Парацелз

ОКУЛТНА

МЪДРОСТ

Афоризми

Книга трета

Варна, 2023 г.

ПРЕДГОВОР

Любовта е най-необходимото лекарство, а всичко друго е помощно.

Парацелз

Това, което лекува нещата, е есенцията. Есенцията е Петият елемент – сърцевината.

Есенцията е дар от духовното царство.

Есенцията е наситеност.

Есенцията е концентрат на тънката сила.

Тази есенция е Древната манна – храна от ефир.

Петият елемент или есенцията е Бащата, Отеца на елементите.

Лекарство е само Бог, защото, Той е есенциалната сила – най-вътрешната сила.

Тежката болест е тежка присъда и голямо благословение.

Бог е лекарството – ефирът, който прониква отвътре и оживотворява. Той единствен е оживотворяващата сила.

Болестта е светилище, в което Бог се ражда и съгражда себе си.

В болестите се заражда тайната на здравето.

Лекарят трябва да има разбиране не от този свят, а от Бога.

Моли се усърдно Бог да те учи как да лекуваш.

Всичко винаги е в Ръцете на Бога, а не на лекаря.

Истинският лекар е Невидим дори и когато е явен.

Постепенният път към оздравяването е невероятен дар.

Истинският лекар има свръхестествено възприятие.

Всяко истинско лечение е умение само на Бога.

Бог е Могъщата Ръка, която движи всичко, а ние трябва да се молим Неговата Милост да ни докосне.

Истинският лекар е вършител на Делата Божии.

Търси здравето в чистия поток на съзнанието: Този поток е отвъд сътворението.

Не е важно дали си болен, или не, а дали Бог те обича и търси.

В болестта открий тайния си Път към Бога.

Бог е Великата и тиха помощ.

Бог е в лекарството и извън него.

Здравето е в това винаги да храниш Бог в себе си.

Тънката енергия е първоматерията на изцелението, тя е нашият лечител и пазител – и на здравето, и на нашия Път.

Есенцията е господарят на силите.

Тънката енергия е най-дълбоко скрита в Любовта Божия.

Любовта не е човешко явление, тя е есенция на Бога.

В Безкрая няма здраве и болести – тук Любовта е тънката храна.

Елеазар Хараш
гр. Варна

За Парацелз и Парацелз за себе си

По природа не съм нежен, така че коприната да ме прави фантазьор. Това е характерна черта за хората от Айнзиделн (Швейцария) – мястото, където съм роден.

Нас в Айнзиделн не са ни гледали със смокини, медовина и пшеничен хляб, а със сирене, мляко и овесен хляб. А това не може да те направи да си много внимателен в отношенията ти с другите.

Ето защо онези, които са били възпитавани в меки дрехи и в стаята на гувернантка, не се разбират добре с нас, които сме израсли с боровите шишарки навън, сред природата.

Тъй като онова, което човек учи докато е млад, го съпровожда до края на живота му, един такъв характер като моя изглежда прекалено груб спрямо онези нежните, с котешката чистота, изнежените хора.

Аз не съм апостол, нито нещо подобно на него, а един мъдрец с характер на германец. Мъдрец от особен род.

Онзи, който иска да угажда на стомаха си, не може ме следва. Той върви след онези, които се обличат в меки дрехи, а те не стават за пътешествия.

В тази връзка Ювенал 1 е казал, че радостен пътешества само онзи, който нищо не притежава.

Говорят лошо за мен и ми се подиграват за това, че съм посещавал различни народи 2. Аз обаче от пътуванията си досега, където и да са ме водили те, съм имал само полза.

Никой не става майстор докато си стои само вкъщи, нито намира Учителя си зад печката.

От многобройните си пътувания аз научих, че те не развалят човека, а напротив правят го по-добър.

Тези, които ме критикуват, не са пътешественици и те мразят онова, което не са. Те мразят по-доброто, защото са по-лошото.

Който говори срещу моите трудове, той го прави, защото се чувства засегнат, а се засяга само онзи, който е чувствителен, който е смъртен и няма устой. Това е онзи, чиито умения не са съвършени, а смъртни.

Лечебното изкуство не е срещу мен, защото, то е безсмъртно. По-скоро небето и земята биха се разрушили, отколкото то да изчезне.

Да не ви учудва, че аз изтъквам онова, което е било неизвестно за вас, защото аз съм друг.

Аз нахвърлям и представям, в съответствие със сегашното време, основите на една Нова медицина.

Аз смятам, че книгите по медицина, които са стигали до вас и до мен, са недостатъчни, защото са непълни.

Затова с голямо внимание и много усърдна работа се опитах да разбера основата на лечебната практика, да узная дали тя може да се нарече „изкуство“, или не, и какво е тя изобщо.

След години на странстване из Европа и запознаване с методите на лечение на различни народи, аз напуснах старите автори по медицина, техните книги и писания заедно с празните им приказки, поддържани от висшите училища…

Аз хвърлих книгите на Гален 3 в огъня на Св. Йоан 4, за да може всичкото зло да отиде заедно с пушека във въздуха.

Следователно монархията е прочистена и повече няма да бъде ядена от никакъв огън.

Ако някой ме попита кой ме учи да правя това, аз ще отговоря, че това е Божественото Начало в мен – Божественото Начало, което учи също и тревичката да расте, и листата по дърветата да се развиват.

Сам Христос е казал: „Елате при Мен... и се учете от Мен, защото Аз съм кротък и смирен по сърце“ (Мат. 11:28, 29) 5.

И ако ме попитат дали искам да създам една нова философия, тогава отговорът ми ще бъде „да“ и моята философия ще пребъде.

