Начало
Из Словото на
Учителя Петър Дънов
Потънкости на Отношението към нещата
Варна, 2025 г.
ПРЕДГОВОР
Тънкостта на Отношението към нещата е свързано с Любовта и Приемането. Когато Любовта приема трудността, Бог израства в човека и Бог преодолява трудността. Когато Любовта приема страданието, тя увеличава Бога и енергията в себе си, а когато човек се бори със страданието, губи енергията и Бога в себе си. В съпротивата енергията се губи. Приемането на страданието е изход от него, но малцина знаят това, а тези, които не знаят, се борят и го увеличават.
Любовта е метод на Нищото и затова кой може да я победи;– Любовта е Бог в действие. Що е Приемането? Поглъщане. Приеми, за да преодолееш, и преодолей, за да се освободиш. Това, което приемаш с Любов, все повече го разтопяваш, както когато Слънцето приема леда;– Слънцето не се бори, то просто изгрява.
Приеми съкровено всичко, което Бог ти дава. Учителя казва: „През каквито и изпити, мъчнотии и страдания да минаваш, ти трябва да запазиш в душата си едно Свещено чувство към Бога и да си кажеш: „Хиляди промени могат да станат с мене и около мене, но в Отношението на Бога към моята душа не може да има никаква промяна. Бог е Неизменен!“. Това е Вяра, Упование и Любов към Бога“.
Любовта е Съвършено Приемане. Ако приемем Бога с Любов, Той все повече ще се самосътворява в нас, но ако не Го приемем, Той си отива, без да ни се сърди. Ако приемем Бога, Той ще ни учи; ако не Го приемем, сами ще се учим. Приелият Бога някога ще стане Бог. Приелият Вдъхновението някога ще стане Вдъхновение.
Приемането на нещата е превъзхождане над тях и над света. Приемането е поглъщане. Такъв е Лао Дзъ;– той е чудно обикновен и е много трудно да го познаеш, дори и да ти е съсед. Той е като изчезналото Дао. Но да станеш толкова обикновен, толкова приемствен, е дело на Дао. Лао Дзъ нищо външно не е правил в живота си освен само едно: Пълно Приемане на Дао. Той е живял тотално в това Приемане и затова е бил тотално неуязвим. Как ще го уязвиш;– Дао го няма и все пак е тук.
Тънкостта на Отношението към нещата е Науката за Живота. Тънкостта на Отношението започва, когато си открил Бог в себе си. Само Той е Майстор на Отношенията в Науката за Живота. Само Той може постепенно да извайва Отношенията и Сам да се вселява в тях. Когато някога заживеем напълно в Него и станем Богоподобни, ще владеем себе си и ще се обменяме Богоподобно, Божествено. И това е, което сме изпуснали в своето минало, и затова сега се учим. Бог и Учителя всякога живеят незабележимо до нас и ако ние осъзнавахме това, щяхме да бъдем много внимателни за всяка дума и постъпка.
Тънкостта на Отношението е влизане в Необикновеното. Тънкостта е Древен Лъч, Изначален Подход, чрез който Сам Той, Бог, влиза в Себе Си, в Своята Древност. Тънкостта е всякога Проникване и Всепроникване. Това е самото Негово Отношение към Себе Си;– Той си го дарява Сам на Себе Си със Своята Любов. Великото Отношение е Подход от Себе Си към Себе Си, към Дълбините Си и това е Необикновеното.
Елеазар Хараш
Варна, 2024 г.
I. ПОТЪНКОСТИ НА ОТНОШЕНИЕТО КЪМ НЕЩАТА
1. Благомъдър Подход към трудностите
За да се справиш разумно със съдбата си, ти трябва да бъдеш готов да приемеш всичко, което тя ти изпраща. Видиш ли, че се готви да се нахвърли върху тебе, веднага отстъпи… Щом не се противиш на съдбата си, бъди уверен, че тя няма да те преследва; бориш ли се с нея, кожата ти ще одере. (книга 56/стр. 378)
И тъй, Магът трябва да знае как да постъпва, как да отговаря. Няма по-красиво положение от това да слушаш как съдбата се разговаря с Мъдреца, с Мага. Съдбата се отнася и с Мъдреца така, както и с обикновения човек. Когато лошата съдба дойде при Мъдреца да му донесе най-големите страдания, той става на крака, усмихва се, посреща я любезно, учтиво и я пита: „Какво обичате?“. Тя е сериозна, обикаля около него, ходи натук-натам, дава му наставления, а той работи, рисува с четката си. След това тя преглежда работата му и ако случайно намери някакъв косъм, останал от четката му, казва: „Този косъм не може да остане тук!“. „Добре, ще го махна, ще направя, както желаете.“ И най-после, като го прекара през ред изпити, тя отваря една врата и му казва: „Заповядай, свободен си вече“. „Вие ще дойдете ли с мене?“ „Не, аз имам работа. Отивам да възпитавам ония, които идват след тебе.“ След лошата съдба при Мъдреца иде добрата съдба, която му носи благата на живота. Той пак става на крака, усмихва се и я поканва да седне. Тя започва да се разговаря с него любовно и му оставя благата, определени от Бога за него.
(22/стр. 50)
Казвам: ако и вие не сте готови като Мъдреца да слугувате на съдбата, ще треперите пред нея. И Мъдрецът се намира под ударите на съдбата, както и обикновеният човек. Съдбата е един от най-строгите, най-мощните ангели, които седят при нозете на Бога. Към глупавите тя е по-снизходителна, но дойде ли до Мъдреца, и за най-малката погрешка, и за най-малкия косъм на картината му, останал от неговата четка, тя го държи отговорен. Мъдрецът ѝ казва: „Ще ме простиш, станала е някаква погрешка, ще я изправя“. И Мъдрецът прави погрешки, но лесно ги изправя. Щом изправи погрешките си, съдбата му отваря вратата за Царството Божие и казва: „Заповядай!“. (22/стр. 50)
…Желая ви да бъдете като Мъдреца, да знаете как да посрещате съдбата. Щом я видите, отдалеч още да ѝ станете на крака, да ѝ се усмихнете, да я поканите да седне и да се разговорите с нея. Строга и неумолима е съдбата! Като дойде до човека, тя прониква навсякъде в него, не остава тайно място, което да не разгледа. …Всеки сам ще опита какво нещо е съдбата. Като дойде при вас, ще ви запитам: „Как върви работата?“. Вие ще можете само да се усмихнете, без да кажете нещо за нея. Защо? Има неща, за които не може да се говори. Съдбата е едно от тия неща. Като мине съдбата, Новият живот ще дойде. (22/стр. 54)
Когато Бог е във вас, умовете ви ще бъдат пълни с Велики Идеи, нищо няма да ви обезсърчава; оня, в когото Бог живее, приема страданието с радост: той разговаря с него, гощава го и след това го поканва пак да го посети;– това е Идеалът, към който всички трябва да се стремим. (37/стр. 62)
Та казвам: Божественият Дух, Който работи у вас, иска да развие чувствата ви, да ги облагороди и смекчи, та като ви дохождат страдания, да ги приемате с радост, да им давате по едно угощение. Нека страданията станат за вас естествени посетители и като дойде някой от тях, да извикате приятелите си и да кажете: „Днес имам един важен гост, едно голямо изпитание, радвам се, че е дошло;– заповядайте да си похапнем“. Питам има ли някой човек в света, който да е дал угощение за някое свое страдание? Досега аз не съм срещнал нито един човек, не само в България, нито и в Америка, който при едно свое голямо страдание да е дал угощение на своите приятели. За радости много хора дават угощения, но за скърби само Светиите могат да дават угощения. (7/стр. 510)
Един ден дойде при мен една госпожица, която имаше страдание от любовен характер. Тя ме запита: „Ти страдал ли си?“. „Страдал съм.“ „Значи, и ти си страдал;– тогава ще се разберем.“ „Да, но между моите страдания и твоите има голяма разлика. Начинът, по който аз и ти страдаме, пак се различава: като дойде страданието при мен, аз го посрещна учтиво, нагостя го, разговарям с него и го поканя и друг път да ме посети, а ти бягаш от страданието, гониш го.“ „Ти си голям философ тогава.“ (37/стр. 59)
Не се изисква голяма философия, това е обикновена Мъдрост: посрещни страданието любезно и го нагости, гледай на страданието като на живо нещо и бъди благодарен, че те е посетило. Наистина всяко страдание се дължи на едно живо същество. Кой може да ти причини страдание: жената, мъжът, децата или приятелите ти;– те не са ли живи същества? Значи, зад всяко страдание се крие едно живо интелигентно същество; умрелите не могат да причиняват болки и страдание на никого. (37/стр. 59, 60)
Когато дойде страданието при мен, аз го питам: „Какво има, приятелю, искаш ли нещо? Ето, аз ти давам половината си богатство, доволен ли си?“. „Не съм доволен.“ „Давам ти три четвърти от богатството си, доволен ли си?“ „Още не съм доволен.“ „Давам ти цялото си богатство, доволен ли си?“ „Доволен съм.“ „Сбогом, оставям те свой наследник.“
Казвате: „Ето един глупак“, но и вие сте такива глупци; когато оставяте наследството си на вашия син или дъщеря, не постъпвате ли глупаво? „Това е в реда на нещата, това е благородна постъпка.“ Прави сте, но когато започнете да се отнасяте и към страданията като бащи и майки, вие ще бъдете в Правия път.
(37/стр. 60)
В каквато посока и да попадне, човек трябва да бъде разумен, да превърне всичко в добро. Дали е в областта на страданието, или радостта, той трябва разумно да ги използва. Ако се бори със страданието, човек дохожда до смъртта. Не се бори със страданието, но го приеми с благодарност. То носи в себе си Велико благо. Ако използваш благото на страданието, ще влезеш в радостта.
(17/стр. 204, 205)
Всяко страдание е музикална пиеса, която се дава на човека да я изпълни по всички правила на музиката. Страданието трябва да се превърне в радост… С други думи казано: страданието се превръща в музика и песен. (15/стр. 528)
Страданията в живота са онези ветрове в духовния свят, които искат да разклатят човешката мисъл и човешките чувства, за да укрепнат… Когато страдате, казвате: „Защо са ми тия страдания, на мене ли се дадоха само?“. Чакай, за добро е. Този вятър нека подуха. Виж колко хубаво духа, запей му една песен! Защо да не му пееш? (45/стр. 485)
Вие казвате: „Защо Господ направи света такъв?“. Така не се говори. Казваш: „Тия страдания само за мене ли са?“. Тъй не се говори. Казваш: „Мен ми дотегнаха страданията!“. Тъй не се говори… Ти ще се спреш при известни страдания и ще вземеш правилно отношение към тях. Както онзи работник в Америка. Един майстор работел на една къща. Турят горе един корниз, пада един камък и му откъсва първата фаланга на показалеца. Той вижда това и казва: „Благодаря на Бога!“. Защо Му благодари? „Благодаря, че не ми взе целия пръст.“ Като дойдат малко страдания, вие благодарете, че са по-малко, че не е отнесен целият пръст. Ако не беше Божият Промисъл, можеше и пръстът, и ръката, и самите вие да изчезнете от света. (8/стр. 89)
Не казвайте, че се отвращавате от своето минало;– върнете се в него и благодарете за всички страдания, които сте минали. Целунете ръка на оня, който ви е мушнал с нож; целунете ръка на оня, който ви е взел парите… (37/стр. 112)
Да забравим миналото, да целунем ония ръце, които са ни причинили най-големите страдания, да забравим грешките и да заживеем с Добродетелите си.
