За имената

Името е като билката, билката е като името – природно лекарство.

Името и билката се различават едно от друго единствено по своята природа – името е невидимо, а билката видима, но те и двете са в светлината на природата, което означава, че и двете са плод на нейната Мъдрост.

Изкуството на обозначаването ни учи как да даваме подходящо име на всяко нещо. И Адам, нашият първи баща, го е знаел и познавал съвършено.

След като Бог сътворил света, Адам дал на всяко нещо неговото специално име – на всяко животно, дърво, билка и т.н. И тези имена се харесали на Бога, защото произлизали от правилната основа, а не от въображението на Адам.

Обвиняват ме, че давам нови имена на болестите и ме питат защо не използвам старите? Как мога да се нуждая от старите имена на болестите, след като те не произлизат от основата, от която произлизат самите болести, а са само възприети отвън? Освен това никой от онези, които ме критикуват, не знае със сигурност дали с тези имена той наистина назовава болестите по правилен начин.

Не е необходимо да се помнят наизуст имената на болестите така както те са им дадени от невежите лекари.

За лекаря е важно само да знае кой е причинителят на болестта и с какво може тя да се лекува и въз основа на това да ѝ даде подходящо (правилно) име. 25

За търсенето, познанията, уменията и опита

Ако искаме да сме при Бога, ние трябва да отидем при Него. Нали Сам Христос е казал: „Елате при Мене…!“ (Матей 11:28) 26

Така също, ако някой иска да види определен човек, определена държава, определен град и т.н., ако иска да се запознае с тяхното положение и обичаи, със същността на небето (невидимата природа) и елементи (видима природа) им, тогава той трябва да отиде при тях, защото те не могат да отидат при него.

Търсачът на природните Мистерии не само обиква природата, но и се привързва към нея и то толкова силно, че в един момент той не може да обича нищо друго освен нея.

Но дори изучил природната мъдрост и така стигнал до правилните изводи, един такъв човек, заедно с познанията си за природата, си остава смъртен и подвластен на противоречия.

Ето защо е най-добре търсачът да „умре“ за любовта си към преходното. Така той може да придобие едно ново сърце, една нова Любов, а именно: Любов към проучване на Вечното.

Трябва да се търси. Без търсене не могат да се научат никакви тайни.

Наистина, че търсенето трябва да започва с природата, но то не трябва да спира дотук. Човек не трябва да се задоволява само с намереното в нея.

Ние трябва да търсим повече от онова, което ни дават училището и неговите традиции.

Човек трябва да продължи да търси докато стигне до Вечното, до Божественото съществуване и преобразуване.

Човек трябва да продължи да търси онова, което е съвършено, а именно – Извора, от който пият всички Посветени, така че да бъде обучаван и ръководен от Бога, без посредници.

Ако искаме да търсим от Бога, тогава ние трябва да търсим чрез Духа, защото той е от Бога и онова, което търсим, ще дойде от Бог чрез Духа в нас.

Как да стане някой добър космограф или добър географ, ако си стои само вкъщи, зад печката? Не дава ли на очите основното виждане, правилната основа онова, което човек сам вижда с тях?

Не е ли позволил Сам Бог да бъде видян с очите, като е слязъл на земята в Образа на Своя Единороден Син Исус Христос и не ни ли призовава Той Самият да свидетелстваме за това, че сме Го видели с очите си? Как тогава може да се отрече едно изкуство или нещо друго от това то да бъде засвидетелствано с очите?

Изкуствата не са ограничени само в една държава, те са по целия свят.

Изкуствата не са само в един човек или само на едно място – и затова те трябва да се събират, възприемат и търсят там където са.

Човек трябва да търси дотогава, докато намери изкуството (умението), от което произлизат праведните дела.

Ако нещо не ти е ясно, тогава питай, питай, питай... Не се срамувай да питаш. Защото така можеш да си създадеш име, за което да се говори по цял свят и което никога няма да се забрави.

Човек не трябва да бъде като едно дърво или като един камък и да се задоволява само с онова, с което се е родил, а да търси и доразвива качествата, с които Бог го е надарил още като го е създавал. И тук решаваща роля играе волята на човека.

Човек е разбрал много, ако е осъзнал, че Божиите дарби трябва да се търсят там, където са те, което означава, че той трябва ходи при тях, а не да чака те да дойдат при него. Следователно онзи, който го прави, не може да бъде презиран и критикуван за това.

