II. МЕТОДИ НА НЕОБИКНОВЕНИЯ ПОДХОД
II. МЕТОДИ НА НЕОБИКНОВЕНИЯ ПОДХОД
1. Преодоляване на трудни положения
…Любовта – тя е много хубава, тя не вижда хорските погрешки. Пред нея каквото и да направиш, даже най-лошото, тя ще те целуне, поглади, очисти, преоблече и ще те заведе у дома си. Жива е тя. (20/стр. 246)
Зад всеки кредитор се крие един Ангел, който опитва хората. Когато повярвате, че вашият кредитор е честен човек и в него, както във всички хора, има Божествено начало, той ще ви се усмихне. Ако се влюбите във вашия кредитор, както момък се влюбва в мома и е готов да коленичи пред нея, този кожодер, както вие наричате кредитора си, ще се усмихне, ще ви потупа по рамото и ще каже: „Аз съм готов не само да ти простя дълга от сто хиляди лева, но отгоре на това да ти дам още сто хиляди“.
(2/стр. 107)
И тъй, докато сте на Земята, работете съзнателно и с Любов, за да се справите със съдбата, която се налага днес на света… Ще кажете, че при дадените условия не може да не се гневите, да не се сърдите едни на други. Гневете се, но с Любов; сърдете се, но с Любов; карайте се, но с Любов. Каквото правите, с Любов го правете. Казано е в Писанието, че и Бог се гневи, но с Любов. Където е Любовта, там всичко е добро и намясто.
(15/стр. 90)
Казваш: „Скръб имам, тежко ми е“. Изпъди скръбта навън. „Не мога.“ Скръбта е по-голяма майсторка от мъчението: като хване човека, лесно не го пуска. Ако се опита той да я изпъди, тя още повече се закрепва; ще отскубне част от сърцето на човека, но няма да излезе. „Как да се освободя от нея?“ Като я обикнеш. „Това е невъзможно!“ Друг цяр няма, този е първият цяр. Ако не можеш да я обикнеш, приложи втория цяр;– да извикаш радостта и да я поставиш на същото място заедно със скръбта. (11/стр. 279)
Ще ми разправя някой, че срещнал голямо страдание. Аз по някой път се усмихвам. Мечка ви среща, тя очаква Любов. Ако не;– ще ви плюе. Казвам, като срещнете мечка, ще положите ръката си отгоре ѝ. Тя ще седне при краката, ще започне да ви лиже. Казвам, аз бих желал да ви видя герои, дето страданието да лиже краката ви, страданията да лижат ръцете ви. Тогава сте герои. Тогава страданието казва: „Радвам се, че срещам герой, на когото може да оближа краката“. (5/стр. 216)
Изисква се Нов живот, една вътрешна сигурност. Ще дойдат най-първо някои изпитания. Най-първо обикнете болестта, обикнете тия клетки на вашите крака. Мястото, дето ви боли, обичате ли го? Обикнете клетките, които страдат, вие ще им помогнете. Внесете Любовта!
(3/стр. 120)
Обикнете болката. Левият крак на палеца ви боли. Обикнете палеца. Тъй го обикнете като същество. Веднага болката ще престане. Туй място, което не обичате, то ви боли. На необичаните места по тялото;– там се явяват болестите… Щом обичаш тялото, щом обичаш ума, сърцето, всичко, което човек има;– като обичаш, болките ще престанат. Дали вие вярвате [в] това, или не, мене не ме интересува. Някои от вас, които искат, направете един опит… (13/стр. 94)
За да се справите с кашлицата, възлюбете я;– като я обикнете, тя ще ви напусне. (11/стр. 216)
Преодоляване чрез Доверие в Бога
Човек може да знае какво ще му се случи в утрешния ден, но правилно е той да не прави никакъв опит да избягва от това, което Бог е отредил за него. В това, което Бог е определил за всеки човек, се крие някакво знание, необходимо за самия него. Бог е Всемъдър… Например Бог може да каже някому да ме хвали. Аз ще благодаря за това. Друг път може да изпрати някого да ме кори. Аз пак ще благодаря. Понякога нито ще ме хвалят, нито ще ме корят. И затова ще благодаря. Това показва, че съм оставен на почивка. Дойде ли сиромашията при мен, аз ще ѝ благодаря; дойде ли богатството, пак ще благодаря. Ако придобивам знания, ще благодаря на Господа за условията, които ми е дал; губя ли знанията си, пак ще благодаря. Значи, ако ученикът иска да придобива знания, сили и да прогресира, той трябва да има будно съзнание;– във всичко, което става в него и около него, да вижда Божия пръст. Само по този начин човек ще придобие мир в душата си и светлина в ума си, за да разбира правилно живота. (6/стр. 156)
Най-хубавата мисъл, която трябва постоянно да държите в ума си, е следната: каквото и да ви се случи, да знаете, че това е Волята Божия. И тогава, ако осиромашеете, нека душата ви се изпълни с вътрешна благодарност към Бога, че Той ви е удостоил с внимание да ви изпрати сиромашията. Той казва някому: „Вземете богатството на този човек“. Това значи: вземете товара на този човек. Аз благодаря на Бога, виждам, че това е Неговата Воля, и казвам: „Волята Божия за мене струва повече, отколкото богатството, което ми отнемат“. Ако придобия богатство, аз пак благодаря, защото такава е Волята Божия. Щом Волята Божия е такава, душата ни трябва да се изпълни с благодарност, с благоговение, че Бог действа навсякъде в света. Мислим ли така, само Той може да ни избави от всички противоречия. Само Той може да внесе в душата ни мир и спокойствие. (6/стр. 157)
Съвременните хора искат да оправят света със старите форми, със старите методи. Това е немислимо. И затова, каквото и да ви се случи, казвайте: „Такава е Волята Божия!“. Дойде ли ви някаква болест, обърнете се към Бога с дълбоко съзнание за всичко, което става наоколо ви, и кажете: „Господи, благодаря Ти за всичко, което ми изпращаш!“. Кажеш ли така, няма да мине дълго време и болестта ти ще изчезне. (6/стр. 155)
Казвам, тия… състояния трябва да ги култивирате в ума си. Дойде, да кажем, едно страдание, кажете: „Такава е Волята Божия“. Видите, че някой човек се радва… Кажете: „Такава е Волята Божия;– той да се радва“. Видиш, някой скърби: „Такава е Волята Божия“. Влюбил се някой: „Такава е Волята Божия“. Оставила го жена му: „Такава е Волята Божия“. Забогатял: „Такава е Волята Божия“. Осиромашал: „Такава е Волята Божия“. Здрав е някой: „Такава е Волята Божия“. Заболял някой: „Такава е Волята Божия“. И едното, и другото състояние на своето място е красиво. (71/стр. 299)
Най-първо тази мисъл трябва да ви стане естествена за самите вас: „Така е Волята Божия“. Като кажеш, да ти стане приятно, че Бог ти дава един живот; ти да си благодарен. (71/стр. 299)
Някой ден имаш богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радост и веселие, но някой има да ти дава хиляда лева и не иска да ти ги плати;– ти веднага кипваш. Казваш: „Развали ми разположението!“. Защо пожертва щастието си за хиляда лева? Някой жертва туй свое щастие, туй вътрешно богатство, за едно ядене, за един крив поглед от някого или че някой казал нещо по наш адрес. Ако ти разбираш закона, благодари на Бога, че еди-кой си те погледнал накриво. Някой ти казал нещо лошо, благодари на Бога.
