За доброто, злото, дявола, живота и смъртта

Човекът е донесъл разбирането за добро и зло от рая.

Тъй като човек има знание и разбиране за това, какво е добро и какво зло, той знае също какво произлиза от злото и какво от доброто.

Ако въпреки правилните си възгледи за нещата, човекът посегне със свободната си воля към семето на злото и противопостави сърцето си на истинското знание, тогава Бог ще го изостави и прогони от Сърцето си, за да се поучи той от своя избор.

Вие, всички, които искате да любите Бога, душата си, живота си и своето блаженство, избягвайте и бягайте от такива хора, които са посещавали училището на дявола или са били съблазнени от неговите ученици.

Всичко онова, което могат и правят учениците на дявола с голямо усърдие и работа, и с риск за живота и душата си, ние можем също да правим дори и още по-добре само чрез силата на нашата вяра.

Дяволът не оставя на мира никой, който се е отдал на сериозен пост като Христос в пустинята, преди да го е изпитал.

Дяволът умее много неща, пълен е с фалшиви поличби и чудеса. Той не бърза.

Дяволът обикаля около нас като един ръмжащ лъв с цел да ни направи лъжци като себе си.

Всичките ни дела трябва да са насочени към удължаване на разумния живот.

Смъртта настъпва, когато царството се разпадне на своите съставни части.

Човекът унаследява смъртта от звездите (астралното тяло) и от елементите (физическото тяло). Те са, които го задушават.

Смъртта е в сътвореното тяло – то е субект на смъртта.

В сътвореното тяло не трябва да се търси, нито може да се открие нещо друго освен смъртта, защото, то може да се разруши по най-различни начини.

Тъй като човекът е подвластен на смъртта, и неговото сътворено тяло не живее дълго, е необходимо, той да е подвластен на разрушимостта на своето астрално и физическо тяло, както и на нещата, които той поема отвън.

Ако сътвореното тяло в човека не беше подвластно на смъртта, той щеше да остане със света и да живее в годината на Платон, която завършва със слънце и луна и разрушаването на всички елементи.

Смъртта е в червата.

Онова, което смъртта може да ни отнеме, то не ни принадлежи.

Наше е само онова, което носим и след смъртта със себе си и което не може да ни напусне.

Независимо как е живял човек, идва моментът, когато той трябва да умре, когато трябва да напусне сътворения свят. Тогава никакви лекарства не могат му да помогнат...

Срещу предопределената смърт може да се бори само Онзи, Който я е преодолял и Който може да възкресява мъртви, ако е Волята на Бога, което означава Христос и всички онези, на които Бог е дал силата и позволението да правят това.

Духът в човека винаги си остава един дух – една жива същност.

Духът е субект на живота и поддържа своето собствено тяло винаги живо.

За мъжа и жената

Така както мъжът е направен от големия свят и не може, и не иска да го напусне, така също и жената е направена от мъжа и не може да го напусне.

Ако жената Ева беше направена от друга субстанция, а не от Адам, тогава нямаше да го има това влечение между тях.

Тъй като обаче са една плът и кръв, те не могат да се изоставят.

Бог е направил Ева от страната на Адам и там е нейното място, на страната на Адам.

Ева, подобно на Адам, има природата на микрокосмоса.

В човека има два свята: един на мъжа и един на жената. В света обаче (или вън от себе си) човекът е двойнствен: мъжът е в едно тяло и изпълнява една служба, а жената е в друго тяло и изпълнява друга служба.

Раждащата сила, дадена на човека е както в мъжа, така и в жената, но според природата на тяхното съществуване.

Жената не е създадена, за да бъде красива, нито компания за удоволствия, а за да встъпи в брак.

Жената е нивата, в която се „посява“ и вкоренява детето, от което по-късно се развива човекът.

Жената е само половин създание, което означава, че голямата сила на природата ѝ като микрокосмос ѝ е отнета, докато мъжът я има.

За семето

В съществата, които не могат да чувстват, всяко нещо е една майка в себе си, без мъж; и онова, което сред тях бива познато като мъжко, то също е само една майка, защото носи семена. При човека обаче това не е така.

Следователно всички създания, които не могат да чувстват, са майки, докато, онези, които могат да чувстват, са нищо.

Създанията, които могат чувстват, каквито са животните и човека, живеят без семе в себе си. Ето защо, ако искат такова, те се нуждаят от обект, който да предизвика неговото образуване.

Семето в човека не се образува от неговата чиста природа.

