Начало
Елеазар Хараш
ПОКОЯТ Е ВИЖДАЩ
Окултни лекции,
държани в градовете Варна, София, Бургас и Русе през 2014 г.
Варна, 2015 г.
ПРЕДГОВОР
Тихият свят
Реалността е опасна. Истината е още по-опасна, но аз казвам: Тръгни по този Тесен Път, защото там ще откриеш Покоя.
Човечеството не познава Покоя, защото то не познава Пътя си – а който не познава Пътя си, се самоунищожава.
Човекът е майстор на падението си. Не чакай Спасителя – подай си ръката, а Спасителят знае кога да дойде в твоя живот, но ти трябва да си подготвен.
Истината е труднопоносима, ако ти не си подготвен.
Питат ме: „Какво нещо е човекът на Покоя?“. Казвам: Човекът на Покоя има тайно Сърце; това Сърце не вижда света, то вижда само Истината и Безкрая.
Сърцето на Покоя е видяло Бога. Това Сърце не е земно – то е Древен Храм.
Покоят е изгубеното Древно Учение.
Казаха ми: „Аз имам дарби“. Казах им: „Твоите дарби са жалка история, те са историята на невежеството“. Казвам: Сърцето е над всички дарби. Изначалното Сърце – това е мястото на Покоя.
Осъзнай своята невидимост – ти си повече невидим, отколкото видим. Ти си Дух, но си мислиш, че си човек. Аз отдавна знам, че не съм човек.
Блажен е нищият, блажен е докоснатият от Нищото. Това е Откровение, което те осветява. Отреченият познава това.
Докоснат от Нищото на Жречески език означава придобиване на Третото крило на Орела. Според Толтеките такъв човек става същество от Неведомост.
Сърцето е Древен кристал, но традицията на Тишината не позволява да се навлиза в тази Древност.
Тайната е велика. Мистерията е Непознаваема. Нима този и Онзи свят са мои светове? В Тайната все още живееш, макар и Истинен Живот, но все още живееш, все още си ограничен.
В Мистерията е друго – там изчезваш и това на атлантски език е: Третото крило на Орела. Това е част от Древното Всемирно вярване.
Отломък от неиздадената книга „Третото крило на Орела“
АУМ
Елеазар Хараш
Варна, декември 2014 г.
1 април 2014 г.
СЛОВОТО
(Лекция 1)
ВЯРАТА
(Първа идея за размишление)
БОГ Е ЛЮБОВ
(Лекция 2)
МОЛИТВАТА
(Втора идея за размишление)
БОГ
(Лекция 3)
ХРИСТОС
(Трета идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Днес ще говорим за Окултната Библия – шест важни библейски въпроса с окултно тълкуване.
Йоан казва: „Твоето Слово е Истина“.
В света има само една Воля – Волята на Словото. Словото е разрешител на всички въпроси. Говоря за чистото, наситеното, сгъстеното, Божието Слово.
Самото Око на Духа е образувано от чисто Слово. Ние жънем това, което сме натрупали чрез словото си. Ако словото е чисто, тогава Бог може да действа в него.
Словото може да бъде врата, но може да бъде и тотална стена, преграда. Динамичното Слово – това е великият Ключ на Живота. Всъщност това е силата на вярата – да можеш да задвижиш Слово. Сещам се за една египетска поговорка, която гласи: „Любовта е спасяващата сила, а вярата е само упътваща“. Така че вярата трябва да заведе в Любовта, но тя невинаги завежда човека в Любовта – зависи от човека.
Натрупването на определени думи и слова определя много видове събития и как ще се развият те. Словото е Истината; и всяко чисто Слово е Духовен магнит за Истината.
Истината има специфичен говор – така хората я узнават.
Древният Тот казва: „Когато изричаш думи на Истината, ти забогатяваш с Нетера“ – т.е. забогатяваш с Бога. Значи, когато изричаш думи на Истината, ти забогатяваш с Бога.
„Твоето Слово е Истина.“
И така, който не живее в Истината, няма бъдеще. Очакват го нови прераждания, нови илюзии. Бъдещето на човека не е във времето, а вътре в него самия, в неговото Слово, в неговата Истина.
Словото е Сътворител, то е образуващата сила на Бога – така е създадено. Бог и чистото Слово са неразделен Огън – и злите духове имат страх от чистото Слово. Този Огън, това чисто Слово е всякога успяващо, ако бъде натрупано както трябва. Защо? Защото е благословено, благословено от Бога, Сътворител. Осъзнатото Слово в нас е действащият Бог. Чрез постоянство в чистото Слово, Бог твори Себе Си в нас. Един дълъг, постепенен процес – и чист. Бог твори Себе Си в нас. И не само твори, но постепенно започва да Се заражда. Бог Се сгъстява само в Чистотата – и затова Чистите хора в определен момент могат да стават стихии. Оня случай в Библията с двамата Ангели, които разпиляват войска – около 200 000-на войска. Когато Бог им даде власт – те, иначе, нямат право! – тогава стават силни.
Светът на Словото е свят на могъщи постижения – в това число и Пирамидите. В Словото е всяка наука; но Словото, в дълбокия смисъл, е Мистерия. Словото е Древно Учение. Жреците са Го познавали пряко като Бог – изначално действащата Сила, Която е създала и Пирамидите. Самата Божия Дейност – това е Изначалното Слово: Бог в действие. Сам Бог дарява Своето Слово на всички Свои Избрани. В Словото е скрито Учение за прозрение на Тайните. Словото е велико Дело, то е Изначално – докато действието идва по-късно. Значи: Словото е първично, действието е вторично. Практиката на Словото е най-висша. Ще припомня, Библията казва: „Ще плащате за всяка дума“. Не за цяло изречение, вече е късно. Всяка дума, всяка изпусната дума – тя ще те гони. Някои мислят, че като кажат „извинявай“, се решава въпросът. Не. Ти с думи може да убиеш някой човек. Няма „извинявай“ – трябва да започнеш искрено да тренираш, за да се освободиш, да станеш неспособен да обиждаш, да критикуваш, да завиждаш. И както казвах и преди: да знаеш кое е забележка, кое е критика, защото трябва да различаваш.
Словото е мост към световете – и както съм ви казвал, думите са живи същества. Думите са същества: те дишат, облагородяват, одухотворяват, обожествяват – или разрушават. Думите са ръце на същества – и чрез думите, чрез тези ръце, тези същества ни улавят.
Думите са ключове, те отключват духове. Те отварят врати за най-различни влияния. Това означава, че начинът, по който говори човек, говори с какви духове е свързан.
Думите, които използвате, показват какви връзки си създавате и с какви същества общувате. Лошите думи се превръщат в зли същества, гонители, същества на разрушението. Думите са семена, посеви, посявания. Думите са и оръжия, оръжия на духовете.
И така, това означава, че думите или съсипват, или уреждат живота – зависи как човек работи с тях.
Словото е Велика Наука, защото Словото доставя всичко необходимо в живота. Който няма чисто отношение към думите, върви към провал – защото има таен свидетел, който следи за всяка дума. Няма значение дали е казана външно, или вътре, в мълчанието. Има таен свидетел за всяка дума, включително и в пустинята.
Всяка лоша дума е примка. Болестите са изгубено Слово, понижена, самоограбена енергия.
Павел казва в Послание към евреите, 11 глава: „Вярата е осъществяване“. Да я разгледаме.
Човекът на Вярата не е религиозен, той е истинен. Говори малко, кратко, ясно. Човекът на Вярата е Духовен, не държи на показност; той има Любов към враговете. Това означава: той ги обезсилва. Любов към враговете значи да ги правиш все повече безпомощни и безсилни. Човекът на Вярата е окултен – което означава съкровен. Той е тих, смирен, скромен и никога не натрапва Вярата си. Може да ти каже много неща, но може и да мълчи, и то дълго време. Може да ти е комшия цял живот – и никога да не го познаеш. Защото той не се съобразява с тебе, той се съобразява с Бога. Вярата му е преодоляла света. Вярата му е чисто Духовно пътешествие към Бога, а не ментално, т.е. умствено. Истинската Вяра е завръщане и в Истината, и в Бога, и в Покоя; а вярванията са умствени – умствени игри, умствени илюзии.
Който не владее желанията си, няма Вяра – една от диагнозите. Значи, който не владее желанията си – т.е. съществата, старите изостанали същества от стари цивилизации – той няма Вяра. Може да говори и да я одобрява, но той няма контрол. Той не владее и здравето си – защото, който не владее желанията си, не може да бъде владетел на здравето си.
Каква полза от вяра, от църква и от свещи, ако ти нямаш Чистота? Вярата е надсветовна, тя е чисто Духовна и не принадлежи на някакъв народ. Както и Слънцето – не е нито арабско, нито българско, не принадлежи само на един народ. Вярата е навсякъде. Намира се навсякъде – в джунглата, в пустинята и в дъното на океана.
Вярвай в другите, за да ги повдигнеш. Надеждата е сантиментална, Вярата е Духовна, а Любовта е Божествена. Когато вярваш в нещо, ти му помагаш то да се случи – съдействаш. Ако вие вярвате във вашия страх, вие го храните: давате му енергия и сила. Иначе, страхът е слабо нещо – но ако вие го храните, може да го направите сила.
Да вярваш в нещо значи да го оживяваш, да го одухотворяваш – и накрая можеш да го превърнеш в живо същество. Ако това е лошо същество, то ще те гони; ако е Светло същество, ще ти помага. Това означава, че Вярата е и създател. Вярата е могъща динамика; и човекът, ако разгърне тази чиста динамика, и ако тази динамика е в съгласие с Бога – той може да постигне много неща.
Всички чудеса са позволение да имаш право на една динамична Вяра и тази Вяра да може да действа. Значи, когато е позволено, тя става велико динамо. Това, в което вярваш, става твоят господар в живота. Затова е много важно в какво вярваш.
Вложѝ вярата си в Бога, а не в звездите и в бъдещето. Вложѝ вярата си в Бога.
Павел казва: „Ходете в Любов“.
Първо: Любовта символизира Божественото действие на Бога.
„Люби Бога“ означава изчезване на света. Ако в тебе все още има свят, още не си в Бога. Любовта символизира изчезналост. Истинската Любов означава всичко друго да изчезне и да остане само Бог, както е било на Кладите – защото Любовта към Бога е всичко. Няма други методи, някакви си техники, правила и закони, никакви медитации – същественото е Любов към Бога. Всичко друго е последствие, то идва после.
Любовта знае всичко необходимо.
Защо е важна Кладата и ви говоря за нея? Защото Кладата погребва света, погребва ума, времето, знанието и смъртта. Тази Любов е интензивност на самия Бог, тя е атмосфера на Бога, тя е атмосфера на Избраните.