(43/лек. 9: стр. 22)
…Когато някой човек ви каже обидна дума, вземете я от Господа, за да се благословите; но ако ви каже блага дума, пак благодарете. (65/стр. 68)
Казва Христос: „Блажени сте, когато всички хули приемете“. Колцина се радват от това? Питам колко от вас сте претърпели хулите на обществото, на хората, на майка си, на баща си. Всички да ви изгонят от дома, а вие, като излезете на улицата, да благодарите за всичко това на Бога и да кажете: „Господи, благодаря Ти, че всичко така се случи!“.
(43/лек. 31: стр. 21)
Често хората казват: „Ние трябва да живеем добре“. Казвам: престанете да говорите така и кажете, че всичко, което става в живота ни, е добро, понеже иде от Бога. И тъй, красотата на живота седи в разнообразието. Ядеш или постиш;– благодари на Бога, страдаш или се радваш;– благодари на Бога, боледуваш или си здрав;– пак благодари на Господа. Кажи си: „Добър е Господ. Всичко, което Той ми изпраща, е за мое добро…“. Нека остане в ума ви мисълта да бъдете благодарни от всичко. Само по този начин вие ще създадете в себе си Нов свят от идеи и чувства. (6/стр. 514, 515)
Хората мислят, че трябва да благодарят само когато са получили нещо. Те казват: „Има смисъл човек да благодари, но когато се нахрани, когато задоволи някаква своя нужда. Защо трябва да благодари, когато е гладен?“. И като гладен, и като сит човек трябва да благодари, защото и в двата случая има възможност да познае Бога, да се свърже с Него. „Големи страдания имам.“ Благодари, че Бог те е удостоил със страдания. (18/стр. 143)
Благодарете и за сиромашията, и за болестите, които също ви са дадени. Болестите, страданията, сиромашията представляват проявите на Бога, Който ви хваща с Ръцете Си и изпитва Любовта ви. Вие се сърдите, недоволни сте, защото не знаете, че чрез тях ви посочват Нов Път към Любовта. (15/стр. 376)
Може да нямаш обуща на краката си, нищо от това, кажи: „Господи, много Ти благодаря, че виждам краката си тъй, както си ми ги създал“. Можеш да нямаш дрехи, кажи пак така. Защо не? Туй наричам Любов към Бога! Като виждаш парцалите на дрехите си, които наоколо изглеждат като панделки, засмей се, считай, че си облечен както онзи, който е с нова [уни]форма, с модни дрехи, и си кажи: „Тия мои дрехи не са толкова долни, те може да са парцаливи, но в тях съм вложил моите най-свещени Идеи!“. И наистина с тия негови парцаливи дрехи като накадят някой болен, оздравява, а от тия, модерните дрехи, умира. Затова с дрехите на Светиите, които е носил той, колкото и да са парцаливи, хората… лекуват болни. (44/лек. 3: стр. 38)
Страдате ли от някаква опасна болест, не казвайте, че ви е сполетяло голямо нещастие, но кажете: „Благодаря Ти, Господи, че си решил да ме очистиш“. От Божествено гледище микробите, бацилите са метли, с които Разумните същества чистят нечистите дворове и къщи на хората. (50/стр. 323)
Имате едно желание, което не можете да постигнете. Благодарете на Бога, че не сте го постигнали. Оженили сте се;– благодарете за това. Не можете да се ожените;– пак благодарете. Осиромашали сте;– благодарете на Бога. Разбогатели сте;– пак благодарете. Благодарете за всичко, което става около вас и с вас… За всичко благодарете, но не външно, а вътрешно. Когато човек дойде до положение да благодари за всичко, което преживява, това показва, че той е събуден. (24/стр. 339)
Обичат те, благодари на Господа, Който се проявява чрез тях… Ако не те обичат, пак благодари. (11/стр. 171)
Весела е дъщеря ти – нека е весела, нека играе, нека пее, остави я. Като се разгневи дъщеря ти, кажи на Господа: „Благодаря Ти, Боже, че видях дъщеря си да прави такива хубави гримаси“.
(66/стр. 114)
Ще гледате широко, няма да осъждате, да критикувате. Ако някой от вас е сприхав, бърз, ще кажете: „Благодарим на Бога, че имаме такъв брат“. Ако някой е флегматичен, пак ще благодарите. Във всичко ще виждате добрата страна и ще благодарите. И когато се срещнем с всички тези братя, ще видим, че всеки от тях има по нещо добро, ще видим все нещо особено. (59/стр. 411, 412)
Аз съм забелязал: дойде някой да ме посети, но някога нямам физическа възможност да го приема;– на Земята сме;– и той, като си излезе, остава недоволен, махне така с ръка. Той трябва да си каже: „Аз съм много доволен. Благодаря на Господа, че Учителя днес не ме прие“… И задачата в живота ни е да бъдем доволни в дадения момент и като се обърнем към Господа, да кажем: „Господи, ние сме благодарни за всичко“. Това е целта ми, към която искам да насоча ума ви. Това е правилната философия, която разрешава всички въпроси.
