В шестото тяло има нещо по-дълбоко, което надминава живота, но там преходът е много труден, изискванията са огромни. В шестото тяло Истината е пълна с Безмълвие, с Тишина. Тук въобще не става въпрос за свещени книги и писания, не става въпрос за никакви философии и коментарии. Шестото тяло надраства не само Библията и не само всички свещени книги, но тук според окултната наука и според Учителя, това важи и за петото тяло. Значи Библията е някаква много малка част и сянка на петото тяло. Душата е толкова дълбоко нещо, толкова неизразимо, че дори и свещените думи не могат да изразят това, казва Учителят, което тя чувства. Свещените книги се стараят, мъдреците се стараят да изразяват, понякога успяват донякъде, но това са само части от петото тяло. Тук в тази свещена област на петото и шестото тяло човекът е завършил своя път. И тук вече посветеният е станал, особено в шестото тяло (в петото тяло се завършва човешкият път), нещо повече – той става част от Небитието. Едновременно е Дух, но едновременно става част от Небитието. Това е подготовка за преход към седмото тяло. Ако срещнете по пътя си някога такъв човек, не ви трябват въпроси и отговори, а да се настроите на вълна възприемане. Ще възприемете нещо много по-дълбоко, отколкото въпроси и отговори.

ТАЙНИЯТ ПЪТ НА ЗЛОТО

(Лекция 2)

Не трябва да го критикуваме и трябва да знаем, че злото и дявола е също Божий Син и докато не си изпълни мисията, човек няма да стане абсолютно добър. Затова Учителя казва: „Казвате: трябва да бъдем добри“. Учителя казва: „Не, трябва да бъдете абсолютно добри“. После ще ви обясня какво означава „трябва да бъдем добри“, тъй като това е фалшиво изказване. Има много фалшиви въпроси на които ще се спра после.

Първото, което трябва да запомним, е че злото е велик замисъл на Бога и сам дяволът е също Божи служител – особен, специфичен, но Божи служител с много строга мисия. Затова никой не може да го унищожи, включително и Христос. Никой не може да го премахне. Докато не си изпълни тази мисия, злото не може да бъде отстранено. Това не означава обаче, че ще изчезне, но ще бъде отстранено от живота на ученика. Значи трябва да разберем първо как да наблюдаваме злото и как да боравим с него.

Окултната наука казва, че злото се наблюдава с мълчание и с Дух, а не с мнения и с говорене, защото злото е, според Хермес, Божествена тайна на живота – не човешка, а Божествена. В тази връзка Учителят казва, че и обикновените хора, и ангелите, и най-висшите същества не са разбрали тайната на злото. Но всеки има различни методи. Който се бори със злото (това е най-погрешният метод), той се натъква на скритата Божия сила в него, т.е. той се среща със самия Бог и няма никакъв шанс.

Злото е опасно и за обикновените хора, и за ангелите, и за най-висшите същества. Затова трябва да се знае методът. Единственият метод срещу злото е следният: да дадеш ход на Бог в себе си. И тогава злото се среща с тайното Лице на Бога, а то познава това лице, и винаги отстъпва, без изключения. Това означава, че злото признава само силата на Бога, това е силата на Истината, никаква друга сила. И ако човек има тази сила, злото ще бъде отстранено от неговия живот. Дори злото ще му прави услуги, нещо повече – ще му служи. Злото, на което се натъквате, това е вашият съдия, това е съдията на вашето минало и на вашето настояще. Но това не означава лош съдия и не означава, както ще видим после, че не трябва да казваме, че злото е тежка участ – това е много опасно изказване.

Учителят казва, че тъй като това зло е свързано със скръбта, скръбта идва от миналото, а радостта идва от древността. Това са различни положения. Значи скръбта идва от миналото, а радостта идва от древността. И Учителят дава някои мерки за това, кой е лош човек. По това ще разберете и трябва да сте искрени към себе си, да се огледате дали сте лош човек, или добър и да не си правите илюзии. Аз и преди съм давал мерки, и тук ще дам пак някои.

Учителят казва, че човек, който помни лошите думи и обиди от друг лош човек – и дава мярката: Ако на лошия човек се кажат 99 добри думи и една лоша, той ще запомни само лошата. При добрия човек е обратното. Ако му кажеш 99 лоши думи и една добра, той ще запомни само добрата. Друга мярка е тази, че истински добрият човек, а не по човешки добър, както ще видим после, добрият човек има аромат. Това е едно духовно ухание около него, едно особено излъчване и всяка душа може да го улови.

