Майстер Екхарт

МИСТИЧНИ

ИЗРЕЧЕНИЯ

Варна, 2019 г.

ПРЕДГОВОР

Божественият монах

Майстер Екхарт, това е човек на Мистичния опит.

Мистичният опит, това е Божественият опит, скритият опит, точният опит.

Майстер Екхарт е Същество от Дълбините, а това значи Същество, пробило света и сътворението; Същество с Мистична кръв – кръв от Светлина.

Майстер Екхарт е Чист Християнин, Чисто Съзнание и същевременно шок за християните.

Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.

Когато станеш много Чист, ставаш много опасен, защото Истинната Чистота е Тайна Наука, тя превъзхожда света, ангелите и светците.

Чистотата е Нероденост.

Майстер Екхарт е Извор на Божествени Тайни.

Майстер Екхарт говори за неща, по-дълбоки от Любовта и Безсмъртието.

Майстер Екхарт казва, че крайната Цел на живота дори не е Бог. Съществува друга още по-дълбока Цел, която е Завръщане в Абсолюта и Неговата Бездънна Мистерия – мястото, откъдето е слязъл Бог.

Майстер Екхарт е Неизречимо Светилище, Неведомо измерение. Той е получил Великия Дар на Уединението.

Майстер Екхарт е Божествен и Древен Глас, а не Духовен. Гласът му идва от Висшата Тишина.

Майстер Екхарт е сроден с Древната идея, изречена като АХОР, АХОРОТ АХАРАЯТОР.

Ако Майстер Екхарт се разболее, той не би искал здраве, той би искал само Бога, защото, който иска здравето, не иска Бога, а себе си – това е трудно разбираемо, защото е твърда храна. Болестта е по-поучителна от здравето. Дълбочината и поучението, което болестта и страданието дават, здравето никога не може да го даде.

Казвам: Здравето е бедно, то е сиромашия – но това не е за всеки!

Смъртта е прекрасно обновяване: старецът умира и се ражда като дете – прекрасен свят!

Животът на Майстер Екхарт е Портал към Бога и Портал към Нищото. Когато сме били в Нищото, ние сме били Богове – Същества без сътвореност.

Мъдростта на Майстер Екхарт реже тъмнината и Светлината, тя отива отвъд.

Според Майстер Екхарт: И най-тежката и мрачна съдба на човека е за предпочитане пред ангелите. Който трябва, ще разбере, а другите нека вървят по своя си път и да не се приближават до Дълбините неподготвени.

Майстер Екхарт е прегърнат от Бездната, от Безкрая.

Майстер Екхарт е част от прелестта на Божия Замисъл.

Майстер Екхарт живее в Бога и в скри­тостта Му, а не в понятията за Бога.

За Майстер Екхарт развитието е скрито, Мистично дело, а Истинската Любов към Върховното Нищо, е Нектарът.

Словата му са лъчи.

Елеазар Хараш
Варна, ноември 2019 г.

ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ИСТИНА

Който върви по Пътя на Истината, все едно е дали е в манастир, църква, или сред хората. Който е Истинен, той има Бог в себе си. Който има Бог в себе си, все едно е дали е на улицата, в килия, в църква, в планината и т.н.

Който е Истинен, той е Истинен на всички места.

Истинният човек сам си предопределя постъпките. Щом си Истинен и живееш в Бога, Бог извършва твоите постъпки и кой може да пречи тогава на Бога.

Истинният човек обладава Бог в своя Дух, а не в размишленията за Бога.

Окото на Истината търси този, който се е отказал от себе си.

За Истинният човек всички неща произвеждат благо, дори и грехът му носи благословение.

Този, който постигне истинско разкаяние, греховете му изчезват в Бездната на Бога. Греховете на такъв човек се унищожават напълно, сякаш никога не са се случвали.

Истината е назоваване на Бога.

Истината е навътре, в собствената ни Дълбина, а не навън.

Истината е заключена и скрита от хората, защото е Съкровена.

В тебе е заключена цялата Истина.

Всеки от нас е длъжен да познае Истината без посредници и да заживее в Блаженство. Амин!