(60/стр. 441)
Щом се обезсърчите, благодарете на Бога, че Той ви учи на нещо. Чрез обезсърчението вие ще научите някакъв урок. (18/стр. 149)
Бог работи във всички хора и ги подтиква към Любов, Вяра, Знание и Свобода. Той ще изкара всичко на добър край. Той ще победи. Следователно, на каквито изпитания и страдания да се натъквате, благодарете на Бога! (25/стр. 415)
Човек е дошъл на Земята да опита двата полюса на живота: радост и скръб… Дойде ли страданието, кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати това страдание“. Дойде ли радостта, кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати тази радост“. (6/стр. 214)
Преодоляване чрез благодарност
Когато благодарите за всичко, което ви се дава, вие разбирате смисъла на живота. (22/стр. 112)
Всичко се ръководи от една Велика Разумност… Като знаете това, за всичко благодарете! Тайната на живота се крие в благодарността. Всеки момент да благодарим за всичко, което ни се дава. Че страдаш, благодари; че се радваш, пак благодари. (21/стр. 268)
…Противоречията в света не са нищо друго освен условия за проява на Битието. Така е за Мъдреца, а глупавият очаква особени условия за щастието… Дойде ли ви някакво щастие или нещастие, благодарете и за едното, и за другото.
(22/стр. 71)
Благодарността носи безсмъртието, а неблагодарността;– смъртта. Не се изисква много от човека, за да бъде безсмъртен. Щом е всякога доволен и благодарен, той е придобил вече безсмъртието. Обрал те е някой;– благодари, че те е обрал; казал е някой лоши думи за тебе;– благодари; заболял си;– благодари. Това са сенки на живота, през които неизбежно ще минеш. Че времето е дъждовно или ветровито;– благодари…
(15/стр. 375)
Когато благодарите, че вън е студено, че пръстите ви са измръзнали, вие започвате да мислите върху студа, а той като разумно същество ще ви разбере и ще се смекчи към вас. Няма да забележите как след известно време краката и ръцете ви ще почнат да се стоплят. (22/стр. 112)
Да допуснем, че ти гладуваш;– благодари! (12/стр. 103)
Божествената Любов ще ви опита. Утре ще ви дадат по малко хлебец и най-после ще ви дадат и обяд. Трябва да благодарите, но ако не се случи и обяд, ще кажете: „Слава Богу, че другите хора ядат. Аз ще си почина и ще се порадвам, че другите ядат. Благодаря Ти, Господи, че ми се отдаде случай да погладувам малко! Аз благодаря, че сега мога да оценя хляба“. (60/стр. 410)
Когато ядем с благодарение*******, ние сме използвали всичко онова, което сме яли. …Даже малко да забележим на жената, че яденето е безсолно или прокиснало, праната изчезва и ние нищо не сме се ползвали. Ако яденето е безсолно или недокиселено, възхвали, че превъзходно е сготвено, и стани, сам си дотъкми на вкус. Праната е жизнената сила, която съществува във всеки човек, но в различно количество. (66/стр. 18)
…Като умираш, ще благодариш и като се раждаш, пак ще благодариш… Щом дойде смъртта, кажи: „Благодаря, че е дошло време за умиране“. Има ли нещо страшно в смъртта? Ако умреш, за да излезеш от затвора, ти придобиваш свободата си… Герой е онзи, който благодари и когато умира, и когато се ражда. Човек се изпитва и чрез смъртта, и чрез живота. Ако не мине и през двете положения, той не може да разбере Любовта и Обичта. (15/стр. 376, 377)
От това гледище и смъртта е необходимост. Тя е наша сестра. Като дойде тя, ти ще се предадеш в нейните обятия и ще кажеш: „Прави с мене каквото искаш“. Тя ще те обере по всички правила, след което ще дойде другата ти сестра;– Любовта. Тя ще те облече с най-хубави дрехи. Ако не дойде смъртта да те обере и съблече, Любовта никога няма да те облече. Смъртта казва: „Ще те съблека“. „Какво да правя?“ Ще чакаш да дойде Любовта, да те облече в най-хубави дрехи, каквито никога не си виждал. Като се облечеш в хубави дрехи, ще благодариш на смъртта, че те е съблякла. (23/стр. 137)
Често съвременните хора казват: „Животът иска силни хора, силни натури“. Кой човек е силен? Аз наричам силен човек този, който и като плаче, и като скърби, и като се отчайва, и като се гневи, все се радва. Няма нищо лошо в това, че човек се гневи, но изкуството е, като се гневи, да се радва. По този начин той превръща горчивите сокове в сладки. (6/стр. 74)
Истински герой е онзи, който с радост понася всички изпитания и страдания. (18/стр. 149)
Онзи, който служи на Любовта, той носи Живота. Светлина и Топлина излизат от него. Той е бодър, не е дряхъл********. Той не казва, че ще се страда. Той се радва, че страда. Като погледне на страданието, казва: „Още страдания да дойдат“.
(13/стр. 36)
Всички същества, от най-малките до най-големите, са в постоянно движение;– те вървят по ритъма на Божествените закони. Вие не можете да се спрете нито за момент в своя път; спрете ли се само за момент, вие ще внесете известна дисхармония в Божествения свят. Ето защо и когато страдате, и когато се радвате, не се спирайте. Ако страдаш, кажи си: „Радвам се, че страдам“; в окови си, кажи: „Радвам се, че съм окован“; плюят те и те хулят, кажи: „Радвам се, че ме плюят“… Христос казва: „Блажени сте, когато казват всяка зла реч за вас на лъжа; радвайте се, защото е голяма вашата заплата на Небесата“. (37/стр. 19, 20)
Използвайте във всеки един момент онова, което знаете, и онова, което не знаете. И знанието, и незнанието да ви служат като един подтик. Като знаеш, да се радваш и като не знаеш, пак да се радваш. Пак да ти бъде като един подтик. Защото и в знанието се крие Божественото, и в незнанието се крие Божественото. И в двата момента трябва да схванеш Божественото. И [в] туй, което знаеш, там е Божественото; и в това, което не знаеш и не разбираш, и в него се крие една възможност да разбереш Божественото. (4/стр. 23)
Няма какво да се обезсърчавате… Като се обезсърчавате, радвайте се и като се насърчавате, пак се радвайте. И в единия, и в другия случай се радвайте.
