Според мен горчива Истина няма. Аз зная, Истината е най-сладкото нещо от всички други неща. Други казват: „Истината носи смърт“. Не, Истината носи Свобода! …Истината не е горчива. Туй, което внася горчивина, не е Истина; туй, което внася смърт, не е Истина. Туй, което дава Свобода, е Истина! Туй, което открива Пътя за Любовта, това е Истина; туй, което отваря Пътя за Мъдростта, за Милостта, за Кротостта, за Въздържанието, за всичко онова Възвишено и Благородно в човешката Душа, това е Великата Истина… (48/лек. 13: стр. 30)

Доста е само да близнеш от Истината и Небето се отваря пред тебе. А сега всички хора казват, че Истината била горчива. Не е вярно това. Има една изопачена истина, за която се казва, че е горчива, но това не е истина, това са опитности. (72/стр. 23)

Казва се за Истината, че е горчива. Не, Истината е сладка. Тя освобождава човека от всички противоречия и ограничения. (29/стр. 265)

Факт и Истина са различни неща

…Мнозина искат да говорят за Истината като за нещо външно обективно. Истината обективно не може да се проучва. И Любовта обективно не може да се проучва. И Мъдростта обективно не може да се проучва. Туй, което ти може да обхванеш, не е Истина, то е само един факт. Истината е извън нашия ум… Истината по някой път хвърля своите проекции в ума и умът по косвен начин може да я проучва. (48/лек. 15: стр. 14)

…Фактите… представляват едно микроскопическо проявление на Истината, но не са самата Истина. Ами, когато обичаш един човек и като мине някъде, стъпи някъде и вземеш калъпа от крака му, дето е стъпил, това човекът ли е? Не е човекът. Този човек само е стъпил, но между човека и неговата стъпка има грамадна разлика. (45/лек. 5: стр. 19)

Когато хората говорят за някаква си Истина, това е един факт – нещо, което е станало… Кое е Истина в света и кое е факт? Че Слънцето грее, това е един факт. Някои ще кажат, че това е Истина. В Истината няма никакви промени, т.е. не могат нещата да се променят. Например днес е светло и утре да стане тъмно – това не е Истина. (53/стр. 213)

Казвате: „Ние искаме да знаем Истината“. Истината не може да се говори на Земята. Тук се изнасят само факти из живота, но не… самата Истина. За пример, казвам, действителността има две страни – светла и тъмна, сладка и горчива. Това са факти, които се отнасят до действителността, но не представят още самата действителност. Казвате на някого: „Ти не си умен човек“. Това е факт само, но не и действителност. Истината може да се каже само на заробения, като развържеш оковите му…, на заблудения в тъмна нощ, като му осветиш пътя. Значи, Истината показва Пътя, по който трябва да вървите; тя освобождава от ограничителните условия. (21/стр. 27)

На какво обръщате внимание, когато влизате в цветна или в плодна градина? На хубавите цветя и плодове. Също така и ароматните цветя привличат вниманието ви… Това е факт из действителния живот, но не е Истина. Защо не е Истина? Защото Истината освобождава. Всяко красиво цвете, което разнася благоуханието си надалеч, може само да ви причини радост, но по никой начин то не може да измени вашия живот. (21/стр. 62)

Когато някой говори за Истината, [а] не може да намери разрешение за живота, този човек не е в областта на Истината; този човек е в областта на известни факти, на известни закони, на ред и порядък, на милосърдие, на кротост, на въздържание, но не и в областта на Истината. Туй да се знае. (72/стр. 35)

Ще кажете, че искате да се домогнете до Истината, да знаете причините на нещата. И да знаете причините на нещата, пак не сте дошли до Истината. Истината стои над фактите, над законите и Принципите, над причините и последствията на нещата. (81/стр. 68)

Който придобие Истината, той става свободен… Да констатираш един факт, това още не е Истина. Защо? Защото, след като си констатирал този факт, ти пак се натъкваш на противоречия, пак не си свободен. (21/стр. 37)

…Мнозина вярват в твърдението на някои философи, че Бог е невидим… От една страна, то е вярно, но от друга, не е вярно. Всяка Истина е наполовина Истина и всяка лъжа е наполовина лъжа. Но във всяка лъжа има Истина и във всяка Истина има малко лъжа… Като казвам, че във всяка Истина има малко лъжа, аз не взимам Истината в абсолютния ѝ смисъл, но разглеждам един факт, който минава за Истина. Ето едно положение, което хората взимат за Истина. Те казват: „Животът е нещастен“. Това не е Истина. Защо? В живота няма абсолютно никакво нещастие. Животът на хората, и то на някои само, е нещастен. Значи, в тази Истина има малко лъжа. (21/стр. 80)

Истината има две страни: положителна и отрицателна. Едната, положителната, я наричат Истина, а другата – факт. Казват, че и фактът бил Истина. Да, фактът е Истина, но върху един факт няма какво да се спори, не може да се критикува и разисква, а върху Истината може много да се спори и разисква. Фактът съдържа потенциална енергия, а Истината – кинетическа. (3/стр. 214)

За пример вие искате да знаете какво нещо е Абсолютната Истина. Ако познаеш цялата Истина, ти съвсем ще замръзнеш. Няма по-страшно нещо [от това] човек да дойде до Истината. Друг е въпросът за Истината, която е родена от Любовта. Истината, която е родена от Мъдростта, е друг въпрос. Но онази Истина, голите факти, то е едно място, дето всичко замръзва. (8/стр. 27)

Съвременните хора говорят за Истина; не, можем само да изнесем един факт като Истина, но за Истината ние, смъртните хора, не можем да говорим. И седнат сега хората от разните школи да ни говорят за Истината. Слушайте, приятели, аз зная тази Истина, зная я и не искам нито себе си да лъжа, нито вас. Вие можете само да изнесете един факт, но докато… не изпитате дълбочината на всичките страдания, докато не се откажете от всичките ваши минали животи, докато не достигнете възприемането на тази Висша Любов, не можете да бъдете свободни. (61/стр. 540, 541)

Вярно и Истинно са различни неща

Някой казва: „Аз говоря вярно“. Да, човек може да говори вярно, без да говори Истината. Онзи, който говори вярно, той говори 50% и лъжа. Значи, онзи, който говори вярно, говори и Истината, но говори и лъжа, а онзи, който говори Истината, той всякога говори вярно. В Истината няма никакво изключение. (49/лек. 1: стр. 7)

Някой път ние смесваме верните неща с Истинните неща. Ще ви представя едно сравнение. Донасям ви една празна стомна. Вярно е, че тази стомна е празна. Донасям ви после и една пълна стомна с отлично съдържание за вашия живот. Вярно е, че и двете са стомни, но питам двете стомни имат ли еднакво съдържание. Пълната стомна съдържа Истината в себе си, а празната стомна е вярна по форма – по форма само е стомна. Вярно е, че по форма е стомна, но не е Истинна и по съдържание, а другата, пълната стомна, е вярна и Истинна и по съдържание. Следователно много хора са верни като празната стомна, а други са верни и Истинни и по съдържание. (49/лек. 1: стр. 7)

Казвате: „Дали това е вярно?“. Вярно е, но не е Истина. Под думата вяра аз разбирам едно, а под думата Истина разбирам един завършен процес. (88/стр. 143)

Писанието казва: „Верен и Истинен“. Някой казва: „Аз съм верен“. То е наполовина прието. Не само верен, но и Истинен трябва да бъдеш в нещата. (49/лек. 1: стр. 7, 8)

„…Такива големи безценни камъни като паче яйце – да ми се падне поне един от тях!“ „Че какво от това, ако ти се падне?“ „Ще се осигуря през целия си живот.“ Вярно е, че можеш да се осигуриш, но не е Истина, че можеш да се осигуриш. Утре, като се осигуриш, смъртта ще дойде и ти ще отидеш заедно с този камък. (49/лек. 2: стр. 21)

Верните работи не са всякога Истинни работи. Едно престъпление, извършено, може да бъде вярно, но то не е Истина. Умре човек, това е вярно, но то не може да бъде Истина. Според мене Истината носи живот. (72/стр. 23)

Когато ти се повдигаш, почваш да мислиш и влезеш в съгласие с Природата, подобряваш се. Жертваш се за човечеството, без да умираш – това е Истина. Това не само че е вярно, но е Истина. (72/стр. 23)

Това, което носи благо за всички хора, то е Истина; това, което не носи благо за всички хора, то може да е вярно, може да е само факт, но то не е Истина. (72/стр. 23)

Заблуждения по отношение на Истината

„Ама аз съм свободомислещ.“ …Под думата свободомислещ разбирам човек, който е приятел на Истината; не си ли такъв, ти си първокласен лъжец. (55/стр. 189)

Логиката трябва да съдържа Истината; ако Истината не е в нея, тя не е никаква логика. (77/стр. 88)

…Не всякога логическата връзка между нещата подразбира Истината – логическата връзка има отношение само към ума, не и към Душата и Духа. Умът прави връзки и поставя нещата в стройна система, но Духът придава други качества на мисълта – той внася Истината в нея. (60/стр. 138)

Спорът никога не разрешава въпросите. Той не представя никаква Истина. (3/стр. 271)

Истината със спор не се доказва. Ако нещо е истинно, то не се нуждае от доказателства; ако не е истинно, колкото и да го доказвате, нищо не можете да му предадете. Доказването не е нищо друго освен защита, а Истината не се нуждае от защита. Слабият, виновният търсят защитници. (24/стр. 292)

Ти казваш: „Докажи ми Истината“. Истината не се доказва. Това, което доказвате, е лъжа. Само лъжата може да се доказва. Истината не се нуждае от никакви доказателства. (53/стр. 243)

Противоречието седи в това, че когато трябва да ви убеждавам, за мене седи така въпросът: щом някой човек иска да го убеждавам, че има Господ, аз зная, че той се намира в един временен порядък. Тук нещата могат да бъдат и могат да не бъдат. А в един Божествен порядък въпросът седи другояче. Там няма нужда да се доказва, там непосредствено тия неща са ясни. Ти щом проектираш ума си, ти ще знаеш цялата история. Цялата Истина. (91/стр. 389)

Строго нещо е Истината

Що е Истина? Онова, което самò се защитава. Истина, която сама не се защитава, не е Истина. Единственото нещо, което самò се защитава, е Истината. Тя е Огън пояждащ. Никой не може да престъпва Законите ѝ. (69/стр. 151)

…Законът е много строг. Ако не опази Закона на Истината, човек губи всичко, което му е дадено. (65/стр. 135)

…Истината не може да се отрича. Да отречем Истината, това значи моментално да умрем. Дали има Истина в света, дали тя може да се отрича, или не, това е опитал един от съвременните учени. Той свикал голямо събрание от хора и започнал да отрича Истината, да отрича Вселената, да отрича Бога и всякакъв смисъл в живота, като добавил: „Ако наистина съществува някаква Сила, ако съществува Бог, нека ме порази в този момент!“. Едва изрекъл тези думи, и той наистина паднал на земята мъртъв. Американските вестници веднага изнесоха този важен факт пред американската публика. Не само един американец умря, но много хора пострадаха, като отричаха Истината и съществуването на Бога. Оттогава много американци станаха внимателни. (82/стр. 159, 160)

Казвате: „Какво нещо е Истината?“. Истината е отвлечена Идея, с думи тя не може да се обясни; който иска да знае какво нещо е Истината, ще му кажа: „Ела и виж“. Който отиде при Истината, той не може да се върне назад между хората, не може да има същите отношения с тях, каквито е имал по-рано; както дървото, което е горяло в огъня и се е превърнало в пепел, не може да се върне между дърветата и да има предишните си отношения с тях, така и човек, който е ходил при Истината и я видял, не може да се върне назад между хората. В този смисъл Истината е опасна за всеки, който отива при нея неприготвен – защо? Защото тя ще го лиши от това, от което той се нуждае. (80/стр. 417)

