Начало
Елеазар Хараш
(Съставител)
АФОРИЗМИ ЗА АНДРОГИНА И ЦЯЛОСТТА
Варна, 2025 г.
ПРЕДГОВОР
Андрогинът е цялата Любов и Чистота.
Когато Бог е в Андрогина, той е в Царството си – Той е в Себе си.
Възкресението е завръщане в Андрогина, в Цялостта и в Единството с Бога.
Андрогинът е над всички постижения в света.
Андрогинът е същността на Реалността.
Андрогинът не е знаещ, той е Любов преди всяко знание. Знаещият не е Любов, не е блажен – той е в ума, а мъдрият е отвъд ума, и затова Лао Дзъ казва: Позволи си Покой в сърцето. Знаещият няма Покой.
Какво струва знание без Любов и без Покой, без Блаженство и Пълнота?
Тайнството Покой е Тайнството Цялост – Андрогинност.
Хората са изгубили Андрогина в себе си, те са забравили, че са Богове.
Андрогинът е свободна енергия от Безкрая, той лети с крилата на своята Любов.
Андрогинът първо е Любов, а после Любовта му дава истинското Познание чрез Проникновение.
Силата на Андрогина е чиста Любов, а това е преди духовността.
Ако Андрогинът е във времето и сътворението, това не докосва неговата Пълнота и Безпределност.
Бог е Учителят на Андрогина.
Погледът на Андрогина е отвъд света.
Елеазар Хараш
Варна, 2025 г.
Андрогинът и Цялостта
Из Словото на Елеазар Хараш
Андрогинът, това е методът да възприемаш Бога тотално.
Андрогинът, това е съвършеният човек, това е духовното съвършенство, Божествената Цялост.
Андрогинността, това е безсмъртната Цялост.
Завръщането в андрогина е унищожаването на този свят и на целия космос.
Андрогинът е предвечното Древно състояние.
Андрогинът е състоянието Не-човек, състоянието Бог, за което Библията казва: „Богове сте“, означава: „Андрогини сте“.
Андрогинът, това е енергийната основа на Безсмъртието.
Андрогинът, това е висша енергийна самореализация, което означава и самопознание. Точно натам води изпълнението на заповедта: „Любов към Бога“ – ставаш андрогин, цялостен, Пълнота. Това означава да разбереш израза: „Царството Божие е вътре във вас“.
Именно познаването на себе си е придобиването на андрогинност, придобиването на цялост. Това са Изначалните хора от първата и втората раса, но най-вече от първата слънчева раса.
Андрогинът е Прасъстояние, в което противоположностите се влюбват и съществуват Единно без противопоставяне, защото тука говорим за Свещена Цялост – няма ум въобще.
Андрогинът е мистично Тайнство на живота.
Андрогинът е Мистерия на Целостта.
Неговата храна е Бездната, Безкраят.
Андрогинът се храни с Бог и Учителя, с Хляба насъщни, а не със света и космоса.
Андрогинът е пълно унищожение на сътворения свят.
Андрогинът е преди света и цялото човечество. Той е изцяло Божествена Същност.
Андрогинът е Изначалната Цялост и тази цялост крие в себе си изворно тайно Могъщество.
Андрогинът – Целостта, това е човекът на Плерома, на Пълнотата. Това е цялостният човек на Любовта. Чрез тази Любов човекът вкусва Древното Първично Знание.
Изначално Андрогинът е живеел в Свещеното Безвремие, в Чистия простор, Чисто пространство, а след грехопадението – във външно време, където е обучението.
Човекът Андрогин е бил Извор, а земният човек търси Водата, търси къде е изгубил нещо.
Андрогинът е бил Божественото Съвършенство, Висшето Съзнание.
Съвършеният Човек е Първият Човек, той е Андрогин – свят, обединен в себе си. Пълнотата му е Трижди велика.
Андрогинността, това е способност към саморождение.
Висшата реалност е Единна реалност, а не разполовена.
В андрогина светът е унищожен, време и история няма, тук смъртта умира. Това е Възкресението в Духа.
Тук агнето е спокойно, казва Библията, и си седи до лъва, и детето си играе с пепелянката. Тук, в андрогина, е Бог.
Андрогинът е цялата енергия в Единство и затова той е Небесната колесница – Меркаба.
Андрогинът е цялостният, жизнен, Първичен поток.
Андрогинът е другото име на Свободата.
Пълнотата на Андрогина е неговата Свобода.
Андрогинът е Божия Земя.
Андрогинът е Чистата Яснота – разрушителят на света.
Андрогинът е Виждащият, защото е видял Бога, Единствения – пряко, без посредници.
Без истинска Любов към Бога, не можеш да получиш Целостта си, себе си.
В андрогина има Тотална Тоталност – Цялост, а в човека има разпокъсаност.
Човек не може да се обедини със себе си. Той не умее да гледа навътре.
Андрогинът общува естествено с Бога още от преди сътворението, още от Първото време.
Андрогинът е по-дълбок от всички свещени писания, без изключение, защото той носи самия Бог.
Андрогинът е лекарството от сътворението, от времето, ума.
Кой съхранява андрогина? – Любовта, Истината и Мъдростта.
Дълбока и Истинска, и Тотална Любов, това е крепостта на андрогина.
Протогонът, или андрогинът, е Любовта, а Любовта гледа с очите на пламъка.
Протогонът вечно плува в ефира, в лекотата на своята свобода.
Протогонът е свободен пламък. Той живее в ефира. Протогонът живее в своята мистична цялост, изцяло в пламъка на Любовта. А Любовта е пламък без образ.
Протогонът е без корени в този свят, той е абсолютно непривързан. Той има опората си вътре в самия Бог. Той не се нуждае от общество, от взаимоотношения.
Чистият пламък е неговата вечност, а великото безмълвие е неговата тайна.
Протогонът е цялата Любов и затова той е сияещата душа на вселената.
Протогонът е съставен от Божествена полярност, т.е. от Любов и Мъдрост, съединени в чист вид.
При протогона Любовта не е взаимоотношения, защото тука Любовта е в най-чистото си състояние, изпълненост с Бога.
Протогонът е нашата родина, нашата огнена родина.
Протогонът е роден от Бащата на Безкрая. Неговата енергия е изначално слънчева, изворна. Тя е субстанцията на боговете, а човекът – това е просто умъртвената вечност.
Протогонът е без склонности. Той няма умствена, ментална дейност, той е без склонности и затова той е без смърт.
Протогонът, това е първичното състояние отвъд познание, отвъд живота, отвъд вселената, отвъд сътворението.
Протогонът е състояние на безвремие.
Когато вселената не е била, протогонът е бил. А отделянето на човека от това древно състояние е именно грехопадението.
Човекът е бил протогон в началото, т.е. Бог, цялостен, но е станал впоследствие човек.
Естественият Божествен организъм на човека, това е протогонът, докато организмът на Адам е неестествен, разполовен, с двойна енергия и поради това той е смъртен.
Противоположностите съществуват в протогона като велико Единство. Те съществуват тотално единно, без да се противопоставят, докато в човека те се противопоставят; при него те се наричат противоречия.