(1/стр. 224)
Радвайте се и благодарете, когато сте здрави или болни. Като здрави ще научите едно нещо, а като болни;– друго. Болният става мек, внимателен към себе си и към окръжаващите. Като оздравее, той започва да цени онова, което по-рано не е ценял. (15/стр. 144)
Да кажем, някой от вас е недоволен от себе си. Като се погледнеш, остарял си;– трябва да се възрадваш, че си остарял. Разболял си се. Да се зарадваш, че си се разболял. Направил си някаква погрешка;– да се зарадваш, че си направил погрешка. Направил си добро;– пак се зарадвай. Каквото и да направиш, радвай се на всичко. (3/стр. 239)
…Когато срещате богати, учени, красиви хора, радвайте се, че има такива хора; ако срещате лоши, невежи хора, пак се радвайте. Какъв щеше да бъде светът, ако нямаше добри и лоши хора, учени и невежи, красиви и грозни? (34/стр. 299)
Не правете разлика между добър и лош човек… Вие се радвайте, че сте срещнали и лошия, и добрия човек. Те са подбудителни причини за вас. Вземете поука и от единия, и от другия… И единият, и другият да ви бъдат за поощрение. (8/стр. 130)
Като видя, че някой прави погрешки, спирам се и казвам: „Чакай да видя каква поука мога да извадя от тази погрешка“. Като някой направи една погрешка, аз се радвам, че уча от него урок, и като го срещна, ще му кажа: „Ти ми направи голямо добро, научи ме на един добър метод“… Не е въпрос за оправяне на света. За мен това е един урок, аз оправям себе си. (39/стр. 447)
Намерете нещо добро в онова, което ви се случва. Обиди ви някой, зарадвайте се, че вие не сте на неговото място, че вие не сте, който казвате това… Като те обиди, ти се зарадвай, че те избавил Господ от това зло, че ти си само един претърпевш. Ако си сиромах, зарадвай се на сиромашията си; ако си богат, зарадвай се на богатството си. Ако си учен, зарадвай се на учението си. Ако си невежа, зарадвай се на невежеството си. На всичко се радвай. Защото, като се радваш на всичките работи, животът е в динамическо положение, ти прогресираш. Щастието на човека зависи от това. (10/стр. 53, 54)
Когато се ожените, няма да мислите, че мъжът ви ще живее с вас 120 години. Радвайте се, че мъжът ви е жив, че е живял [с вас] една година. Радвайте се, че е заминал при Бога. Ако се върне от онзи свят, радвайте се. Ако замине за онзи свят, пак се радвайте. Ако ви се кара, радвайте му се. Ако ви милва, пак се радвайте. Ако ви дава нещо, радвайте се. Ако нищо не ви дава, пак се радвайте.
(29/стр. 281)
Преодоляване чрез приятно чувство
Прями отношения трябва да имате към Бога и когато имате тия прями отношения, душата ви ще се изпълни с един вътрешен мир и страданията ви, всичките ви сегашни мъки ще бъдат толкова приятни, че като се върнете вкъщи, ще помилвате вашите страдания. Те ще ви бъдат тъй приятни. И вие ще бъдете толкова искрени спрямо тях, ще им кажете: „Аз досега исках да ви изпъдя […], елате всички при мене по закона на Любовта“. И тази скръб, която неволята ви е причинявала досега, и тя ще почне да скача, да играе… (68/стр. 161, 162)
Когато говоря за Любовта, разбирам живота, в който трябва да участваме. Божественият живот е да бъдем всички весели. Когато някой път сме скръбни, да ни е приятно, че носим известно страдание. Все-таки някой трябва да носи страданието. Мнозина искат да избегнат страданието… Онази млада мома, като се ожени, какво я очаква? Ще стане бременна, ще се натовари с един товар девет месеца. Ще носи какви ли не страдания… (13/стр. 272)
Като страдаш, да ти е приятно, че страдаш. Като те боли кракът, да ти е приятно. …Не да не чувстваш болката, но да чувстваш малко. Сега по някой път има хора, които имат воля, имат и търпение. Разправяше ми един лекар. Казва: „Мене ме учуди“. …Един войник, който имал нещо да се оперира ръката му. Лекарят искал да намаже ръката му, да я анестезира, но войникът казал: „Не!“. Протяга ръката си и докато лекарят вършел операцията;– лекарят го наблюдавал;– и не мръднало лицето му, нито един мускул не потрепнал на лицето. Седи спокоен човекът. (13/стр. 86)
Преодоляване чрез музика и песен
Две слугини на богати господари били задължени да занесат някъде две кошници, пълни с нещо, което тежало 20 килограма. Едната носела кошницата си и от време на време пеела. Втората носела кошницата, но през всичкото време мълчала. Като гледала как другарката ѝ върви напред и пее, тя я запитала: „Не тежи ли кошницата ти, че можеш и да пееш още?“. „Не ми тежи.“ „Защо? Нали и тя тежи 20 килограма като моята?“ „Да, но аз имам в кошницата си едно особено цвете, което намалява нейното тегло.“ „Как се казва това цвете? Дай и на мене от него.“ „Това цвете се казва търпение.“ (18/стр. 157)
Сега и на вас казвам: при каквото положение и да се намирате, пейте! Започвате една работа;– пейте, свършвате работата;– пак пейте! Намирате се пред някаква мъчнотия;– пейте, излезете от мъчнотията;– пак пейте! (15/стр. 237)
Казваш: „Не ми се пее, не съм разположен“. Там е работата;– да пееш, когато не си разположен; при разположение всеки пее. Когато съм неразположен, аз ще пея: „Много съм неразположен, колко съм неразположен!“. После ще махна отрицателната частица не и ще пея: „Колко съм разположен!“. Само така ще сменя състоянието си. (11/стр. 144)
Ето, аз съм неразположен сега, но ще ви свиря нещо… Сега ще ви изсвиря „Цвете мило, цвете красно“. Ще свърша свиренето с един весел български мотив. Въпреки че съм неразположен, ще свиря само заради хубавата дума неразположен… За да се дойде до истинското вътрешно разположение, трябва да се измени старият начин на разбиране, да се измени цялата философска мисъл на човечеството. (26/стр. 178)