Казвам: страшна е Истината за неподготвения човек; съвременната култура се плаши от Истината, защото тя ще я стопи, нищо няма да остане от нея. Всички хора се плашат от Истината, избягват я – защо? Защото имат обикновено разбиране за живота, т.е. всички търсят лесен път – живот без страдания. Обаче, както и да живеят, в края на краищата те пак ще отидат при Истината. (80/стр. 417)

Силно нещо е Истината! С нея не може да се играе. Истината изисква от човека абсолютно чист живот. (14/стр. 136)

Истината е нещо чисто… Във вас имате една Душа, която е излязла от Бога и е чиста. Искайте всички да сте чисти, както Душата ви е чиста. (97/стр. 13)

Новият живот изисква от човека всяка мисъл и всяко чувство в него да отговарят на Истината. Само така той може да бъде чист. Много мисли и чувства от миналото ще ви се наложат, не може да се освободите от тях, но ще ги пресявате. (29/стр. 195)

Любовта е снизходителна към грешките, към слабостите, към нечистотата на човека. Истината обаче е строга, неумолима. Истината не търпи невежество, безсилие, хилавост, нечистота и в това именно седи нейната красота. Следователно слабият да отиде при Любовта, невежият – при Мъдростта, който търси справедливостта – при Правдата, който иска да бъде Съвършен – при Истината. (25/стр. 209)

Вие мислите, че имате Истината, пък ви хващат болести, тогава излиза, че болестта е по-силна от Истината. Истината обаче показва най-голям ред и порядък, никаква болест няма в Истината. И в Любовта никаква болест няма, и в Мъдростта никаква болест няма… Казваш: „Аз обичам Истината“. Хубаво, ти обичаш Истината, но защо боледуваш? Ти може да обичаш Истината, но не обичаш Любовта. Истината всякога те ограничава. Истината освобождава, но Истината и ограничава. Този, който иска да прави добро, Истината го освобождава. Силния, който иска да прави зло, него Истината не го освобождава. Ако те освободи Истината, тя после ще те накара да направиш нещо, за което ще те накаже. (50/стр. 572, 573)

Ти може да обичаш Истината, но нямаш Любов към нея. Аз имам две понятия. Аз обичам Истината, за да взема нещо от нея, нямам желание да ѝ дам нещо – не любя Истината, за себе си я обичам. Не съм възлюбил още Истината заради самата нея – да бъда полезен на другите хора. (50/стр. 573)

Да живееш в Истината с Любов, е едно нещо и да живееш в Истината без Любов, е друго нещо. Ти тогава ще живееш в света на мъчението. Да живееш в Истината без Любов, е ад; да живееш за Истината с Любов, това е Рай… Следователно ние, хората, сами си създаваме нашия ад и нашия Рай. (86/стр. 255)

4. Упътване към разбиране на Истината

Естеството на Истината

Няма по-велик, по-обширен свят от света на Истината! Когато всичко в света изчезне, само Истината остава вечно да съществува. Нищо не може да засегне Истината. Единственият свят, който никога не се разрушава, това е светът на Истината. (32/стр. 56)

Какво представя Истината? Истината е това, което нито се ограничава, нито се завладява. Това, от което не можете нито да отнемете, нито да придадете нещо, наричаме Истина. (2/стр. 189)

На сарафина не може да прокараш позлатена монета за златна. Като вземе монетата, пробва… Щом не се изтрива и като я претегли, вижда, че има известна тежест, знае, че монетата е истинска. Истината има една определена тежест, която никога не се мени. Единственото нещо, което има тежест, без да се изменя в цялата Вечност, това е Истината. И следователно чрез Истината ние подобряваме Знанието, подобряваме Любовта, защото Любовта няма тежест. Това е нейното преимущество. Единственото нещо без тежест е Любовта. Единственото нещо, което е Безгранично, то е Мъдростта. Единственото нещо, което тежи и което никой не може да дигне, то е Истината. (86/стр. 254, 255)

Ти Истината не може да я мръднеш никъде. [Тя е] туй, което никой не може да го мръдне, но което е толкоз подвижно, че то, като иска, навсякъде се движи. Като не иска, никой не може да го мръдне. Никое божество, никой ангел не може да го мръдне. Що е Истина? Туй, което никой не може да го мръдне. Що е Истина? Туй, което никой не може да го претегли. (86/стр. 255)

Това, което не се огъва, това, което не се изкривява, Истина се зове. (78/стр. 343)

Истината не се влияе от материалните блага… Истината е богата, от нищо не се нуждае. (2/стр. 201)

Истината е независима от личните схващания на хората. Дали ще мислите по един или друг начин за нея, дали ще се приближавате, или отдалечавате от нея, с това вие няма да измените нейните отношения. (54/стр. 18)

И когато се говори Истината, някои ще кажат: „Закон има за това!“. Не, никакъв закон няма за Истината в света. Тя сама е закон. Всички закони са обосновани на Истината. Всички закони съществуват по причина на Великата Истина. Ако ти отнемеш Истината, законите вече не съществуват. Те са израз на Истината. (49/лек. 25: стр. 17)

…Някои запитват кой е най-правилният начин за молене. Това показва, че хората още не знаят как да застанат пред Бога. Защо не знаят? Защото не са дошли още до Истината. Който се е домогнал до Истината, той не търси някаква специална форма. Той знае, че в каквато форма и да поставите Истината, тя всякога си остава Истина. И в най-крива форма да поставите Истината, тя ще видоизмени формата по свое разбиране и пак ще изяви естеството си. Нищо не е в състояние да измени естеството на Истината. Тя нагажда формите към себе си, но в никой случай не се поддава на тях. (24/стр. 115, 116)

Великата Божествена Истина

Казва Апостол Павел, че Бог в древността е говорил чрез Пророците на хората, но те не вярваха. После им говори чрез Своя Син и пак не вярваха, имаше едно разколебаване. Но сега Бог иде да говори на хората по друг начин. На съвременните хора Бог ще говори чрез Истината. Истината, това е най-високият Връх, който ще бъде видян от всички. (49/лек. 25: стр. 13)

В Божията Истина се крие Истината на живота. (75/стр. 645)

Сега ние се интересуваме от Великата Истина, която стои пред нас. Тя е Вечна и Неизменна. (30/стр. 266)

…Законът на движението – човек да се видоизменява постоянно и да премине от временното към Вечното, за да разбере Неизменяемата Същина на Истината. (55/стр. 479)

Истината е една, следователно не може да се говори за стара и нова Истина – който говори за старата Истина, той не разбира Божествения Закон; Истината е една, Неизменна – тя е необходима за всеки човешки живот. (59/стр. 86)

Може да се каже за пример „стара Истина“, но това подразбира Истина, която не се изменя; тя е Абсолютна Истина, еднакво важна за всички времена и епохи. (89/стр. 112)

Една Божествена Истина през всичките векове е валидна като златото. Златото, каквато цена е имало преди хиляди години, и сега има същата цена. Но книжните пари преди много векове сега нищо не струват, нямат цена. (90/стр. 64)

Съвременните хора казват, че Истината не трябва да се говори. Има една Истина, която не трябва да се говори, но тя не е Божествената Истина. Божествената Истина спасява, освобождава човека. Тя носи Светлина за човешката Душа. Следователно от тази Истина човек не трябва да се плаши. Божествената Истина оживява, възкресява човека. (19/стр. 202)

…Трябва да се каже Истината на хората – коя Истина? Онази Жива Безсмъртна Истина, която може да създаде Права философска мисъл, да събуди Благородните и Възвишени чувства у човека, да даде импулс на неговата воля. (60/стр. 546)

Божията Истина освобождава волята и дава криле на Душата за подвизи и творчество. (75/стр. 644)

За да разбере човек Великата Божествена Истина, която носи Мир и Радост на всяка Душа, той трябва да бъде развързан, т.е. освободен от заблужденията на миналите векове. (75/стр. 639, 640)

Разбиране на Истината

…Сега иде Нова Светлина в света, при която всички хора ще разберат Истината. (60/стр. 113)

Ние желаем всички хора да бъдат Разумни, да разберат Великата Истина, за която са дошли на Земята. (47/стр. 211)

Който е разбрал Истината, той е придобил онова богатство и щастие, към което Душата му се стреми. (84/стр. 323)

…Казват: „Да изучаваме тайните на Природата“ – да изучаваме не тайните на Природата, не тайните на живота, на света, а Живите Истини в Природата. (59/стр. 677)

Схващате ли предметите и явленията в Живата Природа разединено, те не водят към една обща цел. Едно трябва да знаете: Истината става понятна само тогава, когато между всички неща съществува Единство. Истината е само една! (85/стр. 86)

Та когато говорим за Истината, ние подразбираме именно целокупността в схващане на нещата и идеите. Истината означава такова нещо, от което всички могат да се ползват и пред която всички се чувстват свободни. (85/стр. 86)

Който опита и разбере Божията Истина, ще се слее с всички и ще види, че от всички има нужда, защото те са части от голямата Единица. Всички хора, всички същества са части на общия Божествен организъм. Тогава Бог ще живее във вас и вие – в Него, ще се влеете в Бога и ще разполагате с Неговата Сила. (85/стр. 68)

За да може всеки човек да се развива правилно, трябва да разбира Истината, която носи Свобода за него… Всички разумни хора в света, които искат да разберат Истината, трябва да я търсят, да я проучват… (36/стр. 287)

Изясняването на Истината е подобно на рисуване портрета на някой велик човек. С една черта образ не става. Хиляди черти, безброй светлини и сенки са нужни на художника, за да нарисува образа на някой велик човек. (99/стр. 106)

Глава на Словото е Истината. А глава на Истината е Божият Дух. …Първото, с което човек трябва да започне, е Словото. И това, което по някой път говори на човека, не е още Духът Божи, то е Словото. После човек ще дойде до Истината. И най-после – до Божествения Дух. Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината, не може да разбере и Духа. Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото. (54/стр. 65)

За да се разберат Писанията, изисква се особено приготовление. Ако човек разбере само буквата на нещата, тогава ще се отдалечи от самата Истина. Буквата, това е мъгла, това е тъмнина, в която човек нищо не може да разбере. (91/стр. 154)

…За да разберете една Велика Истина, трябва да сте развили съответни чувства и способности в себе си… (59/стр. 272)

Истината може да се говори само на онзи, сърцето на когото трепти от Любов, умът на когото е пълен със Светлина, защото този човек може да разбере Истината. Когато сърцето е раздвоено и умът – помрачен, човек не може да разбере Истината. (75/стр. 660)

Сега, като ви говоря, виждам, че някои се безпокоят, поглеждат към часовника, гледат да не закъснеят – те са чиновници, намират се под закон. Това потвърждава мисълта, че само онзи може да разбере Истината, който е свободен от външните условия на живота. Други някои пък страдат от главоболие, от коремоболие, от парична криза и т.н. Тия хора също така не са свободни, вследствие на което и те не могат да разберат Истината – те искат да разберат Истината, но не са свободни, мъчи ги нещо. Щом е тъй, тези хора трябва съзнателно да работят, за да се освободят от ограничителните условия… (80/стр. 422, 423)

Време е вече хората да разберат живота в неговата същина. За тази цел те трябва да се отделят от своя личен живот, който ги свързва с дребнавостите. Изпадне ли в дребнавости, човек никога не може да разбере Истината. (24/стр. 365)

