…Когато страдаш вътрешно, морално за някаква идея и в резултат на това изгубиш всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за теб. И според закона това страдание ще ти донесе радост… Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия, дадена ви от Природата. (99/стр. 50)

…Туй, което страда в тебе, то е Божественото, което изпитва туй морално страдание. (99/стр. 52)

Да страда човек за някаква Свещена идея, това оправдава страданията… Да страдаш за Великото, това значи да осмислиш живота си. Велико и славно е да страдаш за Любовта. Защо? Защото Любовта повдига човека. (84/стр. 262, 263)

Едно се иска от човека: да бъде искрен в своето верую, никога да не му изменя. За кое верую говоря? Което има за основа Божията Любов. Държи ли се за Любовта, човек ще бъде верен и на своя ближен. (93/стр. 410)

Всеки човек си има една Велика идея, от която той не трябва да се отклонява. (54/стр. 23)

Имате ли вие добродетелта на гълъба? Имате ли неговата устойчивост, неговия характер, който преодолява всички условия и мъчнотии в живота? Гълъбът от памтивека, от незапомнени времена е единствената птица, която не се е съблазнила от месото. През всичките мъчнотии, през които гълъбът е минал, той имал доблестта да си остане вегетарианец. Той никога не е казвал: „Условията на живота са тежки и аз трябва да си хапна малко месце“. Напротив, той казва: „Каквито и да са условията на живота, аз ще ги преодолея. Понеже Бог е разумен, и аз съм разумен, ще ям зрънца и нищо повече!“.

(92/лек. 8: стр. 4, 5)

…Ще бъдеш доблестен поне като гълъба. През хилядите години, през които е минал той, и при добрите, и при лошите условия на живота си не е ял месо. Колкото пъти и да са го учили да яде месо, той все казвал: „Не, аз имам убеждения!“. Така и ние трябва да казваме: „Аз имам убеждения, служа на Бога на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, не искам да ям месо. Ще бъда гълъб, няма да върша престъпления“.

(91/лек. 26: стр. 32)

Силният човек, при каквито условия да се намери, в каквато тъмнина да изпадне, не се разколебава. Убеждения има този човек! Морските вълни не са в състояние да заличат написаното в него. Неговите убеждения са написани на канара, на устойчива материя, а не на пясък. (93/стр. 6)

Всеки човек трябва да има една Силна мисъл, която… да поддържа равновесието в живота му. В тази идея именно е силата на човека. Тя е тил, основа на неговия живот. При такава идея човек е твърд, непоколебим. (60/стр. 33)

Човек трябва да има такава вяра, че каквито промени да стават в живота му, както и да се менят условията, той да остава твърд и непоколебим, на йота да не отстъпва от своето убеждение, от своята свещена идея. (29/стр. 222, 223)

Истински човек е онзи, вярата на когото не се разколебава при никакви условия. Когато дойде в положение да изгуби подкрепа отвсякъде, той пак трябва да остане непоколебим и твърд в убежденията си. (56/стр. 50, 51)

Аз говоря за онази положителна, абсолютна вяра, която пред нищо не се разколебава. Тъй щото, докато придобие тази вяра, човек непрекъснато ще бъде изпитван. За тази цел той трябва да пази равновесието си. Това се постига само с беззаветна Любов. (64/стр. 30)

Както и да рисуват разпятието на Христа, важно е, че Той минал през големи, интензивни страдания, без да се поколебае в убежденията Си… Христос искаше да каже: „Аз, човекът Исус, мога да нося страдания. Вие можете да прободете сърцето Ми, но ще знаете, че обичам Истината, защото за нея съм дошъл, и никога няма да изменя на убежденията Си. Пълен съм с Благодат и с Истина и мога да издържа на всичко“. (93/стр. 99)

…Всеки ще бъде гонен, презиран заради някаква своя идея, но той трябва да се въоръжи с вътрешно спокойствие, с търпение, за да издържи докрай.

(64/стр. 57)

Истински герой е онзи, който може да пожертва живота си от начало до край за една идея.

(34/стр. 155)

Светията понася всички страдания, но не се отказва от своята идея, умира за нея. Когато човек дойде до добрата постъпка, той е твърд. Нищо в света не може да го отклони от нея. (47/стр. 78)

…Когато някой човек възприеме една велика идея, окръжаващите започват да го подиграват, да го хулят, да го кръщават с различни епитети. Обаче този човек върви тихо и спокойно, от нищо не се смущава. Защо? Защото той живее в друг свят, далеч от техния. Този човек има убеждение. Той е развил своята мисъл, може да се концентрира, може лесно да разрешава мъчнотиите си. Каквото да му говорят, както да се отнасят с него, той се връща (у) дома си весел, разположен. (22/стр. 18)

Така е било и с апостолите. Те са били мъчени, бити заради Христа, заради Словото Божие, но се връщали (у) дома си радостни и весели, като славели Бога. Който не се е калил в това отношение, още при първия удар ще каже: „Как смеят да ме бият за убеждението ми! Как смеят да уронват моето достойнство!“. Радвайте се, когато страдате за убежденията си. (22/стр. 18, 19)

Каквото кажеш, да го направиш. Това значи да бъдеш готов на всякаква жертва… При каквито мъчнотии и изпитания се намираш, да не се разколебаваш. Един наш брат разправяше своя опитност. През време на войната го взели войник и го накарали да носи пушка. Той казал: „Не мога да нося пушка“. „Защо?“ „Не искам да си служа с нея.“ За непослушание го биели всеки ден. Цели три години го наказвали с бой, но той издържал. По едно време си казал: „Ако тази работа продължи още, не ще мога да издържа“. Скоро след това се свършила войната и го освободили. Запитали го: „Защо не искаш да носиш пушка и да се биеш?“. „Преди да ме мобилизират в армията, Бог ме мобилизира за Свой войник. Аз служа вече на Господа…“ (63/стр. 313, 314)

Човек при сегашните условия трябва да бъде твърд в съзнанието си и щом дойде да изпълни Волята Божия, той трябва или да живее, или да умре – едно от двете. Когато искат някому да прекъснат пътя към онзи Божествен живот, той трябва да предпочете смъртта пред живота. (91/лек. 3: стр. 26)

За пример преследват някой човек за идеите му, затварят го и му казват: „Ако не се откажеш от идеите си, ще те оставим да умреш гладен“. Силният… ще каже: „Гладен ще умра, но от идеите си не се отказвам!“. И наистина този човек издържа пред глада. (33/стр. 163)

Казвам: Който върши Волята Божия, той не прави грешки. Този човек е готов да издържи докрай на своето убеждение. В първо време хората няма да бъдат доволни от него, няма да одобряват поведението му, но като видят, че той издържа на всичко, че е готов да устоява за своето верую, те отстъпват пред него и виждат, че е човек, на когото може да се разчита. Щом кажете на хората, че можете да направите всичко, което е в съгласие с вашето убеждение, те виждат пред себе си човек с воля, готов да върши всичко добро. (35/стр. 253)

Злото в света е лошият господар, който има обичай да бие слугите си… Като види, че имате убеждения, че сте разумни, злото ще каже: „Заслужава да се живее добре. Толкова кожи досега съм снел, но от сега нататък вече отстъпвам“. И в злото има жест, и то може да възнаграждава. (51/стр. 20)

16. ДА ОСТАНЕШ НЕИЗМЕНЕН

Нещата отвън и отвътре могат да се менят, но вие трябва да останете неизменни. (43/стр. 40)

Свободният човек е постоянен, устойчив. Каквито и да са външните условия, този човек остава всякога един и същ. Той външно само се изменя, но вътрешно остава неизменен. (51/стр. 15)

Външно човек може да минава през големи промени – да скърби и да се радва, важно е вътрешно да не се изменя, да остане тих и спокоен, за да запази своя вътрешен мир. (86/стр. 135)

Що се отнася до външните промени, които човек претърпява, Невидимият свят не обръща никакво внимание. Колко е страдал и се радвал, колко е пял и скачал – и на това не се обръща внимание. Човек не се определя от външните положения, през които е минал, но от своя вътрешен живот, от Любовта, която има в душата си. (86/стр. 135)

…Не е важно човек да бъде само добър – любещ трябва да бъде той. Защо? Защото доброто и злото са сили в Природата, които се сменят. Лошият човек може да стане добър и добрият може да стане лош. Обаче единствената сила, която не се изменя, нито променя, е Любовта. (59/стр. 135)

Човекът на Истината може да претърпява външни промени само, но дълбоко в душата си остава неизменен. Външните промени пък все повече обогатяват душата му с опитности и засилват духа му. Такъв човек е винаги млад по душа, чист по сърце и крепък по дух. (76/стр. 115)

Правили ли сте опит да видите де се намира неизменното у вас? Човек може да намери неизменното в себе си, когато е най-много развълнуван, когато се намира при най-големи изпитания. Тогава човек трябва да се спре да види има ли в него нещо тихо и спокойно – без вълнение. Намери ли това нещо, то е Разумното начало в човека, което никаква буря вън или вътре в него не е в състояние да разколебае или разклати. Спокойното у човека – това е неговата душа… (99/стр. 261)

В човешкия ум, в човешкото сърце трябва да има мисли и желания, които да останат на Дървото на Живота, каквито и бури да се явят. (99/стр. 118)

Това наричам аз истинско палене на свещи и на кандила: като запалиш една свещ, какъвто вятър или каквато буря и да духа, да не може да се загаси. Това човек може ли да направи – Човек е… Това верующ може ли да направи – Верующ е. Това ученик може ли да направи – Ученик е. (91/лек. 19: стр. 28)

Аз вярвам в хора, които, като палят свещи, свещите им не гаснат. Аз вярвам… във всички хора по целия свят, по цялото земно кълбо, на които свещите не гаснат. Казвам им тогава: Братко, аз вярвам в тебе, защото ти си научил Великия закон на Земята. Аз вярвам в твоята душа. И казвам: От сега нататък правете опити, научете се да запалите поне една свещ, която да не гасне! (91/лек. 19: стр. 29)

Блажени (са) кои? Блажен е онзи, на когото умът е запален и не гасне. Блажен е онзи, на когото сърцето е запалено и не гасне. Блажен е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блажен е онзи, на когото духът гори, свети и не гасне. (91/лек. 19: стр. 29)

Щастливият човек е непоколебим в своята Любов, щастливият човек е непоколебим в своята обич. Щастливият човек е непоколебим в своята мисъл. Щастливият човек е непоколебим в своите чувства. Щастливият човек е непоколебим в своите постъпки. Той си има една основна черта, която никога не се мени, каквото и да му се случи. (117/стр. 232)

