I. ИСТИНА
Само онзи човек може да придобие Истината, който е готов да пожертва всичко за нея. Този човек е богат и външно, и вътрешно. За Истината той не се спира пред нищо. (2/стр. 191)
Който не е готов да пожертва всичко за Истината, той не може да познае Бога, не може да види Неговото Лице. (2/стр. 196)
Някой иска да му се каже Истината – за да чуе Истината, той трябва да е готов да умре; с други думи казано, не можеш да чуеш и да разбереш Истината, ако не си готов да се пожертваш за нея. (56/стр. 453)
…Трябва да бъдете верни. Ако вие поддържате една Истина, вие за тази Истина трябва да бъдете готови да умрете. (62/стр. 162)
Аз предпочитам смъртта за Истината, отколкото живота за лъжата. (88/стр. 93)
Без Любов Истината не може да дойде
Най-първо трябва да се яви Любовта. Без Любов Истината не може да дойде. (44/стр. 54)
Любовта е Ключ на Тайните. Който носи Любовта, той носи Ключа на Истината. (75/стр. 993)
Къде се ражда Истината – при Любовта. Който люби, само в неговата Душа царува Истината; невъзможно е Истината да работи там, където не е Любовта. Истината не е нещо абстрактно – тя се явява във всяка любеща Душа, а Любовта се явява при самопожертването. (60/стр. 332)
Човекът на Любовта е в Истината. Не оня, който говори за Любовта, но който я има в своята Душа. (75/стр. 809, 810)
Любовта е първият лъч, първият подтик, който прониква в човешката Душа. Щом Любовта дойде, тя събужда Великото, Славното, Красивото в човешката Душа и човек става герой в света. Който люби, само той има Истината в себе си… (82/стр. 110)
„Истината ще ви направи свободни.“ Кога? Когато се проникнете от Любовта. Без Любовта Истината остава неразбрана. (17/стр. 318)
Истината и Любовта заедно вървят. Любовта не може да бъде Любов без Истина. И Истината не може да бъде Истина [без Любов], защото Истината е външната страна на онази, Божествената Любов. (72/стр. 111)
Гледай всякога с Очите на Любовта. Щом Любовта е в теб, Истината ще те учи. (99/стр. 156)
Няма по-велико нещо от Любовта. Тя разрешава всички въпроси. Щом разбереш Любовта и я приложиш, ти придобиваш и Истината. Това значи да бъдеш свободен, да правиш всичко, каквото желаеш. (27/стр. 276)
…Аз зная де е Истината. Тази Истина аз не я търся в богатството, тази Истина аз не я търся в домовете, тази Истина аз не я търся в държавата, тази Истина аз не я търся в църквата, тази Истина аз не я търся в науката; тази Истина аз не я търся в сегашния живот, тази Истина аз не я търся в задгробния живот. Тази Истина аз я търся във Великата Божия Любов, която познавам, от която сегашният живот излиза. (48/лек. 31: стр. 11)
Имайте Любов към всичкия живот и така ще бъдете силни в Божията Истина. Само животът, който изпълня всичко, е Божият живот! (74/стр. 651)
За да разберем Божията Мъдрост, за да разберем Божията Истина, е необходима среда. Тази среда е Любовта. Туй трябва да знаете! Без Любов вие нищо не можете да разберете на света. Единствената среда, чрез която се предават Знанията, Мъдростта и действията на Истината, това е Любовта. (23/стр. 198)
Докато човек е вън от Закона на Любовта, той още търси Истината; щом заживее в Закона на Любовта, той вече е намерил Истината. Значи, Истината съществува в Закона на Любовта, на Мъдростта – вън от тях Истината не съществува. (80/стр. 419)
Без Любов и без Мъдрост не можете да се приближите до Царството на Истината. (75/стр. 643)
Сърцето и умът, Любовта и Мъдростта се съединяват, за да служат на Бога. Когато те се съединят, се проявява Душата, проявява се Истината… (75/стр. 645)
Истината казва: „Аз мога да живея само в дом, дето има Любов, Мъдрост; там, дето няма Любов, дето няма Мъдрост, аз (…) си излизам“. (44/стр. 55)
Ще ви цитирам една песен, в която певецът запитва: „Кажи ми ти Истината, която носи Свобода за моята Душа!“. Какъв е отговорът на този въпрос? Аз ще ви кажа тази Истина сега за пръв път в живота. Тази Истина от Любовта излиза, от Мъдростта просиява и носи Вечния Живот и Свобода за тебе. (49/лек. 2: стр. 12)
Земният живот представлява една Велика Школа, в която Душите се възпитават да усвоят Пътя на Истината, която води към Първото Начало на Живота – Бога. (75/стр. 822)
Вие питате: „Какво нещо е Истината?“. …Истината е един Безконечен Път, по който Душата върви и отива към Бога. Това е Истината. (95/стр. 209)
Вървиш ли в Пътя на Истината, ще знаеш, че там няма да срещнеш никакви изключения. Там сигурността е 101%... Това е Път на възможностите, Път за реализиране на всички Разумни желания. (96/стр. 137)
Казваш: „Аз вървя по Пътя на Истината“. В свободата ти може да правиш каквото искаш, а пък при Истината имаш направление. Истината показва Пътя, по който трябва да вървиш – Истинския Път на Живота. (53/стр. 244)
На слепите хора може да се обяснява… А който вижда, ти само посочваш Пътя и той вижда. Няма какво да му разправяш… Ти сам ще изследваш всичко. Онзи, който ще ходи по този Път, той ще придобие известно Знание за себе си. Но неговото Знание не може да бъде и твое Знание, едно упътване може да бъде за тебе. Пътят, който един човек е извървял по Божествената Истина, той е валиден, важен само за него. А за тебе може да послужи само като едно условие. Но ти сам докато не минеш по този Път да го видиш във всичката хубост и красота, нищо няма да те ползва неговото Знание. (91/стр. 432, 433)
…Христос казва: „Никой не може да дойде при Мен, ако Отец Ми не го привлече“ – значи Бог като Истина ще ни привлече към Себе Си, а Христос ще ни покаже Истинския Път на това вътрешно движение. (59/стр. 644)
…Във всяко отношение ние трябва да знаем Пътя на своето движение и това движение не трябва да го спираме по никой начин. В Истината не се допуска нито за миг абсолютно никакво колебание; всяко поколебаване е грях, защото твоето движение е свързано с друго движение, може да попаднеш в някоя катастрофа – пресичане има на тия пътища във Вселената. (59/стр. 641)
Когато вървиш към Истината, не се спирай по Пътя, върви направо към нея смело и без страх. (75/стр. 539)
Пътят към Истината е строг. (75/стр. 555)
Всеки, който е тръгнал в Пътя на Истината, той трябва да го следва. Няма връщане от Пътя на Истината. Който се опитва да се върне от този Път, той сам се осъжда на смърт. (12/стр. 230)
Мнозина се обезсърчават, оплакват, че откак тръгнали в Пътя на Истината, оголели, станали по-нещастни. Питам как обличате новата си дреха. Нали първо събличате старата дреха, а после обличате новата? Който не оголее, не може да разбере Истината. (85/стр. 62)
Който търси Истината, ще се натъкне на големи противоречия, но трябва да върви без спъване и колебание, да не се обезсърчава. (75/стр. 630)
Казвам, в умовете ви като ученици ако мислите да минете по някакъв лесен път, в Окултната Школа никой не го е минавал досега. Има само един Свещен Път. Той е Пътят на Абсолютната Истина. (62/стр. 42)
…Знанието е, което може да ви ръководи в Пътя на Истината. (62/стр. 149)
Искаш ли да вървиш в Пътя на Истината, дай свобода на Духа у себе си. Остави той да те ръководи и упътва. Вън или вътре, Духът следи и наблюдава всичко, което ти вършиш. (54/стр. 72)
Духът Господен е Разумното в човека, което го води в Пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. (84/стр. 112)
Сърцето ти трябва да бъде пълно с Любов, умът ти – с Мъдрост, Душата ти – с Истина. Този Път е Път на Истината. (75/стр. 178)
Познаването на Истината, това е Велика Наука на живота. (71/стр. 5)
Истината е всякога една и всеки може да я узнае… (59/стр. 677)
Най-първо нека се роди в нас едно силно желание да познаем Истината. Чрез тази Истина да познаем Бога… (49/лек. 6: стр. 18)
Пълнотата… на Съвършения и Свят живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и Неговата Любов. (75/стр. 576)
Любов, която се проявява и вечно остава, която при всички положения вътрешно еднакво остава, е Любов! Като чуеш Гласа ѝ, ще станеш, ще оживееш, ще възкръснеш и ще познаеш Истината. (75/стр. 811)
Когато Любовта е вътре в нас – тази, Вечната Безгранична Любов – ти си познал Истината; следователно, след като познаем Истината, ражда се в нас една Вътрешна Светлина, става ни леко на Душата, ние сме като една Свободна Птица с крила и тръгваме в Права посока. Първото нещо, което трябва да намерим, е Истината. (59/стр. 644)
Блажен е оня, който гладува и жадува за тая Любов. В нея Безграничният живее! Тя е Светлина над всички Светлини и носи живота на сегашната Истина, която никога нито се променя, нито се изменя. (75/стр. 811)
Там, дето Божият Дух живее и действа, има Мир и Радост. Това е Единственият Дух, Който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш Пълната Истина, която е Духът на Спасението. (75/стр. 576)
Който познава Истината, той е Велик човек. Това подразбира, че Бог живее и се проявява чрез този човек. (10/стр. 54)
