяне на черната мъдрост. Не трябва да го причисляваме към изповедта, която е разкаяние.

„Изповедите на моя мрак“

1. За нас е важно дълбочината на бедствието. Ние не се нуждаем от скуката и суетата на светлината. Светлината за нас е истинският мрак.

2. Ако някой е праведник, нека не се гордее с това, защото праведността е чуждо вмешателство на Светлината в него (така мисли той). Ако Бог в човека е праведен, тогава праведността не съществува за човека.

3. Ние сме избрали злото по собствен избор и затова сме богове на злото, и мракът е нашият храм.

Тук искам да вмъкна, че ние подготвяме една книга от Учителя за магията, за свещената магия. Това е от съвсем друг порядък. Но трябва да уточним, че учениците трябва да се освободят и от бяла, и от черна магия. Това ще стане на въпрос по-нататък, тъй като така се е отклонил и Кастанеда. Кастанеда е тръгнал в левия път и е направил такава карма... Преди няколко месеца той почина и към края на живота си размишляваше за отклонението, но вече беше късно – левият път беше изработен, книгите бяха дадени. Той спада към тази категория същества, които не са овладели своите намерения. И затова той не можа да познае истинското учение (за което ще говорим другия път), едно велико и универсално учение – учението на Орела. Дон Хуан го беше предупредил (насаме) да не търси силата, а да търси свободата. Всичко, което е свързано със сила и с магия, е обратно на свободата и на освобождението и от едно малко отклонение накрая стават големи отклонения. Докато истинските мъдреци вървят по пътя на свободата, т.е. Любовта към Истината, Любовта към подхода, към мига, чистия живот и т.н., за което ще говорим другия път.

4. Когато живееш в мрака не ти е необходима съвест – така казва той – съвестта е пречка за нас, тя отнема нашата радост. Само мракът е източник на нашата радост и на нашите видения.

Ще вмъкна още нещо, тъй като някои могат да се учудят защо говорим за черна мъдрост. Понеже трябва да предупредим, че черните адепти са много дълбоки същества и могат да увлекат полудуховни хора, полудуховни ученици и понеже са голяма опасност. В книгата за магията, която ще издадем от Учителя, се налага да скрием много неща. Ще дам само един пример, защото той е опасен за тези, които могат да използват тези неща. Например Учителят казва, че има хора, които могат така да повлияят на друг човек, на неговата енергия, на неговата психика, на неговото ментално тяло, че да изкривят крака му, ръката му, очите му, устните му, лицето му и т.н. Това е само с един огромен натиск на тази черна енергия. Такива неща се налагаше да ги изкарваме, макар че те са едно предупреждение за хората да усилят пътя си в чистотата. Но много черни ще се възползват и се налага в книгата много неща да ги спестяваме, за да не събудим черните окултни сили в някои хора.

5. Само в мрака ние сме живи, защото мракът е нашето прозрение.

6. Мракът е съществувал преди философията, преди поезията и преди сътворението. За вас философията и поезията са успокояващи заблуждения и фалшива утеха. За нас единствено мракът е реалност.

По-нататък ще говорим за един жрец от първа степен, където нещата са още по-дълбоки и трябва да имаме едно на ум, никога да не подценяваме злото, а да дадем всичко за нашето пречистване и за вечното добро, за да можем да се справим с лекота.

7. Ние сме безумни в своята разумност, а вие хората сте глупави в претенциите на своята разумност.

8. За вас светлината е загадка, за нас животът в мрака е реален. Мракът е древното дихание на живота. (Така смятат черните адепти.) И вие сте произлезли от него.

9. Много философи и учени са завършвали живота си в мрака и каква е ползата тогава, че са боготворили светлината.

Много философи и учени са завършвали живота си в мрака, трябва да кажа заради Истината, над 90%. Бертранд Ръсел много точно казва: „Аз смятах, че във философията ще намеря ключове да разреша много трудни свои проблеми“. И накрая на живота си той казва: „С философията проблемите станаха повече“.

Все пак искам да уточня, че в древността думата „философия“ била много чиста – чиста мъдрост. Но впоследствие станало нещо друго. Мъдростта излязла, останала някаква философия, която не помага, философия с примеси и която вече няма това значение, както в миналото. Днешната философия над 90% служи на Черното Братство. Включително и някои положителни философи, които говорят много за Бога и за Неговото виждане. Ще говорим по-нататък, че според атлантите, както и при Учителя, и при Лао Дзъ, когато се говори за образ и подобие на Бога, този стих се разбира много дълбоко. Бог е такова същество, че никой не може да Го види и никой не може да Го познае. (Някои говорят много за видения и се заблуждават.) Учителят казва: Бог през цялата вечност няма да бъде познат. Не може да се види, защото Бог е върховното Нищо, няма никакъв образ, той не е личност, няма даже и глас. Но има нещо друго, при което човек може да влезе в Бога – това е Единството. Целта на живота не е да намериш Бога, не е да познаеш Бога, не е да Го видиш, защото ще изпаднеш в отклонение. Тук искам да ви подчертая съществената цел на човека. Пак ще повторя. Целта на човека не е да намери Бога, защото няма да Го намери, това е върховното Нищо. В следващата лекция ще стане по-ясно, когато говорим за истинското учение на Орела... Не е да Го намери, не е да Го познае, не е да Го види. Целта на човека е да стане Божествен, Божествено същество. Чак тогава той ще се приближи до Бога, но няма да Го види, няма да Го познае, но ще влезе в Единство с Него.

Другият път ще ви разкажа за истинското учение на Орела. Всъщност думата „орел“ произлиза от древните толтеки. В древността е нямало начин да се изрази Неизразимото, Нищото и тогава е било наречено с две думи – Духът или Орелът. Тук само ще ви загатна, че само в Нищото, според учението на древните толтеки за Орела, човек може да бъде Истинен. Там няма никакво его, никаква капчица, никаква частица его – единственото място, където човек може да бъде Истинен, а това означава дълбок. Но специално за това древно учение ще говорим другия път. За това древно учение Учителят също е говорил много.

10. Ние знаем, че боготворим себе си и не се лъжем. Но ние признаваме тези малцина мъдреци, които са осветили своя мрак.

Както виждате, той има ясна идея за истинските мъдреци, нещо, което му прави чест.

11. Във философията на човечеството няма духовна култура, тъй като и учените, и философите са същества на външния мрак.

12. Ние, жреците на злото, знаем, че вашите учени и философи не могат да увеличават нито своя живот, нито своята духовност. Тези нещастни учени увеличават само своите творби и своето незнание. Ние ги надживяваме.

13. Ние знаем, че цялото общество е формирано от нашия мрак, макар че обществото не познава нашата тайна. (За нея ще говорим в по-следващите лекции.)

14. За нас (той говори от името на жреците на злото и най-вече от името на туранската раса) външният мрак не е препятствие и затова ние работим съвместно с учените от всички народи и те следват нашия зов, и ние работим за тяхното бедствие.

Разбира се, трябва да кажа, че според Учителя, има изключения. В науката има адепти, обаче те са от този род, че са много мълчаливи, истинските си открития не ги изнасят на света, а в много малък кръг от свои приближени и за себе си. Проучват нещата за себе си, но не ги изнасят за света и те остават неуловими и за жреците на злото, и за жреците на бялата магия. Това са особен род адепти, но те са някъде около 3 – 4%.

15. Мракът е нашата древна сила, но външните същества не могат да ни познаят, защото нашият мрак е дълбок и неговият източник е центърът на древността.

16. Нашият мрак не е материален, а черна духовност – черна, сгъстена и могъща енергия.

17. Без мрак и страдания човешкият живот остава непълен и ние работим за едно зряло човечество.

МЪДРОСТ И ЧИСТОТА

(Първата идея за размишление)

Всяко знание е глупаво. Само Мъдростта може да учи. Тук трябва да разграничаваме знаещите хора – това са хората, които знаят, но не могат да учат, те не са в реалния живот, не са в Мъдростта. Мъдростта си има свой произход. (Тука е много важно да разберем, тъй като не става въпрос за Бога, както някои мислят.) Тя може да произлезе единствено от твоята чистота и святост. Това е върховното Нищо. Наречено е в известен смисъл условно Бог, но Бог не е ясно понятие и не е точното понятие кабалистически. Използва се условно за успокоение на много хора.

Мъдростта може да се зароди само от чистотата – това е условието. Тук искам да вмъкна, че чистотата в най-дълбокия смисъл е пак Нищото. Това е абсолютно чистата Божественост на човека, неговата дълбочина. Трябва да разбираме чистотата, нейният краен предел като образ на Нищото. (Казвам тези неща, за да мога да ви подготвя за следващата лекция, която е за учението на Орела, където ще говорим най-много за Орела, т.е. за Нищото, за едно универсално учение за всички времена.)

Чистотата е началото на зараждането на Мъдростта. Ако нея я няма, няма да има зараждане, а това става вътре в самия човек, не от някого, а отвътре в самия човек, от вътрешния Учител, а Той е Върховното Нищо, т.е. от само себе си. Ако я няма тази чистота налице в човека, няма да има зараждане на Мъдрост, т.е. ще има знания, както е при нечистите хора – много знания, много философия, но много проблеми и няма никакъв живот. Мъдростта идва отвътре, а знанието – отвън. По-късно ще говорим и за медитацията, ще говорим и за удоволствията и блаженството. Тъй като удоволствията идват отвън, човек трябва да ги търси по външен път и става роб, става зависим, става застоял и се отклонява на голямо разстояние от своята еволюция. Блаженството е нещо, което се търси отвътре. (После ще говорим за това.) Мъдростта идва отвътре, а знанието – отвън, от ума, от вторичното. Ето защо знанието разваля човека, а Мъдростта извисява човека в неговата Божествена дълбочина. Знанието по своя произход е умствено заблуждение. Мъдростта е скритата светлина на Духа.

