Който няма аз, той надминава добро и зло. Той надминава и този свят, и Отвъдния свят.

Колкото и да е силен врагът, съзнанието си остава мое притежание. Никой не може да порази моето съзнание. В него не може да влезе никакъв враг – това го решавам аз.

Ако ти нямаш аз, тогава ти нямаш противник – т.е. ако си станал Чист и Безкраен, враговете са се разтопили.

Победата е преди всичко атака на Духа.

Истинският Войн постига целта си, защото не допуска нищо да го отклонява от Пътя.

Който умее да воюва, никога не се гневи. (Значи, той няма такова чувство в себе си, той няма гняв. Гневът означава слабост.)

Да станеш Нищо е най-високото майсторство – тогава в тебе действа Безкраят. Кой може да воюва с Безкрая?

През себе си трябва да мине силният човек; после трябва да изгуби себе си; и накрая – да спечели себе си.

Научѝ се да виждаш мъглявото като ясно.

Древните са казвали (тъй като той е от расата на Боговете, говори за Бархишадите, т.е. Боговете): „Умей да бъдеш мек и твърд“. Ако не бях жесток, не бих оцелял. Ако не бях мек с хората, нямаше да заслужавам Живота.

Станеш ли целомъдрено Чист, за тебе няма да съществува никаква материя, т.е. няма да има прегради за твоята енергия. Чистата енергия е нематериална.

Противникът невинаги е нещо, което може да се види; но ако имаш чиста енергия, знаеш кой е той.

Най-опасен е в човека малкият, скрит недостатък.

(Това го потвърждава и Учителя. Големият недостатък – той е ясен и за тебе, и за другите. Всички го виждат – и дяволи, и хора. Но оня, малкия, незабележим – там трябва да се търси и да се наблюдава, защото е скрит враг.)

Значи, най-опасен е малкият, скрит недостатък. Той е скрит противник. И ако човекът е много доволен и самоуверен, той няма да успее да го види.

И когато умира, истинският Войн е избавен от смъртта – тя не може да го докосне.

Истинският Войн е по-стар от Смъртта – и затова Смъртта не го познава и го заобикаля.

Истинският Войн убива тези, които не работят за Безкрая.

Истинският Войн убива само мъртви хора – тези, които трябва дважди да умрат. (Той е убивал точно такива хора, хора с его. Много рядък случай: много убийства и няма никаква карма. Просто Бог в него разчиства, показва уроци и преподава уроци. Рядък случай. Друг път пак ще ви говоря за него.) Така Истината изпраща своя мрак, за да погуби нечистите и да им даде някакъв урок. Мракът е убиец на тъмнината в човека. Ето защо мракът търси човека. Истинският Войн е мрак за мъртвите – той е опасност. Той е мрак, изпратен, за да ги събуди.

Истинския Войн нито смъртта го съкрушава, нито животът – защото истинският Войн е Изречен от Истината. Този Изречен пронизва смъртта и живота – и отива Отвъд. Изреченият Войн не е от света, той е от субстанцията на Безкрая. Изреченият Войн премахва смъртта и живота, той е по-дълбинен – а за тези от смъртта и живота винаги ще съществува мрак.

Изреченият Войн е нещо непоколебимо вътре в Истината. Това е самата Истина в действие.

Щом си его, противници винаги ще имаш, врагове винаги ще имаш. Ако не съществува твоето его, няма да има противници и врагове.

Бъди свободен от всичко, което е нещо. Нещото е зависимост. В истинския Войн съществува само едно нещо: Великата Несъкрушимост.

МЪДРОСТТА НА
БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА

Продължение

(Трета идея за размишление)

Смъртта е наречена его, а Същността е наречена Свобода.

Истинският Войн не е просто боец – той е Тайна от ядрото на Истината.

(Ако си спомняте оня случай с Али, племенника на Мохамед – когато иска да посече един от враговете, онзи го заплюва и Али оттегля меча си и не го пробожда. И врагът му казва: „Защо постъпваш така?“. Али му отговаря: „Аз не убивам от слабост. Аз обичам Бога и служа само на Божията Воля. Служа само на Бога и убивам по Божия Воля, а не по своеволие“. И този човек, врагът, приема Исляма.)

Егото винаги умира, защото върху него я няма следата от Истината.

Ако съзнанието ти е в Истината, враговете вече са победени.

Нищо не може да отклони този, който твърдо е избрал да търси Истината.

Предаността на истинския Войн е отвъд живота и смъртта. Тази преданост е по-дълбока от живота и смъртта. Този Войн има в себе си най-Древния Меч, наречен Духът.

Войнът на Истината има Хилядолетни Очи.

Ако имаш сила без Дух и Истина, то тази сила ще ограби целия ти живот и целия ти Път.

Войнът на Истината има по-бърза бдителност от всички рефлекси и инстинкти, съществували някога и сега. Този Войн не разчита на инстинкти и на рефлекси, защото Истината е по-бърза и ги изпреварва.

Открий Истината – и злото ще умре.

Който воюва без Истината, е обречен дори при всяка победа.

Само Истината умее да създава Тайната Сила.

Който не търси Истината в бойните изкуства, той ще получи само дисциплината.

(Разбира се, и това е нещо – ще помогне в други животи, но той ще има една гола дисциплина.)

Егото е крадецът на твоята Душа – и затова Войнът си е създал Меч: Мечът на Истината.

Животът в егото е живот в мрачна земя.

Егото е коварен убиец на човека, но този убиец не е Войн; той е само боец. Твоята Дълбочина е Войн – и чрез този Войн трябва да победиш егото. Срещу безсмислената сила на егото трябва да изпратиш безмилостната сила на Истината. Егото винаги ще се завръща в смъртта, защото то никога няма чест, то никога няма достойнство.

Истинският Войн знае защо Истината е скрита… И Мусаши казва за себе си: Аз бях страшна сила…

(Има случаи, когато той посича стотици хора по време на война, където го викат да помага, тъй като искат да заробят неговия народ. Той не помни въобще как сече. Той се превръща във вихър на Истината и не помни колко е убил, безчислено… Те го правят водач на армия… Това е страшна стихия и когато Чистотата се развихри, когато Бог ѝ позволи – защото Бог трябва да ти позволи да станеш стихия, така е действал Мусаши и в случая – действа стихията на скритата Справедливост.)

Аз бях страшна сила, която служеше на Истината, но не знаех доколко съм достоен за нея.

Истината е изящна, разбрах – и смъртоносна. Без Истината, и да живееш, не си оцелял. В Истината е Пътят, а в егото са победите и загубите.

Егото винаги ще живее с лъжата си, а Мъдрият винаги ще живее със Същността си. Егото държи на своето си до смърт и всякога придобива смъртта си. Егото е без развитие. Това е старият живот в лъжата – живот, в който няма достойнство. Дори когато има поклон, няма достойнство. (Както ви казах, някаква фитнес програма.)

Егото – и родено, и неродено – все е умряло; т.е. няма значение дали такъв човек е в този, или в Оня свят. Той е все нещо умряло, защото е без Истината в себе си.

Когато убих много хора с его, знаех, че убивам мъртъвци. И наистина прозрях, че много мъртви са в света наужким – все едно, че живеят, минават за живи. Те не знаеха, че бяха умрели.

Човек с его е всякога провален, защото той е в конфликт със себе си.

Какво нещо е егото? Старият, паднал свят. (Учителя го нарича „остатъци от старите цивилизации“, „застоят на миналите цивилизации“.)

Егото вижда заблужденията – и все повече се заблуждава. Войнът вижда Истината – и все повече се самоусъвършенства.

Срещнах велики Духове на Земята и нямаше какво да победя в тях. Те бяха победили себе си – и аз дълбоко им се поклоних. Те бяха победили себе си.

АУМ

5 август 2014 г.

ИСЛЯМЪТ

(Лекция 1)

ИСЛЯМЪТ

(Първа идея за размишление)

ИСЛЯМЪТ

(Лекция 2)

МОХАМЕД

(Втора идея за размишление)

СУФИЗМЪТ

(Лекция 3)

АЛ ХАЛЛАДЖ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ИСЛЯМЪТ

(Лекция 1)

Искам да разберете това Учение, за да осъзнаете, че всички Учения са от един Източник: има наистина велико Единство. И да нямате критика – защото, който ги е разбрал нещата, нищо не критикува, нищо не осъжда, тъй като Бог действа навсякъде.

Какво казва Ислямът:

Навсякъде управлява Велик Владетел, скрит зад воал. Неверието е безгранично престъпление. Нещата се управляват от Абсолютна Мъдрост. Светът се управлява от ръката на една Абсолютна Справедливост. (И това е на всяка крачка. Няма значение дали хората разбират, че е свързано с минали прераждания.) За Неговата колосална Мощ свидетелстват всички събития. Нищо не е сложно за Извършителя на всичко.

Смирението може да погребва бедствията.

Най-голямата бедност е глупостта.

Който разчита на успеха, върви към смъртта.

За земния човек моралът е една фантазия.

Да имаш смелост на бойното поле е нищо пред това да имаш смелостта да придобиеш висок Морал, висока Чистота.

Водата е свята даденост. За неверниците водата е два атома водород и един атом кислород; за нас водата е жива – и ние не съединяваме атоми. Ислямът казва: Ние пием Бога.

(Сещам се за един бедуин в пустинята, в тежките условия, когато го питат: „Ти с какво се осигуряваш през зимата?“. Бедуинът казва: „С Търпение“. Това е всичко. Търпението е връзка с Висшия свят – и Учителя казва: „Това е силата на Любовта“. Това е осигуряване.)

Водата е дар от Бога, а не от природата.

Глобалното затопляне е нищо пред изсушаването на сърцето.

И Доброто, и Злото са от Аллах.

Аллах съществува и след края на света, и след края на Вселената.

Наблюдавай погледа си, защото и в погледа има опасни клопки.

Тероризмът е Божие проклятие (казвал съм го), а не ислямско. Тероризмът е самият Божи гняв в действие. Кой се осмелява да го осъжда?

(Ще обясня. Бог знае кога да действа гневът Му и кога да действа Любовта Му. Никой не може да Го коригира, никой не може да Му дава съвети. Той знае точния момент: кога да се изсипе гневът Му – и кога да се изсипе Любовта Му.

В София стана на въпрос – обясних: това, което се случи в Аспарухово, е прекрасно. Такава Милост, такава Велика Любов! Вместо Бог да помете почти цяло Аспарухово и част от Варна, и хиляди…, Той – нещо мъничко, за да пробуди хората да тръгнат пак към Него. Отново милване, отново Велика Любов! Хората тръгнаха да си помагат – друга грешка! Те трябва да тръгнат истински по Пътя към Бога. Помощта е друг вид илюзия. Не съм против нея, но тя също означава, че хората още спят.)

Бог знае кога да действа – а ти, който си сляп, казва Ислямът, не се опитвай да даваш съвети на Бога. Бог е Този, Който съживява и Който умъртвява – Той знае точния момент. Този Божествен гняв е насочен срещу всичко фалшиво – и то е свързано и с миналите прераждания.

Още нещо: Бог допуска тероризма – и той самият е част от Неговата Воля. Самият тероризъм е част от Божията Воля, но сам Бог наказва тероризма с другата Си Воля – Могъщата Си Воля. Така действа Бог, а всички други трябва да се поучават.

Когато невежеството трупа омраза срещу Божествения гняв, то става все по-голямо и ще потъва във все по-голям мрак. Невежеството е глупава борба срещу терора. И който хвали терора, и който го критикува – все са криви разбирания. Тероризмът – това са действия на Бога в името на едно Тайно и скрито Добро.