…Като отидете някъде на гости и не ви приемат добре, вие казвате, че тези хора не живеят разумно. Не, това не е Истина. Истината изключва личните разположения на човека. Може да чуете много Истинни неща от някого, които да не ви харесват, но това не значи, че те не съдържат Истината в себе си. Само онзи може да разбере Истината, който не се спъва от външните, от преходните положения на нещата. (2/стр. 198)

Има Истини в света, които са недостъпни за човешкото съзнание. Недостъпни не от някоя причина вътре като една невъзможност, но недостъпни са по причина на неразположението на нашия ум. (75/стр. 992)

…Трябва много да си напрегнете ума, трябва много да мислите, за да разберете къде е Истината. (59/стр. 301)

Малките причини в света, малките прояви в живота, нисшето съзнание, обикновените мисли, обикновените желания, този обикновен прах, всичко това ни заслепява и пречи да разбираме Великата Истина. Човек трябва най-първо да почувства тази Велика Истина отвътре. (49/лек. 13: стр. 6, 7)

Какво прави човек, когато се притесни? Той започва да търси подкрепа отвън – дано дойде някой да го утеши, да му каже Истината. Може да се намери такъв човек, но ти сам трябва да разбереш Истината. (61/стр. 13)

Ти сам трябва да разбираш, не други да ти разправят какво нещо е Истина. Сам в себе си трябва да имаш едно разбиране. Казвате: „Кажи ни какво нещо е Истината“. Ако остане аз да ви казвам какво е Любовта, какво е Мъдростта, какво е Истината, вие няма да ги разберете, но вие трябва да ги носите в себе си. Истината вие интуитивно, вътрешно трябва да я разбирате. (50/стр. 535)

Разумното сърце може да бъде учител на човешкия ум. Това, което умът научава за хиляда години, Разумното сърце го научава само за един ден. Това, което Разумното сърце е научило отдавна, умът едва сега го учи… Ето защо човек трябва да разбере Истината първо със сърцето, а после с ума си. (17/стр. 304)

Когато във вашето сърце влезе Любовта, Божията Любов, тогава по особен начин ще разбирате Истината. (59/стр. 676)

Когато по отношение на другите човек постъпва както към себе си, той е дошъл до Правилно разбиране на Истината. (2/стр. 198)

Учителят: „Аз ви нося Истината“

Аз изнасям Истината, тя иде от Бога. (60/стр. 286)

Истината, която проповядвам, не е моя; един ден, когато пораснете, ще постъпвате благородно с всички и тогава ще платите не на мен, но на Онзи, чиято е Истината. (60/стр. 243)

Тези хора, на които аз трябва да проповядвам, са определени още от 8000 години и те ще дойдат. Те не са мои последователи, но последователи на Бога, на тази Велика Истина. (99/стр. 126)

Това, което ви говоря, е съществено – то е съществувало в Безпределната Вечност, върху него почива Целокупният живот; това са Истини, изказани не само от мен, но от мнозина… (59/стр. 195)

Аз ви говоря като на мои братя и сестри, като на приятели, като на ученици, които ви държа на равна нога със себе си, давам ви най-хубавите си мисли…; аз ви давам най-хубавото от себе си, запознавам ви с тези Истини, за които никой друг от две хиляди години насам не ви е говорил… (59/стр. 519)

…Аз не говоря каквото ми скимне, а говоря такива Велики Истини, които съм опитал, опитал. (59/стр. 763)

Това, което проповядвам, е една Велика Истина и ти можеш да я опиташ тъй, както аз съм я опитал; и като опиташ тази Велика Истина, в ума ти ще стане един Велик преврат… и Душата ти и сърцето ти ще бъдат радостни. (59/стр. 672)

Великите Истини в живота

…Неизменяем в света е само Един Бог, а всичко друго се мени – така седи Великата Истина и който казва обратното, той не разбира основния Закон на Битието… (60/стр. 26)

В света могат да стават ред пертурбации, между хората може да има безброй падания и ставания, но Бог винаги запазва едни и същи отношения към нас и казва: „Написах ви на дланта Си“ – това показва, че Той всякога ни има пред Очите Си. Той никога няма да ни забрави. Тази мисъл трябва да остане в умовете на всички не само за насърчение, но като Велика Истина. (80/стр. 176)

Ще ви кажа една Велика Истина: Бог обича всички Души. Как? По начин, който отговаря на всяка Душа. Към всяка Душа Бог проявява Любовта Си по специален начин. (63/стр. 210)

Бог, Когото ви проповядвам, е особен – никога не сте слушали Неговия Глас, никога не сте виждали Неговото Лице. Той не живее в църкви, нито в Йерусалим – Той слиза от Своето жилище и иде между вас. Обърнете се към Него, …ето една Истина. (59/стр. 114)

Че еди-кой си ви обичал, това не трябва да ви ласкае – вие трябва да си кажете: „За мен е важно, че Любовта ми към Бога е по-силна, отколкото Любовта ми към този човек“. Че парите ви пропаднали, че къщата ви изгоряла – и това не трябва да ви смущава. За вас е важно Любовта ви към Бога да е по-силна и от парите, и от къщата, и от всички материални блага и желания. Истинската печалба в живота седи в Любовта на хората към Бога – обичат ли Бога, те само ще печелят. В тази Любов няма загуби.

И тъй, Любов към Бога – това е Великата Истина в живота. Който е съгласен с тази философия, нека приложи Любовта в живота си и работите му ще се оправят. Дойде ли Любовта в човешката Душа, тогава ще започне Истинският живот. (80/стр. 29, 30)

Вие казвате: „Кажете ни един Спасителен Път!“. Казвам: обичайте Бога с всичката си Душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила! После обичайте ближния си като себе си. И най-после обичайте дърветата, Слънцето, звездите, Луната, водите, вятъра, изворите, въздуха – обичайте всичко в света! Казвате: „Как може това?“… Аз ви говоря една Велика Истина, за която ви казвам, че е така. Има една Велика Истина, в която са живели и живеят Възвишени хора, които радват днес света. Тези Възвишени хора са по лицето на Земята. Те са, които са постигнали този Път, и те живеят все по този Закон – Любов към Бога, Който е наш Баща, Любов към ближните, които са наши братя и сестри, и Любов към всичко, което има дихание. (89/стр. 46)

Да възлюбиш Господа Бога твоего – това е Живот Вечен. Като възлюбим Господа, като възлюбим и ближния си, тогава Божията Любов ще проникне в нас и ние ще станем безсмъртни. Така седи Истината. (3/стр. 462, 463)

Ако по закона на Любовта аз върша всичко, аз съм Човекът… Така седи онази Истина, обща за всичките хора. (73/стр. 186)

…С плач никой не се е спасил, заблуждение е да мислите, че плачът ще ви спаси. „Тогава кой ще ни спаси?“ Любовта. Освен Любовта няма друга Сила, която може да спаси човечеството – това е Абсолютна Истина. Ако някой каже, че друга сила вън от Любовта може да ви спаси, той не разбира Божиите Истини. (59/стр. 30)

Питаш: „Спасен ли съм аз?“. Моята диагноза става лесно, питам те: „Любовта ти влиза ли в сърцето, в Душата, в ума и в силата ти?“… Всеки може да си послужи с тая диагноза. „Ще вляза ли в Царството Божие?“ – виж дали Любовта е влязла в сърцето, в Душата, в ума и в силата ти: ако е влязла, и ти ще влезеш в Царството Божие. „Ще възкръсна ли?“ – виж имаш ли Любов в сърцето, в Душата, в ума и в силата си: ако имаш, ще възкръснеш; ако нямаш, каквото и да ти се говори, няма да възкръснеш. От Божествено гледище това е Великата Истина… (59/стр. 90)

Мислите ли, че като запалите на Господа кандило, ще се спасите? Не. Ако запалите вашата свещ с Любов, ако запалите вашето кандило с Любов, каквото попросите от Господа, Той ще ви даде – такава е Великата Истина и нека се опита някой да я оспори. (60/стр. 88, 89)

…Колкото малък път и да изминава човек в съзнанието си, той всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава към Бога; с десет сантиметра да напредва човек в пътуването или в движението си към Бога, това е равносилно на милиони километра във физическия свят. Казвате: „Какво от това, че съм погледнал към Бога или пък че съм помислил за Него?“. Да погледнете към Бога или само да помислите за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на Земята – тази е една от Великите Истини на живота. (80/стр. 267, 268)

Ако зърнете Лицето на Бога само за момент, нещастията ви се стопяват като лед. „Аз вярвам в Бог, затова Той ме посещава.“ Ако вярваш в Бога и адът, в който живееш, се превръща на Рай, наистина Бог те е посетил; ако не вярваш в Бога и адът ти не се превръща на Рай, Той не те е посетил. Това е Велика Истина, която всеки може да провери. (77/стр. 14)

…Бог обхваща всички, Той ви има винаги пред Себе Си и казва: „Не бойте се, Аз ще уредя всичко за вас. Един ден ще получите Моето Благословение. От вас се иска само да слушате – как? Като дадете възможност на Любовта, която ви изпращам, да проникне във вас“… Бог говори тихо, но който е готов, чува думите Му: „Не бойте се, Аз ви обичам, Аз съм с вас“. Като види, че някой иска да се самоубие, Той му казва: „Не бой се, всичко ще се оправи. Аз те обичам“. „Как, мен обичаш?“ „Да, теб специално.“ Това е Великата Истина. Тихо говори Вътрешният Глас в човека, това всеки може да го провери; този Глас е Силата на човека. (60/стр. 248)

Величието на Бога не е в това, че създава Слънца и Вселени – това Той може да направи в един момент. Ти имаш скръб, всеки те подритва и се нуждаеш от една малка подкрепа; който когато мине край теб, казва: „От този човек нищо няма да излезе“, но Бог, Творецът на Вселената, спира работата Си, незабелязано слиза до теб и ти нашепва: „Не бой се, не се обезсърчавай! Аз ще ти помогна, ще уредя твоите работи още днес“ – и ти се зарадваш. „Какво става с този човек?“ Бог му проговори. Това са Великите работи, които Бог върши – това е Велика Истина. Аз говоря за Господа, Който посещава хората не в църквите, но в техните отчаяни, наскърбени сърца. (60/стр. 320)

…Единственото Същество, Което ви люби, то е Бог. И когато страдате, и когато се радвате, Той е същият… И в страдание, и в радост Бог е, Който ви говори – това е една от Великите Истини. И когато казвам: „Радвайте се и в страданието, и в радостта“, то е затова, защото Господ ви говори. В страданието вие Господа не разбирате, а в радостта Го разбирате, но и в единия случай, и в другия Бог е, Който ви говори вътре във вашите сърца. И Единственото Същество, Което може да ви направи културни и разумни, да развие умовете ви, е Той; това Същество като възприемем в себе си, ще възвисим умовете и сърцата си. (59/стр. 736)

Да възприемем Бога в себе си, това е една от най-великите Истини в света. Това е един от най-великите моменти в живота ни. (48/лек. 24: стр. 14)

Христос казваше за Себе Си, че е Син Божи, следователно и вие може да се наречете Синове Божи. „Как, да се наречем Синове Божии – това е богохулство!“ Не е богохулство. Кой ми даде живот – Бог; щом казвам, че съм Син Божи, аз изповядвам Великата Истина, че животът, който е в мен, мислите, знанията, с които разполагам, са все от Бога. (60/стр. 233)

…Да служите на Христа с Мъдрост, да служите с Любов, да ги вложите в умовете и сърцата си. Този Христос аз го виждам, с Него говоря сега. След като си отидете у дома си, Той пак ще ви говори; внимавайте, не продължавайте да умувате, но кажете: „Да решим!“… Вие ще ми кажете: „Ти говориш ли Истина, че Христос е при нас сега?“. При вас е Христос, при вашите Души, разбирайте – вътрешно. Говоря ви една Велика Истина. Велик е този Христос и когато хората един ден съзнаят тази Истина, знаете ли каква култура ще има? (59/стр. 519)

