Цялостният човек
Цялостният човек
Митът за андрогина в народите е повече от древен архетип. Той е постоянно присъстващо измерение в мистичния опит на човечеството.
Чрез андрогина човекът прекрачва Вечността и взима участие в Изначалното.
Образът на андрогина освобождава човека от историята и времето.
Човекът сакрално възприема себе си по образа и подобието на цялостното мироздание и също така, възприема мирозданието по свой образ и подобие. Всички митове в различните краища на света говорят за изначалната неразчленена Цялост и как тя се е разделила и разпаднала на части, за да се родят светът и човечеството. В тях се откроява Изначалната Пълнота на Битието, както на космичен, така и на човешки план – Пълнота, която съдържа в Себе Си всички възможности.
Придобиването на Единството, свързано със съединяването на частите и противоположностите, е придобиване на андрогинни качества у посветения.
Заличаването, сливането на противоположностите, означава пресъздаване на Рая – безконфликтно съществувание в Единия.
Целостта е съществуване като Свобода – благословено състояние за онзи, който е придобил Царството в собствената си душа.
Цялото не може да се познае с помощта на логично мислене. То не е сбор от сумата на всички Свои части. Смисълът на Целостта е тайнствен и недостъпен за знанието.
Частите се намират в сложни отношения помежду си. Мисленето на ума винаги се съсредоточава върху частите.
Безкрайният Живот, който включва в Себе Си всички противоположности, се познава чрез Незнание.
Абсолютното съвпадение на противоположностите е възможно само в Бога – това е съвпадение на абсолютната малка и абсолютната голяма величина.
Смисълът на обрязването, свързано с достигане на полова зрялост е, че не можеш да станеш човек, преди да си станал цялостен, съвършен. Не можеш да станеш мъж или жена, ако преди това не си станал андрогин.
„Хермафродит“ от латински език означава „Син на Мъдростта“ и „наш Младенец“. Хермафродитът е символ на Изначалния цялостен човек.
Логосът е андрогин, а неговата андрогинност е съвършено симетрична с андрогинността на Адам.
Според „Евангелие на Мария“ Светоносният Образ на Съкровения Дух, Логосът, е Негова Еннойа – единосъща с Него.
Еннойа е първата творческа мисъл на Бога, а също така и особен Еон, въплъщение на олицетворената мисъл на София, която копнее да се слее с Висшето Божество; необособена субстанция от скръб и печал, и едновременно стремеж към обособление. С помощта на Еннойа Бог създава света.
Във всички цивилизации андрогинът е съвършеният човешки образ.
Според гностиците съвършенството е невъзможно без въплъщението на Изначалния Адам.
Човекът трябва да се завърне към своята Първосъздаденост, в състоянието на Неопределеност, към мига на Всеединството, което е неразчленено от качествата и полярностите.
Към Бога не могат да се приближават индивидуализирани същности, ограничени от качествата. Затова Единството е завръщане към Безформеното и Неопределеното.
Духът копнее да се слее с Девственото състояние, да се разтвори в Божеството. Затова Той жадува да се освободи от условията на човешкото съществуване.
Раждането на Ева от реброто на Адам е разделението на Изначалния Андрогин на две части – мъж и жена.
Идеята за андрогинността на Адам е съхранена в юдаизма, в мистичните и кабалистични текстове, а също и във всички религиозни традиции, където първият човек, Адам, е андрогин.
Божествата на древните народи също са андрогини. Такива са Пуруша, Шива-Кали, Нун-Нунит, Ра-Раит и др.
Андрогинните Богове се срещат в митологиите на: Гърция, германските народи, Близкия Изток, Иран, Китай, Индонезия, Африка, Америка, Австралия и Полинезия.
В древноиндийските и древноегипетски религии Божеството често е наричано „Отец и Майка“ – то е Самодостатъчно и ражда само Себе Си.
Разделението на половете е част от всеобщ космически процес.
Разделението на същностите е започнало в Бога и е продължило на всички нива, докато не докосва и природата на човека. Затова възсъединението на същностите трябва да започне от човека, обратно чак до Бога.
Христос възвестява Висшето Съединение – в Неговата природа двата пола са обединени. За Него е казано: „На Възкресението Той не беше нито мъж, нито жена, въпреки че се роди и умря като мъж“.
Тъй като човешкият род е произлязъл от Адам, затова Изначалният Дух, мъж-жена, присъства във всеки един човек.
Нашето духовно съвършенство се постига с разкриването на естествената ни андрогинна природа.
Андрогинизацията е етап от обширното възстановяване на Космоса като цяло.
