Бог, Бездната,
Нищото, Синът

Никаква множественост не може да разсее Бога.

В този, в когото Бог не е вкоренен дълбоко, той търси Бога във външни неща – места, хора, църкви и ще стане за смях, защото той няма Бог в себе си. И тогава, и злото, и доброто ще го объркват; и улиците, и църквите ще го объркват; и лошите, и добрите слова и постъпки ще го объркват, защото Бог не е станал все още всичко за него.

Когато някой започне да не желае нищо за себе си, тогава върху него слиза Бог, Който започва да желае за него.

Щом аз не искам за себе си, Бог иска за мене. Бог желае за мене всичко, което желае и за Себе Си.

Чрез Истинското Послушание човек открива Бог в себе си.

Скръбта произлиза от това, че ти не си устремен изцяло в Бога.

Всяко страдание произтича от страст към външните неща, а външните неща са всякога печал. И понеже човек е обичал външните неща, вместо Бога, той заслужава своята печал.

Бог не е в мисълта на човека за Него, защото, когато мисълта прекъсне и Бог изчезва, и мисълта прекъсва.

Бог е възнесен високо над мисли и размишления.

Бог съкровено пребивава в Душата и в Духа.

Който има своя воля, той иска да поучава Бога.

Колкото повече принадлежим на себе си, толкова по-малко принадлежим на Бога.

Бог се взира повече в нашата Любов, а не в нашите дела.

Бог е самата Вярност в човека.

Колкото повече познаваш Бога, толкова по-малко Го разбираш.

Това, че Бог е Недвижим, прави всички неща движещи се.

Бог е по-близък на мен, отколкото аз на себе си.

Ако търсиш единствено своето, никога няма да намериш Бога, понеже не търсиш единствено Него.

Божията Дълбина е моя Дълбина и моята Дълбина е Божия Дълбина.

Ако сме в Бога, имаме Мир. Което е извън Бога, няма Мир. Доколкото сме в Бога, дотолкова сме в Мира.

Бог е пожелал да сътвори света със Своята Свободна Воля.

Върховният Бог е Чисто Пребиваване в Себе Си.

Който е пристигнал в Бога, се преоб­разява.

Всеки, който се е посветил на Бога, получава най-доброто за своя Път.

Всичко, което Бог ти дава или не ти дава, е най-доброто за тебе.

Всичко, което Бог ти изпраща е най-доброто, защото такова е Божието Битие.

Всеки ден казваме: Да бъде Твоята Воля и когато бъде волята Му, ние се сърдим, защото тя не ни удовлетворява.

Които приемат напълно Божията Воля, намират Мир във всички неща. Но вие често си казвате: „Ако беше станало другояче, щеше да е по-добре“ – докато така мислиш, Мир няма да имаш.

Бог живее в Тайно Познание на Самия Себе Си.

Бог е създал Битието, още когато е нямало Битие.

Разумът е Храма Божий. Бог никъде не живее по-истински, освен в Своя Храм – Разума.

Който не познава Бога, може само да си въобразява, че живее.

Три неща пречат да познаем Бога: времето, телесността, множествеността. Докато тези три неща са в мен, Бог нито е в мен, нито действува в мен. Ако Бог трябва да влезе и да действува в тебе, тези три неща трябва да бъдат прогонени. Освен ако не са в тебе по един възвишен начин, така че множествеността да е станала Единство.

Докато в тебе има все повече и повече неща, Бог не може да обитава в тебе и да действува в тебе.

Ако се стремя единствено и само към Бога, тъй че над мен да е само Бог, нищо няма да ми тежи и да ми натежава.

Ако се взираш в нещо друго, освен в Бога, или ако дириш нещо друго, освен Бога – делото, което вършиш, не е нито твое, нито Божие.

Който се стреми само към Бога, на него Бог му открива и му дава всичко скрито от Божественото Си Сърце, за да стане то Негова собственост.

Отлъчеността от Бога е мъката на Ада.

Бог докосва всички неща, но Сам Той остава Недокоснат.

Добрият човек не говори с наслада за нищо друго, освен за Бога.

Пребиваването на Бога в Самия Себе Си, поддържа всички същества.

Ти трябва да си от Бога и за Бога, а не да бъдеш от себе си и за себе си.

Дано Бог ни помогне да станем Едно с Него!

Близостта е това, в което Бог се излива и съобщава с всички твари.

Бог има в Себе Си Пълнотата на всички неща и затова Той не търси нещата извън Себе Си.

Бог пребивава в Пълнотата, която е Самият Той.

Единството е по-чисто и от Благостта, и от Истината.

Всички същества са в Бога и са в Неговата Божественост.

Дълбокият Мрак е всъщност ярка Светлина, и затова е казано: Светлината в тъмнината свети.

Когато човек се намира в тъмнина, неговата светлина узрява.

Дълбоката Тъмнина всъщност е Веч­ната Скритост.

Коя е последната цел? Това е Скритата Тъмнина на Вечността, а тя е Скритата Божественост.

В Скритата Тъмнина или в Прикритата Си Божественост, Бог остава Непознаваем.

Тъмнината е Истинската Светлина, но забулена.

Всяка Истина, която идва от Разума, от външните сили, от външен посредник, е неразбиране. Но Истината, която се ражда от Мрака, е от Бога. Само тогава човек познава Бога, защото осмисля и затова е казано в Писанието: Който не остави Себе си и не остави баща си и майка си, той не е достоен за мене. Който не отхвърли всичко външно, не може да бъде роден в Бога.