…В света има един Господ, Който призовава всички хора да живеят в братство; този е Правият Път: в братство, в сестринство – тъй казва Божественият Глас, който идва от горе, и той говори във вашите сърца тази Истина… Има ли по-хубаво нещо от това да срещнеш брата си или сестра си, да те прегърне, да ти даде тази братска или сестринска целувка – то е най-великото, най-благородното в света. (59/стр. 678)

Всеки ще бъде готов да се жертва за брата си. Тогава няма да срещнете човек, който да се нуждае от нещо… Питам не може ли това да стане още днес. Кое препятства на хората да се обичат и да живеят братски? Кой събира хората заедно? …Бог, Божията Любов обединява хората. Това е Велика Истина, която се проверява всеки ден. (66/стр. 55)

И тъй, снемете иконата на щастието и вместо нея сложете следния надпис: „Любовта изисква подвиг, смелост и решителност в живота за повдигане на всички братя и сестри в света“; приложете това, което е написано, и вижте какъв резултат ще имате… Това е Великата философия на живота, Великата Истина, която може да ви направи щастливи, да укрепи Духа ви, да освети умовете ви, да очисти сърцата ви и да ви направи граждани на Царството Божие, което изпълва целия Космос… (59/стр. 195, 196)

…Онзи момент, когато се родила първоначално човешката Душа, е Велик – Писанието го нарича Зазоряване на Битието, създаване на един Космос… За всяка Душа се създава един Космос, това е най-важното. След милиони години вие ще разберете Великата Истина. А сега мислите, че ще изчезнете; не, ще се разтворят умовете ви и всеки ще разбере своята Душа, ще разберете, че във вас се крие нещо стаено – в това се крие един Велик момент. Само така ще познаете, че това, което Бог е създал, не може да се изгуби. (61/стр. 515)

…Вашата воля да бъде силна, да имате постоянството на онази мравка, която е наблюдавал Мохамед – воля се казва това. Когато се обезсърчил Мохамед за своето Учение и мислил, че е невъзможно да го прокара, затворил се в една пещера. Умът му се насочил в една мравка, която носела един товар, петнадесет пъти по-голям, отколкото била тя – тя е искала да го пренесе от едно място на друго: издигнала го донейде, товарът падал и тя пак наново започвала да го вдига. Деветдесет и девет пъти товарът все падал, но на стотния път тя го изнесла на другата страна и той си казал: „Брей, ако една мравка може деветдесет и девет пъти да слиза и се качва, разбрах тайната“. И аз казвам: това е Истината в живота – Господ ще те опита деветдесет и девет пъти и на стотния път ще каже: „Ти заслужаваш да ти помогна да минеш на другата страна“. (59/стр. 593, 594)

Мистичната Истина

Ученикът следва Истината. Истината се ражда в Необяснимото. (99/стр. 7)

Това, което човек не разбира и не знае, е Истината. В неразбраните неща именно ще намерите Истината, а не в разбраните. (99/стр. 112)

Служенето с Любов е началото на Възкачването. Служенето с Мъдрост е самото Извисяване. А Служенето в Истина е Сливане с Необятната и Вечна Тайна. (99/стр. 141)

Който погледне по-издълбоко в моите очи, той ще открие Пътя към собствената си Вечност. Великата наука на живота е отразена в Тайната на очите. Който се вглежда продължително в мен и в моите очи, той ще се домогне до нови страни на живота си, до нови гледни точки и до нови Мистични Истини, защото аз съм Пътят, Истината и Мистерията. Само който ме гледа с Любов, само за него ще има Отворена Врата към Незнайното. (99/стр. 145)

Да седнем тихо и спокойно пред нозете на своя Учител, означава да се превърнем в чисто огледало, което е готово да възприеме Лъчите на Истината. Ученикът е огледало, Учителят е Послание. (99/стр. 147)

Който е чист, ще ме познае и аз ще му се изявя. Чист на ватански: ТАНАХИРА – това е идеята Недосегаем Център, или Извиращ от Истината. (99/стр. 124)

В най-дълбоката Древност Първата Дума на Учителя към своя ученик е била: „Азаха!“. Приблизителният превод е: „Навлизай все по-навътре в себе си, за да станеш Център на Истината!“. (99/стр. 134)

Учителят и Незнайният се срещат в Тайнството, наречено МАХАБИР. Това е Мястото на Ослепителната Истина. (99/стр. 27)

…Който е възлюбил Истината, той напуща и Вечния си Дом, за да се върне в Лоното на Незнайния. (99/стр. 203)

Истината е Дълбочината, към която всички същества се движат. Чрез Дълбочината те все повече ще се приближават към Древния Незнаен. Колкото повече човек придобива Истината, толкова повече в него се осъществява Незнайното. (99/стр. 229)

Истината е Бездна от Неизвестност и всички Души, които попаднат в Бездната на Незнайното, те вечно се обновяват и придобиват Нов Устрем. Този Устрем ги води все по-дълбоко в Незнайното… (99/стр. 204)

Когато човек е изцяло отдаден на Истината, това означава, че той има Любов в себе си, и това му помага да бъде в Пълно Единение с Истината – осъществяване на Единия без втори в човека. Да осъществиш в себе си Единия без втори, означава да постигнеш Несътворената Цялост на нещата. Това е онази Пълнота на Живота, която е самодостатъчна и самосъществуваща. (99/стр. 231)

5. Истината е вложена в човека

Истината е в самия човек

Истината е в самия човек. Казано е в Писанието: „Вложил си Истината в човека“… Истината е вложена в най-високата форма на Земята – в човека, бил той мъж, жена или дете, като носители на Образ и Подобие Божие. (84/стр. 164)

…Нашата Душа е съкровищница, в която е вложена Истината. (32/стр. 40)

Та казвам: вие трябва да търсите Истината, която е вложена във вашата Душа. Не ви убеждавам, но казвам, че тази Истина е много ценна за мене, а същевременно тя е ценна и за вас като Души. (48/лек. 15: стр. 23)

Слушайте Гласа на Любовта във вашата Душа! Слушайте Гласа на Свободата, на Истината във вашата Душа! Това са Реални неща. Човек, който се вслушва в своята Свобода, в своето Знание, в своя си живот, в чистия си живот, не в материалния живот, …той може да разбере тази Велика Истина. Там е Силата! (70/стр. 58)

Човек трябва да бъде искрен в себе си, ако иска да придобие Истината. Само по този начин цялата Душа на човека ще вземе участие във възприемане на Словото на Истината. Вслушвайте се в нейния Език и в нищо не се колебайте. Поколебаете ли се нещо в сърцето или в ума си, дълбоко в себе си вие ще чуете нейния Тих Глас да казва: „Не бой се, върви напред!“. (93/стр. 27)

Тази Истина е насадена дълбоко в твоята Душа – нейния Език ти научи, всяка нейна дума добре разбери и за нея всичко посвети; напред върви в живота без страх и ти ще имаш Свобода завсякога. Нейния Език ти научи, всяка нейна Свещена дума добре разбери! (49/лек. 2: стр. 12)

Истината… е всадена дълбоко в нашата Душа и тя има свой Свещен Език. Докато ние не научим нейния Език, тя не може да ни говори. Туй е един от нейните Велики Закони. Истината очаква да научим нейния Свещен Език и да разберем всяка нейна дума. И тогава напред в живота да видим какъв Смисъл има в Истината! Истината води към живота. Тогава и животът има Смисъл, защото може да бъде безсмъртен. (49/лек. 2: стр. 14)

Някой ще ти каже: „Какво разбра?“. „Търся Истината, която е посадена в моята Душа, търся Учителя си, Който ще ме научи на този Свещен Език на Истината.“ Придобиете ли това да можете да се разговаряте на този Език, това ще бъде най-голямото благо, най-великият ден за вас. Тогава ще чуете Гласа на Бога, Който каза в началото… И рече Бог: „Да бъде Светлина!“. (49/лек. 2: стр. 26, 27)

…Къде живее Истината? …Истината живее само в човешката Душа. Душата е толкова чиста и свята, че само тя е готова за Истината. Следователно, когато Истината слезе от Божествения свят, тя влиза в човешката Душа – там е нейното място. С нея заедно слиза и Божествената Мъдрост. (33/стр. 267)

Истината и Светлината са подтици на човешката Душа, които трябва да се използват. (42/стр. 262)

…Какво е вложила Истината в човешката Душа? Тя е вложила в Душата на човека стремеж към Свобода. Този стремеж се изразява в копнеж към Простор на човешкия ум и човешкото сърце. (13/стр. 189)

Абсолютният морал, Абсолютната Истина са написани в човешката Душа. Следователно за всеки даден случай човек може да се справи с написаното в себе си… (5/стр. 91)

Какви са правилата на Истината? Тези правила са написани на вашето сърце. Отворете Книгата на вашето сърце и четете. Казано е в Писанието: „Вложил е Духа Си във вас“. Това значи: Бог е написал Истината в сърцата на хората. (20/стр. 230)

В ума на човека са написани Велики Истини. Мнозина мислят, че Истината е вън от тях; не, тя е в самия човек. За да повярвате в това, вие трябва да имате опитност. Ако ви дам няколко зърна грозде и кажа, че не е хубаво, ще повярвате ли? За да се убедите в истинността на моите думи, трябва да го вкусите; щом вкусите, сами ще кажете какво е гроздето. (60/стр. 113)

Та казвам: когато дойдете до вътрешното разбиране на ония Истини, които лежат дълбоко у вас, вие ще разберете и вашата Същина като човек. (85/стр. 50)

Това е Новото Учение. То изисква от всички да отворят сърцата и умовете си, да видят Истината, вложена от векове в тях. (77/стр. 290)

Вие имате сърца, вие имате умове, вие имате Души, вие имате Духове – опитайте сами тази Велика Истина. (48/лек. 15: стр. 24)

Човекът на Истината е познал себе си. Той е познал своето вътрешно съдържание. Няма по-хубаво нещо от това да познава човек възможностите, които се крият в неговата Душа. (84/стр. 179)

Когато човек познае себе си в правия смисъл на думата, той ще престане да страда; когато човек познае себе си в правия смисъл на думата, той ще престане да греши; когато човек познае себе си в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с невежеството; когато човек познае себе си в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с безсилието; когато човек познае себе си в правия смисъл на думата, той ще ликвидира със смъртта. Когато човек познае себе си, той ще започне с Истината, с Великото и Славното в живота. Човек не може да познае Истината и да започне с нея, ако не познае себе си. (82/стр. 145)

Христос… казва: „Ще имате един Извор вътре в себе си, от който ще извира тази Вода“. Под Извор Той е разбирал Великата Истина. „И Живият Хляб също ще бъде във вас.“ Следователно в себе си ще носите два елемента, на които ще бъдете господари – Вода и Хляб. (48/лек. 18: стр. 20, 21)

Истината ще дойде отвътре, а не отвън

Истината е вътре във вас. (58/стр. 359)

…Онези, които са готови, те ще възприемат Истината вътрешно, а не външно. (66/стр. 294)

Аз съм за онази Истина, за Реалното, което може да уреди живота ми. Не говоря за бъдещия, но за настоящия живот… И това, Реалното, е в нас вътре. (89/стр. 19)

Ако някой път се обезсърчите, влезте по-дълбоко и по-дълбоко в себе си, докато дойдете във вашия свят на щастие, на радост и на веселие. И ще кажете тогава: „Сега разбирам Истината“. (89/стр. 28)

