Вие трябва да благодарите на Бога за тия страдания – те са пратени от Него. И тия страдания, които сега ви се дават, вие ги заслужавате, вие сте достойни за тях. Ако Христос не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на кръста, как щеше да прояви тази Любов? Бихте ли Го обичали днес, ако искаше и би живял като цар? Вие Го обичате, защото бе прикован на кръста за нашето спасение. Затуй от сега нататък бъдете герои, не се страхувайте от страдания, а казвайте на света, че сте мъже и че не един кръст, а десет сте готови да носите.

(8/стр. 70, 71)

Когато ще дойде някое страдание, нека да е голямо страдание, голям кръст, да знаеш поне, че кръст носиш… Когато страдаш, трябва да се раздруса цялото ти тяло, душа, ум, сърце, цялото ти естество, и като се намериш в тази тъмна нощ, геройски да издържиш! (23/лек. 2: стр. 24)

…Когато срещнете Христа, бъдете разположени. Бъдете герои! Носете страданията си леко! Само така Христос ще ви познае и вие – Него. (63/стр. 166)

Петър казваше на Христа: „Учителю, не пий тая чаша“. Обаче Христос му отговори: „Чашата, която Отец Ми даде, трябва да я пия“… Горчивата чаша иде за всеки едного от вас. Желая да изпиете тая чаша геройски, както подобава на всеки християнин. След изпиване на горчивата чаша иде Възкресението – Новият живот. (11/стр. 24)

Светът се нуждае от велики хора, от герои, ранени не в гърба при отстъпление и бягство, но в гърдите, ранени при настъпление. (9/стр. 341)

Днес светът се нуждае от силни хора. Преди две хиляди години учениците на Христа се разпръснаха, но ако и днес бягат, срам е за тях. Опасно е сега да се бяга. Който бяга, той ще бъде ранен в гърба. Който върви напред, той ще бъде ранен в гърдите. Ако си ранен в гърдите, ти си герой. Ако си ранен в гърба, ти си страхливец. Къде раниха Христа: в гърба или в гърдите? Христа раниха в гърдите, защото Той вървеше напред. Герой беше Христос! (35/стр. 104)

…Специални страдания има сега в света. Бялата раса е подложена на един специален вътрешен изпит и понеже вие влизате като членове на тази раса, и вие имате това страдание, но то няма да трае дълго време. И тъй, ще бъдете герои да минете направо през огъня! (100/стр. 351)

Нали сте чели „Великите посветени“ и знаете какви са изпитанията на онзи ученик в пирамидата. Първо е минал през огъня, после – през пропастта, след това – през водата и най-после е преминал през онази стаичка, в която имало чаша с нектар. Значи, той е минал четири изпита. И за вас ще дойдат изпитите. Вие започвате вече – вътре в пирамидата сте. Първо започвате с огъня, а зад вас вратата е затворена. Пред вас има огнена пещ. Ще минете през огъня… Влязохте, вратата е затворена, сега напред – нищо повече! Смелост, напред! И ще излезете на другата страна здрави и читави. (100/стр. 351)

…Идват много проповедници и ни казват, че има един лек път. Не е така, няма лек път! Ние ще минем през най-страшните изпитания, каквито човешкият ум не може да си представи… И всички герои на човечеството, онези, които завършват своята еволюция на Земята, слизат долу, в ада, оттам минават. Обаче този огън там не ги изгаря.

(91/лек. 14: стр. 15)

…Страданията и смъртта са неизбежен път за всички души. Разликата е само в понасянето: праведният, светията носят геройски страданията и изпитанията, а грешните и обикновените хора падат, стават, колебаят се. (41/стр. 297)

Само Любовта прави човека смел и решителен. Който няма Любов, умира от страх. Който има Любов, герой става и умира като герой. (5/стр. 527, 528)

Аз говоря за Любовта, която не се къса. Каквото и да стане, …и цялата Вселена на тази нишка да я окачиш, тя няма да се скъса. Да дойдат всички дяволи, да се качат на гърба ти, пак няма да се скъса. Да те сломят, да те направят на прах, тя пак ще остане… Без Любовта човек герой не може да бъде. Следователно само с Любовта човек може да бъде герой. (2/стр. 407)

24. ДА ИЗЛЕЗЕШ ПОБЕДИТЕЛ

Сега по някой път вие сте пристрастни, казвате: „Кой ще победи?“. Само хората на Любовта ще победят. Сто и едно на стоте е вярно. Само ония хора, в душите на които е Бог, те ще победят. (117/стр. 255)

Казвам сега: Победата е във вас. Сега вие искате да победите. Трябва да победите. Ако учите добре, ако живеете добре, ако мислите добре, ако чувствате добре, ако постъпвате добре – победата ще бъде ваша. Трябва да победите, защото, ако не победите, ще дойдат лошите условия; ако победите, ще дойдат добрите условия, ще бъдете господари на положението. (83/стр. 95)

Да победи, може човек само тогава, когато знае да владее своя ум, своето сърце и своята воля. Това е велика победа в живота! (90/стр. 209)

…Та като влезете в живота, да бъдете приготвени за всички противоречия, които може да срещнете, и да излезете победители, а не победени. (99/стр. 79)

Та казвам: Морален, силен човек е този, който във всички състезания излиза победител. Моралният закон е такъв. Докато не се обезсърчава и продължава да върви напред, той е силен… (99/стр. 320)

Смел ли си, без да философстваш, без никакво съмнение – ти вървиш напред, победата всякога ще бъде твоя. (100/стр. 350)

…При сегашните условия на вас ви трябва сила. Сила трябва на човека, за да победи. (101/стр. 635)

Вие казвате: „Ние можем да направим всичко“. Тогава задайте си задачата да можете да победите тия малки мъчнотии в живота, които сега се създават. (100/стр. 294)

Ако вие не можете да победите книжните мъчнотии в света, как ще победите съществените? Единственото Достойнство на човека е, когато побеждава. (113/стр. 193)

Всички трябва… да побеждавате мъчнотиите, които ви дохождат. Корабът, който върви в океана, не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно. Той трябва само да гледа към своята посока и да върви напред. (99/стр. 156)

Казвам: Какво трябва да разбираме под думата християнство? Под думата християнство трябва да разбираме човек, който в живота си може да побеждава всичките мъчнотии. (101/стр. 319)

…Човек изработва в себе си характер, устой. Хара`ктерен човек е онзи, който побеждава злото. Как се побеждава злото? Злото може да се победи само чрез Доброто и Любовта. (86/стр. 148)

Човек трябва да воюва със злото в себе си, което се проявява във вид на слабости, недъзи, отрицателни чувства и мисли. Ще се борите с тях да ги победите, без да ги унищожите. Ще воювате с отрицателните сили в себе си, докато ги превърнете в положителни. От низходяща посока ще ги насочите към възходяща. (97/стр. 260)

Който може да въздържа езика си от обиди и огорчения, който може да въздържа ръката си от удряне, който може да огради сърцето си от лоши желания и който може да отправи ума си от низходяща във възходяща посока, той разполага с магическата пръчица, той е по-силен от генерала на бойното поле. Той е издържал бляскави победи и може да се нарече герой. (74/стр. 67)

…Казват, че кръстът ще победи света. И това е вярно, но само онзи кръст побеждава, който се носи с Достойнство. Иначе, да говорите за кръста, а да се страхувате от страданията, с това нищо не се постига. (41/стр. 414)

Днес всички говорят за страданията, които Христос е преживял. Христос страда наистина, но чрез страданията Той победи вътрешния страх в Себе Си и стана герой. Всеки човек трябва да страда, да мине през големи изпитания, да победи вътрешния страх в себе си. Само по този начин той може да стане герой. (51/стр. 115)

В какво се заключава веруюто на Христа? В Любовта, в геройството Му, в умението Му да страда и накрая да излезе победител. Христос смело понесе Своя кръст, за което Го увенчаха като победител.

(86/стр. 25)

Казва Христос: „Аз победих света“. И всеки християнин трябва да победи света. Чрез какво? Чрез Любов и чрез Истина. (91/лек. 21: стр. 24)

Първите християни воюваха с Любов, мъченици станаха. Това е воюване с Любов. Те със своята мисъл победиха света. Мисълта е, която побеждава.

(71/стр. 298)

Кой ще победи света?… Живият, а не мъртвият. Кой ще победи света? Ученият, който разполага с творческо Знание, а не невежият. Кой ще победи света? Свободният, който носи в душата си Живот, произлязъл от Любовта, Знание, произлязло от Мъдростта, и Свобода, произлязла от Истината.

(50/стр. 21, 22)

Който е дошъл на Земята, той е войник, доброволно или насила ще участва във войната. Веднъж си влязъл във войната, ще я свършиш и ще излезеш победител, но няма да унищожиш неприятеля си, а ще му дадеш права като на себе си. Ще му вземеш оръжието и ще внесеш Новото както в своя живот, така и в неговия. (97/стр. 260)

Ако мислиш, че като победиш неприятеля си, трябва да го унищожиш, ти си на крив път, не си разрешил задачата си правилно. Ще победиш неприятеля си и ще го повдигнеш. Това значи да вземеш правата посока на живота. (97/стр. 260)

Страданията и мъчнотиите, които човек минава, идат за негово добро. Така той трябва да гледа на тях, за да победи докрай. (50/стр. 21)

Та казвам сега: Сега вас ви трябва да придобиете една черта на геройство. Трябва да знаете, че имате едно сражение, имате да воювате… Христос на кръста имаше една борба, най-голямото сражение Христос имаше на кръста. Една вътрешна, духовна борба. И там Той победи. На физическото поле отстъпи, но вътре в Себе Си води една война и победи. Всичките лоши мисли, които имаше, всичките изкушения, целия ад, който Го нападаше, Той изхвърли вън от Себе Си и не остави никого вътре. (2/стр. 118)

Никой не може да се нарече Син Божий, докато не победи смъртта. Който стъпи върху смъртта и я подчини на себе си, той може да бъде свободен, той може да се нарече Син Божий. (50/стр. 63)

25. ДА ИЗДИГНЕШ ИМЕТО „ЧОВЕК“

Да вършиме това, което Бог изисква, туй е Идеалното, Красивото в света. Това ще се постигне, когато всеки реши да живее като Истински Човек.