Чистата природа в човека няма силата нито да образува семе, нито да ражда такова.

Ако човекът е един мъж например, той няма семена в себе си, с които да размножава своя пол. Същото се отнася и за жената.

Желанията не са дело на чистата природа в човека, а на обекта, който той вижда.

Бог е вложил семето във въображението и мисълта на хората, а на въображението е дал свободна воля самò да избира дали да бъде желаещо, или не.

Следователно от човека зависи дали неговото въображение ще му създаде едно желание, а желанието от своя страна – семе.

Семето е в представата (въображението), а отказът от разумно поведение – негова майка.

Например: ако една жена погледне един мъж, той представлява един обект за нея.

В резултат на това в жената се поражда мисъл какво представлява мъжа, благодарение на Разума, който Бог е вложил в нея.

Жената има в себе си обаче силата (волята), както и правото сама да избира да пожелае ли мъжа, или да не го пожелава.

Ако жената не послуша своя Разум и пожелае мъжа, тя се изпълва със семе. Ако обаче го послуша, в нея не се поражда нито желание, нито семе и природата ѝ остава чиста.

Следователно съществуването на семето, което означава представата, се ражда от самия обект.

Ако има отстъпване от разумното, то трябва да се случи в двамата: и в мъжа, и в жената.

Така се ражда семето, което никой не вижда.

Спермата не е семето.

Семето не е нещо видимо. То е само във въображението и мисълта.

От всички Свои създания Бог поставил единствено човека в светлината на природата като свободен и необвързан със задължението да образува семена.

Бог е създал човека толкова извисен, толкова разумен и с такава воля, че да бъде и да живее свободен от семена в светлината на мъдростта на своята чиста природа.

Семе в човека има само ако той отстъпи от своята разумност и го създаде. Иначе има само чиста природа.

Вие сте свободни от всякакво семе. Вие не сте длъжни да го създавате и в природата, от която имате нейната светлина, сте чисти.

Бог е отнел семето от природата на човека и не го е образувал в нея заради Вечното в човека.

Бог е създал мъжа и жената и не е дал семе нито на единия, нито на другия, така че никое желание да не може да ги отклони от светлината на природата.

Но в името на множенето на човешкия род Бог дал на мъжа и на жената също и свободна воля, така че те сами да могат решават дали да раждат и да си „даряват“ семена, или не.

Бог не иска всеки човек да оставя потомство. Някои от нас Той иска „без семена“, други – със „семена“ и то поради различни причини.

Бог предпочита светлината на природата да бъде чиста отколкото опетнена. Защото в чистата природа е Духът, докато в опетнената – мълчащите, падналите духове.

Всеки, който иска да придобие Божествената Мъдрост и тази на природата, трябва да живее в светлината на природата, а не в нейните „семена“.

Защото, там където има семена в природата, нейната светлина я няма – там светлината е мъртва.

Бог иска да има един чист човек, а не променен, нещо което семето прави, когато то е в неговата природа.

За брака

Първият брак е бил между Адам и Ева, които са останали заедно докато смъртта ги раздели.

Всеки брак е като брака между мъжа и жената. В него жената е това, което е била Ева за Адам в райската градина.

В брака жената е като направена от реброто на мъжа и затова в основата си те са една плът и една кръв, а не две.

В Истинския брак има само една плът и кръв, едно тяло, а не две, също както слънцето е едно.

Едно е греенето на слънцето, друго е неговата топлина, трето е неговият цвят. Те обаче не са три различни неща, а едно нещо – слънце. Същото е и с брака – това е един човек, а не двама, това е една плът, а не две, това е едно сърце, а не две, това е една мисъл, а не две. Ето защо числото едно не трябва да бъде разделяно на две.

Всеки мъж е роден затова да има жена и да живее като женен, и да му се раждат деца в чистота, като следва Божия път. Такава е Божията Воля. Същото се отнася и за жената.

Следователно Бог иска всеки да носи своя мъж и своята жена вътре в себе си. Такъв е порядъкът на блажения живот.

Още с раждането си всеки от нас носи вродена жената вътре в себе си, както и мъжа; така че когато настъпи моментът те да се свържат в едно цяло, в Името на Бога, да „встъпят в брак“ според както е Неговата Воля – за което хората нищо не знаят.

Всеки носи „девойката“ вътре в себе си и тя е дадена (обещана) на „момчето“ още в утробата на майката.