Тъй като лекарството не трябва да е нищо друго освен една Истина, затова то трябва да произлиза и да се основава на Божията Истина, а не на лъжи. В такъв случай не постъпвам ли правилно, като поставям основите в лечебното изкуство така че Бог да бъде нашия Учител?

Вие трябва да ме следвате, вие: Авицена 6, Рази 7, Гален, Месуе 8, вие мен, а не аз вас; вие от Париж, вие от Монпелие, вие от Швабия, вие от Майсен, вие от Кьолн, вие от Виена и от местата по поречието на Дунав и Рейн; вие острови в морето; ти Италия, ти Далмация, ти Атина, ти Гърция, ти Арабия, ти Израел – вие трябва да ме следвате, а не аз вас, моя е монархията!

Аз ще бъда монархът и моя ще бъде монархията, и аз ще я водя, и ще подготвям и вас също.

Това че методите за лечение на лекарите от старата школа по медицина не произлизат от Извора, който е основата на лечебното изкуство и от който аз се старая да черпя, означава ли, че нямам право да пиша различно от тях?

Аз пиша като християнин и не съм езичник.

На младини аз също съм живял бедно и съм гладувал.

Не пренебрегвайте моите трудове само заради това, че съм сам, нов и с характер на германец.

Като философ аз казвам, че природата (сътвореният свят) е самата болест и затова природата знае какво е болестта.

Кой е съставил рецептите на природата? Не е ли Бог? След като е Бог, защо искате тогава да презирам онова, което Той е направил?

Обвиняват ме, че давам нови имена на болестите, имена, които никой не познава, нито разбира и ме питат защо не използвам старите... Как могат да ми вършат работа старите имена, след като те не произлизат от основата, от която произлизат болестите?

Аз съм едно Божие създание, спасено чрез кръвта на Христос, с Него хранено и поено в Новото раждане. Аз съм един християнин със задължения.

Онова, с което аз се съобразявам, когато работя и което e мое рало и дар, даден ми от Бога, е призванието ми да помагам на болните; а за да стане това, аз трябва да ги обичам, защото, както е казал Св. Павел, че никой не може да слави Христос, ако не е изпълнен с Любов към ближния.

Срещу моите врагове и всички онези, които ми завиждат, които със своите поругаващи изказвания, тези клевети, искат да попречат на дарбата ми, дадена от Бога, мога, в името на Истината да се защитя словом и да се оправдая в писмен вид и то открито.

Парацелз беше човек роден от Духа Божий и предопределен да живее винаги в Единството, произтичащо от бракосъчетанието на тялото с душата като Божие създание.

Хартмут Рудолф

Парацелз е бил като един силен буреносен вихър, който е разкъсвал и завихрял всичко, изпречило му се на пътя.

Карл Густав

Парацелз е бил подобен на изригнал вулкан, който смущавал и разрушавал, но който същевременно оплождал и съживявал.

Карл Густав

Човек не може да направи правилна оценка на Парацелз, защото, ако се опита или ще го подцени, или ще го надцени.

Карл Густав

За Бог, Нищото, етера, Христос, Словото, Духа

Бог е по-близко до нашите сърца, отколкото до езика ни и нашите мисли.

Духът идва от Върховното благо, което е Бог, и е бил преди да бъдат създанията.

Ако някой е получил докторската си титла в Рим, това не означава, че той носи също и Светия Дух в себе си.

Ако аз трябваше да се запозная с тези жалки факултети, при толкова голяма бедност и страдания, то колко повече сериозността, недоимъкът, гладът и неволите са необходими за сливане със Светия Дух.

Който ни е дал учението, Той е Върховният и над Него никой не може да поучава, нито да подобрява, нито да разяснява. Всичко е Негово.

Не човекът поставя крайъгълния камък, а единствено Бог. Това означава, че когато Бог иска да използва някого за нещо и когато му дойде времето, Той го взема и прави от него онова, което е Волята Му.

Най-добре и сигурно защитен е онзи, който е под Божията закрила.

Какво е светът, ако не един знак, че принадлежи на Бога и че е направен от Него?

Така е с всички останали неща, Бог е извършил делата, и те са знаци за това, че са направени от Него.

Бог е създал света там, където преди това е нямало нищо.

От онова, което е било Нищо, Бог създал небето и земята.

Светът е направен от Нищото единствено чрез Словото на Бога, Който е изрекъл: „Да бъде!“.

Словото е началото на небето и земята, и всички създания, защото Триединството ги е изрекло.

Всичко на земята ние го имаме от Бога, без изключение. Само че при нас то не е като Дух, а като една природа, като нещо сътворено.

Ако ти не уповаваш на Бога, тогава и Бог няма да ти помага, а от това само ще загубиш. Народът вече няма да ти вярва.

Ако Бог не лекува директно, то е, защото Той не иска да прави нищо без нас, хората.

На първо място всеки лекар теоретик трябва да говори от Бога, защото всичко води началото си от Него и Той е всичко във всяко нещо.

Кой учи лечебните листа и треви да растат? Не е ли е това Бог?

При Бог трябва да отиде само онова, което е родено от Него.

От светлината на природата ние узнаваме, че докато живеем в старото си тяло (сътвореното тяло), ние не сме родени от Бога, а от земята и затова не отиваме при Него.

Когато ние живеем в Божествения си образ, тогава ние сме родени от Самия Бог, от Неговото тяло, от Неговите плът и кръв, и едва тогава отиваме при Него.

Неразбиращите, високомерни, горди хора, които смятат, че няма Бог, и че са над небето и земята, биват прокълнати с това си разбиране.

Ние не трябва да злоупотребяваме с Божието дело, а да го използваме по предназначение.

Ние сме създадени, станали сме хора, родени сме от нашите родители и сме приели живота, за да го употребим за Божествени неща.