За терористите системата на света е дяволска: защото наистина има държавен тероризъм – и той също трябва да се лекува. И затова Бог е създал терористите. Той ги обучава тайно чрез всички сили, защото всички сили са Негови.

Казва Ислямът:

Да вземеш диплома и да станеш безработен е болест – болест на системата. Това е робство.

Ислямът също казва, че самият Христос е велик Джихад, велика война – и цитира Христос в Библията. Христос казва: „Да не мислите, че дойдох да поставя мир на Земята. Не дойдох да поставя мир, а нож. Дойдох да настроя човека против баща му и дъщеря против майка ѝ, и снаха против свекърва ѝ“3 и т.н.

(Ще обясня: всичко това е разумно, защото е за очистване от старото мислене. Това е Джихад срещу старото. И още е казано от Христос (не само това): „Защото, който обича баща си или майка си повече от Мене, не е достоен за Мене“.4 Включително и сина си, дъщеря си щом обичаш повече, ти вече не си достоен за Христос. Сам Той го казва в Евангелие на Матея.)

Когото Аллах упъти, никой не може да го заблуди; а когото Аллах остави в заблуждение, никой не може да му помага.

Когато тревогата е голяма, заблудите нарастват. По своята същност, и тревогата е болест. Не охкай, когато си в болест, а кажи: „Слава на Аллах!“. (Ето един подход.)

ИСЛЯМЪТ

Продължение

(Първа идея за размишление)

Ислямът казва за безверника:

За безверника миналото е едно голямо гробище, бъдещето е фалшиво, а настоящето го няма.

Вярващият знае, че урагани, земетресения и епидемии са покорни на Бога – те Му служат.

Всяко безбожие ще се превърне в нищожност. Безбожието е зло и разрушение, то е неприемане на Твореца.

Всичко се решава по Негово повеление. Всички важни резултати зависят от Него.

(И Учителя го потвърждава: „Въпросите на живота – истинските въпроси – нямат човешко разрешение. Там действа само Бог“.)

Животните не се развиват по пътя на познанието, нито чрез молба за помощ, а по пътя на способностите и инстинктите, казва Ислямът. Тези способности и инстинкти се явяват за тях служене и поклонение на Бога. След време Бог ще ги използва за по-висши цели – Той ги поддържа.

Какво чудо е Ен-Нахл? На ислямски означава: тази неуморна пчела, в чието ухо е прошепнато Откровение.

Непозволената храна убива сърцето.

Невежеството е мярка за бедност.

Който съумее да се слее със Смирението, знанието му достига до големи дълбини.

Религията е велико начално училище за всички хора.

Всевишният няма противоположност.

Всевишният ни изпитва чрез самите нас. Той знае как ще постъпим – но въпреки това, Той ни изпитва.

Ибрахим Хак казва: „Избраните ще видят Бога в своето съзнание“.

И даването, и недаването от страна на Аллах е все благодат. (Тоест, ако Бог ти дава нещо, е благодат; ако не ти го дава, значи те спасява от нещо.)

Само който има пълно осъзнаване, той е служител на Бога, той служи.

Който се доверява на Аллах, Аллах го пресътворява. Който се доверява на материалните причини, той се саморазрушава.

ИСЛЯМЪТ

Продължение

(Лекция 2)

Без Аллах твоето безсилие и нищета са безпределни.

Без Аллах ще имаш безчислени противници и безчислени нужди.

Без Аллах ще има събития, които ще те съкрушат.

Словото е благословено съкровище. Думите на неверниците нямат Същност в себе си. Словото е голяма чест, то е подпис на човека; Словото е документ.

Когато е изгубено правилното говорене, тогава е изгубено и мълчанието. Говоренето на сегашния човек е потъване.

Ако едно животно се отглежда в Името на Аллах, то дава съвсем чист продукт – нежен, бял, подобен на Жива Вода. Ако в Името на Аллах влезеш в пустинята, в джунглата, те вече ти стават приятели. Който каже: „В Името на Аллах“, вече Аллах ръководи нещата, а не природните закони на безбожния натуралист, който приписва всичко на тези природни закони.

Всички външни благодетели са само слуги на вътрешния Благодетел.

Трудѝ се единствено в Името на Аллах – и това е всичко.

Търсѝ чистата Духовност и не търсѝ доказателства.

Ако ти нямаш внимание в своите постъпки, ти правиш безсмислена цялата Вселена.

Провалят се тези, които се покваряват.

Ние вярваме, въпреки всичко, че Аллах ръководи всичко и всички събития. Той увеличава и стеснява препитанието на човека, защото има тайни цели.

Ако Аллах е пожелал да ви заблуди, никой не може да ви пробуди.

Злото не се отнася към Аллах – поради Неговото Съвършенство. Злото произлиза не от Неговото Съвършенство, а от Неговата Милост и от Неговата Мъдрост.

Чистотата освобождава човека от външните неща.

Аллах всякога е бил Безкрайно Същество.

Правилните думи – това е служене на Аллах. Една дума може да отнеме благополучие.

(И Учителя казва: „Една изпусната дума може да отнеме развитие от 20 000 години“. Една изпусната дума!)

Смесването на философията с Мъдростта е неразбиране на нещата.

Лъжата е неверие, а горделивостта броди в самота.

Има хора с красноречие и чудни слова, но Пътят към Истината за тях е затворен. Аллах никога не напътва неверниците в Правия Път.

Никой не може да обиди Мъдрец, защото никой не може да обиди Светлината и Смирението.

Не посещавай често местата, където те обичат – може да загубиш Любовта. (Тоест имай мярка дори и за такива места.)

Овладяването на страстта е най-голямото надмощие.

Яростта на човек, който никога не се ядосва, е много различна. Той има право да се ядосва само чрез Бог. Мъдрецът има това право – на тази строгост, защото чрез това може да пробуди определен човек; и той може да го различава.

Хора, които смятат лъжата и измамата за разумност – те са болни от неизлечима болест.

Сатана е същество с отнета Милост.

Човек може да узнае Тайни, по-дълбоки от Ангелите, защото минава през трудности, които Ангелите не познават.

Пазѝ се от Дявола, който е скрит в съзнанието ти.

Неверниците са едно с Дявола.

Който критикува съдбата, тя го сразява.

Вредната беда е само онази, която поразява Вярата.

Ислямът казва: „О, Аллах, не мога без Теб!“.

МОХАМЕД

(Втора идея за размишление)

Няма нищо друго освен Аллах.

Разпознай Бога във всичко.

Бог е Тайно Съкровище вътре в мен.

Адът е за нечистите, а към рая се стремят само глупаците.

Когато Бог е на страната на човека, всички негови врагове са безсилни.

Чистия няма да го докосне тревога.

Вън са моите слова, вътре са моите действия – но само Истината е моето най-дълбоко състояние.

Молитвата е Светлина, а Търпението е Сияние.

Всяка наука, която е забравила Бога, е куха като магарешки бодил.

Когато загубиш прекрасната си дъщеря… (той я загубил; и когато я загубил – Мохамед бил искрен, казал:) „Бог дал, Бог взел!“. (Така действа Мъдрият Учител: „Бог дал, Бог взел. Да бъде благословено Името Му!“ – защото това е Доверие. Доверие към Бога, Който никога не прави грешка.)

Мохамед няма нищо общо с лицемерната набожност. Той е древен син на пустинята, а там няма лицемерие.

В най-тежките си дни Мохамед казва: „Бог е Велик!“. Това е Велико Откровение, родило се в тежките битки с пустинята – преодоляването на пустинята. Това е нещо много дълбоко и нещо преживяно. Нещо, което е повлияло впоследствие на милиони, които предано вървят в този Път, който след време ще ги превърне в Светлина – тъй като тогавашните племена по него време са били много непокорни. За да предпазят арабите дъщерите си от разврат и омъжване, те са ги заравяли живи в пустинята – и много други неща, за които не искам да говоря… Мохамед е променил и тази част, и този път. Той казва: „Защото наистина и всякога Бог е Велик!“.

Айша, жената на Мохамед, му казва: „Всеки си има свой собствен дявол“. Мохамед отговаря: „Да, и аз си имам свой собствен дявол, но аз го обърнах на Пътя на Истината и сега той ми е покорен“. Тоест всеки има един собствен дявол, с който трябва да се справи.

Мохамед казва:

Човекът е само това, в което е бил усърден. (Значи, там, където е усърдието ви, там вашата Същност ще се роди.)

Смирението – това е моята гордост.

Началото на Мъдростта са две неща. Първо, началото на Мъдростта е Търпението. Второ, кое се явява началото на Мъдростта? Да искаш помощ от Бога за всичко.

Неверниците са грешни към самите себе си, те не са искрени към самите себе си.

Бог има сила над всичко – Той може да отнема и способностите на хората.

Който лъже, той не е от нашия Път.

Да заблуждаваш е по-лошо, отколкото да убиваш.

Кажи Истината дори когато тя е против тебе.

Човекът може да решава своите въпроси и без да търси Истината, но тези въпроси ще му объркат живота, те ще са само привидно решени. По-добре е да имаш нерешени въпроси, но да търсиш Аллах.

Научете половината от религията си от Чистотата – тя е Учителят.

Човекът е голям неблагодарник към своя Господ.

Който познава Бога, познава и решението на всеки проблем.

СУФИЗМЪТ

(Лекция 3)

Суфи казват:

Ние сме Небитие, демонстриращо илюзията на съществуването. В сферата на съществуването няма нищо друго освен Бог.

Който познава себе си в изчезването, познава своя Господ в пребиваването.

Който познава себе си в Несъществуванието, той познава своя Господ.

Устремените към Бога разрушават своето его. (Това не означава, че са щедри – това означава, че са разумни. Те имат мярка, знаят кога да дават и кога да не дават.)

(Сещам само за една случка скоро с един приятел, който искаше да му направя услуга, казах му: „Бъди спокоен, няма да ти направя услуга, защото услугата не е важна. Важни са правилата“. Казва: „Веднага те разбрах какво искаш да кажеш!“. Точка. Няма нужда от дълги разговори. Услугите са нещо лесно, но по-важни са правилата.)

Хората са мъртви поради угаждане на егото.

Суфизмът е другото название на пълното изчезване на човека в Бога.

Свободата в Суфизма е освобождение от човешкото съзнание. Докато имаш човешко съзнание, нямаш Свобода.

Човекът не е съществуващ пред Бога – той съществува само пред хората, но пред Бога той не е съществуващ, той е илюзия.

Суфи няма земно мислене. Самото земно мислене е голяма болест, Суфи го наричат „препъникамък“.

(Учителя казва: „Дяволът е силен в религията, но в Любовта Дяволът е слаб“.)

Суфи не принадлежи на света, нито на религията, нито на джамията. Суфи принадлежи единствено на Аллах.

Суфи е присъствие от Безкрая, той е извоювал Аллах в себе си. (Разбира се, след много битки.)

Суфи (както и Даосите, Толтеките, Богомилите) – това са Духовни, Божествени цивилизации, стигнали до Тайната на Бога.

В Суфи няма съдба, има само Бог. (Тук само ще кажа, че истинският Човек се ражда от Бога, а обикновеният човек – от Зодиака.)

Суфи е дума на Аллах, частица от Него.

Суфи не живее никога в суета, той живее в Тишина и в Чистота.

Често сам Бог разрушава храма на вярата, за да забравим външния храм и да се взираме само в Бога. (Затова сам Бог разрушава много църкви и много храмове. Това е почнало още от Атлантида, за да намери човекът Храма в себе си и там да се поклони, т.е. в чистото си Сърце на истинския Бог.)