За малко ще се отклоня. През октомври ще имаме най-силната лекция – за Тайните на Злото. Само ще ви кажа нещо: толкова е Велика Божията Любов, че Бог е създал Луцифер, после е посял семе и го е превърнал в Сатана. Създал е Зло, силно в света и във Вселената, за да ни спаси от Тайно Зло извън Вселената. И каква е разликата? Само ще ви загатна, а октомври ще говорим. Има друго Зло, при което, ако умреш – няма прераждане, ако си на кладата – няма Възкресение, ако си на Голгота – няма Възкресение. Тотален Мрак, който Бог не е пожелал да го освети. Тайно Зло, скрито Зло – по-хубаво е хората да не го знаят, за него малко се говори, но октомври ще ви кажа някои неща. И ноемврийската лекция ще бъде богомилска, и там има нещо важно, дълбоко за т.нар. ужасна богомилска Тайна. Тука само малко ще загатна, тогава ще говорим. Тази Тайна се състои в това, че дяволите и демоните се обединяват, за да изпъдят Богомилите и Бог от света. Бог е искал да слезе чрез Чистите – Богомилите… Най-големият грях, който е извършен. Църквата и Инквизицията се обединяват, за да изпъдят Чистите – да изпъдят Бога, Който иска да влезе в света и да наложи правилния начин на живот. Няма по-голям грях от това изпъждане и от тези клади. Но понеже Бог е Велик Майстор, превръща кладите в Добро, а на другите дава огромен застой. За тях ще има и хиляди, и милиони години застой. Точно за това е Страшният Съд – и за това ще говорим през ноември. Така, исках само някои неща да ви кажа като посока, за да разберете наистина колко е Велик Бог и за каква Любов става въпрос.
И така, Любовта е по-важна от живота на този свят. В тази Любов е скрит съкровен Смисъл на Вечността – не в знанието, знаещите са подведени. Говорим за истинската Любов. Любовта е решаващата. Ако Любовта я няма, тогава можеш да се занимаваш с всякакви други неща: техники, медитации, правила, дишания, мудри и какво ли не.
Друг важен момент: приеми мъката и скръбта със свещена Любов, за да се задълбочиш. Радостта е от Ангелите, но скръбта е по-древна и по-дълбока; тя е Дар потаен. Когато губиш, но запазваш Любовта си, Бог е с тебе.
Успехът се намира в Любовта, в Божествения начин на мислене. Само човекът на Любовта може да стане истински добър. Знаещият не може, но човекът на Любовта може да стане истински добър. Умствените хора се провалят. Те ходят в знанието и не ходят, както е казано, в Любовта. Това ходене означава да растеш в своята Вечност, а не да растеш в ума и в умствените неща, въображаемите неща. Докато ходиш в ума, Любовта няма да дойде. Любовта е Океан от сияеща енергия и сила, сияеща Древност. Цялата Вселена е съставена от Взрива на Любовта. Първичният Взрив е чисто Духовен – Взривът на Любовта. Богомилите искаха да покажат Пътя на завръщането в този Океан от Любов. Но човекът се е хванал за тази локва, наречена свят, и той смята, че извън тази локва няма други светове и няма други населени светове и същества; един вид – само този е разумният свят. Това е наречено светът – и като жабите, когато не познават океана, казват: „Локвата е приятно нещо“.
Кладата е особена Божия пътека на истинската Любов.
Казано е: „Ходете в Любов“ – нека ви обясня. Кладата е Спасението на Бога в човека, защото тука грехът изгаря завинаги. Богомилите са били един страшен народ на истинската Любов – Любов без компромиси, Любов над правилата и над законите, т.е. Любов като Принцип. Думата Принцип означава: няма изключение. При правилата и законите има изключение. Думата Принцип е нещо изключително – няма изключения, безусловна Любов. Те са били страшен народ на истинската Любов, който се е устремил към Съвършенството в Космически смисъл – и това устремено Съвършенство смутило всички паднали души в света. Бродещите в ума: Църкви, политици, въобще жалки царе, папи и т.н. – те били хвърлени в ужас, защото нямали такава цел към Бога, нито пък имали такава Любов, нито пък такова горящо желание за Бога. Това ги уплашило.
И аз казвам: Един ден тази богомилска Истина ще излезе наяве и ще разгроми всичко фалшиво. Когато тази Любов се яви в човека, в него ще изчезне всякаква психическа мъгла. Тази Любов, за която ви говоря, не се занимава с надежди – тя е тотален Живот в Бога. Никакви надежди! Тази Любов първо носи Голгота. Така я е замислил Бог: първо – Голгота, а после – Възкресение. Пробуденият живее в Любовта, а не в бъдещето. Да живееш в Бога и да вярваш в бъдещето – това са различни неща. Любовта живее с Реалността, а не с надежди. Надеждата е проблем, а Любовта е решението. Любовта е увереност в Абсолютното Добро, а не в човешкото добро.
„Ходете в Любовта.“
Любовта е Божествен Космос, който ще се изучава цяла Вечност. Пробуденият човек е открил чрез Любовта своята Вечност.
Яков казва: „Голяма сила има усърдната молитва“.
Молитвата символизира Огън, т.е. при истинската молитва Словото гори, то е запалено. Не е някакво обикновено слово, то гори – нещо като пожар. Такава молитва символизира цялост: участваш тотално, умът е изтребен – няма го, той е пометен. Участват Душата и Духът – и твоята тайна, разумна воля. Забравяш целия свят. Щом помниш нещо, това още не е истинската огнена молитва. Нищо не трябва да помниш – освен Огъня и Бог. Всяко велико решение е в натрупването на този Огън на молитвата. Който е трупал в миналото, сега много по-лесно му се решават въпросите. Но който не е трупал, поне има право да сее за след време, за да има резултати.
Молитвата, която е Огън, е Бог в действие. Това е чудно молитвено единство – защото, когато Бог влезе в молитвата, нищо не може да устои. Нищо не може да устои на една молитва, когато Бог влезе вътре. Концентрираната молитва Древните са я наричали Мощен Войн: тя се превръща в Същество – на всякакви разстояния… Мощен Войн. (Следващия път ще говорим за Мъдростта на бойните изкуства и за Тайната Наука за правилното поведение според бойните изкуства.)
Натрупването на молитви и чисти действия е най-древният метод човек да се справи със своята карма – каквато и да е тя. Значи, натрупването на молитви и на чисти действия е най-древният метод човек да се справи с кармата, каквато и колкото и тежка да е тя. Натрупаните молитви определят Бог в действие. И в един строго определен момент, Бог се случва. Когато тези усърдни молитви са натрупани, те постигат това, което е извън общоприетите неща, общоприетите закони и правила. Усърдието и Бог са едно: те са Единство – както Любовта и Истината. Усърдието е много по-дълбоко от знанието – но ако заведе човека във вдъхновението. Усърдието е част от вдъхновението и подготовка за вдъхновението. А вдъхновението е част от Истината и подготовка за Правдъхновението и сливането във велико Единство с Бога.
Който е спрял да се моли, е мъртъв духовно. Молитвата е непрекъснато съзнание, че си пред Бога – непрекъснато съзнание, че си пред Бога. Постоянната молитва е методът да откриеш след време своя истински Път и да влезеш в истинска медитация, включително и да се освободиш от нея и да я надраснеш.
В Матея е казано: „Молитвата кара правилните неща да се случват“ – правилните неща. Знам много хора, които подцениха молитвата и почнаха много да медитират. Цяла верига от тези хора пострадаха и идваха да ме питат: „Какво да правим?“. Какви ли неща не им се случиха, защото станаха големи медитатори, без смирение – просто медитации. И накрая тези „медитации“ станаха нещо като умствени игри.
Трябва да се молиш много усърдно, за да създадеш правилен пробив в живота си. Важността на молитвата е в това, че тя постепенно очиства дори и правилното мислене. Забележете! Не само мисленето: тя очиства и правилното мислене и го издига, и го прави Духовно, Съкровено, а по-късно – Божествено; т.е. тя заменя това мислене с чисто Духовно разбиране.
Исаия казва: „Преди Мене – т.е. Бог – не е имало; и след Мене няма да бъде никой“; т.е. сам Бог казва, че преди Него е нямало нищо и след Него няма да има нищо. Ще обясня.
Самият Абсолют е потекъл надолу, слязъл е и Се е превърнал в Бог. Така Мистерията е станала Живот, защото Бог е потекъл. Истинският Живот е течение на Духа, течение на Бога; и затова истинският Живот няма произход – защото Бог няма начало. Животът е течение на Бога, течение без произход, защото Бог е бил всякога и е без начало. Безкрайният е потекъл надолу, Той е слязъл от непознатата област, която е Неговата собствена Мистерия. Това е Древна Окултна Праистория. Тук Бог е една Безгранична Тайна, която е скрита зад нещата. Разкриването на Бога се дължи на тази Тайна, която Той изпраща върху човека – и така Той прави човека част от Себе Си. Такъв човек става Мъдрец, Посветен, Учител; но той е Божествено обречен да не може да обясни Бога, т.е. Посветеният е Божествено обречен да живее в Бога, но да не може да Го обясни – пък и той и не иска, но той и не може. Тука човекът е преживял Бога и се е преобразил, но Бог пак си остава скрит.
Изгубили сме Бога, когато сме решили да Му дадем познаваемост, но Бог не е познаваем. И това никога не е целта. Както и преди съм ви казвал: целта също не е и Съвършенството – това е погрешна цел. Целта е Единството с Бога и колкото може по-дълбоко приближаване до Него – Съвършенството е Негово. Бог не разкрива напълно Своята дълбочина; защото, ако я разкрие, хората няма да могат да Го обикнат. Бог е явлението, а всичко друго е само събития. Който е видял Бога, изоставя обикновения, външния живот. И Учителя казва: „Живей в Бога – и няма нужда да си устройваш живота“. Защото то не е твоя работа, това е работа на Висши Същества и на Бога. Това е погрешна цел – да си устройваш живота и да го осигуряваш. Стара, погрешна цел. Значи: „Живей в Бога – и няма нужда да си устройваш живота“. Без Бога, дори и да си устроен, ти си провален. Казвал съм ви: има милиардери, които са богати бедняци. Такива ще останат и занапред. Нищо не е устроено там – всичко е провалено. Без Бог всичко е провал, каквото и да си постигнал, включително и хубави дарби. Дарбите са също отклонение. Целта е Бог и Истината. Никакви дарби и никакви резултати не трябва да искаш. Но Бог и Истината – на това казвам: ДА!
Основата на Живота не е образованието, а Любовта към Бога. Образованието е също нещо странично. Основата е Любовта към Бога. Бъди образован – и ще изпуснеш Бога. Бъди Любов – и ще срещнеш Бога. Разбира се, не говоря за човешката любов. Бъди Любов – и ще срещнеш Бога.
Казвам: Любовта към Бога е велико нещо. Защо? Защото тази Любов не създава причини – това означава, че не създава последствия. Значи, Любовта към Бога не създава причини, не създава карма, не създава последствия.
Свободната воля е дар от Бога за Единство с Него. Ще го кажа по друг начин: свободната воля е дадена, за да се научиш да се владееш и да си посветиш живота на Бога. Любовта е вкусът на Бога – а Бездната, т.е. Безкраят, е Неговото ухание. Без Пътя към Бога човекът става жертва на себе си и на своите желания. Не търсѝ познаване на Бога, а Единство с Него – Единство.
В Древността нямаше нищо, но имаше Бог. За да отидеш при Бога, трябва да си Го образувал в себе си. За да отидеш в Реалността, трябва да си я образувал в себе си. Това е Древното правило, Древното изискване. Ще обясня нещо: трябва да развиеш Чистотата си, но има нещо в нея, в нейната дълбочина, което може да смае Бога. Ей такава Чистота ви желая: тайна, тайно благородство – не явно, не показ. Тайна Чистота, абсолютно неуловима, без показ – тя може да смае Бога и Той да се загледа за дълго време в тебе.
Но ще обясня и друго нещо. Чистотата не е Същностна – тя е важна, но не е Същностна.
Ще обясня разликата. Чистотата е важна като подготовка. Тя е важна, за да може след време да ти даде позволение да влезеш в Любовта – а Любовта е вече Същностна. Тя ти позволява да влезеш в Същността. Но Чистотата е важната, истинската подготовка.