Христос е казал: „Ваше е Царството Небесно“, което означава, че вашата ангелска гледна точка вижда постоянно гледната точка на Бога. И след като знаете това, не се лишавайте от голямото наследство на Отца ви, а се старайте с времето да заобиквате все повече и повече своя Господар.

Бог е дал на Адам и Ева света, който е също и ваш, той е вашата зестра.

Възхвалявай Бога, че си станал човек, че си дошъл на този свят!

Ако Бог прави чудеса, Той ги прави чрез нас и за нас, хората.

Ние трябва да търсим един по-извисен Учител отколкото е човекът, да искаме да бъдем просветлени по друг начин – от Духа, в правилната основа, която е Бог.

Всеки човек има един, даден му от Бога Дух, който трябва да го управлява и води.

Всеки се учи от Бога, което означава, че всички твои тайни (тънкости в уменията) достигат до хората по Волята на Бога и Неговото ръководство.

Молете се на Бога, нашия Баща да ви пази от вашата воля и да ви освободи от нея, защото от вашата воля се раждат фалшивите християни, които ще ви заблудят.

Там, където земята (сътвореното) живее във Волята на Бога, е рай; там, където обаче то не живее в нея, където човекът живее в своята собствена воля, няма нищо друго освен фалшиви християни и войни, оскъпяване, мор, глад, земетресения и т.н. – и всичко това идва от волята на човека.

Всички сътворени неща, с достъпно (осезаемо) съществуване, имат едно общо, единно начало – етер.

Етерът включва в себе си всяко създание. И същевременно превъзхожда всичко.

Схващането, че цветята не са вечни, противоречи на Божествената философия.

Макар и да увяхват и гният, цветята въпреки това ще се върнат обратно в своя Първоизточник.

За Любовта, Мъдростта и Истината

Цялата Мъдрост е в Бога и Той знае къде да вложи всяка Мистерия.

Истината няма установено място, тя бива гонена подобно на дивеча в гората – от едно място на друго, от една страна в друга.

Най-великото нещо, което ние лекарите притежаваме, е изкуството, последвано от Любовта, която му е равна.

В ничие сърце не се търси толкова голяма Любов, както в това на лекаря.

Любовта изисква един порядък, а именно: едната част да помага на другата да носи своя кръст и да бъде милосърдна към нея.

Най-великата основа на лекарството е Любовта, защото, каквато ни е любовта, такова ще бъде и времето над нас – условията, при които живеем.

В Любовта всеки трябва да мисли така: „Ако ближният ми имаше повече от мен, тогава нещата щяха да се наредят добре“. И както е казал Св. Марко: „И Той седна и извика дванадесетте и им каза: Ако някой иска да бъде първи, той трябва да е последен от всички и да им слугува“. 9

Божията Същност и Божията Мъдрост са първата книга за всички науки включително и за медицинската.

Мъдростта се презира само от невежите, както и алхимията се презира само от онези, които не я разбират.

Мъдростта е дар Божий и ние трябва да я вземем от онзи, на когото тя е дадена. Същото е и с изкуството – ние трябва да го търсим там, където го е вложил Бог.

Срещу небето (съдбата) ние нямаме по-големи оръжия от Мъдростта и това да се обичаме един друг.

Още по-велико нещо от Мъдростта и разума е изкуството да се лекува, което действа по закона на Любовта.

Подходът на Любовта – да обичаме враговете си, да отговаряме на злото с добро, е най-сигурната защита срещу всяка злонамерена представа (мисъл), имаща за цел да ни навреди.

Без Любов към ближния хората остават в своята животинска природа – като свраката, която се учи да говори, или кучето, което се учи да скача през обръч.

Такива дресирани създания се състезават помежду си като ловджийски кучета, а някои от тях отиват дори още по-далече – като Ирод и неговите слуги.

Когато ние не живеем в Мъдростта на Бога, ние не умеем да Го почитаме както трябва, и тогава звездите ни оформят и си правят от нас каквото си пожелаят.

Небесната мъдрост управлява също и земята 10. Когато обаче ние не умеем да управляваме нашата плът, тогава плътта (нейният дух) управлява нас.

Природните добродетели са велики. Те представляват сили, произлизащи от Божествената Мъдрост, която е неизчерпаема.

Страхът от Бога е началото на нашата Мъдрост, защото, той ни учи да сме послушни и да не пишем, нито да действаме срещу Него.

Когато ние живеем в Божията Мъдрост, ние не се заблуждаваме в нищо и всичките ни начинания завършват с успех и са добри.

Без страх от Бога ние нямаме Мъдрост в себе си.

Ако нашата Любов е голяма, тогава и плодът в лечебното ни изкуство ще бъде голям, защото, Любовта е онази, която учи на изкуството и никой лекар не се ражда извън нея.

Няма смисъл да посещаваш висше учебно заведение, ако Мъдростта не е в тебе.

Равновесие между елементите може да се постигне само в лабораторията на Мъдростта, в която те се преобразуват цялостно и с пълна сила – ето защо болестите могат да се прогонят само от онова място в човека, което е включено в тази лаборатория.

За нас, лекарите на Новото време, лабораторията на Мъдростта е другият рай на този свят, в който не се развиват болести, в който не живеят отровни животни, нито се допуска да влязат такива, и в който здравето не може да се погуби.

Астрономите в миналото с право били наричани „Мъдреци“, защото те много добре познавали мъдростта на небето.

Щастие е да се спазва порядъка с помощта на природната мъдрост.

Бог е Върховната Истина и от Него произлиза цялата Мъдрост, и този, който отрича това, е техен враг. Защото човекът е създаден да бъде само наместник на Бога тук, на земята, и затова нищо не е негово, а на Бога.

