Отвъд съзнанието: Осъзнаването

В нашата истинска природа няма съзнание.

Ти не си в съзнанието – ти си преди него.

Ти си това, което предшества идването на усещането „Аз съм“.

Любовта към „Аз съм“ е първична илюзия.

Онова, което остава след отхвърлянето на собственото съзнание, е Истината.

Този, който знае, че съзнанието изгрява и залязва, е свободен.

Както диамантът реже диаманта, така човекът трябва да използва съзнанието си, за да отиде отвъд съзнанието. Никой друг инструмент освен съзнанието няма да послужи за тази цел.

Медитация, това е осъзнаване на собственото съзнание. С него трябва да се занимаваш редовно. Това е йога.

Когато разбереш нереалността на „Аз съм“, ще бъдеш напълно свободен.

Осъзнавай съзнанието, което слуша.

Повтарям, че никога не трябва да губиш осъзнаването на своето съзнание.

Онзи, който е надраснал съзнанието и е разбрал, че то не е изначално, е вечен.

Надрастването на съзнанието е когато съзнанието познава и разбира себе си.

Всичко, което се осъзнава, ще изчезне, но не и съзнаващият, който е вечен.

Съзнанието е свързано с времето – то преживява болка и удоволствие, обаче съзнаващият не преживява нищо.

Помни, че когато започнеш да осъзнаваш съзнанието, това е раждането на Ишвара.

Всички неща са илюзии в областта на съзнанието.

Съзнанието ще бъде там, където има частица пространство.

Никога не забравяй, че ти си съзнаващият, а не съзнаваното.

Съзнанието не е индивидът – то е само проява на осъзнаването.

Съзнаващият съзнанието е далече от него.

Стани единен със своето съзнание – тогава ще разпознаеш като илюзия и майя, и Боговете, и Брахман.

Осъзнаването произхожда от Вечното състояние на не-съзнаването.

Твоето съзнание не е Абсолютният Знаещ.

Истинският Знаещ предшества съзнаването.

Истинското знание е нещо съвършено друго – то се намира зад пределите на съзнанието.

Твоето съзнание е конецът, на който лети хвърчилото на понятията.

Изходът от съзнанието е подобен на изключването на света.

Този, който вижда края на Ишвара, сам няма край.

Какво се има предвид под завръщане? Това е завръщане към състоянието, когато съзнанието е отсъствало напълно.

Докато не познаеш кой си, ти си обречен на страдание в телесна обвивка.

Източникът на съзнанието предшества чувството за битие.

Ти си Реалност извън пределите на „Аз съм“; ти си Парабрахман. Медитирай върху това и го помни, но в края на краищата тази идея също ще отпадне.

Понастоящем мислиш, че съзнанието наблюдава съзнанието, обаче съзнанието може да се наблюдава само от трибуната на Абсолюта.

Цялата същност на духовното развитие е да познаеш нереалността на „Аз съм“.

Цялата вселена е основана на идеята „Аз съм“, но тази идея е илюзия – въображаема и нереална.

Докато помниш: „Аз съм“, ще преминеш отвъд границите и ще осъзнаеш Абсолюта. Никой не излага това дълбоко Учение просто така.

Съзнание, което е родено и зависи от тяло и храна, е ограничено във времето.

Това, което е преди съзнанието, е Абсолютът, и когато съзнанието е без форма и не съзнава себе си, то е Абсолют. Ние не сме нищо друго, освен това съзнание.

Аз, като Абсолют, нямам нужда от съзнание. Тоталната независимост е просто да схванеш и да разбереш това.

Моята привидна зависимост е към съзнанието, което казва: „Аз съм“. Именно то ми позволява да те възприема. Обаче аз нямах тази идея в началото, но дори тогава аз пак съществувах – аз бях там, преди съзнанието да се появи.

Ти мислиш, че си съзнание – съзнанието ще си отиде, обаче Знаещият няма да си отиде. Знаещият свидетелства съзнанието.

Когато съзнанието си отиде, и светът си отива.