…Има една Велика Интелигентна Сила в света, която направлява човешкия живот – тази Сила е Божественото Начало в човека, което всякога го напътства в Истината. (60/стр. 509)

…Истината не може да дойде отвънка. Отвънка ще дойдат всичките спомагателни средства, но Истината ще дойде отвътре. А отвътре, то е закон на подсъзнанието и свръхсъзнанието. (46/лек. 14: стр. 12)

Истина е само това, …което се проявява в твоето подсъзнание, което се проявява в твоето свръхсъзнание в даден момент. Ако една Истина се прояви в твоето съзнание или самосъзнание, това е едно преходно състояние на тази Истина. Ако тя се яви в твоето подсъзнание и свръхсъзнание, тя е Истина, на която ти можеш да разчиташ. (46/лек. 14: стр. 7)

Тази Истина няма да я намерите никъде, тя не е написана в никоя книга. Всяка една книга е написана по закона на самосъзнанието и на съзнанието, а при онази, Великата Истина, която се крие в подсъзнанието и свръхсъзнанието, там всички учени хора мълчат, всички окултисти мълчат и всички Учители мълчат. Когато учениците на Хермеса са го попитали за една дума от Великата книга на Живота да им я изясни, той само си стиснал устата и нищо не казал. (46/лек. 14: стр. 20)

…Всеки сам трябва да намери Истината, всеки сам трябва да отива при Господа и сам да се връща. (56/стр. 16)

Един ученик от едно евангелско училище при един урок по българска граматика, която малко разбирал, като дошъл учителят, за да се оправдае, казал: „По български език има много граматики – от Икономов, Григоров и други, по коя да уча?“. Веднъж, дваж, най-после учителят му отговорил: „Слушай, приятелю, какво говори граматиката на Икономов, на Григоров, аз не искам да зная, ти ще учиш по моята“. Като дойде Господ, казвате Му: „Има философи като Кант, Шопенхауер, Толстой, които еди-какво си казват, но има противоречие в тях, какво да следваме?“. Господ ще ви рече: „Ще следвате това, което Аз ви казвам“. И когато искате да следвате Божествената Истина, трябва да се вдълбочите във вашата Душа – тогава ще разберете живота в друг смисъл. (56/стр. 206)

Във всеки здрав човек има винаги едно чувство, което му показва какво нещо е Истината. Бог не ни е оставил в тъмнина. (88/стр. 424)

На едно дете няма какво да му обяснявате каква е ябълката, доколко тя е сладка. Дайте му една ябълка и след една минута то ще ви каже колко е сладка и каква е ябълката. …То има в себе си едно чувство, с което определя какво нещо е сладчината. В нашия ум има известно чувство, което определя какво нещо е Истината. (88/стр. 424)

…Ако вие сами не можете да познаете Истината, тя не може да се предаде отвън. (58/стр. 721)

Истината не може да ви я даде човек, а тя ще ви се даде от Духа вътре във вас. Онзи, Който ще ви даде Истината, действа по един вътрешен начин. Затова всякой един от вас трябва да търси дълбоко Истината… Прочее Истината е у вас, отвътре ще дойде и никой човек, никоя книга и учебник не е в състояние и не може да ви научи на нея. (38/стр. 71)

Там е философията – да може човек направо без ничия помощ да провери Истината. (82/стр. 188)

Всеки носи в себе си онзи вътрешен авторитет, чрез който познава Истината. (83/стр. 17)

Често вие се заблуждавате, когато мнозина ви разправят за Истината. Оставете всякой да говори, каквото си иска. Всяко отделно нещо е Истина за лицето, което [го] казва. Вие гледайте Истината, която е във вашето сърце, какво ви говори. (38/стр. 100)

Сега, ако прочетете каквато и да било книга, първоначално мислите, че ще разберете Истината, но като я завършите, ще видите, че авторът е казал много работи, но самата Истина остава скрита – сами да си я намерите. Така е и в духовния живот. (38/стр. 100)

Бог е възлюбил Истината в човека

Единственото ценно нещо у човека – това е онова Неизменно Начало, което Бог цени. Казва се: „Възлюбил е Бог Истината у човека“. И това, ценното, се крие в Душата. (62/стр. 403)

Душата е излязла от Бога. Бог е вдъхнал в човека и той станал Жива Душа. Направил го е по Образ и Подобие Свое. И това, което Бог е вложил в човека, Бог го обича. Той обича тази Истина, която е вложил във вас. Тази Истина седи във вас. (15/стр. 171)

Истината у нас, която Бог е възлюбил, това е Любовта. (82/стр. 137)

Бог люби в нас най-доброто. Вие ще намерите този стих в Писанието: „Възлюбил е Истината вътре в човека“. Най-възвишеното, най-чистото вътре в нас, това Бог обича. (45/лек. 1: стр. 11)

„Възлюбил си – казва Писанието – Истината у човека“, т.е. възлюбил си Истината, която е скрита в Разумното. Туй се подразбира. Бог люби Истината, защото само Разумният живот носи Истината в себе си, за да ни се изяви. (44/стр. 46)

Казано е, че Бог е възлюбил Истината в човека. Заради тази Истина именно Той помага на всички хора. (18/стр. 230)

…За какво можем да очакваме отговор на нашата молитва? Дали за силата ни, дали за знанието ни, дали за обичта ни? За какво Бог може да ни обича? За Истината, която е вложена в нас. (32/стр. 39, 40)

Ако сте една жена и имате Истината със себе си, вие ще бъдете отлична жена и Господ ще пита: „Как е Моята дъщеря Марийка?“ или „Как е Моята дъщеря Стоянка, Драганка, как е Моят син Петко еди-кой си?“. По име ги зове Той, познава ги. А тия, които нямат тази Истина, Той ги туря под номер: номер 1, номер 2, номер 3, номер 4. „Аз – казва някой – съм човек.“ Зове ли те Господ по име, или казва: „Номер 1 да дойде.“? Знаете ли какво значи да носи човек едно Свещено име? (44/стр. 55, 56)

Писанието казва: „Възлюбил си Истината, която е в нас“. Истината, това сме ние, децата, което живеем съобразно с Волята Божия. Като казваме: „Истина“, ние трябва да обичаме Истината в нас. Синовното наше отношение към Бога, това е Истината. Ако един човек няма Любов към Истината, той няма Синовно отношение към Бога. За да привлечеш вниманието на Бога, ти трябва да обичаш Истината – то е Синовното отношение. И тогава трябва да бъдеш готов, каквото Господ казва, да го направиш, никакво разсъждение да няма. (50/стр. 91, 92)

Казано е в Писанието: „И възлюби Бог Истината в човека“. Истината, това е Божественото Начало. Като живее на Земята, човек трябва да се събуди за Божественото в себе си и в своя ближен. Щом види Божественото в себе си и в своя ближен, той трябва да го цени. (14/стр. 139)

И всички вие трябва да бъдете тъй Истинни, за да бъдете изразители на туй, Божественото, във вас. (70/стр. 80)

Някой казва: „Трябва да обичаме този човек, защото е красив“. Не, красотата не може да служи като повод за Любов. Други казват: „Този човек трябва да се обича, защото е богат“. И богатството не може да служи като повод за Любов. Еди-кой си човек е жизнерадостен, затова трябва да се обича. И това качество на човека не може да служи като повод за Любов. Питам тогава кое може да послужи като повод за Любов. В Писанието се казва за Бога: „Възлюбил си Истината у човека“… Значи, само Истината може да послужи като повод за Любов. (82/стр. 106, 107)

Когато любим някого, ние му придаваме Божествени качества, като казваме, че той е благороден човек, че има такива и такива добродетели и т.н. Докато имаме тази Истина в себе си и докато виждаме доброто в човека и го държим в ума си, ние го обичаме. Намерим ли обаче един малък дефект в него, и Любовта ни към него отслабва… Защо не обичаме човека такъв, какъвто е? Нека го обичаме с неговите недостатъци, но да обичаме в него Божественото. Бог е възлюбил Истината в човека. Вследствие на това и в най-лошия човек при всички времена и условия на неговия живот все има нещо, което може да се обича. (82/стр. 110, 111)

Бъди носител на Истината

Вий сами бъдете носители на Божествената Истина! (75/стр. 266)

Срещнем ли човек, в когото гениалността, Добродетелта и Силата са изявени във всичката си Мощ, това е човекът на Истината. (84/стр. 164, 165)

Само Идейните хора, Постоянните, Търпеливите могат да бъдат хора на Истината. (75/стр. 663)

Когато говоря за Търпението, аз разбирам същественото в Истината. Търпеливият човек е човекът на Истината. (49/лек. 6: стр. 32)

Като ви говоря за човека, вие трябва да се вдълбочите, да си представите онзи човек, създаден по Образ и Подобие на Бога, т.е. на Истината и Любовта. Този човек никога не е опетнил Името на Бога. (63/стр. 180)

…Христос каза: „Аз затова се родих – да свидетелствам за Истината“. Бъдещето е Негово, светът е Негов, Правдата е Негова. Той е носител на Великата Истина. И аз казвам: всички трябва да бъдем носители на Великата Божия Истина… Слънцето, звездите – всичко в света е създадено за онези, които са родени да свидетелстват за Истината. (43/стр. 244, 245)

Човек е създаден за Красиви и Велики работи. Човек е създаден да бъде герой, да проявява Божията Любов и Мъдрост. Човек е създаден да носи Божията Истина в света. (83/стр. 128)

Всеки един човек, който носи Божията Истина, е Велик. (79/стр. 203)

Какво по-хубаво от това да бъдете израз, носител на Истината? (3/стр. 214)

Где е сега приложението на този Велик Идеал вътре в света? Ако ще имаш едно Верую, ако ще имаш едно Учение, ако ще имаш една мярка, ако ще имаш един образ, ако ще имаш едно сърце, ако ще имаш един ум, ако ще имаш една Душа, един Дух, този Дух да е Синът на Истината. (45/лек. 1: стр. 5)

Говоря на вашия език: трябва да имате ум, изпълнен със Светлина – гъвкав, пластичен и схватлив ум, който изведнъж да схваща Истината; да имате едно сърце, тъй чисто, че всеки в това сърце да може да се огледа; да имате една Душа, обсебена с Истината, в която абсолютно никаква лъжа да не съществува. (59/стр. 737)

Истината трябва да живее във всеки човек… (10/стр. 57)

Вие мислите, че Истината е нещо външно. Не, като дойде Истината в човека, целият човек ще се преобрази. (53/стр. 151)

Истината… Сама по себе си тя е нещо конкретно – да носиш Истината в себе си, това значи да имаш Светлина в ума и Топлина в сърцето си, да си Свободен в своите вярвания и убеждения. Истината внася вътрешна Свобода и Сила в човека. (57/стр. 9)

Ето защо, който носи Истината в себе си, е здрав, умен, щастлив, красив, силен човек. (57/стр. 9)

Истината не да я проповядваме, но да я носим със себе си… Онзи човек, който носи Истината, е красив. Красив е по движение, пластичен е той. И в къщата му, като влезеш, има хармония. (53/стр. 151)

…Трябва да дойдем до едно положение, в което очите да бъдат всякога хармонични – тъй очите всякога трябва да изразяват Божествената Истина и единственото нещо в нас, което никога не лъже, то са очите. Очите трябва да изразяват Божествената Истина – само като погледнеш, можеш да видиш Истината в очите. (59/стр. 461, 462)

…Всеки поглед, всеки израз на лицето, всяко движение на ръцете, на краката, тялото – всичко да изразява Божествената Истина. (75/стр. 635)

Носете Истината, ще ви обичат и тук, и горе; където и да идете, като носите Истината, всички ще ви обичат – и дърветата ще ви обичат, и растенията ще ви обичат, и животните ще ви обичат, и въздухът, и Слънцето ще ви обичат, всички ще ви обичат. (97/стр. 6)