„Момчето“ също е наше и то се „жени“ за „момичето“ още докато те са в майчиното тяло. Такава е Волята на Бога и това е имал предвид Христос, като е казал: „Онези, които Бог свърже...“, което означава онези, които свърже в утробата на майката. (Марко 10:8,9) 36

Божественият брак е едно блажено състояние, защото произлиза от Бога.

Свободна воля е дадена както на мъжа, така и на жената, така че те сами, водени от вродената си Любов един към друг, да могат да се съберат и встъпят в брак.

Ако встъпването в брак не е доброволно, то противоречи на Божествения порядък.

Първото „да“ за встъпване в Божествен брак идва от сърцето.

Никоя жена не взема по свое желание един мъж, тъй като със сърцето ѝ е и съгласието за встъпване в брак; и нейното „да“ е нейното сърце.

Когато Бог свързвал Адам и Ева в брачен съюз, никой не е бил там, което означава, че Той е действал тайно. Ако искаше да действа явно, Бог щеше да вземе свидетели, да построи църква, да изпълни волята на падналите духове.

Церемониите са от хората и дявола, а не от Бога.

Чистите дела са по-ценни отколкото думите и те правят брака. Тогава е без значение какво казват папата, царят, или други като тях.

В брака трябва да съществува Божествен порядък. Ето защо Бог иска Той да бъде единственият бракосъчетаващ.

Бракът е Върховната Любов в човека.

Истинският брак е най-голямата чест, с която можем да бъдем удостоени, и той ни отрежда едно свещено положение сред хората.

Истинският брак е в Божиите Ръце.

Бракът е едно прекрасно дело на Бога, а не на хората.

Бог е Онзи, Който е свързал мъжа и жената, и ги е събрал в едно.

На Бог е приятно брачните партньори да се обичат и радват един на друг.

Разделянето на личността на две (на мъж и жена) е всъщност разделяне в самия човек, който въпреки това си остава едно лице, един човек.

Блудството е най-голямото бреме за света. От него произлизат всички грехове.

В деня на Страшния съд блудството ще бъде поставено редом до обвиненията срещу содомитите 37.

В Истинския брак партньорите са благословени да имат власт и да управляват своята низша природа. Те имат право да ѝ заповядват и да действат в единство с Божията Воля.

В Истинския брак мъжът и жената имат благословията на Цялата Сила, което означава на Бога, докато блудните, блудството и техните деца я нямат.

Да си имаш работа с жени без да си женен за тях и без да създаваш деца, е блудство.

О, вие, момчета лицемери, прокълнати сте, защото правите брака на думи и не позволявате той да се случи в жените.

При встъпването в Истински брак майката и бащата биват забравени – и затова тогава се ражда Любовта.

Мъжът ще напусне баща си и майка си, и ще се присъедини към жена си, и те двамата ще бъдат една плът, няма да са двама, а само една плът – един човек. (Мат. 19:5) 38

Онова, което Бог е събрал, човек не трябва да го разделя. (Мат. 19:6) 39

Само онзи, който е събрал двама в Истински брачен съюз, може да ги разделя и никой друг, и то чрез смъртта.

Да се живее без брак не е в съгласие с Божествения порядък. Изключение правят онези, които Бог е определил да живеят сами. Това може да са не само обикновени хора, но също и такива, в които Бог е заживял като Мъдреци, Посветени, Учители и т.н.

Ако Бог обаче иска ти да бъдеш женен и да имаш деца, тогава нито обетът ти, нито твоята девственост могат да ти помогнат да избегнеш това. И ако се противиш, тогава ще те сполетят нещастия, така че делата, които е трябвало да вършиш като женен, пак ще ги вършиш, само че без брак.

Така твоето непослушание и противопоставяне на Божията Воля ще се превърнат в мъчение и Вечна смърт за теб.

Множене трябва да има и всеки човек трябва да направи от себе си и майка, и баща, съобразно Божествения порядък.

За раждането

Съществува разлика между неродените и родените създания.

Първият човек – Адам – е бил създаден като извлек от големия свят по образ и подобие на Бога… Бог не е искал да извлича от света двама човеци, а само един, който да е Петият елемент и микрокосмоса. Така Той извлякъл първо мъжа, а после от мъжа направил и жената, така че да съществува хармония между тях.

Адам и Ева Сам Бог ги е направил – Адам от Петия елемент, а Ева от страната на Адам, затова те и двамата са неродени. Техните деца обаче и всички хора след тях е трябвало да бъдат родени.

