Ще работите за Великото в света, без да очаквате паметници да ви правят. Няма по-хубаво нещо от честния, от благородния, от милостивия човек. Те са живи паметници, на които всеки трябва да се кланя. (64/стр. 233)

Когато честността, справедливостта, милосърдието у човека са силно развити, и да попадне в лоши условия, в края на краищата той ще излезе от тях и ще заживее чист, добър живот. Ако тия центрове у човека не са развити, в каквото духовно общество и да влезе, той ще излезе от него и ще се поддаде на лош, развален живот. (61/стр. 30)

Казано е за човека, че трябва да възлюби Господа Бога своего. Казано е за Бога, че е възлюбил Истината у човека. Следователно Бог е Любов, а човек трябва да бъде истинолюбив и справедлив… Качеството на човека е справедливостта, а на Бога – Любовта. (61/стр. 267, 268)

Онзи, справедливият човек, знаеш какви красиви форми има. Погледнеш, виждаш нещо отмерено; погледнеш, имаш доверие в него… Той, като дойде, гледа все от него да замине, не от тебе. Този е справедливият човек. (96/стр. 441)

Новото Учение иска герои. И боси да сте, но да бъдете честни и справедливи. Предпочитам да ходя бос, отколкото да одера кожата на един вол; предпочитам да бъда гладен, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертва. (63/стр. 64)

В центъра на честността влизат няколко елемента: отношенията на честния човек като разумно същество спрямо всички окръжаващи са прями, в тях няма нищо изопачено; каквото обещае, изпълнява – той е точен, изпълнителен във всичко; пари назаем обикновено не взема, но ако се случи да вземе, обещае ли, че след три месеца ще ги върне, на определеното време ги връща. Яви ли се най-малката неточност, там честността липсва. Честният човек е изправен и точен и като слуга, и като ученик, и като цар. Той предприема такава работа, каквато може да свърши; не може ли да свърши една работа, не се заема с нея. (99/стр. 278)

Първото важно нещо за човека е да бъде справедлив. Имаш ли да даваш някому нещо, ще му го дадеш. Ама имал си всичко десет лева в джоба си – ще му ги дадеш. Щом дойде кредиторът да иска парите си, ще извадиш каквото имаш в джоба си и ще му го дадеш, а ти можеш и да погладуваш малко. Само по този начин ще опиташ своята сила, своето Достойнство като човек. (18/стр. 17)

Десет лева да сте взели назаем, трябва да ги върнете навреме. Точни трябва да бъдете в задълженията си. Ако не сте точни в малките си задължения, не можете да бъдете точни и в големите. Точността е едно от условията за съграждане на човешкия характер… За предпочитане е два-три дена да постите, но да изплатите задължението си, отколкото да сте нахранени, а неточен към малкото си задължение. Десет лева дълг, неизплатен навреме, спъва човека.

(98/стр. 14)

Мнозина искат по-скоро да заминат за другия свят, да се освободят от дълговете си. Обаче добрият, справедливият човек иска по-дълго време да живее на Земята, да изплати докрай дълговете си. Да изплати човек дълговете си, това е задачата на неговия живот. (73/стр. 270)

Бъдете свободни в своите действия, но във всичко бъдете честни, справедливи, добри и умни. Някой иска да стане търговец. Свободен е да стане търговец, но като такъв той трябва да бъде честен, умен, справедлив и добър. Друг иска да стане адвокат. Нека стане адвокат, но да бъде честен, добър, умен и справедлив. (77/стр. 217)

Аз не ви казвам да се измените, а да бъдете искрени спрямо себе си, да имате добрата воля. Търговецът да е търговец, но пак да е честен човек; лекарят да е лекар, но пак да е честен човек. (90/стр. 368)

Като ученици, от всички се изисква точност и работа. …Живите трябва да работят и да бъдат точни в задълженията си. (98/стр. 190)

Като ученици на Велика Школа, вие трябва да притежавате две ценни качества: работоспособност и точност. Работоспособността на човека има отношение към неговия морал. Колкото по-работлив е той, толкова е по-морален. Точността пък има отношение към задълженията на човека. (98/стр. 198)

Казвам: Най-първо бъдете честни към себе си! Елементите на честността са справедливостта и благородството. Значи, честността не може да съществува без тия елементи. За да бъде човек справедлив, непременно трябва да бъде интелигентен. Справедливостта без интелигентност не съществува – тя е основата на справедливостта. За да бъде човек интелигентен, трябва да бъде благороден, а за да бъде благороден, трябва да бъде честен – пак започва от началото. (99/стр. 274)

Та казвам: Честността и справедливостта влизат като елементи на интелигентността, а всички заедно влизат като елементи на благородството. Най-после честността, справедливостта, интелигентността и благородството влизат като елементи на душата и на духа на човека. (99/стр. 282)

Знаете ли какво значи интелигентен човек в пълния смисъл на думата? Интелигентният човек е чистосърдечен, искрен; той внушава пълно доверие и подем във всички хора, с които се среща.

(75/стр. 114)

Тогава, за да разберете живота, казвам: Вие трябва да бъдете честни за себе си, а не за другите – да се подигнете като човеци. Ако искате да имате прави отношения спрямо хората, бъдете справедливи спрямо всички същества. Бъдете интелигентни спрямо Природата, защото, ако не сте разумни да разбирате нейните закони, няма да можете да се качвате на нейните високи върхове, няма да можете да пребродвате нейните океани. Тъй че трябва да бъдете интелигентни спрямо Природата, да научите нейните закони – за да ви оценява Тя, а не хората, че сте интелигентен човек. И най-после бъдете благородни спрямо всички! (91/лек. 20: стр. 12, 13)

Тия четири правила ви са необходими: Честен към себе си! Справедлив към другите! Интелигентен спрямо Природата! Благороден към всички!

(91/лек. 20: стр. 13)

Спри се в себе си и си кажи: „Ще бъда честен, няма да опетня своето име!“. Дойдеш ли до отношенията си към другите, кажи: „Да бъда справедлив!“. Дойдеш ли до Природата, кажи: „Ще бъда интелигентен!“. От тази интелигентност зависи не само твоето развитие, но и развитието на цялото поколение след тебе. Дойдеш ли до всички души, кажи: „Ще бъда благороден!“. (91/лек. 20: стр. 13)

Старият, проявеният, мъдрият, умният човек става основа, за да се прояви Божественият, Разумният човек, който прилага и схваща разумните закони. Старият човек е човекът, който за своята честност може да пожертва всичко в света; човекът, който за справедливостта към другите е готов да пожертва всичко в света; човекът, който за интелигентността си към Природата е готов да пожертва всичко в света; човекът, който за благородството спрямо всички души е готов да пожертва всичко в света. Това е старият човек! (91/лек. 20: стр. 19)

Онези хора, онези християнски културни народи, които се мислят за много учени, някои от които имат по 2 – 3 диплома, …аз бих желал всички тия народи и хора да имат по четири диплома, а именно: да имат един диплом, че са свършили факултета на разумността; да имат един диплом, че са свършили факултета на честността, да знаят какво нещо е човешкото Достойнство; да имат трети диплом, че са свършили факултета на справедливостта, да знаят какво нещо е морален устой и какво нещо е морален остен; и най-после да са свършили последния факултет на университета, да знаят какво нещо е интелигентност. (92/лек. 8: стр. 3, 4)

Бог казва: „Моите поданици трябва да бъдат абсолютно честни! Моите поданици трябва да бъдат абсолютно чисти! Моите поданици трябва да бъдат хора на Абсолютната Любов, Моите поданици трябва да бъдат хора на Абсолютната Мъдрост, Моите поданици трябва да бъдат хора на Абсолютната Истина!“. (91/лек. 21: стр. 24)

Аз наричам набожен човек този, който никога в живота си не е казал лъжа; аз наричам набожен човек този, в ума на когото никога не е проникнала една изменчива мисъл и който е бил всякога чистосърдечен – не като някоя баба, но като човек с будно съзнание. Аз наричам набожен човек този, който никога не е изменил в съзнанието си на своите обещания; той е човекът, който, каквото е казал, изпълнил го е; той е човекът, който никога не е изменил на своите вътрешни убеждения. Само такъв човек аз мога да нарека истински набожен, истински религиозен. (92/лек. 26: стр. 14)

За да се приложи туй Учение, човек трябва да има всичката Чистота на своя ум. Той не трябва да бъде откровен, но трябва да бъде искрен и правдив в себе си. (91/лек. 1: стр. 9)

Който има Достойнство, той трябва да се отнася правилно с всички разумни същества. Какви трябва да бъдат отношенията между две разумни същества? Първото нещо, което се изисква в отношенията им, е искреността. Щом са искрени помежду си, отношенията им всякога ще бъдат правилни. (80/стр. 264)

…Каквото говори човек, то трябва да бъде съгласно с Истината. Каквото обещае, трябва да го направи. (64/стр. 223)

Честния човек ти не можеш да накараш да си вземе думата назад. Каквото обещание даде, ще го изпълни. (92/лек. 15: стр. 21)

Вие искате да знаете какво е състоянието на Сатурн или на Юпитер. Една отличителна черта на всички юпитерианци е, че те са хора с голямо Достойнство. Той има Достойнство, самоуважение в себе си. Човек, който, като каже, седи на думата. Един юпитерианец никога няма да те излъже, той е устойчив. Той може да има устои. (85/стр. 293)

…Той уважава себе си. Като говори, той претегля думите. Всяка дума трябва да има цена; мислите, желанията и постъпките му трябва да имат цена.