Който носи Истината в себе си, той е безсмъртен, той е господар на положението; цялата Природа го познава и отдето мине, всичко живо го поздравява – цветя, животни, хора; даже реките, изворите, канарите и планините го поздравяват. Който не носи Истината в себе си, постоянно се натъква на противоречия и мъчнотии. (57/стр. 9, 10)

И ако човек се ползва от благата на този свят, това става по единствената причина, че той носи Истината в себе си. Откаже ли се от тази Истина, той прекъсва пътя, по който идат тия блага, а с това прекъсва връзката си с живота. (66/стр. 224)

Който има Истината в себе си, той се радва и на малките блага, които Бог му е дал. (82/стр. 138)

Под Истина се разбира само това, което човек носи със себе си и в младини, и в средна възраст, и в старини; и в този, и в онзи свят, и в тази, и в онази епоха – без то да се промени, без да изгуби нещо от своя смисъл. Човекът на Истината може да претърпява външни промени само, но дълбоко в Душата си остава неизменен. Външните промени пък все повече обогатяват Душата му с опитности и засилват Духа му. Такъв човек е винаги млад по Душа, чист по Сърце и крепък по Дух. (93/стр. 293)

Човекът на Истината носи Благословение

Човекът на Истината носи със себе си щастие, благословение за всички същества. Той е подобен на Слънцето. Човекът на Истината е Лъч на Божията Любов, носител на Знание и Светлина, на Свобода и Простор за човешката Душа. (84/стр. 181, 182)

Който има Истината, не търпи ограничени, заробени хора; той обича Свободата, затова освобождава. Онзи, който не разкъсва връзките на хората, който не е готов да нахрани гладния, да утеши страдащия, може да говори за Истината, но тя няма конкретно приложение. Истината се познава по онзи вътрешен стремеж в човека да освобождава обкръжаващите от мъчнотиите и страданията им. (60/стр. 398)

По какво ще се познае човекът на Истината, който служи на Великия Божи Закон? Ако този човек срещне някой чужденец, който няма нийде никого, той веднага ще го познае, ще прочете в очите му, че никой не го е приел. Човекът на Истината ще бъде последният, който ще го срещне и ще му помогне. Такива хора съставляват благото, кредита в света. (10/стр. 57)

Онзи човек, който може да ви направи добро без никаква користна цел, това е човекът, който обича Истината. (49/лек. 33: стр. 17)

Истината се заключава в Красивото, в Благородното, във Възвишеното. Истински Благороден и Възвишен човек е този, който живее в закона на жертвата. (10/стр. 163)

Затова у всекиго трябва да се зароди желание да даде всичко, а не да даде само от изобилието на своята Душа. Както онзи, който е раздал имането си на бедни, така трябва да постъпи и всеки човек, който има Обич към Истината… И онези от богатите, които искат да служат на Истината, трябва да се върнат назад и да раздадат всичко, каквото имат. (82/стр. 133)

Красив е човекът на Истината

Красотата е израз на Истината. (81/стр. 489)

Красотата, това е Истината. Човек трябва да бъде красив, да има Истината в себе си. (23/стр. 130, 131)

Няма по-велика от Любовта и няма по-хубаво и по-красиво нещо от Истината в живота. Онзи, който иска да бъде красив и хубав, непременно Истината трябва да живее в Душата му. (41/стр. 82)

Красотата на ученика трябва да седи в това той да говори Истината. Красотата е облекло на Истината. (75/стр. 118)

За да дойдем до Истината, ние се нуждаем от красиви действия. (84/стр. 93, 94)

За онзи, който има Прозрение, Висшата Красота, Висшата Любов и Висшата Истина са едно и също нещо. Те са Език на Божия Дух! (75/стр. 821)

6. Специален Устрем към Истината

Истината е достъпна за всички

В човека има едно Същество, което го обича при всички условия, което никога не му се сърди. Това Същество е Истината. Обикнете и вие това Същество. (29/стр. 212, 213)

Ако човек обича Истината, тя всякога ще му помага. Човек живее и се движи в Истината, тя му помага и тя е Разумна. Никой не трябва да види Образа на Истината, но щом тя види най-малкото усилие на човека, тя веднага е готова да му помага. (88/стр. 305)

Истината посещава не само праведните и свети хора, но и грешните. Тя влиза не само в домовете на богатите, но и в домовете на сиромасите. Истината се намира навсякъде. (83/стр. 395)

Не е въпрос човек да отиде при Бога с препоръка от някого, но сам да отиде без никаква външна препоръка. Който отива при Бога с външни препоръки, той непременно ще бъде върнат. Отиде ли сам без никакви препоръки и каже, че е изгубил смисъла на живота, че се е разочаровал и сега търси Истината, Бог непременно ще го приеме. (84/стр. 249)

По някой път по-възрастните казват: „Туй нещо няма смисъл за нас, ние остаряхме вече“. Не, Истината е еднакво достъпна за всички. (94/стр. 422)

Любов към Истината

Казвате: „Какъв е смисълът на живота?“. Смисълът на живота седи в това да се възлюби Истината. Като възлюбите Истината, тя ще отвори всички врати… (82/стр. 141)

Ако обичате Истината, пред вас ще се отвори прозорец, през който ще видите красотата на този свят. (83/стр. 303, 304)

Когато дойде Истината в човека, тя донася всичките Божии Блага със себе си… Тази Истина, като дойде, обичай я, понеже от тази обич към Истината в себе си ще се повдигне животът ти. (79/стр. 57)

Едно е нужно на съвременните хора: да възлюбят Истината. Като възлюбят Истината, те ще повдигнат мисълта си, ще облагородят сърцето си, ще възприемат Божията Любов. Това значи да дойде Божието Благословение върху човека. (83/стр. 96)

Всичко е възможно за онзи, който обича Истината. (88/стр. 102)

Който обича Истината, той има всичко на разположение: и богатство, и знание, и здраве – от нищо не е лишен. Който не обича Истината, той е нещастен човек. Когато слушате някои да говорят за ада, ще знаете, че това са хора, които не обичат Истината. Който обича Истината, и в ада да влезе, веднага ще излезе навън и ще почне да пъпли нагоре. (83/стр. 388)

…Казвам: хората трябва да обичат Истината! Сега вече аз проповядвам Любов, Обич към Истината. Този е кардиналният въпрос, който може да освободи хората от робство. (82/стр. 133)

Да обичате себе си, значи да обичате Истината. Казвате: „Може ли човек да не мисли за себе си?“… Покажете ми един човек, който, като е мислил през целия си живот само за себе си, да е останал като образец на щастлив човек за цялото човечество. Който мисли за себе си и който не мисли за себе си, представят два противоположни характера. И двамата обаче са еднакво виновни. Преди всичко човек трябва да мисли за Истината. Откакто стане сутрин, докато си легне, през целия ден той трябва да мисли само за Истината! (82/стр. 122)

Някой се оплаква, че никой не го обича. Казвам: докато този човек не обича Истината, никой не може да го обича. Това значи: докато не държиш Истината в ума си, никой не може да те обича. (82/стр. 122, 123)

„Ама хората не ме зачитат.“ Много лесно могат да те зачитат. Достатъчно е да дам на твое име 200 000 лева в банката и всички хора ще се произнесат за тебе, че си почтен човек. Не, парите не правят човека почтен. Има друго нещо в Душата на човека, което го повдига… Това е обичта към Истината. (82/стр. 129)

Главната мисъл, която трябва да остане в ума ви…, е, че трябва да имате Любов към Истината. (25/стр. 209)

Тъй щото запитате ли кога ще дойде Възкресението на Душите, ще знаете, че Възкресението на Душите ще стане само тогава, когато те обикнат Истината. (82/стр. 127)

Когато възлюбят Истината, хората влизат в Реалния свят, дето нещата са Вечни и Истинни. Докато живеят в нереалния, в преходния свят, те са в сянката на Истината. Стремете се към Реалността, за да придобиете Истинския живот, Истинското Знание и Истинската Свобода. (81/стр. 432)

Животът започва от онзи Велик момент, когато човек съзнае и възлюби Истината. (75/стр. 652)

Главното сега е да останат тия мисли у вас – необходимо е Истината да се загнезди в сърцата ви. Да любим Истината с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си Душа и с всичката си Сила – това е първото нещо, което е необходимо… (60/стр. 40)

Когато ви се каже една Истина, вашите сърца трябва да затрептят от желание да я чуят… (48/лек. 18: стр. 17)

Да обичате Истината, това значи цялото ви същество да е ангажирано с нея. Който обича Истината, той лесно се справя с мъчнотиите в живота. (25/стр. 209)

Следователно Силата на човека седи в Любовта му към Великата Истина. (49/лек. 32: стр. 16)

Онзи човек, който веднъж възлюби Истината, той е твърд като диамант, той казва: „Аз зная Истината“ и с нищо не можеш да го разколебаеш. (41/стр. 151)

Започни с Любовта към Истината – когато тръгнеш от тая Любов, ще си създадеш мярка, с която ще измерваш всичко. (59/стр. 15)

Разумен човек е този, който обича Истината. Най-високото състояние, към което човек трябва да се стреми, е да обикне Истината. (13/стр. 198)

Люби Истината, тя е Свещеният Път към Бога на Вечната Любов. (75/стр. 488)

Защо трябва да обичате Истината? Защото носи живот. Кой живот или какъв живот носи Истината? Истината носи живот, без който не може никое живо същество. Животът е най-великото благо за човека. Животът и на най-малката клетка струва повече от цялата Вселена. (20/стр. 205)

Защо трябва да обичате Истината? Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Щом имате нужната Свобода, вие ще можете да учите, да придобивате Знания. (12/стр. 108)

Който обича Истината, свободен става; който не обича Истината, роб става. (17/стр. 298)

Истинолюбивият живее в Светлина, а който отрича Истината, живее в сянка, в тъмнина – тази е причината за погрешките, на които постоянно се натъкваме. Невъзможно е човек да търси нещата в тъмнината и да ги намери, невъзможно е да се движиш в тъмнина и да не правиш погрешки. (58/стр. 8)

Възлюби Истината! И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо, което седи над всяка сиромашия. Това е Истината. Има нещо, което седи над всяко богатство. Това е Истината. Има нещо, което седи над всяка власт. Това е Истината. Тази Истина ще отвори пред тебе Велик Простор и ти ще прогледнеш. Когато тя дойде у тебе, ще направи ума ти светъл, в сърцето ти ще внесе мир, а на тялото ти ще даде сила и здраве. (54/стр. 20)

Следователно всички онези, които искат да прогресират, те трябва да обичат Истината. Как ще обичат Истината? Ако ти, който си се разтревожил, че си изгубил нещо, като видиш Истината, изведнъж всичко това ще изчезне, забравяш всички свои страдания. Щом дойде Истината при тебе, загубеното ще се върне. Ти като видиш Истината, умрелият баща при тебе ще дойде. Умрялата майка при тебе ще дойде. Умрелият брат при тебе ще дойде, всичко загубено при тебе ще се върне. Какво има да скърбиш? Не само ще се върне, но и с лихвите ще дойде. (86/стр. 93)

Следователно за в бъдеще, ако възлюбите Истината, всички ваши изгубени вещи ще се върнат, всички ваши разрушени чувства ще се върнат и всичко ваше изгубено ще се върне. Ще се върнат при вас всички онези, които ви обичат, и ще видите всички, които ви любят. Какво искате по-хубаво от това, какво искате повече? Ако изгубите Истината, ще изгубите всичко – нищо повече. Светът ще остане неустроен. (86/стр. 93)