Когато Истината (Истинският човек) говори, тя създава в Душата ти Тишина, а не въпроси. В тази Тишина Бог слиза и ти говори.

Истинският човек е вечно в себе си и той е Дух.

Любовта обладава Истинско Знание и е свободна от съмнения.

Всяка смислена реч произлиза единствено от скритата Любов, от скритата Съкровеност на човека.

Съкровеността съдържа в себе си цялото Слово.

Нито познанието, нито Любовта могат да постигнат Бога. Бог е бездънно море.

Човекът е Син според Вечната си Любов, според Вечната си Божественост.

Солта това е Божията Любов.

Любовта, която те изгаря, за да те слее с Бога, е единствената Велика Любов.

Любовта е толкова Велика, че човекът трябва да се раздели и с всички Духовни блага.

Любовта е най-възвишената Бездна.

Любовта е страшна висота, но тя е нашата Цел.

Който е видял Тайната на Любовта, целият свят и Вселената са му тесни.

Мистичната Светлина на Любовта е по-благородна от всички сътворени неща. Тази Светлина е Разумът, който е по-чист и сияен от Слънцето. Тази Светлина премахва времето от нещата.

Мистерията на тази Прасветлина надхвърля Благостта и Мъдростта; тя е по-широка от широтата.

Блаженството е в Истинското Познание, а то изхожда от Любовта.

Любовта не търпи нищо, което не е Бог.

Любовта е по-висока степен на Богооформяне, отколкото е мисленето.

Истинската Любов не е в Духовността, а в рождението в Бога.

Царството Божие – това е Любовта в цялата нейна Истинност и затова се казва: Царството Божие вътре във вас е.

Без Любовта никаква способност не може да бъде добродетел.

Любовта прогонва ума и вижда Чисто Духовното, Първичната Същност.

Любовта има особен поглед, тя освобождава външните неща от техните образи, снема веществото и всичко случайно, така нещата в последствие се одухотворяват.

Истинската Любов е като Бога, тя вижда като Небе без образи, тя е извън всякакъв образ.

Любовта е основното проявление на всички добродетели.

Истинните дела са дела на Любовта, а не на човека.

Добродетелта никога не е достигала до реално видение на Бога. Само Любов­та достига.

Съвършенството в Любовта се състои в това, щото при всяко бедствие, бедност, страдание, злочестие и позор да ги носиш доволно и радостно; съзнателно и спокойно, и така да стигнеш до края на живота си без никакво „защо“.

Същностната работа за Бога е да стигнеш до това да бъдеш изгорен и разтопен в Него, за да станеш целият Любов.

При Истинската Любов към Бога, чо­векът е вече по-малко творение и повече Бог.

Има само един Подвиг в Съкровеното.

Който има Истинска Любов към Бога, ще има и истинско преживяване с Него, но това не е най-високото проявление. В Любовта Бог люби Себе Си, Самия Себе Си, Своята Същност.

Истинският човек се движи от живота към Любовта, от живота към Същността.

Който посее в Духа си Истинска Любов, той ще жъне Вечен Живот.

Любовта не е нищо друго освен Бог. Бог обича Своето съществувание и Своята Божественост в нещата.

Чрез Любовта ще се слея с Бог.

Любов има само онази Душа, която се е превърнала в Нищо. След Нищото тя има всичко и пак е Нищо.

Мъдростта, която сме научили тук, ще остане с нас и отвъд.

Един Мъдрец е казал: Ако съществува Бог, Който аз мога да позная, то такъв Бог аз не Го считам за Бог.

Свършекът на света и на времето е в това, когато си познал своя Дух, защото в Него няма време.

Мъдростта е в това, че човекът трябва да излезе от знанието си и да влезе в неведението си. Неведението е Висш вид Знание, скрито Знание.

Навлизайки в Божественото неведение, човек става вещ, той получава другото Знание – Висшето Знание.

Голямата Мъдрост се научава повече чрез слуха, отколкото чрез зрението.

Твоето неведение не е недостатък, то е твоето Съвършенство, както твоето Недеяние е по-високо от твоите дела.