Когато е нямало пространство, нито вода, аз все пак съм съществувал като Абсолют.

Докато казваш: „Аз съм Действащият“, ти не можеш да станеш свидетелят.

Докато мислиш, че смъртта е истинска, не си излязъл от пашкула на съзнанието.

Знанието „Аз съм“ е най-големият враг и същевременно най-добрият приятел. Въпреки че може да ти бъде най-големият враг, ако го настроиш правилно, то ще се обърне и ще те поведе към най-висшето състояние.

Твоята истинска свобода това е свободата от съзнанието, благодарение на което ти знаеш, че ти си. Така ще се освободиш от първичната илюзия, която не е вечна, а само преходна фаза.

Това, което е, е през цялото време. Отиването „отвъд“ е само една идея, предназначена да премахне всички идеи, които си натрупал досега.

Отричане означава да се отделиш от петте елемента и от съзнанието.

В състоянието преди възникването на съзнанието няма въпрос: „Кой съм аз?“, защото няма никой, който да иска да узнае отговора. Този въпрос възниква само в съзнанието. Всичко в съзнанието е само концепция и затова то трябва да е погрешно.

Ако реализираш своето съзнание, няма да бъдеш засегнат от мислите.

Веднъж щом достигнеш мястото преди съзнанието, ти ставаш всичко.

Съзнанието – това е коренната илюзия. Тя е майката на света. Тя остава със знаещия като негова сянка.

Съзнанието е крадецът. Същото е и Бог. Той е дарителят, а също и просякът. Той дойде тук неканен.

Когато Бог излива Милостта Си върху теб, тя за Него ли е или за теб?

Ако ти не си, Бог там ли е?

Милиони Богове са дошли и са си отишли, обаче ти си коренът на всички тях.

Докато има съзнание, няма Покой.

„Аз съм“ няма собствен авторитет – той е марионетка в играта на петте елемента.

Позицията на човека, който казва: „Аз не съм бил“, е сигурна, стабилна и вечна.

Защо Парабрахман може да си позволи лукса на страданието на този проявен свят? Защото за Парабрахман той не съществува.

Парабрахман изобщо не преживява топлината на „Аз съм“.

Ти никога не можеш да имаш знание за своя собствен Аз, защото Парабрахман не може да бъде наблюдаван.

Ти познаваш това, което не си. Ти не можеш да узнаеш онова, което си.

Изначалното състояние

Ти си Самосияен. Ти нямаш родители.

Когато твоите представи за теб си заминат, ще остане само истинската ти природа.

Това, което остава, след като всичко угасне, е твоята истинска природа.

Това, което е преди Словото, няма идентичност. То нито е, нито не е.

Това, което съществува без усилие и е вечно, е истинската ти природа.

Твоята истинска природа няма качества. Безформената Истинска Същност е отвъд пределите на съзнанието.

Поради това, че се считаш за тяло, Бог ти се струва велик. Обаче твоята истинска природа е толкова велика, че много духовни търсачи, само повтаряйки нейното име, са придобили окончателно освобождение.

Твоето истинско състояние беше там, преди да възникнат тялото и съзнанието; там е сега и ще бъде там, след като тялото и съзнанието си отидат.

Като Абсолют, аз съм Безвремие, Безкрайност и Осъзнатост.

Като Безкрайност, изразявам себе си като пространство.

Като Безвремие, изразявам себе си като време.

Аз останах невредим по време на великото разтваряне на вселената, когато настъпи пълно унищожение.

Колкото и разтваряния да са идвали и да са си отивали в моето истинско вечно състояние, Аз оставам недокоснат от тях.

Ако няма пространство и продължителност във времето, не бих могъл да бъда съзнателен за Себето.

Когато има пространство и време, има Съзнание, в което се случва проявлението и се явяват явленията.

Който умее да се вгледа навътре, ще постигне Целостта си.

Изначалното състояние – това е Единството.

Твоят съюз с Истинската Същност е Йога. Йога означава обединение на индивидуалната душа с Истинската Същност.

Когато съм в Целостта, това е чистата осъзнатост, в която няма обект и субект и следователно няма свидетелстване.