Според гностиците Отец е породил от Себе Си андрогинно човешко същество, което, след като се е съединило със София, е родило Син, също андрогин. Този Син е Първият Раждащ Отец, Синът Человечески, наречен още „Светоносен Адам“. Съединявайки се със своята София, този Адам ражда Великата Андрогинна Светлина, която според мъжкото си име се нарича „Спасител“ и „Създател на всичко същностно“, а според женското си име – „София“, „Всеобща Майка“ или „Пистис“. От тях се раждат 6 двойки Духовни андрогина, който първо раждат 72, а после 360 други същности. Така е описан процесът, започнал от Андрогинния Отец, който се повтаря на по-ниските нива, всички от които са отделени от Центъра, където е Отец.
Тези гностични идеи се потвърждават от Христос в „Евангелие от Тома“ (11-12), където той се обръща към учениците си: „Когато направите двамата един и когато направите вътрешното като външното и външното като вътрешното, и високото като ниското, и когато направите мъжът и жената един, така че мъжът да не е мъж, а жената – жена, тогава ще влезете в Царството“ 1.
Според „Евангелие от Филип“ разделението на половете – сътворението на Ева от тялото на Адам, е поставило началото на смъртта.
Да станеш „мъж и жена“, е същото като да станеш като децата, да се родиш изново, да преминеш през тесните порти.
Андрогинът, това е съвършеният човек, изначалният архетип.
За да върви към съвършенство, човекът трябва да намери и изяви андрогина в себе си.
Андрогинността е необходимо условие за усъвършенстването на хората.
Човекът е бил „Адам-Ева“. Това е състоянието на Всеединството, Неразделението на Прародителя.
Андрогинността е състояние, което се преживява за един миг. Тя не може да се преживява постоянно. Това е усещане за пълно блаженство – състоянието на Адам, Първия човек.
По време на състоянието на андрогинност в душата на мистика се извършва Божествено бракосъчетание.
Пред Бога всяко съзнание е „невеста“.
Мистичното бракосъчетание на душата с Бога е свидетелство за присъствието на Божеството вътре в човека.
Единствено на човека е дадено да се приближава до Божеството по силата на собственото му съвършенство.
Преди да познае Бога, душата е задължена да осъществи себе си – да реализира архетипа, да стане „Адам-Ева“ от началото на времето, да се превърне в човека от преди грехопадението.
Андрогинът е изначалното неразчленено Единство, което бележи първоначалното Единство не само вътре в самия човек, но и това на човека с космоса.
Човекът има космическа мисията да обедини всички части на мирозданието.
Той може да изпълни мисията си и да преодолее съществуващата раздробеност и множественост само благодарение на Единството на своята природа, която обединява в себе си всички части на мирозданието.
Само съвършеният е призван да съедини в себе си цялата съвкупност на сътворения свят и космоса, и да подчини нисшето на Висшето и частта на Цялото.
Тази възстановена Цялост е от по-висш порядък в сравнение с първоначалната неразчлененост на човека.
Пълноценният човек е духовна личност, в която противоречията придобиват особен смисъл. За него те са резултат от Свободата, в която доброто и злото изначално присъстват в неразчленен вид. Затова във всеки миг от своето съществуване човечеството се занимава не с някоя историческа необходимост под формата на несправедливост или страдание, а с определен етап от развитието на своя Аз.
Образът на съвършения човек е образ на Всеединството.
Единното съзнание
Из Словото на Сиддхарамешвар Махарадж 2
Човек, който отива да види Бога, в крайна сметка става самият Бог.
Крайната Истина, заедно с преклонението, трябва да бъдат твоята единствена цел.
Бог е според твоята вяра. Това е законът в Божия Дом.
Каквото е твоето убеждение – „Аз съм тялото“ или „Аз съм Бог“, такова ще бъде и твоето преживяване.
Каквито са мислите, такъв е и резултатът.
Постигането на тялото на Цялостта е началото на Мъдростта.
В света Словото „Аз съм“ е единствената Истина, и скрита в тази Истина е Вечната Истина.
Родителите винаги казват на децата си, че трябва да говорят истината, но не разбират, че единствената истинска реч, която човек може да произнесе, е: „Аз съм“. А това Слово се изрича от Него.
Този, който разтваря всичко чрез различаване, е реализиран човек. Когато всичко е разтворено чрез различаване, остава само Бог.
Знанието и невежеството никога не могат да бъдат част от Абсолютната Реалност.
Грубото тяло, което трябва да умре, е светът на тленността. Финото тяло, което се наслаждава на удоволствието, е раят. Причинното тяло, където има тъмнина, е нисшият свят. Великото причинно тяло е светът на Знанието. Отвъд тези четири тела си ти – Абсолютната Реалност.
Заблудените приемат света за истински и затова търсят само прехрана и материално удовлетворение. Те не успяват да осъзнаят, че това е заблуда. Дори Бог и неговото почитание са заблуда.
