Начало
Из Словото на Учителя Петър Дънов
В ИСТИНАТА Е СКРИТ
СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА
Варна, 2026 г.
Що е Истината? Върховен Разум.
Ако този Праразум ни докосне, ние ще възприемаме Истината в своето Безмълвие.
Истината е Велик Разкривател на Скритите неща.
Истината всякога излъчва Тихо Сияние, което е отвъд сътворението.
Истината не е нещо, което се създава, а нещо, което се открива в Чистия Дух.
Истината е Тайнство на Гласа вътре в Безмълвието.
Ако Истината реши да ти отговори, тя отделя всички други гласове и ти разбираш, че това е тя, защото ти дава една Чиста Увереност.
Истината е Несътворен Глас в нашата Същност. Тя се влива в нашата Душа и ние я узнаваме.
Истината е Могъщ Глас, който прониква в нашата Тишина.
Истината се изговаря в нашата Същност, в нашата Тънка енергия.
Покоят диша само в Истинската ни Същност.
Истината е Древен Лъч от Праразума.
Истината ни отделя от света и предопределението.
Тот казва: „Думите на Истината са с двойна Светлина“.
Истината е Светлинно Начало в нашите Дълбини и затова ние трябва да познаем себе си.
Истината означава Тайна Сила в човека, тя значи: „Цял съм, Укрепен съм, Единен съм“.
Когато си в Истината, в тебе има Тайна, Ухание и Скрита Сила.
Ние сме произлезли от Истината и трябва да се върнем в нея.
Истината превъзхожда Словото.
Истината диша Мистерия.
Истината е Освобождение от заклинанието на сътворението.
Истината е Посвещение в Мистична Тайна.
Истината е изживяване на собствената ни Древност.
Истината слиза в Смирението и Нищото.
Елеазар Хараш
Варна, 2026 г.
Който е влязъл в Истината, сам си предопределя събитията.
Египетска Мъдрост
I. ИСТИНА
1. В Истината е скрит Смисълът на живота
„Аз затова се родих и затова дойдох на този свят: да свидетелствувам Истината.“1 …Казва Му Пилат: „Що е Истина?“. (книга 13/стр. 3)
Пилат зададе въпрос на Христа: „Що е Истина?“. Ето един дълбок философски въпрос – лесно е да се зададе, но мъчно е да му се отговори. Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо – Вечна Светлина, Вечна Мъдрост, Вечна Любов, Вечна Правда, Вечен живот. (55/стр. 472)
Всеки човек има право да участва в Свръхреалността, да обича Истината. Какво е Истината? …Истината е място, дето съществува Вечна Хармония, Вечното Благо на живота. Това наричаме Блаженство. В Истината човек може да се изяви, както иска. Това е Вечният живот, това е Безсмъртието. Който обича Истината, той е Безсмъртен. (68/стр. 149)
Що е Истина? Истината е свят на Безсмъртие. (68/стр. 225)
Що е Истина? Истината е най-реалното нещо в света. (66/стр. 247)
Само в Истината може да се прояви и осмисли животът. Истината – това е Божественият живот. (91/стр. 5)
Истината е квасът на Божествения живот – тази Истина са търсили алхимиците, тази Истина търсят и съвременните учени. (58/стр. 98)
…Истината е най-възвишеният Първичен Дух, който е излязъл от Бога. И следователно квасът, Началото на всички неща е Истината. И откогато се проявило туй Начало в света, оттогава се явява Любовта да даде живот на Истината. Защото Истината сама по себе си произтича от Бога като един Вечен Принцип, но за да се оживи този Принцип, …трябва една среда, а Първичната, Вечната среда, в която всичко може да живее, това е Любовта. (49/лек. 1: стр. 6, 7)
Истината е Вечното Начало в живота, което не може да се сравнява с нищо. (2/стр. 196)
Христос казва: „Глава на Словото е Истината“. Значи, Истината е Начало на нещата. Тя определя посоката, към която ние се движим. За да добие Вътрешен Смисъл, животът трябва да има определена насока. С други думи казано: за да се осмисли животът, всеки човек трябва да има известна Идея в себе си. Тази Идея не трябва да бъде близка. (13/стр. 180, 181)
Изобщо Истината може да се определи като Права насока в живота. (13/стр. 3)
Истината подразбира движение в определена посока – посоката, в която всичко във Вселената се движи: от граничното към Безграничното и Безначалното. (54/стр. 17)
Истината, която е излязла от Безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила Безграничното… И затова Истината е насока към Безграничното и Безначалното… (54/стр. 16)
Истината е свят на Абсолютната Разумност в света, дето не може да има нищо криво… (62/стр. 360)
Що е Истината? Това, което в даден случай изключва от човек всички заблуждения, всички злини, всички неправди, всичко зло, всичко лошо, а включва в него всичко Добро, всичко Възвишено, това е Истина. Това, което в даден случай внася в човека живот, Смисъл, облагородява, това е Истината. Това, което може да ме извади от едно състояние в друго, това е Истината; това, което всякога ме е повдигало и в бъдеще ще ме повдига, това е Истина. (88/стр. 648)
Туй, което… ни ползва, което ни повдига – то е Истината в света. Няма друга Истина в света. (79/стр. 282)
Под думата Истина разбирам Божествения Закон, чрез който е създаден Разумният свят – към този свят именно и ние се стремим. (93/стр. 35)
Истината… подразбира съвкупност от всички Разумни Закони, към които човешката Душа се стреми. (83/стр. 94)