Както първите хора, създадените или неродените, така и техните деца, и всички родени след тях, имат една същност, една природа и едни качества.

Когато се раждаме на земята, ние наподобяваме на някой, който спи, който е като мъртъв, макар и всичко да е в него – както живота, така и Мъдростта. И ако искаме то да ни се разкрие, ние трябва да се събудим, което означава да водим осъзнат духовен живот.

Ангелската разумност е била вложена в Адам и е достигнала до нас чрез раждането.

Раждането на всички сътворени неща става по два начина. Много от създанията са образували семето, есенцията за своето размножаване вътре в себе си и са го направили част от своята природа, така че то и тя да са едно неразделно нещо, така че те да не могат да се отделят едно от друго без и двете да се разрушат. Този начин на размножаване се среща при създанията, които не могат да чувстват като: дървета, храсти, камъни, руди и т.н.

Докато създанията, които могат да чувстват, нямат семе, което да се ражда от собствената им природа. В чистата си природа те са и живеят без никакви семена. Такива създания са животните и човека.

Семето в човека не е цялостно. Ето защо, за да се роди дете, е необходимо сливането на семената от двамата родители.

На човека е дадена силата да ражда и тя е заложена както в мъжа, така и в жената, съобразно природата на тяхното съществуване.

Венера (като астрално тяло) не е причина за раждането на физически деца в света. Защото раждането на такива, е желание и дело на елементите (плътта), но не и на звездите (астралните тела).

Велико нещо за човека е това, че се ражда на земята, че идва в света, че става човек.

Има голяма разлика между земното и Небесното, която означава между старото и Новото раждане.

При Новото раждане ние нямаме право да мислим земно; нямаме право да мислим за нищо несъществено, а само за най-важните неща.

Ние, като родени изново, не трябва да се удоволстваме от уханието на цветята и ароматните води, а да усещаме миризмата от потта на бедните, от техните болести с отворени и разяждащи рани и т.н.

Ние, родените изново, трябва да вземем пример от кучетата, които ближели раните на Лазар. (Лука 16:21) 40

Ние, които сме родени изново, или в Христос, трябва да дадем цветята на бедните, те да им се наслаждават. Защото те като болните се нуждаят от сила!

За родителите и децата

Така както изпитвате необходимост от храна, и се страхувате дали ще намерите, така също трябва да изпитвате необходимост и да се страхувате от това, дали изпълнявате Волята на Бога, когато отглеждате децата си.

Още в най-ранна възраст трябва да се положи основният камък при възпитанието на детето.

Още в най-ранна възраст трябва да е възможен духовен живот.

Още в най-ранна възраст детето трябва да бъде възпитавано на онова, което ще му е нужно в живота.

Такова възпитание ще създаде в него една здрава основа, върху която природата може да гради.

Ето защо, родители, възпитавайте децата си в Христовата вяра, така че дарбите и Милостта, с които Бог ги дарява, те да могат да ги използват навреме и за Бог със смирение, а не за преходни неща, за да Му служат без да са високомерни, заможни, скъперници, завистливи и т.н. – така както ни учи Христос, а не търсенето на падналите духове, които са идоли.

Тези паднали духове не се разкриват, иначе щяхме да ги познаем – и така децата попадат в „мрежите“ им и се учат от тях – нещо, от което Бог ни пази и в което Бог ни наблюдава и учи.

Децата трябва да бъдат възпитавани да вървят по стъпките на Христос. И това те трябва да учат от собствените си родители, а не от свещениците, нито от техните служители.

Децата гледат и учат от вас, родители, още от най-ранна възраст. Онова, което са видели и научили израства и остава в тях чак до тяхната смърт. От него се учат също и техните деца, вашите внуци.

Ето защо, родители, възпитавайте децата си в духа на брачния живот, благословен от Бога. Тогава Той ще Се грижи за тях.

Така вие ще съхраните своите деца и ще ги предпазите от това да бъдат съблазнявани от лоши, чужди хора.

Така те ще заякнат и тогава никакъв диамант (трудност) няма да може да ги разреже (раздвои), да ги направи за срам и позор, нито пък „магнит“, което означава развратник, ще може да ги привлече към себе си и т.н.

Тогава вие, родители, ще бъдете възнаградени не само заради вашата Любов, приятелско чувство, мир и т.н., но и много повече заради вашите деца, заради онова всичкото добро, което те чуват, виждат и учат от вас, като това да бъдат благочестиви, да имат мир, да говорят точно, без да богохулстват, без да изричат проклятия и т.н.