Суфи е двуног Божий Храм, защото е сътворен от Бога, а не от други сили.

Суфи е вдишал Аллах – и никакво друго чудо не му трябва.

Никой не може да даде послание на Суфи – Суфи живее в Бог. Посланията на целия свят са излишни.

Един ислямист казал на един Суфи: „Ти трябва да обичаш Аллах“. А Суфи му отговорил: „Защо да Го обичам, ако не живея в Него?“.

(Ще обясня. Това е много тънък Суфи урок. Суфи искал да му каже: „Ти обичаш Аллах, но продължаваш все още да живееш в себе си – това е твоята грешка“. Но разбира се, ще дойде ден…)

Суфи не се занимава с култура, нито с религия. И двете са невежество: и културата, и религията.

(Ще обясня: Суфи знае, че културата се страхува от Аллах. Културата е нещо външно; Същественото е в Сафа, т.е. Чистотата – и в Любовта.)

Суфи знаят, че Бог е Любов и Закон: Любов – за разумните, и Закон – за неразумните.

Суфи са човеци на Аллаха, а хората са заплаха и за другите, и за себе си.

Суфи вижда събитията, които може да измени, и събитията, върху които той не може да повлияе.

Един Суфи казва: „Докато човек не се очисти, той не е защитен от скрити опасности“.

Суфи – това е осъщественият Човек, истинският Човек, Висшият, реализираният Човек.

В Персия Суфите в миналото били наричани царе.

Суфи е влязъл в Любовта, а не във вярата, нито в джамията. Суфи е влязъл в Любовта; в Любовта не искаш, защото Бог е в тебе. Какво може Бог в тебе да иска? Може ли Той да иска свят или светове? Или да има някакви желания? Бог е Велика Пълнота, Велика Цялост. От там нататък нищо не искаш.

Ще ви припомня случая със Зун-Нун Мисри от старите лекции, понеже е много дълбок и важен.

Зун-Нун Мисри, египетски Суфи, вървял си (още като бил млад, не знаел, че ще стане Суфи), но така нареченият Ал Хадир (след време ще говорим за него – Старецът на Суфите) го среща, познава го от миналите животи и му казва – направо, пряко се обръща към него и му казва: „Зун-Нун, запомни: когато тръгнеш по Пътя на Бога, Бог ще ти даде четири Велики Дара“. Изреждам ги. Първо – нещо, което не е необходимо другите да знаят, т.е. Величествена Пълнота. Тя не може да се сравни с никакви успехи, неуспехи, победи, радости и т.н. – Велика Пълнота. Второ – Знание без обучение; трето – Богатство без пари; и четвърто – Веселие без компания. (Няма нужда от компания: ти вече си самото Царство на истинската Радост, Царство на Пълнота.)

Суфи е този, който в своята бедност хвали щедростта на Аллах. (Забележете: когато е беден! Той знае, че Бог му е дал бедността като Учение, като Школа, и той хвали в бедността Аллах, и то – щедростта на Аллах.)

Когато човек се установи в Бога, той става свободен от всичко – освен от Бога.

Суфи казва: Общувай много с Бога и малко – с хората.

За Суфи, само за миг ако се забрави Бог – това вече е ерес. (Само един малък миг ако забравиш Бог и Истината – това вече е ерес.)

Суфи не яде човешка храна (т.е. няма земно мислене).

Когато си без Аллах, и изобилието е бедно. (Когато си без Бога, и изобилието е бедно. В Древен Египет казват: „Изобилието е проклятие за неподготвените хора“.)

Суфи е този, който е изгубил човешкия си поглед за света. Суфи има Мистичен поглед.

За Суфи тежките лишения са забавление. (Забележете – тежките лишения са забавление!) Те не могат да ограбят Суфи; те не могат да посегнат на Духа му или на Душата му. Напротив: Суфи ограбва лишенията. Лишенията са обеднели души, паднали души; те не познават Покоя на Суфи, защото Покоят на Суфи е постоянен Покой, а не покой от време на време. За Суфи и големите лишения са празник. И големите лишения са празник!

Суфи има високо приятелство с Аллах. Висшата точка на приятелството е, когато нищо не очакваш. Това е най-високата точка на приятелството.

АЛ ХАЛЛАДЖ

(Трета идея за размишление)

Великият Ал Халладж казва:

Щастието е коварна илюзия. Който се е отказал от щастието, се е спасил от едно потайно зло.

Какво ще прави щастливият човек, когато отиде сред Боговете? Ще изчезне, защото не става за нищо – защото всяко зло трябва да изчезне във Високите полета.

Щастливият човек (преди ви казах) е най-безполезното нещо в света. Щастливият човек много ще се разкайва. Блаженият човек никога не се разкайва. Мъдрият никога не става щастлив. Мъдрият става Безпределен, става Безкраен. Който познава Истината, не е от света. Мъдрият е постоянно и вечно зает с Аллах.

Щом сърцето ти е нечисто, тогава ти си мюсюлманин или християнин – естествено! Щом е чисто сърцето ти, ти си река от Светлина.

Видях Мрака и затанцувах. Мракът не ми устоя – и Той ме възкреси. Скритият в Мрака ме възкреси. Аллах отвън ми изпрати Мрак, а отвътре ме обви със златна Светлина – но как да говоря за това?

(Спомняте си, преди сме говорили за него. Те го режат на парчета и той хвали Бога. Той знае, че всичко е от Бога, и се вкоренява в Бога, но не за Вечността – той надминава и Вечността, навлиза в Безкрая и в Мистерията на Бога.)

Мракът се оказа опора. (Казано по друг начин: няма по-голям дар за света от Голгота. Това е голямата чест, насочена към достойния Човек. Само който има Любов, може да види Красотата на Голгота. За слепите Голгота е бедствие.)

Нямам нужда от джамия… (Затова и мюсюлманите, и в Исляма са настръхнали от него – да не говорим, че и част от Суфите.) Нямам нужда от джамия, защото Аллах ме повика. О, Аллах, Ти ме научи да превърна Инквизицията в празник и в Тайнство.

Човекът е изпратен в света, за да стане сам явен за себе си – да види себе си, собствената си Същност, и да познае себе си.

Аллах ме научи да любя, а не да вярвам. Нямам време за вяра. Защото само когато любя, аз образувам Аллах в себе си.

Без искреност ти си беден. С искреност (забележете!) ти си глупав. (Изключителен Суфи! Без искреност ти си беден; с искреност ти си глупав.) Но ако съумееш да съединиш искреността си с Истината, само тогава спасяваш искреността си от бедност и от глупост, т.е. от привидната искреност.

Когато казали на Ал Халладж: „Иди в джамията, за да разбереш Истината“ (един мюсюлманин), Ал Халладж му казал: „Аз Истината я получавам от Аллах, а не от джамията“.

Светът не може да ти дари Живот. Само от Голгота можеш да изтръгнеш Тайната на Живота; само от тежко страдание, само от голям Мрак можеш да изтръгнеш Тайната на Живота. И затова еретиците минаха през огромни страдания на Инквизицията – Избраните от Бога. Винаги са минавали.

(Спомням си за Иван Рилски – след време ще ви разкажа – спи на една скала много години, в пещери, от време на време се отчайва, казва: „Дали Дяволът не ме води в пътя? Дали да се върна?“. Идва брат му, намира го в гората и му казва: „Най-хубавите моми в селото те чакат, особено там една комшийка“. Той се разплаква, насълзява се, но нищо не казва. Брат му продължава: „Ти не идваш, там имаш ученик, който също те чака“. Пак се разплаква и нищо не казва. Заминава брат му. И след време, по-късно разбира, че това е свят човек. Иван Рилски само му казва: „Такъв е Божият Път“. Спокойно, искрено и т.н. – но след време ще ви разкажа с подробности. Защото винаги се минава през големи мъчения – така узрява Бог, така е узрял в него.)

Еретиците минаха през страданията на Инквизицията, защото бяха Призовани: Аллах ги познаваше много добре.

Еретикът не се заблуждава никога с религия – той търси изключително Бог в себе си и в другите. Той не си губи времето с религия.

Джамията никога не може да излъже един еретик; той е познал Аллах в себе си – и затова кепенците на джамията са затворени.

(Тогавашният Ислям е настръхнал от думите на великия Ал Халладж, но той е държал на Истината – а никога на хората, на обществото или на Исляма.)

Всяко добро, направено без Бога, е семе на злото.

Еретикът познава само една джамия, една-единствена джамия – това е Чистотата, това е Чистото Сърце. Единствената Джамия – това е Чистото Сърце, това е Джамията на Аллах.

Хиляда учени не струват колкото половин Суфи.

(Обясних на едно място в София, казах: „Всички учени не могат да създадат една муха“. Забележете: една муха, една буболечка – толкова са безпомощни; но иначе, си мислят, че знаят много. След време ще ви кажа някои тайни за мухата.)

Пресей себе си, докато не остане нищо от тебе. (Значи, така да се пресееш, да не остане нищо от тебе, за да не пречиш на Бога и Бог да може да Се настани в тебе – тогава ще разбереш какво е Тайната на Живота.)

Който е изгубил Аллах, доброто му е болно – той няма Добро.

Когато злото е силно, Бог го е подкрепил, защото има идея.

Защо Бог атакува злото понякога? Защото и то трябва да се учи. Злото всякога руши – но има друго зло, което идва и разрушава него. Винаги има едно по-силно зло.

(Сещам се, преди да завърша: в София стана на въпрос за смешните афоризми – за два. Вижте една част от народа как мъдро улавя нещата:

Правилно е, дето хората гласуват за политиците, защото тези избрани политици трябва да си понесат вината. Те просто попадат там…

И другото: Политикът – първо, това една болест; първо, това е човек, който си търси белята, после той си я намира и от цялата работа си прави погрешни изводи.

Много точно, много простичко, така и трябва да е – красиво. Ние ще ги обичаме, каквито са, но в народа има нещо, което… След време ще говорим – към Нова Година, последната лекция.)

Злото може да бъде човек, а не дявол. (Забележете! Злото може да бъде самият човек. Хората питат: „Къде е Дяволът?“. Ами има го някъде – просто с образ, с говорене, с всичко. Настанил се е Дяволът…)

Открих Светилището в Мрака, а не в джамията.

Ако нямаш Любов към Бога, ти си враг на себе си и на хората. (Ако нямаш Любов към Бога, каквото и да говориш, ти си враг на себе си и на хората.)

Аллах обича всички Учения, но хората обичат само своето Учение. (Ето, отново простичко и точно: Аллах обича всички Учения, но хората обичат само своето – или само някои определени… близкото до тях.)

Любовта е голям разрушител. Ти изчезваш – това е най-прекрасното разрушение. Любовта те разрушава – ти изчезваш и остава само Прекрасният Бог.

АУМ

2 септември 2014 г.

ОШО

(Лекция 1)

ОШО

(Първа идея за размишление)

САЙ БАБА

(Лекция 2)

САЙ БАБА

(Втора идея за размишление)

БРАТ МИХАИЛ – ОМРААМ

(Лекция 3)

БРАТ МИХАИЛ – ОМРААМ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ОШО

(Лекция 1)

Ошо е странен Мъдрец, странен Пламък. В него има много красота, много нежност и изненада; има и Мъдрост, но трябва да умееш да го видиш. Тези, които не го разбират, изгубват нещо от тази красива Мъдрост и от това веселие, от това пируване.

Какво казва Ошо:

Очите на човека са устремени към звездите, а Бог е вътре. (Тоест – накъде гледаш; въобще: трябват ли ти звезди, трябва ли ти бъдеще – Бог е вътре!)