Първият човек, андрогинът, принадлежи на чистия Божествен свят. Човекът принадлежи на второто сътворение.
Първото сътворение е андрогинът – двуполово същество, а човекът се е разделил, изменил е на себе си, и сега има две начала. Първото си начало човек дължи на Бога, а второто, плътта – на Сатана.
Бог е Тотален Андрогин: Тотална Пълнота и Плерома, Тотална Цялост. Христос също е Цялост, понеже е част от Бога, от Единството. Това е Неговият Естествен Организъм. ... Докато Адам е неестествен, той е разполовен.
Христос е андрогин, това е Тоталното Съзнание и не случайно Той е послушен до смърт, не донякъде – Той е послушен тотално.
Андрогинът е Мярката, Безсмъртието, Мъдростта в човека, всичко – Любовта.
Андрогинът няма нищо общо със смъртта. Той е друго начало – Божествено Начало. Тука е Истинското Съкровено знание.
Отделянето от Бога е влизането в робството.
Когато Бог е в човека, човекът е андрогин.
Когато Адам сгреши, той изгуби своята устойчивост. Грехът отнема устоя.
При грехопадението окултната история казва: Адам стана еднополов. Духът в нас е Адам, душата в нас е Ева.
Реброто на Адам е женски принцип – това е душата, която е извадена навън. Това е раздвояването на двата пола.
Когато Адам е станал еднополов, е започнала борбата между половете, т.е. между двата полюса.
Двуполовият Адам отначало беше облечен със Светлина. Но Черният адепт събуди Адам и Ева преждевременно и им отне Светлината.
Учителят казва: Първичният Адам и до днес живее в рая, а вие сте деца на втория Адам. Затова се говори за изкупление.
Първичният човек или съвършеният Адам се символизира чрез Дървото на Живота, а несъвършеният Адам – чрез двойственото дърво – за познание на доброто и злото.
Безсмъртие означава Духовна Цялост.
Адам без Ева не може да има Духовна Цялост. Той трябва да я открие в себе си, а не да я търси като материя.
Понеже се отказал от андрогинността, т.е. от Дървото на живота, той (Адам) бил разделен на две енергии – мъжка и женска – и затова е започнал да умира, защото не познавал себе си. И затова той започнал да търси Ева, за да си върне целостта. Но засега не може да я открие, защото е изгубил гносиса, истинското знание, което идва чрез откровение. Т.е. изгубил е истинската мъдрост и затова сега той прави много усилия, но трудно постига нещо реално.
Първият Адам е велика идея, велик печат, велико послание – нетленен, той е андрогин, цялостен, езотеричен. Той е Велика Пълнота.
Вторият Адам е плътен, земен, тварен, смъртен, външен, екзотеричен. Той съдържа смъртно тяло и безсмъртна душа вътре в себе си.
Зохар казва, че първият Адам, който никога не е падал, т.е. който никога не е допуснал желание, е наречен Праобразът. Този, който никога не е падал, той е Абсолютен Андрогин, той е останал в първичната си субстанция, в първичната си цялост. Кабала я нарича Образът на Храма. Този първичен Адам е надарен с тайна мъдрост, на другия Адам тя е била отнета.
Докато в астралния свят човек е бил организъм без органи, то долу Третата раса минала през две фази: отначало андрогин, а после два пола, разделена в две тела, разделена в телата енергия, а не в едно тяло, както е била преди.
Когато великият закон на двойственост е почнал да действа, тогава хората били разделени на два пола. И тогава това падане в земен и материален опит било наречено по-късно грехопадение. Тогава е нямало дума, но по-късно било наречено грехопадение. Но това било просто Божествен план, както ще видим постепенно. В този план Бог е оставил разума на човека, за да си изработи той свой духовен опит и да се завърне, оставил му е разум.
Грехопадението се е получило след разпада на андрогина, тоест, двуполовите същества – цялостните. Те са били разделени на мъж и жена. Целостта е била изгубена.
Грехопадението е ... загубване на целостта с Бога.
В Адам и Ева Бог е разделил своята Цялост, а в Христос Бог е цял – андрогин. Тук Бог е в Себе Си, естествено.
Христос е символ на Първичното Съзнание (Слово). Това съзнание никога не е падало, ето защо то е Всепроникващо, защото Бог е винаги в него.
Христос е образът на андрогина – Първичното същество, Изначалният човек, който е живял в Бога без разделеност, с цялост, с тоталност.
Бог живее само в тези хора, които са Тотални и Цялостни – не, вярващи.
Бог живее само в цели същества – андрогини. Живее в дълбокия Покой, в Истинската Любов, в цялостната преданост – там е Бог.
Болестта на този свят е една: дефицит, липса на съзнание. Става въпрос за Цялостно съзнание.
Думата „цялостен“ е една от най-силните думи в българския език.
Да изследваш космоса, звездите, а да не познаваш себе си, това означава да губиш своето Цялостно съзнание.
Без Цялостното съзнание, което го имат само мъдреците, няма правилно възприятие. Без Цялостно съзнание, нищо не можеш да проучваш.
Цялостното виждане, това е Духът в човека. Нещата са цялостни само в Духа. Умът никога не е цялостен.
За да постигнеш цялостното виждане, трябва да си отдаден цялостно.
Когато си цялостен, тогава не си умствен. Умствен означава непълен.
Чрез осъзнаването човек става отново цялостен, а осъзнаването е завръщане. Това е завръщането на човека към тайната на Бога.
Когато изградиш в себе си абсолютната вяра, ти винаги ще бъдеш цялостен.
... Абсолютно непривързан, това е законът на Божествената Любов – цялостен, единица; има всичко в себе си.
Сърцето може да се отдаде тотално на нещо; умът никога не може да се отдаде, той не е цялостен, той е раздвоен.
Който е победил себе си, е станал единен, цялостен – това е неговата заслуга.
На еврейски думата „свят“ означава „цял“, „цялостен“.
И най-малката двойственост е началото на войната – война от всякакъв род, в най-различни измерения: и в астралния план, и в менталния план, и на Земята, и с всякакъв род същества. Затова всеки трябва да наблюдава двойствеността как се заражда, и ще открие, че това се заражда от негови погрешни желания.
Истинският човек е огледалото на Дао.
Здравето започва от момента, в който станеш цялостен, т.е. от блаженството нагоре.
Истинското отдаване е нещо цялостно, самата Истина те иска целия.
Бог е Цялост, Пълнота и затова Той иска твоята Цялост.
Целостта ражда цялостни Същества.
... Без Тишината човек никога не може да бъде цялостен.
Пълнотата е скрита в Тишината.
Бог е създал Целостта, за да Се ражда постоянно в нея.
Адам и Ева са изгубили Целостта, андрогина, в себе си и затова те мислят, че са различни същества, а те са специфични енергии, които трябва да се съединят и да образуват Цялост, и да се върнат в развитието на Бога.
Човешкият Дух не може да развие своето окултно могъщество, ако няма Пълнотата на живота.
Символът на Слънцето е цялостен – това означава, че Духът участва с всичките си лъчи – енергии. За да разбере човек живота, той трябва да придобие неговата пълнота.