И така: срещата с Бога е солта на живота, вкусът на живота. Но това е среща – нека да повторя – с Непознаваемото. Това е изключително красива среща с Непознаваемото. И тази среща определя Велико Единство. Това е Посвещението, това е и Самадхи. Но в Самадхи, в Посвещението – пак напомням – човекът е Божествено обречен да не може да обясни това, което вижда, и това, което е преживял. Друг път съм ви казвал, че в Самадхи, в срещата с Бога, в Посвещението, думата преживяване е също избледняла. Но понеже не може да се обясни, се нарича особено преживяване. Там няма дишане, няма мислене, няма светове – пряка среща с Бога. Всеки, рано или късно, е обречен да стигне до това положение. Никой няма избор. Дори и след милиони години, ще имат шанс и демоните. Божественият план е такъв: рано или късно, всеки ще бъде Посветен.
В Деяния на Апостолите 8:37 се казва: „Христос е Син Божий“ – не е християнин. Слава на Бога, че не е християнин, нито пък някакъв религиозен човек! Син Божий… Ако Ангелите са слезли от Тайната на Бога, то Христос не е произлязъл от Тайната на Бога – Христос е произлязъл от Мистерията на Бога. Казвал съм ви: загадките са за умствените хора, Тайната е за Духовните хора, Мистерията е за Божествени Същества. Христос е произлязъл от Словото на Бога и затова чрез една дума Той може да дава Живот. Една дума: „Стани, вдигни одъра си!“.
След време ще ви разкажа за Тайната на Лазар – когато Христос е казал: „Лазаре, излез вън!“. Преди съм ви говорил малко по този въпрос, но това е много дълбока окултна Тайна. Всички дяволи от ада и от пъкъла, включително и демоните, са били смутени. Щом Христос може да произнесе и да изкара един човек от техния ад – те мислят, че са го заробили – те изпитали страшен страх, защото Той може да измъкне и други души. И започнало голямо гонение срещу Христос само от това Тайнствено изречение, на което друг път ще посветим една лекция и ще ви го обясня. Едни от най-големите стихове, едни от най-големите страхове за целия ад и за целия пъкъл. В ада са дяволите, в пъкъла са демоните. Всички настръхнали и направили многобройни събрания как да атакуват Христос, защото Той бил за тях голяма опасност – Бог е слязъл на Земята. Всякога, когато Бог слиза, това е опасност за всички неразумни същества.
Христос излъчва нещо от Създателя на създателите. Гностиците казват: „Погледът Му е Божия Слава. Същество с Божие сияние, а не със земен блясък“. Има голяма разлика между блясък и сияние. Христос е следвал Бога, а не Църквите, религията и света – конкретно, пряко Бога. Христос е над света и над Творението. На Небето Той е един от Боговете, но на Земята Боговете трябва да живеят като човеци. Тука те стават плът.
Преди Творението, Христос е Бог, Единен – а долу, в Творението, Той става Син Божий. След Възкресението – отново завръщане, отново заживява като един от Боговете. Христос е част от Тайната история на света. След време ще ви обясня, от окултна гледна точка, какво означава история. Тука само ще ви загатна: на един древен език думата история означава падение. Точно падение – тези, които имат история, имат падение. Истинските Същества нямат история, те са вечни и безкрайни, тях историята не ги ограничава. Историята е ограничение. И затова един истински окултист не се занимава с история – особено с тази, външната. Христос е част от Древната история на Бога, а не на световете. Той е част от мистериозното Първо време, Изначалното време, когато въобще е нямало часове и календари, т.е. Безкрайното време. Христос е история на Духа, история на Свръхсъзнанието; а човечеството е история на ума и на съзнанието. Христос е образ на т.нар. Плерома, т.е. Великата Пълнота, Цялост. Христос е роден като Цялост от Целостта на Бога. Затова и Христос действа като Бога и казва: „Както Отец Ме е научил“. Наистина няма нужда от земни училища, но все пак човек трябва да се подготви с Чистота, за да може Бог и Истината да искат да го учат.
Великият есейски Учител Йешуа Бен Пандир, един от най-големите Учители, казва за Христос, когато е бил в Школата на Есеите: „Той толкова Се е усъвършенствал, че няма способността да греши, Той е изгубил способността да греши“; т.е., както Толтеките са тренирали Безупречност и когато постигнат Шеста, Седма и особено тайната Осма степен, те стават неспособни да грешат – там няма вече такава способност. Както един Мъдрец няма способност да се ядосва (но това е на по-нисък план), там пък няма никаква способност да се греши. „Той е постигнал Тайната на Богодействието – казва този есейски Учител, – както и най-високите степени на Безупречност“.
Гносисът казва: „Христос е Същество на правилната реч, правилната дума. А тя може да отключва врати“. В случая думата врати означава реалности. Думата врата означава преход в други светове.
Христос ясно е показал с думи и с дела Пътя към Бога, а не пътя към Църквата. Конкретно и ясно: Пътя към Бога и към Истината. Христос не носи в Себе Си религия, а Истина, неподвластна на времето; и тази Истина е самият Бог. Според Толтеките Христос е променял окръжаващата среда, защото е бил Майстор на намерението – така го тълкуват те и са прави. Той може да променя събитията, т.е. окръжаващата среда не може да Му влияе – Той е над събитията… Същото е било и по време на Толтеките, казвал съм ви: имало е четири големи потопа. Когато потопът е дошъл, Толтеките са го сразили – не той тях, а те го сразяват. Влизат в Духа, защото това за тях е часът на Истината – това може да го направят само подготвени, Безупречни Същества. Те променят всяка ситуация. А за обикновения човек няма нужда, тъй като той може да превърне и добрата ситуация в лоша, лошата – в още по-лоша, и т.н. – той е друг майстор.
Разбира се, в началото Христос беше Иисус, но по-късно, когато Духът на Бога поведе Иисус в пустинята, Той Го заведе там, за да може Иисус да срещне в Себе Си Христос.
Ще обясня. Иисус е само историческа проява на Христос, външна – някаква необходимост. А Христос, както казах, не е от човешката история: Той е история на Бога, и поради това – чиста Божествена проява на Бога, проява без смесено добро и зло, без примеси.
Христос – това е Абсолютната Любов към Бога. А „изгубената Любов към Бога – това е изгубеният Рай“ – казва Василид. На кръста, на Ангелите не им беше позволено да помагат на Христос. Той може да задвижи Бог и страшните сили на Бога, но Той има и величествено Смирение. Наистина един човек, който е постигнал огромно въздържание – Брахмачария. Много индийски Учители, много Толтеки са го постигнали… и т.н. Когато човек има такава Брахмачария, такъв контрол над себе си, той никога не иска да прави чудеса. Дори и когато Бог иска, той не иска; но ако Бог настои, тогава стихията се разгръща – и това е най-правилното действие, защото той влиза в тотално Единство с Бога и няма никаква карма, а има позволение. Но великите въздържатели избягват дори и такива неща. Избягват да помагат даже и на близки – но ако Бог поиска, тогава те искат по изключителен начин.
Голгота е място на Бога, място на възход в Бога. Тук се проверява истинската Любов. Защо? За да може да ѝ се даде Възкресението във Вечността. Възкресението – това е правото да живееш в Бога, в Свободата, и да си в Единство с Него. Без Голгота няма завръщане – това е Древно послание. Без Голгота няма завръщане в Бога.
АУМ
6 май 2014 г.
БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА
(Лекция 1)
ИСТИНСКИЯТ ВОЙН
(Първа идея за размишление)
ПРАВИЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ
(Лекция 2)
ПОКОЯТ
(Втора идея за размишление)
МЪДРОСТТА НА БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА
(Лекция 3)
МЪДРОСТТА
(Трета идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Човекът е роден от хаоса на живота и затова в света има много хаотично присъствие; но тука слизат Велики Учители, които не са от хаоса, а от Пустотата, от Безкрая. Те нямат бъдеще, нямат минало – те са Древни, безкрайни Същества, извън тази система на минало и бъдеще. Тука човек се слива с Първата Създаденост – вечно сияещата нишка, която е наречена Великият Път, Древният Път. Секретът на бойните изкуства е един-единствен: да станеш истински Човек – Човек на Дао, Човек на Бога. Тези, които нямат специално отношение към Истината, остават на по-ниско ниво, наречено дисциплина, тренировки, старание и т.н.
Всяко събитие е важно – то идва за преодоляване на себе си и с това човек се обогатява. За един истински Учител по бойните изкуства същественото по отношение на тебе е: скъпа ли ти е Истината? Не тренировките, не дисциплината, а най-важното, най-същественото: колко ти е скъпа Истината?
Мъдрият Учител е създател на Същественото в човека – той е създател на Дао. Първо той Го е създал в себе си и с това той иска да Го създаде и в ученика. Само Реалността в нас е истинският Войн, т.е. нашият Дух, нашата Душа. Мъдрият Учител знае защо хората живеят и след смъртта: защото са изпуснали Дао; и затова те живеят, за да се раждат отново, докато Го познаят. Защото само с дисциплина Дао не се познава. Дао се познава с Истина. И дотогава те ще живеят в задгробния живот и отново ще слизат, докато достигнат Дао – Истинната Същност.
Истинската традиция: истинската традиция те учи да живееш в Същността на нещата. Победата над живота и смъртта е въпрос на пречистена енергия, която се превръща в сила – преодоляваща сила.
Тай Ци е особен танц на жизнената енергия, течението на твоето Слънчево Аз. А това е твоят Божествен поток – всеки човек го има… Твоят Божествен поток. Това е чудна хармония и Пълнота, която си придобил със себе си. Това е Божественият поток – ако си съумял да придобиеш тази Пълнота. Ние сме част от тази велика и съвършена Пълнота. Чистотата в нас – това е Древният, истински Войн. Иначе сме само бойци, които побеждават и губят. Бойците нямат връзка с Източника – само чистата енергия е връзката.
Само за малко се отклонявам. Такова нещо се е случвало и на Кладите, с Богомилите – ще говорим през ноември за това. На Кладата са повикани Съществата на Любовта. Тези, които са повикани на Кладата, са определени за влизане в Бога и за възраждане в Бога. Всички други са били наказани да останат в света и в ума – и да се чудят що за свят е това. Разбира се, без Бог наистина е чудно що за свят е въобще…
Бойците нямат връзка с Източника. Само чистата енергия, както казах, е връзката.
Смирението: според бойните изкуства Смирението е чисто Ци, чиста енергия, и затова то е смърт за злото. Не можеш да се бориш с човек, който е победил себе си. Човек трябва да владее енергията си, да я учи, да я обучава, да я разгръща и да я пречиства – защото това е Път към себе си. Истинският Войн постига целта – Себепознанието. А това означава да намериш вход към Дълбините в себе си. И това място, до което можеш да достигнеш в себе си, е изумително – това е твоята Божественост, твоята Безкрайност. И тогава започваш да живееш като нея, като Безкрайността. Ако си спомняте онази заповед от атлантския Учител, която преди години казахме: „Никога не нарушавай Безкрая в себе си“. Значи, да нямаш такава постъпка, с която да нарушиш, да посегнеш на Безкрая. Тука ти можеш да видиш своето Сияние, своята Несътвореност, макар и вътре в Битието – своята Древност.