С моята цигулка аз съм прекарал най-хубавите си минути. Взема, посвиря на всичките скърби и страдания и като им засвиря така тия песни, т.е. аз ги наричам Окултни упражнения, всичките духове си заминават и аз ставам радостен и весел. Но щом не свиря и не пея, много лоши са. (41/лек. 9: стр. 10)
Като дойде една болест, ще бъдеш майстор, ще ѝ свириш. (45/стр. 606)
…Трябва да мислиш за Духовния свят, понеже там нещата са музикални, там всяко нещо е изразено музикално. (Учителя свири на цигулката и пее следното: „Боли ме коремът. Силни болки ме свиват. Нетърпими са те. Но при герой са дошли те“.) Като пееш така, ще мине болката… Може да се пее на болката, понеже е нещо реално. Тази песен може да я пееш с израз. Когато човек ѝ пее, болката не е страшна. (12/стр. 425)
Нека всеки от вас съчини по една песен за болката в корема си и да я пее. Щом изпее тази песен два-три пъти, болката му ще изчезне. Не пеете ли на болката си, с часове ще се въртите на леглото си и ще страдате. Който не се лекува чрез мисъл, чрез музика и песен, той е изгубил най-голямото богатство. Като се лекува по този начин, той изучава себе си… (25/стр. 317)
Вие бихте могли да се освободите от всяка една болест, ако изпеете: „Бог е Любов“. Ако имате хрема и изпеете: „Бог е Любов“, ще се освободите от нея. Някой има инфлуенца********. Ти си изпей: „Бог е Любов“ и инфлуенцата ще изчезне… Музиката трябва да бъде толкова силна, че да е метод за поддържане на здравето. Имаш хрема, ще ѝ пееш. И в бъдеще, когато ви хване хрема, да си имате като метод една песен за нея. Дайте ми един куплет за хремата. Как наричат хремата по най-любезен начин? „О, любезна сестричко хрема!“ Или за инфлуенцата: „О, любезна сестричко инфлуенца!“.
(12/стр. 440)
…Дишайте и пейте на болестта. На всяка болест пейте специална песен.
(51/стр. 399)
Тук имаме една сестра, която преди години беше заболяла. Като боледуваше, дошло ѝ на ум да съчини една песен на температурата. Като ѝ се подигала температурата, тя постоянно пяла и по този начин температурата ѝ спадала. Това са елементарни работи, които показват каква роля може да играе музиката…
(1/стр. 155)
В живота музиката играе роля като лечебно средство… Поставете двама болни при различни условия: единия;– под грижите и надзора на лекари, а другия;– сам на себе си, като го съветвате да пее по няколко пъти на ден. Вторият болен ще се излекува по-скоро от първия. Музиката повдига вибрациите на човешкия организъм, а от друга страна, събужда жизнените сили. Като знае силата и действието на музиката върху организма, човек трябва да пее при всички условия на живота;– като болен или здрав, при мъчнотии, изпитания, страдания. (17/стр. 224, 225)
Например удариш си пръста и не можеш да пееш, а пък законът е: като си удариш пръста, пак да пееш, като че нищо няма. Иначе не си разбрал закона.
(61/стр. 61)
Ако ония от вас, които имате кръвно налягане, бяхте пели, досега кръвното налягане да си иде. Ако беше пял някой, който има ревматизъм, ревматизмът щеше да си иде. Без пеене ревматизмът не си отива. Той е любител на пеенето. Ти му пееш, той се стяга и най-после ще те пусне. Ако бихте пели, ще ви напусне ревматизмът. (3/стр. 45)
Боли те крак – пей. Боли те кръст – пей. Боли те корем;– пей. Някаква тежест в гърдите имаш;– пей. Глава те боли;– пей. Защо вие не пеете? Аз бих желал да пеете повече. Както и да е, но пейте. Радостен си;– пей. Вървят ти работите;– пей. Като излезеш сутрин, изпей „Изгрява Слънцето“. (45/стр. 588)
Когато Слънцето изгрява, цялата природа пее: и славеят, и чучулигата, и канарчето, и щурчето, и жабата. Всички пеят и славят Бога. И човек трябва да пее. Който страда от ревматизъм, да пее; който страда от главоболие, да пее… На когото хлябът не достига, да пее;– никой да не познае, че е гладен. (27/стр. 128, 129)
Славеят… казва: „При всяка радост или скръб, при всяка мъчнотия пейте, славете Бога, както и аз правя“.
(6/стр. 248)
Да кажем, вземете една песен. (Учителя свири „Тъги, скърби“.) …Ако свиря и скръбта ме послуша, казвам: „Тръгни с мене, заедно ще вървим“. Другояче ще се качи на гърба ми. Сега я уча да върви. Искам да я убедя да слезе. Тя казва, че е болна, страдаща, всичко туй. (48/стр. 494)
Слушам, някой казва: „Сериозна работа, страшна работа, какво да се прави?“. Какво ще правиш? Изпей една песен и всичко ще се разреши. Знаете ли как ще се избавите? Ако те срещне на пътя някоя мечка, спри се и започни да пееш. Като пееш дълго време, и мечката слуша. Най-после тя се оттегля, отбива се. Успееш ли да направиш това, ти си от онези песнопойци, които и мечката разбира. Ще кажете: „Как ще ми дойде на ум да пея?“. Страданието, това е мечката. Седни отгоре на страданието, попей му, отправи ума си към Бога нагоре и тази мечка току изведнъж ще се отбие и ти ще се освободиш. (7/стр. 157)
Жената, която разбира законите, като се разгневи мъжът ѝ, трябва да пее;– мъжът ѝ ще се развесели и тя ще каже: „Слава на Бога, че днес мъж ми се разгневи, ние сме спасени“. Да поиграе насреща му и той ще почне… да се смее. Учителят като се разгневи, учениците да почнат да играят, да пеят;– учителят ще [почне] да се смее. Тези неща за вас като ученици на Окултната Школа имат смисъл. (41/лек. 1: стр. 13)
Често и вие се събирате, молите се, пеете и мислите, че като вас певци няма. Мине край вас един дявол, хвърли камък, вие затихнете… Какво страшно има в камъка? …Как се спасяват хората? Когато дяволът хвърли камък върху тях, те го вземат, турят го настрани и продължават да си пеят. Дяволът хвърля друг камък, те турят и него настрани и пак си пеят. Най-после дяволът казва: „Заболя ме ръката да хвърлям камъни…“.