(117/стр. 31)

Всяка разумна дума има цената на златото. Кажеш ли една дума, или обещаеш нещо, трябва да го изпълниш. (44/стр. 34)

Като дойде до обещание, човек трябва да мисли какво обещава. Но обещае ли веднъж нещо, той трябва да го изпълни навреме. (98/стр. 16)

Една добра отличителна черта на англичанина е точността. Обещае ли нещо, той непременно ще го изпълни. Докато даде обещание, той много мисли, но даде ли веднъж обещание, нищо не може да го застави да не го изпълни. Той е изправен и изпълнителен към себе си. (98/стр. 16)

Вземете един човек, у когото моралът е слаб. Той казва например, че в еди-колко си часа ще дойде, но не издържа на думата си. Англичаните са точни. Англичанинът като даде дума, че в толкова и толкова часа ще даде представление или някакъв обяд, или някаква вечеря, той ще бъде точен на времето, ще издържи думата си. Българинът обаче няма понятие за време, той ще дойде най-малко половин или един час по-късно и после ще се извинява, ще казва: „Ще ме извините, гости ми дойдоха“. Англичанинът, когато иска да удържи на своята чест, и гости да му дойдат, ще им каже: „Ще ме извините, в толкова и толкова часа имам работа, ще изляза да си я свърша!“. (92/лек. 12: стр. 25)

Величието на човека е в изпълнение на обещанията си. Такъв човек ще намери пътя си постлан с рози. (74/стр. 36)

Изисква се доблест от наша страна да изпълним нашите задължения, които сме дали, като сме тръгнали от Небето. Знаете ли колко задължения имате? (90/стр. 369)

Вие казвате: „Той трябва да ме обича“. За какво трябва да те обича? Може да ви обича за вашето добро, може да ви обича за вашия светъл ум, може да ви обича за вашето благородно сърце, може да ви обича за вашата честност. (27/стр. 261, 262)

В един американски град живял един беден, но много честен и вярващ човек, който бил работник в една от тамошните големи фабрики. Той минавал между всички за много ексцентричен човек, защото имал обичай, като влезе в стаята си, да отвори прозорците и да се моли на Бога. Които го виждали, смеели се на неговата вяра и упование в Бога. По едно време във фабриката настанала голяма криза и господарят на фабриката уволнил много от своите работници, между които и този беден честен работник. Той обаче не се отчаял и не преставал да се моли на Бога. Един ден дохожда при него един от работниците в същата фабрика, уволнен като него, подхвърля пред краката му една умряла гарга и му казва: „Ето, вземи тази гарга. Господ, на Когото се молиш, ще ти помогне!“. Той искал по този начин да го подиграе. Бедният човек взима гаргата, но като я хваща случайно за гръкляна, усеща, че нещо твърдо има в устата . Отваря устата и издърпва оттам една скъпоценна огърлица. Като я вижда, разбира, че тази огърлица е на бившата му господарка на фабриката. Той измива огърлицата със сапун и вода и я занася на господаря си. Господарят, като видял честността на своя работник, отново го назначил на работа, като си казал: „Такъв честен човек не трябва да се изпуща“. Друг на негово място би задържал огърлицата за себе си. Кое беше по-добре да направи този работник – да продаде огърлицата и да задържи парите за себе си или да я предаде на господаря си? (54/стр. 174, 175)

Невидимият свят иска от нас да бъдем честни. Изкуството е при мъчнотиите да се издържа. Казвате: „При сегашните условия не може да се живее честен живот“. Не, ще живееш точно като англичанин! Ако ти при тези условия, в които се намираш, не можеш да покажеш доблест в характера си, не си честен човек… Това е характер – да се проявиш при един живот на ограничения, какъвто е сегашният. Ние трябва да се подигнем на тази височина – към Бога, към Любовта. (92/лек. 12: стр. 25, 26)

7. ДА БЪДЕШ ЧОВЕК НА
ВИСОКИЯ МОРАЛ

Най-първо човек трябва да съгради най-благородното, най-възвишеното в себе си; да съгради най-възвишени мисли и чувства в себе си, да стъпи на краката си, да стане морален човек. (92/лек. 19: стр. 34)

Като говоря за вярата, за правата мисъл и за морала… Аз правя сравнение между вярата, която се колебае, и онази, която устоява на всички мъчнотии и изпитания. Аз говоря за правата мисъл, която твори и съгражда нещата. Аз говоря за онзи морал, който извира от душата на човека, а не се налага от вън чрез закон. Външният морал е подложен на промени, а вътрешният е вечен, неизменен… Това е моралът, който се диктува от Любовта. (41/стр. 188)

…В живота ние трябва да бъдем твърди и решителни във всичките си постъпки, ако искаме да бъдем ученици на Христа… Трябва да имаме един морал Висок, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никоя сила в този свят. Той трябва да издържа всичко! (94/стр. 28)

Христовото Учение проповядва вътрешен Велик морал, който почива на Абсолютна Чистота.

(35/стр. 289, 290)

Божественият живот изисква от човека Висок морал, който произтича от ума, сърцето, душата и духа. Следователно Високият морал е вътрешно качество на човека. Той подразбира Абсолютна Чистота и Безкористие. Отношенията ви към Бога, към ближния ви и към самия себе си трябва да почиват на пълно Безкористие и Абсолютна Чистота.

(74/стр. 317)

Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек. Например правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза, или не, дали това е право, или криво за тебе. То само казва: „Това не е право“ – нищо повече. Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот. Човек трябва да бъде милосърден вън от условията независимо от това дали е беден, или не. Милосърдието казва: „Ти си длъжен да направиш това нещо“. Не че си длъжен, но то изисква, казва: „Ти трябва да го направиш“. И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение. Моралните чувства не приемат никакви извинения, докато личните чувства приемат извинения. (100/стр. 281)

Човек трябва да бъде точен пред себе си, да има вътрешен устойчив морал, а не външен. Ако не е точен пред себе си, пред своето Висше съзнание, човек ще изгуби вътрешната си сила и равновесие.

(98/стр. 15)

Божествено е, когато човек е доволен от себе си, че никога не е изневерил на своя морал, на своето вътрешно разбиране. Доволен ли е човек от себе си, всички хора ще бъдат доволни от него… (54/стр. 268)

И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека…, всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно Великите закони в Природата. Само тогава можем да бъдем силни. (100/стр. 284)

А целта е тази – всички да бъдете силни. Защото, ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън?

(100/стр. 284, 285)

Затова обръщам ви внимание на моралната страна: човек трябва да стане морално силен, духовно силен. Любовта трябва да бъде един от главните елементи в неговата душа. Любовта трябва да бъде силна, за да могат всички други елементи да се хармонират с нея. (100/стр. 293)

Моралът зависи от степента на човешкото развитие. В приложение на морала човек трябва да бъде точен и изпълнителен. (98/стр. 215, 216)

…Искате да добиете една морална черта – каквото и да стане, при каквито условия и да сте, вие трябва да я придобиете в себе си. Да кажем, дадете някому дума за нещо – трябва да устоите на тази дума. Аз не разбирам тия обикновено дадени думи, но подразбирам такава дадена дума, която има известна морална валидност в себе си. (100/стр. 311)

…Има постъпки в живота, при които човек не може да се измени. Такива постъпки наричаме морални. Постъпва ли морално, и да иска, човек не може да се измени. (98/стр. 202)

…Правата линия е неизменна. Вие можете да закачите на правата линия цялата Земя, без тя да се огъне… И тъй, правата линия не е нищо друго освен Божественото начало, което никога не се изменя… Стремете се към живота на правата линия, която носи в себе си истинския морал. (98/стр. 204, 205, 207)

Под думата морален живот ние разбираме онзи истински, положителен живот, в който Божественото начало взима връх над човешкото. (62/стр. 33)

И тъй, ще знаете, че постиженията се основават на законите на правата линия… Когато успявате, радвайте се, че сте в Правия Път. Когато губите, не търсете вината вън от себе си, но изправете линията, на която сте стъпили. (98/стр. 210)

Казвате: „За да не се карам с този човек, ще отстъпя“. На такъв човек, който отстъпва от Принципите си, кажи: „Приятелю, твоята постъпка в дадения случай не е права. Аз те моля като приятел, недей отстъпва!“. Пък ако желанието, което той има, е право и благородно, и десет души да му са в опозиция, кажете: „Не, аз съм с него, на неговата страна съм, ще го поддържам“. Подкрепете го в Доброто – това е добрият навик. Това подразбирали в средните векове да бъдеш рицар, кавалер. Да бъдеш рицар, значи да имаш морална доблест… По такъв начин ще се повдигнете в собствените си очи. (100/стр. 364)

Дотогава, докато ние вървим с краката на тия възвишени Добродетели и казваме, че живеем тъй, както светът е построен от Бога, ние сме стабилни и у нас има един морален устой, едни правилни схващания за живота. (92/лек. 11: стр. 20)

Ето какво се забелязва в лицето на моралния тип: дали той е сериозен, загрижен, или засмян, при всички условия на лицето му има известни черти, които не се менят. Основа има в лицето на такъв човек… В лицето на моралния тип има нещо устойчиво, около което всичко се групира. (100/стр. 301)

Моралните чувства придават устойчивост на човешкия характер. (51/стр. 186)

Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. (100/стр. 277)

Следователно ще помните, че моралните чувства определят характера на човека, т.е. човекът е човек по причина на своите морални чувства. Отнемете от него съвестта, милосърдието, вярата, надеждата, твърдостта и Любовта към Бога и вие ще го върнете с милиони години назад – той ще бъде по-долен и от най-долната маймуна в някои отношения. (100/стр. 278)

Развиването на моралните чувства е необходимо за всеки едного от вас… Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия дух. (100/стр. 283)

Само у човек, който има воля, може да има морален устой. (100/стр. 278)

По някой път човешкият ум е идеален, расте идеално нагоре като някоя топола, но ако остане сам, ветровете може да го пречупят. Тогава в него трябва да се създаде морален устой. (100/стр. 310)

Под морален устой разбирам основа, върху която, каквато буря и да дойде от света, да издържите.

(15/лек. 19: стр. 11)

…От всички се иска морал, който да издържа на мъчнотии, на всички бури и ветрове. (61/стр. 65)

Застани на една здрава основа и оттам започни. Моралът, Възвишеното в света си имат своя специфична основа. Не можеш да бъдеш морален, ако живееш само за себе си. Не си морален, ако живееш даже и за другите. Истински морален е този, който живее първо за Бога, за Цялото. (47/стр. 163)

…Възвишения свят… Влезете ли в този свят, вие ще разберете, че един морал, едно добро съществува в света. Това са моралът на Великата Любов и доброто, направено за Бога. Няма сила в света, която може да попречи на човека да направи това добро. Хората на новата епоха се познават именно по морала си и по доброто, което правят в Името на Бога. (98/стр. 21)

8. ДА ИЗЯВИШ БЛАГОРОДСТВОТО

Достойнството на човека седи в Благородството на неговата душа. Светли мисли, благородни чувства и постъпки определят човека като истински човек. (56/стр. 223)

Три неща трябва да има човекът, който е на физическото поле: най-напред той трябва да има здраво тяло. После – просветен ум и трето – една възвишена, благородна душа, в която се крие такава религия, която да обхваща цялото човечество без никаква разлика. (91/лек. 22: стр. 39)

Вие ще си кажете: „Човек трябва да бъде благороден“. Добре, но в какво седи Благородството? Нека напише някой от вас какво нещо е Благородството. …Много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, Любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешаване на всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т.н.