(37/стр. 114)
…Истината е посоката, чрез която се добива Свободата на човека… И така, първото нещо;– най-новата философия, която трябва да имате, тази е: не се обезсърчавайте! Спрете се, погледнете на вашето страдание като на нещо отделно от вас, погледнете го колко е красиво или грозно и после му кажете: „Понеже имам рандеву, довиждане!“. И тръгнете напред. Срещнеш доброто;– и на него кажи така. Поразговори се с него и му кажи: „Имам рандеву. Отивам към Великата Цел;– Любовта“. И на доброто ще се поклониш, и на скръбта ще се поклониш, и на радостта ще се поклониш, и на злото ще се поклониш. Ще се поклониш и ще им кажеш, че имаш рандеву. И те ще ти кажат: „Ето човека, който разбира нещата“. (8/стр. 130)
…Дойде ли скръбта при вас, радвайте се; дойде ли радостта при вас, пак се радвайте! Разликата ще бъде тази, че на радостта ще се радвате само един път, а на скръбта;– два пъти. Казано е в Писанието: „Жена кога ражда, на скръб е, но кога роди, скръбта ѝ се превръща в радост, че се е родил човек на света“. …При всяка скръб се ражда нещо Ново, нещо Велико в душата на човека. Човек скърби, докато в душата му се роди нещо Ново; щом се роди Новото, той не помни вече скръбта си и радостта му е двойно по-голяма от скръбта. (14/стр. 134)
Да бъдем носители на онова, Божественото. Не да не скърбим, скърби и страдания ще имаме, но като дойде скръбта, понамазвайте я, турете ѝ белило и червило. Скръбта като дойде, трябва да знаем как да постъпим. С нея по-добре трябва да постъпим. (3/стр. 52)
Радостта с искане не идва. И скръбта с отричане не си отива… Вие сега не искате скръбта. Обикнете я и тя ще избяга. Тя е много бедна. Щом я обикнете, щом като вземе нещо, тя веднага ще избяга; и да я търсиш, няма да я намериш никъде, …тя се е скрила. (46/стр. 15, 16)
Сега толкоз години вие страдате и не знаете какво нещо е скръбта. Само казвате: „Да се махне, да се махне“, а то какво ще се махне? Дай ѝ нещо. Не се дава малко. Напълни торбата ѝ и нея вече я няма. (46/стр. 17)
Всеки, който няма Любов, скърби. Който не приеме Любовта, Господ му праща скръб, а който не приеме скръбта, Господ му праща злото. Който и злото не признава, Господ му праща разрушението… Дойде ли скръбта, ще кажеш: „Аз ще повикам Любовта!“. Скръбта е прекрасен дух, който има една много добра сестра на Небето. Кажете ѝ: „Моля ти се, скръб, повикай сестра си!“. И тя ще призове сестра си;– Любовта. А когато дойде Любовта във вас, тя ви казва: „Аз имам една сестра;– скръбта; тя е много добра, тя облагородява и където влезе, хората се смекчават“. (60/стр. 358)
Една стара, 80-годишна баба живяла на една висока планина, покрита с ледове. Какво представляват тия ледове? Те са мястото, на което живеели грешните души. Тези души се движели по ледовете, треперели от студ и се сгушвали една до друга да се топлят по някакъв начин. Никой не се интересувал за грешните души, но и за бабата не се интересували. Тя често си казвала: „Никой не ме обича, никой не мисли за мене. Какъв смисъл има моят живот? Никакъв“. След дълго мислене тя дошла до съзнанието, че иска да бъде обичана… Тя решила, че трябва повече да работи, да събира повече дърва, по-добре да отоплява къщата си. За да бъде обичана, тя оставяла къщата си отворена, за да могат грешните души да слизат от повърхността на ледовете и да се топлят при нея… Следователно, ако не сте готови да приемете нещастието у дома си, да го стоплите, вие нищо не сте разбрали. Нещастието;– това са ледените, грешните души, които търсят у вас мир и тишина, за да се успокоят. Оставете нещастието да влиза и излиза от къщата ви, без да ви смущава. Когато тези души се просветят, те сами ще си кладат огън, за да се отопляват.
(24/стр. 290, 291)
Какво правя аз с болестта? Като ме посети някоя болест, не я пъдя, но я поканвам да си поговорим малко. Питам я къде отива, тя ми казва, че е тръгнала за някъде, но се е отбила и при мен. Тогава аз ѝ давам да си хапне и като ме напусне, тя е смекчила вече малко характера си. Така постъпвам и със злото. Ако се отнасяте добре с болестите, със злините и нещастията, характерът им ще се смекчи и те постепенно ще отслабват, докато един ден изгубят силата си.
(35/стр. 133, 134)
Като дойде някоя болест при вас, питайте я каква услуга иска и кажете ѝ, че сте готови да направите всичко заради нея. (24/стр. 36)
Ти питал ли си болестта, като е дошла, какво иска? Като ѝ говориш, всяка дума трябва да бъде отмерена… Когато аз разглеждам някоя болест, вие казвате: „Какво ли прави Учителя горе?“. Занимавам се с гостите, които са дошли. От Невидимия свят правят проверка, казват: „Ще посвириш това, ще посвириш онова“. Обхождам се много добре с тях.
(45/стр. 241)
Като дойде понякога хремата, приятно ми е, не искам да я изпъдя. Отнасям се доста любезно с нея, казвам: „Много си добра. Откакто дойде, ти ме очисти, изчезнаха всичките нечистотии навън“. Тя много ме милва по носа, по лицето… Не правя никакво възражение, гледам, поусмихвам се. Казвам ѝ: „Ще слезеш ли долу, в салона, да им говориш? Те ще кажат: „Той проповядва за здравето, пък сам се е разболял“. Хремата ми казва: „Ще им покажа, че който е здрав, и болен може да стане“. Сега аз ще бъда по-снизходителен. Като здрав бях по-строг, а като болен ще съм по-снизходителен. Виждам добрата страна на болестта.
(45/стр. 261)
Идва някой, когото го боли кракът, и започва: „Олеле, олеле“. Какъв герой е той? По-добре е да каже: „Имам един приятел, който е дошъл на гости в крака ми. Не знам как да го нагостя. Кажи ми какво да му сготвя“. Казвам: „Ще му дадеш хубав хляб, ще се отнесеш добре с него“. Но този човек сега ми казва: „Я ми кажи как да го изгоня“. Че това не е обхода! Ще го нагостиш хубаво, с почитание. Дошла е една болест;– ще я приемеш. Няма да я гониш, това не е християнско. (45/стр. 102)
Болестите на мене ми се оплакват, казват: „Много са невъзпитани тия хора. Отиваме да им правим добро, да ги научим на човещина, а те ни изпъждат, нямат обхода. Току си шушнат: „Кога ще си иде тази болест?“. Ние ги чуваме, а не сме си свършили още работата. Казват: „Да се маха, да си върви!“. Идва съседката, пита: „Ще си върви ли? Какво казва лекарят, какво определи?“. „Още 10;–;15 дни ще стои.“ По цял ден се занимават с нас, чудят се кога ще си идем“.
Щом дойде болестта, дайте ѝ угощение… Във всяко болезнено състояние се крие един диамант от първо качество. Ако можете да снемете опаковката, ще го намерите. Ако не можете, този диамант ще минава от едни ръце в други. (45/стр. 238, 239)
Аз съжалявам, че не сме така деликатни с болестите… Няма да си намръщен, много весел ще бъдеш. Като те хване болестта, ще облечеш най-хубавите си дрехи, като генерал ще бъдеш. Като дойде здравето, с обикновените си дрехи ще си облечен, редови войник ще бъдеш. Като си болен;– генерал, като си здрав;– редови войник. Тъй ще гледаме на живота и в най-нисшите му проявления, и в най-висшите;– еднакво ще гледаме и ще се радваме. Бог е навсякъде. Ако живеем в Бога, навсякъде е добре. (45/стр. 247)
Единственото нещо, което от хиляди години насам човекът е могъл да създаде, това са болестите… Следователно дойде ли ви някаква болест, не се оплаквайте, не търсете виновници вън от себе си, но почнете да се разговаряте с нея. Погалете я малко, поразгледайте я и кажете: „Добре дошла при мене. Какви усилия съм употребил, докато те създам. Моля те, като се нахраниш добре, иди някъде да се разходиш!“. (25/стр. 382)
Заболи ви кракът – зарадвайте се, че… ви е заболял. За пръв път сега ще помилвате коляното и ще кажете: „Братко, много си ме слушал“. Вие никога не сте се спирали да помилвате коляното си. Колко хиляди душички има във вашето коляно и не са чули нито една сладка дума! На вас не ви е идвало на ум да го помилвате… Има един вид милване, при което здравето се явява. (12/стр. 632, 633)
Главоболие, коремоболие, ревматизъм;– те са Божествени блага. Да помислим за главата, за краката, да ги помилваме. (5/стр. 36)
Не се страхувайте от болестите. Като дойде било ревматизъм или главоболие, или гърлоболие, или друга някаква болест, трябва да се радвате;– те носят нещо добро със себе си. При всяка болест има разширение. Глава ли ви заболи, гърло ли ви заболи, вие се разширявате. Във всяка болка [се] крие нещо красиво.
(1/стр. 233, 234)
Аз се чудя как толкова години не сте разбрали смисъла на болестите. Като те заболи главата, направи едно угощение и кажи: „Днес ме заболя главата и затова правя угощение“. Нека някой от вас да даде угощение за главоболие. Или заболи те коремът;– направи едно угощение за коремоболието. Един да направи, е достатъчно. (5/стр. 37)
Преди няколко време аз посетих една млада неженена сестра, болна, която казвала, че Господ ѝ говорил. Господ я поставя на изпит, дава ѝ една болест, заболява я силно корем. Тя употребява всички методи, които знае, прави си молитви, но нищо не помага. Най-после казва: „Викайте Учителя!“. Отивам при нея, казвам ѝ: „Вяра трябва!“. Тя ми казва: „Моята вяра не помогна, но дано твоята вяра помогне“… Казвам ѝ само: „…Ти си поставена на изпит. Ще обикнеш болестта, ще ѝ дадеш едно голямо угощение, ще ѝ дадеш един банкет, ще ѝ покажеш Любовта си, а ти искаш тъй изведнъж да я изпъдиш навън, но тя е по-силна от тебе. Болестта казва: „Не излизам оттук!“. Решиш ли се да я приемеш, ще се разберете с нея“. Тази сестра ме пита: „Какви компреси да си турям, топли или студени?“. „Топли компреси, защото студенината е омраза, а топлината е Любов.“ Покажете ѝ Любовта си и работата ще тръгне добре.
(44/лек. 8: стр. 19, 20)
Всички болести произтичат от един особен род живот, който съществува в човека. Ако ти знаеш как да ги лекуваш тия същества, които те мъчат, ти ще оздравееш. За пример държавата иска да вземе известен данък… И често в органическия свят, ако не искаш доброволно да платиш, идат тези болести, които са изплащания на данъците. Те са същества, които са дошли. Ти ще ги угостиш хубаво, ще се отнесеш хубаво с тях и тогава болестта ще си замине. (19/стр. 75)
Дойде ли някоя болест, предложете ѝ да ви последва, да тръгне с вас на работа. Щом я поканите на работа, тя ще си отиде… Щом дойде при вас, ще ѝ кажете: „Аз отивам да копая на Божието лозе. Ако искаш да дойдеш с мене, добре дошла. Ако не;– сбогом!“. Който вярва в Бога като динамическа сила, той всякога ще бъде здрав. (24/стр. 187)
Болестите, това са чисто вътрешни процеси, върху които ще приложиш волята си. Ще кажеш на хремата си: „Слушай, аз съм господарят тук. Давам ти всичко 7 дни срок, през това време можеш да се считаш като моя гостенка, за което ще ти окажа всичкото внимание, и след този срок ще си излезеш“. На седмия ден ти ѝ даваш един банкет, угощаваш я добре и след това ѝ казваш: „Хайде, сега носи си много здраве, друг път пак можеш да ми погостуваш“.
(44/лек. 17: стр. 18)
На треската пък ще кажеш: „На тебе давам срок от 21 дена, през което време ще ти давам по два пъти на ден угощение. Значи, за всичкото време ще ти дам 42 угощения, но след това ще си излезеш с много здраве вън от мен“.