Човек трябва да се стреми към онази Любов, която никога не се прекъсва, нито изменя. Никакви условия не могат да изменят тази Любов. Любов, която се изменя от външните условия, е човешка. Божията Любов издържа на всички изпитания, на всички условия. (61/стр. 34)

Ето, и Христос дойде до дъното на ада, за да се изпита и Неговата Любов. Христос каза: „Господи, Аз предавам Духа Си в Твои ръце…“. Христос е човекът на беззаветната Любов. (92/лек. 17: стр. 28)

Щом човек не изменя на Любовта, той е Христос; щом изменя на Любовта, това е един Юда. Не изменяйте на Любовта! (117/стр. 222)

И мъчениците, в които е развито чувството на живота, никога не се изменят. Мъченията, гоненията, страданията не са в състояние да ги разклатят, да ги разколебаят. (70/стр. 67)

Верни неща са всички, в които няма два израза… Казано е: „Верен и истинен“. Значи, верен и истинен е този, който винаги постъпва по един начин, а не по различни начини. (27/стр. 260)

И тъй, човек не трябва да бъде като луната двуличен, двоеумен. Едно лице, един ум трябва да има той! Бъдете с едно лице като Слънцето, което дава светлина и топлина даром на всички. (77/стр. 12)

Съвременният човек трябва да работи върху себе си, да прояви своето Благородство, да стане като златото – дето мине, да не се каля, т.е. да не се окислява. (28/стр. 110)

…Когато външните условия, при които човек живее, са по-силни от вътрешните, които са в него, той се вкисва, окислява, огъва. За такъв човек се казва, че няма нужното Благородство, посредством което би могъл да издържа на външните условия. Когато вътрешните условия в човека са по-силни от външните, той издържа на тия условия, без да се окислява, вкисва или огъва. За такъв човек казваме, че е благороден. От гледището на този закон ние определяме кой човек е добър и кой не е добър. Добър човек е онзи, в когото Висшето съзнание е по-силно от външните условия, или от окръжаващата среда. (65/стр. 137)

…Човек трябва да работи върху себе си, да бъде господар на външните и на вътрешните условия. Докато не стане господар на външните условия, той всякога ще се поддава на промените, които стават в Природата. (65/стр. 141)

Казвате за някого, че е добър. Добър е той, защото работите му вървят. Изкуство е да бъде човек добър, когато работите му не вървят. (43/стр. 40)

Как се познава човешкият характер? По два начина: като турите богатия и високопоставен човек при бедни условия или като поставите бедния при богати условия. Ако богатият не измени убежденията и разбиранията си и запази добрите си отношения към хората, той е човек с характер. Ако бедният не се забрави и запази убежденията, разбиранията и отношенията си към своите близки, и той е човек с характер. Това са новородени хора, които са изработили нещо ценно в себе си. (9/стр. 262)

Туй, вътрешното в нас, именно е красивото; то е, което не се изменя, което остава при всички условия едно и също. Кога ще бъда аз все същият човек? Ще ви приведа един пример да ме разберете… Ако аз съм сиромах човек, а вие сте един богат човек и дойдете в дома ми, и аз ви приема добре, поканя ви в своята стаичка при огъня, разговарям се с вас любезно – това още не показва, че аз съм човек и че вие сте ме познали като такъв. Това е само едната ми страна. Аз имам интерес от вас като богат и затова всякога, като идвате в дома ми, ще ви приемам любезно и ласкаво. Ако един ден вие заемете моето място, т.е. осиромашеете, и аз не ви приема по същия начин като по-рано, а кажа, че не ви познавам, това показва, че аз сега съм друг човек. Не, аз трябва и сега да ви приема по същия начин както и по-рано. Ако ви дам същия прием, същото почитание както и по-рано, това показва, че аз съм истинският човек – при всички условия си оставам един и същ. (92/лек. 2: стр. 23, 24)

…Кого ще наречете ваш приятел? Аз наричам приятел този, който не само в един живот ми е приятел, но който ми е бил приятел от момента на излизането си от Бога до момента, в който се връща при Бога – през всичките свои съществувания… Приятел е този, който през всичките перипетии на живота си ти остава верен. Това аз наричам приятелство, това аз наричам Братство, това аз наричам благородни души! (91/лек. 17: стр. 29)

Човек… Ако се мени, той е хамелеон. Ако запази естеството си и се прояви такъв, какъвто е, той е Мъдрец. Изучавайте себе си, изучавайте проявите на Бога в себе си и в своя ближен да станете Мъдреци. (98/стр. 169)

17. ДА СЪГРАДИШ В СЕБЕ СИ ХАРАКТЕР

Вие се намирате сега на Земята при завършване на своята еволюция… Сега ви предстои една важна задача за създаване на характер и за правилно мислене. (99/стр. 39)

Човек трябва да създаде в себе си положителна философия, с помощта на която да съгради един устойчив характер. (77/стр. 5)

Първото нещо за вас: ще се научите всички да обичате Истината. Аз не ви говоря за Абсолютната Истина, но за тази, която е Вложена в Живота, която е необходима за създаване на характера ви, за създаване устойчивост на вашата наука.

(100/стр. 89, 90)

Идеалната Любов, идеалната Мисъл – те са свързани с човешкия характер. (101/стр. 150)

Любещият се отличава с устойчив характер. Той не се поддава на никакви съмнения. Характерът препоръчва човека. Като има добър и устойчив характер, той може да постигне всичко. (93/стр. 393)

…Всяка дума трябва да бъде не само една неизменна форма, но и една неизменна реалност. Каквото е в ума на човека, това трябва да бъде и в сърцето му, и във волята му. Като се стремите към това, ще създадете в себе си характер. (99/стр. 263)

Стремежът на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля трябва да бъде насочен към изправяне на погрешките. Само по този начин вие ще създадете в себе си характер, на който всякога да разчитате. (88/стр. 8)

В какво седи човешкият характер? Човешкият характер седи в разумно написаните неща в неговата Душа. Когато човек пази нещата, които Бог е написал в неговата Душа, това показва, че той има характер. (91/лек. 10: стр. 11)

Величието на човека седи в неговия характер. Не е важно само да се създаде един благороден характер, но човек трябва да прояви Благородството на своята Душа. (5/стр. 357, 358)

Когато Божественото говори в мене, където и да съм, в гората или в света, на тайно или наяве, навсякъде трябва да проявя своя характер. (91/лек. 22: стр. 35)

Човек трябва да има характер. Каквато работа започне, да я свърши докрай. Дойдат ли страданията в живота му, да ги носи с търпение и Любов.

(84/стр. 31)

Не се старайте да премахнете неблагоприятните условия, при които живеете. Работете под тях, докато си създадете един добър характер, докато създадете новото в себе си! Само тъй се създава човешкият характер! Трябва да знаете, че само ония хора са създали от себе си велики характери, които са издържали, превъзмогнали неблагоприятните условия на живота си. (15/лек. 28: стр. 19)

…Вие трябва да пуснете корените на своя живот при най-лошите условия. Можете ли да направите това, разкапалата се материя на лошите условия почва да се организира, а вие коренно се преобразявате. (98/стр. 22)

Казвам: Добър е онзи човек, който може да прояви своята доброта при най-неблагоприятни условия на живота. Онзи, който може да прояви своята доброта при благоприятни условия, то е много естествено. Следователно, макар и при неблагоприятни условия, ще кажеш: „Господи, аз мога да направя нещо заради Тебе!“. (39/стр. 118)

Отивате ли при Бога, не се оплаквайте, не казвайте, че страданията ви са големи, но кажете Му, че благодарите за всичко, което досега ви е дал: блага, радости, страдания. Благодарете от сърце и душа и върнете се радостен и доволен. Това е характер!

(20/стр. 76, 77)

…Ученикът не се нуждае само от знания, но той трябва да има и характер, с нищо да не се подкупва. Истински характер е този, който с нищо не се подкупва: и цялата Земя да му дадат, той пак няма да се подкупи. (46/стр. 133)

Вие обичате да сте мъж или жена красиви, стройни, с благородни обноски, но като влезете в света, какво ще кажат хората, ако не сте благородни по характер? Ще кажат ли, че във вашето лице виждат човек с Добродетели? Когато човек няма красива вънкашност, а има здрав ум и добро сърце, хората викат: „Ето човек с характер“. И това е най-добрата похвала, която може да ни отдаде светът.

(8/стр. 83)

Стремете се да бъдете добри, справедливи, да мислите право, защото само така ще изработите характер, ще станете ценни. Мислите, чувствата, добрите постъпки правят човека хара`ктерен.

(69/стр. 334)

Един граф се влюбил в една млада красива германка и често отивал в дома , като изказвал любовта си чрез подаръци, чрез носене букети, цветя. Работата дошла почти до женитба. Една вечер те решили да се разходят из околността на града, но трябвало да минат с лодка през близката до града река. Слугата карал лодката и благополучно стигнали на другия бряг. Едва стъпили на брега, от гората излезли няколко разбойници и ги нападнали. Графът успял да избяга. Възползвани от това, разбойниците се хвърлили върху момата с цел да вземат от нея пари или някакви скъпоценности. Тя започнала да вика, да се брани и потърсила с очи графа да се притече на помощ, но останала изненадана, като видяла, че той избягал. Обаче слугата, който останал с нея, веднага се притекъл на помощ: ударил на единия, на втория, на третия разбойник по един юмрук в устата и ги прогонил. След това той придружил господарката си до дома . На другия ден графът отишъл в дома на годеницата си с букет в ръка да я поздрави с щастливото избавление, но тя му казала: „Моля Ви се втори път да не дохождате в моя дом!“. Питам: Какви трябва да бъдете по характер – като графа или като слугата? Човек трябва да има характера на верния слуга, който в най-критически момент в живота ви може да ви се притече на помощ. (37/стр. 54, 55)

18. ДА СЕ НАУЧИШ НА ТЪРПЕНИЕ

Търпението е едно качество на разумните и велики хора; само здравият човек, само благородният, само умният, само съзнателният човек може да бъде търпелив. (19/стр. 6)

Първото нещо: ще се учите да бъдете търпеливи. Като придобиете туй качество, ще видите, че то е едно от най-ценните качества в живота на човека.