Само цялостното отдаване, само цялата енергия работи вездесъщо и може да постигне познаване на Бога.
Ако не си тотално предан, пропускаш Живота. Тази идея трябва да се разбере – „предан“ значи „цялостно отдаден“.
Ти трябва отново да станеш Единица, т.е. цялостен.
Божественото чувство обединява, а умът разделя.
Истинският мъдрец не избира Съвършенството, защото само Абсолютът е Съвършен, никой не е подобен на Него в най-дълбокия смисъл. Мъдрецът избира Нищото, Тоталността, Целостта.
Умът е разпилян, а Духът – цялостен.
Умът няма синтез, за него реалният свят е скрит. Синтезът е качество на Духа.
За да проникнеш в тайните на Бога, трябва да си цялостен, дълбок андрогин. Само такъв може да помага на хората и правилно да се съединява с тях, защото той има мярката.
Стремежът към Целостта, към андрогина, е стремеж към Бог в себе си.
Бог в човека, това е Целостта. Тази Цялост, този андрогин, той е независим от света дори и когато такъв човек живее в света.
Цивилизациите и народите правят всичко възможно да унищожат андрогина, целостта на човека и завръщането му в своя произход. А целостта, всъщност, на човека означава – запомнете – Безсмъртието.
Цивилизациите и народите са система на откъсване от андрогинността, от целостта. Цивилизациите и народите, това е сбор от различни видове умъртвена енергия, т.е. паднала енергия в нисши светове, това се нарича цивилизация и народи.
Според свещената история на Вечността основата на здравия и правилен живот е андрогинността, т.е. целостта.
Истинската човешка Същност е в андрогина.
Андрогинът е Същност, която ражда Хармония вътре в себе си.
Мъдростта може да изтича само от едно андрогинно, цялостно в себе си, същество.
Мъдростта се определя от посвещението в тайната на андрогина.
За Андрогина, съществото на Бога, има само една ценност и тя е по-важна и по-дълбока от света, от природата, от историята, религията, науката – това е Любовта към Бога. Това е на Първо място – изгубената Цялост и Пълнота. Това е изгубеното Чисто Прасъстояние.
Андрогинът е Изначална Чиста Същност, Пречиста енергия. А когато тази енергия се е опетнила в райската градина, тя се разделила на две сили – на мъжка и женска, и сега тези две сили се търсят, но първо трябва да имат стремеж към Бога – да открият Бога – тоест Древното Сродство. И тогава Бог ще позволи да откриеш и другата част, която е пак Бог – това е Скритият Бог. Всъщност търсим Скрития Бог.
Отделянето от андрогина е катастрофата в света.
Ако слязат андрогините и Боговете, и Жреците от Египет, от Атлантида, няма да има свят – ще има страхотен Божествен живот на високо ниво.
... Има степени на андрогини.
Алфиола е Централно Слънце в галактиката – скрити са Велики андрогини, както и на Сириус. И някога, ако реши Върховният, ще има, нарича се Светлинно нашествие – и този свят няма да издържи.
Държава от андрогини, това е чисто Божествен свят, защото андрогинът е цялата Любов и целият Бог. Това е Изначалният свят, който може да слезе на земята и някога ще слезе.
Чистото Слово е андрогин. Целостта в човек е андрогин. Истинската Любов е андрогин. Тишината е андрогин. Покоят е андрогин.
За да знае човек, той трябва да има цялостност и всеобхватно знание.
Древният те учи, ако те учи на Всеобхватност.
Когато отдаваш на Бога своето Нищо, своята нищожност, Той ти дарява Своята Всеобхватност. Този, който вижда Бога, Го вижда с Неговите очи, а не със своите.
При Цялостна Любов към Бога, Бог Се заражда и завръща андрогина в Себе Си.
Що е Целостта? – Бог в човека. Само този, цялостният човек, умее да служи на Безпределността.
Тоталното доверие означава Цялост.
Има само един Път: Цялостният живот.
Бог може да работи само в Тоталното Нищо, в Целостта на нещата.
Ако ти създадеш в себе си образ, ти ограбваш самия себе си, ти ограбваш Целостта на Бога и затъмняваш себе си.
Любовта, това е цялостният избор на Бога.
Божият Глас може да живее само в цялостния човек – човекът на Любовта, който е в Единство с всички религии.
Какво нещо е цялостният човек? – Той е Божество. Той е едно тънко послание за новия свят.
Цялостният човек е Център, той е напълно събран в себе си.
Цялостният човек винаги е в процес на развитие, винаги е на път. Всъщност за него не съществува цел, а единствено Пътят.
Бог се търси цялостно: с ума, сърцето, волята, душата и духа.
Само цялостният човек може да познае Бога.
Само цялостният човек е настоящ – тоталният, когато прави тотални действия...
В цялостния човек Бог живее цялостно, защото Той е образът и подобието. В Древността, се е наричало – това е – Храмът.
Храм, това е Целостта и Истината в човека.
Кабала казва: „Целостта не е нищо друго, освен Същността на човека“.
... Без мъчението и страданието човек не може да завладее Целостта на своето същество. Той не може да достигне и овладее всички сили в себе си – ето защо те са привилегия.
Целостта е от Бога, това е дарът на даровете.
Целостта е Божие Единство, Божие насищане.
Само Всесвятият може да живее в Целостта на Любовта и Любовта е Неговата ослепителна сила. Хората могат да живеят в тази Любов само за много кратки мигове.
Който има непривързана Любов, той придобива Целостта си, защото той люби, без да очаква.
Целостта на Любовта не може да се излее върху един човек от друг, защото Целостта на Любовта принадлежи само на Бога.
Отречеността може да задържи в себе си Целостта на Бога, а Любовта е само приближаване.
Когато си изцяло Любов, няма карма: цялата карма се разтваря в Целостта, в Осъзнатостта, в Пълнотата на човека – там няма карма.
В сътворения свят две тела, две Души трябва да се съберат, за да образуват Цялост, защото само Целостта може да ражда. Бог е Цялост без форма. Той е Изначално Цялостен и затова може да ражда всичко от Себе Си.
В низшия свят животът зачева от двойственост – от две противоположни енергии, събрани в едно. Във Висшия свят нещата се раждат от Целостта.
Целостта се ражда само в Чистото Съзнание.
Бог е Цялост, Пълнота и затова Той иска твоята Цялост. Това означава: Той иска твоето пълно отдаване, безусловно, нали, за да царува напълно в тебе – и това е наречено Царството Божие.
Цялостното Отдаване на Бога, това е Тайната на Живота.
Раздвоението е дадено, за да осъзнаеш целостта си.
Здравето е цялост, пълнота, а умът винаги изпуска целостта и затова той заменя Любовта с брак.
Бог не може да влезе в човек, който не е цялостен. Бог не може да влезе в ограничението – само в един клон. Бог е Целостта.
Болен означава човек, лишен от разумността си, от целостта си – отишъл е в друга посока.
Основата на здравето е Целостта.
Ако искаш да чуеш разумния глас в живота си, слушай с Целостта си.
Слушай Учителя извън ушите. Слушай го с Целостта си.
Безупречността осветява изгубената част на съзнанието и така човек проглежда през Целостта си.