Жената трябва да я обичаш, а не да я разбираш.

Детето не е твоя собственост. Приветствай детето като независимо същество.

Умът е енергия на лъжата. (Ето защо много се говори: „Умът трябва да бъде овладян!“. Прекрасен слуга, но лош господар.)

Смъртта не съществува, но ти я създаваш. (Това важи и за злото – същото, което е казал Христос. Няма грях – но в момента, в който направиш лоша постъпка, грехът вече е влязъл.)

Молитвата е едно от най-хубавите средства за разрушаване на егото. Егото е част от смъртта.

Умът е механизъм за създаване на нещастие.

Живей в радост даже и сред тежко болни хора. (Човек може да се радва, може да подскача даже, даже може да танцува – и с тях, и без тях.)

Блаженият човек не се нуждае от никаква религия.

Знанието е информация, а осъзнаването е трансформация.

Любовта е повече аромат, отколкото цвете.

Ако вие обичахте тотално, нямаше да има никакви въпроси.

Медитацията е състояние на яснотата, а не състояние на ума.

Да медитираш значи да се откажеш от знанията и да освободиш място на Мъдростта.

Просветлението е пълно Пробуждане, разцвет. То се състои от особен език: език от Тишина, Блаженство и Смирение.

Просветлението в човека – това е истинското Свято Писание. Просветлението е отвъд ума.

Когато посветиш себе си на Бога, Блаженството ще дойде само.

Всеки разцъфтява според своята собствена Истина.

Човекът не се нуждае от утеха, а от промяна.

Само вие може да се притечете на помощ на самите себе си.

(Вчера имах разговор с една пловдивска група, стана въпрос за бедността… Руми много точно го е казал – и аз им го казах: „Твоята бедност е твоето изобилие“. Кратък закон от Руми – много прекрасен, ясен. Бог ти е дал бедност – велик дар, за да изработиш Принципи, за да изработиш честност докрай и да може после Бог да ти даде, освен благата, и нещо повече – Себе Си. Който знае как да използва бедността, той ще царува в нея; който не знае, той няма да царува никога.)

Ако човекът трябва да се раздели с нещо, нека това да бъде собствената му глупост. (Тази раздяла е хубава.)

Мисленето ви осигурява познанието, но не ви осигурява Истината.

Чрез вяра ще получите знание, което е невежо. Религиозният казва: „Вярвайте!“. Аз казвам: „Изследвайте!“. Вярата е прекъсване на стремежа към израстване, към изследване.

Глупакът се познава по това, че напира да дава съвети. (Пълен е със съвети. Какво изпълнява – това е друг въпрос; но той пращи.)

За да сте нещастни, ви трябват: ум, мислене, тревожене и т.н. (Тези неща осигуряват нещастието.) Цял живот ще бъдете нещастни, ако не се измъкнете от собствения си ум.

Учителят е Вдъхновение, а не вяра.

Смъртта не е край на живота, а край на нещо, което вече е мъртво. Умирането е част от твоя скрит Живот.

Този, който не познава себе си, никога не може да служи – на каквото и да е.

Освобождава само тази Истина, която е станала твоя – преживяната Истина.

В продължение на векове хората, които са били Благодат, са били смятани за проклятия.

Всичко, което е велико в живота, е неразбираемо.

Светът е пълен с вярващи хора, които не се променят. Не е важна вярата, а това дали търсиш Истината.

ОШО

Продължение

(Първа идея за размишление)

Ако можеш да сътвориш Бог в себе си, тогава Той става една реалност. Ако не можеш да Го сътвориш, тогава Той е само едно предположение.

Когато изгубиш Пътя, сърцето ти вече не може да цъфти.

Нищо не се проваля така, както се проваля успехът.

Ако на Любовта не се позволи да тече, тя се превръща в страх.

Ако Любовта се появи, всички религии ще изчезнат.

Истинският човек е смирен – ето защо никое общество не може да го погълне.

Трудно е да се обичат реални хора, защото реалният човек няма да изпълнява твоите очаквания – той изпълнява очакванията на Бога.

Бог е – ти не си. Ти трябва да се осъществиш. Никой друг не може да ти даде дисциплината – ти трябва да си я разгърнеш.

Кой съм аз, че да се безпокоя?

Истината не е твое въображение; Истината е Откровение.

Само ако уважаваш Живота, ще откриеш, че е много трудно да откъснеш дори едно цвете – даже ставаш неспособен.

Истината е горчива в началото и сладка в края; но за да стигнеш до края, е нужно Търпение. Ако си нетърпелив, ще си купиш още допълнително лъжи.

Религиите не са необходими; необходимо е Чистото съзнание. Трябва да изоставиш религиозната фантастика – тя е препятствие по Пътя.

Христос е отвъд всички църкви.

В момента, в който очите ти придобиват яснота – този свят изчезва.

Кръщението е възможно само когато си готов да умреш за Бога.

Когато Любовта идва, тя носи със себе си и смъртта; защото само тогава можеш да се преродиш – няма друг начин.

Когато си готов, Бог се случва.

Избери Истината и не се тревожи много за фактите. Не ти трябват никакви факти – трябва ти Истината. Фактите са неуместни – Истината е съществена.

Истината е опасна – опасна за всички, които винаги са живели в измислени светове, в красиви лъжи и в утопии.

САЙ БАБА

(Лекция 2)

Ако търсачът се е сдобил със спокойствие на ума, това означава, че предаността му е била истинска.

Мъдрецът винаги изпреварва текущите мнения и гледните точки.

Истината е главната опора на Пълнотата.

Произходът на човека е от Волята на Вездесъщия.

Всяка духовна практика е безполезна, ако човек продължава да греши.

Познанието на Брахман (познанието на Духа) прави човека истински Свещенослужител.

Само непривързаните имат Божествена Любов.

Само Бог е вашият истински Приятел.

Няма по-висше нещо от Науката за познаване на Бога.

Вашата възраст зависи от силата на волята.

Животът става спокоен и безопасен, когато човек очисти напълно говора си – начина на говорене.

Истинската Любов означава Любовта на Бога.

Мъдростта идва само тогава, когато работата се превръща в Поклонение. (Работата е огромна чест, дарена чест. Не просто ходиш на работа – това е служене, това е Поклонение.)

В Покоя няма ум, няма мисловни неща. Покоят означава Чистота на съзнанието.

Мъдреците са дарени с правото да предават Истината.

Глупаво е да се оправя светът – оправѝ себе си!

Ом е венецът на всички молитви. Само молитвата може да изкупи греховете и да спаси човека от старите проклятия.

Когато Волята на Бога се съединява с човека, се постигат големи резултати.

Само Пътят на Истината дарява процъфтяване.

Вътре във вас трябва да бъде Божието Име, а отвън – практиката на Истината.

Истинското познание също е Брахман, също е Дух.

Това, което наричаме „зло“, е резултат на погрешното виждане.

Името на Бога може да превърне демоничния характер в нектар.

Смирението, освен смирение, е и Мир.

Работата е мисията на човека.

Пътят на Мъдростта не е достъпен за всички; той е достъпен за един на милиони.

Бог живее заедно и винаги със Своя предан служител.

Притежаващият Покоя има всичко; Покоят означава всичко.

Капиталът за достигането на целите е молитвата.

Покоят може да се извоюва само с контрол. (Значи, многобройни упражнения в контрол.)

Истината е синоним и носител на Блаженство.

От Духа е възникнал огънят.

Когато Мъдреците са се потапяли в Реалността, са се появили Свещените Писания.

Духовната Мъдрост се намира във всеобщото Начало и Единство.

Ако тялото се движи, считат го за живо – обаче то е мъртво. (Движи се Душата.)

Безсмислено е да се покланяте на Бога, ако не следвате Неговия Път. (Правилния Път.)

Правилното поведение се ражда единствено от Истината.

Внимателно се вглеждайте в това: кой управлява вашето сърце!

Другите хора могат да ви ненавиждат, но вие не трябва да мразите другите.

(Сещам се за Золайра, догодина ще ви запозная с нея – великата египетска Суфи, най-великата жена Суфи; казва: „Ако искаш да унищожиш врага си, помогни му“. Кратко и ясно, такъв е нейният стил. Ако искаш да унищожиш врага си, помогни му.)

Всяка сутрин се събуждай от сън, сякаш се събуждаш от смърт.

Служенето може да се извършва и с добрата дума.

Повтарянето на молитви извежда ума от лошите вируси.

Ако правите медитация, а нямате правилни отношения към съществата – това е само една игра на ума.

САЙ БАБА

Продължение

(Втора идея за размишление)

Дълбоката вътрешна Тишина е освобождаване от ума.

Човек може да утвърди Тишината и уединението и в много шумна улица. (Значи, шумната улица не е проблем – проблемът си ти, ако не можеш да изработваш Тишина в себе си. Примерно: представете си, че пред блока ви бучи един трактор три дена. Казвам пряко: това е нещо много приятно, ще ви го обясня. То е повече от приятно, ама няма да се спирам тука да го тълкувам… Вкарваш го в Третото си око, вкарваш една молитва и си представяш, че е Слънце. Този шум ще ти донесе такава радост, такива Слънца, такъв ритъм, че след време може да искаш и да кажеш: „А бе, защо спряха и само три дена работиха!“. Говоря за подход, който променя вас, а не другите.)

Нито един човек не се ражда и не живее заради друг; всичко е Живот за Бога. Нищо не може да стане против Неговата Воля.

Твърдата Вяра в Него вселява увереност и безопасност.

Да губиш вяра в Бога, защото е умрял твой близък, е глупаво. Той просто е пролежал в затвора своя срок и е излязъл. Как можеш да плачеш за загуба, когато той е отишъл на почивка?

Човек, вървящ по Духовния Път, не допуска такива действия като: караници, неумение да се владее, огорчения, оскърбления, гняв, безпокойства. (Става въпрос за безпокойства при всякакви случаи: жажда, глад и т.н.; недостатъчно средства и сън.)

Верният Път за достигането на Бога преминава през контрола на ума. Безконтролният ум е главният твой враг.

Гледайте на жената като на оказано към вас доверие – защото после ще се разплащате с Бога.

Знанието за Бога учи човека да се утвърди в Истината.

Не вярвайте в случайността. Всичко, което се случва, е тайно приготвено от случайността и от Бог за вас.

Когато егото е действало в миналите прераждания, се е образувало демоничното съзнание.

Чистата Любов е самото образование – няма друго образование.

Правилното действие е Бог.

Твоят враг е в тебе, а не отвън.

Който жадува за удоволствия, той никога не е способен да се учи. (Значи, тука въобще не се говори за ученичество и за някакъв Път.)

Изберете трудния Път на самореализацията.

Ако човек не придобие Търпението, той става потърпевш.

Науката и техниката могат да дадат удобства, но само Духовността дарява Покой и Блаженство.

Желанието е вълнолом, алчността е водовъртеж, гордостта е пропаст, привързаността е лавина – а егоизмът е вулкан.

Този, който е наситен с Чистота, може да вижда Образа на Бога в себе си.

БРАТ МИХАИЛ – ОМРААМ

(Лекция 3)

Онзи, който умее да чака, един ден Господ ще му каже: „Ето, имам нещо за тебе“.

Тайната на Живота – това е качеството на вашето поведение.

Този, който се моли на Бога, а отказва да се раздели със стария си живот – той просто си губи времето.

Нима тъмните същества сами могат да си създадат живота или да го получат от друго място – освен от Бога?

Докоснете един камък с обич – и той вече няма да е същият.

Главното е непрестанно да полагате усилия. (Значи, в случая няма значение дали правите грешки – непрестанно да полагате усилия. По-късно ще разберете, че тези грешки упътват към Истината, упътват към Светлината – и те са необходима част от развитието на Душата.)