Ти си длъжен да се откажеш от своите дела и да ги заведеш в мълчанието, ако действително искаш да влезеш в Ново Рождение.

Ние трябва да изоставим в нас сина човешки и да станем Синове на Бога.

Буквата те умъртвява, а Духът оживотворява. Що е буквата? Това са външните дела, а вътрешният живот в Истината, това е животът в Духа, който оживотворяваме.

Ние трябва да познаем себе си и да узнаем, че сме били преди времената и че ще бъдем и след тях.

Всеки, който е Неизменен, ще намери в себе си неизразимо велика Радост.

Мъдростта е бездънна. И тази Мъдрост е изрекла: Нищите са блажени.

Искаш ли да получиш ядката, трябва да разбиеш черупката.

Дървото предава себе си на огъня и изгаря, за да се преобразува в природата на огъня, в Праначалото.

Дървото се устремява в огъня и изгаря, така то се устремява към Първата Чистота.

Искаш ли да живееш и делата ти да живеят, ти трябва да си мъртъв, изчезнал в Бога.

Твоето недеяние (твоята Чистота) е по-висша от всяко твое дело.

Да познаеш себе си означава да се поз­наеш такъв, какъвто си бил преди външната история, извън времената.

Това себепознание се осъществява вътре в Бога, защото Бог е пряко свързан с нашия Истинен живот.

Който е познал себе си, не люби нищо друго освен Бога.

Човек трябва да се научи да използва себе си от себе си.

Всяка действаща причина действува заради крайната си цел, за да намери отдих и Покой в последната Причина.

Ако човек иска да познае Тайната на живота, трябва да скъса със своето „аз“, дори и с Бога, за да се слее с Бога.

Бог не трябва да е никакъв обект, нито дори на желанията, нито дори на Любовта.

ДУША И ДУХ

Храмът е Висшата човешка Душа. От този Храм трябва да изпъдим всичкото невежество и тъмнина, за да блесне Светлината на Бога в нас. И ако човекът е изпъдил невежеството и тъмнината, тогава той е изпъдил и търговците от храма, то тогава и ти си в Бога, и Бог е в тебе.

Думата „жена“ – това е едно много особено име на Душата. Това е друго име на Тайнството Душа. Думата „жена“ е благородното име на Душата.

Жената е въведение в Дълбокото Тайнство на Душата, а в това Тайнство се осъществява срещата с Бога.

В Душата има Тайнствена врата.

Душата има способност да ти отвори вратата към Самия Бог.

Жените са Души врати към Великата Божественост, към Великата Древност.

Жената е Душа и това е Път, по който трябва да се родиш в Бога.

Жената е Душа – Божественост, която е въведение в Тайната на Бога.

Когато жената познае Душата си, тя е в Бога и живее в Бога, и Бог живее в Себе Си. Тогава такава Душа е толкова радостна, толкова неизмерима, че не може да бъде описана.

Жената е създадена, за да се съедини с Душата си, а Душата е създадена, за да се съедини с Бога. Жената е пълноценна, когато е заживяла в Душата си.

Когато жената живее в Душата си, Душата е равна на Вечността.

В Душата има нещо, което е скрито и потайно, и което е далеч над разума и благородната воля – това нещо си остава в Тайна.

Цялото човешко познание няма да проникне там, докъдето Душата е достигнала в своята Дълбочина.

Само със Свръхестествено Знание може да се схване що е Душата.

Душата е дадена на тялото, за да бъде пречистена.

Душата се пречиства чрез упражняване в Добродетели.

Бог е Дълбината на Душата с цялата Си Божественост.

Желанията на Душата са създали времето, телесността и множествеността – и с тези желания е загубила това, което е притежавала.

Има една част в Душата, която е Несътворена, но има и една друга част, която е прилепена към времето.

Бог е Безименен. Той е Неизречим и в основата си Душата е също Неизречима, както е Бог.

В своята най-чиста част Душата превъзхожда света.

Това, което привлича Душата в този свят, е единствено Любовта.