Да живееш, без да Го постигнеш, това е самият грях.
Тази мисъл „Аз съм тялото“ е единственият ви грях.
Когато казваш, че Бог вижда, това означава, че само Бог е този, който е съзнателен за всичко.
Истински аскет е този, в чийто ум всички понятия за добро и зло са изгубили значението си.
Твърдото убеждение за собствената ни истинска природа е най-важно. Този, който има съмнения, е паднал човек.
Когато разбереш, че си нищо, тогава това, което остава, е само Брахман. Това се нарича естествено състояние на самадхи.
Да станеш същият, какъвто си бил в началото, това е самадхи.
Това, което е естествено, е без качества.
Гордейте се с вашата истинска природа. Нашето раждане има за цел само да прекърши гръбнака на светското.
Това, което няма дуалност в съзнанието, е Брахман.
Реалността е недвойствена. Този, който се стреми да я разбере, става недвойствен. Как се случва това? – За да обожаваш Шива, трябва да станеш Шива.
Светът и невежеството се разглеждат като едно и също нещо, а не различни неща.
Мъдрецът никога не казва, че това е добро или лошо, и не прави разграничения.
Поклонниците на Бога не преживяват щастието или нещастието, което произтича от мая.
Невежият вижда света, изпълнен с различни същества. За реализирания човек всичко е Едно и двойственост няма.
Кой може да контролира илюзията? – Само този, който няма отношение към нея. Той поставя една и съща цена както на златото, така и на калта.
Истински съвършен e този, който не чувства отделеност.
Всички действия, които извършвате, са действия на Параматман. Няма нищо друго на света.
Да знаеш, че всичко е Брахман, е най-висшата добродетел, най-висшата заслуга.
Преданият на Бога триумфира, когато губи.
Ако отделим Брахман от Парабрахман, тогава наричаме първият „Първичната илюзия“.
Същественото е неподвижният аспект на Брахман. Несъщественото е подвижният Му аспект – това е, което наричаме „всичко“.
Онова, което е отвъд качествата, е Постоянно, Неподвижно, то не се безпокои от нищо. То не може да бъде унищожено; то е най-непроницаемото Единно; то няма край и никога не изчезва. Ти си Това.
Да осъзнаеш, че нищо не ти принадлежи, е самата есенция на Милостта на Учителя.
Какво сме ние? Ние сме Нищо. Когато аз-ът изчезне, робството си отива.
Вкусът на Параматман е този на нашия аз.
Не се забърквай в света дори с най-добрите намерения да помагаш на другите, защото скоро след като се отклониш от собствената си Същност, ще попаднеш в капан.
Златен е денят за човека, чиято идея за самия себе си изчезне.
Всичко, което може да бъде узнато, е мая – илюзия.
Светът не съществува изобщо, така че неговото бреме никога не се усеща от Парабрахман.
Не е необходимо да разпознавате какво е Брахман. Премахнете само това аз, което е помежду ви. Достатъчно е него да го няма. Това „аз“ е въображаемата личност. Всъщност такова нещо като „аз“ изобщо не съществува, но все пак възниква.
Всички мисли, добри или лоши, трябва да бъдат разтворени в Бога. Абсолютно необходимо е да направите това в близост до Учител.
Колкото повече гледаш навън, придавайки реалност на външния свят, толкова по-убедително и напълно забравяш себе си.
Трябва да умреш веднъж така, че да не се налага да умираш отново.
Трябва да умрем напълно и въпреки това да останем, без да умираме. Това е рядко състояние на Мъдростта. Това е истинското знание, когато човек срещне Себе Си.
Непоколебимата убеденост, това е Бог. Чрез убеждението се развива допълнително убеждение и накрая се постига огромна Сила.
Да чувствам, че нещо е „мое“, само по себе си е робство.
Да „правиш“ нещо, е знак за осъзнаване на привидния свят.
Изчезването на чувството за „аз“ е белегът на Постижението.
Да забравиш собствения си Изначален Аз, това е раждане на илюзията.
Несъществуващата мая съществува и тя е създала този свят.
Съзнанието ви трябва да бъде насочено непоклатимо навътре.
Трагедията е, че вие не признавате Неговото съществуване, а Той съществува като вашия собствен аз.
Разберете как гледате на другите. Ако гледате с очите на Бог, ще видите Бог. Ако гледате като човешко същество, ще видите човешко същество. Ако гледате с идеята за призрак, ще видите призрак. Трябва внимателно да наблюдавате начина си на гледане.
Единствено отношението на наблюдателя трябва да се измени. Реалността е същата, дори когато е в състояние с атрибути. Трябва да видиш Реалността в каквото и състояние да съществува Той. Дори атомите и молекулите на стола, всички са Реалността. Веднъж възприел това отношение, тогава ти самият си Реалността.
