Болестта, невежеството

Чувството за битие е твоята основна болест, от която възникват мислите и действията.

Да бъдеш, означава да си болен и да слушаш беседи за вселенския Бог, Атман и Ишвара.

Мисълта „Аз съм“ е подобна на болест, която е възникнала спонтанно. Това е смущение в състоянието на покой…

Смущението в покоя, предизвикано от съзнанието, довежда до отъждествяване с тялото. Тази болест съпровожда нашето съществуване.

Ти предшестваш съзнанието и не се възприемаш от сетивата. Знай, че цялото творение е възникнало заради намесата на съзнанието, което е нарушило съществуващия покой. ... Това знание разкрива цялата вселена като илюзия.

„Аз съм“ е безпорядък, възникнал поради появата на съзнанието. В резултат на това възниква всичко останало, което, строго погледнато, е само един сън, който изглежда като свят.

Проявеното винаги е болно, а непроявеното – здраво. Ти си като пациент в тази голяма болница, наречена свят, но Милостта на Учителя ще ти помогне да реализираш своята истинска природа без качества даже в условията на тази болест.

Тялото и преживяването „мъж“ или „жена“ е болест.

Компанията на Истината е върховният лек за всички болести, физически и психически.

Както болестите, свързани с дефицит, се лекуват с набавянето на липсващото вещество, така болестите на живота се лекуват с точната доза на интелигентна непривързаност.

Всички болести започват в ума. Първо се погрижи за ума, като проследиш и премахнеш всички погрешни идеи и емоции. След това живей и работи, без да обръщаш внимание на болестта и без повече да мислиш за нея. С премахването на причините следствията са задължени да отминат. Човекът става това, което вярва, че е. Изостави всички идеи за себе си и ще откриеш, че ти си чист свидетел отвъд всичко, което може да се случи на тялото и ума.

Болестта е част от функционирането на всичко проявено, тя е игра на динамичното съзнание. Моето изконно състояние обаче предшества съзнанието и не зависи от него.

Болестта е възникнала върху това, на което е било прикрепено името „раждане“. Следователно това, което е родено, страда от болестта – не аз.

Отъждествяването с тялото винаги е болест, която изисква непрекъсната грижа.

Този пъстър свят е една картина на болезнени състояния. Той е мимолетен и в него няма нищо истинско. Вие сте единствената Истина при условие, че осъзнавате тази болест. Изначалната болест започва, когато разберете, че вие сте – тоест с проявата на Брахман.

Коренът на света е абсолютно невежество – единствено и само невежество.

Какво е невежеството? От будността до дълбокия сън, до състоянието на битие, всичко означава невежество. Това невежество, наречено раждане, е будността, дълбокият сън и състоянието на битие; веднъж щом го разпознаеш и си убеден в него, ти си свободен.

Всичко, което идва и си отива, е невежество.

Как да се освободиш от невежеството? – Чрез самосияйност.

Невежеството за себе си предизвиква желания, а желанията увековечават невежеството – един наистина порочен кръг.

Знанието „Аз съм“ е първото невежество и каквото и знание да придобиеш заедно с него, то е невежество. Затова върни се към източника на своето невежество.

„Аз съм“ е семето на илюзията. Родителите на човека, майката и бащата, раждането и смъртта са все невежество, родено от семето „Аз съм“ .

Чистото убеждение

Истинското убеждение е друго Име на Бога.

Когато си убеден, че Бог се намира вътре в теб, всички твои нужди изчезват.

Който е убеден, че е Атма, може лесно да се справя с проблемите и болките в този свят.

Убеждението ти трябва да бъде чисто и незамърсено – това е тайната същност на всичко.

Бог казва: „Абсолютно се доверявай на своето съзнание, което е Мой израз. Всичко съществува и функционира благодарение на Мен и напълно зависи от Мен. Този, който Ми има абсолютно доверие, ще Ме намери, даже и да не се моли за това.“

Твоето съзнание, благодарение на което ти знаеш, че съществуваш, е Бог. Въпреки че не можеш да Го задържиш с ръце, убеждението, че съзнанието е Бог, е равносилно на задържането на Бога.