(100/стр. 278)

Благородното в човека е неговата Мъдрост. Благородното в човека е неговата интелигентност. Благородното в човека е неговата вярност. Благородното в човека са неговите добри постъпки, неговото добро сърце, а не едно да мислим, а друго да вършим. Не, вътрешните ни и външни отношения към кого и да е трябва да бъдат правилни, абсолютно чисти. (91/лек. 30: стр. 20)

Всеки човек, на когото умът е пълен със светли идеи, а сърцето – с възвишени и благородни чувства, той е благороден, разумен. (76/стр. 181)

Всякога в твоите най-благородни мисли ти ще видиш едно отражение на Бога. В твоите най-благородни чувства, в твоите най-благородни постъпки ти ще видиш едно отражение на Бога. (71/стр. 310)

…Човек трябва да започне с първия Велик основен закон – служене на Бога. Този закон ще внесе във всички хора най-благородни и възвишени мисли и чувства. (75/стр. 80, 81)

Добре е човек да се влияе от чувствата си, но затова той трябва да бъде благороден. Благородството ще го предпази от онзи наклон в живота, към който личните му чувства го тласкат. (35/стр. 180)

Благородството на човека се проявява, когато той има свободен избор да постъпва, както иска, а при това той разбира Волята Божия и постъпва според нея. (75/стр. 24)

…Благородството не е в знанието на човека, а е вътре в съзнанието. Когато ти съзнаеш, че си пратен от Бога да изпълниш Неговата Воля, когато ти си спомниш, че си благороден човек, ще разбереш своето произхождение. (90/стр. 215)

Невидимият свят всеки ден може да ни изпита… доколко можем да кажем: „Аз съм благороден човек“. Да, смисълът на живота е да сме благородни. (19/стр. 222)

…Ученикът… трябва да прояви всичкото Благородство на ума и на сърцето си и върху него да гради своето бъдещо щастие, своя бъдещ живот.

(74/стр. 55)

Някой казва, че известна постъпка е благородна. Благородството е свързано с Разумността. Думата благороден е съставена от думите благо и род. Значи, човек трябва да ражда благи, сладки неща, за да бъде благороден. (80/стр. 252)

Та всички трябва да се стремите да предизвикате проявление на Разумното във вас. Благородните обноски – това е най-хубавото и най-красивото, което вие можете да създадете в училището.

(100/стр. 358)

Аз искам в бъдеще да видя Благородство във вашето поведение, във вашата обхода. Благородство се изисква от всички ви: в лицето ви, в поведението ви, в обноските ви – навсякъде и във всичко да се чете Благородство. Който ви види, да каже: „Това са хора, които служат на един Висок идеал, това са хора с идеи!“. Всички можете да бъдете такива.

(100/стр. 366)

Благородният и в младините, и в старините си е все благороден. Ценният камък е всякога ценен.

(74/стр. 17)

Аз казвам, че благородният, великият, гениалният, светият човек никога не се оплаква. По това се отличава той. (19/стр. 285)

…Ние трябва да бъдем хора с будно съзнание, с възвишен и благороден характер и всякога да благодарим на Бога за всичко, което ни е дал в живота.

(18/стр. 158)

Невъзможно е да благодариш на човека, а на Господа да не благодариш. Благородството изисква първо да благодариш на Онзи, Който ти е дал живот, Който от векове и до днес се е грижил за тебе.

(58/стр. 144)

Тепърва човек има да се учи, да се моли, да говори на Баща си, че във всяка дума да има светлина, във всяка дума да има топлина, да има и сила вътре. Да носи нещо благородно… Само като си дигнеш очите към Бога, от тия очи да излиза светлина; като си отвориш устата, да потече благо, като че мед тече из устата ти навън. А пък като проточиш ръката си, да излезе сила. (32/стр. 86)

Истината се заключава в красивото, в благородното, във възвишеното. Истински благороден и възвишен човек е този, който живее в закона на жертвата. (18/стр. 163)

Външността на човека не е истинският човек. Как е облечен, каква служба заема, как говори, това още не е човекът. Търсете човека в Благородството, в мислите му и в жертвите, които прави не само за своето благо, но и за благото на своя ближен.

(9/стр. 230)

В малките работи бъдете възвишени и благородни. Дайте място на Духа, на възвишеното в себе си и ще видите, че благородното, възвишеното, което е вложено във вас първоначално още, ще почне да се развива. (64/стр. 154)

В доброволната жертва човек може да даде десет и нищо да не получи. Така жертват истински моралните хора. Те жертват, без да очакват нещо. Тези хора са бедни на физическия свят, а богати в духовния. (29/стр. 329, 330)

Необикновеният живот е за великите души, за силните души, за благородните души, които жертват всичко. Целият свят сега се нуждае от тия души.

(91/лек. 14: стр. 32)

Как трябва да постъпва благородният човек в живота? Представете си, че в дома на един благороден човек дохожда един странник, за когото се говори, че е паднал човек, че обществото мисли лошо за него. Трябва ли благородният човек да го приеме, или не? В първо време той ще се намери пред дилема да се поддаде на вътрешния глас в себе си, че и в този човек има Разумно, Божествено начало, заради което заслужава да бъде приет в дома му, или да се остави на течението на общественото мнение. След малка борба в него надделява Божественият глас и той приема странника в дома си с всичкото почитание и уважение. С тази постъпка в душата на странника трепва желание и силен стремеж да се изправи, да тръгне в пътя на Доброто. По този начин се създава разумна връзка между тия двама души. (29/стр. 218, 219)

…Човек… Нещо вътре в него му казва да помогне на една бедна вдовица, като посочва даже адреса . Тази вдовица се е молила на Бога да помогне по някакъв начин да се справи с материалното си положение. Едно от Разумните същества нашепва на този човек да се притече на помощ… С риск да остане без пара в джоба си, той трябва да слуша вътрешния си глас. (31/стр. 276, 277)

Благородните и добри постъпки действат благоприятно върху човешкия характер и самовъзпитание. (98/стр. 259)

Не е въпрос колко е страдал човек, но важно е какви са разбиранията и постъпките му. Човек трябва да бъде благороден във всяко отношение: в проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа си. (26/стр. 354)

Процесът за изправяне на една погрешка може да се съкрати чрез усилване на страданията… Та не се обезсърчавайте. Ако изтърпите страданията с онова Благородство, вие заличавате онова, лошото, в миналото. (67/стр. 169)

И в най-лошите моменти в живота си човек пак може да прояви някакво Божествено чувство… Дайте място на Божествените чувства в себе си…

(33/стр. 112)

Добрият човек дълбоко в своята душа трябва да бъде благороден. Той трябва да бъде като една дълбока река, че при всичките мъчнотии в живота си да не се размътва. Бреговете може да се размътват, но дълбочините да не се размътват. Каква благородна черта е, след като го обидят, след като му създадат най-големите мъчнотии, той си подигне очите към Бога и у него не се яви желание да отмъсти, а едно благородно желание в Името на Бога да покаже тази Любов. (19/стр. 39)

Велико нещо е да искаш прошка от онези, които си обиждал, но по-велико е да простиш на онези, които са те обиждали и причинявали пакости. Това е качество на великия човек. То не се постига изведнъж. Много трябва да работи човек върху себе си, за да го придобие. Направете опит да работите поне една година върху това качество, да видите какво ще постигнете. (97/стр. 29)

Само великите хора могат да любят враговете си. Те имат метод, по който проявяват Любов към враговете си… Защо трябва да любите враговете си? За да станете велики. Като люби враговете си, човек е подобен на Бога, Който изпраща слънцето, дъжда и вятъра за добрите и за лошите. Когато раздава благата, Бог има предвид всички същества, малки и големи, добри и лоши. Няма по-велико нещо за човека от това да люби враговете си и да е готов да прощава. (97/стр. 29)

Да приложим Доброто в живота си, както го е приложил един от героите на полския писател Сенкевич. Един голям полски велможа бил хванат от враговете си, които за отмъщение му извадили очите. След време враговете на велможата попаднали в негови ръце. Запитали го как ще отмъсти на врага си. Той отговорил: „Не искам да си послужа със закона: „Око за око, зъб за зъб“. Ще постъпя по Христовия закон: „Ако ти ударят една плесница, дай и другата страна“. Обърнал се към врага си с думите: „Иди си, братко. Бог да те благослови!“.

(81/стр. 198)

Аз намирам, че воля има само този човек, който, като го обидят, може да прости; воля има у този човек, на когото като отнемат всичкото богатство, той забравя стореното; воля има у този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа. А да заповядваш на едного и другиго, това не е воля… Ако схващате тъй въпроса, веднага в ума ви ще дойде едно просветление. (25/стр. 28)

Често хората се запитват кой е праведен и добър човек или кой е духовен. Който има благородно сърце и светъл ум, той е праведен и добър човек. Искате ли да знаете дали сте праведен, духовен човек, огледайте се в Божественото огледало и се запитайте… сърцето ви благо ли е, умът ви светъл ли е.

