За природата и нейните Мистерии

Вие, които искате да станете истински лекари, вървете и учете от светлината (мъдростта) на природата.

Ако Христос е казал: „Нека да изследваме Писанията!“ 20, защо аз да не мога да кажа: „Нека да изследваме природата!“.

На земята няма нищо по-ценно за блаженството на човешкото тяло от това, той да познава природата и от нея да мъдрува и говори като от правилната основа.

Изследването на природата обаче не е направено да бъде лесно за хората. Пред нас природата мълчи, също като едно дърво, което не говори.

Всички Свои идеи Бог е написал върху нещата от природата и в същото време е закодирал техния шрифт.

За да не може никой да се тревожи и оплаква от това, че тайните на природата са скрити, Бог е поставил знаци върху тях и от нас иска ние само да ги изучаваме.

Тайните на природата трябва да се изучават по нейните знаци.

След като формата на нещата произлиза от тяхната вътрешна сила, то тогава човек трябва да може да познава тази тяхна вътрешната сила по външните им белези.

Бог така е създал нещата в природата, че човек да може да съди за техния вътрешен състав и добродетели само по външния им вид.

Във всяко растение Бог е вложил един „издайник“, така че човек да може да познава и отгатва само с един поглед върху външния вид на билката нейните характерни особености във формата и устройството, а въз основа на тях и специфичните сили и качества, които са в нея, независимо колко скрити са те.

Може да попитате: „Кой може да види какво има вътре в билката?“. Отговарям: Необходимо е само да погледнете външните ѝ белези и ще знаете какво има вътре в нея.

Същото е и с човека. Червената му брада е един знак, черната е друг знак, неговото облекло също е един знак и т.н. По знаците вие трябва да познаете какъв е човека.

Това е една основа за вас да научавате тайните на природата по нейните знаци.

Какво е щастие, ако не това, ние да спазваме порядъка съобразно мъдростта на природата? И какво е нещастие, ако не това, ние да се противопоставяме на порядъка в нея?

Познаването на природата отговаря на потребностите на човека и е необходимо, тъй като външният свят представлява самия човек и всичко, което е в него.

Тъй като при лечението със средствата от природата ние разполагаме само с онова, на което ни учи тя, след Бога ние трябва да обичаме и търсим нея.

Природата съдържа в себе си невидима и видима сила, което означава, че тя има видимо и невидимо тяло.

Ето защо никой не трябва да се учудва от това, че билките могат да се намерят както видимо, така и невидимо; както физически (можеш да ги докоснеш), така и духовно (не можеш да ги докоснеш). Защото Бог действа във всичко и всичко е Един Бог и Един Господар.

Ако една билка има сила и билката е видима, и може да се пипне, то тогава Словото също има сила, макар да е невидимо и да не може да се пипне.

Словото действа чрез природата, което означава естествено.

Ние не можем да живеем без звездите (невидимата природа), защото студът и топлината, както и преработването на онова, което ядем и пием, дължим на тях.

Звездите ни учат да познаваме болестите, а билките – как да ги лекуваме.

Чудните Божии дела са така устроени, че светлината на природата да се разкрива постепенно, а не наведнъж.

Природата е изпълнена с мъдрост. Тя е направила съчетанията между отделните Аркани и ги е застъпила масово в своя състав.

Природата е лекарят, а не ти, и от нея трябва да се учиш, а не от себе си.

Природата съставя рецептите, а не ти, затова се постарай да научиш къде са нейните аптеки, къде стоят „написани“ нейните добродетели.

Човешките аптеки имат целебните средства отчасти, докато природната аптека ги има на едно място, цялостно.

Цялата природа представлява една-единствена аптека, която има само един покрив и в която хаванът се ръководи от Един и това е Бог.

След като Бог е съставил рецептите в природата, трябва ли тогава да смятам, че им липсва нещо?

Природата е направила състава на Аркана. Ето защо, вие, лекарите, трябва да се научете да я разбирате.