Душата съдържа в себе си тялото, а не тялото Душата.

Душата е един Разумно Божествен свят в самата себе си.

Осветена е онази Душа, в която е само Бог.

До дълбоките корени на Душата може да се стигне само с Божествена Чистота.

Храмът е човешката Душа – Образът на Бога. Този Храм трябва да бъде разчистен, за да може Бог да живее в него. В Храма, който Бог Си е създал, не могат да живеят заедно Светлината и Мракът. Този Храм е място на най-чистата Светлина.

Думата „жена“ е едно много особено име на Душата. Думата „жена“ е тайнственото, благородното име на Душата. Жената е въведение в Божествеността на Бога.

Жената е „Път“, по който трябва да се родиш в Бога.

В Душата има една Тайнствена Сила, която е недокосната нито от времето, нито от плътта, нито от смъртта. Там живее пробудената жена – тази жена е чисто Духовна. Посветените са я открили в себе си, но тези, които не са я открили, трябва да я търсят и навън, и навътре.

Когато жената познае Душата си, тя е в Бога и живее в Бога, и Бог живее в Себе Си, тогава такава Душа е неизразима – без описание.

Ако човек се обърне към основата на своята Висша Душа, ще се срещне с Бога, защото основата на Душата съвпада с Основата на Бога.

Има една Висша част на Душата, издигната над времето, и незнаеща нищо нито за времето, нито за тялото.

Само в Душата Бог е чисто Божествен.

В животните Бог също Го има, но не е Божествен.

Само Висшата Душа е Неговата отпочивалня, отморение.

Душата не трябва да бяга навън през петте сетива, а да живее изцяло в себе си, в Съкровеното. Тя трябва да е събрана в най-чистото – там е Божието Място.

В Дълбочината на Душата цари Покой и Възторг.

По Висшата си природа Душата е невъзприемчива за нищо освен за Божественото Битие.

Никой не се докосва до най-дълбоката част на Душата, освен Самия Бог.

Творението не може да достигне Душата, то трябва да остане отвън.

Творението не е в състояние да проникне в Дълбокото Място на Душата.

Висшата Душа няма нищо общо с времето и затова Бог се ражда в нея.

Душата няма име, имената на една Душа са условности. На една Душа се дава име, защото тя слиза и се проявява в някакво определено дело.

Всяко външно дело е свързано с пос­редник. Например: чрез очите Душата осъществява силата на своето зрение, иначе силата на зрението не може да се създаде.

Душата може да познае Бога, не когато действува със силата си, а когато действува със Същността си.

Дълбоко в своята Същност Душата няма действия. В своята Същност Душата е Дълбоко Безмълвие – тук е Покой и само тук Бог изрича Своето Съкровено Слово.

Тук в Същността на Душата, в Безмълвието – това място е достъпно само за Бога. Тук Бог влиза всецяло, а не с част от Себе Си.

Тук в „Тайната стаичка“ на Душата Бог докосва Първосъздадената от Него Същност и тук никой, освен Бога, не може да проникне – нищо друго не може да се докосне до тази Глъбина.

Само тук Душата може да съзерцава своя скрит образ – Същността си.

Образите, които Душата обича са нещо, създадено от посредниците – силите, а в Същността си, тя съзерцава само един Образ – Праобраза, Свещеното Начало.

За Душата няма нищо по-неведомо от нейната собствена Същност.

Навътре Душата е свободна от всякакви образи и посредници, и така тя се съединява (чрез Същността си) с Бога.

Бог действува в Основата на Душата и там, където няма никакъв образ, освен Него Самият, освен Неговата Собствена Същност.

Бог е родил Същността на Душата, която Той Сам е създал и прониквайки в нея, Той всъщност прониква в Себе Си без всякакъв образ и ограничения.

Чрез Душата Бог осъществява Дълбоко, Съкровено Проникване в Самия Себе Си, посредством Себе Си, и така Бог се ражда в Себе Си. И така Бог се ражда в Своите Синове, и им дава Проз­рение за Себе Си.

В Същността на Душата Бог ражда Себе Си, и затова е Създадена Душата.

