Друго, което трябва да разберем във връзка с петото тяло при прехода. Когато ученикът навлезе в петото си тяло, тогава неговият състав на кръвта се изменя, защото първото Самадхи е свещена алхимия, коренна промяна. Ще ви кажа какво означава изразът „коренна промяна“. Такъв човек, който е преживял първото Самадхи, първото велико изживяване на Бога в себе си, на степен Висша Душа, това е човек, който в нито един миг на живота си не може да допусне отрицателна мисъл вътрешно за каквото и да е. Няма значение дали е за човек, дали е за животно – никакво отрицателно чувство. Тук вече той става неспособен за това, тъй като в това Самадхи той изживява тайната на Бога на степен висша душа и вече това е пресечено, злото в него е тотално овладяно и вече той е в Принципа, т.е. без изключения.

В четвъртото тяло, слизаме по-надолу (ще говорим често за трето и четвърто тяло), това е менталният свят, умственият свят в човека, наречен още мисловен, можем да го наречем и „пътя на ума“. Той също си има няколко посоки. В четвъртото тяло най-хубавото нещо, което може да прави ученикът, е да се занимава с положителни мисли и чувства. Но тук много важно е да има постоянно усърдие в молитвата, за да може да си подготви пътя към петото тяло. Иначе само ще остане един гол оптимист, а след време ще стане и песимист. Защо? Не само положителни мисли, а и много усърдна молитва. Както ви казах преди, тук в четвъртото тяло молитвата е дълг. Молитвата подготвя извисяване на човека, отначало има озаряване, просветления, подготовка... И след време, ако човек наистина иска да намери истинската Любов, Божествената Любов (аз се радвам, че тук има такива хора, лично ги познавам, вътрешно, те жадуваха и сега жадуват за нещо даже още по-дълбоко), при тази жажда постепенно той наистина ще бъде допуснат, ще му се дадат условия да изживее това велико преживяване.

Какво мога да ви кажа за това велико преживяване? Първо, то не се обяснява с думи, защото в него няма мислене, няма дишане, няма чувства, даже не е преживяване. Не мога да ви го кажа по-ясно, няма как. Божествените неща не се обясняват, умът иска да му бъде обяснено, но обясненията са до четвъртото тяло (мисловния свят). От петото тяло нататък започват други неща, от неизразими по-неизразими и затова този, който иска обяснения, ще си ги търси в четвъртото тяло, обаче това е свят, на който не е дадена пълнота на живота, това е свят на поляризиране, на полюси. Затова щастливият ще стане нещастен, даже и цяло прераждане да е щастлив, в следващия живот му се гарантира нещастието. Ако е здрав, ще се разболее, ако е успял в живота си, ще стане неуспял и т.н. Преди време ви говорих как ученикът трябва да се спаси от успеха, да се спаси от светлината и от щастието. Няма да повтарям.

Усърдната молитва може да изведе ученика в по-високото, петото тяло и в нейните ръце се намира преходът. Но тук не говоря за една-две години, а за много усърдие, с много Любов, без да бързаш. Остави това да бъде желание на Бога, желание на твоята висша душа, не поставяй срокове, просто работи с постоянство и Любов. Това е моят съвет.

При първото Самадхи, както казах, целият организъм се преобразява. Тук в ученика се намира вече в пълнота духовният огън, наречен още Кундалини. Всъщност Кундалини, това е духовният огън в човека, или по друг начин казано, свещената сила на Любовта.

Какво става, когато човек постигне петото тяло и този чист духовен огън, т.е. свещена Любов без слабости в себе си? Например това казах и в София, и те малко се позасмяха, сега на лекцията... Ако на такъв човек му спрат парното, въобще няма да забележи, защото Любовта е духовна топлина. Човек е абсолютно независим и няма да направи и най-малкото изказване: как ще живеем, какво ще правим в този студ... Студът е качество на четвъртото и третото тяло, и включително и на физическото (на първото). Ако човек наистина има Любовта, студът не може да му влияе, защото Любовта е духовна топлина и ако ученикът се подготви и влезе в другия свят, той без тази духовна топлина няма да живее, макар че тогава няма да има нужда от тяло, от парно и от печки, и т.н.

Казано по друг начин, Любовта в човека е Огън, който постоянно грее, Кундалини е с него. Обаче ако човек изгуби този свещен Огън в себе си, тогава и парното, и много печки да го греят, вече всичко е изгубено, това са привидни неща, които няма да помогнат. Когато ученикът остава да живее в третото си и четвъртото си тяло (третото тяло, това е астралният свят, свързан със сърцето и има две посоки: едната посока е чистото сърце, другата посока е нечистото), ако разбира се, той не ги облагородява, ако те не са пречистени, това означава, че той още живее със старите си възгледи. Значи докато ученикът живее в тези тела (трето и четвърто тяло), това означава, че той живее със стари възгледи и стари методи. Цитира Учителя, играе хубава паневритмия, хубави движения, пее. Даже познавам такава сестра, идваше в София на лекциите ми. „Аз, казва, мога да пея като ангел“. Казвам: „Добре, попей на лекцията“ – попя и избяга. Няма значение. По-нататък ще говорим и за най-малката гордост, която дава големи отклонения.

Затова Учителят казва много просто: Новото е в Любовта. Забележете колко е просто. Новото е в Любовта, а това означава в петото тяло, това е Висшата Душа. Понеже е много просто казано, е трудно да бъде разбрано, но все пак този, който има стремеж към истинска Любов, той вече ще я постигне, а тук между вас има и такива и се радвам, че толкова години говоря и разбраха някои важни неща, и постигнаха. Тези хора ще станат повече.

Докато не пречистиш и облагородиш третото си тяло, своето сърце, ти винаги ще бъдеш опасност за себе си и за другите, дори и когато не желаеш да бъдеш опасност. В третото тяло има вродено безумие. Това тяло, както и четвъртото, са двойствени тела, т.е. оптимистът може да стане изведнъж опасен. Приятел от години може да ти стане изведнъж враг, просто защото живее в нисши тела и няма по-висока цел. Изведнъж се учудваш и казваш: „Сякаш този човек не го познавам. Толкова години го познавам, и сякаш не го познавам“. Това са променчиви светове, докато хората живеят в трето и четвърто тяло. Тези хора винаги след време и да не искат, ще изменят, понеже техните цели и техните желания са много ниски. Тук се намира външната култура, която е лицемерие, особено много прикрито (и в политиката, но вече може да се каже, че не е прикрито, а много явно). Това е тази култура, при която, когато срещнеш един човек на улицата и казваш „здравей“, вътрешно казваш „този не мога да го търпя“. Това е най-елементарното обяснение за външна култура. При вътрешната култура може и да не поздравиш човека, не е задължително, обаче го благославяш, желаеш успех на неговия път и т.н. Дори и вътрешно той да ти се разсърди, да си стегне лицето, няма значение. При петото тяло вече се намира истинската култура, всъщност там се намира истинската култура. По друг начин казано, Учителят казва така: Истинската култура се намира в подсъзнанието на човека“. И ако двама човека имат чисто подсъзнание, т.е. чисти души, наистина можем да говорим за култура и за вътрешни отношения.

Когато ученикът влезе в петото тяло и преживее първото Самадхи, той става абсолютно неспособен и за най-малкото зло. Независимо дали му правят бели, пакости, човек става абсолютно неспособен и за най-малкото зло. Просто вече няма такава способност. Това е истинската култура, която обожествява човека. Думата култура означава на староегипетски „обожествяване“. Това означава култура. Накратко, думата култура означава: култ-у-ра. „Култ“ е ясно, буквата „у“ означава към или при, или насочване, посока и „ра“ означава Първичното Слънце, Първичният Източник на Живота. Култ към Първичния Източник на Живота, към Тайната на Живота, към Първичното Слънце. Това означава думата култура и тя започва да се разбира от петото тяло нагоре. Това е първоначалното слънце, на което египтяните са се покланяли.

ЗМИЯТА

(Първа идея за размишление)

Както казахме и преди, змията няма крака, защото се движи с енергия. Тя е движеща енергия. Същото важи и за реката. Реката няма крака, защото там е същият закон. Зад водата тече вътрешна енергия. Ако тази енергия се оттегли, хората казват: „реката пресъхна“ или „езерото пресъхна“, или „изворчето се измести“. Има такива случаи, ангелите си преместват изворите, когато хората злоупотребяват.

Змията е енергия, която се движи, което означава следното: змията е воля и неслучайно понякога тя се изправя и застава на върха на опашката си. Това е част от чудото на нейната воля – на върха на опашката изправена, изключителна енергия и воля.

Ето защо Христос казва: „Бъдете мъдри като змията“. Много дълбок символ. Тук само ще загатна нещо за този символ, но след време ще говорим повече.

Преди да кажа за символа, ще кажа още нещо. Както казах, тя се изправя – това говори по много тънък начин за нейната тайна енергия и воля. Но това, което искам да кажа, е следното: Когато змията е спокойна и вдълбочена в себе си, тя си ляга във формата на кръг. Това е символът на Божествения свят. Когато змията е неспокойна, кръгът се разваля, енергията променя своето движение. Но това не означава, че змията е опасна. Змията не е опасна, ако подходиш към нея по закона на кръга, т.е. с една благородна мисъл, с едно пожелание Бог да ѝ помага. Това е подходът на кръга – Божествения свят.

Аз съм имал такива много случаи, не искам тук да ги разказвам, но се сещам накратко за един в момента. Когато от голямо разстояние към мен се беше насочила една змия с голяма скорост и когато се приближи до мене, тя се спря до един камък, обиколи камъка и тръгна към мене. Аз я поздравих и тя спря, после тръгна обратно и замина. И по-късно аз разбрах от Учителя, че това е един поздрав, когато е обиколила камъка и е направила този кръг. По този начин тя ме е поздравила, макар че понякога и съскането е поздрав, но някои хора се плашат. Но змията има много начини да поздрави човека.

И така лично аз съм наблюдавал, имах един случай, около две минути се гледахме с една змия, на около два-три метра. Всеки си правеше своите наблюдения, тук няма да ги изказвам, тъй като нямам такава цел. Но никога не напада змията, ако ѝ се извиниш примерно, че си ѝ посегнал на нейната местност, на нейната пътечка и т.н. Това са елементарни неща, даже и за деца в учението, и след време децата ще се възпитават в този порядък, да поглеждат на всяко животно като на нещо благородно, като някаква скрита идея на Бога, като някакъв замисъл. Но когато подходът ти към змията е лош, тогава змията става опасна енергия с опасно излъчване, защото тя може да включи могъществото на своята воля. Някои хора са заплащали скъпо, когато са подхождали лошо към тях. Всичко това означава, че змията е една много будна и бърза енергия.

И затова Христос казва (искам да се върна пак на това, което исках да ви кажа за символа): „Бъдете мъдри като змията“. Защо е казано точно така? Има много дълбок смисъл. Това е символ, който означава будност и голяма динамика, това е качество на свещения Огън, т.е. Божествената Любов във висшата душа, качество на самата душа. Божествената Любов в човека е така наречената Кундалини Шакти. Кундалини Шакти означава първичната сила на Любовта.