Този, който е без качество, и Този с качество, който говори, и двамата са Бог.
Истинският източник на съвършеното удовлетворение не е в ума. Той се намира отвъд ума.
Умът никога не може да бъде победен без едновременно съзерцание и различаване.
Когато умът е насочен към чист обект, той става чист. Това е единственото лекарство, за да се постигне освобождение от тиранията на ума.
Най-важният белег на мъдреца е, че живее в Бога.
Ако сте поклонник на Бога, мястото, където сте сега и след смъртта, е светът на Бога.
Само времето, използвано за поклонение на Бога, е правилно запълнено. Цялото друго време е погълнато от илюзията, а илюзията на свой ред го използва, за да ти даде прераждане.
Този, който знае, че е Брахман и убеждението му е непоклатимо, е истински мъдрец.
Когато вашето убеждение е, че вие сте различен от Аз-а, възниква двойствеността.
Невежият вижда само двойственост. Невежеството се ражда от „две“.
На ученика на Садгуру е дадено едно око и тъй като е едно, то вижда само Един без втори.
Понятията „единство“ и „множество“ са измислени. Има само Един и никакъв втори. Един и Един Единствен е цялото Тотално Съществуване. В него няма нищо друго. Не е възможно да има. Тогава как може това, което е Цялостно и Завършено, да бъде измислено? Слушайте внимателно: Ако се осъзнае, че няма нищо друго и има само Един, не сте ли и вие този Брахман? Всичко се съдържа във вашата Цялост – Един Единствен Брахман, но дори думата „Брахман“ трябва да се изостави. Това не е поезия. Няма игра на въображението. Този въображаем индивид, който е фалшив, не съществува тук. Както ние не сме, така и вторият или другият също не е.
Едно глинено гърне разбра какво представлява и откри, че е просто част от земята, а не гърне. Тогава гърнето се освободи от тревогите. По същия начин тези, които познават Целостта на Брахман, започват да разбират какво представляват и осъзнават, че има само Бог.
Физическите тела, съставени от кости и мускули, са жилища на Бог, Господаря на света.
Къде е Бог? – Ти самият си Бог.
Често задават основния въпрос: „Кой си ти?“. На този въпрос не може да се отговори, защото двете светски същности „аз“ и „ти“ не са истински. Има само една същност: Атман. Тя съществува в човека и във всичко. Няма каквото и да е разграничение в нея. Безсмислено е да питаш: „Кой си ти?“. Ако „ти“ и „аз“ не съществуват, може ли изобщо да има отговор на този въпрос?
Да питаш някого: „Кой си ти?“ е като да адресираш въпроса към себе си.
В тази вселена Бог е Единствената Същност. Единственият Бог изключително прониква цялата вселена.
Когато Брахман бъде разбран, не остава друго нещо, което да се познае.
Когато човек тръгне да познава Брахман, съзнанието се потапя в Нищото.
В ума човек се съмнява в Нищото, защото не може да Го преживее.
„Как може да се осъществи едно преживяване, без вие да сте там като преживяващ?“. – Необходимо е да заличим отделеността, преди да преживеем Брахман.
Ако има отделеност, Брахман не може да бъде преживян. Без отделеност, всичко е Брахман.
В трите свята няма друг виждащ освен Мен. Трите свята са: будното състояние, състоянието на сън и състоянието на дълбок сън. Аз Съм Господарят и на трите свята.
Няма друг! Няма нищо като „втори“, нито „друг“. „Другият“ не е приложим. Този, който е разбрал това, е просветлен. Този, който има съмнение, е все още търсач, кандидат.
Има само една форма, едно състояние и една сила, които съществуват вечно.
Бог казва: Истинският притежател на всички сили съм Аз Самият и Моят преданоотдаден съм само Аз. Аз Самият съм Всемогъщият. Всички Сили са Моя Природа, така че Аз съм наречен Всемогъщ. Когато бъда постигнат от преданоотдадения, той става едно с Мен. Той самият е Бог.
Аз съм едно с Моя преданоотдаден. В нито едно същество няма друг освен Мен. Това е Единство без втори. Това е известно само на Мен и на Моя предан. Другите не познават тази мистерия.
В тялото и действащият, и възприемащият са само Единият Аз.
Храната, която ядете, е Неговата храна, Неговата вечеря, Неговото велико церемониално ястие. Всъщност Той е Този, Който изисква, яде и извършва всички дейности. Вие напразно приемате ролята на въображаем аз – на този, който се идентифицира с тялото, което смила храната и който се гордее с тялото. Отстранете това и ще разберете, че само Бог е, Който чрез Своята Собствена Сила на илюзията е слязъл в тялото и извършва всички дейности, и приема всички плодове.
