I. ПОТЪНКОСТИ НА ОТНОШЕНИЕТО КЪМ НЕЩАТА
Представете си, че някой от вас свърши университет и се назначи на работа при някой груб господар или началник, който по цели дни ви ругае, нагрубява, а вие трябва да търпите всичко, да не губите равновесие. Не е ли изпитание това? Воля се изисква от човека, за да издържи това изпитание. Представете си, че сте беден студент и сте принуден да си изкарвате прехраната при някоя сърдита, лоша по характер богаташка или сте чиновник при много взискателен и педантичен началник. И тук ще имате изпитания, но ако владеете закона за трансформиране на енергиите, щом видите господарката или началника си сърдити, отдалеч още ще започнете да отправяте към тях добри мисли. Ще апелирате към тяхната доброта, към благородството на тяхната душа и ще видите, че те ще се изменят, ще бъдат добри и внимателни към вас. (54/стр. 257, 258)
На ученика от Източната Школа са създавали изкуствени изпитания и той ги е издържал, а сега на ученика не се създават [други] освен естествени изпитания и той на реда си трябва много добре да ги издържи.
Дойде някой и те нагруби;– бъди герой, приближи се до него и кажи му с Любов: „Пак ела в моя дом!“. (32/стр. 134)
В туй седи издигането на човека, в една постъпка! (47/стр. 173)
В тази Школа не бива да носите в себе си мисълта за недоволство. Когато някой ви направи някое зло и сте недоволни от него, благодарете на Бога, задето ви е удостоил с това благо: „Благодаря Ти, Господи, за това голямо благо, с което си ме удостоил!“. (64/стр. 69)
Някой се оплаква от брата си, че го измъчвал много. Има право да се оплаче, свободен е, но не е ли по-добре да каже: „Господи, имам един добър брат, много неща научих от него“. Да, наистина научил си много неща. В Божествения порядък е предвидено тъкмо този човек да ти е брат, за да те научи на нещо;– той е пратен на Земята да те учи. (11/стр. 79, 80)
Правете всеки ден опити, за да видите с каква сила и разумност разполагате. Като дойде някой при вас и ви каже, че сте лош човек, невежа, скъперник, не му се сърдете, нито се обиждайте. Изслушайте го спокойно и кажете: „Благодаря ти за сладките и красиви думи, които ми казваш. Не бях слушал досега такъв мек език. Като говориш тези думи, мед тече от устата ти“. Ще кажете, че това не е вярно. Верността на тия думи се крие в ефекта, който те произвеждат. Като говорите на този човек така, вие му давате от себе си сладкото, меда, а вземате от него горчивото. По този начин вие трансформирате отрицателните сили в положителни. Няма да мине много време и същият човек ще се смекчи, ще започне да говори сладко. Това значи да предизвикате от устата на човека да потече мед. Този е начинът, по който човек може да трансформира състоянията на хората. Речете ли да отговорите на човека с неговия език, това значи да си навлечете голяма пакост. (25/стр. 134)
Седи някой и ти бърбори. Ти казваш: „Не ме смущавай“. Пък някой път можеш да го удариш. А можеш… да го прегърнеш и да го целунеш, да му кажеш: „Много хубаво говориш, много красиво! Я ми кажи още веднъж това!“. Той ти е казал: „Страшен шмекер си ти!“. Ти го прегърнеш и го целунеш и му кажеш: „Я го кажи още веднъж“. Питам, като го целунеш 10 пъти, какво ще ти каже той? Ще се избърше може би от целувката. Тогава вземи го и го заведи на гостилницата, и му дай един хубав обяд. Кажи му: „Аз отдавна го знаех, че съм страшен шмекер, но искам да го повториш“.
(47/стр. 280, 281)
Сега, който може да го направи това, то е вече характер у него. Но колцина от вас могат да направят това? Мъчно се прави това нещо. Един, който ти каже: „Ти си шмекер“, ти да го целунеш 10 пъти. Мъчна работа е! Той трябва да е един Светия. (47/стр. 281)
Обиди ли ви някой, поканете го в дома си, за да се запознаете с него. После го нахранете, облечете го с нова дреха, дайте му пари и кажете: „Благодаря, че ме обиди, за да се запознаем, та да разбера, че си добър човек. Иди сега и бъди благословен!“.
Сега, като ме слушате, мнозина се запитват вярно ли е всичко това. Може ли човек да постъпва така с онзи, който го е обидил? За да разберете защо на мнозина това се вижда невъзможно, ще ви дам следния пример. Представете си, че един здрав човек влиза в болница между болни хора, на които са счупени крак, ръка или страдат от гърди, от стомах, от глава. Той започва да им разказва за живота на здравите хора. Те го гледат учудено и не му вярват. Един след друг му задават въпроси: „С патерици ли ходят тия хора?“. „Не, те не ходят с патерици като вас. Те ходят свободно без никаква чужда помощ.“ „Ами ръцете си движат ли свободно?“ „Да, свободно ги движат.“ …Болните слушат всичко това и не могат да повярват, че съществуват здрави хора в света. Обаче, щом оздравеят, те ще разберат нещата, както здравите ги разбират. (25/стр. 46, 47)
Знаете ли, че всяка една обидна дума ако вие я разбирате, тя има голяма стойност? Има хора, има Адепти, които за една обидна дума биха платили десет милиона, но няма кой да им я каже. А пък на вас като ви я кажат, се обиждате. Събирайте ги в шишета… Забележи каква е думата, забележи я да знаеш… Това е една рядкост, пазете я;– една голяма скъпоценност. Кажете: „Придобих едно богатство, десет милиона лева“. Една обидна дума струва десет милиона лева.
(20/стр. 70)
…Вие, религиозните хора, като ви кажат обидна дума, да се радвате, че сте придобили едно богатство, да я турите в шише. Туй разбирам религиозен човек. Като кажат една обидна дума, да усещаш, че си придобил богатство. Туй значи да разбираш основните закони, които действат в Природата. (20/стр. 71)
Ти знаеш, че всички живеем и се движим в Бога. Ако вярваш в това, знай, че каквото и да ти се случи, всичко е допуснато от Бога. Защо е допуснато? За нещо добро, което днес не виждаш, но утре ще видиш. Следователно дали мъжът, или жената ще бъдат груби с тебе, не се обезсърчавай;– за добро е. Такава е Волята Божия. В това се крие някакво благо, което един ден ще разбереш. Като слушаш грубите думи на мъжа или на жена си, кажи: „Колко са хубави тия думи! Има нещо съдържателно и ценно в тях, което трябва да извадя и проуча. Те крият някакво богатство в себе си“.