(44/лек. 17: стр. 18)
Аз наричам морален човек онзи, който издържа на всичките изпитания… Туриш го в сиромашията, не се обезсърчава. Туриш го на легло като болен, не се отчайва;– на всичко издържа. Този човек има морален стабилитет. Легне болен, но си пее, не иска да знае. Дойде лекар, пипа пулса му и казва: „Имаш температура 41 градуса, ще умреш“. „Не, аз от 41 градуса не умирам. И от 42 градуса не умирам, нито от 45 градуса умирам. Тази температура може да плаши страхливците, аз не се плаша.“ Човек с убеждение не умира! (1/стр. 247)
Защо трябва да ходите с наведени глави? Ще кажете, че злото ви тъпче. С какво ви тъпче? С болести, със сиромашия. Кое е лошото в болестта и в сиромашията? Изправете главите си и радвайте се, ако сте болен или ако сте сиромах… Всеки носи в себе си несметни богатства. (15/стр. 299)
Оплакваш се, че нямаш пари – радвай се, че нямаш пари, защото ще усилиш вярата в себе си. Докато имаше пари, ти вярваше в тях; щом ги изгуби, започна да вярваш на себе си и на Бога.
(11/стр. 83)
Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в джоба си? Ако можеш, ти си голям герой. (37/стр. 54)
Сиромах съм. Ще тръгна със сиромашията си, ще намеря други сиромаси, ще тръгна с тях и ще започна да се шегувам. Като погледна дрехите им, ще кажа: „Тези са модерни дрехи, вентилации има. Досега нечист въздух имахме, сега чист въздух влиза, отвсякъде вятър влиза. По-напред в тъмнина живееше тялото, сега през дупките е просветнало. По-напред главата в тъмнина беше, сега нямаме шапки, светлината дошла, че какво лошо има?“. (3/стр. 222)
Един човек на Великото съзнание няма да бъде като сегашния, той ще бъде безсмъртен, той ще бъде майстор на своята съдба… За него сиромашията и богатството ще бъдат като едно представление, роля ще играе като на сцената. Този човек ще ви среща някой път, ще ви се усмихва. Ще му кажете: „Много си го закъсал“. Той ще каже: „Много ми е приятно, аз съдраните гащи ги вземам повече за въздуха, по-хубаво проветрение има“. „Дрехата ти е скъсана.“ „Никой не може да я открадне. Една съдрана дреха никой апаш няма да я вземе.“ Апашът казва: „Горе ръцете! Съблечи дрехата!“. Бедният съблича дрехата си и казва: „Тя има повече от 50 дупки“. „А, тъй ли? Облечи си я!“ И той облича дрехата. (2/стр. 244)
…Сиромашия да има, но посрещайте я и я изпращайте учтиво. (35/стр. 451)
Като дойде сиромашията, приеми я, разговори се с нея;– ще видиш, че тя е отлична мома, пъргава, навсякъде кара хората да работят. Всички ония, които са минали през дисциплината на сиромашията, хора са станали. Всичко в света се дължи на голямата сиромашия.
(45/стр. 224)
Ако си крайно беден, благодари на сиромашията с думите: „Много ти благодаря, сестра, че си ме посетила. По-хубава сестра от тебе досега не съм срещал“. И богатството е друга хубава сестра. Сиромашията и богатството са две сестри, които много се обичат. Вие имате крива представа за тях. Сиромашията ни най-малко не е сиромахкиня, но богатата сестра е касиерката на сиромахкинята. Богатата сестра е по-младата от двете. Когато сиромашията ви посети, вие трябва да ѝ благодарите. Голяма привилегия е, че ви е посетила. (1/стр. 31)
Обикни глада, както обичаш изобилието. Ако не обичаш еднакво глада и изобилието, ти нямаш правилно отношение към живота. Радвай се, че си гладувал един ден, за да ядеш по-сладко на другия ден. Който е гладувал три дена, яде по-сладко от оня, който никак не е гладувал или е гладувал само един ден. Колкото повече гладуваш, толкова по-щастлив ще бъдеш, когато ядеш. Щастието на човека се определя от противоречията и мъчнотиите, през които минава. Колкото по-големи противоречия имаш, толкова по-голяма светлина ще придобиеш. (9/стр. 87, 88)
…През зимата вие имате едно разбиране за студа, а аз имам съвсем друго разбиране. Аз съм приятел със студа, обичаме се. Като дойде при мене, той коренно се изменя;– не е такъв, какъвто е при хората. Той ме стисне за ръцете с чист, отворен поглед;– нещо топло се крие в този поглед. Той ми казва: „Слушай, приятелю, дрехите ми са много чисти, няма да се докосваш до тях да не ме изцапаш. Тези дрехи ми ги дадоха от другия свят, отдето ида. Пратен съм оттам да разтърся всички хора, да им покажа как да се обичат, а също и аз да им покажа колко ги обичам. Като ги стисна, те веднага се стряскат. Никой не може да се освободи от мене;– целувам, прегръщам всички, но от любовта ми всички треперят“. Аз го похвалвам и казвам: „Много хубаво правиш. Откакто си дошъл на Земята, всички говорят за дърва и въглища, за топли дрехи и обувки, за хлебец. Хората намират, че си станал знатен; измерват температурата, за да видят каква е любовта ти, и казват: „Пет, десет, петнадесет, двадесет, тридесет градуса е под нулата“. Вестниците пишат за студа…
(11/стр. 207, 208)
Докато при всеки силен гръм или при всяка загуба… човек се стряска и прекъсва връзката на съзнанието си, той не е господар на себе си. Ако някой изгуби хиляда лева и благодари за тази загуба, той е човек с будно съзнание. (18/стр. 21)
Вие сте раздразнен, изгубили сте сто хиляди лева, уронва се вашият престиж. Спрете се пред себе си… Стоте хиляди лева, които си изгубил, мислиш, че са загуба? Не, това е печалба за теб;– тъй трябва да мисли онзи, който люби Бога. В Любовта всичко е печалба, без Любов всичко е загуба. (39/стр. 418)
Духовният човек е доволен от всичко. Велик човек може да се нарече този, който, след като претърпи една загуба от сто хиляди лева, се обърне към Бога с всичкото си смирение и каже: „Господи, благодаря Ти за това, което спечелих чрез загубата на тия пари“… Материалните блага, към които хората се стремят, имат значение за ненапредналите още души. И затова ще видите, че на такива хора Бог дава къщи, ниви, богатства, пари, които им служат като средства за забавление. На напредналите души Бог казва: „Вие не се нуждаете от пари, от богатства, от ниви; вие трябва да обърнете погледа си нагоре към необятния небосклон и там да наблюдавате и проучвате звездите, Луната и Слънцето“.
(6/стр. 506, 507)
По нов начин ще гради Духовният човек и само това богатство ще му остане… И всичкото това богатство от Земята ще се пренесе горе, ще бъде заедно с вас. Вие трябва да бъдете като онзи американец, който фалирал седем пъти и като изгубил всичкото си богатство, казал: „Слава Богу, и за мене остана нещо“. Какво? „Само онова, което дадох на бедните.“ Той имал една Библия за 10;000 долари;– и нея му продали, но той си казал: „Остана ми само това, което дадох на сиромасите“. Туй, което направим за Бога, само то ще ни следва.
(40/лек. 20: стр. 18)
…След като си изгубил богатството, да поблагодариш на Бога, че си се освободил от една тревога, от един товар. Болен си, благодари на Бога. Пак ще оздравееш… Ако знаеш как да се отнасяш с хората и условията, ти си в Новия живот.
(4/стр. 244)
При една финансова криза големите милионери пропадат и дохождат в положението на последни просяци. Много американски милионери са пропаднали по такъв начин, но като хладнокръвни хора не се отчайват. Те се събират заедно, устройват си общ банкет да се посмеят на скъсаните си дрехи и обуща и в края на краищата казват: „Какво да се прави? Живот е това!“. (17/стр. 124)
Аз имах един приятел, стар човек, който, щом се намери пред някаква мъчнотия, започва да играе нещо като ръченица. Жена му го пита: „Защо играеш?“. „Играя на мъчнотията.“ Казвате: „Тази работа не става с игра“. И с игра става. Този човек играе, но в това време разумно размишлява върху мъчнотията. Идея има в това игране! (70/стр. 219)
Като станеш скръбен, вземи две кърпи и играй, но никой да не те види. Направи превод на това, което казах. Каквито мъчнотии и да ти дойдат, благодари за тях, понеже те са материали, с които трябва да боравиш. (61/стр. 61)
Като ученици вие трябва да се учите на търпение. Каквото и да ви се случи, да считате, че нищо не ви е постигнало; да носите мъчнотиите и страданията с търпение и с радост. (15/стр. 82)
…Преди всичко човек се нуждае от мекота на характера си, а не от твърдост. Твърдият, положителният човек мисли, че е герой;– защо? Защото е могъл да завърже противника си. Истински герой е онзи, който развързва ръцете на неприятеля си, дава му ножа в ръката и казва: „Хайде, прояви се, както искаш“. Мислите ли, че при това положение неприятелят му ще смее да го убие? Не, мекотата, милосърдието смекчават и най-големия престъпник. Следователно истински герой е онзи, който побеждава и най-големите мъчнотии; той развързва ръцете и краката на мъчнотията си, дава ѝ нож в ръка и казва: „Мушкай, където искаш!“. Като хване ножа в ръката си, мъчнотията погледне насам-натам и заминава;– пред смелия, пред разумния всички мъчнотии и страдания отстъпват. Като видят смел човек, и нисшите същества бягат. (56/стр. 167, 168)
Една сестра казва: „Кажи какво да правя“. Рекох: „…Знаеш ли в Природата какво става? Тя като намисли да бие някого и ако ти го спасиш, тя ще го намери и втория път ще бие два пъти повече. Ти освен че не му помагаш, но ставаш причина да го бият повече, отколкото трябва. Аз, рекох, не искам да те избавя от Природата. Като те бие, радвам се. Тя като те бие, трябва да ѝ дадеш гръб и ще четеш ударите. Като те удари, ще кажеш: „Колко е хубава Любовта!“. Ти мърмориш и казваш: „Така не се бие“. Ти си недоволна от това, което те мъчи.