Природата прави съставките, а не ти. Ето защо се постарай да разбереш къде са нейните аптеки, къде стоят записани нейните предписания и в кои стъкленици са те.

Природата е лекарят, а не ти. От нея трябва да учиш, а не от себе си.

Има нещо, в нещата от природата, към което човек няма право да добавя нищо, към което човек няма право да добавя нищо – нито захар, нито мед... Както при златото – него също не можем да подобрим, така че то да стане онова, което е, а именно – злато.

Допълнения:

Арканът е есенция. Той съдържа в себе си всички характерни особености на даденото нещо, така че то да бъде онова, което е.

След като природата е вложила в златото онова, което му е необходимо, за да бъде то злато, тя със сигурност е направила същото и с теменужката, и с всичко останало от големия свят.

Който иска да изследва природата, той трябва да стъпи с крака върху нейните книги.

Светото Писание се изследва, като се чете буква по буква, докато природата се изследва като се ходи от държава в държава... Всяка страна представлява една страница от Великата книга на природата.

Така е създадена природата и така човек трябва да прелиства нейните страници.

Природата е медицинската библиотека, елементите в същността си са книгите, а очите, които са жадни за опит, са твоите професори!

Природата е толкова богато надарена от Бога, че нещата в нея трябва да се изучават не със слушане, а в нейната светлина.

Онова, което е в природата, трябва да се изучава чрез онова, която тя ни дава насреща, защото без него нищо не може да се извлече от нейната съкровищница.

Чудните Божии дела са така устроени, че през многото епохи от създаването на света чак до неговия край светлината на природата да се разкрива винаги по различен начин.

Всеки час ражда нова природна мъдрост, така че да не остава нищо еднакво в света.

След като в светлината на природата небето (невидимата природа) непрекъснато създава и представя нови идеи, нови открития, нови изкуства, нови болести, не трябва ли и те, новите, също да са в сила?

Каква полза има от дъжда, който е валял преди хиляда години? Полезен е само този, който вали тук и сега.

Ето защо сега, когато аз пиша съобразно днешната светлина на природата и нейния порядък, не искам да бъда критикуван за това.

Ако на човек са му необходими алхимици, които разбират от приготвянето и изолирането на природни субстанции, той трябва да ги търси в области, където има минерали.

Там, където има минерали, там са също и майсторите по отделянето.

Духовете на минералите в природата, в качеството си на алхимици, могат да ни научат как да отделяме есенцията от шлаката, полезното от непотребното и т.н.

Когато природата се чувства добре, това е щастие, когато не се чувства добре, това е нещастие.

Нещата в природата трябва да бъдат с мярка по отношение на броя, масата, размера и т.н. Нищо не трябва да превишава мярката, нито да е под нея.

Ние учим онова, чрез което можем да стигнем до края и до практиката, чрез Великата Мистерия на природата, която е толкова необятна, че не може да се изучи.

Силите на природната Мистерия се разкриват едва, след като тя бъде освободена от онова, което я скрива, а именно от материята, от веществото също като един затворник, когото освобождават от веригите му.

Ние трябва да търсим Мистериите на природата, защото краят на това търсене ще ни покаже основата на Истината.

Резултатът от търсенето на природните Мистерии ще ни накара да търсим Мистериите на Бога, както и онова, което върши Божията Любов в човека.

Небето над нас може да ни влияе. То може да отслабва тялото ни, но може и да го усилва.

Небето действа в нас. Следователно, който иска да познае същността на това действие, той трябва да познава качествата на небето.

Земята е нищо без влиянието на небето. Благодарение на небето тя зеленее и дава плодове.

Земята живее чрез небето, което означава, че небето е нейния живот, нейната болест и нейното здраве.

Земята е двойна – от една страна, това е самата земя, а от друга – това е човекът, заради когото тя е създадена.

Човекът има природата на земята, той е невидимата земя, което означава, че е подвластен на небето.