Създаването на добри навици още в най-ранна възраст, прави така че децата да избягват масата от хора и да търсят компанията само на добрите или на онези, които са като тях.

От такова благочестиво детство произлизат всички благочестиви и достойни за уважение хора, които обичат само справедливостта.

Те са именно онези, от чиято власт трябва да бъдат създавани законите. Защото Бог дарява на Своите избрани Велика Мъдрост, победа над злото, правилния начин на управление и т.н. – все неща, от които хората на удоволствията са лишени.

Защото, ако децата не бъдат добре възпитани, откъде искате да вземете тогава едно справедливо управление?

Колкото по-бедно сме отгледани, толкова повече трябва да почитаме наши майки и бащи.

Ние не можем да благодарим достатъчно на нашите родители само заради това, че са ни родили и са ни направили човеци, че са станали причина затова ние да сме Божии деца.

Родителите ни ни учат да говорим, обличат ни, пазят ни и т.н. Те се грижат за нас повече отколкото за себе си – ето защо ние трябва да сме им много благодарни.

Нашите родители са ни пример за подражание. Те са при нас вместо Христос, чиито стъпки трябва да следваме.

Ако ние обаче не следваме нито Бог, нито родителите си, тогава независимо колко дълго време ги възхваляваме, това няма да ни е от полза, защото не вършим техните дела. (Йоан 8:39) 41

Не злоупотребявай с тялото, което си получил от своите родители, за да не си навлечеш техния гняв и този на Бога, което би било най-голямото проклятие за теб.

Христос казва: „Следвайте Ме, вземете своя кръст…“. Затова вземете само тихото бреме и сладкото иго на Христос върху себе си, защото, следването на Неговите заповеди и учение означава ние да напуснем съдбата на природата. И тогава ние ставаме и сме деца на Христос. (Мат. 16:24) 42

Родителите ни са чисти и свети, защото вършат делата на Христос, но това с нищо не ни прави по-добри.

Ние трябва да благодарим на Бога и на такъв баща, който е при нас като Авраам, но също и да ги следваме.

Защото, ако ние не следваме родителите си и не вървим по стъпките на Христос, ще ни сполети съдбата на евреите.

Тогава дървото ще бъде отсечено от корен, което означава, че е възникнало неразбирателство между бащата и сина.

В резултат на това кръвната връзка между тях ще се прекъсне и синът няма да може да се нарече повече „дете“ на своя баща.

Тогава ще ни наричат „отровни змии“, „смоци“ и т.н., което означава, че ние сме станали противоположното на онова, което са Божиите деца.

Така че деца, пазете се от брадвата опряна на вашето дърво. (Мат. 3:10) 43

Сами се отклонете от пътя, който не води към блаженството.

А вие, родители, не правете децата си по-лоши, а им бъдете жив пример за това как да следват стъпките на Христос. (I. Посл. на Петър 2:21) 44

Когато децата се освободят от своето детство и се „присадят“ на друго дърво, когато се откажат от Бог и от природата като техни бащи, тогава идва духът на Туцел от ада и прави от тях играчи, и духът Боасаба, който ги прави развратници, и духът на Хелидина, който ги прави пияници и още цели легиони като тях, като всеки носи някакво особено зло със себе си.

Тогава един такъв човек от Син на Бога се превръща в син на дявола, защото върши неговите дела.

Такъв човек критикува Бог в Неговите светии, защото силата му е в устата, докато сърцето му е изпълнено с подлост и тревожене.

Блаженството обаче не е в устата (говореното), а в сърцето – Любовта. Ето защо, деца, следвайте примера на родителите си, които вървят по стъпките на Христос. Така вие ще останете в тяхното блаженство и то ще бъде споделено с вас и вие също ще го имате.

Ако обаче вие живеете по законите на низшата си природа и изпълнявате желанията на падналите духове, вървейки в пътя на сладострастните и седящите на трона на смъртта, тогава родителите ви няма да ви познават, нито ще ви дадат свидетелство за това, че сте техни деца.

Вие, родители, и особено вие, майки, знаете какво нежно и чувствително нещо е едно дете и следователно неговата душа. Ето защо уважавайте детската душа и ѝ давайте сили също както природата заяква черепа и костите, така че те да могат да работят.

На това вие, родители, можете да се научите от Пророците, Посветените, апостолите и други като тях свети хора.