В древността един Адепт носел със себе си един скъпоценен камък. За да не го открадне някой, Адептът завил камъка в една нечиста, миризлива материя. Който минавал покрай него и усещал неприятната миризма, веднага се отдалечавал, отивал настрана. Така Адептът запазил скъпоценния си камък. Никой не подозирал, че в нечистата, миризлива материя се крие скъпоценен камък. Следователно знайте, че във всяка обидна дума, която отвън мирише неприятно, се крие нещо скъпоценно. Каже ли ви някой една обидна дума, не се настройвайте един срещу друг, но вземете тази дума в ръцете си, развийте я, измийте я добре и извадете скъпоценното от нея. (53/стр. 63)
Например дойде някой и ти казва: „Слушай, ти си цяло говедо“. Аз правя превод на тази мисъл, това значи: никога не бъди в противоречие с Любовта и с Бога. Не бъди в противоречие с живота. Това значи „не бъди говедо“… Аз съм говедо, ако се скарам с този човек. Но аз го поглеждам и казвам кротко: „Приятелю, крайно ти благодаря за хубавите думи. Ще ги помня“. Вземам, записвам думите и турям своя превод. Аз правя превод, те са магически думи. „Не бъди животно.“ Това е най-обикновеният ватански език. Вол, говедо, кон, магаре;– ще намерите превод на тия думи: да не бъде човек в противоречие с Любовта, с Бога и да изпълни Божия Закон. Ще бъдеш човек. Това ти е казал: „Не бъди говедо!“. (2/стр. 308)
…Онези от вас, които могат да разбират, трябва да схванат в какво се състои търпението в пълния смисъл на думата. Не онова търпение да понасяш обиди;– то още не е търпение. Тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате. Обидата;– това е един много корав орех, който ви е дал някой; вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете. И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здрав. Хората, когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават храна и ако умеете да използвате тая храна, ще бъдете предоволни. Хората ви хвърлят твърди камъни;– вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използвате и с това да се обогатите. (33/стр. 82, 83)
Жената не иска да живее вече с мъжа си, защото той ѝ казал една обидна дума. Какво ѝ казал? Нарекъл я будала. Тя трябва да бъде разумна, да превръща нещата… Какво се крие в думата будала? Буквата б означава растене, у;– цъфтене, д;– познаване законите на Любовта, а;– Разумност, л;– Любов към хората и към Бога. Лошо ли е да бъде човек будала, какво повече може да иска той? Не е лошо, че мъжът нарича жена си будала; лошо е, ако тя не може да извади соковете на тази дума и да ги свари, да изкара от тях нещо вкусно за ядене. Като опита сладките сокове на тази дума, тя трябва да каже на мъжа си: „Благодаря ти за добрия подарък“. Това значи да служи човек на Бога с Дух и Истина, това значи да владее човек изкуството да превръща горчивите сокове в сладки. Това се постига със силна, разумна воля. (35/стр. 18)
Двама студенти по музика се карат. Единият казва на другия: „Ти си невежа, нищо не разбираш“. Той отговаря: „Вярно е, едно време нищо не разбирах, сега започнах малко да разбирам, а в бъдеще ще разбирам още повече. Благодаря, че се скара с мене. От тоя момент започнах повече да разбирам…“. (26/стр. 257)
Един ден пътувам с трамвая и един господин ми казва: „Господин Дънов, познавате ли ме?“. „Не ви познавам“;– по човешки му говоря. „Много зле пишат вестниците за вас. Защо не ги дадете под съд?“ „Нищо, аз се радвам.“ „Защо?“ „Радвам се, че за да пишат вестниците зле против мене, говори, че не съм ги подкупил. Ако пишеха добре, щяха да ме обвинят, че съм ги подкупил. Благодаря на вестниците, че са честни и почтени, че пишат без пари.“ (43/лек. 9: стр. 22)
Няма по-велико нещо от това да мислите правилно… Когато говорят лошо за тебе, изслушай ги и благодари на Бога и за това, кажи си: „Господи, научи ме да мисля добре за хората, научи ме да чувствам добре, научи ме и да постъпвам добре“. (11/стр. 85)
Сега ще ви дам едно правило как да постъпвате, когато някой ви обиди или не се отнесе с вас, както трябва. Всякога носете в джоба си по една кутия локум и каже ли ви някой една обидна дума, веднага извадете кутията от джоба си и му предложете един локум. Той ще вземе локума, ще се засмее, но ще се замисли;– ще разбере, че вие сте поводник на нещо високо, не искате да си служите със същата мярка, която сам той е приложил. Ако не искате да носите локум, тогава носете в джоба си по една-две мъжки и дамски кърпички: ако ви обиди брат, ще му дадете мъжка кърпичка, а на сестрата ще дадете дамска кърпичка. Ще им я дадете и ще им кажете: „Вземете тази кърпичка за спомен“. Постъпите ли по този начин, вие ще усетите вътрешна радост в себе си, че сте могли да трансформирате и неговото, и вашето състояние…
(56/стр. 342, 343)
Седят двама души – един светски и един духовен човек. Светският обвинява духовния, казва му една лоша дума. Духовният изважда един наполеон и казва: „Благодаря ти, на толкова оценявам твоята дума“. Онзи му казва втора дума, трета. За всяка дума другият му дава по един наполеон. Като дойде до 20 наполеона, той се спира и му казва: „Втори път, като се нуждаеш от пари, можеш пак да говориш и ще получиш същото“. Тогава онзи го хваща за ръката и му казва: „Много добър човек си бил!“. Човекът плаща за всяка лоша дума по един наполеон. Колцина от вас бихте платили в този случай? Да кажем, че за всяка обидна дума, която ви кажат, плащате по един лев. За 100 обидни думи;– 100 лева. Вие, които плащате парите, се отличавате с търпение. (8/стр. 358)
Дошъл един човек, че те обидил. Направи ти опит, кажи: „Аз ти давам хиляда лева за тази дума, втори път, ако ми кажеш, още ще ти дам“. Колко от вас бихте дали хиляда лева за една обидна дума? То е Нова философия на живота.
(1/стр. 685)
Седи един беден и покрай него минава един богат. Богатият минава и заминава, нищо не му дава. Бедният започва след него да говори, че е изедник, скъперник, и богатият се усмихва и нищо не казва. Като престава бедният да говори, богатият се връща, спира се пред него и му дава една английска златна монета. Бедният го поглежда, усмихва се. Богатият продължава да му дава втора, трета, четвърта, пета, десета. Тогава бедният се връща към него и казва: „Ще ме извините, аз не Ви познавах“. „Няма нищо, ти си добър човек. Аз досега не съм срещал човек, който така да ми говори, да ми казва такива хубави думи. Аз ти платих за урока, който ми даде.“
(1/стр. 525, 526)
Като дойде някоя голяма буря, тя разклаща, разтърсва растенията, които растат спокойно. …В тях става подпушване и ако нямаше тия разклащания, дърветата биха изсъхнали. Невидимият свят обаче като разклаща по този начин растенията, магнетическите токове потичат и в тях става обновление. …Господ изпраща една буря на тази сестра или на този брат. Каква буря например? Отиде тази сестра на гости при своя другарка „художничка“ и тя вземе четката и започва да маже върху платното на своята другарка. Намаже я хубаво, т.е. оцапа я, тя излиза оцапана оттам и казва: „Представете си, знаете ли как ме нацапа моята другарка?“. Представям си, та що от това? Нали обичаш Бога, претърпи заради Него! …В този случай какво трябва да кажеш на тази сестра? Ще ѝ кажеш: „Духай, сестро, духай, нека се клати животът в мен, та кръвообращението да става правилно. Господ те е пратил навреме“. Като излезеш оттам, поблагодари ѝ в себе си. (7/стр. 287, 288)
Един брат не се отнесъл добре с една сестра. Казал ѝ една обида. Аз ѝ казах: „Ти не си издържа изпита. Ако аз бях на твое място, щях да кажа на този брат да го каже още един път, да го повтори“. Някоя сестра обидила един брат. Братът [да] каже на сестрата: „Я го кажи още веднъж, много сладко ми го казваш“.