Който е минал през мрака, само той се е родил в Божествено Рождение. Който се е родил в Божествено Рождение, той никога вече не пада в грях, смърт и ограничение.

Които са устояли в Мрака, са придобили своето Божествено Рождение. Те са очаровани от своя път, и те не търсят вече нищо в света. В този Мрак личното е напълно унищожено.

Тези, които са в Ада търпят голяма мъка, защото те са алчни само за своето. И затова как може алчността да ги освободи от своето и те умират вечно, защото алчността им не умира и нищо в света не може да им помогне, освен Любовта, към която те са непричастни.

Светлината може да бъде открита тъкмо в Мрака.

Скритият Мрак на Великия Бог е непознат и никога няма да бъде познат. Бог Вечно е сияел в този Мрак и този Мрак не Го е разбрал, защото Бог е Ослепителен.

Бездната е Чистата Неопределеност, Първоизворът на всички неща, на нашия Дух, който е нашата Недостижимост. Остатъкът, който всеки търси.

Бездната е непоклатимият Духовен Център, който ни прави дълбоки, устойчиви и равни на Себе Си.

Дори да познаем Тайната на нашия свят и тайната на всички цветове, ритми, пропорции, дори и тайната на цялата Вселена да ни стане ясна и прозрачна (и макар че всичко това е изтръгнато от Бездната), то Бездната си остава една голяма част, а нашата Вселена с всичките понятия, тайни и закони, си остава една малка частица.

Велика, Тайнствена и абсолютно Непроницаема Воля държи Вселената в Ръцете Си и я държи като основание на Бездната.

Бездната е Велика и Страховита. Тя има качествата на Чистото Нищо.

Бездната ни обгръща отвсякъде. Тя е и в самите нас, но тя е и нашето тайно богатство.

Бездната е Велик Смутител. Тя обезсмисля живота на всичко нечисто, но в Нея има и един Дълбинен живот, едно особено Мълчание, една Стихия и една Велика плашеща Необятност, от чиято Необятност е произлязла малката частица, наречена Вселена.

В Бездната има една много Тайнствена и непреодолима привлекателност. Нейната Дълбина е зовът на нашият подарен Дух – Искрата, която е нашето тихо и скромно величие, което се привлича само от тази Бездънна прив­лекателност на Бездната.

Бездната е Тайнство, съградено от Могъщо Безмълвие.

Бездната е Вечен Покой и Безвремие, Безветрие. Тук няма нито време, нито Вечност, нито Сатана, нито Бог, но има странен, Тайнствен Полъх, и Именно от този Полъх са произлезли: Бог, Боговете, световете, Словото, звуците, съществата и всичко, което е.

Бездната е предвечна. Времето не я вълнува, Вечността не я безпокои.

Бездната съдържа в себе си Тайнствени Дълбини и неуловими измерения. Само една Велика и Неизменна Любов може донякъде да надникне в нея.

Понятието „Бездна“ е само условно понятие. Това е понятие, за което всички Древни и нови езици са безпомощни да го изразят.

Ние никога няма да открием Името на Бездната – на това Абсолютно, Древно Праначало на нещата, защото Бездната е отвъд всяко разумно Слово. Пред Бездната, пред нейните Дълбини занемяват всяка човешка и Божествена реч. Тук понятията: „Отец“, „Син“ и „Дух“ са толкова бедни, излишни, ненужни, че е трудно това да бъде обяснено и схванато. Разбира се, Мистичните Двадесет и четирима Старци са Я докоснали тайнствено, но също без да Я познават. Тя си остава – според тях – Върховна Мистерия, нещо което е отвъд Бога, Вселената, Словото и Разума.

Всяко Слово е бедно в сравнение с тази Прабезкрайност. Тук всичко занемява: и хора, и Богове. Тук всичко става Безмълвно. Ето защо Жреците в Египет са били влюбени в Безмълвието като Път към тази Прабезкрайност.

Бездната е абсолютно немислима, неосезаема, недоловима. Тя не е нито число, нито не-число.

Бездната не е нито знание, нито Мъдрост, нито Истина, нито Царство, нито Същност, нито субстанция, нито Единство, нито Божественост, нито Благост, нито Синовство, нито Отцовство, нито мрак, нито заблуждение. Бездната е Мистерия. Мистерия, която никой не може да проучва: нито учени, нито Мъдреци. Тя просто не може да бъде позната.

Бездната превъзхожда всичко.

Дионисий

Бездната – това е Абсолютът в пълната Му Неизвестност, която ние наричаме още Неведомост.

Бездната е неназовима. Тя е Велика Неизвестност. Тя винаги ще бъде Мистерия.

Колкото повече се издигаме към Бога, толкова повече получаваме разумно Слово. Но когато вървим към Бездната, трябва да изоставим всяко Слово и да навлезем в Дълбоко Безмълвие, и ако някога имаме честта да застанем пред Величието на Бездната, макар и за малко, единственото нещо, което ще ни остане, е Неведом спомен и съвършена Безсловесност. Двадесет и четиримата Старци са имали тази велика и рядка възможност.

Докато при Бога все пак можеш да говориш, да общуваш, да споделяш, да мълчиш, то пред Великата Бездна всичко се разпада. С Бога дори можеш и да спориш, докато при Бездната това е абсолютно невъзможно. Тук нито Слово, нито мълчание помагат. Тук е само Древната, страховита Дълбина. Абсолютът е Абсолютно Несъществувание, Абсолютна Неограниченост.