Целостта на съзнанието е богатството на Душата.
Осъзнаването се случва само в Целостта, в това, на което си отдаден тотално.
Който има Любовта, ще получи Целостта си – Изначалното Състояние.
Целта е Целостта, а Целостта е изначално просветленият живот.
Само който живее във Великото Име, може да осъществи Целостта на живота. Човек става универсално същество само чрез Целостта на живота.
Само Целостта на човека може да се обедини с Него и само Пълнотата на човека може да Го възприеме.
... Когато си в Нищото, когато си в Целостта, Бог върши нещата.
„Даващият Цялост на хората, дава Бог“, това ми казва Учителя.
Само в Целостта Бог преживява Себе Си и дарява Себе Си.
В Пълнотата на Любовта Бог се реализира в човека, още тука на Земята.
Бог е Тотален, не можеш да Го обичаш 99%. В тази Тоталност и Цялост е и Тоталното Сливане – възкресението отпада.
Що е Великата Преданост? Скок в Целостта.
Овладяването на ума означава да си цял в Бога. Нищото е Целостта.
Само в осъзнаването се раждат Богове, защото Бог е Целостта в осъзнаването. Бог общува само с Целостта на нещата.
Само Целостта има Център и това е Тишината. Целостта се случва само в Дълбокото, само в Тишината.
Целостта, това е Методът, това е излизането от сътворения свят и завръщането в Първичната Несътвореност – състояние без смърт и без живот даже.
... Целостта е Истинското Име на Бога. Затова в Древността се е пеело: „Аум“.
Той е Целостта – най-висшето качество на енергията.
Бог може да действа само в Нищото, само в Целостта, само в Пълнотата и в Покоя – там няма никакъв ум.
Който има Велика Любов към Бога, не Го възприема с чувства, а с Целостта си.
Когато Нищото е разбрано, осмислено, то е освобождение, то те завръща в Целостта.
Понеже не разбираме Целостта на Бога, ние сме превърнали Луцифер в зло, възприели сме го като заплаха.
Злото е лишено от Цялостност. Това означава, че завръщането в Целостта, това е процес на велико възстановяване. Именно в това е смисълът на човешкия живот – завръщане в Целостта. Така чрез Целостта Божеството спасява човека и човекът спасява Божеството в себе си.
Обитателите на Плерома, Великата Пълнота, са заинтересовани от това човекът да придобие истинско знание, за да отстрани от себе си световната и мировата илюзия. Гносисът е много важна част от Божествения план, защото той дава придобиването на Целостта, а тази Цялост става част от Великата Плерома, т.е. Великата Пълнота на Бога.
Само тоталната смърт е начало на тоталния живот. И само тогава ще познаеш Истината като своя най-добър Приятел. Само Тоталното може да те направи цялостен. Да си цялостен, това е, което всякога си търсил. Целостта е Единство с всички светове. Това е Мистичният Дар на Истината.
Хората умират, защото са изгубили Единството си с Бога, а Единството е Цялост. Целостта не умира, защото е наситена с Него. Целостта е Неговият Живот.
Смисълът е завръщане в Целостта, в Единството с Бог и Учителя.
„Хайманута“, това е Целостта на човека, това е връзката със свещената, животворящата Същност, животворящата нишка.
В тежки времена Древните имаха метод, наречен „Хагея“. „Хагея“ означава: „Призови Целостта си!“.
Най-важното нещо, до което трябва да стигне един човек, е себепознанието. Себепознанието означава да си познал Целостта на Душата си. Това означава още да си цялостен в Любовта. Дотук беше себепознанието, оттук нататък започва учението за Незнанието.
Засега човек не може да види Истината, но има едно условие, при което може да я види. Това условие е, когато човек стане на прах, но запази в себе си Целостта си и Единението си с Истината – това е изпитанието на Избраните Синове на Старците. Това е човек с идея. Дълбокото в този човек е устояло на големите изпитания и с това този човек е съхранил своята Цялост. Тази Цялост идва от Духа на човека. Този Дух е способен да види отражението на Истината.
Вътре в човека има тайно жилище. Това жилище учи човека. Това тайно жилище е безсмъртното тяло на човека. Това безсмъртно тяло е създадено от особена сплав. Тази сплав е сливане на висшата Душа с пречистия Дух. Тук е жилището и мястото на Великото Единство. Това е особено съчетание. То е мястото на Свободата. В това Единство човекът е андрогин. Той е цялостен, а там, където е Целостта, сам Бог влиза и учи, сам Бог живее там. Бог е единен с безсмъртното жилище-тяло на човека.
С Целостта си отиваш при Целостта. Със Скритостта си отиваш при Скритостта. С Любовта си отиваш при Любовта.
Истината твори Целостта в нас и чрез Нея ние ставаме все повече Дух и все по-малко свят.
Нищото е Сърцето на Целостта, Сърцето на Единството.
Нищото извайва в нас Целостта.
Колкото повече преживяваш цялост, толкова повече се завръщаш в Целостта.
Мистикът е станал себе си в Нищото и Целостта му е дала Себе Си.
Когато влизам в тайната си стаичка, в своето Нищо, срещата ми с Учителя е естествена. Тайната стаичка е Целостта на ученика – тук няма ум.
Учителя е Окото на Нищото, Окото на Целостта.
Праобразът на Божествената Цялост
Божествената Цялост е дом на андрогина.
Андрогинът е паметта на Цялостта.
Цялостта на андрогина е дихание на Единството.
Цялостта не е съставена, тя е Първична.
Когато се откажеш от това да бъдеш някой, в теб започва да диша цялостта.
Цялостта се ражда от онзи миг, в който падението спира да бъде съдба и става урок.
Цялостта е Аз, преди да поискам да бъда някой.
Когато Цялостта се помни, вселената престава да съществува и остава само Безначалното.
Цялостта не е цел, а естественото състояние, когато всичко излишно се отдръпне.
Всеки опит да задържиш цялостта, я разбива. Само тоталното изчезване я открива.
Цялостта не се възвръща, тя се разкрива в онзи, който е изчезнал.
Цялостта не идва, тя се събужда, когато сърцето спре да напуска Себе Си.
Андрогинът е Присъствие без разцепление.
Всеки миг, в който си тотално присъстващ, ти си в цялостта.
Андрогинът е свещено присъствие, жив Храм на Цялостта.
Да присъстваш, означава че си заличил всички представи за себе си.
Цялостта е езикът, на който Божествената Мъдрост говори в душата на човека.
Цялостта е домът, в който обитава Бог – не като временен гост, а като Същност.
Истинската Сила на Бога се проявява в цялостния човек, защото там Свободата е разгърната.
Човекът без цялост е неясен образ, върху който Бог постепенно рисува лика Си.
Цялостта е огледало, в което се отразява Безкрая на Незнайния.
Да бъдеш в цялостта, означава да пребъдваш в Незнанието.
Андрогинът – целта на изправлението в Кабала
Из проучване в учението на
Исаак Лурия
Андрогинът е преминал през грехопадението, без да изгуби Небето в себе си.
Той е Паметта на Единия Лик, преди Бог да се отдръпне в Себе Си.
