Нисаргадатта Махарадж

АФОРИЗМИ

Варна, 2026 г.

ПРЕДГОВОР

Той е тих и величествен Дух – същество, което реже света и ума.

Неговите беседи водят до много фино етерно познание.

Махарадж е придобил ненадминато осъзнато състояние, а това е реалност преди знанието.

Той е реалност, сляла се с Тоталността.

Казва: Може да дойде някой астролог и да иска да ми каже бъдещето. Как може да ми каже бъдещето, като аз не съм там? – Аз съм в Абсолюта.

В Източника няма вода. Махарадж казва: Там е „Аз съм“.

Абсолютът е без качества. Бог е с качества и Той е обвързан. Веднъж щом времето приключи, и Бог ще изчезне.

Дръж се здраво при себе си, ти си Абсолютът.

Казва: Само едно изречение може да те отведе до твоя Източник.

Върху моята чиста Абсолютност няма форма.

Словото му се лее като тиха Истина.

Ако ти си мислиш, че си тяло, ум, свят – ти си обречен.

Аз съм без никаква реакция към болестта. В противен случай бих бил травмиран.

Това, което остава в нас след всичко, е Изначалното – Абсолютът, а това е диамантено слово, а не някакви си думи.

Казва: Мъдрецът е в Абсолютното съзнание.

Истинският живот не е в света, а в Изначалното състояние. Казвам: Къпи се в това Изначално.

Казва: Когато си в Цялостта, как може да има грях?

Чудни думи: Щом има нещо, което го забравяш, то не е Истина.

И други чудни думи: Аз не вярвам в никаква религия и в хиндуизма. Аз познавам себе си като Брахман.

И още чудо: И страданието, и щастието нямат нищо общо с тебе. Всичко това се случва в съзнанието. Съзнанието идва и си отива, но ти си отвъд.

Тот казва: Ние сме Древни синове на Абсолюта.

Елеазар Хараш
гр. Варна, 2026 г.

Търсенето, стремежът

Ние сме длъжни да разберем какви сме били преди появата на това битие.

Колкото повече търсим себепознанието, толкова по-чист ще бъде умът.

Търсачът винаги мисли за себепознанието.

Истинският търсач приема само значимите и неотложни мисли и не допуска останалите.

В свободното си време не обръщай внимание на мислите си, а само на Бога – Него прегръщай.

Когато се сприятелиш със своето съзнание, истинската му природа ще се прояви в теб.

Първо трябва да присъства стремежът към познание на Абсолютния Принцип. След това човек става сериозен търсач, който с цялото си сърце е готов да следва Истинския Учител.

Аз Съм преди ума и тези, които Ме търсят чрез ума, няма да Ме намерят.

Твоето съзнание е единственият инструмент, необходим за освобождението ти.

Самото духовно търсене – това е Бог.

Съзнанието не може да търси Същността, защото то никога не е отделено от нея.

Било е време, когато ти си съществувал без чувството за битие.

Грях е да считаш себе си отделна личност.

Трябва да ограничиш до минимум използването на петте сетива.

Ти търсиш това, което вече е в теб.

Твоята истинска ценност постепенно ще се появи отвътре.

За истинското знание е необходимо да познаеш ценността на своето съзнание.

Винаги търси Постоянното и Неизменното.

Нашето вечно съществуване се нарича Великата Реалност.

Когато търсим себе си в проявеното, ние намираме Бог, Който използва нашето тяло и име.

Ако търсиш приятел, който да ти помогне в нужда, сприятели се със своето съзнание. То никога няма да те разочарова.

Истинският търсач познава своята Безформена природа. Той се идентифицира със съзнанието, т.е. с единствения му достъпен инструмент.

Истинският стремящ се, сериозният търсач на това знание, не е обвързан от имената и формите, тъй като той е установен в чистото осъзнаване преди ума. Това, което е преди знанието, е известно като Единния, свободен от всички качества.

Твоето тяло е просто дом, но ти не можеш да бъдеш домът.

Търсачът няма форма.

Аз те виждам като безформен, докато ти приемаш себе си за тяло.

Ти не си малък, нито голям – ти си навсякъде.

Зрелият търсач е онзи, който няма тяло и е безформен. В неговата Светлина се явява целият свят.