Небето също е двойно. Едното небе действа чрез влиянията си върху земята от големия свят и те са видими: като дъжд, роса, слана и т.н. Чрез тях земята живее и там, където ги няма, тя умира.

Когато видимите влияния на небето върху земята са над допустимата мярка, те предизвикват нейната смърт и разрушаването на доброто. Затова се казва, че земята живее чрез небето и е зависима от него.

Съществува обаче и едно скрито небе, което влияе на човека така както на земята, само че невидимо.

Елементът въздух е предопределен да бъде дом за останалите три елемента – земя, вода, огън.

За човека и неговото небе

Човекът, в своя Божествен образ, е повече отколкото небето и земята.

Човешките добродетели са повече отколкото тези на звездите.

Мислите имат такава сила, че чрез родения от тях Дух могат да управляват звездите (астралното тяло) и елементите (физическото тяло) на човека.

Така мислите създават едно Ново небе и заедно с това една Нова сила, от която произлизат Нови изкуства…

Който си постави за цел да направи нещо Ново, с това той си създава едно Ново небе, от което се ражда делото, което е искал да направи.

Мислите в човека правят онова, което звездите и елементите не могат да направят.

Човешките мисли имат власт над небето и земята, и могат да ги управляват. Мислите са свободни.

Свободата на човека е в неговите мисли.

Небето (Невидимото) е лаборантът в човека.

Небето в човека може да изработва много хубави неща, които да му послужат той да удължи живота си; но може да създава и такива, които да го разболяват, които да отнемат живота му.

Половината човек е небе (невидимо тяло), в което са неговите добродетели.

Вътрешният човек (Божественият образ в човека) е винаги чист и истинен.

Живата Вода (Аркана) в човека прониква в цялото му тяло.

Допълнения:

Арканът е излъчване на Бога, което прониква субстанциите, но ги превъзхожда.

Арканът е Проявеният Бог, Който действа чрез Духа и душата на нещата и ги ръководи.

Арканът е Петият елемент и Живата Вода, и Воля на Бога.

Човекът като тяло е подобен на небето и земята от големия свят.

Човекът е малкия свят. Ето защо той съдържа в себе си всичко, което има и големият свят – както здравето, така и болестта, както хубавото, така и лошото.

В човека има слънце и луна, в него са всички звезди и планети, целият хаос.

Външният свят е огледало за човека, той е неговата теория (мъдрост) и неговата анатомия.

Външното небе и небето (астралното тяло) в човека са едно небе, само дето са разделени на две, като баща и син, които имат обаче една и съща анатомия, която е еднаква в същността си и различна само по вид.

В човека има един вътрешен Учител, от който се учи на природната мъдрост.

Небето в човека е негов лекар. В това отношение той наподобява едно куче, което самò лекува своите рани.

За разлика от животните обаче уменията за самолечение в нас хората не са така добре развити, защото човекът (в своя Божествен образ) е повече от едно смъртно създание и следователно трябва да има по-големи познания от него.

На безсмъртното тяло в човека Бог е дал разумността, осъзнаването, Божествената Мъдрост, ученолюбието, Божественото изкуство, същността и т.н., и всичко, което е над преходното.

Човек може да живее истински само в Божествения си образ, но не и в сътворения.

Абсолютната разумност и Божествената Мъдрост ги няма във физическото тяло, защото те, заедно с тялото, представляващо вътрешния човек, неговия Божествен образ, са вечни.

Без Висшата си душа човек щеше да бъде като една безплодна земя.

Висшата душа в човека заедно с неговия Дух го правят цялостен или съвършен.

Какво щеше да бъде земята, ако не даваше плодове? Тя щеше да бъде едно нищо, защото плодът е целта на нейното съществуване.

А какво би бил плодът, ако той беше кух, ако го нямаше Духът в него? Също едно нищо.

Човек трябва да знае какво има на земята и в нея, какво има във въздуха, във водата, така че да узнае кой е и от какво е направен.