Сърцето: Сърцето е Древен Храм и в него е силата на истинския Човек и на истинския Войн. Сърце, което е Храм, то е и Меч. Самото Сърце е чиста Духовна сила. Истинският Войн, това е завръщане у Дома, завръщане в Необятното – и това е придобиването на Дао: така нареченият Истински Път. Когато Войнът е в Дао, в Необятното, той превъзхожда всички други състояния.
Истинският Войн е изключителен търсач на Пътя, на Дао. Той забравя всичко, което другите помнят – за да си спомни за това, което всички забравят. Истинският Войн затова е и Мъдрец – защото е вкусил от тънката субстанция на Дао. Той се храни с много тънки енергии, той ги улавя със своята Пустота, със своя Безкрай. Пътят на истинския Войн е Огън, който изгаря по пътя си всички външни неща, всички привързаности. Това се е случило и на Кладата: пълна смърт за злото – и за най-малкото зло; пълно унищожение на земното мислене. Това е друга цивилизация, друга Вяра, която ще разкриваме все повече.
Когато сърцето дълго се е упражнявало в Чистота, то се завръща в Древната традиция, наречена Чжен, т.е. Истинността. Истинският Войн е Верен Дух. Животът е маловажен в сравнение с притежаването на Верен Дух.
Лао Дзъ казва: „Който се е настроил на Пустотата, той изчиства тъмното огледало в себе си“. Значи, който се е настроил на Безкрая, той изчиства тъмното съзнание от себе си.
Истинността е Абсолютният ритъм на Вселената, Вечният поток на Живота. Пътят на Война е Пътят на самопостижението в Истината. Стихията на истинския Войн е мека и отстъпчива, забележете – както водата. Никой не може да победи водата и вятъра. Мека и отстъпчива – но тя може да помете всичко по своя път. Тази мекота може да помете всичко по своя път. Самото просветлено съзнание се явява като действие, което е над всички други действия. Според Мъдреците професионалистът не постига Целта – достига я Мъдрецът. Истинското бойно изкуство не е професия, то е безусловна Любов. Професията не е Любов – както някои са превърнали вярата в професия. Това е Любов към Бога, няма нищо общо с професия. Професията не е Любов и затова тя е враг на придобиването на Истината. Професионалистът прави много неща – а според Даосите, Истината е в неправенето.
Ще обясня. Мъдрият не говори, не действа, не мисли – и с това той се отличава от другите хора. Той пребивава в Същността, в Бога, в Дао, във Вездесъщото. Тука той става неспособен да действа и да прави. Тука Дао прави нещата. Значи, не той, а Дао прави нещата. Дао ги прави в него – а това означава, че Пустотата, Безкраят е вечен победител. Подобно е и богомилското Доверие на Кладата: да застанеш на Кладата с изключително голямо Смирение и да оставиш Бог да реши – това е тотална Вяра, тотално Доверие. Каквото реши Той, е най-доброто – а Той грешка не прави.
Войнът е Войн, защото е опитомил своето его, т.е. своята смърт. Там, където има его, има и зло. Може да е малко, може да е голямо – това е все смърт. Войнът е опитомил своето его, своята смърт.
В правилното поведение няма его, няма смърт, няма и грях. Такова нещо казва и Христос в апокрифите на Петър. Петър Го пита: „Има ли грях?“. Христос казва: „Няма, но ако ти постъпиш лошо, грехът вече е влязъл“. Не съществува, но ако ти постъпиш неправилно, ти вече го вкарваш – ставаш врата. Правилното поведение е създателят на Вечния Човек. Това поведение не е от света, но се случва в света. В правилното поведение е съхранена Вечността. Затова Учителя казва: „Една грешка, една погрешна постъпка – цялата ти философия свършва“. Всичко свършва. Това е Учението и на Толтеките. Толкоз много трениране на Безупречност, че накрая ставаш неспособен. Това същото нещо Христос го е учил при Есеите. И накрая есейският Учител казва за Него: „Той постигна такава степен на съвършенство, че стана неспособен да греши“. Такова Свещенодействие, такъв Подход – вече е изгубена способността да се греши.
Правилното поведение не е от света, както казах. В правилното поведение е и се намира Същността, Дао. А в Същността няма смърт, няма его, няма произвол. Правилното поведение е Вечното поведение, а земното поведение е изпратено тука, на Земята, да се учи. Земното поведение е болно, пресметливо, то винаги търси ползата, а не Истината – поради това е губещо. Правилното поведение е Меч – вътре в него Истината е Мечът. Ето защо човек с правилно поведение може да управлява враговете си, може да управлява и хаоса, може да управлява и бедствията. Неправилното поведение е свързано с паразити и се управлява от тях – малко или много навлезли, проникнали, нахлули паразити. Правилното поведение изисква много строга бдителност – това означава да си постоянно в Духа, в Същността. Постоянно да виждаш като Войн – не като човек, а като Войн. Не и като боец, а като Войн. Да виждаш ходовете и на видимите, и на невидимите врагове. Същността ги вижда.
В правилното поведение никога няма поза. Правилното поведение се намира в Принципа на нещата. То е особен род сила, особен род Дух. Думата Принцип означава и сила, и Дух, и закрила – това е нещо много по-дълбоко от думата закон. При закона и при правилата има изключение, при Принципа няма изключение: или си вътре в системата на Бога и на Истината, или не си. Когато си вътре, виждаш. Както оня случай с Морихей1: той се бие с 12 свои ученици в тъмна стая – поразява ги всичките. Те нито го виждат, нито го знаят как действа. Но той ги вижда и действа, защото е вътре в Същността: постигнал е Същността, постигнал е Принципа, Истинността на нещата.
Човекът е станал човек, когато е загубил правилното си поведение и от Дух е станал ум, станал е човек. А да не говорим за щастливия човек… Казвал съм ви, само ще ви припомня, думите на Ал Халладж: „Най-безполезното нещо в света е щастливият човек“. Много е трудно да се намери нещо друго по-безполезно. Някой път ще го обясня по-подробно, когато ще говорим за Ал Халладж.
Който е изгубил правилното си поведение, е изгубил и Просветлението си.
Будизмът – как действа той? Той не търси святост, защото това е голяма грешка. Това въобще е погрешна цел – светостта. Будизмът търси Пустотата, забележете – Безкрая. Той не се ограничава от святост, той търси Безкрая и така навлиза много дълбоко в Същността – там, където светците не могат да припарят. Освен това: Няма никаква нужда да ходиш в манастир, казва Буда, защото, ако започнеш много усърдно да работиш върху себе си, ти вече си монах. Край! Няма значение къде се намираш – ти вече си монах. Бог не е светец. Това е голямо ограничение, ако беше светец. Бог е Безкрайност, Той е Пустота, Безпределност. Великият и неведом Наблюдател знае кой за какво е дошъл да тренира бойни изкуства, с каква тайна цел. Истинският Войн е дошъл, за да придобие Истината и своята Същност, за да придобие Бога, да придобие Дао.
Правилното поведение – това е най-чистата Добродетел, наречена на китайски Де. Това е древно, китайско, дълбоко разбиране за Същността. И това няма нищо общо с морала, защото моралът нищо не знае за Пълнотата и Безкрая. Той умува, въобразява си, че е постигнал някаква чистота, но моралът не е мярка. Нито светостта е мярка. Безкраят е мярка. Тази Пустота, или Велика Пълнота – това е сияещият в Тайната си Човек: нещо, което е над всички правила, техники, медитации, методи, дисциплина и някакво си здраве. Този, който е лишен от тази Същност, от тази Пълнота, той никога не може да бъде Учител, никога не може да бъде Мъдрец. Такъв Мъдрец невинаги събира хора около себе си. Но ако реши, може да ги събира – но той се съобразява с Бога: когато е Божията Воля. Той не държи да събира хора и въобще не държи на хората. Но ако Бог каже, той събира около себе си хора – когато Божията Воля пожелае това.
Учителят Чен казва: „Съвременното ушу е в упадък, защото то се занимава не с Духа на Мъдростта, не със Същността, а с някакво си укрепване на здравето“. И оттука се изпуска и здравето, и Мъдростта – защото целта е погрешна.
Ще обясня.
Първо: присъствието на здравето никога не е чисто присъствие, никога не е Безкрай, никога не е Пустота, никога не означава, че човекът е Дух. Това присъствие не е Духовно.
Второ: здраве, което е без Истина, без Бог, без Същност, без правилно поведение, ще бъде разрушено. То е било погрешно сътворено и ще бъде разрушено. Защо? За да може човекът да размишлява и да се учи – когато оздравее, как да използва здравето си. Здравето е дадено, за да служиш на Бога, а не за странични, второстепенни неща. Здраве без Истина е измамен път, дълга, тъмна и непрогледна нощ.
И трето: Мъдрият първо има Истина, Същност; после има Тайно Сърце – дълбоко, съкровено Сърце (след време ще говорим за Учението за Сърцето според Египет); и чак накрая има здраве, то си идва естествено. Той не го търси, но здравето идва, защото истинското здраве е там, където са Истината и Чистотата. При него нещата са правилно подредени: не е първо здравето, а после Чистотата и Истината. Строго определено е: Истината, Чистотата – и здравето идва като последствие.
Покоят е Покой, защото в него отсъстват мисли. Покоят е Същност – той е Същността на тази Безпределност, а движението е само способ за съществуването на тази Безпределност, която се ограничава. Покоят сам по себе си е Пълнота и освобождение. Освен това, Покоят е изцеление и от Рая – за Ада не говорим. Покоят е пределният Образ на всяка деятелност. Покоят е Древно Себепознание. Покоят е Пълнотата на Мъдрия Човек – и това е краят на света. Който е постигнал този Покой, той е отстранил света. Той е приключил със света и се е завърнал – и този край на света е много хубав, защото той се е завърнал в Несътвореността: това, което избраха и Чистите Богомили. Само си представете: нечистите, хора от Църквата, правят проклятие на Чистите, правят проклятие на Богомилите и на Бог в тях. Представете си какво огромно падение… Но както ви казах, за това ще говорим през ноември.
Мъдрият: Мъдрият носи в себе си Покой и Дълбочина, които ги няма в бойните изкуства, нито в света. Той носи в себе си Дао и затова той може да ръководи и да помага – но според както Дао иска. Тук, в Покоя, умират всички движения – те са произлезли от него и в него умират. Покоят е матрицата, майката на всички движения, той е Древното състояние. Едно мигновено и истинско преживяване на Покоя, според Даосите, разрежда времето за една година. Значи, ако съумееш да влезеш не в състояние на спокойствие, за мир не говорим въобще – в състояние на Покой. Спокойствието е от Душата, мирът е от ума – той все сключва договори за мир, но няма мир в себе си. Покоят е Тайна на Духа. Само едно малко преживяване на Покой – времето е разредено за една година. Една година вече не си под влияние на времето, ако преживееш истински малък миг от Тайната на Покоя.
Чистият Подход е нещо, което се слива с Покоя на Вечността. Ето кое трябва да се натрупва – казват Даосите, – за да станеш достоен Покоят да те погледне. Истинското оръжие на Чистия Войн е Чжен – на китайски това означава Истинността. Това включва главно четири неща: първо – Словото; второ – Силата (не енергията); трето – Почитта; и четвърто – Благоговението. Четири изключително важни неща, които се следват от Мъдреците: Словото, Силата, Почитта и Благоговението.
Истинският Войн е роден от страшното ядро на Истината. А Покоят е мярка за истинско Знание – това е мярка, това е диагноза, висока мярка за истинско Знание. Покоят не е качество на знанието, нито на ума. Покоят е чисто Духовен – той е връзка с Безкрая и със Същността. Той се излъчва само от Истината.
