Начало
Из Словото на
Учителя Петър Дънов
БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ
ЗА ДОСТОЙНСТВОТО
Варна, 2015 г.
ПРЕДГОВОР
Достойният човек е Печат на Бога. Бог се е запечатал в него.
Достойният човек е Искра от трите лица на Безкрая – Любовта, Мъдростта и Истината.
Достойният човек оставя дирята на Истината, а не само на Любовта. Достойният човек има нещо специално, подарено от силата на Истината. То е нещо като аура на Бога, като аура на Безкрая.
Висшето Достойнство е в Отец, а Синът го проявява. Отец и Син се срещат в Достойнството. Тази среща е безмълвна, тя не се нуждае от говор и слово.
В Достойния човек има нещо достатъчно, защото той знае, че самотата му е пълна с Бог, и за него няма самота.
В аурата на Достойния човек има нещо лъчисто, нещо неуловимо, нещо, което всъщност е без диря. Той няма показ, той живее в тайнство.
Достойният човек има нещо повече от благородство. Той дава нещо на благородството, но го превъзхожда.
Достойният човек винаги е бил и винаги ще съществува, защото той е преди Сътворението. Той не спада към сътворени светове, към ограниченост, защото е съхранил Изначалното.
Достойният човек няма образ, няма качества, има Древност. В качествата Бог слиза, указва Пътя, но в Достойния живее. Това е Велико Първично Единство с Бога.
Достойният подхожда като Бога, действията му са Богодействия. Няма свят в него, няма его, няма сътвореност. Достойният човек не служи на света, той служи на Безкрая.
Достойният човек превъзхожда и Жертвата. Той е образ на Правдъхновението. В него има нещо от Бога и нещо от Абсолюта. В него има Праединство, абсолютно неопетнено. Той не слиза на Земята да изкупва себе си, а да покаже Древното Начало.
Достойният човек не може да греши. Достойнството не му позволява. Той е човек с Велика самоовладяност и самообладание. Той не познава съмнението и слабостите.
Само човек, който владее себе си, може да бъде Достоен. Без контрол Достойнството е непостижимо. Достойният човек е покорил себе си. Той е скромен отвън, сияещ отвътре.
Не можеш да хвалиш Достойния човек. Той е отвъд похвали и критики. Достойният човек е преодолял всяка двойственост. Той не е нито от този свят, нито от отвъдния. Той произлиза от Духа.
Не можеш да одобриш Достойния човек, той е над одобрението. То е все едно да одобряваш Слънцето. Слънцето не говори, то грее.
Когато няма Слънце, Достойният сам свети в себе си. Ако се яви бедствие, Достойният го посреща с усмивка, защото той няма смърт в себе си.
Понякога хората се възхищават на Достойния човек, но не го познават. Достойният човек първо е Дух, а после е човек. Достойният човек е свободен Дух. Той е изтъкан от Истината на Бога. Срещнеш ли Достоен човек в живота си, Бог те е посетил.
В Достойнството е цялата Мъдрост на живота. Ако не си Достоен, какво право имаш да говориш за Бога и за Учителя? Ако не си Достоен, какво право имаш да говориш за Истината и за Свободата?
Да станеш Достоен, не е ли това краят на еволюцията, краят на световете? Всеки трябва да се завърне някога в Древното Достойнство, където Единството с Бога е абсолютно. Ние, вървейки по Пътя на Любовта, на Жертвата, на Истината, на Смирението, на Мъдростта, образуваме образа на оня Достоен човек, който е бил преди Сътворението – никога неопетнения човек.
Прачовекът, Безгрешният – той е Достойният. Христос, Учителя, Мелхиседек, Аполоний Тиански – това са образи на Древното Величествено Достойнство, на Пречистата Древност, на Правдъхновението, защото са Древноотдадени. Никога светове не са ги съблазнявали.
За нас има много разумни пътеки към Достойнството, към приобщаването към Древния свят. Най-есенциалните са Любов, Мъдрост и Истина, за които говори Учителя. После са Усърдието, Търпението и Постоянството. После са Честността, Искреността, Доверието и изключителната Преданост. Изключителната Преданост се отличава по това, че тя поразява Вселената и се завръща в своя Несътворен Дом. Това е Преданост към Бог и Истината. Друго Име на Бог и Истината е Учителят.
Само Достойният среща Бога, другите се разминават с Него. Бог има Око само за Достойния човек и за тези, които търсят Достойнството. Достойнството се изработва само по чисто Божествени пътища. За да станем Достойни, трябва да бъдем много честни и усърдни в Пътя на Истината. И когато съумеем да влезем в Истината, Бог ще ни забележи. Тогава вече не Истината ще ни обучава, а самият Бог, самата Безкрайност. И когато човек е напълно узрял в Истината, тогава тази Истина се превръща в Достойнството на световете.
Достойният човек винаги действа мъдро. Достойният човек е вещ човек. Той е майстор на деянието. Той действа единно с Божията Воля. При него действията са отмерени. Те никога не нарушават Покоя му, защото Бог в него върши. И затова се казва, че той действа, без да действа. Да си вещ – то е Високо изкуство на живота, изкуство, което смъртните не познават.
Коя е мярката за истинското Достойнство в човека? Когато човекът е поставен в големи лишения и той ги празнува с лекота, това е Достоен човек. И когато човек живее в голямо изобилие, но живее смирено и като бедняк, той е Достоен човек. Достойнството се случва, когато Бог е в човека и човекът е в Бога.
Ако Бог е заживял в човека, тогава и неправилните му постъпки са достойни постъпки. Ако Бог не живее в човека, тогава и правилните му постъпки са недостойни. Тайната на живота е човекът да е изчезнал, за да може Бог достойно да е заживял в него.
Когато Достойният човек попадне в голямо бедствие, той се усмихва, защото знае, че това е една странна шега на Бога. И той поздравява тази шега, и тя му се усмихва. Когато Достойният човек бъде избран за цар на един народ, той отново знае, че това е една странна шега на Бога. Той се усмихва на тази шега и казва: „Господи, Ти си единственият Цар и не ме замесвай в това“.
За Мъдреца единственото Достойнство е присъствието на Бога. Щом Бог присъства, потекло е Древното Сияние. Що е Бог? Що е Достойнството? Сияние без форма.
Достойнството слиза от Безкрая. То е Послание на Безкрая. Това Послание казва: „Никога не нарушавай Безкрая в себе си“.
Достойнството в най-високата си точка не принадлежи на Любовта. То слиза от високо, влиза в Любовта и се изявява. Мястото, от което слиза, е Истината, или Епохата на Бездната.
За да се наречеш Достоен човек, трябва да си се освободил от световете. Но и това не е достатъчно. Трябва Бездната да ти е дала условие. Тя трябва да е позволила. Щом тя е позволила през тебе да протече Достойнството, това значи, че ти си очистен завинаги; това значи, че Бездната ти е дала Сърце от Себе Си.
Достойнството е Венец, изтъкан от Тайно Слънце. Това не е Слънце от външната Вселена. Това е Синьо Слънце, скрито в Тайната на Истината. То е от Епохата на Бездната. То не е Слънце, което грее. То е Слънце, което изгаря световете, за да остане само едно Дихание – Диханието на Достойнството.
АУМ
Елеазар Хараш
Септември, 2015 г.
1. ДА РАЗБИРАШ ИСТИНСКОТО
ДОСТОЙНСТВО
Само Любовта, само Мъдростта и само Истината може да направят човека достоен. (книга 5/стр. 405)
Достойнството на човека седи в любовта му към самата Любов, към Мъдростта и към Истината. Като изяви любовта си към тия Велики Принципи и ги приложи, ние казваме, че човек е изпълнил своето предназначение на Земята. (20/стр. 227)
От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате по възможност най-високия идеал. Дали ще го постигнете, или не, то е друг въпрос – това да не ви смущава. Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал – в това седи вашето Достойнство. И няма съмнение, че животът ви тогава ще има друг израз. (99/стр. 142)
Вие трябва да знаете вашите отношения с Бога какви са. Щом имате правилни отношения към Бога, ще имате един вътрешен мир на чувствата, такъв мир, който ще уравновеси вашите сили. Ще имате истинско Достойнство. (105/стр. 263)
Тъй щото дойдете ли до своята личност, обикнете Бога в себе си… Зачитайте себе си, своята личност, от Любов към Бога в себе си. (79/стр. 262)
В какво се заключава Достойнството на човека? Според мене Достойнството на човека зависи от това доколко той пази Достойнството на Бога в себе си. Ако не го пази, той няма никакво достойнство. Ако не пазиш Достойнството на Баща си, Който те е родил, какво достойнство ще имаш? (58/стр. 13)
Човек трябва да бъде проникнат от съзнанието Бог да бъде виден в него. Щом Бог е виден в човека, и човек ще бъде виден в Бога. Това не е външен процес, но вътрешен. (73/стр. 75)
…Седалището на този Господ, Който е направил света, …то е в човешката душа, в човешкия дух. Тия хора, в душата, в духа на които живее Бог, това са онези, велики(те) хора… (91/лек. 15: стр. 22)
Искам вие всички да дадете място на туй, великото Аз. Като кажеш „Аз“, да се отвори сърцето, че в тебе Бог се проявява. (101/стр. 330)
И следователно всичкото усилие на човека е да прояви Бога в себе си. …Понеже Бог е Великото, Вечното Начало, ние правим усилие, за да се прояви. Всеки ден в нас трябва да се проявява Божественото… (101/стр. 525)
Аз наричам свободен човек оня, който люби Бога. Това е първото условие – да любиш Бога. Учен човек е само оня, който люби Бога. Благороден е само оня, който люби Бога… Единственият, на когото можеш абсолютно да разчиташ, това е оня, който има Любов към Бога. Той е човек без никакво користолюбие. Величието на човека се заключава в Любовта му към Бога. (69/стр. 258, 259)
Само роденият от Бога може да бъде силен и велик човек. В какво се крие величието на човека? В Добродетелите, които той е развил. (93/стр. 280)
Има ли по-голямо нещо от Любовта? Какво по-голямо Достойнство може да има за човека от това да служи на Бога, т.е. на Любовта, на Мъдростта и на Истината? (74/стр. 243)
Да чувства човек, това значи да има непреодолим стремеж, да бъде носител на Божията Любов, Мъдрост и Истина… Мнозина казват: „Ние не сме родени за тези работи“. Ами за какво сте родени, за обикновени работи ли? И след всичко това искат хората да ги уважават. Човек се уважава само за Великото, за Божественото, което той носи в себе си. Каквато друга философия и да поддържа човек, той трябва да знае, че за човешкото в него никой не може да го уважава. От памтивека и до сега само Възвишеното, Красивото, Великото, Божественото в човека се почита и уважава. (75/стр. 18, 19)
Кои са гениите на човечеството? …Който носи Великата Истина в себе си, той е гений; който носи Великата Любов в себе си и може да я предаде на хората, той е гений; който носи Великата наука в себе си, той е гений. В тази наука влизат три важни елемента: Любовта, Мъдростта и Истината.