(29/стр. 150)
Сега вие… сте от старите писатели. Всички вървите по стария път. Някой като ви е обидил, взимате кобурите и стреляте: дан! Преди няколко време двама млади се разправят отвън с кобурите си. Единият тегли куршум и другият тегли куршум. Аз седя и ги гледам. И единият, и другият говорят. Няма да ви кажа кои са. Казвам: те са стари писатели. Ако бях аз, другояче щях да напиша драмата. Например, ако аз бях онзи, когото са обидили, щях да кажа на другия: „Много ти благодаря, отличен език имаш, такъв език, какъвто не съм слушал никога. Моето дълбоко почитание“.
(8/стр. 31, 32)
Щом се докачваш, ти не си добър човек; щом не се докачваш, ти си добър човек. Не е въпрос да не се обиждаш, но и като се обидиш, да кажеш: „От мене да замине“. (1/стр. 505)
Щом се смее, човек ще намери Правия път. Една млада мома се оженила за един момък. Тя била добра, но много се обиждала. Един ден наготвила пиле. Дошъл мъжът на обяд и казал нещо, което я обидило. Тя сложила трапезата, но не искала да обядва. „Ела да обядваме!“ „Не съм гладна.“ Друг път тя пак наготвила пиле. Той пак казал нещо, което я обидило. „Хайде да обядваме!“ „Не съм гладна, не искам да ям.“ Трети път пак наготвила пиле. Мъжът казал нещо, което в друг случай би я обидило, но този път тя се усмихнала и казала: „Няма вече да се обиждам. Ако продължавам все по стария начин, аз ще се обиждам, а мъжът ми ще яде пилета без мене“.
И на вас казвам: не се обиждайте от това, което хората говорят за вас. Усмихнете се и хапнете от пилето.
(24/стр. 103)
В мен има една черта, с която се отличавам от другите. Аз съм толкова чистосърдечен, че вярвам напълно на хората, а ме лъжат; виждам, че ме лъжат, но пак не се съмнявам. Но в мен има и друга черта;– никога не мога да излъжа, затова ме считат за прост и наивен; въпреки това аз никого не мога да излъжа. Казвам: хората трябва да придобият това чистосърдечие, че да може всеки да ги лъже. (39/стр. 179)
Тогава вие ще се намерите в положението на онзи, който отива при друг. Той нямал доверие, казва: „Не може ли да ми кажеш една лъжа?“. „То, казва, беше на младини. Но сега лош е животът. Много съм пострадал, побеля ми главата. Баща ми умрял. Викат ме;– нямам пари.“ Капват две сълзи. Онзи изважда хиляда лева. Казва [другият]: „Това е последната лъжа“…
Питам – след като те излъже, дал си хиляда лева, най-първо се заражда желание, казваш, той те излъга;– какво се образува в тебе? Казваш: „Що бях толкоз будала аз?“. Аз, ако съм на ваше място, ще го повикам, ще му дам един банкет…
(20/стр. 521)
Разумните постъпки разрешават въпросите правилно. Вървят двама пътника по едно шосе един след друг. Срещу тях излизат двама разбойника. Те спират първия пътник и му казват: „Дай скоро парите си!“. „Как, парите си да дам! Не ви ли е срам, нехранимайковци такива! Аз съм работил и така спечелих тия пари. Вие искате наготово да се ползвате от чуждия труд.“ „Скоро парите или на място ще те оставим!“ Той се противопоставя, не дава парите си. Един от разбойниците насочва револвера си срещу него, поваля го на мястото му и така го обира. Разбойниците продължават пътя си и срещат втория пътник. Като ги вижда, отдалеч още той изважда кесията си и им казва: „Аз виждам, че вие сте добри, благородни хора, но се нуждаете от пари. Аз пък съм богат човек. Ето, заповядайте! Вземете колкото пари ви трябват“. Разбойниците го гледат учудено и не знаят как да постъпят. Единият от тях му казва: „Ние виждаме, че ти си добър човек. Прибери кесията си, нищо не искаме от тебе“. „Не, вземете колкото ви трябват. Ако не ви стигнат, още мога да ви изпратя.“ Те се поглеждат помежду си още по-учудени. Тогава двамата разбойника взимат по една златна монета и оставят пътника свободно да продължи пътя си.
Казвате: „Съдба е това!“. Да, първият случай представя съдбата на глупавия човек. Вторият случай представя съдбата на разумния човек. (22/стр. 8, 9)
Един наш приятел разправяше една своя опитност. Една вечер пътувал през една гора и се забъркал из нея. Като се лутал натук-натам, попаднал в една разбойническа банда. Той веднага схванал какви са тези хора и започнал да се ръкува с тях, като им казал: „Много благодаря, че попаднах между толкова добри хора! Ако бях останал сам в гората, може би щях да бъда разкъсан от мечки, а между вас съм напълно спокоен и сигурен“. Той си поговорил това-онова с тях и сутринта всички станали да го изпращат. Никой нищо не взел от него. На разделяне с тях той им казал: „Да ви оставя нещо от благодарност. Вие ме приехте много добре“. „Нищо не искаме от теб. Ние сме доволни, че имахме такъв гост като теб. От дълго време не сме имали такова посещение. Човещината изисква да те приемем, както трябва.“
(2/стр. 220)
…Сегашната любов на хората трае четири дни. Вие обичате хората, нали? Но когато ви пипнат хиляда лева от кесията, ще ги обичате ли? Не, тази Божествена Любов, за която ви говоря, е друга. Ако дойде някой и ми вземе всичкото богатство, ще кажа на драго сърце: „Нека го вземе!“. (39/стр. 343)
Трябва ви опитна Школа да ви се дадат опитни методи, с които да си служите. Като те оберат, да повярваш, че не са те обрали. Колко е мъчно това!