…Самата Истина е Глава на Разумното във всяка Душа. (75/стр. 809)
Истината е наука да научим какви трябва да бъдат взаимните Разумни отношения между хората. (55/стр. 475)
Истината – това е образ на човека. Това е първият образ, в който царува неговият ум. Първият образ, в който царува неговият Дух, той е първият образ на Истината. (89/стр. 174)
Под Истина разбирам най-високото положение, до което е достигнала човешката мисъл. Дойдеш ли в това положение, ти си доволен от всичко. И тогава ти нищо не говориш за Истината и никого не убеждаваш в нея. (27/стр. 49)
Истината подразбира Висшето в човека. (54/стр. 17)
Под Истина разбираме образа на човешката Душа. Душата носи Истината в себе си. Бог е в Душата на човека. Казано е в Битие: „Вдъхна дихание в човека и той стана Жива Душа“. Който разбере Закона на Истината, той ще влезе в областта на далечното бъдеще, дето хората ще бъдат крилати като Ангелите: крилати по ум и сърце, а мощни по Душа и по Дух. (43/стр. 331)
Под думата Истина всякога трябва да разбирате онзи момент, когато Истинската Божествена Любов започва вече да функционира в човешката Душа. Този момент показва, че си в Пътя на Истината. (71/стр. 10)
Под думата Истина ние разбираме истинското продължение на Любовта в Божествения свят, в Ангелския свят и в човешкия свят. Това значи Истина – да приложиш Любовта в Божествения свят, Ангелския свят и човешкия свят. (92/стр. 63)
…Истината в живота е Божията Любов. Мисли, чувства, действия, заченати в нея, имат смисъл. (75/стр. 515)
Истината, това е проявената Любов в живота. Можете ли вие да проявите тази Истина на дело? (76/стр. 262)
Истината, това е Мощното в света, в което Бог се изявява. По същество Бог е Любов. Но без Истина ние не можем да познаем Бога. Само в Истината можем да познаем какво нещо е Бог и какво нещо е Любовта. И Знанието без Истина е непонятно заради2 нас. Само Истината прави Любовта понятна. Само Истината прави Мъдростта понятна. Що е Истина? Туй, което прави нещата понятни в света, прави ги достъпни [и] приложими в живота. Туй, което изявява самата Реалност. (86/стр. 92, 93)
„Какво е Истината?“ Изгрев на Бога. (77/стр. 209)
Бог – това е най-голямата Истина! (75/стр. 835)
Истината е най-разумното нещо в света, което урежда щастието и радостите на всички хора. Това нещо някои хора наричат Бог… (89/стр. 21)
Господ – това е Истината. Когато един ден вие се почувствате радостни и весели и започнете да пеете, ето че Истината – Живият Господ – е във вас; помислите добро, направите добро дело – Господ е във вас. (55/стр. 473)
Истина е това, което повдига Духа, разширява Душата, просвещава ума, облагородява сърцето, въздига и усъвършенства. Истината – това е Бог, Който се проявява между Духовете. (75/стр. 630)
Истината – това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. (54/стр. 149)
Истината се заключава в това да съзнава човек, че Бог живее в него и той живее в Бога. (75/стр. 660)
Истината значи да се проявиш така, както Бог се проявява. (78/стр. 77)
Истината е подтик в света, който тика цялата култура за развитие. (79/стр. 54)
Истината – тя е движение, подтик и когато Христос казва: „Аз съм Пътят“, подразбира, че човек трябва да има движение, да не стои на едно място… (55/стр. 473)
Истината е онова Начало, което дава Вечния процес на развитие, което осмисля живота. Целият свят седи в Истината, зад Истината няма друг никакъв смисъл. Единственото нещо, което осмисля… живот[а] на хората, това е Истината. И когато ние се радваме и веселим, това е Истината у нас, която е причинила тази радост. (88/стр. 305)
…Истината подразбира процес на разширение, процес на Свобода и Простор. (13/стр. 4)
Истината е това, което освобождава, това, което дава Простор, което дава Мощ и Сила на човека. Това самосъзнание – да побеждава над всичко – в човека, това е Истина. И всеки трябва да има Любов към тази Истина. (3/стр. 269)
Някои ще запитат: „Какво нещо е Истината?“. Истината е това: то е здравият, свободният човек, който живее без закон. Няма никакъв закон, той е самият закон на себе си… Онези, които служат на Истината, трябва да живеят само за Бога. (97/стр. 5)
Истината е само това, което всякога е Живо, което всякога пребъдва в човешкия ум и сърце, в човешката Душа. Истината е най-мощният елемент, който върви с всички Души заедно. (89/стр. 20, 21)
Истината е нещо, което постоянно дава, от която изтича нещо. (79/стр. 282)
Това, което съживява човека, то е Истина. (13/стр. 3)
Под Истина разбираме онова Първично Начало, което събужда и съживява човека. Всичко, каквото имаш, дължиш на това Начало в себе си. Това, което съм аз, което чувствам в себе си, е Истина. (96/стр. 212)
Как ви определих аз вчера Истината, какво нещо е тя? Истината води към Живота. (36/стр. 83)
Истината всякога може да се опита, защото сама тя е Живот. (56/стр. 28)
Истината именно е Истинската форма, която носи Живота. Защо търсим Живота? Само Истинската форма на Живота може да ни даде Разумност, Свобода и Простор. Просторът е необходим за Живота ти. (48/лек. 32: стр. 16)