Истината води началото си от Бога – ето защо тя за Него е онова, което са листата за едно дърво. И там, където не се говори Истината, Бог го няма.

Бог е само там, където е Истината, защото, Истината е произлязла от Него. Бог е Върховната Истина.

Колкото повече наближава Денят на Страшния съд, толкова повече поуките, яснотата, Мъдростта и разумът в хората ще се увеличават.

От Христос произлиза основата на Истината и онова, което не идва от Него, е едно заблуждение.

За здравето, болестите, изкуството да се лекува, лекарите, лекарството, отровата, Аркана

Човек не трябва да търси лечебното изкуство в написаното от старите автори по медицина, като Хипократ, Гален и т.н., а в Светото Писание.

Ако ние не спазваме Божия закон, закона на Любовта, няма да можем да съхраним нашето здраве.

Бог, който е добър и който не смята да търпи нарушаване на създадения от Самия Него порядък, е Същият, Който е създал лекаря, лекарството и изкуството да се лекува.

След като безпорядъкът разваля здравото тяло и го разболява, то колко повече той прави същото и с болното.

Ето защо във всяко нещо трябва да се спазват ред и порядък, които да послужат за опазване и възстановяване на здравето.

Всичко, създадено от Бога е благословено с нещо, което да е благо за човека – ето защо отровата не трябва да се отхвърля и презира.

Само дозата прави отровата.

Нашият вътрешен лечител е в състояние да лекува всяка болест.

Ако аз искам да лекувам един болен, единственото нещо, което мога да направя е да му помогна той да възстанови силите в себе си. То е като да искам да разпаля полузагаснала жарава, затова не ми е необходим огън, а само една малка искра. Една искра е напълно достатъчна да запали цяла една гора.

Самò тялото на човека прогонва повече болести от себе си, отколкото лекаря и неговото лекарство; защото, ако Бог не беше вложил достатъчно от лекарството в човека, той нямаше да живее дълго.

Самата ни природа е нашият лечител – което означава, че тя съдържа в себе си онова, от което се нуждаем, защото, онова, което е в големия свят, то е и в човека. Но тъй като то е в спящо състояние, или е било „повредено“, хората го търсят навън в природата под различни форми – като слово (благи думи), билки, камъни, води, лекарства, климат и т.н.

Учудва ме, че вие, лекарите, използвате мъртвите тела, за да научите какво е полезно за живите, без да вземате под внимание това, че есенцията (действащият в нещата принцип), качествата, същността и силата, които са най-важното в анатомията, са умрели и разрушени в тях.

В лечебното изкуство сънят е Аркан 11.

Сънят оказва цялостна и бърза помощ на организма и допринася за всеобщото му здраве.

Развитието на болестите, предшественици на смъртта, не може да бъде спряно дори и от най-добрия лекар.

Лекарят не трябва да бъде като онези, които казват: „алхимия – направи злато“, или „алхимия – направи сребро“, а да използва алхимията за приготвянето на Аркани, които да се борят срещу болестта.

Бог е най-добрата и сигурна защита срещу всяка болест.

Изкуството да се правят лекарства е в извличането им, а не в тяхното създаване.

Изкуството да се съставят рецепти е в природата и тя самата ги изпълнява.

При правенето на лекарства човек трябва да познава онова, което е вътре в самата природа, а не да се опитва да я имитира, като събира и съединява отделни нейни части.

Никой Мъдрец не е толкова наивен да смята, че природата е разпределила една сила между отделните билки, така че всяка от тях да притежава само една част от тази сила, а после е заповядала на вас, господа лекари, да правите различни състави като „внаждате“ отделните ѝ части. Природата е достатъчно мъдра, за да не ви повери такава власт, защото, нищо от нейната разумност не е във вас.

На кого не му е известно, че много от лекарите в днешно време са се намесвали не точно там, където трябва, а някъде встрани, и така са нанесли повече вреда на болния отколкото полза и то по възможно най-жестокия начин?

Това е така, защото, повечето от съвременните лекари се придържат сляпо към думите на Хипократ, Гален, Авицена и други като тях.

Един лекар не трябва да бъде майстор на юфка, а широко скроен.

Като цяло на лекарите в днешно време обаче не им харесва нито да пътуват, нито да учат. И причина за това са самите хора, защото им плащат, макар самите лекари нищо да не знаят.

Ако ти като лекар не можеш да се сдобиеш с чифт обувки без дуката 12, ти самият си едно магаре, заедно с твоя дукат.

Когато при селяните невежите лекари забележат, че не знаят какъв трябва да бъде лекаря, тогава те си остават вкъщи зад печката, сядат на масата, заобиколени от книгите си, което си е едно пътуване в кораба за смешници.

На първо място, лекарят трябва да бъде един астроном. При това очите му трябва да засвидетелстват, че той е такъв. Без това „свидетелство“ на очите, той е един астроном само на думи.

Болестите не стоят на едно място, а обикалят по целия свят; и ако един лекар иска да се запознае с много болести, тогава той трябва също да пътува.

Ако лекарят пътува надалеч, ще научи много и ще се запознае с много неща относно здравето и болестта.

Само че лекарите от старата школа стоят като парче олово само на едно място, а от стоенето само вкъщи човек нищо не научава освен онова, което е плод на неговото въображение.

Ако е Волята на Бога, човек може да стигне до главозамайващите докторски титли, като върви по пътя на старите лекари. Така обаче той никога няма да стане истински лекар.

Освен това, лекарят трябва да е един космограф, което означава, че той трябва да описва държавите не по това, какви панталони се носят там, а да дава сведения за по-сериозни неща, като например какви болести са разпространени в тях.

Лекарят трябва да бъде още и познавач на природата и очите му трябва да свидетелстват за това, че той е такъв.