Бог е Чистота от Битие, но дори и Той, Който е частица от Бездната, е трудно достъпен за обяснение, и затова Той Сам казва: Аз Съм Този, Който Съм – това е нещо все пак казано. Докато при Бездната, и това не може да бъде казано, защото, Той (Абсолютът) не може да бъде назован.

Бог е вкоренен във Вселената, за да я изцели и освети, и затова на Него Му е дадена една сила от Безпределността на Бездната. Докато Абсолютът е вкоренен единствено в Бездънната си Мистерия.

Бездната е Абсолютно Нищо, докато Бог е смес от Нищо и нещо.

Бог е едно ограничение на Всевеликата Бездна.

Бездната няма цел, защото, къде е краят?

В Бездната няма нищо съществуващо, това е мястото на Абсолютното Несъществувание – Правеликата Пълнота. Всичко съществуващо е нещо ограничено; Свободата е несъществуваща. Трябва да умееш да не съществуваш, защото всичко, което е създадено, е ограничено.

Всевеликият Абсолют е Бездна от Божественост.

Зад Бога е скрито Тайно Прабожеството, а Бог е отражение на Тайното скрито Прабожество в Него.

Скритото Прабожество в Бога е Неговата Тайна и Абсолютна Основа. Самият Бог е сътворен като Абсолютно Несътворено Битие, и затова е Неизразим, защото идва от много скрито място.

Бог и скритото Прабожество в Него са в неразделимо и неделимо Единство.

В Безпределието на Прабожеството няма цел.

Абсолютът е безкачествен.

Ние сме произлезли от Храма на Бездната.

Това Прабожество – Абсолютът не е нито Отец, нито Син, нито Светият Дух – Той е Абсолютно Чиста Неведомост. Само Бог твори и създава неща. Абсолютът не твори, Той е отвъд това ограничение. Той е в Своя Безпределен, Древен Покой.

Завръщането на нашия Дух в Бездната е освобождаване от творчеството и Вселената. В това преживяване човекът е вече Дух, а не Творение, той е отишъл Отвъд.

Отвъд Бог е само Бездната.

Малка част от Бездната е основата на Бога.

В тази Бездна никога не е имало различеност; не е имало нито Отец, нито Син, нито Свят Дух, нито Луцифер.

Бездната е Абсолютно необитаемо място.

Искрата намира своето удовлетворение само в това абсолютно необитаемо място. Тук тя е по у дома си, отколкото в себе си.

Тази Бездна е абсолютно Безмълвие, абсолютна неподвижност, но от тази неподвижност се е зародила всяка подвижност и всички неща... и от тази неподвижност са заченати всички животи и разуми.

Бездната е бездънното Праоснование.

За Нищото нищо не бива да знаем.

С Нищото нищо общо не трябва да имаме.

Всички същества са Чисто Нищо.

Чистото Нищо е най-чистото Единение.

Извън Бога е Единствено Нищото.

Извън Битието и преди Битието е само Нищото.

И в това най-велико Единство Нищото е нашето най-древно Царство.

Сърцето става Нищо, когато всичко сътворено се е превърнало в Нищо, и най-накрая ти трябва да се освободиш и от това Нищо.

Всички неща са създадени от Нищото и затова техният Истински Източник е Нищото.

Чистата Отреченост се покои в Чистото Нищо. Тя се покои в своето Висше състояние.

Нищото е най-висшата творческа сила на Бога. Тя е създала Душата, и както в Бога, така и в Душата, тя няма вещество.

Чрез Нищото Душата има най-близък достъп до Бога. Нищото е най-сродното с Божественото естество.

Бог чрез Нищото е сътворил всички неща.

Чрез Нищото Душата се съединява с Вечния и Неизменен Бог.

Душата е длъжна да се потопи в бездънния кладенец на Нищото.

Нищото от нищо не се нуждае и не търси друга обител.

Докато ти имаш воля, с която желаеш да изпълняваш Божията Воля, ти още не си блажен. Не си Нищ духом. Истинският Нищ е вътре във Волята Божия.

Когато пребивавах в своята Първооснова, у мене нямаше никакъв Бог. Аз принадлежах на себе си. Аз нищо не исках. Аз бях Божествено Битие без цел.

Когато аз се отрекох от моята свободна воля, тогава се яви и Бог.

Когато човек стане Нищ духом, той вече няма нищо в себе си. Той вече не иска дори и Бог – такава е Дълбината на Нищото.

Нищият живее в Нищото и там нищо не иска – това е нов момент в Дълбините на Нищия. Този, който иска да постигне тази Нищета, трябва да стане такъв, какъвто е бил първично: тогава той е живеел без никакво отношение нито за себе си, нито за правдата, нито за Бога. Той е толкова отречен, че в него е умряла всяка представа за Бога.

Когато човек е пребивавал в Древната природа на Бога, в него не е живяло нищо друго освен Нищото – Същността.

Нищото живее Само по Себе Си, както и Самият Бог.

В Нищото човек става свободен от Бога, но по Неговия начин, по Божествения начин. Само така човек става блажен, свободен, Нищ.

В Тайната на Нищото човек познава Бога докрай.

Дълбоката природа на Бога е Нищо – Нищ, нищо не обладава и има всичко.

Бог е Нищо, Нищ. И когато ти си Нищ, тогава Бог действува свободно в теб.