В андрогина Тикун, завръщането, вече се е случило – той не го е създал, а само си е спомнил.
Андрогинът не поправя света – той го връща в Първичната Му Чистота, където изправлението не е необходимо.
Андрогинът е Светлината, която се е скрила при разпадането, но никога не се е отделяла от Източника.
Той е спомен, съхранен в най-дълбоката клетка на съществото – отвъд формата, пола и времето.
Андрогинът е Тишина, в която е скрит гласът на онова, което е било преди Първото Слово.
Андрогинът е сълза на Бога от зората на сътворението.
Самото присъствие на андрогина е Тикун, защото чрез него Бог си припомня Себе Си в света.
Андрогинът е този, който е бил разпръснат и се е събрал отново – не с воля, а с Истинност.
Той е Завърналият се в Пълнотата, от която е произтекъл светът.
Андрогинът не вярва и не търси, той си спомня. А това е по-дълбоко от знанието.
В него Съдовете не са разбити, защото той никога не е загубвал Светлината.
Андрогинът е древният Завет между Сърцето на Бога и Тишината преди Сътворението.
Той е Дихание на Безкрая, преди да бъде Словото и Зов на Единия към Себе Си.
Андрогинът е огледало, в което Скритото Лице на Бога се отразява, без да Се разкрива.
Андрогинът живее отвъд Имената, там, където Тишината е още несътворена.
Скритото Лице на Бога не говори, но чрез андрогина наблюдава света – от Неизреченото.
Скритото Лице не се открива чрез знание, а чрез превъзмогване на себе си. Затова андрогинът е врата, а не учение.
Андрогинът е огънят, който е преживял разпадането и не се е изгубил.
Той не поправя света, а го завръща в Свещената Памет.
Скритото Лице се явява само на завърналите се. Андрогинът е Завръщането.
Мъжът и жената са Пътища, андрогинът е Завършеност.
Андрогинът е Тишината, в която Бог е още Безименният Съществуващ.
Скритото лице на Бога е Вечният Свидетел на твоята раздробеност, но и на твоята тиха Цялост.
Скритото лице на Бога не те гледа с очи, а с дълбината на Битието, която е безмълвна.
Той те наблюдава не за да те съди, а за да дочака мига, когато ще си достатъчно празен, за да се върнеш в Себе Си.
Този Взиращ се в тебе е самата Тишина, която те е родила.
Цялото не се намира, то се помни. Но се помни с Душа, не с памет.
Тихата Цялост е безмълвно Присъствие.
Тишината на цялостта е непоклатима. В нея мъжкото и женското съществуват като взаимна Пълнота.
Тихата цялост не се постига, тя се признава. Не можеш да я създадеш, нито да я намериш отвън. Можеш само да я разпознаеш.
Тихата Цялост е Порталът, през който Скритото Лице ти се усмихва.
Преди да има време, андрогинът е бил – неразделен, неподвижен, свещен.
Този, който е вътрешно цял, не познава борба. Той живее в единството преди сътворението.
Не мъжът търси жената, нито жената – мъжа. Душата търси своя древен Образ.
Андрогинната душа не се дели – тя преминава през огъня на съществуването, без да се изгуби.
Когато се съединиш в себе си, светът отстъпва и Се показва Бог.
Бог не Се е скрил, за да бъде далечен. Скрил Се е, за да бъде намерен в Дълбините.
Андрогинът – лице на Безименното.
Андрогинът – Яснотата на Безименното в света на сенките.
Където няма име, няма различие – там андрогинът сияе като безмълвен пламък.
Андрогинът не познава какво е мъж или жена, защото помни състоянието преди мисълта за различие.
Той е Единното, което не е станало „друг“, и затова не се нуждае от път.
Андрогинът не казва: „Любов“, защото той не е две. Той е самата неделимост на любещия и любимия.
Андрогинът не се нуждае от Тикун. Ние се нуждаем от Тикун, за да се завърнем в андрогина.
Андрогинът е съвършенство, което никога не е напускало Единия – само ние сме се отдалечили от него.
Тикун е изцелението на съзнанието, което е забравило своята цялост.
Андрогинът е Истината преди огледалата, преди съня на личността.
Грехопадението не докосва андрогина. То затъмнява зрението на човека.
Във всяка тишина, която не бяга от себе си, андрогинът нашепва: „Аз съм това, което си бил ти“.
Андрогинът е Неподвижното в центъра на всички светове.
Цялото не се нуждае от поправяне, а само умът, който се е отделил от него.
Андрогинът е бил там, където нуждата от търсене отпада.
Тикун не завършва със събиране, а с разпадане на илюзията за разпад.
В края на Тикун не ставаш нов, ставаш Древният човек, който никога не си изгубвал.
Всяка рана от падението е врата към възкресението на цялостта.
Всяка рана е врата към по-дълбоко Единство, ако човекът приеме Божията ръка.
Бог живее в пукнатините на човека, за да ги превърне в източници на Светлина.
Всяко завръщане започва с прозрението, че раздялата е илюзия, а андрогинът – истината зад нея.
Тикун не е борба, а съзерцание – разпознаване на Себе Си в разбитото.
Тикун се случва, когато светлината на андрогина освети пътя на изгубените искри.
Андрогинът е ликът, който Бог вижда, когато гледа към Своето изгубено творение.
Андрогинът е тайното Лице на Твореца, проявено в човешко тяло.
Андрогинът е съхранил в себе си знака на непадналото Единство, въпреки счупените съдове.
Тикун е мистична среща в Тишината с изгубения Образ.
Разделението е илюзия, а Тикун е спомнянето, което разкрива вечната Цялост.
Тикун е пътят, по който парченцата от Светлина се събират, за да възстановят Лика.
Андрогинът е искрата, която чака да бъде разпозната в мрака на грехопадението.
Тикун е движение отвъд времето, среща с Изначалната Светлина, която никога не е напускала душата.
Грехопадението е разсейване, Тикун – завръщане в Светлината.
Падението не е проклятие – то е условие за осъзнато завръщане.
Тикун е изправлението, което възстановява загубената андрогинна цялост.
Тикун е процесът на обожествяване: човекът се завръща в Бога, но вече осъзнато, по свобода и от Любов.
Любовта е силата, която събира образа на изгубения андрогин.
Андрогинът се ражда не от сливане, а от разбирането, че никога не е имало разделение.
Тикун не е край, той е отворена врата към Безкрайността на Лика.
Андрогинът живее в Непоклатимото Единство.
Андрогинът превръща разбитото огледало в храм на нова цялост.
Андрогинът не избира страна, защото всяка страна е част от неговото несъкрушимо цяло.
Той остава неподвижен в бурята на противоположностите.
В Тикун падналото става средство, а не пречка за завръщането.
Грехопадението е мистерия на Скритото лице на Бога, Което не може да Се възприеме с цялата Му Светлина.
Цимцум създава мястото за „другост“, а андрогинът завръща всичко в Безкрая.
Грехопадението е едновременно загуба и потенциал за ново съзидание.
Грехопадението разрушава яснотата и ражда сенките, които заслепяват съзнанието.
Истинското изкупление е възкресение на андрогинното състояние.