Пак повтарям, тъй като е важно. Докато не постигнеш чистотата (тук ударението пада върху чистотата), все ще се занимаваш със знания, които ще бъдат твоите естествени заблуждения. На окултен език, да изгубиш заблужденията си, означава да изгубиш знанията си, т.е. да изгубиш страданията си. От това по-хубаво пожелание към учениците не може да има, тъй като точно знанията са тяхната спънка по пътя към Мъдростта.

ОКУЛТНИЯТ СИМВОЛ НА ПУСТИНЯТА

(Втора идея за размишление)

В пустинята има дълбочина. В нея е изразено вечното мълчание на живота. Защо? Защото животът в своята дълбочина е вечно мълчание, т.е. неизразим. Толкова божествен, толкова сияещ, че се налага вечно мълчание. Много от вас са изпитвали Любовта. В близките години ще има такива хора, които ще преживеят Самадхи. Аз съм ви говорил за този въпрос, другият път пак ще говорим. Тези, които преживеят Самадхи, влизат в тази вечна пълнота на Божественото Нищо, в тази неизразимост и вече те виждат живота от съвсем друг ъгъл, от ъгъла на постоянната радост, на постоянното блаженство. Но това не означава, че тези хора постоянно се усмихват. Те живеят в дълбочина, даже при много от тях усмивката рядко се явява на лицето, но това е такава пълнота от тази Божествена Любов, че просто няма място за нищо друго. Това се изживява точно в Самадхи и другия път ще говорим повече по този въпрос.

Пустинята за пробудения човек налага естествено и дълбоко мълчание. С това тя помага на човека да навлезе той в своята истинска същност и да започне да разбира себе си. Тук, само между другото искам да ви кажа, че много малко същества могат да оцеляват в пустинята. Ако там бяха поставени вълци, лисици, овце и т.н., те нямаше да издържат на тайната на живота на пустинята. Това означава, че камилата е много специално същество. Тя може да преживява с много малко вода, с много малко храна изключително дълго време и няма никакъв страх от пустинята. Тя се е сляла с тайната на пустинята, с живота на Неизразимото. Камилата спада към висшите същества от духовния свят. Тя носи в себе си едно огромно търпение, а то винаги означава силата на Любовта. Голямото търпение в един човек е знак, че този човек, това същество е свързано със силата на Любовта.

Без това вечно мълчание никой не може да разбере тънката дълбочина на живота и затова Учителят казва, че Истината не се предава с думи, а чрез мълчание – става въпрос за присъствието на Нищото, това е Универсалното присъствие.

Истината не се предава с думи, а чрез мълчание, т.е. чрез Божествено присъствие, което може да произлезе единствено когато ученикът е станал „Нищо“ – никакво его, никакви фалшиви знания, даже и положителни, а дълбока Мъдрост, съвсем друго измерение, за което ще говорим по-нататък. В това мълчание има излъчване на вечно присъстващия Незнаен, наречено в Кабалата „Древният Незнаен“. Трябва да уточним, тъй като някой може да помисли, че Той е дълбок както мълчанието, но Той е по-дълбок и от тази мярка. Той е бил преди Словото и преди мълчанието. Само Той знае как да използва Словото и мълчанието.

Преди време издадохме една книга – „Древно-еврейски легенди“ и там се казваше един много точен закон в тази връзка. Той спада към древната еврейска мистика. Ще го споделя: „Имаш право да говориш само тогава, когато говоренето ти е по-силно от мълчанието“. Иначе просто е карма. Може кармата да е положителна, но това е затвор, това е обременяване. Ученикът трябва да надрасне и положителното знание, и оптимизма си, и незнанието, и песимизма и да влезе в една нова Мъдрост. Иначе ще остане така, както тези, които аз наричам „стари“ в братството. На моите лекции в София идват много стари хора, в смисъл такъв, че когато казвам „стари“, не казвам стари по години, никога нямам предвид години. Имам предвид стари по съзнание, които Учителят не може да ги използва, тъй като не са станали „Нищо“, не познават тази тайна. Някои така си умряха, на една крачка близко до мене, разговаряхме с тях, но си останаха със своето неразбиране. Много книги изчетоха, много големи библиотеки имаха, но нищо не стана от тях. Тук става въпрос за десетки хора, които са живели близко до Учителя, но нищо не са разбрали. Затова Учителят на едно място казва, че не познава истински ученици. На друго място казва, че има трима, обаче те живеят в светлината, но това още не е мярка, макар че казва имената им. Но това е друг въпрос, за който друг път ще говорим – за пътя, по който може да се влезе в аурата на Учителя, без да се опетни учението.

Пустинята е точният символ на мълчанието и на дълбоката тайна на живота, защото тук в пустинята няма ментален свят. Умственият свят, ако влезеш в пустинята, е напълно излишен. Ако го носиш със себе си, той най-много да те побърка, да внесе в теб огромно напрежение и да те побърка. Това се е случвало с много хора в пустинята. Пустинята отстранява менталния свят. Пустинята символизира още Нищото. Това е, което поглъща и разтваря ума, а да се разделиш със своите глупави умствени процеси, това е началото на ученичеството, това е пътят към Мъдростта.

АТЛАНТИДА И ПЪТЯТ НА РАЗПАДАНЕТО

Продължение

(Лекция 2 )

За разпадането ще говорим повече в следващата лекция – за катастрофите (четирите големи потопа), но тук постепенно трябва да навлезем, за да ни е по-ясно после, как постепенно се е стигнало до това разпадане.

Отначало могъществото на царете толтеки изхождало от Слънцето. Те правили многобройни физически и духовни очиствания, и упражнения, и пиели чиста вода от символични златни съдове с образа на Слънцето. Водата те я насищали с много цветен прах и чрез святите им молитви тази вода повишавала живота и била наречена „Напитката на Бога“ или „Еликсирът на Живота“.

Тук искам да ви кажа нещо за водата. Преди време говорихме по този въпрос и след време ще говорим повече. Водата е едно от най-тайните древни същества. Наистина хората трудно могат да оценят това. Това може да стане, ако водата за един месец тотално изчезне и хората ще разберат, че става въпрос за Божество. Тя е абсолютно Божество. Но след време, когато ще говорим повече, ще обясним този въпрос. Според Учителя в невидимия свят водата, това е есенцията на живота – етера. И в етера има една есенция, не субстанция (субстанцията е духовен елемент, а есенцията е Божествен порядък – по-висша мярка, много по-дълбока). Това е водата в невидимия свят, майката, от която са се родили нещата. Във външния свят това е наречено „вода“, „живата вода“. Както виждате, става въпрос за едно древно същество, но скрито на земята под думата вода. И на някои хора нищо не им говори тази дума, тъй като е толкова естествена, толкова близка, но същевременно неизразимо дълбока, чисто Божествена по своя произход.

Както казах, „Напитката на Бога“ е внасяла всеобщото вдъхновение за царете толтеки и за техните близки. Когато трябвало да се вземат много важни решения (тук ще видим как толтеките са постъпвали, разбира се, сега има много по-съвършени методи, но и тези методи спадат все още към древната Истина и частично към новата Истина), толтеките прекарвали цяла нощ в светилището на храма на Слънцето (тук става въпрос за мъдреците и главния жрец) в изморителни и постоянни молитви, да се домогнат до най-чистото и свято решение от което зависи, защото после то се разнася в народа. Накрая, сутринта преди изгрев слънце, всеки от мъдреците разказвал пред главния жрец, който притежава силата на различаването. (За него ще говорим другия път повече в учението на Орела. Това е главното качество, което дава Орела – силата на различаването.) Всичко това се изповядвало пред главния жрец. Всеки казвал своя сън, своята будност, своето будно видение или идея. Всичко това минава пред погледа на жреца и той е търсел тънката мярка в нишката на всички идеи, и чрез специални молитви откривал Истината, и чак тогава се стигало до общо решение и общо съгласие. По този път и чрез този метод се зараждала чистата интуитивна мъдрост. (Тук трябва да кажа, че те не са знаели за тайната, която надминава интуицията, за която Учителят говори. Но тук ще се спрем на тяхната мъдрост, която е достатъчно дълбока.)

И така тази мъдрост е слизала от високото и е тръгвала надолу към обикновените хора и към народа, и за тях това е било плодородие и благодат. Повече от триста хиляди години е било така – древните толтеки са управлявали много мъдро. Но впоследствие дошъл упадъкът, някои от толтеките се отклонили и започнали – заразени от туранците – да пият кръвта на жертвения бик, вместо нектара на Бога, свещената вода, живата вода. Последвала е жаждата за материално богатство.

Но окултният закон гласи: Всяко материално богатство трябва да получи своя смъртоносен удар. В този закон няма изключение. Може ударът да не е в едно прераждане, но до четвърто прераждане, дали във вид на неизлечими болести, дали във вид на нещастия и т.н., по най-различни смъртоносни начини всяко материално богатство получава своя смъртоносен удар, тъй като това е свързано с материален, земен начин на мислене. Това е начин, който убива не само навън, но и вътрешни тела. Разбира се, десятъкът в известен смисъл спасява, но той не е достатъчен, а който го прави с цел, а не с Любов, който не е разбрал Любовта към този закон, той ще затъне още повече. Преди време говорих по този въпрос.