Покоят е място на сгъстената Чистота и на сгъстената чиста жизнена енергия.
Ако човек не е способен на мълчание, той няма да стигне нито до Тишината, нито до Покоя. Когато си в чистото мълчание, можеш да слушаш, а когато си в Тишината, се сливаш – и тогава можеш да изчезнеш и в Покоя. От мълчанието не можеш да отидеш направо в Покоя – трябва да влезеш във Висшата Тишина и тя да ти позволи да изчезнеш в Покоя.
Във Великия Покой няма – казват Даосите – нищо родено. Това е мястото на Неродеността. Това е мястото на Несътвореността.
Дзен казва: Истинското разбиране на бойните изкуства се нарича изключване на всичко, което забулва истинския Живот и истинското Знание. Мъдрият носи в себе си духа на лекотата. „Каквото и да се случва – казва Чуан Дзъ, – на Мъдреца винаги му е леко“. Той няма бреме, той не носи бреме, той не е сътворен. И затова Чуан Дзъ казва: „Лекото е винаги вярно“. Лекота – няма материя, няма тегло. Лекота – Дух и Душа.
Мъдрецът вижда в Тайната на Живота и знае, че всичко, което става, е най-хубавото – всичко, което става, без изключение: така действа Дао, така действа Бог. Всичко, което става, е най-хубавото. В Древен Китай не е било важно какво е това човек. Такъв въпрос не се разглежда – а каква е мъдростта му. Мъдрецът не става мъдър от философия и от идеи, а от отношението си към тях, от своя Подход – от съкровения си Подход към нещата. Не умуване, не понятия, не философия, не цитати – съкровени отношения към нещата. Мъдрецът е отвъд техниките и правилата – той вижда в Духа, понеже самият Мъдрец е Дух, той не е човек. Вие може да си мислите, ако срещнете Мъдрец, че е човек – това е грешка. Изглежда като човек, но не е човек. Идеалът на Мъдреца Войн е особен – той никога не е знания, никога не е творчество, той не се стреми да оставя следи, не иска да е авторитет. Неговата цел е храненето, т.е. той се храни с Дао, със Същността; той се храни с Истината и това е неговата тотална храна. Така той се храни с Целостта на Живота. Затова той обича всичко и затова той наистина прави път на мравката – както Учителя е направил път на онова червейче и е казал: „Това е бъдещ Бял Брат в развитие“. Истинско почитание – това е Подходът. Той умее да се наслаждава на Древния Изначален Живот, преди да е бил Космосът – още оттогава той умее да се наслаждава. Мъдрият черпи Живот от своето Сърце, от своето Небе. Той не взима и не краде от чуждите сърца енергия – няма такъв похват. Той е самодостатъчен в себе си, понеже действа чисто. Той има връзка с Източника в себе си. Той се храни от Покоя – и този Покой не е някакви си размишления, а този Покой е Живот. На Даоски език думата Живот означава Среща на Безкрая с Безкрая – среща на човешкия Дух с Божия Дух, среща на Същността със Същността: те са се срещнали. Даоската Мъдрост е въпрос на Подход. Учителя казва, изразява това така: „Към сърцето си ще се обръщате с приятелю мой, към ума си – с рабе мой, към волята си – с моя мощна и красива сабя, а към Душата си (вече много по-почтително) – към нея ще се обръщате с Учителю Благи“ – защото тя е част от Тайната на самия Бог: Висшата Душа.
Истинският Учител и Мъдрец няма реакции – той има Недеяние, т.е. Безкрайно поведение, поведение на Безкрая, Подход на Вечността и Подход на Безкрая. Той следва Дао и затова вечно се обновява. Едно малко и незабележимо нещо, според Даосите, може да те изхвърли надалеч. Една малка и погрешна постъпка може да те изхвърли надалеч. Това малко нещо, според Даосите и според Толтеките, е могъщ съперник. Наречено е Ней Гун – и то е едно тайно вътрешно постижение, т.е. ако успееш така да действаш: незабележимо, но чисто. Но ако допуснеш грешка, вече е нарушена правилността. Но ако знаеш как да действаш незабележимо и чисто, зад гърба на човека, изключително чисто – там е благородството, там е Учението на Даосите. Това е постижение, за което и Учителя е загатнал, но то като цяло не е за коментиране, защото става въпрос за скрита невероятна способност; защото, колкото по-тайна е една Чистота, толкова е по-могъща.
Някой път ще ви обясня защо Бог можеше да наложи Богомилите, да ги направи много силни и да ги наложи в света – но Той не иска този начин. Защото Бог така е създал Истината – тука само правя малко загатване – че самият Той не посяга на нея. Тя е така сътворена, че не може да я наруши; защото, дори ако Той я наруши, ще изгуби част от Всемогъществото Си, от Великата Си сила – и затова Той не иска насила да Се наложи в този свят.
Истинският Войн е бездна от жизнена Мъдрост. Самата Мъдрост – това е способност да съхраняваш Покой и яснота. Две неща: Покой и яснота. Мъдреците казват: „Зад правилното поведение винаги има тайна допълнителна сила, а неправилното поведение е спускане на воал от тъмнина и мрак. Неправилното поведение е самоизяждане – това е подход на егото“.
Толтекският Войн е предан на Безупречността. Тази Безупречност е удар срещу всички паразити, срещу нея целият тероризъм е безпомощен. Това е начинът тероризмът да изчезне – Безупречност. Обяснявал съм, пак ви казвам: тероризмът не е ислямско проклятие, тероризмът е Божие проклятие. Ще ви говоря по-нататък, септември или октомври: това е самият Божи гняв в действие. Никога не го осъждайте, защото след време ще влезете в този гняв. Вие не знаете какво прави Бог. Не знаете тайното Му Добро. Никога не осъждайте Божия гняв, защото всички, които го осъждат и не го одобряват, този гняв ще ги привлече – и нещо много по-лошо, което не искам да го казвам. Никога не осъждайте Бога – Той действа навсякъде по-точно, отколкото бедните човешки разбирания могат да си въобразят.
Паразитите имат древен страх от Безупречността. В Атлантида тази Безупречност се е наричала Мечът на Истината – това е друго понятие на Безупречността. Зад този Меч е действал така нареченият (според Толтеките) Орела, или Царя на Силата – което ние наричаме Бог. Древните Богове са учили Толтеките на Безупречност – и затова Пътят на истинския Войн е история на Безсмъртието, понеже тук ти си Истинен. Понеже си Истинен, Духът на Безсмъртието те учи. Безупречните са ставали безсмъртни, а безсмъртните са нямали смърт – откъдето и думата Безсмъртие, т.е. без смърт. Войнът на правилното поведение се е завърнал в своя Дух.
Пътят на истинския Човек е Път към Безкрайната Мъдрост – той никога не спира да се учи. А всички други трябва да воюват със своето древно минало – това е личното отклонение от Истината. Това е тежкото минало на човека, това е съдбата, това е кармата – личното отклонение от Истината.
Такуан Сохо казва: „Постигни своята вътрешна Сабя, своя вътрешен Войн“ – това е Истинността.
Мъдрецът казва: „От едно нещо разбери десет хиляди неща“. Значи, от една малка подробност разбери безкрайни неща.
Думата Толтек е велика Древна дума – преди време я обяснявах. В Древността само този, който е успял да види Орела, Същността, той е имал правото да се нарича Толтек. Пряко виждане на Бога лице в лице (те Го наричат Орела) – само тогава имаш право да се наречеш Толтек и да носиш това име. Толтеките казват: „Върви неотклонно“ – това е Пътят.
И така: този, който е видял Същността, е станал Същност. Затова Хермес казва: „Можеш да познаеш Бога само когато си станал Бог“. А ние по рождение сме Богове и сме безгрешни – не грешни, а изначално сме безгрешни. Това е нашето Начало. Ако искаш да видиш Истината, стани Истина. Мусаши казва: „Гледай онова, което другите не гледат; заеми се с онова, с което никой не се занимава“. И после казва: „Оня, който умее да побеждава врага си, никога не се сражава“. Значи: Този, който умее да побеждава врага си, никога не се сражава. Той има такова присъствие!… Казвал съм ви: Бог няма противници. Никога няма да има. Истинският Войн побеждава, без да убива. Майсторството е в тебе самия, а не в стрелбата с лък. Стрелата поразява целта само когато е в хармония с Истината – това е Великият Закон. Т.е. твоята стрела трябва да улучи Сърцето на Бога и да влезе в тази Вечност, в тази Същност – това означава да стреляш правилно.
„Поддадеш ли се на която и да е слабост – казва Мусаши, – ставаш мъртвец“. Поддадеш ли се на която и да е слабост, ставаш мъртвец. Истинският Мъдрец постоянно се съобразява с Истината – Изначалната Сила. Така той постоянно преследва Силата заради Богоподобието. Мусаши казва още: „Срещнах един силен войн с вяра и го попитах: „Вярата очиства ли те от слабости?“. И той ми се поклони. Неговата вяра не го беше очистила от слабости. Срещнах много хора на лъжата и видях, че за тях Истината ми за Пътя беше като проклятие. За тях моят Път към Истината беше като проклятие“.
Егото всякога живее в опасността на собственото си знание. „Твоето знание – казва Мусаши – може да се окаже твоят враг“. Ти си мислиш, че знаеш; даже си мислиш, че твоето знание е правилно – но то е много опасен и коварен враг, защото пречи много да стигнеш до Смирението. „Трябва много ясно – казва Мусаши – да видиш знанието като опасен противник“ – защото то не е Любов, не е Мъдрост: то е знание. Ако го видиш ясно, ще го преодолееш. Ако не го видиш, то ще те ръководи надолу.
Всички, които не могат да преодолеят врага, наречен невежество, те са мъртви хора. Противникът съществува само ако го храниш със сила, ако го смяташ за силен. Противникът е силен само когато черпи сила от тебе. Ако успее да те накара много да мислиш за него, тогава твоята сила се влива в него и ти губиш все повече сила.
И казва Мусаши: „Срещнах хора със силна вяра, но те нямаха Великата Преданост. Те вече бяха провалени“.
„Целта не е да победиш враговете си. Целта – казва Мусаши – е да победиш Дявола в себе си.“ Не да победиш враговете си, а Дявола в себе си.
АУМ
3 юни 2014 г.
СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ
(Лекция 1)
СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ
(Първа идея за размишление)
АЛЕКСАНДЪР КРЪСТНИКОВ
(Лекция 2)
АЛЕКСАНДЪР КРЪСТНИКОВ
(Втора идея за размишление)
НИКОЛАЙ РАЙНОВ
(Лекция 3)
НИКОЛАЙ РАЙНОВ
(Трета идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Днес ще говорим за трима българи. Двамата са известни; единият е почти неизвестен. Стоян Михайловски – първата лекция, третият – Николай Райнов; и вторият, почти неизвестен – Александър Кръстников. Това са търсачи на Истината, самобитни посвоему – и затова реших да ви говоря за тях.