В Пълнотата и Целостта няма преживяване на блаженство.

Човек може да бъде щастлив само след като забрави себе си, а не благодарение на някой обект.

Ти не си нещо, което може да се възприеме, нито да се въобрази с ума.

Да бъдеш нищо, да нямаш нищо, да не задържаш нищо за себе си – това е най-великият дар.

Когато нищо не е натрупано в паметта, всичко е свежо.

В мига, в който разбереш какво не си, ти се освобождаваш от него.

Да бъдеш безмълвен, означава – без чувство за „аз съм“.

Само в мъдреците има опит за състояния, в които няма никакви качества – има съществувание, но няма чувство за битие.

Твоята истинска природа е Това, в което изчезват всички качества.

Твоята истинска природа е Неизменният Знаещ. Ти не можеш да бъдеш познатото, което непрестанно се променя.

В проявлението Брахман е непостоянен, обаче непроявеното е Постоянно и Истинско.

Този, който се счита за нероден – за изначално съществуващ, няма създател. Той съществува винаги и безначално.

Битието накрая трябва да стане Небитие.

Това тяло е осезаемо, но моята истинска природа е Това, което беше преди тялото и съзнанието.

Абсолютът е нашата собствена истинска природа, но това се осъзнава рядко.

Нашата истинска природа е толкова древна, че е по-древна от Ишвара.

Учителят, ученикът, Садгуру

Учителят е нашият истински Аз. Той е най-висшата реализация на търсача.

Учителят – това е нашата основа и Неговото съществуване винаги съпровожда нашето собствено. Всъщност двете са едно цяло.

Нашият истински Учител е Единствената Реалност, Вечната Истина.

Само незрелият ученик казва, че Бог е по-велик от Учителя.

Ученик, който счита, че Бог е по-велик от Учителя, не може да се развива.

Съзнание, което слуша Учителя, е едно с Него.

Учителят е най-близкият ни роднина. Него не можем да сравним с никого, затова за Учителя не съществува описание.

Без Учителя не може да има самореализация.

Учителят – това е Чистото Съзнание.

Учителят не е личност, а Всепроникващо Проявено Съзнание.

Учителят предшества всичко, включително всички думи.

Ако Учението на Учителя засияе в твоето сърце, ти ще възприемаш всичко по друг начин.

Твоето съзнание е Светлината на Учителя.

Работата на Учителя е да върне вниманието ти към твоята собствена Истинска Същност. Утвърди се в нея.

Думите на моя Гуру са Истина. Той ми каза: „Ти си Парабрахман“.

Да видиш Учителя, означава да видиш собствената си Истинска Същност.

Истинският Учител е нашият истински дом.

Недей да подражаваш на Учителя – улови Неговата истинска природа.

В истинската духовност има само една опора – Словото на Учителя. То е окончателната Истина.

Да помниш Словото на Учителя, само по себе си е медитация. Това е път отвъд пределите.

Какво е официалното изказване на Учителя? То е: „Каквото Е, това си ти. Няма нищо друго.“

Забрави за всички Богове и виж Учителя в своето съзнание.

Пътят не оставя никаква разлика между Учителя и твоето съзнание.

Това, което предшества битието, е Учителят.

Не забравяй Учителя, Който е Началото – Предшестващият всичко.

Гуру е самият източник на цялото проявление.

Който се опита да Го опише, губи своето самосъзнание – досега никой не е могъл да опише Садгуру.

Природата на Садгуру е Вечност, в която се разтварят всички качества.

Очите виждат, обаче истинският виждащ е Садгуру отвътре. Той е съзнание. Той е Съвършена същност.

В Садгуру няма начало, среда и край. Той е винаги с нас, дори ако ти не осъзнаваш това.

Садгуру е Свидетелят както на проявеното, така и на непроявеното. Той е Съвършен Брахман. Той е Постоянно Присъстващ.

Словото на Садгуру е твоята истинска природа.

Когато петте елемента изчезнат, този, който остава, е истинският ученик на Садгуру.