Най-устойчивата асана е убедеността в Истинската Същност. Това се отнася за мъдреца. Той винаги е Истинска Същност.

Ти присъстваш в себе си като Бог и именно с твоето убеждение Бог се освобождава от лъжливите отъждествявания.

Истинското докосване се осъществява не с ръце, а с убеждение в Истинската Същност.

Не бях дълго време близо до своя Учител. Той просто ми каза: „Ти не си това. Ти си Това“ – и толкова. Приех думите му с такава убеденост, че знанието разцъфтя в това, което последва.

Ако наистина си разбрал, че ти си Бог, преди да дойде това убеждение, ти ще си загубил своята идентичност, ще си се слял с тоталното проявление.

Който е убеден, че неговият Велик Учител е Парабрахман, не може да остане нецялостен.

Убеждението, че светът и „Аз съм“ никога не са съществували, може да се случи само в Абсолюта.

Този, който наказва и който страда от наказанието, имат едно и също съзнание. За да заявиш това открито, е необходимо да бъдеш убеден в собствената си истинска природа.

Твоето съществуване, присъствието на самия Бог, е скръб.

Ако има смущение в тялото, имай куража да кажеш: „Бог, тоест Съзнание, отиди си сега“.

Само чрез твърдото убеждение, че ти си Най-висшето, се стабилизираш във Върховното.

Ти не можеш да получиш каквато и да е информация относно Това. За Него трябва да имаш твърдо убеждение. Доста е трудно.

Повечето хора достигат състоянието, което е, но никой не достига състоянието, което не е. Изключително рядко човек стига до него – то е отвъд цялото познание.

Съзнанието, Чистото съзнание

Съзнанието, което се явява сутрин, е святата гледка на Бога.

Съзнанието е жизнената енергия на целия свят.

Съзнанието е материалът на творението.

В съществуването няма нищо повече и нищо по-малко от съзнанието. Всички вие го преживявате като „Аз съм“.

Съзнанието е раждането на Бог. Помни това.

Семето на Брахман е посято в теб чрез Словото „Аз съм“.

Къщата е моя, но аз не съм къщата. Подобно съзнанието е мое, но аз не съм съзнанието.

Твоето съзнание е преминало през милиони прераждания. То познава своето величие, което му е дадено от Учителя. То е Познаващият времето. То е твоята истинска природа.

Съзнание, отдадено на Бога, става Бог.

Когато съзнанието в тялото се посвети на Бога, се случва очистване и всички грехове се отстраняват.

Съзнанието трябва да познае съзнанието, лишено от усещане за тяло.

Трябва да обгърнеш себе си със съзнанието си.

Ти не си индивид, който има съзнание – съзнанието е онова, което приема формите.

Съзнанието – това е Бог, проявяващ Се във всички физически форми.

Съзнанието в тялото е Бог.

Създай си навик да виждаш Бога като Съзнание – като Светлина.

Твоето съзнание е Естествено Качество на Бога.

За да реализираш Същността с лекота, наричай своето съзнание Бог и задълбочавай смелостта и предаността си.

Когато Бог съзнава съзнанието и се превръща в свидетел, става очевидно, че пространството е Неговата Светлина – всичко се съдържа в Светлината на Бога.

Ти носиш своето съзнание, звукът на съществуванието, което съдържа в себе си целия свят.

Индивидуалната душа, светът и Брахман – това са състояния на съзнанието.

Нека съзнанието ти осъзнае своята значимост и образува пълна увереност в себе си.

Твоето съзнание ти е необходимо така, както дишането.

Истинската практика е да медитираш върху своето съзнание.

Твоето съзнанието е зародиш на безкрайни вселени.

Съзнанието е златната утроба, чрез която светът е създаден.

Силата на твоето съзнание не може да се опише. То може да ти даде всичко, което искаш много силно и на което настояваш, но тази сила е достъпна само в недвойственото почитание.