В Нищия – Бог е Съвършен и Свободен.

Само в Нищото може да действува Съвършенството.

В Нищото е Изначалното и Вечното битие на човека – Изначалната Освободеност, Несътвореност.

В Нищото ти си отвъд всяко познание, всяка воля и всяко желание.

Бог е сътворил Душата според Собственото Си Съвършенство и е излял в нея цялата Си Изначална Яснота и Чистота.

Чистият живее в скритото Познание на Бога.

Бог те е родил от Чистотата Си и затова, ако придобиеш Чистотата си, ти ще родиш Бог в себе си.

Праведен е страхът, когато се боиш да не загубиш Бога.

Бог обича човека с цялото Си Върховно Съвършенство.

Където съществува Единство, там няма отдалечаване.

Бог трябва да замени съществото на човека; Той трябва да се роди в Дълбината на човека.

Човекът, за да отиде при Бога, трябва да се раздели със своето безгрешие. Човек трябва да се раздели и с добрите неща, които носят утеха, радост и блаженство.

Когато човек се отдаде изцяло на Бога, Любовта ще го умъртви, после ще го възкреси в Дух и Истина. Любовта първо те унищожава, и това е нейната велика Милост, а после идва и другата нейна Милост: Възкресението.

Бог не може да бъде познат от разума, но само по Пътя на непосредствения опит. Това се преживява чрез Отреченост, но невинаги чрез аскеза и отшелничество.

Всички обреди на църквите не са толкова важни, както вътрешното усвояване на Бога.

Бог е Бог на Присъствието.

Добродетелта никога не е Добродетел, ако не идва от Бога, чрез Бога и в Бога.

Бог действува просто, Мъдро и Любящо.

Бог ни е обичал още когато ни е нямало.

Понеже Бог не е Мъдрост и Благост, а тези неща изтичат само от Него. И Светлината изтича от Него, но Той я превъзхожда.

Разбирането е изблик от този Божий Разум, той е поток, изтичане от Него.

Този Висш Разум е излят от Бога в Душата, умът не знае нищо за него.

В Мистерията на този Висш Разум човекът вкусва Бога.

Който е вкусил Бога, всички други неща му стават безвкусни.

Всичко, което познаваме, не е Бог.

В Бога няма нищо, което да можем да схванем.

В Бога има само едно нещо – това е Самият Той.

Бог е неподвижно и Абсолютно Недосегаемо Битие.

Ако искам да позная Бога, то Бог трябва да стане аз и аз да стана Той.

Докато в нас живее нещо човешко, ние не виждаме Бога.

Преди всяко творение е имало Бог и Мрак, а не Светлина.

В Истинското Познание Бог се втича в Самия Себе Си.

Бог е бликащ, Той споделя Себе Си с всички неща.

Бог е Неизменен и затова е опора на нещата.

Най-доброто и най-благородното до което можеш да стигнеш в този живот, е да замълчиш и да оставиш Бог да говори и да действува.

Бог действува без посредник и образ.

Да усещаш Бога, зависи от Него, а не от тебе.

Бог няма наименование. В различните езици се нарича различно, но Той си остава без име. Той е Безименен.

Бог е Свръхсъществуващо Небитие, Изобилие.

Бог е преизпълнен от Собственото Си Изобилие, от Собственото Си вътрешно богатство.

Синът е образ на скритата Божественост на Бога.

Бог изрича Вечното Слово само в Съвършената Душа.

Ако Христос съвсем малко се беше поколебал в Любовта Си на кръста, Той изпускаше Вечността, но Той познаваше Тайната на Любовта, Дълбокото Тайно място – Източникът. Той имаше ЛЕБА (арамейски) – Сърце, Същностно, Усета, Центъра, Сърцевината на Същността. Той беше създал в Себе Си Същността и Устоя.

Той (Христос) е наречен на арамейс­ки: Йешуа, Бар Аллаха, което означава Исус Божият Син – установеният в Аллаха, утвърденият, установеният в Свещеното Единство.

Христос е ял и пил с нас – това няма нищо общо с външния свят. Това е символ, призоваване да отидем с Него във Вечността и да се храним само с Лахма (арамейски), със Същността, с Бога, Който е Вечният, Живият Хляб.

В това Единното Бог ражда Сина Си от Себе Си, от Своя Дълбок Източник и в този Източник възниква Воля, която е присъща на Душата.

Христос казва: Който има Душа да слуша, нека слуша. Слухът е по-висш от зрението и затова е казано: Който има очи да гледа, а който има уши да слуша. Очите гледат външното, а слухът „гледа“ вътрешното. Във Вечния Живот ще бъдем по-блажени в слуха.

От Бог Отец Синът е получил пълната Божественост и тази Божественост в последствие е придобила образ. Лицата са образ на сгъстената Божествена Същност.

Когато Христос се завръща в Бога, той изгубва себе си в Единството, в Същността, в Нищото, а в Нищото има само Бог. Тук вече е Царството Божие. То е Несътвореното, Изначалното, наречено: Първоизточникът.

Който иска да стане Син на Бога, той е длъжен да стане чужд на всички хора, даже и на самия себе си. Доколкото ти си свободен от себе си, дотолкова ти си Господар на себе си.

Когато Отец е създал Христос – Синът, Той е вложил в него Целостта Си, Цялата Си Природа.