Чрез абсолютната вяра в Садгуру, човекът става съвършен Брахман.

Този, който казва, че няма друг Бог, освен Учителя е истински предан. Неговото почитание е недвойствено. Това означава, че Той е едно с проявения и непроявения Бог. Това не може да стане в резултат на практики в свободното време. Това изисква цялостно отдаване и непрестанно различаване.

Бог не е по-велик от Садгуру.

Садгуру има природата на Абсолюта.

Бог и преданият се обединяват в Абсолютната преданост.

Кой може наистина да се поклони на Садгуру? Само този, който не притежава нито име, нито форма и има почти нулево съществувание.

Предаността

Бог се покорява на предаността.

Предаността е изначална и самосияйна. Тя е съзнание. Тя е любовта да бъдеш.

В истинската преданост има само една мисъл – за Бога.

Съзнанието на предания е Моето вселенско око.

Ако предаността към Учителя е силна, твоето съзнание се освобождава, още докато си жив.

Доверието към Учителя увеличава силата на Духа.

Наградата за предаността към Учителя е самореализацията.

Истинското знание е там, където е предаността.

Твоето невежество по отношение на вътрешния Бог показва колко е недостатъчна предаността ти.

Абсолютната преданост към Учителя преобразува човека в Сияеща Истинска Същност.

Чрез предаността към Бога ние можем да познаем Източника на своето съзнание – причината на всичко.

Истинският преданоотдаден става Бог.

Истинският предан няма друга форма, освен съзнанието.

Истинският предан живее с пълната убеденост, че Бог съществува в него като негово съзнание.

Постоянното осъзнаване на истинската природа е бхакти, преданост към Бог. Тази преданост е спонтанна във всички същества и е известна като Любовта към Същността.

Кришна е казал: „Срещат се много видове преданост и предани, но само единици почитат Истинската Същност“. Това е недвойствено почитание, което се среща рядко.

Осъзнаването е Бог и това е истинската природа на предания.

Самото съществуване на предания е съществуването на Бога. Неговите действия са действията на Бога.

Искрената преданост отдава на Бога всички заслуги за всяко действие.

Проявлението на Бога произтича само благодарение на Зова на предаността.

Бог става едно с предания съгласно неговата степен или Любов към Бога.

Бог е изтъкан от материята на преданоотдадения. Как се въплъщава Той? Чрез съзнанието на преданоотдадения Бог приема Своята форма. Никой няма да ти каже това.

Вече спрях да се моля на Бога с качества, но този начин на преклонение още не е готов да ме напусне.

В този свят най-трудното е да срещнеш Садгуру и да Го последваш.

Аз се слях със Словото на Учителя и бях освободен.

За ученика на Учителя няма нужда от друг Бог.

Предаността трябва да се желае и след постигане на самореализацията.

Истинският предан може да почита проявлението на Брахман, но пребивава в Непроявеното и Абсолютното.

Най-добрите сред преданите реализират Абсолютната Pеалност.

Думите, мантрите

В търсенето на Истината всички думи изчезват.

Това, което се описва с думи, е неустойчиво и непостоянно. То е като сън.

Умът е поток от думи. Всеки човек е принуден да действа съгласно значението на тези думи.

Когато словата утихнат, дори Имената на Бога губят смисъл.

Всички думи изчезват, когато чувството за битие стане Неподвижно.

Думите могат да те отведат само до своите граници.

Докато има дума, има търсещ. Когато думата изчезне, няма нищо.

Който няма тяло, няма Слово.

Знание, което може да бъде изречено, има природата на невежеството.

Всяка Истина престава да бъде Истина, когато се изрази: тя се превръща в концепция.

Всяко знание, което извличаш от думите, е само невежество.

... Добави към това и факта, че за целите на общуването се използват изрази като „аз“, „ти“, „ние“, „те“. Така самата първа мисъл разрушава Единството и създава двойственост. Общуването може да се случи само в двойствеността.

Думите още повече увеличават разделението – слушателят, вместо непосредствено и интуитивно да възприема онова, което се предава, навлиза в процес на относителни съждения с присъщата им ограниченост.