(9/стр. 78, 79)

Ум, който схваща своето отношение към Бога, ум, който е зает да приложи в живота възвишените мисли – това е благороден ум. (8/стр. 163)

Питам: Какъв живот е този, в който хората едни други се подозират? Син среща баща си с една млада мома и веднага го подозира. Дъщеря среща майка си с един млад момък и веднага я подозира. Сестра среща брата си с една млада красива мома и веднага го подозира. Благородството на човека седи в това, като види баща си, майка си, брата или сестра си с млади моми или момци, красиво да трепне сърцето му и да помисли най-хубавото, най-доброто за тях. (37/стр. 90)

Само Любовта е, която може да внесе благородни елементи в човешката душа. (8/стр. 82)

Любовта е нещо разумно, тя е една фина сила, тя е Благородство… (100/стр. 295)

Когато отворя кесията си пред един беден да му дам пари и той почне да ми благодари, аз не считам, че е благороден човек… Ако онзи беден, комуто дам пари, ми каже: „Господине, аз ти благодаря, но едно нещо искам от тебе, създай ми работа! Тежко ми е да получавам пари, без да работя. Аз трябва да работя!“ – този беден човек е благороден. (19/стр. 504)

Окултният ученик никога не трябва да подлага ръка да проси. Щом има нужда от нещо, той ще отиде при някой свой близък или познат и ще му каже: „Имаш ли някаква работа за мене?“. „Какво можеш да работиш?“ „Мога да копая, да чистя – с една дума, всичко мога да върша.“ „Добре, благодаря ти, че ще ми услужиш.“ Да изкарва човек прехраната си с труд, това е Благородство. (22/стр. 24)

Вие си вдигате някой път ръцете нагоре към Бога, но защо? Ако аз се моля, ще кажа: „Господи, аз искам да бъда благороден! (Учителя посочва показалеца.) Господи, да бъда справедлив! (Средният пръст.) Господи, да обичам хубавото! (Безименният пръст.) Да зная как да се обхождам с хората! (Малкият пръст.) Господи, да зная да имам правилно отношение към Тебе! (Палецът)“. И като събера двете ръце на едно място, ще кажа: „Господи, да ме благословиш!“. (27/стр. 223)

9. ДА ПРОЯВИШ БОЖЕСТВЕНОТО В СЕБЕ СИ

…Човек трябва да се издигне над условията, над времето, над хората и да прояви Божественото в себе си. (98/стр. 21)

Единственото реално нещо в човека е Божественото, което е вечно и неизменно. (97/стр. 18)

Формулата, която ви дадох: „Аз съм Доброто, аз съм Истината“, има отношение към Божественото в човека, към Разумното, Великото начало в него, което е произлязло от Бога. Тъй щото кажете ли „аз“, разбирайте Божественото в себе си. (98/стр. 165)

…Вие трябва да устремите всички ваши сили към една цел – да развивате Божественото в себе си и да му дадете предимство над човешкото. (100/стр. 123)

Вярвай в Божественото в тебе, при което ти имаш свободата и волята, при което свободата и волята ти действат. (101/стр. 125)

Вярвайте в Божественото в себе си, вярвайте в Божественото във всички хора! Не се стремете да станете велики хора, но дайте път на Божественото в себе си. То ще ви направи велики. Божествените мисли правят хората велики. (97/стр. 18)

Ако дадете път на една Божествена мисъл в ума си и на едно Божествено чувство в сърцето си, вие туряте основа на своето величие. (97/стр. 28)

…Истински човек е онзи, който разбира и цени Божественото в себе си и в ближните си. Като разбира проявите на Божественото начало, човек разбира смисъла на живота… (86/стр. 12)

Велик човек е онзи, който при всички условия на живота дава първо място на Божественото в себе си. (72/стр. 206)

…Ти искаш да бъдеш знатен, да те обичат и ценят хората. Това е Божествено желание. Обаче, за да те обичат и ценят, ти трябва да дадеш път на Божественото начало в себе си. (58/стр. 62, 63)

За да обърне внимание на хората, човек трябва да даде път на Божественото в себе си. Казано е в Писанието: „Бог е възлюбил Истината в човека“. Истината е Божественото начало в човека… Истината прави човека мощен и велик. (73/стр. 284)

Като давате свобода на Божественото, вие сами се повдигате и усилвате духа си. (97/стр. 16)

За да се справи с ограниченията и противоречията в живота, човек трябва да има съзнание за Божественото начало в себе си. (98/стр. 165)

…Хората… не съзнават, че мощното у тях е Божественото, че тяхната сила е в зависимост от Божественото начало. Те са толкова по-силни, колкото повече са дали ход на Божественото в себе си.

(61/стр. 76, 77)

Същественото за всички хора е да бъдат носители на Божественото. Само тогава те могат да бъдат силни, разумни и добри. Бъде ли човек силен, разумен и добър, той ще бъде в състояние да постигне копнежите на своята душа. (89/стр. 79)

…Ние ще се спрем върху онова, благото, възвишеното у нас. И някога, когато ние проявяваме някоя доблест, някое възвишено и благородно качество, това е Божественото в нас. (92/лек. 10: стр. 4)

В Божественото – това са гениалните хора, онези, които са станали гении в света. Гении са, които са развили в себе си Божественото. Те са били верни на онези черти, които са дадени от Бога. Тях са развили. (3/стр. 637, 638)

…Да дойде човек до Божественото начало в себе си. За да дойде до това начало, от него се иска не само да вярва в Първата Причина, но да има готовност в себе си всеки момент да върши нещо заради Нея. (51/стр. 191)

Когато в нас се яви това, великото, хубавото желание да служим на Бога от Любов и без страх – това е Божественото. Когато ние почнем да служим на Бога разумно, разумно да изпълняваме Божия Закон, това говори, че в нас е събудено вече Божественото. (91/лек. 27: стр. 21)

Да любиш, това значи да дадеш възможност на Божественото в себе си да се прояви. (56/стр. 250)

Важно е да разбираш Божественото начало в себе си, а не да желаеш да бъдеш по-добър от другите. (60/стр. 43)

…При каквито положения и да се намира, човек трябва да разчита на Божественото в себе си.

(56/стр. 222)

…Божественото в мене, …това е, което ме убеждава във Великата Правда на света, за която аз няма да се кълна, а с живота си ще изнеса; това е, което ще ме увери, че аз съм гражданин на Великото Божие Царство. (91/лек. 22: стр. 21)

10. ДА РАЗВИЕШ СВОЯТА
РАЗУМНА ВОЛЯ

Ученикът на Бялото Братство… трябва да бъде доблестен и благороден и да има една воля възвишена, неумолима, постоянна, тъй както е постоянна Волята на Бога. (106/стр. 167)

За да прекарате един разумен живот на Земята, за да бъдете по възможност щастливи, трябва да имате силна воля. Силна воля пък е Разумната воля. (99/стр. 178)

…Волята на човека трябва да бъде не само силна, но и Разумна, а това зависи от неговите хармонични мисли и чувства. (98/стр. 321)

В окултната наука се изискват от учениците няколко условия, сили. Най-първо той трябва да има не само силна воля, но и благородна, устойчива и Разумна воля. (99/стр. 178)

…Вие трябва да се стремите да разширявате съзнанието си и чрез него да калите волята си – да бъде силна, устойчива и Разумна. Имате ли такава воля, вие ще я прилагате за изправяне на своите минали погрешки. (99/стр. 178)

Дълго време трябва човек да се упражнява, да работи върху себе си, да развие своята Разумна и съзнателна воля. (98/стр. 271)

В какво се заключава силата на човека? В неговата Разумна воля. Колкото по-силна и Разумна е волята на човека, толкова по-силен е той. (97/стр. 164)

Силната воля се подчертава в непреклонните Принципи, които човек крие в душата си.

(99/стр. 282)

Събуди ли се във вас Божественото, вие ще имате вече друго разположение към нещата и живота. Вашата воля ще бъде мощна, силна, тя ще има един нов елемент в себе си, т.е. ще има един толкова силен подтик нагоре, че при каквито условия и да се намери, нейната сила няма да се измени, няма да отпадне. (100/стр. 64)

Няма сила в света, по-силна от човешката воля. Вас са ви казали, че човек при известни условия е слаб. Не, по-голяма сила от човешката воля няма – аз разбирам разумно употребената воля. (100/стр. 346)

Разумната воля изявява правата мисъл и правото чувство на човека. Разумността и волята вървят заедно. Най-високата проява на ума е Разумността, а на сърцето – волята. (98/стр. 123)

…Волята представя разумно сцепление между частиците на онази материя, с която съзнанието работи. Една от помощните сили на съзнанието е волята. Като упражнява волята си, човек може да постигне всички свои желания… Искате ли да развивате волята си, започнете от най-малките величини. (98/стр. 191, 192)

И тъй, не е важно човек да има чрезмерни постижения. Важно е да има прави мисли и чувства, чрез които да се прояви неговата Разумна воля. Значи, Разумната воля подразбира права мисъл и право чувство. При това положение само мисълта може да се реализира, да даде плод. (98/стр. 186)

Божествената наука е достъпна само за онези, които разчитат на своя Светъл ум, на своето Добро сърце и на Разумната си воля. (47/стр. 51)

Великото в Природата е достъпно само за Светлите умове… Благородното в света е достъпно само за хора, които имат сърце. Възвишеният живот е достъпен само за хора, които имат Свещена воля – аз я наричам Божествена воля. (91/лек. 14: стр. 3, 4)

Едно от отличителните качества на волята в Божествения свят е нейното Благородство. Волята трябва да бъде благородна, да има благороден импулс, благороден подтик. (70/стр. 26)

Помни, че имаш ум, който мисли право, сърце, пълно с добродетели, и воля, която преодолява всички мъчнотии. Носи тези мисли в себе си, докато оживеят. Това изисква Божественото в човека.

(47/стр. 50)

Питате: „Защо идват мъчнотиите?“. Мъчнотиите са необходими, за да се кали, да се усили човешката воля. Как ще се усили волята на човека? С постоянство. (37/стр. 60)

Като четете Стария Завет, ще видите каква е била школата на пророците: всички пророци, които са били определени да повдигнат някого, всякога са бивали поставяни на големи страдания и изпитания, т.нар. вътрешни изпитания, за да се приготвят за живота, да разбират законите на Природата и да изпълняват Волята Божия. Положението им не е било много розово, но те са били хора със силна воля. (100/стр. 376)

Всяко препятствие на пътя е едно велико условие, за да се прояви характерът ви и да се усили волята ви. Във всичките мъчнотии аз искам да видя колко воля имате. Диамантена воля се иска от вас!

(42/стр. 138)

Аз искам вашият бъдещ живот да бъде съграден не на гранит, а на една Диамантена воля, която да не се разклаща от никакъв вятър, от никакви бури, и да имате една основна идея в себе си, да вървите в Божествения Път без никакво спиране. (100/стр. 127)

11. ДА ПРИДОБИЕШ ДУХОВНА СИЛА

Силен трябва да бъде човек в умствено отношение, силен трябва да бъде и в морално отношение, силен трябва да бъде и във физическо отношение! Във всичко това трябва да има едно вътрешно съчетание, но на първо място умът на човека трябва да бъде силен и благороден. (92/лек. 30: стр. 20)

Според мене силен, благороден човек е този, на когото мислите, чувствата и постъпките са прави. На такъв човек може да се разчита, от него излиза Доброто. (93/стр. 321)

Слабите хора създадоха злото и противоречията в света. Силните хора – хората на Безсмъртието – създадоха Доброто… Когато в сърцето на човека се явяват положителни, красиви, мощни чувства, той е силен човек, той ражда Доброто в себе си.