Съзнанието е източникът на вдъхновението: „Аз съм Брахман“.

Както цветето има благоухание, така тялото има съзнание.

Познаването на съзнанието е много трудно, но то превръща обикновеният човек в мъдрец.

Ти трябва да познаеш истинската си природа като Безформено Съзнание и да действаш в света от тази позиция.

Най-висшият начин на живот е да живееш като Безформено Съзнание.

Мъдрецът съзнава съзнанието. Той вижда света като част от своето съзнание.

Съзнанието е достъпно още от твоето раждане, не е нужно да го търсиш. Ти използваш съзнанието, за да търсиш всичко останало.

В отсъствието на твоето съзнание няма Брахман, няма майя, няма аз, няма даже индивидуална душа. Ти предшестваш всичко това.

Твоето съзнание е доказателството за съществуването на Ишвара.

Постоянното осъзнаване, че съзнанието ни е Ишвара, е истинското поклонение на Бог – единствената ефективна практика. Любовта ни да съществуваме се дължи на невежеството. Това невежество в крайна сметка се превръща в себепознание.

Съзнанието е това, което действа, и в това проявено съзнание действат всички разнообразни лица и тела. Но ти не си тези лица и тела – ти си съзнанието, от което извират думите в момента.

Разбери, че Аз-ът не е различен на различните нива. Като Абсолют, Аз-ът е това, което се нуждае от форма в проявлението. Същият Абсолютен Аз се превръща в проявен Аз, а в проявения Аз съзнанието е източникът на всичко – в проявеното състояние той е Абсолют със съзнание.

Твоето Чисто Съзнание – това е твоят Учител. Когато приемеш това, Бог се ражда в теб. Дотогава е родено само тялото.

Основното качество, което имаш, това е твоето съзнание.

Съзнанието е Гуру. Прана означава Словото, речта. Заедно те са наречени Пракрити – сътворение и Пуруша – Наблюдаващия.

Съзнанието е в робство, докато се отъждествява с тялото, ума и прана.

Тялото е кукла, направена от храна. Същината на тялото е съзнанието. То е създадено заедно с прана, която извършва всяко светско действие. Съзнанието стои като свидетел – то е знаещият. И въпреки това съзнанието е от категорията на майя.

Нощта и денят са създадени от съзнанието.

Докато има съзнание, има индивид.

Не се покланяй на никой друг, освен на своето съзнание – то е Богът на всички Богове.

Отстраняването на всички стремежи е истинска чистота.

Чистотата на съзнанието е най-висшето нещо в този свят.

Чисто съзнание означава без мисли.

Чистото Съзнание прави всичко красиво.

Нуждата от каквото и да било указва отсъствие на чистота.

Няма други богове и богини, освен твоето съзнание.

В интерес на истината Атман никога не е роден – само съзнанието във формата на жизнена сила бива създадено.

Освобождение означава да бъдеш постоянно осъзнат, че ти си съзнание, а не тяло.

Помисли как би изглеждал, ако не беше тялото.

Съзнанието може да наблюдава само това, което претърпява промяна. Онова, което е вечно, не може да бъде наблюдавано от съзнанието, затова то не може да бъде познато.

Съзерцавай това: „Раждането ми не се е случило в моето присъствие“.

Съзнанието е Бог и на Него не Му харесва, когато го наричат „тяло“.

До появата на твоето съзнание, Бог е останал непроявен.

Само единици са посещавали Бога и са се завръщали не сами, а са довеждали със себе си Самия Бог. Това е рядко съчетание на посетител и посетен.

Съзнанието е тихият бръм на битието – да го сграбчиш, това е медитация.

Бог се намира вътре във вас като съзнание и в света няма нищо по-важно от това.

Съзнанието смята себе си за тяло – ето го грехът.

Когато съзнанието осъзнава себе си, това е наречено Милостта на Гуру.

Дръж се за Словото на Учителя: „Аз съм Самосияйно Чисто Съзнание“.

Ти трябва да станеш доказателство за думите на своя Учител.

Тези, които почитат Бога, стават самият Негов живот.