(64/стр. 74)
Ти искаш да станеш богат, за да те уважават хората. Ти искаш да станеш учен човек, за да те уважават хората. За три неща може да се уважава човек. Уважава се човек, който носи Любовта; уважава се човек, който носи Мъдростта; уважава се човек, който носи Истината. Вън от тия неща човек не съществува. Няма никаква свобода, той е роб на условията. (57/стр. 197)
За какво те обичат хората? За Любовта в тебе. За какво те почитат и уважават? За Мъдростта в тебе. За какво те ценят? За Истината и Свободата в тебе. (58/стр. 167)
Кажем ли, че човек трябва да има Достойнство, подразбираме човек, който е пълен с Благодат и Истина. Благодатта и Истината представят вътрешна връзка на човека с Бога. (93/стр. 81)
Истинското Достойнство на човека се заключава в Любовта, в Мъдростта и в Истината. Без тия неща човек няма никакво достойнство. Ти си царски син. За какво те почитат хората? За майка ти и баща ти. Ако не са те, ти не можеш да се наречеш царски син. Майка ти и баща ти са Любовта и Мъдростта. Следователно Любовта и Мъдростта те обличат в дрехата на Достойнството. Само Бог знае за тая дреха. Само Той може да ни я даде. (69/стр. 220)
Всичко може да загуби човек, но не и царственото в себе си. То е Любовта, която трябва да задържи. Царственото в човека е Любовта. Царственото в човека е Знанието. Царственото в човека е Свободата. Следователно задръжте в себе си царственото. (69/стр. 54)
Ама силен като лъв трябва да бъдеш? Нима лъвът не умира? Оставете тази площадна философия! Ако трябва да бъдеш лъв, бъди, но лъв на Любовта, лъв на Мъдростта, лъв на Истината, лъв на Правдата, лъв на Добродетелта. Такива велики лъвове трябва да има! Такива лъвове трябва да бъдете всички!
(91/лек. 26: стр. 32)
И ако трябва да бъдете орли, бъдете орли на Любовта, орли на Мъдростта, орли на Истината, орли на Правдата, орли на Добродетелта. Това значи да се кръстите от Дух Свети, да се кръстите в Истината. (91/лек. 26: стр. 32)
…Идейни орли трябва да бъдете – орли на високата мисъл в света! Да имате широкия простор на орела, царя на птиците, но в този цар да има доблест! Има такива орли в света. (91/лек. 26: стр. 33)
Силата и Достойнството на човека седи в съзнанието му, че всеки момент трябва да изпълнява и прилага законите на Разумната Природа. (65/стр. 306)
Имам глава, която право мисли; имам отворени очи, които никога не дремят… Имам крака, които здраво държат тялото ми. Краката представят човешките Добродетели. Имам ръце, които добре работят. Ръцете представят Правдата. Щом имам всичко това, душата ми е намясто. (51/стр. 164)
Ние не поддържаме слабите хора, които се подкупват и огъват пред силния. Ние сме за ония хора, които и с износени дрехи могат да ходят прави, със съзнание за Достойнството на своята душа.
(93/стр. 121)
Достойнството на човека не седи в неговите външни качества, но в Добродетелите на неговата душа. (56/стр. 250)
В какво седи Достойнството на човека? Достойнството на един човек седи в изпълнението Волята Божия, в приложението на най-малките Добродетели. Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може да си повдигнал цял народ, но ако един ден сърцето ти каже да завържеш обувката на един старец и не направиш това, всичко сторено пропада. Да завържеш обувката на един старец струва повече, отколкото да спечелиш едно сражение. (15/лек. 24: стр. 10)
Щом се изправиш на краката си, това се дължи на най-малкото добро в тебе, което е дошло да ти помогне… Иска ли човек да има тежест пред себе си и пред другите, той трябва да носи най-малкото добро в себе си. (82/стр. 22, 28)
Единственото Достойнство на човека е да прави добро… Туй, което сърцето говори, умът да изпълни. (117/стр. 285)
Хубаво, вие имате един ум, имате едно сърце, имате една воля – значи три подразделения. Тройката е на Юпитер – Достойнството на човека. Че има ум, чувства, воля, или тяло, значи има с какво да разполага. (83/стр. 104)
…Като стане министър-председател, ще го уважават другите. Генерала го уважават заради еполетите. Щом като го уволнят, почит няма. Ти си почитан, докато бъдеш богат. Щом нямаш богатство, не си почитан. Но уважението трябва да произтича от онзи ум, който служи на Бога; от онова сърце, което служи на Бога в Любов… (71/стр. 175)
…Казват за някого: „Той е виден човек“. Кой е виден човек? Всеки може да бъде виден при условие да има отличен ум, отлично сърце, отлична воля. Виден човек е онзи, на когото бъдещето може да разчита. (64/стр. 58)
Какво се иска от човека? Въздържание и самообладание. Ако не можеш да се въздържаш, скоро кипваш и казваш: „Аз съм човек с достойнство“. В какво се заключава Достойнството на човека?… Достойнството на човека се заключава в светлите мисли, в добрите чувства, в благородните постъпки и в сладките думи, които излизат от устата му.
(104/стр. 181, 182)
Ако в твоята глава не се крие една благородна мисъл, една светла мисъл на Истината и ако в сърцето ти не се крие едно благородно, любовно чувство, питам: В какво седи Достойнството на човека?
(5/стр. 296)
Някои хора, без да имат особени качества, искат да бъдат почитани и уважавани. Те казват: „Ние имаме достойнство, искаме да бъдем уважавани“. В какво седи Достойнството на човека? Достойнство има онзи човек, който разполага със своето добро сърце и счита, че всички хора са създадени добри. Човек с Достойнство е онзи, който има обработен ум и схваща правилно отношенията на нещата.
(79/стр. 40)
Хората искат да се повдигнат, да бъдат обичани и уважавани. За да бъде обичан и уважаван, човек трябва да има добро сърце и светъл ум. Всеки обича добрия, силния, любещия, разумния човек.
(79/стр. 50)
Много от съвременните хора са дошли до убеждението, че за да бъде почитан и уважаван, човек трябва да бъде богато облечен. Това не е право. Дрехите не правят човека… Казвам: Дрехите са си дрехи, но да се мисли, че външността изменя човека, това е унижение за него. Достойнството на човека се заключава в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух, а не в дрехите.
(64/стр. 126, 127)
„Ама хората не ме зачитат.“ Много лесно могат да те зачитат. Достатъчно е да дам на твое име 200 000 лева в банката и всички хора ще се произнесат за тебе, че си почтен човек. Не, парите не правят човека почтен. Има друго нещо в душата на човека, което го подига в очите на хората. Това е обичта към Истината. (54/стр. 129)
Една Истина съществува в света, на която всякога можете да разчитате. Който е дошъл до тази Истина, той… е добре дошъл навсякъде… Всички ще го обичат, ще го уважават и почитат. (51/стр. 166, 167)
Като ученици, за вас не е важно дали ще бъдете господари, или слуги. За вас е важно да придобиете Истината и Любовта. (98/стр. 350)
Човек може да бъде слуга, но щом изпълнява Божиите закони, навсякъде ще бъде приет с уважение и почитание. Той може да бъде и цар, но не изпълнява ли Великите закони на живота, никой няма да го почита. (56/стр. 195)
Сегашните хора са недоволни едни от други, намират, че са лоши, а въпреки това държат за своето достойнство. Човек може да пази Достойнството си, ако е добър. Не е ли добър, той няма никакво достойнство. Човек може да пази Достойнството си, ако е умен. Не е ли умен, той няма никакво достойнство. (21/стр. 305)
Днес всички хора говорят за достойнство и за не-достойнство, или за достойни и недостойни хора. Кой човек е достоен? Само умният, добрият и силният човек може да се нарече достоен. За да бъде умен, човек трябва да има светлина в ума. За да бъде добър, той трябва да има топлина в сърцето си. Щом има светлина и топлина, той ще бъде и силен. (30/стр. 197)
Достойнството на човека се заключава във владеене науката за езика. Владее ли тази наука, той знае как да говори. Той никога няма да се оплаква от живота си, от положението, което заема в обществото. Каквото положение да заеме, той лесно се справя с него. (31/стр. 299)
За да се повдигне човек, да запази Достойнството си пред себе си, да бъде герой в живота си, той трябва да бъде доволен от всичко, което му е дадено. (46/стр. 194)
„Ама трябва да пазя достойнството си.“ Кое достойнство? Което ти сам си създал? Често човек губи Достойнството на душата си заради достойнството на своята личност. (41/стр. 211)
…Между личността и душата на човека има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата се занимава с възвишени работи. Разумният, Божественият живот е живот на душата. (54/стр. 24)
Велика душа е онази, в която има интензивна, широка Любов и правилна мисъл. (49/стр. 47, 48)
Мъже и жени, приятели и приятелки, синове и дъщери, всички са скарани все за личното в себе си. Някой казал нещо лошо за жена ти и ти веднага се скарваш с него. Защо се караш? „Имам чест, имам достойнство.“ Моето Достойнство се заключава в това, което правя за своята душа; моето Достойнство се заключава в Истината, на която служа; моето Достойнство се заключава в Любовта, която нося в душата си; моето Достойнство се заключава в живота, който е даден на мене и на всички хора.