Когато Бог се ражда в Душата, Той се съединява с определения човек – така се ражда Синът, Истинното Единство, а в това Единство е заключено Единението.

Когато Душата живее с образи, тя никога не може да бъде блажена, защото никое творение не може да даде на Душата пълно блаженство, защото, ако Бог беше създал такова творение, Той Самият нямаше да бъде за Душата Висше Блаженство и последна Цел. Божията Воля и Природа е Той да бъде Начало и Край на всички неща.

И така човек е длъжен да пребивава и живее в своята Същност, и в своята основа, за да го докосне там Бог без пос­редници.

Когато Душата постигне Дълбинното си мълчание, Бог ще я научи да твори и действува, защото Бог ще изрече Словото Си в нея, и затова е казано: „Всред мълчание ми бе казано Тайно Слово“.

Когато човек придобие Същността си, Душата си, Бог ще му се изяви отвътре.

Който умее да се вглъбява, той може да се скрие в Душата си от бурите на всички външни дела и неща.

Ако трябва Бог да каже в Душата Своето Слово, тя трябва да пребивава в Мир и Покой, и тогава Бог изрича Слово в Самия Себе Си.

Колкото повече си потопен в Душата си, в себе си, толкова повече Бог е по-близо до тебе.

Това, което търси и увлича Душата е едно непознаваемо познание.

Само в Дълбоката Същност, в Дълбоката Тишина в човека, идва Благата вест – Словото на Бога.

Когато Любовта е изрекла своето най-съкровено Слово, се е създала Душата.

Елеазар Хараш

Словото на Бога е много Дълбоко и Съкровено. То идва в нас всред дълбокия Мрак, и в този Мрак или в тази скрита интимност, се ражда Синът и Бог му дава Своята власт, и затова е казано: „Светлината свети в тъмнината“.

Ти трябва да твориш и всичко, което твориш да е единствено твоята Съкровена Душа, Дълбина, и трябва да твориш без никакво „защо“.

Когато Душата достигне Бога, тя изгубва своето име, тя става Нищо, Изчезва. Както Слънцето поглъща зората, така и Душата изчезва.

Бог се намира във всички останали същества, като действие и чувство, но Той се ражда само в Душата и само там Той е Себе Си.

Всички други творения са подножия на Бога, но Душата е подобие, част от Същността на Бога.

За рождение и Съвършенство в Бога е възприемчива само Душата.

Бог се ражда дълбоко в недрата на Душата – там, където няма никакъв образ и не действуват никакви други сили.

Това Дълбоко вътрешно Устремление на Душата не е призовано от творението, а от Дълбините – мястото, където живее Бог.

Днес Душата е разбила и разпръснала своите сили във външното: силата на зрението е отишло в очите; силата на слуха е отишла в ушите; силата на вкуса – в езика..., и така човекът е изпуснал Същността си, защото всяка разделена сила е несъвършена.

Когато Душата е насочила силите си към външните неща, тогава вътрешното (същественото), е отслабнало за своето Съкровено Дело.

Бог се нуждае от Душа, която не очак­ва нищо друго и никого другиго, освен Него и затова Христос казва: „Който не се отрече от баща си и майка си, не може да ме следва, не е достоен за мене“. И още: „Аз дойдох в света не да донеса Мир, а меч“ – мечът, който да отсече от тебе всички привързаности, затова те разделям от брат, дете, майка, приятел, които са твои врагове... Много трудно за човека е да разбере, че неговият враг е това, което му е най-мило.

Когато един човек иска да свърши своето Истинско Дело, той трябва да събере всичките сили на Душата си в една точка и да се скрие от всички образи и ликове.

В Истинната Душа има скрита не­помрачена, мълчаща Тишина.

Никакво изображение няма за Душата, тя не може да се определи. Но тогава къде пребивава Душата? На крилете на вятъра, на крилете на Свободата.

Душата трябва да се откаже от всичко сътворено и да не знае повече никаква опора. Тогава тя ще се потопи в Чистото Нищо.