(13/стр. 145)
Изобщо всяко нещо, което човек не обича, се качва на гърба му; щом го обикне или се примири с него, то пада от гърба му. Защо се мъчи човек? Защото не обича мъчението. Като го обикне, то го освобождава. (11/стр. 278)
„Не обичам мъчението.“ Щом не го обичаш, то заема централно място в сърцето ти; мъчението никога не сяда на последно място. „Докога ще седи в сърцето ми?“ Докато го възлюбиш. Щом го обикнеш, то слиза от мястото, което е заемало, иначе ще ходиш, ще пъшкаш, ще го носиш в себе си… (11/стр. 278, 279)
Ще знаете, че най-голямото зло е за Светиите, за гениалните хора. За тях това е голяма привилегия. Мъчениците минаваха през огън, но те пееха и славеха Бога, считаха, че всичко е за добро. И първите християни бяха бити, но те се радваха, че Бог ги удостоил да минат през тоя огън. (72/стр. 715)
Знаете ли какво нещо е мъченичество? Да те турят на шиш, да те пекат и ти да не се възмущаваш от нищо. Да ти вземат всичкия имот, да те гонят, ти пак да благодариш. (3/стр. 123)
Вие по някой път искате да умрете. Аз препоръчвам една смърт: да умреш от Любов. Като умреш, да пееш;– като мъчениците. Като те горят, да пееш. Като те мушкат, да пееш. То е Любов. Да плачеш, то не е умиране. (13/стр. 133)
2. Скриторазумен Подход
към злото
Кое не обичат хората? Те не обичат злото. Защо? Защото им причинява ред пакости. Защо злото пакости на хората? Защото не го обичат. Следователно това, което хората наричат зло, е зло само по отношение на тях. Ако те обикнат злото, и то ще измени поведението си по отношение на тях. Значи, и злото иска да го обичат. Щом хората обикнат злото, и то ще измени своя характер, няма да бъде вече зло. (22/стр. 17)
Казано е в Евангелието: „Не противи се на злото“. Сега се иска още нещо: не само да не се противиш на злото, но и да го обикнеш. Като го обикнеш, то ще се разтопи. Злото е твърдо като камък. Ако не можеш да го разтопиш, ще удариш главата си в него и ще я разбиеш. Мъчно се разтопява злото, но ако успееш, ще го превърнеш в течност и в пара и то ще лъхне към тебе като ветрец. Тогава ще видиш, че Бог се крие зад злото. Дрехата, с която е облечено злото, е създадена от човека. Кой е цярът срещу злото? Любовта. (15/стр. 393)
Обикнете злото, за да се освободите от неговия тормоз. Ако някой ти е неприятен, обикни го; не можеш ли сам да постигнеш това, извикай няколко свои приятели да ти помогнат. Любовта е колективен процес и в нейно име всичко се постига. (15/стр. 393)
Божествената наука изисква хора с умове, които изведнъж… да знаят кои неща са прави и кои не, кои са добри и кои не. Дойде ли човек до тази наука, той не се сърди на злото, но го кани [у] дома си да му гостува. Разумният човек още като стане сутрин, удари звънеца, покани доброто и злото, разговори се с тях, нахрани ги добре и после ги изпрати да си вървят. Злото и доброто са два ангела, хубаво, богато облечени, и мъчно могат да се различат един от друг. Разумният човек обаче ги различава по миризмата им. Щом си отидат, той започва работата си. Не приемете ли така учтиво тези два ангела, те цял ден ще ви безпокоят. Ангелът на злото ще запали къщата ви от четири страни. Затова е казано и в Писанието: „Не противи се на злото!“. Тъй щото поканете тези два принципа на гости в себе си, нагостете ги и не се мъчете да ги примирявате. (16/стр. 56)
Силен човек е онзи, който отделя злото от доброто и ги поставя в две противоположни посоки. Като поставите добрите хора на една страна, а лошите;– на друга, ще видите какви резултати ще имате. Казвате: „Може ли да стане такова разделяне на хората?“. Може, …войната не е нищо друго освен разделяне на хората на два лагера: приятели и неприятели. Страната, която напада, е вашият неприятел. Вие седите тихо и мирно, нямате намерение да нападате; щом не нападате, вие сте приятелски разположени към вашия съсед;– не сте въоръжени, но имате здрави крепости, в които можете да се криете. Неприятелят ви напада, хвърля своите бомби върху вас, но вие сте скрити. Неприятелят ви изхвърля всичките си бомби и престава да ви напада;– тогава вие излизате от своите крепости, събирате остатъците от бомбите, претопявате ги, превръщате ги в злато и започвате да работите с тях. Неприятелят ви, който сега е обеднял, идва при вас да търси работа;– вие му давате и му плащате добре. Той става слуга, а вие;– господар. (55/стр. 20)
И тъй, неприятелят ви е човек, който работи със злото;– седи на едно място и ви се заканва, хвърля бомбите си срещу вас. Вие мълчите, слушате го какво говори и не му възразявате. Като изхвърли всичките си бомби, той се изпразва, става последен бедняк и си казва: „Тази работа не върви със зло. По-добре да се примиря със своя съсед, за да се наредят и моите работи“. Отива, съседът му го приема любезно, започва да разговаря с него и го поучава; сега той, който мълчеше, става силен, а противникът;– слаб. Тъй щото не разчитайте на злото; натъкнете ли се на него, отстъпете назад… (55/стр. 20)
Да познаваш доброто и злото, то е един дълбок процес. Трябва да разбираш злото, за да знаеш как да постъпиш с него. Ако не знаеш как да постъпиш със злото, знаеш ли как то ще се обходи с тебе? Да кажем, срещаш един човек, който е голям юнак. Ти си слаб, но се подиграваш с него. Изведнъж той ти удря една плесница и ти се търкулваш на земята. Ти се приближиш до злото, то ти удари една плесница, паднеш на земята. До злото ще се приближаваш с благоговение, защото то е мощна сила. (45/стр. 501)
Ще приведа един пример от турския живот. Един пехливанин вървял из улиците и настигнал един турчин, който едва се движел. Пехливанинът го настъпил по крака и продължил пътя си. Турчинът започнал да вика след него: „Ти сляп ли си? Не виждаш ли, че пред теб човек върви? Как смееш да настъпваш такъв почтен човек като мен?“. Пехливанинът се обърнал, ударил му две плесници, повалил го на земята и продължил пътя си. След няколко часа той настигнал друг турчин, когото също настъпил. Турчинът го погледнал спокойно и му казал: „Щастлив съм, че срещам такъв юнак, който ме настъпи. Голямо благо е за мен да ме настъпи юнак“. Пехливанинът се спрял, извадил от джоба си една кесия с пари и му казал: „Разумните хора възнаграждавам, а неразумните повалям на земята“.
Когато разумният знае как да постъпва със злото, добре се възнаграждава. Това значи: „Не противи се на злото!“.
(55/стр. 162, 163)
Следователно, когато ви настъпи голямо зло, не го ругайте, не му казвайте, че е сляпо, че трябва да бъде внимателно към вас, но кажете: „Привилегия е за мене да ме настъпи такъв голям герой“.
(55/стр. 163)
Когато дойде неприятност, бъди отстъпчив. Злото е нещо силно в света. Христос казва: „Не противи се злому“. На злото в себе си не се противи, то е нещо силно, мощно. Остави доброто в тебе да се бори със злото. Не се заемай с една работа, в която ти ще бъдеш бит.
(8/стр. 251)
Казано е: „Побеждавайте злото с доброто, омразата с Любовта“. Когато злото влезе в съприкосновение с доброто, то приема от него това, което му липсва, и казва: „Намери се едно същество, което ме обича и разбира“. Омразата приема нещо от Любовта, лъжата;– от Истината и т.н. Само по този начин злото и омразата могат да се задоволят.
(32/стр. 604, 605)
Това е първият принцип у вас;– злото, което действа, и когато дойде, казва: „Аз ще руша“. Но когато дойде в света вторият принцип, който хората наричат Любовта, Майката, Силата на нещата, той веднага смекчава първия принцип и съединени така, двата раждат най-великото, най-възвишеното в света…
Онзи, който говори лошо за мен, не му се сърдя;– той работи върху мен. …И аз трябва да му благодаря. Затова казва Христос: „Любете вашите врагове“. Ти не можеш да победиш този враг, първия принцип, с друго освен с Любов;– зло със зло не се побеждава. Да се снишаваш, да се гушиш, то не е Любов, а да го любиш с всичката си душа…
(34/стр. 216, 225)
Благодарете и за злото, и за доброто. Като благодарите за злото, Бог ще го превърне на добро. Като благодарите за доброто, ще вкусите от неговите плодове. Докато избягвате злото, вие сте на крив път и сами създавате нещастията си. Ако искате да се справите със злото, не бягайте от него, но благодарете на Бога, че ви е посетило. Щом благодарите за злото, Бог веднага ще го превърне на добро… Всяка благодарност, отправена към Бога, е свързване с Него. Щом се свържете с Бога, Той веднага ви се притичва на помощ. Ако ви е сполетяло някакво зло, Той го превръща на добро.
(24/стр. 339)
Каквото и да ви се случи, каквото и да ви кажат;– добро или зло;– ще знаете, че всичко е за добро… И доброто, и злото са служители на Любовта. Злото служи на Любовта и доброто служи на Любовта. Като ви се случи нещо, ще кажете: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов!“. Някой може да бръкне в джоба ти и да те обере, някой може да ти каже обидна дума;– нищо от това. За всичко, което ти се случи, ще кажеш: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов. Както и да ми говориш, аз Те познавам!“. (7/стр. 530)
При действие на тъмни същества отвътре
Защо Господ допусна крадците в света;– крадците съществуват, защото има богати хора; ако нямаше богати хора, и крадци нямаше да съществуват. Ако не искат да осиромашават, от време на време богатите трябва да дават угощения на крадците или да им правят подаръци;– по този начин те ще отстранят от тях желанието да крадат… И тъй, знайте, че всяко противодействие в човека се дължи на крадци и разбойници в самия него, които имат за цел да го оберат; всеки човек има крадци и разбойници в себе си от разни категории и за да парализира техните желания, той трябва поне един път в седмицата да им дава по едно богато угощение. Ще питате какво търсят тези крадци у вас. Те са същества от висок произход, които някога са се отклонили от Правия път на разбиране и днес търсят лесен път. Щом са дошли у вас, те не са чужди; вие имате нещо общо с тях, затова трябва да ги възпитавате;– вие трябва да им покажете Правия път, а Правият път е път към Бога… Като възпитавате себе си, едновременно възпитавате всички същества, по-долно стоящи от вас, които ви посещават от време на време… (56/стр. 169)
Та сега лошите духове са затворени вътре във вас. Не само в Земята са те, но и отвътре. Сега лошите духове ви говорят отвътре… Като се вслушвате в себе си, слушате нещо лошо… Сега грешите, понеже сте пълни с „квартиранти“, с хиляди „квартиранти“… Като почнат „квартирантите“ да вдигат много шум вътре във вас, ще им кажете: „Бог е Любов“. Те могат да кажат: „Празна работа!“. Тогава ще им попеете. Пак казват: „Празна работа!“. Тогава ще им направите малко тархана*. Те ще кажат: „Много е духовна тая храна. Искаме нещо по-хубаво, по-мазно. И маслото да е прясно!“. Но вие ще им изпеете „Бог е Любов“ и ще им направите малко тархана без сирене;– нищо повече. (8/стр. 68, 72, 73)
Човек може да бъде обсебен, а животните;– още повече. По колко пъти на ден вие сте обсебвани!… Ако твоите „квартиранти“ започнат да вдигат шум вътре в теб, ти се спри, почакай, остани спокоен и им кажи тихо и спокойно: „Ще ме слушате. Вашия проблем аз ще го проуча и ще го уредя“… Тия духове, които ти говорят;– това не си ти. Аз мога да ви кажа и другата, добрата страна на това положение. Създайте им работа! Те са хубави волчета. Можете да си изорете цялата нива с тях. (8/стр. 73)
Като ти каже някой отвътре: „Сега няма да учиш“, ти ще се отделиш от него. Ще му кажеш: „Приятелю, ти може да почиваш, но аз ще работя, аз ще уча“.