(11/стр. 271)
Когато казваме, че човек трябва да се откаже от личното в себе си, подразбираме да дойде в него нещо велико. Само великото може да замести личността. (61/стр. 120)
Някой мисли, че като има достойнство, това е Божествено в него. Къде седи неговото Достойнство и как познава, че има Достойнство? Според мене онзи човек има Достойнство, който никога не се обижда. Светлината има Достойнство, понеже никога и от нищо не се обижда. Тя минава през чисти и през нечисти места и навсякъде се задържа само по една тристахилядна част от секундата. Нищо не е в състояние да обиди светлината, понеже тя използва всичко и знае как да се справя с всички положения. (35/стр. 313)
Ако искате да знаете кой има силно развити лични чувства и кой има Достойнство, вижте как реагира на обидата. Онзи с личните чувства е горделив, а с Достойнството – благороден и мек. Първият иска всички да му помагат, а вторият е готов да помага на всички. (102/стр. 289)
Ако Божественото е с вас, всяка работа има смисъл, всяка работа се осветява. И слуга да сте, и господар да сте, щом Божественото е с вас, няма разлика в работата. При това положение всички работи са почетни. (51/стр. 78)
Под думата богат разбирам разумен човек. И под думата беден, сиромах пак разбирам разумен човек. И двамата са разумни, но на различни длъжности. Каквато длъжност да се даде на разумния човек, тя е почетна длъжност. И цар да е, и последен слуга да е, за него това е едно и също нещо. Пред Бога, пред Възвишения морал няма абсолютно никаква разлика между цар и слуга… Ако царят изпълнява честно службата си на Земята, той е почитан и уважаван от всички; ако слугата изпълнява службата си честно и почтено, той е уважаван и почитан от всички. В този случай и двамата са на почетни служби без абсолютно никаква разлика. (51/стр. 138)
Ще ви задам въпроса в какво седи Достойнството на човека. Как бихте отговорили на този въпрос? Достойнството на един слуга седи в това да изпълнява добре работата, която му е дадена; Достойнството на един ученик седи в това да учи уроците си добре; Достойнството на един проповедник седи в това да проповядва добре; Достойнството на един писател седи в това да пише по възможност най-хубави неща; Достойнството на един лекар седи в това да лекува според най-добрите методи. Питам: Ами вашето Достойнство като ученици в какво седи? В приложението на окултните закони в живота ви. (100/стр. 231, 232)
Преди години един младеж свършва гимназия и започва да търси служба. Отива в едно, второ, в трето министерство, никъде не намира служба. Най-после се отчайва, дохожда му мисълта да се самоубие, но си казва: „Защо трябва да се самоубивам? Това е безчестие от моя страна!“. Тогава той отива при един свой приятел и му казва: „Моля ти се, дай ми 200 лева назаем!“. Приятелят му дава 200 лева и той си купува едно точило, на което в рамка туря диплома си от гимназията, и тръгва да точи ножове. След един месец той спечелва малко пари и изплаща дълга си за точилото. Срещат го по улиците някои от началниците в министерствата, дето ходил да търси служба, и казват: „Как не го е срам този млад учен човек да точи ножове!“. Не, герой е този човек! Той точи ножове, но не се самоубива. Това е човек от Новото Учение, който не се спъва от мъчнотиите на живота. (54/стр. 21, 22)
Какво значи достоен? Това значи да ходи човек изправен, с дигната глава, с изправен гръбначен стълб като войник, който отива на бойното поле… Ученик, който знае уроците си, има самосъзнание; който не знае уроците си, свива се и си мисли, дано учителят не го вдига днес. Той се крие от погледа на учителя, няма Достойнство. Същото виждаме и в религиозния живот на човека. Той може да се свива – няма Достойнство; може да ходи изправен, с Достойнство. …Външното държане е резултат на вътрешното състояние на човека. (45/стр. 69)
Не бъдете като горделивите царски синове, които, като постъпват в училище, мислят, че много знаят. …Първата задача на ученика е да учи, да придобие Достойнство от знанието, което всеки ден черпи от училището, а не да се гордее със своето произхождение и със своята кръв. (46/стр. 132, 133)
Не желайте да станете цар, да управлявате хората. Да бъдеш цар, това значи да знаеш как да се обхождаш с ума, със сърцето и с душата си. Да бъдеш цар, това значи да царуваш в себе си. (69/стр. 38, 39)
Всеки се стреми към първите места… Първото място е за оня, който е готов да се жертва от Любов. Второто място е за оня, който има вяра и упование в Бога. Третото място е за оня, който има надежда. Той е всякога радостен. Тогава, ако дойде в дома ми човек с надежда и радост, ще го поставя на трето място; ако дойде някой с вяра и упование, ще го поставя на второ място; ако дойде някой с готовност да се жертва, ще го туря на първо място.
(63/стр. 311, 312)
Някой човек се подигне в живота си, започва да се държи гордо пред другарите си, с което иска да им обърне внимание, че е учен човек, от високо произхождение, заема висок пост в обществото и т.н. В света има само едно високо произхождение – произхождение от Бога. (66/лек. 6: стр. 28)
Ако някой човек е от царско произхождение, а не работи, какъв смисъл има неговото високо произхождение? В такъв случай, ако някой човек е роден от бедно семейство, но работи, той ще има всички условия да надмине царския син.
(66/лек. 6: стр. 28)
В какво седи смисълът на тази притча за талантите, които господарят дал на тези слуги? Достойнството на тези слуги седеше в това, което припечелиха, а не в това, което им е дал. Единият е припечелил – значи мислил е, работил е! И казва господарят му: „Добрий и верний рабе, на малкото си бил верен, над много ще те поставя!“. (67/стр. 178, 179)
На човека са дадени дарби, които той не е обработил. Богатството е в него, а той ходи да се оплаква от сиромашията. Това не се позволява. Човек трябва да има Достойнство, да се впрегне на работа, да използва дарбите, които му са дадени. (20/стр. 227)
…Всеки човек, бил той мъж, жена, дете, е призван в света да извърши една велика работа – не както вие си я представяте, но една Божествена работа. В това седи Достойнството на човека. (85/стр. 467)
Важното за всинца ви е да дойдете до положението да образувате връзка с Бога. Тогава вече вие ще съзнаете, че имате една специфична работа, дадена ви от Бога. В тази работа е вашето Достойнство. Подчиниш ли се на тази работа, ти си важен и нужен за Господа. Ангелите, като те погледнат, ще намерят, че си важен, и кой как мине покрай тебе, ще ти остави една хубава мисъл. (110/стр. 63, 64)
Щом съществуваш, имаш една роля в света. Колкото и да е малка тази роля, ти вече вземаш участие. …Ако изпълняваш добре функцията, която ти е дадена, колкото и да е малка, ти участваш в благата на всичките хора, участваш и имаш дял във всичките придобивки… Казвам: Всеки човек трябва да бъде честен, да има Достойнство, да изпълни службата, колкото и да е малка. (5/стр. 419, 420)
Ние сме дошли на Земята не само да съставим за себе си едно понятие, че идем да търсим щастието в света. Щастието ще дойде отпосле. Най-първо трябва да изпълним своята длъжност. Каква ти е длъжността? Най-първо – длъжността. (101/стр. 413)
Първо, трябва да имаме абсолютно смирение в душата си. И после, нека запазим Достойнството си, но как? Някой казва: „Аз имам честолюбие, достойнство, гордост“. Нека имам Достойнство, нека бъда горд, но това Достойнство да не бъде опетнено от нищо. Да бъдеш горд в това, че никога не си казал една лъжа! Да бъдеш горд в това, че никога не си онеправдал някого! Да бъдеш горд в това, че никога не си изнасилил някого! Да бъдеш горд в това, че си заставал всякога към страната на слабите! (91/лек. 28: стр. 24)
Някои казват: „А личните чувства къде са? Аз имам най-после достойнство“. В какво седи Достойнството? Достойнството на човека седи в неговата честност, не в неговата гордост… Основата на човешкото Достойнство седи в честността. Честността изключва първо лъжата. При честността се подразбира, че не трябва да лъжеш себе си.
(103/стр. 167)
Ако под думата честност се разбира Достойнството на човека, тогава етиката определя Достойнството по следния начин: всеки човек малко или много познава Доброто и се стреми към него според силите си. Самият факт, че човек познава Доброто и се стреми към него, представлява неговото Достойнство. Като казваме, че не трябва да накърняваме човешкото Достойнство, разбираме, че не трябва да накърняваме разбиранията на човека за Доброто, което той се стреми да приложи в живота си. Наистина човешкото Достойнство не трябва да се пренебрегва. (99/стр. 279)
Някой казва: „Аз имам достойнство“. Достойнството седи в това да служиш на Бога в Името на Великата Любов. Ти можеш да бъдеш търговец в света, но да си гений. Ти можеш да бъдеш лекар, жена, дете, всичко можеш да бъдеш и всичко можеш да опиташ, но трябва да бъдеш господар на всички форми, от нищо да не те е страх. Да си толкова умен, че в каквото положение на живота и да изпаднеш, и при най-бедните условия да живееш, и при най-богатите условия да живееш, да можеш да ги използваш разумно. Това е великата наука, към която трябва всеки да се стреми. (91/лек. 28: стр. 24, 25)
2. ДА НАДРАСНЕШ
КРИВОРАЗБРАНОТО ДОСТОЙНСТВО
Личните чувства са необходимост както за Космоса, така и за човека специално. Чрез тях той се застъпва за своите права. Лошо е обаче, когато той преувеличава правата си и иска повече, отколкото му се пада. Когато личните чувства у човека са силно развити, той става горд. Гордият човек върви изправен, с голямо достойнство и съзнание за себе си, че подобен на него няма. Той иска всички хора и божества да му се подчиняват и да мислят само за него. Колкото и да мисли човек, че като него друг няма, все ще се намери някой по-силен, по-учен, по-достоен, който ще го свали от височината, на която се е качил. (61/стр. 9)
Мнозина, като свършат образоването си, като придобият някакво знание, мислят, че са се изменили, като че имат по-голямо достойнство. А това знание не може да им служи при страдания и мъчнотии. Защо им е това знание? Това е едно заблуждение. (111/стр. 523)
…Никога не мисли, че си нещо по-горе от другите хора, защото по-горе от всичките е само Бог. Всичките други хора, от най-малките до най-големите, те имат еднакви отношения. Малкият пръст и големият пръст имат еднакви отношения. Големият пръст и малкият пръст са еднакви… (101/стр. 519)
Някой казва, че личното му достойнство се уронило. В какво седи това достойнство? За пример вие дължите някому десет хиляди лева, но не ги изплащате навреме. Вашият кредитор ви нарича безчестен човек, но вие се възмущавате и казвате: „Как смеете да уроните моето достойнство?“. Казвам: С неизплащане на вашия дълг вие сами уронвате своето достойнство. Не искате ли да уронвате достойнството си, не взимайте пари назаем, ако не можете да ги изплатите навреме; не обещавайте неща, които не можете да изпълните. (77/стр. 83)
…Някой… ви каже някоя обидна дума и вие казвате: „Господине, знаете ли, че вие обиждате моя личен престиж!“ – и веднага го дадете под съд. Значи, вие жертвате моралните чувства за личното, за човешкото достойнство и искате да реабилитирате вашата чест чрез съд. Според Великия морал на света честта на човека отвън не може да се възстанови. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не е в състояние да възстанови честта на човека освен той самият… Когато изпъкне някое изкушение, аз ще си кажа: „За нищо в света вътре в тази Велика Любов, която обгръща всичко в себе си, няма да жертвам туй, Великото в мене, според което са живели и действали всички Висши Разумни същества преди мене, и са добили своята сила“.