Истината… е началото на бъдещия Велик Живот, който иде на Земята – тя ще освободи хората от ограниченията, в които сега живеят, и ще ги направи доволни. (58/стр. 693)
Истината е Велика, Мощна, Жива Сила, затова освобождава всички същества от робството и ограничението. Достатъчно е при мъчнотиите си човек да се вслушва в себе си, за да чуе тихия глас на Истината, който му казва: „Не се страхувай, аз ще те освободя от мъчнотиите, ще те освободя от всички ограничения“. (5/стр. 99)
Ако човек живее, то е по причина на Истината. Тя е друг израз на Любовта, защото Любовта във физическия свят е физическата страна на Божествения живот. Значи, Любовта на Земята не е нищо друго освен физическия живот на видимия Божествен свят. И ако вие влезете в Божествения свят по пътя на Любовта, там ще се разхождате тъй, както сега се разхождате по земята. Истината пък е Светлината на Божествения свят. (49/лек. 32: стр. 10)
Красотата е… израз на Истината. Каквото е красотата по отношение на човека, такова е Истината по отношение на Божествения свят. Истината е неговата Светлина. (54/стр. 18)
Казват, че Истината е отвлечена. Не, Истината е Реалното, което лежи в основата на нашия живот. Тя е един свят на неописуема красота, който си има своите краски, тонове, музика. Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги. В този свят нещата са строго, математически определени. Няма нищо непредвидено, нищо случайно. (54/стр. 18)
Смисълът на живота седи в придобиване на Истината. Що е Истина? Това, което свързва всички неща в Едно Цяло и ги осмисля, наричаме Истина. (67/стр. 250)
Истината съдържа началото и края на нещата. (75/стр. 647)
Истината е най-последната проява на живота. Тя синтезира всичко. (65/стр. 164)
…Истината е крайният резултат на Вечността. Това не значи, че тя е един резултат свършен, но е резултат, който има Център в себе си. Той не се изгубва, той е непреривен резултат. Тя е като течението на реката. (3/стр. 360)
Истината представя плод на целокупния живот. Тя включва това, в което Бог се проявява. Тя включва това, в което всички Съвършени Същества се проявяват. Тя включва цялата Вечност, която е съставена от хиляди и милиони Вечности. Защото има Вечности, които са пределни. Има Вечности, които са Безпределни. (54/стр. 94)
Истината е връзката на човека с Бога
Има една Абсолютна Истина, вложена в човека – да любиш Бога. Това е първото – да любиш Бога… (98/стр. 108)
Та казвам, Истината е онова Отношение, което всички хора имат към Първичната Причина. (98/стр. 96)
Истината, това е Поглед към Бога. (75/стр. 181)
Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот… Само тогава човек става истински свободен. Той има онази Свобода, която Истината носи. А под Истина ние подразбираме онази връзка, която Бог е създал между Себе Си и нас. (54/стр. 49)
За да бъдете човек, успешен в живота, трябва да знаете Истината. Истината е връзката между Бога и човека. (41/стр. 82)
И тъй, човекът на Истината не се занимава с дребнавостите на живота, не се занимава и със смъртта, нито със спасението. Той не се занимава и с въпросите в кого да вярва, кой народ има най-голямо право да процъфти и т.н. За него тези въпроси са строго определени: той вярва в Единния Бог, а що се отнася до щастието на народите, той знае, че щастлив е само онзи народ, който държи в ума си идеята да служи на Бога. (84/стр. 165)
…Когато говорим за Истината, разбираме човек, който е стигнал до най-високото положение – да работи за Бога. (84/стр. 164)
Кажем ли, че човек трябва да има Достойнство, подразбираме човек, който е пълен с Благодат и Истина. Благодатта и Истината представят вътрешна връзка на човека с Бога. Има ли тази връзка, той всичко може да придобие. (83/стр. 81)
Кога може човек да бъде пълен с Благодат и с Истина? Когато познае Бога. Желая на всички ви да познаете вашия Господ, от Когото сте родени. (83/стр. 105)
Който носи Истината в себе си, той никога не може да произнесе Името Божие напразно. Обаче, щом се намери пред голямо изпитание или страдание, той казва: „Велики Господи на Вечността, заради Тебе съм готов да понеса всички страдания и изпитания“. Това е една Магическа Формула, с която можете да си служите. (83/стр. 99)
Истината е Велика необходимост
Истината е необходимост за Душата. Без Истината животът няма Смисъл. (75/стр. 632)
С Истината Господ произведе света и тури образ на всичко да се познава. Затова Той я постави Светилник на Душата, за да я упътва в Пътя на живота. Пази този Светилник да не угасне, за да ти е добре през всичкия твой живот на твоето пребъдване на Земята. (75/стр. 382, 383)
Истината… дава насока, направление, в което всички живи същества трябва да се движат. (25/стр. 155)
…Само човекът, който има Истината вътре в себе си, знае насоката на своя живот. А тази насока каква е – тази насока в религията наричат Бог… (59/стр. 639)