Започвам със Стоян Михайловски. Роден е през 1856 г. в гр. Елена. Това е писател размирник, неодобрен и от политици, и от християни. Това е политик, но странен политик: политик със силен стремеж към Духовност – което веднага означава, че си е объркал пътя, щом е влязъл в политиката. Казва: „Диви зверове бродят в нашата политика“. Същевременно той е поет и философ, има много ценни прозрения. Още от детството му се вижда неговата различност. Например той дарява смъртта с поезия – и остава неразбран. Изпадал е често в религиозен екстаз. Носел е в себе си гореща вяра, която му е давала вдъхновение. Чрез тази вяра той се е докоснал до някои Вечни Истини. Не само странен, но дори и често е изглеждал неадекватен и нелогичен. Но и стилът му е такъв – разхвърлян: бунтовен дух, подобен на отшелник, носещ в себе си нещо мълниеносно и неукротимо. Поради силно буйстващия огън в себе си, той е стигнал, както казах, до много хубави прозрения.
И така, Стоян Михайловски – какво ни казва той:
Целият ми живот се състои от тържество.
Възроди ме туй, което ме разби.
Моята самотност е пълна с чист възторг.
Този свят е някакво си тясно кътче.
Сърцето ми е книга, печатана в един екземпляр.
Вдъхновението докрай е победителят на всяка смърт.
Въоръжен ли си с търпение, разширяваш гледището си.
Насадиш ли в сърцето си симпатия, насаждаш в ума си могъщество.
За да можеш да движиш словото си, трябва да бъдеш един силен Дух.
Съвестта говори, хитрината шепне, а самолюбието кряска.
Без Добродетел няма Свобода.
Любовта към Бога е върховен дълг. Любовта към Бога е условие за Духовен възход.
Богопознанието не е игродумство (не е игра на думи). Над множеството причини има една Първопричина. Ние откриваме Бога навсякъде, когато знаем да се взираме в сърцето на нещата.
Истинската Обетована Земя – тя е Земята на Любовта.
Ние наричаме страданието „зло“, но в Божията Правда страданието е упътване.
Бог позволява на човека да се въздигне до Безкрая – но не чрез своя разсъдък, а чрез своята Любов.
Човеците са променливи, защото са напредничави – търсят нещо друго.
Тъмен е светът само за оня, който носи тъмнина в себе си.
Мъката усъвършенства човека; тя е творителка на нови човешки същества. Страданието заслужава да бъде назовано забулено благословение.
Направѝ себе си достоен за закрилата на Бога.
Никакви земни награди не струват толкова, колкото блажената усмивка по време на смъртта.
Само твоята преданост към Бога ще ти обясни Вечността.
Човек отнася със себе си само своето пожертвование.
Искате ли да откриете Бог във Вселената, носете Го в Душата си.
Мъдростта е познание на Божествената Воля.
Бог в човека – това е силното влечение към Истината.
Ако корабът на твоя живот е претърпял корабокрушение, хвърли котва в Небето.
Лошият човек е самозаробен.
Катастрофата е от Бога, а причините за катастрофата са у човеците. Катастрофата е и присъда, и поука.
Лошият човек е насилник на самия себе си.
Торът е зловонен, но цветята са благоуханни.
Внимавайте – да не би чрез прекаленост да превърнете добрите си качества в недостатъци.
Въоръжи се с воля, за да бъдеш силен срещу себе си.
Най-опасна заблуда насаждаме, когато посочваме щастието като първа и последна цел на земния живот.
Опасно е да пееш живота си, вместо да го живееш.
Любовта ни помага да разберем Светостта на страданието.
Достоен за Свободата е онзи, който владее себе си.
Първото и най-важно произведение на писателя е самият писател.
Ето моя идеал: една колибка и едно сърце.
Който не може да търпи лишенията, става техен роб.
Идеята създава герои; интересът създава хитреци.
Само доблестен човек може да служи на Бога.
Прогресът в Духа трябва да дойде преди прогреса в уредбите и правилата на държавата.
Съвършенството минава през школата на мъките и теглото. Съдбата хубаво и бавно пречиства човека. Ще дойде ден, българинът ще каже: „Турското робство не ни разнебити, но тази политика ни разруши“.
(Сещам се за един афоризъм: „Като чуя за политиците – и нямам нужда от наркотици, това е достатъчно“. Между другото, сещам се и за още два… След време, към Нова година, ще имаме едно допълнение: Смешни афоризми. Преди да ги кажа, искам да ви разкрия, че Чистият смях е посланик на Истината и няма нищо общо с тъмния, подигравателен смях. Чистият смях може да помогне на човека дори и при тежки условия за оцеляване – затова го допускам и затова го изнасям. Сещам се за два смешни афоризма. Единият: „Не знам къде се дяна моят ангел пазител, но дяволът е плътно до мене“. Другият: „Срещнах една жена, която ми разби сърцето, но не можа да ми разбие камъните в бъбреците“.)
Има нещо – казва Михайловски – що ни обяснява какво е Любов: това е страданието. (Тука само искам да ви кажа, че човек, който отрича страданията, който не ги приема, той отрича Любовта. Хубаво е да го знаете, за да сте наясно, когато не приемате страданията, какво отричате.)
В църквата светлината идва от свещи, а в Душата Светлината идва от Любовта.
Всекидневно охкаш ти, народе, но не забравяй, че сам ти си покварен. Искаш мъдри ръководители, но ти нямаш морал.
Порок и мрак – то е едно и също нещо. Порокът отрича Бога, защото Бог е Всевиждащ и му пречи.
Страстта се вихри около Мъдреца, но няма никаква власт.
В Любовта се намират Висшите Наредби и Закони.
Упадъка безнадежден превърни в полет благословен. (Казано по друг начин: ако условията са тежки, подобри себе си – не казвай, че са тежки, а подобри себе си.)
Колко пътешественици умират, без да са обходили себе си! Обиколили света, а не са обходили себе си. Много други пък четат книги, но не умеят да четат себе си.
Светът принадлежи на търпеливите хора.
Културният човек е човек на вътрешния живот. Тълпите нямат вътрешен живот.
Както ви казах: почти неизвестен. Роден е през 1879 г., основател на Общество за психични издирвания и Духознание, търсач на Окултното и Мистичното. На 21 години минава за първи път през Посвещение от Светли Духове.
Той е придобил знанията си поради това, че много е търсил чистото си Сърце. Видял, че земното сърце няма Път, а само безпътие и страдание. Видял, че земното не съвпада с Истината. Разбрал, че само на Чистия Път се дава една друга, допълнителна сила, която насочва човека към бездънната Божия Мъдрост.
Александър Кръстников разбрал, че силата е в съзнанието и в Духа, а не в живота.
Видял, че човешката светлина е мрачна – мрачна светлина – и че тя не води към Чистия Път, т.е. към Бога. Разбрал, че всеки има чист и усърден стремеж, но за този стремеж трябва да дойде часът на Истината. Разбрал, че всяко невежество, което не се учи, навлиза във все по-голям мрак – а това, което усърдно се учи, получава друга сила в себе си, която става убежище. Разбрал, че Чистотата си има Родина – и това не е Църквата, а Духовността.
Видял сигурност в Смирението и видял невидимост в Покоя. Казва: „В Покоя злите духове не те виждат“. Той разбрал, че Покоят е заключена Светлина и че Смирението също е Духовно скривалище.
И така, Александър Кръстников:
В живота няма случайности – има закони. Лъжовен е изразът: „Еди-кой си има късмет“. Всичко е посято преди – късметът идва само като слуга. Искаш ли да победиш съдбата, натрупай си постъпки и добродетели – и ще успееш. Натрупай си Чистота, която молци не я ядат. Духовният човек е победил нечистите и тъмни духове в себе си – това е неговият подвиг. Духовният човек е човек на тихата Радост.
Бог помага най-много на постоянните усилия – Той Се слива с тях и чрез тях започва да ни учи. В продължение на много усилия Бог Се ражда в нас. (Става въпрос за хиляди и милиони усилия – и Бог постепенно и все повече Се ражда в нас.)
Злите хора са зашеметени, те са загубили компаса на живота си.
Злото ще клюмне и ще се отчае, и ще пита: „А сега – накъде?“.
Нещата се покоряват само на покорния и смирения човек.
Едно ли си с Бога, ти си завладял Бога.
Критичният човек никога не успява в живота си.
Може ли бъбривият да расте като окултен ученик? Не.
(Тук само накратко ще кажа, че многословието е безумие. Бъбривият ученик не може да стане ученик.)
Приказливостта е пилеене на разум. Мълчанието е дар, който здраво си служи с меча на Словото – и то само при строга нужда. Мълчаливият воюва окултно – в името на едно Свято Право, което е скрито от погледа на света. Мълчанието води до Чистота и острота. Ако умее да мълчи, човек може да се домогне до Древната Тайна в себе си и да проникне до неизявената Дълбина в себе си. В трудни времена разумният мълчи и работи, работи и мълчи.
Където е Свободата, там е ясно осъзнатият Дълг. Тази Свобода ни налага мълчание и Благоговение.
Божественият Дух познава Тайната Наука – и с нея запознава само неизменните.
Скришното в тебе трябва да е чисто. Твоята тайна дейност трябва да е като кристален планински поток.
Не забравяй, че всяка дейност подлежи на строг съд.
По Окултен Път ние сме без тревога.
Вярата не е сляпа доверчивост – тя е високо, съзнателно Доверие.
Човешката глупост е осъдена за вечни времена.
Който работи с търпение, създава условия за гибел на всички свои невидими врагове.
На всяка мъка Любовта отвръща с усмивка; на всяка скръб – с радост.
Всеки, който не обича Божествено и съкровено, е измамник.
Който има Любовта, и без приятели има най-добрия Приятел.
Преди да стане Учител, човекът дълго време е бил ученик на Любовта.
Човекът на Чистотата е обречен единствено на Бог. Този, който дава, за да получи благодарност от хората, той не получава Божията благословия.
На Голгота Христос призова човека към Съвършенство.
По-добри от благодеянията на човека са скритите благодеяния. Бог знае много добре всичко, което правиш.
Духовният човек се намира в самообладанието. Самообладанието контролира психиката. Самообладание значи спокойствие пред бъдещето, пред неизвестността.
Ние честваме герои и победители, но истинският герой е друг – той е умрял тихомълком за Бога и не се смята за герой.
Тези хора, които често се събират за празници, не ги чака нищо добро. И аз твърдя тази Истина.
Това зло в себе си може да се разпръсне с особено голяма Любов и голяма работа.
Блудна мисъл е тази, когато не се стремиш към Чистия Дух. Блудната мисъл – това е стрела на дух скитник. И макар че той е далече от плътта, земният магнетизъм го привлича. Той праща токове – и с това се връща още по-назад в развитието си, но може да повлече и човека. Светът се храни от гниещи астрални блата. Всяка порочна мисъл отнема част от волята на човека и те въвежда в тази стара и тъмна държава на умрели духове скитници. Божественият Дух в тебе има съвсем други трепети. Бъди свободен Дух!
Който е предвидлив за своето бъдеще, маха изцяло лъжата от своя път. Кой е Сатана? Това са всички погрешни пътища. Тази грамадна Светлина, Христос, е смутила астралния свят. По него време Христос е слизал в Ада, да покаже изхода от Змийския кръг на астралния свят.
Както знаете: един от Богомилите – изключително предано същество. Николай Райнов е една много богата Душа. Това е вглъбен в себе си Дух, живеещ повече в невидимата Реалност. Той се опива от древни ръкописи и от забравени книги. Той е един много стар търсач на Истината. Голямо творчество: около 137 книги. Голям търсач – във всякакви области. Търсач с много широко съзнание. Завършва Духовна семинария и рисуване.