Този, който търси Бога, трябва да знае, че Той е съзнание вътре в тялото.

Който е изгубил себе си в Бога, никога повече не може да се отдели от Него. Бог е навсякъде, а отделна личност няма.

Каквото съм аз, точно това си и ти.

Само този, който е в последното си прераждане, идва при мен.

Търсачът, търсенето и търсеното – нищо от тези трите не е истинско.

Всеки търсач е различен. Всеки ще се натъкне на преживявания според своите качества.

Знаещият отхвърля преживяванията и не се обвързва с тях.

Ти, като отделна единица, искаш да познаеш Това, което е, като Абсолют. Това не може да стане, защото Абсолютът си ти.

Първо устременият трябва да бъде търсач. После той става едно с Бога. Накрая трябва да пусне своята божественост.

Ние не може да бъдем това, което възприемаме. Възприемащият трябва да бъде различен от възприеманото.

Ти никога няма да бъдеш доволен, докато не откриеш, че ти си това, което търсиш.

Аз съм Бог, поклонникът и богослужението. Всичко е едно – един Единен принцип.

Търсачът е това, което търси.

Може ли водата да разбере какво е жаждата?

Спри да търсиш Истината посредством своя горделив ум.

Самия опит за търсене се явява препятствие, тъй като инструментът за търсенето е разделеният ум.

Когато постигнеш осъзнаването, ще прекратиш търсенето и ще позволиш на Безличното съзнание да те завладее.

Когато Безличното съзнание те посвети в тайната на собствения Си Източник, ще узнаеш, че няма „аз“ и „ти“, има само „Аз“ – чиста субективност и този „Аз“ е Безкраят и Безвремието.

„Ти“ като такъв не съществуваш – нито като факт, нито като същност. Това е Първата Истина.

Ти страдаш, защото си случай на погрешно отъждествяване. Това, което си приел, явно е погрешно отъждествяване.

Погрешното отъждествяване е робство.

Погрешно е да считаш себе си даже за човек. В действителност ти си Чистото съзнание, което слуша в този момент.

Разбери това: Няма никакъв субект, който да види „друг“ като обект.

Единственият субект, това е Абсолютът – ноуменът.

Това, което се явява, погрешно се отъждествява в относителността с това, което ние не сме. Последното е псевдосъщност и от нея възниква робството. Тази псевдосъщност страда от вина и привързаности, и тя се стреми към освобождение.

Същността по никакъв начин не може да страда, тъй като не е оборудвана с инструменти, чрез които да преживява усещания.

Докато има псевдосъщност, считаща себе си за търсач и стремящ се към освобождение, тя ще остава в робство.

Истината се скрива зад преходното, щом се появят „аз“ и „мое“.

Трябва да стигнеш до дълбокото интуитивно осъзнаване, че търсачът – това е търсеното. Когато това се случи, търсачът изчезва.

Нашата истинска, вечна природа не може нито да бъде преживяна, нито осъзната чрез мисленето. Тя може да бъде позната единствено чрез истинско различаване, без необходимост от каквито и да било духовни практики.

Безвремието е това, което ние сме.

Цялото знание е остаряло, но поради късното му познаване то ни се струва ново.

Ти си извън времето.

Пробуждане не може да има, докато имаш идеята за това, че ти си търсачът.

Всяко търсене е невежество.

Да търсиш, означава да отричаш онова, което си.

Това, което търсиш, е онова, от което търсиш.

Спри да търсиш и просто виж.

Когато разбереш, че няма какво да постигаш, ти си свободен.

Ти не си тялото, нито умът, нито семейството.

Истинският ти дом не е в семейството, а в усещането „Аз съм“.

В дълбокия сън няма семейство, няма свят, няма те и теб.

Всички отношения съществуват само в будното състояние.

Когато ти не си тялото, няма отношения.

Роденото ще умре, но ти не си роденото.

Нероденото не може да умре.

Истинското ти същество предхожда всички отношения.

В абсолютен смисъл, Аз винаги присъствам. В относителен, Аз съм съзнанието, в което е отразен целият проявен свят.

Най-висшата религия, това е търсенето на собствената природа и стабилизирането в нея.

В действителност ти си отвъд границите на всички състояния. Ти си Вечната Истина.