(61/стр. 60)
…Във вас когато се намира антипатия, трябва да се лекуват вълните на вашата душа. Например някой ви открадне парите;– ако вие кажете, че тия пари са били негови и си ги е взел, тогава се успокоявате. (52/стр. 28)
Брат ми дошъл, бръкнал в джоба ми и задигнал хиляда лева, защото навярно има нужда от пари;– има жена, деца, пък аз нямам. Но тия пари не са мои; той има толкова право да ги вземе, колкото и аз. (39/стр. 179, 180)
Дошъл някой човек, откраднал ти парите, трябва да разбираш защо ги е откраднал. Този човек ти е откраднал парите, понеже не си искал да се запознаеш. Той откраднал парите, хващат го един ден. И ако ти разбираш защо ги е откраднал, ще кажеш: „Аз много съжалявам, едно време ги бях приготвил да ти ги дам. От колко години те чакам да ти ги дам“. (48/стр. 520)
Ще ви приведа един пример от Софийско. Един виден чиновник от Сметната палата, умен човек, пътувал от София до Павлово. Влязъл в един трамвай, където имало много хора. В същото време влязъл и един беден човек с вързоп в ръка, но и той нямало къде да застане. Чиновникът искал да помогне и му казал: „Ела при мен, приятелю, остави вързопа долу, почини си“. „Няма място.“ „Ето тук, при краката ми, има място, сложи си долу вързопа.“ Беднякът застанал пред него, понавеждал се да си види вързопа, намествал го. Чиновникът, като отишъл в Сметната палата, бръкнал в джоба си и установил, че портмонето му, в което имало осемстотин лева, изчезнало. Той си казал: „Благодаря на този човек, че ми показа, че умът ми трябва да бъде винаги буден, защото понякога имам у себе си и по десет хиляди лева“.
(38/стр. 269)
Аз считам силен, велик човек онзи, на когото като вземат и последната стотинка, остане тих и спокоен; и десет милиона да му вземат, той ще каже: „Господ даде, Господ взе“. Ако му ги върнат, той благодари и казва: „Господ взе, Господ даде“. Той казва: „Може да се живее и с пари, и без пари“. Много начини има за живеене, не е само един. (38/стр. 285)
Човекът на хармонията знае как да постъпва и с апаша, и с добродетелните хора. Един добър, разумен човек усетил, че апаш бърка в джоба му. Той не се възмутил, но спокойно му хванал ръката, усмихнал се и казал: „Слушай, приятелю, остави аз да бръкна в джоба си; ще ти дам повече, отколкото ти можеш да вземеш с твоята ръка“. (15/стр. 526)
На един Адепт един апаш му казва: „Горе ръцете!“. Той отговаря: „Долу ръцете!“. Като се приближил, пита: „Колко ти трябват?“. „Хиляда лева.“ Изважда Адептът две банкноти по хиляда лева и му дава. (2/стр. 244)
Ами че онзи, който иска да ми краде златото, аз няма защо да го чакам да дойде да ме обере вкъщи, но ще го срещна на улицата и ще му кажа: „Приятелю, няма защо да ме крадеш, кажи колко искаш и аз ще ти дам“. „Е, 1000;–;2000 лева.“ „Ето, вземи ги и когато имаш нужда, пак ела“. Ще му дам колкото му трябват и с това ще станем приятели с него, няма какво да ме краде. (43/лек. 7: стр. 22)
…Христос е казал: „Събирайте съкровища за онзи свят, които никой не може да ви отнеме!“. Кои са тези съкровища, които трябва да събирате за онзи свят? Те представят Великото добро, което човек може да извърши на Земята… Ако целият живот на човека е пълен само с такива добрини, той би изпитвал неописуема радост. Този е Идеалният живот, който човек може да прекара. Живее ли по този начин, тогава лъжа няма да има и кражба няма да има, и сиромашия няма да има… Като видиш, че някой човек се готви да краде, ти ще се приближиш до него и тихичко ще му кажеш: „Ти имаш нужда от пари. Колко ти трябват?“. Ще му напълниш кесията и ще се оттеглиш.
(16/стр. 258, 259)
Казвате, че Бог е търпелив, т.е. Любовта е дълготърпелива… Не можете ли да търпите и вие като Бога? Защо, като дойде брат ти и вземе къщата ти, не кажеш философски: „Брат ми е, нека вземе къщата ми“. Не само че не търпиш, но търсиш правото си;– какво право? Човешкото право. Божественото право е далеч от вас, в Божественото право няма никаква собственост. (36/стр. 388)
Богатството ви не трябва да изкушава хората. В романа „Клетниците“ от Виктор Юго имаме добър пример с епископа. Когато Жан Валжан откраднал свещника му и стражар го довел при епископа да пита негов ли е свещникът, последният спокойно отговорил: „Свещникът е мой наистина, но аз му го подарих“.
(17/стр. 94)
…Умният градинар постъпва добре с децата. Като види, че няколко деца обикалят около градината му, търсят начин да си откраднат някакъв плод, той се приближава внимателно към тях и ги пита какво правят. Те започват да му разправят, че са се събрали около градината да си поиграят. Той знае, че те го лъжат, но се прави, че не ги разбира, и ги пита: „Обичате ли плодове?“. „Обичаме.“ Той откъсва няколко плода от градината си и дава на всички да си хапнат. Щом получат по един-два плода, децата се задоволяват и тръгват по домовете си. Неразумният градинар обаче взима прът и започва да ги гони. Този градинар няма прогресивна мисъл. За да не изпадат децата в изкушения, вие трябва да им давате по една-две ябълки, да задоволите желанието им. (18/стр. 143, 144)
…Бакалинът ти е взел повече пари. Не се връщай да вземеш парите си, понеже ще направиш една погрешка. Нека мине от тебе, остави… Не се смущавайте за един лев, че ви подял някой. Благодарете на Бога и се радвайте. Понеже той ви подял един лев, да не мислиш за него. Като ти подяде един лев, напиши му едно писъмце и му турете още пет лева: „Усещам, че Вие имате нужда от пари. Остана един лев онзи ден и още пет лева ви давам възнаграждение отгоре“… Тъй бих постъпил аз. …Това е Правото. След туй може да му пратя още пет лева. Сърцата ни така ще станат по-широки, ще имаме едно Ново разбиране.