(56/стр. 274)

Силата на човека зависи от Божествените Добродетели, които насажда в себе си. Силата на човека зависи от Божествената мисъл, която човек възприема в себе си. Възприемайте Божествените мисли и им давайте подобаваща цена. И всеки ден посаждайте по една Божествена Добродетел в себе си. (101/стр. 231)

Та основната мисъл: Дръжте се за Божествения порядък и го изявявайте в себе си… Силата на човека седи в Божествения порядък на нещата.

(101/стр. 135)

Значи, силата на човека се крие в Божественото начало. (62/стр. 7)

Когато дойде Божественото, ще почувстваш един свещен трепет. Тогава умът е силен, сърцето ти е силно, тялото ти е силно и всичко, каквото започнеш, върви. Гениалност ще има. (117/стр. 231, 232)

…Трябва да се стремим да бъдем силни, (но) не да придаваш силата си на ония материални работи, които държиш отвън, но силата е вътре в твоя ум, в твоето сърце. (117/стр. 52)

Искам отвътре да бъдете силни. Казвам: Който обича, е силен. Който знае, е силен. Който е свободен, той е силен. (83/стр. 357)

Физически силен е едно нещо, духовно силен е друго. Първият носи бомби, пушки и всеки момент може да убие човека. Вторият не носи никакво оръжие, но дето влезе, помага, повдига хората. Вътрешната, Духовната сила определя Достойнството на човека. (63/стр. 137)

Силата на човека се крие в Истината, на която той служи. Доколкото човек служи на Истината, дотолкова той е силен. (66/лек. 2: стр. 15)

Когато Истината внесе своите проекции в човешката душа, човек става силен като Христа, може да жертва живота си за другите, за цялото човечество. (91/лек. 15: стр. 14)

Кой човек е силен? Силен е най-умният, най-добрият човек. Силата е резултат на ума и на сърцето, т.е. на светлия ум и на доброто сърце. (81/стр. 58, 59)

Под думата доброта какво се разбира? Когато един човек има доброта в себе си, той е силен човек, нищо не може да го разклати. Има здрава основа.

(117/стр. 85)

Човек трябва да дойде до положение да не се прекъсва съзнанието му и да седи над мъчнотиите в живота. Който е постигнал това, той е силен човек. (53/стр. 197)

Страданията и съмненията във вас, като ученици, ще се усилят много, но вие трябва да бъдете силни, да издържите. Учениците на Окултната Школа трябва да бъдат силни! В Окултната Школа не могат да влязат слаби ученици, слабите остават вън. (100/стр. 11)

…Когато бъдете доста силни, когато придобиете нужното самообладание, вие ще бъдете в състояние да се занимавате и със съвременната, и с окултната наука. Ако не станете силни, богатството, което придобиете от тази наука, няма да ви ползва лично вас, а ще ви причини по-големи страдания.

(100/стр. 254)

Силния, идеалния, гениалния човек нищо не може да го сломи! Каквото и да му казват някои, той казва: „Мене от нищо не ме е страх. Няма сила в света, която може да ме смаже. Може да ме смелите, може да ме турите и прекарате 100 пъти през воденицата, нищо не може да ме накара да мисля другояче; аз ще мисля тъй, както аз зная!“. Тъй казват гениалните хора. А сегашните хора, щом ги бутнеш…, казват: „Аз ще се откажа“. Такива хора ние ще ги оставим настрана. (19/стр. 301)

Силният човек казва: „И да умра, пак ще живея; и да осиромашея, пак богат ще стана; и знанието си да изгубя, пак ще го придобия“. Той не се страхува от нищо. Той знае, че във всички противоречия се крие възможност за придобиване на нещо.

(31/стр. 284)

Искам да бъдете мощни, силни в Любовта си! Искам да бъдете мощни, силни във Вярата си, в Надеждата си! Искам да бъдете мощни, силни в мислите си… (92/лек. 12: стр. 28)

Онзи, който иска да се домогне до Любовта, той преди всичко трябва да е силен. Любовта няма нищо общо със слабите хора. (100/стр. 74)

Силен човек може да бъде само тогава, когато Доброто царува в него. Силен човек може да бъде само тогава, когато Любовта царува в него. Силен човек е онзи, когато Истината царува. (101/стр. 411)

Законът е такъв: в даден случай човек има толкова условия да каже Истината, колкото и да я откаже; в даден случай човек може да направи и Добро, и зло – това са възможности. Следователно в това да се избере възможността на Доброто и възможността на Истината, седи силата на човека… Ако подчиниш лъжата на Истината, ти си мощен човек; ако подчиниш злото на Доброто, ти си мощен човек; ако подчиниш неправдата на Правдата, ти си мощен човек; ако подчиниш глупостта на Мъдростта, ти си мощен човек; ако подчиниш омразата на Любовта, ти си мощен човек. (100/стр. 365)

Онзи, който има Великата Божествена Любов в себе си, той е най-силният и най-разумният.

(91/лек. 13: стр. 20)

Сега аз ще говоря само на онези, които са избрани. Ще запитате: „Кои са избрани хора?“. Избран човек е онзи, който е силен; избран човек е онзи, който е разумен; избран човек е онзи, който е добър. (89/стр. 4)

Казвате: „Кой човек е съвършен?“. Според мен съвършен човек е силният, разумният, добрият. „Кой е силен човек?“ Силен човек е този, у когото няма насилие. „Кой е разумен човек?“ Разумен човек е този, у когото няма глупост, у когото няма лъжа. „Кой е добър човек?“ Добър човек е този, у когото няма зло. (89/стр. 21, 22)

Човек може да бъде добър, разумен и силен, когато е едно с Бога… Който постъпва като Бога, той ще бъде добър, разумен, силен и здрав; в дома му няма да има нещастия и несрети, а пътят му ще бъде всякога отворен. (89/стр. 33, 34)

Да бъде човек добър, това значи да се движи по плоскостта, без да я огъва. Да бъде силен, това значи да изправя огънатата плоскост на своя живот. Силен човек е онзи, който е придобил Истината. Като има вътрешна сила, човек може да изправи всички навици от миналото и да тръгне по неогъната плоскост. (98/стр. 115)

Животът на всеки човек е редица от изпити, които той трябва добре да издържа. За това се изисква вътрешна сила, смелост и самообладание.

(65/стр. 149)

Силният човек има… сила, която не отпада. Когато човек не отпада духом, това подразбира неговата сила. (101/стр. 595)

…Всеки от вас трябва да бъде силен, да има един морален гръбнак, за да не попадне в слабост и да не се подхлъзне, да не се върне назад. (100/стр. 120)

Да уповава човек на себе си, аз разбирам да уповава на онова, Великото, Божественото, което е вложено в неговия ум, сърце и воля. Щом уповавате на Божественото, каквато голяма мъчнотия или каквото крушение и да ви дойде, вие ще бъдете силни да кажете: „Онзи Велик закон, който направлява света, той ще ме избави, ще ме изведе на спасителния бряг“. (100/стр. 215)

…Нито един от вас не трябва да губи вярата си в Бога. Само така вие ще чувствате сила вътре в себе си, че сте по-горе от всяка мъчнотия. (100/стр. 346)

Всеки човек, който има правилно понятие за Бога, той има възвишена душа и мощен дух; той има знание, сила и Любов. (66/лек. 6: стр. 18)

Силен човек е онзи, който е свързан с Първата Причина на нещата. (98/стр. 212)

Ако говорим за ученика на Божественото училище, задачата му е да стане силен човек, да се справя лесно с мъчнотиите и изпитанията си. Казано е, че силата на човека се познава във време на мъчнотии и изпитания. (62/стр. 7)

Силен човек е всеки, който може във всеки случай да се справи с всичките мъчнотии. Това във физическо отношение е вярно, в духовно и в умствено отношение също. Ако във физическо отношение се справяш с мъчнотиите, силен си. Ако в духовно отношение страдаш, имаш несгоди и се справяш, силен си. Ако в умствено отношение разрешаваш всичките мъчнотии, силен си. Тази мисъл трябва да залегне в ума ви. (96/стр. 320, 321)

…Силата на човека седи в неговия дух. (54/стр. 62)

Силата на човешкия дух седи в изкуството на човека да се справя със страданията и мъчнотиите си. Ударите, страданията, мъчнотиите неизбежно ще дойдат, но човек трябва да знае как да се справя с тях. (86/стр. 133)

Онзи, който може да се нарече човек в пълния смисъл на думата, който е дошъл на Земята, трябва да има един мощен дух. Аз наричам герой онзи човек, който, като носи страданията си в света, и да го ударят, пак да се подигне и като се подигне, пак да пее. Това е човек с мощен дух. (92/лек. 14: стр. 17)

За мен силните хора са в страданията.

(117/стр. 226)

Аз наричам силен човек онзи, който, като дойдат страданията, казва: „Тия страдания са намясто; още, още страдания искам. Тия са малко“… Да няма отчаяние, но понасяне на страданията!