Съзнанието трябва да познае съзнанието. Когато то осъзнае себе си, се завръщаш в изначалното си състояние.

Няма какво да търсиш – просто трябва да видиш търсещият.

Всичко, което казвам, е директна атака срещу отъждествяването с тялото и ума.

Щом спреш да се отъждествяваш с тялото, Брахман ще дойде със събрани ръце, в молитвен жест пред твоите нозе.

Истинското знание може да дойде само отвътре и само когато всички концепции бъдат изоставени.

Вниманието, постоянството

Съзнанието трябва да насочи вниманието към самото себе си.

Вниманието е неотделимо от съзнанието и в медитацията те стават едно цяло.

Твоето внимание трябва да се намира в корените на битието ти.

Запознаването със Същността се случва чрез съзнанието, което заслужава твоето пълно внимание.

Приемай своето съзнание за Бог и винаги насочвай вниманието си към него.

Трябва да имаш убеждението, че ти си съзнанието, което няма форма, нито образ.

Извършвай всички действия в света с пълното осъзнаване, че твоето съзнание – това е Бог. Така ще отстраниш всички препятствия и трудности по пътя.

Добродетелите не се придобиват. Това, което остава след отхвърлянето на греха, са добродетелите.

Който дълбоко почита Бога, развива в себе си Неговите Качества и се освобождава от проблемите на света.

Белезите за напредък в духовния живот са: свобода от всички безпокойства, усещане за лекота и радост, дълбок покой отвътре и изобилна енергия отвън.

Истинският ученик не трябва да се безпокои за това какво мислят другите. Неговото внимание трябва да бъде насочено към Същността и той трябва да се вкорени в нея.

Задържай своето внимание върху Този, Който слуша.

Препоръчвам ти да не извършваш каквито и да било практики, тъй като те не могат да те освободят. Вместо това трябва да слушаш с пълно внимание. Всичко, което знаеш, не може да бъде нашата Истинска Същност. За това се изисква проникновено различаване. Аскетизмът, извършен със сляпа вяра, няма да ти помогне.

Основата на нашия духовен път – това е вниманието към Същността.

Да отделяш внимание на съзнанието, означава да се държиш за нозете на Учителя – не ги оставяй.

Самоизследването, погрешното отъждествяване

Когато имаш проблем, ти се обръщаш към някоя книга. Защо не изследваш себе си вместо това? Открий какво си ти.

Остави илюзорния свят да се грижи сам за себе си – ти трябва да откриеш кой си.

В самопознанието няма друга цел, освен отстраняването на невежеството относно нашата Истинска Същност.

Тъй като не познаваш своята Същност в нейната чистота, ти се обръщаш към книги и мъдреци, за да получиш идентичност.

Жалко е, че уповаваш на толкова много слухове и не се опитваш да изследваш самия себе си. Твоето знание е ограничено само до тялото и е знание, взето назаем.

Знанието от книгите е полезно за начало, но скоро след това то трябва да се замести от прякото преживяване, което по естество е неизразимо.

Ако вярваш в своите мисли, ще бъдеш разочарован – стани свидетел на мислите си.

Ти нямаш тяло. Ти не си съзнание. Ти си само свидетелят.

Просто помни, че това, посредством което знаеш, че съществуваш, е проявление на Бога.

Бъди верен приятел на Бога с убеждението, че Той е този, Който чува и говори, а не твоят аз. Превърни това убеждение в свой навик.

Първо разбери този Аз – само тогава можеш да Го надраснеш.

Този Аз е функция на природата, продукт на петелементното тяло от храна. Той познава себе си и обича да бъде. Опознай го с помощта на съзнанието.

Въпреки, че едно и също Съзнание еднакво присъства във всички живи същества, Неговата тайна и произход могат да бъдат познати само в човешката форма.

Единствената цел на човешкото тяло е да реализира Брахман.

Какво мога да кажа на хората? Аз им казвам напълно откровено, че моето образование едва ли ще ми позволи да бъда зачислен в категорията на грамотните. Не съм прочел нито едно от великите традиционни писания и единственият език, който говоря, е моят роден маратхи. Единственото изследване, което съм провел, но съм го провел безмилостно – както ловецът преследва своята жертва – е следното: „Аз зная, че Аз съм и че имам тяло; как е могло това да се случи без моето осъзнаване и съгласие; и какво представлява това знание за Аз-а?“. Занимавах се с това проучване през целия си живот и съм напълно удовлетворен от отговорите, които намерих. Това е моето единствено знание и всички ме считат за мъдър заради него.