(100/стр. 395)

Търпението е една сила в човека. Тя е потребна. И Ангел да си, и човек да си, и животно да си, търпението е необходимост. (101/стр. 595)

Търпението не е неволя, то е качество на разумния човек – само разумният човек търпи. (100/стр. 34)

Търпението – това е превърната неволя. Значи, неволята може да се превърне в търпение. Човек, за да придобие търпение, най-първо трябва да премине през неволята… Ти можеш да минеш от неволята към търпението само чрез един Разумен живот. Търпението е качество само на силния, на разумния човек. Само силният човек, само героят човек в света може да бъде търпелив. А слабите натури, това са хората, които носят неволята. Та ще различавате тия две състояния… Затова Разумният живот във вас трябва да се образува, да се създаде, за да търпите. (100/стр. 184)

Търпението има две страни: едното е Съзнателното, Разумното търпение, а другото се налага по необходимост. Ние говорим сега за Разумното търпение, в което вземат участие умът, сърцето и волята. При това търпение човек е свободен. Само абсолютно свободният човек може да бъде търпелив. Човек, който не е абсолютно свободен, той може да носи само неволи, т.е. тогава той търпи ограничения – в тия случаи търпението му се налага. (100/стр. 391)

В търпението има следната отличителна черта: търпеливият човек усеща удоволствие и работи за постигането на един краен резултат… Търпеливият човек всякога е весел и затова не може да изгуби равновесието си… Търпеливият човек има мир в себе си, той всякога е тих и спокоен. (100/стр. 391, 392)

Търпеливият човек проявява едно отлично качество, а именно следното: каквато погрешка и да направите пред него, той никога няма да наруши своя мир, на всичко поглежда весело и спокойно. Каквато пакост и да му направите, той ще остане тих и спокоен, и то не само привидно, но и вътрешно – отлично качество е това. Например, ако не сте му донесли навреме някоя книга, която сте му обещали, той няма да се сърди, да каже, че не сте издържали на обещанието си и т.н. Той ще ви посрещне, като че навреме сте му донесли книгата, и пак ще бъде весел. (100/стр. 394, 395)

…Когато двама търпеливи хора в света си обещаят нещо, те ще бъдат тъй точни, както е точна Земята в своето движение. Един търпелив човек като ви обещае нещо, той ще дойде без часовник и няма да закъснее нито една минута. Търпението определя времето. Значи, търпението е най-разумното качество на човешката душа. (100/стр. 395)

Търпеливият е човек със силен характер, издръжлив. Няма мъчнотия в света, която може да сломи неговата воля, неговия характер. Търпеливият е твърд в своите убеждения. (64/стр. 47, 48)

Важна мисъл от тази лекция за вас е мисълта за търпението. Ще търпите, докато известно отрицателно състояние се смени по един естествен начин… Всичко издръжте и си кажете: „За добро е това. Днес аз страдам, скърбя, но друг някой се радва. Сега аз съм дежурен, на пост съм поставен – да дигам с рамото си игото на човечеството. Утре ще се сменя, друг ще поеме тази работа“. Ако можете съзнателно да си наложите търпение, това показва, че сте ученици на Новото Учение. Търпението е жизненият еликсир на душата. То не може да се постигне лесно. Жертви, воля се изисква за това! Търпението е вътрешно качество на човешката душа, което ние наричаме будна мисъл, или будност на съзнанието. Никой не може да изкара търпеливия човек от неговото положение, защото той се намира на един възел, дето силите са в равновесие. (99/стр. 392)

Търпението е качество само на свободния човек… Великите хора трябва да бъдат търпеливи. Да бъдеш търпелив човек, значи да бъдеш велик човек, да пренасяш лесно всички мъчнотии на живота: да загубиш 200 000 лева и да вървиш, като че бълха не те е ухапала. (92/лек. 34: стр. 14, 15)

Когато говоря за Христа, в ума ми изпъква най-хубавото Негово качество – търпението. Хората говорят за големите страдания на Христа, но аз не се спирам пред тях. За мене страданията на Христа седят на второ място. На първо място обаче поставям търпението, с което Той е понесъл поруганията, хулите, обидите, които цял полк римски войници Му нанесоха. Пред всичко това Христос седи тих, спокоен, невъзмутим, като че нищо не става. Една сълза от очите Му не се проля. Който е видял това, зачудил се на великото търпение, на великото самообладание и Любов. Това значи канара, която не се разбива. Когато влизаше в Ерусалим, Христос проля няколко сълзи, но когато римските войници Го измъчваха, Той не проля нито една сълза, остана тих и спокоен. (35/стр. 94, 95)

Човек може да разбира кръста само чрез закона на търпението… Кръстът, това е търпението. Значи, търпението е основното качество на кръста. Човек, който иска да знае какво нещо е кръстът, трябва да бъде търпелив… (91/лек. 17: стр. 9)

Под думата кръст разбираме: който има в себе си търпението, във всичките неща ще види, че няма да бъде излъган. Търпение трябва. (117/стр. 239)

Когато дойдат изпитите, изпитанията в живота ви, радвайте се не защото ги искате, но те ще ви дадат възможност да проверите силите си, да видите доколко можете да приложите Божията благост и да пренесете всичко с търпение. (92/лек. 10: стр. 19)

Няма по-красиво нещо от това, когато човек се натъкне на изпитания, да остане тих и спокоен в себе си, да дочака края на изпитанията с търпение и да вярва, че всичко ще се нареди добре. (52/стр. 157)

„Любовта дълготърпи.“ Търпението е основа на живота… Да бъде човек търпелив, това значи да понася всичко спокойно. Дъжд ли вали, вятър ли вее, прах ли се дига, той гледа на всичко тихо и спокойно. (30/стр. 6)

Може ли вятърът да брули дървото, без да подвижи листата му? Единственото нещо, което се иска от дървото, е да не се изтръгне от земята. Същото се иска и от търпеливия човек: листата и клоните му могат да се мърдат, но коренът му трябва да стои на мястото си. Че паднали няколко листа от дървото, това не показва нетърпение. Важно е, като мине вятърът, човек пак да си остане тих и спокоен. (44/стр. 295)

Търпението е едно качество да издържаш. Ти трябва да издържаш. Каквато и тежест да се тури върху гърба ти, ти трябва да имаш съзнание, че си герой, че може да носиш, че може да дадеш един добър пример на хората. (32/стр. 140)

…Този човек носи търпеливо. Към такъв човек можеш да имаш Любов. Той не иска от тебе. Той няма обуща, скъсани му са обущата, седи спокойно, не казва нищо, не казва, не прави сравнение с тебе, който си хубаво облечен и шапка имаш… Той казва: „Аз ходя обут с бащините ми обуща, които Бог ми е дал“. (32/стр. 145)

Търпеливият не се мъчи. Той е вътрешно богат и готов на всяко време да плаща задълженията си. Той има вътрешна сила, която му дава възможност да понася всичко с радост. (74/стр. 107)

Истинско търпение в света… е само онова, което се диктува от Любовта – то съгражда характер в човека. Такъв човек ако е търпелив, той ще е търпелив при всички условия на живота. Каквото и да му дойде, той ще каже: „Аз съм човек, трябва да търпя всички условия!“. Той ще оправдае постъпките на всеки едного и ще каже: „Този човек толкоз разбира, затова постъпва така“. (23/лек. 13: стр. 13)

Ако имате търпение, щом някой ви обиди, вие ще седите тихо, спокойно, ще се въздържате да си помислите дори как този човек смее да ви обижда. Вие ще почувствате обидата, но няма да реагирате срещу нея. (23/лек. 22: стр. 21)

„Какво да правим със страданията?“ Ще търпите. Като страдате, ще се учите на търпение.

(28/стр. 58)

Като ученици, вие трябва да се учите на търпение. Каквото и да ви се случи, да считате, че нищо не ви е постигнало; да носите мъчнотиите и страданията с търпение и радост. (38/стр. 120)

Желая ви да станете добри ученици, да учите с Любов, да бъдете смели и решителни. Когато ви се правят бележки, не се сърдете; когато ви изобличават, понасяйте всичко с търпение; когато ви сполети някакво нещастие, търсете в него добрата страна. (74/стр. 356, 357)

Изкуство е да се научи човек да търпи, да понася всичко с Любов. (38/стр. 171)

Някой търпи по неволя, друг – по необходимост, трети търпи идейно – когато той е така погълнат в мисълта си за Възвишеното и Красивото, че нищо наоколо му не е в състояние да го изкара от това търпение. Какво мислят хората за него, как се отнасят едни към други, всичко това минава и заминава край него, без да наруши търпението му.

(77/стр. 163, 164)

Търпението… се изпитва в живота. Можете ли да слушате спокойно и най-големите обвинения върху себе си, без да кажете една дума за свое оправдание? Можете ли при най-големите хули по ваш адрес да мълчите и да не се защитавате?… За да слушате спокойно обвиненията, които се сипят върху вас, повдигнете се високо в съзнанието си да се отдалечите от тях. (41/стр. 376)

Идеалният човек е всесилен; той е над условията, вследствие на което няма защо да се защитава, нито да търси правата си… Само слабите хора воюват за правата си. (77/стр. 18)

19. ДА СТАНЕШ ГОСПОДАР
НА СЕБЕ СИ

В окултната наука се изисква да бъде човек най-първо господар на себе си. (101/стр. 205)

Когато Христос е говорил за Любовта към Бога, Той е имал предвид онази вътрешна съзнателна връзка с Бога, Който живее у нас. Човек трябва да се свърже с Бога, ако иска да бъде господар на себе си. Щом е господар на себе си, той има Достойнство; неговата дума има мощ и сила. (107/стр. 59)

…Ще намерите себе си, Висшето Аз. Намери ли себе си, човек е придобил своя вътрешен мир, става господар на себе си. (97/стр. 157)

Вие трябва да бъдете сами на себе си господари!