(33/стр. 130)

Три неща човек трябва да има в ума си: да мисли добре, да чувства добре, да постъпва добре. Мисълта е основанието, в което Бог се проявява. Тя е първият образ на Бога в света. Чувстването, това е вторият образ на Бога. Мисълта трябва да се прояви в чувствата, а постъпката е третото проявление… В постъпките, то е вече Човекът. (101/стр. 524)

Когато човек реши да служи на Бога, сърцето му се изпълва с радост, умът му – със светлина, а волята му – с активност. Истински Човек е този, който мисли за Бога. (73/стр. 160)

Когато дойде до самоопределение на съзнанието си, човек е влязъл вече в Божествения ден, дето го очаква Възкресение. При това положение той включва в себе си всичко най-красиво и велико. Това е Човекът в пълния смисъл на думата, който е станал, оживял и възкръснал. Това е Човекът, който служи на Бога по всички правила. (79/стр. 255, 256)

Човек е дошъл на Земята за две неща: да се научи право да мисли – да се определи като Човек – и да служи с Любов на Бога – да се определи като Ангел, т.е. като Човек, който е дал ход на Божественото начало в себе си. (73/стр. 171)

И тогава ти, като се родиш като Ангел, ще имаш онзи дълбок мир в себе си, ще бъдеш Миротворец, ще бъдеш Син Божий и гдето и да отидеш, ще ти бъде безразлично. Ти ще бъдеш свързан с Бога, ще имаш светлина и дето и да влезеш между хората, ще бъдеш образец. (91/лек. 10: стр. 23)

Понеже Човек е мислещо същество, мисълта му трябва да бъде права. Не е достатъчно само да мислите, но право трябва да мислите. Правата мисъл изтича от Бога. Следователно свържете се с Бога, за да създадете своя мислен свят. (98/стр. 271)

И тъй, първото нещо, което определя Човека, е правата мисъл, която трябва да бъде строго определена, т.е. да отговаря на Реалността. Реалността е тил на правата мисъл. (97/стр. 22)

Тъй щото Човек може да бъде велик, когато мислите му имат за тил Божествени Принципи, а чувствата му се поддържат от Божествени мисли.

(97/стр. 23)

…Истински Човек е онзи, на когото съзнанието е пробудено. Той е излязъл от животинското си състояние, т.е. от онова състояние, когато е живял без закони и правила, когато не е разбирал живота. Разумният, Истинският Човек се отличава по това, че живее по вътрешни Божествени закони и правила, чрез които съзнателно се ограничава. (97/стр. 228)

…У вас трябва да остане един основен закон, с който да противодействате на отрицателните желания и чувства, които се зараждат у вас. Не е достатъчно само да им противодействате, но трябва да издържате на тях; не е достатъчно само да издържате, но вашата мисъл трябва да расте и да се развива; при това не трябва само мисълта ви да се развива, но и душата ви да се разширява, а духът ви да укрепва – само така ще имате прояви на Истински Човек. (99/стр. 391)

Две неща определят човека като Истински Човек: умствените способности и моралните му чувства. Чрез мозъчните си центрове Човек възприема светлина от горните светове и по този начин се развива умствено. Колкото повече светлина възприема, толкова по-добре са развити умствените му способности. Чрез моралните си чувства човек възприема топлина от горните светове. Колкото повече топлина възприема, толкова по-добре са развити моралните му чувства. (98/стр. 310, 311)

Искате ли да заслужите името „Човек“, работете върху себе си да събудите Божественото във вас. Само Божественото прави от човека Истински Човек, създаден по образ и подобие Божие.

(73/стр. 265, 266)

Отдавайте първо място на Божественото във вас, а не на вашата личност. Когато Божественото говори в човека, това е Истинският Човек. В Божественото няма страх, няма колебание, няма болести, няма невежество. В Божественото се крие силата за постигане на Знание, Мъдрост и Свобода.

(75/стр. 186)

Не е достатъчно да носим името „Човек“, но и да го оправдаем. (54/стр. 176)

Постави си мисълта: „Аз съм Човек. Аз съм станал Човек, а сега ще живея като Човек“. (118/стр. 52)

Човек в пълния смисъл на думата може да се нарече онзи, който е в състояние да изправи своите слабости и погрешки. Ако не може да изправи погрешките си, той не може да се нарече Човек.

(52/стр. 170)

Представете си, че имате един добър приятел, с когото сте се скарали от няколко години насам. Вие сте му казали няколко обидни думи, с които сте внесли огорчение в сърцето му. Какво трябва да направите? Ще отидете при него и ще му кажете няколко добри думи. Добрите думи ще бъдат лек за нараненото му сърце. По този начин ще загладите работата. Ще тръгнете двамата заедно и ще се разговаряте приятелски. Това значи Истински Човек. Аз наричам Човек онзи, който може да изправи погрешката си. (98/стр. 25)

Истински Човек е този, който носи страданията с Любов. За него може да се каже, че колкото по-големи страдания е преживял, толкова по-красив, по-енергичен и по-добър е станал. (34/стр. 164)

И беднотия може да дойде, и болести може да дойдат, и смърт може да дойде, …каквото и да дойде до главата на Смирения Човек, той всякога е тих и спокоен, всичко издържа. Това е Истинският Човек. Той казва: „Бог, Който живее в мене, не умира. Бог, Който живее в мене, сиромах не става. Бог, Който живее в мене, роб не може да стане. Бог, Който живее в мене, не може да се обезсили, не може да се обезсърчи, нито да се отчае“. (92/лек. 24: стр. 27, 28)

Почитай Първичната Причина, Която ти е дала подтик да се проявиш на Земята. Почитай и онази съществена идея в себе си, която те отличава като Човек! (64/стр. 127)

Всеки, който иска да бъде Човек в пълния смисъл на думата, трябва да има Свещено понятие за Бога. Дойде ли ви някаква мисъл за Него, сърцето ви трябва изцяло да трепне, а душата ви да се изпълни с Великата Негова Любов. (66/лек. 3: стр. 20)

Човек, който един път е изпитал тази Любов, който един път се е докоснал до нея, той вече се е издигнал така, както светът не подозира. (94/стр. 316)

Себе си, личността, това е нисшето проявление на Бога у човека. Второто по-високо проявление на Бога е индивидуалността. Третото проявление на Бога е в душата на човека и четвъртото проявление на Бога е в човешкия дух. Следователно, ако Бог едновременно се проявява в личния, в индивидуалния, в душевния живот на човека, както и в неговия дух, той е Истински Човек, в пълния смисъл на думата „Човек“, който разбира нещата. (66/лек. 2: стр. 5)

И тъй, докато човек не стане господар на условията, при които живее, той всякога е изложен на грях, на опасности, на страдания. Щом стане господар на условията, той може да се нарече Истински Човек, той има морален устой и може да издържа и в убежденията си, и в своето верую. (56/стр. 276)

Като се позная, че съм Човек, трябва при всички изпитания на живота си да служа само на Бога, да следвам само една идея и като мина през всички изпитания, и не се поддам нито по ум, нито по сърце, нито по воля на всички изкушения, ще позная какъв съм. (91/лек. 21: стр. 22)

Истинският Човек е онзи, който решава правилно Великите задачи на Земята. (91/лек. 19: стр. 17)

Само онзи може да се нарече Истински Човек, който има в характера си поне една основна черта, която не се изменя при никакви условия нито в живота, нито след смъртта. (93/стр. 325, 326)

Питам: Какъв трябва да бъде Идеалният Човек? Според разбиранията на съвременните хора Идеалният Човек трябва да бъде красив, силен, добър и т.н. Казвам: Идеален Човек е този, който изключва от себе си всякакво насилие, всякаква лъжа и всякакво зло. По този начин Човек може да бъде красив, силен и добър. И този Човек само може да служи на Бога. (89/стр. 59)

Идеален Човек е този, който нито веднъж в живота си не е излъгал, нито веднъж в живота си не е отправил крив поглед или лошо чувство към кого да е. Истински Човек е онзи, който нито веднъж в живота си не се е разколебал вътрешно или усъмнил в своя Велик идеал. (86/стр. 135)

Идеалният Човек свети като свещ. За да свети, причината се крие в това, че той обръща внимание на всичко, без да се спира върху дефектите… Следователно искате ли да се доближите до образа на Идеалния Човек, не дръжте в ума и в съзнанието си недостатъците на хората. Колкото по-малко се спирате върху недостатъците на хората, толкова по-близо сте до образа на Идеалния Човек… (98/стр. 28)

Аз наричам Добър, Идеален Човек този, който е снизходителен към всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. вътрешно, в себе си. (91/лек. 22: стр. 28)

…Сега ние обичаме този, който ни обича. Всеки прави това. Който не вярва като нас, ние не го обичаме; който не мисли като нас, ние не го обичаме. Не, Идеалния Човек да го обичат или не, той мисли за всички, той грее за всички като Слънцето. Каквото и да мислим за Слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение. (91/лек. 22: стр. 28)

Не търсете образа на Идеалния Човек вън от себе си. Той е вложен във всички хора, но трябва да се прояви навън. (98/стр. 27, 28)

Вие ще кажете: „Аз имам една душа и каквото Бог е вложил в моята душа, то ще бъде. Бог е вложил в мене Своя Дух и всичко, което е вложил в този Дух, всичко ще бъде. Бог е вложил в мене Разумността. Ума ми. Всичко, каквото е вложил Бог, ще бъде. Дал ми е едно сърце и всичко, което е вложил, то ще бъде“. (117/стр. 92)

Питам: Кой човек може да се нарече Истински? Само този Човек може да се нарече Истински, който отговаря на три основни качества. Той трябва да съдържа в себе си Любовта, Мъдростта и Истината и да ги прилага в своя живот. Този Човек трябва да е готов да раздели залъка си както със своя приятел, така и с всеки гладен човек, когото срещне на пътя си. (24/стр. 306)

Много имена носи човек, но те не са истински, те са псевдоними… Само онзи може да се нарече Човек и да носи същинското си име, който е дал път на Любовта, Мъдростта и Истината в себе си.

(93/стр. 337)

Истинският Човек трябва да бъде Човек на Любовта, която ражда Живота; на Мъдростта, която ражда Знанието; на Истината, която ражда Свободата и определя посоката, към която първите два Принципа се движат. И най-после Истинският Човек трябва да бъде Човек на Правдата, която показва какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да реализираме. (53/стр. 274)

…Човек е дошъл на Земята във Велико училище да учи. Той трябва да стане силен, да се освободи, да носи в себе си силите на Доброто, на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Знанието. Който носи тия сили в себе си, той е Истински Човек. (82/стр. 263)

Ще завъртите ключа на вашата Възвишена Любов и Мъдрост… и ще кажете: „Ние искаме да бъдем служители на Доброто, на Любовта и на Истината, да станем Истински Човеци!“. (63/стр. 37)

…Сама по себе си Истината е Свещено нещо и тя придава на Човека всичко най-възвишено и благородно. (89/стр. 111)

Българин е онзи, на който душата е пълна с Любов. Българин е онзи, на който умът е пълен със Знание и Мъдрост. Българин е онзи, на който тялото е пълно с Истина, със Свобода. …Всеки човек, който има тия качества, той е Човек, той е българин.