Всеки казва, че има само един Бог, а въпреки това покрай Единния Бог съществуват още много богове. Ако отидете между индусите, ще видите, че те имат милиони богове. Не само индусите, но всички европейски народи – англичани, французи, германци, италианци също така имат милиони богове. И българите имат много богове. За да познае Единния Бог, човек трябва да придобие Истината. (67/стр. 367)
Ние сме точно в Пътя, който ни води към Хармоничен живот. Какво се изисква за това? Да приемем Истината. Приемем ли Истината, тя ще изпълни своята задача. (13/стр. 194)
…Доброто и Истината са двете релси, по които човешкият живот върви. Истината и Доброто имат стремеж нагоре, те се стремят към Бога. Ако твоята кола не върви по тези две релси, ти никъде не можеш да отидеш. Истината, това е Пътят към Бога. Доброто, това е Пътят към Бога. Като се качиш по тези две релси, ти си намерил вече Пътя на Любовта, по който върви животът. (3/стр. 178)
…Хората казват: „Ние трябва да се осигурим, не ни трябва нито поезия, нито наука, нито музика“. Как може човек да се осигури? Като намери Истината. (10/стр. 162, 163)
Едно трябва да знае човек: иска ли да уреди работите си, да изправи външния си живот, преди всичко той трябва да изправи отношенията си към Истината. Не изправи ли отношенията си към Истината, човек никога не може да уреди работите си на физическия свят. Колкото да урежда работите си, без Истината човек нищо не може да уреди. (2/стр. 199, 200)
Казват: „Богат е този човек“. Богатството не урежда работите. „Учен е той.“ И учеността не разрешава въпросите на живота. „Силен е.“ И силата не разрешава въпросите. Човек може да е сиромах, неучен, но има ли Истината в себе си, той правилно разрешава всички житейски въпроси. Истината прави човека богат, силен, учен, красив. (2/стр. 200)
За да се разбираме, непременно трябва да имаме Истината в себе си. Трябва да имаме едно отношение. (53/стр. 151)
…Ако ти искаш да те обичат, ти трябва да носиш Истината, за да те обичат. (97/стр. 5)
Казвам: ако искате Бог да ви обича, Истината трябва да бъде във вас. Ако искате другите да ви обичат, Истината трябва да бъде във вас. Този, който иска да го обичате, Истината в него трябва да бъде. (97/стр. 15)
Докато Истината не възтържествува в света, Бог всякога ще крие Лицето Си от хората. (66/стр. 268)
Докато човек не приеме Великата Истина в себе си, дотогава той е смъртен, живее в ограничение и няма Достойнството на човек. (49/лек. 16: стр. 26)
Питам от какво произтичат страданията. Страданията произтичат от отсъствието на Истината в живота. (82/стр. 124)
От сега нататък, който мисли да живее без Истината, той няма бъдеще, свършено е с него. Той ще бъде последният човек в този свят и го очакват най-големите страдания. (33/стр. 269)
Който не е намерил Истината, той ще се ражда и преражда, ще се жени и развежда, деца ще ражда и ще погребва близки, ще страда, ще боледува, ще изпитва всички нещастия в живота. Който не познава Истината, ще носи какво ли не. Сегашната карма не е нищо друго освен отклонение от Истината. Кармата се е зародила в момента, когато ние сами сме се отказали да говорим Истината. За да се освободим от кармата, трябва да говорим Истината и да я прилагаме в живота си. (75/стр. 632)
Не намери ли Истината, човек ще се качва и ще слиза, ще го въздигат до Небеса и ще го свалят до Земята и в края на краищата ще види, че нищо не е постигнал. (84/стр. 259)
Без Истината животът не съществува. Придобият ли хората Истината, ще имат всички условия да учат. Богатството, Знанието, Силата се определят само тогава, когато човек носи Истината в себе си. Който не носи Истината в себе си, той няма никаква Любов, никаква Мъдрост. Няма ли Истина – нищо няма. (75/стр. 632)
Човек не може да обича, не може да бъде силен, докато няма Истината в себе си. Не си правете илюзии, че без Истината можете да бъдете силни хора. (82/стр. 138)
…Нямаш ли Истината, не можеш да наследиш Божественото богатство. Значи, трябва да се роди Истината във вас – тогава ще имате богатство и по-леко ще прекарате своя живот. (55/стр. 478)
Да имате онзи Мир, да сте доволни от себе си. Вие не можете да сте доволни без Правата мисъл, без Мъдростта [и] ако нямате Истината вътре в себе си. (91/стр. 460)
…Без Истина няма растене, без Истина животът не може да се прояви, без Истина Душата не може да живее. Само онзи търси Истината, който иска да се прояви, да даде израз на онова, което е вътре в него. (11/стр. 171)
Не можеш да свършиш една работа, ако Истината не е на твоя страна… Ако постъпките на човека не са свързани с Истината и ако между постъпките и Истината няма контакт, никакъв резултат не може да се очаква. (68/стр. 111, 112)
За човека на Истината всичко е възможно, за човека, който няма Истината в себе си, всичко е изгубено; с други думи казано, Истината прави човека млад, красив, силен; без Истината той лесно остарява, погрознява, отслабва. (80/стр. 415, 416)
Без Истината човек не може да има определена посока на движение. (13/стр. 189)