ЗЛОТО В АСТРАЛНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА

(Втора идея за размишление)

Тази идея е кратка, но има една важна идея вътре в нея.

Злото е много дълбоко вкоренено в астралното тяло на човека (това не означава, че е опасно, но това е друг въпрос), тъй като в своето падане човек е развил много силен егоизъм. Това започва още от Атлантида (говорихме много за Атлантида и тук няма да повтаряме). И затова, когато човек умре, астралното тяло остава, запазва омразата и в следващото прераждане човек отново се ражда със своето старо тяло, старата омраза, стария умствен строй. Докато не ги пречисти, той ще изживява стари състояния от хиляди години.

Основното качество на астралното тяло, според окултната наука, е че е много ненаситно. Затова Учителят дава един пример: един човек един път влязъл в една детска градина и искал да яде много, изял всичката храна на цялата детска градина и доколкото си спомням, пак му останало място да яде още. Това означава следното, това крие много неща: че когато един човек яде много, никога няма да се освободи от злото. Това е казано от Учителя конкретно. Може да се утешава, може да се спасява по някакъв начин, но това е привидно. Познавах една сестра преди време, след като хубаво е преяла, казва: „След малко пак ще ям“. Това е качество на астралното тяло. Аз я питах: „Сега като си замина, какво ще направиш зад гърба ми? „Ще се нахвърля на храната“. – Отново качества и изрази, и похвати на астралното тяло.

Рекордът на такова ядене се намира в Америка, преди години. Казва се Йон Бронър. Той умира 1983 година, тежащ 635 килограма. Разбира се, има и други по-скромни – 538 килограма, има и други подобни килограми. Това не означава, че пълните хора носят винаги злото в себе си, да не подцените този въпрос. Ако тук има някои пълнички, се извинявам, напротив, обичам душите им по един вътрешен начин. Даже има един такъв случай, когато единия си наложил да прави пост и отслабнал с 260 килограма, обаче пак бил пълен.

Това астрално тяло е донесло много особености и много опасности на човека. Но аз съм срещал и пълнички хора, които много добре разбират нещата, стараят се, на тях пълнотата не им вреди, защото Устремът променя нещата. Тогава вече пълнотата на тялото не може да влияе, дори и когато е проблем да вървиш. Познавам такъв човек, който едва върви, обаче такава красива душа е много трудно да се срещне. Много красива душа, макар че в това прераждане няма шанс за по-дълбоко развитие. Като срещна този човек, само като го видя, нещо в мен се разтапя. Изпитвам нещо, което не мога да го предам тук.

Астралното тяло и злото в човека трябва да се облагородят и овладеят, за което моят съвет е следният: Ако някой яде по много, нека да разреди, да яде по четири пъти на ден или по пет пъти, но да се учи да яде по по-малко. Или ако преяжда, да си постави някаква мярка да преяжда с малко. След време това ще му помогне, но казвам след години, тъй като това е много тежък въпрос, тъй като е един силен навик от хиляди животи. Както и страстта, както и половият живот и затова някои хора искат, започват, отказват се, но все не могат да разрешат въпроса, защото това е много силен навик.

Другото важно нещо, което Учителят казва, е следното: Злото е сбор от разумни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота. Значи не трябва да подценяваме злото. Това означава, че те имат отклонения, но (наблягам) остават разумни. В тях има някаква скрита разумност, която никой не трябва да подценява.

Другият важен момент, който трябва да се знае, е че злото, казва Учителят, никога не може да се унищожи. Нито Учителят, нито Христос, никой не може да го унищожи, защото то е част от Божията сила и Бог не е дал право на никой и няма да даде. Но злото, казва Учителят, може да се преобрази. Това е работата върху астралното и менталното тяло, за които в по-следващите лекции ще говорим повече. Това е част от пътя на ученика – преобразяването. Злото ще го има, обаче ученикът ще се преобрази и постепенно ще стане ново същество.

ПЪТЯТ НА ВЪТРЕШНИЯ УЧЕНИК

(Лекция 2)

При третото и четвъртото тяло човек търси Бога отвън и винаги в един момент ще бъде разочарован. В петото тяло (висшата душа) Бог се явява отвътре и Учителят дава мярката. Как? Учителят казва: В петото тяло Бог се явява отвътре като вътрешна сила и мощ и като осмисляне на живота, т.е. одухотворяване. Тук говорим за блага сила, не говорим за сила, а за блага сила.

Когато третото тяло, т.е. сърцето, е нечисто, тогава то е свързано с нисшата душа и нейните желания, наречена астрална душа. Но когато човек пречисти сърцето си, желанията си, тогава той започва да се свързва с петото тяло и влиянията на ума започват да се разпадат.

Ще повторя. Когато човек започне да пречиства сърцето си и го пречисти, тогава започва да се осъществява контакт с петото тяло (душата), защото сърцето е сянка на душата, казва Учителят, а умът е сянка на Духа. Тогава сърцето започва да прави контакт с петото тяло и влиянията на ума започват да се разпадат. Постепенно започва разлагане на ума, той вече не е толкова голям враг. Когато човек пречисти четвъртото си тяло, т.е. своя ум, своя начин на мислене, тогава към него се насочва шестото тяло – духът. И тогава човек става сияещ, възвишен и започва да мисли спокойно, блажено и мъдро. Това са характеристики на шестото тяло.

Когато третото тяло не е пречистено и облагородено, човек има неразумни желания и започва да мисли неправилно. Неразумните желания водят към неправилно мислене. Учителят дава пример за Настрадин Ходжа. Настрадин Ходжа казал: „Като умре жена ми, половината свят умира. Като умра аз – целият свят“. Значи никой друг не съществува, те са заели цялото пространство (няма да тълкувам), в тях двамата е целият свят и като умре единият, половината свят го няма. Това е начин на мислене на егото, което е свързано с третото и четвъртото тяло.

Когато четвъртото тяло не е пречистено и озарено, тогава има няколко рода невежество и неразбиране. Тогава мисълта се превръща в желание за слава, за богатство, за авторитет и т.н. Напълно фалшиви желания, качества на четвъртото тяло.

Ще ви кажа някои шеги, с мои думи, обаче те са свързани с тези тела и аз обичам чистите шеги. Има много чисти шеги, в които има скрити истини. Както и тук.

Попитали какво ще стане, ако един крокодил изяде Леонид Брежнев. Отговарят: Цяла седмица ще повръща ордени и медали. – Какво искам да кажа. Това е окултна шега, след време ще ви говоря специално за шегата от окултна гледна точка, тук нямам такава цел. Крокодилът в миналото е символ на Мъдростта в Египет. Един такъв мъдрец като крокодила не може да понесе такива фалшиви човешки слабости и толкова медали. Посветените нямат ордени и никога няма да имат, а някакво човешко същество до такава степен се окичило, че се самозабравило. Значи крокодилът изхвърля всичко излишно.

Има друг случай за медалите, доколкото си спомням, беше за някакъв виден партиен функционер. На такъв голям партиец му подарили, на някакво събитие, трети медал. Някой се заинтересувал от присъстващите: Защо му подарихте този медал, коя е причината? – Защото има два медала. – Ами защо му подарихте втория медал? – Ами защото имаше само един. – Ами защо му подарихте първия медал? – Ами защото нямаше.

Това са едни заслуги, които нямат никаква връзка с нещата. Това са качества на нисшите тела, на третото и четвъртото тяло, особен род тщеславие. В тази връзка искам да кажа, че хората, които живеят в трето и четвърто тяло, казват: „Няма да те слушам тебе повече, аз искам да стана независим“. „Добре, вече си свободен“ – дадох му свобода. Искам да кажа следното, дадено от Учителя като мярка. Когато човек живее в човешкия свят и иска да бъде независим, това е опасно. При него ще дойдат лошите условия, защото той няма да иска да чуе приятелския глас, този, който обича неговата душа. Той ще се затвори и след време, разбира се, ще плаща. Но когато човек живее в Божествения свят, а това започва от петото тяло нататък, тогава да бъдеш самостоятелен, Учителят казва, това е най-великото благо. Разбира се, винаги свобода ще бъде дадена. Казах ви мярката. Понеже някои хора мислят, че се ръководят от интуицията, но ако те се ръководеха наистина от интуицията, както ще разберем в последната идея, те щяха да постигнат най-малкото нещо, което е мярка. Интуицията е безпогрешна и води до петото тяло, до Самадхи. Понеже такива хора не са постигнали, а казват, че интуицията им говори, самото изказване показва дефект. Това умножава дефектите на четвъртото тяло, но после ще ви кажа нещо в тази връзка. Човек мисли, че това е безобидно, като изкаже някаква такава идея.

В четвъртото тяло има и друго невежество. Това е гордостта, но тя се осмива от самата себе си. Например има една такава шега за техническа нация. И това е голям въпрос. Накратко ще ви кажа тази шегичка. В нея има нещо много ценно, обаче пак няма да го коментирам, тъй като в момента нямам такава цел.

Попитали: Вярно ли е, че България е продала две хиляди компютъра на Япония? Отговорили: Вярно е, но не на Япония, а на Германия и не две хиляди компютъра, а две хиляди компота. И накрая не са ги продали, а били върнати обратно. – Значи започва от нещо уж много важно и свършва с нищо. Тази гордост ще бъде пометена, но няма да коментирам, тъй като ще трябва да се отклоня. Това не означава, че японската наука е много извисена, защото тя също не произвежда истински хора от петото тяло, освен Дзен-мъдреците, Дзен-учителите, будистите, но те не се движат по пътя на техническия прогрес. Те се движат по съвсем друг път, след време ще говорим.

В четвъртото тяло има още един род невежество, има много видове, но тук изреждам по малко. То е много по-опасно и е много по-прикрито и неуловимо. Затова ви наблягам на него. Например още преди години ми задаваха такива въпроси, няма да казвам имена, няколко човека. Казват: Щом Учителят е дошъл в България, значи трябва да вървим по неговия път, а не по пътя на йога. Това изказване означава дефект в четвъртото тяло и утвърждаване на дефекта. Но това е много тънко и човек не може да го различи. Той мисли, че във въпроса му има нещо разумно, понеже има нещо логично. От много хора съм чувал такива въпроси, искат да видят моя отговор, но аз не си давам лесно отговорите, защото някой път за моя отговор трябва да си готов да умреш. Ако искаш много дълбок отговор, трябва просто да си на тази вълна, да си готов да изпълниш. Защото аз ще го снема от Учителя, обаче ако ти не го изпълниш, означава, че аз продавам Божествения свят. Това е особен род предателство и тези, които идват при мене, затова не получават това, което искат. Затова даже в мен няма отговори, обаче все пак на някои отговарям, но не това, което трябва. И затова някои хора се отчуждават от мене, защото аз живея в много дълбоко безмълвие и ми е много трудно да говоря, но ще правя компромиси, за да има някакъв контакт с душите.