(83/стр. 350)

И тъй, който иска да се развива правилно, …трябва да държи в ума си мисълта, че човек може да има чисти и възвишени мисли и чувства и да се подтиква от своята разумна воля, да постъпва всякога право. Който е господар на своите мисли и чувства и може да служи на своята разумна воля, той е Истинският Човек. (93/стр. 241)

Казвам: Най-важното за Човека е светлата мисъл, най-важното за Човека е благородното чувство, най-важното за Човека е възвишената постъпка.

(69/стр. 48)

И тъй, Истинският Човек трябва да бъде облечен в светли мисли, с красиви чувства и възвишени добродетели. Това значи да се облече Човек в Христа. (84/стр. 72)

Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като Човек.

(22/стр. 50)

В какво седи тогава смисълът на Божествения живот? В Благородството на човешкото сърце. Ако всеки човек се заеме да изработи в себе си благородно и възвишено сърце, той ще познае истинското си положение като Човек. Кое сърце е благородно? Което и при най-големите бури в живота не отпада. (24/стр. 247, 248)

…Може да се нарече Човек само онзи, сърцето на когото е чисто, умът – светъл, волята – силна, душата – пълна с Любов. Това са качества на Истинския Човек. (35/стр. 179)

Човек се проявява чрез сърцето, ума, волята и душата си. Сърцето на Човека се познава по степента на неговото Благородство, умът – по замаха на неговите мисли, душата – по готовността да се жертва. (9/стр. 230)

Всеки, който иска да върви в Божествения път и да стане Човек в пълния смисъл на думата, най-първо трябва да бъде безстрашен. Второто качество, което трябва да притежава, е Смирението… Трето качество, което характеризира човека като Истински Човек, е Справедливостта. При това, за да се застъпи Човек за известна Истина, той трябва да бъде смел. Страхливите хора не могат да бъдат справедливи. Човекът на Истината, на Правдата предполага абсолютно безстрашие. (18/стр. 6, 7)

Някой казва: „Трябва да обичаме този човек, защото е красив“. Не, красотата не може да служи като повод за Любов. Други казват: „Този човек трябва да се обича, защото е богат“. И богатството не може да служи като повод за Любов. Еди-кой си човек е жизнерадостен, затова трябва да се обича. И това качество на човека не може да служи като повод за Любов. Питам тогава: Кое може да послужи като повод за Любов? В Писанието се казва за Бога: „Възлюбил си Истината у човека“. …Само Истината може да послужи като повод за Любов.

(54/стр. 106, 107)

Казано е в Писанието: „Бог възлюби Истината в човека“. Значи, Бог възлюби в Човека Разумното, Великото, което той може да прояви. (55/стр. 93)

Аз ще ви оставя с този въпрос, вие сами го разрешете за себе си: в какво вярвате, какво обичате, какво желаете, какво да учите и каква Свобода искате. Тези въпроси всеки от нас трябва да ги разреши правилно. Разреши ли ги правилно, той ще има вътрешен мир и ще добие Божественото. Няма нищо по-хубаво от това човек да чувства своето положение като Човек, да чувства своето Достойнство като Човек. Туй е състояние, което всеки човек може да има. Първото, което ще разбере, то е, че като Човек той е едно мислещо същество, че има правилни схващания за живота и изпълнява Волята Божия тъй, както е писано в живата Свещена книга. (92/лек. 22: стр. 36, 37)

26. ДА ВЪЗСТАНОВИШ ПЪРВИЧНИЯ ОБРАЗ В СЕБЕ СИ

Днес всички говорят: „Човеци трябва да бъдем! Характер трябва да имаме!“. Какво значи да бъдеш Човек? Да имаш образа и подобието на Бога. Да бъдеш такъв, какъвто Бог някога те е създал. (86/стр. 12)

Всеки човек е такъв, какъвто иска да бъде. Който мисли, че е създаден по образ и подобие Божие, той може да бъде като своя Създател. Значи, човек може да бъде добър, разумен, силен, здрав, учен.

(98/стр. 144)

Истинска молитва е онази, която човек отправя към Бога, след като се е изчистил, преоблякъл, т.е. след като се е върнал в състоянието, в което първоначално е бил. Човек трябва да се върне в първото си положение, както е бил създаден, и оттам да започне живота си. Човек трябва да се яви при своя Създател в първоначалната си Красота и Чистота. В това седи Достойнството на Човека. (31/стр. 298, 299)

Какъв трябва да бъда? Човек. Казано е в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие Свое“. Сега аз не искам да притежавам нито формата на мъжа, нито формата на жената. И вие трябва да се откажете от своята форма и да пожелаете да бъдете Човек. (48/стр. 110)

Казано е в Битието, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Къде е този Човек днес? Ако го срещнете някъде, ще видите, че той коренно се различава от всички хора на Земята. Той има светло лице, чист поглед, чисти мисли и чувства. Животът му е осмислен. Той има една идея в живота си – да служи на Бога. (26/стр. 378)

Мнозина казват, че са излезли от Бога. Как ще докажат това? Какъв документ носят? Първият документ, с който хората могат да докажат, че са излезли от Бога, е Любовта, която носят. Който люби, той е излязъл от Бога. (38/стр. 156)

Наближило е Царството Небесно… Пригответе се да служите на Бога така, както не сте служили. Единствен Той заслужава да служим на Него. Когато започнем да служим, тогава ще разберем какво нещо е Човек. Когато се научим да служим по закона на Любовта и Обичта, ще бъдем направени по образ и подобие на Бога. (117/стр. 241)

Когато казваме, че Бог е създал човека по Свой образ, това значи, че го е създал по образа на Своята Любов, защото трябва да знаете, че Любовта е първият образ на Бога. Тъй че думите „по образ“ значат „по Любов“… „По подобие“ – това значи „по ум“. Когато се каже, че човек е направен по образ и подобие Божие, подразбира се, че е направен по Любовта и Мъдростта на Бога. Следователно, ако искаме да приличаме на Бога, трябва да имаме Неговата Любов и Мъдрост. (49/стр. 18)

Сестра – това е образ на Любовта. Брат – това е образ, чистият образ на Божествената Мъдрост.

(101/стр. 197)

И този Бог, Който ни е създал по образ и подобие Свое – трябва да бъдем подобни Нему и по сърце, и по душа, и по дух и тогава ще бъдем благородни и възвишени хора. (19/стр. 512, 513)

Подобни сме на Бога в това, че можем да мислим, да чувстваме, да обичаме като Него. Ние можем да бъдем правдиви, истинолюбиви като Него.

(51/стр. 180)

За да кажем: „Ние сме направени по образ и подобие Божие“, трябва да имаме чертите на Бога. А какви са Неговите черти? Те са Добродетел, Любов, Мъдрост и Истина. (8/стр. 20)

Да имаме образа и подобието на Бога в себе си! Да носим Истината в себе си, която е образ и подобие на Бога! Да носим Благостта в себе си, която е образ и подобие на Бога!… За да те обичат хората, Истината трябва да живее в тебе. Това е най-великото благо за човека. За да те обичат хората, Благостта трябва да живее в тебе. Това е най-великото благо за човека. По-велико нещо от Истината и от Благостта няма. (55/стр. 99, 100)

Единственото нещо, което облагородява хората, то е Божественото чувство. То повдига Човека. Той е Човекът, направен по образ и подобие на Бога.

(117/стр. 64)

За да се облечете в Новия Човек, …(трябва) да създадете качествата по образа на Бога: „в Правда, в Святост и в Истина“*. Тогава де е Правдата у Човека? Правдата е чувство. „В Святост“ – и то е чувство. Щом дойдем до Истината, то е вече мисъл. Истината е мисъл. (101/стр. 434)

Един ден, когато всеки се огледа в огледалото и види образа на Бога, ще каже: „Аз вече съм Човек“. И всеки, който може да каже с положителност за себе си: „Аз мисля, аз чувствам, аз действам, аз виждам“ – това показва, че Бог се е проявил в ума, в сърцето и във волята на този човек. (54/стр. 103, 104)

Намерите ли се пред някаква криза, не казвайте, че Господ ви е забравил, но възстановете Свещения образ на Бога в себе си. Постигнете ли това, всички кризи ще се разрешат благополучно.

(31/стр. 170)

Кажете си: „Всеки от нас има велика мисия в света, трябва да бъдем герои, да бъдем по образ и подобие на Бога…“. (49/стр. 21)

27. ДА ПАЗИШ СЕБЕ СИ АБСОЛЮТНО НЕОПЕТНЕН

…Като се говори на съвременните хора за мъжа и за жената, те разбират съвсем други неща, а не това, което е истински мъж или истинска жена. Под думата мъж в прав смисъл се разбира онова Възвишено и Благородно начало, което се отличава с Чистота и Святост. Това начало изключва всички криви разбирания, всякакви престъпления от себе си. И под думата жена в прав смисъл се разбира Чистата Дева, свободна от всякакви криви, изопачени образи в ума си. Тя е независима, не се влюбва в никого… Изобщо всяка душа и всеки дух любят само Бога. (33/стр. 10)

…Светът се нуждае от Деви. Под думата Деви се разбира онази степен на развитие на човешкото съзнание, когато човек при никакви условия на живота не може да се опетни, не може да се подкупи, нито изкуси. Каквито богатства да му предлагате, той по никой начин не се изкушава. Всички същества, които са дошли до тази степен на развитие в съзнанието си, се наричат Деви. (51/стр. 120)

Каква е целта на специалния клас? Да ви върне към първоначалната Чистота и Девственост… Трябва да разберете понятието Девственост в широк смисъл. Това разбиране се постига чрез дълбока мисъл и възвишени чувствания. (98/стр. 156, 157)

Като ученици, вие трябва да водите чист, непокварен живот… Ние имаме предвид вътрешната Чистота. (98/стр. 134)

Нека всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство, всяко ваше действие носи характер на вътрешна Чистота. (99/стр. 281)

И ако вие искате… да прекарате тъй, както вашите убеждения ви учат, трябва да имате Абсолютна Чистота. Чистотата, това е гражданско право за всяка душа, за всеки едного от вас. (100/стр. 383)

Трябва Чистота, Чистота, Абсолютна Чистота! Това е първото нещо.

Абсолютна вътрешна Чистота!

Абсолютна вътрешна Светлина!