Моят Учител ми каза: „Ти си Брахман. Ти си всичко и всички. Освен теб няма нищо друго“. Аз приех тези думи за Истина и вече в течение на четиридесет и няколко години седя в същата тази стая и нищо друго не правя, освен да говоря за това.

Трябва да стигнеш до самия край в изследването на своето съществуване. Но дори един на милиони не се решава да направи това.

Аз познавам своето състояние, преди да се появят тялото и съзнанието. Аз го познавам и осъзнавам.

Няма никой друг, само Аз.

„Аз съм“, това е най-високото недвойствено посвещение – да изчезнеш и да се изгубиш в безкрайността на Неизвестното.

Ние не може да бъдем това, което можем да узнаем.

Щателно изследвай възникването и изчезването на „Аз съм“ – ти желаеш ли го, или то просто се случва?

„Аз съм“ е твоят единствен капитал. Живей в него, нищо повече не ти е нужно.

Наше право е да познаваме своето истинско битие, без да питаме някого.

Самото „Аз съм“ е основата на всичко преживяно и затова трябва да бъде изследвано задълбочено.

Най-важното, което сме длъжни да постигнем, това е вътрешната Тишина. Тя се постига, когато съзнанието стане безмълвно.

Това тяло е много ценно, но без съзнание то е само ад.

За изследването на Същността Атман трябва да се потопи в Тишина, защото Той се използва за наблюдение.

Тишината не означава прекратяване на движенията или спиране на дейността на органите на чувствата. Тя е подобна на завъртане на главния превключвател, който спира всичко.

Знанието за Висшата Реалност е скрито във всяко сърце.

Този, който е отстранил нечистата от Истинската Същност, ми става много скъп.

Истинската Същност присъства във всички живи същества като тяхно съзнание, благодарение на което те знаят, че те са.

Позналият съзнанието се освобождава от самия живот. Невежият остава вързан.

Съществуването включва в себе си несъществуването, възникването и изчезването, обаче Аз винаги присъствам.

Когато възникне мисълта „Аз съм“, умът, който се явява като съдържание на съзнанието, започва процес на обективизация чрез двойствеността и разделението на взаимосвързани противоположности като удоволствие и болка, и т.н. В течение на този процес Безвременното и Чисто субективно „Аз“ остава Неразделено, Цялостно, Свещено и Вечно.

Относителната проява на света не е илюзорна, защото е израз на проявения Абсолют, с който тя е едно цяло. Илюзорно всъщност е само твоето погрешно отъждествяване с конкретните феноменални обекти.

Аз не съм това съзнание, което има качества. Аз съм неговият Съзнаващ.

В тялото се съдържа знанието „Аз съм“. Но ти не си ограничен от тялото – ти си навсякъде.

Да мислиш, че тялото е твоята форма, това е егото. Този, който разбира това, става Брахман.

Тялото е временно обиталище.

Аз съм безформен – как бих могъл да се отъждествя със случващото се около мен?

Тялото е твоя обвивка, а не форма. Ти си сияещото съзнание отвътре.

Единственият духовен път за разбиране на истинската ти природа е да откриеш източника на идеята „Аз съм“.

Единственото истинско усилие е постоянното осъзнаване на Истината.

Всяка личност е окована заради отъждествяването с тялото.

Тялото се намира в съзнанието. Това съзнание, което възниква в тялото, заема цялата вселена. Без съзнание не може да има знания. Знанието се изменя във времето, затова то не е истинско.

Без съзнанието има Пълнота.

Твоята осъзнатост е доказателството за съществуването на Брахман. Тя е подобна на табелката на дома, указваща кой живее в него.

Докато си жив, не забравяй, че Бог се намира в корена на твоето съзнание.

Ти не си само тяло, а и това, което е вътре в него.

Отъждествяването с тялото е гордост и трябва да си отиде.

От момента на пробуждането сутрин до заспиването вечер трябва да си убеден, че ти си бил преди всичко видимо.

„Аз предшествам всичко“ не означава много столетия, а означава отъждествяване с битие, което предшества света.