(15/лек. 18: стр. 26)

Онова, което страда, то е силното в света. Онова, което не страда, то е слабото. Дотогава, докато ние страдаме, ние сме силни. Дотогава, докато ние мислим, ние сме силни. Дотогава, докато ние работим, ние сме силни. (83/стр. 354)

…Всеки човек трябва да прави опити да преодолява малките спънки, а да разрешава големите задачи. Така той ще се кали и ще стане силен да носи изпитанията, които му се дават. (53/стр. 120)

Любовта е Великото в света, което прави човека силен, мощен, благороден. (54/стр. 123)

Силата на човека седи в Любовта, която той може да опита и да приложи в ума, в душата и в духа си. В ума си той ще приложи Любовта като знание, в душата си – като чувство, а в духа си – като сила. С тази трояко проявена Любов човек ще може да се освободи от всички мъчнотии в живота си. (50/стр. 58)

Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъл има онзи, който след десетгодишно боледуване не се разколебае в живота. (31/стр. 236)

Човекът на Любовта е доволен от всичко… Дали е богат или сиромах, учен или прост, той е доволен от положението си… И тъй, силата на човека е в Любовта. За да бъде силен, човек трябва да е доволен външно и вътрешно. (28/стр. 58)

Добър е само онзи човек, който може да носи и радостите, и страданията, който може да носи злобата и любовта на хората, който може да носи вярата и безверието на хората. Той е силен човек. Силният човек се отличава по това. Ако един човек може да носи и безверието, и вярата, и омразата, и любовта на хората, той е силен човек. (2/стр. 491)

За да прощаваш, изисква се силен човек. Да прости, това може да направи само силният човек, човекът с воля… (19/стр. 362, 363)

12. ДА ВЛЕЗЕШ В ЗАКОНА НА
СВОБОДАТА

Ти си роден да бъдеш Син Божи, ти си роден да бъдеш човек свободен… (94/стр. 215)

Този, в когото Бог прониква, …ще започне неговата Свобода. Той е силен човек. (83/стр. 357, 358)

Само в Бога е Свободата. Щом е Бог вътре в тебе, ти си свободен. С Бога сте свободни, без Бога не сте свободни. (83/стр. 357)

Който разбира Божиите пътища и ги следва, той е едно с Бога – никой не може да го ограничи. Бог е всякога свободен. (50/стр. 12)

…Всеки трябва да има връзка с Великото, ако иска да бъде свободен. (51/стр. 15)

Истината трябва да бъде главната цел в живота на човека, към нея той трябва да се стреми. Намерите ли този Принцип в себе си, вие ще бъдете свободни. (100/стр. 317)

Казвате: „Кажи ми Истината“. Истината не може да се казва никому! Истината е Свободата. Щом влезеш в нея, ти си свободен. От всичко си свободен. Това е Истината. (101/стр. 213)

Значи, за да бъде свободен, човек трябва да е придобил Истината… (51/стр. 3)

Истината е мярка за Свободата. Човек не може да бъде свободен, докато не е намерил мярката на Истината в себе си. Свободата е вътрешна, а не външна проява. (50/стр. 10)

Само свободният човек носи Истината в себе си, само свободният човек познава Бога. Тази е скритата мисъл в стиха: „Истината ще ви направи свободни“. За човека на Истината всичко е възможно. (89/стр. 111)

В какво седи великата цел на човешкия живот? Да бъде свободен човек и да служи на Любовта, това е великата цел на човешкия живот. Всички хора говорят за Свобода, но не са свободни. Свободен е само онзи, който каквото каже, става. (31/стр. 300)

…Само онзи човек е абсолютно свободен, който живее в закона на Любовта. (54/стр. 241)

Любовта, която разрешава всички противоречия вътре в самия тебе, то е Божествената Любов. Няма по-хубаво нещо от това! Човек тогаз е вече свободен! (101/стр. 17)

Да се облечем в Христа, да се облечем в Любовта! …Когато тази сила на Любовта, която е във вашето тяло, обгръща всяка една ваша мисъл, всяко едно ваше чувство и действие, (когато) тази Божествена дреха проникне така във вас, във вашите клетчици, тогава Ангелът ще каже: „Ела след мене!“. Т.е. ти си човек, достоен за Свобода… (94/стр. 214)

В който момент човек почувства най-малката Любов в себе си, всички връзки, които до това време са го ограничавали, се разкъсват и животът му започва да се подобрява. Щом е така, всеки ден увеличавайте Любовта си да можете да късате връзките, които ви ограничават. (51/стр. 130)

Ако Любовта, Вярата, Надеждата и Правдата се съединят в едно, те ще освободят човека от всички ограничения. Свободният човек е Божественият човек. (95/стр. 23)

…Истински вярващ ще бъде този, който включва в себе си три неща: изобилие на Вечен Живот; изобилие на Светлина, която никога не загасва; изобилие на Абсолютна Свобода, в която човек може да мисли, да чувства и да действа по Божествените начала без никакво ограничение. (95/стр. 24)

Човек в какво е свободен? Абсолютна Свобода човек има само в три неща. Свободен е в Любовта, свободен е в Божията Мъдрост, свободен е в Божията Истина. Там е Абсолютната Свобода дадена. Никой не може да те застави да изкривиш и да кажеш нещо, което не е. Никой не може да те застави да мислиш туй, което не е, или да обичаш туй, което не е. (101/стр. 611)

Да иска човек Абсолютна Свобода, Абсолютна независимост, подразбира той да бъде абсолютно мъдър и силен. Свобода без Абсолютна Мъдрост и Сила е невъзможно нещо. (99/стр. 411)

Чрез знанието човек се свързва с Мъдростта. Щом се свърже с Мъдростта, човек е в състояние вече да разкъса връзките, булото на илюзиите, които го правят роб. (51/стр. 8)

…Кажете си: „Като човек, аз трябва да се повдигна. Аз трябва да се освободя от вътрешното робство, да се повдигна и застана в положението на Истински човек“. (98/стр. 127)

Човек сам е направил затвор, сам ще го разруши. Той сам може да се освободи от недъзите, сам може да отвори вратата на затвора и да си каже: „Излез на Свобода и живей по нов начин!“.

(98/стр. 117)

Кога е свободна птицата? Когато хвърчи. Рибата? Когато плава. Човек? Когато мисли право. Няма по-красиво нещо от правата мисъл. Това значи да бъде човек свободен. (38/стр. 14)

Вярата в правата мисъл е законът на освобождението. (101/стр. 298)

Докато умът на човека работи, той е свободен; дойдат ли желанията у човека, той става роб на тия свои желания… Човек може да бъде свободен само при една чиста, права мисъл. (99/стр. 386)

Естественият закон, при който човек може да добие Свободата си, е законът на правата, на чистата мисъл. (99/стр. 386)

Ти в своя ум трябва да бъдеш свободен, та при каквито условия и да живееш, да можеш да се справяш с мъчнотиите на този живот. (94/стр. 216)

Никой не може да ограничи Свободата. Никой не може да я засегне. С други думи казано: ако в живота си човек не употребява насилие, ако в сърцето си не употребява лъжа и ако в ума си не внася зло, той е свободен, никой не може да го ограничи.

(89/стр. 37)

Свободата се придобива чрез намиране на Божественото начало. Щом намери Божественото начало в себе си, човек става свободен. (51/стр. 157)

В човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа има Свещени неща, които трябва правилно да се изяснят, за да порасне човек в себе си. Така само човек може да придобие Свободата си, да стане свободен, да не греши. (51/стр. 9)

…Всеки човек, който е съзнал, че неговият дух е свободен, е прав в своите разсъждения. Всеки човек, който е съзнал, че неговата душа е свободна, е прав в своите разбирания. Такъв човек може да има вечна радост и вечно веселие в себе си. (66/лек. 7: стр. 16)

…Свободен е оня, който знае как да се обхожда с душата си; силен е оня, който знае как да се обхожда със своя дух; умен е оня, който знае как да се обхожда със своя ум; добър е оня, който знае как да се обхожда със своето сърце. (55/стр. 275)

…Под Нов човек разбирам онзи, който има само една връзка – с Първичната Причина. Тази връзка е направена още от създаването му. Следователно, когато човек се освободи от съдбата, или от кармата си, според както индусите я наричат, отново ще се възстанови връзката му с Бога, която съществува от памтивека, и човек ще бъде напълно свободен.

(54/стр. 14)

Който е свързан с Първата Причина, той е човек на Истината… Човекът на Истината е свободен. Той владее науката за езика. Тази наука е свързана с Чистотата. (31/стр. 305)

Не мислете, че Свободата сега се придобива. Тя съществува като качество, като атрибут, като проява на Истината. Всеки човек, който обича Истината, той непременно ще бъде свободен. (66/лек. 7: стр. 16)

Значи, всички трябва да имаме тази вътрешна ценност. Туй, което прави човека благороден, то е Любовта му към Истината. Такъв човек ще бъде свободен във всеки един свой акт. (91/лек. 18: стр. 26)

Как може човек да придобие Свободата си? Който иска да придобие Свободата си, той трябва да следва Истината. За тази цел човек не трябва да греши. Щом не греши, той ще се освободи от дълговете, които са го заробили. (51/стр. 4)

И тъй, подигнете се, вложете Истината в себе си и не бивайте вече роби на миналото… Стъпете на нозете си и кажете: „От сега нататък аз ще търся само Истината!“. Когато намерите Истината, вие ще знаете вече да любите, но и вас ще любят. Тогава и животът ви ще се осмисли, и ще се освободите от всички болести и недъзи на миналото. (54/стр. 137)

Само разумният, само високомъдрият човек, който е изпълнен с Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел, може да бъде напълно свободен човек. Той трябва да постави Добродетелта за основа в живота си… (54/стр. 230, 231)

Как може човек да придобие Свободата си? Чрез съзнателна работа върху себе си. Всеки трябва да разчита на себе си, сам да извоюва Свободата си. Свободата, която човек търси, не може да дойде от вън. (50/стр. 10, 11)

Важно е човек да постъпва свободно. Всяка негова постъпка трябва да е продиктувана от вътрешна Свобода, т.е. от Свободата на неговата душа.

(50/стр. 47)

…Да си придобил вътрешна Свобода на живота. Как се добива тази Свобода? Чрез чист живот. Чистият живот е непреривен. Той не се придобива само с една добра постъпка. Човек всеки момент трябва да върши Добро… (51/стр. 80)

Силният човек е свободен. Няма по-хубаво нещо от това човек да бъде свободен. (89/стр. 42)

Човек, който носи тази Свобода в себе си, …никога в света няма да срещне мъчнотии, които да го обезсърчат. (92/лек. 5: стр. 30)

Ако аз бих ви казал, че утре сутринта в пет часа ще отидем на Витоша, то значи: казано и свършено! Но времето било дъждовно или снежно или гръмотевици имало, или някаква стихия – бури, земетресения, ще вървим. Каквото и да става по планината, ти ще вървиш напред – това значи свободен човек. Казвате: „Какво ще правя при такова земетресение? Де ще вървя?“. Ще вървиш! Това е един изпит, който трябва да издържиш. (99/стр. 262)

Свободен човек е онзи, който не се влияе в действията си от външните условия. (51/стр. 8)

Да се подигнем над обикновения живот! Когато сме сиромаси и нямаме петаче в джоба си, да ходим с онова вътрешно доволство, да знаем, че има нещо по-високо от сиромашията – то е Истината. Да знаем, че има нещо по-високо от богатството – то е Истината. Да знаем, че има нещо по-високо от властта, от величието – то е Истината, която трябва да живее в нас. Тази Истина ще ни отвори великия простор да прогледаме. Това значи да бъдем свободни, велики хора. (19/стр. 514)

Вие трябва да предпочитате смъртта пред робството, трябва да представлявате пример на юначество. Ама че щели да ви затворят, че щели да ви бият – издържайте, не се плашете! Тихо и спокойно застанете – това е Свобода. Без страх! – това правило трябва да приложите. (100/стр. 318)

Няма мъчнотия, по-силна от моята воля. Може да попитате няма ли изключение. Няма. Аз ви казах: Човешката душа е плод на Божията Любов – туй, което е родено от Любовта, е над всичко отгоре. Този човек, който не схваща това, заслужава да бъде роб, а който разбира това, той е свободен. Следователно Свободата седи в това да си кажете, че вашата воля стои по-горе от всички мъчнотии в света. Аз няма да ви освободя от мъчнотиите, Природата също тъй няма да ви освободи от мъчнотии, от страдания, защото те са нарочно създадени да усилят вашата воля. (100/стр. 349)

Сега, ако държите правилото да кажете в себе си, че вашата воля седи над всички мъчнотии, вие ще имате в себе си хармония. (100/стр. 351)

Човек трябва да бъде свободен. Всеки обича Свободата, но и всеки сам трябва да пази Свободата си. (99/стр. 151, 152)

Всеки трябва да бъде пионер за Свободата, да ратува за нея, но не само за себе си, а за всички живи същества. (51/стр. 9)

Дето и да отида, аз трябва да имам тази истинска Свобода в себе си, че да я предам и на другите.