(5/стр. 197, 198)
В Бога има хармония. Но ние, като се отдалечаваме от Бога, казваме, че това не е на мястото си или онова не е на мястото си. И правим въпрос за нещата. Това е от човешко гледище. Обаче от Божествено гледище нещата стоят другояче. От човешко гледище, ако имаш да вземаш от някого, имаш право да го дадеш под съд. Но от Божествено гледище, колкото ти е взел, толкова още трябва да му дадеш. Ако е взел 10;000 лева от тебе, дай му още толкова. Ако е взел един милион, дай му още толкова. Давай на човека да се наяде. Как може така? Може, това е Божествено. Божественото подразбира давай, а човешкото;– вземай. (19/стр. 313)
…Допуснете, че някой има да ви дава нещо. Защо да не му кажеш: „Имаш ли нужда от още пари? Мога да ти дам още 1000 лева.“? Това може ли да го направиш? Това са много големи изключения. Този, от когото имаш да вземаш, да му кажеш така. (4/стр. 191)
…Като отидеш при един човек, от когото има да вземаш пари, му дрънкаш половин час! …Като излезеш от своето посещение при този човек, тебе ти е тежко, мъчно, …пари не си взел и освен че не си взел пари, но усещаш неприятност. Казваш: „Що ми трябваше да ходя?“. Не, като отидеш при него, кажи му: „Добър ден, братко, радвам се, че си добре“. За парите нито дума не споменавай. Ти ще му се усмихнеш и като му дойде на ум, че има да ти дава, той ще ти каже: „Ще извиняваш, аз имам да ти давам“;– и ти ги дава. И ти доволен си излизаш с пари. (4/стр. 144)
Срещаш един човек, който ти дължи нещо. Някога си му дал девет лева с условие да ги върне скоро, но той не издържа на обещанието си. Понеже обичаш да говориш, без да мислиш, ти му казваш девет обидни думи. Ако си умен, …ще му кажеш три добри думи. Понеже си много словоохотлив, ти го наругаваш. Сега той трябва да бъде умен: да плати сумата, която дължи, и да те покани на чай у дома си. Ще си поговорите приятелски и работата ще се оправи.
(57/стр. 361, 362)
Един българин, слуга при един богат господар, носил в ръцете си парите на своя господар в една торба. Обаче един турчин го гонил, искал да му вземе торбата с парите. Като се видял натясно, слугата започнал да се моли на Господа: „Господи, моля Ти се, помогни ми да занеса парите на господаря си, защото не знам какво да говоря, ако този турчин ми вземе парите“. Турчинът викал след него: „Стой!“, но българинът все бягал. По едно време турчинът се спънал в един камък, паднал на земята и строшил крака си. Като чул охканията на турчина, слугата се върнал назад, взел го на гърба си, турил и торбата на гърба си и го завел [у] дома си да го превържат… Слугата показал на турчина какво нещо е човещината, а турчинът взел да се моли да го извини, че не постъпил добре, не постъпил по Бога. От този момент българинът и турчинът станали най-добри приятели. (1/стр. 254)
Съвременните християни трябва да бъдат много търпеливи;– поне като Епиктета, един езически философ. Той бил роб при един римски патриций, който имал около две хиляди роби. Той се отнасял жестоко със своите роби, както и с Епиктет. Когато биел другите роби, те… се молили да не ги бие; само Епиктет никога не се молил, той само се усмихвал. Това дразнело господаря му, но същевременно той се чудел на голямото търпение. Един ден господарят му го бил много и тогава Епиктет се обърнал към него с думите: „Господарю, не ме бий толкова много, защото можеш да счупиш крака ми и тогава няма да мога да ти работя“. Наистина един ден, когато го бил, господарят счупил крака му, тогава Епиктет му казал: „Нали те предупредих, господарю, сега вече не мога да ти бъда полезен“. Господарят се зачудил на търпението на своя роб и за възнаграждение на това му дал една крупна сума и го освободил. След това Епиктет отишъл в Гърция, дето станал един от видните философи. Това е търпение.
(1/стр. 524, 525)
В един дом се раждат две момчета: по-големия наричат бате, но той е посредствен, с по-ниска култура от малкия, по естество е груб, невнимателен, лош; малкият е с по-висока култура, по природа мек, учтив, добър. Големият брат като бате се налага на малкия, бие го, иска да го подчини. Отначало малкият е недоволен от положението си;– не може да търпи брат си, по-некултурен и по-груб, да го бие; но като мисли върху положението си, намира начин как да го смекчи;– той не му се сърди, а отива при него, гали го, приказва му спокойно, докато един ден големият брат отстъпва, виждайки, че малкият брат има право да бъде на еднакви начала с него, и изменя отношението си. Малкият брат се смирява, а големият отстъпва пред неговото смирение. (42/стр. 82)
Като те плесне един брат, защо те пляска? Вземи го, напой го, нахрани го;– нахрани го с Новото Учение. (20/стр. 235)
Някой човек иска да те удари с дърво, дай му един самун хляб и сирене и му кажи: „Заповядайте!“. Тогава той седи и веднага се разположи и казва: „Ще ме извиниш“. И после казва: „Откъде си?“. Ще се запознаете… И той тогава ще ти каже: „От къде си ти? Много ми е приятно, че се срещнахме“. (47/стр. 115)
Срещнах едного праведника, който минаваше за ученик, казваше ми: „Учителю, днес ме понабиха малко едни мои приятели. Имах много кръв, дадох им малко. Те ме поздравиха по особен начин, но благодаря на Бога, защото в мен имаше известни погрешки, които по този начин изчезнаха“. След това се поусмихна и продължи пътя си. (70/стр. 35)
Значи, ако един човек, който те бие, ти издържиш и нищо не му кажеш;– стоиш спокоен, тих, кажеш: „Братко, много ти благодаря, много хубаво знаеш да биеш“. Тогава, когато някой ме е набил тъй хубаво, казвам: „Много ти благодаря, приятно ми е да те срещна“. После извадѝ от джоба си десет английски лири и му дай. Питам, този човек, като постъпиш така, какво ще каже? Трябва самовладане. Това много мъчно може да се направи. То е мъчно. И Адепти [мъчно може] да го направят;– да ги бият и той да извади и да даде. (71/стр. 311)
Ако някой човек реши да ви бие… Той ви удари веднъж, вие извадите и му дадете един наполеон. Удари те два пъти, дадеш му два; удари те три пъти, дадеш му три. И като му даваш така, той ще започне полека да слага тоягата и най-после, като му даде[ш] стотина, сложи тоягата. Като вземе стотина наполеона, ще сложи тоягата, ще ви потупа по рамото и ще каже: „Не си човек за биене. Много добър човек си“. (13/стр. 35, 36)
Ако вашият учител ви зашлеви една плесница, вие запалете една свещ на Бога, защото ще станете умен. Получили сте такава енергия! (47/стр. 138)
Когато от вашата среда излезе човек, който говори лоши думи или прави клюки, извикайте го при себе си и му дайте кръст за храброст или известна сума. Кажете му, че го възнаграждавате, понеже до това време не сте слушали такива хубави думи. (25/стр. 118)
За в бъдеще, когато някой направи една погрешка в нашата култура, ние ще му дадем един банкет. И тъй, като му дадем един банкет, втори път той няма да съгрешава. Тъй щото тия банкети ще се дават само на онези хора, които правят погрешки. Това значи, че нашата Любов трябва да бъде толкова велика, че да надраснем всичко. (68/стр. 153)
Напой и нахрани лошия, гневния човек. Вие не може да разберете защо лошия човек трябва да го нахраните, напоите, а добрия не трябва. Вие не може да си представите това противоречие. Ако имате един корав ремък, който не е годен за работа, нали трябва да го турите в мас, за да омекне? Мек ремък не трябва да се туря в мас. Това подразбира, че енергията, която е корава, трябва да се храни, да се тури в масло, за да омекне. Наскърбения човек, понеже е корав, дай му вино, хлебец;– той ще стане годен за работа. Добрият човек сам по себе си има това, има тази мекота. (66/стр. 148)
…На всички тепърва трябва да им се дават известни уроци по Любовта. Да гледаш човек и да не виждаш нищо лошо в него. Като го видиш разгневен, да ти е приятно. Като го видиш да кряска, да кажеш: „Колко хубаво кряска!“. Да ти е приятно, че си видял човек да кряска. Като видиш някой скъперник, да ти е приятно, че си видял човек, който трепери на парите. Да ти е приятно, че той събира парите. (3/стр. 204)
Сутрин, като излезеш, да имаш хубаво разположение, с никого да не се скараш, да не се дразниш, да мислиш, че животът ти е уреден, и да гледаш на всичко така, сякаш си на едно представление. Аз бих желал само за един ден да можете да направите този опит. Като се карат двама души, да кажеш: „Много хубаво, отлично нещо“. Ако се критикуват, пак да кажеш: „Много хубаво“. Учена работа е това! (12/стр. 290)
Някой път, като срещна хора… Не разбират, карат се. Аз веднага си представям, че са професори, които знаят, учени хора. Като ги погледна;– и става така. Те всъщност са така. В човека има нещо, което ако го събудиш;– ако се постави един човек в магнетически сън;– ще видиш, че в човека се крият известни дарби, които при обикновения живот не се проявяват. (48/стр. 371)
Аз не се оплаквам от вас. Вие като се карате, мене ми е приятно. Ако дигате повече скандали, мене ми е приятно. Мен знаеш [ли] колко ми е приятно, като видя разчорлена коса? Гледам, две деца се дърпат за косите, приятно ми е.