Чрез материалното богатство се пробужда гордостта (разбира се, много други неща, но тука се спирам на гордостта), а гордостта винаги означава господство на ума над човека – едно от най-лошите неща, което се случва в човешкия живот. И най-лошото е, че умът е над неговата Божественост, над неговата Божествена природа. Това е непростим грях... Когато умът започне да управлява човека и неговата Божествена природа, особено неговата душа, затова някога душата захвърля тялото, затова понякога се раждат много самоубийства. Душата иска да се отлепи от тази привързаност и от това тяло, но по-нататък ще говорим защо се самоубиват хората, окултните причини, и как трябва да се спасят.

И така постепенно толтеките се свързали с една раса (става въпрос за туранците), която била тясно свързана с остатъка от болните лемурийци. Както виждате, тези древни раси се прераждат в други раси и продължават своя ход. Значи тази туранска раса е свързана с ядрото на най-изостаналите лемурийци, които били потопени точно поради алчността и материалното мислене. Разбира се, не искам да кажа, че в Атлантида само туранската раса е опасна. По-нататък ще говорим за други раси, до които не сме стигнали. Стигнахме до четвърта и пета, но и другите раси са също опасни. И постепенно чрез материалното мислене се стигнало до взрив на страстите (страстите от всякакъв род). Неслучайно ще ви говоря после за удоволствията, които са път на унищожение и разрушение на човека. Следващият път отново ще ви говоря за удоволствията и за блаженството – два съвсем противоположни пътя.

Туранците били много силно свързани с черната магия, както казах и в предните лекции. Това е била една много опасна раса, самата им кожа била опасна – черно-жълта кожа. А очите носели в себе си посланията на смъртоносни усещания. (Както и преди ви говорих за мълнията в техните очи.)

Слава Богу, че сега урочасването е много далече и много малко хора в България имат силата да урочасват. Но аз срещнах няколко човека със силата да урочасват, дори единият път малко се сепнах. Беше във влака, изненадващо. Аз си почивах и се бях отнесъл, и не виждах нищо, и пред мене беше застанал един човек с много опасни очи. Такива хора не трябва да се гледат дълго в очите, просто се навеждаш, казваш една формула и той тръгва естествено, все едно че нищо няма. Както и стана, както е ставало и много пъти. Разбира се, има начини да се гледат, но не ви го препоръчвам засега, не е необходимо да се предизвикват. Има по-тънки методи, по които може да се действа.

От тези бащи на черната магия, става въпрос за туранците, е остатъкът „вуду“, но той също е доста избледнял, макар и опасен на моменти. Ако трябва, ще говорим и за този род черна магия, но това е все пак отражение на това, което е било в Атлантида.

Древните туранци давали ход само на жестоки амбиции и се стараели много силно да привлекат нисшите демонични сили по-близо до себе си. Туранските отци на черната магия искали да поробват съседни племена и раси, и изведнъж те се обявили против съюза за мир (който е траял стотици хиляди години) с главния жрец на толтеките. И това било началото на голямото зло в Атлантида. Били направени три стъпки от черните туранци (жреците на злото) към най-хубавата, силна и светла раса на толтеките. Ще ги изредя:

1. Нарушили съюза за мир.

2. Започнали да пият кръвта на свещения бик и една част от толтеките се увлекли.

3. Съзнателно призовавали демоничните сили за всички свои цели.

Най-лошото всъщност е свързано с третото. Туранските жреци на злото взели абсолютно решение да сключат твърд съюз с нисшите демонични сили. Тук не говорим само за решение, а за абсолютно – това е тотално отдаване в ръцете на демоните. Затова Учителят казва, че в Атлантида Бялото Братство загуби борбата с Черното Братство. Учителят казва: Ние тогава направихме грешка и не успяхме да победим Черната магия и Черното Братство. Преди това имаше още една загуба в Лемурия, но впоследствие се нанесе голям удар. Първият удар, това е възкресението на Христос, най-тежкият удар срещу Черното Братство – първата тайна, дълбока победа, на която още не се вижда резултатът, тъй като работи в дълбочина и на вътрешен план. Второ – Словото на Учителя, на което ще му трябват хиляди години, за да бъде разбрано и изпълнено. Но то много постепенно и много мъдро покорява и води хората. Трето – това ще се случи на Второто Пришествие и в бъдеще тези същества ще бъдат абсолютно ограничени и ще останат много малко. Но както ви казах преди, в старите лекции за трите шестици, ще останат същества на злото във вечността, няма да бъдат напълно унищожени. Те ще бъдат запас за друга вселена, за други изпитания, за други цивилизации. Злото няма да бъде напълно унищожено. Това казва най-дълбоката окултна наука, чиито чисти архиви имах честта да използвам. Казвам това, за да не се заблуждавате по някои тълкувания на Библията, тъй като много от стиховете там са неправилно преведени, а някои са напълно неверни. Но това е друг въпрос.

След като туранците са сключили твърдия съюз, за който говорих, с нисшите демони, те са отстранили слабата си връзка с висшия свят напълно. Това било първата организация на злото, началото на зараждането на голямото зло на земята. И така започнал постепенно пътят на анархията и на разпадането, тъй като демоничните сили разбират само от разрушение и насилие. Затова Учителят казва, че те не познават Любовта, никога не са я познавали, това важи и за Сатана. Учителят казва, че той никога не е познавал Любовта и не е живял в нея, включително и демоните. Учителят казва, че когато те влязат в Любовта, ослепяват. Те нямат никаква представа и никаква сила в Божествената Любов. Затова говорим за братя и сестри, затова говорим за хармония. Там, в тази Божествена Любов, в тази простителност, в това милосърдие никога не може да се промъкне зло. Затова аз препоръчвам на братята и сестрите много да си прощавате грешките, ако можете даже със скоростта на светлината. Ако това не ви устройва, ако не разбирате какво искам да кажа, поне за пет, десет минути, но не по-дълго да храните обидата. Навремето Учителят даде най-дълга мярка да храните обида за един час, но аз съм на друго мнение, в хармония с него – максимум десет минути. Дори и това го смятам за много, да задържаш такава отрова, такава черна енергия, защото, когато не прощаваш, ти си обсебен и затваряш пътя на Бога. Бог винаги прощава и когато простиш веднага, се освобождаваш – душата ти възвръща своите криле, душата става свободна. Когато не прощаваш, това е под въздействието на демоните. За тях е много изгодно да не прощаваш, за да кроят други планове, но ако трябва друг път ще говорим повече за прошката, за да не се отклонявам.

Жреците на злото започнали да постъпват само в хармония със злото и разрушението. Това били, както ги нарича окултната наука, същества-измет, остатъците от космоса. Така черната магия е привлякла много черни и зловещи мисъл-форми и ги е превърнала в тирани и мъчителни халюцинации за безбройни същества. Това е била една от целите на черната магия, да се насити атмосферата с черни мисъл-форми, с много черна енергия и те ги превърнали тези мисъл-форми в тирани и мъчители – във вид на халюцинации, кошмари и т.н. – и досега има някакви остатъци. Черната магия е насочвала тези мисъл-форми към хората и хората невинаги са устоявали, особено тези, които са нямали идея за Истина, за чистота, за Божествена Любов, те могат да устояват само временно. Ако разчитат на някакви знания и на някаква философия, това е пак едно залъгване и пак само временно могат да устоят, но без чистотата крайният резултат е повече от лош.

Халюцинации, болни фантазии, това са нисши демонични сили. По него време черната магия е отишла още по-навътре – тя е създала много лъже-богове. Най-вече в това е била същността на черната магия, но по него време тя се е разгърнала в големи мащаби. Храмовете били посветени на влечуги и змейове. Толтеките били принудени да напуснат храмовете на Слънцето под тази зловеща настъпваща маса от многобройни черни жреци. Те трябвало да напускат и да се крият по планините, тъй като нашествието е било голямо. Това е започнало (става въпрос за тези влечуги и змейове) постепенно да обезличава човешкия род, а що се отнася до жената, тя се е превърнала в тотален инструмент за удоволствие, защото в нея е била внесена чрез черна магия необуздана и опасна огнена страст, която с течение на хилядите години в Атлантида много се е усъвършенствала, с все по-голяма сила. Искам да кажа, че сегашната проституция е една малка сянка и остатък от миналото в Атлантида.

УДОВОЛСТВИЯТА

(Трета идея за размишление)

Удоволствията са свързани с астралния свят и затова те са нисша енергия, и всеки, който обича удоволствията, изпуска Истината, той вече няма избор. Това става постепенно, неусетно и обикновено за много хора е вече късно. Затова говоря по този въпрос.

Другото, което искам да вмъкна тук, преди да продължа, е че ученици, които обичат много удоволствията, а всеки от вас трябва също да се огледа, може да чете много Учителя, цялото му творчество, или както онази американка деветдесет и девет пъти Библията, нищо няма да му помогне. По този път никога не можеш да тълкуваш оригинално Словото на Учителя, никога не можеш да имаш чист подход. Ще се стараеш да имаш подход, ще се стараеш да помагаш на хората, които обичаш, но искам да ви предупредя, няма да имате успех. Просто няма да имате шанс, ако чистотата не се възстанови. Искам да ви кажа за основния дълг на ученика: Това е да събуди жаждата за Истина в себе си, жаждата за освобождение. Това не става чрез удоволствие, удоволствието е обратният път. Ученикът трябва да събуди в себе си жаждата за освобождение и той трябва да стигне в тези си усилия тотално, до последното усилие, т.е. до стоте процента. Иначе ще се залъгва.