Първо, човек трябва да разбере своята сътворена природа, да научи какво е и за какво е създаден. Едва тогава той може да се запознае с онова, което е над природата – Свръхестественото, което става сродно с него и работи в него, и да чете в Книгата за скритите Божии дела.

С Духа си, който е над природата, човек може да проучва и онова, което не е в нея.

С Духа си човек може да проучва Небето и Неговото Съществуване, което означава Бог и Неговото Царство.

Онзи, който иска да разбере човешкото тяло, той трябва да почерпи познанията си от Бога и от природата. От тях той трябва да учи, а не от себе си, нито от хората.

Онова, което човек направи, той може също и да го разруши, да го подобри, или да го влоши. Затова сътворените неща не трябва да се смятат за вечни.

Човек няма право да предприема или върши нещата от себе си, освен ако не ги върши в Единство с Бога, за да не си навлече карма, за която не е готов.

Само изпитаното е истинско. Онова, което е плод на собственото ни въображение, няма устой и няма да просъществува.

Ние трябва да живеем и работим не според нашите представи, а тези на Бога.

Онзи, който се хвали с опита си, се хвали със собствените си заблуждения и слабости. Бог е по-дълбок от всеки опит.

Ти трябва да помагаш на своя ближен при нужда дори това да е в съботния ден.

Когато човек следва закона на Любовта, той е съвършен.

Какво си ти, благороднико? Какво си ти, гражданино? Какво си ти, търговецо? Твоите нечистотии не миришат ли така ужасно като тези на селянина? Какво мнение имаш тогава за себе си, след като ти също си от плът и кръв като него, и ти също трябва да станеш храна за червеите, да се превърнеш отново в прах и пепел, от които Бог те сътвори?

Никой, който може да бъде господар на себе си, няма да бъде слуга на другите.

Времето е сгъстено и затова то носи всеки час нещо ново със себе си. Същото е и с мислите на човека.

Христос казва: „Достатъчно е, че всеки ден носи своето собствено бреме“ 21. Което означава, че е достатъчно да вършим само онова, което се иска от нас в днешния ден. Христос казва още, че утрешният ден ще се погрижи сам за себе си. 22

След като всеки ден се грижи сам за себе си и има 12 часа и всеки час има своето собствено „бреме“, какво пречи тогава дванадесетият час на първия? Или с какво ощетява дванадесетият час първия?

След като всяко нещо действа съобразно своете време и своето „царство“ (власт), тогава ние трябва да се грижим само за онова, което е днес, а не за онова, което е било в миналото.

Човекът е само един гост тук на земята. Земята за него е като една чужда къща. Тогава за какви права може да претендира той над нея? За никакви.

Човек нищо не е донесъл със себе си на земята, нито пък е направил нещо на нея, така че то да бъде негово – нито една песъчинка, нито едно дръвче, нито една тревичка. Всичко е било предварително тук още преди той да се е появил и то принадлежи на някой друг, но не и на човека.

Човек трябва винаги да е готов да започва наново и то с устрем, и да изучава реалността, която е отвъд света.

Човек трябва да спазва мярката във всяко нещо, защото нарушаването ѝ противоречи на порядъка в природата, а тя не търпи такова нещо.

Най-възвишеното, което един човек може да даде на друг, е да му покаже Правия път.

По-добре е да язди онзи, който може да язди, отколкото куцият, изкривеният, парализираният.

Ти, рицарю, посветени, който яздиш, язди така че твоят ближен също да може да язди.

Хубаво нещо е розата (Божественото). Онзи обаче, който не може да дочака тя да израсне, да напъпи и цъфне, той е неразумен и един изкусител. А който смята разпиляната воля за роза, той няма роза и не я познава.

За алхимията

Алхимията е едно изкуство, а Вулканът (Архей) е майсторът в него и той го владее.