(91/лек. 1: стр. 12, 13)
„Обидиха ме.“ …Ако ти си живял според законите на Любовта, никой не би могъл да те обиди.
(47/стр. 168)
…В какво седи обидата? Обидата седи в това: ако някой е понизил твоето достойнство. И в какво може да го понизи? Или някой може да те похвали сега. Те са само наши схващания за нещата. Ако позлатим един предмет, например ако позлатим медта, може ли да стане злато? Или ако златото го окаляме, пак може ли да се отнеме качеството му? Нещата винаги си остават такива, каквито са. Това, което имаме, всъщност никой не може да го отнеме. Но и това, което го нямаме, никой не може да ни го даде. Никой не може да те направи добър, ако не си добър. Никой не може да те направи лош, ако не си лош. И никой не може да те направи умен, ако не си умен. И никой не може да те направи глупав, ако не си глупав. (27/стр. 24)
Като разглеждаме отношението на момъка към момата, имаме два случая: първият случай – когато момъкът замества своята възлюбена с друга мома, по-красива от нея. Тя започва да плаче, да страда и да ревнува. Във втория случай момъкът замества своята възлюбена с друга мома, по-грозна от нея. Тя се възмущава от възлюбения си, но не ревнува. Тук се накърнява нейното достойнство. В нея заговаря гордостта и тя казва: „Аз ще му покажа коя съм…“. Какво се постига в единия и в другия случай? Нищо не се постига. Въпросите не се разрешават нито с ревност, нито с гордост. (62/стр. 84)
Под думата „гордост“ англичаните разбират достойнството на човека. Да бъде човек горд, това значи да има достойнство. Често гордостта се изявява като болезнено състояние на човешката душа. Това болезнено състояние наричаме „честолюбие“. За да бъде горд, човек трябва да има съответстващи Добродетели. (93/стр. 80, 81)
Самоуважението е едно естествено чувство у човека, за да се пази чувството Достойнство, а гордостта е едно анормално състояние и показва, че като говори, друг човек няма, само той има право. Каквото той каже, то трябва да стане, а каквото другите казват, то е на втори план. То е гордост. Човекът на самоуважението казва: „Туй е така. Ако моите мисли не са прави, няма да ме следвате“. Той дава право на всеки човек… (111/стр. 172, 173)
Тъй щото, когато говорите за Любовта си към Бога и за Неговата Любов към вас, помнете, че Той не обича невежите и горделивите. Човек трябва да има Достойнство и самоуважение, но да не бъде горд. Ако е даровит, способен, нека прилага дарбите си, без да се гордее. (93/стр. 121)
При гордостта температурата се понижава до (минус) 270°. Когато се казва, че във физическия свят студът може да достигне до (минус) 270°, това се дължи на гордостта. Какъв живот може да има при такава температура? Казват: „Човек трябва да има достойнство, да не се унижава“. Какво достойнство ще имаш на северния полюс? Достойнство има човек само когато плодовете растат и зреят в него. Там, дето всичко е замръзнало, не може да става дума за достойнство. (47/стр. 111, 112)
Докато за основа на живота си човек е поставил крива линия, той всякога ще живее в заблуждения. Каквато работа и да го накарат да свърши, той всякога ще се отказва от нея под предлог, че достойнството му не позволява това или възгледите и убежденията му не позволяват това и т.н. Какви са тия възгледи, тия убеждения, това достойнство, които не дават възможност на човека да работи? В края на краищата от този човек ще излезе един инвалид. (29/стр. 218)
Вземеш стомната, отиваш за вода и си казваш: „Защо ще ходя за вода, защо ще си хабя времето? На какво съм заприличал? Свършил съм гимназия, университет, за мене ли е да нося вода?“. Значи, ако вземеш стомната да донесеш вода, ще накърниш достойнството си. Ако вземеш цигара в устата и пиеш бира, вино, достойнството ти ще се повдигне. Така не се мисли! (47/стр. 277)
Идва някой при мене и ми казва: „Аз обичам Господа Исуса Христа, искам да ида при Него“. Казвам: Иди да ми донесеш една стомна вода. Казва: „Ще ме извиниш, имам работа, чака ме жена ми вкъщи, болна е“. Той ме лъже, че жена му е болна. Не че жена му е болна, че не иска да иде, но той не отива – неговото достойнство се унижава. Той може да ми каже: „Моето достойнство не ме пуща. Моето достойнство ми допуща да искам пари назаем, но моето достойнство не ми допуща да донеса една стомна вода на хората“. (101/стр. 346)
Ленивият обича да дава съвети на хората… Той само седи, излежава се, подсмива се на слабостите на хората. Някои наричат ленивия „вътрешен аристократ“. Той се движи бавно, с достойнство и съзнание за себе си, като си дава вид, че всичко разбира. (62/стр. 46)
Ще каже някой, че е произлязъл от богат знатен род и не може да се прояви като прост работник. Да разсъждава човек така, това е криворазбран аристократизъм. Стане ли въпрос за Името Божие, човек трябва да бъде готов да слезе до най-долното стъпало… (73/стр. 264)
Не се хвалете с благородството на баща си, но хвалете се с Великото и Благородно Божие Име.
(73/стр. 265)
У американците има една добра черта – там всички студенти сами се поддържат. Бедните студенти прислужват на своите богати другари във време на обяд, а после и те се нахранват. След това измиват паниците и си отиват. Като се срещнат бедните и богатите студенти вън, те се разговарят заедно, разхождат се, равни са помежду си, няма никаква разлика между тях. Дойде ли време за ядене, богатите сядат пред масите, а бедните им прислужват. Бедните студенти работят и други работи, изобщо те изкарват прехраната си с труд. Те считат за унижение да ги храни някой, без да са работили… Те не ядат, ако не са заслужили прехраната си. Това е една похвална черта у американците, която обаче липсва у славяните. Славяните казват: „Как, с черен труд ли да се занимавам? Това не го допуска моето достойнство!“. В това отношение аз бих желал ние да подражаваме на американците. Ние трябва да възприемаме хубавите неща, отдето и да идат те. (99/стр. 312)
Христос казва: „Иди, разпродай всичко, раздай го на сиромасите, ела и Ме последвай!“. И аз ви казвам: Идете и раздайте вашия старозаветен живот, който имате. Раздайте след това и новозаветния си живот. Най-после раздайте и живота на праведния, който е у вас, и след това идете при вашия Учител. Той ще ви посрещне. Но ако вие отидете при вашия Учител с разперена тога, с гердани на врата, със своето велико достойнство, Той ще знае как да ви посрещне. Ще ви се усмихне само и ще ви каже: „Вие ще дойдете друг път, малко по-късно. Засега в Школата няма място…“. (68/стр. 54)
Влязъл в Пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тия категории хора живеят все още в сферата на личния живот – те не живеят още за Цялото. Старозаветните търсят богатство и имот. От несгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение. Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си… Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. (67/стр. 220)
…Пазете се да отидете при своя Учител, преди да сте раздали вашите богатства като старозаветни, като новозаветни и като праведни. Ако отидете при него с всичките труфила и накити на тия три живота, ако отидете с всичкото си достойнство на праведник, Великият Учител само ще се усмихне и ще ви затвори вратата на Школата. (67/стр. 223)
3. ДА УВАЖАВАШ СЕБЕ СИ,
ДА УВАЖАВАШ ДРУГИТЕ
Достойнство какво е? Да се самоуважавате… Да уважавате себе си и другите да уважавате. (108/стр. 73)
Какво се крие в Аза? Една Божествена идея, която показва, че човек трябва да има Божествено Достойнство. (68/стр. 328)
Казано е: „Познай себе си!“. За да се познае, човек трябва да се изучава. Само при това положение той уважава и почита себе си, т.е. Божественото, което е вложено в него. Като почита себе си, ще почита и своите ближни. (97/стр. 166, 167)
…Онова, което аз нося в своята душа, онова, което ми дава Достойнство като човек, то е онзи импулс в мене, който ме кара да съзнавам, че в мене има нещо Божествено. То е Бог, Който живее в мене. Този момент, в който аз съзнавам, че съм човек, че имам връзка с Бога – това е Божественото в мене… (91/лек. 22: стр. 21)
Сега ще ви дам едно правило за успяване в живота. Ако искате да успявате в работите си, вие трябва да имате абсолютна Любов към Бога и абсолютно уважение към себе си и към своя ближен.