(99/стр. 68)

Който е придобил Истината, той е господар на себе си. Никой не е в състояние да му отнеме Свободата. (98/стр. 288)

„И заповяда Господ на слънцето да изгрява…“ И ако всеки един от вас може разумно да повелява вътре в себе си, ще намери един начин, по който да се домогне до Великата Истина. (91/лек. 22: стр. 30)

Стани господар на твоите мисли, стани господар на твоите чувства, стани господар на онова, благородното, което Господ ти е дал! (91/лек. 30: стр. 28)

Ученикът трябва да работи върху себе си, да стане господар на своите мисли и чувства. Това значи да е придобил правата мисъл. (98/стр. 160)

Когато умът работи, тогава в човека има чистота, той е тих, спокоен и невъзмутим. Всичко това повдига човека. (99/стр. 167)

Никога не влизайте в борба със себе си… Изслушай себе си, добре разсъждавай и извади поука, но не се бори. (99/стр. 168)

…Ще си кажете следното: „Аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си; аз няма да бъда в противоречие с Природата, но ще бъда в хармония с Природата; аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога“. Произнесете тези думи и ще видите, че вашето състояние веднага ще се измени. Произнеси тихичко в себе си тия думи два-три пъти. Само така човек може да създаде в себе си велик характер. (99/стр. 169)

И тъй, всички трябва да се стремите към онази вътрешна велика наука, която дава самообладание на човека и създава неговия характер. (77/стр. 190)

…Трябва да работите върху характера си, да развивате самообладание. Чрез самообладанието си вие можете да владеете силите на своя организъм, да владеете своите нисши желания. (97/стр. 183)

Човек на самообладанието е този, който владее всички свои сили, та във всички случаи в него не става никакво сътресение. Човек, който се самовладее, той е изолиран: болест не може да го хване, беднотия не може да го намери, съмнение не може да проникне в него, маловерие, гняв – всички тия врагове не могат да проникнат в него. Ако гневът влезе в тебе като червей, а ти външно си спокоен, представяш си, че имаш самообладание – това не е самообладание. Ще помните: Самообладанието е сила, която изолира човека от всички противодействащи влияния; всички твои неприятели ще бъдат отвън и ти ще се разправяш с тях тъй, както ти искаш, а не както те искат. (100/стр. 457)

Работете съзнателно да станете творци на съдбата си. Това подразбира да бъде човек господар на своите сили, да разполага със знанието си във всеки даден момент. (97/стр. 190)

Светът е пълен с красиви и изопачени форми на мисълта, но човек трябва да бъде господар на себе си, да знае кои да възприеме и кои да отхвърли. Затова е казано в Писанието, че духовете трябва да се подчиняват на праведния и на пророка, а не пророкът – на духовете. (97/стр. 203)

…Вие ще приложите волята си и ще работите. Ще впрегнете на работа всички обезсърчения, неволи, нещастия, страдания, неразположения и т.н. Вие ще бъдете господар на положението, няма да се оставите на други същества, по-ниски от вас, да ви заповядват. (52/стр. 147)

Няма по-велико нещо за човека от това да бъде господар на своите мисли и чувства, да ги различава и да знае кои да приеме, кои да остави вън от себе си. (97/стр. 204)

…Дръжте кормилото на вашата лодка срещу вятъра, който представлява вашите желания. Поставите ли се по този закон на движение, преспокойно може да излезете на брега, към който се стремите.

(100/стр. 254)

Да възпитава човек отрицателните си качества, значи да стане господар на себе си. Ето една важна задача, дадена специално на ученика, както и на всеки човек. Да стане господар на себе си, първо човек трябва да знае как да управлява ума си, а после чрез ума – сърцето си. (98/стр. 266, 267)

Да дисциплинирате ума си, това е най-голямото изкуство… Дисциплинираният ум е велика сила в Природата. Който дисциплинира ума си, създава в себе си и характер. (100/стр. 246)

Ученикът трябва да е дисциплинирал ума, сърцето и волята си. (98/стр. 150)

Например, ако бихте могли да се дисциплинирате, както сте сега в този клас, вие бихте дошли до състояние да седите тихо и спокойно, да не ви смущава нищо наоколо, като че сте сами. Гледам, от няколко дни насам е дошло от някое село едно младо момиче, но знаете ли как умее да се концентрира? Умът е тих и спокоен, мисълта върви правилно, хармонично. Казвам: Ако вие още днес бихте имали това концентриране, знаете ли каква сила би представлявало това нещо за вас? (100/стр. 246, 247)

Вие седите вкъщи, някой дойде от вън и ви казва: „Стаята ви гори!“. Ще видите дали ще запазите хладнокръвие. Вие трябва да бъдете хладнокръвни, да знаете, че и да гори, може да я изгасите. Ще видите де гори, ще проучите положението, няма да бягате веднага навън – ти можеш да загасиш този пожар. Знаете ли защо аз ви говоря за пожара? Ами гневът е най-ужасният пожар в човека… Човек трябва да изправи много мисли в себе си, да се повдигне. (100/стр. 381)

Разумно трябва да се действа срещу всяка гневлива мисъл, която може да ви дойде. Колко е приятно, когато човек почне да владее себе си, когато съзнанието му е будно! Можеш ли да се справиш…, след това усещаш в себе си приятност, че си използвал правилно тази енергия, че си я превърнал в Добро. Така човек започва да се чувства силен.

(100/стр. 381)

Не мислете, че онези хора, които не разбират окултната наука, не ви наблюдават. Те, като намерят една ваша слаба страна, отиват да си донесат кибрита – вие веднага се запалвате и тогава те казват: „В училището му е мръднала малко дъската“. От ученика се изисква да бъде като Сократ – при всички запалки да не избухва, като че нищо не се отнася до него, да се усмихне малко и да си каже: „Няма го майстора!“, нищо повече. (100/стр. 412)

Знаете ли какво нещо е нормален ум? Аз наричам нормален ум този, който не се стряска от мъчните задачи в живота. Нормално сърце наричам пък това, което не се дразни от малките работи.

(99/стр. 76, 77)

Първият опит, който трябва да направите тази година, е да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят… Разбирате ли това, което ви говоря тази вечер? То е нещо много деликатно, нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате. (99/стр. 13, 14)

…Да се самовлада човек, това е най-голямата придобивка на Земята, която човек може да придобие. Няма по-голяма придобивка от самообладанието. Да знаеш разумно да се самовладаш!

(2/стр. 35, 36)

Сега всички трябва да имате един спокоен дух, да имате онова велико присъствие, което Бог има.

(2/стр. 40)

Да поставим една основа: спокойствие на ума, спокойствие на сърцето си. (117/стр. 257)

Каквото прави, човек трябва да бъде спокоен… Ако мислиш, мисли спокойно, без тревоги; ако свириш, свири спокойно; ако ядеш, яж спокойно.

(98/стр. 219)

Спирайте вниманието си върху съществени неща… Съществени мисли и чувства пък са тия, които уравновесяват силите на човешкия организъм и го правят тих и спокоен, с вътрешен мир на душата си. Всяка мисъл, която внася мир и спокойствие в човека, е съществена. (98/стр. 245, 246)

Любовта прави човека господар на себе си.

(91/лек. 11: стр. 21)

Едно от качествата на Божията Любов е, че тя от нищо не се цапа… Който има тази Любов, от нищо не се смущава, той е тих и спокоен. Той никога не плаче и не въздиша. (60/стр. 23)

Като останеш в себе си във време на мъчнотии, като дойдат страданията, да имаш спокойствие.

(96/стр. 137)

…Разумните сили на Природата лекуват хората чрез страданията. Те изолират човека, за да проникне дълбоко в сърцето си и да се обърне към Доброто, което от хиляди години е заложено в него, за да започне да прилага тия добри навици за своето развитие. Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вътрешно свободни, да не губите присъствие на духа. Отвън бурите може да ви засягат, да ви люлеят като параход ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога няма да влязат вътре и да ви засегнат – вашият кораб ще мине от единия бряг на другия безопасно. (100/стр. 363)

Затова, когато дойдат изпитанията в живота ви, няма да губите присъствието на духа, а ще бъдете разположени. (100/стр. 363)

Това аз наричам положение на духа – когато вие разбирате вашите страдания и сте техни господари, може да ги изменяте. Например има атлети, на които ако турите на ръката желязна халка, достатъчно е само да свият пръстите си и халката се счупва. Лесно се освобождават те от такъв род страдания. (100/стр. 372)

Какво виждаме в живота на обикновения човек? Докато е богат, силен, здрав, щастлив, той е в равновесие. Щом изгуби силата, здравето, вярата, богатството си, едновременно с това той губи и равновесието си. Обаче само за онзи човек казваме, че има истинско вътрешно равновесие, който, след като изгуби и силата, и здравето, и вярата, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си. Този човек живее в закона на Любовта. (56/стр. 278)

…Като изгубите всичкото си богатство, да останете тих и спокоен, да не пролеете една горчива сълза, да не пороптаете срещу Бога, да не се вкиснете. Като осиромашеете, яжте сухия хляб така сладко, както сте яли вкусните ястия като богат. Така трябва да реши задачата си ученикът. Който не е ученик, той може да постъпва, както иска.

(29/стр. 270)

Срещнете ли болен, който спокойно, с усмивка на уста носи болестта си, знайте, че този човек има Благоприличие. Той казва: „Всичко е от Бога. Той ще превърне страданията ми в радост“. Чрез болестите се изпитва характерът на човека. (31/стр. 132)

Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат. Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията. (31/стр. 240)

Лесно е човек да бъде добър, когато всичко става по негова воля. Изкуство е, когато нещата не стават по негова воля, той да запази мира си и да прояви Добротата си. (98/стр. 52)

Изкуство е да можеш всичко да направиш, но да се въздържаш. Някога е за предпочитане да се въздържаш да проявиш силата си, отколкото да победиш целия свят. (14/стр. 282)

Истинско, естествено ограничаване е онова, което човек сам си налага. То е ограничаване по свобода, по Любов. (50/стр. 62)

Ако сте търговец и някой ви изиграе – задигне ви десет хиляди лева, същият пръст, който отваря и затваря тефтера ви, казва да не се безпокоите. Той ви съветва да затворите тефтера си и да не го отваряте повече. Ще кажете, че не можете да не чувствате измамата. Геройството на човека се заключава именно в това да чувства, да разбира нещата и да се въздържа. (9/стр. 132)

Пробният камък, с който ще се познават хората на Новата култура, ще бъде следният: вашите неприятели ще дойдат да ви оберат, ще ви отнемат всичкото богатство и ако вие запазите пълно присъствие на духа, и не се поколебаете в нищо, вие сте хора на Новото време, вие сте хора, в които Бог живее. (75/стр. 56)

Новото не се съгласява със старото. Мойсей казва: „Око за око, зъб за зъб“. Христос обаче казва точно противното: „Ако те ударят по дясната страна, обърни и лявата“. …Думите на Христа са иносказателни. Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те ударил, това значи да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка. Това значи възпитана воля. Ако можеш да проявиш самообладание, ти си издържал изпита си. Като станеш тих и спокоен, като че нищо не се е случило, кажи на този, който те ударил: „Аз издържах изпита си, да видим сега как ти ще издържиш твоя“.

(98/стр. 207, 208)

Представете си, че един разумен господар има разумен слуга. Един ден слугата се нахвърля върху господаря си и му удря една плесница. Като разумен човек, господарят запазва присъствие на духа си и обръща и другата страна към слугата си да му удари още една плесница. След това пак така тихо и спокойно дава на слугата си две златни монети и му казва: „Иди сега при друг господар и му удари като на мене две плесници“. Знаете ли какво впечатление ще произведе този педагогически метод на господаря? Това значи да се отнася човек философски към мъчнотиите и изпитанията в живота си. Господарят не постъпва така, защото счита за унижение слуга да го бие. Според мене унижението се заключава в неиздържането на изпита. Ако господарят издържи изпита си, унижението отива към страната на слугата. Когато издържи изпитите си добре, човек става господар на положението си.