Христос е мой брат. Христос е мой богат брат, богат с Любов и Смирение. Но каква полза е да имам богат брат, а аз да съм беден? Аз сам трябва да съм богат с тази Любов и с това Смирение. За какво ми е Мъдър Брат, ако аз съм глупец?

Христос ни е донесъл Блаженство, но това Блаженство си е наше.

Бог слезе чрез Христос и показа нашия Път, затова Бог се облече в човешка природа.

Бог е изпратил в света Своя Син, Своя Единороден Син, но не си мислете, че Го е изпратил във Външния свят. Той Го е изпратил във вашия вътрешен свят.

Синът е роден в Съкровения Дух на Бога и това е чисто вътрешен свят.

Синът е роден в Божията Дълбина и това е, чисто и просто, моята Дълбина.

Бог пребивава в моята Дълбина и аз пребивавам в Неговата Дълбина.

От тази Съкровена Дълбина ти си длъжен да твориш всичко и то без никакво „защо“.

Когато Бог влезе в тебе, в това Единство, Той ражда Синът в тази своя Сък­ровена Дълбина. Тази Съкровена Дълбина е Дълбокият Източник и в този Източник възниква Неговата Воля, която принадлежи на твоята Душа.

Христос е възкръснал от мъртвите – възкръснал е от Нищото, от Бога. Той е влязъл в Нищото, в ръцете на Нищото, в Тайната, скрита в Бога. И такава Душа, която е умряла за Бога, се е завърнала в своята най-велика Пълнота.

Това, което е познато като Бог, не е Той.

А този, който мисли, че много познава Бога, пада в състояние на безсъзнание, това е състояние на човек скот, състояние на неосъзнатост.

Не търси да познаваш Великото Неизповедимо, просто се излей в Тишината на Неговата Същност и Абсолютна непознаваемост.

Бог е Неизреченото Нищо. Това Нищо е Предвечното: Аз Съм!

Колкото повече имаш Бог, толкова повече Го искаш. Колкото и да постигнеш Бога, ти не можеш да бъдеш доволен. А ако стигнеш до там, че да си доволен, то това, което си търсил, не е Бога.

Не ти трябва да отидеш във Вечността, а Бог трябва да стане Твоята Вечност, твоето Чисто Битие.

Бог те познава извън времето и извън всички времена, но ти трябва да Го поз­наеш и то без посредници, без образ, а с Любов.

Бог иска Всецяло Единство с теб.

Ти трябва да обичаш Бога извън земното и извън Духовното. Единството с Бога е отвъд всичко – Той е извън земното и извън Духовното.

Бог не е Дух, не е лице, не е образ. Той е Велико Пресияйно Единство. Той е далече от всичко земно и духовно, Той е далече от всяка двойственост.

Бог в Самия Себе Си е Царство и това е Царството Божие.

Колкото повече познаваш Бога, толкова по-малко Го разбираш.

Ако човек не е намерил Бога, не му е достигнало или Смирение, или Стремеж.

Бог иска да живее в човека и с човека.

Ти можеш да бъдеш удовлетворен и наситен само от Бога. Само Неговата Безграничност може да запълни нашата празнота.

Само вътре в Бога ние обладаваме Истинско Знание.

Бог не е Битие. Бог е Чистота от Духовно Битие.

Бог е Абсолютно Незрима Тайна, Немислима, Неназовимо Отвъдие. Небитието Му няма име.

Бог е Абсолютно Преизобилие, Неизчерпаем Източник.

Божието Знание е причина за нещата, а нашето знание е причинено от нещата.

Само там, където няма нито „сега“, нито „някога“, само там, където угасват всички лица, образи и различия, само там в дълбоко мълчание Бог произнася Своето Име.

Знаете ли защо Бог е Бог? Бог е Бог, защото Той е без творение.

Бог не е изрекъл Своето Име никога във времето – във времето на тварите, греха и смъртта.

Бог произнася Своето Слово в най-сък­ровеното в човека, в най-благородното – в Душата му, в Същността му.

Този, който постигне Бог в себе си, постига цялата Истина.

Когато Бог проникне Дълбоко вътре в нас, Той ни говори за Себе Си, за Своята Същност, за Своята Вечност в отношенията Си към нас.

Само този, който не търси Бога в образ, Го придобива.

Ако ти питаш „защо живея“, тогава ти не познаваш Бога. Животът живее от собствената си Глъбина, сам по себе си.

Ако ти създадеш в себе си образ, ти ограбваш самия себе си, ти ограбваш Цялостта на Бога и затъмняваш себе си.

Човешкото трябва да предостави на Бог да бъде Бог в човека. Това значи, че човекът трябва да излезе от себе си заради Бога, за да може Бог да влезе. Тогава ще се случи Единното и простото – Естеството.

Когато Бог е създал Небето, Земята и всички твари, Той никога не е действувал. В Него няма действия. Бог не е творил и създавал, Той само е излъчил нещо от Себе Си, което е Вечно, Същностно и съществуващо, и това съществуващо е било велико. Това била Душата. Душата била дело Божие, тя е природа на Бога.

И Бог е длъжен да работи в тази Душа, защото тя е Самият Той. Той обича наистина Душата – Своето дело.

В Душата Бог обича Самия Себе Си, Своята Същност, Своята природа.

Бог същевременно е вътре в Душата и същевременно е нещо повече от нея; Той я превъзхожда.

За да познаем Бога, трябва да изоставим всичко друго, дори и добродетелите.

За да познаеш Бога, трябва да отидеш по-нагоре от добродетелите си, защото Сам Бог е по-висш от тях.