Твоето съзнание е животът на Бога. Това е формата на най-великия Бог.

Бог е там, където си ти.

Твоето съзнание – това е вкусът на Абсолюта.

Когато съзнанието забрави себе си, това е Покоят.

Любовта, сърцето

Чуй това: Бог може да съществува само в сърцето на човек, никъде другаде.

Почитай съзнанието в своето сърце.

Вкусът на битието – това е Любовта.

Най-великото в света е скрито в сърцето на човека.

Мъдрецът вижда света в сърцето си.

Цялото знание за вселената произхожда от сърцето, а този, който го познава, е Парабрахман.

Кришна казва: „Това, което е скрито в сърцето на човешкото същество преди всяко преживяване, е Моята истинска природа.“

Величието на целия свят е в сърцето на човека, но той не го разбира. Той смята себе си за тяло и затова страда.

Онзи, който не може да бъде открит в света, се намира в сърцето на поклонника.

Моят Гуру ми казваше: „Моят Бог е винаги в сърцето ми и ме люби“. Тази прегръдка на Любовта трябва да бъде постоянна – да прегръщаш Бога в сърцето си без прекъсване.

Любовта е преданост, която води до самопознание.

Със съзнанието идва любовта към съществуването.

Съзнанието и Любовта са едно и също.

Тоталната Любов е самата природа на съзнанието.

Твоето чувство за битие и Любовта не са двама, това не е любов на един към друг – разбери това.

Съзнанието във вас и съзнанието в мен – различни ли са? Те са отделни само като представи, стремящи се към Единство. Нима това не е Любов?

Когато всички твои лъжливи отъждествявания отпаднат, остава само Всеобхватната Любов.

Любовта казва: „Аз съм всичко.“ Мъдростта казва: „Аз съм нищо.“ Между двете протича моят живот.

Да знаеш, че нищо не ти принадлежи, е Мъдрост. Да знаеш, че всичко си ти самият, е Любов.

Реалното никога не умира. Нереалното никога не е живяло.

Устреми сърцето си към Реалното и страхът няма да може да те докосне.

Без Любов всяко поклонение е бреме.

Любовта е нашата истинска природа.

Само правилно разбраната Любов към Същността може да доведе до дълбока любов към другите.

Любовта и разбирането са едно.

Когато няма „аз“ и „мое“, има Любов.

Когато сърцето е готово, умът утихва.

Собствената ти Същност е твоят върховен учител.

Великата Реалност се проявява като Любов към Същността. Ние не можем да кажем чия е тази Любов – с нея се появява цялата вселена.

Любовта към Същността – това е нашето съзнание, което заема цялата вселена.

Любовта е Безгранична и Безкрайна, но кога? Тогава, когато сияе от Любов към Същността.

Да обичаш себе си, това е естествено.

Да обичаш своето свещено съзнание, това е великата преданост.

Твоята вродена Любов към Същността е най-висшата преданост.

Любов и преданост са имената на познанието „Аз съм“.

Има ли начин да се достигне Парабрахман? – Да, с Тотална Любов стани едно със своето съзнание.

Себепознанието, просветлението

Главната задача е да познаеш Същността. Това трябва да постигнеш. Тогава тайната на целия свят ще ти се разкрие.

Няма нужда да търсиш своята Истинска Същност. Достатъчно е да осъзнаеш, че приемаш невярното за вярно.

Докато вярваш, че си видим, ти имаш край.

Докато вярваш, че имаш форма, не можеш да придобиеш Вечен Покой.

В реалността няма нито учител, нито ученик, нито теория, нито практика, нито невежество, нито реализация. Всичко зависи от това какво приемаш, че си. Познай себе си правилно. Няма заместител на себепознанието.

Твоето име, форма и съзнание заедно образуват илюзията.

Съзнанието не осъзнава Съзнаващия.

Съзнаващият има представа за своето съществуване, но той не е представата – той е нейният Съзнаващ.