С разделянето на Адам Кадмон Божествената Светлина Се скрива, за да може да бъде възприета поетапно и с усилия.
Мистичното прикриване на Бога създава възможността за духовно израстване и осъзнаване.
Разбиването на Съдовете е разпадане на андрогинното състояние, от което възникват всички разделения в реалността: дух-тяло, светлина-тъмнина, мъж-жена, горе-долу.
Това не е грях, а строй в съществуването, който предопределя нуждата от Тикун.
Всичко в творението е движение към възстановяването на първоначалната андрогинна цялост.
В живота на андрогина няма раздели, има само Вечен Поток, който не прекъсва.
Андрогинът живее в сърцевината на парадокса, там, където Нищото се прелива във Всичко без загубата на нищо.
Андрогинът не търси себе си. Той е вечно намиране, без край.
Андрогинът е живият глас на Тишината.
Окото на андрогина гледа от Центъра на Битието.
Андрогинът е скритото изобилие на Нищото.
С разцепването на андрогина е изгубена способността да виждаш Бога без мисъл.
Завръщането се случва чрез тихата вътрешна смърт на отделеността.
Да бъдеш някой, е началото на забравата.
Разпадането започва, когато съществата не могат да понесат Светлината и започват да я „задържат“, и тогава се случва разделението.
Желанието „да бъда“ поражда движение извън Центъра.
Адам Кадмон – Първичният Андрогин
Преди грехопадението е нямало „аз“ и „ти“.
Грехопадението не е действие, а отдръпване от Същността.
Андрогинността на Първочовека е Огледало на Абсолюта.
Адам Кадмон е Тяло на Божествената Мисъл.
Всяка негова клетка знае Името на Бога.
Той е Тишината между полюсите.
Ние не сме потомци на Адам, а сенки на сянката Му.
Истинският Човек още не се е родил в света на разцеплението.
Адам Кадмон не ходи, Той присъства и всичко се ражда от Неговото Присъствие.
Слизането в материята е забрава на Цялостта. А раждането на мъжа и жената е раждане на липсата.
Целият свят е външна проекция на вътрешното разпадане.
Адам Кадмон стои отвъд света като мярка за Изгубеното.
Адам Кадмон е мярка на Божествения порядък.
Пътят на посвещението е връщане към андрогинната цялост, към съзнанието, което отново помни Себе Си.
Истинската андрогинност на Адам Кадмон е Светлинна.
Адам Кадмон е образът, по който Бог мисли Себе Си във форма.
Разделението поражда страдание, защото душата помни андрогинната си пълнота.
Първичната андрогинност е състояние на абсолютна потенция, а не на съединение.
Адам Кадмон е Великата Форма, в която Бог облича Себе Си, за да бъде съзерцаван.
Преди да бъде светът, Неговите очи излъчват сефироти, които градят реалност.
Разделянето на половете е външен процес, възникнал чрез съкращение – цимцум.
Висшата душа на Адам Кадмон съдържа в себе си корените на всички бъдещи двойки.
Адам Кадмон не мисли с ум, нито чувства със сърце – в Него всичко е чисто сияние на волята.
Лицето Му е Образ на Несътворения Човек, в който Бог вижда Себе Си без завеса.
Андрогинността на човека не е избор, а естество.
Който роди андрогина в себе си, е създал образа и подобието с Единия.
Подобието не се учи, то се помни.
Подобие означава да бъдеш носител на Единството, дори когато светът разделя.
Който е забравил образа на андрогина в себе си, се търси в отраженията на света.
Андрогинът е пребродил пустинята на своето същество и е открил, че не съществува „аз“, различен от Бога.
Андрогинът е това, което си бил, преди да станеш име.
Андрогинът е образът в теб, преди да е бил светът.
Той е символът, който разрушава всички символи, защото е Пълнота.
Андрогинът е реалността, която остава след смъртта на всички илюзии.
Цялостта е ключът към Божественото наследство, заключено в дълбините на човека.
Който осъзнава андрогина в себе си, прекрачва илюзията на живота и смъртта.
Андрогинът е разчел Божията книга в сърцето си.
Мъдростта се явява само в този, който е умъртвил разделението в себе си.
Андродинът е възход към Първообраза.
Андродинът е последното стъпало, преди да престъпиш в Безименния.
Андрогинът е смелостта да не избираш страна в себе си.
Андрогинът се създава от воля за Цялост.
Андрогинът създава сам себе си.
Той не принадлежи на нищо и затова се превръща в Начало.
Андрогинът е последната мисъл на човечеството. След него следва Бездната, Свободата.
Който съумее да събере противоположностите и да ги понесе, става цялата Истина – андрогин.
Андрогинът е граница, която отказва да дели, и затова се превръща във Врата, Портал.
Андрогинът е избрал да бъде цялостен, защото знае, че това е пътят към Свободата.
Волята на андрогина е решимостта му да се завърне в Началото.
Андрогинът е творец на своята Вечност чрез непоклатимия си избор на Единството.
Във всеки миг андрогинът избира Бога като свой единствен път.
Андрогинът избира да бъде цялостен в свят на разделения.
Тоталният избор на Бога е огледалото, в което андрогинът съзира своята истинска същност.
В тоталното предаване на Бога андрогинът се превръща в живо оръдие на Божествената воля.
Андрогинът е Пълнотата на Несътвореното.
Всяка клетка на андрогина диша Безкрай.
В кръвта на андрогина тече Живот, който не познава смъртта.
Във всяка клетка на андрогина звучи Гласът на Бога.
Всяко вдишване на андрогина е потапяне в океана на Вечната Любов.
Когато андрогинът действа, светът се оглежда в делата му и търси изгубения си път обратно към Цялостта.
За андрогина всяко събитие е Божия воля.
Андрогинът възприема всичко като проявление на Божията Любовта, която крепи творението.
Той знае, че в мрака е скрит Бог, Който подготвя изгрева на новия ден.
Андрогинът не пита: „Защо?“. Той вижда Единственият Действащ.
Андрогинът е в съгласие с всичко – такова, каквото е.
Където другите виждат съдба, андрогинът вижда Ръката на Бога, която оформя Духа чрез изпитания.
Когато светът се разпада, андрогинът остава цялостен, защото съзира във всичко Божията ръка.
Андрогинът знае, че Бог никога не го е изоставял.
Окото на андрогина вижда отвъд смъртта, в живота, който той никога не е напускал.
Окото на андрогина вижда съвършения ред в онова, което светът нарича „хаос“.
Окото на андрогина гледа от Дълбините на Тишината.
Окото на андрогина е съзряло тайната, че няма друг, освен Единственият.
Слухът на андрогина чува скрития зов в страданието – тайната покана към Завръщането.
Андрогинът чува гласа на Бога не като Слово, а като абсолютна вътрешна Яснота.
Андрогинът вижда Божията воля в събитията, които другите наричат „случайност“.
Андрогинът помни името си в Бога, преди да влезе в сътворение.
Андрогинът помни себе си като Искра от Абсолюта.
Андрогинът помни всички падения, но знае, че те са стъпала към Възвръщането.