(63/стр. 81)
Обезсърчението ще го разбирате обективно. Всяко обезсърчение;– това са живи същества, които идат при вас, и вие се отнасяте към тях неправилно. Даже пъдите тези същества на обезсърчението. А пък вие ще им направите чест, ще се поразговорите с тях, ще ги питате за какво са дошли, ще ги насърчите. По този начин те се възпитават, отиват си и са доволни от вас. (61/стр. 54)
В моето съзнание лъжата е изключена. Тя седи на 900 милиона километра надалеч. По някой път приемам лъжата, като дойде при мене, разговарям се с нея, като че не е лъжа, но аз зная, че лъжата, каквото и да ми говори, зная, че е лъжа… Сега не поддържам лъжата, казвам на нея, учтив съм, казвам: „Доста си умна, ти си много умна. Без да имаш някакъв капитал, печелиш, без пари пак печелиш. Много си умна, че замотаваш хората“. (13/стр. 130)
Някой път си радостен, но изведнъж състоянието ти се сменя, казваш: „Нещастен съм в живота“. Това не е твоя мисъл, посетил те е някой дявол; не въставай против него, но кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати тоя брат да се разговорим с него“. Вие мислите, че дяволът е лош. Аз ще говоря добре за него: някога и той е бил добър, но паднал и сгрешил. (34/стр. 16)
…Когато слушам Божия Глас, вървя и срещам хора, които са красиви; грозните хора не ги срещам. Щом направя една погрешка, грозните веднага се явяват;– сам отварям вратата… и тогава дяволът влиза. Той идва при мене, ръкува се много хубаво и ми казва: „Ти си един от великите Учители в света. Като тебе друг не се е явил днес в света, знаеш ли това?“. Аз му казвам: „За пръв път слушам такава похвала от тебе. От кой речник извади тези думи? Искам да прочета това нещо къде е написано. Ти ли го съчини, или някъде в Небето писаха за мене?“. Дяволът ме пита: „Не вярваш ли?“. Отговарям: „Обичам да проверявам нещата. Слушай, аз съм дошъл на Земята да се уча и да слугувам на Бога. Колко съм велик, не зная. Няколко картини съм започнал да рисувам, гледам да ги нарисувам хубаво. Освен това съм взел да свиря, да пея. И други работи имам. Може погрешка да имаш, не съм аз онзи, когото ти хвалиш, той е някой друг. Погрешка може да е. Не съм аз с такива имена“. (12/стр. 388)
…Дяволът няма никаква власт над вас. Той е хитър, голям дипломат;– като дойде при мене, той започва да ме хвали, казва: „Много добре проповядваш, всички са доволни от тебе“. „Само един не е доволен, това си ти…“ Продължаваме разговора, дяволът казва: „Като те гледам, намирам, че не си като другите хора. Каква походка имаш! Нещо особено има в нея“. „Ако е за походка, твоята е още по-хубава. Величествена е твоята походка;– царско, владетелско нещо има в нея. Като погледнеш нагоре, минаваш за светия. В това отношение аз съм доста прост, не мога да те достигна.“ Така се разговаряме с дявола и се разделяме приятелски. (11/стр. 320, 321)
…Аз съм от тия хора, които от всичко се ползват;– зло, дявол, всичко впрягам. Когато дойде един дявол да ме лъже и изкушава, казвам: „Благодаря Ти, Господи!“. И питам дявола какво ще спечели, като се занимава с мен да ме лъже и изкушава, като същевременно го пращам да отиде на друго място, а да си не губи времето с мен. Аз не хокам дявола, а се разговарям с него върху неговата деятелност;– като как ходи между католици, православни, протестанти; после разправя ми как прави войните, как изкушава жените и мъжете и прочее, и прочее. И тогава аз се обръщам към него, поздравявам го с едно „браво“ и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгубихте Небето, поне Земята ще имате“. (52/стр. 386)
Като не разбират Разумните закони на живота, при всички свои неуспехи хората се нахвърлят с обидни думи върху дявола, него държат отговорен за всичко. Благородство се иска от човека. Видите ли дявола, кажете му: „Ти си отличен работник. Както разбираш, така постъпваш“. (69/стр. 92)
Не ви съветвам да се борите с дявола… Никога не спори с дявола. Като го видиш, кажи му: „И аз желая да бъда трудолюбив като тебе. Ти си свършил много неща, направил си много открития“. (11/стр. 57)
При срещата с адепта пред дървото на доброто и злото
Вие можете да имате само един Учител в света! Аз говоря за ученика. Всеки може да ви говори: вие ще го изслушате, без да се противите. Какво трябваше да направи ученикът, който беше в райската градина, като слушаше да му говори адептът пред дървото за познаване доброто и злото? На този адепт аз бих казал следното нещо: „Почитаеми господине, ти си един от първите ученици на Школата, но аз не искам да бъда пръв. Аз искам да нося бяла премяна, а не черна като твоята. Ако ти, след като си се занимавал много години с това дърво, придоби тази черна краска, аз ще отложа тази наука за друг път. Благодаря ти за тази услужливост и готовност да ме просвещаваш, но още не съм готов за това. Тази Школа препоръчва на слабите ученици да избягват изучаването на този въпрос. Този въпрос е много сложен и аз ще го отложа за в бъдеще, когато се засиля. Като се видим втори път, ще си поговорим по този предмет. Сега довиждане!“. Всичко това ще му докажа научно, без да го обидя в нещо. (70/стр. 24)
При среща с братя от Черното братство
Сега вие трябва да знаете, че в България има достатъчно братя от Черното братство, които са готови да се борят с нас… Не мислете, че можете тъй лесно да се борите и да се разминете с тях. Те са от Черното братство, но са много умни;– в тях има знания и могат да ви измамят, да ви спънат във вашия път. Туй сега не ви казвам, за да се плашите и да мислите, че когото срещнете и когото видите, е от Черното братство. Бъдете спокойни;– няма защо да се плашите, те не са страшилища. Те са хора, поставени в тяхната еволюция, и изпълняват мисията си, но ние трябва да знаем тяхното предназначение и нашата задача. Всеки да стои на мястото си и като срещнем такъв брат, да му кажем: „Твоето движение е едно, нашето движение е друго; посоката, в която ние отиваме, е права и посоката, в която вие отивате, е също права“.
Можеш ли да се поставиш пред един такъв брат така, той ще те приеме, ще отстъпи и ще каже: „В твоя ум има една философия“. Но речеш ли да го обърнеш към Господа, ти се поставяш на погрешна посока. Всяка душа трябва сама да се обърне към Господа, към Божественото Слънце… (59/стр. 398, 399)
3. Нов окултен Подход към лошото в себе си
Казвам: идете при Бога и любете [с Бога и с Любовта се занимавайте] без страх от омразата и завистта. Ако омразата те посети, кажи ѝ: „Сестро, аз те обичам, прощавам ти за всички твои прояви;– такова е твоето естество“. Кажете това от сърце, а не само на думи.
(34/стр. 19)
Искам да бъдете бодри и весели. Песимизмът, който досега е царял, ние ще го пенсионираме, защото този песимизъм беше у нас на гости. Отчаянието;– и него ще пенсионираме; скръбта и омразата;– и тях ще пенсионираме. Ще повикаме всички тия сестри, ще им дадем един банкет и ще им кажем: „Ние сме ви много благодарни. Вие извършихте една велика служба заради** нас…“. И тогава в лицето на една скръб и омраза вие ще видите лицето на една ваша сестра. Тъй ще гледате на нещата само когато Божествената Любов проникне, обхване и изпълни вашите сърца! (53/стр. 28)
И тъй, който иска да се подмлади, той трябва да обича. Той трябва да обича всички свои противоречия, за да ги привлече при нозете на Любовта. Дойдат ли при Любовта, те веднага ще отстъпят. При Любовта и омразата, и лъжата, и безверието;– всички се помиряват. Там и ангелите, и дяволите живеят заедно. (24/стр. 321)
Грешен си. Благодари, че си грешен, ти ще опиташ Божията Благост. Ти си дошъл в света да опознаеш Бога, а не себе си. Ти остави себе си, ти си една форма. Ти като познаеш Бога, ти тогава ще бъдеш величие, всичко може да направиш… Не се ровете, не казвайте: „Грешен съм“. Кажи: „Много хубаво, че съм грешен, намясто е“. Светия съм. „Много хубаво, че съм светия, намясто е.“ Невежа съм. „Много хубаво, че съм невежа, намясто е.“ Малък съм. „Много хубаво, че съм малък, намясто е.“ Пари нямам;– намясто е. Богатство нямам;– намясто е. (71/стр. 225)
Някъде из България един ходжа имал способността със свиренето си да събира гъсениците от дърветата. Един българин се оплакал на ходжата, че дърветата в градината му били нападнати от гъсеници. Ходжата обещал, че ще му помогне да ги събере на едно място. И наистина един ден той отишъл в градината на този българин и започнал да свири. В скоро време гъсениците от дърветата започнали да лазят надолу и се събрали на едно място. Българинът, като ги видял така събрани, веднага се приготвил да ги убие, но ходжата го задържал, като му казал: „Изхвърли ги вън нейде далече от градината си, защото, ако ги убиеш, те ще се наплодят много повече“… Следователно, както българинът искал да постъпи с гъсениците, по същия начин и съвременните хора искат да унищожат злото, греха в себе си. Не, човек трябва да посвири на злото, на греха, както ходжата свири на гъсениците, и да му каже: „Това място не е за тебе. То е за Бога“. (70/стр. 296, 297)
При всичко отрицателно
в себе си
Досега недоволството и неблагодарността са били господари в човешкия живот; от сега нататък те ще станат слуги, а доволството и благодарността;– господари. Това не значи, че трябва да хванете неблагодарността и да я разтърсите… Напротив, ще благодарите на неблагодарността, че ви е дала ценни уроци в живота, и ще постъпите с нея по закона на благодарността. Как трябва да се постъпва? Много примери има за това… Разправят за един фокусник следния пример. Той вземал дванадесет ножа и един след друг ги забивал на една дъска на разстояние от пет-шест метра. Пред дъската стояла жена с разперени настрани ръце. Фокусникът отправял първия нож към дясното ѝ ухо, втория;– към лявото, третия;– над главата, четвъртия;– до врата от едната и от другата страна, петия и шестия;– от двете страни на краката и т.н. Така забивал той дванадесет ножа, но толкова сполучливо, че нито един от тях не докосвал живото тяло… Не можете ли и вие да направите така с неблагодарността? Поставете я на една дъска и забивайте от всичките ѝ страни ножове, без да я докоснете, без да я нараните. Това е изкуство;– да ликвидираш с нещо, без да го огорчиш, обидиш или нараниш. (15/стр. 373)
В религиозния живот има една голяма опасност, а именно: тщеславието и гордостта се скриват вътре в човека и той трябва внимателно да ги различава… Няма нищо лошо, че е дошло тщеславието. Покани го, нагости го, дай му угощение и го изпрати навън. Гордостта дошла. И нея посрещни, нагости я и после я изпрати навън. (7/стр. 273)
Ученикът на Любовта постъпва според законите на Великата Божия Любов. Ето защо, ако дойдат при вас тщеславието, лицемерието, любопитството и своенравието, ще им кажете: „Аз съм ученик на Любовта“. Колкото пъти и да ви посещават, не спорете с тях, нито се карайте, но тихо и смирено кажете: „Аз съм ученик на Любовта“. Като чуят това и видят постъпките ви, най-после те ще отстъпят и ще кажат: „И ние сме ученици на Любовта“. Победата ще бъде ваша, т.е. на Любовта. Отрицателните качества в човека са живи сили на Природата, с които той е бил свързан в миналото, но и до днес още не може да се освободи от тях. Единствената сила, чрез която може да се справи с тях, е Любовта. Тя е мощна сила в живота, която използва отрицателните сили на Природата за свои оръдия и ги превръща в положителни.
(69/стр. 100, 101)
…Всеки сам може да се справи с недостатъците си. Как? Като се влюби в тях. Щом се влюби, той ще ги прояви, ще си причини някаква вреда, която ще го застави да ги изправи. Всеки недостатък крие зад себе си някаква добродетел.
(69/стр. 200)
Двама души в тебе са заедно;– единият е по плът роден, а другият е по дух роден… Онзи „Иван“, човека на плътта, никога не го правете господар, слуга го направете…
Един баща ми разправяше, че като качил детето си на коня, отпуснал гема, конят хукнал да бяга, детето се хванало за гривата му. Детето плаче и конят бяга. „Иван“ е лудият кон… Онова дете било умно. Като се държало с едната ръка за гривата на коня, дошло му на ум с другата ръка да започне да го глади. И конят се спира. Идва бащата и снема детето си от коня. Казвам: „Иван“ ще го погладите. Като се намерите на гърба му, ще го погладите и той ще спре. (45/стр. 488, 489)
…Във всеки гняв ще изгубиш нещо, което Бог ти е дал. …Този гняв ще го посрещнеш с благост, ще го погледаш, ще го укротиш и той няма да се разгневи. Защото гневът трябва да не се гневи.