(91/лек. 30: стр. 38)

13. ДА БЪДЕШ САМОСТОЯТЕЛЕН
И НЕЗАВИСИМ

Някои ще запитат: „Какво нещо е Истината?“. Истината е това: то е здравият човек, свободният човек, който живее без закон. Няма никакъв закон, той е самият закон на себе си. (32/стр. 5)

Когато Божественият Дух изгрее и намери човека с пет, със седем отворени сетива, Той ще излее върху него всички Свои благословения. Това значи да живее човек без закон, написан от човешка ръка. Какво по-велико състояние от това? (50/стр. 18)

Изкуство е човек да живее без закон! Всеки трябва да изпълнява Волята Божия без закон. (51/стр. 82)

Православен е този, в душата на когото Истината владее и навсякъде е свободен. Той не се управлява от закони, писани от хората, но се управлява от един Велик неизменен закон, написан в неговата душа. (92/лек. 25: стр. 4)

…Онзи человек, който има душа, не се нуждае от Любовта на хората – той сам е Любов.

(91/лек. 31: стр. 18, 19)

Любовта е най-висшият организиран живот. Там ти сам се съдиш. Сам си закон. Под думата Любов разбирам: аз съм сам закон, сам се съдя. Толкоз справедлив съм, че не позволявам нито най-малка погрешка. (83/стр. 377)

Работете, свирете, молете се за Бога, за себе си, а не за мнението на хората. Каквото правите, мислете първо дали Бог ще го одобри. После вижте дали вие го харесвате. (98/стр. 271)

Като започна да мисля, кой ще ме критикува? Аз щом мисля, аз съм авторът. Не са хората на Земята, които ще ме критикуват. (101/стр. 271)

Идеш някъде, не те почитат хората, ти се докачиш… Всеки един човек е свободен само тогава, когато не искаш от хората да ти дават тази чест, която искаш. (101/стр. 408, 409)

Само добрият, святият човек е свободен от обществено мнение. Който иска да остане незасегнат от общественото мнение, той трябва да води добър и свят живот. (61/стр. 63)

Никога не допущайте някой да се меси във вашата Свобода. Не му говори, че не искаш да се меси. (Не допускай човек да се меси във вътрешната Свобода, която имаш.) (101/стр. 622)

Гледай сам да бъдеш доволен от това, което имаш, не се спирайте върху похвалите на хората.

(100/стр. 496)

Не подражавайте. Всеки един от вас трябва да носи онзи характер, който Природата му е дала.

(101/стр. 92)

Всеки трябва да даде израз на живота, който Бог е вложил в него. Всеки ученик трябва да бъде искрен, доблестен и да не се мъчи да подражава на другите. Изразява ли човек своя живот тъй, както се развива в него, той ще получи Божието Благословение. (75/стр. 49)

Едно Свещено Достойнство има… Не се стремете да станете като другите. Бъдете такива, каквито Господ ви е направил. Всеки да съдържа своите особени качества – туй, което има, както е; да бъде едно цвете, както Господ го е създал. Всеки да мяза на себе си, но да е в хармония с другите цветя.

(101/стр. 519)

Моите отношения към Бога ще бъдат тъй прави, както моята душа може да ги определи. Туй е възможно и то е красивото в света. Щом човек дойде до това положение, той се чувства мощен… В неговия ум се явява светлина, в душата му настава мир и той расте пред себе си… (99/стр. 17)

Ти може да си прост човек, но един малък стимул се изисква от теб, за да се повдигнеш, и то не пред хората, а пред себе си, пред Бога…

(92/лек. 27: стр. 14)

За мен като човек е важно да туря в ума си идеята да бъда чист пред Бога и пред себе си.

(92/лек. 27: стр. 20)

Който иска да даде място на Любовта в себе си, той трябва да се интересува само от своите мисли и желания, от своите постъпки и отношения. Че плодовете на хората били сладки или горчиви, това не се отнася до мене… Важно е моят ум, моето сърце, моят дух и моята душа да са на място. (9/стр. 81)

И няма нищо по-хубаво от това да имате едно вътрешно удовлетворение в света и всеки да е доволен от постъпките си. Когато обсъжда туй, хубавото, красивото, да знае, че е прав, да знае, че е постъпил тъй, както трябва. (15/лек. 17: стр. 24)

…Въобще има една вътрешна справедливост. Има едно чувство вътре в човека, което му пришепва. Понеже, щом постъпваш справедливо, ти чувстваш в себе си мир. И придобиваш Достойнство сам пред себе си. Започваш да се подигаш и сам се харесваш. (2/стр. 295)

…Всеки човек има сили на разположение, с които може да изправи своя живот, без да очаква на другите хора. Това не значи, че хората трябва да се презират едни други. Не, те трябва да се обичат, да си помагат, но да не очакват един на друг. (64/стр. 39)

Разумната, права мисъл… спасява човека. Когато се нуждаеш от нещо, не ходи да се молиш на този-онзи да ти услужат, но приложи твоята разумна мисъл. (118/стр. 13)

Ако разчиташ на себе си, ще разчиташ и на другите; не разчиташ ли на себе си, на никого не можеш да разчиташ… Да разчиташ на себе си, това значи да си свободен от всякакво противоречие.

(118/стр. 26, 27)

Едно трябва да знаете: не търсете силата извън вас. Не очаквайте помощ от ближния си. …Силата на плода е в самия него. Щом падне на земята, плодът отново произвежда цялото дърво. Първоначално плодът мислеше, че не може да живее без клони. Щом падна на земята и се зарови в нея, той научи тайната, че и без клони се живее. (60/стр. 130)

Силен е само онзи, който расте и се развива. Той има корени в себе си. Ако търсиш някаква подпора отвън, ти си мъртъв кол – всеки може да те измъкне от мястото ти… Надявай се на онова, което носи Живот, Мъдрост и Сила. Радвай се, че Бог ти е приятел. От Него черпиш Сила, Живот и Мъдрост.

(60/стр. 132)

В Пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого… Единственото нещо, което се позволява, е да повикаш от дълбочината своя Учител и Бог да ти помогне. А вие започвате един друг да се учите… Никой никого няма да учи. Тук се изисква търпение, мълчание и разсъждение. (42/стр. 47)

Като се намерите пред някакво изпитание, вие питате: „Какво мисли светът за нас?“. Това не е важно. Светът е свободен да мисли каквото иска, но вие ще следвате своя път. (16/стр. 50)

Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си. Има едно вътрешно морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство, той е силен и мощен, не отпада духом. (100/стр. 127)

Човек всякога трябва да бъде изправен пред съвестта си. Вие трябва да бъдете доволни от характера си, да се проявявате естествено – такива, каквито Природата ви е създала. Аз наричам естествено положение това човек да бъде доволен сам от себе си. Туй е едно Божествено положение… (99/стр. 124)

Не говоря за обективния ум на човека, но за онзи, който носи Новата Светлина. Тази Светлина прави човека силен и самостоятелен. (60/стр. 82)

14. ДА ВОДИШ ЕДИН РАЗУМЕН ЖИВОТ

Всеки човек, още откакто е дошъл на Земята, трябва да е вложил в себе си идеята, че неговото съзнание трябва да бъде будно, че той трябва да води един Разумен живот. Той трябва да си постави за девиз следното положение: „Моят живот и всички мои постъпки трябва да бъдат разумни!“.

(92/лек. 6: стр. 23)

Едно се иска от човека: да бъде Разумен. Велика Разумност работи в света. (118/стр. 12)

Дето мисълта, чувствата и постъпките са прави, там Разумността действа. Дето е Разумността, там е Бог. (80/стр. 251, 252)

Животът… излиза от Бога, той е велико проявление на една Висша Разумност. И всеки от вас, който иска да живее, на първо място трябва да бъде Разумен, и то не в обикновения смисъл на думата Разумен, но в пълния смисъл… (92/лек. 8: стр. 7)

Най-първо трябва да бъдеш добър. То си ти. Трябва да станеш справедлив – ти си духовен човек. После трябва да започнеш да мислиш, Разумен да бъдеш – ти си Божествен човек. Под думата добър човек разбирам физически човек. Под думата справедлив човек разбирам духовен човек, под думата Разумен човек разбирам Божествен човек.