Бог ми е по-близък, отколкото аз на себе си.

Колкото повече осъзнава човек, че Бог е близо до него, толкова по-блажен е той.

Царството Божие – това е Самият Бог със Своето изобилие.

Само този познава Бога, Който Го вижда във всичко.

Бог е във всички неща и във всички места, и винаги е готов да отдаде Себе Си.

Аз Съм Съществуващият! Аз Съм Този, Който е Незаменим в Самия Себе си.

Колкото човекът е по-възприемчив за влиянието на Бога, толкова е по-блажен.

Същността няма име, лик и образ, няма ограничения и сенки.

Блаженството ни се заключва в нашите дела и в нашето възприемане на Бога.

Бог е нещо много повече от моите благородни дела. Той е вложил Блаженството в нашето Не-деяние. В Не-деянието Бог действува, а Душата възприема.

Блаженството не зависи от деянията, а от Не-деянието, от действието на Бога в нас.

Царството Божие се взема насила. Тук става въпрос за едно голямо усилие, което трябва да направи човекът. Това е усилието да се откаже от човешките си дела. Ето тук той трябва да насили себе си и да се откаже от човешкото, привързващото, неестественото и да влезе в Царството Божие, Не-деянието – там, където само Бог действува. Тук човекът не трябва да действува, за да не пречи на Бога и Неговото Царство.

Човешкият Дух трябва да затихне, да се умълчи, да предостави действието си на Бога и тогава действието ще бъде изпълнено с Бог.

Когато Духът действува чрез Не-деяния, чрез Бог в себе си, тогава Духът ще започне да усилва Бог в себе си, и тогава той ще навлезе в Царството Божие, а това означава Духът да има Истинска Вярност към Бога. И тогава Бог започва да работи за Духа на човека, и тогава нас­танало е Царството Божие в човека.

Във властта на Бога е да ти открие Той Вечния Живот или да ти го скрие, защото Той най-добре знае кое е най-доб­рото за тебе.

На някои Бог разкрива Себе Си и неп­рекъснатия Вечен живот. Този неп­рекъснат Вечен живот е несъвместим със земния живот и земното мислене.

Човек не може да познае що е Бог, но може узнае това, което не е Бог.

Що е Бог? Последното и единствено Благо.

Когато човек разбере, че Бог не дейс­твува, той трябва да избере тези действия, които са благородни и да ги посвети на Истината – тогава Бог ще проникне в него.

Човек трябва да прави всякога само това, което го приближава към Бога.

Когато Бог открива Сам Себе Си в Безмълвната Тишина на Своята Същност – това Самооткровение се нарича: Неговото Лице.

Ние можем да познаем Бога само чрез Неговата Собствена Същност.

Когато Душата навлезе дълбоко в Бога, какво може да чуе тя? Там няма звук, има само едно дълбоко вътрешно постижение – Изначалното чувство. Там тя вижда без Светлина, но това видение е Безпределно, то е тъмно и странно. Съзерцание в Нищото обикновено няма, но Душата е усетила нещо друго – Диханието на Единството, в което всички неща замлъкват. Душата е отишла в мястото, където нищо не е било. Тук е Чистата Същност – Същността на Същността и тогава твоето сърце става Бездънно. Дъното е изчезнало, сътворението е изчезнало; никакви образи, никакви форми – останал е само Бог.

Бог Вечно пребивава в Себе Си и Вечно живее в Себе Си. Бог е лишил Себе Си от всякакво определение.

Самият Бог е Цел без цел и живее, и е Блажен, защото Е.

Преди да стане сътворен, Бог не беше Бог. Той беше това, което Е. Бог е Бог само в творението.

Докато е нямало творение, Бог не е бил Бог.

Само Духът е в състояние да унищожи образът на Творението и така да се освободи от Бога – така образът на Душата се превръща в Чиста Същност.

Блажен е само Бог в Самия Себе Си, Блажен е само този, който преживее Бог в себе си.

Бог е Свръхсъществуващо Небитие.

И да познаеш Бога, и да не Го познаеш, ти нищо не можеш да кажеш за Него.

Бог само в Тишината излива Своята Същност.

Бог е Неизреченото Нищо.

Ти си длъжен да познаеш Бога: без образ, без посредници, без уподобяване.

Бог е по-висш от всяка Любов и от всяка Милост.

Истинската Любов се покои на Рождението в Бога.

Бог такъв, какъвто е, е: Не-Бог, Не-Дух, Не-Лице, Не-образ, но едно Чисто, Светло Единство, далечно от всяка двойс­твеност.

Царството Божие е Сам Бог и Неговата Истина. И за това Царство е казано: Царството Божие вътре във вас е.

Незнайният Бог също има Начало, но Неговото Начало е Безначално и Неизповедимо.

Бог е създаден, защото чрез Него всичко може да се самоусъвършенствува по Пътя на онова Абсолютно Неведомо, Изначално Прасъщество, но първо, всичко трябва да мине през тази Велика Божественост.

Бог е в Неизменно Единство с тази Праначална Неведома Мистерия и затова всяко развитие трябва да мине през Бога, и някъде в един край на Вечността да се завърне в скрития Праизточник – Бездънната Абсолютна Мистерия.

Василид

Тази Чиста Божественост е съществувание в чист вид, в чист смисъл и затова всичко трябва да премине през Бога и Неговата Голгота.

Бог вътре в Себе Си е Самото Царство.