Помисли за четирите етапа на живота – детство, юношество, зрялост и старост. Ти непрестанно се променяш с времето, а това, което идва в края, наричаме смърт. Когато всички етапи отминат, изчезва ли и този, който ги познава? Когато тези етапи съществуват, има някой, който казва: „Аз съществувам“. Когато всички състояния изчезнат, кой ще каже: „Аз съм“ и на кого? – Ти ми отговори.

Човешкото тяло е най-добрата от всички форми, но то също може да бъде и най-лошият боклук.

Всички действия са безполезни, когато няма себепознание.

Когато човек стане едно със своето съзнание и забрави себе си, той познава Същността.

В началните етапи трябва да имаш външен Учител, после той те посвещава във вътрешния Учител.

Самореализацията е освободена от усилия.

Просветлението не е нещо, което може да бъде придобито от някого, в някое място и по някое време.

Просветлението не може да бъде постигнато или дадено насила. То може да се случи, когато му се даде възможността. То може да възникне, когато му се даде свободно пространство, където би могло да възникне.

Посвещението означава спомняне на нашата истинска природа.

Духовността е възможна, когато изоставиш всичко заради нея.

Посвещението може да бъде получено и от мъж, и от жена, обаче Даващият е винаги нашата собствена Истинска Висша Същност.

На посветения разказват за неговата абсолютно съвършена природа и той преживява цялостта в съответствие с нивото на своята убеденост.

Когато цялото знание се разтвори, това е окончателното освобождение.

Няма такова нещо като освобождение – ти просто почувства, че Ти Си.

Когато съзнанието се освобождава от всички стремежи, идва самадхи.

Отсъствието на съзнанието за „аз“ се нарича самадхи.

Истинското посвещение, това е заличаване на погрешното впечатление за самия себе си. Цялото натрупано у теб невежество трябва да отпадне. Как да направиш това? Наблюдавай присъствието на Истинската Същност във всички – това е основата на твоето възприятие.

Ти освободи ли се от алчността към съществуването? Това е привързаност. Преживяването на съществуването само по себе си е фалшиво.

Краят на желанията – това е покой.

Когато знаеш, че нищо не ти принадлежи, ти си в покоя.

Реализацията не е постепенна – тя е внезапна.

Ти вече си свободен. Внезапно отпада само невежеството.

В Реалността няма процес.

Виждането на Истината е мигновено.

Лъжливото отпада, щом бъде видяно.

В мига на прозрение търсачът изчезва.

Няма път към Истината. Няма път към Реалността.

Не можеш да достигнеш онова, което вече си.

Ти не си на път – ти си самата Реалност.

Къде отива този, който е постигнал самадхи? – Търсачът е изчезнал.

Когато съзнателното присъствие се слее със себе си и изчезне, следва самадхи.

Да навлезеш в самадхи, означава да пуснеш ума с неговата памет.

Светът е пълен с понятия, всички от които изчезват в самадхи.

Истинската непривързаност е да разпознаваш всичко като нереално.

Ти си Същността. Не стои въпрос за постигането ѝ.

Когато съзнанието се слее със Същността, това е самадхи.

Мъдрец е този, който е придобил покой, потапяйки се в същността си.

Твоето съзнание трябва неотклонно да настоява за самореализацията, даже с цената на загуба на тялото. Това е като поникващото семе, което разрушава своята обвивка, когато започне да се появява дървото.

След самореализацията идва състоянието, в което няма нито будност, нито сън. В съня ти си активен, а тук си само свидетел.

В самадхи няма никакви преживявания, включително преживяване на блаженство.

След самопознанието съзнанието си отива, тъй като целта е постигната.

Истината е, че след самореализация твоето съзнание става безполезно за теб, но твоето присъствие ще го очисти.

Истинското освобождение е да знаеш, че си Нищо.

В светския живот, когато дариш пари, получаваш всичко. По същия начин, като дариш аз-а, ти получаваш Брахман, а когато дариш Брахман, получаваш Парабрахман.