Онова, което огънят прави, включително и това на печката в кухнята, е алхимия. А онзи, който управлява огъня, е Вулканът (Архей).

Вулканът (Архей) е „готвачът“, той е онзи, който отопля помещението.

Лечебното изкуство не може да вярва на нещо, което не се е доказало в огъня. Затова, вие, лекари, учете алхимия, чието друго име е спагирика. Тя ще ви научи да отделяте ценното от непотребното.

Алхимията не е само изкуство за правене на злато и сребро, както смятат много хора. В областта на медицината под „алхимия“ се разбира изкуството да се приготвят Аркани, които да се борят срещу болестите.

Чрез изкуството алхимия се разкриват добродетелите, скрити дълбоко в природата на нещата. Без него те щяха да останат непознати за нас също като едно дърво, което виждаме през зимата, но не знаем какво има в него докато не настъпи лятото и то не даде своите плодове.

Алхимикът в природата може да превръща отровата в еликсир, но може и да я отделя. И така както действа той, така трябва да можем да действаме и ние.

Ако един любовник изминава голямо разстояние само, за да види една красива жена, то колко повече си заслужава пътят изминат заради едно красиво изкуство каквото е алхимията.

За храненето, храната и нейната обработка

Много от нещата, които ядем и пием, не се хармонират с органите на нашето тяло.

Допълнения:

И това е така, защото често пъти ние не ядем онова, от което нашето тяло се нуждае, а онова което ни е вкусно, а то невинаги е здравословно.

Утайките (отлаганията) в организма се образуват от външни неща, което означава от нещата, които приемаме, когато ядем и пием.

Допълнения:

За да бъде здраво тялото ни, Архей в нас трябва да бъде силен. Само тогава той е в състояние да нагоди приетата от нас храна с потребностите на нашето тяло.

Ако работата на Архей в нас обаче е възпрепятствана, тогава поетата храна не се обработва както трябва, и в резултат на това, се образуват утайки и тялото заболява.

Онова, което ядем и пием, си има едно първоначално вместилище, в което то влиза и в което получава своята първична обработка. Такива вместилища са например устата и стомаха в човека.

Архей в човека, в качеството си на алхимик, преработва храната като отделя нечистото или непотребното от нея, а после го изхвърля чрез нечистотиите и съответните органи навън.

Слабият или болен стомах е майка на много болести.

Когато стомахът е здрав, което означава, когато Архей действа невъзпрепятствано в него, чистотата от храната достига до всяка клетка на тялото, за да я храни, а нечистотата се изхвърля чрез нечистотиите навън.

Ако стомахът обаче е слаб (болен), тогава той изпраща също и нечистото в черния дроб, където също се извършва отделяне.

Ако черният дроб е здрав, тогава той отделя нечистото по правилен начин и изпраща слузестите субстанции заедно с урината в бъбреците.

Ако отделянето в бъбреците не е добро, тогава слузестите субстанции и тези имащи природата на камък остават в тях и се утаяват под формата на пясък, което аз наричам „тартар“.

Така както в елементите (видимата природа) Бог е определил физическата храна да бъде храна за човека, така Той е определил и възложил на звездите (невидимата природа) да носят в себе си мъдростта на природата, нейния разум и умения, които да подхранват астралното тяло в човека.

Допълнения:

Следователно човек се храни не само видимо, но и невидимо или духовно.

Видът и мирисът на физическата храна са също храна за човека.

Човек се храни също и със Словото, както и със своите мисли и чувства.

Храните и питиетата могат да бъдат също и лекарства за човека, тъй като когато ги приема, той приема и астралните им тела (звездите), в които са здравето (Аркана) и болестта.

Храната, която поемаме отвън, може да бъде един разрушител за небето (астралното тяло) в нас, но също и негов лечител.

Човек става подобен на онова, с което се храни.

Пирмин Майер

Храната не е храна, докато не се преработи напълно и не стане наша плът и кръв.

Онова, което поемаме през устата, все още не е храна. Само онова, което се поема от плътта и кръвта ни, то е храна.