Казвам: вложете Вярата в ума си и Любовта в сърцето си, за да познаете Бога като Истина; щом познаете Бога, ще се освободите от всички стари връзки… (59/стр. 25)
Само оня, който е видял Лицето на Бога и Виделината, която излиза от Неговото Лице, той разбира Великата Истина на живота – докато не познаете тая Истина, не говорете за нея. (59/стр. 102)
Съвременните хора трябва да се освободят от своя личен живот. Какво знание ще донесе личният живот на човека? Истинското Знание се крие в познаването на Истината. (16/стр. 208)
Когато Истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в скромна премяна. Така и Христос се яви преди две хиляди години в проста форма, в която хората не можаха да Го познаят. Ала такива са законите на този свят. (54/стр. 153)
Във външната, т.е. във видимата, …страна на живота съществува едно психологическо противоречие. Външно хората са модно, официално облечени и затова, като дошла Истината между тях, те не могли да я познаят и не я приели. Истината дошла облечена много просто като последен бедняк, но понеже хората обръщат внимание повече на външната, отколкото на вътрешната страна на човека, те не могли да я познаят и тя минала и заминала покрай тях, без да разберат Великото, което тя носи за цялото човечество. (13/стр. 180)
Човек трябва да се стреми към познаване на Истината като единствена Реална придобивка в живота. Истината носи Свобода… Веднъж придобил тази Свобода, човек остава неизменен по отношение на възгледите си за живота. (66/стр. 224)
Човек, който иска да се занимава с Великото в света, той трябва да бъде като малко дете, като една ненаписана книга. Написаните книги са складирани в библиотеките, там всеки може да ги чете. Най-великите книги са тези, които сега се пишат. Следователно, когато аз ви говоря за познаването на Истината, говоря за ненаписана книга. (71/стр. 5)
Най-първо човек, за да познае и схване Истината, трябва да се постави в едно тихо и спокойно състояние. (94/стр. 422)
Казва: „Какво нещо е Истината?“. Истината не може да се определи. В Душата на всеки един човек има едно чувство, една мярка, с която той познава Истината. (97/стр. 100)
Де е Истината? Само онзи знае де е Истината, който се е свързал с Разумността, с Разумното Слово. Реалният свят е Разумен. (65/стр. 110)
Разумният човек не уповава никому освен на себе си и на Бога, или, може да кажем, уповава само на своя Разум… Да, Разумът, това е единственото Божествено [нещо], което ни е дадено за подкрепа… А Истината се познава само чрез Разума. (61/стр. 299)
„Рече Господ на Господа моего“ – значи има и един малък Господ вътре в нас, и един голям Господ, Който говори на моя малък Господ; големият Господ ще проговори на този, малкия Господ, пък Той на тебе ще го каже и ти ще узнаеш Истината – а това Окултната наука го нарича Висшето Аз у човека, пробуждането на Аза… (59/стр. 650)
Казвам: аз познавам Истината. Как? Истината може да я познаваш със сърцето си, с ума си, с волята си. Под думата воля аз разбирам приложение на Истината. Под думата чувства аз разбирам дълбочина, сила, а мисълта е онази форма, дето Истината може да се приложи и служи за обект, за който аз ви говоря. (71/стр. 16)
„Глава на Твоето Слово е Истината“ – следователно всички наши мисли и действия са насочени към това да познаем Истината. И тогава Писанието казва: „Когато познаем Истината, ние ще бъдем свободни“ – а в какво се състои Свободата? Свободата се състои в това да живеем в Безграничното. (59/стр. 639)
Велико нещо е да познаваш Истината! Аз бих желал да познавате Истината. Да познава човек Истината, значи да бъде свободен. Познанието подразбира Свобода. (49/лек. 19: стр. 14)
Онзи, който е познал Истината, той вече е влязъл във Вечната младост на живота – това е един от признаците. Човек, който не е научил Закона на Вечната младост, който не е влязъл в нея, той не е познал Истината. (78/стр. 17)
Онзи, който е познал Закона на Любовта, той е познал една трета от Реалността. Онзи, който е познал Закона на Мъдростта, той е познал две трети от Реалността. Онзи, който е познал Закона на Вечната младост, той е познал Любовта, познал е и Мъдростта, и Истината. (78/стр. 17)
Аз ви говоря за оня Велик Закон в Природата, за онази Жива Велика Истина, с която и вие може да се свържете, т.е. за Новото Учение в света. (57/стр. 447)
Истината вие може да я научите само при един Велик Учител или при едно Вътрешно Вдъхновение, на което Източникът е един и същ. (22/стр. 90)
Душата на ученика се отваря пред Учителя, готова да възприеме Божиите Истини. (75/стр. 52)
Мнозина идват при мен и казват: „Готови сме да приемем Новото Учение, но искаме да ни го обясните“. Питам, когато посяваме житното зърно, даваме ли му обяснение за това, което правим? Ние му казваме: „Ще те посеем и после ще разбереш какво нещо е физическият свят“ – по същия закон и вие първо ще приемете Истината, а после ще се поставите при условия да я разберете. (60/стр. 150, 151)
Важното в света е да бъде будно съзнанието ви за Истината, да влезете в съприкосновение с нея. Тя е като изгряващото Слънце. (86/стр. 99)
Всички трябва да бъдем смирени, за да възприемем Истината. (4/стр. 615)
…Истината е една, но тя трябва да се приеме с Любов; не се ли приеме с Любов, Истината причинява смъдене, болка в човека, както когато го болят очите, стомахът, белите дробове. С болката заедно той усеща, че кожата го смъди. Възприемайте Истината правилно, за да не стават обратни реакции във вас. (56/стр. 77, 78)
Добрият и Разумен човек приема Истината с Любов, затова разполага с елементите, чрез които превръща злото в добро. (56/стр. 78)
И Законът за Истината е следният: онзи, който я възприеме, възкръсва, а онзи, който не я възприеме, умира. (49/лек. 25: стр. 13)
Та казвам: при сегашните условия в света трябва на хората един Велик подтик на техния Дух. Човек никога не трябва да отказва на своя подтик… Той казва: „Ако искаш човек да станеш, ако искаш да възприемеш една Истина, не отказвай на туй желание да възприемеш Истината, не я отлагай“. (73/стр. 298)
Ако вашето сърце и вашият ум говорят за един предмет едно и също нещо, приемете тази Истина без никаква резерва, без колебание; всяко колебание ще бъде в ущърб на вашия прогрес. (58/стр. 420)
…Истинското богатство е в настоящето, в сегашния момент – бъди богат в дадения момент. Знай, че като спиш, като ядеш и като работиш, ти си богат… Следователно бъдете богати днес, бъдете доволни днес, приемете Истината днес. (59/стр. 162, 163)
Казвам: ако е въпрос да ви се каже Истината, вие трябва да я приемете и от баби, и от деца, и от възрастни, и от прости, и от учени – безразлично от кого. Някой казва: „Как, от дете да слушам Истината?“. Чудно нещо! Ако си жаден и видиш на пътя си едно малко чучурче, от което тече вода, няма ли да коленичиш и да пиеш от тази вода? Ще пиеш, разбира се. След това няма ли да благодариш на Бога за тази чиста, хубава вода, макар че тече от малко чучурче? (19/стр. 21)
Кой човек е готов да възприеме Истината? Който не се влияе от никакви външни форми. Представете си, че срещате млада красива мома, която ви предава Истината. Ако възприемете Истината от младата мома заради красотата ѝ, вие не сте готови още за Истината. Ако пък не възприемете Истината от някоя грозна мома само заради грозотата ѝ, и в този случай вие не сте готови за Истината. За да възприеме човек Истината за самата Истина, той не трябва да се влияе нито от грозотата, нито от красотата… Истината стои над всички външни форми. Грозотата не я опетнява, но и красотата не може да ѝ предаде нещо особено. Онзи, който при възприемане на Истината се влияе от външните форми на нещата, той е лишен от онова дълбоко вътрешно разбиране… (2/стр. 192)
…Онзи, който възприеме Истината, …трябва да се е издигнал над обикновените условия на живота. (16/стр. 218)
Това, което осмисля земния живот, не е нито богатството, нито знанието, нито тялото. Богатството, знанието, тялото са само средства, условия, дадени на човека, за да се домогне той до Великата Истина. (82/стр. 241)
Да приеме човек Божественото в себе си, това значи да се домогне до Великата Истина, която очаква от хиляди години насам. (83/стр. 26)
Един Свещен импулс трябва да има в Душата на ученика, в ума и сърцето му, за да се домогне до Божествената Истина. (75/стр. 796)
…За да намери Истината и Мъдростта, човек трябва да има в себе си непреодолимо желание, което никога да не остарява. Непреодолимо желание в човека е това, което от детинство до старост не се изменя. Това значи желание, което никога не остарява. (65/стр. 187)
У вас трябва да има такова непреодолимо желание, каквото в онази българка, баба Стана… Тази баба Стана, родом от Варненско някъде, била много любознателна. Макар и 80-годишна, отива един ден при учителя в селото и му казва:
– Слушай, стара съм, 80-годишна, но сърцето ми се е запалило, искам да уча. Не можеш ли да ме приемеш в първо отделение да уча с твоите деца?