Значи самото възникване на въпроса „щом Учителят е дошъл и ние трябва да следваме...“ означава съмнение, но много скрито съмнение и човек иска потвърждение. Това е качество на менталното тяло, то винаги иска потвърждение. Когато получи, това пак не му помага. Защо? Защото този, който наистина е убеден, т.е. ако пита с душата си, той ще пита по съвсем друг начин. В него не може да възникне въпроса: Дали това е моят път? Ако това е пътят, това е просто пътят, няма въпрос, просто си отдаваш целия живот и потъваш, и изчезваш, без да възниква такъв въпрос. Щом възниква този въпрос, означава, че ще имаш много проблеми. И Учителят казва, че в такива въпроси, в такива хора има скрито противоречие, за което ще кажем нещо. Това е много тънко и прикрито противоречие.

Какво казва Учителят? Учителят казва, че противоречието в четвъртото тяло показва, че човек не прави (забележете) искрени усилия. Това е мярка. И затова пак искам да напомня: Ако човек се моли постоянно и жадува за истинска, Божествена Любов, не само молитва, не само възвишени мисли, а и жажда за Истинска Любов, тогава той ще стигне до едно изключително окултно преживяване, което ще му отвори вратата към петото тяло. Тук вече се намира истинската музика. В петото тяло е истинската музика. Тук не говорим за звуци, не говорим за тонове, а за нещо по-дълбоко. Това е музиката на душата, това е първичното и вечно състояние на душата. Когато човек постигне първото Самадхи, петото тяло, той постига първичното състояние на душата и се насочва към музиката на сферите. Само висшата душа може да се насочи към тази музика на сферите, музика на душите, сияние на душите и т.н. Тогава той влиза в естествена хармония с космическите сфери.

Преходът от четвъртото тяло към петото тяло е изключително събитие, чисто окултно събитие. То е вътрешно доказателство за този, който много усърдно и с постоянство, и Любов е търсил Истината, истинската Любов и своя Учител. Това е високо Посвещение (става въпрос за първото Самадхи), при което човек познава себе си и вижда себе си като висша душа. В петото тяло се поставя едно велико и истинско начало по пътя към тайната на Учителя. Това е началото, основата. Оттук нататък можем да говорим за истински ученик. Затова в София предупредих да бъдат по-скромни, да не говорят „аз съм ученик“, „еди-кой си е ученик“, да не изнасят тези неща, защото това също увеличава дефектите и недостатъците в четвъртото тяло. И най-малкото изказване увеличава дефектите.

Ще ви кажа още една шега, преди да продължа. Тя има много тайна връзка с четвъртото и петото тяло, но е много незабележима и се подценява, понеже не може да се изтълкува по окултен начин. Двама души си разхождали кучетата (това може да означава души, същества, много неща). Единият казал: „Моето куче е много интелигентно, когато се върне вкъщи, натиска звънеца и аз му отварям“. Другият казал: „Моето не се занимава с такива неща, то си има ключ“. – Искам да кажа две неща. Който натиска звънеца, означава, че още е зависим (няма да се спирам на по-дълбок коментар), някой трябва да му отвори, той още не е влязъл в петото си тяло, във висшата душа, още няма ключ, звъни, отварят му, готвят му, обаче той няма самостоятелност. Докато звъни, той е зависим, няма самостоятелност. Много неща означава това, но няма да се спирам. Това същество, което има ключ, това е съществото, което е намерило своята душа. То може да влиза, спокойно да прекрачва вратите на своя дом. Това също означава много неща. Вратата е мястото на Пустотата. Най-ценното в един дом е Пустотата – това е празното пространство и вратата. Когато минаваш от една стая в друга (след време ще ви обясня), според даосите означава, че влизаш от един свят в друг, а това на окултен език означава от едно тяло в друго. Както виждате, шегите са много простички, но те крият в себе си съвсем други неща. След време ще разглеждаме този въпрос за шегата от окултна гледна точка.

За това първо Самадхи, което е, както казах, изключително вътрешно преживяване, не могат да се дават доказателства и обяснения, защото то е много лично и е тясно свързано с душата на ученика. Не могат да се дават доказателства, няма такива доказателства, но и който го е постигнал, няма да дава, защото няма такова намерение и такава цел. Не може да искаш да обясниш Божественото с човешки думи, това означава посегателство. Обаче умът иска винаги обяснения, той иска винаги приказката да има край, защото може да я унищожи, да я развали, може да я направи застояла. Обаче ако му разкажеш една приказка без край, той няма къде да се улови. Така са построени притчите в Библията. Те са по такъв начин построени, че да говорят на душата, а не на ума. И ако един човек ги чете с ума си, все ще се чуди за какво става въпрос. Обаче ако ги чете с душата си, има Духът какво да му разкрие.

Първото Самадхи се постига само за тези, които много години са живели за Истината и още нещо много важно – И са били готови да умрат във всеки миг за Истината. Повтарям, тъй като това е много голям ключ. Много години са жадували за Истината, стремели са се към нея и не само това, но са били готови да умрат за нея във всеки миг. И това окончателно ги подготвя за прехода в петото тяло. Същевременно те са страдали за нея, мога даже да кажа, и плакали. Тук не говоря за жалките човешки сълзи, примерно, ако човек плаче, че е загубил джакпота или някакъв милион. Тук говоря за свещените сълзи на ученика, при които човек плаче за братството, за Любовта в най-дълбок смисъл и разбира се, винаги насаме. Аз съм минал по този път и го познавам много добре, някои от вас също минават и ще минават. Тава е нещо много красиво, това е състояние на висшата душа. И наистина само в петото тяло човек може да разбере какво е Любов. Нека да нямат претенции тези, които живеят в трето и четвърто тяло, макар че те дават много обяснения, за разлика от ангелите и посветените, и от висшите същества. Те по този въпрос избягват да говорят, докато хората, земните същества говорят и дават много определения, без това да ги спасява.

Само в петото тяло разбираш какво е Любов, защото душата е самата Любов. И затова Учителят казва: Не е достатъчно само да обичаш, а трябва да се превърнеш в Любов. Това е по-висока степен.

В петото тяло има един друг много важен момент, става въпрос за прехода от четвъртото тяло към петото. При този преход ученикът се среща с великата самота лице в лице. Пак ще повторя. При този преход ученикът трябва да издържи нещо много дълбоко като изпитание. Той се среща лице в лице с великата самота, остава наистина сам – няма Бог, няма учител, който да му помага, няма ангели, всичко е оставено настрани. Той трябва да погледне дълбоко в себе си, абсолютно сам и ще ви кажа защо това е важно. Когато се срещне лице в лице с тази велика самота, само тогава той ще познае своята собствена сила. Дотогава силата му идва от ангели, от положителни мисли, даже от отрицателни мисли, от злото (омразата също дава сила), обаче това е все зависимост. Значи само при първото Самадхи ученикът може да познае своята собствена сила и да я види пряко, да познае своите възможности. Това е един от най-дълбоките изпити за ученика. Тази сила е блага и благородна, тя е насочена да помага на хората в най-чистия вид.

ДАОСКАТА ЧАША

(Трета идея за размишление)

Как китайските мъдреци разбират символът, наречен „чаша“? Според китайските даоси чашата е направена по начин, по който формира Пустотата. Това означава, че чашата е формиран образ на Тайната на Живота, т.е. Пустотата. Това, което е ценно в чашата, не са нейните стени, не е керамиката, а това е празното пространство в нея, което трябва да приеме водата, т.е. Живота. После ще видим как човек трябва да има също чаша, т.е. празно пространство, което е мярка. Чашата трябва да приеме водата в себе си, т.е. живота в себе си, истинския живот, който произлиза от Пустотата, т.е. от Истината.

Пак повтарям. Най-важното нещо в една чаша е празното място в нея. Така както в една стая, както ви казах, най-важното нещо е празното пространство и вратата. Вратата е много особен свят. Вратата е празното пространство. Ако махнем вратата, ако всичко е само стени, всичко се обезсмисля.

Както казах, вратата е преход от една стая в друга, от едно тяло в друго, от един свят в друг. Това означава, че чашата съдържа в себе си изключителна тайна на Битието. Защо? Защото да приемеш Живота, означава да приемеш Дао, да приемеш Истината, тайната на Битието и на Небитието. Да приемеш живота, качество на чашата, означава да приемеш Дао или тайната на живота.

Да вместиш в себе си Дао, означава да си реален. На даоски език това означава, че всеки човек трябва да стане като чашата. В него трябва да има едно пусто и свободно място в себе си, което да е определено само за Дао, само за Истината, съкровено място, наречено още на християнски език „тайната стаичка“. И така чашата нагледно показва какво трябва да бъде отношението на човека към Дао, към Истината и цялата тайна на чашата е в способността да приеме в себе си Пустотата. На езика на Лао Дзъ това означава да твориш, значи да създаваш себе си, да знаеш как да приемаш Истината, т.е. Дао.

ДУШАТА И ИНТУИЦИЯТА

(Четвърта идея за размишление)

Тъй като много хора мислят, че интуицията им говори, тука ще има едно уточнение: интуицията говори на много малко хора. Тя е свързана с шестото тяло и слиза в петото... Най-много слиза до Душата, защото надолу материята за нея е груба. Докато повечето хора се ръководят от предчувствия, а те не идват от интуицията, а идват от Душата и вървят по друг път. Така че всички тези неща трябва да се различават постепенно, според стремежа на ученика.

Както казах, когато познаеш петото си тяло, т.е. своята душа, тогава имаш право да бъдеш самостоятелен. Защо? Защото тогава вече твоята висша душа има винаги желанията на Бога, тя познава тези желания, има тяхната мярка. Тази душа няма вече никакви други желания, само желанията за Бога. Затова пак ще повторя какво казва Учителят: Да бъдеш самостоятелен в човешкия свят, това е опасно, това ще привлече лоши условия. Това означава да превърнеш свободата в своеволие, да помислиш, че ти е дадена свобода и можеш да правиш каквото си искаш. Но свободата е най-голямата отговорност. Тя позволява да живееш само по един начин – абсолютна разумност. Това е единственият избор и ако си буден, ти ще направиш точно този избор. Няма да избереш своеволието, което ще те направи роб, а ще избереш абсолютната разумност. Това означава да разбираш Пътя към Истината. Значи, ако живееш в своята висша душа, в петото тяло, тогава вече твоята самостоятелност, казва Учителят, е велико благо.

Другият важен момент. Когато висшата душа (петото тяло) решава един въпрос, ако човек може да я възпламени в себе си с много искреност и молитва (дори когато не е постигнал Самадхи това понякога става с голяма искреност. След време може да ви обясня как да задвижвате сърцето си с искреност.), тогава вземат участие, забележете: първо, интуицията и после умът. Никога обратно. Това означава, според окултната мярка, че решението е правилно винаги. Ако само умът взима решението, дори и да има нещо положително или резултат, ти си на погрешен път. И за кратко време ще разбереш, че си бил на погрешен път. Когато умът взима решение, дори и да изглежда правилно, е опасно. Затова, ако човек се моли, с молитва може да измести ума и да получи озарение.