Онзи, който оформя плода в тялото на майката, той оформя (преобразува) и храната в стомаха на човека и това е Архей.

Без Архей в стомаха нищо не се преобразува.

Частите на човешкото тяло трябва да се хранят. Всяка една от тях трябва да се храни със съответстващата ѝ част от големия свят.

Допълнения:

Например, за да работи, човешкото сърце се нуждае от „сърдечна“ енергия получена от големия свят. Това означава, че ние трябва да се храним с онова, което отговаря на сърцето от големия свят.

Но тъй като това невинаги е възможно, то Архей в нас преобразува поетата отвън храна, така че тя да се превърне в онова, от което организмът ни се нуждае.

Всичко, което ядем и пием, в Мистерията на Бога, е човешка плът.

Хлябът е кръв, той е и мазнина, и т.н., но никой не може нито да го види, нито да го почувства като такъв. Въпреки това обаче хлябът се превръща в тях – толкова изкусен е Майсторът алхимик (Архей) в стомаха на човека.

В хляба са всички създания от големия свят, в месото също, както и във всеки друг вид храна, защото в същността си нещата от природата са едно нещо и се различават само по външен вид.

Допълнения:

В една хапка хляб е цялото творение и ако човек познава природните закони, той може да отключи силите, които са му необходими и така да се нахрани.

Сам Христос казва: „Едно беше потребно…“ (Лука 10:41,42) 23

За постигналия Бог в себе си (Посветеният), видът на земната храна не е от такова голямо значение, защото такъв човек яде и пие Бога, а Бог е над всяка качествена характеристика на сътворения свят.

Онези, които се хранят чрез устата, което означава, че те само дъвчат или остават за известно време поетата храна в устата си без да я гълтат, ходят само по малка нужда. Това е така, защото онова, което те слагат в устата си се преработва така, сякаш то е в стомаха им.

Допълнения:

В стомаха, който ние познаваме като орган, става само една груба обработка на приетата през устата храна.

В действителност всяка клетка си има свой собствен стомах, в който Архей приготвя нужната ѝ храна.

Много светци са се съхранявали и достигали до дълбока старост, защото не са поглъщали приетата през устата храна, а само са я задържали в нея (устата) и така е нямало какво да изхвърлят като екскременти (нечистотии).

Храносмилането, което се извършвало в устата на тези светци, било напълно достатъчно да подържа цялото им тяло живо.

Пиенето и яденето идват от силата на долните елементи (плътта). Човек обаче не трябва да яде и пие повече от това, което му е необходимо, за да запази живота на своето физическо тяло. Тогава небето (Невидимото) ще може да действа свободно в него и да довежда докрай онова, което иска да направи чрез нас хората.

Колкото повече човекът превишава мярката в яденето и пиенето, толкова повече той губи от онова, което го прави почтен и цялостен.

Ние изхранваме две тела: едно от земята и друго от Христос; едно от бащата и друго от Сина и двете в един Дух.

Така както чрез глада и жаждата за земна храна се дава на плътта, за да може тя да живее, така също чрез глада и жаждата за духовна храна (мисли и чувства) нашето невидимо тяло се храни с изкуства (умения) и природна Мъдрост. Докато Божественото ни тяло се храни само с Божествена храна – Бог.

Така както магнитът (силата) в плътта на човека привлича към себе си ядене и пиене от елементите (физическия свят), така и умът на човека има един магнит, който привлича към себе си мисли и чувства от астралния свят.

От елементите (физическия свят) човекът яде и пие, за да запази своите плът и кръв живи, докато от астралния свят той „яде“ чувствата и мислите, които са в духа му (на астралния свят). Защото във физическото тяло живеят плътта и кръвта, а в астралното – чувствата и мислите.