Абсолютна вътрешна Свобода! (42/стр. 107)

…Трябва да бъдете тъй чисти като един Ангел, като един Светия. (92/лек. 17: стр. 24)

Всички ще знаете следното правило: онова, което дава ценност на човешката душа – на мъже и на жени, на млади и стари, е Чистотата… Следователно Чистотата е една необходимост, за да може да се прояви във вас Разумната Любов. Вън от Чистотата Любов и Разумност не могат да съществуват. Туй е едно качество, което всички трябва да имате…

(100/стр. 373, 374)

…Чистотата е една необходимост за сърцата ви. С тази Чистота ще започне Любовта. (42/стр. 12)

Божествената Любов подразбира Абсолютна вътрешна Чистота, която дава упование на човека, прави го смел, самоотвержен. (35/стр. 290)

Докато аз действам принципиално, докато сърцето ми не е разделено, докато имам само една свещена мисъл – да любя Бога и чрез тази Любов да обичам всички, аз имам Чистота в себе си.

(100/стр. 374)

Казвам: Човек трябва да обърне внимание на своите мисли, чувства и желания. За пример някой човек иска да обича, но той трябва да знае, че за да обича, желанията му трябва да бъдат чисти, кристални като диамант. (54/стр. 26)

За да може да се разбере Учението на Живия Христос, Който никога не е бил разпъван, изисква се една Свещена душа, чиста като кристал.

(92/лек. 8: стр. 15)

Сега аз искам да оставя една идея в ума ви – идеята за Любовта, т.е. за Свещената област на живота… Тя е място на Абсолютна Чистота. Докато живееш в нея, всички ще те обичат и уважават.

(47/стр. 168, 170)

Когато човек служи на закона, служи по един начин, а когато дойде да служи по Любовта, по друг начин трябва да служи. Всеки, който иска да служи на Любовта, той трябва да предпочете смъртта, отколкото да съгреши. Да пише така: „Смърт или живот!“. Ще ти предложат да съгрешиш. Ако е въпрос да съгрешиш, ти предпочети смъртта. Ако е въпрос да направиш Добро, предпочети живота. (67/стр. 33)

Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; …понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него, тя иска да се удоволства, но той казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце освен тебе, ти си негова собственост, негово право и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога“. Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка дали е право, дали е угодно на Господа, или не. Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак предпочете да страда, отколкото да съгреши. (8/стр. 73, 74)

Девствен човек аз наричам този, за душата на когото няма никаква съблазън. (92/лек. 20: стр. 25)

Мойсей, който е бил адепт, който е живял в Египет, казва на евреите: „Трябва да обичаш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила“. Какво значи „с всичката си сила“? Цялото ти естество трябва да бъде запълнено, да няма място за никаква съблазън.

(101/стр. 223)

Добродетелният, умният човек от нищо не може да се поквари, с нищо не може да се подкупи. (95/стр. 19)

Човек трябва да бъде верен на себе си. Той не трябва за нищо да разменя сърцето и ума си. И целия свят да му дават, окото му не трябва да мигне.

(106/стр. 87)

Казвам: Онзи човек, който обича Истината, е силен. Онзи човек, който не греши, е силен… Всеки човек, който иска да бъде силен и морален, той трябва да бъде безгрешен. (92/лек. 32: стр. 29)

…Силата, величието на човека седи в това, че след като той има тяло, ум и сърце, да не греши. Такъв е животът на светията. Следователно задачата на човека седи в това, след като има уста, да не каже с нея нито една обидна дума през целия си живот. Като има очи, да не види с тях нито една лоша постъпка… (82/стр. 294)

Кой човек е гениален? Който в продължение на сто години може да направи една погрешка. Геният не прави погрешки. Във всичките си работи той има предвид благото на цялото човечество.

(98/стр. 244)

Кога можем да кажем, че животът на човека е чист? Когато има Висок идеал, когато живее съзнателно… (72/стр. 221)

Кои неща са сериозни? Сериозни са тия неща, които са свързани с вътрешната Чистота на човека. Вътрешно чист е онзи, който знае какво върши. И всяко нещо, което върши, е съзнателен процес за него. (51/стр. 187, 188)

Тогава ще си кажеш: „Мисълта ми трябва да бъде права! Чувствата ми трябва да бъдат прави! Действията ми трябва да бъдат прави!“. Това трябва да си казвате винаги: „Аз трябва да бъда прав и всичките ми прояви трябва да бъдат прави!“. (99/стр. 39)

Истински човек е онзи, който и насън, и в будния си живот постъпва правилно. (60/стр. 44)

…Царски син е само онзи, който има истинското, Божественото познание, който има душа в себе си, който има Божествен ум, неопетнен от никаква лъжа! (92/лек. 3: стр. 21)

Аз казвам: В света има два велики Принципа, които хората трябва да приложат в живота си, за да не бъдат обикновени, а гениални хора. Най-първо хората трябва да имат непоколебима Любов към Бога; да Го обичат, без да ги знае някой. И второ: всякаква лъжа от сърцата и умовете им да бъде абсолютно изключена… В съзнанието на човека не трябва да се допуща абсолютно никаква лъжа – нито бяла, нито черна. (92/лек. 30: стр. 14)

Не внасяй в ума си мисли, които опетняват и понижават. Дойде ли такава мисъл при тебе, веднага я изхвърли навън. Допущай в ума си само такива мисли, които идат от Божествения Източник. Те са подобни на чисти планински води. (97/стр. 299)

Ако искаш да бъдеш чист, ще живееш в Божествения свят. (60/стр. 47)

Ще се явят хора, извори на Новия живот. Като срещнеш такива хора и ги наблюдаваш, ще видиш, че в маниерите, в погледа, в говора им нищо не внася съблазън. От пръв поглед такъв човек ти внушава доверие. Касата ти е отворена, ти излизаш, влизаш вкъщи, но имаш пълно доверие в този човек – той никога няма да злоупотреби с твоето доверие. Това е истинският живот. (47/стр. 178)

Това е истинската философия: да не злоупотребяваме в целия си живот със свободата и доверието, които Бог ни е дал. (47/стр. 178)

…Като влезеш в един дом, да нямаш нито една задна, користолюбива мисъл, чист и свят да бъдеш в себе си и да вземеш последното място, да не изпъкваш напред. Изпъквай само тогава, когато твоите братя имат нужда, за да се повдигнат, и нека тяхната радост да бъде твоя, нека тяхната Любов да бъде твоя Любов. Тъй трябва да живеете. (90/стр. 179)

За да бъдеш благороден, трябва да си извън времето и пространството, в джоба ти да няма нито едно петаче. Имаш ли едно петаче, ти си опетнен. Твоят ум е опетнен с онзи образ, който носиш… Аз говоря по принцип за Благородството, не за това обикновено благородство, за което се говори. Така всеки може да бъде благороден. Благородството, то е една дума – трябва да бъдеш абсолютно чист.

(19/стр. 63)

…Всеки човек, който цял живот прекарва в сиромашия, но нито за момент не се поддава на мисъл за кражба или за някакво друго престъпление, той е човек с големи знания, с дълбока философия за живота – богат човек е той. (24/стр. 277)

Намирате на пътя си торба с пари. Вие сте беден човек, нямате стотинка в джоба си, но от вътре нещо ви казва: „Бягай, не се изкушавай!“. Вие поглеждате торбата с пари, усмихвате се и заминавате. Ако някой види, че бягате от парите, ще мисли, че сте глупав човек. Невидимият свят обаче ще ви похвали. (21/стр. 154)

Добър човек е онзи, който никога не се каля и размътва. Добър човек е онзи, който никога не губи своята Чистота. Можете ли да размътите водата на някое дълбоко планинско езеро? Добър човек е онзи, който никога не се обижда. Той има температура десет хиляди градуса. Какво представя обидата? Обидата не е нищо друго освен една желязна топка. Какво ще стане с тази топка, ако я хвърлите срещу човек, който има десет хиляди градуса топлина? Преди да стигне до него, желязната топка ще се стопи. Значи, никаква обида не може да стигне до добрия човек. (30/стр. 73, 74)

Онези, които служат на Истината, трябва да живеят само за Бога. В неговия ум няма абсолютно никакво противоречие. Той никога не може да се гневи на някого, да помисли зло. Той вижда най-хубавото, никому не се сърди. Не, не се сърди, но той, като види един човек, радва му се. (32/стр. 5, 6)

Новият живот изисква от човека всяка мисъл и всяко чувство в него да отговарят на Истината. Само така той може да бъде чист. (47/стр. 195)

28. ДА ПРОЗРЕШ СКРИТОТО ЛИЦЕ НА ДОСТОЙНСТВОТО

…На човека трябва едно малко смирение. Но смирен може да бъде само онзи човек, който има велик ум, велико сърце, велика душа. Когато говоря за смирен човек, аз разбирам онзи, който е най-благороден, който има най-възвишен, най-велик дух. Това е най-смиреният човек, човекът, който съзнава. Глупавият човек не може да бъде смирен.

(19/стр. 65)

Ще се смириш, защото само разумният човек може да бъде смирен. Някои мислят, че смиреният човек е слаб. Не, смиреният човек е много силен. Всички хора на Добродетелите са смирени хора, а те са и най-великите, най-силните. Чудни сте вие! Човек с Добродетели е най-силният човек. Тъй разбирам аз. (92/лек. 19: стр. 35)

Каква е разликата между набожния и светския? Светският човек съзнава какво е дал, казва: „Аз съм господар на своя живот“. А пък религиозният човек иска да признае, че Господ е владетел. (101/стр. 432)

Бог е, Който работи в нас, и силата на човека седи в слушането, в приложението. (101/стр. 532)

Христос казва: „Който говори от само себе си, иска своята си слава; а който иска Славата на Оногози, Който го е проводил, той е истински и няма неправда в него“. Онзи, който търси Славата на Оногози, Който го е изпратил, Който му е дал ума, сърцето и живота, той е истински. (91/лек. 15: стр. 6)

Няма по-велико, по-мощно нещо в света от това човек да намери Истината, да търси Славата Божия!