Има самадхи, в което се разтварят и битието, и небитието и след това осъзнаваме, че ние сме. В това състояние няма свидетелстване. Другите видове самадхи не водят до тази Абсолютна Единност. Тук ти си Безсмъртен, Неописуем, Древен, Цялостен Абсолют. Той не може да възникне, защото е Вечен – това е твоята Истинска Същност. Тук нищо не може да се направи, нито да се внесе, никъде не може да се отиде, за да Го срещнеш. Необходимо е само да отвориш вратата към Това.

За Истинската Същност няма никакво самадхи.

Няма никакъв аз, нито ти, които биха се стремили към просветление и всъщност няма такова нещо като просветление. Дълбокото осъзнаване на този факт сам по себе си е просветление.

Директното знание, свидетелстването

Знанието трябва да бъде директно – това е знанието за твоята собствена Същност.

Това, което се нарича директно знание, се различава много от онова, което може да се опише с думи.

Цялото духовно знание трябва да бъде твое собствено – директно.

Никой не те спасява, освен твоята Истинска Същност.

Никой не желае да реализира своята истинска природа директно. Такава е силата на майя.

Знанието, получено спонтанно, е вярно знание.

Остави илюзорния свят да се грижи сам за себе си – ти трябва да откриеш кой си.

Когато съзнанието познае какво е, то изчезва и онова, което остава, е истинско директно знание, което няма име.

Когато човек възхвалява Бога като някой различен от себе си, това е индиректно знание.

Директното знание означава твоята собствена Същност. Там няма нито Учение, нито Учител.

Живей в настоящия миг, защото единствено той носи печата „Аз съм“.

„Аз съм“ е вратата към Абсолюта.

Каквото и да мислиш, че си, остави го настрана.

„Аз съм“ в сърцевината на съзнанието е единственият факт, в който можеш да бъдеш сигурен.

Повечето хора виждат Дървото на знанието и му се възхищават, но това, което трябва да бъде разбрано, е неговият източник – семето, латентната сила, от която то изниква. Аз говоря за това от пряко знание.

Ако разрежеш семето, ти трябва да бъдеш в състояние да видиш дървото в него.

Ти си свидетел на собствения си сън.

Всички твои преживявания се намират в сферата на майя. Само свидетелят на всички преживявания е вечен.

Всичко, което се случва, трябва да се възприема като сън.

Свидетелят не участва в никакви действия. Той е чисто битие.

В Параматман няма двойственост. Ти я преживяваш поради своето отделяне от Него.

Всяко преживяване може да бъде преживяно само в дуалността като обект-субект или като взаимосвързани противоположности.

Майя и Бог съществуват заедно. Те не са отделни.

Твоята вселена е ограничена само от теб.

Щом съзнанието се появи, всичко се появява – светът и всички сделки в него. Ти просто ги наблюдавай.

Твоето съзнание свидетелства за тялото ти, но кой свидетелства за съзнанието ти?

Свидетелството се случва от цялостното функциониране на Вселенското съзнание.

Всичко, което се осъзнава от съзнанието, не може да бъде твоята истинска природа.

Съзнанието и светът, които са свързани с времето, са непостоянни.

Моята истинска природа е Безкрайна – в нея няма нито спомени, нито забрава.

Всичко, което си видял, е ограничено от времето. Това, което е извън времето, е вечно.

Когато знанието и невежеството се съединят, те изчезват и остава само техният свидетел.

Само съзнаващият съзнанието е Неизменен.

Съзнанието се нарича Брахман, а неговият свидетел – Парабрахман.

Това, което остава след отхвърляне на собственото съзнание, е Истината.

Този, който свидетелства, е Върховният Аз – непроявеното състояние на Битието.

Съзнанието може да си отиде, но не и Съзнаващият.

Сега ти мислиш, че присъстваш в своето преживяване на битието, но всъщност ти си Съзнаващият съзнанието, в което се възприема всичко.

Съзнанието и съзнаваното са временни, само свидетелят е вечен.

Всичко, което се случва, следва да се разглежда като сън.

Всъщност нищо никога не може да се случи с Неизменното – и най-малкото движение е невъзможно.