(98/стр. 135)
Какви са пътищата на Новата култура? Много пътища водят към Новата култура, но сега ще спомена само три: път на служене, път на почитание и път на обич. На кого трябва да служи човек? …Човек трябва да служи на Великия Принцип в живота, от Когото е получил всичко… Кого трябва да почита човек? Себе си ще почита. Ако човек не почита първо Божественото в себе си, никога няма да го почита вън от себе си… Който почита себе си, той има правилни отношения към всички живи същества: растения, животни и хора. (65/стр. 29, 30)
Като живее, човек трябва да спазва три неща: да служи на Бога, да обича ближния си и да почита себе си… Да почиташ себе си, това значи да виждаш доброто, красивото, разумното в света. Това нещо човек вижда първо в себе си, а после в другите. Като вижда тия качества в себе си, човек осмисля своя живот. Ето защо казвам: Да почита човек себе си, това значи да вижда смисъла на живота. (72/стр. 232)
Невъзможно е човек да вижда доброто, красивото и разумното в другите хора, докато не го вижда в себе си. Това, което човек вижда в себе си, се отразява и в неговите ближни. Човек уважава хората за съзнанието, което има. Човек обича хората за красивото, възвишеното и благородното, което вижда в себе си. (72/стр. 232, 233)
И тъй, кога човек обича? Когато вижда себе си в другите. Кога почита? Когато съзнава своето Достойнство като човек. (72/стр. 233)
Когато някой се оплаква, че е неразположен, че му е тежко на душата, причината на това се крие в заоблачаване на неговото небе. Иска ли да се изясни небето му, той трябва да служи на Бога, да почита себе си и да обича своя ближен. (72/стр. 242)
Иска ли човек небето му да бъде отворено и ясно, трябва да спазва следната формула: да служи на духа си, който го ръководи в Пътя му; да почита душата си, която съдържа всички ценности в себе си; да обича тялото си и всички същества, които му служат, заради Великата идея, към която се стреми. (72/стр. 242)
Чувството на самоуважение… Това чувство е турил Бог в човека, за да пази човек тези ценности, които Бог му е дал: да пази Достойнството на своя ум, да пази Достойнството на своето сърце, да пази Достойнството на своята душа, да пази Достойнството на своя дух… Да се пази това, което е вложено в ума, сърцето, душата и духа. Човек е слуга, който е дошъл на Земята и който трябва да пази интересите на своята душа, ум, сърце и дух – това е Достойнство. Ако ти не пазиш своето Достойнство, ще се опетниш и тогаз ще изгубиш уважението и почитанието, които в Невидимия свят могат да имат към тебе. (6/стр. 32, 33)
Чрез гордостта човек пази своето Достойнство. Достойнството на човека се изявява в стремеж да запази своята чест, своята разумност. Чрез гордостта той се стреми да запази своето сърце, своята сила. Човек не може да запази силата си, ако няма Достойнство. (85/стр. 465)
Гордостта, то е едно чувство, което е дадено на човека като самоуважение – и тогава е намясто. Онези блага, които Бог е дал на човека, той трябва да ги пази. То е самоуважение. (Но) когато един човек започне да мисли, че той е нещо повече от другите, то е гордостта. (32/стр. 175)
Какво представя човек? Човек е онзи, който разбира положението на своя дух, на своята душа и на своя ум. Човек е онзи, който вярва на своя дух, на своята душа и на своя ум. (50/стр. 50)
Няма по-красиво нещо, по-достойно нещо – да съзнаваш Благородството на духа; няма по-достойно нещо – да съзнаваш Достойнството на душата; няма по-красиво нещо – да съзнаваш Достойнството на ума и да съзнаваш Достойнството на сърцето си. (117/стр. 29)
…Да уважаваш тялото си, то ти служи… Трябва да уважаваш сърцето си и трябва да уважаваш ума си. (117/стр. 30)
Вие искате хората да ви уважават и почитат. Да кажем, аз искам да ме уважават и почитат. Кое трябва да почитат в мене? …Човек трябва да мисли за своя дух, трябва да мисли за своята душа, трябва да мисли за своя ум, трябва да мисли за своето сърце. (101/стр. 389)
Добър съм, Господ ме е направил добър… Душата е излязла от Бога, духът е излязъл от Бога. Умът е излязъл от Бога, сърцето е излязло от Бога…
(101/стр. 420)
В своята същина човек е подобен на Бога.
(51/стр. 32)
Самоуважението… е качество, присъщо на човека, да съзнава, че заради своята чест, заради своята душа и заради своя дух той никога не трябва да изневерява на онзи Велик Принцип, върху който е съграден неговият живот. Дойде ли до този Принцип, той трябва да е готов да приеме всички страдания, отколкото да стане роб. (54/стр. 80)
Лесно е да бъдеш цар, щом твоята мисъл в даден случай е права. …Всеки може да бъде един честен разумен цар. Щом всички хора са излезли от Бога, не са ли те царски синове? (51/стр. 138)
Пазете своето Достойнство като душа и помнете, че и като богат и сиромах, като цар и последен простак вие имате една и съща цена. Цената на човека седи в неговата душа, а не във формата и положенията, през които той минава. (98/стр. 22)
…Във вас има една сила, за която хората могат да ви почитат. И да ви уважават. И да ви обичат. Това, за което хората ви обичат, то е Божественото. То е ценността в човека. Всеки човек носи Божественото в себе си. Без да знае. И като се пробуди човек, и почне да съзнава, че има нещо Божествено в него, то е развитието на човека. (27/стр. 12)
…Колкото да е малък някой човек, щом работи, щом мисли и чувства, щом има стремеж към нещо Велико, той има цена, каквато (има) и най-видният философ в света. (51/стр. 113)
…Всеки човек е лист от Великата Божествена книга, която сам Бог пише. Всеки човек има свое определено име и място в тази книга. (54/стр. 269)
В създаването на нещата всеки един човек, който съществува, той си има своето място. (101/стр. 513)
Може да сте едно дребно същество, но ако Бог ви е създал вас, Той е имал някаква мисъл заради вас. (101/стр. 515)
Как човек трябва да се обхожда със себе си? Има едно обхождане: ще се обхождаш така, че да не понижиш своето Достойнство, най-първо да не унижиш себе си. Ако говориш неверни работи, ако не чувстваш, не мислиш и не постъпваш както трябва, унижаваш себе си. Най-първо няма да унижиш по никой начин себе си! Така както Бог те е създал, така ще постъпваш. (27/стр. 27, 28)
Туй наричам аз вяра: човек да издържи на всичко, да може да се пожертва. Аз наричам истинско чувство това, на което човек може да разчита във всички случаи на живота си. По този начин само вие сами ще имате уважение пред себе си. И тогава, като ви поставят на изпит, вие ще се намерите в такова положение, че само ще се радвате.
(23/лек. 17: стр. 29)
…Сиромашията ти да не бъде една спънка да кажеш: „Аз съм сиромах, какво може да стане от мене?“. Не, ти в сиромашията ще си държиш главата високо, ще мислиш ясно, както когато си богат. Когато си сиромах, трябва да мислиш тъй, както когато кесията ти е пълна. Това е истинският човек. (23/лек. 8: стр. 17)
Ние сега можем да направим цял един преврат в себе си. Че не е ли тъй? Макар и да си беден, да ходиш свободен като княз, да имаш Достойнство и да не мислиш, че си беден, хилав, мрачен, но да ходиш разположен – да знаеш, че си гражданин на една велика Вселена, гражданин на Разумен свят; да не гледаш с презрение на хората, но с Любов да гледаш всички. И в най-голямата сиромашия да си разположен, а не наведен, но изправен. И като те питат защо ходиш изправен, какъв отговор ще дадеш? „Натоварените хора ходят прегърбени, свободните ходят изправени. Понеже аз съм свободен човек, …ходя изправен.“ (13/стр. 76, 77)
…В човека тази… енергия се събира, кондензира в едно и се изразява навън. Тя се изразява в тъй наречения възвишен човешки магнетизъм. Такъв човек има Достойнство, една самоувереност… Който има тази магнетическа сила в себе си, той никога не се колебае в своите постъпки, никога не съжалява за нищо. Всяко нещо в него е отмерено, той не прави никакви погрешки. Той е богат човек. (3/стр. 287)
В личния живот на човека това е най-възвишеното чувство – чувство за своето Достойнство.
(27/стр. 23)
…Като ученици, от вас се изисква да прилагате своето Благоприличие. Кой може да приложи Благоприличието си? Който има съзнание за своята личност, който има Достойнство, който съзнава отношенията си към всички живи същества. (31/стр. 128)
…Пазете Достойнството на другите тъй, както пазите вашето Достойнство. (83/стр. 173)
В Новото Учение, в Новата епоха искат да имате уважение и почитание към другите. Ще почиташ Божественото в човека. Ти уважаваш заради Божественото. Тебе те уважават заради Божественото. (108/стр. 224)
Като ученици трябва да имате едно нещо: да имате уважение и почитание един към други. Защото, като уважаваш другите хора, уважаваш себе си. Като обичаш другите хора, обичаш себе си. Като познаваш другите хора, познаваш себе си. Всички вие съставлявате един организъм и тяло, в което Божественият Дух функционира. (101/стр. 211)
Като се срещаме, всеки да вижда в другия проявлението на Бога. Дето Го видим, да имаме всичкото уважение и почитание. (83/стр. 358)
Да обичаме другите, аз разбирам да обичаме не този човек, не заради него в тази форма, но да обичаме Бога, Който го е създал. Аз, като го виждам, виждам, че Господ е в него. Тази обич, която му давам, давам я за Него. Аз уважавам Баща си навсякъде. (101/стр. 414)
Правилното отношение на Любовта е всякога в лицето на един човек да виждаш присъствието на Бога… Като човек трябва да му прощаваш, а като Бог, Който живее в него, трябва да го уважаваш.