Вие сте нищо и само Бог прави всичко.
Бог, който е във вашия собствен дом – тялото, трябва да бъде почитан. Този Бог не трябва да се внася отвън. Той е вашият собствен Изначален Бог. Трябва да извършвате поклонение само пред Него.
Кое е лъжовно? – Само въображението е лъжовно. Въображението е осезаемо само по отношение на това, което е неистинско.
Това, което е Истина, никога не може да бъде обезпокоено. Кралят няма нужда да заявява от време на време, че е крал – Брахман е.
Ако се опитате да срещнете Брахман, това действие води до разделение – такъв е Брахман, към Който няма път. Не се разделя и не се дели, без значение колко се опитвате. Той е и Той съществува такъв, какъвто е. Ако някога би изчезвал, тогава името Му не би било Истина. Това не може да се разбере без преживяване. Този, който казва, че е разбрал, не е бил наистина при Него.
Чрез разбиране на Същността, ние трябва да направим живота си щастлив. Моля ви, повярвайте, че няма нищо в наша власт. Бог прави всичко и завършва всичко. Бог е този, Който е зад нас и пред нас. Не изрязвайте отделното си съществуване от Цялостта на живота. Оставете тези глупости. Каквото и да се случва, то е съвършено!
Брахман е нашето рождено име.
Първо се дръжте с любимите си хора с разбирането, че те са Брахман; след това разберете, че другите са Брахман; после, че вашият враг е Брахман и накрая, че всичко е наистина Брахман. И ако се разбере, че целият този свят е Знание и че това Знание е Брахман, тогава, по същото правило, вие също сте само Брахман.
Всички приятели и врагове са Брахман.
Доброто е Брахман и лошото също е Брахман.
Всичко, включително семейният живот, е Брахман. Как може да кажете, че има Брахман в дълбок сън и няма Брахман в будно състояние? Живот, воден с идеята, че вие сте вашето тяло, че сте индивид, е опасно разрушителен. Обаче, когато сте Брахман във всеки миг, тогава самият живот е Брахман и съществува само блаженство.
Знаещите винаги са потопени в разбирането, че всичко е едно.
Да бъдеш проникнат от Брахман, означава само да бъдеш видян или познат. Когато познаването се случи, не остава нищо, което да бъде проникнато.
Трябва да преживеем Брахман, като бъдем Брахман. Преживяването трябва да бъде без „мен“ – преживяващия. Само тогава това преживяване е възможно. Изобщо не трябва да има съзнание за аз-а. Не трябва да имате съзнанието, че вие, като аз, преживявате Брахман.
Правилото на преживяването е, че то е невъзможно без двойственост. „Преживяване“ означава двойственост. Майката на преживяването е дъщеря на безплодна жена, която е изначалната илюзия, което е идея на въображението. Тази илюзия, това въображение, е яростно изречена лоша дума. Това знаят само онези, които познават собствения си Аз.
Там, където го има феноменът на преживяването, има двойственост. В истинското битие на Реалността няма място за преживяване. Веднага след себереализацията, двойствеността изчезва.
Преживяването и споделянето на преживяването с други е само в полето на илюзията. Ако беше така, че аз съм едно, а Брахман е нещо друго, тогава щеше да е възможно да разкажа на някого за преживяването. Вижте чудото на това! Който не се беше родил, спеше. В съня си той видя друг сън. В него той постигна знание чрез благословията на Учителя и след това изчезна. Когато нямаше нищо, онова, което остана, беше неговото естествено Същностно Битие. Той се пробуди, докато обсъждаше какво означава Знание.
Съществува Единство без намесата на Словото.
Речта, словото, всичко е илюзорно. Думата предава смисъла, но изчезва веднага щом смисълът бъде разбран. Думата свършва. След предаване на посланието, думата изчезва. В Брахман тя е фалшива. Трябва да се приема само значението ѝ. Думата е различна от това, което се вижда, а това, което е отвъд нея, е Брахман – Реалността.
Илюзия е да чувстваш: „Станах Брахман“. Кога е имало време, когато не си бил Парабрахман?
Може да кажеш: „С вашето учение илюзията изчезна“, но да кажеш: „Как да остана в състоянието на Брахман“?! – Вие естествено сте Това!
От самото начало вие сте това Необвързано, Съществуващо от само Себе Си Върховно Аз – Параматма. Вие сте Вечно Присъстващият, Вечно Сияещ Шива. Вие сте Древният и Изначален Брахман. Затова какви практики трябва да правите? Да станеш Брахман чрез практикуване?! Нима е възможно това? – Не печете отново изпечения хляб и не гответе вече сварения ориз.