В Чистото Нищо Душата е скрита от всякакви творения. В това Нищо не може да проникне даже Серафим със своите познания.

В това Чисто Нищо Душата превъзхожда Серафима и всяко познание. В Нищото няма Начало, за да може Бог да ни направи свое подобие. Най-хубавото нещо, от което сме направени е Нищото.

Що е Благодат? Благодат – това е свръхестественият облик на нашата Вис­ша Душа.

Великата Благодат е в това, когато нашата Душа може да излети над себе си и да влезе в Нищото. Тук Душата е във Великата Благодат, защото тя обитава своята Чиста Безпределност.

Душата е едно особено Слово на Бога, Вечно Слово.

За да стане Душата равна на Бога, тя трябва да се превърне в Нищо.

Душата трябва всичко да загуби, за да се утвърди в Пълното Нищо. Душата трябва да загуби дори и Бога, и творението, и тогава тя се завръща. Когато загуби Бога, тя Го придобива.

Докато Душата знае за Бога разни неща, тя е отделена. Докато в Любовта няма знания за Бога, има Изчезване в Бога.

Чрез Любовта към Бога Душата умира за всичко сътворено и се ражда в чисто Божествената си Същност, това е вече Божественото самопознание.

Чрез Любовта си към Бога Душата умира за света и се ражда в своята Несътворена Същност.

Душата трябва да умре, но не в своята смърт, а в Божествената смърт – тогава тя възкръсва в своята Несътворена Същност.

Възкръсналата Душа се завръща в Царството на Чистото Единство.

Отец ще бъде роден в нас едва тогава, когато всички сили на Душата ни, които са били пленени и вързани, се отвържат и освободят.

Блаженството е в нас, то е там, където Отец се ражда – нашата Съкровена Дълбочина.

Душата трябва да се очисти от разсъдъчното си съдържание и да се свърже с Висшия си Разум.

Човешката Душа е оръдие за Вечното порождение на Бога в самата себе си.

Душата се съединява с Бога в Единство. Това става в процес на Откровение, а не в Съществувание.

Откровението е Висше Познание, то се превръща в Чистото Освобождение за човека.

Ако Душата беше време, Бог никога не би могъл да се роди в нея.

Времето си има своите желания. Душата си има своята Съкровена Същност, в която трябва да се завърне.

При свършекът на времето, желанията отпадат, защото човекът се заражда в своята Съкровена Душа. Ако в човека има време, това означава, че има и желания, а това означава, че не е дошъл още свършекът на времето.

Душата няма име, не може да се даде име, но все пак е дадено условно име, защото тя се проявява по определен начин.

Душата става това, което люби. Ако люби земни неща, тя става земна. Ако люби Божествени неща, тя става Божествена.

Когато Душата люби само Бога, всяко несъвършенство отпада от нея, защото Бог я прави себеподобна. Бог общува с Души. Той е без творение.

Душата е Негова природа, Негова Същност и Сам Той действува чрез нея.

Бог обича Душата, тя е Негово чудно дело.

Жена – това е най-благородното име, дадено на Душата.

В Душата има сила, която не може да бъде докосната нито от плътта, нито от времето – тя изтича от Духа.

Когато Душата живее в Духа, там тя преживява такава велика Радост, която умът никога не може да разбере.

На Душата е дадено да познае Бога, но не е дадено да проникне в Дълбините Му.

На Душата е дадено да постигне Бога чрез сливане, но тя никога не може да Го вмести в себе си.

Душата вижда, познава, постига Бога чрез Самия Бог.

Душата е също като Бога извън всяко определение и наименование. Нейното Първично, Истинско състояние е даже извън всякакво предназначение.

Къде пребивава Чистата Душа? На крилете на вятъра – това е Древен израз, който означава атмосферата на Серафимите, в Чистото Древно Богопознание.

Душата трябва да се откаже от всичко сътворено и от всякаква опора, тогава тя ще се потопи в Чистото Нищо.

В Нищото Душата е скрита от всякакво творение.