Ще се върна на идеята за злото. Значи злото е допуснато в света като Божия сила. И Учителят казва: „Злото си върви по строго определен път“. Но Учителят после казва: „Но това не е важно“. И казва после кое е важното: „Важното е по кой път върви човекът. И ако човек е избрал пътя на злото, то ще се стовари върху него“. Това означава, че злото е зло за този човек, който го е избрал, който го храни в себе си. По този начин Божията сила на злото определя нещастието на човека. Учителят казва, че на човека е определено да върви в пътя на доброто. От древността още това е, което му е определено. Сега какво той е избрал, това е вече негов въпрос, който той плаща и досега. Но това, което е било определено, е пътят на доброто – говорим за абсолютното добро, за което ще стане въпрос след малко. Значи човек, който е избрал пътя на злото, няма никакъв шанс, защото ще се срещне със скрития Бог в злото.

Един друг важен момент, че всеки, който служи на себе си, също ще бъде поразен от силата на злото, която е Божията сила, скрита вътре, защото сам Бог ще се обърне срещу него. Тук само искам да кажа, че има едно изключение. Ако човек се усамоти, не е казано вече в манастир, това също е остаряло, примерно за няколко месеца, за една година, за да постигне своята Божественост, с която по-реално да помага на хората, тогава Бог ще знае и този човек не може да бъде атакуван от злото, макар че някои хора може да го критикуват, че е егоист, че се скрива, че не помага на хората – обикновено така се случва, но това няма никакво значение за този, който е пробуден и който е избрал. Тогава Бог няма да насочи злото към него, освен като изпитание. Но изпитанието си има своя благородна задача, за да го утвърди още повече в това отдаване на своята Божествена природа, както ще разберем после в третата лекция. Ще разберем защо страданията атакуват някои хора и някои хора се облагородяват от тях и стават истински, а на други страданията се превръщат в разрушение. Това не е случайно, тези страдания, които се превръщат в разрушение, те атакуват нечистите, скрити желания в човека и ще го разрушават, докато той не се откаже – това са страданията, които са наречени мъчения. И след мъченията има и друга степен, после ще стане на въпрос.

Никога не казвайте, че злото е тежка участ, защото Бог е допуснал злото, за да спаси човека от смъртта и да възкреси човека в своята Вечност. Това е целта на злото. Ето защо Учителят казва, че злото е добрата участ на света. Колкото и да изглежда неразбираемо, тъй като има хора, за които тук лекциите са на съвсем чужд език, но всякакви хора трябва да идват, аз съм отворил вратата. Злото е добрата участ на света. И Учителят на друго място казва, че невежеството е най-голямото благословение в този свят, защото, ако хората с нечисти желания имаха огромни окултни знания, те щяха да донесат нещо по-тежко от Атлантида, за което преди време говорихме. Черната магия щеше да стане по-зловеща от всички книги, от всички учебници и щеше да надмине това, което беше в Атлантида и затова невежеството е голямо, мога да кажа даже и велико благословение за този свят.

Учителят казва нещо ново и по-дълбоко по този въпрос. То е много трудно за разбиране, особено за тези, които са закотвени в третото и четвъртото тяло. Учителят казва (това спада към висшата мистика): „Злото, това е скритото име на Първичната душа. (Един много дълбок въпрос, който тук накратко ще изнесем, без много коментарии.) И никой не трябва да се произнася за нея, защото тя не е завършила своето развитие. Когато го завърши, тогава може да се произнесете, но сега тя е на път, тя не е стигнала своята свещена цел“.

За ученик, който е старателен, специално в пречистването, тъй като това е началото на учението, Бог му изпраща Учител и с това му отваря врата към така наречената еволюция на човешката душа. Ако ученикът работи с усърдие и с благородство (една много важна дума) за пречистването на третото и четвъртото си тяло, тогава му се изпраща външен Учител, който е извървял този път. Но ако ученикът работи с Устрема, със свещената жажда на душата, с постоянната жажда за Истина, му се изпраща вътрешен Учител. Значи според мярката на този Устрем му се изпраща вътрешен Учител. Вътрешният Учител може да бъде на много степени – има над осемстотин степени – така че тези неща са много дълбоки, но важното е, че ще му бъде изпратен Учител, който съответства на неговата душа.