(60/стр. 385)
Сега ви гледам, вие сте остарели. Казвате: „Остаряхме вече“. Аз се радвам, че има остарели хора;– от тях да се поучат… Учете се да пеете, за да се подмладите. Музиката е един начин за подмладяване. Не може да се подмлади човек, ако не пее. Музиката е една наука и едно изкуство, тя е една сила. (12/стр. 424, 425)
…Още веднъж ако дойда в света, или музикант, или поет ще стана. Те са двете неща, които ще оправят света, те са останали вече: музиката и поезията… Дойда в къщата ви и искам да се карам, но си попея и след това ще кажа: „Братко, аз дойдох да се карам с тебе, но като си попях, моята песен каза, че може и без караница; ще ме извиниш, че имах едно лошо желание“. Или дойда като поет, искам да те обидя, но като напиша една поезия, ще кажа: „Братко, мислех нещо да те огорча, но сега това ще ти дам като подарък и втори път няма тъй да мисля“. Аз сам прилагам това практическо правило: като напиша поезията, горчивото се изоставя… (37/стр. 659, 660)
2. Преобразяване на нещата чрез Слово и мисъл
Хората на Новото трябва да знаят магията на човешката мисъл и магията на човешкия говор. (2/стр. 260)
Оптимистът обръща всичко на добро… Като счупи стомната си, оптимистът казва: „Няма нищо, всичко е за добро. По-хубава стомна ще дойде на нейно място“. (22/стр. 97)
Аз съм дал много упражнения, но вие не ги туряте на работа. За цяла седмица, каквато и мисъл да дойде, кажи: „Много добре е!“. И лоша мисъл да дойде, кажи: „Добре е!“, не казвай: „Защо дойде?“. Каквато и мисъл да дойде, ти кажи: „Добре е!“. Каквото и чувство да дойде, кажи същото. (8/стр. 250)
…Каквато и мисъл да дойде, не се възмущавай, кажи: „Ще се оправи, добре е!“. Тъй за една седмица навсякъде да ви познаят, като ви опитат. Каквото и да дойде, кажи: „Добре е“. Сладка дума! „Хайде, Господ да го благослови!“
(8/стр. 251)
…Каквито отрицателни мисли да ви дойдат, че това станало, онова станало, кажете си: „Всичко е за добро“. Случи се нещо в чувствата ви, кажете: „Това е за добро“. Умрял някой;– за добро е. Страдал някой;– за добро е. Каквото и да ви се случи, знайте, че то е за добро. Сиромах си станал;– освободил си се от едно главоболие. Някой станал богат;– Господ да му е на помощ да носи товара си.
(1/стр. 35)
Вие трябва да имате характер, морални, хубави черти, че като влезете в противоречие, да устоите. Какви ли неща няма да ви кажат! Много лоши неща могат да кажат за тебе, но ти, ако имаш характер, ще кажеш: „Всичко за Любовта е добро!“. (4/стр. 214)
Случи ти се нещо. Кажи: „За добро е“… Бог, Който е в мен, за добро го е допуснал. Не може Господ в света да допусне нещо, което не е за добро.
(5/стр. 257)
Дойде едно нещастие, кажете: „За добро е“; дойде второ;– „за добро е“; трето, четвърто;– „за добро е, за добро е“, докато най-после доброто само по себе си възтържествува. (39/стр. 404)
Някога една дума в света служи да поправи обърканото ти положение.
(3/стр. 179)
Не е лесно да се научи човек да говори правилно. Който е придобил това изкуство, той би могъл с една дума само да спре вятъра… Сегашните хора страдат по единствената причина, че не могат да говорят на болестите си, на сиромашията, на невежеството, на слабостите си и т.н. Лесно е да се справи човек с болестта си, но ако знае как да ѝ говори. Достатъчно е само да раздвижи малко въздуха около себе си, за да застави болестта да излезе вън от него. (25/стр. 418, 419)
Не се плашете от кръвното налягане. Но почнете да развивате в себе си надеждата. За днес ще кажеш: „Аз съм здрав“. Не може да станеш от леглото, кажи: „Аз съм здрав“. Стани, походи.