Искам да ви дам едно правило, тъй като някои хора във Варна, в София и на други места искат, каквото им кажа, това да изпълняват. Но аз не действам по този начин. Затова давам едно правило. Така някои хора искат да избягат от отговорност и да прехвърлят всичко на мене, но аз не се лъжа лесно. Значи, когато имаш някой много важен въпрос да решаваш, отделяш си пет минути и се заключваш в една стая. Ключ – това е най-точното, заключваш се. Има символ, но няма да го обяснявам. Навлизаш в много горещи молитви и в мълчание, като желаеш Бог да ти даде най-точния отговор. И след горещите молитви и мълчанието продължаваш в мълчание. Отговорът може да не дойде веднага, но после Учителят казва това, което решиш, това е. Разбира се, на всеки ще се дава отговор на неговото ниво. Обаче това ще бъде най-доброто. Значи интензивно мислене, най-малко пет минути до десет (в тези граници) плюс молитва. И което решиш, това е.

Другият момент. Учителят казва, че интуицията е средоточие на висши същества, тя не произлиза от човека. Тя идва при него, ако той обича Истината, от много дълбоко място. Тя винаги посочва правия път, при нея няма изключения. При чувствата има, при усещанията има, но при интуицията никога няма изключения и няма погрешно ръководство. Искам да ви обясня. Интуицията произлиза, когато си в пълна съзнателна връзка с Учителя, а не когато чакаш отговор от Него или от Бога. Иска се една постоянна неизменна Любов, за да може Учителят да те ръководи истински. Абсолютно неизменна Любов, както казах, Принцип.

Значи интуицията произлиза, когато си в пълна съзнателна връзка с Учителя, с Истината, с Бога, със своя дух и т.н., а не да чакаш Учителя да ти говори или Бог да ти проговори, защото някой път (в много от случаите) няма да получиш отговор, тъй като душата ти знае какво трябва да направиш, а ти продължаваш да искаш отговор.

Интуицията е връзка между шестото и петото тяло, т.е. между духа и душата. Учителят казва, че тя е вътрешен орган на духа, даже такава дума използва Учителят – „агент“, но в случая „служител“. И тя се явява след като човек е пречистил и облагородил четирите си нисши тела: физическото, етерното, астралното и менталното. След време ще говорим повече за тях. Докато не ги е пречистил, ще му се явяват чувства, усещания и предчувствия. Разбира се, те също вършат някаква работа, те са в по-голямата си част духовни приятели от духовния свят. Но интуицията не е от духовния свят, интуицията е от Божествения свят. А тези предчувствия понякога са отклонили много хора, но след време, ако трябва, ще се спра повече по този въпрос.

Интуицията е абсолютно чист говор на Духа, без изключение. Докато при предчувствията и чувствата..., защото Учителят казва: „Да, вие имате чувства и усещания, но не е това“. Значи при чувствата и усещанията понякога може да ти проговори висшата душа, понякога нисшата да прокара нещо, понякога умът. И понеже изглежда логично и приятно, и ти казваш: „аз имам план за живота, ще забогатея, ще си пусна един билет лотария“. Учителят дава един пример в миналото. Един човек спечелил на лотария един кораб. Отишъл да го види и полудял. Понеже радостта била толкова огромна, той не е бил подготвен за такава радост и третото му тяло не могло да издържи, и сърцето се е спукало... Е, все пак си е видял кораба, но е заминал в другия свят да го доразглежда.

2 ноември 1999 г.

Истинският човек в Тайното Учение на Дао

(Лекция 1)

Конят

(Първа идея за размишление)

Смисълът на живота

(Втора идея за размишление)

Пътят на вътрешния ученик

Продължение

(Лекция 2)

Причините за нещастието на хората в трите свята

(Трета идея за размишление)

Защо ученикът трябва да учи?

(Четвърта идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК В ТАЙНОТО УЧЕНИЕ НА ДАО

(Лекция 1)

Както ще видим: става въпрос за петата степен, тъй като в Дао има шеста и седма, истинският човек спада към петата степен. Истинският човек не е нещо, което можеш да видиш, защото той няма образ, той има само дълбочина. Той е нематериален.

Лао Дзъ казва: Истинският човек няма заслуги (една мярка за това, че той е истински), което означава, че всеки, който има заслуги, има его и живее в нисшите си тела.

Обикновено хората в трето и четвърто тяло, и в първо говорят за много заслуги. Истинският човек няма заслуги. Той до такава степен е смирен, до такава степен е отстъпил на Бог да работи в него, че каквото и добро да направи, не може да произнесе даже и че е участвал. До такава степен няма заслуги, до такава степен е отворен и проводник. Мъдрият човек няма име, името му е само символ.

Другият важен момент за истинския човек е, че истинският човек има пусто сърце, което означава пълен душевен покой. Това е чистотата. Тук искам само да напомня, че не става въпрос за пасивно състояние. Спокойствието не е пасивно състояние, а дълбока вътрешна динамика, само че овладяна. Тъй като някои мислят, че спокойствие означава да седнеш на едно кресло, да се отпуснеш и да си мислиш, че си спокоен. Това е съвсем друго нещо.

Според Лао Дзъ истинският човек владее секрета на живота и на смъртта. Той излъчва тиха, приятна и блага светлина. Това е качество на Мъдреците и на Старците – в тайното учение на Дао е седма степен. Разбира се, в петото си тяло човек излъчва подобни неща, но в седмото тяло те са на съвсем висока степен. Истинският човек е преобразувал своята енергия в дух. Значи той вече не е само енергия, тъй като някои мислеха, че всичко е енергия и само енергията е важна. Преди време имах такъв въпрос в София и бяха много сигурни, но има четири степени над енергията, но в момента няма да говорим за това, тъй като нямам такава цел.

Истинският човек пести своята енергия, за да се слее с Пътя на Дао. Истинският човек приема в себе си само чиста енергия – има се предвид чиста енергия във вида на светли мисли, благородни чувства и чисти постъпки. Това е чистата енергия. Другият важен момент и за истинския човек и неговата мярка. Истинският човек е цялостен. Той приема нещата, а не се занимава да съди. Цялостен означава чисто съзнание и точно поради това (според Лао Дзъ) той е в пълна хармония с четирите сезона и със земята, и небето. Той е странствал много между земята и небето и е постигнал цялост.

Истинският човек се стреми винаги да владее себе си, което означава преведено, че той никога не пилее себе си. Истинският човек никога не държи в сърцето си обида или гняв – това е друга негова мярка. Ето защо истинският човек е посредник между Дао и човека, и затова е изпратен.

Пак ще кажа: Истинският човек е непознаваем, той е чисто присъствие. Това означава, че за него не можеш да кажеш, че е добър или лош.

Истинският човек е завършил своето съществуване в Дао, т.е. в съкровеното. Там е, да кажа на окултен език, неговата диплома. Нещо, което трябва да се изучава сега в училищата, но не се изучава. Вместо да се изучава търпение, се изучава и се постига нетърпение и т.н. Но този въпрос е друг.

Истинският човек е съкровен човек. Той твори света със своята пустота, със своето небитие. Пустота, както ви казах и преди, означава още чистота, присъствие, подход. Значи тук им една тънкост – истинският човек твори не със своето присъствие, а със своето (според Лао Дзъ) отсъствие. Той не твори със своето присъствие, защото той не присъства, той абсолютно е отстъпил място на Истината и тя е единствената, която може да твори.

Истинският човек е огледалото на Дао.

Лао Дзъ казва: Всеки човек трябва непрекъснато да чисти тъмното огледало в себе си. – Тъмното огледало, това е тъмното съзнание. Чистото съзнание е тялото на Дао.

Истинският човек не се ражда, не умира, той съществува вечно, защото носи в себе си тайната на Дао. Това означава, че всеки човек, който е загубил чистото си съзнание, е в състояние на смърт. Чистото съзнание е изначалният облик на истинския човек. Думата „облик“ е по-силна от образ и подобие. След време когато ще се спрем на тайната на думите, ще обясним. „Образ“ – това е душата; „подобие“ – това е Духът. Но още по-нататък, когато отидем в седмото тяло, няма образ и подобие.

Истинският човек, това е зрелият плод на обмяната с космическите духовни сили. Ето защо в учението на Дао се казва, че никой човек не знае къде се намира пределът на истинския човек, защото той живее в Дао. Истинският човек не позволява на тъмнината да съществува.

КОНЯТ

(Първа идея за размишление)

Преди време сме говорили за коня, тука ще говорим други неща. Първо, трябва да знаем, че конят върви по дълбокия път на учението. На едно място Учителят малко се изпуска в своите лекции и казва неща, които обикновено се премълчават: че конете са човешки души и достатъчно е тяхното мъчение в това тяло, и не трябва повече да ги мъчим. Това означава много неща и затова аз реших да ви кажа някои неща за коня, за да имаме подход към тези същества, наречени коне. Тука ще разберем тяхната грешка, защо падат в такава форма.

Учителят е категоричен, че ако едно човешко съзнание, една душа се заключи в риба, тя ще живее като риба и няма никакъв избор. Това, че хората не вярват, това е техен проблем. Но ако това се разгласи, за тайната на животните в много широк смисъл, ще бъде опасно за хората и затова много неща се премълчават. Но все пак, специално за коня, мога някои неща да кажа.

Конят е една много красива душа, която не е успяла да съхрани в себе си Мъдростта и Божия Глас. Това е душа, която е държала на други неща. И затова сега конят трябва да намери Божия глас в служенето и в мълчанието. Отнет е говорът, отнети са много неща, за да може да намери отново същественото, което е изгубил.

Мълчанието е окултен метод, който създава условия на коня за откриване на изгубения път. Това не означава, че една такава душа ще намери непременно правия път, но има условия и възможност, и зависи как ще ги използва. Същевременно конят и неговата душа, неговата красива душа, е дала обет доброволно за мълчание и обещание за служене на човека (така както преди бяха и древните котки, за които говорихме). И неслучайно, когато човек се качи на кон, той започва да чувства едно превъзходство над земните енергии. Това се дължи на контакта на човека с душата на коня, тъй като конят е запазил своята красота и своята обич към нещата, макар че е изпуснал Мъдростта.

Конете, според окултната наука, това са тези красиви души, които са обичали Бога, но не са Го слушали, не са слушали Неговия Глас. Останала е само обич, гола обич. Има и такива хора. Да обичаш и да не слушаш, това е едно много тънко отклонение. Както казах, конят само е обичал, но след като е изгубил слушането си, сега е впрегнат, за да учи и същевременно да слуша. Има свои уроци, които е изпуснал. Всичко това означава, че конят е обичал, но не е бил пробуден. Той не е мислил изключително за Бога, а това е методът, който разгръща пробуждането. Значи, когато се мисли изключително за Бога, за Истината, това е методът, при който пробуждането се разгръща.

Окултният закон гласи, че неизменната Любов е постоянна будност. Това е всъщност неизменната Любов.

СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

(Втора идея за размишление)

Първо, смисълът е вътрешно явление. То е невидима реалност и спада към Божествения свят. Както знаете, фактите спадат към външния свят, към човешкия свят, съдържанието на нещата спада към духовния свят, а смисълът спада към Божествения свят. Това са степени. Същото важи и за факти, закони и Принципи. С факти се занимават най-елементарните хора. Духовните хора се занимават със закони. Божествените хора се занимават с Принципи. Принцип означава нещо, в което няма изключение. Ако има изключение, той се превръща в закон, в правило или в нещо друго. Думата Принцип е много силна, една от най-силните думи в българския език. След време ще говорим специално за тази дума.

Смисълът е известен само на шестото тяло, т.е. на човешкия Дух. На душата не е известен, тя се стреми към него, но на душата е известно само съдържанието на нещата и Любовта. Това след време, разбира се, ще я заведе при смисъла. Смисълът на нещата е известен само на самия Бог и Той работи най-вече в шестото тяло. Макар че Бог превъзхожда и смисъла. Значи той едновременно е смисълът на нещата и заедно с това превъзхожда и смисъла. Формите изчезват, но смисълът остава. Това, разбира се, означава много неща, но тука няма да го коментирам. Тук само ще загатна, че когато човек умре, след време умира второто му тяло, третото, четвъртото – зависи от неговата степен. Смисълът се съхранява в една много малка частичка, наречена монада (но тя има друго име), в душата и после се прехвърля от душата в Духа. След време човек се преражда, тази частичка се разгръща и човек се връща със старите си способности, които е развил в миналите животи. Винаги носи със себе си това, което е развил. Това означава много неща. Едно от нещата е, че най-малките усилия, които правите сега като искреност в молитва, във формули, в упражнения, в концентрация, в медитация, в търпение, ще бъдат съхранени. Няма усилие истинско, което да се изгуби, което да не даде плод след време. Всички усилия са разумни и човек няма право да пита „разумно ли е да се занимавам с молитва, разумно ли е да търпя“ и т.н.

Обикновените хора се домогват най-много до вторичните причини. Само чистите едвам-едвам леко докосват съществената причина и смисъла, който се намира в шестото тяло. Само съвсем пречистените и тези, които са навлезли в своето пето тяло, могат да се домогнат до по-съществените причини и до смисъла, който се намира в шестото тяло.

Според окултната наука вторичните причини са покривало, което не позволява да се види Бог и Неговото майсторство, и Неговата дълбочина. Най-дълбокият смисъл, това е самата Първопричина и тя се открива само на шестото тяло – човешкият Дух. Методът е откровение. Най-дълбокия смисъл се намира в Първата причина и тя се открива само на шестото тяло, т.е. на човешкия Дух и методът е Откровение. Тук никой не може да изнасили Истината, никой не може да я изкопчи, тя просто се дава като награда за истинските усилия на ученика. Методът е откровение.

Човек, на който погледът е прикован към вторичните причини, той се покланя на формите, на идолите и обезсмисля постепенно живота си, пътя си. Тук ще допълня нещо, за да ви стане по-ясно. Например, ако някой от вас си е поставил за цел да обича някого, да се ожени, да натрупа богатство и т.н., той попада във вторичните причини. Постепенно ще започне да обезсмисля живота си, дори и когато постигне хармония с някой човек. Това е закон, който означава, че си поставил Бог и Истината на второ място. А тя е нематериална и истинската Любов е без обект. Това е най-висшата Любов, от която после можеш да познаеш и своя човешки път и да постигнеш дори и връзка с една душа, но със съвсем друга Пълнота, която е свързана с пето и шесто тяло и която няма нищо общо с трето и четвърто тяло, и с полухармонията и щастието, с които хората се залъгват, че са щастливи, защото са усмихнати. Но в окултната наука няма илюзии.

Човек, който е приковал погледа си към Първата Причина, т.е. изцяло мисли само за Истината и това е негово ежедневие, той става светлина и в тази светлина той открива смисъла. Това става в шестото тяло. Тук се намира несътворената светлина на Духа. Значи тук вече не говорим за полярната светлина, за тази, която е светлина и тъмнина, а говорим за вечната, неродената, тази, която не е слизала, наречена несътворена. Това е светлината на Духа в шестото тяло.

Има едно знание, което се заражда от непосредственото видение на вътрешния смисъл – видението на Духа. Това е видението на шестото тяло. При това видение човек се превръща в Светлина. Разбира се, има изключения, „изключения“ в особен смисъл казано. В Япония в момента има един Посветен, който има много строго и сурово лице. Той е постигнал тази Светлина, но не се разкрива на хората, той си избира с кого да контактува и на кого да разкрива нещата. Когато човек го погледне, даже получава отвращение. С тази строгост той не си губи времето и енергията, и не допуска никакви излишни разговори. Значи има Посветени, които практикуват най-различни методи. Разбира се, някои хора може да ги осъждат, но методът, който те са избрали, е винаги правилен за тях. А щом един Посветен ползва един метод, той някога ще бъде разбран, има си дълбоки причини. Защото хора, които са много контактни, много обичат хората, но нямат овладяване на петото и шестото тяло, постепенно изгубват себе си от контакти, от сближаване, от интимност, но след време ще се спра повече на тези въпроси. Допускат много компромиси и след време идват при мене, но понякога е много късно, защото имам вече повече от десет-петнадесет случая на заминали за другия свят преждевременно, тъй като не чуха това, което им казах, а някои продължават да не чуват. А пък аз не помагам насила. И затова те си заминаха и някои по много лош начин. Просто не изпълниха, каквото им се каза, а има момент, когато просто трябва да изпълняваш и вече нямаш избор. Това е така наречената „зряла карма“.

При Бог ще те заведе само това знание, което произлиза от Самия Него. Това е свързано с шестото тяло.

ПЪТЯТ НА ВЪТРЕШНИЯ УЧЕНИК

Продължение

(Лекция 2)

Ще говоря на много места смесено за телата. Ако нямаш духовна будност, т.е. пробудено пето тяло (висшата душа), тогава всичко, което ще постигнеш в живота си (разбира се, ти можеш да го наричаш успех и щастие, но това не е така), ще определи твоето нещастие. Просто защото ти не знаеш какво да искаш. Затова подготвяме книга по Учителя за молитвата, в която има раздел, какво да искаме, тъй като много хора смятат, че някои неща като ги искат, ще направят някакви блага на хората, ще помогнат, но това са хора, които първо не са помогнали на себе си. Много майки, аз съм срещал стотици такива в България, даже и в чужбина, смятат, че могат да помогнат на дъщерите си, вярват до края на живота си. От сто майки много рядко има случаи три майки да успяват в това, в което вярват. Първо, защото не са помогнали на себе си и не са постигнали своята цел. Такива хора не могат реално да помогнат на другите и затова между майки, бащи, деца в семействата има раздори, има раздяла, защото няма развитие.

Само когато имаш тази будност, можеш да растеш в истинския смисъл на думата. Какво означава да растеш? Да растеш, означава да се обожествяваш. Това е ежедневен процес, ежедневно оправяне на грешките, а повтарянето на грешките е умъртвяване. Значи: поправянето на грешките, води към постепенно обожествяване, а повтарянето на грешките към умъртвяване. И само когато една душа расте по този начин, можем да я наречем „стара душа“, тъй като много хора идват при мене и ме питат: „Аз стара душа ли съм?“. Особено в София след лекциите има някои, които ме засипват с такива въпроси. Но както и да е.

За петото тяло животът е винаги настоящ. Тук искам да разкрия една тънкост. Тук винаги има един момент, един миг, който е извън времето, наречен безвременен миг. Значи тук винаги има един безвременен миг, който носи живота. Така петото тяло се храни. Това е един много тънък миг извън времето, но будността го улавя.

Преди да продължа, само искам да ви напомня, че будността се развива с много усърдни молитви. Има хора, които имат будност от минали животи, обаче сега не се молят и не работят върху себе си и тя постепенно се изгубва, и след време те обременяват живота си. Във всяко прераждане човек трябва да търси отново будността, отново да я усъвършенства в себе си, винаги да се моли, да постигне ново посвещение, защото някои имат посвещение от миналото, но сега нямат и мислят, че това е достатъчно и те постепенно изостават. Това е неразбирането на учението.

Значи будността познава този миг и затова в петото си тяло човек изгубва способността си да умира. Висшата душа е наистина безсмъртна, никога не умира. Трябва да ви кажа, че ангелите не познават тази тънка тайна, има много неща, които те не знаят. Ангелите са много мъдри и будни, обаче например те не могат да разберат грехопадението. Това означава следното: има неща в Битието, които не могат да се разберат с Мъдрост, а само с опит и когато имат истински опит, те ще надраснат грехопадението и ще получат съвсем нова Мъдрост. Това означава, че Посветените в пето и шесто тяло имат по-дълбока Мъдрост от ангелите, но не всички, тъй като има много степени на Мъдрост.

И така, докато човек живее изключително в третото си и в четвъртото си тяло, той е смъртен, дори и да е оптимист, дори и да вярва, той ще се преражда, докато пречисти абсолютно третото си и четвъртото тяло, т.е. своето сърце и своя ум, своя мисловен свят. Той е смъртен, защото тези тела, третото и четвъртото, както и първото и второто, са измерения на смъртта. Те са създадени, за да може ученикът да научи много уроци чрез тях, но те не са неговите истински тела. Значи: първото, второто, третото и четвъртото тяло не са истинските тела на човека. В най-широк смисъл можем да ги наречем нисшето аз на човека, докато в петото тяло вече се намира висшата душа – първото истинско тяло на човека и после в шестото, и т.н.

Съдържанието на човека се намира в петото тяло, това е неговата висша душа, а Принципът се намира в шестото тяло – това е неговият Дух. Само от тази позиция можеш да виждаш нещата ясно. Тук не става въпрос за ясновидство, тъй като ясновидците живеят много надолу. Това не е ясновидство, пак повтарям, това е дълбочината на Духа. Съвсем друг подход, съвсем друга позиция. И в много от случаите – скрита. Тайните на разкриването на вселената се дължат на шестото тяло. Това тяло може да прониква навсякъде – и на звездите, и в другите слънчеви системи, защото то е свободно от изкушенията и има абсолютно чисти желания да научи Мъдростта и в другите светове. Затова вратата за шестото тяло е винаги отворена. Когато човек е стигнал до шестото си тяло, до шестото посвещение, няма вече такава сила, която да го спре. Ако тази вечер реши, за него Сириус не е проблем и няма въображение, както това става в трето и четвърто тяло. Там пътуването е въображаемо и след време води до обсебване, дори и когато дава понякога приятни чувства. Абсолютно всички тези неща ги говоря от опит и затова съм сигурен в това, което казвам. Но не тази сигурност, която някой път помага на застоя, защото застой не трябва да има, а тази сигурност, която ти помага винаги да работиш във всички животи, без да спираш.