Вие сте Атма и заради вас всичко това се появява. Кракът се движи поради движещия се жив принцип: „Аз съм“ на вашия Върховен Атма. Това Аз е Богът на Боговете. Той вижда всяко действие. Дали ще се смята за истинско или неистинско, зависи от Него. Когато Неговото виждане види свят, тогава светът се появява. Или казано по друг начин, когато Той вижда света и го приема за истина, тогава Той се явява като света и когато вижда всичко като Себе Си, тогава Той е Бог. Въпреки това, както свети Гнянадева предупреждава: „В момента, в който се появи знаенето, вие забравяте, че Бог живее в тялото на всяко създание от всеки вид“.
Всяко така наречено осъзнаване на Брахман е илюзия. Брахман не възниква и не свършва. То винаги е такова, каквото е, в своята Първична Същност. То е Това, Което не е възможно да се изживее отделно и не може да бъде избегнато. То е винаги в настоящето като Реалност.
Всичко, което има име, няма основа. То е фалшиво. Всички имена са фалшиви. За обозначаване на Безкачествения Брахман се използват различни имена. В Брахман няма блаженство, следователно блаженството също е фалшиво. Отъждествяването с Брахман също е фалшиво име. „Неописуем“ е дума, използвана, за да Го обозначи, но това също е невярно. Правилото е, че изобщо не трябва да говорим за Него.
Дори когато спите, трябва да мислите, че сте Брахман, Богът на боговете, и да имате Покой.
Никога не забравяйте искрящата истина, че вие сте Безформени, Чисти, Безупречни и Неопетнени. Трябва да сте стабилни в това задоволство и то да остава непоклатимо.
Постоянното убеждение, че вие сте това Върховно Аз, е освобождение и Свобода. Свободата винаги съществува и не е необходимо да се култивира. Да бъдеш Бог, е да бъдеш свободен. Никога не трябва да забравяте, че вие сте Бог.
Веднага щом приемем, че тялото е вършителят на всички действия, органите на тялото се обсебват от желания. Тогава ставаме изключително малки. Ето как Всевишния е сведен до обикновено състояние, когато е затворен в тялото. Целият свят на този човек сега е с дължината на ръце, дължината на тяло. Любовта му е ограничена само до тялото, в пълен контраст с тази на Шива. Състоянието на Шива се описва като: „Аз съществувам във всички тела и Се радвам, и понасям всички преживявания“.
Ако питате кой има истинско знание, знайте, че това е само този, който е сигурен, че е Брахман, и това е Великият Йоги, цялостно реализираният. Според обикновените стандарти той може да е грешник и невежа, но той е осъзнал, че всичко е Брахман и следователно е едно с Брахман. Общественото мнение не е важно, важно е нашето собствено осъществяване на Истината.
Реализиралият Бога получава Силите на Бога. Каквото и да говори той, е проверена Истина.
Вярно е, че Бог е създал този свят, но светът съществува само докато нетрайното тяло съществува. Бог съществува само докато поклонникът съществува и обратно. Докато сънят продължава, сънуващият присъства. Обаче основата на всичко това е Парабрахман, където няма нищо. Бог има интензивен страх от това да бъде унищожен. Това, което е без страх, е Парабрахман.
Различаването е между Аз-а и това, което е неистинско. И все пак нищо не е отделно от Аз-а. Всичко, което е отделено, видяно или преживяно, е илюзорно. Няма отделяне от нищо, тъй като всичко сте Вие самите. Няма „ти“ и „светът“, тъй като самият свят е въображаем. Всичко различно от Аз-а е неистинно и не може да трае. Изучавайте само онази част, която пребъдва, която сте вие самите.
Брахман е чисто гол и лежи гол пред вас! И все пак един обикновен смъртен никога не би могъл да Го възприеме. Ти си този Брахман.
Как може Истината да има паралел или подобие? Това, което може да се имитира, не е Истина. Истината е Неоспорима, Абсолютна и без никакъв образ.
Необходимо ли е да се обявява за несъществуващо онова, което го няма? Него естествено го няма! Това наричаме „себеотдаване“ – чувството за „аз“ се предлага на Бог, Той го усвоява и то става самият Бог, и проявлението се разтваря. Проявлението се нарича пракрити, разнообразното творение. Когато се разпадне, остава само Бог.
Вие сте необвързаният, съществуващ от само Себе Си Параматман. ... Силата на това Знание е такава, че човек може да създаде нова вселена.
Ти си Изначалният Вечен Брахман.
Пуснете идеята за въображаема личност. Вие съществувате, без да бъдете въображение.
Да отидеш отвъд Нищото, е да отидеш в Знанието.