Който има Истината в себе си, Пътят му е отворен навсякъде…; за онзи, който не носи Истината в себе си, всички пътища са затворени. (80/стр. 414)
Който няма Истината в себе си, той е човек без воля… (12/стр. 140)
Днес всички разумни същества се стремят към Свобода. …Казано [е] в Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата не може да се прояви без Истината. (13/стр. 215)
Без Истината никаква Свобода не съществува. Днес всички хора воюват за Свобода. Това е намясто, но пътят, по който търсят Свободата, не е прав. Друг е пътят, по който иде Свободата. Тя има отношение към Идеалния Свят. (30/стр. 56)
Пътят на Истината е строго определен. Докато не влезеш в този Път, не можеш да бъдеш свободен. (26/стр. 137)
И ти не може да имаш никакво Откровение, без да те е посетила Истината. (97/стр. 46)
Без Истината не можете да изпълните Божията Воля. Без Мъдростта не можете да намерите Божието Царство и Неговата Правда. Без Любовта не можете да осветите Името на Бога. (76/стр. 207)
Ако нямате Истината в себе си, и на другия свят да отидете, пак ще се намерите в същото положение. Мнозина мислят, че като отидат в другия свят, очите им ще се отворят и ще виждат всичко. Страшно е да се отворят очите на човека, ако той няма Истината в себе си. Да влезеш неподготвен в онзи свят, това значи да мислиш, че си добър цигулар, и да излезеш да свириш с гениални цигулари. Щом чуеш тяхното свирене, веднага очите ти се отварят, захвърляш цигулката и казваш: „Повече не пипам цигулка, тя не е за мене“. (32/стр. 40, 41)
Истината носи красота в себе си, носи богатство в себе си, носи Сила в себе си, носи Знание в себе си, носи Мощ в себе си, носи Безсмъртие, носи всички блага в света. Тя обема целокупния живот. …Някои казват, че Истината не е за Земята. Да, ние живеем на Земята, но Истината е за вашите Души. (49/лек. 25: стр. 8)
Огънят на Истината прави Душата чиста като кристал. (75/стр. 909)
Истината… е Жива, Разумна Сила. Следователно, ако човек обикне Истината, както обича майка си, баща си и трепти за тях, тя ще му даде всичко, което желае; ако човек обикне Истината и никога не лъже, тя ще задоволи копнежите на неговата Душа и на Небето, и на Земята. (83/стр. 388)
Някой студент казва: „Искам да свърша университет, но нямам средства“. Който е намерил Истината, той и средства ще намери да свърши не един, а четири факултета. И каквато длъжност пожелае после, той ще може да я вземе. (82/стр. 130, 131)
Истината носи условия, при които човек придобива всичко онова, което при обикновени условия не може да придобие. (80/стр. 434)
…Бог да живее навсякъде в света и да бъде все и вся за нас… Бог да бъде Бог на Истината, Който носи Свобода. Тази вътрешна Свобода подмладява, защото само свободните хора може да се подмладяват. Човек, който няма тази Истина в себе си, той ще се ражда и умира, а човек, който има тази Истина в себе си, той постоянно ще се подмладява. Човек, който носи тази Свобода в себе си, той никога няма да остарява, никога в света няма да срещне мъчнотии, които да го обезсърчат. (49/лек. 5: стр. 30)
Истината е вътрешният зародиш на Душата. Ако я имаме, ще усещаме винаги едно засилване – не ще има старост, а все младост; ще се чувстваме всякога бодри. (39/стр. 21)
В Истината нещата се подмладяват, възраждат, обновяват… Влезте в Истината, за да се подновявате чрез нея. (69/стр. 151)
Истината в човека определя неговото здраве, неговата красота, неговата интелигентност и чистота. Тя е Център, тя е Единство, тя е Цялото в света. (32/стр. 40)
„Искам да науча Истината.“ Щом научиш Истината, ти ще се зарадваш. (82/стр. 130)
Единственото нещо, което ние виждаме и което може да ни причини радост, щастие и блаженство, това е самата Истина. Истината е тази Светлина, която постоянно влиза в нас. Тя носи живот. (88/стр. 22)
…Истината… носи храна за човека. Тя носи храна чрез Светлината. Значи, това, което носи Истинската храна за човешката Душа, това е Истината. Тази храна е Истинската Светлина за Душата. Тази Светлина ни разкрива света отвън. (88/стр. 22)
…Както Светлината осветява външните предмети, така и Истината осветява човешкия ум отвътре… (55/стр. 243)
Виделината, която имаме, произтича от Светлината на Истината. (55/стр. 475)
Както пътникът се нуждае вечер от светлина, така всеки човек се нуждае от Истината. Ако пътуваш вечер през планинска местност без светлина и водач, може да паднеш в някоя пропаст… Без светлина и водач в пътя човек всякога изпада в заблуждения. Какво представлява заблуждението – ограничение, то завързва човека. (60/стр. 113)
„Защо ми е Истината?“ Да имаш светъл ум, да разсъждаваш правилно. (59/стр. 262)
Когато започне да разбира Божията мисъл, човек придобива здраве, Знание, Сила, Свобода. Той носи Истината в себе си; щом придобие Истината, в него настава Мир, Спокойствие. (32/стр. 47)
И тъй, Истината…, като влезе в нашето съзнание, ще направи ума ни светъл, на сърцето ще даде вътрешен Мир, а на мускулите – сила. И герой в света може да стане само онзи, който има Истината. (59/стр. 647)