След загубата на името и формата, какво остава от теб?

По природа ние сме Съзнание, Любов, Блаженство.

Твоето съзнание язди твоята прана. То си отива, когато праната си отиде.

Ти казваш, че светът е много по-стар от нас. Обаче той не е по-стар от нашето съзнание.

Трябва да се освободиш от всички понятия. Ти си самата основа, фундаментът, от който произлизат понятията.

Ако ти не си, къде остават понятията?

Който разбира, че името и формата не са неговата идентичност, се намира в областта на духовността.

Като се ограничаваш до тялото, ти се затваряш за неограничения потенциал, който всъщност представляваш.

Истинското отричане не е отказ от материална собственост или отношения, а отказ от отъждествяване с тялото и с това да бъдеш някой.

Когато твоето съзнание стане твой дом, ти без всякакви действия ще станеш Вечност.

Когато си отиде идентификацията с тялото, ти се превръщаш в Атман и обратен път вече няма.

Аз нямам нищо общо с тялото. На мен ми е добре без моето „Аз съм“.

Когато „Аз съм“ отсъства, отсъства и Ишвара. Чувството за битие е дошло с Ишвара и аз зная, че той ще напусне тялото. Това означава, че Аз-ът предшества Ишвара, който може да се приравни с тялото.

Отказът от идентификацията с тялото означава край на майя (илюзията) и превръщане в Чисто Съзнание.

Моята идентичност е извън всяко описание.

В моята идентичност няма светлина, няма тъмнина, няма нито „аз“, нито „ти“.

Аз не правя разлика между Бога и поклонника, обаче ти няма да разбереш това без различаване.

Аз със сигурност съм тук и винаги ще бъда – само тялото продължава да се променя. Това е различаване.

Умът, който приемаше, че съм роден, сега е мъртъв. Аз не мога да бъда измерен чрез раждането или чрез ума.

Аз присъствам навсякъде и изричам това с убеждение.

Хората са обезпокоени от техните спомени. Аз опекох себе си и се изядох.

Аз изчезнах с отричане.

Поне помни факта, че твоето подобно на труп тяло съдържа семето на Абсолюта.

Не посрещай смъртта, наричайки себе си „тяло“.

Ведите казват, че този, който вярва в смъртта, оскърбява безсмъртния Парабрахман. Такъв човек се преражда.

Преди настъпването на смъртта, ти трябва да разбереш, че нито идваш, нито си отиваш.

Времето ще се разтвори в теб, а не ти във времето.

Рядко е да срещнеш търсач, който копнее да преживее края на времето.

Твоята истинска идентичност е Абсолютът, който предшества „Аз съм“.

Ти си натрупал това, което си чул от мен, но накрая, каквото и да си натрупал, трябва да го пуснеш. То трябва да се разбере, използва и после да се изостави.

Ако желаеш да срещнеш Бога, гмурни се дълбоко в своята собствена Същност – тя е изобилният източник на всичко.

Докато съществува личност, не може да се възприеме никаква Истина.

Поради погрешната идентичност ние мислим за лично съзнание, а то всъщност е Необятно и Безгранично.

Източникът на съзнанието е преди времето и пространството.

Проявлението се нуждае от време и пространство, но източникът на съзнанието беше там, преди да се случи проявлението.

Да се идентифицираш с нещо и да казваш: „Аз приличам на това“, е оскърбление на твоята природа.

Трябва да отхвърлим всичко, което ние не сме.

Засили убеждението, че ти си Безформено съзнание. Усъвършенствай своето твърдо убеждение, че ти си Тоталното проявление, Вселенското съзнание.

Съзнанието е винаги осъзнато за себе си. Проблемът е, че съзнанието се е идентифицирало с тялото.

Съзнанието и светът са едно и също нещо. Те възникват едновременно. Светът е илюзия, обаче ти си Познаващият илюзията. Тази загадка може да бъде решена само чрез различаване, а не чрез ритуали.

Когато казваме: „Мен ме е нямало преди зачатието“, всъщност подразбираме, че моят сегашен аз го е нямало, обаче Този, който различава отсъствието на аз-а, е бил там.

Най-висшето духовно постижение, това е изкуството на правилното различаване.

Различавай, защото няма разбиране без различаване.