За да бъде познавач на природата, лекарят трябва да търси нещата там, където са.

Лекарят трябва да бъде също и алхимик, а за да стане това, той трябва да наблюдава със собствените си очи – например майката-скала, в която растат минералите, защото планините няма да отидат при него, той трябва да отиде при планините.

Лекарят е онзи, който при лечението на тялото представлява Бог на земята и действа като негов наместник, което означава, че той получава своите умения от Всевишния.

Изкуството да се лекува може да се преподава по три начина: първият е чрез природата, което означава, че човек се ражда с дарбата си да лекува; вторият е чрез хората, което означава, че човек учи в училищата по медицина; и третият е директно от Бога, което означава, чрез откровения.

Следователно след като лечебното изкуство може да се преподава по три различни начина, човек не трябва да счита за толкова важно дали те се препокриват по отношение на теорията им за причинителя на болестта. Защото на дело и трите начина са едно, те имат една крайна цел, а именно: болният да оздравее.

Лекарят е от Бога.

От лекаря трябва да се роди един Мъдрец – философ.

Онова, което чрез нашите ръце може да стане вредно за нас, отново чрез тях, то може да се превърне в наше лекарство.

Един лекар няма право да бъде отпуснат, да бъде баба, лъжец, лекомислен и т.н. Той трябва да бъде един Истински човек.

Лекарят израства в сърцето, от Бог се ражда той.

Лечебното изкуство е едно дело и тъй като е дело, то показва своя майстор.

Христос казва, че ще се появят лъжепророци, фалшиви християни и т. н., които ще правят много знамения. Следователно многото знамения не са мярка за истинността в човека. Ето защо и „чудесата“, които прави лекарят шарлатанин, в сравнение с тези, които прави истинският, са едно нищо.

Истинската основа на лечебното изкуство спрямо фалшивата е като това, което е било делото на Моисей спрямо действията на фараонските магьосниците в Египет.

По какво се различава истинският лекар от лекаря шарлатанин? По своите дела.

Да приемем, че болният има температура и е предопределено тя да трае дванадесет седмици; само че болният иска лекарство, за да прогони температурата преждевременно. Тогава той може да попадне на два вида лекари: истински и шарлатанин.

Лекарят шарлатанин подхожда по следния начин: той започва да лекува бавно и внимателно, употребява много време с прочистване на кръвта, даване на сиропи, слабителни и овесени каши, ечемик, тиква, колоквинт 13, студени напитки и други подобни излишни неща.

Лекарят шарлатанин не бърза. От време на време, той прави по някоя клизма без самият да знае с какво точно си има работа.

С нежното си говорене лекарят шарлатанин успява да прикрие невежеството си и така докато настъпи краят на болестта. Тогава резултатът от самолечението на болния той го приписва на собствените си лечителски умения.

Докато истинският лекар разделя времето от дванадесет седмици на дванадесет части, като за своята работа той използва само половината от тях.

Христос казва: „Болните се нуждаят от лекаря“. А не са ли болни онези, които вие изолирате? Ако се окаже, че те са болни, тогава се нуждаят от лекар. И ако това е така, защо тогава казвате, че не може да им се помогне? Вие го казвате, защото сте заченати от медицинското заблуждение и сте родени от невежеството.

За много болести като подагра, епилепсия и т.н. се казва, че са нелечими. Това твърдят обаче само онези лекари, които са заблудени и които са родени от невежеството, защото в тези болести не е смъртта и следователно те са лечими.

Болният се нуждае от лекаря, за да може той да му помогне и така да засвидетелства обичта си към ближния.

Сам Бог е повелил да обичаме ближния като себе си, а Него Самия над всичко на света.

Ако искаш да любиш Бога, тогава ти трябва да обичаш също и Неговите дела.

Ако искаш да обичаш своя ближен, тогава нямаш право да казваш: „Не може да ти се помогне“, а да си признаеш, че не можеш да го излекуваш, че не си способен на това.

Истината те предпазва от проклятието, което сполетява лъжата.

Старите лекари теоретици описали основите на лечебното изкуство, както и причините за болестите, неправилно или неточно и така тръгнали по погрешен път.

И тези лекари теоретици така утвърдили своя път, че хората започнали да го смятат за правилния, в който човек не можел да се съмнява.

Пътят на старите лекари теоретици бил така въведен, до такава степен наложен и признат, че всяко по-нататъшно изследване било изоставено или смятано за погрешен път.

Лекарят няма право да се позовава на книги, писани преди 2000 години, тъй като условията сега са други.

Медицинската теория не може да се открие в книгите, по които има прах и които могат да ги ядат хлебарките. Тя не е и в тези, които са защитени с вериги.

Книгите по медицина – това са елементите в същността им.

Ето защо за изкуството да се лекува ни е необходимо едно ново, добро разбиране за нещата и явен опит. Едва тогава лекарят знае какво говори.

Истинското разбиране за нещата не е плод на въображението на лекаря. То не е предположение, нито е нещо чуто отвън или прочетено в книгите, а нещо, което лекарят със сигурност знае.

Всеки лекар трябва да разбира основно природата и качествата на луната.

Трябва да се учи от луната. Тя е истинска книга, а не онази, която се пише с мастило.

Има билки, които трябва да се използват при нарастваща луна, а други – при намаляваща.

Оздравяването на болния много зависи от лекаря и затова Бог действа чрез него.

Лекарят е този, който разкрива прекрасните дела на Бога.

Ако лекарят иска да се ползва с доверието на народа, самият той трябва да уповава на Бога.

Щом има болести, значи има и лечение за тях.

Със създаването на болестта, природата създава също и лекарството за нея.

Нашата цяла утеха се покои в лекарството.