Бог познава само това, което е Истинно в самото себе си.

В Нищото Аз съм Първопричина на Самия Себе Си. Аз Съм в Своята Вечна Безкрайност.

Тук в Нищото аз пребъдвам винаги и съм Вечен, и не мога да умра. Тук аз съм Първопричина за всички неща. И тук, в Нищото, ако ме нямаше мене, няма Го и Бог. Не се изисква това да бъде дълбоко разбрано. То е твърда храна.

Дълбоко в Тайната на Духа е последната Нищета. Който не е дорасъл до тази Истина, няма да я разбере.

В преживяването на Блаженството за човека, всичко сътворено става Нищо. Интимното Блаженство е свойствено само на Божествената Същност.

Който иска да отиде при Бога, той трябва да отиде като при Нищото.

Съкровената Дълбочина в нас е ключът за Бога. Тази Дълбочина е Нищото. Нищото е свръхестествено и изобилно сияещо.

Ако ти желаеш доброто за себе си повече отколкото за другите, ти никога няма да проникнеш и да се загледаш в Съкровената си Дълбочина. Можеш само бледо да я видиш като отражение.

Ти трябва да имаш Чисто Сърце. Кое сърце е чисто? Само това, което е превърнало всичко създадено в Нищо.

Знаете ли кое е това, което най-много измъчва Ада? Това е това Нищо.

Нищото е най-опасният огън, в който гори Адът и жителите му.

Своеволието, страданията и всичко друго са много, по-слаб огън от Огъня на Нищото, защото Нищото ги изпепелява.

Всички неща са създадени от Нищото и затова Истинският Източник е Нищото.

Който изхожда и живее от своята Сък­ровена Дълбочина, неговата воля е и Божия, и тя изтича от Нищото във времето.

Бог е Същество, Което може да се поз­нае най-добре чрез Нищото. Превърни всичко в Нищо, за да докоснеш Бога.

В това Нищо не може да проникне дори и Серафим с всичките си познания.

Нищото, това е Началото и затова от Него е слязло нещото, което е наречено Бог. Бог е частта от Нищото, за да ни нап­рави Свое Подобие. И Бог е направил най-хубавото за нас – създал ни е от Нищото, от Вечността Си.

Преди всичко в своята Древност ние сме били Нищо: никакво бреме, никакво сътворение. Това Нищо в нас не се е нуждаело от каквото и да е. Чрез това Нищо ние сме били себе си.

Само една Неведома и скрита Сила е била над нас и тази Неведома Сила е превела Нищото в движение. Това е, както се казва, че Бог е сътворил всички неща от Нищото.

Нищото е Велико Неизменно и там ще заживее Душата.

Нищото не съществува нито за Себе Си, нито за творението, докато Само за Себе си е Битие – Чисто Божествено Битие.

В преживяването на Блаженството човек става Нищо.

На Нищото нищо не може да се прибави или отнеме. То е всякога изобилно, блажено и самодостатъчно.

В Нищото няма нито време, нито Вечност, То е отвъд всичко. То е Велика, Древна Пълнота, която не се нуждае нито от Вечност, нито от време.

Бог съществува вътре в Себе Си без Начало.

В Първичната Душа е нямало нито пространство, нито време, защото Праобразът на Душата е Самият Бог.

Бог гледа винаги навътре в Себе Си – там е Царството Божие.

Ако човек не може да намери Бога, не му е достигнало или Смирение, или въжделение.

Бог се изгражда в нас чрез Нищото.

Кой почита Бога? Този, който във всички неща държи пред очи Богопочитанието.

Който е верен на Бога, има в себе си Неизречима радост.

Аз решително утвърждавам, че докато ти правиш неща за Царството Божие, за Бога или за своето Блаженство, ти не си прав. Всичко трябва да правиш не за нещо, а от собствената си Съкровена Дълбочина.

Който търси Бога, ще схване Неговият Образ, но този Образ ще бъде скрит, ще се изплъзне от тебе. Никога не търси Бог като образ, и тогава ще го уловиш.

Бог иска в тебе да бъде Бог – Божествен и Съкровен и нищо друго.

Когато всички образи изчезнат, в тебе влиза Бог.

Бог толкова много желае ти да излезеш от себе си, за да влезе Той със Своята Пълнота и тази Пълнота е създадена за тебе.

Ех, милий човек, каква е бедата на това, ако Бог влезе в тебе и бъде Самият Себе Си?

Излез заради Бога от самия себе си.

Когато Бог влезе в тебе, това ще бъде Единно и просто.

Божията Воля е свободна само в твоята Съкровена Дълбочина.

Бог се познава чрез самото самопознание.

Човекът е способен да познае Бога, защото в него има Несътворена част, която го съединява с Бога.

Никога във времето Бог не е казал Своето Име, а само в Духа.

Бог се намира не тук и сега, а там, където угасват всички различия.

Само в Дълбоко Безмълвие Бог произнася Своето Слово.

Срещата с Бога става в непрестъпния замък на Душата.

Блаженството се заключава в Истинното Единство с Бога.

Когато Бог е създал Небето и света, и всяка твар, Той въобще не е действувал. Той само е изрекъл: Ще сътворим наше подобие – и така Той сътвори Душата. Душата е Божие Дело.

Ние трябва да загубим нашата човешка природа в Божествената Любов, и така няма да намерим нищо друго освен Чистия Бог.

Неподвижността движи всички неща.