– Не мога, инспекторът не позволява.
– Но аз искам да уча!
Учителят бил досетлив, казва ѝ:
– Е, ще те приема като слушателка.
Нали има такива, които идват в училищата да ревизират – слушат, за да одобрят или не метода на учителя. Казва ѝ той: „Ще те приема като такава, която ще слуша, ще одобрява моя метод“. Влиза в училището, слуша, но като излиза баба Стана, всички деца се нахвърлят отгоре ѝ – едно на гърба ѝ, друго я дърпа за ръцете; казват ѝ: „Ти си дошла да се учиш с нас, какъв е твоят буквар?“. Но баба Стана е умна – помилва едно, помилва друго и така всички деца привикват с нея. Започва тя тихо и спокойно да учи и завършва четирите отделения.
Е, питам сега кой от вас като баба Стана при такива условия би имал доблестта да учи с малките деца и с тях да завърши четирите отделения? Аз казвам: такова непреодолимо желание трябва да има в човешката Душа, за да се домогне човек до Великата Истина, която може да реформира живота. (61/стр. 502, 503)
Целта на сегашния наш живот е Свободата – това е Истината. Средствата, с които ние трябва да работим, които трябва да ни помогнат, това е нашият ум, нашето сърце и нашата воля. В този Път, в който вървим, ние не може да се домогнем до Истината, до Свободата, ако в нас постоянно не работи умът, ако в нас постоянно не работи сърцето и ако в нас постоянно не работи волята. (73/стр. 136)
За нас важният въпрос е да се подигнем над сегашните условия, в които живеем, да се домогнем до Божествената Истина, която ни е необходима сега. (48/лек. 9: стр. 8, 9)
Казвам: между хората съществуват постоянни ежби, дразнения, от които те трябва да се освободят. Всички хора, учени и прости, постоянно се дразнят. В този смисъл всеки човек трябва да се домогне до онази философия на живота, която разрешава тия въпроси и освобождава човека от тягостните състояния, в които изпада… Който се добере до нея, той е доволен от положението си, защото тя го довежда до Истината. (31/стр. 171)
И тъй, не е толкова важно да знае човек откъде изгрява Слънцето, колкото е важно да знае точката, от която може да се ориентира в движението си – тази точка представлява Истината. Докато човек не се домогне до тази Истина, той ще бъде изложен на ред страдания и нещастия; непознаването на Истината води след себе си непознаване както на самия себе си, така и на другите. (80/стр. 408)
Човек, който иска да се домогне до тази Велика Истина, трябва да знае какво нещо е животът, трябва да знае какви трябва да бъдат отношенията му към Бога и към хората; той не трябва да бъде нито мъж, нито жена. Той трябва да съедини тези два принципа в едно тяло, да няма никакви съблазни. (48/лек. 15: стр. 24)
Вие знаете Истината, но трябва да се стълкновите в живота, за да се домогнете до нея. (60/стр. 479)
…Онези от вас, които искате да се домогнете до Истината, в най-големите противоречия, ако човек разбира, той ще намери една Велика Истина. Той ще намери Истината само ако знае Пътя… (72/стр. 98)
И ако всеки един от вас може разумно да повелява вътре в себе си, ще намери един начин, по който да се домогне до Великата Истина. И колко красива е тази Истина! (48/лек. 22: стр. 30)
Казвам: същественото за човека е животът. Вижте какво крие той в себе си и го използвайте. Животът е Разумен резултат. Приближавайте се постепенно към този резултат, за да се домогнете до Великата Истина, скрита зад живота. (26/стр. 60)
Зад този живот, в който сега живеем, има друг по-широк, с по-големи възможности. Ако не можете да разчупите черупката на сегашния си живот, вие всякога ще бъдете затворени в него. За да счупите черупката на сегашния си живот, вие трябва да имате Високо съзнание за нещата, Висок Идеал, към който да се стремите. Като разчупите първата черупка, ще се намерите пред втора, трета и т.н. Много черупки трябва да разчупите, докато влезете в света на Истината, която ще ви направи свободни. Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Ще падате, ще ставате, ще работите… (18/стр. 208, 209)
В Природата лицеприятие няма. Готов ли си, тя вдига завесата пред тебе и открива онова, което ти е нужно. Не си ли готов, тя всичко затваря пред тебе с девет ключа. Ето защо, който иска да се домогне до Великата Истина, той трябва да се приготовлява за това. Иначе не работи ли съзнателно върху себе си, човек изпада в еднообразие, което го довежда до сънно състояние. (28/стр. 129)
Божествената Истина оживява, възкресява човека. Тя е нещо Велико… В живота си човек трябва да се домогне до онзи метод, който ще го доведе до тази Велика Истина. Само онзи може да дойде до тази Истина, в Душата на когото цари Любовта. Любовта е Огнената колесница, с която може да се достигне светът на Великата Истина. (19/стр. 202)
…Всички пътища, по които човек търси Истината, са прави. Важна е подбудителната причина в човека – да намери Истината. (14/стр. 342)
Намирането на Истината – това е един от най-великите моменти в човешкия живот. Аз мога да го уподобя с един цвят, който се разцъфтява. Така може да се определи Истината. В това, което цъфти, има надежда; в това, което не цъфти, няма надежда. (91/стр. 209)
Всичко, което върши човек, е само един повод, за да може да намери и да се доближи до Истината. (35/стр. 173)
Ние основаваме нашата философия върху резултатите, които се произвеждат в даден момент, защото има един Велик Закон в Природата, който определя нещата моментално. Истината се определя веднага, не се искат векове, за да намерим Истината – в тоя момент моментално тя влиза в ума и в сърцето на човека. Следователно ще каже някой: „То е в условията на еволюцията да познаем Истината“ – аз пък наричам това забавления… (59/стр. 585)
Ако ние трябва да се родим само и да умрем, без да намерим Великата Истина, тогава и животът е безсмислен. (82/стр. 175)
Какъвто и да се представя човек, докато той не е намерил Истината, нищо не е; щом намери Истината, той вече може да се представя, както иска – защо? Защото сама по себе си Истината е Свещено нещо и тя придава на човека всичко най-възвишено и благородно. (80/стр. 416)
…Човек не може да бъде щастлив, ако не заложи целия си живот. Само така той може да намери Истината. (84/стр. 168, 169)
Който мине през огъня и се пречисти, ще намери Истината. Който намери Истината, той ще познае Бога, ще Го признае за свой Баща… (83/стр. 138)
Да намери някой Истината, това значи да бъде в Единство с Бога. (66/стр. 297)
Когато намерите Истината, вие ще знаете вече да любите, но и вас ще любят. Тогава и животът ви ще се осмисли и ще се освободите от всички болести и недъзи на миналото. (82/стр. 137)
Не търси Истината някъде отвън, но се вдълбочи вътре в себе си – там ще я намериш. (60/стр. 484)
Важно е да се върнете към вашето минало, там да намерите своята Първа мисъл. Само там ще намерите Истината. Истината не е в обикновения, във всекидневния живот. Тя е в Първичния живот, дето Душата живее. (12/стр. 50)