Андрогинът помни Дървото на Живота, защото неговите корени са в сърцето му.
Андрогинът помни вкуса на Истината, която не се учи, а се събужда.
Андрогинът помни Безкрая дори когато прекосява граници.
Андрогинът помни огъня на Изначалното „Да“, с което е отговорил на Бога, още преди светът да е бил.
Андрогинът помни своята първа Любов – Лика на Бога.
Андрогинът помни себе си отвъд име, пол и съдба – в Неизговоримата Простота.
Андрогинът помни, че всяка форма се разтваря в Бога и затова остава непривързан.
Погледът на андрогина е дълбинно пронизване на света, което съзира Скрития Бог във всичко.
Андрогинът съзира Същността зад всеки лик.
Андрогинът не отсъжда – той разбулва невидимото, където всичко е намястото си.
Андрогинът знае, че всичко сътворено тайно копнее да се завърне в Несътвореното.
Погледът на андрогина е мост между Вечността и мига.
Андрогинът разпознава Душата зад всички имена и роли.
Андрогинът е паметта на Духа, пробудена в мига.
Погледът на андрогина сам по себе си е Път.
Андрогинът вижда в другия врата към дълбочината на собствената си същност.
В другия андрогинът вижда тиха покана към пробуждане и Единство.
Андрогинът е осъзнал, че в другия живее част от Несътвореното собствено Безсмъртие.
В другия андрогинът разпознава вечния странник, който носи в себе си тайната на Божествената Цялост.
В другия андрогинът разпознава Първообраза, Който никога не се губи, а само е забравен.
Андрогинът не вижда формата. Той вижда само Бог.
Грехът е отделяне от Вътрешния Образ, който е винаги в сърцето.
Първият грях е разсейването, когато очите се отместват от Лика на Бога.
Грехопадението не е нарушаване на заповед, а изгубване на вътрешния пламък.
В Безмълвието няма падение, там Бог се помни без слово.
Когато умът притихне от Любов, тогава Тишината ражда Образа, който никой не е изговарял.
Исихастът не търси съвършенство, той се завръща в Простотата – в Лика, Който винаги е в него.
Грехът е сън на ума, но сърцето винаги е било в Единия – тихо, незабележимо, в Дълбините.
Не е нужно да събираш частите, трябва само да безмълстваш, за да чуеш, че ти никога не си се изгубвал.
Когато грехът разделя, исихастът с Безмълвието си събира обратно изгубения Лик.
Андрогинът се пробужда в тишината на сърцето.
Когато сърцето стане Безмълвие, то се връща в предвечната Цялост.
В тишината на андрогина цялата тъмнина се превръща в Светлина.
Андрогинът не принадлежи на човешкия род.
Само андрогинът може да премине през Завесата, защото само Цялото може да се завърне в Цялостта.
Когато егото угасне в огъня на Любовта, цялостта става насладата на фана.
Андрогинът е ликът, който оживява в бака – във Вечната Пълнота.
Фана отваря вратата, а бака е домът, в който живее андрогинът.
След като аз-ът умре, андрогинът става живо тяло на Бога.
Фана е пламъкът, който унищожава аз-а. Бака е огънят, който създава андрогина.
Андрогинът не е форма, а дишаща Мистерия – проявление на Единното в битието.
Всяко съзнателно дихание на андрогина е възпоменание за Единия, скрит в множеството.
Всяко дихание, в което ти си съзнателен, е възстановяване на Единството.
В андрогина всяка мисъл се връща към своя Източник без съпротива.
Бог прегръща Себе Си в андрогина.
Андрогинът е вътрешната сватба на Бог със Себе Си.
Бог люби Себе Си чрез андрогина.
Пълнотата на андрогина е изчезване без остатък в Безмълвния Източник.
Андрогинът е роден в Пустотата.
В андрогина няма святост, а само изчезналост.
Андрогинът е избрал да бъде Нищо и в това Нищо Бог става Всичко.
Не се става андрогин чрез усилие, а чрез разтваряне в Бездънната Любов, която разрушава всеки образ в човека.
Андрогинът е това, което остава след големия пожар на Любовта.
Бог не иска човека – иска Пустотата му, в която да Се яви като Себе Си.
Свободен е този, който е изчезнал без остатъци.
Андрогинът е станал Път без име.
Да изчезнеш, означава да се събудиш от илюзията, че някога си бил нещо, различно от Бога.
Не отричай света. Отречи се от личността, която вижда света, а не Бога.
Животът в Нищото е живот в Чистата Същност.
Андрогинът живее в състояние на Абсолютна Приемственост.
Няма „някой“, който да бъде наречен „андрогин“. Има само Бог, Който никога не е напускал Себе Си.
Във всяка дуалност има знание. В андрогина има само Незнание.
Истинското знание е Незнание, в което умът изчезва, а Цялостта се проявява.
Незнанието е вход към Цялостта.
Андрогинът е тайната на това да си едновременно земен и Безкраен.
Андрогинът е всичко, без да го притежава.
Когато животът стане молитва без думи, андрогинът в теб се разгръща като сияние.
Андрогинът е мястото на пълното Откровение на Бога.
В него се събират всички измерения, видими и невидими.
Той е въплътено Единство – жива цялост, в която се разкрива Тайната на Бога.
В андрогина се събират имената и формите, но той остава Тишина.
Андрогинът не мисли. Той се вслушва в Пустотата, от която говори Бог.
Ти не си образът, който светът нарича „аз“, а Пустотата, в която този образ се ражда и разпада.
Да се завърнеш в Себе Си, това е великото изкупление – не от греха, а от забравата.
Андрогинното съзнание не се възпитава, то се разпознава. То е забравената природа на Себето.
Да се върнеш, означава да изоставиш дори духовния път, защото в Цялостта няма посоки и път.
Андрогинното съзнание не живее в историята. То живее в Първоосновата, където всичко вече е Цяло.
Когато се завърнеш, всички форми се разтварят, но ти не изчезваш. Тогава най-после се явяваш и тишината става твоят език, диханието – молитва, а яснотата – тяло.
Никой не се завръща и въпреки това всичко се завръща на мястото си.
Мъдростта не идва. Тя се разгръща, когато ти изчезнеш.
Андрогинът не излъчва сила. Той излъчва Покой, който не дели.
Андрогинът не се нуждае от понятия за цялост, защото той живее преди ума.
Той не е баланс между две сили, а тяхната съвършена прозрачност.
В андрогина няма нужда да избираш коя част от себе си да отречеш. В него всичко е прието в Едното.
Той не мисли за себе си като за цялостен, защото не познава липсата.
Андрогинът е това, което не се нуждае от утвърждение – то просто сияе.
Това състояние не може да бъде постигнато чрез усилие. То се разкрива в тишината, в дълбокото отпадане на „аз-а“, който иска да стане нещо.
Тоталното съзнание не познава себе си, защото в него няма „друг“, който да го наблюдава.
Тук не пребиваваш в тишина, тук ти си самата Тишина.
Андрогинът е последната врата, през която формата отпада в Неизречимото.
В изчезването няма завръщане, защото никой не е напускал.
Тук няма различие между Светлина и Тъмнина. Те са се разтворили в Безликата Пълнота.