Създавайки Душата от Нищото, Бог е поставил Душата в свободно самоопределение, за да може в своята свободна воля Той нищо да не налага и приписва. Това означава, че каквото и да направи Душата, тя рано или късно, ще пожелае да стане неизменна на Нищото.

Все някога Душата щяла да пожелае съединение с това Бездънно, Божествено Нищо – така тя ще забрави всички вещи и всяко сътворение.

Целта на всичко това е след време Душата толкова дълбоко да влезе в Бога, че никога вече да не излезе. Само тогава тя няма да има нищо общо с творение и никога вече творение няма да я обременява, и тогава тя няма да се обвързва с никакви действия, защото ще бъде осъз­ната и така нейната чиста природа ще следва само Нищото.

Истинската Душа никога не се нуждае дори и от творение. Тя иска да бъде изпълнена от Нищото, от Бога.

Когато Нищото стане Истинската Обител на Душата, тогава Бог и тя вече няма да се нуждаят от нищо друго.

Когато Душата получи Благодат, тя тържествува в съществуванието, но когато Душата се слее с Нищото, тя самата става Благодат. Тогава тя пребивава в своята чиста Безпределност и тогава тя осъзнава себе си като Божество.

Докато Душата сама не стане Божество, тя не е в Истинската Благодат. Само тук Душата е свободна от всякакво действие и външно, и вътрешно.

Бог съществува благодарение на Душата.

За да стане равна на Бога, Душата трябва да се превърне в Нищото.

Човешката Душа е сътворена от Бога, но човешкият Дух принадлежи на Абсолюта, Той е абсолютно Несътворен.

Душата е сътворена от Тайната на Бога, Духът е сътворен от Мистерията на Абсолюта.

Когато Душата придобие своя образ, тя влиза в областта на Чистото Нищо. Тогава тя умира в Духа и тук е Тайната на Истинския живот.

Когато Душата се разтвори в Духа, тогава Духът придобива Себе Си в Своята Вечна Мистерия. И затова е казано: Блажени мъртвите, умиращи в Бога.

Никоя Душа не може да бъде блажена в Бога, ако преди това не е умряла за Бога.

С Висшите си сили Душата се докосва до Вечността и до Бога, а с низшите си сили се допира до времето, поради което е подложена на промени.

С низшите си сили Душата е обърната към телесните неща, което я лишава от благородството .

Ако Душата може да познае Бога както Ангела, тя никога нямаше да слезе в тялото.

Ако Душата можеше да познае Бога без света, то светът никога нямаше да бъде създаден. Светът е създаден заради нея.

Петте сетива са пътеките, по които Душата слиза в света и по тия пътеки светът влиза в Душата.

Душа, в която е видно Царството Божие, не се нуждае нито от проповед, нито от поучение – тя е вече поучена.

Който иска да познае Бога и Душата си, трябва и себе си да забрави. Понеже, додето вижда и познава себе си, тя (Душата) не вижда и не познава Бога.

Бог поучава човека, за да го доведе до Себе Си.

Бог в нас е у дома Си, но ние сме в чужбина.

Бог е Нищо и Бог е нещо. Нещото също е Нищо.

Душата, желаеща да намери Бога, трябва да подмине, да надмине и прескочи всички творения.

В най-вътрешното на човека – там време никога не е прониквало, никога не е просиявал образ.

Всичко, което Бог върши във всички светии, върши го в най-вътрешното на Душата.

Бог се ражда в откритата, свободна Душа. Той се разкрива по начин, който няма подобен на себе си.

Истинската Душа обича само Бога и нищо друго не съществува извън Него.

Бог е сътворил Душата по образа на Своето Висше Съвършенство.

Когато Душата познае Бога, тогава тя придобива и познание за самата себе си.

Душата става Богородица, когато пос­тигне Чистота и Отреченост от външния свят.

Когато Душата се пречисти, в нея се случва Тайнство – ражда се Христос, ражда се себепознание.

В Чистата Душа Бог ражда Себе Си, ражда Своето Слово. Това Слово е ясно и вразумително, то е наречено Син.

Непривързаност означава Пълна Пустота, Чиста Безпределност.