(96/стр. 415)

Казано е за Бога, че е Всеблаг, Всемъдър, Вселюбещ. На същото основание и за човека казваме, че трябва да бъде всеразумен и вседобър, т.е. да проявява своята Разумност и Доброта при всички условия на живота си. (97/стр. 237)

Само Любещият и Разумният е с широка душа, благородно сърце и просветен ум. (97/стр. 241)

…В Школата вашите отношения трябва да бъдат разумни, понеже те са условия, при които вашият характер може да се прояви. (100/стр. 375, 376)

…Дойдете ли до човека, обичайте Истината в него, която е вложена от Бога. Че някой постъпил неправилно, че сгрешил, не се спирайте върху това. Спирайте се върху Доброто в него и вървете напред. Това значи да обича човек Истината, да обича Разумния живот, които носят Свобода за човешката душа. (61/стр. 69)

Мнозина се питат: „Как се изразява Божественият живот?“. Чрез Разумността. Да бъдеш Разумен, значи да бъдеш благороден и отстъпчив. Разумният живот изисква взаимни отстъпки: единият отстъпва и другият отстъпва. (99/стр. 400)

…Разумният човек и в общата работа ще запази своята индивидуалност, защото той ще заеме точно това място, което Бог му е определил. (99/стр. 400)

И тъй, задачата на човек е да бъде проводник на Великия живот. За да постигне това, той трябва да дава достъп на добри чувства в сърцето си и на добри мисли в ума си. Добрите мисли и чувства съставят Разумността в човека, чрез която животът иде. (98/стр. 80, 81)

За да дойде до правилно разбиране на живота, човек трябва да се вглъби в себе си, да бъде доволен и Разумен при всички условия на живота си – добри или лоши. (80/стр. 335)

Всеки човек, който лесно се справя със страданията, е Разумен. (98/стр. 191)

Здравият и Разумен човек е силен. Той минава за герой. Ние взимаме думата герой в широк смисъл. Истински герой е онзи, който се справя лесно с условията и разумно ги използва. (62/стр. 15)

Макар и по-силен от условията, при които живее, гениалният никога не воюва с тях. Той знае, че условията се определят от Разумни среди, затова се справя с тях по разумен начин. Разумността е отличително качество на гениите, на светиите, на адептите, на великите хора в света. (65/стр. 144)

И тъй, когато говорим за гениалния и за Разумния човек, имаме предвид онзи, който е господар на условията. Той е извън законите на обикновения живот. Защо? Защото има Висок морал, който регулира неговите прояви. (65/стр. 244)

Едно от качествата на Разумния човек е, че той няма страх. Страхът е изключен от него. Той не мисли какво ще стане с него, какво ще кажат хората за него. В него има благоразумие. В благоразумния човек има една характерна черта: той знае, че Бог никога не се изменя – днес да е един, утре – друг. Любовта, която Бог изпраща към всички същества, излезли от Него, е еднаква и непреривна.

(91/лек. 30: стр. 12)

Разумният човек никога не пропуща моментите за изпълнение на Волята Божия и реализиране на Неговите мисли и чувства. (65/стр. 244)

Разумният живот ражда Светлината. …Онова, хубавото, великото и мощното в човешкия живот, е Звездата. И всеки един от вас може да знае дали Светлината на неговата Звезда се увеличава…

(91/лек. 17: стр. 4, 10)

Под името Разумни хора аз разбирам най-благородните хора. Такива хора могат да бъдат всеки християнин, всеки протестантин, всеки православен, всеки мохамеданин. Всеки благороден, всеки Разумен човек трябва да има една Звезда!… Нека всеки си носи името, но да има тази Звезда, да е Човек, който мисли, който отговаря за своите постъпки – не пред обществото обаче, а пред Бога. …Един Разумен, смислен живот. Звездата е това!

(91/лек. 17: стр. 17, 31)

Всички ние, които говорим за един Възвишен, Благороден, Разумен живот, трябва да го приложим и да покажем на хората в света, че действително Бог ни е пратил на Земята. (91/лек. 17: стр. 31)

Блажени очите, които виждат Бога, Който ни се открива, Който ни призовава на един велик подвиг – подвиг на онова велико благо, на онова абсолютно Добро. Ние трябва да бъдем абсолютно Добри, абсолютно Разумни. Разумни тъй, както Бог е Разумен; мъдри тъй, както Бог е Мъдър, и благи тъй, както Бог е Благ. (91/лек. 31: стр. 23)

Три Слънца трябва да изгреят едновременно в нас: едното Слънце е физическото Слънце, второто Слънце е умственото Слънце и третото Слънце е Божественото Слънце, Слънцето на Любовта, което изгрява в душите ни. Когато тези три Слънца съединят силата си, тогава ще се образува Разумният човек. (91/лек. 22: стр. 27)

15. ДА ИМАШ ТВЪРДОСТ И УБЕЖДЕНИЯ

В света иде твърдостта. И който е твърд, твърдостта ще го съгражда… Човек твърд трябва да бъде всякога. Твърдият човек не трябва да изменя на своите убеждения. Твърдият човек е постоянен в Любовта си. Твърдият човек е постоянен в Доброто. Твърдият човек е постоянен в Справедливостта.

(57/стр. 179)

Твърдостта е нещо съзнателно. Казва: „Той е твърд“. Той съзнава, че се опира на известен Принцип в света. Твърдостта подразбира Бога. Бог е неизменяем. Твърдостта е неизменяема в себе си. Единственото нещо, което остава неизменяемо, то е твърдостта. (57/стр. 180, 181)

Твърдият човек трябва да бъде като канара – всичко, което се удари у него, да отскочи. Следователно, когато твърдостта действа в човека, кара го да отстоява правата си. (100/стр. 98)

Като живее на Земята, човек трябва да се кали, да стане твърд като диаманта. Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир. Температурата на ума и на сърцето му ще остават постоянни. Така са живели великите хора. (80/стр. 71)

Бъдете твърди и устойчиви като диаманта. Щом се натъкнете на някаква мъчнотия, одерете кожата както на змията. (97/стр. 25)

Ученикът трябва да бъде искрен, добър, смел в себе си, да е готов на всички жертви, на всички отстъпки. Той трябва, от една страна, да бъде мек, отстъпчив, а от друга – твърд като камък. (52/стр. 208)

Разгледайте цигулката, за да видите, че наистина е копие на човека… Магарето на цигулката показва, че човек трябва да има търпение и Достойнство… Добрият цигулар разбира инструмента си и знае какви трябва да бъдат размерите на неговите части. Магарето на цигулката не трябва да бъде много голямо, нито много ниско. Понеже магарето е символ на човешката твърдост, трябва да бъде толкова голямо, колкото да произвежда правилни тонове. Значи, твърдостта е намясто, когато произвежда правилни тонове. (98/стр. 177)

…При първото положение твърдостта се проявява, когато разумът в човека не действа – в такъв случай човек е упорит, своенравен… При второто положение твърдостта се проявява, когато се засегнат личните чувства в човека. При третото положение твърдостта се проявява, когато човек има убеждение – това вече е идейно проявление на твърдостта. (100/стр. 95, 96)

Бъди твърд, но да знаеш защо си твърд!… Твоята твърдост, твоята смелост и твоята изпълнителност трябва да почиват на известни убеждения в тебе.

(100/стр. 97)

Има твърди хора, които за нищо не отстъпват от своето; има твърди хора, които отстъпват от своето само когато успееш да ги убедиш, че не са прави. Най-после има твърди хора, които отстъпват само при морални аргументи. Какво бихте отговорили, ако ви се зададе въпросът защо Природата е внесла твърдостта в човека? Твърдостта – това е гръбнакът в човека, който не трябва да бъде механически и неподвижен, а съзнателен и подвижен. Да се прегъва, без да се пречупва, и то под влияние на високоморални чувства. (100/стр. 97)

Коя е основната мисъл в днешната лекция? Основната мисъл е, че човек трябва да бъде твърд в убежденията си, при никакви условия да не се променя. В това отношение той трябва да бъде като златото. (84/стр. 26)

Имате ли в ума си една идея, на която всякога да разчитате?… Трябва да имаш нещо, една основна идея, която да пази твоето равновесие.

(101/стр. 244, 245)

Преди всичко, трябва да знаете, че сте мислещи същества, и затова трябва да имате една основна идея в света. Ще пребродите цялата Земя и отдето и да е, ще намерите тази основна идея. Като намерите тази идея, ще я турите на най-свещеното място в себе си, а всички други ваши идеи ще поставите в съответно съотношение към нея. (100/стр. 118, 119)

И тъй, вие трябва да имате една Велика Божествена идея в себе си, която трябва да разбирате много добре. Вие не трябва да разправяте тази идея на света – тя е само за вас. От нея вие ще черпите своята сила и мощ… Божествената мисъл е Първичната мисъл, която е вложена в душата на всеки едного. (99/стр. 338)

Да има човек основна идея, това значи да е непоколебим във вярата и в убежденията си. Тя е канара, на която той всякога разчита. Каквото и да му се говори, той остава верен на своето убеждение. Никой не е в състояние да го разубеди в съществуването на Първата Причина, в съществуването на Великата Разумност в света. (62/стр. 17, 18)

Животът на всички хора се определя от онази Велика постоянна идея, която те имат за Бога.

(53/стр. 230)

…Бога. Тази Първична Същина отличава човека, тя му дава подтик, стремеж да расте, да се развива и тя е основната идея, за която всички трябва да се държите… Не жертвайте за нищо Първичната си идея, дръжте се за нея! Ако човек се държи за Първичната си идея, ще бъде смел и решителен.

(100/стр. 157)

Аз желая всички вие да бъдете идейни. Само онези от вас, които са проникнати от една Божествена идея, ще останат като работници на това дело.

(100/стр. 122)

И тъй, първото нещо, което искам от вас, е да се самоопределите в себе си. Аз казвам: Пътят на ученика е едно строго самоопределение. Определите ли се веднъж в себе си, няма да се изказвате навън, но ще бъдете твърд като диамант; всички външни условия ще се смекчат постепенно и вие ще си пробиете път и сега, и в бъдеще. (100/стр. 120)

Ще бъдеш постоянен в идеите си като дървото. То с хиляди години седи със забита глава в земята. Вятърът го брули, но то не се помръдва. Щом имаш една идея, ще бъдеш като дъба – никой да не може да те отклони. (91/лек. 22: стр. 38)

…Всеки човек трябва да има известни възгледи, известни убеждения, на които никога да не изменя. Какви ще бъдат тези възгледи, какви имена ще носят, не е важно. За човека е важно неговите убеждения да го повдигат. (33/стр. 178)

Сега правоверните ще кажат: „Ааа, този Петър какъв безхарактерен човек е бил, да ходи три години с благия си Учител и да се откаже от Него!“. А днес и ония, които са ходили 2000 години, пак се отказват… Аз съм срещал хора и отвън, които не са ходили с Христа и пак не се отказват. Хващат една учителка комунистка: „Комунистка съм“. Убеждение е това. „Ще те изключим.“ „Можете да ме изключите, комунистка съм.“ Убеждение е това. В Бога не вярва, но поддържа учението си, каквото и да е то. (94/стр. 246)

Казвам: Смелост, Благородство, Самопожертване се изисква от човека по отношение на неговите убеждения. (64/стр. 39)