(98/стр. 209)

Който може да се владее и издържа на изпитания, той е господар. Не може ли да се владее, не може ли да издържа на изпитания, той е слуга.

(98/стр. 209)

Човек трябва да прави разлика между физическия, духовния и Божествения свят. Като прави това различие, той става господар на всички положения. Какво значи да бъдеш господар? Господарят не се безпокои. Докато се безпокоиш, ти си слуга. Щом не се тревожиш при всички случаи на живота, ти си истински господар. (60/стр. 37)

…Някой казва, че е господар на себе си. Верни ли са думите му? Той казва, че е господар, а същевременно страда, боледува, робува на другите хора. Господар е онзи, който е независим, който не боледува и всякога сам решава задачите си. (30/стр. 274)

Напекъл те твой приятел – какво има, стражар е той, адютант, който Бог ти е дал да те пази, че те чака. Погледни спокойно работата. Или изгубил си парите, кажи: „Слава Богу, освободих се от големия товар“. Или че слуга си нямал, къща си нямал, болест те нападнала – на всичко туй поусмихни се малко. (2/стр. 157, 158)

Вечният живот подразбира състояние, при което човек живее съзнателно при всички условия – благоприятни и неблагоприятни. (98/стр. 188)

Един ден, когато се издигне над радостите и страданията, човек нито ще умира, нито ще възкръсва. (98/стр. 188)

20. ДА НАДДЕЛЯВАШ НАД МЪЧНОТИИТЕ

Мнозина мислят, че ако приемат Новите идеи, ще прекарат живота си леко, без мъчнотии. Вярно е това, но лекият, приятният живот ще бъде накрая, а в началото всички ще минат през големи мъчнотии и страдания. Това не трябва да ви плаши. Знайте, че колкото по-големи са мъчнотиите ви, толкова по-големи постижения ви чакат. Човек става велик само когато минава през големи мъчнотии и изпитания и ги преодолява. (97/стр. 10)

Та казвам: Вие, като окултни ученици, трябва да се самовъзпитавате, да издържате мъчнотиите, които ви идват. …Трябва да се самообладавате, да бъдете тихи и спокойни. (99/стр. 241)

Всички трябва да бъдете разумни, да преодолеете мъчнотиите. Тия неща няма да ви дойдат наготово, изисква се дълго проучване, изисква се и една безпримерна вяра. Разбирате ли какво значи безпримерна вяра? (100/стр. 312)

Христос казва: „Ако имате вяра колкото синаповото семе, можете да кажете на планината да се премести и тя ще се премести“… Желая ви не да вдигате и местите планините, но да се справяте с големите си мъчнотии, които за вас представят нещо по-голямо от планина. (97/стр. 318)

Няма по-красиво нещо от това, като дойде Истината у нас, да знаем как да се справяме с всички мъчнотии, които животът ни носи. Човекът на Истината не може да бъде нито болен, нито беден – той се справя с всички трудности и мъчения. Човекът на Истината може да се справи и със смъртта, той е свободен гражданин. Разумен човек е този, който обича Истината. Най-високото състояние, към което човек трябва да се стреми, е да обикне Истината. (24/стр. 198)

…Вашите възвишени мисли, чувства и постъпки. Тези мисли, чувства и постъпки са огънят, който ще ви помогне да се справите с мъчнотиите, с неблагоприятните условия на живота. (51/стр. 122)

Облечете се в дрехата на Божествената мисъл, за да се справите с всички изпитания и изкушения, с всички страдания и мъчнотии. (98/стр. 363)

Който има ум, може да се справи с мъчнотиите; който има сърце, може да се справи със страданията; който има воля, може да се справи с противоречията. (38/стр. 9)

Ако е въпрос за височина, за ръст, душата трябва да бъде висока, мощна, да преодолява… всички мъчнотии в света. Умът трябва да бъде толкова светъл, че никаква тъмнина да не го засенчва. Сърцето трябва да бъде толкова силно, че никаква буря да не преломява клончетата му. (24/стр. 70, 71)

Който може да разреши мъчнотиите си правилно, да скъса връзките на ръцете и на краката си, той има знания, той живее в светлина. (98/стр. 154)

Смели трябва да бъдете!… Натъкнете ли се на някаква мъчнотия, извадете я изведнъж. Ще боли един момент и ще преболи. Ако се страхувате, тя ще остане дълго време у вас и ще ви измъчва. Светът се нуждае от смели и разумни хора. Смелият лесно се справя с мъчнотиите и недоволството си.

(98/стр. 247, 248)

Да се саморазбираш, това значи да си превъзмогнал всички мъчнотии. (101/стр. 581)

Щом изпаднете в лошо настроение, …кажете: „Аз съм човек, който мисли. Щом мисля, аз стоя по-високо от своите настроения и лесно се справям с тях“. Повторете тази мисъл няколко пъти, докато настроението ви се повдигне. (98/стр. 74)

Няма по-приятно нещо от това човек да се справи със своите мрачни, отрицателни състояния. Няма по-велико нещо от това човек да се справи със своите мъчнотии и страдания и да гледа на живота с радост. Така са прекарвали живота си старите християни. Те са страдали и славели Бога. Каквито страдания да минете, вие трябва да запазите своето Достойнство като човек, като ученик.

(22/стр. 95, 96)

…Християните. Като се намерят в някакво затруднение, те дълго време се молят на Бога, докато най-после в ума им блесне някаква светла мисъл, и по този начин разрешават своята мъчнотия. След това, колкото да ги бият, те са радостни и весели, пеят и благославят Бога. (53/стр. 259)

Който иска да се самоусъвършенства, той трябва да постави всичкото свое усилие за превъзмогване на мъчнотиите си, от какъвто характер да са те – физически, умствен или сърдечен. (51/стр. 149)

Не мислете, че всякога ще бъдете над мъчнотиите. Ще падате, ще ставате, но няма да отстъпвате от Принципите на Божественото. Дойде ли страх, безверие, малодушие, обезсърчение, пак не се поддавайте. Знайте, че това са противодействия, които не са ваши. Дръжте в ума си мисълта, че ви е дадена сила, разумност, светлина да виждате нещата, да ги разбирате и да се справяте с мъчнотиите. (31/стр. 300)

За да преодолее всички мъчнотии в живота, …човек трябва да бъде смел, решителен, никога и от нищо да се не обезсърчава. Той трябва да има непреодолима вяра и надежда, неговата вяра трябва да бъде извън времето и пространството. Тази вяра наричам вечна вяра, т.е. вяра, която никога не престава. И надеждата на човека трябва да бъде вечна, никога да не престава. (33/стр. 73)

Ние трябва да бъдем силни, да бъдем свързани с Бога. Ако сме свързани с Бога, …трудностите в живота лесно ще се преодолеят. (51/стр. 148)

Любовта като Принцип – това е светът на Духа, т.е. Божественият свят. Като влезете в този свят, ще се качите при Бога… Само там ще може да разрешите всички мъчнотии и ще разберете дълбоките причини на всичко, което сега става. (49/стр. 14)

21. ДА УСТОЯВАШ НА ВСИЧКО

Аз ето какво означавам под Достойнство. Който стои на едно място и не се мърда, той е достоен… Всичките неща в света, които изчезват, са недостойни. Всичките неща, които се изявяват на същото място, те са достойни. Любов, която устоява на всичките мъчнотии, е достойна; мисъл, която устоява на всичките мъчнотии, е достойна и тяло, което устоява на всичките мъчнотии, е достойно. Тази е идеята. Другите идеи са преходни неща. Туй в мен, което през целия живот остава, расте, изявява се, там е моето Достойнство – то е Реалното.

(113/стр. 119)

…Ще опитам Любовта си. Като ми каже най-горчивата дума, ще видя: ако моята Любов не мръдне, намясто е Любовта. (101/стр. 307)

Някой казва: „Що е Любов? Що е Истина?“. Когато човек се намери пред най-големи сътресения и изпитания в живота си и сърцето и умът му не се разколебаят и разклатят, казваме, че този човек има Любов, има Истина в себе си. (54/стр. 112)

Който има Любовта в себе си, той духом не може да падне; той има дълбок мир в себе си, какъвто другите нямат. Човекът на Любовта може да носи тягостите на целия свят. (54/стр. 103)

Любовта е сила, с която можете да носите на гърба си цялата Земя. Тогава ще казвате: „Господи, всичките страдания, които ми дойдат, ще мога да ги нося“. (91/лек. 12: стр. 26)

И при най-големите мъчнотии, и при най-големите страдания, които ти турят, ще кажеш: „Аз съм в състояние да нося не само тия мъчнотии, но и цялата Земя на гърба си“. Но кога? Когато пътуваш с тия велики крака на Добродетелта. Щом вървиш с тия крака на Добродетелта, ти ще можеш да носиш и Земята на гърба си. (92/лек. 11: стр. 25)

Колкото е по-високо съзнанието на човека, толкова той е по-устойчив. Защо? Той знае и предвижда нещата. Този човек не се съмнява в нищо. Той е човек с характер, издържа на всички изпитания и мъчнотии в живота. (46/стр. 38)

Добре е човек да не се съблазнява, но да издържа, да устоява на всичко. (51/стр. 41)

Хора, които имат хубав ум, чувствата им са много устойчиви. Малкото, което имат, е много устойчиво. От много здрав материал са направени.

(101/стр. 432)

Доброто се проявява в човека само при най-лоши условия. Когато те турят на големи изпитания и ти издържиш, тогава си добър. (101/стр. 224)

…Кой е добър човек? Добрия човек вари го, печи го, каквото и да го правиш, той все си е добър. Сто тояги да му удариш, той си мълчи. На тебе ще ти омалеят ръцете, а гърбът му не се уморява. Добрият човек, като заспят другите, той остава буден. Всички като заболеят, той единствено е здрав. Добър човек е той. (87/стр. 240)

Всеки човек е достоен за онова, което му се случва в живота. …Всеки да каже в себе си: „Аз съм достоен за радостта, за страданията, за любовта, както и за омразата в света“. (66/лек. 4: стр. 23)

Който иска да бъде истински ученик, не трябва да бяга от страданията, нито да се оплаква от тях.