Истината… освобождава човека от неговите мъчнотии. Истината примирява хората с противоречията им. (63/стр. 264)
Само Истината може да даде права на човека. (75/стр. 680)
Туй временно настроение, което човек може да има, това не е Истината. Истината е нещо постоянно! Тя ще донесе радост и радостта е нещо постоянно. Тя, радостта, щом дойде, ще внесе Светлина, Чистота, Свобода, ще разшири Душата ти и ти ще имаш една благосклонност към твоите близки. (46/лек. 6: стр. 10)
Когато човек добие Истината, ще получи Равновесие. (39/стр. 31)
Какво ще ви даде Истината? Тя ще ви даде воля. И всеки от вас, който иска да има воля, трябва да знае, че волята е качество на Истината. Хора, които са се допирали до Истината, само тя им е дала воля. (41/стр. 149)
Когато Истината е будна в човека, това е неговата воля. Нашата воля се стимулира в Истината. Истината усилва волята. (50/стр. 563)
Сега ще помните: Любовта ще създаде живота, Мъдростта ще създаде вашия ум, а Истината ще даде воля, която ви е необходима. А веднъж имате тия три качества – ум, знание и воля – вече ще можете да работите. (41/стр. 149)
Вие още не познавате себе си; когато научите Закона на Истината, той ще ви даде власт над материята, за да разбирате нейните вътрешни съчетания и да усъвършенствате вашия живот. (55/стр. 479)
Има един начин, по който всеки ще отиде при Истината и ще се върне назад – славно е връщането на човека от Истината! Това връщане ще бъде пълно с Радост и Веселие, защо? Защото човек отива болен, стар, а се връща здрав, млад, силен, богат, красив. (80/стр. 417, 418)
Истината, когато вземе един въглен, направя го диамант. Истината, като намери един камък, направи го драгоценен камък. Истината, като намери мъртвия, оживява го. На страдащия отмахва страданието. Дето влезе Истината, тя урежда света. Този, нашият свят ще бъде устроен – тя ще го устрои. Как ще го устрои, тя си знае. (86/стр. 93)
…Истината ще донесе онези, Новите блага, с които ще осмисли живота, ще ни направи по-силни, по-разумни; тя ще ни даде по-малко приятели, но приятели, които ще бъдат всякога готови да се жертват, да умрат за нас. Ако тази Истина дойде у дома ви, дъщерята и синът ще бъдат готови да умрат за майка си и баща си, няма да ги напущат. (44/стр. 59, 60)
За да бъде човек силен, трябва да има Истината в себе си. (87/стр. 15)
…Колкото и да е малка Истината в нас, тя е по-силна и от най-великата държава. (88/стр. 130)
…Когато говорим за Истината, тя ни показва начина, по който можем да използваме Силата, която Бог е вложил в нас. Истината е онази Есенция, чрез която човешкият Дух може да използва Силата, която Бог е вложил в света… (60/стр. 10)
Истината в даден случай се занимава със Свободата, със Силата. Човек, който обича Истината, е силен. (50/стр. 572)
Да обичаш Истината, това значи да бъдеш най-богатият и най-силният човек. (69/стр. 151)
Най-добър е този, който е свързан с Божията Доброта. Най-умен е този, който е свързан с Божията Мъдрост. Най-силен е този, който е свързан с Божията Истина. (35/стр. 157)
Човек е силен само когато знае Истината. Тогава добива човек Вътрешна Сила. (62/стр. 146)
Човек, който иска волята му да бъде силна, трябва постоянно да мисли за Истината. (75/стр. 341)
Когато дойде Истината във вас, вие ще се чувствате на физическото поле силни и мощни, доволни. (79/стр. 131)
Силата на ученика иде от горе. Концентрацията в Божествените Истини е акумулиране на сила. Човек става акумулатор. (75/стр. 92)
Силен е само човекът на Любовта, човекът на Истината. Силният стои над всички условия. (54/стр. 53)
Истината има само един образ и той е Хармония, Самоотричане, Добродетел, Мъдрост, Правда. Когато добиете този образ, ще имате сигурен Мир, Спокойствие и Сила. Тогава светът може да се вълнува, морето може да е бурно, но вие ще бъдете тихи, спокойни и свободни като птиците, които летят с крилата си. (55/стр. 253)
Когато Истината внесе своите проекции в човешката Душа, човек става силен като Христа, може да жертва живота си за другите, за цялото човечество. (48/лек. 15: стр. 14)
Истината дава Свобода на човека
Да ви кажа Истината, значи да ви освободя, да ви направя щастливи. Туй значи за мене Истина. (73/стр. 324)
Истината е, която дава Свобода. Свободата е стремеж на човешкия ум, сърце, Душа, Дух… (55/стр. 472)
Стремеж и копнеж е на човешката Душа да бъде свободна. Туй е един Велик вътрешен подтик не на обикновения човек, казано на съвременен език, но на Съзнателния човек. Аз казвам: туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото… (44/стр. 44)
Чували сте, че е казано: „Познайте Истината и Истината ще ви направи свободни“. Истината – това е Светлината на Божествения свят. Свободата е неговата Безграничност. Ето защо, когато говорим за Божествената Свобода, която произтича от Истината, подразбираме Безграничност, т.е. стремеж на Душата да живее в Безграничното. Свободата в пълния смисъл на думата принадлежи на Божествения свят. (54/стр. 81)
Докато човек не доведе своя ум, своето сърце в равновесие, в съгласие с Истината, не може да бъде свободен. Само така ще може той да се съедини с Божествения свят. (55/стр. 475)