Чрез петото тяло ученикът се домогва до малките тайни на живота, наречени малките мистерии. Тук просто той вижда ясно нещата, независимо дали това са важни и дълбоки въпроси на живота, или не. Например той знае, че ако злото се спре в света, ще стане нещо много по-лошо и нещо много по-дълбоко опасно. Това той го е видял на вътрешен план. И затова той знае, че ако злото в света се спре, светът го очаква наистина нещо много по-лошо, нещо много по-недопустимо. Нещо, което е наречено в окултната наука бездната. Но тази дума е също скрита, тя е много по-дълбока от ада и пъкъла. Адът и пъкълът са само преддверие към бездната. Тук става въпрос за едно тотално демонизиране, което води към бездната и което е истинският път на злото. Но разбира се, злото е също в ръцете на Бога и си има свой път и свой план. Това е друг въпрос.

В шестото тяло човек се домогва до големите мистерии на живота, до тайния живот на звездите, на Слънцето и на една много специална Мъдрост. Когато ученикът е стигнал до шестото си тяло, той вече разполага с абсолютната сила на мисълта и знае как да я владее, и разумно да я използва. Той спокойно може да влиза в четвъртото тяло и да ползва тази сила само за добро. Това не означава, че Посветените от шестото тяло непременно, като дойде някой човек при тях, го вдъхновяват външно. В повечето случаи те го вдъхновяват вътрешно, когато той си отиде, зад гърба му или по някакъв друг метод. Много рядко външно. Защо? Защото тези Посветени, които утешават хората, които отиват при тях с проблеми, правят една грешка, едно посегателство на светостта на душата, защото, когато една душа търси утешител и започне да го намира много често отвън, тя ще загуби вътрешния си утешител и ще загуби посоката си навътре. Аз лично съм против тези утешения, тъй като след време те дават лош резултат, но понякога като компромис и от друга гледна точка, са допустими. Но човек трябва да намери утешението в себе си, дори и при най-голямата скръб, при най-голямото отчаяние, той трябва да намери това в себе си, тъй като е казано, че Царството Божие е вътре. А то наистина е вътре.

Когато човек е работил само за развиване на мисълта си, той се натъква на големи и фатални опасности, защото в ума му се зараждат непостижими идеи. Примерно може да иска да стане голям министър, може да иска да стане президент... Примерно сто човека може да искат да станат президенти. Почти всички ще пострадат, защото е определен да бъде един, но тази идея, този въпрос се вгражда в тялото като болест и започва да разяжда. Въпроси, които не могат да бъдат разрешени, разяждат организма, затова човек или трябва да ги избягва, или трябва да знае как да ги трансформира. Те след време ще дадат много големи отклонения. Едно средно развито ментално тяло среща много опасности и препятствия в живота си и си мисли, че това е неговата съдба.

Учителят казва: Такъв човек трябва да знае, че причината на всичко това не седи в неговата съдба, а в неговата неразумност и неразбиране.

Тази дума „съдба“, наречена в индийския език „карма“, е попречила на много индийци да израснат. Особено в Индия тази дума не е разбрана и те казват примерно: Махавира – такава му е съдбата. Станал е велик учител, защото просто такава му е съдбата. И те казват: „Някога и ние ще станем“ – и отлагат настоящето. След време това се заплаща много скъпо. От отлагане много хора са пропаднали, може да се каже хиляди и милиони.

Съдбата, казва Учителят, и Разумната Природа (това означава висшите ангелски същества) са всякога добре разположени към хората, без изключение, но неразбирането е пречка. Такива хора, които не търсят Истината, нямат Учител.

Какво означава да имаш Учител? Ще дам най-обикновени кратки обяснения, тъй като след време ще говорим по този въпрос. Тъй като той е по-дълбок отколкото трябва. Ще започнем с елементарни неща. Да имаш Учител, означава Бог да те е обикнал. Значи трябва да си спечелил някак си доверието – дали с искрени усилия, дали с желанието просто да обичаш нещо. Ако обичаш нещо, има кой да те обикне. Дори и това да е животно, има кой по някакъв начин да те съхранява. Това са първите стъпки към истинския Учител, но те са още много далечни. Да те обикне Бог, това е умение на петото тяло. Защото душата знае как да постъпва и как да привлече Бог в своя живот. Разбира се, в това тяло се намира и смирението, което изключително много помага. В момента, в който човек се възгордее, развитието му прекъсва. И в най-малкия миг на възгордяване той вече прекъсва развитието си. Смирението е особено важен ключ. Който мисли, че знае, той е убеден от астралния свят, от неразумни същества и остава в лошите условия на третото и четвъртото си тяло, и не може да им помогне да се организират. Този човек е негоден за усъвършенстване и развитие, понеже знае и Бог го оставя да разчита на своето знание, и след време той се сблъсква със своята съдба. Обикновено той губи много животи и продължава да губи, тъй като мисли, че знае. Това е един много тънък момент вътре в душата – да мислиш, че знаеш. Разбира се, това е най-опасно за Посветени, защото те ще загубят това, което са придобили от хиляди години. Но Посветените се пазят много от това, от този проблем и затова те се вкопчват да проучват до дъно и да навлизат в смирението, тъй като там е изходът.

Знанието е тъмнината на четвъртото тяло, а себепознанието е виделината на петото тяло. И колкото повече осъзнаваш своето знание като бедно, толкова повече разтваряш злото в своята скрита светлина, в своята душа. Лично аз, още преди години, се определих пред невидимия свят, че съм пълен невежа и оттогава съм на същото мнение. Но все пак не искам да говоря по тези въпроси да не си помисли някой, че искам да говоря за себе си.

Този, който се стреми само към знания, той се утвърждава само в четвъртото тяло. Това означава, че се натрупва тъмнина. Това е един от тънките капани за хората. Значи този, който се стреми само към знания, а не към Любов, към Мъдрост и т.н., той се утвърждава в четвъртото тяло, и което означава, че си натрупва тъмнина. Разбира се, след време той се разболява от своите знания, защото знанието е свързано и с болестите. Това е знанието, което оставя човека в невежество и безизходица. Срещали сте много такива хора, които знаят, но са в безизходица. При мене са идвали включително и свещеници, и такива знаещи, които са в безизходица. Дори ми говореха упорито за самоубийство. Това са хора, забележете, които трябва да вдъхновяват другите, но самите те са изпуснали пътя си.

Знанието и тъмнината са сродни. Тук още не говорим за истинското знание, което произлиза от шестото тяло. То вече не е знание, а е Мъдрост, която слиза във вид на истинско знание, но само се води знание. Това излъчване има съвсем друга цел, макар че мога да го нарека условно знание.

Знанието си споделя илюзиите с тъмнината и затова е казано, че знанията могат да се споделят, но Мъдростта не се споделя, тя е откровение, тя е присъствие, тя е Небитие. Това означава, че постоянно трябва да увеличаваш своето смирение и чистота. Иначе астралният свят винаги ще те заблуждава и много често ще губиш разположението си, а когато човек губи разположението си, астралните същества му изяждат енергията.

ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕЩАСТИЕТО НА ХОРАТА В ТРИТЕ СВЯТА

(Трета идея за размишление)

Деветте основни причини в трите свята, дадени от Учителя. Има три вида причини: първите са от Божествения свят, вторите са от духовния свят, а третите са в човешкия свят.

Първите три причини са от Божествения свят и Учителят ги дава: Хората са нещастни поради непознаването на Любовта, непознаването на Мъдростта и непознаването на Истината. Това са първите три съществени и най-дълбоки причини.

Вторите три причини, съществени за духовния свят са: първо, неразбирането на живота, второ – на знанието и неговата цел, трето – свободата.

Един елементарен пример. Някои мислят, че като им е дадена свобода, могат да правят своеволия. Точно това е неразбирането. Това ще ги доведе до робство. Този, който разбира свободата, ще си наложи разумни ограничения. Примерно ще яде нормално или по-малко, отколкото трябва, вместо преяждане. Ще си наложи мярка за нещата. Примерно когато чете, няма да прекалява, ще чете по два часа, ако това му е естествено, а няма да се насилва. Там, където има насилие, се внася неразумност и неразбиране. След време астралните същества заробват човека.

Значи: животът, знанието и свободата – вторите три причини.

Като не разбираш живота, казва Учителят, започваш да искаш това, което животът не може да ти даде. Оттука започва оглупяването. Това е условието за нещастие. Когато разбереш живота, тогава той знае какво да ти даде, а и ти самият ще знаеш вече какво да искаш. Значи, когато разбереш живота, се случват следните неща: той знае какво да ти даде и ти самия вече ще знаеш какво да искаш т.е. ще имаш само разумни желания. Това са желанията на твоята душа, а те са желания на Бога.

Неразбраното знание носи нещастие за човека, защото то не носи душа в себе си.

Неразбраната свобода носи робство и ограничение. Това означава, че когато правиш нещо в разрез с Истината, тя ще те ограничи. Разбира се, тя може да те изчака, тя е търпелива, но после ще си получиш ограничението и робството.

Последните три причини за нещастията са следните: движението, учението и работата. Значи тука човек трябва да разбере точно тези неща и Учителят ги дава конкретно: движението, учението и работата. Последните три причини за нещастието в човешкия свят са: движението, учението и работата. Ако знаеш как да се движиш, как да учиш и как да работиш, ще се освободиш от нещастията. Тук ги давам нещата без коментарии, всеки да размишлява. И това е правилно, нещата да не се доизказват (едно правило), за да може менталното тяло на ученика да се развива. Затова в окултната наука не се дават готови отговори.

ЗАЩО УЧЕНИКЪТ ТРЯБВА ДА УЧИ?

(Четвърта идея за размишление)

Сега човек е дошъл до положението да учи, което означава, че той още не живее. Значи той е изгубил нещо от живота и сега трябва да научи нещо. Затова говорим за ученичество. Това означава следното: Дървото за познанието на доброто и злото е място за учене, това е дървото на скръбта, това е светът, в който има смърт. Дървото за познанието на доброто и злото, казва Учителят, е място за учене, а не място на живота. Значи това е място на учене, това е Дървото на скръбта, това е свят, в който има смърт. А животът е в другото дърво, то е свързано с петото и шестото тяло.

Дървото на живота е свързано с петото и шестото тяло. Разбира се, в Библията не се казва, че освен тези две дървета има и трето. Само Учителят загатва за едно Абсолютно дърво, което е извън Дървото на скръбта и извън Дървото на живота. Но това е друг въпрос и по него трудно се говори, но след време, ако Учителят ми позволи, ще засегнем малко и този въпрос.

Учителят казва, че в обикновеното човек се учи, а в необикновеното живее. След като човек няма живота, той поне има възможност да учи. Това е шанс, който някога ще го заведе в изгубения живот, който е съществувал в така нареченото Дърво на живота. Значи след като човек няма живота, той поне има възможност да учи. Това е голям шанс за учениците да могат по този път на ученичество след време да се върнат в живота.