…Вие трябва да бъдете толкова чистосърдечни, толкова безпощадни към себе си, толкова искрени в Душата си, толкова Истинолюбиви, че въпросът за намирането на Истината да бъде тъй поставен у вас, както Бог го е вложил в Душите ви. (48/лек. 10: стр. 25)
Намери ли се Истината, човек ще разбере, че в света съществува само Една Сила, Която управлява. И тогава той трябва да подчини волята си на тази Висша Воля и Разумност. Не се ли подчини на Волята Божия, неговата воля ще бъде раздвоена: от една страна ще бъде добра, а от друга страна – лоша. (82/стр. 170)
…Човек… Иска ли да намери Истината, той трябва да бъде абсолютно чист в мислите, в чувствата и в проявите си. (2/стр. 198)
Докато за щастливия живот има благоприятни и неблагоприятни условия, то за намирането на Истината всички условия са благоприятни. Отговорете си дали сте човек на щастливия живот, или Човекът на Истината. (99/стр. 73)
Животът не е място за благуване, но за учене. Животът е Велико училище. Като свършиш това училище, тогава ще извлечеш скритите блага от него. Който е придобил благата на живота, той има Свобода, той е намерил Истината. (30/стр. 55, 56)
Първото нещо – стремете се всички да проверите всеки един факт, всяко едно нещо. Дойде съмнение – проверете го. Не казвам да го не проверявате, проверете, за да намерите Истината. И щом намерите Истината, тя ще ви повдигне и характерът ви ще се облагороди. (62/стр. 39, 40)
…За да можем да намерим Истината, трябва да знаем най-първо какви качества тя ще ни придаде, какви качества ще вземем от нея и какво ще ѝ предадем – когато приемаме Истината, има една обмяна между нас и Истината. (59/стр. 695)
Сега само това ще ви кажа: ако вземете първо да изучите Търпението в живота – всякога и всичко да претърпявате със Смирение и Радост, ще намерите Истината. (55/стр. 90)
Ще ходите, ще хлопате, докато най-после тази Истина прозре във вашите сърца. Това е един Велик Закон, който действа в сърцата ни. Само хората на Постоянството, на Великото Търпение могат да намерят Истината. (49/лек. 6: стр. 26, 27)
Кое е Благото сърце? Което принася плод на Търпението. Кое Търпение? Разумното Търпение, на което Истината е майка. В света Истината е добита чрез Търпението. И всеки от вас, който иска да намери Истината, трябва да намери нейното дете. Намерите ли нейното дете, Търпението, ще намерите и Истината. Нямате ли нейното дете, никога не можете да започнете с Истината. (49/лек. 6: стр. 32)
Пладне, юг е мястото на Топлината. Само Добродетелните хора имат Топли сърца. На север, в студените места, е Истината. Който няма Добродетели и търси Истината, ще изстине – Истината вкаменява човека, тя му посочва всички недъзи. Добродетелта го храни, тя казва: „Нахраних те с първото си мляко“. Който иска да познае Истината, трябва дълго време да се школува в училището на Добродетелта и когато Душата му се изпълни с нея, с Топлината на живота, тогава може да отиде на Северния полюс – само там ще намери Чистотата на живота. Единственото неопетнено място на Земята е Северният полюс – който търси Истината и Чистотата, там ще ги намери. (60/стр. 150)
Да намериш Истината и да я проявяваш, това е Благословение. (75/стр. 663)
…Когато дойде до края на своя живот, когато се готви да замине за другия свят, човек трябва да е намерил вече Бога в себе си, да се е обновил, да е станал Нов човек, Нова Душа, в която е проникнала Истината. (32/стр. 48, 49)
Всички, които любят Господа, ще укрепнат и ще станат Силни, Възвишени и Благородни, ще придобият Знания и Мъдрост, ще придобият Великата Истина… (61/стр. 384)
Ние трябва да придобием нещо в този свят. Придобивката всякога носи едно благо. Тази придобивка е Истината. (49/лек. 25: стр. 24)
Помнете: има неща, които могат да се научат и придобият само на Земята. В този смисъл, колкото и да е Велика Истината, тя се придобива на Земята. Не я ли придобиете на Земята, никъде не можете да я постигнете. (83/стр. 250)
Ако човек отиде на Небето и живее със същите противоречия, с които живял и на Земята, нищо не е постигнал. Като се намери в това положение, той ще пожелае отново да слезе на Земята. Щом слезе на Земята, ще започне да мечтае за Небето. И така той ще се качва и слиза, без да разбере смисъла на слизането и на качването… Обаче слизането и качването имат смисъл, ако човек придобие Истината. Щом придобие Истината, той може вече да изправи погрешките на миналото си, да се ползва от настоящето и да гради своето бъдеще. (83/стр. 256)
Значи, време е да се даде място на Истината. Някой казва: „Трябва да уредим живота си!“. Не, хората трябва да придобият Истината, а не да мислят за уреждане на живота си. Придобият ли Истината, и животът им ще се уреди. (82/стр. 170)
Щастието на човека е свързано с придобиване на Истината. Който може да придобие Истината, той ще бъде на безопасно място в света и ще се ползва от благата на живота. (84/стр. 169)
Придобиването на Истината… определя Смисъла на живота. Да придобием Истината, това значи да влезем във Вечния Живот, който търсим и към който се стремим. (21/стр. 63)
Добие ли се Безсмъртието, само тогава ще можем да се запознаем с Истината; докато умираме, Истината е недостъпна за нас. Истината е достъпна само за Безсмъртните хора и ако някой, който и да е, ти каже, че Истината може да се добие от смъртните, този брат да ме извини, нека поне прочете Книгата на Живота. Ще му посоча и други книги, ще му посоча самата Природа да види, че този е единственият Път, който може да ни изведе на добър край. (61/стр. 519)
…Истината. Не мислете, че тя може да се добие много лесно; не мислете, че Пътят, по който сега сте тръгнали, е лесен. Не, има трудности. Не казвам, че е крайно труден, но има големи спънки. Онзи, който се реши да тръгне из този Път, трябва да е готов. И Природата винаги поставя пред нас големи спънки – гредички, които постоянно трябва да употребяваме, докато се приготвим за далечния Път. И въпросът не е човек само да тръгне, но трябва и да стигне. А вие повървите ден, два, три, след което казвате, че тази работа няма да я бъде, и се връщате назад. (55/стр. 240, 241)
Кое наричаме Истина в света? Истината е нещо реално… Допуснете, че който и да е от вас, е бакалин. За да позная какъв човек сте, ви казвам: „Претеглете ми едно кило ориз“. Вие веднага слагате от едната страна на кантара грамовете, от другата страна – ориза. Аз не гледам какво слагате, но гледам стрелката, която там се движи, накъде се наклонява и по това разбирам какъв човек сте. Ако стрелката се наклонява към грамовете, зная, че вие работите само за своя интерес; вие сте човек, който подяжда хората, нищо повече. Ако стрелката се наклонява към блюдото с ориза, тогава вие сте човек на Истината – от вас са заминали няколко зрънца. Като видя това, казвам: „Благороден е този човек“. Ако стрелката отиде към грамовете, казвам: „Излъга ме той“. (78/стр. 152)