Андрогинността е празнотата, през която Единното диша без свидетели.
Обожението е, когато тишината в теб се превърне в пълнокръвна Светлина на Присъствието.
В пребъдващото Единство няма разделение между даващ и получаващ. Има само движение на Любовта.
Обожението разтваря всяко „аз“ в океана на безусловното приемане.
Единството не се случва някога, то винаги е. Ти само започваш да го виждаш.
Животът в Единството означава да бъдеш вечно нов, вечно цял, вечно свободен.
Тоталното съзнание е непрекъсната среща между Безкрая и мига.
Тоталното съзнание не се опитва да задържи нищо – то е непрекъснато предаване.
Да задържиш, означава да искаш да запазиш формата. Да предадеш, означава да оставиш формата да се роди отново.
Андрогинът е жив канал, по който тече Светлината на безмълвното познание.
Андрогинът е път към Бога, по който не се върви, а се пребъдва.
Безусловната Любов е пълнотата на съзнанието на андрогина.
Загубата на андрогинност е страданието на падналия човек, обърнал гръб на Дървото на живота.
Всяка хапка от забранения плод е капка отрова за цялостта на душата.
Всяка борба между добро и зло е призрак, който пречи на съзерцанието на Единното.
Вселената съществува, защото има разделение. Цялостта няма нужда от сцена.
Да създадеш андрогина в себе си, не означава да направиш нещо, а да се освободиш от всичко, което ти не си.
Тишината съгражда андрогина в теб.
Истинският андрогин е неразличим отвън. Той живее като Присъствие и Тишина.
Не търси андрогина. Съблечи се от всичко, което ти не си.
Андрогинът се разкрива в Тишината след последната мисъл.
Докато различаваш „мъжко“ и „женско“ в себе си, не виждаш Първообраза.
Не е въпрос на баланс, а на надрастване. Андрогинът не е съюз, а Отвъдност.
Андрогинът излъчва Истина без слово.
Да се завърнеш в андрогина, означава да си у дома без място и без име.
Нищо не е било изгубено – само временно е било излъчено като сън.
Андрогинът не се проявява. Той се разтваря във всичко, защото вече е навсякъде.
Несътвореното не твори – то сияе.
Ако си готов да загубиш всичко, ще намериш онова, което никога не е било загубено.
Христос е Андрогин. В Него няма нито мъж, нито жена, а само възкръснала Пълнота. Христос е Път, който събира разполовеното.
Грехопадението е разделило не само човека от Бога, но човека от самия себе си.
Светлината е била разкъсана, но андрогинът я съшива обратно с нишки от Тишина.
Андрогинът е Изначална Светлина, преди тя да бъде затворена в материя.
В Плерома андрогинът съществува като лице на съвършената неделимост.
Андрогинът е отражение на Неизречимото, на онази Божествена Пълнота, която е преди битието и след разпада.
Андрогинът е прозрачност, средоточие, безмълвно сияние на Единното.
Плерома не се помества във време – тя живее само в неделимото Настояще на андрогина.
Андрогинът не е равновесие. Той е изначалната невинност, в която противоположностите още не съществуват.
Андрогинът не е роден от земя и небе. Той е дихание преди вселената.
Плерома е недосегаема за знанието, обаче андрогинът е неин проблясък.
Не ставаш андрогин. Изчезваш като човек и оставаш като Лик.
Андрогинът е знакът от Бездната, че съществува Цялост отвъд всяка възможност за падение.
Андрогинът не мисли – той свети.
Андрогинът не произлиза – той е отражение на Онзи, Който е отвъд произхода.
Андрогинът е Светлина, в която различието не поражда разделение.
Андрогинът е цялост, която не е докосната от съня на материята.
Андрогинът в будизма и хиндуизма
Грехопадението е мисълта, че си отделен от Бога.
Грехопадението е забрава, не реалност.
Грехопадението е името, което си дал на онова, което ти не си.
Да се отъждествяваш с мисълта си, това е началото на разделението.
Само този, който е отпаднал от съзерцанието, говори за загуба.
Когато няма наблюдател и наблюдавано, Цялостта се разгръща сама, без усилие.
Падението е просто сънуване. Събуждането не го отрича – то го разтваря.
Когато човекът е започнал да вижда себе си като отделен от Цялото, той е започнал да търси спасението извън себе си.
Грехопадението е моментът, в който съществото започва да търси смисъл извън Единството.
Грехопадението е възприятие на собствената Пълнота като недостатъчност.
Андрогинът съществува само в Пълнотата на Бога.
Грехопадението е празнотата, в която човекът започва да мисли, че съществува сам.
Пълнотата се пробужда с осъзнаване на забравата.
Да вярваш, че си разделен, означава да вярваш в илюзията на времето.
Да се стремиш към нещо, което вече е тук, е самата забрава.
Когато търсиш Цялост, потвърждаваш, че я няма.
Истинското падение е да вярваш, че си „някой“.
Андрогинът е състоянието преди въпроса: „Кой съм аз?“.
Умът, който разделя, създава свят.
Двойствеността е сън на неразпознаването.
Да разпознаеш празнотата на разделението, това е началото на Цялото.
Царството е там, където съзнанието не е раздвоено.
Това Царство е вътре в теб, преди да си го потърсил, и отвъд всяко слово, с което можеш да го опишеш.
Умът рисува граници, а осъзнаването ги разтваря в Безкрайността.
Там, където умът е замлъкнал, осъзнатостта пее песен на Цялото.
Да търсиш цялостта е невежество. Андрогинът никога не я е губил.
В Пустотата няма мъж, нито жена. Има само Сияйно Естество, което не се нуждае от обединение.
Андрогинът е танцът на Шива и Шакти.
Грехопадението е игра на формите, а андрогинът е тайната, че играта е приключила.
В най-дълбокото самадхи Шива не различава себе си от Шакти.
Дао не избира страна и затова събира всичко в Себе Си.
Андрогинът не търси пътя. Той е Пътят, който не води никъде, защото вече е навсякъде.
Когато престанеш да определяш кой си, андрогинът се завръща и заживява в теб.
Онзи, който знае, не говори. Онзи, който се е слял, не се нуждае от имена.
Андрогинът се ражда в безкрайността на Нищото.
Андрогинът не съществува като форма. Той е духът на баланса.
Андрогинът не е плод на усилия. Той е естественото състояние на този, който е изоставил себе си.
Андрогинът е естественото състояние преди разделението – Тишината преди звука, Ликът преди отражението.
Андрогинът е бил преди Ин и Ян.
Мъжът и жената са вълни, а андрогинът – Тишината на Океана, в който те се зараждат.
Андрогинът е материя прима, първичната материя, от която е съставен Божественият човек.
Андрогинът е живо злато, което сияе в Безкрая.
Андрогинът е алхимичната формула, която отключва Безкрая на съществото.
В андрогина съвършенството на формата среща безсмъртието на Същността.
Андрогинът променя света отвътре навън.
И светлината, и тъмнината са съюзници на андрогина.
В съзнанието на андрогина всичко се превръща в Светлина.
Андрогинът – наградата на посветения, върховният алхимичен дар.