Не използвай нищо излишно в рецептите.

Колкото повече чисти субстанции и комбинации от тях влизат в състава на една рецепта, толкова по-неспособен е изписващият ги лекар.

По принцип една рецепта не трябва да съдържа повече от шест субстанции.

Самата природа е лекарството. Природата е тази, която познава слабостите на болния и знае как да ги лекува.

Както болестта, така и лекарството за нея, идват от самата природа.

От лекаря не идват нито болестта, нито лекарството за нея. И колкото той може да разболее някого, толкова може и да го излекува.

Болестта не идва от човека, а от неговия баща – природата. Затова търси и изучавай източника на болестта – природата. Дървоядът не се ражда от дървото, а само живее в него.

Лекарят трябва да може вижда през човека с погледа на Духа, сякаш човекът е прозрачен като чистата роса, в която нищо не може да остане скрито, или като един чист извор, на чието дъно може да се види всяко камъче.

Лекарите в днешно време се стараят повече да подсигурят работното си място отколкото да се стремят към умения, Мъдрост, опитност и въздържание.

Делата правят Учителя и лекаря, а не царят, нито папата, нито факултетите, нито привилегиите, нито висшите учебни заведения.

Уменията правят лекаря, а не висшите учебни заведения.

Бог прави лекаря. Там, където обаче за основа на лечебното изкуство са парите, там всичко е само високомерие и мошеничество.

Никой лекар не може предварително да знае кога болният ще оздравее. Това е известно единствено на Бог.

Всяка болест не е нищо друго освен един очистващ огън. Ето защо никой лекар не може да лекува, ако не е по волята на Бога този огън да бъде прекратен.

Книгите на старите автори по медицина като Авицена, Гален, Месуе, Рази и т.н., и тези писани в светлината на природата, не са едно и също нещо, те не са един път; и аз казвам, че правилната книга е тази, която Сам Бог е дал, писал, диктувал и приложил.

Всяко наше лечение произлиза от Милостта на Бога. Както лекарството, така и оздравяването на болния, са дело на Божията Милост.

Ако трябва да се разкрият скритите лечебни свойства на един организъм, той трябва да умре за първия си живот.

Така например розата е голяма и добре украсена със своя аромат в първия си живот. Докато тя обаче продължава да живее като роза, видима и благоуханна, тя все още не е истинско лекарство за човека.

За да бъде лекарство, розата трябва първо да умре (да бъде откъсната), да загуби видимата си форма, да се отстрани видимата материя от нея, така че да остане само астралното ѝ тяло.

С астралното си тяло розата може да влияе на астралното тяло на болния и така да го оздрави.

Арканите съхраняват здравето, прогонват болестите, разтоварват натъжената душа, предпазват от всичко нездравословно, от всички болести и водят тялото докато настъпи естествената му смърт.

Допълнения:

Арканът е есенцията на нашето невидимо, сътворено тяло.

Арканът на сътвореното ни тяло се състои от множество Аркани, отговарящи на отделните части на тялото. Така например има Аркан на очите, Аркан на стомаха и т.н.

Арканът „отключва“ хармонията в нас, Арканът е нашето здраве.

Когато се разболеем, действието на Аркана в нас не изчезва, а само намалява.

Когато се разболеем, семето („модела“) на здравето (порядъка), не се губи, а само се „скрива“ докато трае болестта.

Големият свят (светът, който ни заобикаля) също си има невидима материална есенция, която също се нарича Аркан.

Ако човек не може сам да възстанови нарушената хармония в себе си, чрез правилно мислене например правилен начин на живот и т.н., на него му е необходим Аркан от външния свят.

Приетият отвън Аркан има за цел да подсили действието на Аркана в болния.

Частите на човешкия Аркан имат свои съответствия в големия свят, и това трябва да се съблюдава, когато се правят и приемат лекарства.

Ето защо, ако човек има проблеми със сърцето например, на него му е необходим Аркан на „сърцето“ от големия свят, ако има проблеми със стомаха, съответно Аркан на стомаха от големия свят и т.н.

На сърцето от големия свят отговарят златото, смарагда, коралите и т.н.

Всичкото злато, всички смарагди, всички корали и т.н. от големия свят са в сърцето на един-единствен човек, тъй като Бог е направил Адам от есенцията на големия свят.

Следователно, ако смарагдът в човешкото сърце е „болен“, човекът се нуждае от Аркан на смарагд, ако е „болно“ златото, той се нуждае от Аркан на златото и т.н.

Арканът в нас е нашият Вътрешен лечител, чиято дейност се подхранва и подсилва от Висшата ни душа и Духа.

Арканът е здравето, а болестта е неговата противоположност.

Арканът и болестта се прогонват взаимно.

Има различни видове Аркани в зависимост от това откъде са изолирани и каква функция изпълняват. Така например Арканът меркуриус вите изхвърля от човека ноктите, космите, обновява кожата и всичко, което произлиза от нечистотата в него също като земеродното рибарче, което сменя перата си сезонно и се украсява с нови.

Меркуриус вите подновява растежа в старото тяло и го обновява.

За да получите Аркана на дадено нещо, вие трябва първо да разтворите това нещо, така, че процесите довели до неговото образуване да протекат наново само че в обратна последователност. Това означава, че трябва да „разглобите“ на части онова, което природата е създала.

Лекарството е една подкрепа за природата, чрез която тя отново си почива. Така например онова, което е изядено от солта 14, се възстановява от консолида 15, онова, което се е разтворило от сярата, се възстановява от минзухара, а онова, което е станало прекалено ефирно чрез живака, се смалява благодарение на златото.

Следователно на природата трябва да се помага.