Казва: „Учих философия, а свърших декоративно и графично изкуство. Исках да стана монах, а се ожених. Обичах хората, а те ме намразиха. Смятах, че моето призвание е четенето, а се принудих да пиша. Най-голяма благодарност дължа на Семинарията, гдето ме научиха да мълча, да почитам, да съзерцавам, да търся нещо по-голямо и по-горно от човека. Много неволя и бедност изживях, за които се радвам – и оттогава започнах да търся опората навътре в себе си. Не се продадох никога никому. Ходих много из България и чужбина. Срещнах скъпи хора, за които не смея да говоря, за които нямам перо. (Той е имал една среща с Учителя във влака, като веднага е разбрал, че става въпрос за нещо огромно.) Видях неща, за които нямам перо. Много езици изучих“.
Николай Райнов е нещо уникално в нашата история: духовник, професор, поет, белетрист, драматург, есеист, художник, литературен критик, голям учен, изкуствовед, преводач, моралист, неизтощим разказвач на приказки, вдъхновен фолклорист, декоратор и график, майстор на илюстрацията, теософ и мистик.
Роден в село Кесарево, Търновско, през 1889 г. Прероден Богомил и поради това тясно свързан с Богомилското Учение. Когато издава Богомилски легенди, това е смутило много хора – рядка книга, много специална, трудна за възприемане: 29 легенди на Боян Мага. Допуснат е в архивите на Малта при богомилските книги първия път, втория път не е допуснат – има си причини.
За него Богомилското Учение е нещо специално – това са истински Апостоли на Древна Божествена Школа. Както казах, получил достъп до строго пазеното хранилище на тайната богомилска библиотека в Малта, в която има много стари и старопечатни богомилски книги. Отлъчен е от Църквата най-вече заради един роман.
И така, Николай Райнов:
Мистиката означава да откриеш Тайния Път към самия себе си.
Безкрайната Радост свети във Вечността.
(Девизът му:) Няма религия, по-висока от Истината. (Това е стара източна мъдрост.)
Мистикът намира Бога чрез своя пряк и стръмен възход.
Който казва Дух, той казва Безсмъртие.
Религията е път, по който човешката Душа търси Бога – а Мистиката е път, по който човешката Душа намира Бога.
Постоянството в добрата мисъл я прави исполинска сила.
Великата саможертва е само за избрани Същества. Светът не разбира големите Истини – той не ги търпи, защото не може да отиде до тях.
Духовността не е спасение – тя е Свобода. Духовният човек няма нужда да чака спасител – той е свободен човек.
Ако злото е влязло в сърцето на човека, то не може да бъде прогонено оттам с тамян. (Наистина, много смешно е да искаш да изгониш Дявола с тамян. Тук само ще ви кажа, че в момента Дяволът е много съвременен: той вече не само че не бяга от тамян – той го пали и го размахва. Променили са се нещата.)
Който е видял благодатната усмивка на Бога, не е живял напразно. (И Учителя казва подобно нещо: „Целият живот си струва всичките усилия само за един миг: Бог да ти се усмихне“. Само една малка усмивка, нищо повече. Тя разказва Древни неща.)
Щом знаеш нещата, не можеш да се гневиш. Просто търпиш – и си над нещата. Когато търпиш, душата все повече се очиства. Най-напред свикни да устояваш на дразнежа и да го разтапяш, докато не се е превърнал в гняв.
Грях е лицемерният човек да търси Бога и даже да говори за Него.
Дори и по сатанински път Бог може да води човека към Себе Си – и Той никога не е сбъркал. (Значи, ако Бог е решил да те мъчи по сатанинския път, Той ще те измъчи много хубаво, по всички правила – и чак после ще ти позволи да вървиш в Правия Път. Ще бъдеш измъчен до дъно и наистина ще кажеш от цялата си Душа: „Господи, тръгвам в този Път истински, но този път истински“ – понеже си стигнал до дъното.От дъното по-надолу няма. Ето защо Бог мъчи много съществата – за да може да ги спаси.)
Дори и вътре в Мрака има водещи ръце – защото Бог е Царят на Мрака, а не Сатана.
Изменил ли си на Бога, няма да намериш утеха нито в дворец, нито в пустиня.
Аз трябва да разбия нещо в себе си, да си отворя Път към себе си. (Така трябва да направи всеки човек – да разбие собствената си тъмнина.)
Голяма е Тайната на Вечното дирене, на Вечното търсене.
Аз много търсих Бога, Който сам бях погребал.
Огнено е кръщението на страшната Тайна. През Бездна и подвиг се върви към Върховно постигане.
Вече не познавам звездите и техния устрем, нито света. Аз ослепях от друго Сияние, от неговото видение. Аз пробих грамадни врати в себе си, в Душата си – и Слънцето влезе в мен; защото, който види Бога, той умира.
В мене умря светът: аз го прибрах в Душата си и там го изгорих – остана само пепел.
Когато тази Любов целуне човека, той умира и се завръща в Бога завинаги. Любовта – блажени са тия, които бъдат наказани с нея. (Както видяхте, тука той напомня и за Кладите. Велико благословение е да бъдеш наказан на Кладата. Всъщност не е наказание – изглежда като наказание, но е величествено благословение. Бог те иска при Себе Си и те отделя от света.) Любовта – тя иска Избраният да изгори в жертвата си, в живота си докрай. В тая целувка, която трае само миг, човекът изпитва Безкрая на Блаженството. Сега знам: няма Истина вън от Любовта.
Разбира ли човекът, че мъката е солта на живота, а подвигът е венецът на смъртта?
Спасение няма – освен онова, което идва от вътре и преобразува тялото в Душа, а Душата – в Дух. Христос казва: „Отче Мой, основах Царство на самоизкупление – и смирените Ме последваха. Не съм ви учил никога да вярвате – Николай Райнов цитира ръкописи на Христос – а да постигате, да осъществявате“.
Тази дума – вяра – е определена за неверници. Нечестието ще бъде сринато и денят ще дойде за вярващите – но за любящите Бог ще има друг поглед. В онзи ден, когато цялата Земя стане Дух, къде ще търси опора земният човек, земното мислене? Няма да има опора за него.
Има закон за добрина – има и закон за злина.
Чуйте Истината – и вижте позора на своите надежди.
Слънцето няма нужда от похвала на слепец – нито Бог има нужда от признаване на безумец.
Не ви уча да преливате земен живот в Небесния, а Небесен Живот – в земния. Бог трябва да бъде търсен по Духовни пътеки. Бог е вътре – и Той трябва да бъде търсен с постепенно пречистване на душата. Всичко друго е само измама. Затова отбягвайте с мисъл нахлуващата страст – и тогава ще грабнете нейната сила. Който владее себе си, е недостъпен за врагове. Власт над себе си е власт над света.
Нима се е родило нещо велико без вихър и без дълъг и труден път?
АУМ
1 юли 2014 г.
ЧАН
(Лекция 1)
ЧАН
(Първа идея за размишление)
ДАО
(Лекция 2)
ДАО
(Втора идея за размишление)
МЪДРОСТТА НА БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА
(Лекция 3)
МЪДРОСТТА НА БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА
(Трета идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Чан (т.е. китайският Дзен) е Учение за Чистотата на Сърцето. Това е съчетание от Мъдрост и неуловимост. Очистването на съзнанието се смята за очистването на Буда отвътре – и затова в Чан е казано: „Убий Буда!“. Ще ви го обясня. „Убий Буда“ означава преодолей механичното поклонение: механичното, изкуственото, фалшивото и нечистото – това, което е лицемерно; това, което е от ума. Например, сещам се – може да правиш много поклони на Бога и това да е само някакъв фитнес и нищо общо… просто друго нещо.
Това, което следва да се постигне в Чан, е самото Сърце – Тайната на Живота. Очистването в Чан е всичко. То се превръща в освобождение от: нечисти мисли, илюзии и привързаности. Същевременно това е самоочистване. Самоочистването е самоосвобождение.
Чан казва:
Намерѝ прибежище в Чистотата.
Изначалното Сърце е Таен Печат.
Когато един Учител в Чан е успял да подтикне ученика да стигне да Изначалното си Сърце, той му е предал Тайната на Учението.
За Чан Царството на Пробудените не е външно царство. Това е Царство на Свещеното Знание – вътре в тебе. Чан е сред нечистотата на света, но цъфти над водата като лотос. Чан е нова Същност на съзнанието.
Какво дава Чан? Вдъхновение и Безкрайност, а не идеология; тука няма идеология – Вдъхновение и Безкрайност. Чан е очистване на съзнанието, за да се излее Пустотата, т.е. Пълнотата в него. Чан не принадлежи на никаква определена култура, нито е философия. Това е Същността на Живота. Чан наставленията са малки намеци.
И така, какво казва Чан:
В една постъпка се крият и свободата, и робството.
Опасността е обещание за Покой. (Значи, когато ти дойде опасност, настройвай се на Покой.)
Риба, която не иска да бъде като всички други риби, излиза на брега и там се разцъфтява – в Отвъдното.
Което се прокрадне в съзнанието, това и нахлува. Затова човек трябва да наблюдава съзнанието си.
Красноречието е по-бедно от Простотата.
Който търси близкото, изпуска далечното.
Който чува Тишината, никога не чува гръмотевиците и мълниите.
Който има силна воля и съсредоточен Дух, съдбата и знаменията не го интересуват. Никакви послания не важат за него.
По-лесно е да бъдеш герой, отколкото Мъдрец.
Чан – това е да съумееш да влезеш в непонятния Смисъл на живота.
Търсиш ли Пътя си, избери непроходимото.
Който се страхува от лишения, никога не е Истинен човек.
Постоянството в мисълта преобръща световете.
Ако дойдат глад и студ в живота, много е глупаво да страдаш.
Бедата не се избягва с усилия, а с Мъдрост.
Веселието сред невеселие не е истинската Радост. Когато постигнеш Радост в скръбта, ще разбереш как живее Сърцето.
Можеш ли да поправиш последствията от своята грешка, значи не си сгрешил.
Животът има Смисъл, но той се крие извън живота и е недостъпен за живите същества. (Макар че под въпрос е кои са живи… Тези, които мислят, че се движат, те не са живи. После ще видите, в третата лекция, Мусаши казва: „Който не е в Истината, той не е оцелял“ – няма нищо общо с Живота.)
Ако ти си се спънал и си паднал, това не означава, че вървиш в неправилната посока.
Бъди готов да не намериш онова, което търсиш. (Ето го прекрасния Чан! Всички търсят нещо да намерят. Бъди готов да не го намериш – тогава ще постигнеш нещо по-дълбоко.)
Непреодолими прегради се срещат само извън Пътя.
Никой не може да води онзи, който отдавна върви по своя Път.
Това, което се случва, се случва навреме.
Лошо е, когато въдицата завлече рибаря.
Пътят не иска философия. Просто не е нужно да го цапаш.
Над всички познати правила има други, които са неизвестни.
Илюзията означава неразбиране на собственото Изначално състояние.
Няма никаква нужда от медитация – трябва да живееш вътре в Същността. (Ако живееш в Същността, в Истината, няма за какво да медитираш – това е повече от всичко. Въобще медитацията не може да се сравнява никога с Истината.) Трябва да си в Същността; на Чан език това е Изначалното Съзнание, Чистото Съзнание.
Хората си търсят окови и се отправят в тъмница. Това е обикновеният път.
Всеки ден ти изучаваш Учението и то те отвежда все по-далече от Истината, от себе си – защото следваш звука и формата, а не следваш Същността, Чистотата. (Има и много хора, които все нещо практикуват: дишане, медитации, какво ли не, но не са в Същността, в Истинолюбието, в Чистотата, в постъпката. Това означава, че ще практикуват и следващите животи. После пак ще продължат да практикуват – докато някога разберат какво иска Бог.)