(91/лек. 15: стр. 25)

Гордостта без смирението е болезнено състояние на човешкия дух. (54/стр. 80)

Който не разбира дълбокия смисъл на смирението, не иска да бъде смирен. Защо? Той мисли, че като смирен трябва да се подчинява на всички и кой как мине край него, ще го тъпче. Това е неразбиране на живота. Всъщност истински смиреният е брониран, никой не може да го тъпче. (97/стр. 254, 255)

Истински смиреният е най-силният човек. Той заема последното място и оттам наблюдава всичко без възмущение. Той вижда всичко, а него никой не го вижда. (47/стр. 248)

Съществуват два вида светии: едните са своенравни, другите не са своенравни. Първите имат високо мнение за себе си, искат да минат пред другите за святи, за чисти хора. Те постоянно говорят за своите мъчнотии и страдания. Вторите светии са тия на Любовта. Външно те са просто облечени, минават за обикновени хора; никой не подозира какви богатства крият в себе си. Отдето минат, на всички помагат… Те са достоен пример за подражаване: работят неуморно, без да говорят за онова, което вършат. (35/стр. 90, 91)

Всички велики хора са били смирени. Смирението представя Божествена долина, в която растат всички безсмъртни плодове. Смирението е райска градина. Който не е смирен, той няма рай в себе си. Дето има смирение, има и високи върхове. Смиреният човек има и Достойнство в себе си. То ще заговори в него, ще му каже: „И ти си човек, и в тебе има дух и душа, и в тебе има високи върхове“. (54/стр. 79)

„Смиреномъдрие, кротост и въздържание.“ Това са качества на човека, които трябва да се преведат. Смиреният не е слаб човек, напротив, той е силен. Който не разбира това, казва, че смиреният е слаб човек. Лъже се той, силата на човека се крие в смирението. (45/стр. 69)

Кротостта е едно велико качество, една велика сила. Кроткият човек не е слаб, той е стихия, но се въздържа – знае да влада сърцето си, знае да влада ума си… (91/лек. 11: стр. 14)

…Слабият не може да бъде нито кротък, нито смирен. Кроткият и смиреният е високодобродетелен. Когато слабият иска да стане силен, той върши престъпление… Следователно светът се нуждае от силни хора, които са готови да станат слаби, а не от слаби, които се стремят да станат силни, да заповядват, да управляват. (45/стр. 69)

„Как ще позная този, идеалния?“ Ще го познаеш. Едновременно той е и господар, и слуга: господар на себе си, слуга на другите… Да бъдеш господар на себе си, това значи разумно да използваш Божиите блага. Да бъдеш слуга, значи да реализираш тези блага. (58/стр. 39)

В Разумния свят отдават по-голяма почит и уважение на по-долните служби, отколкото на по-горните. Там на слугата се отдава по-голяма почит, отколкото на господаря. (65/стр. 54)

Докато е на Земята, всеки човек желае да стане цар. Обаче в Разумния свят нито царят желае да стане слуга, нито слугата – да стане цар. Там всеки е доволен от положението, което заема. Не е въпрос за външното положение, което хората заемат, но за вътрешното състояние на човека… Царят се ползва от външно почитание, а слугата – от вътрешно. Всеки има Достойнство и се ползва от почитта на хората, когато е на своето място. (65/стр. 55)

Човек може и трябва да се подчинява на Онзи, в Чиито Ръце е властта. Ще кажете, че не искате да бъдете слуги. Ако сте слуга на Господа, вие заемате най-почетното място в света. (80/стр. 317)

В Писанието най-почетно място се дава на слугата. Когато Бог изпрати Своя възлюбен Син на Земята, даде Му почетната служба „слуга на човечеството“. За тази служба именно Христос мина през такива страдания, каквито никой досега не е минавал. Той беше подложен на поругания, обиди, оплювания, докато най-после Го разпнаха на кръст. При това положение Христос… се обърна към Бога с думите: „Отче, прости ги, те не знаят какво правят“. (45/стр. 76)

…Ако си един скромен работник в Царството Божие, това е велико нещо!… Тъй щото положението, което вие заемате като скромни работници, е най-хубавото – известен на Небето, неизвестен на Земята. (39/стр. 93)

…Защо искате непременно да бъдете апостол Петър? Някои пък искат да бъдат апостол Павел. Щом искате да бъдете апостол Петър и апостол Павел, следете техния пример! Те бяха едни скромни работници и вие бъдете едни скромни работници, и мястото ви ще бъде завидно. (39/стр. 94)

Искам, когато влезете в Школата, да бъдете за образец. Да бъдете сериозни, свободни, скромни по сърце. (42/стр. 10)

Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън. Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат.

(34/стр. 23)

За пример в някой клас има един ученик, много честолюбив, горд, с всички свои съученици се кара, с никого не живее и в края на краищата намира, че съучениците му са лоши… Питам: Какво трябва да направи сега този ученик? Да разправи всичко на учителя си и да остави на него, той да ги помири или сам да отиде при съучениците си, с които се е скарал, и да се помири? Това е задача за този честолюбив ученик, той сам трябва да намери начин как най-правилно да я реши. Ако този ученик иска да се помири със своите съученици, той трябва да се смири, да излезе пред тях и да им каже: „Аз съм виновен, обидих, наскърбих всички, като исках да се представя нещо повече от това, което съм. Мислех, че зная много, а виждам, че нищо не съм знаел. По природа съм малко сприхав, не търпя чуждо мнение, чужд съвет, затова моля ви да ме извините“. Щом се смири така, другарите му веднага ще го простят. Обаче рече ли да се хвали със своята благородна кръв, със своето високо произхождение, че дядо му, прадядо му са били поети, писатели, философи, никой няма да му обърне внимание. Другарите му ще кажат: „Какво значение има за нас твоята благородна кръв и твоето произхождение, когато ти се отнасяш с нас като най-прост човек без никакво възпитание и култура? Каква е била кръвта на твоя дядо, това не ни интересува. Каква е твоята кръв, това е важно за нас“. (78/стр. 76, 77)

Не мислете, че който отстъпва, е слаб човек. В съзнателното отстъпване се крие Благородството на човека. (33/стр. 112)

Двама души вървят по един път. Единият върви и не отстъпва. И другият – също. Бъдете един човек, който отстъпва на другите. Ти си учен, почтен човек. Ако искаш да покажеш, че добре мислиш за някого, отстъпи на други мястото си, не взимай първото място. (101/стр. 115)

Казвам: Докато хората живеят в старата култура и постъпват по старите методи, всякога ще има плач. Ако единият бие, другият трябва да отстъпи, да покаже Благородство на характера си. Ако единият се гневи, сърди, нагрубява, нека другият постъпи така, че да му покаже своята нова философия. Нека му докаже, че в него има велика мисъл, която го движи към по-висок свят, дето няма… противоречия и страдания. (78/стр. 57)

Някой казва: „Аз не искам никой да ми нарушава свободата“. За да не ти нарушават свободата, ти трябва да бъдеш крайно мъдър, да разбираш Божествените закони – и на животните да дадеш път. Видиш един вол – отбий се! Видиш една мравка – отбий се! Мъдрият, той не иска да минава през мравите. (101/стр. 30)

Да направиш път на слабия, това е геройство. Да спасиш мравята, когато се дави, това е геройство. (46/стр. 209)

Стремете се всякога да взимате последното място. То е по-добро от първото място. Аз взимам всякога последното място и съм доволен. Когато се качвам на трамвай, пак взимам последното място. Щом има много хора, оставям да се качат преди мене; аз се качвам последен. Това място е най-спокойно, никой не ме бута. Като вляза в трамвая, оставям всички да седнат, аз стоя прав… Дръжте правилото: никога не взимайте първо място в живота.

(48/стр. 148)

В клас учителят изкарва учениците си. За да се покажеш един даровит ученик, остани последен. И ти кажат: „Стани да пееш!“. И пееш. Или: „Стани да решиш задачата!“. И я решиш. Тогаз ще се повдигнеш пред очите на всичките ученици. Този излиза, не знае. Онзи излиза, не знае. Ти излизаш и решиш. Ти чакай последен. Не искай ти пръв да излезеш. А пък друг излиза пръв, а пък се връща последен. (101/стр. 115)

Като казвам, че всички трябва да ходите за вода, не значи, че ако отида да донеса една стомна вода, ще стана по-добър, но аз, който съм свършил два факултета, ако отида за вода с онова дълбоко убеждение, с онова смирение като у малките деца, то като донеса стомната с вода, в мене ще дойде една нова свещена идея, която ще влезе във водата.

(40/стр. 65)

Един американец, богаташ, купил на пазара една пуйка и започнал да се оглежда да намери човек, който да му я занесе до дома. Най-после видял един беден човек и му казал: „Вземи тази пуйка да я занесеш у дома. Ще ти дам четвърт долар“. „Не, малко е четвърт долар. За два долара мога да я занеса.“ „Скъпо ми се вижда, не мога да дам два долара.“ В това време между публиката излязъл един добре облечен господин и казал на богаташа: „Моля, аз мога да Ви услужа“. Той взел пуйката и тръгнал след господина. Като дошъл до дома му, той снел пуйката от гърба си, подал я на богаташа, свалил учтиво шапката си и тръгнал да си отива. „Моля Ви се, чакайте да получите възнаграждението си.“ Богаташът извадил един долар от джоба си и го подал на човека, който му услужил. „Благодаря, нямам нужда.“ Той веднага извадил една своя картичка и я подал на богаташа. На картичката било написано името, а под него: „Председател на Съединените Щати“… Председателят на Съединените Щати искал да даде пример на богаташа, с което да му каже: ако председателят може да носи чужда пуйка, богаташът може да носи поне своята пуйка. (51/стр. 72)

29. ДА ЗНАЕШ ЗАКОНА НА МЪЛЧАНИЕТО

Философията на Божествения свят се изразява чрез мълчанието. Колко си добър, колко знаеш, няма да говориш по това – ще мълчиш като риба.

(60/стр. 46, 47)

Мълчанието освобождава човешките добродетели от изкушение. Разумният човек никога не се поставя на изкушение. Защо? Защото той мисли, той е смел, той знае да мълчи. Който е научил закона на мълчанието, той разбира живота. (51/стр. 188)

…Съществува такъв закон: Кривото си е всякога криво и правото си е всякога право… Ако съм прав, няма какво да се оправдавам; ако съм крив, аз си оставам крив. Правото си остава право, значи: има на какво да разчиташ. (101/стр. 219)

Преди няколко дни дойде при мене един българин, млад човек, и ми казва: „Моля Ви се, кажете ми какво е Вашето мнение за квакерите“. Мнението ми за тях е това, че те са най-добрите хора в Англия. …Те имат една вътрешна опитност. Всеки един от тях се стреми да е в пряма връзка с Бога, с Невидимия свят. Като влезете между тях, ще забележите едно гробно мълчание: седят и размишляват. Квакерът никога не говори, докато не знае нещо. Когато някой се вдъхнови и му дойде една светла идея, тогава само говори; иначе всички мълчат и мълком се разотиват. Това е външната страна на живота им, но в техния живот има едно вътрешно дълбоко убеждение. Квакерът никога не лъже! В техния живот има един елемент на Разумност. Те са благородни души. (91/лек. 17: стр. 20)

Като мислиш, ще мислиш много чисто. Никому не разправяй как мислиш. Това е свещен процес за самия тебе… Как учиш – и него не казвай, нека бъде свещен процес. Онова, което мисля, и онова, което уча, са два свещени момента. (101/стр. 311)

Има случаи, когато трябва да мълчите. Изкуство е, като скърбите, никой да не познава, че имате някаква скръб. Когато е скръбен, човек трябва да мисли. За какво трябва да мисли? Той трябва да мисли за всички скръбни хора. Има хора, които скърбят повече от него. (37/стр. 55)

В даден случай, когато един ученик иска да разреши един въпрос за себе си, той трябва да прояви своята Любов към Бога, трябва да прояви Божията Любов вътре в себе си. Той трябва да бъде мълчалив, но вътре в себе си, в сърцето си, трябва да направи всички жертви. (91/лек. 2: стр. 23)

Важно е да не говориш за Любовта, която живее в тебе. Никой да не знае какво носиш в себе си.

