Точката в центъра на кръга
Точката в центъра на кръга
Из Словото на Ал-Кунави 3
Точката в центъра на Кръга на съществуването или Точният център е символ на човешкото Съвършенство и Божествената Същност, която е отвъд всички Имена и Качества. Наречена е още „Състоянието на Не-състояние“.
Точката е не само Център на съществуването, но и Център на осъзнаването и съзнанието.
Когато се намира в Абсолютната Среда, съвършеното човешко същество познава всички неща – и проявените, и непроявените.
Най-пълното и съвършено знание е съответствие със знанието на Реалния. Никой не може да го придобие освен онзи, чиято същност е изпразнена от всяко качество и отпечатък, и който се е установил в Точния Център на Великата Точка, Която събира ведно всички нива и съществуващи неща.
Там се намира Истинското Равновесие, което обхваща всички свръхформени, духовни, въображаеми и чувствени равновесия и всички относителни съвършенства и степени.
Човекът, установен в Центъра, реализира Съвършената Божествена Безграничност и Първото Обективно Съществуване, за което сме казали, че е произход на всички обективни съществувания.
Същността на човека, установен в центъра, се превръща в огледало на Реалния и творението.
Всички знайни неща са отпечатват в Същността на този човек и се образуват в неговата огледалност чрез отразяването на Същността в нея.
Търсачът трябва да обърне гръб на всичко друго освен на Точката в Центъра на Реалността, която е самата Божествена Същност.
Той трябва да се освободи от всички качества, връзки, ограничения и стеснения, и да пребъдва с Безграничното Същество.
Това е най-трудният път за следване от всички пътища и пътуващият ще се натъкне на опасности и препятствия на всяка крачка, които се дължат на Всеобхватността на човешкото битие.
Човекът е създаден по образа на Името, Което обхваща всички Божествени Имена, затова той е слуга на всяко едно Име и всяко Име е негов Господар. Ключът към реализирането е да избягваш да бъдеш привлечен, от който и да е конкретен господар, освен Господаря на Господарите, който е Безграничното Същество или Божествената Същност.
Вие сте слуги на онова, на което откликвате и към което сте привлечени.
На всяка спирка и състояние равновесието е Центърът, Точката. Който се отдалечава от Нея, се отклонява.
Човекът, фиксиран в Центъра, може да се опише като Чиста Потенциалност. Той остава свободен от връзките на качествата и чертите, и дава от себе си на всеки привличащ и зовящ го само неговото дължимо – Хакк или Истината – и неговия дял.
Този човек пребъдва в Корена на своята Безграничност и в Белотата на своето Изчезване – без описание, без определено състояние, качество и име.
Човекът е гранична линия между Божествените Присъствия и Породените Присъствия. Той е копие-препис, който обхваща и Двете Присъствия заедно с всичко, което те съдържат. Няма нищо, което да не може да се проследи в нивото на човека, защото то е Всеобхватността.
Докато човек не се освободи от примката на връзките на частичните качества и породени свойства, неговото възприятие ще бъде ограничено от частичното качество, което упражнява властващо свойство над него. Той ще възприема само неща, които са съответствия на управляващото качество и които са в неговия обхват, и нищо повече.
Ако обаче човек изчезне в себе си и се освободи от свойствата на връзките, склонностите и на отклоняващите, едностранчиви и частични привличания, и се озове във Всеобхватната Точка в Центъра – която е Точката на Универсалното Противостоене и Центърът на Кръга, който обхваща всички нива на равновесие – той ще се изправи пред Двете Присъствия в своята Същност, както точката спрямо всяка част от обиколката. Този човек ще бъде съответствие на всички Божествени и Породени Реалности посредством това, което има от тях в себе си като копие-препис на всички тях. Той ще възприеме чрез всеки индивид вътре в неговия собствен препис на Битието, реалностите, които са съответствия на преписа му в Двете Присъствия. По този начин той ще получи осъзнато знание за реалностите, корените и принципите на нещата, защото ще ги възприема в Спирката на тяхното Изчезване. Тогава той ще ги възприема според тяхната Тоталност и Всеобхватност чрез собствената си Тоталност и Всеобхватност.