Съзнанието се намира в царството на майя, а неговият свидетел – извън него.

Реализираният човек е свидетелят – той не е съзнание.

Както невежеството, така и знанието изчезват в Абсолюта, свидетелят обаче остава. Това е наречено директно знание.

Ти си преди

Ти си преди всяка мисъл, която възниква.

Ти си преди всяка мисъл, която възприемаш.

Ти си преди понятията и идеите.

Ти нямаш начало. Бог идва по-късно.

Ти си знаещият Словото, но Словото не те познава.

Ти си като празното пространство, не само като него – ти си преди него.

Ти си преди съзнанието.

Ти си преди будността. Тя идва при теб сутринта, работи през деня и заспива през нощта. Един ден тази будност ще заспи завинаги.

Знай, че ти си преди първия ден, който ти свидетелства.

Преди думата „Любов“ да се появи, ти си бил.

Словото идва при теб, когато се събудиш – поради това ти си преди Словото.

Във времето има двойственост, но ти си единен – ти си преди времето. Затова ти си своето собствено доказателство.

От гледна точка на Параматман, ти си преди света.

Прякото знание за Същността – това значи да бъдеш самата Същност.

„Аз съм“, това е директно знание.

Запомни: Знанието „Аз съм“ е най-великият Бог, Учителят. Пребъдвай с него, стани дълбоко единен с него. Това само по себе си ще те благослови с цялото познание, а разцветът на това знание ще те отведе до Вечното Състояние.

Най-същественото е знанието „Аз съм“. Направи го свое собствено. Ако то не е там, нищо не е.

Знанието за всички нива ще се случи само с помощта на знанието „Аз съм“.

Когато умът е напълно безмълвен и пуст, тогава ти си Единство, Цялост, Святост, Смирение, Любов. Това е Истината – всичко останало е заблуда.

Помни, че няма друг Брахман освен твоята Истинска Същност.

Да бъдеш Същността си, това е единствената истинска религия.

В този свят няма друг Бог и друга истинска религия, освен съзнанието.

Женете се, омъжвайте се, имайте деца, живейте в семейства, но като Аз – Истинска Същност.

Опитвай се да живееш отделно от тялото и името си.

Ако живееш с разбирането, че ти си Брахман, такава ще бъде и твоята съдба.

Моята истинска природа е винаги цялостна, тя не може да стане по-голяма или по-малка.

Аз съм Безформен Чист Брахман – това е описание на Чистото Знание.

Когато се събудиш сутрин, преди да започне мисловният процес, ти си чист Брахман.

Знанието „Аз съм“, което се събужда сутрин, е Безформеното Съзнание – то е твоята истинска природа.

Това, което мислиш, че си, се променя непрестанно.

Това, което си в действителност, вече е тук – то предхожда всичко проявено.

Помни, че ти нямаш форма. Твоята форма е проявена навсякъде и е всепроникваща. Тя е наречена Брахман.

„Аз съм“ е атомното съзнание. В момента, в който то възникне, то става самосияйно и създава необхватния свят.

Можеш ли да сложиш край на това, което е създадено от собствената ти Светлина?

Моето състояние е това състояние, което никога не чувства сътворението и унищожението на вселената.

Брахман, Парабрахман

В зрелостта твоето съзнание е Бог.

Винаги помни, че твоето съзнание е форма на Бога.

Само в това тяло може да се реализира Бог.

Бог е в сърцето ти, а нозете Му са твоето съзнание – дръж се за тях. Това означава съзнанието да пребивава в съзнанието.

Когато се държиш за нозете на Бог и Учителя, неусетно поемаш цялата си съдба в ръцете си.

Бог е навсякъде и всичко се случва точно където се намираш – не е нужно да ходиш никъде.

Брахман не може да познае Себе Си в друго тяло, освен в човешкото.

Съзерцанието върху нещо, различно от Бога, не е истинско.

Да почиташ Бога, означава да бъдеш убеден, че Бог не е нищо друго освен теб самия.