(60/стр. 22, 23)

Има велики неща в Божията Любов и когато ги правиш, ти ще ги изнесеш само пред себе си и ще считаш, че това е едно благословение. (91/лек. 12: стр. 23)

Ако ти си велик човек, няма защо да казваш на хората това. Кому са казали Хималаите, че са най-високите планини на света? Никому. Ангелите и Архангелите слязоха ли от Небето да кажат на хората, че са Велики същества? Не – те мълчат, нищо не говорят за себе си. Обаче те имат велико съзнание за своето предназначение и от изобилието, което имат, всеки момент изпращат на съществата по-долу от тях, без да говорят някому за това.

(99/стр. 310)

Като дадете нещо на човека, не му говорете за това, което сте направили. Оставете Доброто да говори само за себе си. (61/стр. 80)

Когато Христос дойде на Земята, светът не Го позна… Христос се пожертва, без да даде външен вид за това, без да говори на хората за тази жертва. По този начин Той показа какво нещо е истинската жертва. (16/стр. 50, 51)

И Христос…, като срещне някого – и най-простия, и най-бедния – ще намери един случай да му услужи, да му каже нещо и ще си замине, без да каже: „Аз съм Христос“. И като Го запиташ: „Кой си ти?“, не казва. Ще каже: „Пътник“. Една благородна черта е, че Той никога не рекламира, не казва, че това и това направих. (19/стр. 330)

30. ДА СЪЗНАВАШ СИЛАТА НА ВЪТРЕШНИЯ ЖИВОТ

…Човек трябва да бъде силен. В какво трябва да седи силата на човека? Силата на човека трябва да седи в неговия вътрешен живот, в неговото вътрешно разбиране на живота, в онова вътрешно схващане, в което да няма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнение. (91/лек. 24: стр. 3)

…Божественият живот не е във външния блясък на нещата. Божественият живот е скрит в нас. Значи, в нас е скрита оная сила, която създава благородните чувства, която хвърля светлина на нашия Път. В тая сила е реалността на нещата. (63/стр. 256)

Та в едно отношение не трябва да бъдете като другите хора. Човек трябва да бъде особен. Особен човек аз наричам онзи, който мисли както Господа… Та оная вътрешна сила седи в това: мислене, както Бог мисли. (101/стр. 10)

Вярно е, че свободният човек трябва да бъде богат, учен, свят, но това са вътрешни, а не външни качества. (50/стр. 46)

…Някой ще каже: „Изхвърлете навън тия скъпоценни камъни! Човек не трябва да се украсява с тях“. Не, ние трябва да носим скъпоценните камъни и вътре в себе си, а не само външно… (54/стр. 38)

Вие трябва да бъдете външно и вътрешно богати – с мощен дух, широка душа, светъл ум и с благородно сърце. (97/стр. 123, 124)

…Когато се говори за величието, за богатството на някой човек, трябва да се разбира неговото сърце, неговият ум, неговата воля, а не парите, които той има. (54/стр. 5)

…Всички казвате: „Вижте как е облечен“. Прави сте, но трябва да вземете туй обличане вътрешно: вътре той облечен ли е с едно благородно сърце, с една силна воля, на която ти всякога да можеш да разчиташ. Туй е то същинското обличане. (90/стр. 168)

И ние, когато Небето ни покани на работа, искаме да се облечем. Обаче силата не е в нашите дрехи, шапки, ръкавици и чепичета, нито в яките, вратовръзките и часовниците – те не съставят нищо важно; силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим Добро. (8/стр. 5)

…Аз бих желал да те видя юнак без кобур, юнак без пари; юначеството ти да седи в твоя ум, в твоето сърце, в твоята свещена воля, в твоята велика и благородна душа, в твоя мощен и силен дух. Това е човекът, …който изпълнява Волята Божия.

(91/лек. 1: стр. 23)

Като ученици, вие трябва да се стремите към същественото, което освещава нещата. Това е Божественият живот във вас. Разчитайте на този живот в себе си, а не на външни неща. Разчитайте на вашето постоянно и неизменно верую, на вашите неизменни отношения към Бога. Разчитайте на Чистотата на своята душа. В Чистотата, в Любовта и във вашите неизменни отношения към Бога се крият методите за подмладяване, възкресение, оживяване, освобождаване и примиряване с Бога. (93/стр. 26)

Аз се произнасям за човека не когато е между хората, но когато е сам, когато се разговаря с Бога в себе си. Казвам: Този човек е чист. Неговите подбуди са чисти и искрени. (44/стр. 142)

Няма какво да очакваш на Господа от вън някъде да дойде. Ти трябва да се вдълбочиш вътре в себе си, дето Бог е вложил ум, сърце, воля, душа и дух, които всякога могат да ти помогнат. (54/стр. 55)

Няма по-велико нещо за човека от това да обича своите мисли, чувства и постъпки и да ги владее. Щом той ги обича, и те ще го обичат. Няма по-велико нещо от това да чуваш гласа на своите светли мисли, на своите добри чувства и на своите благородни постъпки. Чрез тях се изявява гласът на Бога, Който казва: „Добре мислиш, добре чувстваш и добре постъпваш!“. Какво по-велико от това да чуеш одобрението на Господа! (55/стр. 279)

Отвън можете да бъдете слуга, да изпълнявате най-долна служба, но отвътре да бъдете господар. Мнозина външно заемат положението на господари, а вътрешно са слуги. За предпочитане е човек външно да бъде слуга, а вътрешно – господар.

(22/стр. 96)

Външно човек живее по един начин, а вътрешно – по друг. Важно е какъв е вътрешно. (44/стр. 142)

Аз седя някой път и разглеждам живота си в своите мисли, не отвън как постъпвам, какво съм казал, (а) какви ми са намеренията. (101/стр. 305)

…Вие трябва да се научите да се усмихвате. Всеки, който не се усмихва, ще умре. Една усмивка, но не да я видят хората. След като ти дойдат големите страдания на живота, …да се усмихнеш в себе си; вдигни очите си нагоре и благодари на Бога, че можеш да се усмихваш. (27/стр. 265)

„Господ поставил Престола Си на Небето, Царството Му владее над всичко.“** В какво седи силата на Царството Божие? Царството Божие не е в Словото, не е и в силата – Царството Божие е във вас. (101/стр. 615)

31. ДА БЪДЕШ ВЕРЕН НА БОГА

Единственото Реално в света – това е само Бог… Казвам: Всички сега трябва да бъдете верни на Господа. (83/стр. 357)

Свещеният, Божественият живот изисква от нас да бъдем верни. На кого? Вярност към Бога! Ще преведа тия думи „вярност към Бога“: вярност към Великия, Безграничния Живот, който дава всичките блага. (91/лек. 14: стр. 28)

Казвам: Няма нищо по-хубаво в света от това тайно в душата си да бъдеш верен на Бога. И за Бога се казва, че Той е Истинен и Верен във всички Свои постъпки. Следователно нека всички турим в ума си мисълта да бъдем истинни и верни на този Първичен Живот, който е вложил всичко в нас, за да се прояви Божественото… (91/лек. 14: стр. 31)

…Да казвате навсякъде: „Верен и Истинен е Бог, Който живее сега в нас!“. И желая и вие да се наричате всички „верни и истинни“. (94/стр. 155)

Отношенията ни към Бога трябва да бъдат верни и истинни! И ако ние имахме това широко сърце, каквото Христос имал, щяхме да разберем в какво седят тия верни и истинни отношения към Бога. (91/лек. 19: стр. 13)

…Когато някой човек се обърне към Бога и Му остане верен през целия си живот, това… считам велик характер. (92/лек. 17: стр. 29)

Кой човек от начало до края на живота си е останал верен на Бога? Велико и славно нещо е да остане човек верен на своя Създател през всички времена и условия. Този човек може да се нарече Истински Човек, достоен за всичко, което Бог е създал. Той може да се ползва от благата на живота.

(86/стр. 131)

Обичай Господа с ума си, със сърцето си, с душата си и с всичката си сила. Той е Пътят, към който трябва да се стремите. (101/стр. 16)

Човек трябва да се подчинява на Великия импулс в живота, който произтича от Първата Причина. Дай път на Първата Причина в себе си, Тя да се прояви. Нека Бог да се прояви в тебе, както намира Той за добре. На второ място ти ще се проявиш… С други думи казано: на първо място ще проявиш отношенията си към Бога, на второ място ще проявиш отношенията към себе си, на трето място – отношенията си към своя ближен. (47/стр. 247, 248)

Ние трябва да покажем на света, че носим в себе си Великия живот на Бога, че Той живее в нас…

(91/лек. 33: стр. 11)

Казвам: Съзнавайте, носете в себе си Божествения живот. Живейте за Господа и считайте, че всички страдания, които ви идват, са едно благо.

(101/стр. 421)

Ние живеем не за себе си, но за Бога, за Онзи, Който ни е възлюбил, Който е създал всичко заради нас, за да бъдем ние подобни Нему. И всичкото величие на човека седи в това да бъдем подобни на Бог! Каквото Бог върши, и човек да го върши в един малък размер. (101/стр. 561)

Аз живея за Господа. В душата си аз казвам: „Това е в Името Божие“. Да живея за Господа и Господ да живее заради мен. (101/стр. 420)

…Като дойдох в света и се родих, не се родих заради света, родих се заради Господа. …Съзнавам, че животът, който живея, не е заради мене, но за Бога. (101/стр. 420)

Ще живееш за Бога, за да изпълниш Неговата Воля, за да изпълниш обещанието, което си дал, когато си тръгнал от Небето. Това е първото условие: да изпълниш обещанието, нищо повече! Първото нещо в ума ти е скритата идея да служиш на Бога…

(42/стр. 153)

Докато връзката на човека с Божественото Съзнание е силна, той може да изпълни обещанието, което е дал на Първичната Причина – да служи.