Този, който има способност за различаване, който е интелигентен и дълбоко духовен, него трябва да доведем тук – преди „Аз-а“.

Върховната гледна точка – това е, че няма нищо за разбиране.

Каквото и да си разбрал, ти не си това. Ти не си това, което знаеш – ти си Знаещият.

Двойствеността, умът, светът

Всяко проявление, действие и засвидетелстване може да се случи единствено в двойствеността.

Трябва да има субект и обект – те са две, но те не са две – те са двата края на едно и също нещо.

Двойствеността възниква, когато възниква съзнанието.

Когато съзнанието се раздвижи, има двойственост.

Какво представлява двойствеността между знаещия и съзнаването? Тя е като двойствеността между слънцето и неговата светлина.

Когато умът се откъсне от всички неща, той се установява в Същността. Има ли всъщност някаква двойственост? Слънцето смята ли лъчите си за отделени от него?

Този, който в пълно безмълвие се вкорени в Чистото Съзнание, познава недвойствеността.

Недвойственост означава, че който и да е, е само мен самият. Човекът, който живее така, е защитен от всичко.

Проявлението може да се осъществи само в двойствеността, поради отъждествяването с тялото и ума.

В недвойствеността ние не осъзнаваме себе си.

Първата мисъл „Аз съм“ е създала усещането за двойственост в Изначалното състояние на Единството.

Чувството „Аз съм“ е първичната двойственост. Истинското състояние се намира преди това.

Изначалният грях е двойствеността „аз“ и „другите“ – и това е свързаност и робство.

Всички знания са възможни само в двойствеността. За да има разбиране, Брахман се отдели от майя, както и Брахман се отдели от предания. По-късно те ще се обединят.

Его означава отъждествяване с тялото.

Ти и твоят свят сте недействителни.

Тази същност, за която се считаш, е лъжа. Ти си Реалността.

Ти си този, който съзнава ума. Ти не можеш да бъдеш умът.

Раждането е най-лошото робство, обаче с Божественото разбиране всичко се разтваря.

Всички видове страдат. Самото творение е страдание.

Светът се появява, когато съзнанието започва да осъзнава Себето. Това е абсолютна истина.

„Аз съм“ и светът възникват едновременно.

Малцина знаят, че светът е твоя собствена проекция. Болшинството хора вярват, че съществуват в свят, който съществува независимо.

Когато аз се събуждам, светът се появява, т.е. аз давам живот на този свят. Всичко това е информация за проявения Брахман.

Светът се осъзнава благодарение на теб – той живее вътре в теб.

Казват, че светът е илюзорен. Защо? Защото твоето съзнание не е вечно, а твоят свят зависи от съзнанието ти.

Светът не е нищо друго, освен картината на твоето собствено „Аз“ съзнание.

Светът ще бъде там само ако моето присъствие е там.

Гледката на света е гледка на собственото ти съзнание.

Там, където има съзнание в тялото, там също е и светът. Те вървят заедно.

Трябва да си твърдо убеден, че ти не си тялото, а Това, което е незасегнато от всичко, което се случва около теб. Твоите умствени склонности създават различни представи. Ние сме прокълнати със знанието за битието. Преди да сме притежавали това знание, не сме имали нужда от нищо.

Раждане означава възприемане на света отвън, а смърт – липса на такова възприемане.

Хората мислят, че светът е стар. Всъщност светът възниква с твоето съзнание. Това е наречено майя. Няма нищо там и все пак това причинява толкова много поразии.

Почивката идва само след като забравиш себе си по време на дълбок сън.

Светът живее в едно гнездо от думи.

Светът се ражда от невежеството.

Както паяжината се появява от слюнката на паяка, така и светът се създава от твоята собствена светлина. Но ти вярваш, че съществуваш в светлината на света и това е причината за твоята завързаност.

Светът се появява в твоята светлина. Когато разбереш това, тогава ще разбереш как илюзията на този свят се е появила, насложена върху твоята Реалност.

От гледна точка на Параматман отначало идваш ти, а след това – светът. Но индивидуалната душа счита, че всичко е наобратно.

Най-важната сила е да разбереш, че не ти, а светът, който виждаш, е роден.

Светът и все по-нарастващото число на живите същества в него е резултат на твоята любов към Себето.