(5/стр. 113)
Двама души се карат. Интересувам се, казвам: „Защо си приказвате тъй реално? Кой е поводът да приказвате тъй любезно?“. Турят си разни епитети. Вие ги знаете: все епитети на някое животно, на някое голямо животно, после на друго голямо животно, на трето, на четвърто. Турят си разни епитети, произвеждат се полковници, генерали… Въпросът е: три хиляди лева си дал на едного, той не ти ги е върнал навреме и затуй го произвеждаш генерал. Изваждам парите, казвам: „Може ли на вас да ви услужа?“.
(5/стр. 208)
(При Учителя идват и казват: „Двама ученици се бият“. Той казва: „Няма какво да ги бия вече, набиха се, работата е свършена“.)
Аз ако съм, ако се бият двама ученици и единият ударил една плесница, а другият ударил две, аз как бих постъпил? На онзи, на който са ударили две плесници, на него ще дам две ябълки. А на онзи, на когото е ударена една плесница, ще му дам една [ябълка]. На бития ще му дам две ябълки. На другия, понеже му е ударена една плесница;– една ябълка. (46/стр. 152)
…Аз работя с Господа, а някои се бият. Ще ви приведа един факт. Двама мои ученици, няма да кажа кои са, преди няколко дни се бият. Идва една ученичка, казва ми: „Бият се!“. Отговарям: „Нека се бият, те като братя си играят“. „Ела да ги видиш!“ „Аз и оттук ги виждам.“ Че някой шляпнал някого, защо да не кажа, че това е милувка? Вятърът не взима ли шапката, не шляпа ли хората? Зависи как гледаш на нещата. Сега ние се тревожим, някой си бил някого, някой казал някому нещо, с дреболии се занимаваме; това са въпроси за света, а вие трябва постоянно да преобразувате тия неща;– в това седи силата. (39/стр. 405)
И тъй, ще изпълнявате Волята Божия, …за да изгладите съществуващата дисхармония, защото между вас има една дисхармония. Мене това не ме безпокои, защото аз съм дошъл до друго едно разположение: дисхармонията, която съществува между вас, за мене е много приятна. Аз, като се върна [у] дома си, свиря си, пея си, радвам се и си казвам: „Успяват тези ученици!“.
(40/лек. 8: стр. 26, 27)
5. Потънкокрасив Подход към Идейното
Ако искаш да платиш вместо ближния си
Какво от това, че ти си прост работник, а друг някой е директор на полиция? Последният седи по цели дни пред телефона и постоянно му дрънкат. „Ало, какво има там?“ „Тук първи участък, хванахме един апаш.“ „Ударете му 25 тояги и го задръжте в участъка да пренощува.“ Дрън! „Ало, какво е станало?“ „Снощи хванахме един крадец.“ „Намерихте ли в него пари или някакви вещи?“ „Нищо не намерихме.“ „Ударете му тогава 15 тояги и го пуснете да си върви.“ …Как щеше да постъпи този директор, ако беше облечен в Истината? Като чуе, че телефонът дрънка, той щеше да хване слушалката и ще каже: „Ало, кой е там?“. „Първи участък. Хванахме един крадец.“ „Доведете го при мене, той е моят брат, когото отдавна търся.“ Като го доведат при него, той ще го хване за ухото, ще го приближи към себе си и ще му каже: „Слушай, ти си имал да дължиш на някого. Колко му дължиш?“. „Еди-колко си.“ Той ще излезе с него заедно и ще отиде да плати дълговете му. След това ще му каже: „Хайде, иди сега у дома си и работи честно да не правиш нови дългове“. Мислите ли, че този човек ще се осмели втори път да краде? Когато крадецът, апашът види, че има хора, които го обичат, които са готови да понесат неговите задължения, той ще се откаже от своя занаят и ще започне да живее съзнателно. (18/стр. 171, 172)
Някой взел пари назаем, не ги връща. Съберат се, казват: „Представи си, не връща парите“. Аз, ако бях на ваше място, като се съберем десет души и някой не си платил, ще кажа: „Я да съберем помежду си, че да платим. Той е брат. Защо трябва да говорим заради него?“.