Когато човек живее в Бога, тогава какво означава за него минало, настояще и бъдеще? Те нищо не значат, защото човекът живее в Същността. Няма нещо, което в бъдещето да е по-голямо от Бог.

Има два вида страдания: При едното ти страдаш за себе си – това е бреме. При другото ти страдаш заради Бога – това е Благодат, то е красивото страдание.

Царството Божие – това е Самият Бог със Своето изобилие, което е Душата.

Когато Царството Божие е влязло в Душата, тя е твърдо убедена във Вечния Живот.

Бог е вътре в нас, но ние сме навън.

Когато човек се подчинява на хората, той изгубва своето Богоподобие. Когато се подчинява само на Бог, той придобива своето Богоподобие.

Има два вида утешение:

Първото е от човека, то е чувствено и осезаемо.

Второто е от Бога, то е много тънко и нежно.

Човекът е излязъл от своята Дълбочина и се е отдал на външния свят. Това е неговата грешка, а в Дълбочината си той е живял заедно с Бога.

Бог е Бездна от Божественост.

Святостта означава да познаваш Бога в самия себе си.

Ние сме длъжни да постигнем Бога в собственото си Същество.

Всяко нещо, което се поддава на определение, не е Бог.

Макар, че творческата сила на Бога е създала Душата, но така, както в Бога, така и в Душата, няма вещество.

Душата се приближава най-близко чрез Нищото. Това е достъпът до Божествената природа, така Душата и Бог имат единородни качества.

Едно е нужно – Бог. Ако влезеш да живееш в Бога, творението е вече без значение.

Колкото повече човек се слива с Бога, толкова по-малко той е творение.

Дори и Бог не е крайната цел на творението. Той не обладава Свръхвеликата и Абсолютна Пълнота на сътворението. И затова Христос е казал: Много имам да ви кажа още, но не може да понесете.

В Нищото Бог действува в Самия Себе Си.

Вътре в Бога е скрита вътрешната Първооснова и Безкрайната Бездна.

Вътре в Тайната на нашата Пустота ние сме Едно с Бога.

Човек трябва да се освободи от външните, а даже и от вътрешните дела, за да бъде наистина в Обиталището, в което Бог може да действува.

Човек трябва да е толкова пуст и свободен, че да не знае даже, дето Бог работи и действува в него.

Съществата са само Божии следи – упътвания, посоки.

Бог е Бог на Присъствието.

Бог ни е родил в Сиянието на Своята Божественост; в Пълнотата на Своята Божественост. В Пълнотата няма ден и нощ.

Бог живее в непристъпно място.

Бог като Бог не е Висшата Цел на Творението.

Който е поверил себе си на Бог, Бог се излива в него.

Гневът Божий идва от Любовта на Бога към човека, а не от огорчение.

Който познава Бога, знае, че всички твари са Нищо.

Ако здравето ти е по-мило от Бога, това значи, че Бог не е твой Бог.

Бог е такова Същество, Което винаги обитава най-вътрешното, затова и разумът винаги търси навътре.

Нищият човек е този, който жадува да не знае, защото няма нужда да знае. Той е всичката Пълнота.

Нищият човек е този, който нито е безсмъртен, нито е смъртен – той предхожда и двете. Той е Тайна, сродна с Нищото.

Само Нищият е Нищо – обиталище на Бездната, обиталище на Безпределността.

Само в Нищият Бог действува в Самия Себе Си, защото тук има място за Него да прави Делата Си. Той е онзи Нищ, Който се е завърнал в Предвечното Си Битие, в своето Тайно Състояние.

Нищият – това е Древното Състояние и то е много повече от Благодат.

Същностното ми Битие е по-горе и от Бога, и затова моля Бога да ме лиши от Бога.

Нищият е нероден – аз съм нероден и поради неродеността си, не мога и никога да умра.

Аз не съм нито Бог, нито човек творение. Аз съм Нищото и натам политам, и възлизам над всички Ангели.

Ако съм Нищ аз съм заживял в Тайната на своя Дух. Тогава Бог става Едно с моя дух, защото Духът ми е Истинският Нищ, когото Бог търси.

Който не разбира тая реч, да не слага тъга на сърцето си, защото, додето човекът не се изравни с тази Истина, няма да разбере и речта.

Сърцето става Чисто, когато всичко сътворено се е превърнало в Нищо. И най-накрая ти трябва да се освободиш и от това Нищо.

В блаженото състояние на Нищото няма нито минало, нито настояще, нито бъдеще.

Същността на човека е скрита в Божественото Нищо.

Аз не искам от Бога, а се проявявам чрез Бога. Аз изтичам от Нищото.

Аз пребивавам над всички неща, дори и над Бога. Аз пребивавам там, където мене никога не ме имало, докато в Бога аз съм. Над Бога аз съм в Нищото – това е най-висшият смисъл на идеята „Нищият“.

Нищото е самата Същност на Бога, то не е нещо отрицателно, то е просто Непознаваемата Същност на Бога. Тя се познава чрез скрит, вътрешен, Мистичен опит и всичко това е познаваемо, и то вътре в човека, но по Мистичен Път.

Ако мене ме нямаше, нямаше да Го има и Бог, защото чрез това Велико и Тайно Единство, ние се завръщаме във Върховното Нищо.

Бог познава Себе Си в човека само чрез Тайната на Нищото.

АУМЪ

Майстер Екхарт

МИСТИЧНИ
ИЗРЕЧЕНИЯ