Който не е заел мястото си в Абсолютната Среда – Центъра в Кръга на съществуването и състоянието на Пълна Паралелност с Присъствието на Реалния – той няма истинско знание.
Господарят на съсредоточието в Точката и Владетелят на нейните дела е най-точната мярка за Бога: най-пълната, най-универсалната, най-всеобхватната, най-съвършената мярка, не само по отношение на знанията, но също така и на красотата, близостта с Реалния, послушанието, разположението, придобивките и всички останали качества и състояния.
Отношението на човека към Точката е определящият фактор на неговата съдба.
Степента, в която човек съвпада с Абсолютната Среда, която е съвършената форма на Битието и Състоянието на Не-състояние, определя къде ще се озове той след смъртта си.
Когато човек се отдалечи от Централната точка, от самата ѝ среда – която е Точката на Съвършенството в Присъствието на Единството на Всеобхватността – тогава преценката на този човек е в съответствие с неговата близост или отдалеченост от това ниво.
Между пълното отклонение, специфично за Сатана, и Съвършеното Равновесие на Божествените Имена се намират нивата на щастие и нещастие на хората.
Хората се различават от другите създания по това, че нямат фиксирана спирка и място, на което принадлежат. Отклонението от Центъра се случва, когато те възприемат нещо друго, по-малко от Бога, за обект на своето преклонение, тоест някоя ограничена спирка, означена с едно от многобройните Имена на Бога.
Когато истинският човек се освободи от връзките на спирките, когато се изкачи и бъде спасен, благодарение на Съвършеното Равновесие, от Качествата, които привличат към страните, и бъде спасен от всеки вид отклонение – тогава той обръща вниманието си към Присъствието на Същността, която владее Единството на Всеобхватността на Всеобхватността и е описана като Проявена и Непроявена, Първа и Последна, Всеобхватна и Конкретна.
Ако обаче човек се отклони от Точката в Центъра към някоя страна поради привличаща и покоряваща го връзка и ако Качествата на някои от Имената и нивата вземат надмощие над него, и той се отклони, тогава той ще се установи в кръга на това Управляващо Име. Той ще се свърже с него, ще стане зависим от Името и ще почита Реалния по отношение на нивото на това Име и ще разчита на него. Това Име ще се превърне в крайна цел и висш стремеж за този човек. То, колкото и да е добро и красиво, ще стане най-голямата му пречка, докато не премине отвъд него, до Спирката Отвъд Спирките.
Не се привързвайте към Имената, колкото и привлекателни да изглеждат. Нека тези, които следват Имената, преминат през опита, който търсят, но нека знаят, че крайната цел се намира отвъд Имената. Нека взорът, насочен към Абсолютната Среда, никога не се отвръща от Правия път.
Съвършеният човек живее не просто пълноценен, но изключително наситен с възможности живот. Той е този, който, оставайки необвързан с нищо, в същото време, във всеки даден момент, може да „влезе“ във всяко от Божествените Качества, ако е необходимо, и след това да се върне отново в Центъра на Точката. Това е възможно, защото той е господар на Качествата, а не техен слуга. Като въплъщава определено Качество, той не е привързан към него, но може да навлезе в него от Центъра на Кръга и след това да се завърне в Абсолютната Среда, според намерението си.
Хората се чувстват удобно с фалшивата идея, че принадлежат на фиксирани състояния. Веднъж изгубили от погледа си Безкрайността на истинското човешко състояние, те изгубват способността да мислят и да се стремят към Съвършенството.
Само възглед, основан на Състоянието без състояния, може да посочи Пътя към Точката в Центъра.
Из Словото на Ибн Араби
В съществуването навсякъде има само Божественото присъствие – с Неговата Същност, Качества и Дела.
Обаче да кажеш, че Бог е винаги с нас, не е същото като да кажеш, че ние присъстваме с Него.
Главният проблем на хората е, че те не са с Бога, който е винаги с тях.
Бог често е наричан от суфите Отсъстващия от отсъстващото (Гайб ал-Гайб) или Абсолютно Отсъстващия (Ал-Гайб ал-Мутлак).
Съществуват различни нива на отсъствие сред пътуващите към Бога, съответстващи на нивото, до което те са осъществили Реалния.