(3/стр. 192)
Разправяше ми един познат, виден евангелист, как е постъпил при едно оплакване от страна на един свой другар. Другарят дохожда при него и започва да му разправя колко много му дължал еди-кой си, пак евангелист. Като го изслушал, казва моят познат, веднага добавих: „Знаеш ли какво? Грешката тук е моя. Този човек отдавна ме беше задължил да му платя дълга, който имал към теб, но аз забравих. Предвид на това вземи тази сума и считай, че въпросът с него е уреден“. Това изисква Новото Учение;– да платиш за брата си, който се е затруднил в живота си, и ти да минеш за виновен. Ще платиш за брата си, нищо повече. Това е Любов! Сега хората знаят само да се оплакват… (16/стр. 265)
Как може да дам някому Правда? Срещна някого, който ми се оплаква, че му откраднали хиляда лева; аз извадя, та му дам толкова пари;– с това не възстановявам ли Божията Правда? (59/стр. 108)
…Ще започнем тази Велика работа;– да повдигаме нашите братя;– и целият свят може да се повдигне чрез Закона на Любовта. Може да дойде някоя критика, но този камък, тази мисъл хвани я и я подчини, направи нещо хубаво! …Бедният казва: „Гледам, онзи [е] богат, защо не ми даде пари?“. Защо да го критикувам и аз? Аз мога да му дам пари и ще кажа: той не е длъжен да даде на този беден пари, а аз съм длъжен, то е моя работа, няма какво да го съдя. Ще взема този човек да го заведа [у] дома, длъжността е моя. (37/стр. 692, 693)
Гледам, дойде някой да ми разправя, че еди-кой си имал някаква погрешка. Ще ми разправя, че като вървели двама души, единият блъснал стомната, счупил я и стомната потекла. Пък и двамата са си казали някои любезни думи. Дойде един, че ми разправя: „Знаеш ли какво станало?“… Какво ще спечеля аз, какво ще спечелите вие, като кажете, че стомната се счупила? Ако аз съм на вашето място, като видя, че се счупила стомната, ще ида, ще купя две стомни и им казвам: „От мене един подарък. Дайте ми счупената стомна“. (3/стр. 250)
Ако искаш да имаш необикновено търпение
Дойде един човек при вас…, изслушайте го;– Тайната на живота е там. Може да дойде един човек и да си разправи болката на вас, изслушайте го тихо и спокойно.
(Анастас Бойнов: „Ами, ако дойде някой при нас и започне да зачеква спиритизъм и да се подиграва, тогава?“.)
И тогава го изслушайте тихо и спокойно. Даже го поканете да си изкаже всичко, каквото има, като му задавате въпроси, та да се изчерпи добре, щото да няма вече какво да говори;– вие все слушайте тихо и спокойно. Да, оставете водата добре да се изтече и даже да се изцеди. (52/стр. 69, 70)
Веднъж ми дойде на гости един православен, който беше сложил кръста на челото си;– така идва един български светия. Посрещам го, казвам: „Много ми е приятно, че имам такъв брат“… Седнахме да ядем боб;– той не желае боб, само от хляба взема. Прекръсти се, направи големи махове с ръка, много силно се изпъчи… Казах: „С ръка ли се молиш? Аз с ръка не се моля. Ти се кръстиш хубаво. Ако и аз правя, каквото ти правиш, двама светии на едно място не можем да се поберем“. Аз се радвам, че срещнах такъв човек. Не съм виждал друг такъв. Той казва: „Така се прави“;– и пак се кръсти. Казва още: „Като те гледам, виждам, че си набожен, но не показваш признаците на набожността. Много си светски, не носиш като мене кръст, модерно се носиш“. Аз му казвам: „За светия като тебе такива дрехи в Небето веднъж ги шият. За мене намериха тия, светските дрехи, и ми ги дадоха да ги нося. Един ден, щом стана като тебе, може да ушият специални и за мене. Би ли дал своите дрехи да се разменим?“. „Не, не може.“ „Носи ги тогава, много хубави дрехи имаш.“ След като разговаряхме, тръгна да си отива и каза: „Ще ме извиниш, ние сме прости хора, не разбираме тия работи, ще ме извиниш“… „Е, да те благослови Господ!“ (12/стр. 281)
Аз съм слушал да се повтарят и потретват стари работи. За мен е било добре, аз съм се учил на търпение… Преди години дойде при мен един евангелски ученик да ми проповядва Евангелието. Започна той да ми цитира стихове;– от единия край на Евангелието до другия. Тъй продължи цели три часа. Питам го после: „Свърши ли вече?“. „Свърших.“ „Добре, и аз съм доволен. Хайде сега да излезем малко да се поразходим, да помислим за хубавите стихове.“ „Да, добре трябва да мислиш, никой друг не ги е цитирал тъй, както аз ги зная. Знаеш ли колко време съм се занимавал с тази работа? Цели 20 години от живота си съм посветил само за тия цитати!“ „Да, много хубави са цитатите.“
Казвам: и вие като ученици ще се научите да изтърпявате. Който иска да ви проповядва, изслушайте го, но научете се от всичко да вадите поука. (70/стр. 40)
Някой път ще извадим да ви говори някой ученик, когото не можете да търпите, и ще се постараете не само да го изслушате, но и да го обикнете. На опит ще бъде туй. (49/стр. 311)
Дойде една сестра при мене да се оплаква от някого;– недоволна, сърдита е. Аз затварям очите си, не я гледам;– защо? От очите ѝ излиза голяма енергия. Тя се оплаква и чака да кажа нещо. Като свършва оплакването си, казвам: „Добър е Господ“. Тя ме погледна, замисли се и каза: „Извини ме, прекалих много“.
(11/стр. 354)
Ако искаш да имаш потънка внимателност
Искаш един човек да ти покаже пътя. Кой е правилният начин да попиташ? Ти си странник, той е овчарче;– как ще го извикаш, как ще се обърнеш към него? Един англичанин ще се обърне с думата „моля“, а българинът как ще се обърне? Аз съм наблюдавал, българинът ще каже: „Хей, момче, кой е пътят?“. Англичанинът ще каже: „Моля, може ли да ми покажете пътя?“… Представете си, че вие срещате това овчарче, разговаряте с него, питате го за пътя и ви заснемат в един филм. Като се разглежда филмът някой ден, ще те питат защо си казал на овчарчето така: „Хей, момче!“. Как ще отговориш тогава? Ако някой от вас е умен, трябва да седне при този овчар, да му каже: „Много е хубаво това място, стадото е много добро“, да разговаря 5;–;10 минути с него и след това да попита: „Може ли да ми направите една услуга? Вие сте запознат с местността, може ли да ми покажете пътя?“. Ти, понеже си практичен, ще попиташ направо. Не, ще седнеш, ще се запознаеш с него, ще си поговорите и ще кажеш: „Много ми е приятно, че се запознахме. Ако дойдете в града някой път, елате у дома“. Ако не постъпиш така, като го извикаш, той може такава дума да ти каже! (12/стр. 554)
Обидили сте някой човек. Какво трябва да правите? Няма да му се извинявате, но ще търсите случай да му помогнете. Когато го намерите в някакво затруднение, вие веднага ще му се притечете на помощ. Помогнете ли му, той всичко ще забрави. По този начин всякаква обида, всякакво неразположение изчезва. Иначе, колкото и да му говорите, колкото и да се извинявате, нищо не помага. (24/стр. 306)
Бъдещата разменна монета ще бъде една малка усмивка… Ожени се някой, малко е скаран, дойде, ще му се усмихнеш. Яденето не е сготвено, жената не е сготвила;– ще се усмихнем и за пет минути ще бъде готово. (19/стр. 214)
Връщаш се от работа и ако жена ти не е наготвила, не се сърди, но помогни ѝ заедно да наготвите. Кажи ѝ: „Радвам се, че и аз можах да ти помогна“.