(61/стр. 33)

Сега ви казвам: Не разваляйте пакта си с Господа!… В нищо да няма изневяра, колебание. Кажете: „Подписахме, ще изпълним, нито на йота няма да изменим. Ще изпълним всичко, каквото сме обещали и Той ни е обещал. Ако ние изпълним, и Той ще изпълни…“. (83/стр. 178, 179)

…Трябва да кажа: „Господи, в мен две мисли няма да има, ще има само един свещен ум, само едно сърце чисто и свещено, само една свещена душа, един дух – да извърша Твоята Велика Воля и през всичките векове на бъдещето да бъда съработник с Тебе, и да служа с Теб заедно“. (90/стр. 370)

Вие трябва да кажете: „Господи, ние ще работим от сега нататък точно както Ти искаш от нас. Първо, никога няма да изменим Твоя Закон, а ще го изпълним; Твоята дума на две няма да направим, всяка Твоя дума ще бъде свещена за нас – свещена, свещена ще бъде“. (90/стр. 387)

Като дойдем до Бога, в нас трябва да има една вътрешна увереност Божията дума да не правим на две. Онзи Божествен импулс, онези благородни чувства и желания, които се зараждат в душата ни, трябва да ги изпълним. (91/лек. 23: стр. 28)

Никъде в Писанието не е казано, че ще бъдем владици и патриарси, но казано е, че ще бъдем царе и свещеници на Бога. Цар е онзи човек, който разумно управлява себе си. Свещеник е онзи човек, който разумно служи на Бога. (56/стр. 253)

Кой е вътрешният свещеник? Вътрешният свещеник е твоят дух. Душата ще бъде царица там… Туй разбирам Храм: духът ми – свещеник, който служи на Бога; душата – и тя с него. Умът и сърцето ми ще слугуват. (117/стр. 100)

Ти казваш: „Аз се моля на Господа“. Какво си направил за Него? Ти оставил ли си Го вътре в себе си, имаш ли едно Свещено място, един Храм вътре в себе си, който да си установил заради Него и в който да Му служиш? (101/стр. 217)

…Човек може да живее само по един начин, той е най-красивият начин, той е начинът: човек да служи на Бога. Туй е съзнателният живот. (92/лек. 5: стр. 31)

Ще кажеш: „Има Един Господ, на Когото трябва да служа!“. (42/стр. 35)

…Когато отивате при Господа, не трябва да просите, но кажете: „Господи, научи ме как да работя, как да изпълня Твоята Воля“. (51/стр. 78)

Какво се изисква от тебе, когато ще служиш на Бога? Първо ще бъдеш доблестен човек. Човек, който служи на Бога, не казва, че без пари не може, че без знание не може. (92/лек. 7: стр. 24)

…Човек… да започне да мисли, да чувства и да действа като Бога. Дойде ли до това положение, всички противоречия в неговия живот ще изчезнат. И тогава, каквото Бог му каже, той ще бъде готов да го направи без никакво колебание. (51/стр. 32)

Когато някой се моли Богу, Господ му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та Ме последвай!“. …Ще държиш главата си нагоре и ще кажеш: „Господи, ще бъде тъй, както си казал“. Това е геройство, което всеки трябва да покаже.

(91/лек. 2: стр. 27)

„Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.“… Кога? Когато вършиш всичко заради Него. Този е Пътят, по който трябва да вървите.

(51/стр. 192)

Като говорим за Бога, ние имаме предвид Живия Бог, Който живее в нас. Ние трябва да ходим в Неговия Път, по Неговия ум и вършим всичко заради Него. (51/стр. 193)

…Христос ни научи на един велик урок – на велика преданост към Бога. Той казва: „Аз ще изпълня този велик урок, ще изпълня Божията Воля…“.

(91/лек. 6: стр. 19)

Опитвали ли сте онази Любов, при която да сте готови всичко да извършите заради Бога? Можете ли в тази Любов да изпълните Волята Божия?

(54/стр. 245)

…Изискват се святи, святи хора. Изискват се хора, които, след като изгубят парите си, след като изгубят всичко в живота, да имат радост в душата си, че са извършили Волята Божия, и да вярват, че никога няма да осиромашеят. Всичко, което може да се вземе от един човек, е външно. Да се служи на Бога, това е един велик акт, едно велико разбиране!

(91/лек. 1: стр. 22)

…Аз съм най-умният, най-добрият човек в света. Защо? …Никога не съм отстъпил пред Волята Божия, никога не съм отказал на Неговите Свещени мисли, никога не работя за себе си, никога не съм помислил за себе си… (19/стр. 71)

Ония възгледи за Бога, които аз имам, това, което аз съм добил, реалното, аз държа на него. Могат на парчета да ме насекат, но аз няма да ги изменя.

(3/стр. 285)

…Първото и най-велико нещо е човек да служи на Бога и да пожертва всичко заради Него. И то не само на думи, но и в ума си, и в сърцето си, и в душата си ще мислим само за Бога. (92/лек. 7: стр. 32)

…Рече ли човек да пожертва живота, богатството си и всичко, каквото е придобил, за Бога, той вече се е обърнал към Него не на думи, но дълбоко в себе си. (77/стр. 9)

Готови ли сте да жертвате всичко за Господа? Готови ли сте да проявите подвиг за Любовта не за едного, но за всички? Ако сте готови да пожертвате всичко за Господа, и Той ще пожертва всичко за вас. (63/стр. 218)

Когато дойде Бог във вас, онова, което Бог изисква, направете го смело и решително, без да се колебаете. Това е силното в Любовта. (7/стр. 216)

Дойдеш ли до положение да изпълниш това, което Бог ти повелява, ще кажеш: „Аз ще изпълня Волята Божия, ако ще целият свят да ме тъпче. Аз зная, че никоя сила не е в състояние да отнеме от мене това, което Бог ми е дал“. (4/стр. 34)

Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания или нещастия, които го сполетяват. За пример някой човек става пръв министър, но наскоро след това започват да го гонят, да го преследват; турят го в затвор за някакво престъпление, лишават го от богатства, от слава, от почести и т.н. Ако при това положение той може да издържи и от позорния стълб, на който са го поставили, повдигне очите си към Господа с думите: „Господи, благослови тия хора! Благодаря Ти за привилегията, с която си ме удостоил!“ – това значи Любов към Бога. (10/стр. 63)

И ако Бог ни изпитва, Той има предвид някаква велика цел, заради която ние трябва да кажем: „Да бъде благословено Името Божие!“. (89/стр. 136)

Да вдигнеш кръста си, това подразбира да понесеш всички страдания, гонения, поругания, укори, безчестия, несгоди все за Името Божие, без да роптаеш, без да съжаляваш, че си тръгнал по този Път. (77/стр. 10)

„Онзи, който Ме обича, който разбира Моя закон, Аз трябва да му покажа всичко, каквото има да пострада заради Моето Име.“ В какво е вашето Достойнство, ако не сте готови да пострадате за Великото Божие Име, за Божествената Любов?

(109/стр. 63)

Ако след всички страдания и изпитания в живота си ние не се съблазним, не се усъмним в Бога и кажем, че всичко, което сме минали, е според Волята Божия, това показва, че ние имаме възвишен и благороден характер. (24/стр. 145)

Човек, който във време на сиромашия е религиозен, а във време на богатство се изменя, аз считам, че той няма Любов. Но когато един човек при най-голямото си богатство е религиозен, а когато е сиромах, не се моли на Бога да му отнеме сиромашията, аз считам, че у този човек има истинска Любов към Бога. (23/лек. 13: стр. 25)

Колко мъже и жени, колко синове и дъщери, колко слуги и господари са готови от днес нататък, каквото се случи в живота им, да го посрещнат с радост и да кажат: „Такава е Волята Божия! Аз се подчинявам на Бога и ще понеса всичко с търпение“. Това е една от задачите на Новото Учение.

(24/стр. 146)

Направете един коренен преврат в себе си да бъдете готови на смърт и живот за Бога. Да кажете: „От сега нататък, каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога!“. Но не да знае целият свят. Вие в душата си да знаете. Вътре в душата ви да стане един преврат. (90/стр. 106)

Казвам: Във всяка душа има хубави, богати условия за бъдещето. При най-голямото си нещастие, при най-голямата си несполука благодари на Бога за всичко това и си кажи: „Аз ще докажа на Бога, че имам Любов към Него“. (24/стр. 26)

За да се молиш, за да не бъде опетнена твоята молитва, трябва да имаш такава голяма скръб, душата ти да бъде тъй разтърсена, че ти да почувстваш дълбоко вътрешно желание да се молиш в тайно, никой да не те види и да кажеш на Господа: „Аумен! Господи, обичам Те за всички добрини, които си направил заради мен от толкова хиляди и милиони години. Благодаря Ти за всички милости, за всички блага, с които си ме обсипвал и ограждал“.

(92/лек. 3: стр. 29)

И тъй, ако при всички противоречия и изпитания в живота си човек не изменя отношенията си към Първата Причина, той е извор, на който всякога може да се разчита. Този човек дълбоко в душата си вярва, че и при най-големите изпитания и мъчнотии все ще намери някакъв изход. (20/стр. 78)

…Човек… щом се натъкне на някакво изпитание, той изгубва радостта си. Това се дължи на прекъсване връзката си с Първата Причина. Христос никога не скъса тази връзка. В най-тежкия момент на живота Си Той запази будно съзнание, запази връзката Си с Бога… Кръв течеше от порите на Христа, но Той издържа, не скъса връзката Си с Бога.

(54/стр. 287)

…Христа… Той вижда всичките противоречия, вижда, че всичко това, което е учил, е изгубено. Така се предаде това на Неговия ум, че казва: „Както и да бъдат работите, Аз ги предавам в Твоите Ръце“. Това е великата страна. При най-голямата тъмнота и при най-голямото разочарование в света Той казва: „Да бъде Твоята Воля! Предавам се в Твоите Ръце! В Твоите Ръце предавам живота Си. Направи онова, което Ти е благоугодно!“. (101/стр. 155, 156)

Човек не трябва да бъде тъй малодушен, при най-малките изпитания да падне. Може да го тъпче целият ад, може да се гаври с него целият свят, може да направят с неговото тяло всичко, но той трябва да каже: „Всичко може да направите с мене, но моят дух познава само Едного, Който е Любов; моят дух познава само Едного, Който е Мъдрост; моят дух познава само Едного, Който е Истина“.

(92/лек. 1: стр. 24)

32. ДА ЗАЩИТИШ ПЪТЯ НА УЧЕНИЕТО

Щом сте тръгнали в този Път, вървете напред!… Новият, Светлият Път изисква смели хора.

(51/стр. 162)

Без недъзи ще се влиза в Пътя. Щом имаш една слабост, тя ще те спъне. Отмахни тази слабост!