В човека са всички занаяти, всички изкуства, но не всички са разкрити.

Ученето от хората не е никакво учене, защото, всички знания и умения са предварително заложени от Бог в човека и те трябва само да се събудят.

Напразно е да се стараем да събуждаме качества у някого, които не са заложени по рождение в него.

Казват, че човекът дължи щастието и уменията си на звездите (от големия свят). Аз казвам обаче, че щастието се дължи на уменията, а уменията идват от Духа на човека.

Доколкото човек живее в Духа си, дотолкова той е умел в дадено нещо и доколкото той е умел в същото това нещо, дотолкова той е щастлив.

Ние трябва да се доверяваме на нашите умения и да вярваме, че няма да ни бъдат отнети. Защото, там където нашата вяра я няма, там ги няма също и плодовете на нашия труд.

Ние трябва да разчитаме на нашите умения. И тъй като ние ги имаме от Бога, а не от хората или някой друг, затова можем да разчитаме на тях.

Магия, хиромантия, правене на заклинания и т.н. – това са все изкуства на Бога и ако ние не ги умеем, то е, защото в тази област не сме се пробудили и все още спим.

За философията, философите, Учителите и учениците

Мъдростта е майка на лечението. Ето защо човек трябва да я познава.

Онзи, който иска да бъде истински философ и да се предпази от фалшивите учения, трябва да придаде на своята философия такава основа, че тя да обхваща небето и земята в един микрокосмос – човека.

Много са смятали и са си въобразявали, че са жънели житото на философията. Тяхното „жито“ обаче било кухо зърно, една обвивка без съдържание, празна плява, трици, в които е нямало брашно…, защото прекалено ранната жътва не носи хляб у дома.

Философията е наука за природата. Любовта към преходното обаче опетнява душата на философа. Ето защо той не трябва да се задоволява с изучаване само на природната мъдрост, а да продължава да търси и проучва онова, което е вечно, а именно: Свръхестественото.

Безсмъртната Мъдрост има за задача да изучава и описва Вечните създания и сили, които нямат смърт в себе си.

Вечната Мъдрост е безкрайна и се извисява далеч над нашия разум, който не може да я проучва.

За основа на Безсмъртната Мъдрост е поставен Христос.

Философите в миналото следвали много отдадено природата и светлината на нейната Мъдрост. Те обаче не познавали крайъгълния камък, който е Христос и корените, от които човек става вечен, а това ги карало още повече да обичат смъртното.

Много философи в миналото сами си причинявали смъртта, само за да могат да почувстват Вечното в човека. Ако те обаче имаха основата, която имам аз и всеки Посветен, тогава тя би им отнела съня, би ги събудила и подтиквала да работят денонощно, също както водата движи воденичното колело без да спира.

Смъртното в нещата от природата създава във философа друга душа – низша душа.

Природната философия (мъдрост) не е нищо друго освен едно цялостно познаване на нещата, които дава отражението на дадено нещо в едно огледало. И така, както никой не може да познае себе си и същността си само от своя огледален образ, тъй като в него (огледалния образ) той е мъртъв, така и на човека, когато умре за любовта си към преходното, не му се отнема нищо от реално съществуващото, а само онова, което е външно, което представлява неговия огледален образ.

Всички земни тела носят със себе си една Божествена сила и добродетел, които са над онова, което те имат от елементите (вода, земя, въздух и огън). Това означава, че там, където има естествено тяло, има и Божествено качество; а онзи, който познава Божественото в тялото на елементите, е мъдрец, адепт.

И така, както в училище ученикът учи от своя учител, така също и във Философията адептът – човекът на Божествената Мъдрост – може да учи чрез Небесните Учители, като Посветени, Висши създания и т.н.

Адептът не може да изучава Мъдростта от непосветените, защото, умът не може да пише за нея.

Чрез мъдростта адептът знае за всички скрити неща, за всички тайни, за всички Аркани на природата... И ако ние искаме да учим и узнаем кое е Божественото, кое е Небесното в земните тела, тогава трябва да се учим от Мъдреца адепт.

В Бог е Вечната Мъдрост, която няма край и която е издигната и над най-висшия ни разум, който не може да я изучава.

Мъдрецът философ трябва да пали огъня на Любовта в хората.