(38/стр. 516)
Трябва ли богатият да се сърди на слугинята, че не е приготвила яденето навреме или не е сготвила, както трябва? Не, той трябва да яде с благодарност и да каже: „Днес слугинята е сготвила много добре“. (38/стр. 488)
Дохожда в дома ви гост, който живее според източните нрави. Поканвате го на трапезата си: добре сложена, с чисти чинии, със сребърни вилици, лъжици, ножове. Обаче гостът постъпва посвоему;– отчупва хляба с пръстите си и направо без никаква вилица или лъжица започва да топи в яденето. Веднага заповядвате на слугите да вдигнат лъжиците и вилиците и целият дом започва да яде по начина, по който гостът се храни. Ако държите на буквата на нещата, вие ще му забележите, че не се яде така. Но Любовта не се ръководи от буквата на нещата. (24/стр. 180)
Ако искаш да постъпиш по Божествен начин
Всеки човек е изпитал и познал ревността. Срещате двама братя или приятели, които живеят добре помежду си. Достатъчно е да влезе една мома между тях и единият от двамата да се влюби в нея, за да се скарат те моментално. Вместо да се карат и бият помежду си, ето какво трябва да направят: да оставят момата свободна да си избере когото тя иска и след това двамата братя или приятели да се целунат един друг, да целунат и момата и да си подадат ръка за взаимна дружба. Онзи, който остава сам, той трябва да се радва, че брат му или приятелят му е предпочетен. Щом единият е щастлив, и другият трябва да бъде щастлив… Това е Божественият начин за разрешаване на този въпрос.
(18/стр. 151, 152)
Много примери има в живота, които могат да се използват при самовъзпитанието на човека… Представете си, че момък и мома разговарят. Момъкът е добре облечен с нови дрехи, представя се за богаташки син. В това време един човек се приближава към момъка и му казва: „Господине, моля, платете си дрехите“. Този човек е търговец, от когото момъкът си е купил дрехи, но е забавил изплащането. Момата веднага запитала търговеца: „Колко струват дрехите?“. „Пет хиляди лева.“ „Заповядайте, вземете тези пет хиляди лева, които аз дължа на момъка.“ Търговецът благодарил и продължил пътя си. След това момата казала на момъка: „Сбогом, днес заминавам за чужбина. Повече няма да ме видите“…
Да се самовъзпитава човек, това значи да си представи мислено всички положения, в които животът може да го постави, и да бъде готов да се самопожертва. (55/стр. 412)
Ако искаш да влезеш в правилния ред на нещата
Мен ми направи впечатление във Варна, когато бях преди години. Аз бях се изправил един ден, иде едно момче от трето отделение и казва: „Господине, може ли да Ви услужа в нещо?“. То има нужда, но ме пита може ли да ми услужи. „Ако Ви трябва нещо от града, да Ви услужа. Каквото искате може да поискате от мене, аз да Ви направя една услуга.“ Четири-пет дена наред идеше да ми услужва. То поиска една услуга;– да му дам пари назаем. Казва: „Аз ще ги върна“. И действително ги върна точно навреме. Казвам, ето едно умно дете;– не дойде отведнъж да ми иска пари, но първо то иска да ми направи услуга на мене, да ми донесе хляб, ако искам, да ми купи грозде. През есента беше. Значи, едно умно дете.
Най-първо постарайте се вие да услужите на другите и тогава искайте те да ви услужат. В света някой път искаме Той да ни услужи. То е крива посока. Ще идеш при Господа, ще кажеш: „Ние сме готови да служим. Каквото искаш, ние ще го направим“. Направете нещо за Господа, че тогава искайте Той да ви даде нещо. Вие искате най-първо Той да ви направи нещо. Ако не ви се даде туй, вие се съблазнявате. Но човек, който иска да служи на света, той трябва да впрегне доброто на работа. (58/стр. 29, 30)
6. Мистичноистинен Подход към Бога
Много пъти аз съм се занимавал с тежката задача как да науча хората да познаят Бога. Дошъл съм до заключението: Бог се проявява някога такъв, какъвто е, а някога такъв, какъвто не е. Така се е проявявал Той към мене. И аз се проявявам към Него такъв, какъвто съм, и такъв, какъвто не съм… Закон е: Бог може да ми се изяви такъв, какъвто е; може да се прояви и такъв, какъвто не е. Тогава де е Истината? Аз разглеждам въпроса философски. Ако Бог се прояви към мене такъв, какъвто не е, аз трябва да се проявя към Него такъв, какъвто съм… Щом дойде нещастието в света, Бог се проявява такъв, какъвто не е. Вие ще се проявите към Него такива, каквито сте. Какво дават две отрицателни величини? Това е един от Христовите закони, който дава разрешение на един социален въпрос: „Не противи се на злото“. Това значи: не увеличавай злото… (23/стр. 141)
И тъй, Бог се проявява към нас такъв, какъвто е, и такъв, какъвто не е. Това не е нищо друго освен проява на доброто и злото. Обаче ние във всички случаи трябва да се проявяваме към Бога такива, каквито сме. Това е Правилното отношение. То показва нашата готовност да служим на Бога. (23/стр. 141, 142)
Ако Бог се проявява към тебе такъв, какъвто е, ти ще се радваш и веселиш и ще се проявиш към Него такъв, какъвто си. Щом Бог се прояви такъв, какъвто не е, ти пак трябва да се проявиш такъв, какъвто си, и ще се учиш. Ако не се учиш, никога няма да станеш мъдър, никога няма да придобиеш знание. Като знаете това, използвайте моментите в живота. (23/стр. 142)
„Отец люби Сина.“ Защо Христос е Син Божи? Защото показа Синовни отношения към Бога. Той понесе всички страдания, хули и подигравки с Любов и се прояви към Бога такъв, какъвто е. Така Христос показа на хората какви трябва да бъдат. Той каза: „Аз минах през страданията. Ако и вие искате да бъдете Синове Божии, трябва да минете през същите страдания“. (23/стр. 142)
Помнете: има много начини за разрешаване на задачите в живота. Обаче истинският начин е един. Какъв е този начин? Да проявите Синовно отношение към Бога и да Го познавате независимо [от] това как се проявява Той към вас;– дали ще се прояви такъв, какъвто е, или такъв, какъвто не е. И в двата случая вие ще познаете Бога;– като Любов и като Мъдрост. (23/стр. 142, 143)
В света става голямо преобразование. Какво представя сегашното сътресение на хората? Има разтърсване на идеите, на чувствата и желанията на хората;– на всичко, съществуващо досега. Това разтърсване ще стане с всички… Аз искам да разбирате Бога такъв, какъвто е, и такъв, какъвто не е. Искам и вие да се познавате такива, каквито сте, и такива, каквито не сте. И в двата случая трябва да имате правилно разбиране за отношенията ви към Бога. Трябва да имате правилно разбиране за тази вътрешна идея;– да познавате Бога такъв, какъвто е, и такъв, какъвто не е. Искате ли да ви дам един ключ за живота? Ето, този е ключът, имате го вече. Но за да го разберете и да го използвате разумно, нужно ви е толкова време, колкото е числото, съставено от единица с 14 нули. (23/стр. 146)