(97/стр. 17)

Един стар свещеник, около шестдесет-шестдесет и пет годишен, ми разправяше следната своя опитност: „В първите години на живота си аз не обичах страданията и по всякакъв начин се стараех да ги избягвам. Обаче, каквото и да правех, ставаше точно обратното: страданията все повече и повече се увеличаваха. Най-после аз си казах: „Слушай, приятелю, какво си видял ти, че бягаш от страданията? От сега нататък ще дойдат истинските страдания! Приготви се да ги приемеш с радост и да ги носиш мъжки!“. От този момент аз обикнах страданията, но те взеха да се отдалечават от мене…“.

(99/стр. 390)

Има действителни, има и фиктивни страдания. И на едните, и на другите човек трябва да гледа с трезв ум, със светъл поглед. Истинският човек се познава при неблагоприятните условия на живота, а не при благоприятните. (53/стр. 23)

Срещнете ли човек, който може да страда, подайте му ръката си. На този човек може всякога да се разчита. Светът се нуждае от хора, които могат да страдат. Това са новите хора – хората на Любовта. (20/стр. 299)

Ако имаш съзнание, доблест да страдаш за Истината, това става само с Любов. (17/стр. 200)

Човек се изпитва чрез страданията. Те са пробният камък за изпитване силата и характера на човека. Който издържа на страданията, той е силен човек… Христос казва: „Който не вдигне кръста си и (не) Ме последва, не е достоен за Мене“. Кръстът подразбира страданията. (41/стр. 61)

Скръбта като дойде, трябва да знаем как да постъпим. С нея по-добре трябва да постъпим. Как мислите, когато Христа Го водеха да Го разпънат, какво лице имаше? Как бихте Го нарисували? Най-хубавата поза, която може да (се) даде на Христа, е, когато носеше кръста. С Достойнство го носеше.

(96/стр. 52)

Всичкото Достойнство седи в страданието; ако не си страдал, никакво Достойнство нямаш. Ако Христос има Достойнство, то седи в Неговото страдание. Ако Той не беше страдал за човечеството, никой не щеше да Го знае; за големите страдания, които понесе и от Любов се пожертва за хората, всички Го уважават и почитат. (117/стр. 172, 173)

За съзнателните страдания Христос казва: „За този час съм дошъл“… Само при страданията могат да се родят бъдещите велики души. С това ще се добие импулс за Великото в света. (92/лек. 34: стр. 23)

В лицето на Христа виждаме една душа, която издържа на големи противоречия. Тази издръжливост заслужава подражаване. Той каза: „Аз трябва да изпълня Волята Божия, каквото да стане!“. Характер е това! (37/стр. 46)

…Скръбта трябва във вашия живот. И аз бих желал скръбта ви да бъде тъй дълбока, че който влезе вътре във вас и погледне скръбта ви, да му настръхнат косите. Като съзре тази ви скръб, да не се отчайва, но да каже: „В този човек има воля“. Какво геройство е, когато видиш един човек, срещу когото всички се опълчват, носи големи несгоди, неприятности, беднотия, недоразумения и всички тия страдания пренася мълчаливо, с радост в живота си. Каква велика гледка представлява такъв човек! Това е живот! (1/лек. 34: стр. 16)

Когато нищо не те тревожи, лесно е да бъдеш тих и спокоен, но да те удрят от хиляди места и да не се поклатиш от мястото си, това не е лесна работа. (44/стр. 295)

Като дойдат ред изпитания върху тебе, да не се помръднеш не само привидно, външно, но и вътрешно. (92/лек. 21: стр. 27)

Каквито и настроения и изпитания да ви дойдат от вън, да отстоявате против тях… Каквито бури и да ви дойдат от вън, вие трябва да ги издържите с еднакъв отпор. (100/стр. 187)

…Да вложите новия морал в себе си: да бъдете твърди и решителни, да превъзмогнете всички мъчнотии, които срещате в живота си, тъй както морските вълни се разбиват в здраво построения кораб. …Корабът ви трябва да устои. (99/стр. 234)

Човек… Когато е скръбен, той може да мисли, да се съсредоточава, но съзнанието му всякога трябва да е будно. В скръбта, в страданието човек трябва да учи. (52/стр. 199)

При скръбта човек мисли, разсъждава и по такъв начин той се развива и расте. Аз не говоря за онази скръб, която сломява човека. Тя е лишена от радостта. Аз говоря за онези моменти в живота на човека, когато радостта е в тил, а скръбта – на фронта. Такъв човек издържа всичко като храбър войник. Имайте търпение и вие спокойно ще изнесете страданията си, колкото и да са големи.

(66/лек. 5: стр. 31)

Сега краката на Любовта трябва да бъдат здрави, за да добием равновесие. Да носим страданията, не да падаме. (87/стр. 204)

Човек на два крака ходи. На теб е дадено да носиш страданието с радост. Казвам: Носете страданията в живота с радост. Не мъчението, но страданията носете с радост, за да дойде Божието благословение върху ви. (87/стр. 204)

Свободният познава езика на Природата и се разговаря с нея. Той слуша Природата и се подчинява, но и тя го слуша. Каквото животът и Природата му изпратят, той всичко приема с радост и без страх. Той не се плаши от сиромашия, от болести и страдания. Той ги приема с радост, защото знае, че ще научи нещо от тях. (31/стр. 300, 301)

Когато човек скърби, да е радостен, че е дошла скръбта. Много малко хора съм виждал, като скърбят, да се радват. (71/стр. 114)

Турят един праведен човек в затвор, облекат го с халат, обковат краката и ръцете му с вериги и го считат вече за престъпник. Не, не е престъпник. Той е праведен, мъдър човек. Че е в затвор, това е изпит за него. Той погледне веригите си, усмихне се и казва: „Нищо не представят тези вериги за мене. Те нищо не могат да ми направят“. (51/стр. 31)

Великите, светите хора… са могли да изнесат всички изпитания и страдания в своя живот с радост. (46/стр. 224)

…Всички велики хора в света всякога са били подлагани на такава дисциплина. Проследете живота на кой и да е от великите хора, ще видите, че всички са били подлагани на хули, на гонения, носили се най-лоши думи по техен адрес, за да се види дали ще могат да издържат. Този, който може да издържи, той е човекът, на когото може да се възложи някаква мисия. (100/стр. 85)

Вземете пример от великите хора. През какви обиди и хули са минали те, без да нарушат своето равновесие, без да изменят своя живот. Дълго време след смъртта им се явяват хора, които ги разбират и възстановяват тяхното име, честта и Достойнството им. (97/стр. 84, 85)

Ако човек страда по закона на Любовта – ще опиташ страданието и има нещо приятно. …Ще се радваш, че си пострадал. Апостолите разправят в Писанието, че евреите като ги набили зарад Учението – били ги, както евреите знаят да бият хубаво – и се върнали всичките апостоли радостни, че се удостоили да носят страданието както своя Учител. (32/стр. 111)

Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-интензивни са страданията му. Много хора с пробудено съзнание в миналото са били бесени, изгаряни, но те са разрешили въпроса правилно както житното зърно. Те гледали на смъртта като условие за посяване на Новия живот. (97/стр. 13)

…Човек трябва да бъде доволен и в страданията, и в радостите си. Той трябва да стане маг, да понася всичко с радост и всякога да върши Волята Божия. (31/стр. 305)

Учете се на закона на доволството, и то не отвънка, а отвътре – от сърце да бъдете доволни. Като е тъй, каквото и да ти се случи, ще го понесеш с дълбоко съзнание. Може да попъшкаш, да пострадаш, но ще си го понесеш доброволно, съзнателно. Човек трябва с Достойнство да понесе страданията си. (25/стр. 84, 85)

Да любим Бога, значи да се прояви Бог в нас и ние да се погълнем от Него. Тогава няма да ни е страх от никакви болести, от никаква сиромашия и всеки момент ще бъдем готови да пренесем всички страдания, всички нещастия с радост. Каквото ни дойде, да кажем: „Господи, да бъде Твоята Воля!“.

(91/лек. 7: стр. 31)

Ако Господ не ви наказва, вие не сте синове; ако не сте бити, от вас нищо не става… Щом човек не приеме туй наказание на радо сърце, щом той е недоволен, престават да го наказват. Ако, след като са го били, той е доволен и казва: „Аз съм на ваше разположение“ – той е разбрал вътрешния смисъл на страданията и на наказанията. (23/лек. 7: стр. 14, 15)

Много кръстове е имало и ще има за ония, които любят Бога. Ако някой набръчка малко лицето си и запита Господа защо му дава толкова страдания, Господ ще каже: „Изпъдете този навън! Той не е за сегашните времена, нека остане за бъдещите дни и години!“. За онзи, който е готов, Бог ще каже: „Заковете този!“. Той ще изпита голяма радост, че са го удостоили с такива страдания. Той ще благодари за привилегията, с която се ползва. Който е готов да служи на Бога, той гледа на страданията като на велико благо, на велика привилегия. (33/стр. 147)

Аз считам религия това, когато ти дойдат най-големите страдания, да издържаш и да казваш: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал!“. И когато изпаднеш в противоречия, да кажеш: „Благодаря Ти, Господи, хубаво е всичко туй за мен“. (91/лек. 13: стр. 25, 26)

Рядко ще срещнете човек, който при най-трудните условия на своя живот да отправя чиста благодарствена молитва към Бога. (53/стр. 69)

Не е лесна работа да обикнеш страданието; не е лесно, като боледуваш, че да бъдеш разположен; не е лесно да бъдеш сиромах, да те унижават…, че да благодариш на Бога. Мъчна работа е. И колко голямо изкуство е това! Аз не ви говоря така. Аз съм го опитал. (7/стр. 164)

Нека Божията усмивка бъде идеал за вашата душа! При каквито мъчнотии и страдания да се намерите, спомнете си за Божията усмивка. Погледнете към небето, към необятния свят и приемете всичко с благодарност. (98/стр. 55)

…В човека трябва да се внесат нови чувства, които да имат устойчивостта на златото и на среброто. Устойчив човек е онзи, който при най-големите страдания, изпитания и мъчнотии не губи присъствието на духа си. (33/стр. 189)

Да обичате златото, това подразбира да внесете в себе си свойствата на златото – благородство и устой, че при каквито условия и да попаднете, нито да се продадете, нито да се вкиснете, т.е. да се окислите. (10/стр. 35)

22. ДА ПРОЯВЯВАШ СМЕЛОСТ И РЕШИТЕЛНОСТ

Казва им Исус: „Аз съм!“. Когато щастието в света следва някои хора, те казват: „Аз съм“. Щом дойде нещастието, няма ги, из миши дупки се крият. Ние виждаме Христа, във време на опасност казва: „Аз съм!“. (92/лек. 1: стр. 3)

Смели са само високоморалните, идейните хора. (100/стр. 96)