Целият живот на човека почива на Истината, която носи Свобода. Когато се говори за Свобода в абсолютния смисъл на думата, подразбира се Духът на човека – най-възвишеното у него… (54/стр. 17, 18)
Казват: „Защо ни е Истината?“. Да внесе Свободата. Свободата пък ще внесе в нас Простор, ще ни отвори Великия Път за живота. (49/лек. 33: стр. 25)
Истината, Свободата – това са засега условия, при които животът може правилно да се развива. (62/стр. 360)
В Истината ти си свободен да се движиш във всички направления. Което не те ограничава в никакво положение, то е Истина. (78/стр. 669)
Свобода на Мистичен език значи, че Божественото в тебе се проявява, без да се ограничава от нищо. (75/стр. 934)
Едно искат хората – да бъдат свободни. Какво е всъщност Свободата? Свобода без познаване на Истината е невъзможна. Който си позволи да направи нещо в разрез с Истината, ще се намери в голямо противоречие, т.е. в голямо ограничение. (69/стр. 4)
Всеки иска да [се] покаже, казва: „Аз другояче мисля“. Не мислете, че Свободата седи в това аз да мисля по друг начин. Свободата седи в Истината, която прониква в дадения случай в нашите умове. Тя не зависи от нашата мисъл. Мисълта е само едно проявление на Истината. …Мисълта е един проводник на тази Истина, която е проникнала в нашия ум. Ние можем да мислим само тогава, когато Истината е наша. (70/стр. 332)
Щом искаш да се занимаваш с ума си, внесе ли Истината в него? Внеси Истината в себе си и ти ще имаш Свободата да боравиш с твоя ум – това е първото условие! (45/лек. 38: стр. 9)
„Истината ще ви направи свободни.“ Кога? Когато почнете да мислите, както мисли Господ. (44/стр. 46)
Когато придобиете Истината, тогава вие ще се почувствате свободен… И тогава Бог за тебе няма да бъде като Господар, но като Баща. Понеже от Него излиза Истината, като погледнете към Него, ще почувствате в Неговото Лице Баща. (3/стр. 269)
Ние на Земята имаме тъкмо ония отношения, които Бог е поставил, …и когато ги прилагаме според Истината, резултат техен ще бъде Свободата. (55/стр. 476)
Човек се е родил в света, за да познае Истината. Или, казано на ваш език, …да стане човек свободен. Кой е свободен човек? Да нямаме стълкновение с никого, да не сме в стълкновение с никого, да сме в Мир с всички, в Единство с всички хора. (72/стр. 38)
Мъжът ще върви след жена си и жената – след мъжа си и на този, и на онзи свят. Не е лесно нещо разводът, не си правете илюзии. Само Любовта развързва човека и го освобождава. Единствената Сила, която освобождава човека, е Великата Истина; където е Истината, там е Любовта и вън от Любовта никакво развързване не става. (60/стр. 282)
По какво се отличава Свободата? По това, че дава широк Простор на действие. В необходимостта имате само един път – вие сте впрегнати… В Свободата, наопаки, имате избор. (55/стр. 476)
…Ако зад Свободата нямаш Истината, твоята Свобода ще бъде неустойчива. Ако зад Свободата нямаш Истината, ти ще изгубиш Свободата. (88/стр. 578)
Всичките ни ограничения и спънки произлизат от това, че ние не сме в досег с Истината. А нашата Свобода зависи от това доколко сме в досег с Истината. Никаква друга мярка не съществува. Ние може да си обясняваме нашите ограничения по един или друг начин – това са наши схващания. Едно е вярно: ограниченията ни, спънките ни и противоречията ни говорят, че в дадения случай ние не сме в досег с Истината. В Истината – така говори опитът на свободния човек – престават всички противоречия. (54/стр. 84)
…Ограничителните условия на живота. Всеки сам може да се освободи от тия условия. Как? Като възприеме и възлюби Истината. Истината ще ви направи свободни. (85/стр. 89, 90)
И когато казваме: „Истината ще ни направи свободни“, то значи, че само Висшето, Разумното в света е, което ще ни направи свободни. (44/стр. 49)
Когато Истината започне да се ражда във вас, вие ще захванете да чувствате Свободата. (55/стр. 478)
Истината я познавам по единствен признак. Един признак имам за нея: тя всякога носи пълна Свобода и за ума, и за сърцето, и за волята. Туй значи Истина. Това, което при всичките условия остава. Моят ум да мисли тъй, както аз схващам; моето сърце да чувства тъй, както аз чувствам, и моята воля да работи тъй, както аз искам да работя – аз туй наричам Истина, аз туй наричам Свобода. (73/стр. 119)
Истина е това, …което дава свободни мисли, свободни чувства и свободни действия. Истината така е понятна. (50/стр. 138)
Туй, което прави човека Благороден, то е Любовта му към Истината. Такъв човек ще бъде свободен във всеки един свой акт. (48/лек. 18: стр. 26)
Като мисли за Истината, човек се свързва със Свободата. Като мисли за Свободата, човек се свързва с Живота, защото Животът се проявява само в Свободата. Човек е дошъл на Земята именно за това – да изучава Словото, Истината, Свободата и Живота, в които е потопен. Дойде ли до това познание, той ще разбере, че и при най-големите си нещастия пак е щастлив. Който е дошъл до това познание, той и в ада може да се чувства като на курорт. (18/стр. 291, 292)