Който не знае как да ползва живота, това е така, защото той го е изгубил и сега трябва да учи, за да го придобие отново. Това означава, че ученичеството е мост, врата между Дървото за познаването на доброто и злото и Дървото на живота. Дървото на живота, това е другото име на Бога, но това не е още името на Абсолюта, тъй като в седмото тяло вече не се говори за имена. Дървото на живота е другото име на Бога, но това не е още седмата позиция. Това означава следното: който научи своите уроци, ще излезе от смъртта, т.е. от злото в себе си, и ще влезе в Бога, ще влезе в своята висша душа. Оттам нататък вече пътят е към Бога. Който научи своите уроци, ще излезе от смъртта, т.е. от злото в себе си и ще влезе в Бога, което означава – първо, ще влезе в петото си тяло и после, то ще го заведе при шестото.

Защо ученикът трябва да учи? За да познае себе си, а това се осъществява в петото тяло. И после да познае Учителя си – това се осъществява в шестото тяло – и така да се приближи до тайната на седмото тяло, за което преди време малко говорихме. Всичко това означава, че Учителят е Мистичен Корен в Абсолюта, Той е връзката между ученика – (ученикът означава Божественото, неговата висша душа) и Духа – Незнайното. Значи: връзка между Божественото и Духа – Незнайното.

7 декември 1999 г.

Пътят към петото тяло

(Лекция 1)

Петото и шестото тяло

(Първа идея за размишление)

Кой може да намери своя път?

(Втора идея за размишление)

Тайният път на злото

(Лекция 2)

Свободният избор

(Трета идея за размишление)

Пътят на страданията

(Лекция 3)

Да си направим ограждащата формула.

ПЪТЯТ КЪМ ПЕТОТО ТЯЛО

(Лекция 1)

Преди да започна, няколко неща***.

Пътят към петото тяло – неща, за които говорихме и ще продължим да говорим и догодина.

Учителят казва: Любовта към ближния е относителна реалност, а Любовта към Бога е абсолютна. (Нещо, което трябва да запомни и дълбоко да разберем.)

Да имаш Любов, това означава да живееш в петото си тяло, в своята висша душа, а тя има желанията на Бога, тя мисли като Бога.

Защо на моите лекции от много години няма въпроси? Въпросите са винаги игра на ума – 99% игра на ума. Тука ще обясня защо. Много рядко се задава истински въпрос, това е изключително изкуство. Защото истинското търсене не е във въпроси и отговори, а то се намира в нещо друго – това е свещената жажда за Истина. Тя няма нищо общо с въпроси и с отговори. Това е един много дълбок окултен Устрем. Това е качество на петото тяло. Шестото тяло има друго качество, после ще разберем и това.

Ако в човека има такава жажда, такъв устрем, това е достатъчно, защото това ще го доведе до себепознание и оттам той ще се насочи към шестото тяло – човешкият дух. Ако има такъв Устрем, никога няма да пита и да търси жив Учител, защото няма умрял Учител. Ако има умрял, значи не можем да говорим за Учител. Учителят е винаги жив, няма такъв въпрос. Въпросът е дали ученикът е готов. Това става в петото тяло.

Както ви казах и преди, петото тяло, това е истинската будност на човека. В четвъртото тяло, дори и да си голям оптимист и цял ден да работиш с положителни мисли, още нямаш истинска будност, защото трябва да направиш прехода, а през този преход има една стена. Ако можеш да надраснеш смъртта, в името на Истината, ако знаеш как да умреш, преходът се осъществява.

Както казах, Устремът е истинският представител на петото тяло. Той запалва целия човек – не както третото и четвъртото тяло, донякъде ума, донякъде сърцето, донякъде волята и накрая нищо. Значи при този Устрем, когато се отдадете на едно учение с душата си, по друг начин казано, сте запалени целите, никой не може да ви спре.

Затова Учителят казва: „Тези, които вървят към Божествената Любов, никой не може да ги спъне в развитието, а тези, които вървят в низходяща степен, сами те се спъват и спъват своите сродни“.

Любовта превръща живота в светлина, а не във въпроси и отговори.

Аз тук не искам да обяснявам защо съм спрял въпросите преди много години, защото това е универсално учение и въпросите, и отговорите са малко несъвместими, а когато се опитах да отговоря по-дълбоко на някои хора, които задаваха въпроси след лекциите или по време на лекциите, тук и в София, много хора не можаха да издържат отговорите... Така че е много опасно някой път да се даде дълбок отговор. И някой да каже: „Кажи ми истината за моя живот“, и да каже: „Няма проблеми, няма страшно, ще издържа“, но аз знам много хора, които няма да оцелеят. А пък Истината има по-друг подход, тя винаги говори насърчително и има точен начин как да се изразява. Така че аз предпочитам този начин, постепенния, според съзнанието на човека, а не да го нараняваме. Тази игра е спряна – въпроси и отговори нямат голямо значение.

Любовта превръща живота в един тих и постоянен празник. Според окултната наука Любовта е най-дълбокото благословение на живота. Нарича се Крайното Благословение. Значи в този живот най-голямото благословение, което може да дойде за един ученик, това е посещението на Любовта. Ако Любовта те сметне за достоен, тя ще ти разкрие вътрешния Път към живота. Затова Учителят казва, че религията не е път към живота, тя не е даже път към Бога. Само Любовта е Път. Трябва да разберем тази разлика, макар че думата религия означава връзка. Но религията не е път.

Само Любовта е Път, затова наблягаме на пътя за петото тяло. Истинският ученик се намира точно там – в петото тяло. Това означава, че той живее само за едно нещо – да се отдаде на учението и на Учителя, т.е. на Истината. Това е неговата свещена цел и както ще видим по-нататък (в третата лекция), при това вече неговите страдания се осмислят. Той започва да придобива умението да страда, тъй като който е приел живота, неизбежно трябва да приеме страданието. Но някои просто не умеят и мислят, че има хора, които не страдат. Но както ще видим после в лекцията, и Учителят е страдал, и Посветените страдат, и този, който прави само добро, страда и така трябва да е, но въпросът е вече в умението и в телата.

Този, който е избрал да живее само за света, това означава, че той не иска да се освободи от своята тъмнина. Според Учителя Любовта познава само великото отдаване – отново едно качество на петото тяло и на висшата душа в човека. По този начин тя постига самата себе си. Въпросът от позицията на петото тяло никога не може да бъде поставен така примерно: „Какъв си ти?“. Значи който пита какъв си, към кое учение спадаш, той задава погрешен въпрос и ще попадне в астрални същества и влияния, и погрешни тълкувания. Никога един човек на петото тяло не може да зададе въпроса, дали си ти християнин, дъновист, мохамеданин, будист и т.н. Защо? Защото за петото тяло същественото е винаги да бъдеш в единство с Истината, а не какъв си. Няма емблеми, няма етикети, а едно е важно – винаги да бъдеш в единство с Истината. Оттук се разбира, че Истината не е нито християнска, нито мохамеданска, нито никаква. Тя е Божествена. (Много е елементарно!) И човекът на петото тяло е и буден, и възприемчив само за Истината (после ще дадем една мярка за това). Може да чува много други неща, но не ги възприема в себе си. Примерно, ако един човек ви говори цял ден лъжи и каже само една истина, вие само това ще запомните, ако сте будни. Иначе ще се оплетете в неговите астрални разговори и същества, и обикновено енергията се ограбва.

Петото тяло следва само Истината, докато третото и четвъртото тяло са възприемчиви само към изгодата и ползата, дори и когато дават щедро, има тънки вътрешни сметки. В петото тяло няма такива закони и такива неща. Значи третото и четвъртото тяло, дори и донякъде да са пречистени, дори и човек да мисли, че дава благородно, докато той не е познал себе си, той не може да даде такава енергия, не може да направи истинско добро, дори и да даде нещо много скъпо, това скъпо не носи такава енергия. Докато Учителят е подарил по едно стръкче трева и трябва да ви кажа, че това е един изключителен спомен за тези, които са разбрали кой го е дал. Така както и аз имам един косъм на Учителя и за мен той е по-важен от всички музеи на света, взети заедно. И неслучайно, защото за мен той означава не само космическа връзка с него, макар че може и без него, но това е просто един символ.

Човек е свободен само когато мисли като Бога, това е също свързано с петото тяло. Да приемеш напълно Бог в сърцето си (в третото тяло, говорим за положителната страна на третото тяло – чистото сърце) и в душата си, означава да преживееш свободата. Всичко това означава, че само при Любовта има условия за истинско развитие. Това е Любовта, която не се поддава на изкушения. Само тази Любов може да пренасочи човека към шестото тяло (човешкия дух). Иначе той се връща назад и душата става робиня на ума и на сърцето. И само когато човек се пренасочи към шестото тяло, може да слуша реално истинските съвети на Бога. Всички други съвети, дори и когато са положителни и помагат, са някакви временни забавления, които може и да помагат, може и да вършат работа, но не са реални. При мене идват много ясновидци, екстрасенси, включително и свещеници, и хора от църквите, молят се, виждат много неща, но не могат да видят елементарни неща в себе си. И включително подвеждат и другите – някои си признават, някои не си признават, но това е един техен път, който ще изоставим настрани, защото пътят на ученика не е ясновидство, а дълбочина. И не обикновени разговори, и не човешка любов, а Божествена Любов, т.е. от петото тяло нагоре. Тогава вече наистина ще се роди истинското ученичество и това, което Учителят казва, а то започва да се осъществява: „България и църквите не можаха да ме изпъдят, защото вярвах в няколко свои ученици“ – и това доверие вече се оправдава, защото в момента има няколко човека, които работят с много дълбок ритъм на учението и на които ще им се разкрият много вътрешни неща, даже и без мое участие, макар че някои от тях искат аз да им кажа нещо. Но това е друг въпрос. При такъв ритъм, при такова ежедневие, при такова горене, при тази жажда човек постига сам това, което трябва, към което душата му се е стремила.

Човекът на петото тяло живее в Любовта, което означава, че той никога не се опитва да разреши въпроса за Бога, защото Учителят казва, че всеки, който се е опитал да го разреши, се обезличава, тъй като шестте тела не са подготвени да възприемат необятната Мъдрост на Бога. И затова Учителят казва, че има дванадесет тела. Те ще се разкрият в седмата раса и чак тогава човек ще започне да разбира нещо по-дълбоко, но това не означава, че ще разбере Бога, както ще видим по-нататък. Значи само с шест тела не е достатъчно Бог да бъде разбран, в една такава глава човешка не може да бъде побрано това Абсолютно Същество. И затова никой не трябва да си прави илюзии, че с шест тела ще се постигнат тези неща. В петото тяло се знае, че това не е въпрос за разрешаване, а това е въпрос на приемане. Значи не можеш да искаш да разрешиш въпроса за Любовта на Бога и за самия Бог, а е въпрос на приемане. Който е приел Любовта направо от Бога, а много същества от петото тяло приемат, разбира се не цялата Любов (частично), той става неизменен в Любовта за всички времена, абсолютно неизменен. Това е една характеристика, че е приел пряко Любовта от Бога, видял е Бога и по това ще го познаете, че той е абсолютно неизменен, няма значение какво говорят хората, той знае вътре в себе си тази Истина, защото тайно е видял Лицето на Бога.

Човекът на петото тяло живее в будността, което означава още следното: той познава всички тънки пътища на своите скрити желания. Затова Учителят казва, че само човекът на Божествената Любов може да върви в учението правилно и само тук се осъществява смисълът на живота. Защото да имаш тази Любов означава вече да си започнал да живееш в Бога.