Устрем има само тогава (тук трябва да разберем откъде идва Устремът), когато си поставил доброто, казва Учителят, като абсолютна основа на живота си. И затова Учителят казва, че който иска да познае Бога, трябва да има Абсолютен Устрем – той произлиза от огъня на Любовта. А който просто търси Бога, значи извън този Устрем, така просто, както е третото и четвъртото тяло, той ще се натъкне на относителната реалност, той ще се ражда, ще умира и все ще пита. Значи който няма свещена жажда за Истина, който не е запален и който няма такава основа – абсолютното добро – той все ще се ражда, все ще умира и все ще пита. И Учителят казва така: „Казвате: „Трябва да бъдем добри“. И Учителят сам отговаря, казва: „Не, трябва да бъдете абсолютно добри“ – това е голяма разлика. Накратко ще обясня. Ако си просто добър, това означава, че ще има изключения – изведнъж в един момент ще станеш лош. Тогава можеш да направиш всякаква поразия – едно хубаво духовно развитие може да пропадне само за няколко мига, една красива дружба с една душа може да пропадне само от една дума. Това е изключението, което злото го използва и в един миг казваш: „Този човек двадесет години беше ангел за мене, а сега дявол, сякаш не го познавам“ – това е за тези, които не познават тези закони. Значи ще станеш лош. Но ако си в абсолютното добро, ако си го избрал, няма изключения.

СВОБОДНИЯТ ИЗБОР

(Трета идея за размишление)

И по този въпрос много сме говорили, тука пак ще прибавим нещо. В момента, в който едно същество е приело свободния избор, то се е отдалечило от Бога. Тук също има някои тънкости, ще засегнем една от тях. Какво означава в момента? В миналото имало изключително духовно събрание на високо равнище на Всемирното Бяло Братство, където са били събрани душите. Там е бил и Христос – това е във времената преди Атлантида.

През следващата година се надявам да издадем и истинският път на Бялото Братство, така наречените томове „Окултна история на Бялото Братство през всички векове“ – историческият път на Бялото Братство през всички векове. Там има много неща за древните раси (според Учителя) – книги на Влад Пашов, най-дълбоката окултна история, която някога е излизала. Радвам се, че попаднаха в ръцете ми и след време тези, които наричат Бялото Братство „секта“, те ще заплатят с много прераждания това изказване. Защото това е едно посегателство на съкровената област и това пречи на петото тяло да се развива, но не само на петото, а пречи даже и на третото. Така че ученикът няма право да прави изказвания, а трябва да наблюдава и много да внимава за всяка своя дума.

Тогава се е поставил въпросът, дали да има свободен избор. И както ви казах в по-стари лекции, Христос е гласувал всяка душа да има свободен избор. И ако тя е нарушила законите, Той след време е трябвало да слезе да изплаща. И както се оказва по-късно, свободният избор се оказва за някои хора нещо много трудно, тъй като свободата е най-голямата отговорност и едновременно с това най-голямото благословение, ако бъде поставена в правилни ръце.

В момента, в който едно същество е приело свободния избор, то се е отдалечило от Бога, независимо дали ще използва свободния избор, за да изпълнява Божията воля. Ще обясня. Но една част от съществата са останали на друго мнение. Само онези същества са останали в единение с Бога, които не са пожелали да имат свободен избор. Тези същества могат да произнесат великата окултна формула „Аз и Отец ми Едно сме“. Както ще видим по-нататък, ако човек постигне света на хармонията, това не означава, че е в единение с Бога. Това е съвсем друг свят. Единението изисква абсолютна будност на много високо ниво, на позиция шесто тяло. Само там има единение, докато хармония има в пето тяло и понякога по-надолу. Хармонията с Бога не означава единение, защото хармонията предполага две същества, а в Абсолютното Единение – при него няма две същества. Има само една воля, т.е. само едно същество.