(71/стр. 45)
Казано е за Христос, че понесе греховете на човечеството. Той ги носеше с радост, доволен беше, че помагаше на хората. Ако Христос носеше чуждите грехове и беше доволен, защо вие да не сте доволни за вашите грешки? Носете грешките си с радост, за да можете да ги изправяте. Ако не сте доволни, не можете да ги изправите. (15/стр. 185)
Питам в какво седи господарството. Господар е всеки човек. Аз го наричам господар, когато той може да се зарадва на една своя добродетел и я прегърне, и я целуне. На една своя погрешка какво трябва да направи? Той трябва да ѝ благодари за голямата услуга, която му е направила. На погрешката си той трябва да благодари, понеже тя му е донесла известно знание. Та вие не се плашете от погрешките, които правите…, понеже Разумното в света е предвидило, че тези неща ще стават. (30/стр. 148, 149)
Всяко едно отклонение, което човек прави, да не считаме, че е лошо. Не считайте, че е направена една погрешка. Паднали [сте] някъде, радвайте се. Окаляли сте се някъде, радвайте се… Щом сте се окаляли, ще се очистите. Считайте, че тази кал се е докоснала до вас, казва: „Моля, моля, много те обичам“. Остави тази кал, тя те е обикнала. Вечерта, като изсъхне, с четката малко политически кажи ѝ: „Навън сега. Без позволение си се качила“. (5/стр. 204)
Погрешките считам като посетители. Като направя погрешка, с нея трябва да се обходя по човешки. Не искам да я изхуквам***, учтив съм с погрешките. Любезно ѝ говоря. (5/стр. 181)
Тия погрешки са живи същества. Една моя погрешка, като направя, то е една душа. Тя направила погрешката. Понеже е в моята държава, аз нося отговорността. Сега не мога да я изпъдя, учтив съм, казвам: няма нищо, аз ще поправя тази погрешка. Ще ѝ покажа пътя да излезе навън. Аз така гледам на погрешките. (5/стр. 181)
Някой дойде, иска да изпъдя една негова погрешка. Казва: „Да изпъдиш този дявол“. Аз не пъдя дяволите. Мене ми трябват дяволите. Като иска[м] да ора някоя нива, впрягам ги и ора нивата. По любов ги впрягам да орат нивата. Като дойде вечерта, пак се отнасям учтиво.
(5/стр. 181)
Разправяше ми пак един българин от доста благородно семейство. Казва: „Като бях малък, бях направил една доста голяма пакост, пък баща ми беше много строг. Всякога не бие, веднъж бие, но като бие, много бие. Бях направил една погрешка, че трябваше да ме бие. Измислих, че съм болен… Майка ми ме зави под юргана. Иде баща ми и пита: „Тук ли е Атанас?“. „Болен е“;– казва майка ми. Баща ми откри юргана, че ме гледа, гледа, поусмихна се малко и нищо не ми каза. Като се поусмихна, тури юргана отгоре ми.
Аз казвам: направиш една погрешка, усмихни се малко, тури юргана и поправи погрешката. (3/стр. 220)
Всичката философия в Окултната наука седи в това, че когато искаш да премахнеш една негативна мисъл, ще я усилиш повече. (7/стр. 319)
Оплакваш се от някоя мисъл, че мисълта е лоша. Тази мисъл трябва да знаете как да я приемете. (13/стр. 145)
Казва някой: „Изпъди тази мисъл от себе си“. Ти знаеш ли как да изпъдиш една мисъл? Знаеш ли как се изпъждат мислите? Знаете ли как са изпъждали турските дерибеевци****? Като дойдат няколко души при вас, как ще ги изпъдите? …Като дойдат тези турци при един българин, българинът им направи баница, вземе една кокошка или агънце и направи чорба, после извади ракийца и този турчин, като седи един ден, каже: „Чорбаджи, много съм благодарен на тебе“;– и си отива.
Та вие имате едно ваше желание или мисъл, но тя е много силна, как ще я изпъдите? Вие мислите, че лесно ще я изпъдите. Дерибей е тя, сила има в себе си. Ти ще постъпиш според естеството ѝ, ще я нагостиш и ще кажеш: „Пак заповядайте“. Няма да ѝ кажеш: „Да си идеш вече“, но ще кажеш: „Пак заповядайте, много сме благодарни, че Вие ни посетихте. Във вашето присъствие се усещам отлично. И пак, като се смислите [сетите] за мен, заповядайте“. Тогава тя си заминава и е доволна от вас. (20/стр. 465)
В Писанието даже е казано да любите враговете си. Лошите мисли и желания са врагове на човека, които трябва да обичате, за да се освободите от тях.
(55/стр. 469)
Дойде ти някое неприязнено чувство;– покани го, поразговори се с него, не си изменяй лицето. (4/стр. 133)
Казваш, че си неразположен. Радвай се;– неразположението е предметно учение, то се дава за нещо. (11/стр. 298)
Станеш сутрин, но скръбен си;– радвай се; забелязваш в себе си, че умът ти се взема;– радвай се; речеш да ходиш, но усещаш краката си слаби, не те държат;– радвай се. Искаш да си купиш нещо, но пипаш джоба си, пет пари нямаш;– пак се радвай. Радвай се на всички състояния, през които минаваш. Опитвай ги, поучавай се от тях. Те са в реда на нещата. Така постъпва Разумният човек. Той разбира своите състояния и правилно ги тълкува. (6/стр. 298)
4. Божественолюбящ Подход към хората
Ако имаш лош мъж, лоша жена или лош възлюбен
Съвременните хора говорят за любов, търсят я, плачат за нея, разискват върху нея, но все още не са дошли до Истинската Любов. Днес всички хора са поставени на изпит те сами да видят докъде са стигнали в Любовта. За пример добра жена се оженва за лош, неразбран мъж, за да види доколко тя е готова да изяви Божията Любов. Ако има тази Любов в себе си, тя ще бъде готова и като я тормози мъжът ѝ, да му покаже, че Бог живее в нея. Рече ли да бяга от мъжа си, тя не е проявила правилно Божията Любов. В лицето на лошия мъж жената трябва да вижда един от любимите синове на Бога, тя трябва да го обича заради Господа. Същото се отнася и до мъжа. В лицето на своята лоша и упорита жена мъжът трябва да вижда Бога и да я обича заради Него. Този е последният изпит, на който се поставя всеки човек, бил той мъж или жена. (18/стр. 156)
Питам колко от съвременните хора могат да издържат на този изпит. Досега аз съм срещнал само един такъв човек, и то българин. Жена му го бие, хока, а той се моли за нея Бог да я благослови. Както и да се отнася с него, той счита себе си виновен за всичко. Той казва: „Жена ми е добра, но аз съм лош човек. Ако бях добър, нямаше да я предизвиквам да ме бие“. Като гледа как издържа на всичко, най-после жена му се трогва от него, започва да го жали и да му се извинява, че е постъпила зле с него. И в края на краищата той побеждава. С търпението си, с Любовта си той понася всичко геройски. Този е единственият българин, който е разрешил добре изпита си. (18/стр. 156)
Не е лесно човек да издържи на такива ругания, без да се вкисне вътрешно, без да изгуби своето достойнство, и отгоре на това и да благодари за всичко. Той казва: „Ако бях умен човек, жена ми нямаше да ме бие“. Това значи търпение, съзнание и убеждение. Този човек има убеждение и затова издържа на всички изпитания. Като издържи изпита си, Невидимият свят го признава за герой и го възнаграждава. (18/стр. 156, 157)
Някой се моли, моли… Ожени се и после казва: „Аз се молих, молих и Господ най-после ми даде една такава грозотия жена, че ме измъчи“. Не, приятелю, ти не позна твоята жена, ти не позна душата ѝ. Някоя жена казва: „Аз се молих на Господа да ми даде някой добър мъж, а Той ми даде такъв, че ме измъчи“. Не, ти не позна душата на твоя мъж. Ами че ти всеки ден, след като той излезе на работа, започваш да изреждаш всичките му недостатъци! Не, ще забравиш всичко и ще кажеш: „Господи, много, много Ти благодаря за всичко, което ми даде“. (39/стр. 559)
Някоя жена се оплаква от мъжа си: „Не го обичам, той ме направи така нещастна!“… Когато искате да влезете в Царството Божие, не трябва да роптаете, а да благодарите Богу, че ви е дал такъв лош мъж. Щом роптаеш против мъжа си, Господ има право да ти каже: „Аз не ти го дадох насила, ти си го избра. Искаш да го направя него по-добър, без ти да си станала добра“. (67/стр. 16)
Да кажем, че ти си жена. Мъжът ти не те приема добре, нагрубява те. Че това е едно добро положение. Ами че как! Той ти казва: „Ти целия ден ходиш, където трябва и не трябва, обикаляш тук-там. Защо не се връщаш у дома си? Защо хойкаш толкова?“. Ти ще му кажеш: „Как смееш да ми казваш така?“. Ами че нека си казва, каквото иска! Ти се спри и си кажи: „Чакай да видя какво иска да ми каже Господ днес чрез устата на моя възлюбен“. (60/стр. 441)
Ако някой път мъжът каже на жена си няколко горчиви думи, жена му нека седне да му наточи една хубава баница. „Защо ми правиш тази баница?“ „За сладките ти думи.“ А сега какво става;– мъжът каже няколко обидни думи на жена си и на другия ден няма вече готвене. Тя излезе вън и казва: „Представете си, моят мъж ме нахока хамалски. Баници ли? Нищо няма да му направя, ще му дам един урок!“. Не, наточи му една първокачествена баница.
(39/стр. 314)
Аз съм срещнал досега в България само една българка, наша сестра, която, щом дойде нейният възлюбен и я нахока, става на другия ден рано, наточва му една баница и го гощава. Той, след като се наяде, започва да се извинява: „Извини ме, бях малко неразположен духом“. Тя ще му угоди така: „Баница му направих“. Казвам: „Ти постъпваш съобразно Христовото Учение“. (39/стр. 314)
Мъжът дойде, има някаква неприятност, носи някаква тежест, каже на жена си някои обидни думи; жената нека направи една баница, да сложи повече масълце, да наточи малко винце. Така, а не само със сладки думи, трябва да постъпваме действително в живота си. Това говоря за учениците, които искат да водят един живот за самоусъвършенстване. (39/стр. 314)
Та казвам: Любовта на Земята е единственото красиво чувство, което някога може да имаме… Най-красивото чувство, най-красивата мисъл и най-красивата постъпка е Любовта… Ти, като имаш това чувство, каквото искаш, ще го имаш. Вие казвате: „Да ги имаме тия работи“. Най-първо ще ти дадат един урок. Ще те оженят за един лош мъж, който три пъти ще те бие на ден, и ти да му благодариш и да му целуваш ръката. После ще родиш две деца и те ще те бият по три пъти на ден, и ти да благодариш на Господа, че ти дал такова благословение. Не е лесна работа. Ред сълзи ще капят. Искаш да намериш Пътя на Любовта. (3/стр. 205)
Да търпиш – това е Велико изкуство. След като те бие мъжът ти, да кажеш: „Много ти благодаря, имаш право да ме биеш колкото искаш“. Да му благодариш и да му целунеш ръцете;– според мен това е Велико геройство, ето жена герой. Така може да постъпи само една Велика жена, една Велика душа, в която Бог живее. Ако днес мъжът вдигне ръка върху жената, тя казва: „Как, той да ме бие и аз да му търпя! Не, никога няма да му простя“. Питам какво ни е дала старата култура. Хиляди нещастия. Кой няма опитност от тази култура?
(38/стр. 302)
Новите хора в Новите времена по какво ще се отличават? Някоя жена се задомила за едно Божие благословение, за един мъж, от който плаче. Щом я бие, тя да пее. Той бие, тя пее; той бие, тя пее. След като я набие хубаво, да хване да го целуне, да каже: „Колко са благословени ръцете ти, като тебе никога не съм срещала такова същество“. Кой от вас е постъпвал така? Правил ли е някой така от вас? Сега се обръщам към жените, понеже [ги] считам първите герои в света. (13/стр. 133)
Ще кажете, че много мъже бият жените си, че и до днес още те практикуват това изкуство. …Жената ще се застъпи за себе си не чрез насилие или грубост, но със силата на своите чисти мисли, чувства и постъпки. Ако тя е духовно силна, нека мъжът се опита да ѝ удари една плесница. Той може да удари и една, и две плесници, но скъпо ще плати за това. Какво коства на жената, когато мъжът ѝ удари една плесница, да обърне тя и другата си страна към него и да каже да ѝ удари още една плесница? Мислите ли, че при това положение той би се осмелил втори път да вдигне ръка против нея? Коя жена може да постъпи така? Само разумната и любеща.