Важно е ученикът да има Учител. Ученикът трябва да учи от своя Учител.

Учителят не може да прави чудеса. Той може само да събужда онова, което е било предварително заложено в ученика, и да го предупреждава.

Истинското обучаване не е само даване, то винаги е и получаване, затова с учениците си ти си един ученик. Ти събуждаш тях и те – теб също.

Възможно е учениците да станат толкова добри, че да избягат от пръчката на своя Учител и да постигат нещо по-възвишено в изкуството, Мъдростта, възпитанието и Любовта.

Превъзпитанието не е в образованието, защото образованието не създава човека, любовта го създава.

Истинските ти Учители не са фантазиите, а очите, жадни за опит.

Да преподаваш и нищо да не прилагаш, това е нещо малко. Докато да преподаваш и да прилагаш, това е нещо Велико и цялостно.

Ето защо един Учител, който само преподава, но не прилага онова, което преподава, е едно нищо, както е нищо и неговото учение; защото урокът и делото трябва да са едно.

Бог ни учи все повече и повече.

Който ни учи на Вечното, Той ни учи и на преходното – и това е Бог. И след като лекарят се обучава от Бога, защо тогава той не Го признае за свой Учител?

За вярата, църквата, християните, християнството, молитвата, блаженството и ангелите

Тъй като ти нямаш истинска вяра, упование в Бога, Божията помощ ще убягва от делата ти и ти ще губиш от това.

Онова, което е скрито за сетивата, се разкрива за очите на вярата и от силата на вярата възникват истинските дела.

Със силата на вярата, която действа във всички неща, могат да се „местят“ планини. Това означава, че истинската вяра води в истинската основа, в Бог, и тогава нищо не може да ви противостои.

Разликата между лекарите, които лекуват чрез чудеса и онези, които лекуват чрез лекарства, е във вярата. Вярата на уповаващия в Бога лекар, прави възможно „чудото“ да се случи.

Хората масово забравят, че никой не може да оздравее само чрез вяра, освен ако не се е разболял като е злоупотребил с нея.

Допълнения:

И това е така, защото вяра без Бог или без Любов е суеверие и дело на дявола.

Ако човек повярва на едно внушение, че е болен, дори и да е здрав, той ще се разболее.

Дръжте на закона и се придържайте към него колкото си искате, но знайте, че всичко това е само едно заблуждение. Ние трябва да живеем в Бога, в корените на вярата, да вървим по стъпките на Христос, но не външно, а вътрешно.

„Бъди такъв“, „направи това…, иначе няма да отидеш на Небето...“ – всичко това са заблуждения и те отклоняват от Пътя, водещ към блаженството.

Пътят, водещ към блаженство, не иска да бъде налаган, защото той е само във вярата, а тя не може да бъде наложена на никого насила.

Вярата не може да бъде наложена на никого насила.

Онова, което човекът върши от вярата си в Бога, то е плодът на едно добро дърво.

Тогава той не пие от извора на плътта, а само от Извора на вярата. Това събужда Духа в човека, но не и неговата плът, която я ядат червеите.

Да вярваме, това означава във всичко, което вършим, да търсим първо Бог и Неговото Царство.

Ако ние имаме истинска вяра и упование в Бога, тогава няма да се нуждаем от правила, закони, заповеди, нито от правà.

Ако обаче ние не уповаваме на Бога, тогава и постоянното съблюдаване на законите, няма да ни помогне.

Никой християнин не трябва да действа и да се бори срещу вярата, нито да я оспорва. Но ако все пак някой го направи, ние въпреки това сме все още силни благодарение на силата на нашата вяра.

Изповядването на християнството има за цел единствено Исус да бъде признат за Божий Син, за Христос, за Месия 27, за Емануил 28, за Обещания, за Светлината, за Пътя, Истината и Живота, за плътта и кръвта на нашия Божествен образ, за Онзи, Който ни прави блажени, за Изкупителя на греховете ни.

Изповядването на християнството ни разкрива, че Исус Христос е Онзи, Който е направил достатъчно за нашите грехове, че е Онзи, Който ни освобождава от тях, че ние имаме нашето убежище при Него, че когато сме при Него, сме в Милостта Божия и вървим чрез Него, и в Него, и с Него; а който прави това, той наистина познава Христос като такъв.