Всеки истински вярващ трябва да знае какво да яде и пие, какво да върши и какво да носи (като мисли и чувства) в себе си, и какво може да произлезе от това, така че да удължи разумния си живот. Защото, онова, което човек върши, за да живее абсолютно разумно, е едно от делата (желанията) на Небето (Божественото) и следователно Воля на Бога.

Допълнения:

Когато човек говори Истината, с това той увеличава Бог в себе си.

А колкото по-силно е присъствието на Бог в човека, толкова по-слабо подвластен е той на своята плът.

Плътта в човека е свързана с неговата низша природа, която обича удоволствията и земната (физическата) храна.

От себе си ние не можем да измислим, нито да познаем, достойната за уважение храна, която е Божествена и благодатна, защото нашите разум, мъдрост и знания не могат разбират Божественото.

Който поверява грижите за ежедневието си в Ръцете на Бога, той ще яде Хляба на блаженството.

Така както ние сме направени от големия свят и той за нас е онова, което ние ядем и пием, за да поддържаме нашето сътворено тяло, така и родените от Бога се хранят и поят от Него.

Ето защо Христос казва, че Неговите плът и кръв са онова, което ние родените изново трябва да ядем и пием. Сякаш Новата земя, Христос казва на Своите деца: „Яжте, това съм аз!“.

Божественото в човека не се нуждае от външна храна.

Допълнения:

Посветеният може да живее само с Божествена храна, ако е Волята на Бога.

Храната на родения изново човек не е земна (физическа). Нея никой не я вижда.

И както се казва в писанието: Аз съм Живият хляб, който е слязъл от Небето. Ако яде някой от този Хляб, ще живее до века; да! И Хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за Живота на света. (Йоан 6:51)

Тъй като обаче живее на земята, роденият изново трябва да се храни и със земна храна също както е правил Христос, когато е бил сред нас в човешкия си образ.

За поста и въздържанието

Съществуват два вида пост: единият е правилен и добър за човека, докато другият е дяволски, лош и погрешен.

Постът и въздържанието поддържат тялото будно.

Постът и въздържанието допринасят също за един добър разум, за „здрава“ глава, за чиста и здрава кръв, за една добра и здрава памет, за едно чисто, благочестиво сърце спрямо Бога, свободно от лоши помисли и желания.

Постът и въздържанието подтикват човека към молитва и проявяването на Божествена Любов.

Постът и въздържанието прогонват дявола, всяко бреме и всеки грях. Те довеждат човека до познаване на собствените си грехове, карат го да съжалява, че ги е извършил, и наистина да се покае.

Постът и въздържанието помагат да човека да познае светлината на природата и нейната философия. Те ни даряват сънища, носещи Истината в себе си и откровения за Божиите тайни.

Постът и въздържанието предпазват също тялото от много нещастия и болести, произлизащи от прекомерно ядене и пиене.

Истински постещ е онзи, който се храни здравословно и с това иска да предотврати преждевременното прекъсване на живота си.

Алхимиците, които успели да достигнат дълбока старост, са били въздържатели, гладували са, работили са осъзнато върху себе си, правили са все разумни неща с цел да се домогнат до Духа си. И това е било причината те да са здрави и да се радват на дълъг живот.

Онези обаче, които не се въздържали от много ядене и пиене, не успели да заживеят в Духа си.

Често пъти се случва болният да не яде нищо в продължение на много дни и седмици без да изпитва глад… Това се наблюдава при затворници, обсебени, при загубили разсъдъка си хора, както и при онези, които имат халюцинации в тежка форма. „Постът“ на тези хора обаче не е като този на Брат Клаус 24.

Брат Клаус не ядял нищо. За да поддържа живота си, той поставял всякакви билки и корени върху тялото си в областта на стомаха… и когато те били вече сухи, поставял други на тяхно място.

Брат Клаус не слагал нищо в устата си и е нямало какво да гълта. По този начин той съхранил живота си дълги години – живял е около 70 години.

Божественият порядък изисква от нас ние да имаме мярка във всяко нещо, включително и когато се храним.