При свободния избор винаги има две същества. В единението съществото не се обезличава, а се осветява. Според окултната наука, ако искаш да отидеш при Абсолюта, на най-високото ниво (тук вече не говорим за Бога), и да застанеш пред Него, трябва да изгубиш и своя образ, и своето име, т.е. трябва да станеш подобен на Него. Това означава, че само когато изгубиш себе си (това става в петото тяло, когато душата реши така), това не е загуба на будност, а е в друг смисъл казано. Значи когато изгубиш себе си, можеш да намериш своя корен, но трябва да преминеш отвъд себепознанието. Това е преходът от петото тяло към шестото и ако успееш да преминеш към шестото тяло, после следва най-дълбокият преход, който се намира във вселената – преходът от шестото тяло към седмото. Извън вселената и в бъдеще вече ще се говори за преход (в седмата раса) от единадесетото тяло към дванадесетото, но това е въпрос на други раси и не влиза в нашия план.

ПЪТЯТ НА СТРАДАНИЯТА

(Лекция 3)

Една от най-важните лекции... Има три вида страдания, ще се спрем върху тях. Едните са абсолютно неразумни и безсмислени, те са грешката на самия човек, която продължава от миналото и сега – те не струват даже една сълза. Вторите страдания са разумни, а третите са много специални: неразбираеми, наречени неразбираеми. Те помагат на ученика да познае петото и шестото си тяло и те не са наказания, а са изпитания. Това са различни неща.

Според окултната наука източникът на страданията се намира в изгнанието на човека от неговата душа. На библейски език, това е изгонването от рая. Душата се е отделила малко от човека, и в това изгнание, човек е излязъл (на библейски език) от рая. Но по дълбокия път на страданията и изпитанията ние ще се върнем в рая, според окултната наука, по-добри и това е наистина така. После ще видим за кои страдания става въпрос – не за страданията, при които човек оглупява, а за съвсем друг род страдания. Значи ние ще се върнем в рая, но по-добри, защото ние сме излезли от рая чрез познанието на дървото на скръбта, т.е. дървото за познанието на доброто и злото, и ще се върнем с победа над злото чрез Бог в себе си.

Когато човек страда за една идея, говоря за свещена идея, тогава той придобива качествата на райската градина, наречена душа – всъщност това е райската градина, това е петото тяло. Когато човек страда за една свещена идея, той придобива качествата на райската градина, той придобива плодовете на своята душа.

За пробудената душа страданията са подготовка за придобиването на нова земя и ново небе, така нареченият в Библията „Новият Йерусалим“ – това означава Новият Човек.

Този, който умее да страда (после ще видим кой умее да страда), това е много тънко изкуство... и всички страдат. (Някои преди години мислеха, че аз не страдам, понеже нямал съм семейство, нямал съм деца. Също страдам, когато много трудно се раждат истински ученици, но вече има и това ме кара да продължа лекциите с две години най-малко, а даже е възможна трета, но двете години са сигурни. Заради тези няколко ученика, заради техният подход аз съм решил още да кажа много неща през следващите две години.)

Този, който умее да страда, се превръща в светлина и помага на другите да станат светлина. Умението да страдаш благородно е свързано винаги с една свещена идея. При тези страдания (става въпрос, когато имаш свещена идея поставена) се развива една много тънка способност на душата. Това е способност за Божествени откровения (не за откровения от ума, а за откровения от Духа), когато страдаш благородно. Какво означава благородно да страдаш? Примерно някой ти направи една беля, някаква пакост, някакво зло, първата ти мисъл, която мине, не втората, първата мисъл е какво добро да му направиш и ако може да е по-тайно, по-незабележимо. Тогава ще видите как после ангелите заставят тези хора да действат, макар и да ви мразят, макар и кармата между вас да е трудна, даже да ви правят услуги, да искат да ви видят, поне да ви поздравят. Правил съм много такива опити и те са много ценни. Всичко това е свързано с благородството, но то трябва да е скрито, защото, ако излезе навън, може да се изгуби нещо съществено.

Учителят казва, че никой ученик няма право да обича Бога затова, че е успял в живота си, или затова, че ще бъде спасен. Бог трябва да се обича заради самия Него. Бог се обича извън успеха, извън спасението, т.е. заради Самия Него. Това разкрива много неща, но тук няма да се отклонявам. Примерно, ако обичаш един човек, никога не трябва да искаш и той да те обича, тъй като това е работа на Бога, никой не може да задължава Бога. Който се е опитал да задължи Бог да го обича, много скъпо е плащал. Ако правиш някаква услуга, никога не трябва да искаш обратна услуга. Тя може да се случи, но ти дълбоко в себе си, ако наистина си благороден (това е качество на петото тяло), никога вътрешно няма да поискаш. Може да ти дадат по някакви други причини, но ти вътрешно трябва да си точен към себе си. Бог се обича извън успеха и извън спасението, заради самия Него. Това се разбира най-вече от петото тяло.