Блаженството е духовна субстанция и над него е само Истината. Блаженството е обратният път на удоволствията. Над него е само Истината, която е есенцията на живота. Пак ще повторя. Удоволствията се търсят навън, те са външен свят и те правят човека зависим и роб, привързан роб. Правят човека зависим, да зависи от външни неща и после да се отчайва... Блаженството е обратно – пътят навътре. То освобождава човека от зависимост, от привързаност и води човека към своя център. Но искам да напомня, че блаженството не е, както казва Ошо, истинският център на човека. Зад блаженството има по-дълбок център – това е Истината, а Истината има тринадесет степени на пустота. Въпрос прекалено дълбок, но все пак малко ще говорим след време и по този въпрос.

Удоволствията, сексуалните работи, голямото обсебване на храна, наречено така „приятно“ преяждане, това са все усилвания на връзките с астралния свят. В това число и завист, омраза, ревност... Ревността е второ измерение, чисто животински свят, докато жертвата е от шесто измерение – съвсем друг път, съвсем други разкрития, съвсем други неща. Но това е друг въпрос. Всичко това усилва връзката с астралния свят и това вкоренява ума в човека, неговите закони и методи, и правила, а те са методи на змията. И те са достатъчно деликатни, за да объркат много ученици, дори и в известен смисъл полудуховни и напреднали ученици. Това вкоренява същевременно и змията, злото в човека.

Не искам да обидя и отчайвам тези, които преяждат. Напротив, ще им кажа нещо. Когато преяждате, тъй като в момента нямате силна воля, поне благодарете. Не си губете благодарността, благодарете и вярвайте, че след време ще победите, че Духът ще ви помогне. А когато вярвате и благодарите, благодарността създава един канал, през който след време Духът ще дойде и ще помогне. Обаче ако постоянно преяждате и недоволствате, тогава вече ще стане сложно – не става въпрос за много килограми, а за други неща. Човекът на удоволствията няма основа, няма център, той винаги губи себе си и винаги е зависим от външни неща. Например един такъв човек (много смешно може да ви звучи) може да изгуби равновесието си примерно, че му скъсали чорапа в автобуса. Това показва, че животът му не е устроен, не е организиран. Едно такова елементарно нещо показва и много други неща.

Познавам хора, които на тема удоволствия са повече от болни. Ако тук присъства една сестра, нека да не мисли, че искам да я засегна, защото говоря принципно, никога не засягам никого, даже и животни. Преди време ѝ ходих на гости, трябваше да си поговорим за Учението с няколко човека и тя помисли, че аз отивам да вечерям и готвила от първо до седмо ядене. Това е навик за много хора. Малко се учуди, че почти не ядох, даже се разсърди, но няма значение. Тези хора, които така са се отдали на яденето, че готвят от първо до седмо, нека да се спасят, нека да имат едно предвид, поне да минат от първо до трето. Пак казвам: Не осъждам, но искам да предупредя, защото след време последствията стават много тежки.

Както листото зависи от вятъра (става въпрос за човека на удоволствията), една малка дума, даже невинаги обида, а някой път даже и похвала, и някоя обикновена дума може така да изкара човека от релсите, просто защото е зависим от удоволствията, от злото. Това е характерна черта на демоните. Понякога може даже и да не го обидиш. Може да му кажеш едно „добър ден“ и това да е достатъчно. Аз съм срещал и такива случаи: един поздрав и взе да ме гони из фургоните, когато бях запас, от някаква омраза бясна... Разбира се, пуснах една формула и той се изгуби нещо не може да ме намери. Аз бях до него близко, така малко се изместих. Той не можа да ме види, до такава степен се заслепи... Искам да ви кажа, че има най-странни случаи и от една обикновена дума понякога тръгват нещата. От ученика се иска голяма будност. Ще продължа.

Както листото зависи от вятъра, така и външният човек зависи от външни събития – война, инфлация, политика, обещания... да не изреждам, купища безбройни лъжи. Вместо да познае своето блаженство, своята неизменност и когато дойде смъртта, да влезе спокойно в нея, да я победи с единство на съзнанието, за което ще говорим по-нататък. Учителят дава методи за победа над смъртта. А такива хора тръгват все повече да умират и все повече обичат заблужденията. Така и външният човек зависи от външни събития. Има ли вятър, листото скача и се блъска, няма ли вятър, стои си мирно, но и в двата случая то няма живот, защото е извън своя център. Значи удоволствията правят човека зависим от външния свят, окръжаващата среда му става господар – нещо, което е много жалко. Вместо той да управлява окръжаващата среда, окръжаващата среда започва да го управлява. Някакви политици, някаква мафия го насилва и той започва да се огъва, защото няма център, много е лесен за подкупване. Такива хора не стават за ученици.

Искам да ви кажа, че самото удоволствие е обсебеност от външния свят и зависимост от нисши събития, външни напълно незначителни събития. Тъй като човек е Божествен дух, нищо не може да го засегне, ако той познае своя център. Когато удоволствието стане господар на твоя живот, тогава външните неща смазват човека, това е пътят на невежеството. Човек става зависим от много малки случки, от много малки неща. Например това смешно социално осигуряване.

Учителят казва кратко и ясно: Никакви банки, никакво осигуряване. Който се е увлякъл, нека да мисли, искам да го предупредя. Ако искате осигуряване, аз ще ви кажа кое е осигуряване, друг път ще ви го обясня, тъй като сега не съм си го поставил за цел. Ако искате да бъдете наистина осигурени, даже и материално (но това е последствие), има няколко неща освен формули, но и формулите даже нямат голямо значение. По-важното е следното: Във всеки миг да имаш чисти постъпки и желания, благородни чувства, чисти мисли. Гарантирам, от името на Учителя, въобще говоря от негово име, че това е тоталният път, осигуряване във всички светове. Никога такъв човек няма да закъса. Даже има такива случаи – по-външни хора, които не са спазвали това напълно, не са закъсвали, когато са уповавали на Бога. Има такъв случай по време на войната. Един учител попаднал в една пещера, дълго време бомбардировки, крил се, нямал какво да яде и накрая казал: „Ако има Бог, Господи, помогни ми да повярвам!“. И след малко една костенурка носи едно парче хляб на гърба си. Той се нахранил, върнал се в своя град и започнал да разказва на учениците, и навсякъде да хвали Бога. Разбира се, не казвам, че това хвалене е мярка на Учението, но все пак то е нещо. Но това осигуряване, за което аз ви говоря, и след време може би ще трябва и за него да ви говоря повече, това е нещо тотално, във всички планове, но материалното е последствие. Човек не трябва първо да иска да забогатее, това е отклонението, черният път, левият път, по който е тръгнал и Кастанеда. Ще ви кажа по-нататък и грешката на Кастанеда за разлика от Дон Хуан. Човек първо трябва да иска да живее всеки ден и всеки миг по законите на тази Божественост, за която говорихме, по законите на Истината, а после парите ще го гонят, щастието ще го преследва, успехът ще го гони, здравето ще го гони и т.н. Но след време ще ви говоря повече по този въпрос.

Удоволствията са метод на Черното Братство, който създава робство. Трябва да кажа, един от най-силните методи, едно от най-силните оръжия на Черното Братство. Все човекът да обича някакви удоволствия, за да може да стане привързан, болезнен, болен и т.н. Удоволствието от сексуалните влечения (преди време говорихме и по този въпрос), от пари, от жаждата за власт, от политика, от преяждането, за което говорих, означават да си посегнал на своята свобода. Няма по-лошо нещо от това ученикът да посегне на своята свобода, на своята Божественост.

Удоволствието е закон, който създава застоя в човека.

Друг окултен закон: Удоволствията са път, по който се зараждат постепенно безумни желания, отначало не изглежда така, при човешката любов нещата сякаш са ангелски и постепенно този, който е казвал „тя е ангел“, Учителят казва, че след една, две години казва „тя е дявол“. Как така едно и също същество, една душа в единия случай – дявол, в единия – ангел? Това е непознаване на дълбочината на женския принцип, на този изключително велик принцип, за който говорихме в предната лекция – Майката Богиня. Наистина Богиня, тъй като два пъти ми се наложи в този живот да видя пряко какво представлява душата, затова го гарантирам, затова го подписвам, че наистина душата е Богиня. Нищо повече не може да се каже по този въпрос. Да кажа безкрайно възхищение е пак малко. Това е друг въпрос.

Желанията, според окултната наука, са живи астрални същества, които погубват човека и си правят планове в неговия ум. И човек си мисли, че желанията са негови: „Аз ще направя това, аз ще направя онова“ – и след време капан, мишката в капана. Стремежът към удоволствия въвежда човека в мрака на астралния свят. Разбира се, това е само въведението, по-нататък има по-дълбок мрак. Това е любовта да измъчваш живи същества и така мракът се разраства, но това е друг път. Тези удоволствия са погубили милиони хора и продължават да погубват.