Когато се научите да работите правилно, няма да има карма. Насочвайки нашите действия към една Божествена цел, ние няма да предизвикаме кармата, а ще предизвикаме Дихармата, т.е. Милостта на Бога.

Когато се появят аномалиите, винаги трябва да търсите причините в себе си, а не в Учението или някъде другаде.

Вие не забелязвате, че целият ви живот е основан върху неща, които не виждате. Само Невидимият свят съществува – всичко останало е под съмнение. (Вие сте чували: „Не вярвам, защото не виждам“. Ами аз казвам: „Ти и вятъра не го виждаш – като стане ураган, тогава ли ще го видиш! Ами и сърцето си не си видял…“ и т.н., и т.н. – елементарно.)

Небето не ви иска мнението – и вие имате това, което сте заслужили.

Ако не действаме чисто, каквито и познания да трупаме, те няма да ни преобразят.

Когато срещнете човек, който обърква живота ви, това вече е било подготвено отдавна – вие сте посели семето.

Закони верни и истинни – това е Съдбата.

Ако нямате време за Светлината, ще имате време за тъмнината.

Колко хора, според вас, са способни да обичат истински? (Брат Михаил казва това, защото много хора търсят истинската Любов; ами как така, като ти не си в нея, очакваш?! Разбира се, ще се събереш с един човек – ти ще му изпратиш един куп паразити, които си ги трупал. Той ще ти даде своите – и ще започне една дружба, едно приятелство!… След време ще ви говоря за паразитите.)

Нисшата природа, това е един цял народ, който живее вътре във вас – това е армия. (Значи, всеки първо трябва да се справи със своята армия – после да иска да помага на другите.)

Никога не мислете, че онова, което ви се случва, е несправедливо и някак си лишено от смисъл – защото Бог грешка не прави!

Трудността се състои в това: как да увлечем след себе си цялото това огромно вътрешно население. (Става въпрос за многобройни паразити, вируси, дяволи, демони и т.н.; и когато пък ние ги подкрепяме, армията се увеличава.) В нас, разбира се, живеят и Духовни Същества – но освен това: многобройни животни, влечуги, диви зверове, птици, добитък многоброен – цял зверилник. (Наистина, вътре в човека е огромна джунгла. Въпросът не е в това – а как стъпваш, как влизаш в джунглата… В Африка казват: „Ако обикнеш джунглата и стъпиш в нея, тя ти става приятел, лекар и т.н. Ако не обичаш джунглата, всяка крачка е опасност“.) В човека са струпани и всичките му предци (значи, това продължава – армията е огромна) – всичките му предци, предшественици, поколения… Човекът ги назовава с абстрактната дума „наследственост“. Да, в действителност, това са съвсем живи създания, многобройни, които го обичат, мразят, дърпат го в най-различни многобройни посоки: и благотворни, и пагубни – зависи какво ще избере човекът. Човекът е съвкупност от множество същества, които носи в себе си, и най-често не знае кои са те и какво искат да постигнат те в него и чрез него. (Нито те знаят, нито той – това е лошият вариант; има и хубав.) Ако работим върху себе си, ние съдействаме на цели поколения да се променят, на много Висши Същества да ни учат и да ни видоизменят.

Хората в света са заети взаимно да се въвличат в пагубни пътища.

Ако една способност не я посветиш на Бога, ти постепенно започваш да я губиш. (Значи, ако тази способност е за хората или за някакви други неща: за държавата, за света и т.н. – неща, които не съществуват реално, защото всеки ден могат да изчезнат – ако не е посветена на Бога, постепенно започваш да губиш.)

Спасението е не в угризенията, а в работата.

Не усилията ви уморяват; това, което ви уморява, е склонността да отваряте ума и сърцето си за мрачни и тежки мисли и чувства. Как да не сме уморени, след като сами на себе си сме в тежест?

Небето никога не счита за важни успехите, а единствено усилията. (Важни са усилията, а не успехите.)

Ако не постигате онова, което желаете, то е, защото още не е дошъл Божественият момент за това, т.е. истинският момент.

БРАТ МИХАИЛ – ОМРААМ

Продължение

(Трета идея за размишление)

Истинската Любов е самодостатъчна.

Фалшивото мислене – ето кое е съсипването на човека.

Докато не се изпълним с Бога, дотогава други същества ще мислят чрез нас и ще разполагат с нас.

Това, което зависи от вас, са усилията. Успехите не зависят от хората.

Това, което се иска от всеки човек, е да промени поне едно създание на Земята – и това създание е самият той.

Всичко е в интензивността на молитвата.

Търсенето на Бога е продължително и изисква голяма настойчивост.

Не искайте нито наука, нито доброта, нито здраве, нито щастие – искайте единствено Бог. Всичко друго после ще се подреди правилно.

Предпочитайте моралните качества пред каквито и да е таланти. (Значи, талантът е на заден план пред Чистотата и моралните качества.)

Човечеството ще стане по-добро, но след хилядолетия на катастрофи и големи страдания. (Аз ги наричам Велики дарове – след време ще говорим специално за това.)

Животът е неумолим – и той нанася удари на всички, които не искат да знаят и да уважават Божествените Закони.

Сам Бог стои зад нашите изпитания, за да ни обучава.

Хората търсят нещо ново, нещо оригинално – но не и Истината.

Това, което си посял, после ще го срещнеш по своя път.

Никакъв успех и никакво материално състояние не могат да дадат Смисъла на живота, защото Смисълът е нематериален. (Поначало Смисълът не се намира в този свят, нито в Другия свят – Смисълът е в Бога. Когато влезеш в Единство с Бога, никога няма да питаш: „Какъв е смисълът?“.)

Който се възмущава от съдбата си, то Божествената Справедливост ще го накаже двойно. (В това отношение, най-лошото нещо, според Учителя, е недоволният човек. Казва: На такъв човек цялата Вселена да му дадеш (не говорим за света!) – цялата Вселена да му дадеш, той остава недоволен. Така ще бъде – изгубил е нещо съществено. А иначе, според Учителя е много просто да се справиш с недоволството си, ако почнеш да му говориш по Божествения начин, както казва Учителя – с произношение, красиво, насаме, с ударение: „О, недоволство, колко си красиво!“. То ще почне да се чуди какво прави в тебе. След време ще каже: „Тука нямам място в този човек, нещо ми стана тясно“ и т.н.)

Този, който е избрал да работи по Закона на Любовта, няма да страда от закона на справедливостта. (Искам да кажа: Любовта е по-дълбока от справедливостта. Ако искаш да надраснеш справедливостта, влез в Любовта – и тя ще ти даде съвсем друг поглед за справедливостта; иначе, ще си въобразяваш справедливост.)

Да изоставиш кръста си значи да изоставиш своята нисша природа. Всеки трябва да разпъне на кръст своето его – своята нисша природа, своето собствено зло.

Невидимият свят прави хората алкохолици. (Някои се чудят защо хората пият – и на въпроса „Трябва ли да има кръчми?“ (за малко се отклонявам), Учителя отговаря: „Да“. Защото тези хора, ако почнат да мислят, ще направят много повече престъпления. И Учителя казва: „Те пият, за да не мислят“. Те пак мислят някак си, но престъпленията стават десет пъти по-малко. Отговорът е: „Кръчми трябва да има“. Говорим за кръчмите в този свят. Много невидими същества (астрални) пият в човека, казва Учителя – човекът плаща сметката. Те му използват хранопровода, пият… Някой път пият на групи.)

Невидимият свят прави хората алкохолици, за да намали голямата разрушителна сила в тях. И така, чрез алкохола, Невидимият свят ги приспива за много по-големите разрушения, които ние не виждаме. (Така че, ако видите един алкохолик, порадвайте му се – има нещо приятно.)

Който е лишен от Смирение, няма да види същественото и главното в живота.

Когато Кармата влезе в действие, влязло е Божието Правосъдие.

Сега се изработва твоето следващо прераждане; и затова бъди много буден, за да живееш Духовен живот и след време да имаш чисто посяване. За да живееш Духовен живот, не е необходимо да си устроен материално – защото материалният живот никога не може да се устрои напълно.

Аз съм ви споменавал – Учителя казва, че гробищата са пълни с осигурени хора. От осем хиляди години и повече – наситено е с осигурени хора. И казвал съм ви, че няма нахранен крокодил. Това е винаги гладно същество: и като умре, пак е гладен – и като е жив, пак е гладен. Има такива милиардери, които ги наричам „богати бедняци“.

На Голгота изразът „Свърши се!“ е необикновено велик израз. И това изречение означава, че се заражда една нова, ослепителна Вселена – съвсем друга Вселена. Семето беше посято. Тайнствената Жертва на Любовта беше посята. В това е Величието на Христос.

АУМ

7 октомври 2014 г.

ЗЛОТО

(Лекция 1)

ЗЛОТО

(Първа идея за размишление)

САТАНА

(Лекция 2)

ДЕМОНИТЕ

(Втора идея за размишление)

ДЯВОЛЪТ

(Лекция 3)

ЛЪЖАТА

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ЗЛОТО

(Лекция 1)

Защо говорим за него? Защото, който го разбере правилно, ще намери и правилния си Път към Бога – дълбоко правилно разбиране.

Злото в света и във Вселената е допуснато от Бога, защото след разрушаването Бог пресъздава и възкресява съществата. Защото има Зло, при което няма нито Възкресение, нито възраждане, нито прераждане. Това Зло е отстранено от Бога, а е допуснато онова, което лекува човешкото добро и сътвореността. Допуснатото зло е добро; именно затова Бог е Любов – защото е вътре във Великата Воля на Бога. Другото не е Негова Воля, но това зло е в Неговата Воля. Това зло е едно особено прикритие на Бога – то е прикрита Любов, прикрит Негов Замисъл, докато всичко узрее и се роди; и тогава хората ще разберат наистина, че Бог е Любов – защото тогава ще се роди истинското Добро, т.е. не човешкото, а истинското. Затова Учителя казва във втория том на В Храма на Учителя: „Ако сте станали много добри, ще се отдалечите от Мене. Трябва да станете Истинни, да влезете в истинското Добро“.

Когато се дойде до истинското Добро, тогава хората чак ще разберат Бога и ще Го славят, защото Той ще бъде разбран.

Ако злото изчезне от този свят, нямаше да има никакъв шанс за истинското Добро, то нямаше да може да се развие и да се разгърне. Злото не може да бъде там, където е наситено с Бог. Ако вярваш, че злото е реалност, то започва да съществува чрез своята нереалност – а ти го привличаш, защото си изоставил Бога, т.е. истинската Реалност си изоставил и я заместваш с друга. Злото може да загуби реалността си само чрез Силата на Бога, ако живееш вътре в системата на Бога.

Ако Бог се задвижи, всяко зло изчезва. Въпросът е дали ти можеш да Го задвижиш в себе си. Ако Бог мълчи, това значи, че Той не иска да действа. (Говорим за земетресения всякакви и древния потоп, за който Учителя казва, че това е било велико водно кръщение.) Защото има работа, има поучения.

„Злото, което прави Дяволът, е едно благословение за света – казва Учителя. – Доброто, което правят Ангелите, е едно благословение за тях. Единственото зло, което не е благословено, това е човешкото зло.“ Злото на Дявола е благословено, на Ангелите доброто е благословено, но човешкото зло – там няма благословение.

В Божествения порядък е, когато Дяволът прави зло: това е негова цел, негова задача. (Даже мога да кажа: ако не прави зло, горко му!) В Божествения порядък е, когато Дяволът прави зло, но когато човекът прави зло, това не е в Божествения порядък. Ето защо човекът има карма – Дяволът няма карма.