(117/стр. 294)
Първото нещо: от всички хора се изисква взаимно уважение. Човек трябва да уважава и себе си, и другите хора. Взаимното уважение – това е една от най-благородните черти, която човек трябва да развие на Земята. Вие не може да говорите за Любов, от вас не се изисква да се обичате, защото Бог е, Който обича, но от вас се изисква взаимно уважение. Върху взаимното уважение почива Разумният живот. (99/стр. 305)
Единственото нещо, което спомага за разрешението на въпросите, е да възстановите помежду си отношенията на взаимно уважение. Вие трябва да развиете тази черта във вашия характер, по която да се отличавате. Не само привидно, външно да имате това уважение, но да развиете тази черта вътре в себе си – вътрешно да имате уважение един към друг. Само по този начин вие ще придобиете нежност и разумност. (99/стр. 306)
Не е ли хубаво да имате онова благородно качество в себе си, да имате онова уважение и почитание един към друг? Като срещнете някого, да имате към него истинско уважение, тъй както спрямо себе си – ни повече, ни по-малко. (15/лек. 18: стр. 13)
Моето желание е сега вие да се отличавате с взаимно почитание помежду си. Ако вие успеете в това, половината от целта на вашата работа е постигната. (99/стр. 312)
И после научете се да не губите ценностите. Не си изменяйте за един човек мнението… Ценете хората! (101/стр. 53)
Да чувстваш човека като свой брат и своя сестра, това значи да ги държиш в ума, в сърцето и в съзнанието си толкова високо, колкото себе си държиш; и той да те държи в съзнанието си така високо, както държи себе си. (51/стр. 165)
Идеята за Братството изисква от всеки човек да носи в душата си Свещен образ за своя брат и за своята сестра. Че някой направил една погрешка – това нищо не значи. Тази погрешка не принадлежи на неговата душа. Достатъчно е да погледнете на брата си с Любов и грешката му моментално ще се изправи. (51/стр. 165)
…Трябва да имате Любов и уважение един към други. Каква Любов може да имате? Като срещнеш някой човек, ти да го уважаваш и той да те уважава. Всеки да търси доброто у другите. Ако нямаме такова разположение, тогаз не можем да вършим Волята Божия. (114/стр. 153)
Виждате ли благородното в характера на другите хора, вие лесно ще създадете помежду си искрени отношения. За да се приближите към някой човек, първото нещо, което се изисква от вас, е да намерите една добра черта в неговия ум или в неговото сърце: било някаква съществена мисъл, която го движи, или някакво благородно чувство, или някаква способност. Като намерите една добра черта, върху нея ще градите вашите отношения. (99/стр. 304)
Срещнеш ли някой свой приятел, спри вниманието си върху една от неговите добри черти и я дръж постоянно в ума си. Колкото пъти си спомниш за него, мисли само доброто му. (98/стр. 187)
И тъй, през тази година всички трябва да придобиете качеството на взаимно уважение и почитание един към друг. Учтивостта, уважението е вътрешно морално качество на човека. Който уважава хората, уважава и себе си. И който уважава себе си, уважава и хората. Това правило трябва да поставите като основа в живота си. (99/стр. 423)
Учтивият човек, който уважава и почита хората, преди всичко е кротък, внимателен, зачита времето на другите, не го отнема без работа, не го запълва с празни приказки. (99/стр. 416)
Второто качество на учтивия човек е да изслушва другите хора така, както изслушва себе си. Дойде ли някой при такъв човек да сподели с него своята идея, той веднага ще влезе в неговото положение и от това гледище ще го изслушва. (99/стр. 417)
Сега за пример всички вие искате да следвате Бога, да вървите в Неговия път. Бог изисква от вас всички да бъдете магнетични и така да се обичате, да съзнавате Достойнството си. Слугата трябва да съзнава Достойнството на господаря си, господарят трябва да съзнава Достойнството на слугата си. Мъжът трябва да съзнава Достойнството на жена си, а жената трябва да съзнава Достойнството на мъжа си. Братът трябва да съзнава Достойнството на сестра си, а сестрата – на брата си. Такива трябва да бъдат отношенията на всички хора помежду им. (3/стр. 283)
Когато жената допуща лоши мисли за мъжа си, тя сама се понижава. И когато мъжът допуща лоши мисли за жена си, и той се понижава. За да не се понижават и да запазят Достойнството си като души, мъжът и жената трябва да се държат на такава висота, каквато им е дадена от Бога. (20/стр. 264)
…Човек трябва да бъде изправен във всички свои отношения. Във всяка наша обхода трябва да има Благородство. Ние не трябва да уронваме нито нашия престиж, нито престижа на другите. Аз трябва да се лиша от своята свобода, за да не наруша свободата на другите. Това е Благородство, това е Достойнство. Някой път човек прави едно малко самоотричане в полза на другите… Умните хора трябва да се самоотричат, да търпят другите. (23/лек. 22: стр. 20)
Виждате, този човек преживява толкова голямо напрежение, че ако не му помогнете, струните му ще се скъсат. Помогнете му веднага, и то по такъв начин, че да не уроните неговото Достойнство.
(73/стр. 266)
Да морализирате човека, това значи да му помогнете, без да го изложите, без да накърните неговото Достойнство. (98/стр. 250)
Ще ви приведа един пример за добро, направено по един красив начин. Един студент имал добър приятел, но много беден момък. Вижда го веднъж в студен зимен ден със скъсани обувки. Отива той на пазара, купува едни нови обувки и търси начин как да му ги даде, без да го изложи, за да не накърни чувствата му. Обикаля около дома му, когато той не е вкъщи, и забелязва, че прозорецът на неговата стая е отворен. Набързо написва с изменен почерк следната бележка: „Тези обувки са твои. Ако ги вземеш, ще направиш голямо удоволствие на този, който ги подарява“. Хвърля кутията с обувките и избягва. В каквото отношение и да се прави добро, трябва да е така изнесено, че да се щадят човешките чувства, т.е. да не се унижава човешкото Достойнство.
(99/стр. 437, 438)
…Всички същества, от най-малки до най-големи – ангели, човеци, животни, растения – имат определено място и определена работа. Това определя значението на всяко живо същество в общия живот. (51/стр. 163)
Казваме: „Те са дървета, растения“. Но аз съм минал по този път, съзнавам това. То е Божественото. Казвам на всинца ви: Спрете се при едно животно, трябва да имате Благородство. Погледнете – една душа седи, за бъдеще ще има Царството Божие. Седите при един беден човек – пред него има бъдеще. Който и да е, това е Божественото. (3/стр. 507)
4. ДА ИМАШ ДОБЛЕСТ
ДА ПРИЗНАЕШ И ПОПРАВИШ ПОГРЕШКИТЕ СИ
Благородството и величието на човека се заключават в това, че той съзнава погрешките си и е готов да ги изправи. (9/стр. 399)
Трябва да бъдат всички доблестни. Направиш погрешка – не осъждай никого, оправи я, кажи: „Бог е Любов и аз ще служа на Любовта…“.
(117/стр. 241)
…Когато дойдем до Свещения закон на Правдата, всички трябва да имаме благоговение пред нея. Всяка погрешка е погрешка, от когото и да е направена тя. И простият като направи погрешка, и царят като направи погрешка, пред закона на Правдата тя е все погрешка. Достойнството на човека седи в това да поправи тази своя погрешка.
(92/лек. 30: стр. 10)
Човек не трябва да се страхува от Истината. Направи ли някаква погрешка, той трябва да е готов да я изправи. Първо ще се изповяда пред Бога и после ще се заеме да я изправи. Изправяйте погрешките си, а не се извинявайте за тях. (61/стр. 69, 70)
Не лъжете Бога… Кажете Му нещата така, както са. Не се оправдавайте! Кажете Му: „Това направих. Направих зло. Нямахме лошо намерение, невежество имахме и ще поправим! Каквато е Волята Божия. Ще направя работата!“. Искрени трябва да бъдете! (101/стр. 117)
И тъй, сгрешите ли, не се крийте в шубраците, както Адам направи, но бъдете смели да се явите пред Лицето на Бога и да се изповядате.
(20/стр. 116, 117)
…Човек… Веднъж сгрешил, той трябва да каже: „Господи, прости ме, че не се посъветвах с Тебе, преди да сгреша! Голяма пакост направих и на себе си, и на другите. Сега не ми остава нищо друго, освен да изправя погрешката си, за което Те моля да ми помогнеш. Решил съм да се изправя при всички положения, готов съм да понеса и най-голямото наказание. Какви наказания, колко тояги ще получа, това не е важно за мене. Въпросът е да изправя погрешката си“. (52/стр. 172)
…Кажете Истината на Баща си. Идете при Него като блудния син и Му кажете: „Татко, ядох и пих, всичко изхарчих. Съзнавам грешките си и Те моля да ме приемеш като Твой слуга“. (89/стр. 93)
Като се намерят в известни затруднения, хората казват, че Господ е милостив, ще прости греховете им. Бог е милостив наистина, но човек не може да бъде простен, докато не понесе последствията на своите грешки и престъпления. Като знае това, човек трябва да бъде герой. Да бъде герой, това значи да признае Истината в себе си. (56/стр. 297, 298)
Следователно човек трябва да бъде смел, искрен в себе си, да признае как са поставени нещата в самия него. (64/стр. 35)
Когато съзнанието е будно, човек гледа с отворени очи на своите погрешки и лесно ги изправя. Ако направи някаква погрешка, той не търси начин да се оправдае, но иска да я изправи. (38/стр. 203)
Аз съм готов да изправя и най-малката си погрешка. Ако съм направил погрешка, ще кажа: „Сгреших, но съм готов да изправя погрешката си“. Това е справедливост. Това е кавалерство. Това изисква човешкото Достойнство. (48/стр. 89)
Ако един човек бъде постоянен в Добродетелта, постоянно прави Добро, но направи ли една погрешка, има доблестта да я изповяда, това е герой човек! (23/лек. 3: стр. 40)
Геройство се иска от човека, за да се изповядва. В историята на човешкото развитие само двама души са се изповядали искрено: Свети Августин и Толстой. В книгата „Моята изповед“ Толстой е безпощаден към себе си. Той изнася фактите естествено… Като прави своята изповед, Толстой търси път на изправяне. Най-после той намери път за изправяне на своите погрешки. (28/стр. 221, 222)
Духовният свят обича да констатира нещата тъй, както са си, точно, с мярка. Така и ти няма да преувеличаваш, няма и да намаляваш. Ще кажеш Истината. Благородството в характера седи в това да си признаеш погрешката, както е, без никакво пристрастие. (15/лек. 7: стр. 15)
Като казвам, че в еди-коя си своя постъпка не постъпих добре, това е Благородство на характера. Трябва да си кажа: „В еди-коя си своя постъпка бях добър, но в еди-коя си не бях добър“. (92/лек. 7: стр. 26)
Каквито недъзи или добродетели да имате, ще ги изнесете такива, каквито са – нито ще ги преувеличите, нито ще ги намалите. Ще констатирате нещата, както са, и ще гледате, ако са недъзи, да ги изправите. (70/стр. 293, 294)
Не увеличавайте, нито намалявайте погрешките си и добродетелите си. Дойдете ли до една своя погрешка, изнесете я първо пред себе си такава, каквато е; същото правете и с добродетелите си. Ученикът трябва да бъде доблестен, да изнася фактите, както са в действителност. (74/стр. 73)
Значи, щом направите някаква погрешка, …констатирайте я пред душата си, както е, както и Природата я констатирала. Тази искреност спрямо душата ви е необходимо условие за развиване и пробуждане на съзнанието ви… (88/стр. 121)
Всеки трябва да признае факта тъй, както си е. Дето мъжът е виноват, да си каже: „Това е тъй“ – Благородство се изисква. Дето жената е виновата, да си каже: „Това е тъй, моя е вината“. Никой никому не трябва да доказва. Всеки сам трябва да си знае вината. Искреност, искреност се изисква! Души, благородни души се изискват от съвременните хора! (19/стр. 74, 75)
Ще кажете: „Хора сме на Земята“. Не е въпросът за погрешките, но в благородния човек, в любещия човек има съзнание, той казва: „Моята постъпка е такава“. Той не чака комисия, не иска адвокати, а веднага казва: „Моята постъпка не е права“ – свършена работа. Туря я на Божествените везни.