Спомням си преди години, когато работих на „Златни Пясъци“, много хора около мен, така се бяха образували различни кръгове, в различните хотели, даже и с чужденци разговаряхме тогава и с тях по тези въпроси... Но искам да кажа, те ме питаха: „Как така не се занимаваш с удоволствия, как така не ходиш по дискотеки, не ходиш по жени и т.н.“. И мислиха, че аз съм се отдал на пълна скука. – „Как така, само стоиш и четеш, това ли е?“ Обикновеният човешки ум въобще не може да разбере, че има едно вътрешно разнообразие в еднообразието. Това е много дълбок закон и който го разбере, мога да кажа, че е благословен. Значи има един вътрешен закон, едно вътрешно разнообразие в еднообразието. Има и обратното, което е лошото. В голямото разнообразие – огромно еднообразие и самоубийство – много ходене, много дискотеки, много жени, много глупости, много удоволствия, но няма вътрешно разнообразие. А еднообразието, казва Учителят, е чук, който убива. Значи трябва да знаеш как да постигнеш вътрешното разнообразие. Дори една формула не трябва да я произнасяш по един и същ начин. Една формула може да бъде постоянен извор с нови тонове, с нови вибрации, с нова любов и т.н. Ако трябва и по този въпрос, ще говоря по-нататък.

Още в Атлантида удоволствията са били силни и това е отстранило хората от Любовта към Истината. Когато хората са избрали удоволствията, това е станало причина те да се отделят от Любовта към Истината. Когато имаш Любов към Истината, това ще те научи да обичаш правилно, с мярка, всеки човек с неговата мярка, а не да искаш някой да те обича и да насилваш Бог в него, и да получиш нова карма и наказания, тъй като мислиш, че като обичаш, непременно трябва да те обичат. Много хора са влезли в това невежество и го заплащат. Любовта е абсолютно свободен дар, никой не може да задължава някого. Любовта е Бог, никой не може да задължава Бог да го обича в някой човек. Много хора са пострадали от този закон.

Пак повтарям: Когато имаш Любов към Истината, това ще те научи да обичаш правилно, да имаш мярката и всеки човек да го обичаш с тази Божествена мярка така, както и Бог го обича, и да виждаш скритата му красота. Когато обичаш правилно, това е пътят, по който ще станеш Божествен, а когато имаш стремеж към удоволствията, ти не можеш да обичаш правилно, защото мярката не е с тебе. Дори и да си даваш живота за един човек, това отново ще бъде глупост и заблуждение, защото мярката не е с тебе, защото удоволствието те ръководи, а то е ръководство от змията, ръководство от ума. Удоволствието е фалшива основа и когато скритата цел на човека е удоволствието, тогава той използва хората.

Едно от нещата, заради които ме намразиха в Братството – понеже хората на удоволствията и на нечистотата ги познавам от километри, понеже съм тренирал целият този път съзнателно и те ме избягват, и станаха критични към мене. Те не можаха да разберат, че това, което аз виждам в тях, че аз искам да им помогна, че не съм критичен. Те помислиха, че съм критичен към тях и че съм опасен за тях и много от тях, особено от „старите“ от Братството във Варна, в София и други градове се превърнаха в мои символични врагове, а всъщност – приятели и продължават да са мои приятели, даже някои разбраха, че тайно ги обичам, което ме радва.

Значи, когато скритата цел на човека е удоволствието, тогава той използва хората – това е много хитро, понякога не си личи, но използването, рано или късно, блясва. Такъв човек използва тялото, работоспособността на човека, енергията му и т.н. А когато скритата цел е Любов към Истината, тогава човек вижда красотата на душата и съкровеното в тази душа, която обича. Той вижда Бог в него и се обновява постоянно, това е една вечна красота. Това може да даде вечно вдъхновение.

Тук искам да ви кажа за произхода на злото, тъй като някои мислят, че непременно това е дяволът. Искам да ви отърва от още едно заблуждение. Дяволът си е зло същество, но това си е за негова сметка. В човека също има зло, което не трябва да го приписва на дявола. Затова искам да ви кажа следният закон, даден от Учителя. Учителят казва: Изопачената любов внася злото в света. Това е личен въпрос на човека, нека да не намесва дявола, дяволът идва после, след като човекът изкриви, тогава дяволът идва. Например, ако човек много иска да се самоубие или да убие някой, дяволът не може да го направи, обаче ако човекът много го иска и дълго време го иска, двамата могат да го направят. Аз съм срещал и в това отношение много лукави хора. Преди да се самоубие, си казва: „защо да не убия и някои други, за по-хубаво…“, и убива някои други, да може после „хубаво“ да се самоубие. Много тънко лицемерие. Но друг път може да говорим специално и за лицемерието. Значи: изопачената любов на самия човек, говорим конкретно за човека лично към всички вас.

Обръщам се към всички вас и към себе си, тъй като всички имаме отговорност и нямаме право да грешим в това отношение, макар че нашата цел не е да станем безгрешни, както смята Платон. Платон е философ, а не Мъдрец и Учител и при него има много тънки заблуждения. Аз съм изучавал философиите... Докато Плотин е много по-точен. Целта е не да станем безгрешни, а да станем божествени, както ви казах преди. Човек може да стане безгрешен от много тренировки, упражнения в култура, но това не пречи да има лицемерие и да няма нищо общо с Божествената природа, със съкровената природа в човека.

Връщам се на закона на Учителя. Изопачената любов внася злото в света, а правилната и разбрана любов, е внесла доброто. Значи имате възможност да внесете в света и доброто, и злото. Това са двете майки, казва Учителят, които раждат доброто и злото. Тук е твоят избор – да изопачиш своята любов и после да я търсиш, и да се залъгваш. Тук няма Сатана и дявол, тук става въпрос за самия човек, който заражда злото, и в този смисъл „Бог“ наричат разбраната Любов, Божествената, сияещата, съкровената, а „дявол“ наричат неразбраната. Но коренът се намира в скритата цел на човека.

ТАЙНАТА НА МЕДИТАЦИЯТА

(Четвърта идея за размишление)

Много сме говорили за медитацията, но ще се налага от време на време пак да говорим, да обновяваме някои неща, тъй като това има някакво значение.

Медитацията, това е начинът на виждане чрез твоя чист духовен живот (става въпрос за естествен начин). Това означава чрез твоя дълбок и буден покой (покой не означава мързел или нещо подобно). Медитацията е влизане в такава дълбока тишина, че всички умствени процеси отпадат, менталният свят отпада, четвъртият свят отпада. Това означава, че ако влезеш в медитация (медитация означава Божествено разбиране, а не човешко), тревогата се преобразява. Значи, ако медитираш върху някоя тревога, тревогата автоматично се преобразява и в нея прозира нова идея, нов живот, нов звук, ражда се нова красота, искрено, чисто прозрение. В това присъствие умът, който е главният проблем, винаги изчезва, тъй като в дълбоката тишина ти се сливаш със своя дух, със своята Божествена природа, а умът, който носи проблемите, просто се преобразява. Всички проблеми и тревоги от всякакъв род, всички видове напрежения са модификации на ума. Когато попаднеш в такова присъствие, в своята съкровена природа, или ако наблизо има човек с божествено присъствие, а неслучайно хората търсят такива хора, като приятели, като братя, в тяхното присъствие проблемите, въпросите, тревогите се разреждат, даже самите въпроси изчезват, просто няма място за въпроси. В това присъствие въпросите са излишни, проблемите са излишни, лъха нещо от Вечността. Това е съкровената природа на човека.

Ще продължа. Медитацията не е процес, тя не е правило или правене на нещо, тя е подобна на Божествената Любов, тя е нещо, което се случва. Ако човек живее чист живот, тя се случва почти всеки ден, даже мога да кажа всеки ден естествено, така както диша. Значи медитацията не е процес, не е правило, не е правене на нещо, не е техника. Техниките може да подготвят, но те не са реални. Учителят казва, че това важи и за Любовта. Любовта никога не може да бъде техника. Любовта си е Любов, Божествена Същност, не може да бъде техника.

Какво е медитацията? Това е твоята духовна дълбочина, твоят съкровен център, тя е твоята истинска тишина, която ти дава откровения, не знания. Искам да подчертая – никакви знания. Тука няма мнения, даже няма съвети. Откровенията не са нещо, което ти дава знания, нито мнения, нито съвети, никакви разсъждения. Откровения, защото Истината ти дава Мъдрост и няма никаква нужда от мнения, дори даже да са от ангели. Истината ти дава такава Мъдрост в тази тишина, в която искам да влезете, и много от вас ще влязат, затова работя, за да може много от вас да влязат, а някои вече започнаха да влизат и до края на живота си ще работя за това. Значи няма никаква нужда от мнения, дори и понякога да са от ангели, но не казвам, че трябва да отричате съветите на ангелите. Но има нещо по-дълбоко от тях.

Моят окултен съвет е: Не разваляй тази пълнота, която имаш в дълбочината си, със знания, с разсъждения и с мнения! Не разваляй тази дълбока пълнота, тази душа, която имаш, тази съкровена същност, която имаш, с излишни въпроси! Има въпроси, които даже погубват човека, изпъждат Духа от него и той се скрива в такава дълбочина, че човек не може да го открие. Не разваляй тази пълнота със знания, с разсъждения, с мнения, не давай съвети, защото повечето съвети са от ума. Само Посветеният може да дава съвети. Само Учителите могат да дават съвети, но това не означава, че те имат нагласа постоянно да дават съвети. Те имат мярка и нямат такава нагласа, но понякога заради любовта си към хората, заради тази истинска обич те правят компромиси, но те не са зависими и знаят на всеки човек точно какво да кажат. Човек, който живее в медитация, т.е. в Светлината на Духа, знания не са му нужни, но той може да ги използва като нещо вторично, като посредник, за да прави понякога контакт с красивите души, с красотата на душата, с красотата на много същества, с красотата на техния стремеж, техният копнеж към нещо по-истинско.

Човек, който живее в медитация, има дълбока Мъдрост и дълбоко мълчание, той владее тайната на тези две неща и тези двете са неговата тайна пълнота, която произлиза от Нищото, както ще говорим следващия път за учението на Орела. Искам да кажа, че човек, който живее в медитацията, не се храни със знания, т.е. с умствени заблуждения, а с пълнотата на Божествения живот. Той живее в аурата на Бога, а не в знанията, не в мненията, не в разсъжденията, той живее в Дървото на Живота.

И накрая пак искам да повторя. Който познае реално Бога, искам да ви кажа да го запомните един път завинаги, той не Го вижда, защото Бог не е видение и никога няма да бъде видян, защото Той е по-дълбок от тайната и по-дълбок от мистерията. Затова Учителят казва, че никой през цялата вечност няма да Го познае, защото самият Бог, Който е Абсолюта, т.е. Върховното Нищо, е пожелал така. Обаче има Учители, които са влезли в Единство с Него – това не означава познание, не означава виждане. Единството е нещо друго, за което ще говорим. Това е най-многото, което може да се постигне. Да бъдеш в единство с Него, означава да бъдеш много близко до Него, но има и други неща.

Значи, който познае Бога, не Го вижда, защото Той е Върховно Нищо, нито образ, нито глас, а това, което е казано в Библията, ще видим как мъдрите толтеки са го тълкували. Този стих е погрешен в Библията (но може като символ да го разгледаме), че Бог е създал човека по образ и подобие. Няма такова нещо, но символично може да го разгледаме, тъй като Бог, Върховното Нищо няма образ и никой, пак повтарям, абсолютно никой не може да бъде подобен на Него. Няма такова подобие. Това е символ, който има съвсем друго значение, друг път ще се спра повече на този въпрос. Той е Върховното Нищо, но той, човекът, вижда своята Божественост – не Бога, не видения, не измислици, не знания.

Целта на човека е да види своята Божественост и тя става неговият живот. Така той влиза в Единство с Вечността. През цялата тази Вечност ще изучава тайната на Древния Незнаен, без да Го познае. Това е най-хубавото нещо, което съществува, защото ще има вечен стремеж. Ако Върховният беше пожелал да бъде познат, той щеше да убие вечния стремеж. Всяко нещо, което се познава, се разваля. Затова Учителят казва, че ако не познавате Любовта, стойте на голямо разстояние от нея. Тя носи най-големите катастрофи, най-големите злини, ако човек не я познае и ако злоупотребява с нея. Обаче ако я познае (предният път говорихме за Майката Богиня), това е вече най-голямата благодат, вечното вдъхновение. Говорим за такъв човек, който е познал своята Божествена природа, това става в Самадхи, за което ще говорим другия път. Само такъв човек единствено познава своята Божествена природа. Тези, които са отворили трето око, още не познават, за това също ще стане въпрос. Само такъв човек става носител на Божественото, защото е познал себе си като Божественост и защото самият той е станал „Нищо“ – проводник на Древния Източник на Живота, т.е. малкото „Нищо“ става проводник на Върховното Нищо, малкият космос става проводник на големия космос, малката Божественост става проводник на голямата Божественост. Когато този човек е постигнал своята Божественост, той е постигнал една тиха и велика пълнота, непозната за тези, които са стигнали най-много до третото око. Това за тях е абсолютно непознато, разбира се, понякога те го мечтаят, от това има някаква полза, но това, за което говоря, е нещо друго. Това е повече от вечен празник, това е тайната на медитацията. Това е плод на чистотата, чистота без компромиси. Това означава, че чистият става Нищо (такъв е окултният закон), т.е. пълен с Истина. А нечистият става его – пълен с тревоги и заблуждения, и мнения, пълен със знания и безпокойства но не и с живот.

6 юли 1999 г.

Учението за Орела

(Лекция 1)

Удоволствието и блаженството

Продължение

(Първа идея за размишление)

Съдба и Дух

(Втора идея за размишление)

Атлантида и пътят на разпадането

Продължение

(Лекция 2)

Прераждането

(Трета идея за размишление)

Истинското виждане

(Четвърта идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

УЧЕНИЕТО ЗА ОРЕЛА

(Лекция 1)

Както ви казах и преди, в Атлантида имало само две имена за Тайната на Живота. (Нямало е как по друг начин да се каже.) Едното име е било „Духът“ и другият символ е бил „Орелът“. Така че когато говорим за учението за Орела, подразбираме в по-дълбокия му смисъл учението за Нищото.

1. Когато си „нищо“, ти ставаш истинен. (Това, което казах и предният път и го повтаряме, и започваме с първия закон. Тази лекция ще има продължение и следващият път. Това е като подготовка. Следващият път ще говорим по-дълбоко по този въпрос.) Когато си „нищо“, в тебе има дълбочина. Това е условието.

2. Когато си „нищо“, Тайната на Живота е с тебе. Това означава: Не бъди, за да тече Истината в тебе, т.е. не пречи с ума си, със сърцето си, с волята си, даже и в по-висок план с душата си!

3. Само Нищото те прави да бъдеш избран от Орела, т.е. от Истината.

4. Само Нищото прави човека буден – там, където абсолютно няма его. И само будността съхранява Истината.

5. Орелът, това е постижението на свободата. Това означава, че свободата е последствие, последствие на Нищото. Нищото има и друг превод, което означава абсолютната чистота, а едно от другите имена на Нищото е Абсолютната Чистота. Тя също дава свобода.

6. Древните толтеки смятат, че Орелът е най-големият враг на страха, защото в Нищото страхът е без име.

7. Не можеш да мислиш за Нищото, защото Нищото е абсолютно неизвестно. За Любовта също не можеш да мислиш, защото тя е дълбочина, а не логика. Тя не е и философия. В сравнение с Любовта, философията е невежество. Да познаваш Любовта, в нейния истински вид, това означава философията ти да изчезне, всичките ти излишни знания от миналото досега да изчезнат.

А другият момент е, че ако не си преживял Любовта, цялата ти философия е едно празнословие. Преведено това означава следното: само живият опит спасява. Това не се отнася до науката (едно уточнение). Науката работи до четвъртото тяло. От петото тяло нататък няма слово. Висшата Истина се намира в шестото и в седмото тяло, което означава, че науката няма шанс да познае Нищото. Науката ще остане винаги бедна и никога няма да има шанс, защото това е нейният краен предел – четвъртото тяло, менталният свят. Има някои изключения – някои учени, ако имат дълбочината на абсолютно чистото сърце, което е много рядко изключение. Но ако някой учен има много религиозно, Божествено сърце, той може само частично да стигне до петото тяло, причинния свят и да разбере нещо от Тайната на Живота. Но това не е достатъчно. Най-големият му шанс, което е много рядко съчетание, учен човек да има такова сърце, но има такива адепти – те се водят учени, но не спадат към науката.

Другото важно нещо, което искам да кажа, е следното: Сега не е време нито за пророци, нито за месии. Запомнете го хубаво, за да не се подвеждате. Сега е време всеки сам да намери Истината в себе си, Бог в себе си, всеки сам, лично.

Това казах и на лекцията в София. Там тази година е последна за лекциите, за да ги оставя напълно свободни, за да може те по свой път... Разбира се, много от тях искат да ползват лекциите, но аз съм съгласен, ако трябва и да се откажат. Аз им обясних, тъй като имаше някои въпроси след лекциите, че Учителят пожела да направя една услуга с лекциите, един компромис. А пък аз му дължа услуга. Аз също съм правил услуги на Учителя и в Египет, даже и в Атлантида, но аз съм големият длъжник и компромиса го направих. Никога не съм искал да изнасям лекции, така обичам мълчанието. Но заради Учителя, когато ми постави този въпрос, аз малко се изпотих, но трябваше за кратко време да реша дали да изнасям лекции, или не. И реших. Така че това е един компромис и след няколко години лекциите и във Варна ще спрат. После ще има някои книги, които ще издадем – наистина мога да кажа по-специални, като „Тайната на Нищото“ според Учителя, в няколко тома, „Тайните Имена на Бога“ и т.н. Става въпрос за около двадесет и няколко книги, с което ще се оформи краят. Но всеки трябва сам да поеме по един свой път, истински път, а това става с интензивен духовен живот и искреност. Тогава Истината всеки сам трябва да си я заслужи, да я изживее и да се освободи от своето минало. Това беше между другото.

Както казах, всеки сам трябва да намери Бог в себе си. Ще обясня. Ако ти сам не станеш Божествен, все едно е колко живи учители има около тебе, дори да са... да кажем сто. Абсолютно никакво значение. Все едно е дали имаш много свещени книги – също няма значение. Целта на живота е да станеш Божествен.

8. Във Върховното Нищо и в неговата дълбока окултна тишина няма нищо такова като „Бог“. Тук няма никакви понятия, защото всяко понятие и определяне нарушава древния покой, древната цялост.

За да бъда по-ясен, понеже това изречение малко смущава, накратко ще обясня. Думата „Аумъ“ (много сме говорили за нея), свещена дума, но когато окултният ученик израсне в своя Дух, когато стигне до своето седмо тяло, тогава думата „Аумъ“ е излишна. Даже и тази дума, която напомня за древното единство, за Първата слънчева раса, става излишна, тъй като тогава има тотално сливане. Когато има сливане, няма никаква нужда от знаци, от рисунки, от думи – всички думи се разтварят. Те се разтварят още в петото тяло. В причинния свят думите се разлагат, тъй като висшият свят не е обвързан със словото. Духът може понякога да влиза в Словото, да помага, но не е обвързан. Това означава, че „В начало бе Словото“ не е абсолютна Истина и никога не е било. Даже в началото (след време ще говорим) не е била и тишината. Преди тишината и словото е било Върховното Нищо. Впоследствие при слизане надолу се заражда тишината и много по-късно – словото. Но това е друг въпрос.

9. Който има Любов към Истината, която е скритото име на Върховното Нищо, той предприема трудния път в живота, никога не избира лекия път. Това е мярка. И затова Учителят казва, че който избира трудния път, след време си изработва характер, животът му се разхубавява и след време, от ден на ден наистина за него става все по-хубаво. А който избере лекия път, отначало е добре, от ден на ден става все по-тежко и... краят е ясен.

10. За да се докоснеш до Орела, трябва да имаш очи, които са извън всякакви граници и представи, извън всякакви образи.

11. Нищото може да се познае само с тотално незнание, което едновременно означава Абсолютно Смирение. По друг начин казано: това е такова незнание, което е стигнало до своя край – пълно Смирение. Тъй като има и такова незнание, което не стига дотам и не получава Истината. Значи това е такъв вид незнание, такъв вид естественост, такава чистота и невинност, че се стига до крайния предел – пълно Смирение. И това е началото. Което означава, че когато умът е напълно отстранен от чистотата, тогава се явява това Смирение. Напълно отстранен означава напълно овладян.

12. Нищото не е област, която може да се изследва и проучва. В Нищото няма нито живот, нито смърт – има предвечна Пълнота. Това може да се нарече условно пак живот, но съвсем друг живот – безсмъртен, без прекъсване, вечен.

13. Нищото е пламъкът на Истината, който трябва да те погълне.

УДОВОЛСТВИЕТО И БЛАЖЕНСТВОТО

Продължение

(Първа идея за размишление)

Удоволствието е свързано със закона на непостоянството и затова то идва и си отива. Блаженството е постоянно – това е твоят център, това е твоят дух, то е вътре в твоя дух. Това е твоята неизговорима същност. Удоволствията никога не могат да те направят ученик, но блаженството е мярка, то те прави.

Друг момент. Удоволствието трябва да го създаваш, блаженството е несътворено. Удоволствието трябва да го създаваш, трябва да го търсиш навън, трябва да станеш зависим. При блаженството е обратно. Блаженството е несътворено и поради това – неизчерпаемо. Разбира се, в учението се отива много по-дълбоко от блаженството, както преди ви загатнах. Блаженството е пета степен.

Когато говорим за седмата степен, за тази изключителна дълбочина на Духа, там „Отче наш“ се разпада, няма никаква полза от „Отче Наш“; „Аумъ“ също се разпада; тази известна формула в Индия „Сатчитананда“ – чисто съществуване също отпада. Всичко това напълно се разпада, тъй като когато Тайната на Живота се разкрие, няма нужда нито от формули, нито от молитви. Даже няма нужда и от смисъл, защото тайната на Нищото е по-дълбока от смисъла, за което ще говорим по-нататък.

Както казах, блаженството е несътворено и неизчерпаемо. Това означава, че докато търсиш навън, ти никога няма да бъдеш блажен. Докато търсиш навън, в удоволствията, в хората, в книгите, ти никога няма да бъдеш блажен. Тук трябва да уточня – даже ако си предан. Предаността е качество, което стига най-много до четвъртото тяло. Такъв пример имаме с Карлос Кастанеда, затова той не е истински ученик и той от архивите на толтеките е осъден – направо те го казват, че той се е отклонил. Дори и предаността не му е помогнала да стигне до истинското учение, защото е останал в четвърта степен и не е могъл да превърне предаността в жертва. Ако предаността се превърне в жертва, се влиза в причинния свят, където вече има истинско ръководство, а иначе ученикът е оставен да го води какво ли не, но учението му остава ментално и създава цяла верига от тънки карми за хиляди години. Но пътят на всеки ученик е различен, така че трябва да го приемем такъв, какъвто е, за да видим и неговата красота. Иначе, ако не приемем нещата, всеки на своето си място, няма да можем да видим красотата във всички неща.

Удоволствието е метод, който те прави външен и повърхностен. Най-хубавото, което могат да направят удоволствията, е че могат да му донесат много страдания, които в крайна сметка да го обърнат към Истината, но това невинаги е сигурно. Удоволствието е тясно свързано със страданието. То винаги ще донесе страдание, мъка, скръб, за да може човек да се обърне. Затова Учителят казва, че страданието произвежда разум. Понякога и това не става, тъй като човек умира със страданието, с кризата, с нещастието в себе си, взима си го в другия свят и се преражда пак с него. Така че това е един дълъг процес за някои същества.

Другият момент е, че удоволствията правят човека много ментален, много хитър, много тактичен и голям дипломат. Всичко това е нещастие, пътечки към нещастието. Докато блаженството прави човека духовен и сияещ. Това е неговата характеристика – духовен, сияещ и тих. Това означава, че блаженството разкрива на човека друг свят, защото то всякога е будно. Що се отнася до човешкия живот, блаженството е най-голямата благодат, но в живота на Духа то не е мярка. Там най-голямата благодат е Истината, а тя е две степени в по-високо поле. Блаженството е най-голямата благодат в човешкия живот, но когато говорим за седмото тяло, там вече най-голямата благодат е Истината.

Защо блаженството е благодат? Защото то е място, в което светлината на Духа се спуска. Това е светлината на различаването. Само светлината на различаването може да освещава пътя (искам да кажа, може да усъвършенства).

Тук преди да продължа, искам нещо да кажа за думата „съвършенство“, тъй като тя е много опасна. Много хора са си поставили за цел съвършенство и са се отклонили много далече от своя път. Някои са станали нещастни, други са станали психично разстроени и т.н, и т.н. Съвършенството не е цел. То е погрешно като цел. Представете си един съвършен човек, който казва: „Вече съм съвършен“. И ако му поставим въпроса, оттук нататък какво ще правиш – застой ли? Значи всяко съвършенство, което се постигне, след него следва нова степен. Това означава, че съвършенството е символ, една много особена дума, която след време ще тълкуваме.

Съвършенството е без граници, т.е. то не съществува, винаги има нова дълбочина и никога няма да има край. Затова казах, че тази дума е опасна, но след време ще се спра специално на нея.

СЪДБА И ДУХ

(Втора идея за размишление)

Съдбата е противоположна на Истината. Ще обясня. Тя е противоположна на духа, тя е сянка. Това означава, че съдбата е там, където няма будност. И още това означава, че човекът се е самозаслепил от своите неразумни желания и ние знаем, че думата „съдба“ произлиза от съд, осъден. Понеже се е самозаслепил, той е осъден, има съдба. Това означава, че съдбата е самохипноза и Учителят казва, че има хора, които са в самохипноза четвърта степен. Каквото и да им говориш, нищо не помага. Единственото нещо, което смекчава, това е постоянна молитва за този човек; дори и в този живот да не оцелее както трябва, в следващото прераждане в душата му ще се всели силата на молитвата и ще го поведе към нова реализация. В София има един стар човек, който послуша този мой съвет и след няколко години успя да помогне на сина си, психично разстроен, който смята че е трите шестици и господар на вселената, но успя много да му помогне и така в известен смисъл да го преобрази, и самият той да изтърпи този съвместен живот заедно с него.

Значи щом има хипноза, т.е. съдба, трябва да има и астролози, които да разчитат хипнозата. Но будният е извън съдбата и никой астролог не може да го чете. Защо? Много просто, будният живее в Духа, в Нищото. Няма астролог и не може да се роди такъв, който може да направи хороскоп на Духа, на Нищото. Ще ви обясня защо. Става въпрос за истинския ученик. Защо? Защото Духът не е хипнотизиран и не е предопределен. Това е качество на ума. Той също е програмиран – сам се програмира, други го програмират, но това е качество на ума. Духът е абсолютно свободен във всеки миг, затова ще ви кажа и следните важни неща, за да не мислите, че кармата ви пречи. Има едно неразбиране, което пречи, но това не е кармата. На окултен език да имаш съдба, означава да не си господар на себе си. (После ще ви кажа за какво става въпрос.) Съдбата означава, че в човека има нещо мъртво, част от мрака. Това е станало по собствен избор. Това е станало поради липса на будност. Как е станало? Когато човек няма Любов към Истината, той постепенно изгубва будността си и когато няма будност, животът му се превръща в съдба, както казах, осъден, т.е. проблем за себе си и проблем за другите. Но най-вече е проблем за себе си. Духът в човека, пак повтарям, никога не е предопределен. Това означава, че когато човек постъпва чисто, той доказва своята свобода.

Пак ще повторя, тъй като е важно. Когато човек постъпва чисто, той доказва своята свобода. Значи никога не можеш да се оправдаеш примерно, че кармата е лоша или че някакви други условия са лоши. Няма такава сила, която да ти попречи да постъпиш чисто. А всеки такъв подход разрушава кармата. Значи самият ти, ако си буден, винаги можеш да постъпваш чисто, а това означава разрушение на твоето минало. И ако се оправдаваш с кармата, че кармата е била лоша, това означава, че си загубил будност.

В чистия подход е свободата на човека. Това означава, че когато човек се е отказал от своята лоша постъпка, той се отделя от кармата си и доказва своята свобода. Засега по-ясно не мога да ви го кажа.

И така основният ключ за решаването на всички кармични проблеми е будността.

Затова издадохме такава книга, достатъчно дебеличка, ползвани са сто книги. Една сестра се потруди за няколко години (един изключителен труд) да извади есенциите от сто книги за будността, за да може този, който иска да се пробуди, да не губи много време, а да се концентрира и да постигне това, което иска.

Значи основният ключ, както казах, е будността, защото в будността много тънко работи Духът, а неговият подход е винаги чист, без изключение. Винаги чист и необвързан, и неопределим, защото е Божествен, без съдба и без участ. Това е ученикът.

АТЛАНТИДА И ПЪТЯТ НА РАЗПАДАНЕТО

Продължение

(Лекция 2)

Преди да минем към някои по-важни моменти от третата и четвъртата голяма катастрофа, трябва да кажем и някои общи неща – как са живели, за да разберем после това, за което става въпрос.

Многоженството в Атлантида е било много разпространено. Цели раси и народи са се смесвали с необуздана страст. При тези условия са се зародили много жреци на злото и на черната магия. С течение на времето злото е трупало своята огромна сила, тържеството на егоизма се е развивало с много голяма скорост.

Както ви казах в по-предните лекции, болестта рак идва от Атлантида, тя е наследство. А болестта сифилис идва от Лемурия. Друг път ще говорим по-специално за тази раса, сега не съм си поставил за цел. Лемурийската раса е била много по-жестока, много по-опасна и затова най-големите катастрофи всъщност са ставали там. Но за това ще говорим по-нататък.

Както казах, егоизмът се е развивал с голяма скорост. Така населението на Атлантида е трябвало да се раздели на два лагера, това е станало неизбежно. Малцинството се е групирало около древните толтеки-мъдреци и са останали верни на истинския, чистия път. А останалата част е поела по пътя на туранците-лемурийци. Най-зловещата раса от Лемурия после, както ви казах преди, се преражда в туранската раса – четвъртата подраса на Атлантида, тясно свързана с Лемурия. Те са приели от тях религията на злото. Една голяма част от хората са започнали да се заразяват от тези туранци и са започнали да приемат религията на злото.

Войната между бялата и черната магия е започнала да зрее дълго преди първата катастрофа, която е взела голяма част от материка, наречен Атлантида. Така старият град със Златните порти, централният град в Атлантида, е бил завладян от туранските царе и жреци на злото. Те са посегнали и на най-централния град. Какво става след това? Впоследствие върховният жрец на толтеките е трябвало да търси подкрепа и прибежище на север при един от посветените царе на тлаватлите (или лавати), за които говорихме преди. Той се установил с малка група от верни хора там и после е започнало голямо пътешествие на изток, където било решено да се съберат всички чисти остатъци от Атлантида. Туранците окупирали старите слънчеви храмове и ги изопачили до неузнаваемост. Черната магия е стигнала до своя триумф. Човешката жестокост е придобила огромни размери. В окултните архиви се казва, че даже и животните, и растенията и дърветата са станали жестоки. Те са били много по-живи от сега. После ще ви обясня как са се родили и защо наистина са живи. Всичко е било заразено от присъствието на злото, от тотално черната атмосфера на злото. Както ви казах и преди, големите и древни котки, за които говорихме достатъчно, се преродили от тази зараза в тигри, леопарди, лъвове и т.н. Докато са били верни служители на човека, впоследствие те са се преродили в кръвожадни зверове. Значи всичко е било заразено от силата на черната магия и тя сама по себе си все повече привличала собственото си проклятие. И то се случило. Така Атлантида била сполетяна от четири големи потопа. За тях се споменава в Библията – в Библията става въпрос точно за тях на няколко места – четири големи потопа, четири големи катастрофи с различна интензивност. Най-жестоките катастрофи са били третата и четвъртата.

Преди да ви кажа нещо за тези катастрофи, трябва да ви обясня какво означава, че земята е живо същество. Трябва да разберем тази тайна, за да можем да разберем много неща.

Земята е живо същество. Ще обясня. Земята отвън е облечена в кожата си, а отвътре с концентрични духовни кръгове. (После ще стане въпрос и за тайната на кръга.) Тези кръгове са живи, те са съставени от много тънки духовни материи и елементи. Тези сензитивни, много чувствителни елементи и материи са възприематели на планетните и слънчеви влияния, от които се зараждат минерали, цветя, растения, дървета, животни и т.н. Тези вътрешни сфери на земята са хранилища на първичните сили и стихии, и най-вече на огъня – огънят особено в скъпоценните камъни. Особено огънят е бил най-дълбокият елемент, много силен в кристалите, минералите, скъпоценните камъни и т.н.

Тези скрити елементи и материи вибрират в хармония с човека и с неговият начин на мислене и оттам идват най-различните така наречени състояния. Обикновено тези състояния не могат да се обяснят, само посветените ги знаят, но те трудно се поддават на обяснения. Те са свързани с човека магнетично. Тези скрити елементи и тънки материи, които са вътре в земята, натрупват в себе си човешките влияния и така стават земетресенията. Влиянието е взаимно – и те влияят, и човек влияе, зависи от начина на мислене. Когато се натрупат достатъчно много влияния, се явяват земетресения и хората казват: „съдбата ни удари, Господ ни удари“, без да знаят за себе си, за своето участие, без да знаят, че са нямали будност.

В Лемурия (предният континент, предната раса), както ви казах, са ставали най-големите огнени изригвания през цялата история на човечеството. Там са изригвали най-големите огнени вихри. Защо? Защото в Лемурия съществата са били полу-тяло, полу-астрал и там е имало най-много, всъщност хиляди могъщи и опасни чудовища. Най-много чудовища са се зародили там, тъй като сексуалната енергия е била изключително разгъната във всякакъв вид изопачаване и тази сексуална енергия вместо да породи Слънца и Богове, е породила чудовища.

Тези огнени изригвания са разрушавали безбройните чудовища на фината астрална земя. Тогава земята не е била толкова тежка, била е полу-земя, полу-астрал, много по-лека. Може да се каже нито земя, нито небе – нещо средно, нещо между земя и астрално тяло. Всичко това означава, че земята е част от една велика огнена душа.

По времето на Лемурия черната магия е била в силата на своя астрален разцвет, а в Атлантида в своя материален, външен разцвет. Тази е разликата. Силата на черната магия в Лемурия е била толкова силна, че даже е проникнала в центъра на земята. Затова Учителят казва, че там е центърът на черното братство. Впоследствие могъщото огнено изригване е разкъсало Атлантида заради черната магия на части, а по-късно същият този скрит огън изпратил Атлантида на дъното на океана (става въпрос за четвъртата катастрофа). Третата е била много силна, четвъртата е била тотална. Последният огнен потоп е сразил напълно Атлантида и нейните последни около 60 милиона жители. Дори и те са започнали да се заразяват от черната магия.

И накрая черната магия е била потопена от всепобеждаващата стихия на огъня отвътре и на водата отвън. Ще обясня. Черната магия е била потопена от всепобеждаващата стихия на огъня отвътре и от мощните вълни на тайната сила на океана отвън. В окултните архиви се казва, че този океан е бил напълно равнодушен към злото и към черната магия. И това означава, че една голяма част от злото е била заключена и завързана в ръцете на водата, в ръцете на океаните и моретата. Затова Учителят каза, че във водата, в океаните и моретата се намира най-жестокият живот. Разбира се, преди време говорихме, там също има и хубава страна (преди време говорихме за тайният живот на делфините). Но в общи линии там животът е много тежък. След време може да се спрем и на живота на акулите. Там има например същества, които с голяма концентрация, тренирана от хиляди години, се превръщат в скала, в парче от скала. Ти сядаш, мислиш, че това е скала и се отваря една уста, и изчезваш. Значи има същества, които са научили всякакви трикове от миналото – демонични същества. Разбира се, делфините се спасяват поради своята тайна на слуха. Понеже са служители на Бялото Братство, това са души, които са слезли долу да помагат, и една голяма част от делфините (не всички) имат тази будност, тази дълбочина. Те чуват на голямо разстояние, а в морето да чуваш, значи да виждаш. Но след време, ако трябва, ще говорим пак на тази тема.

ПРЕРАЖДАНЕТО

(Трета идея за размишление)

Някои мислят, че е много важно да вярваш в прераждането, или да не вярваш. И двете неща нямат значение. Едни казват, че има прераждане, други казват, че няма и че има само един живот. И двете страни са на погрешен път, защото не разбират същественото, а същественото е дали твоят живот е отдаден на Истината. Дали вярваш, това е твой проблем, а същественото е дали твоят живот е отдаден на Истината. Това означава, че ако имаш само един живот, а той може да е двугодишен, а Библията казва „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесен“, значи как ще станеш съвършен, ако имаш само един живот? Животът ти може да е кратък, а може да е дълъг и да си далече от светостта, от чистотата и от съвършенството (съвършенството в друг смисъл). Искам да кажа, ако имаш само един живот, няма никакво време за празни разговори и за излишни неща, трябва да се отдадеш изцяло. И затова в Библията е скрито прераждането, макар че Христос ясно го загатва, макар че съвсем ясно пита „За кого ме смятате?“ и учениците ясно подсказват, че знаят тайната на прераждането, и започват да изреждат имена. Разбира се, в Библията има около десет стиха, които потвърждават това, но само невежеството иска да му се доказва и затова ние не работим с такива доказателства.