Злото също има вяра, но неговата грешка е, че то вярва в абсурдни неща. Злото е една необходимост, за да познаеш Бог в себе си – и то отвътре. Не да Го търсиш някъде, а отвътре.

„Не се бори със злото – казва Учителя – а се съедини с Бога.“ Значи, не борба със злото, а търсѝ начини да се съединиш с Бога. В Бог злото губи своята власт. Целта на сътворяването на злото е изявлението на Великото Божествено Единство – да търсиш това Единство и да го постигнеш в себе си. Злото е създадено като преграда, защото Бог е искал да го победим – но заедно с Него.

Сещам се за една атлантска поговорка, която казва: „Ако Мъдрият ти прави преграда, ако ти прави препятствие – това е тайна услуга“. Няма значение дали ще разбереш – то е услуга.

Злото оплита човека чрез човека, чрез неговите неразумни желания.

Заплахата срещу човека, това е злото, скрито вътре в него – не външното зло, а онова, скрито вътре в него.

Енергията на злото расте чрез невежество, чрез борба, съпротива, омраза и т.н.

Когато ще говорим след време за Айкидо, Морихей5 казва: „Който не се съпротивлява, никога не може да бъде победен от злото“. Злото е толкоз слабо, че се побеждава без борба – но трябва да си буден и да знаеш как да действаш; защото в мекотата, казва Морихей, злото няма метод срещу мекотата – там винаги увисва. Но ти трябва да си я изработил като Принцип, като нещо, което разрушава и най-големите прегради. Такова нещо е мекотата.

Докато твоята любов не е станала истинска, това означава, че тя не е преодоляла злото – а това означава, че ти въобще не можеш да служиш на Бога. Смешно е да говориш за мисия и т.н.

Всеки човек, който обсебва друг човек, без значение дали това е човешка любов, или омраза, трябва да знае, че за него се прилепва тъмният меч на строгата Карма – тъмният меч на строгата Карма!

Грехопадението е особен дар за земните. Ще обясня. Грехът спасява хората от един много по-голям и скрит вътрешен, психически взрив. Този грях е слабост, но – казва Учителя – и спасение. Докато при другото Зло – там за спасение не може да се говори. То е тотален унищожител; то е Четирите шестици, за които не се говори. Това грехопадение, това зло е спасител на човечеството – но при едно условие: ако човекът се предаде в Божиите Ръце. Ако си умува, това е негова работа, но ако се предаде в Божиите Ръце, тогава това зло става спасител и поучител. Защо? Защото сам Бог работи тайно в това зло. Даже това зло не знае как работи Бог. Но Бог работи тайно в него и спасява човека чрез преживявания и опит; защото Бог иска да израсне заедно с човека, а не човекът да чака някога да дойде Бог. Бог е завързал тайното Зло в Себе Си – и това Зло не може да работи. В него има нещо тотално непоправимо, затова то е заключено. То е останало за далечно бъдеще; но в Сатана Бог работи – и не само работи, но спасява и осветява. Има зло от миналото; има Зло от Древността. Злото от миналото е паднало чрез грехопадение – гордост, завист; и това е малкото зло. Но Злото от Древността – това е друго Зло. То е паднало по друга причина: то е посегнало на Тайната на Бога, на ядрото на Бога и на Тайната на Живота. То е поискало да разруши Тайната на Живота и така това Зло жестоко се е самонаказало, защото е поискало абсолютно невъзможното. Злото още от Древността е било създадено за изпитание на най-висшите Същества – Боговете. Но даже и те се оказали неподготвени за него. А то било страж на Тайната на Живота – те не знаели това.

Злото е изпитание и за най-висшите, и за най-нисшите същества. За висшите – за да се провери дали те могат да се срещнат с Лицето на Истината и да издържат; а за нисшите – дали ще имат тотално Послушание, което е при Христос: Послушание до смърт, а не някакво послушание на Бога. Тези, които не са издържали изпитанието на Истината, те са станали зло и са започнали да виждат злото като зло: погледът им е видоизменен и те го виждат: и там, където го няма – и там, където го има. Злото е скритото Лице на Истината, за което не сме готови.

ЗЛОТО

Продължение

(Първа идея за размишление)

Злото ще изчезне тогава, когато Бог Се съгради в човека. Злото е създаден Замисъл, за да бъде изпитание за Истината в човека. Докато злото работи, човекът е в развитие; ако злото не работеше, човекът нямаше да има шансове.

Всеки трябва да премине през мрачните страдания на злото, за да открие себе си и Чистия си Път. Злото се превръща в зло, когато го избереш за свой път – тогава вече то става наказание.

Човек, който е способен и на най-малкото зло, той не е годен за реално развитие. Тука ви говоря за микроскопично зло, даже и малка обида. Тебе може да те обиждат – ако си ученик, ти нямаш право да обиждаш. Ти трябва да действаш така, както е описано в новата книга, която издадохме. Ще я видите, една от най-силните книги за Подхода: как да действаш при всякакви ситуации, тежки ситуации – методи от Учителя. Една от най-хубавите книги!6

Когато човекът е допуснал злото да живее в него, той се е самоосъдил. Свободата не е истинска, ако не може да бъде нарушена – а злото се е родило от поредица нарушения; и така, то ще се учи и ще се изкупва дълго време. Свободата съдържа в себе си и възможност за зло, така е създадена; но едновременно – и за поучение. Значи, хем е създадена за зло и хем – за поучение. Злото е допуснато от Бога, защото то ще се окаже най-важният опит в цялата Вселена. Злото е живот, който се е обърнал против самия себе си. Бог не е склонен към злото, но Той го е включил в Своя План и го ръководи за Своите цели – няма значение какво одобряват хората. Бог го ръководи за Своите цели. Не може да съществува съвършена Вселена, ако не съществува Свободата, включваща и правене на зло.

Ще обясня. Без Свобода не може да се извърши истинско Добро. Това Добро може да се извърши само от свободни, съзнателни същества, които чрез свободен избор избират Абсолютното Добро. А не както е при Ангелите: по необходимост – това не е истинско Добро. Човекът трябва да мине през по-дълбок опит. Свободата е тази, която е направила греха възможен; но не можем да кажем, че тя е зло, защото тя е велик дар във Вселената, от който ще израснат съществата – но чрез опит. Ако ти живееш в Бога, място за зло и за дявол няма; но пита се: къде живееш ти?

Злото – това е неуспех в търсенето на Бога; това са онези усилия, които са стигнали донякъде и са спрели. Злото – това е просто неправилното търсене. Злото е просто отсъствие на Реалността; в него има нещо като „празно място“. Ако това място бъде запълнено с Реалност, с Бог, то няма да е зло – злото вече няма да го има. Но в човека има празно място.

Злото е ограбена реалност, с цел да се развием до истинската Добродетел, за да не бъдем разрушени. Не лицемерната „добродетел“, за която Ислямът казва – за тези големи благодеяния човешки: „Те са лицемерие“.

Ако хората живееха в Бога, злото би умряло; но хората не са осъзнати за Бога.

Преди време един стар човек (водеше се разумен) казва:

– Не вярвам в Бога, вярвам в природата.

Голямо падение! Не можах да му го обясня, но му казах само едно-две изречения:

– Значи, вярваш в природата, нали – във вятъра, реките?

– Да.

– А да ми кажеш: дали вятърът и реките са създали пчелата?

Мълчание.

– Твоя работа!

Неразумността на човека се превръща в негова съдба – а човекът си мисли, че злото е виновно. Не. Виновна е твоята собствена неразумност, срещу която трябва да се опълчиш.

Казвам: Дълбокото разбиране на нещата е провал за злото и за неговите планове. Победата над злото изисква Живот в Бога.

САТАНА

(Лекция 2)

Първо: Сатана е Тайна на Бога, Тайна от Великата Неделимост на Бога. Сатана никога не е бил противник на Бога – по простата причина че Бог няма противници и никога няма да има. Той е нещо Абсолютно. Абсолютното не може да има противник. Чрез Сатана и злото, чрез Скритостта Си, Бог ще преобрази цялата Вселена – независимо какво мислят хората и философите.

Да виждаш в Сатана и в злото скрития Бог – това е Тайна Наука, това е позволение; а да виждаш Замисъла Му – това е Откровение.

Сам Бог в Древния Си Замисъл е предвидил абсолютно всичко от самото начало. Защо? Защото Бог е преди началото.

Сещам се, на едно място в Храма7 Учителя казва: „Аз познавам всички древни цивилизации, но те не Ме познават“. Просто, ясно – така говори Учителя.

В Бог има скрита и постоянна власт над Сатана – постоянна. Сатанинското зло действа като разрушаване, но не като унищожаване. Това означава, че разрушаването движи измененията – оттам идват преражданията.

Думата прераждане при Учителя означава пре-ра – да преработиш миналото си; понеже за един живот не можеш да изпълниш библейския закон: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец“. Никой за един живот не може да изпълни това Съвършенство, това Велико Единство – затова има много прераждания. И разбира се, ако вървиш искрено и упорито в този Път, идва един момент на Единство и Съвършенство вътре в Него – не без Него, а вътре в Него.

Това сатанинско зло е благословено, защото Бог прониква в него; а в другото – Тайното Зло – Бог не е пожелал да прониква. Не е пожелал и затова това Зло е неосветено, то е дълбок Мрак, неосветен Мрак – нещо, което се е самонаказало за милиони години. Става въпрос за паднали не Високи Същества, а Богове, които са били предупредени.

Сатана е зло от Йерархиите, от Херувимите; а Тайното Зло е от по-високо място – от расата на Бархишадите, расата на Боговете.

Сатана е само паднала Йерархия, а не Изначален Дух от Боговете. Сатана се движи по Космическите Закони на Бога – и той е Служител, и то таен Светъл Служител; прикрит е, но той е таен Светъл Служител. Докато Тайното Зло отрича тотално Божиите Закони: тотално отричане на Истината – и затова то е самонаказано жестоко. В Събранията на Бога, чували сте, в Библията се казва, че дори и Ангелите не виждат Сатана; там той е преобразен Светъл Дух и затова в едно от Посланията на Павел8 е казано: „И не е чудно, че сам Сатана се преобразява в Светъл Ангел“. Ако Бог позволи на Ангелите, ще го видят; ако Бог позволи на Мъдреца и на Посветения, ще го види; ако не позволи, няма да го види.

Който е отхвърлил Бога, той ще бъде атакуван и победен от заблужденията на Сатана. Сатана и дяволите провалят човека с полуистини, на които човекът държи. Защо? За да се научи човекът да търси цялата Истина. Но ако ти сложиш Бог на първо място в живота си, Бог ще се погрижи за Сатана, за всички дяволи и всички видове заблуждения и илюзии. Зависи как поставяш Бог – на кое място Го поставяш в живота си, в своето тотално ежедневие. Затова Учителя казва (това го изнесох и в София): „Никога не поставяй между себе си и Бога държавата“. Няма никаква държава тука, никакъв компромис! Имал съм такива преживявания с държавата и с Държавна сигурност – никакво поставяне, никакво изместване, за да може Бог да действа както трябва; и Той ги разпиля, но няма да обяснявам.

Но ако ти сложиш Бог на първо място в живота си, Той има грижа вече за всичко – само че постепенно. Бог няма да ти помогне бързо, защото иска да узрееш – както Слънцето не изгрява изведнъж: постепенно, това е методът на Бялото Братство.