Щом си привързан към обектите, не можеш да съхраняваш независимост. Бъди независим от ситуациите – и те няма да ти въздействат.
Този, който обича святите хора и презира земните, той потъва в океана на заблужденията.
Има „слепи“ монаси, заблудени, които сядат в медитация, практикуват съсредоточеност, сдържат зараждащите се мисли, избягват шума и се стремят към тишина. Всичко това е отклонение от Чан. Чан живее в Чистотата на Сърцето и в Същността – не в практиките.
Истинският търсач е дошъл не за да придобие расо, а за да придобие Истината.
Докато не сте стигнали до Чан, до Същността, на вас все са ви нужни правила и методи – и това може да трае хиляди години.
Не се противете на лошите мисли – това само по себе си е метод. Ако вие изпитвате отвращение към лошата мисъл, това създава напрежение във вашето съзнание и тяло. Към нищо не изпитвай отвращение, защото злото се намира в самото отвращение.
Нечистите деяния създават демонични препятствия. Чистото действие никога не създава карма.
За самоочистването си няма нужда да напускаш дома си и да ставаш монах. Ако твоето разбиране е правилно, тогава злото се разрушава и демонът се изменя и се превръща в Буда – това е Чан.
Дао – това е Съвършенството, а Съвършенството е с неясни очертания. То е тихо, невидимо, неизменно и здраво установено. Дао Пътят – това е да станеш дете: то се движи, не знаейки къде. Не знаейки нищо, то се движи като вятър. Към него не идва нито щастие, нито нещастие. Това е Дао, Великото Дао. Великото Дао действа незабележимо. То всичко е създало незабележимо.
Енергията е известна с това, че тя тече като вода. Там, където енергията се е отделила, водата пресъхва, защото водата се храни от енергията. А кой храни енергията? Дао.
И така, Учението за Дао.
Почтеният Старец казва:
Учението за Дао е Мистично, но не тече във времето – то тече в Безвремието.
Ако искаш да бъдеш твърд, съхранявай твърдост с помощта на мекотата.
Недостойният живот се превръща в самопроклятие на следващия живот. (И така хората питат: „Кой ми направи магия?“. Лично е изработено всичко това.)
Когато постигнеш Тайната на Дао, разбираш, че Тайната е неразгадаема.
Ако Дао те проникне, няма да имаш нужда от въпроси и отговори. Никакви отговори не те вълнуват, Дао е достатъчно. Ако Дао не те проникне, и милиони отговори са недостатъчни – милиони отговори нищо не струват.
Когато чисто работиш за другите, Дао става твоят Път, твоята Истина и твоят Приятел.
Ако не срещнеш Дао в себе си, хиляди години няма да получиш отговора.
(Вчера имах разговор с пловдивска група, казаха: „В Пловдив имаме вече построен даоски храм. Какво ще кажеш?“. „Много е хубаво, но ще ти отговоря: по-важно е да има Даоси“. Много е просто.)
Дао не е в образованието, в Дао няма образование – Дао е съвършено, не се нуждае от образование. Дао е Вечният Път отвъд времето.
В Пустотата, в Безкрая няма закони, няма ограничения.
Само дълбока Любов към Дао може да създаде Тишина в себе си.
Който се стреми към щастие, той е отрязал своите корени и своя Път към Дао.
Който умее да наблюдава, има ръководство от Дао. Чистото наблюдение е Духовно, то е Пустотно, т.е. умът не участва. Ако умееш да наблюдаваш, Дао те упътва към Себе Си. В това наблюдение присъстват всички науки и учения. Ако наблюдаваш чисто, ще видиш, че трудната ситуация иска да те въведе в Дао.
(Питаха ме за Аспарухово. Прекрасни неща се случиха – Божията Любов, Божията Милост за пореден път! Вместо да помете цяло Аспарухово, хиляди хора и част от Варна, Бог направи отново голяма Милост – подаде Ръка. И поиска вътрешно Промяна. Хората тръгнаха да си помагат – друга глупост. Важно е да избереш Бога и да тръгнеш на Път към Бога, а не тези странични неща. Дано хората разберат тези много, много прости неща. Затова и следващата книга, която подготвяме от Учителя, е книга за Простотата – Дзен по Учителя.2)
Злото не може да черпи сила от Дао и затова злото не цени Дао. Дао не е храна за злото.
Безпределното е съществено. Хармонията е вторична, тя е само подготовка и пътуване към Дао.
Знаещият е изпуснал Ръководството.
Човекът е движение и покой; Даосът е Покой и Мъдрост.
Хармонията е красива; Пустотата е Безпределна. Пустотата не е привързана към хармонията; т.е. Безкраят, Великата Пълнота не е привързана към хармонията – и затова Тя не е ограничена от бедната хармония.
Покоят е чиста енергия. Само нечистите губят своя Път.
Умът никога не може да странства в Безпределното – той може да медитира 30 години и да си остане глупак.
Всички илюзии са привързаности.
Даосът е Същество на Освободената енергия.
Само Чистотата изяснява всичко.
Без Дао всяка медитация е илюзия.
В Покоя е различаването. Покоят е всякога Мъдър. Чистотата определя Покоя.
Какво е Пътят? Изправление на себе си.
Себепознанието видоизменя ситуациите.
За неразумното няма Път. Дарът му е безпътицата – за да се учи.
В Дао е всяка безопасност. В Нищото няма вмешателство. Когато Дао е с тебе, опасността е безопасна. Тя може да те грози, но тя е безопасна.
Ако Дао е с тебе, тогава и гибелта е Покой. (Значи, ако Бог е с тебе, и гибелта е Покой.)
Покоят е отстраняване на световете. Думата светове в случая означава безпокойствата. Всички светове са безпокойства. Но там, където влезе Дао, световете изчезват.
Диханието трябва да стане Дух.
Така казва Дао.
Пълнотата е достижение на чистото действие. Има два вида чисти действия: явни – те са по-външни и по-бедни; и скрити, вътрешни – става въпрос за тайно Благородство. Там се намират истинските чисти действия – където никой не те вижда, но където Бог те вижда.
Водата е мека, но може да съкруши всичко. Водата е неизвестна за камъка, за твърдостта. Камъкът е спяща енергия, а водата е течаща енергия. Във водата има Тайна Сила, която бавно събужда камъка. Във водата работи Дао.
Дао се слуша не с ушите, а със своята чиста, тънка енергия.
Гласът е отглас от Дълбините на Дао.
Дао, Великият Път, не търпи никакви предсказания.
Събраната енергия е вездесъща. (Затова съм ви казвал: натрупвайте милиони формули, натрупвайте чисти постъпки и правилни думи. Когато трябва, те знаят как да станат стихия. Самите формули са живи същества. Те знаят точно кога и как да помагат – но това трябва да е натрупано.)
Който практикува Дао, знае, че всичко друго е излишно. Който не практикува Дао, практикува всички излишни практики и ритуали. (Т.е. който не практикува Истината.)
Който следва Дао, е свободен, защото самото Дао е свободно. Който следва себе си, е роб.
Ако съзнанието е изпразнено, явява се Спокойствието.
Неправилният стремеж е едно от най-големите престъпления на живота.
Ако в тебе има недостатък на Вяра, тогава и Битието не ти вярва.
Който много говори, той често търпи неудачи.
Онзи, който умее да побеждава врага си, никога не влиза в борба с него.
Който е с Дао, никога не изпитва тревоги.
Всеки спорещ пребивава в заблуждение. (Тука само ще допълня: никога в спора не се е раждала Истината. Други казват – виното… Според Учителя никога виното не е казало една Истина – никога. Не може и да каже, няма как.)
Този, който покорява себе си, той има истинска Сила.
Който не разбира Дао, никога не може да бъде Чист.
Можеш ли да отделиш от себе си това, което е ненужно? Това е безпокойството.
Само Мъдреците могат да разцъфтяват, без да увяхват.
Всяка работа, която не е вкоренена в Дао, е провал. Няма значение дали тя ще ти донесе милиарди, или усмивки, или щастлив живот – това е огромен провал.
Мъдреците не се подчиняват на безполезни закони, човешки закони.
Бедствие може да има само за този, който го очаква. Който го сее, той го очаква.
Мъдрецът е строг, но сърдечен.
Дао дава на всички същества посоката, по която те трябва да се изправят.
На Пътя се цени способността да се изменяш. (Сещам се, питали Учителя: „Учителю, докога ще чакаме промените?“. „Ами щом ги чакате, няма да има промени.“ Просто трябва ти да се промениш, няма какво да чакаш. Ако чакаш, закъснял си.)
Пътят на Мъдреците се състои в Смирението, което никой не може да покори. (Никой въобще не може да воюва със смирен човек – него го няма: няма с кого да се воюва.)
Търсенето на това, което е правилно, не е още търсене на Истината. Истината е по-дълбока от всяка правилност – включително и от всяка правда. Тези, които търсят Правдата, пак са заблудени. Но тези, които търсят Истината, освен че Истината ще им се разкрие и ще ги обучи, тя ще им покаже след време кое наистина е Правда и кое не е. Но само Истината може да даде това различаване.
Тези, които имат Дао в себе си, не се безпокоят за световния хаос. Когато става въпрос за световния хаос, Даосите танцуват.
Най-големият успех е за нищо да не се безпокоиш. Но това не означава безразличие – а овладяване на себе си.
Пустотата означава, че Дао не съдържа в себе си никакъв товар, т.е. Бог е много лек. И ако си в Него, и най-тежките събития имат нещо леко, нещо приятно, нещо магнетично.
Главното ударение пада на Великия Мусаши.
Миямото Мусаши е Древен Войн, Войн от Бездната на Силата. Както ви казах: това е Древен Атлант от Толтекската раса, който по-късно слиза като самурай. Още тогава постигнал висока степен на безгрешност – Безупречност. Още в Атлантида е познал себе си като Същност. Това означава, че той вече, още оттогава, не принадлежи на смъртта. Той е Древен Войн на Светлината, защото е от тези, които са успели да влязат в ядрото на Истината. Като самурай в Япония се е срещал с много хора с его – но с малцина, които са били истински Войни, т.е. хора със Същност. Само хора със Същност могат да бъдат Войни – хора с Чистота. Хора с ум, колкото и да тренират, те не могат да бъдат Войни – те могат да бъдат бойци.
Мусаши казва:
Аз коленича само пред истинските неща.
Силата може да бъде и поражение, но контролът – това е вече реалност.
Истинският хляб на Война е Безупречността – това е Силата на чистата Ци енергия. Нечистият крои замисли; Безупречният поразява. Философията е поражение, а Безупречността е Освобождение.
Мусаши е велик владетел – на тяло, ум, воля, сърце и Дух.
Той казва още:
Пътят на Меча означава да постигнеш своята истинска Същност. Когато Истината е в тебе, ти вече си Мечът.
Аз не следвам нито пътя на Буда, нито пътя на Конфуций, нито пътя на военните стратези. Аз следвам само Духа на Пътя. Нищо друго – Духа на Пътя. Истинският Път е в това да вложиш целия си Дух, без никакъв остатък.
(В новата Книга за Молитвата, която преиздадохме, се казва коя е Тайната на молитвата. Вложѝ цялата сила на света в молитвата – това означава Тайна на молитвата.)
Тези, които се привързват и пристрастяват към нещо, те изгубват своя Път и своята Сила.