(42/стр. 47)

Няма да се спъвате, смело и решително ще вървите по Пътя! Аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е пробудено. Няма да се спъвате! Ще дойдат спънки, но те няма да ви попречат, ако вие сами не се спънете. (42/стр. 49, 50)

Когато тръгнеш в Пътя, ще дойде някой и ще те обиди, но ти ще мълчиш и ще вървиш. …Няма да се спираш! (42/стр. 56)

…Няма да има никакъв спор. Щом спорим, това не е Учение за Бога. Аз… няма да се спирам, но ще продължавам Пътя си. Онзи извор, който тече, няма какво да се спира. Някой го пита: „Кажи ми отде идеш“. Той си върви. „Къде отиваш?“ Той пак си върви. Той казва: „Ако искаш да знаеш отде ида, намери извора ми! Ако искаш да знаеш къде отивам, ела с мене!“. (92/лек. 7: стр. 32)

…Не мислете, че като сте тръгнали напред, там, по Пътя, ще ви посрещат с финикови вейки. Не, вие ще се катерите нагоре, но ще срещате и ред мъчнотии и страдания. Герои се изискват в този Път. (100/стр. 183)

Наистина има опасни места в Новия Път, но човек трябва да бъде безстрашен, той трябва да бъде герой. (97/стр. 258)

В Тесния Път е Великият живот! Но той е само за силните хора – само те минават по Тесния Път.

(91/лек. 13: стр. 37)

Ще дойдат от вън хора да ви казват да се откажете от убежденията си, да напуснете този Път, но вие трябва да устоявате. (97/стр. 235)

Ако си ученик или студент и се занимаваш по-сериозно с окултната наука, другите студенти ще започнат да говорят за теб и да казват: „Оставете този човек, той е голям философ!“. Ще гледат доколко можеш да издържаш: ако имаш силна воля или дълбоко схващане на нещата, ще издържиш ден, два, седмица и повече и тогава те ще изменят своето разположение. (100/стр. 378)

Един ученик от Окултната Школа може да стане обект за присмех на другите хора… Той трябва да се повдигне в себе си и в края на краищата всички да познаят, че у него има нещо повече, отколкото у тях. (100/стр. 378)

Като ученици на специалния клас, вашата задача в живота е да отстоявате, да не отстъпвате назад… Следователно, каквито мъчнотии и противоречия да срещате, вървете напред! (98/стр. 166)

Ще вложите Любовта като закон и ще ходите по всичките нейни правила! (42/стр. 48)

Учителят… ще каже: „Напред ще вървите, с Любовта ще се занимавате, Божията Мъдрост ще имате, Истината ще поддържате!“. (42/стр. 57)

…Любовта, Мъдростта и Истината… представят Път, по който хората трябва да вървят. (51/стр. 193)

Всеки от вас ще бъде разумен да се жертва за Истината, всеки ще бъде разумен да се жертва за Мъдростта, всеки ще бъде разумен да се жертва за Любовта. (91/лек. 30: стр. 36)

Когато Безсмъртната Божествена Любов похлопа на нашето сърце, на нашата душа и поиска от нази онази велика жертва на самоотрицание, ние трябва да бъдем готови да дадем тази жертва.

(91/лек. 31: стр. 16)

Любовта – това е Божественото Учение… Любовта няма да дойде без жертви. Аз почитам всички хора, които са станали жертва за Истината и Любовта, т.е. за своя идеал. Всички, които са пострадали и страдат за повдигането на човечеството, се ползват от почитта и уважението на добрите и праведни хора. (63/стр. 282)

Бъдете верни на Любовта, бъдете верни на Мъдростта, бъдете верни на Истината, верни на Знанието, верни на Свободата, верни на Живота… Това е разрешението. Всеки един трябва да го приложи, да направи нещо от себе си. (83/стр. 356)

Велик човек е онзи, който има Любов. Силен човек е онзи, който има Мъдрост. Красив и благороден човек е онзи, който носи Истината в себе си.

(65/стр. 32)

Днес светът се нуждае от велики хора, от истински герои. Кой човек наричаме герой? Който носи Любовта, Мъдростта и Истината в себе си.

(38/стр. 369)

Сега ние всички проповядваме Любовта. Че ако не сте вие герои на Любовта, на какво ще бъдете герои? (67/стр. 38)

Най-голямото постижение за човека е да придобие Божията Любов. За това обаче се изискват усилия, геройство, познаване на законите, с които трябва да работи. (53/стр. 164)

Нека има външни различия между вас, но всички трябва да имате един общ вътрешен Принцип: Любовта ви да бъде основа, а волята ви – една динамическа сила, с която да реализирате нещата.

(100/стр. 466)

Питам: Можеш ли да направиш нещо от Любов? „Мога.“ Щом можеш, стой на думата си! Целият свят да въстане против тебе, направи това, което си обещал! (63/стр. 310)

Хубаво, ти четеш тези чужди книги, но и ти трябва да напишеш една страница в Божествената книга. И ако ти оставиш да не е написан този Свещен лист, който е определен за тебе, тогаз какво ще правиш?… Всеки човек, който не напише нещо в книгата, той се лишава от правото да следва Божественото училище. Как се лишава? Ти ще изгубиш своя мир в себе си и ще изгубиш онова понятие за Достойнство, и ще започнеш да виждаш живота безсмислен. (67/стр. 81, 82)

Питате: „Защо идат изпитанията и страданията в живота?“. За да се изпита Любовта на хората, да се види на каква основа е поставена. Затова именно изпитаха Йова. Затова изпитаха и Христа. Той даде пример на безкористна Любов. (48/стр. 319)

Любовта като сила се проявява само в светиите, в Христа, в хора, които са готови да защитават една Божествена кауза… Ето защо всички онези, които са възприели Истината и искат да защитават Любовта, имат силата на Христа, силата на светиите и запечатват Любовта си с жертви. (49/стр. 5)

Има смисъл човек да бъде смел и да проявява геройството си, когато се застъпва за Божията държава, когато устоява срещу всичко само да запази Името Божие в чистота и святост. Ако воюва човек, нека воюва с цел да запази чисто и свято Името на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Като воюва за Великите Добродетели в света, човек знае как трябва да се сражава. (84/стр. 119)

Питам: Ако в даден случай вие не можете да застанете на страната на Истината, на Мъдростта и на Любовта, в какво се заключава вашето достойнство като човек? (37/стр. 55)

Ученикът трябва абсолютно да изпълнява Божия Закон! Това го запишете само с кръвта на вашето съзнание. (100/стр. 318)

Дойде ли до Божественото, за нас не съществува въпросът „да или не“ – въпросът е решен вече. Значи, за Божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си; не казвам да го изгуби, но да го пожертва. Защото пожертван ли е животът ви за една Божествена идея, той се усилва, става по-интензивен. И всички велики хора и герои, както в миналото, така и днес, дължат своето геройство и величие на този Принцип именно. (99/стр. 151)

Като човек, като ученик в живота, всеки трябва да бъде носител на Божествените идеи, …колкото страдания и да му причиняват. (97/стр. 17)

…Човек трябва да работи с Божествените Принципи, да ги прилага в живота си, да бъде носител на Истината. (51/стр. 18)

…Всеки от вас трябва да въздейства на другите, като живее по Принцип, а не по известни лични съображения или лични схващания. (100/стр. 461)

За мене всяка проява трябва да произтича от един вътрешен Принцип. (101/стр. 309)

Всички хора искат да имат успех в живота си. Успехът им зависи от тяхната вярност и искреност. Щом се стремят към Истината, те трябва да бъдат верни и готови да се жертват за нея. (98/стр. 142)

…Вие трябва да бъдете толкова чистосърдечни, толкова безпощадни към себе си, толкова искрени в душата си, толкова истинолюбиви, че въпросът за намирането на Истината да бъде тъй поставен у вас, както Бог го е вложил в душите ви. (91/лек. 10: стр. 25)

„Верният в малкото и в многото е верен.“ Какво е малкото? Това е Свещеният идеал на човека, това е Истината. (92/лек. 32: стр. 10)

„Верният в малкото и в многото е верен.“ Аз казвам: Верен в будното съзнание, верен в Истината, верен в Живота, верен в Любовта. (92/лек. 32: стр. 27)

Да любим Истината с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Това е първото нещо, което е необходимо…

(90/стр. 435)

Казвам: Обичайте Истината, защото тя ще осмисли живота ви и ще направи всички форми красиви. Човекът на Истината има красиво лице, …красив ум, красиво сърце, красива душа и велик дух.

(66/лек. 2: стр. 11)

Преди всичко, човек трябва да мисли за Истината. Откакто стане сутрин, докато си легне, през целия ден той трябва да мисли само за Истината.

(54/стр. 122)

Где е сега приложението на този велик идеал вътре в света? Ако ще имаш едно верую, ако ще имаш едно Учение, ако ще имаш една мярка, ако ще имаш един образ, ако ще имаш едно сърце, ако ще имаш един ум, ако ще имаш една душа, един дух, този дух да е синът на Истината. (15/лек. 1: стр. 5)

Да служи човек на Истината, това подразбира целият му живот да стане жертвоприношение. Той трябва да счита това нещо за привилегия…

(54/стр. 129)

Само онзи човек може да придобие Истината, който е готов да пожертва всичко за нея. Този човек е богат и външно, и вътрешно. За Истината той не се спира пред нищо. (72/стр. 191)

…Човек, който действа по закона на Любовта и Мъдростта, никога няма да влезе в затвора за десет хиляди лева. Умния човек затварят само за Истината, той казва: „Само за Истината мога да живея в затвора, за нищо друго!“… „Само за Истината мога да подложа гърба си – нека бият.“ Ти ще мълчиш. …Дойде ли до Истината, ще обърнеш гърба си. Тя казва: „Ти не се защитавай, аз ще те защитавам“. Речеш ли сам да се защитаваш, ти си фалирал, ти си пропаднал вече. Остави Истината да те защитава. Онзи, който днес те ударил три пъти, след една година ще бъде твой приятел. Но кога? Ако ти премълчиш заради Истината. Тогава той ще дойде при тебе и ще ти каже: „Извини ме, аз направих голяма погрешка по отношение към тебе, но заради това отсега вече съм твой приятел“. (100/стр. 90, 91)

Сега ще ви разправя за един Велик Учител от древността, наречен Ешавора, който направил един опит с един от своите обични ученици, наречен Бенам. След като му предавал дълги години окултното знание, знанието на добродетелите и на злото, т.е. как трябва да живее човек, за да влезе в Царството Божие, да стане гражданин на Небето, и след като му предал всичките правила, всичките закони, най-после трябвало да постави този свой ученик на един изпит. Ешавора имал един меч, остър и от двете страни, и накъдето посочвал с този меч, всичко се разрушавало: камъните се разчупвали, водите се разделяли, зверовете се умъртвявали. Един ден Ешавора казва на ученика си:

– Искам да те опитам дали в тебе има доб-
родетели.

Той туря най-силната отрова на върха на този нож и казва на ученика си: