Част 3
Богомилската Вяра води човека отвъд света. В тази Вяра няма свят, няма ум – има само Бог. Богомилската Вяра е Живот в Бога, а не живот в сътвореността. Тази Вяра напълно умъртвява човешкото знание, напълно умъртвява земното мислене. Богомилската Вяра е Духовна и никога религиозна – и затова тя разтърси света, тя смути милиони хора, даже смути донякъде и разумни хора. Докато църковната вяра – тя е за умрелите хора. На богомилската Вяра беше позволено да види Бога и затова Богомилите се устремиха към Кладата с истинска Вяра и Духовност – защото знаеха къде отиват. Сам Бог им даде Откровение за Себе Си – и те вървяха по този Път, без да отстъпват.
Богомилската Вяра е Огън, който е стигнал до Сърцевината на Бога. Тази Вяра е истинска Божия крепост. Става въпрос за Трийсетата степен – Абсолютната Вяра. При такава Вяра (тука само вмъквам нещо) никога нямаш нужда от оръжия и от бодигардове. Бог я ръководи, Бог ти помага. А фактът, че имаш бодигардове, означава, че ти си пробита стомна – означава, че вече е късно: никой не може да ти помогне.
В умствената вяра, Дяволът се е създал. В богомилската Вяра, Бог Се е създал. При умствената вяра ти е скъпа Църквата, религията, имотът и т.н. При богомилската Вяра ти е скъпа Истината. Умствената вяра е външна и болна, а всички външни неща ги очаква поражение. В умствената вяра хората са трупали знания, понятия; а в богомилската Вяра се е трупала Чистота, Любов и Принципи. В Чистата Вяра човекът е Душа. В Абсолютната Вяра, на по-високо ниво, човекът е Дух. В Чистата Вяра човекът е открил своята Душа, своята Вечност; в Абсолютната Вяра – своята Безкрайност. А щом има Душа, има и Любов към Бога. Условието за Любов към Бога не е умът, не е чистото сърце, а Висшата Душа.
Богомилската Вяра е Тайно знание. Тя е Божие докосване, особено благословение. В тази Вяра никога не прониква страх, защото там стои на стража самият Бог. Богомилската Вяра беше скрита от човешките очи: тука сам Бог прави нещата. Това е Вяра, която е над света и преди света. Ето защо Богомилството е Божие Дело и няма нищо общо с човешките неща. Богомилската Вяра слезе от Вечността и се върна там, където ѝ е мястото. Умствената вяра е друго наследство. Тя е за тези, които в миналото са посегнали на Душата си и са я изгубили – и затова те сега са в ума. При умствената вяра човек има разбиране, понятия – но без Душа, без Будност.
Още едно отклонение, сетих се – в Дзен казват: „Ако ти си заблуден и имаш съмнения, може да четеш хиляда Свещени Писания – нищо няма да ти помогне; но ако ти си пробуден, една дума е прекалено много“. Така говори Дзен. Догодина ще говорим за тази Простота на Дзен.
На умствената вяра не е дадено да познава Истината. Тази вяра е болна, тя има земен подход към нещата – и затова тя дълго, дълго трябва да се пречиства, докато излезе от омагьосания кръг. В часа на Истината умствената вяра ще стане и ще се превърне в празнота, бедствие. Богомилската Вяра е вход на Бога: да действа Той, както Той реши. Щом е решил да има Клада, Богомилите приемат Кладата – каквото реши Той, както Бог действа. Ето защо тя е тотално и пълно Доверие, Доверие към Великия Истински Бог.
Тези хора, в които е имало Душа, те са разбрали Богомилството и са станали ученици на истинския Път. Богомилството е тази Духовност, която освобождава човека от религията, освобождава го от умствеността; защото тази умственост е свързана с астралната Змия – което означава безброй хитрини и капани. И тя е едно постоянно бреме, тази умствена вяра – в нея няма лекота: тя е постоянно бреме. Тук всичко е бреме – дори, казва Учителя, и уреденият живот. Забележете: уреденият, осигуреният живот – той също е бреме.
Духовност значи отделяне от себе си и приближаване до Бога – а всяко приближаване е скъпоценно. Богомилството е зад пределите на ума и Змията. Тук Предаността е чиста, защото не идва от ума – това е Преданост на Душата. Предаността, която е от ума, е голяма илюзия.
Що е самата умственост? Враг на самата себе си. Ето защо тя трябва да се очисти и трябва да бъде преодоляна. Преодолява се само с Чистота и Духовност. В тази Духовност има дълбочина, която има способност да преодолее всяка умственост; т.е. болестта на застоя – това е умствеността, психизмът. Духовността е нещо от друго измерение. Духовността превръща смъртта в Живот, а умствеността, обратно – превръща живота в смърт и в застой.
Учителя казва: „Любовта и Духовността ни разкриват, че Животът не е материя“.
Казано е: Когато истинно търсиш Бога, Бог ще те намери; ако не е истинско това търсене, все ще Го търсиш – а може даже и да се откажеш.
Поп Богомил казва: „Църковните истини са заблуда. Само Божията Истина е Път“.
Външно изглежда, че Църквата върви по Правия Път, но няма Път за нея. Защо? Защото Път има само за една висока Пречистеност.
„Църквата – казва Поп Богомил – е тъмно и мрачно християнство, което е изгубило своя Път. Това е онова старо общество от хора, които са изпуснали Гносиса“ – Древното Откровение. И още, Поп Богомил казва: „Църковното християнство е една мъртва говорилня“.
Чрез Богомилите Бог искаше да спаси хората и човечеството от гибел – но тази Божия Истина, богомилската, беше изгонена от България. И Поп Богомил казва:
„Тези църковни хищници гориха книги, хора и деца; и така те все повече се проваляха и пропадаха в себе си. Църквата направи анатема на Чистите“. (Забележете какво огромно падение: да направиш проклятие на Чистите от страх, че ще завземат властта заедно с Бога – както ще видим после, накрая.)
Богомилите показаха, че Църквите не търсят никакъв Бог, Църквите не търсят никаква Божия Воля – те са старо, непокорно човечество. Религията няма Душа. Само Любовта има Душа. Любовта не търси никога религията, Любовта търси изключително Бога. Богомилите показаха, че Пътят на стремежа трябва да е истински. И този Път, този стремеж е насочен към Бога и никога – към Църквата.
Религията е живот в ума, т.е. умът е религия, но умът не е Любов – и затова той не знае своя път. Броди от хиляди години и смята, че е преуспял даже. Говорил съм с много свещеници, имам и приятели свещеници. Те смятат даже, че са преуспели, защото са просъществували. Че той и крокодилът е просъществувал милиони години!
Ще обясня. В ума не си Любов и не си Духовен. Умът е старо човечество – и този ум трябва да бъде овладян. Умът никога не е близост с Бога, защото той не е Чист; той е дърво от знания, но той не е Любов. Той често имитира Чистота и Духовност, но нито е Чист, нито е Духовен. Умът е стар рушител. Той е, който държи хората в религията, в старото съзнание. Страшният Съд ще дойде именно за умствените хора, психичните; и той ще ги осъди на страшна празнота – нещо по-лошо от самотата; защото животът в ума е живот в пропаст. Умът има в себе си стара мания за власт – друга негова стара болест. Религията урежда застоя – и това винаги устройва ума. Тези, които останаха извън Кладата, те останаха в трагедията на застоя. Тези хора, от трагедията, не знаеха какво става на Кладата; те не видяха там Възхода, защото умът е стар заслепител и я нямаше Чистотата, която е обяснител. Те не видяха, че Кладата е съставена от Тайната на Божията Любов. Богомилската Вяра е извън ума и света, тя е нещо стихийно. Неслучайно ги наричаха Чистите; а Чистите са Виждащите Истината. Богомилският стремеж не е земен или човешки, нито църковен – това е чист стремеж към Бога, без примеси. Богомилите знаеха, че Смъртта е живееща, а човешкият живот е умиращ.
Богомилите бяха Древен Духовен народ, излязъл от Сърцето на Бога, народ от Чисти Души – но тази Чистота беше смущаваща за земните хора. Бог искаше да обнови света не с религия, а с Духовност. Бог знаеше, че старият свят няма да приеме Богомилите – и Той запали Кладите и ги взе при Себе Си. А застоят си остана в ума, в пропастта на света. Чрез Страшния Съд застоят ще влезе в Мрак, който няма да бъде осветен – защото да изпъдиш Бога означава да бъдеш завладян от Дявола и от Мрака.
Поп Богомил казва:
Църквата е стар рушител. Тя води хората към ада – и тежко на тези, които не го виждат. Църквата е фалшиво слънце, което се опитва да засенчи истинското Слънце. Ще дойде ден, Църквата ще се развълнува и ще падне в мътната си вода.
Колко е чудно да си покорен на Бога – и колко е мъртво да си покорен на Църквата!
Църквата на греха ме заклейми като еретик, защото аз никога не угаждам на ада.
Църквата е умъртвяване и на човека, и на Бог в себе си.
Църквата изгори хиляди къщи, хора и деца, че даже и животни; и така Злото показа, че има власт, и то власт безумна. Но ще дойде ден, когато Бог ще разруши тази погрешна власт. Тя трябва да си натрупа своето семе, за да бъде после тотално съкрушена.
Църквата е творец на смърт и тъмнина, защото тя не познава себе си и своя Път.
Който е изгубил Истината, и в бъдеще неговата земя ще бъде неустроена и пуста.
Христос живя за Бога, а не за Църквата.
Карат ни да целуваме кръста, понеже на него бил разпънат Христос. Ако заколят на някого сина, ще целува ли той ножа, с който е заколен синът му? Ако Христос беше обесен на въжето, на въжето ли трябва да се покланяме? Ние се кланяме само на Любовта.
Твоята Любов е твоята запалена свещ. Никакво спасение няма в свещите – Спасението е в очистване на съзнанието.
Вярата в Църквата е болест; Вярата в Бога е изцеление. Вярата в Бога е Истината на Живота. Мъдрият избира Истината и никога не прави грешка, никога не избира Църквата и религията. Църквата е умряла в религията, а Мъдрият е оживял в Любовта.
Животът не е в Църквата – Животът е в Любовта. Църквата е оплетена змия. Когато Църквата действа, змията е в движение; когато Любовта действа, Бог е в движение.
Църквата е старо общество на смъртта.
Ти ще узнаеш Божиите Тайни само когато се очистиш.
О, човече, не вярвай в развалините!
Кладите показаха, че Богомилите са познавали Тайния Смисъл. Тъй както учениците на Христос умряха много мъчително, така и Богомилите познаваха Тайния Смисъл. Те показаха, че Истинското в човека е непобедимо. Църквите не познаваха Смисъла, защото те са еволюция на старата тъмнина – и затова те се сляха с Инквизицията. Ако Бог беше насочил Кладите към Църквите и Инквизицията, това щеше да бъде за тях поражение и унищожение, а не възход. Щеше да бъде унищожение, а не възраждане – но Бог грешка не прави. Кладата е привилегия. Бог създаде Кладите за Избраните, които Той много добре познаваше от тяхното минало – пък и нали Той ги е обучил във вярност докрай, в послушание до смърт.
Кладата е Меч: тя разрушава напълно земното мислене.
Няма по-велико нещо в света – да отидеш на Кладата или на Голгота: това е истински оказана чест; и не само да отидеш там, но да отидеш с голямо Смирение. Злото нищо не вижда в Смирението – там то е сляпо.
Богомилите жадуваха за Бога, а земните искаха света и сътвореността.
Кладата беше разсичане на злото завинаги, и то с метода на Любовта – Божия Меч.
Аз съм ви казвал: Богомилите са Същества на страшна воля, голяма дисциплина. Ако те бяха тръгнали да разрушават Църквите, нямаше да остане нищо. Но тези хора се насочиха тотално към Бога и към Истината, не вървяха по стария път.
Кладата беше Смисълът на живота за Богомилите. Дори – казва Учителя – и Ангелите не разбраха това: откъде Богомилите имаха тази увереност на Кладите? Учителя казва: „Сам Бог им я даде отвътре“. Това е интимен въпрос… Там, където има Чистота, Бог Се разкрива отвътре.
Бог избра любящите за Себе Си, защото Любовта всякога познава само Себе Си. И кой може да излъже Бога? Който е самата Любов.
Бог привлече Своите Богомили (произлиза от Мили на Бога), призова Чистите, а Злото си взе също своите и ги остави да имат църкви, имоти и да палят свещи. Те си останаха в света и от тогава до сега се чудят даже и самите те: що за свят е това? Разбира се, че ще се чудят.
Разликата между Църквите и Богомилите е, че Църквите имат обич към Бога, но нямат Любов, нямат Център. Както знаете, в българския език има две думи: обич и Любов. Разликата е следната: обичта съдържа Топлина, а Любовта съдържа и Топлина, и Светлина. Това означава, че Любовта, освен че сгрява, но и ти дава виждане, разбиране за Пътя към Бога.
Вярата на ада е вяра в света, а не в Бога. На ада не е дадено да вижда Бога. Адът вижда света. На Кладата нито земните виждаха какво става, нито злите духове, нито Ангелите разбираха. Само Бог знаеше какво прави. На Кладата Богомилите бяха в Ръцете на Любовта – а там, където е Любовта, злото не може да те види.
Сам Бог запали Кладите за Своите Избрани. Богомилите разтърсиха стария, мъртъв свят. Тази чиста богомилска Духовност, както казах, се разнесе като пожар.
Богомилите слязоха да дадат Огъня на човечеството – който е самият Път към Бога.
Кладата не приема в себе си прокудените и земните. Кладата е велико Пресътворяване в образ и подобие на Бога. Това е Огнено Кръщение, което няма нищо общо със смешното кръщение с вода. Много пъти съм го наблюдавал, разговарял съм с приятели и свещеници. Той самият ми казва, че това е огромна трагедия… Свещеник – той просто знае, понеже все пак е чел Учителя… Един от тях.
Тези, които нямат Реалност, Кладата не ги иска; тя ги отделя от себе си.
Кладата – това е Съвършеното Добро, но само за определените и за Чистите хора.
Тука, на Кладата, сам Бог показва ясно какво означава Вяра, какво означава Любов към Бога. Това е чист показен урок.
Богомилите знаеха, че ако умееш да изгориш с Любов, ще познаваш Бога. И те дадоха себе си, за да Го познаят. Докато умрелите, падналите правят жалки курбани.
Кладата беше Божествен призив към Чистите, които бяха отделени от света. Житото беше отделено от плявата. На Кладата Богомилите показаха, че за тях само Бог е Реалност. Кладата е извън времето. Тя е за човека, който напълно е осъзнал своята Духовна Същност; а умствените хора – те си остават отвън.
Кладата е величествено Огнено Кръщение, велико завръщане.
А тези, които не са били призовани към Кладата, те са били наказани и изоставени от Бога поради връзка с Дявола и злото. Те са оставени от Бога за други времена. Тъй като Бог е Любов, за тях ще има други времена.
Кладата изтръгва света от човека, защото тя е Свобода за Духа, а не свобода за ума. Умът е привързан към света, той е вързана енергия.
На Кладата Бог постави Богомилите в Собственото Си Сърце.
На Кладата светът беше изгорен. Змията умря. Човекът се превърна от човек в Син. Това е велико тържество, жадувано тържество. И затова Учителя казва: „Не трябва да бъдете християни, а Синове“. Това е разликата.
Великата ерес е била голяма заплаха за всички Църкви. В случая Великата ерес означава Великата Истина. И затова Църквите се съединиха с Инквизицията и създадоха една гигантска жестокост. Защото Чистите са искали заедно с Бога да слязат на Земята, а това означава: тотална смърт за Църквите и тяхната власт. Така Църквата и Инквизицията са се обединили и са обявили война не само срещу Богомилите – това е древна война срещу самия Бог. Това е грандиозно престъпление, което ще се изкупва хиляди и милиони години, защото е грях и посегателство срещу Светия Дух, а там няма прошка.
Бог и Богомилите са влезли във Велико Единство; а от друга страна – друго единство: Църквата и Инквизицията. Преведено: дяволите и демоните – друго старо, обречено единство. Това единство между Църква и Инквизиция е стар договор със Сатана. Такъв договор е имал и еврейският народ – със Сатана. Стар договор, още от Атлантида. И затова там, сред еврейския народ, слезе Христос. Но какво се случи? И там съпротивата беше огромна. Това е старо човечество, изостанало. Църквите отдавна не желаеха Божията Воля. Тяхното непокорство беше старо като света – те дори си помислиха, че победиха Богомилите на Кладата, но… имаше Тайна. Богомилското послушание е непобедимо. А Църквата и Инквизицията поразиха себе си – и за времена, и за много епохи. Църквата и Инквизицията – това е старо, изкривено човечество. И само Бог може да го излекува, и затова изпрати Богомилите – по-висока Истина; но те не я приеха. Това означава, че засега Бог се е отказал да изцели Църквата и земните хора, защото те не приемат Чистотата и Пътя на Духовността. Църквите, освен това, са едно много старо неверие, безбожие, обаче което много хитро иска да мине за вярващо. И пред земните хора, много странно, продължава да успява. Разбира се, пред слепите успехът е лесен. Но Небето ясно вижда това. А кой може да излъже Бог и Любовта? Посягането срещу Богомилите и Бога от Църквите означава за Църквите още по-голяма, още по-дълбока степен на умиране в злото. Църквата и Инквизицията външно унищожиха Богомилите, но те не можаха да докоснат – казва Боян11 – Същността. Никой никога не може да убие Душа и Дух. Може да си въобрази, може да си направи карма, но никога не може да ги убие. Така Църквите умряха в себе си, а Богомилите оживяха в Бога. Смъртта е живот в ума, а истинският Живот е оживяване в Душата.
Църквата и Инквизицията изпъдиха Бога и направиха най-големия удар срещу себе си. С това те запечатаха себе си и ограбиха развитието си за близки и далечни времена.
Църквата, обединена силно с Инквизицията и със Сатана, е дала клетва да не допусне Чистите да вземат властта – защото с тях заедно и Бог ще слезе на Земята. Това е било единство срещу самия Бог, но това единство е осъдено. И Църквата продължава да си мисли, че тяхната тайна е скрита. И във Ватикана се крият над 30 км библиотеки и книги, в които има някои подобни неща, които ви изнасям; и те мислят, че ще ги крият дълго време. И мислят даже, че като са така скрити – тъй като ги пазят и с молитви – хората няма да разберат Истината. Но тази Църква много лицемерно повтаря другата голяма кармическа участ. Църквата казва в Отче наш: „Да бъде Твоята Воля и да дойде Твоето Царство“ – и Той дойде и чрез Христос и Богомилите, но те не Го пожелаха. Това означава, че Бог пак ще дойде след време, но по друг начин: със Страшния Съд – той е точно за тях. Политиците, в сравнение със свещениците, са много дребно нещо. Някой път може да ви го обясня. Страшният Съд ще дойде да разпилее това огромно лицемерие. Политиците, в сравнение с тях, изглеждат някак си много приятни – нещо като цветя; но когато имам време, ще ви обясня.
Страшният Съд е за Църквата и Инквизицията, които са направили това изключително тежко посегателство срещу Бога. За това обединение между дяволи и демони – казва Боян – Бог ще бъде мрачен вихър, ужасен Въздател; наречено по друг начин – Страшният Съд. Защото Всемогъщата Божия Сила ще ги завърже, забележете, не на Земята – в центъра на Земята! Те ще бъдат завързани енергии, както водата е завързана – обяснява Боян – в блатото: никакво развитие. Демоните и тежката категория дяволи (и сега има там такива, в центъра на Земята), друга голяма част, ще отидат там. Значи, има я водата в блатото, но не тече. Нито навън, нито навътре. Такава е Божията Строгост, защото тя е Справедливост – казва Боян. Страшният Съд ще се излее върху тях заради тяхното дълго и мрачно минало. Единството на Църквата с Инквизицията беше велико отричане на Бога. А страшното в този Божий Съд е в това, че ще се яви Мрак, в който няма да има утеха, защото сам Бог няма да го утеши, няма да го освети. Църквата отдавна беше изоставена от Бога и затова тя избра съюз с Инквизицията. Това беше стар и нов бунт срещу Бога. (Който в Атлантида се е случвал, според Учителя, два пъти. Догодина ще говорим едни много дълбоки неща за Атлантите и Толтеките.) Той върви още от Атлантида, защото това са същества от втората и четвъртата подраса на Атлантида. Те продължават да воюват срещу Бога и да отричат развитието. За тях е Страшният Съд.
АУМ
3 декември 2014 г.
ВАЖНИ НЕЩА
(Лекция 1)
ВАЖНИ НЕЩА
(Първа идея за размишление)
ВАЖНИ НЕЩА ОТ УЧИТЕЛЯ
(Лекция 2)
УЧИТЕЛЯ ЗА БОГА
(Втора идея за размишление)
ЧИСТИЯТ СМЯХ
(Лекция 3)
ЧИСТИЯТ СМЯХ
(Трета идея за размишление)
СМЕШНИ АФОРИЗМИ
(Лекция 4)
Да си направим ограждащата формула.
Който е въвлечен в света, не е човек, а е роб. Човекът е загубил главната си способност – да се развива. Всеки, който обича илюзиите, ще става все по-слаб в живота.
Бог е твоят приятел и твоят скрит враг. Обикни врага си – и Бог, Който действа в него, ще го преобрази.
Умният поправя грешката; мъдрият не я допуска.
Истинският Човек се ражда от Бога, а обикновеният човек – от Зодиака си.
(Днес в един разговор обясних: няма значение под какви звезди си роден – абсолютно никакво значение. Важно е твоето дълбоко намерение и какъв дълбок избор правиш, какви желания избираш. Те решават пътя ти, а не – какви звезди…)
Много хора нямат реален вътрешен свят.
Празно е лечението на човека, ако той не избере правилния живот. Човек, който няма връзка с правилното поведение, лечението му е голяма илюзия – очаква го нова болест и нови трудности, дори и да бъде излекуван. Неправилното поведение поражда болестите.
Липсата на контрол е смъртоносен канал за разрушителните сили и голяма опасност и за човека, и за света.
Съдбата означава, че човек се е самоблокирал. Някои търсят вина в роднини, в деца, в семейства – във всякакви варианти. Или в държавата. Няма такава вина! Ти лично си посял нещата – никакви роднини, никакви родители!
Грехопадението е израждане и умъртвяване на енергията.
Хората в този свят имат много неща, но нямат Себепознанието, нямат Бог.
Пътят към Бога е един: начинът на живот. В правилното поведение е отговорът на живота. Това поведение е по-важно от всяко богатство – то е Духовно явление.
Сещам се, Буда казва: „Ако ти не си в Истината, каква медитация ще правиш?“. Казвам това, защото познавам много „медитатори“ – идват и говорят за дълбоки медитации, че и космически…
Лошото поведение на човека ще направи човека враг на себе си.
В света има много животни във формата на човеци.
Да си лишен от правилно мислене е страшно наказание. Процесът на правилното мислене е Тайна Наука, защото тази мисъл, правилната, има Божествен произход – това е връзка с Източника.
В положителните емоции няма положителност – те не са Духовни.
Разумният човек е рядко явление.
Любовта към Бога преодолява и закона, и държавата. Не позволявай на държавата да застане между тебе и Бога!
Енергията на Любовта е истинският имунитет. Оттам почва имунитетът, после са храните. Боян казва: „Любовта е, която става здраве“.
Който не върви към Себепознание, се заблуждава със знания.
Отнемането на живот е изгубване на Истината и отделяне от развитието.
Земното мислене е самата смърт. Вие знаете, Учителя нарича такива хора „движещи се гробове“: те си мислят че са живи – даже смятат, че движението е живот.
Знаещото его умира в невежество.
Богатият човек не е успял, той само е оцелял – но това е жалко оцеляване.
Ако обикнеш Истината напълно, тя ще те освободи от главния враг: самия тебе.
Змията беше само гост в Райската градина. Това зло, което се вмъкна в Рая, е друго: това зло беше човекът. Така Духът стана човек и се облече в материя.
Самото изкушение не е грях – грехът се намира в този, който се изкушава. Който се изкушава (това е диагноза!), никога не може да бъде истински добър. Той не може да се нарече „добър човек“. Изкушението е служител на Бога, за да израсне Бог в нас. Чистотата, която не е минала през изкушения, нищо не струва. Затова идват изкушенията.
Който се е посветил на света, винаги е губещ.
Любовта води към Бога и никога – към удоволствия и надежди.
Най-лошото, което е направила Църквата, е, че е отлъчила от себе си истинския Живот.
Търсѝ Бог в себе си, а не успехи и резултати.
Всяко неразумно желание е дълбока пропаст.
Ако обичаш без очакване – Духовен човек си, Чист си.
В брака има падение, в женитбата има поучение, а в Любовта има Вдъхновение.
Не ти трябва Раят, а ти трябва Истината. Падението на човека е в нежеланието да търси и да разбира Истината. Истината е явна; но хората търсят други неща, ненужни неща – защото имат погрешни цели.
Тайната на Живота е, когато Бог ти дава Себе Си.
Вярата е само охранител, но не е Спасител.
За да оцелеят хората, много Истини трябва да останат скрити от тях.
Хаосът – това е движението, в което няма Покой, няма Център. Но ако Бог даде на човека да погледне хаоса правилно, той ще види, че това е скрит ред.
В този свят страданието е най-разумният закон, най-спасителният закон – нещо, което намества хората; нещо, което им помага да се завръщат.
Боледувай, за да откриеш Смисъла на живота, а не за да оздравееш.
Помощта е винаги близка за този, който вярва абсолютно.
Който търси щастие, не е искрен.
Човешкото добро е страданието на света.
Живей в Истината и не я обяснявай. Живей в Истината и не я доказвай.
Без Чистота, науката е разрушителна, а религията е илюзорна.
Овладяването на себе си е освобождаване от времето и света.
Пречистването е излизане от света.
В този свят не е проблем да бъдеш образован и глупав.
(Скоро говорих с тази сестра, тя беше на предната лекция – от Академия на науките, от София. Една прекрасна сестра – но тя е разбрала този, Правилния Път. И обяснява там, в Академията, как, като деца, борят се за власт и т.н., и т.н. Наистина – деца. Разбира се, че там ще се разхождат паразити. Те не са Духовни хора и много път има да извървят, докато въобще станат Духовни. Но не само там – паразити има дори и в самото Братство. Те вършат прекрасна работа: когото трябва, повдигат – когото трябва, унижават.)
Желанията изработват страданията – става въпрос за неразумните желания.
Чистотата е Принцип и затова тя никога не се нуждае от послания.
Миналото живее в нашето днес.
Преданият човек, рано или късно, става господар на себе си.
Всичко е хубаво, когато го гледаш по правилния начин.
Умът те развежда в бъдещето, но Бог е тук. Бог е всякога тук, но ума го няма – умствения човек го няма.
Човек се бори с трудностите, които сам е привлякъл.
Когато Бог е в тебе, тогава: икономика, политика, държава – всичко това са жалки неща.
Твоят подход е твоят учител.
Ако много се интересуваш от една лоша мисъл, това означава, че си въвлечен и обсебен от нея. Това е същество, което те дърпа със своя конец. Мислѝ постоянно за Бога – и ще се отвлечеш от лошата мисъл.
Направѝ връзка с Истината, защото в трудни времена звездите няма да ти помогнат.
Там, където Го няма Бог, работите са винаги оплетени дори когато изглеждат уредени.
Интуицията е дадена на човека от Бога, за да схваща той много отдалеч събитията.
На първо място поставяйте Бог, на последно място – хората. (На първо място – Бог! Който сгреши реда, плаща много скъпо.)
Една от причините за злото в света е, че хората са дошли по-близко един до друг.
(Значи, когато хората се сближат, понеже Любовта има съвършени изисквания – накратко обяснявам – хората не могат да издържат на тези изисквания и развалят и себе си, и любовта, и близкия. Затова Учителя казва: Нито близост, нито дистанция. Всеки трябва да го разбере по свой начин.)
Хората са дошли по-близо един до друг, отколкото трябва. Тогава, при туй положение, те изменят пътя на своето движение. Вместо да си помагат, започват да си пречат.
Обикновеният живот е сбор от всички мътни реки. (Това е обикновеният живот!)
Животът трябва да се разбира, а не да се подобрява. (Ще повторя: Животът трябва да се разбира. В момента, в който го разбереш дълбоко, той сам ще се промени. Промяната не е твоя. Промяната никога не е човешко дело. Ако човек тръгне да прави промени, да променя себе си – ще сгреши. Но ако се съедини с Бога и поиска Бог да го променя – това е правилното променяне без отклонение. След време ще го обясня как е по-задълбочено според Толтеките.)
Смисълът на живота е да познаеш Бог в себе си.
Човек трябва да се моли да не изпада в изпитание, преди да е развил своята Духовна сила.
Сегашната война не се дължи на човека: духовете воюват, а не хората.
Вдъхновението на човека зависи от степента на любовта към Бога.
Всички грехове и престъпления на човека могат да се простят, но лъжата – никога.
Някой път е достатъчно да кажете само една дума, за да развалите за двадесет години своя живот. (Една-единствена дума! Но думите, казвал съм ви, са духове – дълбоки влияния: една дума, и тръгваш назад в развитието. Затова се иска голямо трениране и голям контрол. Особено когато си тотално предизвикан – да не изпуснеш лошата дума, а да кажеш нещо съвсем друго, да объркаш духовете наоколо и в себе си. Вместо проклятие – да благословиш… и т.н.)
Думите… вие си играете с едно оръжие – те са оръжия.
Всичко, което се случва в живота ви, е много добре замислено.
Този, който се е самоубил, се изражда – превръща се в животно. Деградира в животинското царство, за да не чувства така мъките на човешкото тяло. (Връща се назад, понеже не е оценил Дара на Живота.)
Тайната на Злото е в придобиването на Бога. Злото съдейства: то е съюзник, съюзник на Бога – да могат хората да се завърнат. (Защото, иначе, добрият човек щеше да бъде едно много жалко нещо, понеже не е истински добър. Той щеше да си въобрази, че е нещо огромно.)
Бог използва тъмната Си страна, наречена Зло, за да повдигне съществата. И затова Той е допуснал призрака на Злото.
Злото, това е Потайният Бог – Преобразувател.
Злото отделя нечистите от Бога.
Злото признава за господар само едно Същество – Бог.
Злото е излязло от дълбочината на Бога – то е излязла Сянка, която трябва да освети съществата в техния Път към Бога.
Злото е лишеност от Любовта, за да възстанови Любовта в съществата. То е лишено и няма никакъв избор. (След време ще му се върне, но засега е лишено, за да помогне на другите да се възстановят.)
Дяволът създава грубите условия в живота, а Бог ги смекчава.
Ония, които спъват Пътя Господен – това сме ние, хората. Дяволите не спъват Пътя Господен.
Дяволът е необходим сътрудник.
В онова човешко сърце, в което е влязъл Господ, там никакъв дявол не може да влезе.
Ако работите за Бога, и злото ще работи за вас. (Значи, не само доброто – и злото ще работи за вас.)
Бог помага на онези, които вървят в Правия Път – а другите ги учи по отрицателен път.
Казано е, че Христос ще дойде в облаците. Облаците – това са светлите мисли на хората. Ще помислите за Христа – и Той ще мисли за вас.
Духовното е Онзи свят в човека, а физическото – това е този свят.
Злото се ражда, когато човекът се отделя от Бога.
Съвременният човек не живее според Истината, а според своя интерес.
Голяма е силата на човека, който има убеждение. Който няма убеждение, той не може да приложи скритата си сила.
Аз мога да имам страдания всякакви, но не мога да се съмнявам, че Бог е Любов.
Бог не се нуждае от правоверни и кривоверни, но от хора, които носят Неговата Любов.
Който не познава Бога, не може да мисли правилно.
В света съществува само един Принцип – Бог. Вън от Бога няма друга сила, няма друг Принцип.
Ще видиш Бога в Любовта, която проявяваш.
Познаването на Бога – там е преобразяването на човека.
Бог работи, а не ние – проводниците.
Не се стремете към Съвършенството, защото ще се разрушите. (Съвършенството е затворена врата, никой не може да влезе там – там е само Бог.)
Целта на живота е Единство с Бога, а не съвършенство. Извън Бога нито човекът, нито Дяволът имат покой.
Който люби Бога, изгубва всичките си човешки разбирания.
Любов към Бога – това е Смисълът на живота.
Ако вървиш по своята воля, Бог не се занимава с тебе.
Без Бога, и богатството, и знанието, и силата нямат смисъл.
Човек, който не е проявил своята Любов към Бога, той не може да прояви своята Любов към никого.
Като влезеш в Любовта, ще намериш Бога. Като излезеш от Любовта, ще намериш хората.
По някой път вие туряте преграда между вас и Бога – тогава и Бог, Който е толкова силен, не може да ви помогне. (Дето Учителя е казал: „Не можеш да налееш вода в затворено шише“. Не можеш да помогнеш на такъв човек – там съветите са напразни.)
Закон е: Без Бога, Любов между хората не може да има. Тия хора Бог ги създаде като едно условие за тебе, а не като цел. (Те са врата, да се развиваш, а не някаква цел.) Цел в света е само Бог. Трябва да станете едно с Бога, а не да работите за своето благо на Земята. (Значи, да работиш за своето благо на Земята е погрешна цел.)
Който иска да отиде при Бога, трябва да се освободи от човешките работи. (Някои искат да си посветят живота на Бога, а още имат човешки, земни желания – няма как да бъдеш приет!)
Започнете ли една работа без Бога, никакъв успех не очаквайте. Тогава и успехът е провал.
Да се обърнеш към Бога значи да се обърнеш от човешката любов към Божествената Любов.
Днес всички хора търсят някакво разрешение на живота. Никакво човешко разрешение на въпросите не може да помогне.
На първо време ще ви кажа 29 шеги – всички, без изключение, са Тайни поучения. И после ще минем на смешните афоризми – други поучения.
Двама луди си говорят, единият казва:
– Преди да ме приберат в лудницата, бях голям ловджия, всеки ден хващах по няколко заека.
– И как ги хващаше?
– Много просто: скривах се в храстите и се преструвах на морков.
(Значи, ако знаеш на какво да се преструваш, може да уловиш и Ангели, и т.н. – няма да ги коментирам.)
Шотландец станал министър и кметът на неговия роден град поискал да му подари скъп мерцедес. Но шотландецът казал:
– Не мога да го взема – хората ще кажат, че е рушвет.
Тогава кметът предложил:
– Ами тогава – да Ви го продам за пет долара?
– Така може, ще купя три мерцедеса.
Циганче свири на цигулка на тротоара. Минава човек, заслушва се възхитен и му казва:
– А бе, момче, ти си голям виртуоз, вундеркинд, Паганини!
Циганчето го гледа смутено, неразбиращо и му казва:
– Ти пък, щото си много хубав!
(Хората си говорят на най-различни езици.)
Габровец пътува с влак за София. Кондукторът проверява билета му и го пита:
– Защо не си купихте билет за отиване и връщане? Щеше да Ви излезе много евтино.
Габровецът казва:
– Отивам в София за операция за подмладяване – ако операцията мине успешно, ще се върна с детски билет.
Двама приятели се срещат:
– Някой ми каза, че ти или брат ти е умрял – но не знаех кой.
– Сигурно съм аз умрял – казва човекът. – Защото брат ми си е жив и здрав!
– Как не те е срам! – ядосва се майка на сина си. – Пак са ти намалили поведението! Вземи пример от баща си: утре го пускат от затвора за добро поведение.
Габровец и американец се хванали на бас кой ще издържи по-дълго на глад. След десет дена американецът умрял. Тогава веднага и габровецът умрял – той получил инфаркт, като разбрал, че няма кой да плати баса.
Четирима мързеливци стоят в една стая и на вратата се звъни. Първият мързеливец казва:
– Май се звъни!
След още един час вторият мързеливец казва:
– Абе наистина се звъни!
След още един час – третият:
– Дали да отворя вратата?
И след още един час четвъртият мързеливец станал и отворил вратата. Там стоял петият мързеливец, той казал:
– Какво става бе? Много сте бързи, направо като ракети – не можах да звънна втори път.
(Наука за мързела.)
– Олеле, мъжо, сънувах, че у дома ни има крадци, вир-вода съм!
– Нищо. Подсуши се, жено, лягай бързо и продължавай да сънуваш, че са нахълтали стражари – а ти си гледай кефа!
Старата врана казва на малкото си вранче: „Миличко, не се плаши от летенето. Според статистиката летенето е по-безопасно от шофирането“.
– Кажи ми, скъпа: ако умра, ще ти бъде ли много мъчно за мен? Ще плачеш ли?
Жената казва:
– Знаеш много добре, че плача и по най-малкия повод.
В една лудница един луд седял и вече две седмици се взирал в една дупка в стената. Докторът го гледал, гледал и го пита:
– Какво гледаш?
– Ами погледни и ти, да видиш какво има вътре.
Докторът погледнал и казал:
– Нищо не виждам.
Лудият отвърнал:
– Как ще видиш – аз от две седмици гледам и нищо не видях, а ти искаш от първия път да видиш.
Веднъж един българин бил в Париж, изплюл се на улицата и веднага дошъл стражар и го попитал:
– Защо плюеш? Това е глоба от 200 евро.
Като се върнал в България, жена му го попитала:
– Сети ли се за мен във Франция?
– Сетих се, но много скъпа беше глобата.
– Петкане, вчерашният ураган причини големи щети на вилата ти.
Петкан казал:
– Не зная, още не съм я намерил. Тука беше, ама я няма.
Един млад лекар влиза забързан в моргата и казва на един труп:
– Имам чудесна новина за Вас – не Ви е спрял пулсът, а моят часовник е спрял.
Трупът отвърнал:
– А бе, докторе, и с пулс, и без пулс – вече не ми се живее!
Киркор и Гарабед живеели в един блок: Киркор – на двайсетия етаж, а Гарабед – на първия. Веднъж Киркор решил да си направи майтап и се обадил на Гарабед по телефона:
– Гарабед, бягай много бързо, трябва да ти кажа нещо много интересно!
И Гарабед препускал до двайсетия етаж и видял на вратата бележка: „Абе направих си майтап, Гарабед“.
Гарабед се ядосал и оставил бележка: „Не си мисли, че съм идвал!“.
Двама полицаи се готвят да щурмуват апартамент, в който се е барикадирал тежко въоръжен бандит. Единият полицай казва на другия: „Ти влизай, а аз после ще отмъстя за тебе“.
Един габровец се качил на покрива да поправи една счупена керемида, обаче се подхлъзнал и почнал да лети надолу. Докато минавал пред прозореца на жена си, извикал: „Жена, готви за един човек по-малко!“.
Двама (след сериозно запиване) излизат от кръчмата. Единият казва:
– Чуй как красиво пее чучулигата!
– Каква чучулига бе! Да не си полудял! Това е шаранът.
– Какъв шаран бе! Той не пее през нощта.
Две баби си говорят:
– Пено, как е внучето?
– Ами записаха го в училище за олигофрени.
Другата казала:
– Е, щом го влече това учение – нека да ходи да се учи.
Обява във вестник: „Продавам мотор, премазан и сплескан от валяк“. В редакцията се получава писмо: „Купувам го – но ако ме няма у дома, пуснете го под вратата“.
Сто и три годишната баба Пена от Троян припаднала на улицата, завил ѝ се свят. Линейката я взима, слагат ѝ два шева на главата, която била спукана. Заради възрастта я оставят в болницата два дена, преди да я изпишат, и докторът я пита:
– Как си, бабо Пено?
– Сега съм добре, докторе, но имам кахър, мисля си: какво ще правя един ден на старини, щом още на 103 години ми се вие главата?
Вуте стои на гроба на Пена и плаче. Идва Нане и му казва:
– Какво правиш бе, Вуте?
– Плача на гроба на Пена.
– Ама това не е гробът на Пена бе!
– Да бе, и аз се чудя защо плача от часове, пък не ми е мъчно.
Канибал е в леглото си, върти се и се преобръща, не може да заспи. И си мисли: „Кой съм аз? Къде съм? Защо ме има на този свят? Откъде идвам и къде отивам?“. Жена му му казва: „Колко пъти ти казвам да не ядеш интелектуалци!“.
Съдията към подсъдимия:
– Виждам, че освен пари, си започнал да крадеш и часовници, пръстени, огърлици и чанти.
Подсъдимият казва:
– Да, Ваша Светлост, но съм чувал, че само парите не могат да ти донесат щастие.
Влиза борец в църквата и слуша: отчето чете някакви Божии Заповеди – и слуша той:
– Не лъжи! Не кради!…
И казва:
– А бе, отче, аз какво ще работя?
– Послушай, Джон, как чудесно пее славеят – шепне жена му.
Джон казва:
– Какво толкова се чудиш? Той още не се е оженил, няма дългове, зъби не го болят. Защо да не пее?
В съда:
– Осъждам Ви на доживотен затвор!
Подсъдимият казва:
– Протестирам!
Съдията отговаря:
– Увеличавам присъдата с още една година!
Настрадин бил болен и докторът му проверява температурата и му казва:
– Ами – висока температура!
Настрадин пита:
– Колко?
Докторът отговаря:
– Сто и пет градуса.
Настрадин се интересува:
– А колко е световният рекорд?
(Иска да вдигне още.)
Пълна хармония: тя не млъква, той не чува.
Много брачни катастрофи завършват щастливо с развод.
На дъното сме: никакъв провал не е възможен.
Бере душа – не е като да бере цветя.
Праведниците политат на Небето, грешниците – в подземния свят. Кои са по-много, личи по тоталното затопляне на Земята.
Всички, които не са имали време да ме опознаят, са останали с добро впечатление от мене.
И да се променя, и да си остана същият – за вас е по-добре да си нямате вземане-даване с мене.
Денят не се познава от сутринта. Започна със слънце и завърши с дъжд и градушка.
Някои болести напуснаха организма му поради голяма пренаселеност. (Голяма конкуренция!)
При някои поклоните са полезни сутрин и вечер – като фитнес елементи.
Слава на Бога, че човешката алчност е безсилна да ограби Слънцето!
Може да си нямаш нищо – и пак да ти завиждат.
Когато се скарам със себе си, не си говоря няколко дена.
Видът му вдъхваше доверие – и оттам започна моето голямо разочарование.
За миналото не иска да си спомни; за бъдещето не смее да помисли.
При толкова много таланти, никак не е чудно, че нито един не е развит в мене.
Поради липса на средства, полетите на Духа са отменени за неопределено време.
Не трупайте пари на Оня свят – там всичко е безплатно.
И да мисля, и да не мисля – положението ми си остава розово.
Ако се удариш и не те боли, значи си се преселил в Другия свят.
Като дам най-доброто от себе си, нали ще остане само лошото?!?
Попаднеш ли в омагьосания кръг, много неща ще ти станат ясни.
Той беше неуязвим: на ахилесовата си пета имаше мазол.
Ако служа на двама господари, то трудовият ми стаж ще се удвои ли?
Хубаво ми е, а не знам защо. Дано да не открия причината!
Никак не се харесвам, но трябва да се понасям.
Животът е толкова кратък, че нямаме време да покажем всичките си пороци.
Не зная къде се губи моят ангел пазител, но моят дявол изкусител е плътно до мене.
Непризнатият талант, рано или късно, ще стане непризнат гений.
Най-накрая намерих себе си – но се оказа, че това е съвсем друг човек.
След като опознаеш себе си, не се разочаровай от цялото човечество.
Откровение: „Моля причината за моите глупави постъпки да се търси в госпожа Емилия Петрова, по която съм си изгубил ума от една година“.
Ако възгледите ни съвпадат, защо да не поспорим?
Колко кратък е животът – не успяваш да чуеш всичко хубаво за себе си.
Когато глупакът задава въпрос, отговорът се чуди къде да се скрие.
Има нов екстремен спорт: тичане по лекари.
При склерозата едно е сигурно: че съвестта вече не те гризе.
Животът е толкова кратък, че не мога да се изпокарам с всички хора наоколо.
Попаднах на жена, която ми разби сърцето – но не и камъните в бъбреците.
Когато ни омръзне чуждото робство, минаваме под наше.
Мечтата на цървула е да стане обувка.
Ако един мързеливец ускори крачка – значи, той се е спънал.
Ако диагнозата ви е, че сте много здрав и хармоничен, за това може да ви помогне само родната медицина.
Запалиха ми чергата – но добре, че в това време едни други ми подливаха вода.
Някои чакат с нетърпение светлото бъдеще, за да му видят сметката.
Заменям себе си за когото и да е.
Мързеливият човек може да умре от всичко друго, но не и от преумора.
Ако планината не отива при Мохамед, значи е продадена.
Във всяка спяща красавица дреме по една Баба Яга.
За да не мърдаш опашка, трябва да си мърдаш мозъка.
Много се радвам, че всичко, за което съм мечтал, не се сбъдна.
Уж сме произлезли от маймуните, а имаме вълчи характер.
Гаргите са най-свободните птици. Та кой би си купил гарга в клетка?
Човек обикновено иска всичко и веднага – а получава нищо и постепенно.
Късметът се усмихва на смелия; а после дълго му се хили.
Има много хубави хора на този свят – но на Оня са повече.
Във всеки от нас спи гений – и с всеки изминат ден спи все по-дълбоко.
В гората е тихо, защото животните не носят обувки.
Винаги закъснявам за работа, но за сметка на това, винаги си тръгвам по-рано.
(Това е в чешкия Парламент:) „Получи се съобщение, че е открито лекарство срещу чумата. Случайно да знаете нашата партия за чумата ли е, или против чумата?“.
Знанието ражда много проблеми, а невежеството – още повече.
Хората са прави, като гласуват на изборите. Те избират този, който ще си понесе вината.
Политиката е изкуството да си търсиш белята, да я намериш – и от цялата работа да си извадиш погрешни изводи.
Защо трябва да ме е грижа за бъдещите поколения? Те какво са направили за мене?
Продажбата на цигари може рязко да се намали, ако върху тях пише: „Цигарите имат високо съдържание на мазнини“.
Нямаме надеждни доказателства, че отвъдният живот ще бъде по-малко вбесяващ от този.
Направѝ на децата си услуга: не ги създавай.
Смятам, че всеки има право да върви към ада по свой собствен път.
Хубаво е, че когато Бог е създал дъгата, не се е съветвал с декоратор – защото още щяха да обсъждат и да избират цветовете.
Никога не е твърде късно да имаш щастливо детство.
Моля се да не сме ние Венецът на Творението.
„Бъди себе си“ е горе-долу най-лошият съвет, който можеш да получиш.
Има две изключително изтощителни болести: богословието и дизентерията.
През целия си живот съм бил на косъм да стана ангел, но това още не се е случило.
Аз бях роден интелигентен, но образованието ме съсипа.
(Между другото, след време ще има цяла книга със смешни афоризми.)
Тогава бях млад и глупав; сега съм стар и глупав.
Дълго време се търсеше свързващото звено между човека и маймуната – открито е: французите са свързващото звено.
Злото – това е доброто, дошло на власт.
Тъкмо „птичето на щастието“ да кацне на рамото ми – и се сетих за птичия грип и веднага го изпъдих.
Как да съм искрен със себе си, като много добре познавам лукавия си характер!
Нямам време нито да си поправя грешките, нито да направя нови.
Колкото по-далече са роднините ми, толкова по-добре.
Ако един холивудски брак изтрае по-дълго от прясното мляко, той се смята за успешен. (Ако прясното мляко не се развали.)
Аз започнах от нищото и стигнах до кръгла нула, кръгла бедност – до крайна бедност.
Толкова бях изненадана, че съм се родила, че не проговорих година и половина.
Имам за какво да живея: още много от празните ми мечти не са се сбъднали.
Събуждам се в девет сутринта и грабвам вестника; сетне гледам страниците с некролозите – ако ме няма, ставам и отивам на работа.
В лудницата всеки може да говори каквото му скимне – все едно се намира в Парламента.
Той беше голям разбирач. Той разбра, че розата мирише по-хубаво от киселото зеле и от чесъна.
С единия крак е в гроба, с другия крак е в ада.
Сменям десет гарги рошави за една бяла лястовица.
Живите са за оплакване, мъртвите са за съжаление.
Ако гониш три заека едновременно, можеш да хванеш крокодил.
АУМ
1 Морихей Уешиба – бел.ред.
2 Книгата Прозрения за Простотата – бел.ред.
3 Виж Матея 10:34 – 35 (бел.ред.)
4 Виж Матея 10:37 (бел.ред.)
5 Морихей Уешиба – бел.ред.
6 Книгата Божествено Учение за Висшия Подход – бел.ред.
7 Книгата В Храма на Учителя – бел.ред.
8 Виж 2 Коринтяни 11:14 – бел.ред.
9 Виж Марко 5:12 – бел.ред.
10 Диамантената книга, която през 2014 г. е все още в процес на подготовка – бел.ред.
11 Боян Мага – бел.ред.