Когато Истината дойде между хората, тя всички ще изпита. За обяснение на тази мисъл ще ви приведа следния пример. Един богат французин прекарал много време в странство, дето забогатял. Като се почувствал вече стар, решил да се върне в родното си място при своите близки. Обаче най-близките му роднини били двама негови братовчеди, на които решил да остави всичкото си богатство. Връща се той в родния си край, отива при един от братовчедите си и му казва: „Аз ходих в странство, дето прекарах дълго време. Там спечелих много пари, но ето, голямо нещастие ме сполетя и изгубих всичкото си богатство. Вие знаете, че освен вас нямам други близки. Ще ви помоля да ме приемете между вас да прекарам старините си“. „Ще видим, ще си поговорим с жена си.“ Като прекарал при този си братовчед 5 – 6 недели, един ден той му казва: „Много съжалявам, драги ми, че не ще можеш да останеш у дома за постоянно. Ние нямаме свободно място. Опитай се да останеш при братовчеда ми, може би той да има място за тебе“. Тогава богаташът отива при втория си братовчед и нему разправя същото… Братовчедът казал: „Добре, на драго сърце остани между нас! И аз не съм богат човек, но между всички ще минеш и ти“. По този начин той изпитал доброто сърце на втория си братовчед и като награда за това оставя нему всичкото си богатство. Първият братовчед, като се научил за това нещо, започнал да се докарва на богатия си роднина, но вече било късно. По същия начин Истината постъпва с всеки едного от нас. (13/стр. 194, 195)
Ако умът на човека укрепва, а способностите му се увеличават, той се храни с Истината. (83/стр. 130)
…Ако пиете от онези извори, вашият ум ще се освежи, ще се избистри, а в кръчмите, ако пиете…, вашият ум ще се замъгли. И тогава някои питат: „По какво ще познаем Истината?“. Истината прилича на ясен ден без мъгла, когато цялата Природа цъфти и расте – тогава и умът се прояснява; а там, където няма Истина, умовете на хората се помрачават. (59/стр. 587)
Заблуждението се отличава от Истината по следните качества. Когато човек върви в пътя на заблужденията, умът му се помрачава, недоволството се увеличава. Когато човек върви по Правия Път на Истината, неговият ум се просвещава, той расте и Душата му се разширява. Когато вие вървите по Пътя на Истината, вашата Душа се разширява, вашият ум се просвещава. (73/стр. 347)
…Ако Разумността ви се увеличава, вие се приближавате към Истината; ако Разумността ви се намалява, вие се отдалечавате от Истината. Ако Душата ви се пълни с Любов, вие се приближавате към Истината; ако Душата ви се изпразва от Любовта, вие се отдалечавате от Истината. (83/стр. 82)
Който се приближава при Истината и не я разбира, той умира. Който се приближава при Истината и я разбира, той оживява. Следователно, ако ти оживееш, ти си разбрал Истината. (88/стр. 114)
За да дойде до Реалността, в която Бог се проявява, човек трябва да прониква във всичко. Докато всичко не оживее във вас, вие още не сте на Правия Път. Щом всичко в човека и около него оживее, той е влязъл в Правия Път, той е намерил Истината. (66/стр. 297)
Като влезеш в областта на Истината, ти се разширяваш, около тебе е Простор; като напуснеш този свят, веднага се ограничаваш – пак си в покой. Това е диагноза да познаваш кога си в света на Любовта, на Мъдростта и на Истината. (77/стр. 294)
Де е Истината? Там, дето Душата, Духът и Сърцето са свободни! (75/стр. 810)
…Всеки човек мисли, че разбира живота, че е намерил Истината. Който е намерил Истината, той е свободен в мислите, в чувствата и в действията си. Истината… е Жива и дето влезе, всичко преобразява. (66/стр. 325)
Когато имам Истината в себе си и минавам покрай някой въоръжен стражар или войник, те веднага слагат оръжието си пред мене. Когато имам Истината в себе си и минавам покрай затворите, вратите на затворите се отварят и затворниците се пущат навън. (82/стр. 132)
Дотогава, докато ти си в зависимост от външните условия на живота, ти не си в Истината… (72/стр. 169)
Ще кажете: „Е, как ще позная кога съм намерил Истината?“. Казвам: как ще познае гладният – след като се наситил; и жадният знае, че се е напил, след като утоли жаждата си; и онзи, който намери Истината, по същия Закон и той ще я разбере. (59/стр. 567)
Вземете храната, която дава сила на организма – тя съдържа в себе си Истината… Ако на мен, който пътувам, след три-четири дни краката ми са се откъснали от умора и ми е невъзможно да свърша своя път, онази малко храна, която приема, ми е предала Истината, тази храна ме е направила свободен да пътувам по-нататък. Следователно някой ще каже: „По какво да познаем Истината?“ – Истината ще ви даде сила да довършите своя път и ще ви направи свободни, ще ви даде сила да довършите наченатия път и наченатата работа. (59/стр. 758)
Като намерите Истината, всичко ще ви тръгне напред. (3/стр. 261)
По какво се познава, че нещо е Истина? Всяка светлина, на която човек може да чете, за него е Истина. Всяка светлина, на която не може да чете, не е Истина. (50/стр. 110)
Днес малцина имат ясна, конкретна представа за Истината. Ако за всеки даден случай човек знае как да направи нещо и може да го направи, това е Път, отношение към Истината. (80/стр. 158)
…Без приложение на Идеите животът няма смисъл. Защо някои хора не могат да приложат Идеите си? Защото те търсят начин да ги приложат вън от тях. Вън от себе си човек нищо не може да приложи… Щом искаш да приложиш Идеите си вън от себе си, ти си вече заблуден. Ако пък постоянно прилагаш своите Идеи в себе си, ти си в Пътя на Истината, в който всичко можеш да постигнеш. (66/стр. 115, 116)
Приложението на Божествените Закони в живота показва, че ученикът е в Пътя на Истината. (75/стр. 55)
Що е Истина? Когато човек се намери пред най-големи сътресения и изпитания в живота си и сърцето и умът му не се разколебаят и разклатят, казваме, че този човек има Любов, има Истина в себе си. (82/стр. 112)
Ако не можеш да хванеш едно страдание и като го стиснеш, отдолу да излезе Радост и отгоре да излезе Светлина, ти си далеч от Истината. (86/стр. 101)
Който има Истината в себе си, и в чутурата да го турят, да го сгрухат, той пак ще стане. Човека на Истината не могат да го убият; човекът на Истината във вода не се дави; човека на Истината огън не го хваща – и сто пъти да го горят на кладата, той пак жив остава. Той се скрива, смалява се. (82/стр. 130)
Полагане на Истината за основа
…В Истината седи основата на нашия живот, на нашето бъдеще и на всички сполуки, на всичкото щастие не само в съвременния живот, но и в хилядите съществувания, които ще дойдат, до самата Вечност. Тъй седи Истината. (89/стр. 250)
Който няма основа, нека тури за основа Истината и върху тази основа да гради. (49/лек. 25: стр. 23)
И тъй, всички, които ме слушате, сложете Истината за основа на живота си – Истината, както вие я разбирате, аз говоря: според вашите разбирания.