Ако твоите думи не те безпокоят, светът също няма да те безпокои.

Само когато се освободиш от думите, болестта може да отпадне.

Думите са необходими за общуването, но не докосват Реалното.

Нито действията, нито чувствата, нито мислите могат да изразят Реалността. За Реалността не съществува изразяване.

Това, което умът може да обхване като понятие, неизбежно е лъжливо.

В мига, в който облечеш нещо с думи, ти вече си го изгубил.

Понятията и думите никога не могат да достигнат Абсолюта.

Ти си пристрастен към мисленето с понятия.

Разбирането не е в думите.

Умът създава бездната, сърцето я прекосява.

Нашето съзнание зависи от звученето на думите.

Всички искат знания, които може да се предават с думи, но знанието за Истинската Същност е отвъд думите.

Това, за което нищо не може да бъде казано, аз го изказах.

Първата стъпка е да пребиваваш в съзнанието, което си, без думи – това е знание.

Когато си битие без думи, ти си могъщ.

Където няма преживяване на нито една дума, докато си в будно състояние, там е твоята истинска природа.

Това, което не знаеш, е Съвършено. Онова, което знаеш, е несъвършено и измамно.

Всичко, което може да бъде намерено, е неистина.

Думите, които твоят ум произнася, контролират всички твои действия.

Словото е твоят главен инструмент.

Когато произнасяш Името на Бога, Словото става Бог.

За да постигнеш себереализация, е необходимо съзнанието и жизнената сила да се обединят. Това се случва чрез повтарянето на мантрите. Трябва да изпълняваш това с Любов и чувство за неотложност. Всъщност жизнената сила повтаря мантрите, обаче е необходим твоят постоянен ангажимент.

Съществуват множество методи за помнене на Бога и повтаряне на Неговото Име. Нашият опит препоръчва да се повтарят мантри, съединени с дишането. Този метод успокоява ума.

Продължавай постоянното мантруване и без думи. Степента на дълбочината на напяването ще донесе съответната промяна в теб.

В крайна сметка ставаш това, за което постоянно мислиш. Ако храниш ума си с „Аз съм Върховната Душа“, ще станеш това.

Целта на повтарянето на мантрите е да се запознаеш със своето съзнание. Крайната цел е да придобиеш вътрешна тишина.

„Аз съм Брахман“ е Великата Мантра. Значението на тази мантра ще се разкрие чрез теб самия.

Ти си Брахман. Великата мантра, която ти е дадена, е изразът на Брахман. Той е твоята собствена природа. Ти трябва да Го призовеш чрез мантрата и Той със сигурност ще разкрие Себе Си.

Вярата: „Аз съм слабо човешко същество“ се променя на: „Аз съм Брахман“ – тогава задачата е изпълнена.

Учителят пребивава в мантрата. Мантрата е указател към истинската ти природа.

Вярата и мантрата работят заедно, за да поправят астралното тяло.

Мантрата събужда Същността, която е вродена в нас.

Един духовен търсач трябва да се грижи само за две неща – мантрата и Същността, нищо друго. Повтарянето на мантрата наум събужда кундалини спонтанно. Няма нужда от какъвто и да било друг метод, за да я събудиш.

Мантрата действа като тояга срещу мислите.

Всички духовни практики са в съзнанието.

Това, което търсиш, не е в мантрата.

Мантрата идва и си отива; ти оставаш.

Мантрата е във времето; ти си без време.

Онова, което има име, не е реално.

Аз чувам неизречения звук Ом. Даже мен да ме няма, за да го чувам, този Вечен Звук ще продължи да звучи – триенето между вечното и непостоянното го създава.

Ом означава: „Да. Аз съм“.

Трибуквието „Аум“ означава Логосът.

Беззвучният звук, напяването „Со Хам“, е напомняне за това, че ти си Бог.

Повтарянето на мантрите води в Чистата Същност, където всички знания отпадат. Тук ти се сливаш с Абсолюта – отвъд пределите на имена и форми.