Има едно причинно тяло, върху което е направен отпечатък в момента на зачеването за природата на формата и нейните функции. Никой не казва на птицата да лети, на рибата да плува и на червея да пълзи, всичко това става при зачеването. Това, което не може да умре, сега е твърдо убедено, че ще умре. Този страх от смъртта е основан на идеята, че човек е роден просто на думи – ето го обвързването.

Светът може да изглежда велик, но той си остава вътре в един атом.

Аз стигнах до заключението, че светът съществува спонтанно, без никакво семе. Това творение е лишено от семе, но светът е пълен със семена и възпроизвеждането продължава ежедневно.

Ти се опитваш да ограничиш това, което е Неограничено, до онова, което е ограничено – умът.

Умът никога не може да бъде нов, той винаги се състои от минали отпечатъци. Въпреки това ти задушаваш себе си, придавайки неуместна важност на изказванията на своя ум. Мъдрецът никога не им обръща внимание.

Умът може да мисли само за получените отпечатъци. Откъде ще се вземат у него мисли за Неизвестното?

Човек не може да реализира Върховното, като прави ментални акробатики.

Който е абсолютно убеден, че Истинската Същност е отвъд границите на ума, става цялостен.

Всички твои неприятности и болки са следствие на съзнанието, а не на света.

Когато в двойствеността възникне пристрастие, наричаме това емоция.

Илюзията, времето, смъртта

Майя означава да забравиш Истинската Същност и да гледаш навън.

Илюзия е да считаш себе си за отделен от Бога.

Твоето съществуване е просто забава.

Няма създател на вселената – просто някаква будност се е спуснала върху теб и това е всичко.

Заради майя има само видимост и различни преживявания, които ѝ придават реалност.

Относителната проява на света не е илюзорна, защото е израз на проявения Бог... Илюзорно е само твоето погрешно отъждествяване с външните форми.

Трябва да развиеш убеждението, че тялото не е твоята форма и преживяванията му не се отнасят до теб.

Съжденията, които изнасяш с помощта на интелекта са неверни, тъй като ти разчиташ на майя. Твоето тяло е просто въображение. Гледайки формата-тяло, ти заявяваш, че си човешко същество. Ти лъжеш себе си и подвеждаш другите, използвайки интелекта си.

Твоята любов към Себето, това е маха майя – великата илюзия. Тя е съединила заедно целия свят.

Това, което те завързва, са интелектуалните концепции.

Който е убеден, че няма друг спасител, освен Бога, получава Помощта Му и тогава майя се срамува да продължава със своята илюзия.

Майя означава това, което никога не се е случвало.

Което е видимо и се появява, изобщо не се е случвало.

Поради отъждествяването с тялото, всичко ти се струва истинско. За Безтелесния всичко това е илюзия.

Коренната майя е любовта „да бъдеш“. Човек иска битието му да продължи и процесът продължава.

Майя означава любов към Себето, от която възникват петте елемента и цялото съществувание.

На абсолютното ниво въпросът „Кой съм аз?“ е безсмислен.

Няма по-дълбока привързаност от привързаността към „аза“. Тя е коренът на майя.

Ти напълно зависиш от времето. Затова пробуди се завинаги, преди то да е изтекло.

Има само съзнание и то винаги е сега.

Съзнанието винаги е в настоящето, но настоящето не е Абсолютът.

Настоящето е отражение на Безвременното.

Настоящият миг не е точка във времето – той е отвъд времето.

Вечното не се намира във времето.

Това, което наричаш настояще, е само движение в съзнанието.

Всяко твое преживяване, което идва чрез съзнанието, е временно.

Всяко твое преживяване ще бъде свързано с времето. Единственият безопасен подход е да живееш като съзнание и още по-добре – да бъдеш Съзнаващият.

Прераждането – това е мнение на някои мъдреци, а всички мнения са илюзорни. Това е знание на интелекта, а не на Истинската Същност – едно преходно знание, което си отива заедно с тялото.

Цялата вселена от преживявания се ражда с тялото и умира с тялото; тя има своите начало и край в осъзнатостта, но осъзнатостта не знае нито начало, нито край.

В началото на търсенето се разпознава привидният характер на света и реалността на Брахман се утвърждава. В края и двете представи се надрастват. Това означава, че дори съзнанието, наричано Брахман, е временно и не е Вечната Истина.