(3/стр. 50)
Например имате едно крайно неразположение;– отивате при едного, разправяте му болката си, отивате при втори, при трети, при четвърти, на всички разправяте болката си, но тя не минава. Никой не може да ви помогне. Защо не може да премине болката? Защото закон е: онзи, който може да ви помогне, това сте вие самите… Кажете си: „В мен съществува една Божествена възможност и аз сам мога да изляза от тази болка, от това трудно положение!“. Ако си кажете така, веднага положението ви ще се смени. (2/стр. 151)
Станете сутрин неразположени, потупайте се по дясното рамо и си кажете: „Ти си много добър. За в бъдеще ще бъдеш много добър“. Няма да се минат 5, 10 минути и веднага ще дойде туй състояние. Потупайте се пак: „Ще се оправи тази работа. Не бой се!“. Човешката ръка е магическа сила, ако знаете как да я освободите. Това са вашите сили, Божествените енергии, които изтичат от вашите пръсти, и ако вие концентрирате вашата мисъл в пръстите, каквото пожелаете, то ще стане. (2/стр. 266)
…Има един Божествен живот, който аз наричам естествен живот и който не принадлежи на нашето съзнание. Той не принадлежи и на нашето самосъзнание, нито на нашето подсъзнание. Този живот принадлежи изключително на нашето Свръхсъзнание… Ако ти се оставиш на този живот, той сам ще дойде при тебе. Даже и когато човек е болен, нещастен, невежа, ако се остави на този живот, не да бъде индиферентен, но да си каже в себе си: „Тази работа е уредена, няма никаква опасност за нея“;– работите му напълно ще се уредят. (1/стр. 321, 322)
Използване трансформация на Словото
Понякога мислите, че като кажете нещо, работите ще се оправят. Кажете го, но работите съвсем се забъркват. Някой път седи при тебе един лош човек и нещо в тебе ти казва: „Кажи му: Ти си безверник“. И като му кажеш така, работата не се оправя ни най-малко… По-добре му кажи: „Ти си добър човек, има добро в тебе“, отколкото да му кажеш: „Ти си лош човек“. (8/стр. 69)
Защо, като срещнете един свой приятел, не му кажете, че е добър, способен, силен, разумен… „Как можем да говорим на човека, че е добър, когато всъщност не е добър?“ Вие ще говорите на доброто в него, а не на лошото. Доброто се усилва от добри и положителни сили. Когато доброто израсте и укрепне, злото попада под негово влияние и се възпитава.
(17/стр. 165)
Езикът на всинца ви не трябва да бъде език на разрушение, но език на Любовта. Аз ще съжалявам, ако от сега нататък чуя някой, на когото езикът разрушава. От тази вечер думите ви да бъдат думи съграждащи, думи на Любов… Думите на всинца ви да внасят живот. (7/стр. 47)
Един баща изпратил сина си в странство да учи. Които хора се връщали от чужбина, отивали при баща му и казвали: „Твоят син не учи, живее разпуснато“. „Ще се оправи, всичко е до време.“ „Ама той краде, лъже.“ „Ще се оправи, всичко е до време.“ В писмата до сина си обаче той пишел: „Синко, кой как дойде от странство, все те препоръчва. Аз вярвам, че човек ще станеш. Гледай да оправдаеш вярата ми, човек да станеш“.
(25/стр. 361, 362)
По времето, когато правех своите научни изследвания, казвам на един учител: „Извади този ученик“. „Той е голям лентяй.“ Казвам му: „Ти го потупай в еди-коя си част по дясното рамо и му кажи тъй: „Ти си добро момче, в което има хубави заложби, след една година ще станеш добър ученик“. Направи това и след време ще ми кажеш резултатите“. …Изправя се ученикът и казва: „Способно момче ще стана!“.
Всеки от вас може да прояви това. Твоето мнение ти ще го оставиш настрана. Тъй както ти казвам, направи и ще видиш, ще опиташ какъв ще бъде резултатът. (2/стр. 258)
Позволено е на човека да греши, но по нов начин, а не както са грешили хората досега. За пример, ако искаш да обидиш някого, не го обиждай, както досега си обиждал, но съвсем по нов начин. Ако искаш да му кажеш „сврака“, кажи му „гълъбче“. (51/стр. 53)
Защо трябва да кажете на ближния си, че е гарга? Кажете му, че е гълъбче. Защо ще му кажете, че е грубиян? Кажете му, че говори сладко, че мед капе от устата му. Може медът да не е добре пречистен, но все пак е мед. Ще кажете, че това не е вярно. Кои неща са абсолютно верни? В света съществуват два вида лъжи: бяла и черна. Ако не можете да кажете Истината, както трябва, за предпочитане е да кажете бяла лъжа, отколкото черна. (51/стр. 64)
И някои братя, които са много сербез, казват, че Истината трябва да се каже. Как ще кажеш Истината? Това, което обижда човека, не е Истина. Това, което оскърбява човека, не е Истина. Да показваш греховете на хората, това не е Истина. Да им покажеш, че говорят лъжа, то не е Истина. Истината е много сладка. Най-сладкото нещо в света е Истината. Като кажеш Истината някому, ако тази Истина му напакости, ти не си му казал Истината. (8/стр. 6)
Задръжте за себе си всяка лоша дума, която искате да кажете някому… Докато задържате тази дума за себе си, вие сте силни. Кажете: „Тази дума е толкова красива, че аз ще я задържа за себе си“. Искате да кажете някому нещо, да го ухапете, че да подскочи. Не, задръжте тази мисъл за себе си! Кажете си: „Тази мисъл е толкова хубава, че ще я оставя за себе си“. (62/стр. 149, 150)
Първото нещо, което искам от вас през тази година, то е въздържанието;– да може да трансформирате енергиите. Имаш едно възбудено състояние, ще кажеш: „Заради Божията Любов аз мога да се въздържа“… Този опит може да се случи вкъщи с мъжа ви или с жена ви, може да се случи и с някой ваш приятел… Кое е по-право в дадения случай;– да се карам с този човек или, като съзнавам, да се въздържа, да изпълня Волята Божия? Ще изпълня Волята Божия и нищо повече! Той може да върви подире ми и да се кара. Ще се обърна към него и ще му кажа: „Братко, много сладко говориш“. „Ама ти си нехранимайко!“ „Е, отличен човек си ти.“ „Ама ти се подиграваш!“ „Не, много добър човек си. Ти си поговори, аз ще те послушам. Ти си добър човек, но не си се проявил още, криеш се.“ Защо да не можем да направим това нещо? Можем да го направим. И той, като чуе, че е добър, почва да се съмнява, казва: „Така ли?“. И действително той усеща, че е добър. (60/стр. 474)
Днес искам… да прекарате пет-шест часа в Абсолютен вътрешен мир. Каквото и да ви се случи през деня, да не виждате никакво противоречие, никаква дисхармония. Да си представите, че живеете в Ангелския свят. Който и да ви говори, да се вслушвате в думите му и да си представяте, че слушате някаква музика. Ако мъжът или децата ви са сърдити, разгневени, изслушайте ги и си кажете: „Колко хубаво говорят!“. Бъдете глухи и слепи за погрешките на хората. Само така ще разберете Христовата Любов. (15/стр. 347)
Като се разсърдите, изучавайте какво нещо е сръднята. Изучавайте, там е смисълът. Някой брат се сърди и вие казвате: „Учителю, кажи на този брат да не се сърди“. Аз пък казвам: „Много добре прави! Наука е това в него“. Наблюдавайте как става скъсяването на мускулите на лицето, когато някой е сърдит. Лицето представлява особена конструкция. Но при всяко положение вижте хубавата страна на лицето. (12/стр. 280)
Казвате: „Разкряскал се е някой брат!“. Не се е разкряскал. Хубаво говорете, кажете: „Колко любовно говори братът!“. Той кряска, понеже смята, че хората са глухи. Той говори за онези, ушите на които са затворени, не за онези, които са с отворени уши. Някой се е разгневил. Той много енергичен е станал. (45/стр. 249)
Ти критикуваш някой брат, че е много нервен, че не може да седи спокойно на стола си и се мърда. Аз, ако съм на ваше място, ще кажа: „Колко добър е този брат, отличен е“. Виж доброто;– жив човек е той, мърда се на стола. Мъртвият, ако е на стол, не се мърда. Някой път харесай нещо, което иначе не ти харесва. Кажи: „Колко хубаво говори той!“.