Който иска да изправи живота си, да възстанови здравето си, той трябва да възлюби Истината. Той трябва да се стреми към нея, да я познае, да я обикне. (12/стр. 115)

Герой в света може да бъде само оня, в когото живее Истината. Само той може да се жертва и когато се пожертва, ще влезе да живее в душите на хората. Затова ви казвам, преди всичко и над всичко: Любов към Истината! (54/стр. 20)

Истината е навсякъде една и съща. И адът, и раят са основани върху Истината; и този, и онзи свят са основани върху Истината; и дяволът обича Истината, както и ангелът. (80/стр. 303)

Един голям дявол учил едно малко дяволче как да лъже хората. Веднъж дяволчето си послужило с този урок и спрямо своя учител. Дяволът му казал: „Слушай, лъжата, на която те учих, ще прилагаш към всички хора, но не и към мен – на мен всякога ще говориш Истината, аз не обичам да ме лъжат“. Значи, този голям дявол, който преподава уроци по лъжата, съзнава, че Истината е необходима в живота. (80/стр. 303, 304)

Стремеж към Истината

Когато Истината е близко до човека, човек се познава като Душа. Когато човек се познае като Душа, той всякога се стреми към Истината, защото Истината е Душата на всички неща. (99/стр. 34)

„Верният в малкото и в многото е верен.“ Какво е малкото? Това е Свещеният Идеал на човека, това е Истината. Тази Свещена Истина освещава нещата. (49/лек. 32: стр. 10)

Истината трябва да е стремежът – онова, към което хората да се стремят. (62/стр. 38)

Да знаем, че има нещо по-високо от материалните блага, от властта, от величието, от учеността – то е Истината. (75/стр. 664)

Да се стреми към Бога и Истината, това е Великата задача на ученика. (75/стр. 103)

Истината е стремеж на човешкия Дух. Защото какъв е стремежът на един човек? Ние всинца се стремим към Истината. Истината е Смисълът на живота. (46/лек. 21: стр. 24)

…За да се избавим от смъртта, трябва да се стремим към Истината, а за да се стремим към Истината, нашето сърце трябва да бъде пълно с Любов и да познаем Бога като Любов. (59/стр. 644)

Казвате: „Като отидем на онзи свят, там ще научим всичко, там ще разберем Истината“. Ако на Земята не се стремите към Истината, и в другия свят няма да се стремите; ако тук имате стремеж, и в другия свят ще се стремите. Следователно, колкото и да е слаб стремежът ви към Истината, приложете го, докато сте на Земята. Търсете Истината – бъди готов за най-малкия скъпоценен камък да продадеш всичко. (58/стр. 700)

Истината е скъпоценен камък, който може да се притежава само… от ония, които силно го желаят. (2/стр. 191)

Мнозина се стремят към Истината, но малцина се интересуват от нея. (2/стр. 198)

Истината се интересува от човека дотолкова, доколкото той има Отношение към нея. (11/стр. 172)

…Ще се стремим все към Великата Истина, на която подтик е Любовта. И всички ваши желания са милиони светове, които се образуват и се движат, и милиарди системи, които се движат към една Велика Цел, а тя е Истината… (59/стр. 647)

Какво е Пътят? Вечната жажда за Истината. (99/стр. 70)

Постоянната Съзнателност символизира постоянната жажда за Духа на Истината. Тази постоянна жажда осъществява непрекъснат поток от Съзнателност. Който има тази Съзнателност, може да общува с всички измерения. (99/стр. 217)

Казвам: първото нещо е да се стараете да създадете във вас глад и жажда за Истина, за Знание. (60/стр. 61)

Като ученици вие се стремите към Знание. Право е това. Но за да придобиете Знание, трябва да имате Божието съдействие на своя страна. Това пък е възможно само при силен стремеж към Истината. (32/стр. 40)

Стремежът към Доброто и Истината [е] вложен в човешката Душа. Следвайте този стремеж, следвайте порива на вашата Душа! Вървете към този стремеж, който ви тласка към Хубавото, към Красивото, към Великото и Възвишеното, към Доброто. Вървете в тази посока и не се спирайте [при] онези неща, които могат… да спънат живота ви! (3/стр. 178)

В стремежа на човека към Истината участват два главни фактора: Любовта и Мъдростта. Няма по-велико нещо от това да обичате Истината и да знаете как да се стремите към нея. Любовта ще ви смекчи, а Мъдростта ще ви засили, ще уякнете. (12/стр. 121)

Започнете да мислите за Истината, от вас искам: спирайте се всеки ден по пет минути, отправяйте ума си към Истината; пет минути всеки ден и тогава в една година отгоре вашият ум ще придобие други трептения. (59/стр. 647)

Истинската работа е онзи интензивен Духовен живот, който води до устрем към Истината, възхищение от Божия Замисъл и Благоговение пред Незнайния. (99/стр. 110)

Търсене на Истината

Ние не говорим за вярвания, но за Вяра, която произтича от Душата и се изявява като Непреодолим Копнеж у човека към търсене на Истината. (93/стр. 400)

И тъй, подигнете се, вложете Истината в себе… Стъпете на нозете си и кажете: „От сега нататък аз ще търся само Истината!“. (82/стр. 137)

Казано е в Писанието: „Търсете, хлопайте, искайте“ – какво? Великата Истина. (59/стр. 102)

…Истината е за вашите Души. Ние можем да искаме Истината, можем да търсим Истината и можем да живеем с нея. (49/лек. 25: стр. 8)

…Човек е оная Чистота, която търси Истината. (30/стр. 266)

Който търси Истината, той трябва да се откаже от всякаква критика, от всякакво съмнение… (80/стр. 429)

Който търси Истината, …той е пример за всички. (66/стр. 292)

…Като постъпва по Божествения Закон, човек… ще бъде човек на Истината и ще говори за Свободата, за Простора; той няма да търси само материалното богатство, което не строи, не създава нищо, но ще търси онова богатство на Истината, което строи, което създава нещата… (32/стр. 273, 274)

…В сегашния век има толкова непотребни неща в живота, които изместват хубавото у нас, ако ние се спрем на тях. За пример ние искаме да израснем, да забогатеем, да станем учени, да опитаме всичките блага на Земята, че след това, ако ни остане малко време, да търсим Истината. Питам какво ще ни коства, ако имаме обратния процес – ако намерим най-първо Истината, че после да търсим всички други работи. Да обърнем нещата в обратния смисъл. И аз мисля, че вторият начин е по-хубав. Човек трябва да намери най-първо Истината и тогава да търси всички други блага. Понеже по първия начин всичко, което се е постигнало, благата на Земята – те пак са ги изгубили; а по втория начин благата, които сега ще придобиете, никога няма да ги изгубите. Такава е разликата: по първия начин нещата се губят, а по втория начин нещата остават. (62/стр. 476)

…Отлагането никога не е разумно; когато човек търси една Велика Истина, той никога не трябва да отлага! Ще каже някой: „Има време“. Да, има време, но времето е разпределено – ако вие влезете в едно съвременно училище: в университета, гимназията, прогимназията или отделенията, там времето е също разпределено… (59/стр. 585)

Ученикът трябва да учи Великата Истина на Божествения живот навреме. (75/стр. 490)

Човекът, който търси Истината, той може да се освободи от заблужденията в своя живот. (10/стр. 84)

Само Светлият Път на Мъдростта води към Истината. (75/стр. 640)

Мъдростта е нещо повече от знанието. Тя е Абсолютна, в нея няма никакви заблуждения, никакви теории. С Мъдрост търсим Истината на нещата. Който търси Истината, има повече Светлина. (75/стр. 640)

Който търси Истината, той трябва да бъде смел, безстрашлив. Затова е казано: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие“. (64/стр. 110, 111)

…Аз казвам: бъдещият свят ще е направен от Истината. Затова всеки човек, който търси Истината, трябва да влезе в най-дълбоките места на Земята. Човекът на Истината е човекът на съвършеното безстрашие. Той не е страхлив човек. Това не значи, че страхът не се проявява в неговата Душа, но като дойде страхът, той го побеждава. (49/лек. 25: стр. 24)

Следователно ние се намираме пред Великата Истина на живота и трябва да я търсим. Няма по-велико, по-мощно нещо в света от това човек да намери Истината… (48/лек. 15: стр. 25)

Казват за някого, че бил много учен, могъл да снема Истината от Небето. Не, никой не може да снеме Истината от Небето. Който търси Истината, той трябва да отиде при нея. Истината никога не слиза от своето Високо място, за да отиде при човека. (2/стр. 189)

Днес от запад, от Англия, от Америка много американци, много англичани отиват в Индия да изучават Истината. Обаче най-видните Адепти от Индия са убедени, че те са дошли до края в познаването на Истината, затова очакват от другаде да узнаят нещо повече за Истината. Сами те я търсят. Европейците я търсят в Индия, а индийците я търсят в Европа… Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човек трябва да научи Великия закон, според който при удобен случай да излиза из тялото си и да се пренася в един далечен свят; там след като научи Истината, ще се върне отново на Земята, за да я познае. (48/лек. 15: стр. 20, 21)

Никога не трябва да мислим в живота, че сме разбрали напълно Истината и че вече няма какво да учим – ще бъдем такива стари мехове, които са спрели своето развитие на Земята. (55/стр. 435)

Но тази Истина е прогресивна, тя се развива и няма да кажеш: „Аз всичко зная“. Всичко знаеш в дадения случай, но понеже Истината е вечна, безбройни са моментите на докосването до нея; царството на разбирането ѝ е безконечно. (89/стр. 174, 175)

Някои казват, че са намерили Истината. Не, Истината се търси вечно. Който търси Истината само за един момент, той не е разбрал още какво представя тя всъщност. Който е разбрал Божията Истина, той вечно ще я търси. Истината е подобна на светлината, която постоянно се разкрива пред очите на човека. Любовта, Мъдростта и Истината се разкриват постоянно, затова човек непрекъснато трябва да ги търси. (19/стр. 76)

До Истината се достига чрез изпитания

Злото по Замисъл не е зло, а изпитание за Истината в човека. (99/стр. 72)

Христос казва: „Който мине през всички изпитания и всички положения, той разбира Великата Истина“. (65/стр. 139)

Истината създава най-големите противоречия в света, но затова пък и освобождава човека от всички негови заблуждения; човешкото пък само маже и глади отгоре сърцето и ума на човека, с което все повече и повече го заробва. (93/стр. 456)

Най-първо Истината смъква долу. Слънцето, като пекне, не смъква ли надолу снега? Аз не смичам3 никого, Законът е такъв. Аз съм минал през тия фази на смичане. Вие не знаете какво е смичане. Вие минавали ли сте девет пъти през Божествената реторта? Писанието казва: „Седем пъти“. Но знаете ли какво нещо е да минете девет пъти през Божествената реторта? (44/стр. 80)

Когато дойдат най-големите изпитания и противоречия в живота ви, тогава ще намерите Истината. (60/стр. 499)

Добре дръжте изпита на вашето Сърце, Душа и Дух. Тогава ще се отворят Царските Врата на Божията Истина… (75/стр. 816)

Помнете Закона, че Бог, Който иска да ни обикне, най-първо ще тури едно пречистване, едно генерално пречистване през огъня, и при това пречистване ние страдаме. И като те пречисти, ще вложи най-хубавото, което има в Себе Си. Ще вложи Истината в тебе… Ние не искаме да страдаме. Ако страдаме, ще се пречисти нашият съд, в който ще се вложи Истината в живота. (86/стр. 94)

Докато не мине през изпитания, изкушения и противоречия, човек е далеч от Истината, далеч от Царството Божие. Ако мисли, че може да избегне този път, той се лъже. (29/стр. 65)