(59/стр. 646)
Хората трябва да живеят според Истината. Тя е най-красивото състояние, което човек може да преживее. (65/стр. 211)
Хранете тялото си с Истината. Хранете ума си с Истината. Хранете сърцето си с Истината. Хранете Душата си и Духа си с Истината. (75/стр. 235)
Не влагайте надеждата си, дето не трябва; съграждайте живота си върху трите важни основи – върху Божията Любов, Мъдрост и Истина! (80/стр. 223)
Истината и Любовта – вложете ги в живота си и положението ви, каквото и да е, ще се измени само чрез тази Истина и чрез тази Любов! (59/стр. 648)
…Какво нещо е Истината? Туй, което посадиш, и туй, на което опиташ плода, то е Истина. (46/лек. 10: стр. 29)
Аз, като говоря Истината, ще проверявам сърцата ви как приемате тая Истина. …Вие ще вземете тази Истина и ще я разработите, от вас се очаква Великата работа в света; вие в дадения случай може да извършите повече от мен при условията, при които живеете – това семенце ще вземете да го посеете. (59/стр. 733)
Когато посееш някое житно зърно в земята, не мисли как ще израсне – то само по себе си ще извърши своята работа. Ако седнеш при него и мислиш как ще израсне, дали ще израсне, или не, започнеш да го отравяш и заравяш, ти ще го развалиш, ще го спънеш, ще попречиш на развитието му. Така и някои хора възприемат една Божествена мисъл, но започват да разсъждават дали тя е Божествена, или не; оставете тази мисъл да израсне във вашето съзнание. Докато една мисъл не порасне, не започне да се развива, не цъфне, не завърже, не даде плод и тоя плод не узрее, не я бутайте; дотогава не може да се познае дали тя е Божествена, или не; не може да се познае Божествената Истина, която е вложена в нея – за това нещо е необходимо време. (58/стр. 773)
Времето е израз на Истината – където няма време, няма Истина. Лъжата всякога съкращава времето… В съвременната научна мисъл всички учения имат къси срокове. Ние не вярваме в късите срокове, вярваме само в дългите срокове. Ние считаме дългия срок за едно кръгово движение на енергията вътре в Душата. (58/стр. 773, 774)
Хората говорят за Истината, без да я познават. Истината трябва да се опита. (27/стр. 49)
Казвам: Великата Истина трябва да се опита, да придобием опитност, върху която да градим нашето бъдещо Верую. (89/стр. 104)
Каквото научите, трябва да го поставяте на вътрешен опит, на вътрешен анализ. Казано е: „Всичко опитвайте, доброто дръжте!“. Бог казва: „Опитайте Ме и вижте, че съм Благ“. Опитът ще покаже Истината. (61/стр. 199)
Има една Велика Истина, която е подобна на зазоряването, на разсъмване или на изгрева на Слънцето. То е тъй наречената Абсолютна Истина, туй, което човек може сам да провери, да опита, върху което той може да стъпи и да живее. (91/стр. 421)
Аз наричам Истина само това, което сме проверили, знаем положително, можем да опитаме. (89/стр. 250)
Това, което аз съм ви учил, вие ще го проверите. Това, което проверите, това е Истина. А това, което не можете да проверите, то ще остане една загадка. (62/стр. 160)
…Черта на Реалността е опитът. Всички правите опити. Опитът е първата стъпка към Истината. Ти като направиш един опит, Истината е вече пред тебе, ти си на границата на това, което наричат Свобода, на границата на това, което наричат Знание, на границата на това, което наричат Любов. (91/стр. 139)
Ако аз проповядвам една Истина, само когато я приложа, когато я опитам и тя даде резултати, тогава е Истина. (71/стр. 153, 154)
Под Знание подразбирам известни Истини, които ние сме проверили веднъж, дваж, докато получим най-после най-малкия, микроскопически резултат. А тези Знания, които сте добили само от четене без проверка, без опити, те се отнасят до паметта на човека. (48/лек. 7: стр. 5, 6)
Няма по-хубаво нещо [от това] човек да живее в Истината. (86/стр. 97)
…Аз живея в Истината, която е Вечна и Неизменна. Ако не живея в Истината, нищо няма да остане от мене; аз ще се превърна в прах и пепел. Всичко Добро и Възвишено в мене се дължи на Истината. Аз живея в тази Истина, в която човек не може да се съмнява. Тя дава Мощ и Дух на всеки, който я изповядва, безразлично дали той е прост, или учен, богат или сиромах. (65/стр. 122)
Аз съм заинтересован само от Истината, която е всичко за мене. Истината, в която живея, тя е всичко за мене… Аз живея в тази Истина и съм щастлив с нея. Като ви гледам нещастни, казвам: живейте и вие в тази Истина. (3/стр. 378)
…Ако ти се каже да напишеш Истината или да я научиш, или да я изразиш чрез живота си, във всички случаи ще имаш разни положения. (94/стр. 140)
Като говориш за Истината, да живееш в нея. Да живееш в Истината и да говориш за Истината, са две неща различни. (86/стр. 255)
Да допуснем, че аз ви говоря на вас и искате да знаете говоря ли Истината, или не. Истината не може да се говори. Един факт може да се констатира, да се каже, но Истината се живее. Ти трябва да влезеш в света на Истината. (53/стр. 243)
Казвате: „Кажи ми Истината“. Истината не може да се казва никому! Истината е Свободата. Щом влезеш в нея, ти си свободен. От всичко си свободен. Това е Истината. (53/стр. 213)
Казва Христос: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни!“. В малък размер и ние можем да бъдем съвършени. Кога? След като влезем в Духа на Истината. Тогава ние ще имаме един Нов Стремеж, едно Ново Разбиране за самия живот. (48/лек. 22: стр. 29)
Истината… Който живее с нея, той ще стане Велик човек. (10/стр. 48)
Който е придобил Истината и живее в нея, той трябва да бъде образец във всичко. (2/стр. 198)
Хората на старото си служиха с пушки, със саби, с кобури; хората на Новото, на Истината заместват тия оръжия с упражнения, със Светли мисли и Възвишени чувства. (80/стр. 435)
Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да съдържат Истината в себе си. (75/стр. 657)
На всеки човек се дава съответна част от Истината, както на всяко растение – съответен лъч от светлината. (58/стр. 199)
…Искате ли да се осигурите, дайте ход на Великата Истина! Всеки съдържа зародиша на Великата Истина в себе си, но трябва да даде на този зародиш условия да се развива. (89/стр. 129)
Най-малката Любов, най-малката Истина, която можете да проявите – проявете ги! (95/стр. 151)
…Най-малките неща, най-малките дарби са най-важни за човека. Те носят Истината в себе си. (84/стр. 167)
…Зрението ви е необходимо, като ставате сутрин, да потърсите Истината, да я намерите, да я прегърнете вътрешно и с нея да ходите, с нея да се разговаряте, да бъдете с нея във всичките си мисли и желания. И когато се запитате как да свършите еди-каква си работа, Истината ще ви отговори на този въпрос. (85/стр. 96)
Истината ще пробие път във всички Души, които се готвят да бъдат носители на Божията мисъл. (75/стр. 520)
Ученикът трябва да владее мислите си и със своята мисъл да служи на Истината. Затова необходимо е за него да се съсредоточава в себе си. (75/стр. 72)
Вашите мисли ще бъдат чисти и святи, ще съградите у вас тази обвивка, в която ще се зачене тялото на Истината, а Истината ще ви направи свободни. То е първото тяло, върху което трябва да работите сега – да влезе и живее вашата Душа в тялото на Истината и тогава ще бъдете свободни. (40/стр. 13)
Та ако сте посели благовидни мисли, те ще възраснат и ще ви издигнат, ще влезете в тялото на Истината и ще бъдете свободни. (40/стр. 14)
Истината е Жива величина, затова, където влезе тя, осмисля и одухотворява нещата. Искате ли да бъдете красиви, умни, щастливи, да ви обичат хората, приложете Истината в живота си. (75/стр. 681)
Истината може да се познае само когато се приложи. (61/стр. 545)
Казвам: Истината има вътрешно приложение. Тя не е вън от нас. (71/стр. 11)
Истината е в нас, а не отвън. Който веднъж разбере Истината, той я и прилага в живота си. Истината е от Бога. (75/стр. 871)
Да се говори за Истината и да се прилага Истината – това са две различни неща. (81/стр. 433)
Действително, ако Истината само се говори, без да се прилага, човек не може нищо да постигне, нито може да се усъвършенства. (83/стр. 250)
…Казвам: светът се нуждае от искрени хора, които разбират Великата Истина и я прилагат в живота си. (60/стр. 275)
…В каквото положение да се намира, на каквато работа да бъде, човек трябва да приложи Истината. (83/стр. 301)
Истината може да се приложи моментално. Да се приготвиш за живота, е нужно много време, но прилагането на Истините на Новото Учение става моментално. Следователно моментът, в който решиш да приложиш Божественото Учение, решава съдбата на твоя живот. (60/стр. 150)