Кажеш ли веднъж „Господи Боже“, бъди смел човек! Решително застани и кажи: „От сега нататък аз ще служа смело, безкористно на тази Свещена идея, която търсих и намерих, че ако ще светът да се обърне наопаки!“. (92/лек. 3: стр. 37, 38)

Вие искате да приемете Божествената енергия, но готови ли сте за жертвата? Аз не говоря за тази обикновена жертва, (а) за жертва, която изисква юначество никога да не се колебаете и съмнявате в Бога. Смели и решителни да бъдете! (92/лек. 5: стр. 24)

Само ученикът на Новото Учение, който съзнава, че в Бога всичко е добро, е безстрашен. Докато вярваш, че Бог е навсякъде и във всички моменти на живота е с тебе, ти си безстрашен… Който се страхува, той е вън от Школата. (74/стр. 37)

Хората на Възкресението са смели, решителни. Смел човек е онзи, който влиза в парахода и преминава океана в най-голямата буря. Отвън вълните удрят парахода, но вътре е тихо и спокойно. Смелият човек се приближава към равновесието на живота. В такова положение беше апостол Павел, когато пътуваше с параход по морето. Параходът се разрушаваше, а той даваше храна на пътниците, като ги заставяше да си хапнат, да подкрепят силите си, защото ще стигнат до брега. (64/стр. 8)

Смелостта на човека не седи в свиването на устата. Не, смелият човек е тих и спокоен, както хубавото време може да бъде тихо и спокойно. Даже и най-нежните, най-тихите и спокойни хора могат да бъдат и най-смели. (100/стр. 348)

Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения… Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. (88/стр. 18)

Безстрашието е качество на сърцето. Само добродетелният човек на Любовта е безстрашлив… Хора без Любов са най-големите страхливци, а хората на Любовта са смели и решителни. (100/стр. 382)

Безстрашливият човек е тих и спокоен, у него се забелязва едно вътрешно спокойствие и присъствие на духа. И човек трябва да прави опити веднъж, дваж, три пъти, сто пъти, а може и хиляда пъти, докато най-после добие туй състояние – спокойствие на духа. Тогава ще усетите един вътрешен мир, една вътрешна радост, че сте надделели на(д) страха си и Любовта е станала господар на вашето сърце.

(100/стр. 382)

Да снемем знамето на Любовта от гърба си и да го вдигнем високо. Няма по-смели хора от тия, които живеят в Любовта. Няма по-страхливи хора от тия, които живеят в безлюбието. Най-големи герои са хората на Любовта. (81/стр. 178, 179)

Страхът е най-опасната болест за човека… Който иска да бъде герой, трябва да изпъди страха от сърцето си. Неговото сърце трябва да бъде пълно с Любов. (63/стр. 155, 156)

В Окултната Школа… най-първо ще изпитат характера ви да видят по Любов ли живеете, или вършите всичко от страх. Само благородните хора живеят по закона на Любовта, по законите на Разумния живот, а страхливите не признават Любовта, те са жестоки хора. Като влезете в Школата, първо ще ви изпитат за безстрашие. (100/стр. 11)

Масоните имат обичай, когато приемат някого в ложата си, за да го изпитат дали е смел, те му превързват очите, въвеждат го в едно подземие, дето има една лъскава остра сабя, направена обаче от книга, и му развързват очите – той вижда пред себе си човек със сабя, който иска да го промуши. Ако е страхлив и почне да бяга, всичко е свършено, не го приемат в ложата си; но ако е смел, те го мушват с тази сабя и той остава неповреден, след това го приемат. (100/стр. 381, 382)

…Снемете иконата на щастието и вместо нея турете следния надпис: „Любовта изисква подвиг, смелост и решителност в живота за повдигане на всички братя и сестри в света“. Приложете това, което е написано, и вижте какъв резултат ще имате. Тогава ще чуете Ангели да слизат и възлизат, да пеят и да ви благославят. (63/стр. 217, 218)

Всички трябва да бъдем смели. Всички трябва да бъдем смели за Доброто, което трябва да се направи. (117/стр. 32)

В Любовта си човек трябва да бъде смел! Смелостта е красивата страна в човешкия живот. Тя е в сила да събуди в човека и писателя, и поета, и музиканта, и художника, и скулптора. Това показва, че има условия в човека, които могат да го направят велик. (64/стр. 25)

И тъй, сегашният живот изисква от нас смелост и решителност, за да използваме разумно условията, които ни са дадени. Не казвай, че не си способен, но използвай дарбите и способностите, които имаш. (63/стр. 255)

…Всички трябва да бъдете смели и решителни, да знаете, че няма сила в света, която може да ви спъне и отклони от Пътя, освен вие самите.

(100/стр. 19)

Смелост трябва да имате! Ако искате да кажете за някого нещо, излезте пред лицето му и кажете всичко, каквото искате. (77/стр. 214)

Ако искате да кажете за някого нещо лошо, кажете му го в лицето, но намерете един метод за това – кажете му го по най-мекия начин, кажете му: „Искам да ти кажа нещо, но няма да се обидиш“. Като му го казвате, да не се страхувате. Ако намерите за необходимо, ще му кажете Истината в най-мека форма и тогава тя ще принесе полза. Тъй ще се образуват интимни благородни отношения между вас, защото само те могат да бъдат трайни.

(100/стр. 449)

При каквото положение и да се намира, човек трябва да бъде смел. Смел човек е онзи, който мисли право. Който обича Истината и мисли за нея, той е смел, безстрашлив човек. (79/стр. 101)

Човекът на Истината е човекът на съвършеното безстрашие. Той не е страхлив човек. Това не значи, че страхът не се проявява в неговата душа, но като дойде страхът, той го побеждава. (92/лек. 25: стр. 24)

…Трябва да бъдем доблестни да изнесем без страх всички страдания. Не се плашете от дявола, не се плашете от беднотията, не се плашете от болестите, от страданията, от това-онова, приемете Любовта, нека тя царува във вашите сърца! (19/стр. 470)

Срещате… някой, той е смел, от нищо не се плаши. И сто души да го погледнат накриво, той не иска да знае, сърцето му не трепва. (52/стр. 163)

Човек трябва да бъде смел, да владее страха, да не трепва, да бъде безстрашен човек. Представете си, че пътувате в гората и между камъните някъде виждате една малка змия, и хуквате да бягате… Не, човек не трябва да се стряска от нищо. Ще се спрете, ще вземете една разумна позиция и ще повикате вашето Разумно сърце. (100/стр. 358, 359)

Страхът не разрешава въпросите. Ето защо срещнете ли мечка, вълк или разбойник в гората, гледайте право в очите им. Те символизират злото, а то всякога отстъпва пред Доброто и Любовта.

(59/стр. 140)

…Ще знаете, че кармата обича смели хора. Бъдете смели да посрещнете кармата добре – като гост, дошъл в дома ви. (88/стр. 103)

Засега вие сте в тази фаза на живота, когато страданията идват върху ви, но те са едно незаменимо благо за вас. Ще бъдете смели и решителни, за да изнесете тия страдания по един най-естествен начин. (100/стр. 375)

Смел и решителен е бил Христос. Това се изисква и от нас. Бог е доволен от нас, когато вижда, че сме смели и решителни. И при най-големите страдания ние трябва да бъдем смели и решителни. (50/стр. 62)

Христос не беше от страхливите. Казва: „Аз имам кръщение, с което ще се кръстя“. Дойде Петър и Му каза: „Не ти трябва сега да страдаш“. Христос отговори: „Аз затова дойдох“. Смел е, значи. Той има туй, марсианското, в Себе Си, има и Достойнството на Юпитер в Себе Си. И казва: „Не могат да Ме унижат хората. Може да Ми припишат каквото искат качество, но Аз зная: Аз дойдох да изпълня Волята на Онзи, Който Ме е пратил“. Всички вие трябва да съзнаете, че сте пратени да изпълните Волята Божия. (105/стр. 263)

Ако Христос се беше уплашил от четирите гвоздея и от копието, което забиха в гърдите Му, Той не би спасил нито една душа и от Името Му не би останал никакъв спомен. Христос беше готов да понесе нещо много повече от четирите гвоздея, копието и кръста. За Истината Той беше готов на всичко. (89/стр. 134)

Нали сте българи, които се отличавате с мъжественост, покажете, че сте смели! Нека те пекат, но нека всички знаят, че тази Истина, която търси, намери и сега разбра, че тя е посадена в твоята душа.

(92/лек. 2: стр. 26)

Щом сте влезли в Божествения свят, страхът трябва да отстъпи, да излезе навън. Така е било с мъчениците християни. Когато ги заковавали на кръста, когато ги туряли на кладата, те пеели и славили Бога. Идея са имали тези хора! (53/стр. 212)

Питам: Колцина от съвременните хора, като видят, че главата им ще слезе от раменете, няма да дадат съкровището си, което Бог им е дал? Смелост, решителност, безстрашие се изисква от вас.

(51/стр. 17, 18)

Защо умря Исус? За да покаже на хората какъв трябва да бъде истинският човек – човекът на послушанието, който и от смъртта не се бои. (82/стр. 74)

23. ДА ОТСТОЯВАШ
ИСТИНСКОТО ГЕРОЙСТВО

Велики герои изисква днес светът – и мъже, и жени! Герои, не страхливци изисква светът! Светът изисква морални герои, а не герои на парите, не герои на силата. Изисква се геройство в онази непоколебима Вяра, в онази непреодолима Любов вътре в човека. (92/лек. 5: стр. 23, 24)

Щом Любовта дойде, тя събужда Великото, Славното, Красивото в човешката душа и човек става герой в света. (54/стр. 110)

Тази Любов да пребъдва (във) вас и тя да ви въодушеви, да ви направи всинца герои за новия подвиг, за който сме призовани в този свят да извършим. (90/стр. 345)

Най-първо у нас ще се въдвори туй чувство на Любов и тогава ще се яви такъв велик подем, че няма да бъдем страхливи, а всички ще бъдем герои – мъже и жени. И когато искаме да направим Добро, няма да се поколебаем какво ще стане утре с нас. Когато онзи герой, който е бил на бойното поле, е почитан от народа си, знаете ли защо го почита? Защото той е жертвал всичко и не е мислил какво ще стане утре. (90/стр. 468, 469)

Всички, които се занимават с Любовта, са герои. Човек, който е извън Любовта, не е герой. Геройство е да знаеш да отстояваш. Бият го, той е герой. Носи страданията, не отстъпва… Когато в страданието не отстъпваш, …ти си герой. (87/стр. 191)

Та казвам: Най-първо научете се да изявявате човешката Любов, да носите страданието геройски. Да ви е приятно, че можете да носите от Любов страданията. Не да се прегърбим, но герои да сме. Каквито и противоречия да са, да бъдем герои. Няма по-красиво нещо – да носи човек страданията от Любов… (87/стр. 200)

Когато човек долови само един лъч от Любовта, в него настава такъв мир, такова разширение, че той веднага разбира отношенията си към хората и става герой, не се страхува от нищо. (54/стр. 211)

Истински герой е онзи, който не бяга от дълговете си, но ги признава и започва да плаща. Той се обръща към своя ближен и казва: „Братко, извърших едно престъпление към тебе. Съзнавам погрешката си и съм готов да приема наказанието, което ми се полага“. (34/стр. 84)

…Във всеки човек има два героя – умът и сърцето… Какъв трябва да бъде умът – вашият герой? Силен, смел, решителен. Разколебае ли се в себе си, той престава да бъде герой… Какво трябва да бъде сърцето – вашата героиня? Пластична, издръжлива, търпелива. Ученикът трябва да носи качествата на героя и на героинята, т.е. на ума и на сърцето.