(12/стр. 208)
Някой брат ви говори нещо, но като си замине, казвате: „Много говори този брат!“. Не, кажи му: „Добре говориш, братко. Изобилен, щедър човек си ти“. А на онзи, който едва вади думите от устата си, кажи, че е умен. (11/стр. 177)
Да кажем, има един брат, вие казвате: „Той е грешник“… Казвате: „Той е лаком“. Що ще кажеш, че е лаком? Кажи: „Обича човекът да яде сладко, добре яде, здраво яде, хубаво яде“. Що да не кажеш така, а казваш, че е лаком. Туряш такава дума… Защо ще кажеш, че той краде? Кажи: „Обича парите, туря ги в кесията, носи ги, пази ги, милва ги, пази ги като овчар да не се изгуби нито една“. Че какво лошо има да не се изгуби нито една овца? Казвам, от всички тия положения, които имаме, трябва да се освободим.
(5/стр. 126)
Аз гледам, че си препятствате едни на други. Някой иска да пее, а другите не са разположени да го слушат. Някой говори, а другите казват: „Този много високо говори“. На този, който пее, аз ще кажа: „Колко хубаво пееш, хубав глас имаш“. Или на този, който говори високо, ще кажа: „Много хубав глас имаш“.
(12/стр. 34)
Някой слуша как пее друг и в себе си мисли, че този човек не знае да пее. Дай му внимание, даже и да кряка, слушай го, кажи: „Отлично пее“. Ти сега веднага казваш: „Не струва“. Така на себе си вредиш. Щом отхвърляш, че той може да пее, ти себе си спъваш. Като кажеш, че той пее, и ти ще пееш. Като кажеш, че той не пее, и ти не можеш да пееш. Затова дръжте положителното.
(45/стр. 279)
…Четеш книгата на някой философ, опълчваш се против него и пишеш мнението си в някой вестник или в някое критическо списание; този философ те среща, удря ти няколко тояги и си заминава. Не, прочетеш ли книгата на този философ, пиши: „Книгата на еди-кой си философ е отлична. Той трябва да напише още една;– по-сериозна, по-строга от първата“. (14/стр. 58, 59)
Използване трансформация на мисълта
Всяка негативна мисъл не е свойствена на човешкия Дух, тя е чужда мисъл. Само положителните мисли са Божествени. Следователно само Божествените мисли са мисли и на вашия Дух. Често вие казвате: „Аз няма да направя това, аз няма да ида при еди-кого си“. Не, ще кажеш: „Аз ще направя това, ще ида при еди-кого си“ и т.н. Ще обръщате всички отрицателни мисли в положителни. Например в някой вестник пише, че къщата на Стойчо Драганов изгоряла. Ти ще преведеш: „Стойчо Драганов е съборил старата си къща и си е направил много хубава къща“. Ето една преведена мисъл. После съобщават, че някой си Славчев изгубил десет хиляди лева. Ще преведеш: „Славчев е подарил десет хиляди лева в полза на бедните. Те не са изгубени пари“. Ами този, който ги е намерил, какво прави? Хвали Господа.
(7/стр. 285, 286)
Вие ще кажете в себе си: „Откраднали са парите на този човек!“. И след всичко това уж по Бога ходите. В нас обиране няма, никой не може да ни обере. Изгубиш ли пари, ще си кажеш: „За Господа дадох тия пари“. Страдате ли, ще знаете, че това е пречистване в къщата ви, един отличен ремонт по всички правила. Положителни мисли ви трябват! (7/стр. 286)
Кои са най-важните новини на Изгрева? Може да се създаде тук един вестник, ще го наречем „Утринно слово“ или „Изгревско утринно слово“. Каквито новини има, ще ги облечем в нови дрехи, ще ги направим достояние чрез вестника. Няма да ги даваме, както са, но иносказателно ще ги представим. Някоя погрешка ще я вкараме в разказ, доста романтичен разказ. Например някоя сестра се е окаляла някъде. Ще направим един хубав образ, ще напишем, че се е запознала с калта. Приказвала е много любовно, писала е писма и калта ѝ отговорила. Няма да кажем, че е кална, но че се е запознала с високо общество, много благородно, от отличен род. (45/стр. 228)
Хранете ума си с положителни мисли, за да поддържате връзката си с Божественото Съзнание! (73/стр. 140)
* Тархана – специално приготвено на зрънца и изсушено тесто.
** Заради – за.
*** Изхуквам – изгонвам, изпъждам.
**** Дерибей – самовластен турски управник, потисник.
***** Заради – за.
****** Хукам – викам „ху“ подир някого, за да го изгоня или изплаша.
******* Благодарение – благодарност.
******** Дряхъл – грохнал, немощен, слаб от старост.
******** Инфлуенца – остра епидемична вирусна болест на дихателните органи, грип.