Искате ли да бъдете красиви, да ви обичат хората, приложете Истината в живота си. Някой се оплаква, че е пожълтял, не знае какво да прави, за да придобие жизнен цвят на лицето си. Много просто – той трябва да приложи Истината, тя ще му даде какъвто цвят иска. Истината е алхимическият, философският камък, който превръща нещата. (57/стр. 9)
Само Мъдрецът не се смущава. Той е намерил Истината и я е приложил в живота си. Ще кажете, че това е мъчна работа. Не, щом става въпрос за Истината като за проява на Божественото Учение, вие трябва да знаете, че няма никаква мъчнотия в приложението ѝ. (66/стр. 225)
Истината иска много малко, но да го направиш много хубаво. (75/стр. 630)
Пишете върху темата: „Най-малката Истина, с която човек трябва да започне“. Най-малката Истина е мястото, дето може да срещнете най-малката Любов… Започнете с малката Истина. Прилагайте я без страх. Тя изисква най-малката жертва от вас. (26/стр. 77)
Казвам: всяка Истина, която може да се приложи в живота, има форма, която съответства на състоянието на ума, на сърцето и на волята на човека, следователно всеки ще я приложи според своите възможности и разбирания. (80/стр. 94)
…Силата не е в обясняването на нещата. Ти може да обясниш една работа, но това още не е Истината. Под Истина разбираме това, което можеш да направиш. (68/стр. 255, 256)
Когато се теоретизира върху Истината, това е едно положение. То е идеализиране на Истината. Обаче, когато се прилага Истината, това подразбира опити, живеене според Истината. (25/стр. 139)
И тъй, пръв е онзи, който може да възприеме Истината и да я приложи; последен е онзи, който не може да възприеме Истината – щом не може да я възприеме, той не може и да я приложи. Някой казва: „Аз пръв стигнах на еди-кое си място, пръв прочетох Евангелието, пръв чух еди-коя си реч“ и т.н. Не е пръв този, който пръв се е проявил във време и пространство, но който пръв се е проявил в приложение – такъв човек сам знае дали е пръв, или не. (80/стр. 104)
Който прилага Истината, той ще победи… (57/стр. 50)
Вярата само не е достатъчна – тя е една трета от Истината, Надеждата е също една трета от Истината и Любовта е една трета от Истината. Когато съберете трите, ще получите Пълната Истина. (58/стр. 723)
…Някой пита: „Ти религиозен ли си?“ – той мисли, че религията е всичко. Религията е само една трета от Истината; значи, религиозните познават само една трета от Истината, следователно не им се сърдете, когато правят погрешки. „Ти духовен ли си?“ Духовните познават две трети от Истината – и на тях липсва нещо. „Ти Божествен човек ли си?“ Божествените хора познават Цялата Истина, т.е. три трети от нея. Ето защо, за да познае човек Истината, трябва да бъде едновременно и религиозен, и духовен, и Божествен… Истинският човек включва и трите прояви на живота – физическите, духовните и Божествените. Физическият живот има отношение към формите, т.е. към религията; духовният живот има отношение към съдържанието, т.е. към чувствата, а Божественият живот – към Смисъла на нещата, към Любовта. (58/стр. 503)
Благост и Истина трябва да бъдат съединени в ума. Тези качества не произтичат от самия ум, те произтичат от Същината на Бога. Човешкият ум е ясен и прозорлив, когато съдържа в себе си тези две качества – Благост и Истина. (75/стр. 400)
Благост в сърцето. Истина в ума. Бог е съчетал тези две качества в човешкия ум. Тези две качества дават тази Вътрешна Сила. (75/стр. 400)
Качествата на Новия човек са Правда, Истина и Святост: Правдата е за Душата, за сърцето, за чувствата; Истината е за Духа, за ума и за мислите; а Светостта е вътрешната връзка между Духа и Душата, ума и сърцето, мислите и чувствата. Следователно, ако Правдата не е легнала в сърцето ви като основа, ако Истината не се е настанила в ума ви и ако Светостта не е свързала ума и сърцето в едно цяло, питам как ще разберете Христовото Учение. (59/стр. 256)
Без Правда, Истина и Святост човек непременно ще фалира. Ако се колебаете и съмнявате в Истината и Светостта, вие ще преживеете страшни страдания – това всеки ще опита и когато се натъкне на големи страдания, ще знае, че Правдата не е в сърцето му и Истината не е в ума му. За да се освободите от страданията, приложете Правдата и Истината в живота си… (59/стр. 261, 262)
…Не е достатъчно само да кажете, че вярвате в Господа и Го обичате – не може да обичате, докато Правдата не е в сърцето ви; не може да мислите, докато Истината не е в ума ви; не може да вършите Святи дела, докато Светостта не е съединителна връзка между ума и сърцето ви. (59/стр. 262)
Христос казва: „Ако имате Вяра колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“ – това се отнася до човека, в когото живее Правдата, Истината и Светостта. Не си правете илюзии да мислите, че без тия Добродетели ще постигнете нещо; без тях не може да постигнете целта, към която се стремите, без тях никакъв окултизъм не съществува. (59/стр. 262)
Истината трябва да бъде Ръководното Начало в живота на човека. (42/стр. 270)
Разумен човек е този, който се учи от Истината. Тя му говори на особен Език, съвършено различен от човешкия. (81/стр. 221)
Няма по-велико нещо от това да следваш постоянно Истината. (75/стр. 650)
Великата Истина се проявява в живота… Ако се допитате до тази Велика Истина, вие ще разберете защо и за какво стават всички неща в живота. (75/стр. 643)
Истината определя нещата. Тя показва на човека как трябва да върши работите си. (69/стр. 151)
Онова, което ти казва Божията Истина, веднага го направи, не разсъждавай. След като го направиш, тогава разсъждавай. Ние, преди да сме го направили, разсъждаваме. Като го направиш, тогава разсъждавай колкото искаш. Живей, тогава разсъждавай; не разсъждавай, преди да си живял. (79/стр. 35)
Време е вече да разбирате, да се молите Духът да дойде у вас, да ви научи какво да правите. Казано е в Писанието, че когато Духът на Истината дойде у вас, Той ще ви научи какво трябва да правите. Този е Пътят. (66/стр. 299, 300)
Човек има един Учител, който го учи отвън. Но когато Духът на Истината дойде в човека, Той ще го учи отвътре. Докато е жив, човек все има какво да учи. (66/стр. 331)
„Много нещо мога да ви кажа – казваше Христос, – но не сте готови да носите. […] И като дойде Духът на Истината, Той ще ви покаже много работи...“ (44/стр. 74)
„Духът на Истината ще ви научи какво да правите.“ Като се спират на този стих, много религиозни и духовни очакват всичко от Господа. Те казват: „Бог ще дойде и ще ни научи на всичко“… Духът на Истината ще дойде, но само за онези, които са работили и приготвили условия за Неговото дохождане. (83/стр. 305, 306)
…Защо християните не са сполучили в приложението на Христовото Учение? …Христос казва: „Само по един начин може да се предаде Истината – този Дух на Истината когато дойде, Той ще ви я предаде“. Ако ние учим християнството без Божествения Дух, въпросът е свършен – ние ще научим само външната страна… (59/стр. 748, 749)
Когато Бог иска да каже Своята Истина, всички Разумни същества се съединяват… и изказват на човека туй, от което се нуждае. (48/лек. 15: стр. 26)
Изпълнение Законите на Истината
Да вярваш в Любовта, в Мъдростта и в Истината, е едно нещо, а да изпълняваш Законите им, е съвсем друго. (83/стр. 286)
Аз съм казал много хубави думи за Истината, защото живея съобразно нея, мисля съобразно нея и действам съобразно нея. Действайте и вие съобразно нея, тя е и за вас благо, не е само заради5 мене. (44/стр. 82)
Има един Свръхреален свят – свят на Истината. Свят на една цялостна хармония и закономерност. Човешката Душа принадлежи на този свят, носи го в себе си. Той е нейна същина. Когато става дума за съобразност, подразбираме този свят. Съобразен с него, животът се развива правилно. Съобразени с него, имаме добрите придобивки. Съобразени с него, имаме радостта; съобразени с него, имаме здравето и силата. Съобразени с него, имаме Разумността. Съобразени с него, имаме Мира. (75/стр. 329)
Истината не е нещо абстрактно. В Истината се крие един Велик Закон, по който, ако постъпваш, ще уредиш целия си живот на Земята. (71/стр. 246)
Сега аз ще ви задам един въпрос: възможно ли е човек да живее, както той мисли? Възможно е, но трябва да бъде много Разумен. Той трябва да бъде Силен човек. Трябва да има Знания, трябва да бъде Мъдър, трябва да бъде Любвеобилен, трябва да има Широка Душа. Трябва да разпознава той Законите на Истината. (70/стр. 351)
Разумният човек никога не се изненадва. Той постепенно се готви за онова, което предстои да дойде. Той съпоставя всички свои възгледи според Законите на Истината. (2/стр. 189)
…Разумният човек изобщо може да създаде в себе си характер, може да си изработи такова Верую, което да почива на Принципите на Великата Истина. (32/стр. 6)