(90/стр. 113)
Благороден човек е този, който вижда и най-малките недостатъци на своето сърце… (22/стр. 21)
Ученикът трябва сам себе си да съди и при това право да съди, да знае в даден момент де е направил погрешка, да знае де е прав, де е крив. В това седи Благородството на ученика. (23/лек. 27: стр. 28)
По-добре сами да се съдите, сами да изправите погрешката си, отколкото други да ви съдят и да изправят погрешката ви. Щом съзнаете погрешката си, веднага я изправете. Само при тези условия благородното и възвишеното у вас ще може да се прояви. (22/стр. 148, 149)
Като направиш една погрешка, не седи да плачеш върху направената погрешка, поправи тази погрешка. То е Благородство. (12/стр. 87)
Казвате: „Аз съм много грешен“. Какво от това? Че кой дявол ти тури в ума мисълта, че си много грешен? Ти, като имаш грехове, може и да ги изправиш. В това седи твоето Достойнство! (13/стр. 289)
Сега вие искате Достойнството ви да не се накърни в нищо. В какво седи Достойнството на човека? Какво правят хората днес? Като сгрешат нещо, те искат да скрият погрешката си. Не, не крийте погрешките си. Изнесете погрешката пред себе си и след това гледайте да я изправите. (3/стр. 92)
Достойнството на човека седи в това да бъдем честни към себе си. (85/стр. 14)
…Да се изповяда пред себе си, да каже: „Аз не направих добре, аз сгреших, това не е благородно за един човек“. Да се изправи достойно пред себе си и в себе си да се изповяда. Това считам аз ученик, а не от страх да дойде: „Учителю, прости“. Не е заради мен, заради самите вас е – да имате Достойнство и да седите на една здрава нога. Туй е сега новият морал за учениците. (1/лек. 6: стр. 22, 23)
Значи, ако ние констатираме малките си погрешки, тогава от Бялото Братство казват: „Този е един достоен ученик“. (1/лек. 20: стр. 28)
Ще кажете, че човек трябва да се стреми да бъде пръв във всичко. Добре е човек да бъде пръв, но какво се иска за това? Пръв човек е онзи, който всеки ден изправя по една своя погрешка. Всяко изправяне на погрешките е прибавяне на нещо положително към характера на човека. (98/стр. 52)
Признаеш ли своите погрешки на миналото и откажеш ли се днес от тях, това е честна постъпка. Така е направил Сократ. Един виден физиономист разглеждал чертите на лицето му и изнесъл всичките му пороци и слабости. Сократ казал: „Така е, едно време аз бях точно такъв, какъвто ме описвате, но сега със силата на своя ум, на своето сърце и на своята воля аз изправих всички слабости и пороци на характера си и вече не съм такъв, какъвто ме нарисувахте“. Това е една отлична черта в характера на Сократ. Аз бих желал и вие един ден като Сократ да кажете: „Със силата на своята воля, на своя ум и на своето сърце аз успях да преодолея всички свои слабости и пороци и вече не съм такъв, какъвто бях едно време – нов човек съм сега!“. (99/стр. 285)
5. ДА ГОВОРИШ ИСТИНАТА
МНОГО ПРЯМО
…Когато ще изнеса един факт, няма да мисля за вас какво ще кажете вие и т.н. Ако трябва да го кажа, ще го кажа пред Небето, ще изнеса факта тъй, както си е – нищо повече. Туй е красивото, туй е същността в човека. Човек трябва да бъде всякога доволен в себе си от това, което прави и казва, щом то е продиктувано от нещо по-високо… Това е закон, който се отнася до вашето Висше Аз.
(23/лек. 1: стр. 20, 21)
Казвам: Да изнасяш фактите, както са, това значи истински човек. Всяко изопачаване на фактите е лъжа. Мнозина турят лъжата при Истината и мислят, че говорят Истината. Тук липсва доблест. Бъди доблестен, всякога говори Истината! (17/стр. 92)
Мъчно е да се говори Истината, мъчно е. Но най-благородно и най-доблестно е ние да изкажем Истината. (90/стр. 367)
Трябват герои. Аз съм срещал едно дете, казва: „Счупих стъклото“. „Как го счупи?“ „Играх с камъчето, изхвръкна, счупих го и ще го платя. Погрешката е моя, да не набеждавате друг.“ Ето едно дете. „Играх си, счупих го.“ Друг коджа човек, който е счупил едно стъкло, казва: „Не зная кой го счупи“. Лъжата туря. То е слабост. „Счупих го“, нищо повече. „Казах една обидна дума“, нищо повече. „Казах, ще я поправя.“ …Все за Бога говорим – лъжа да няма! (57/стр. 223, 224)
Вашите грехове са си ваши… И вие трябва да се изповядате! Всеки българин трябва да си каже Истината и да заяви: „Аз съм причината, а не друг“. Това е Достойнство. Аз считам за достойни хора и герои онези, които могат да кажат Истината, които могат да изповядат греховете си. (42/стр. 22)
Никаква лъжа, никакво самооправдание, никакво самоосъждане! Защото самооправданието и самоосъждането са грях пред Бога. Ти ще признаеш самата Истина така, както е – нито повече, нито по-малко. (42/стр. 89)
Дойде някой при мене, гледам го: тъжно, скръбно му е, но се представя, като че няма никаква тъга. Казва: „Е, условията са малко такива“. Не, братко, кажи си: „Скръбно, тъжно ми е, можеш ли да ми дадеш някакъв цяр?“. Кажи си Истината! „Е, аз съм свършил университет, как ще уроня престижа си?“ Не, кажи си Истината. Щом си служиш с лъжа, престижът ти ще се урони още повече. Кажи си: „Скръбен съм, паднах, че си изкълчих малко крака. Знаеш ли да разтриваш?“. Зная. (92/лек. 9: стр. 22, 23)
Сега истинският живот се заключава в това да се образуват правилни отношения между братя и сестри, между господари и слуги, между мъже и жени, между приятели, между вярващи и всички хора да се научат да говорят Истината. В погледа на онзи, който носи Великата Истина в себе си, няма абсолютно никаква лъжа. Когато се ръкуваш с някого или когато целунеш някого, или когато кажеш нещо някому, във всичко това да няма абсолютно никаква лъжа. (54/стр. 28)
Изнасяйте нещата, както са в действителност. Характер се иска от човека! (48/стр. 89)
Истината трябва да се каже така, както си е. Тя ще донесе Свобода. (42/стр. 22)
Мнозина от вас се боите да кажете Истината. Не, когато говорите Истината, вие трябва да бъдете смели! Когато говорите Истината, не ви трябват много философии, не мислете какви ще бъдат последствията, смели бъдете! (Но) когато ще изказвате вашите лични мнения, бъдете крайно предпазливи! Говорите ли Истината, абсолютно не се бойте! Казвайте Истината, тя ще се погрижи за себе си. Ще правите разлика между Истината и вашето убеждение… (100/стр. 86)
Ако можеш да говориш Истината, кажи я, както е, без страх; ако не можеш да я кажеш, по-добре мълчи. Дойдете ли до Истината, бъдете смели. Ние говорим за онази Истина, която освобождава човека и създава в него нещо велико. (93/стр. 350)
Казвам: Хората трябва да освободят ума си от всякакъв страх, за да бъдат готови да говорят Истината. Аз не подразбирам грубата истина, но имам предвид онази Истина, която освобождава човека.
(54/стр. 125)
Аз не искам никой да ме защитава. Защо? Защото говоря Истината. Докато говоря Истината и я защитавам, тя ще бъде на моя страна. (44/стр. 138)
Най-великото и красиво нещо е човек да говори Истината. И когато говори, и когато мълчи, той може да прилага Истината. Това е истинският човек: и като говори, и като мълчи, и когато спи, и когато е буден – всякога трябва да говори Истината. (93/стр. 238, 239)
Като ученици на Великата Школа на живота, от вас се иска Любов към Бога и към Истината. Докато не любите Бога, вие нямате живот в себе си; докато не обичате Истината, не можете да бъдете свободни. В каквото положение и да се намирате, бъдете готови да си кажете Истината първо на себе си, да не се самозаблуждавате, да не се самоизлъгвате. Не затваряйте очите си пред Истината. Каквато погрешка и да направите, изповядайте се пред себе си… Щом се изповядате, вие се освобождавате. (98/стр. 288)
Бъдете готови да казвате Истината първо на себе си. Щом постигнете това, никой не е в състояние да ви обиди, да отнеме мира и равновесието на вашата душа. (98/стр. 288)
Преди да се освободи от лъжата, човек трябва да я види, защото често той си служи с нея несъзнателно. Отворете широко очите си да виждате и най-малките прояви на лъжата, които наричат „бели лъжи“. Някой казва, че без бяла лъжа не може. Не е така. Който съзнателно работи върху себе си, той не си позволява и бяла лъжа. (98/стр. 305)
Разбира се, първо човек се освобождава от големите лъжи и постепенно отива към малките. Ако не можете да се освободите от големите лъжи, от малките още по-мъчно ще се освободите. Човек трябва да бъде герой, да се освободи от лъжата.
(98/стр. 305, 306)
Кой човек е истински герой? Истински герой е онзи, който всякога говори Истината. По-голям герой от него няма. (98/стр. 306)
Да говориш Истината, това не значи да се самоосъждаш. Да говориш Истината, това значи да я изповядаш така, както е в тебе написана, без никакво оправдание или извинение. Някой се опитва да каже Истината защо направил някаква погрешка, но бърза да се оправдае. Това не е изповед. В тази изповед няма никаква Истина. Който взима отговорността върху си, Бог го благославя. (98/стр. 306)
Следователно искате ли да бъдете герои, говорете Истината… С написване на своята „Изповед“ Толстой прояви геройство. Няма по-голямо геройство от това да изнесе човек Истината с всичкото си смирение. (98/стр. 306)
Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни. Като дойде тази Чистота във вас, да можете да говорите Истината в себе си, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, да възстанови връзката между Бога и своята душа. Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче той се изповяда пред себе си. (99/стр. 16)
Докато дойде до Истината, човек минава през голяма борба. И Толстой мина през голяма борба, но предпочете Истината пред всичко друго. От този момент той влезе в нова фаза на живота.