Не учете децата си на изкуството на авгурите 45, за да не бъдат наречени те техни деца; защото всички авгури са измамници.

Не позволявайте също децата ви да учат от духовете и да работят с тях чрез магия. Всичко това е непочтено спрямо ближния и не е от полза за него.

Благословено е да учим само от Бога и от Него всички трябва да учим… Ето защо родители, учете децата си само на Божествени неща, защото, те самите един ден ще станат родители, ръководители и т.н.

Родители, не позволявайте да ви съблазняват мисли като „Моят син също трябва да придобие регалия 46, да има успех, да безделничи, да бъде над другите и т.н.“, защото това са мисли, нашепвани от дявола и от прокълнатите деца (падналите духове), които сами не могат да осъществят тези свои желания.

Защото, ако го направите, децата ви ще вървят само по пътя на грешниците и на живеещите в разкош.

Тогава те ще слушат нашепванията на падналите духове и под тяхно влияние ще говорят и действат срещу Бога, седейки на мястото на Моисей. (Мат. 23:2) 47

Каква полза имате ти или сина ти, ако стоите на трона и владеете цялата земя, която не е вечна?

Така че родители, ако не продължавате да имате страх от Бога, Който е началото на всяка Мъдрост, и не възпитавате своите деца без зло, вие сами проклинате себе си, тях и техните деца.

Деца, момичета, девици, и вие, момчета, помислете само колко чисти, непорочни и велики сте били пред Бога, когато сте лежали голи в люлката.

Запазете сега тази чистота през целия си живот и тогава ще бъдете винаги блажени както на Небето, така и на земята, и умиращи в Бог.

Учете се от брачния съюз, който са имали вашите родители и са го съхранили, и от никакъв друг.

Колко велики щяхте да бъдете, ако можехте да встъпите като такива деца в брак.

Бащата трябва винаги да упражнява строга дисциплина при възпитанието на детето.

Блажен е бащата, чието дете дълго време след неговата смърт, още вижда образа и любовта на своя баща към себе си.

Само физическите родители на децата имат право да ги възпитават, но в никакъв случай така наречените „духовни бащи“ и възпитатели от светската власт.

Родители, които се отричат от децата си, са застрашени от Божия гняв.

Родителите биват възнаградени от Бог затова, че имат деца.

Бог почита родителите затова, че имат деца, докато дяволът иска да не се раждат много.

Бог подтиква природата да ражда деца дори това да са духовни, а не физически. Той не иска светът да е девствен.

Плодовитите трябва да имат деца.

Който няма деца, той трябва да дава отчет пред Бога за това. Изключение прави само апостолската служба, което означава онези, малкото избрани, които са получили службата си непосредствено от Христос, но не и свещениците, монасите, монахините и т.н.

Всички деца са благословени: и тези на турците, и тези на татарите, и тези на езичниците, и тези на християните и т.н.

Всяко дете е благословено независимо от възрастта си, независимо от това дали е умряло в утробата на майка си, или не.

Децата са на Бога и ние всички сме Негови деца и ще си останем такива докато свят светува.

С раждането на детето се ражда и неговото небе (астрално тяло) и всичко, което му принадлежи.

Детето не може да бъде научено отвън на разум, защото разумното е предварително заложено в него и то трябва само да се събуди.

Детето съдържа всички възможни умения в себе си. Каквото събудиш в него, това става, това се проявява, останалото остава спящо.

Ако нещата не са в детето още при самото му раждане, ти не можеш да го научиш на нищо от себе си.

Всички онези, които са били кръстени от Светия Дух, са деца на Бога. Онези обаче, които не са били кръстени от Него, те ще бъдат причислени към езичниците.

Ние сами се отделяме от детското в себе си.

Велико нещо е това, че децата са на Бога и ние ще си останем деца докато светът съществува, освен ако сами не напуснем детското в себе си.

Ако не можеш да запазиш детското в себе си, тогава си вземи едно дете, което да те учи как да останеш дете.

Увеличавай все повече и повече детското в себе си чрез разума, така че то да расте заедно с теб всеки ден. Така ще запазиш своята непорочност и ще бъдеш като дете.

За мен е правилно да нарека децата си така както на мен ми харесва. Книгата „Анатомия на раните“ например ще я нарека „serogoliam 48“ – „Sero“ означава някой, който обича приключенията, а „golia“ – великан. Преведено на немски заглавието звучи така: „Великанът срещу обичащия приключенията“.