(17/стр. 157, 158)
…От хиляди години насам, пък и сега, мъжете са печени от жените си. Дерзайте, мъже, слугувайте на жените си от Любов и по хиляди начини! Същото казвам и на жените, които мъжете им ги пекат: дерзайте, слугувайте на мъжете си, както трябва. Ако мъжете и жените биха приели моето Учение, както казвам, мислите ли, че не би станал един преврат? Веднага ще стане този преврат. Мъжете и жените са единствените големи фактори в обществения строй. Без тях нищо не може да се направи. Мъжете и жените ще оправят света. (1/стр. 86)
…Който иска да се жени, свободен е, но трябва да носи всичко с благодарност. Когато мъжът дойде неразположен, кисел, жената трябва да благодари на Бога за това положение. Така ли правят днешните жени? И жената, и мъжът в изпълнението на своята служба трябва да бъдат честни, добри, умни и справедливи. Постъпват ли по този начин помежду си, ще дойде ден, когато Бог ще ги освободи от това положение, и те ще се намерят в по-висока фаза… (6/стр. 512)
…Имате мъж, той обикаля някоя жена, по-умна от тебе. Тя знае да свири, а ти не можеш да свириш и този мъж казва на тази жена: „Ти издигна жените в моите очи“. Ти благодари на Бога, че този мъж е с тази жена; ти я считаш за лоша, но той, ако вие му пречите, ще иде при друга, трета, четвърта. Кажете: „Благодаря на Бога, че тази моя сестра ще го упъти“. …Имай вяра и в твоята сестра, и в твоя мъж;– това е то характер; вложи добрите си мисли, тогава и тя, и той ще се издигнат. (37/стр. 470)
В сегашния живот например онзи мъж, който намрази жена си, защо я намразва? Защото обича друга. Той не може едновременно да обича силно и двете. Той като не познава закона, жената трябва да го познава: тя трябва да обича онази, която мъжът ѝ обича;– нищо повече. Тази е Тайната на живота. Казвате: „Ама как така? Аз ще го науча, как той смее!“. За нейно благо трябва да я обича, да влезе живот в нея, иначе нищо няма да добие. (2/стр. 306)
Ако мъжът на някоя жена обикне друга, жена му трябва да покани съседките си на угощение и да каже: „Радвам се, че мъжът ми обикна друга жена“. Ако обикне трета някоя, да даде второ угощение. Нека се радва, че сърцето на мъжа ѝ се разширява… Ще кажете, че ако се постъпва по този начин, светът ще се развали. Какво е станало със света досега, в чистота ли живеят сегашните мъже и жени? (15/стр. 32, 33)
Как сегашните хора търсят Любовта? Жената казва: „Моят мъж не ме обича вече, трябва да си е намерил друга жена“ и щом се усъмни в него, изпраща свои приятелки като детективи, за да го следят. Според мен тя гони Михаля. Да допуснем, че няколко години тя го следи и най-накрая го хваща, че ходи с чужди жени;– какво печели от това? „Ще му кажа да знае, че разбирам какво прави.“ Какво печелиш от това;– утре този Михал ще умре, но и ти ще умреш. Какво спечели;– тревогите на десетте години. Остави Михал да си върви по своя път. Ако не те обича, кажи му: „Аз ще си намеря един Възлюбен, Който никога няма да ми измени“. „Възлюбен ли?“ „Да, аз Го намерих, ти не ми трябваш повече, ще живея щастливо и спокойно.“ Сега той ще търси детективи, докато разбере, че тя се е влюбила в Господа. (38/стр. 158)
Преди години идва при мене един млад момък [и] ми казва, че имал големи страдания, големи нещастия го сполетели… „Влюбих се.“ „Че какво лошо има в това?“ „Остави се, сърцето ми изгоря. Откак съм се влюбил, бял ден нямам, не мога да спя, мира не мога да си намеря. Виж на какво съм замязал, цял светия съм станал, очите ми са хлътнали. И мене замота, и другите замота, че не зная какво да правя.“ … „Ами ти не можеш ли да си помогнеш някак? Не можеш ли да я оставиш свободна?“ „Какво да правя, моят живот е в нейните ръце.“ „Щом твоят живот е в нейните ръце, тогава тя ще ти бъде професорка, а ти, нейният ученик, ще я слушаш, ще правиш каквото тя ти каже. Понеже животът и на другите е в нейните ръце, тя ще ви бъде професорка, вие ще ѝ бъдете ученици. Ще се примирите и като ученици ще оставите тя да ви възпитава. След десет години работите ви ще се уредят. Ако не се уредят, елате при мене, аз ще ви ги уредя.“ (1/стр. 342, 343)
В древността един от гръцките граждани, Сократ, който впоследствие се е проявил като виден философ, …е бил човек с оригинален ум. От ваше гледище той минава за ексцентричен човек. Например, когато разглеждал въпроса за брака и решавал да се жени или не, той не го разбирал тъй, както съвременните хора: да се оженят така, че да бъдат щастливи. Той си казвал: „Аз ще се оженя за най-лошата жена и ако мога да издържа нейното поведение, ще разбера, че в мен има положителна философия за живота, и ще мога да стана гениален човек“. И действително неговото спокойствие е образцово. (70/стр. 48)
Сократ… доказал, че човек може да бъде благодарен и от лошата жена, затова се оженил за Ксантипа, известна по своя лош характер. Както и да постъпвала с него, той всякога благодарял. Тя го хващала за косата, разтърсвала главата му, но той спокойно отговарял: „Благодаря, че разтърсваш главата ми, за да мисля по-добре“. Като го по[с]тупвала по гърба, той казвал: „Благодаря ти, че изтърсваш праха от дрехите ми“. Чрез Ксантипа той си изработил една велика философия за живота и си казал: „Благодарение на Ксантипа аз станах философ“. (15/стр. 377)
Много възлюбени мязат на Сократовата жена. Веднъж дошли гости на Сократа и той започнал да говори с тях, като им казал: „Приятели, за да изуча тази философия, аз трябваше да намеря тази професорка;– своята жена. Трябва да знаете, че след тази красноречива реч ще вали в дома ми дъжд, но ако това се случи в моето присъствие, това ни най-малко да не ви смущава“. В този момент жена му влиза в стаята с един леген вода и залива и Сократа, и неговите приятели. Той казал: „Това е моята възлюбена, която знае да полива цветя“. (20/стр. 332)
Вземете предвид как се образуват бисерите: казват, че някой път попада в мидата малко пясъче и мидата почва да изпуска от себе си една течност, която обвива това малко пясъче, за да не я безпокои; извайва го като скулптор;– не само че го направя гладко, но същевременно и ценен бисер. …Понеже то има известна грапавина, почва да безпокои мидата и я накарва да мисли: да го изхвърли;– не може, да го изрита;– крака няма, да му каже: „Излез вън“;– език няма. Дохожда ѝ на ум да го направи ценно: „Ти си мой неприятел, но аз ще те възлюбя и ще те направя ценно“. Ето Учението на Христа, Който казва: „Възлюбете враговете си“. (33/стр. 337)
Мисълта превръща нещата. Тя има Магическа сила… Щом имаш тази мисъл, като срещнеш твоя противник, подай си ръката. Като подадеш ръката, той, неприятелят, ще изчезне. Например двама противници не искат да се гледат. Дай си ръката. Почнете да се гледате и всичката разлика ще изчезне. Като дойде Божественото, другото ще изчезне… (47/стр. 309)
Питам, ако Христос дойде в сегашните времена, какво ще проповядва. Той ще каже: „Ако срещнеш противника си, не му давай една плесница, но го целуни веднъж, дваж, а на онзи, който проповядва: „Око за око и зъб за зъб“, дай две целувки“. (28/стр. 108)
Мойсей казал например: „Око за око и зъб за зъб“. Обаче Христос е казал: „Ако те ударят по едната страна, дай и другата“. Как ще примирите тези противоречия? При това Христос е казал: „Ако ти вземат връхната дреха, дай и долната“. На друго място е казал: „Не си отмъщавайте на враговете, но любете враговете си“… Кой от двамата е прав? …Мойсей е говорил на евреите според тогавашното еврейско схващане. Той говорил на децата;– нищо повече. Христос пък говореше на по-възрастните… (1/стр. 331, 332)
Христос казва: „Който има две ризи, да даде едната“… Ако е противник, дай му едната си риза, ако е от лукавия;– дай и двете, та да си върви! (59/стр. 454, 455)
…Христос проповядваше: „Любете враговете“… Този човек ти прави пакост, ти да го обичаш! Да го обичаш, понеже в този човек има едно Божествено начало. Ако ти се отнасяш към Божественото начало, както трябва, Бог като се събуди в него, Той ще ти плати десетократно за онази услуга, която си направил. Ти, като любиш лошия човек, няма да го любиш за неговата лошавина, но заради Онзи, Който живее в него. (1/стр. 685)
Ще ви обясня сега: обичай Бога във врага си! Защото Бог се проявява и във врага. Това значи „обичай врага си“… Тогава има смисъл. „Ама аз не мога да се примиря.“ Примири се с Господа, Който е у него, а него остави настрана.
(47/стр. 310)
Мен куршум не ме хваща. Един човек се опита да ме [за]стреля;– два пъти стреля върху мен, но куршумът не хвана. Питам го: „Какво искаш, приятелю? Ако искаш пари, ще ти дам; ако искаш волове, и това ще ти дам, ще дойда да работя на нивата ти заедно с теб. Обаче да стреляш, не се позволява, на крив път си“. (37/стр. 129)
Да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти вършат зло; да им слугуваш по цял ден, без да знаят те това. Това подразбира Христос под думите „Служене на Бога“. (61/стр. 90)
Представете си, че вие се срещате с човек, който ви мрази. Тази омраза има произход от далечното минало. От хиляди години насам този човек ви мрази и търси някакъв начин да ви отмъсти. Тази омраза се дължи на това, че някога в миналото си може би сте го убили, и той сега иска да ви отмъсти. Обаче така се нарежда, че той не може да ви срещне на Земята: когато вие сте на Земята, той е в другия свят; после той слиза на Земята, вие сте в Невидимия свят. И така с хиляди години той ви търси, докато най-после ви намира на Земята, хваща ви за яката и казва: „Сега вече мога да си отмъстя!“. Той изважда ножа си и иска да ви убие. Вие веднага трябва да се смирите, да съзнаете погрешката си и да кажете: „Добре, ти разполагаш с моя живот. Ето, аз съм готов цял живот да ти слугувам, а ти да ми станеш господар“. Кажете ли му така, той веднага скрива ножа в ножницата си, а вие туряте престилката, ставате негов слуга за цял живот. Като послугувате на новия си господар няколко години добросъвестно, честно, той започва да ви обиква, става доволен от вас и ви предлага да станете негов съдружник. През времето, докато сте съдружник с него, той дели богатството си с вас наполовина и след време се разделяте братски, приятелски.
(6/стр. 461)
Ако ти не обичаш или не харесваш някого
…Когато обичаш един човек, може да му кажеш много работи, но когато не го обичаш, затвори устата си и нищо не казвай. Когато не обичаш някого, похвали го. Ако кажат: „Много зле мислят заради***** [него]“, кажи: „Много добър човек е. Аз го познавам, много добър човек е“. Похвали го. Големите дипломати правят така. Представете си, че вие сте затворен; ти вземеш стражаря да го ругаеш, казваш: „Много лош човек“. Кое е по-хубаво;– да дойдеш чрез закона на Любовта или да идеш чрез закона на противоречието? …Една млада мома;– хващат я, доведат я при един стражар. Тя го хване за ръката, постисне го, усмихне се. Като стисне ръката, поусмихне се;– все се смекчава законът… Най-после той се застъпи за нея, връща се при началника, казва: „Погрешно сме я хванали, тя е много добра“. „Тъй ли;– казва началникът.;– Пуснете я тогава.“ (71/стр. 221)
Срещнете ли някой човек, когото не обичате, вие непременно трябва да намерите една добра, специална черта в характера му, която никой друг няма, и за тази черта именно да го обикнете. Намерите ли тази черта в него, вие ще се свържете с душата му. Свържете ли се по този начин, вие ще можете да си помагате. (6/стр. 498)
Този, вътрешният човек, сега той ти е господар. Казва: „Я се скарай!“;– и ти се скараш. „Я го намрази!“;– намразиш го. „Кажи нещо лошо!“;– и ти кажеш…
Идва един и ми разправя: минава един български офицер и той [вътрешният човек] казва: „Я иди го накастри, той не трябва да минава оттам!“. Той отива, казва му и офицерът му ушива две плесници, поваля го на земята. Защо той ще иде да се разправя с този офицер? …Аз, ако съм на [неговото] място, на този офицер ето какво ще му кажа: „Всяка сутрин минавайте [от]тук, трябва да Ви е приятен много този път. Хубаво е това място“. Ако този човек е избрал този път, не му реагирайте на пътя.