Но също като едно царството, което е превзето и е понесло поражения върху себе си и се е примирило с положението си, и не иска да се освободи, така и плътта, изядена от солта губи своята разумност и не иска отнетото ѝ да бъде възстановено. Същото се отнася и до сярата и живака.

Много са случаите при които собствената природа на човека е толкова неразумна, че не иска да бъде съхранена; и причината за това е, че още при самото ѝ раждане в нея е нямало добър корен, нито добра основа – също както гъбата, която за разлика от дървото, не може да гори.

Ако искаме да сме здрави, ние трябва да говорим и пишем основно за правилния начин на живот. Тогава няма да ни се налага да говорим за други правила и диети, и ще бъдем справедливи и ще получаваме храната (покоя), за която се молим.

Ако ние живеем по правилен начин, ще ставаме все по-здрави и по-здрави и ще бъдем защитени срещу всяка болест.

При лечението на болния трябва да се взема предвид не само неговото физическо тяло, но и Вечното, което той носи в себе си.

Външният лекар трябва да се намесва едва тогава, когато Вътрешният лекар се е отдръпнал и в резултат на това разрушителят на здравето е надделял.

Външният лекар трябва да премахне причинителя на болестта, да го преодолее и да следва стъпките, по които е тръгнал Вътрешният лекар и да започне оттам, където последният е спрял.

Лекарят отвън трябва да се намеси при лечението на болния едва след като Вътрешният лекар е „убит“ (прекъсната е осъзнатата връзка с него), забравен, уморен (възпрепятстван) и не е в състояние да продължи да работи.

Запомнете, че Бог не иска да прави нищо без човека. Ако прави чудеса, Той ги прави по човешки начин (съобразно условията ни на живот) и чрез нас, хората. Ако направи чудо с някой и го излекува, Той го прави обикновено чрез хората, което означава, че го прави и чрез лекарството.

Що за невежество цари сред онези, които казват: „Аз искам да оставя Бог да действа и не искам да вземам лекарства. Ако иска да съм здрав, Той ще ме излекува и без тях“.

Бог иска ние да прогонваме болестите чрез лекарствата макар Той Самият да е Единствената Целебната Сила в тях. Когато човек е гладен, също не чака Бог да го нахрани, а разчита на това, което се приготвя в кухнята.

Така, както залязва едно царство, така се разрушава и здравето на смъртните създания.

Бог е причината за всички болести, трябва да знаете, че Той ги е създал не само, за да бъдат те срещу нас, но и за да ни послужат за наше добро.

Най-общо болестите могат да се разделят на: естествени и флагеларни (от лат. „flagellum“ – камшик). Към естествените спадат онези, които са причинени от енс астрале 16 – влиянията на околната среда, като климат и др.; енс венени – замърсяване или натравяне; енс натурале – генетично обусловени причинители и енс спиритуале – погрешна нагласа към живота, а към флагеларните – енс дей – съдбата, изпитите, които Бог ни изпраща.

Бог ни налага наказания и болестите са един пример за това. Чрез тях Той ни показва, че нашите знания и умения спрямо Неговата Мъдрост, са едно нищо и че ние не сме добре осведомени по никой въпрос, и не познаваме Истината.

Самата болест е един очистващ огън и всяка съдба, включително и тази на болния, е в Божиите Ръце. Ето защо никой лекар не може да лекува, освен ако не е Волята на Бога това да стане.

Природата и лечебното изкуство започват да действат едва тогава, когато е настъпил часът болният да оздравее, но не и преди това.

Не е задължително лекарят да знае кога болният ще оздравее.

Ако не е настъпил часът болният да оздравее, вие не можете да го излекувате с никое лекарство. Ако е дошло обаче времето това да стане, тогава лекарят помага на болния, независимо колко добър и умел е той, защото, предопределението, очистващият огън (болестта) да бъде спрян, трябва да се изпълни.

Бог е създал лекарството за болестта, както и лекаря, който да я лекува. Бог обаче ги държи настрана от болния докато не настъпи часът той да бъде здрав.

Синът може да разгневи баща си и така да го накара той да посегне към пръчката… И тъй като човекът е един син на големия свят, следва че той не може да се разболее от небето, земята, водата, въздуха, ако преди това не ги е разгневил.

По времето на Хипократ, Рази, Гaлен и т.н. леченията са били успешни, защото тогава очистващите огньове (болестите) не са били толкова големи както сегашните.

Днес обаче, когато злото става все по-голямо и по-голямо, болестите продължават по-дълго време, а колкото по-дълго време продължава една болест, толкова вероятността тя да бъде прогонена намалява.

Тази е причината никога досега на земята да е нямало толкова лоши лекари както сегашните.

Днес очистващият огън (болестта) е толкова силен, че никой лекар, който си служи със старите методи на лечение, не може да го потуши.

Онова, което причинителят на болестта иска да разруши и разрушава, се възстановява от вродения лекар в човека.

Много болести като водянка, туберкулоза и др. биват излекувани от вродения лекар в човека, без последният да знае за това, защото Бог ни предпазва от смъртта по най-различни начини. Той непрекъснато обновява живота ни, защото на Него Му харесва ние да живеем дълго и да сме разумни.

Човек се обременява и става подвластен на всички болести веднага щом влезе (щом бъде заченат) в утробата на майката и я напусне.

Възможно е някой да е доктор (Учител), но да не е дипломиран лекар; както е възможно също някой да е лекар, но да не е доктор и това са всички онези, които израстват от високомерието си, а не от своите умения.

Болестите идват от природата.

Болестите са родени от природата и от нея лекарят има лекарство срещу всяка една от тях.

Така както разрушителят на здравето е от природата, така също и неговият възстановител е пак от нея.

Разрушителят на здравето има за цел да убие човека. И колкото по-силен е разрушителят, толкова по-усилено и усърдно работи неговият възстановител.