(74/стр. 41)

Казвам: Идеалът такъв трябва да бъде – да не бъдем злобливи. Казвате: „Ако ние станем незлобливи, ние ще бъдем баби“. Не. Най-големите герои, това са хората на незлобието. (71/стр. 172)

Истински герой е само онзи, който никога не се подкупва, никога не се съблазнява. Изпитания, съблазни ще дойдат, но героят нито се подкупва, нито се съблазнява, нито се съкрушава. (18/стр. 82)

Да бъдеш герой в един момент, а в друг да не си, това не е истинско геройство. Ако си герой, бъди такъв във всички моменти на живота си…

(34/стр. 155, 156)

Много хора са показали голямо геройство във време на боледуване. За Калвин например се казва, че когато бил на смъртно легло при температура 40°, той все още продължавал да пише, да работи. Той не искал да знае за смъртта. Това е Вяра!

(52/стр. 153)

Геройството на човека седи в понасяне на всички мъчнотии и страдания. (18/стр. 70)

Не съжалявайте, че мъчнотии идват върху вас! Колкото са по-големи мъчнотиите в света, толкова повече ще се изпита нашата сила, за да станем всички герои за Божествената Любов. (92/лек. 27: стр. 27)

Всяко страдание има свои далечни причини. Страданията не идат напразно. Кармата може да се изрази на физическия свят, но може да се изрази и в астралния или в менталния свят, т.е. в света на чувствата и желанията или в света на мислите. Както и да се изрази кармата, вие трябва да научите урока си от нея и геройски да понасяте страданията си. (70/стр. 228)

Щом изтърпиш страданието докрай, ти придобиваш онази скъпоценност, която се съдържа в него… Вие трябва да имате предвид философията на страданията и геройски да понесете всичко.

(36/стр. 46, 53)

Аз поддържам страданията дотолкова, доколкото човек може да прояви чрез тях своето геройство. На кого дават страдания? На кого дават кръст? На героя. На малодушния не дават никакви страдания, него оставят спокоен, докато се засили. Щом се засили, и той минава през страданията. (33/стр. 209, 210)

Герои трябва да бъдем и ние. Мъже и жени, учители и ученици, проповедници и свещеници, слуги и господари, всички трябва да бъдем герои, да носим еднакво и страданията, и радостите в света; да носим със съзнание противоречията – всичко да считаме като задачи за разрешение в своя живот. Това е Христовият кръст, за който днес говорят всички съвременни хора. (24/стр. 150)

…Христос, като се намери в големи затруднения, каза: „Скръбна е душата Ми до смърт. Господи, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша!“. Не е лесно да се намери човек на поругание, изоставен от Бога, от всички добри и разумни същества. Голямо геройство се иска от човека, за да издържи на това положение. (86/стр. 132)

Не е ли достатъчно за нас да бъдем като Христа? Не е ли за всинца ни достатъчно да бъдем тъй доблестни, тъй самоотвержени, както е Той доблестен и самоотвержен? Не е ли достатъчно да имаме Неговия ум, Неговите стремежи, Неговото далечно схващане? (90/стр. 294, 295)

Геройството на човека не се заключава в носене кръст на врата. Когато дойде страданието, турете го на гърба си и го носете, без да ви знаят хората. Това е живият кръст, това е геройство. А тъй, турите едно малко кръстче на врата си всички да го виждат. Дойде ли страданието, превърнете го в Добродетел. (78/стр. 37)

…Който не избягва мъчния път, той урежда работите си, защото Бог е с него и му помага. И затова е казано, че ученикът трябва да бъде герой, да издържа в страданията, неволите и бурите на живота. (75/стр. 20, 21)

Според мене герой е онзи, който може да падне и да стане. Като стане, той трябва веднага да продължи пътя си. Не може ли да продължи пътя си, никакъв герой не е той. (84/стр. 61)

Вземете пример от войника, който отива на бойното поле. Командирът му е дал заповед да изпълни една задача и той непременно трябва да я реши. Че вятър духал вън, че дъжд валял, че голям студ имало, той върви напред към целта, пред нищо не се спира. Той не може да се поддава на настроения, нито на разположения. (61/стр. 59)

Окултният ученик трябва да бъде герой, да развива в себе си безстрашие, самообладание. Това е необходимо за ученика, защото и той като военните ще излезе на бойното поле всред много гранати и куршуми. От всички страни ще го обстрелват и той трябва да издържа. Това е геройство! (70/стр. 293)

На окултния ученик не е позволено да се страхува. И от вас се изисква геройство. От обикновени герои, на които краката треперят, вие трябва да станете истински герои. (70/стр. 293)

Бъдете герои като онзи войник на фронта, който е изложен на дъжд от куршуми и гранати, но уповава на Бога, мускул не трепва на лицето му. Много гранати ще се сипят върху вас, но не се страхувайте! Пазете връзката си с Бога. (97/стр. 235)

Един български офицер ми разправяше една своя опитност: „До сръбско-българската война аз мислех, че българинът е прост, невежа. Случи се, че сърбите ме раниха, ротата ми се пръсна и аз останах сам. Един от моите войници излезе отнякъде, взе ме бързо на гърба си и каза: „Господин Капитан, не бой се“. Като ме носеше на гърба си, аз се запитах: „Ако той беше ранен, щях ли да го нося?“. Всичките войници се оттеглиха, а тоя ме носеше. По едно време проговори: „Аз ще те нося, ще те занеса, дето трябва, а Бог ще ме напътва“. Изнесе ме човекът. Днес аз дължа живота си на тоя войник“… Това е Божественото в човека… (81/стр. 191)

Сега всички ние сме на бойното поле, дето всички трябва да бъдем герои – герои и като умираме, герои и като живеем. (5/стр. 626)

Днес някой казва: „Да отидем на бойното поле! Нека откъснат краката ни, но да умрем достойно за народа си!“. Не, не се умира така. Аз бих желал един човек да се жертва за народа си, но как? Със Словото да подигне народа си в морално отношение. И този човек след това да остане жив, да не умира. Неговият живот да влезе като една потенциална сила в целия народ. Това е жертва за народа!

(91/лек. 17: стр. 21)

Казват някои, че героят трябва да бъде въоръжен. Право е, той трябва да бъде въоръжен, но със снарядите на Любовта, на Мъдростта и на Истината. По-силни снаряди от тях няма. (38/стр. 369)

Няма по-страшно оръжие от оръжието на Любовта. Няма по-страшно оръжие от оръжието на Знанието, на Божията Мъдрост. Няма по-страшно оръжие от оръжието на Истината. Най-страшните оръжия са те. Казвам: Въоръжете се всички!

(83/стр. 358)

Тъй щото ние не сме против воюването, но човек трябва да знае за какво воюва и как воюва. Всеки трябва да извади меча си и да воюва. Ще кажете, че човек трябва да бъде кротък и миролюбив. Човек трябва да бъде кротък и миролюбив, когато Бог царува в света. Щом Бог не царува, всеки сам трябва да се защитава – ще извади меча си и ще воюва! (84/стр. 119)

Та когато казвам, че трябва да бъдем герои, повтарям: Нека бъдем герои, нека имаме пред себе си един меч, нека бъдем воини, но за да защищаваме Истината! Нека Истината бъде за всички ни едно бойно поле, на което да се подвизаваме!

(92/лек. 8: стр. 25)

Ние трябва ли да воюваме? Ще воюваме на страната на Мъдростта. Ще воюваме на страната на Милосърдието, на Кротостта, на Въздържанието. За тях ще воюваме. Казва: „Да не воюваме“. Не, ще воюваме, нищо повече. Ние искаме уреден свят да не воюваме. Много жертви още трябва да се дадат.

(117/стр. 236)

Всеки, който воюва с Любов, е герой. И в ума, и в чувствата, и в Добродетелите ще воюваме с Любов. (117/стр. 255)

Аз наричам герой онзи, на когото никой не може да отнеме Любовта. Аз наричам герой онзи, на когото никой не може да отнеме Мъдростта. Аз наричам герой онзи, на когото никой не може да отнеме Истината. (91/лек. 29: стр. 32)

Нас ни трябват хора, братя и сестри, със сърца любящи, с умове светли, с души благородни и с духове възвишени. Това е, което ще ни сближи, ще ни направи истински герои в света. (91/лек. 29: стр. 33)

Сега аз говоря за герои, за хора, които съзнателно работят върху себе си и се справят с мъчнотиите в живота си. (43/стр. 5)

Под образа на звяра аз символизирам някои ваши скърби, които ви действат така, че разкъсват, разрушават вашите тела. Вие трябва да станете герои, да знаете как именно да се справите с тия ваши скърби и мъчнотии в живота. Питам: Защо ви говоря сега за героите? С това искам да обърна вниманието ви да знаете, че само онзи човек може да бъде герой, който преодолява големите мъчнотии. Обикновените хора имат малки мъчнотии, а героите имат големи мъчнотии. Вие бихте ли нарекли герой онзи човек, който се занимава с кукли, с играчки и с ред още обикновени работи? Не, героят трябва да има големи мъчнотии, да се сражава с юнаци като себе си и да ги надвива. Защо и до днес уважават Давида? Защото се би с Голиата, великан човек, и го надви. Някои казват: „Не може ли без мъчнотии?“. Животът без мъчнотии не може. Който не иска мъчнотии, нека се занимава с кукли, но той трябва да знае, че герой никога не може да бъде. Ако искате да ви уважават, Бог да ви обича и да ви дава дарби, герои трябва да бъдете! (4/стр. 20)