Един турчин, който жадува за справедливост, с нищо не е по-добър от един християнин, който жадува също за нея. Защото те и двамата са християни (вярващи), и двамата вярват в един Бог, защото, в действителност има само един-единствен Бог без втори.

На Посветения Бог е позволил да се допитва до демона, който е като един разбойник, за съвет, а също и да използва помощта му, за да извърши едно добро дело, без това да опетни с нещо неговото сърце.

Какво виждате, вие, очи, на каменния храм и на картините по него? Едно човешко творение.

Вместо това наблюдавайте сътвореното от Бога и Неговото дело, наблюдавайте природата!

Ако обаче искате истинско виждане, което да не е от сътворената природа, то тогава се вглеждайте в буквите на Божието Слово и ги внесете във вашите сърца.

Едва тогава ще видите също и Бог в храма, представляващ човешкото сърце, защото, човек вижда Бог само в храма.

За да сме истински храм обаче, Христос трябва да е заживял в нас.

Христос сам идва в нас чрез нашето послушание и Любовта ни към Бога.

Духът Божий не е заповядал да се строят каменни храмове.

Наистина Соломон е построил храм, но затова той е бил призован като един земен (обикновен) човек и храмът е трябвало да бъде земна наслада за очите.

Ние обаче, родените изново, имаме само духовно и Божествено виждане.

Църквата трябва да заживее в истинската Вяра, за да има своята опора.

Както в Истинската църква, т.е. вътрешната реалност, са истинските вярващите и техният Дух е подвластен на Светия Дух, така и онези, които нямат пълно упование в Бог, посещават каменната църква и са подвластни на дявола.

Светият Дух няма дом в каменната църква, защото тя не дарява вяра, нито я подслонява.

Църковните празници, поклонническите пътувания, времето за пост и т.н., са един танц, една блъсканица и едно състезаване, а това са все дела на дявола.

И както е казано: „Колкото по-близо до Рим, толкова по-лош християнин“.

Папистите 29, лутераните 30, цвинглианците 31, анабаптистите 32, хуситите 33 и т.н. – те не са във Вечната църква, а само в преходната (каменната).

Лутер няма да прогони папата, няма да го прогони и Цвингли, защото учението на нито един от тях не произлиза от Духа и следователно е дело на дявола, и в същността си те са едно и също нещо.

Папата също няма да прогони Лутер, нито Цвингли, нито анабаптистите; нито пък Цвингли ще прогони останалите, тях няма да ги прогонят и анабаптистите, защото дявол дявола не гони.

Ти, който си в Рим 34, и който също живееш в големи заблуждения, самият ти предизвикваш заблуждението на други, защото заблуждението на главата става причина частите също да се заблудят.

Ако ти гледаше със сериозност на службата си и вървеше по стъпките на нашия Спасител Исус Христос, тогава сам щеше да извадиш гредата от окото си.

Ако обаче не осъзнаеш слепотата си, тя ще бъде наказана.

Затова отвори очите си и остави Светия Дух да те просветли. Така ще можеш да излезеш от пътя на Сатаната и да влезеш в Апостолския път.

Истинското Спасение се състои в това Бог да ни изведе от властта на фалшивите проповедници, фалшивите християни, фалшивите апостоли, фалшивата религиозна власт и т.н., и да ни позволи да вървим осъзнато по стъпките на Христос.

Истинският човек (човекът, заживял в Духа си) има истинска вяра, а тя превъзхожда светлината на природата, както и силата, и властта на всички сътворени създания.

Никой човек, който се моли за преходни неща, не може да измоли своето блаженство.

Само Христос (Духа в нас) със своите молитви може да ни направи блажени, защото Той се моли само за онова, което ни приближава до Бога и в тази близост именно е нашето блаженство.

Христос е казал: „Вие сте светлината на света“ (Мат. 5:14) 35 и с това е имал предвид онези, които са заживели в Духа си.

Какво са тогава Аристотел, Платон и другите като тях? Нищо. Защото, техният труд не е бил плод на Духа, а цялата наука, било то философия, медицина, астрономия и т.н., трябва да произлиза от основата на вярата, което означава от Бог и Неговата Истина.

Човекът е повече отколкото природата. Той е не само природата, но и един ангел, защото носи Вечното в себе си.

Ангелът осъществява едно вътрешно, Божествено посредничество между нас и Бога.

Още нищо не е достигнало до нас, хората, от Бога, без посредник, какъвто е ангелът.

Ангелът е по-бърз от всяка наша мисъл и ние не можем да го отричаме.

Службата на ангела в нас се изпълнява от Духа ни и ние се нуждаем от него.

Ангелът в човека, това е човекът без смърт в себе си.

За греха, изповедта, покаянието и прошката

Човек трябва да изповядва греховете си единствено и само пред Бога – в Истинното си Сърце. Бог иска да чува от нас само Истината, а не лъжи.

Ако въпреки това изповядваме греховете си един на друг, ние не трябва да го правим с цел да получим съжаление, състрадание и прошка за тях.

В изповедта си пред другите човек трябва да говори единствено за блаженството, което е изпитал след като се е изповядал и покаял пред Бога.

Бог има властта на едни да прощава греховете чрез смърт, на други – чрез страдание.

Греховете не могат да бъдат изкупени с пари, с дела или наказания.

Прошката се дава по Милост Божия, след като човек се е покаял и страдал заради своите грехове.

Прошката е дар Божий, който човек получава по Негова Милост, а не за заслуги.

Не казвай: „Покаянието ще заличи греховете ми, а Божията Милост ще ги опрости“, защото ти не знаеш кога, продължавайки все така да живееш в своите страсти, ще бъдеш отнесен оттук (ще умреш).

Ако Бог прости греховете на някой от нас, тогава цялото Небесно войнство се радва като на намирането на една изгубила се овца и то повече отколкото на деветдесет и девет праведници.

На покаялия се грешник не трябва да се отказва милосърдие, така че да не се отчайва той и да не иска повече да греши.

За работата, властта, богатството и бедността

Никой не е освободен от задължението да работи, което означава, че никой не е създаден да бъде мързелив.

Благословен е човека, който работи и чието богатство е работата.

Потта плаща за потта, работата плаща за работата, докато за мързела никой не плаща. Без пот на челото, ти ще се изхранваш като крадец.

Изхранвай се със собствените си ръце като работиш усърдно, нещо което си унаследил от своя баща Адам и не мързелувай.

Съществуващата власт в света не е от Бога, не е от Божествения порядък в човека. Бог никога не е създавал монаси, попове, благородници, графове и т.н. Той също не е повелявал ние да живеем от лихви, наеми, пенсии, данъци, заеми и други подобни неща.

Ако мързелуващите монаси, попове, монахини, благородници, лекари, писатели и т.н., биха излезли също да работят, тогава работата щеше да бъде разпределена по равно, а нямаше да бъде „стоварена“ само върху един и за нас щеше да има една и съща храна.

Правилното братство се състои в това всички занаятчии да могат да се радват в еднаква степен на занаята си. Това означава работата да бъде така разпределена помежду им, че всички те да могат да работят, без значение дали ги търсят заради уменията им, или не.

В света съществува недоволство от недоволството, защото поданиците са като онези, имащи власт.

Допълнения:

Във всяко нещо, колкото и лошо и грозно да изглежда то, има нещо Божествено, има нещо красиво и задачата на човека е да го открие.

Ако ние виждаме само красивото, доброто в нас и в другите, и мислим само за него, с това ние го подхранваме и му даваме сила то да расте.

Докато злото е в нас и в другите, имаме право само да го забелязваме. Защото, ако ние му обръщаме внимание, ако мислим и се борим с него или се опитваме да го изкореним, с това ние само го увеличаваме.

Когато доброто се увеличава, това става за сметка на злото и следователно то (злото) намалява.

Лошата и добрата власт изпълняват подобни функции в човека. Лошата власт действа като горчивото лекарство в тялото на болния, докато добрата власт е като здравословната и приятна храна в тялото на здравия.

Богатите са задушени от своята алчна природа.

Човек трябва да се освободи от своето богатство и да стане свободен като един просяк, като една чиста девица.

Допълнения:

Човек трябва да се освободи от мисълта, че нещо му принадлежи в този свят и да осъзнае себе си като беден пред Бога. Богат е само Бог, защото всичко е негово.

Пред Бога и най-големият богаташ на земята е само един просяк.

В този смисъл „девица“ е онзи, чието съзнание не е опетнено от идеята, че нещо му принадлежи.

Онзи, когото Бог е дарил с дарби и богатства, трябва да бъде сам господар на себе си и да не принадлежи на никой друг освен на Бог.

За силата на въображението

Така както въображението може да разболява, така също и радостта може да оздравява.

Така както въображението може да създава образи на доброто, и на злото, така то може също да лекува и да разболява.

При танцовата мания слухът и зрението на болните се изострят до такава степен, че те започват да си фантазират и от много фантазиране загубват разсъдъка си. Изпълва ги голяма радост и те трябва да се смеят, да танцуват, да викат, да се радват, да пеят, да подскачат, да привличат вниманието на околните върху себе си чрез своите жестове и не могат да стоят повече на едно място.

Въображението и мисълта, насочени от някой друг към мен, може да бъде толкова силно и така целенасочено, че да ме убие.

Да приемем, че имам враг, който не е магьосник, но на когото душата и въображение са насочени срещу мен и то толкова силно, че аз да трябва да умра. Желанието на моя враг да ме убие няма да се осъществи, ако аз в себе си реша, да не нанасям вреда на никого, да не отговарям на злото със зло. В резултат на едно такова смекчаване, на проявяване на Божествена Любов, голямата ненавист, която врагът ми изпитва към мен, не може да постигне целта си.

За враговете, насилието и войната

Истински вярващите трябва да спазват Божия закон. Това означава, че заповедта на Христос да обичаме ближния като себе си, трябва да се изпълни.

Ето защо вие, които предприемате военни действия, с вашите приказки за справедливост, нарушавате Божиите заповеди, в които се казва да не убиваш, да не крадеш, да не пожелаваш чуждото.

Вие, които според вашето разбиране за справедливост, съветвате да бъдат нарушени едновременно трите Божии заповеди, а именно: да не се убива, да не се краде и да не се пожелава чуждото – очаквате Бог да отстъпи пред вашите искания?

Вие, които предприемате военни действия, сте взели ключа на Мъдростта (присвоили сте си правото да управлявате), която е на Бога, и следвате вашия път, но така вървите срещу Всевишния и затова не отивате при Него.

Допълнения:

Воденето на войни може да се дължи на кармата, която воюващите страни трябва да изплатят.

Но каквато и да е кармата, човек винаги трябва да се придържа към закона на Любовта.

Човекът на Любовта не търси правата си, защото е по-дълбок от тях. Той винаги прощава и отговаря на злото с добро и така го побеждава.

Нареждат ни да се справим с турците, да ги избием с наемни убийци. Това обаче не е нищо друго освен едно самонадеяно убиване.

Истината е, че човек трябва да се справи с врага на Христос, но не чрез убийства, а с поучение, защото Бог никога не е убивал в името на вярата.

Господ не гради Царство си в света с такива като Юлий Цезар, Александър Велики и т.н.

Господ иска от Своите ученици да проповядват Словото, а не да се бият на бойното поле.

Война има само при безбожните хора каквито са богатите (алчните) и имащите власт. Те денонощно мислят как надхитрят своя ближен, как да го надвият, така че да го отстранят заради онова, което той има.

Никой не може да бъде принуден насила да вярва, защото насилието не е от полза за никого.

Срещу нежеланието на човека да проучва Създателя и Неговата Мъдрост не трябва да се използва никаква власт, никаква сила, никакво насилие.

Наистина използването на сила с цел налагането на една-единствена вяра по цял свят, би накарало много хора да я приемат. Но тяхната вяра няма да е истинска, защото няма да бъде приета по свобода, по законите на Любовта, а чрез насилие.

В такъв случай за предпочитане е онзи, който остава в старата си вяра, отколкото онзи, който е придобил вярата си по насилствен начин.

Ние не трябва да прилагаме насилие един спрямо друг. Хората трябва да бъдат обръщани към Бога с евангелието, а не с вашите мечове.

Онзи, който се осмелява да разпространява вярата с меч, той е от дявола.

Онова, което Словото не иска да направи, ти не трябва да го получаваш с меча. Защото за онези, които живеят в Духа, да вярваш означава да не насилваш.

Защо Бог е допуснал властта? Заради насилието. Така че мечът на смъртта да бъде само в нейните ръце и в никой, стоящ под нея.

Когато всички хора заживеят в Духа, тогава целият свят ще бъде една държава и няма да има повече врагове, нито по вода, нито по суша, и всички народи и деца, които са в нея, ще бъдат благословени от Бог.