Причините за страданията, най-общо казано, са отделянето от Бога, а целта на страданията е възвръщането към Бога. Има страдания, които се изпращат за наказания, а има страдания, които не са наказания, а изпитания. Тук има една тънка разлика. Има страдания, които конкретно те наказват – това е атака на разумни същества срещу твоите скрити желания. Има страдания, които не са страдания и не се изпращат като такива, а за изпитания. Може да не си виновен, примерно случаят с Йов в Библията. Той ги е приел, знаете там случая, след време ще обясня нещо, което има да се каже от окултна гледа точка, но това е друг въпрос. Тези страдания, които са изпитания, и то много тежки, те са окултна тайна в битието и са неразбираеми. Даже и за петото тяло невинаги са разбираеми, но някои, които се намират в петото тяло, частично ги разбират. Кои са тези? Които ги приемат напълно. Без да задават въпроси „Защо такова страдание?“. Те са дълбоки, мистични страдания, те са неразбираеми, не ти трябва и да ги разбереш, но след време, ако ги приемеш с Любов, част от Истината ще ти се разкрие. Това ще стане в шестото тяло. Целта на тези страдания е да те издигнат от петото тяло в шестото тяло и никога не трябва да задаваш въпроса: „Защо душата ми страда?“, или „Защо изпитвам голяма скръб?“. Казвам всичко това, защото съм минал през този опит и защото той постепенно през тези близките години ще ви помогне на вас да видите към кои страдания спадат вашите страдания. Целта на страданията, от друга страна, е обожествяване на човека и на всички същества в битието (не само на човека). Страданията имат много разумна цел и те я преследват. Никой не може да се отърве от тях. Но невинаги, както знаем, те обожествяват и облагородяват човека. Защо? Защото всичко това зависи от скритите желания в човека. Нечистите желания не носят благословията на страданията. Напротив, те носят тежката присъда на страданията. Така страданията се превръщат в мъчения за неразумните същества. Значи страданието се превръща в мъчение – отначало не е било мъчение, но тъй като човек е упорит в злото, страданието се превръща в мъчение, т.е. в разрушение. Това означава, че страданието може да се превърне и в благословение, зависи от самия човек, от неговия личен подход, а може и в проклятие, пак зависи от самия човек.

Целта на страданията е Божествено пресътворяване на човека. И затова в окултната наука се казва, че колкото по-дълбока е скръбта на човека, колкото по-голямо е неговото страдание, толкова по-голяма е възможността да стане той истински добър и осъзнат, пробуден. Това са възможности, които човек може да използва, може и да не използва. Но той може да стане, при голямото страдание (но не вече в човешки смисъл, а в смисъла на петото тяло), добър за вечността. За хората може и да не е добър, но това е друг въпрос.

Човек никога не е изгубил единението си с Бога, а е загубил осъзнаването на това единение. И в тази връзка искам да ви кажа за трите вида страдания. Първо, има страдания безсмислени, неразумни, глупави страдания, за които ще стане въпрос след малко. Има страдания разумни, благословени и както казах, има страдания неразбираеми. Неразбираемите страдания помагат на висшите тела да се пренасочват по-нагоре. Петото тяло вече се насочва към шестото, това е свързано с неразбираемите страдания.

Има хора, които оглупяват от страданията, защото са се вкопчили в своите неразумни желания, това са безсмислените страдания – привързаности към грях, към слабости, жажда за пари, жажда за власт. Всичко това води до глупави страдания, които не само че не помагат на човека, не само че накрая смъртта му обира и парите, и всичко, което е постигнал, но се оказва това, което казва Учителят за такива хора: „Цял живот се трудят, за да станат нещастни“. Това е свързано с неразумните страдания и този неразумен път.

Другият вид страдания. Да страдаш от Любов към Истината или от Любов към своя Учител, това е свещена благодат, това са разумните страдания. Разбира се, има по-дълбоки и от разумните страдания, и от неразбираемите, но на тях засега не съм решил да се спирам. След време, ако трябва, ще говорим и за тях.

Безсмислените страдания показват как не трябва да се живее, те са просто една мярка. И казах, че тези страдания не струват нито една сълза, но който страда за истинската Любов, той ще се преобрази, най-малкото, в блаженство. Това е качеството на петото тяло.

Както знаете и преди в стари лекции казахме, че блаженството не е цел. Ако ученикът си постави такава цел, той ще направи посегателство. Той ще постигне петото тяло и ще влезе в застой. Учителят казва, че Любовта има по-дълбока мисия от блаженството, Любовта е по-дълбока от самото блаженство, а в някои йога-учения това се смята за крайната цел. Но това никога не може да бъде крайната цел, защото от блаженството има три неща, които са по-дълбоки като степени навътре. Който страда за истинската Любов, той ще влезе в красотата на своята душа. Според окултната наука много ангелски йерархии завиждат на хората (не в човешки смисъл), защото на тях не им е дадено да страдат за Бога и за Истината.

Другият важен момент, който може да се случи на някои в близките години, даже и в близките месеци, че когато ви дойде неразбираемо страдание, най-хубавото, което можеш да направиш, е да го приемеш тотално, защото това страдание ще те извиси до Духа, а Духът е по-дълбок от всички разбирания. И там в Духа ще разбереш защо е трябвало да го приемеш. Ако приемеш едно неразбираемо страдание тотално, ще навлезеш в ново измерение на Любовта, така както Христос прие Голгота. Учителят казва, че преди това имаше неща, които Христос не ги знаеше. Но точно на Голгота Той ги научи, когато прие тотално страданието. И после във възкресението Той научи неща, които иначе нямаше да получи. Иначе трябваше да се изпраща съвсем друг Учител и да се чака отново. Но това е силата на Христос, това е Неговото дълбоко разбиране, че в последния момент, макар че бяха много тежки страдания, Той веднага каза златната формула и се пренастрои: „Нека да бъде Твоята воля“. Това е велика формула и Той предаде Духа Си в съвсем други Ръце, и с това отвори врата. Значи Любовта, това е жаждата за Истина и само тази жажда може да сътвори в човека съвсем нов възторг, съвсем нов род вдъхновение.

Този, който е разбрал живота (това са области към висшата мистика, но са тясно свързани с учениците и те трябва да разберат), живее в пълната и постоянната радост на своята душа. Това е белегът. Такъв човек има постоянна радост, независимо какви събития стават в света. Понякога тази радост е малка, вътрешна, микроскопична, но тя винаги е там и винаги е под ръка. Който е разбрал живота, живее в пълната радост на своята душа и в постоянната радост Но Учителят отива по-надълбоко: „Който е разбрал смъртта, заживява в своя Дух“.

Който е разбрал тайната на смъртта, а това означава и тайната на злото, заживява в своя дух, в шестото тяло, той надминава и живота, и смъртта, надминава и всяка радост. Той вече не се занимава с устрем, а с постоянно вдъхновение. Това е основното качество на шестото тяло. В петото тяло беше устрем, жажда, в шестото тяло вече е постигнато нещо по-дълбоко – постоянното вдъхновение.

Придобиването на живота (петото тяло, рая), както казах, не е още единение с тайната на Бога. Защо? Единението, според окултната наука, е извън живота и смъртта, в една по-дълбока област, в това, което се нарича Вечност – не само пълнота и живот, а нещо по-дълбоко. Значи единението е извън живота и смъртта, то е в шестото тяло, а шестото тяло, това е Вечността на самия човек. А Учителят казва, че Вечността живее в мига и затова човек трябва да бъде смирен, защото вратата към Вечността е много малка.

Това беше за днес и за тази година. Пожелавам на всички вътрешен успех.

АУМЪ

* Това уточнение е добавено от Елеазар Хараш при редакцията на второто издание, затова го няма в аудиозаписа на лекцията (бел. ред.).

** „Универсалният смисъл на Кабала“, първо издание 1999 г. и второ издание 2012 г. (бел. ред.).

*** Тука има едно обяснение на Елеазар Хараш във връзка с планове за спиране на лекциите в София и след време – във Варна. В тази връзка Елеазар Хараш казва: „И смятам, че всичко важно вече е казано, но все пак поне още 2 години във Варна ще продължим. Така че после няма да има човек, който да каже: „Не чух, не зная...“ (бел. ред.).

**** Венцеслав Евтимов