Сатана – това е едно мощно Божие проклятие срещу всичко неразумно; не срещу разумния човек и Мъдреца, и търсача на Истината – срещу всичко неразумно. Всяко твое неразумно желание е твоят Сатана.

Гневът на Сатана върху човека е самият Божий гняв, защото сам Бог иска да се пробудиш – и това всъщност е скритата Му Милост. Чрез Сатана Бог отделя всички недостойни от Себе Си – те влизат в неговата система.

Ще обясня нещо: когато човек умира, умира по два начина: при всички положения влиза в Бога, но ако е в злото, влиза в другата част на Бога, т.е. в Сатана. Едните отиват при Бога, другите отиват в другата Му част – Сатана. Но всички, така или иначе, отиват в Бога. А тези, които са в Сатана, ще чакат условия за развитие.

Бог отстранява всички недостойни чрез Сатана, за да получат поучение. Ако мразиш Сатана, ти му придаваш сила; ако смяташ, че е враг, ти го храниш със сила. Единственият метод е: Спри да мислиш за него, забрави го; мисли единствено за Бога. Старай се да бъдеш съсредоточен в Бога, защото в Бог угасва всяко зло и всеки Сатана. Казано на езика на Суфи: Помнѝ само Единствения – и това е всичко. „Това, което помниш най-много – това е твоята съдба“ – казват Суфи. Това, което помниш най-много! Затова и Библията казва: „Постоянно се молете!“. И затова казвам:

Помнѝ само Бога, и ще имаш Божествена съдба – т.е. Живот в Бога, а не в света. Живот в Бога!

Ибн Араби, за когото ще говорим другата година, казва: „В началото вдъхновението ми дойде само на гости, но ме отвлече завинаги“. Това е посяване; това е Път; това е Отдаденост. Разбира се, Бог не може във всички да влезе… Но след време ще говорим за него и за Учението за Вдъхновението.

Сатана не се страхува никога от християни, никакви окултисти и йоги. Той най-много се страхува от Синове Божии, най-много се страхува от Чисти Същества – те са опасност за всички негови планове. А християните – те са му една огромна радост. Сатана има страх от истинската Чистота, а въображаемата чистота много го радва. Въображаемата чистота е лицемерна, тя е неговата радост. И макар че за света Сатана си остава зло и отрицателно същество, то така изглежда – но това не е така в скрития свят. Сатана си остава благословеното зло – и от него съществата ще пострадат, но и от това страдание ще израснат в Бога; от тука идват многобройните страдания.

(Казвал съм: и при мен са идвали много хора и продължават да идват. Скоро една сестра, като ми каза, че има тежки страдания, ѝ отговорих, че наистина много се радвам, ама много! Ако ми беше заявила, че е щастлива, щях да я съжалявам.)

Това означава, че Сатана – това е скрито подадената Божия Ръка; защото, рано или късно, след страданията ще има завръщане в Бога. Недостойните и неузрелите за Вечния Живот, които Сатана е изгонил за известно време, имат шанс да се завърнат – и това е Благата вест, чрез Сатана. Сатана е Благата вест. Чрез него те ще се завърнат, но чрез многобройни страдания. Но има и демони, които ще бъдат милиони години в Неосветения Мрак – то е Божия работа какво ще прави с тях.

ДЕМОНИТЕ

(Втора идея за размишление)

Те искат най-много да владеят отвътре, защото чувстват, че външното влияние е нещо слабо. Дяволите са свързани с неразумните желания в човека, а демоните са свързани с безумните, упорити желания. Храната, която внася най-много демони в човека, е свинското месо. Свинете са паднали демони, така както мухите са паднали упорити, нахални същества. Демоните влизат в човека най-вече чрез лъжата – главната врата за тях. При другите грехове влизат дяволите. Но там, където има лъжа, това е най-коварното нещо – затова накрая ще говорим за лъжата. Най-много влизат чрез лъжата. Почнеш ли да допускаш често лъжи в живота си, ти се населяваш с демони. Казвал съм: имаш право да премълчаваш Истината и да говориш Истината, но пази се от твоята уста да излиза лъжа. Демоните предпочитат да обсебват хора, които населяват пусти места; но самите демони обичат пусти места, защото за тях това е едно мъчение и някой път те искат да избягат и търсят пусти хора, празни хора. Демоните нямат физически тела и затова си търсят физически тела – понеже им трябва храна, т.е. енергия; трябват им слабости, защото слабостта е като един отворен, течащ кран – може да пие енергия колкото си иска. Демоните могат да съществуват и без тяло, но енергия им трябва. Демоните могат да си говорят чрез хората. Ако хората се карат чрез дяволите, то чрез демоните стават големи, гневни побои, коварни побои – защото гневът е неизгаснал вулкан, демонична сила. Демоните имат особен дисбаланс на енергията – те нямат обновяване с Тайната на Живота и на Бога; оттам имат огромен дисбаланс: те са загубили енергията и за да оцеляват, трябва да се вселяват и да крадат енергия. Да те обсеби дявол е щастие в сравнение с това да те обсеби демон. Демоните са същества на една голяма празнота – особено им е тежко, когато останат сами със себе си. Те предпочитат какво ли не… Библията казва даже – демоните искат: „Изпрати ни в свинете!“9, къде ли не, само да има някакво тяло, някаква енергия, някаква храна. Иначе, гладът и самотата при тях са ужасни; защото това е все пак някакъв живот, а не онази древна, опустошаваща самота. Демоните знаят дали човекът живее в Истината, или не – никой човек не може да ги излъже. Често демоните искат разрешение да сторят по-голямо зло на човека, отколкото трябва, но Бог ги възпира; но когато се случи те да сторят зло, Бог работи и го превръща в Добро. Разбира се, демоните биват посрамени от своето зло и съжаляват, че са вложили толкова много енергия и всичко е отишло напразно – но така действа Бог.

Демоните не могат да проникват в Душа, която има силен ежедневен стремеж към Бога. Този стремеж се явява за тях голяма преграда. Там, където има силна омраза и няма прощаване, демоните градят своята опора, своята крепост. Когато простиш, крепостта се разрушава.

Демоните са се отказали от постоянното лъжене в името на една по-голяма лъжа. Понеже при постоянното лъжене стават много видими, много уязвими и разбираеми – затова от време на време говорят полуистини, за да могат след време да заробят човека.

Усърдната и постоянна молитва е придобиване на истинска власт над демоните – затова говоря за хиляди и милиони формули, съблюдавани с Истинолюбие, съхраняване на думите и чисти постъпки. Доколкото можеш – грешките не са важни; важно е тези усилия никога да не спират.

ДЯВОЛЪТ

(Лекция 3)

Чрез Дявола в себе си човекът трябва да види и разбере себе си. Бог е Слово, Сила и Мъдрост, а Дяволът е само илюзорна енергия, която служи на тази Сила. Дяволът се храни от човешки слабости. Той е реална нереалност, т.е. действаща силна илюзия заради целите на Бога. Значи, някой път може да бъдеш заплашен от някой голям страх, пък да няма никой и да трепериш. Бог действа, защото иска да си направиш някои изводи, защото този страх може да стане опасност. Той може да се усили до такава степен, че да парализира твоята воля. Защото страхът има такава сила: ако ти не избереш Правия Път – да бъде парализирана твоята воля. Така Бог гони определени цели, за да спаси човека чрез тази негова илюзия. Всички, които се опитват да се борят с Дявола със собствените си сили, пропадат.

Който няма отношение към Истината, в него бавно израстват тъмните сили и Дяволът – той няма избор. Слабостите са енергии, а Чистотата е Сила. Не е лесно да се овладее Дяволът, защото Чистият Път е много дълъг.

Учителя казва: „По-трудолюбиво същество от Дявола няма“. И казва: „Дяволът е най-трудолюбивото същество“. Даже и Христос се е изморявал. Разбирате ли за какво става въпрос? Дяволът е най-трудолюбивото същество! Той тича от сутрин до вечер, казва Учителя, по работа. Няма никога почивен ден. Това е образец на усилена дейност. Докато човек от време на време може да си почине малко в молитви или в някаква почивка, за Дявола няма почивка. Той трябва да накара всички да израснат и да се върнат в Бога.

И Учителя казва още: „Дяволът си върши много добре работата. Аз му харесвам една добра черта – много е прилежен. Ако го изпъдиш от вратата, влиза през комина; ако го изпъдиш от комина, влиза през някоя малка дупчица или през прозореца и пак ще дойде и ще ти каже: „Добър ден. Как сте?“. Той е много учтив и много слаб“. Дяволът, като направи грешка, смята, че е направил добро; а като направи добро, смята, че е направил голяма грешка, и почва да се мъчи. (То е както добрият човек, като направи зло, се мъчи – тука е обратното.) Доброто стяга сърцето му и той почва да съжалява. Понякога, казва Учителя, даже плаче. Доброто го измъчва, отнета му е тази природа. Сякаш той се е завързал; сякаш е бил излъган; сякаш е влязъл в капан. Често дяволската реч прилича на културна реч, защото Дяволът е най-големият майстор в замаскирането. Всички хора, които дават големи обещания и много обещания, това са хора със слаба воля – запомнете! Не искам да говоря за политиците; всички обещания са страшно невежество – наред. Говоря без изключение; защото Той – Бог – изпълнява нещата. Никога човек не може да обещае нещо, което е в Ръцете на Бога – което е огромно лицемерие.

Дяволът обича много празните дискусии. Сега настават времена на огромни диалози, дискусии, спорове, където хората мислят, че нещо се решава – Дяволът работи.

Човешката реч и дяволската реч са голяма кармична пропаст. Често устата не принадлежи на човека – и затова от устата може да излети силен дявол, голяма злоба, даже и демон; дори устата може да бъде заблудена – както и очите, както и ушите.

Що е Дяволът? Учителя казва: „Дяволът е онази силна Воля на Бога, която покорява и превъзхожда злата и грубата воля на човека“ – т.е. на всеки майстор на злото ще се намери по-голям майстор. На най-голямата акула ще се намери друга акула, която да я унищожи. Винаги има нещо по-голямо, защото Бог влиза в другото и го прави по-силно.

Дяволът работи усърдно и сред вярващи, и сред невярващи. Вярващите не му пречат. Дяволът не е враг на Бога, а на неразумния човек – този, който не търси Бога цялостно. Всичкото разрушително влияние на Дявола всъщност ни учи да търсим реда и порядъка; и затова в света хората се учат от този отрицателен опит – така те са заставени да мислят, да работят, да израстват. Ето защо съществува Дяволът: той е двигателят на развитието.

Дяволът никога не е бил с рога, никога не е бил с копита и никога, казва Учителя, не е бил грозен. Това е тайно Светло Същество от високите Йерархии. Той е дълбока, красива Същност и способност на Бога, която движи развитието. Забележете какво казва Учителя! Ще повторя: дълбока, красива Същност и способност на Бога – не на кой да е, а на самия Бог! – която движи развитието. Но това е много скрита способност, защото сам Бог е пожелал тя да не се вижда. Така е решил Той.

Всеки път, когато се говори за Дявола, той слуша и се интересува – няма изключение. Той се интересува какво се говори за него и как се говори – начина, по който се говори. Българската поговорка неслучайно казва: „Да не чуе Дяволът!“. Това означава, че старите хора са знаели, че той чува. Тази така наречена „нечиста сила“ – Дяволът – е в най-чистите Божии Ръце, Той я ръководи. Ако човекът е в Истината, Дяволът е зависим и властта му е отнета, защото в Истината действа само Бог. Истината прави Дявола подчинен. Истината е област на Бога – и тука Дяволът няма достъп: не може да се меси. Истината е място и сфера, в която Дяволът не може да съществува – това е чисто Божия територия.