Ще бъдеш по-близо до Истината, ако, след като ти причиня някаква пакост, ти запазиш доброто си разположение. (29/стр. 45)

Ако вие премахнете всички препятствия в живота, няма да имате условия да се развивате. В живота препятствията са единствената Реалност. Това, което препятства, то е Реалност… Спънките в живота показват Реалността. Като не разбирате Реалността, вие казвате, че е спънка. Важен е Законът. Всяка неразбрана Реалност е спънка. Всяка спънка е неразбиране на Реалността. Всяко разбиране на Реалността – това е една малка Истина. А разбирането на всичките спънки – това е самата Истина. (95/стр. 161)

Неизбежно човек трябва да мине през контрастите на живота, за да намери Истината. Това значи да мине през големи противоречия. Той ще мине през Любовта, но ще мине и през омразата, когато не ще може да търпи никого. Той ще иска да остане сам в света… (24/стр. 116, 117)

Когато е недоволен, човек търси само белята си. Тя съдържа Велика Истина. Който не е дошъл до белята, той не може да дойде до Тайните на живота. Който намери белята, той е дошъл до известни открития… (26/стр. 339)

Някой път може да минете през някоя голяма криза, толкова голяма, че ще се пръснете сякаш. В това ще научите Великата Истина. Всеки може да изпадне в семейна криза, също в обществено отношение или в личния живот може да е кризата – Законът е един и същ. В този момент именно Великото, Божественото ще ти проговори. (9/стр. 80, 81)

…Христос, като се намери на кръста, извика: „Господи, защо си Ме оставил?“… Не е лесно да бъдеш прикован на кръста, а отдолу да се гаврят и казват: „Нали си Син Божи, слез от кръста! Щом не можеш сам да си помогнеш, ти си един самозванец“. Христос мълчи, търпи и не може да докаже, че те са на крив път… Да, Онзи, с Когото работи, не е там. Най-после Христос обърна погледа Си вътре в Себе Си и там намери Господа. Тогава въздъхна дълбоко и каза: „Господи, в Твоите Ръце предавам Духа Си“. Така Христос намери Истината. (27/стр. 273, 274)

Хората търсят Истината и я намират по два начина: външен и вътрешен. Като дойдеш до вътрешния начин, там ще падаш и ставаш, ще те разпъват на кръст, ще те бият, ще се гаврят с тебе. Ти ще бъдеш прикован на кръста… Христос понесе тези страдания със смирение, затова на третия ден възкръсна. (27/стр. 274)

Господ казва на славяните: „Ще ви покажа все, какво има да пострадате за Името Ми“. Ако можете да пострадате заради Името на Бога, ще ви поверя една Велика Истина, но ще ви изпитам ще можете ли да преживеете тези страдания. (61/стр. 152)

…Ако страдания няма, вие не може да намерите онзи Път, не може да се домогнете до онази Истина, която търсите. В историята на човечеството няма нито един Светия или Пророк, който да е достигнал до това Възвишено състояние без страдания. Това показва, че трябва да се мине по Божествения Път на страданията. (91/стр. 313)

Щом човек разбере страданията, те ще го доведат до Истината. (75/стр. 875)

Ученикът трябва да бъде герой, който, след като пада и става много пъти, продължава своя Път нагоре, дето Истината го зове! (75/стр. 818)

Един ден, когато останеш сам, от всички изоставен, когато се срещнеш лице с лице със самотията, тогава ще познаеш силата си. Много пъти ще изпадаш в това положение, ще падаш и ставаш, докато най-после намериш Истината и разрешиш въпроса. (27/стр. 274, 275)

Ученикът е готов да страда за Истината

Смелост трябва на ученика! Като дойде до страданията, той трябва да бъде готов да страда. За какво трябва да страда ученикът? За Истината. (31/стр. 78)

…Две неща трябва да има човек предвид в живота си: за Истината ли да страда, или за своите лични грехове. Няма по-велико страдание от това да страда човек за Истината! (80/стр. 9)

Ако имаш съзнание, доблест да страдаш за Истината, това става само с Любов… Ако не страдате с Любов, ще ви кажа: „Братя, вие ми причинявате големи страдания“. „Защо?“ „Защото страдате без Любов.“ (60/стр. 340)

Човек трябва да има Вътрешно Убеждение, което всякога да поддържа Духа му, да поддържа неговия живот… Човек трябва да бъде убеден в Истината! Убеденият в Истината не се разколебава, не отпада духом. (66/стр. 111)

Както и да рисуват разпятието на Христа, важно е, че Той минал през големи, интензивни страдания, без да се поколебае в Убежденията Си. …Христос искаше да каже: „Аз, човекът Исус, мога да нося страдания. Вие можете да прободете сърцето Ми, но ще знаете, че обичам Истината, защото за нея съм дошъл, и никога няма да изменя на Убежденията Си. Пълен съм с Благодат и с Истина и мога да издържа на всичко“. (83/стр. 99)

…Ако Христос се беше уплашил от четирите гвоздея и от копието, което забиха в гърдите Му, Той не би спасил нито една душа и от Името Му не би останал никакъв спомен. Христос беше готов да понесе нещо много повече от четирите гвоздея, копието и кръста – за Истината Той беше готов на всичко. (80/стр. 431)

Казвате: „Христос как е издържал?“. Само един човек, който е обосновал живота си на Истината, той може да издържи тия страдания. Не е въпрос само за страдания. Много хора са страдали като Христа, но да издържиш страданието, да не роптаеш… (86/стр. 257)

И когато силният човек, човекът герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения. Ето човека! (54/стр. 53)

„Трима мъже паднаха вързани в огнената пещ“4 – това беше изпит, който те издържаха добре… Тримата момци казали на царя: „Да знаеш, царю, че на боговете ти не служим и на златния образ, който си поставил, не се кланяме; твоя воля е, може и да ни изгориш, безразлично е за нас – ние ще останем твърди в Убеждението си“… Който е намерил Великата Истина, той е в положението на тримата момци – той е готов да влезе в огнената пещ, за да изгорят връзките, които го свързват с живота, и да тръгне свободен, без никакви връзки на Земята. Следователно на оня, който е намерил Великата Истина, връзките ще паднат в огъня и ще изгорят; ако не изгорят, той не е намерил Истината. Ако Духът ви остане крепък, неопърлен от огъня, и вие сте намерили Истината. (59/стр. 102, 103)

Ако вие сте добили опитност от толкова хиляди години, страдали сте, държали сте високо знамето на Истината, не сте се плашили от ония, които убиват тялото, и сте се жертвали за възтържествуването на Правдата, за тържеството на Царството Божие – Господ ще ви въздигне наново, Той ще ви възкреси. (55/стр. 234)

…Ние какво ще дадем за Господа? Ще Му кажем: „Господи, Ти като дойдеш у нас, ние ще приложим Твоята Истина, ще бъдем готови да страдаме, да устояваме на тази Истина“. (44/стр. 61)

Я кажете българският народ кои величае – ония ли страхливци, които в турско време предаваха народа, или пък ония, които са страдали за тоя народ? А колко повече ще бъдат възвеличени ония, които страдат за Истината – принципът е същият. (55/стр. 477)

Нали сте българи, които се отличавате с мъжественост, покажете, че сте смели! Нека те пекат, но нека всички знаят, че тази Истина, която търси, намери и сега разбра, че тя е посадена в твоята Душа. (49/лек. 2: стр. 26)

Знаете ли какво значи да носи човек едно Свещено име? …Знаете ли какво значи Иван? Иван значи човекът, който люби Истината. На физическия свят той е готов да извади ножа си заради нея, да прекара 10 войни и да има 100 рани заради нея – това значи Иван. (44/стр. 56)

Ученикът е готов да защитава Истината

Желая всички да бъдете смели, решителни и умни и там, където трябва, да защитавате Истината; ще я защитавате по всички правила – не заради мен, а заради Любовта, Мъдростта и Истината. За Истината трябва да имате само едно мнение. Дойдете ли до нея, трябва да бъдете твърди като диамант и готови на всичко… (60/стр. 435, 436)

…Качество, което характеризира човека като Истински човек, е Справедливостта. При това, за да се застъпи човек за известна Истина, той трябва да бъде смел. Страхливите хора не могат да бъдат справедливи. Човекът на Истината, на Правдата предполага абсолютно безстрашие. (10/стр. 7)

Искам всинца да не мислите, че трябва да бъдем миролюбиви хора. Не, окултният ученик трябва да е толкова смел, че да се застъпва всякога за Истината! Смел трябва да бъде, юнак трябва да бъде! (46/лек. 17: стр. 22)

Та когато казвам, че трябва да бъдем герои, повтарям: нека бъдем герои, нека имаме пред себе си един меч, нека бъдем военни, но за да защитаваме Истината! Нека Истината бъде за всички ни едно бойно поле, на което да се подвизаваме! (49/лек. 8: стр. 25)

За Истината всичко трябва да се пожертва

Жертвоприношението е Закон на Истината. Който не е готов да се жертва, той не е познал Истината. Христос се самопожертва, понеже познаваше Истината. Когато се пожертва, Той се освободи от всички ограничения на живота. Следователно, докато не се самопожертва, човек не може да се освободи от ограниченията, в които се намира. (67/стр. 257)

Бъдете смели и решителни, готови на всякаква жертва за Истината – това се иска от всички последователи на Христа. (60/стр. 457)

Някой казва: „Аз търся Истината“. За да се добере човек до Истината, той трябва да научи закона на самоотричането… (13/стр. 242)

Думите на Христа: „Който не е готов да се отрече от себе си“ подразбират готовността на човека да се откаже от живота си, за да разбере Великата Божествена Истина. (56/стр. 453)

…Човек не може да разбере Истината, не може да постигне нещо, ако не заложи целия си живот. (84/стр. 164)

За да може да дойде Истината в нас, физическото трябва да стане жертва. Всички тия физически богатства на Земята трябва да се пожертват заради Истината. Докато богатството тук, на Земята, е един стимул, то е едно голямо зло. (44/стр. 61)

Истината е Божественото Начало в нас, което вечно живее. За да придобиете Истината, вие трябва да пожертвате своя личен живот. (32/стр. 56)

…Призови Божественото в себе си, което ще донесе Любов в сърцето ти, Светлина и Знание в ума ти и Свобода във волята ти… Тази е първата задача на човека. След това той ще положи живота си за Великата Божия Истина. Тя ще му разкрие Славата и Величието, които се включват в Послушанието и Любовта към Бога. (6/стр. 140)

Питам какви жертви се изискват от по-напредналите хора, за да възприемат Истината и да я приложат в живота си, както трябва. (13/стр. 198)

Готови ли сте вие да пожертвате целия си живот, всичкото си имане за Бога? Някои от вас искат да ви разкрия нещо, нищо няма да ви разкрия. Готови ли сте да пожертвате всичко? „Наполовина.“ Не, не, когато ще разкрием една Божествена Истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот без никакви резерви, без никакви клаузи – аз съм много ясен в това. (59/стр. 816)

Сега аз искам право да ме разбирате, да не би някои да кажат: „Много строга работа е тази. Значи, ние досега не сме вярвали в нищо!“. Не, в много неща сте вярвали, но не сте обичали Истината така, че да сте били готови да пожертвате всичко за нея, и то не само за един момент, но през целия си живот. (82/стр. 133)

Някои твърдят, че са познали Истината. Питам онези, които казват, че са познали Истината, готови ли са да жертват живота си не само веднъж, но откак са се родили, докато умрат, животът им да бъде жертвоприношение. Да служи човек на Истината, това подразбира целият му живот да стане жертвоприношение. Той трябва да счита това нещо за привилегия… (82/стр. 128, 129)