(31/стр. 371)
Ти не харесваш една сестра;– ще я повикаш, ще се почерпиш с нея, ще ѝ кажеш: „Много те обичам“. (8/стр. 317)
Например срещнеш някого, когото не искаш да поздравиш, и се криеш от него да не те види или навеждаш главата си надолу да не те забележи. Не е важно какво прави той, важно е какво ти трябва да направиш. Иди пред прозореца на неговата стая и му изпей една хубава песен. Той ще те изслуша внимателно и ще ти благодари в себе си. Така той ще изправи погрешката си, ще измени поведението си към тебе. Много начини има, чрез които човек може да прокара доброто, което носи в себе си. (27/стр. 31)
Като искаш да накажеш някого, да идеш да го нахукаш******, ще вземеш една кошница с най-хубавите плодове, ще ги занесеш и ще кажеш: „Братко, имам желание да те нахукам. Изяж тия плодове, че да ми дадеш мнението си“. Тъй ще бъде бъдещото хукане. Или искаш да го нахукаш, ще му занесеш хубави дрехи и ще кажеш: „Облечи тия дрехи и ми кажи мнението си“. За бъдеще, когато искаш да набиеш някого, ще му купиш обуща, ще му купиш шапка, ще му купиш апартамент, ще му купиш автомобил, ще му дадеш градина. Че кой от вас не би желал така да ви набият? (3/стр. 14)
Ти се разсърдиш. (Учителя пее: „Иде ми да го набия. Иде ми да го набия. Да го набия! Като ме хванат после и ме турят в затвора, какво ще правя? Кой ще гледа моята жена и моите деца? Няма да го бия. Ще му кажа: „Братко, ела да си хапнем, че в затвора другояче аз ще вляза. Ела, братко, ела да се примирим. Ела, ела и така двамата братски ще живеем!“.) Ако си сърдит, така като пееш, ще ти мине сръднята… Като влезе, мъжът ще пее: „Иде ми, жено, да те набия“. (Учителя пее.) А пък тя да му отговори (Учителя пее): „Колко си ми хубав и красив. Аз ще те разцелувам“. Една опера. А пък детето да каже: „Колко си ти, майко, красива! Още по-красив е моят баща, та така любезно, хубаво си говорите!“. (48/стр. 189)
Правете опити в областта на Любовта, като започнете от най-малкото, микроскопично добро; при това опитайте се да направите едно малко добро първо към ония, които не обичате. Лесно се прави добро на тия, които обичате. Ще изчистиш обувките на тоя, когото не обичаш;– това ще произведе преврат в него. (37/стр. 283)
Значи, на този, на когото искам да направя зло, ще му направя едно добро, ще му напиша едно хубаво писъмце и ще го зарадвам. Тъй ще бъде! Ще водиш един разговор със себе си и като те видят от Небето, че постъпваш тъй, ще хроникират това в Бялото Братство.
(41/лек. 32: стр. 14, 15)
Дойде при мене една ученичка и ми казва: „Учителю, аз искам да си отмъстя по правилата на Новото Учение;– според Закона на Любовта. Постарому зная как да си отмъстя. Толкова време мислих какъв метод да избера по Новото Учение, та като си отмъстя някому, завинаги да ме помни“. Сега и аз от вас искам да си отмъстявате като тази ученичка;– по Новия метод, та да ви помнят. (40/лек. 35: стр. 29)
Ако някой се държи рязко с тебе
Приемайте нещата, както идат. Ако някой ви приеме студено, като си излезете оттам, помолете се за този човек и той ще си каже: „Господи, аз приех този човек малко студено, другояче не можах. Като сменя състоянието си, ще изправя погрешката“. (11/стр. 197, 198)
Някой се обръща към мене и казва: „Добър ден“, но има нещо рязко в думите му. Някой така те поздравява, че ти е приятно, а друг като те поздрави, не ти е приятно… Ако някой ви каже грубо „добър ден“, вие веднага коригирайте, кажете „добър ден“ меко, музикално.
(12/стр. 439)
…Ако някой човек направи някоя грешка, трябва да му я кажеш насаме, за да не уронваш неговия престиж… Ако той не е чист, аз трябва да му кажа [меко]: „Тази душа, която Бог ти е дал, не трябва да я каляш. Ако я каляш, ще дойдат големи страдания. Ще ме извиниш за всичко това, но ти имаш душа и мене ми е скръбно за нея“. Друг може да ти каже същото нещо, но малко грубичко, с остър език. Един разбира от мекия метод, друг;– от острия. За единия ще кажат: „Колко мекичко говори!“, за другия: „Какъв е грубиянин!“. Не, и на единия, и на другия ще благодариш. На този, който говори мекичко, ще кажеш: „Благодаря ти за любезния начин, по който ми каза Истината“. На другия ще кажеш: „Братко, аз много ти благодаря, че беше толкова доблестен да ми дадеш един добър пример. Бъди уверен, че аз ще съхраня в душата си за тебе едно отлично чувство. Ти ми каза Истината така рязко, прямо“. И единият, и другият ви дават един добър урок. Няма да бъдете недоволни нито от единия, нито от другия. От човека на Божествената наука се изисква голямо търпение, голямо умение. (60/стр. 418, 419)
Гледайте да бъдете внимателни, да отстъпвате, навсякъде да отстъпвате. Ще бъдете като онзи българин, който, като отишъл веднъж на баня, седнал и се тупа по ръката, и казва: „Никой не ме е докосвал, пръчка не е падала на ръката ми, [никой не ме е бил]“. Идва един турски бей и като го чува, казва му: „Гяур, махай се оттук!“. Той веднага става: „Буйрум, ефенди!“. Отива на друга курна. Турчинът и оттам го изпъжда, онзи отива на друга. Така обикалят цялата баня и българинът все отстъпва. Накрая беят му казва: „Никой не те е бил досега и с този ум никой няма да те бие“. Ти казваш: „И аз ще обикалям банята, ако на мен тъй ми направят!“. Бъдете отстъпчиви! (8/стр. 251)
Казвате: „Какво трябва да се прави, когато някой ме предизвика с нещо?“. Ще ви приведа един пример, от който можете да извлечете поука как да постъпвате в такива случаи. Вървят по улицата двама души: единият;– беден, стар човек, прегърбен и с тояга в ръка; другият;– също така стар, прегърбен човек, но богат. Той върви с достойнство, с тежест като аристократ. Едно дете минава покрай бедния старец, навежда се, взема камък от улицата и го хвърля след стареца. Последният се обръща към детето и кротко, незлобливо му казва: „Ела, синко, при мен. Досега аз не знаех защо децата хвърлят камъни след мен, но сега разбрах, ти ми даде отличен урок. Ето, аз имам четиридесет лева в джоба си;– вземи ги да си купиш нещо с тях“. Същото дете минава покрай богатия старец, взема камък и го хвърля след него. Той се обръща сърдито към детето и му казва: „Ела при мен да ти кажа нещо“. Детето се приближава до стареца, но той му удря няколко плесници. Бедният старец разбрал защо детето го замерило с камък и му благодарил, богатият не разбрал и наказал детето. И детето от своя страна се намерило в противоречие;– то не разбрало защо бедният старец благодарил и му дал пари; също така то не разбрало защо богатият го наказал за постъпката му. И старият човек се учи, и детето се учи.
Казвате: „Глупава работа е тази. Защо бедният старец трябвало да благодари на детето, което го замервало с камък?“. Казвам: съвременните хора правят същите погрешки, каквито и детето прави. Ти си в положението на дете и отиваш да спориш с един философ, който знае много неща; обаче този философ е благороден човек, нищо не казва, но ти благодари за урока, който му даваш.
(14/стр. 58)
Ще възприемеш Любовта на Бога… Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и тези, които ти причиняват радост. Любовта към Бога и Любовта към ближния е цяла наука в Окултната Школа. (61/стр. 76)
Да ви кажа: днес да живеете по този, Новия начин. Като излизате оттук, на никой от вас да не дойде нито една лоша мисъл, да не се разсърди, да постъпва добре целия ден. Можете ли го направи? …Всички онези, които ще ми обещаят, аз ще изпратя да ги изпитат. Ще кажа: вземете по една губерка и като минеш ти, който искаш да изпълниш Божия Закон, всеки ще те бодне. Колкото души и да те намушкат с иглата, да кажеш: „Благодаря, много ми е приятно, че ме мушкате“. После, като те обиди някой, да кажеш: „Колко хубаво говориш! Такъв разговор не съм чувал, като мед ми пада на сърцето“. Вие сега мислите, че това е много… Туй е Реалното в живота. Докато човек не може да се самовлада, не може да изпълни Божия Закон. (10/стр. 7)
Един знаменит математик се занимавал цели 20 години върху един научен въпрос, като правил своите изчисления на отделни малки листчета. Той държал всякога вратата на стаята си заключена, за да не влезе някой да му направи някоя пакост. Един ден по невнимание той излязъл на разходка и оставил стаята си отворена. В това време слугинята влязла вътре, изчистила добре стаята, но като видяла на масата този куп от малки листчета, тя ги събрала всичките и ги хвърлила в огъня. Като се върнал професорът от разходка, слугинята го посрещнала доволна и му казала: „Господарю, аз изчистих стаята ти много добре“. „Ами какво направи [с] листчетата на масата?“ „Всички ги събрах и ги хвърлих в огъня.“ „Друг път да не правиш такава работа.“ Така отишъл напразно 20-годишен труд. Това значи търпение! Той може да удари няколко плесници на слугинята си, че да помни. Може би някой от вас да има такова търпение. (1/стр. 68, 69)
Аз веднъж тръгвам със стомничка да си донеса вода. Среща ме една сестра, казва: „Учителю, дай аз да ти услужа“. Като се връщам горе, не зная как станало, тя счупила устата на стомната. Тя има всичкото удоволствие да ми услужи, но какво се случило там, счупила устата на стомната. Аз съобразявам, казвам: „Тази стомна доста време ми е служила, сега иска да се пенсионира. Сега тя се много радва, че ти стана причина да се пенсионира“. Казвам: „Аз ще ти дам пари да купиш друга“… Аз можех да ѝ кажа: „Ти защо не си внимателна? Знаеш ли, че тази стомна ми беше ценна? Като не можеш да направиш една работа, защо се наемаш?“. Като кажа така, питам стомната ще бъде ли здрава… Казвам: „Хубаво стана, че счупи стомната“…
(3/стр. 181, 182)
В древността един от учениците на Мистицизма се разгневил на своя Учител и решил да му причини някаква пакост. Той надигнал един голям камък и го турил пред вратата на своя Учител да не може да излиза навън. Като видял камъка, Учителят се зарадвал и веднага го използвал за стъпало на къщата си. Колкото пъти поглеждал към това стъпало, всякога благодарил на онзи, който поставил пред вратата му този хубав мраморен камък.
Следователно всички криви мисли, чувства и постъпки на човека не са нищо друго освен мраморни камъни, които невежите поставят на пътя му като камъни на препъване. Обаче разумният може да превърне тези камъни в стъпала на къщата си. Те са въглища, които Невидимият свят превръща в скъпоценни камъни. (17/стр. 265)