ПЕТОТО И ШЕСТОТО ТЯЛО

(Първа идея за размишление)

Който не успее да намери истинската Любов в своя живот, той не може да се усъвършенства. (Значи трябва да знае кое е важно за неговия живот.) Може да чете, може да тренира, много гимнастики може да прави, аз съм се срещал с много йоги. Даже и с Венцеслав**** съм се срещал, говореше повече от общи приказки в часовете, макар че това е човек с голяма дисциплина, чел е много неща, ходил е в Индия, но няма нищо общо с реалния път на петото тяло, тъй като тука преходът е много труден и няма нищо общо с гимнастика, дори и когато тя е красива. Да кажем даже и паневритмия. Паневритмията е нещо съвсем странично. Истината е единство с Учителя, това е същественото. После вече паневритмията може да придобие съвсем друг образ. Тогава вече тя е на място, но преди това дори и красивите движения след време, ще ви се видят грозни, а единството с Учителя е нещо съществено и то се намира в друго измерение.

Една част от тайното знание е скрита в петото тяло, тъй като това е съкровена област на живота. Както казах, тук е висшата душа и още наречено Божествената Любов. Това е Любовта, която владее тайната на отдаването. Ако човек е в това тяло, никога не пита как да се отдаде и какво трябва да прави. Ако пита, значи не е готов. Това е Любовта, която владее тайната на отдаването, без никой да може да завладее самата Любов, самата нея.

Ако окултният ученик върви устремено към петото и шестото тяло, т.е. ако е направил такъв свещен избор, той ще познае Бога на много високо ниво и при това условие той никога не би търсил щастие от хората, защото кой може да замени Бога? Тогава въпросът за щастието отпада, от петото тяло нагоре въпросът за щастието отпада, там има нещо по-дълбоко, дори нещо по-дълбоко от блаженството. Това че хората търсят щастие от други хора, говори за тяхното неразбиране. Макар и да получат нещо, това не е пътят. Затова Учителят казва, че пътят на ученика е абсолютен, той не е относителен път и затова човек първо трябва да разбере Бога, и чак тогава ще има правилни отношения към хората, защото Бог ще му даде мярката. Казвам това, защото много хора са затънали от компромиси и много хора не са успели в учението да превърнат приятелката или жената в сестра. Това продължава много години и тези хора плащат с много загуба на фина енергия, с много компромиси, а сега е време, когато се приема само едно и аз лично приемам само едни отношения – брат и сестра. Всички други отношения са отклонение и на този етап те ще донесат прекалено много страдания, след като по карма ви очакват още.

Царството Божие е вътрешен свят и затова Учителят казва, че Любовта към Бога е Абсолютният свят, а любовта към човека, както казах, е относителна. Разбира се, някой път може да помогнеш с тази любов, но да не я превръщаш в основа на живота си, да не изоставиш Бога на второ място, защото всеки, който е направил тази грешка – когато е поставил Бог на второ място в живота си, а е поставил жената, сестрата, парите, властта, авторитета на първо място – тогава и Бог го поставя на второ място. Последствията са постепенно от лоши, по-лоши. Ако човек разреши този въпрос вътре в себе си, той няма да задава никога излишни въпроси.

Например ето един излишен въпрос, който изглежда малко логичен, но от окултна гледна точна, от позиция на пето и шесто тяло, абсолютно, бих казал, глупав въпрос: „Има ли задгробен живот?“ – ето един от тези въпроси, те са стотици, но тук казвам единия. Защото същественият въпрос е съвсем друг. Самият ти имаш ли живот преди гроба? – това е същественият въпрос. Ако разрешиш този въпрос, той отпада, защото, ако ти станеш пето и шесто тяло, дух или душа преди гроба, няма да се нуждаеш от живот зад гроба, защото ти влизаш в едно промеждутъчно пространство, което се нарича Вечността. Въпросът автоматично отпада. Въпросът „Имам ли душа или нямам душа и какво трябва да направя?“ – малко по-разумен въпрос от предния. Освен това, Учителят казва, че ако имаш дух, ти ще знаеш нещо много повече, нещо много по-дълбоко от задгробния живот, то е извън тези измерения. Това означава следното: Когато Духът (шестото тяло) слезе в петото тяло (душата), той не е знание, защото няма необходимост от знание, той е мистична Светлина. Това означава, че неизреченото в живота си остава най-важно. Но то винаги си остава в дълбочината на шестото тяло и истинската душа винаги се стреми към него.

Преди да продължа, само искам да ви кажа нещо, което след време ще влезе в тази книга за вътрешната биография на Учителя, нещо, което не сте чували, но все пак да го знаете като идея, тъй като много хора се учудват защо Учителят говори по такъв начин. Включително и велики посветени като Сведенборг, като Щайнер, какъв е този начин на говорене. Защото Щайнер някой път в 100 страници не може да направи такова изречение... Но понякога казва точни неща, защото той си е посветен. Но даже и такива като него се учудват на този стил на Учителя – така ясното изразяване. Това се дължи на следното: Учителят е преживял три милиона години в мълчание! Аз си мислех, понеже знам за себе си, че съм преживял едно цяло прераждане в мълчание и няколко прераждания по пет-десет години, че е много. Но това ми даде да разбера, че нямам нищо общо, че даже не съм започнал още да мълча, макар че жадувам. Но по-нататък и това мое време на мълчание ще дойде.

КОЙ МОЖЕ ДА НАМЕРИ СВОЯ ПЪТ?

(Втора идея за размишление)

Когато човек решава нещата напълно, той слага в тях човешки край. Тук трябва да разберем една тънкост. Обикновено много хора имат такъв погрешен стремеж, той слага в него човешки край а човешкият край е смърт, означава завършен процес, няма развитие.

Как постъпва човекът на петото тяло? Значи будният оставя нещата на Бог в себе си, разбира се, и той действа, но главното действащо лице не е той. И когато Бог решава един важен въпрос или една важна задача, тогава тя също си има край, но този край се превръща в ново начало. Тук вече няма застой и човек не може да повтаря едно и също нещо, както свещениците повтарят проповеди като заучени уроци. Аз съм слушал такива свещеници, един път бях в една църква, даже свещеникът ми отстъпи. Каза: „Искам ти да говориш“. Казвам: „Не, тези неща няма аз да ги говоря“. После ме помоли да направя една глупава услуга. Каза: „Дай да се помолим, тук има едни германци, да продадем една икона за сто и петдесет марки“. И аз разбрах, че всичко е фалирало. Аз съм обикалял България, често съм спирал свещениците из улиците преди много години и разбрах, че даже някои се бият за една риза, когато им дават на погребенията, дори имаше случай на изваден нож срещу друг свещеник, просто за една риза. Но няма да ви разказвам техните неща. То пак има красива гледна точка, но някой път мога да се спра специално на красотата в тези отношения. Но това е съвсем друг въпрос.

Гордостта е завършен процес, смърт. Гордият човек не може да се развива. Може да искате да му помогнете, може да се молите някога да се смири, а и да не се молите, страданията ще го смирят. Той може да чете, но развитие няма.

Познавах такъв човек и то с много остър ум, с много дълбоки познания, включително по-дълбоки от църквите. На една лекция в София преди много години той дойде при мене. Аз не бях виждал такъв фанатик. Правеше много поклони пред мене и аз се чудех, и от време на време – едни бляскави опасни очи, някакви викове много странни. Всички замръзнаха наоколо и аз се чудех какво да го правя. Реших да го наблюдавам. Целуваше ми колената, скачаше: „Аз съм ученик на Бабаджи“ – някакъв ритуал правеше, фанатичен, но много концентриран, с много рядко опасни, сатанински очи. Обаче аз видях красота в тази душа и после той усети. Накрая се умори, просветна, погледна ме и каза: „Ти си най-големият Учител на Балканския полуостров, защото никой в България не ме изтърпя“. Разбира се, аз му казах, че не съм Учител, аз не вървя по този път. След време се срещнахме с този човек, той сподели с мен някои тълкувания на Библията, много рядко дълбоки. Той си има група, която ръководи. Но когато ме срещаше по улиците в София, му беше приятно да повървим заедно, искаше разрешение. На мен също ми беше приятно, защото в тази душа има една скрита красота и аз я знам, винаги имам начин как да я докосна, защото вътрешното ми мнение за всяка душа е много специално, определено, така че не можем да не станем приятели. Но въпросът е доколко мога да му помогна и доколко в него има условия. Това е друг въпрос.

Говорих за гордостта, че тя е завършен процес, че тя е смърт и тази смърт затваря вратата на развитието. Това означава, че силата на смирението е в това, че тук ти постепенно изчезваш и с това изчезване отваряш врата на своята душа, на своя дух и на Бог да работят в тебе. Започваш да мислиш, че не само ти можеш да свършиш цялата работа на живота си, а има и други по-висши същности, и Сам Бог, и когато тези неща се обединят... А преди време ви говорих за посвещение в седем степени. Там, ако си спомняте, първа, трета, пета и седма степен бяха степени, които зависят от Бога, човек нищо не може да направи, каквото и да иска, колкото и да е благороден, нищо не може да направи. Втора, четвърта и шеста степен зависят от човека. Значи тогава обяснихме (те ще излязат в книги), какво се иска от човека и какво от Бога. И когато тези неща се обединят, вече се ражда истинският човек, седемте степени се извървяват и човек от първата степен стига до седмата. Така наречено според Сведенборг „седмият ден“, в който Бог си почина – това е почивката, която означава най-високата степен на посвещение – влизане в Небитието. Това е седмият ден, седмата степен. На будистки го наричат Нирвана, но Нирвана не определя точното значение, тъй като Нирвана е само част от Абсолютното Небитие. И затова в будизма има и много красота, но има и голяма опасност, която е подвела много хора. Някои хора са постигнали нещо по-лошо, отколкото може да се помисли, по пътя на отричане на страданията. Ограничаване на желанията, премахване на страданията и постигане на едно духовно самоунищожение. И се оказва, че това е не Нирвана, а нещо друго се постига, много по-лошо, тъй като Христос и Учителят са показали, че страданията не трябва да се избягват, а да се приемат. И тогава те разкриват една по-дълбока Любов, съвсем друг род Мъдрост. Но това не означава, че трябва да отричаме будизма, защото някой път ще се спрем и на неговата красота.

Значи, когато си смирен, Духът започва да излива живот в твоята душа и в по-ниските тела – третото и четвъртото. Смирението затова е благодат. Когато Духът започне да излива живот в петото тяло, това е по-дълбоко от всички твои разбирания. Този живот е по-дълбок от всички твои разбирания. Тук искам да подчертая, че не става въпрос за човешки живот, тъй като Духът работи в друго измерение (по-нататък към края на лекцията ще разберем за какъв живот става въпрос). Всичко това е свързано с петото тяло и с шестото тяло, но има нещо, което е повече от живот. Това е Духът. Защото в петото тяло най-важното нещо е животът.