Отсъствието на гностиците е отсъствие от Реалния посредством Реалния. Под тях, отсъствието на хората на Бога е отсъствие от творението чрез Реалния. Отсъствието на знаещите чрез Бога е отсъствие от творението чрез творението. Тези знаещи са узнали, че битието не е нищо друго освен Бог под формата на неизменни вероятни същности.
В действителност хората на Бога не се стремят да постигнат Присъствие с Бога, защото те знаят, че вече се намират в Неговото Присъствие. Те само са положили усилия да постигнат целта на живота: постоянното блаженство чрез осъзнаване на Присъствието на Бога.
Който наистина познава своя Произход, никога няма да търси извисяване.
Понеже не може да избягаш от завръщането си в Бога, трябва да знаеш, че ти си в Него от първата си стъпка, от първия си дъх.
„Той е с вас, където и да сте“ (Коран 57:4) 4, затова погледът ти ще попада само върху Него. Обаче от теб зависи дали ще Го разпознаваш.
Ако Го различаваш и разпознаваш, няма да търсиш издигане до Бога, защото ти никога не си Го губил.
Невежият, търси онова, което вече е тук. Затова няма по-невеж от този, който търси Бога.
Ако вярваш, че „Той е с вас, където и да сте“ (Коран 57:4) и че „Накъдето и да се обърнете, там е Ликът на Аллах“ (Коран 2:115), ти ще прозреш, че никой не търси Бога – хората търсят само своето щастие, за да бъдат спасени от онова, което не любят.
Неподвижността е живот, който не се разпръсва в света, а се концентрира само в Истината.
В покоя на своята неподвижност андрогинът избира мислите и чувствата си, а не те него.
Андрогинът знае, че в Покоя няма нищо за губене.
Андрогинът е Върховен Наблюдател на себе си.
Неподвижността е вратата, през която андрогинът преминава от разделението към Цялостта.
В неподвижността съществува само Вечността на Аз-а.
В неподвижността андрогинът открива, че е Безкрайност, без начало и край.
Истинското знание започва там, където душата смело се взре в огледалото на своята Безкрайност.
Неподвижността е чиста приемственост на Бога.
В Точката няма посока, има само Съзнание.
Точката е ключ към портала на Безкрайното съзнание.
Точката е неделима, защото е Цялост и затова е символ на aндрогина.
Точката – пулсът на Цялостта.
Андрогинът е намерил своя Център и Извор на живот в Точката.
Всички създания произлизат от Точката, но само андрогинът пребъдва в нейния Покой.
Всички пътища произлизат от Точката, но само Любовта е обратният път към Нея.
Андрогинът не обитава пространство, а Точката.
1 В някои издания на апокрифното „Евангелие от Тома“ се среща и преводът: „В деня, когато сте били едно, две сте станали. Когато обаче станете две, какво ще сторите?“ (бел.ред.).
2 Шри Сиддхарамешвар Махарадж (1888 г.-1936 г.) е Учител от школата Инчегири Сампрадая, основана от Бхаусахеб Махарадж. Негови ученици са: Нисаргадатта Махарадж, Бхайнатх Махарадж, Ранджит Махарадж, Каадсиддешвар Махарадж, Ганапатрао Махарадж (бел.ред.).
3 Из „Точката в центъра на кръга. Ролята на ал-Кунави в школата на Ибн Араби“, Уилям Читтик. Садр ал-Дин ал-Кунави е на тринадесет години, когато Ибн Араби се жени за майка му, останала вдовица. Като доведен син, той става ученик на Ибн Араби и впоследствие получава неговото позволение да преподава всичките му книги. Ал-Кунави е близък приятел с Руми. Има четирима известни суфи ученика – ал-Джанди, ал-Фаргани, Факр ал-дин Ираки и ал-Тилимсани. Счита се, че Ал-Кунави внася порядък и структура в учението на Ибн Араби, които до голяма степен определят начина, по който идните поколения четат и възприемат учението на Ибн Араби (бел.ред.).
4 Всички цитати от Корана са превод от проф. д-р Цветан Теофанов, „Свещеният Коран“, http://www.koranbg.com/ (бел.ред.).