Допълнения:

Причината за възникването на болестите се крие в природата на сътворения свят.

Сътвореният свят е изграден от три субстанции – сяра, живак и сол, а не от една, а всичко, което е повече от едно, рано или късно се разрушава.

Болестите се дължат на „високомерието“ на трите субстанции – сяра, живак и сол. Например, ако живакът се издигне над сярата и солта, това нарушава хармонията между тях и тялото се разболява. Същото се отнася и за сярата, и солта.

Когато едно царство не е единно, то лесно попада под чужда власт. Така е и с тялото на човека – ако някоя от трите субстанции в него иска да се отдели от останалите, то се разболява.

В сътвореното тяло са цялото здраве и всички болести с техните семена. И те израстват, умират, отново израстват и т.н., също както посевите на полето.

И така както в природата растат приятни за сетивата ни растения като рози, лилии, теменужки и т.н., и не толкова приятни като асант 17, бъзак и др., така също и в организма ни може и трябва да се развива не само здравето, но и болестта.

Семето (невидимото) е центърът (есенцията) на здравето. Ето защо, когато за лечението на едно нещо се предписва противоположното на него, това не означава винаги, че то го лекува. Ако дъждът вали върху една скала, а не върху почва със семена, от това нищо няма да израсне.

Допълнения:

Семето (невидимото) обаче е и есенция (концентрат) на болестта, защото, то съдържа винаги двете есенции в себе си – и на здравето, и на болестта.

Така например в едни растения е семето на водянката 18 и ако човек ги консумира, ще се разболее от нея. В други е семето на жълтеницата, в трети това на инсулта и т.н.

Допълнения:

Когато се казва, че в едни растения е семето на водянката, се има предвид, че в тях командата „разболей се от водянка“ е „отключена“. В същото това растение е налице също и командата „водянката да не се проявява“, но тази команда е в „спящо“ състояние.

Ако един човек изяде такова растение с „отключена“ команда „разболей се от водянка“, и неговият Аркан не успее да ѝ се противопостави, той наистина ще се разболее от водянка.

Здравето и болестта обичат да са заедно и не се делят. Ако болестта (дисхармонията) си отиде, остава здравето (хармонията) и болният оздравява. Ако здравето (като възможност) не беше заедно с болестта, болният нямаше да може да оздравее.

Допълнения:

Есенцията на големия свят, от която Бог създал Адам, представлява семе, в което трите субстанции сяра, живак и сол са били в абсолютна хармония помежду си. Затова сътвореното тяло на Адам е било здраво.

Тъй като това сътворено тяло е било изградено от три субстанции, а не от една, в него винаги съществува една потенциална възможност те да се разединят.

Докато съществува хармония между сярата, живак и солта, тялото е здраво; и съответно – веднага щом хармонията се наруши, то заболява.

Ето защо здравето и болестта вървят винаги ръка за ръка.

Арканът е невидимата част на това семе.

В Аркана сярата, живака и солта са в абсолютна хармония помежду си.

Арканът е този, който отключва здравето, което означава, че възстановява нарушената хармония в организма и я подържа.

Ако Арканът не „отключи“ хармонията в организма, настъпва противоположно състояние, което означава дисхармония или болест.

Арканът е есенция на Бога, която влиза в субстанциите, но ги превъзхожда.

Така, както в човека са всички астрални проявления като добро и зло, гневливост, мекота и т.н., така в него са и всички видове болести, само че не винаги са изявени. Тяхната изява зависи от състоянието на звездите (астралното му тяло).

Небето над нас може да ни разболява, но може и да ни оздравява.

Много хора губят разсъдъка си само под влиянието на луната. В резултат на това духът на разума им бива отнет, а от това страда цялата глава и те вилнеят без разум.

Небето (Невидимото) е причина за всяко здраве, болест, отрова, добро и зло и т.н.

Съществуват две основни причини човек да се гневи: едната, това са ветровете – борейски (северния), зефир (западния), аустер (южния), еврус (източния), които идват без значение дали искаме, или не; а другата – това са ветровете, които ние сами си създаваме. Те обаче не идват по тяхно желание, а чрез нашата воля или призвание.

С лечението трябва да се започне още преди да ни е известен истинския причинител на болестта. Самото лечение ще ни го разкрие.

Съществуват пет основни начина за лечение на болестите и те са: естествен, специфичен, такъв, който се основава на характера на лекаря, духовен и този на вярата.

При естествения начин за лечение се използват природни сили. Към него спадат здравословното хранене, лечението с климат, билки, топли и студени дразнители.

При специфичния начин на лечение се използват лекарства с доказан лечебен ефект при точно определени заболявания, като например: даването на обезболяващо при главоболие и т.н.

Третият начин на лечение се основава на доверието, което болният гласува на лекаря и то не само като лекар, но и като човек, което означава доверие в неговия характер, в неговите индивидуални способности.

Благодарение на силата на своя характер един такъв лекар може да лекува всички болести. Това е като някой да каже на друг: „Върви!“ и той да тръгне. Тук лечението се извършва посредством Словото.

При четвъртия (духовния) начин на лечение в пациента се създава една положителна нагласа към живота. Тук лечението се извършва посредством силата на мисълта, чрез благословения, чрез една духовна връзка с други мислещи като него.

При духовния начин на лечение лекарят може да си послужи и с магия. Това означава, че той може да заповядва на духовете на билките и корените, и така да ги принуждава да действат по определен начин.

Петият начин на лечение се основава на вярата, която човек има в Своя Създател и Неговите неограничени възможности. Тук лечението се извършва чрез „чудо“.

И както казва Исус „Който вярва в Истината, ще оздравее…“ 19