(98/стр. 306, 307)
Да говориш Истината, това значи освобождаване. Кажеш ли Истината, приемаш ли я като ръководно начало в живота си, всички несгоди, противоречия, нещастия изчезват. Всичко отрицателно в живота отстъпва пред Истината. (98/стр. 306)
Сега и на вас казвам: Бъдете герои за Истината! Няма по-щастлив момент в човешкия живот от този да бъде герой за Истината, да постави Истината на първо място в живота си. Това значи да е придобил пълно освобождаване, да е дошъл до прага на Възкресението. (98/стр. 307)
У всеки едного от вас има един Божествен човек, който всякога говори Истината; у него всякога има стремеж към Истината. (99/стр. 52)
6. ДА НОСИШ КАЧЕСТВАТА НА
ДОСТОЙНСТВОТО
В какво седи Достойнството на човека? Едно от качествата на човешкото Достойнство седи в следното: правата мисъл. Друго качество на неговото Достойнство е честността и трето качество е добротата му. Това са трите качества, необходими за човешкото Достойнство: доброта, честност и права мисъл. Това отличава човека. Има и други качества, но тези трите изпъкват най-главно. (112/стр. 478)
Добротата и честността не се виждат, но достатъчно е да се приближите до човек, който има тези качества в себе си, за да усетите висшите трептения, които се отделят от него. Тези енергии се отразяват и на тялото му. Той ходи бодър, изправен.
(61/стр. 13, 14)
Честността има и външни признаци у човека. Например честният човек е винаги прав, не се прегърбва. (99/стр. 280)
Имайте предвид, че вие служите на Бога, а човек, който служи на Бога, трябва да постъпва честно, с Достойнство. (76/стр. 134)
…В твоята душа може да има и трябва да има доблест, честност! (92/лек. 12: стр. 27)
Честността, това е най-високото състояние на човешкия живот. Човек – като човек – по-благородно чувство от честността няма. Като човек, най-възвишеното нещо в човешкия живот е честността – да бъде човек честен. (12/стр. 247)
Аз искам да зная какво е разбирането на вас, младите, за честността. Честността изисква човек да бъде честен спрямо себе си. (99/стр. 275)
Всеки разсъждава, мисли, казва за себе си: „Аз съм човек“. Но я го запитайте в какво седи човекът, кои са качествата му. „Достойнство имам.“ Добре, в какво седи човешкото Достойнство? Ти казваш: „Аз съм човек, значи аз мисля. Щом мисля, аз имам достойнство“. Хубаво, като имаш достойнство, честен човек ли си? Една от основните черти на достойния човек е честността. Най-първо от устата и от ума на достойния човек не трябва да излиза абсолютно никаква лъжа. Като каже една дума, трябва да я изпълни, в нея да няма две мерки. (91/лек. 26: стр. 4)
И тъй, какво разбирате под думата честност? Честността подразбира справедливост, абсолютно никаква лъжа у човека. Затова и вие трябва да се стремите да говорите Истината. (99/стр. 276)
Знаете ли коя е отличителната черта на човека? Отличителната черта на човека е честността. Ако обикновеният човек иска да стане необикновен, той трябва да развие в себе си честността. В отношенията си, във взиманията и даванията си той трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно изправен. Честни хора има много в България, но аз познавах един българин, който беше извънредно честен. Във всички свои взимания и давания той беше изправен до стотинка. Това не е дребнавост, но честност. (64/стр. 225)
Отличителните черти на честния човек са следните: в каквото общество и да влезе, с когото и да дружи, той не причинява абсолютно никаква вреда, а всекиму е полезен; освен това той нито се дразни, нито другите дразни; никому обидна дума не казва; каквото вземе от другите, навреме го връща – никому длъжен не остава. (99/стр. 277)
Човек трябва да бъде честен, морален в отношенията си. Ние наричаме честен човек онзи, който в отношенията си с хората е точен, изправен. Честност и моралност не са едно и също нещо. Външно човек може да бъде честен, а вътре в себе си да има някакви користолюбиви желания. Обаче, ако човек едновременно е и честен, и морален, той разбира вече Божествените закони и живее съобразно тях.
(79/стр. 327)
Като говорим за честност, аз не разбирам тази обикновена честност. Под честен човек аз разбирам този, който е честен в цялата си душа: честен спрямо всички души, честен спрямо цялото човечество, честен спрямо Бога, Ангелите. Туй разбирам аз под думата честен човек! (91/лек. 5: стр. 33)
Но дали може да намерим хора с чест, с Божествена чест? Аз не разглеждам въпроса за обикновената чест… За моя ум честта е едно велико изкуство на човешкия ум. (94/стр. 209)
Не мислете, че сега ще придобиете честността. Тя седи у вас като елемент, като сила, която трябва да се развива. Тя седи у вас като зародиш, като потенциална, разумна, жива сила, на която трябва да дадете условия да се развива. (99/стр. 280)
Като кажеш, че си живял честно, ще дойде изпитът. И каквито бъдат резултатите, това ще покаже доколко си възприел онази Велика Истина.
(91/лек. 5: стр. 33)
Едно правило дръжте в ума си: честни бъдете! В честността се крият велики енергии, които въздигат човешката душа. Човек трябва да бъде честен и справедлив! Това са първите морални сили, с които той трябва да си служи. Освен това той трябва да бъде интелигентен и благороден. Без тези сили той не може да се прояви като човек. Всяка негова постъпка трябва да изразява благородство, в което Бог да се прояви. (75/стр. 44, 45)
Достойнството засяга най-първо справедливостта, защото тя е отношение на човека към другите, а честността е отношение на човека към себе си.
(99/стр. 279)
Най-първо човек трябва да бъде честен и справедлив! Да бъдеш честен, значи да служиш на себе си, на своята личност, на човешкото. Да бъдеш справедлив, значи да служиш на Божественото начало в себе си, на Бога. (66/лек. 3: стр. 7)
Честността защищава личността на човека, неговата чест. Да бъдеш честен, значи да защитаваш своята чест – окръжаващите хора да имат добро мнение за тебе. А пък да бъдеш справедлив, значи да защитаваш Името на Бога, Честта на Бога да защитаваш. Справедливостта не се отнася до тебе, тя се отнася до Бога. То е един велик закон. Ако ти не си справедлив, опорочаваш Името Божие. Значи, справедлив си не за себе си. Това представлява един широк Принцип. А пък честен си заради себе си. Ти казваш: „Аз съм честен човек“. Живееш за себе си. Казваш: „Справедлив съм“. Живееш за Бога, ти искаш в себе си да въздигнеш Името Божие. Честността е първата стъпка, едно предисловие на справедливостта. (101/стр. 100)
И тъй, от всички се иска да бъдете справедливи по ум и по сърце, да прилагате Божията Правда.
(61/стр. 19)
Правата линия е път за Правдата, да бъдеш праведен… Да постъпваш във всичките си отношения право, никъде да се не изкривяваш. (101/стр. 625)
Праведен човек е онзи, който във всичките свои постъпки постъпва еднакво. Значи, той има една Божествена мярка в себе си. Себе си мери със същата мярка и ближните си ги мери със същата мярка.
(101/стр. 625)
Благородството на човека седи в това да бъде справедлив. Справедливостта не подразбира строгост. Справедливият човек е строг първо към себе си и казва: „Аз трябва да възприема Божията Любов и от придобитото благо да дам и на своите ближни“. (66/лек. 3: стр. 9)
…Ние Достойнство имаме, когато сме справедливи. Правдата дава Достойнство на човека, Любовта дава Достойнство на човека. (101/стр. 631)
Без Любов… справедливост в света няма. Без Мъдрост доброта няма. Това са двете неща, от които трябва да започнете. (101/стр. 630)
Правдата има за подтик Любовта. Правдата започва от Любовта. Ако искаш да бъдеш праведен, само Любовта ще ти даде подтик. Добър без Мъдрост ти не можеш да бъдеш… За да бъдеш добър, Мъдростта трябва да дойде. Това са двете точки. Това е Божественото. (101/стр. 628)
Когато говорим за Мъдростта, ние подразбираме в обикновения смисъл, че имаме тази, твърдата почва. Има една твърдост в Природата, която ти трябва, на която ти може да разчиташ… Доброто ще учиш на твърдата почва. Ти, за да бъдеш добър, трябва да бъдеш мъж. (101/стр. 626)
…Българинът трябва да живее като българин, в душата на когото трябва да има четири качества: да бъде честен, справедлив, добър и интелигентен.
(91/лек. 7: стр. 27)
Няма по-красиво състояние за човека от това да бъде чист пред себе си. Погледне ли някого, каже ли му нещо, от него да блика чистота и искреност.
(93/стр. 189)
…Като погледнеш човека, твоят поглед да бъде установен, да знаеш, че в душата си ти си искрен, честен и нямаш никаква задна мисъл, и си готов да направиш услуга. Това значи Любов. Този поглед трябва да бъде чист, лазурен, тъй както небето. То е Любов! (90/стр. 257)
Радвам се на една искрена душа, защото в нея има една свещена мисъл, едно свещено желание, на което ти можеш да разчиташ. (91/лек. 14: стр. 28)
В съзнателния човек лъжа няма. Като говорим за съзнателния човек, ние подразбираме това в абсолютния смисъл на думата. Такъв човек е с чистота, той е добър, той е интелигентен, той е благороден. Тия качества той абсолютно ги притежава. Никаква лъжа няма у него, нито помисъл да преиначи Истината. Той е много прям. (15/лек. 6: стр. 25, 26)
Очите ви, които изразяват Истината, трябва да бъдат отворени, всеки да познае, че сте човек, на когото може да се разчита. Като срещнеш човека, да знаеш, че той ти е брат. (91/лек. 26: стр. 31)
Някой казва: „Какъв късмет имам!“. Най-първо късметът е, че ти трябва да бъдеш благороден; вторият късмет е, че ти трябва да бъдеш справедлив; третият късмет е, че ти трябва да бъдеш човек на науката… Всичките ти отношения към хората трябва да бъдат благородни и справедливи, да не изкривяваш никога. (5/стр. 439)
Благородството в човека… е морална черта, която го свързва със свят, по-висок от физическия. На физическия свят човек трябва да бъде честен, а в моралния свят като душа – благороден. Благородството седи над честността. Благородният е не само честен човек, но той оставя всичко да замине от него. Той е готов на високи, благородни жертви. Същевременно човек трябва да бъде и милостив.
(64/стр. 225)
Значи, човек трябва да бъде честен, благороден и милостив. Който има тези три качества в себе си, той ще бъде носител на светлина, от която всички хора ще се ползват. (64/стр. 225)