Ако нарека някого „глупак“, обвинявам само себе си, защото всичко е вътре в моето съзнание.

Не се сприятелявай с нищо, което е видимо.

Преживяване, което познаваш чрез сетивата, е илюзорно.

Страданието е цената на невежеството.

Роденото трябва да страда и да умре.

Ти не си страдащият.

Кармата принадлежи на тялото и ума.

Всички проблеми възникват в илюзията.

Няма кой да пожъне плодовете на кармата.

Илюзията е само погрешно отъждествяване.

Невежеството е единствената илюзия.

В този свят няма нищо друго за получаване, освен смърт.

Няма смърт, ако отидеш до източника, откъдето произлизаш.

Иронията е, че там, където се намира страхът от смъртта, в самата тази точка е и океанът от блаженство.

Когато времето ти наближи своя край, не забравяй да видиш как приключва майя. Тогава твоята истинска вечна природа ще се разкрие.

Докато мислиш, че смъртта е истинска, ти още не си излязъл от пашкула на съзнанието.

Всъщност ти нямаш раждане и смърт – те се отнасят за тялото.

В последния миг на смъртта времето приключва, но не и Аз. Аз съм без възникване и без край.

Оставянето на тялото е един велик празник за мен.

В момента на смъртта съзнанието изчезва, знанието изчезва, но теб – Абсолютът – не те засяга нищо. Жизненият дъх напуска тялото, чувството „Аз съм“ изчезва и се разтваря в Абсолюта, и великият миг на Безсмъртието настъпва. Чувството „Аз съм“ е било там, движението е било там, но то изчезва, а Аз наблюдавам. За мъдрия това е най-щастливият миг.

Цялата вселена пулсира в една единствена клетка от твоето фино тяло.

Майя е името, дадено на проявлението на съзнанието.

Сам по себе си ти нямаш съществуване. Ти можеш да правиш каквото си искаш, но това е фалшиво.

Всичко, което е създадено, е фалшиво. Всичко, което не е било, отново става това, което не е.

Някои от великите Богове също не разбират майя, защото те са сътворени от нея – те не са самосъздадени.

Ти си чувал, че майя е илюзорна, а Брахман е истинен, но като Слушащият ти си причина и за двете.

Наричаме Чистото Съзнание Бог. След себереализацията наричаме същото майя.

Целият ти опит е свързан с времето. Когато времето изтече, остава ли някакво съзнание?

Рождената дата – раждане на детето ли е или раждане на времето?

Смъртта е промяна в тялото, не в теб.

При смъртта изчезва само тялото.

Смъртта принадлежи на тялото и на нищо друго.

За Истинската Същност смърт няма.

Онова, което идва и си отива, няма истинско съществуване.

Усещането „Аз съм“ се появява и изчезва; ти си преди него.

Мисълта „Ще умра“ е лъжовна.

Смъртта е част от съня.

Всяко преживяване е в ума.

Всичко преживяно е преходно.

Преживяванията идват и си отиват; ти оставаш.

Без съзнание няма преживяване.

Ти мислиш, че си бил роден, но родена е била само продължителността, в която ти като обект си станал възприеман.

Докато ние дишаме, възприемаме света. Как може свят, контролиран от дишането, да бъде истински? Имало ли е свят преди твоето раждане?

Тъй като ти си нероден, раждането и смъртта не са за теб.

Разликата между съня и смъртта е само страхът от смъртта.

Вярата, че си се родил, е твоят затвор.

Ти дишаш, защото в теб присъства Този, Който не се нуждае от дишане.

Времето ще приключи, но ти никога няма да приключиш.

Съзнанието, което се е появило, не указва моето присъствие, а това на моите родители, които са били отговорни за него. Аз съществувах преди появата на това съзнание и се запознах с родителите си много по-късно.

Как може Нероденото да бъде родено? Разговорите за родители и раждане ме оскърбяват.

Твоето съществувание вселява живот във времето.

Когато видиш себе си като Върховния Аз, колосалното творение с петте елемента ще се смали до размера на един атом.

Всичко, което виждаш или се появява пред теб, зависи от теб. Ти го контролираш.

Това, Което предшества всичко, контролира всичко.