Брахман реализира Брахман. Човешкото същество не може да реализира Брахман.

Предаността, съзнанието и Брахман са едно. Някои Го обожават директно, други – косвено.

Битието, което се преживява от теб, е преживяване на Бога. Приеми това като факт. ...Преживяването и този, който преживява, и двете са Той.

Първо възниква съзнанието. После се появява звукът, а след него Словото – проявлението. Това единство се нарича Брахман и се преживява като „Аз съм“.

Брахман произлиза от твоето битие. Този Брахман е илюзия, невежество. От позицията на Абсолюта твоята битийност е просто невежество.

Парабрахман нито идва, нито си отива. Той е безкраен, докато Брахман с качества трябва да се прояви и да премине през всичко това.

Парабрахман предшества съзнанието. В Него няма нито съзнание, нито не-съзнание.

Същността на Парабрахман е битие отвъд всички нива и проявления.

Парабрахман дава знанието на Брахман за Самия Себе Си.

Вселената се проявява и разтваря хиляди пъти, но Абсолютът не участва в това.

Когато илюзията за битие и небитие отсъства, това е Парабрахман. Той не е пуст – Той е Вездесъщ и Непрекъснат. В Него отсъства вкусът „Аз съм“.

Подкрепата на всички неща е Парабрахман. И все пак Той не прави нищо.

Парабрахман ръководи Брахман.

Когато наистина изречеш: „Не знам“, ще бъдеш в състоянието на Парабрахман.

Тъй като Абсолютът няма качества, всякакъв разговор за Него е рядкост.

Той е Тайната сред тайните. Той се познава чрез свободно от мисъл състояние. Ако човек мисли за Него, се изгубва в концепции.

Съзнанието е знание. Познаващият съзнанието е Парабрахман. Той е отвъд усещането за Същност.

Този, който почита Безформеното Съзнание, осъзнава своята безсмъртна и неразрушима природа като Парабрахман.

Тези, които имат познание за Истинската Същност, са проникнали проявлението и са го надраснали. Те са Парабрахман – отвъд формата и качествата.

Парабрахман е Единствен и понеже няма втори, Той не може да бъде обект на собственото Си знание. Затова Той преживява собственото Си съществуване и му се наслаждава чрез формата на предания.

Щом съзнанието се слее със съзнаващия, това е състояние отвъд пределите на съзнанието. Тук човекът реализира своята истинска природа като Парабрахман.

Ако осъзнаеш истинското си битие точно сега, ще видиш себе си като Парабрахман, тук и сега.

В Параматман не съществува осъзнаване на съществуването, има само осъзнатост на осъзнаването. Щом се появи осъзнаване на съществуването, има двойственост и проявлението се явява.

Бог – съзнанието не може да остане в моята компания завинаги.

Първо ще станеш Брахман, а после ти и Брахман ще изчезнете.

Нашата истинска природа е Бог, Който в крайна сметка се разкрива като Абсолют.

Трябва да осъзнаеш, че ти не си тяло и не си знанието „Аз съм“. Ти, като Абсолют, не си нито това, нито онова и не се нуждаеш нито от едното, нито от другото.

Когато „Аз съм“ си замине, остава Първоизточникът, Който е Безусловен, без атрибути и отличителни черти.

С излизането от пределите на знанието „Аз съм“ се възцарява Абсолютът. Това състояние е Парабрахман, докато знанието „Аз съм“ е Брахман.

Границата между „Аз съм“ и „Аз не съм“ е определено място, на което умът замлъква. Това е състоянието маха йога. Бъди там.

Какъв си бил преди съобщението: „Аз съм“? Единствено в отсъствието на „Аз съм“ се простира моето Вечно Състояние на Абсолюта.

Преди да ти се случи „Аз съм“, ти си бил Върховен, Парабрахман.

Твоето падение е започнало с появата на „Аз съм“, след което погрешно си приел тялото за „Аз съм“ и всичко, което си трупал след това, е нереално.

Това не е шега, ти не можеш да станеш Парабрахман точно сега. Ти си Парабрахман точно сега.