Ние нямаме политика, но се ръководим от следния Свещен Принцип: Истината е всякога Истина. Ние сме прями, искрени. (60/стр. 359)
…Само оня може да говори за Истината, който разбира нейните Закони. (59/стр. 240)
При сегашните условия се изисква науката да произтича от Истината, понеже върху Истината е съграден целият Космос. Всички Велики Закони, всички Велики форми, които съществуват сега в света, тъй както е целият Космос, всичко е съградено по образеца на Истината. (71/стр. 15)
Тази Истина е свързана със сегашния ни живот. Вие ще кажете, че Истината е отвлечена. Не, тя е единственото Реално нещо, което се проявява във вашия живот. Вашата търговия, вашето богатство, каквато и да е професия, почиват върху Истината. Ако вие сте един лекар, имате Истината предвид, ще бъдете един най-виден лекар; ако сте един адвокат и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден адвокат; ако сте един свещеник и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден свещеник; ако сте един държавник или какъвто и да е, имате ли Истината предвид, вие ще бъдете пръв човек в тази държава. (44/стр. 55)
Ще кажете: „Не трябва ли да се женим?“. Ще се жените. „Как?“ По Закона на Истината. „Ами какви служби да заемаме?“ Всякакви служби може да вземате, една по една, но ще ги изпълнявате според Закона на Истината. С всичко ще се занимавате, но по Закона на Истината. (43/стр. 237)
Правила за ученика, който обича Учителя
Любовта към Учителя определя Любовта към Истината. (99/стр. 35)
За да разправя Учителят Истините за Бога, Душата на ученика трябва да бъде отворена към Него и готова да възприема. (75/стр. 836)
Любов, Мъдрост, Истина – това трябва да бъде винаги в Душата на ученика, който обича Учителя. Туй е Висшето, което свързва Учителя и ученика. (75/стр. 119)
Ученикът трябва всякога да действа с Истина и Любов. Любовта всякога оправя нещата. Тя е най-възвишеното и благородното. А Истината го освобождава. Тя е Силата, която движи човека по Вечния Път! (75/стр. 126, 127)
При мен ще научите едно – Истината да обичаш повече от всички неща. Ученикът: „И от себе си ли?“. Учителят: „Да, от всичко!“. (75/стр. 178)
Когато дойде да изпълним Закона на Истината, окото ни не трепва. Истината е над всичко и над живота. (75/стр. 852)
Аз приемам в себе си само тези, които са готови да пожертват всичко за Истината. Само те ще видят Лицето ми. (99/стр. 124)
Всички ученици, които следват моето Учение, ще могат да го проверят и в живота си. С правилна мярка подхожда само този, който има Съкровена Любов към Истината. Който има обикновена любов към Истината, той е изгубил мярката. (99/стр. 136)
Това е Истината – като я обичаш, всичко друго става сянка. Каквото Истината даде, нищо друго не може да го даде. Това е Бог. (75/стр. 178)
Молитвата на ученика: „Пътя на Истината избрах. Ще ходя в Истината Ти. Научи ме, Господи, и води ме в Пътя Си. Проводи Виделината Си и Истината Си те да ме водят“. (75/стр. 308)
Какво значи верен – който е опазил Свещената Истина неопетнена. (75/стр. 174)
Има въпроси, на които ученикът трябва прямо да отговори. Ако ученикът отговаря на тези въпроси със заобикалки, той не говори Истината. Учителят знае Истината. Изпитва се само ученикът. (75/стр. 127)
Може да те обесят, може да страдаш, може да изгубиш имането си, честта си, всичко, но ще кажеш Истината. Говориш ли Истината, проявяваш ли я, само тогава ти си ученик на Великата Школа на Бялото Братство. (75/стр. 635)
С Истината всичко се преодолява
Ако възлюбите Господа, Истината ще воюва за вас. (99/стр. 35)
Скърбите ли – призовете Истината и скръбта ще изчезне. Истината е нещо живо, тя е Бог, Който твори и създава и иска Доброто на всички Свои създания. Когато у вас се зароди страдание, Любовта може да ви утешава, но само Истината може да ви направи свободни, да ви приведе при Бога, като оправи вашето бъдеще. …Истината, това е Бог, Който се проявява между духовете – това не е много трудно да се разбере. Няма по-лесно нещо на света от това да призовеш Истината и това е толкоз лесно, щото даже малките деца го знаят. (34/стр. 230)
Питате: „Какво нещо е Истината?“. Истината е такова нещо, че като си гол и трепериш зимно време, тя, като дойде при теб, ще те облече с най-хубавите дрехи, с които един ангел може да бъде облечен. Ако си болен, имаш една болест, от която не можеш да се излекуваш, и ако ти влезеш в тази Истина, веднага болестта ти ще изчезне, ще се намериш здрав. Ти може да си най-големият невежа, хиляди години да се учиш, но като дойде Истината, веднага ще имаш Знанието, ще разбираш това, което е в теб, и това, което съществува извън теб. Това носи Истината. (89/стр. 174)
…Слънцето на живота е едно, Истината е една, и то тази, която прави хората свободни и дава ключове за разрешение на най-трудните въпроси. (80/стр. 417)
И така, ако искате да разрешите въпроса кои са причините за вашето страдание, то призовете Истината, която ще ви разправи подробно и обстоятелствено, ще ви упъти и опази от бъдещи грешки. (34/стр. 230)
Човекът на Истината се движи свободно всред бурите и вълните на живота, без да потъва. Той има тежест, подобна на тези, които турят в параходите, да ги държи в равновесие… Тежестта на човека представя устойчивостта на неговите възгледи. (2/стр. 191, 192)
…В Абсолютната Разумност има само един перпендикуляр. Това е Правото верую. Единственият истински перпендикуляр, който разрешава всички противоречия, е Истината. Тя показва Правата посока на движение. (26/стр. 358)
Човек е дошъл на Земята да изучава противоречията. В помощ му идва Истината – значи тя се проявява на физическия свят. (77/стр. 309)
…В Истината не остава никакво противоречие. Тя е пълно разрешение на всички спорове в света. (72/стр. 35)
Щом се домогнете до Пътя на Истината, противоречията изчезват, Светлина има, примиряват се. В Истината ти ставаш свободен, умът започва да работи, справяш се лесно с неразположението, със сиромашията, справяш се лесно с болестите. Истината като дойде, освобождаваш се от една болест. (90/стр. 144)
Да разбираш Истината, значи на Земята да няма нещо, което да те спъва. Онзи човек, който разбира Истината, като погледне мъчнотиите, не само да се не смущава, но като погледне на най-големите противоречия, нему е приятно. В най-големите противоречия е скрит Бог. В най-лошите работи е скрит Бог. Ти не Го виждаш, но в най-лошите работи е скрит Господ и Той те опитва. Казва: „Какво можеш да направиш?“. (90/стр. 321)
Разумният човек, който е намерил Истината, при каквото положение и да изпадне, каквито условия и да му се дадат, той ще може да разреши всички мъчнотии в своя живот. Това значи човек с характер. (85/стр. 102)
Без Истина никой не може да се справи с мъчнотиите си. Дойдеш до една голяма мъчнотия – извикай Истината. Тя ще те освободи. (26/стр. 358)
…Важно е да се придобие Истината – онова Всемогъщо Начало, което избавя човека от всички напасти. Истината разрешава всички спорни въпроси, тя преодолява всички мъчнотии, всички слабости; тя освобождава човека от робството и ограничението, от невежеството и насилието. Истината освобождава човека и от смъртта. (81/стр. 428, 429)
Няма по-красиво нещо от това, като дойде Истината у нас, да знаем как да се справяме с всички мъчнотии, които животът ни носи. Човекът на Истината не може да бъде нито болен, нито беден – той се справя с всички трудности и мъчения. Човекът на Истината може да се справи и със смъртта, той е свободен гражданин. (13/стр. 198)
Някой пише една книга. Но тази книга, ако съдържа Истината, умрял човек може да възкреси. Или болен човек, като я прочете, да оздравее. В Истината човек се обновява и възкръсва. (89/стр. 180)
Когато тялото на човека заболее, той може да се лекува с Истината. Докато не обича Истината, човек никога не може да бъде физически здрав. Щом обикне Истината, той възстановява здравето си и тялото му придобива съответно ухание. (67/стр. 229, 230)
Ако дълбоко в Душата си човек реши да обича Истината и ако абсолютно изключи лъжата от себе си, от каквато болест и да страда, той може да се излекува. (67/стр. 230)
…Истината… създава в човека Велик подтик към Свобода. С този импулс човек може да преодолее всички препятствия в своя Път. (28/стр. 212, 213)
Когато беше с учениците Си в ладията, Христос заспа, но в това време буря се яви на морето. Учениците се уплашиха и събудиха Христа. „Не се плашете“ – каза Христос. Той съсредоточи мисълта Си и вятърът престана. Христос разбираше езика на вятъра и се разговаряше с него. Вятърът слуша само онзи, който го обича, който служи на Бога в Дух и Истина… Когато човек говори на Природата в името на Истината, тя го слуша. (17/стр. 136)