Брахмавидя, знанието за Брахман, е Най-свещеното, Пълно, Неразрушимо, Най-висше знание, което никога не свършва. То не само е Неразрушимо, но и никога не намалява. То винаги е Цялостен, Безупречен, Неподвижен, Вечно Съществуващ, Ослепителен, Сияен Живот. Той не се нуждае от подхранване. Това е пълно щастие.
Той е най-скъпият роднина, най-висшият Аз, Който гледа с невъзмутимост всички същества във видимите и фини светове, и прави Себе Си скъп за тях. В Него няма по-малко или повече интимност за никого. Това означава, че е Еднакъв за всички. В Него няма нищо като повече или по-малко за никого. Да бъде винаги в състояние на Равновесие, е самата Му природа, самото Му качество.
Съзнанието е знание, а тихото пребиваване там след изоставянето на знанието е Абсолютното Знание.
Да се прави нещо е знание, а да не се прави нищо е Абсолютно Знание.
След като идеята за знание бъде изоставена, само тогава Абсолютното Знание може да излезе на преден план; тогава остава само спонтанността и естественото състояние. Това е много фино, тъй като Абсолютното Знание се намира между знанието и незнанието.
Когато идеята за знанието е напълно изоставена, все още съществува състояние – това на Нищото. Когато това състояние бъде отхвърлено, ние сме едно с Параматман.
Съществува толкова голяма разлика между Себепознанието („Аз съм“) и Абсолюта, колкото е голяма разликата между тъмнината и светлината.
Когато стремящият се обърка себепознанието с Абсолютното Знание, неговият прогрес спира там.
Там, където дори осъзнатостта не може да достигне, само това е Парабрахман, Абсолютната Реалност.
Парабрахман е Единствената Истина.
Какво е Парабрахман? Това естествено, спонтанно състояние на Не-състояние, което остава след като вдъхновението „Аз съм“ е отхвърлено. Всичко, което може да бъде наречено „съзнание“, в крайна сметка трябва да бъде изоставено. Това е така, защото както съзнанието, така и невежеството, са понятия.
Брахман означава твоето естествено състояние, което е Чисто и Вечно. Това, което е отвъд Брахман, е известно като Параматман – Абсолютната Реалност. Той е отвъд или откъснат от Атман. Във всичките четири състояния – будност, съновидение, дълбок сън и чисто съзнание, Той присъства като Вечна Истина. Ако се опиташ да узнаеш какво е Той, Той ще изглежда като Пустота. Той не може да бъде видян и не може да бъде възприет. Той започва, когато всички понятия приключат.
Параматман не вижда нищо. Това е така, защото нищо не съществува – оттук въпросът за проникването, тоест виждането, не възниква.
Параматман нито прониква, нито е проникнат.
Парабрахман, този отвъд Брахман, не може да бъде възприет. Това е така, защото възприятието изисква двойственост. Разпознаването е възможно само там, където има двойственост. Парабрахман е изключително недвойствен по природа.
Това Абсолютно Знание не може да бъде възприето, но можем да имаме пряк опит от първа ръка за него. Това е така, защото ние самите сме Парабрахман.
Ние не можем да възприемем себе си, но можем да имаме пряко проникновение за нашата Същност.
Единственият начин да постигнете състоянието на Параматман е като практикувате Нищото. Това е така, защото никакво усилие, никаква процедура, нито метод могат да ви отведат там. Трябва да разберете, че всичко, направено с мотива да изживеете Параматман, не успява да ви отведе там. Затова не се борете със себе си, отпуснете се, изоставете всичко и се откажете от всички съзнателни усилия. Това е подобно на Тоталното Отдаване. Трябва да сте едно с Параматман, за да изпитате крайното пряко преживяване.
Да повтаряш: „Аз съм Брахман,“ също в крайна сметка е егоистично. Затова се откажи от това. „Аз съм Брахман“ е заблуда. Парабрахман не е нито Знание, нито невежество. Той е отвъд двете.
В Парабрахман ние нито помним себе си, нито забравяме себе си. Там, където има възникване на знание, вселената съществува във фина форма.
Тези, които са благословени от Учителите, стават Брахман.
Този, който освобождава всички, е Параматман.
Парабрахман е Това, откъдето никой не може да се върне.
В знанието „Аз съм“ има примес от дейност и промени под формата на света. Промените са състояние или етап. Парабрахман е отвъд всякакви изменения.
За да изчезне усещането „аз съм тялото“, усещането „аз съм Брахман“, е полезно, но все пак то е усещане. В Царството на Парабрахман, отвъд всички усещания, това също е нечистота.
Той е Единния отвъд забравата на „Аз съм“.
Само в това тяло човек може да се освободи от оковите на мая и да избяга от нейното оплитане. Само в това тяло може да кажете: „Ще извикам името си „Аз съм“ и ще потърся Себе Си. После ще изоставя и него, и ще придобия знанието за Недостижимия Аз“.