Спомням си, когато Държавна сигурност ме караха да пиша един документ, да напиша лъжа, казвам: „Това няма да го пиша по никакъв начин!“. Те ми казаха няколко цинични неща и прибавиха, че „Ще стане много по-лошо за тебе!“. Викам: „Няма проблеми! Аз ще напиша Истината!“. И после видях как Бог ги разпиля – и болести, и уволнения, и т.н. Когато се върнах, Шести отдел малко или много беше разбит, едвам-едвам един-двама се приближаваха до мене и казаха: „Твоят Учител е Велик Учител!“. Така се случи. И добавиха: „Ти си голям специалист по религиите“. Викам: „Нямам нищо общо с религиите“.

Човек, който е изменил на Истината, е изменил на себе си – оттам почва измяната; а който е изменил на себе си, много просто: той самият е дявол. Няма нужда да търси Дявола – той самият е дявол. Нечистият търси Дявола – и правилно. Защо? Защото Бог за него е голяма опасност. Затова той търси кривия път: защото, ако влезе в Пътя на Бога преждевременно, ще бъде наказан – Бог трябва да му позволи. Ако нечистият започне постепенно и искрено да се пречиства, след време ще има позволение и право да търси Бога. Ако не обичаш Бога, тогава Дяволът ще ти уреди един фалшив живот. Ако не обичаш Бога, Дяволът е майстор да ти уреди приятен, фалшив живот. Никой не може да узнае източника на злото, докато не придобие Мъдростта и Пълнотата на Истината – защото Дяволът не е бил Дявол, преди да стане Дявол. Но той е трябвало да стане такъв по Повеление на Бога. Дяволът е необходимост за Спасението на човешкия род и на Йерархиите. Дълбоко в Себе Си самият Бог е пожелал Спасение за съществата – и затова създава Сатана и Дявола. Това е Великата Божия Любов! Скритата цел на Бога е Пречиста – не може да бъде пипната. Дяволът е създаден с Велика цел, Космическа цел – и тези, които го победят чрез Бога в себе си, те ще образуват Истинския Космос, Духовния Космос, Духовната Вселена.

ЛЪЖАТА

(Трета идея за размишление)

Всяка лъжа е влог в черната каса на злото.

Който лъже другите, животът ще го излъже.

Лъжата е голямо сеене на допълнителни трудности и страдания – откъдето идва отчаянието на човека. Думите на лъжата трупат бъдеща бедност и тежки болести и последствия. Който лъже, навлиза все повече в неразбиране на нещата, отнема му се разбирането – той навлиза все повече в неразбиране на нещата. Лъжата е извратено говорене, развалено слово. Лъжата е най-силната връзка с проклятието и със смъртта.

Ако искаш Духът ти да е силен, трябва да се умиеш и от най-малката лъжа.

Лъжата разрушава твоята тънка енергийна защита, откъдето много лесно нахлуват многобройни паразити. Тънката енергийна защита! Можеш да носиш колкото си искаш талисмани, но една малка изтървана лъжа – и талисманът става смешен; т.е. или живееш правилен живот и не ти трябват талисмани и тамян, или живееш неправилен живот – защото, който иска с тамян да излъже Дявола, няма представа с кого си има работа. Българската поговорка казва: „Дяволът сега сам пали тамян“; той много го обича, за него е нещо като роза – прекрасно цвете.

Лъжата е блокиране на Божия Път в човека. Лъжата говори за личностно пропадане на човека и за стара връзка с тъмните сили; докато Истината е състояние, чрез което се движиш все повече в Замисъла на Бога. Който е избрал лъжата, няма да му достигне вяра в тежки битки и събития в неговия живот – т.е. ще му бъде отнета вяра. Казано по друг начин: ще му бъде изпратен проблем, трудност или събитие, което (или който) ще го разруши, защото там Бог няма да участва. Там, където е лъжата, Бог не участва, не дава подкрепа.

Бог е позволил на Сатана да излъже Адам и Ева, за да пропаднат те в по-малкото зло. Боговете са се отказали от лъжата, а демоните са се отказали от Правдата. Ако лъжецът живее в разкош, това е едно разкошно робство и бъдещо пропадане. Лъжецът никога не знае своя Път; той върви в тъмнина – независимо дали изглежда успешен бизнесмен, той върви в тъмнина. Човекът на лъжата никога не постига Реалността. Лъжата и заблужденията са паднали същества, казва Учителя – от стари цивилизации. Те са остатъци от разрушени Космоси, от стари, разрушени цивилизации.

Лъжата е болест сама по себе си. Без да имаш друга болест, това ти стига. Лъжата сама по себе си е тежка болест, защото е връзка със стари, паднали, болни духове.

Лъжата е умствена; Истината е Духовна и Божествена. Лъжата е превърнала Вечността във време. Лъжата е неумолим закон на падението. Животът няма нищо общо с лъжата, защото Тайната на Живота е Чисто действие – не умствено действие, а истинско, Чисто действие, както говори Учителя в тази книга.10 В нея Учителя казва: „Мога да ви дам нещо, което го няма и във Вечността“. Не тука, в света – там; нещо много дълбоко, но то няма нищо общо с лъжата. Хората на лъжата не получават изцеление. Няма значение дали са деца – Бог знае лъжата им от миналите животи. Може да са събрани пари, милиони, и много хора да мислят, че всичко става с пари. Аз казвам твърдо НЕ по законите на Учителя. Парите не могат да направят всичко – само Истината може да направи всичко. Никакви пари – парите са бедни.

Лъжата не получава изцеление, защото лекува само Бог – но Той никога не лекува лъжата. Лъжата – това е най-тежкият паразит. Лъжата носи повече безпокойства, отколкото човек може да си представи и предположи. Лъжецът никога не може да открие Смисъла на живота – за него Смисълът на живота е нещо странично, нещо даже безсмислено. Понеже лъжецът не вижда Истината, той иска да оправи света и другите, а не себе си. Лъжата е метод, който внушава илюзорния живот: просто човек заживява в илюзорния живот. Тези, които лъжат, не са готови още за реалния Живот – те имат потребност от илюзии. Сещам се, Учителя казва: „Ако ви кажа цялата Истина, ще умрете. Ако ви спася от илюзиите, няма да оцелеете, но ще ви ги отнемам малко по малко – илюзия по илюзия, за да може и да живеете“.

Щом допускаш лъжата, ще имаш лоши вътрешни господари.

АУМ

4 ноември 2014 г.

БОГОМИЛИТЕ

(Лекция 1)

БОГОМИЛСКАТА ВЯРА

(Първа идея за размишление)

БОГОМИЛИТЕ

(Лекция 2)

ПОП БОГОМИЛ

(Втора идея за размишление)

КЛАДАТА

(Лекция 3)

УЖАСНАТА БОГОМИЛСКА ТАЙНА

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

БОГОМИЛИТЕ

(Лекция 1)

Богомилите бяха чисто Духовно християнство. Църквата беше религиозността на християнството – т.е. религията е свързана с психиката и падението.

Чистотата е пробният камък за всяко учение и религия. Всичко друго е лицемерие. Мога да го кажа така: Ако няма Чистота, всички практики увисват, без изключение.

Богомилите – това беше твърдият вървеж в Бога и в Божия Закон.

На Кладата дадоха шанс на Богомилите да се разкаят – разкаяние нямаше; имаше само воля за Бога. Богомилите преодоляха Кладата и оживяха в Бога, а мъртвите си останаха в Църквата и религията – което означава в смъртта.

Богомилството – това е чисто отношение към Бога и затова то е общочовешко, затова зарази много народи: то е засегнало много други народи. Богомилското човечество е нещо грандиозно: вътре в него работи Божият Дух. Това е бил Божият Дух, слязъл чрез много хора на Земята. (Същото важи и за Толтекското човечество, за което догодина ще говорим.) Този Божествен Дух броди сред народите, а в случая – тука, чрез Богомилите, беше направил първата Си стъпка в България. Това движение беше едно велико слизане на този Дух на Земята, велик зов в България – и който не го приемеше, оставаше назад в развитието, оставаше в застой и в робство. Така дойде впоследствие, според Учителя, и турското робство. Когато не приемеш Бога, и да не искаш, ще станеш роб – и вече е все едно (става въпрос, след робството) дали Го искаш, или не, понеже времето е изтекло.

Богомилите следваха Божественото, а не човешкото и религиозното – защото това не е човешки род и народ; това е Духовен народ, Духовна цивилизация: народ, съставен от Души и Духове, а не от умове и сърца.

Изостаналата част от българския народ и застоялата Църква посегнаха на тази чиста Духовност. Така те посегнаха и на самия Бог и така навлязоха в още по-голям застой и отклонение от развитието. Глупостта, жестокостта, лицемерието всякога се запечатват със застой. Тези, които побеждават с насилие и жестокост, се продънват и пропадат в себе си, в собствените си дълбини – пропадат навътре, защото това е духовен провал.

Богомилската искра беше Божие Дело – което Дело Църквите се опитаха да угасят, но искрата се разрасна и стана пожар.

В Босна често са наричали Богомилите ясните хора.

Човекът, който е паднал от Духа и е станал оплетена змия, т.е. умствен човек, илюзорен – на такъв човек винаги е много трудно да се разплете от тази змия. Защо? Защото Духа можеш да го събудиш само с Чистота, а не с умственост и религия.

Богомилите са воювали за Душата на българския народ – и така Душите са станали Богомили; а умовете – умовете са хора.

Богомилството искаше да създаде Духовност, защото от тази Духовност започва разцветът и истинското развитие на хората; но тези, които си останаха религиозни, те си останаха и земни. Нисшата България не прие тази Духовност – и затова ум и религия вървят заедно, както Духовност и Любов. Религията е умствена и психична. Любовта е Духовна и Божествена. Религията е умствено отношение към Бога – преведено означава лицемерно. А Духовното, Духовността е искрено отношение към Бога. За религията, или за попа, народът е казал: „Слушай какво говори попът, но не прави това, което той върши“.

Умствените хора, земните, психичните нямат Любов в себе си. Нямат дълбочина – по простата причина че в ума няма Същност, в ума няма Душа. Той трябва да бъде тотално пречистен и покорен, за да се яви Същността. А без Същност, без Душа, всичко друго е провал. Каквото и да правиш, е провал. Това е човешката участ.

Богомилството, тази Велика Духовност, е искала да покаже истинския Път към Бога – това е било идея и на самия Бог. Но старите умствени хора от Дървото за Познанието – те искат да си устроят живот посвоему, или както е девизът на Дявола: „Не Твоята Воля, Господи, но моята воля“. Така се устройва всяко падение. Всеки, който иска да си устрои живота, той е обречен, защото само Бог може да устройва живота.

(Вчера в един разговор с пловдивската група им казах, ставаше въпрос за осигуряването – Учителя казва: „Има само едно осигуряване, само една осигуреност: Бог в човека“. Нищо повече. Всичко друго е трагедия. Бог в човека е единственото, за което работим.)

Умственият човек се жертва само за изгодни неща и никога – за Истината.

Духовният човек е надраснал изгодата. Той е възлюбил Истината и държи на Бога. Той е готов да каже Истината и да си загуби живота, но не и да тръгне по другия път.

Богомилството – това е Душата на българския народ. И тази Душа, тази Любов създаде около себе си Жив Огън.

Умствеността, психиката – това е нещо, което е препятствие само по себе си, това е препятствие на самото себе си; а Духовността е Откровение на Любовта. Това е умение да съдържаш в себе си истинския Живот.

БОГОМИЛСКАТА ВЯРА

(Първа идея за размишление)