Ведите и писанията говорят само до предела на великото причинно тяло.
Абсолютната Реалност, известна също като лишената от мисли Реалност или Парабрахман, това е моето преживяване.
Да отидеш отвъд Нищото, е да пребиваваш в лишената от мисли Реалност, Парабрахман.
Садгуру е Парабрахман, самата лишена от мисли Реалност.
Когато както индивидът (джива), така и Шива изчезнат, това, което остава, е Парабрахман.
Както джива, така и Шива, са невежество. Не се изкушавай от тях.
Когато чувстваш, че не си Брахман, ти се превръщаш в джива. Когато чувстваш, че не си нито джива, нито Шива, ти ставаш Абсолютната Реалност, Парабрахман.
В Абсолютната Реалност (Садашива) няма нито робство, нито освобождение.
Понеже Осъзнатостта се е появила върху Аз-а, тя няма да остане вечно. ... Каквото е създадено, ще бъде унищожено. Парабрахман никога не е бил създаван, така че никой никога не може да Го унищожи.
Съзнанието възниква от Реалността. Ако съзнанието натежи надолу към светски неща, то се характеризира с проявата на качества. Съответно то е наречено „събуждащият качествата“. Ако обаче съзнанието е обърнато към своя Произход, то изчезва.
Откажи се дори от идеята да наричаш себе си „Брахман“. Тогава това, което остава, без да се изрича дори и една дума, без да се предполага каквото и да било, е Парабрахман. Това само по себе си е твоето Естествено, Спонтанно Състояние. Считай аз-ът за нереален и се откажи и от него. Само тогава можеш да реализираш Парабрахман.
Вярно е, че Бог е създал илюзията, тъй като Той е бил създаден от знанието („Аз съм“). Това е воля на Бога и следователно така се е случило. В състоянието на знание, илюзията е неистина. Това означава, че илюзията присъства в Брахман без атрибути от самото начало. Всичко това е така поради волята на Бога. Докато знанието го има, илюзията изглежда истинска.
Веднъж щом човек се откаже от чертането на разграничения като „ти“ и „аз“, понятието за Бог също изчезва.
Мая е поробила Брахман, Вишну и Шива. Този роб трябва да бъде преобразуван в Абсолютната Реалност.
Садгуру е Слънцето, което унищожава изгрева и залеза.
Садгуру е котвата, която свързва неговите предани с Реалността.
Самият той е Реалността, Опората отвъд този свят.
Който се отдаде на Садгуру, губи всякакво чувство за отделеност.
Трябва да почиташ Учителя с чистото чувство на приемане на Учителя като Параматман.
Учителят е Парабрахман, а егото може да се заличи само чрез тотално отдаване на Учителя.
Бог най-добре се почита чрез преклонението към Учителя.
Тези, които са посветили живота си на учението на Учителя, са истински ученици, незасегнати от илюзията.
Убеждението, че Садгуру е Параматман, трябва да бъде напълно попито.
Преживяването на Бога се постига чрез служене в нозете на Учителя.
Който служи на Учителя и ден, и нощ, със сигурност среща Параматман – това е силата на убеждението.
Този, който много лесно и естествено вижда Брахман навсякъде, е на правилния път на предаността. Тук ви казах самата същност на ключа за постигане на състоянието на Брахман.
Преданост, при която има преданоотдаден, който съществува отделно, е двойственост. В тази преданост няма Единство.
Брахман е Един, следователно, когато вие сте Брахман, вие сте лишени от съмнения и предаността е истинска. Ако има някакво съмнение относно Бог, този Бог е фалшив, защото вие самите сте Бог.
Предаността е вътрешно виждане на Мъдростта.
Предаността е майката на Знанието. Без Милостта на Учителя няма Знание. Кога ще потече Милостта на Учителя? – Само при непоколебима преданост.
Където има способност, ще има абсолютна преданост към Учителя. Садгуру ще те направи Парабрахман, след като те накара да преодолееш тази мая.
Лишеното от желания преклонение ще ти даде статут на Цар – то те прави Параматман.
Само чрез преклонението пред Учителя човек може да реализира Аз-а.
Само Садгуру е Действащият, Не-действащият и Изключителният Действуващ.
Любовта се развива чрез служене.
Този, който не смята предаността към Учителя за далеч по-висша от Знанието за Бога, трябва да бъде наречен глупак.
Не забравяйте, че забележителното и рядкото може да се постигне само чрез правене на нещо рядко и забележително, различно от това, което правят другите.
В този свят ти си тръгнал да търсиш себе си.
Твоята дестинация се намира в нозете на Садгуру.