Ти като си Цар в себе си, свободен в Истината, то е Царуване. (70/стр. 287)
Бог на Истината носи Свободата
…Коренът на Свободата е Истина[та], коренът на Истината е Бог… (60/стр. 248)
Истината е, която ни носи Свобода. Бог е, Който се изявява чрез Истината. (50/стр. 536)
…Когато човек отправи ума си към Бога, той ще се свърже с Неговата Любов; понеже Бог същевременно е Истина, човек ще познае Истината, която ще го направи свободен. (80/стр. 274)
Само Бог е абсолютно Свободен. Ето защо човешката Душа, която живее в Истината, познава Бога като Свобода без ограничения. И когато човек почувства тази Свобода, всичката тежест, всичките ограничения, които го гнетят, изчезват. Той изпитва Мир, Простор, Разширение. За неговото съзнание няма предели – той с един поглед прониква нещата. (54/стр. 81)
Ето защо само когато Живият Бог на Истината дойде да живее в човека, когато в него започне да действа Божественият Дух и Сила, само тогава човек ще бъде истински свободен, само тогава той ще познава Бога и ще бъде познат от Него, само тогава ще Му служи свободно в Дух и Истина. (54/стр. 83)
…Нека Истината у вас бъде запалена, за да ви научи как да служите на Бога! Който служи на Бога, само той може да бъде свободен. Никой не може да зароби свободния човек, никой не може да разклати свободния човек. Човек може да живее, както иска, той може да работи, както иска, обаче човек може да бъде свободен само ако служи на Бога. Да бъде човек свободен – този е Смисълът на живота. Който служи на хората, той не е свободен човек; комуто хората служат, и той не е свободен. (80/стр. 282)
Истината съдържа всички методи
Истината съдържа в себе си онези Божествени методи, чрез които Душата може да стане свободна. Истината съдържа от памтивека всички методи на Вечността за развиването, освобождението на човешката Душа и постигането на Вечния Живот. (49/лек. 1: стр. 6)
Истината означава да имаш онзи вътрешен метод, чрез който да не изстиваш. Проверете на практика и ще видите, че омразата всякога е едно изстиване, недоволството също е изстиване, всички противоречия в света са все изстивания и обратно – всяка Хармония е Божествена Топлина и е една Истина. Истината е метод, начин, сила за задържане на Божествената Топлина в човешката Душа. (58/стр. 121)
Истината е, която ще покаже методите, тя ще ни освободи. Истината ще покаже по кой начин да се освободиш и да се примириш с хората… (60/стр. 10)
Казвам: ако с нашите обикновени отношения искаме да разрешим великите проблеми на Вселената, ние можем да потънем. Обаче качим ли се на параход с всички възможности, ние можем свободно да преминем своя път. Това се постига чрез методите на Истината, които всеки ден изучаваме. (65/стр. 149)
Основа на Знанието е Истината. (76/стр. 152)
В Пътя на Развитието си човек постепенно се домогва до Истината, до онези положителни Знания, които представят стремеж на неговата Душа. (2/стр. 196)
Да знаеш всичко, това значи да имаш отношение към Истината. Само Истината дава Знания. (30/стр. 240)
Истината… е поле на Знания. В Истината се складират всички Знания от незапомнени времена и до днес. (31/стр. 168)
Учени, философи, поети, писатели могат да намерят всичко, каквото търсят, в областта на Истината. Тъй щото, когато ученият отиде при Любовта, тя ще му даде кон и кола, с които да се движи, да върви напред; ако отиде при Мъдростта, тя ще му даде свещ, с която да си свети; ако отиде при Истината, тя ще му даде Знания… Стотици и хиляди години ще пътува той, докато намери онези Знания, които са необходими за придобиване на Истинския Живот, на Пълната Светлина и на Безграничната Свобода. (31/стр. 168, 169)
Само в Истината нещата са постижими
Когато човек постига нещо в света, той е в света на Истината. Всички човешки постижения се дължат на Истината. (88/стр. 305)
Който има Истината в себе си, всичко може да постигне. Ето защо стремежът на човека към Истината е вечен, непреривен процес. (75/стр. 632)
…Ако искате да се повдигнете, да имате постижения, приложете Любовта, Разумността и Истината в живота си; приложите ли тия неща, каквото кажете, ще стане. (80/стр. 209)
Любовта е една възможност. Знанието, Светлината, Божията Мъдрост са възможности. Свободата, пространството, разширението, Истината – това са възможности, с които трябва да боравим. Истината е най-голямата възможност за постижение. (53/стр. 549)
Правата мисъл е в Истината. Там са онези, най-хубавите условия, при които можеш да постигнеш всичко в дадения случай. (78/стр. 549)
На първо място вие искате да бъдете здрави. На второ място вие искате да имате здрав ум и здраво сърце, за да можете да постигнете идеалите на вашите ум и сърце. За да постигне всичко това, човек трябва да има Любов към Истината. Имате ли Любов към Истината, вие ще можете да заемете и най-доброто положение. Тъй щото искате ли да прокарате в живота си Великата Идея – Любов към Истината, вие трябва да имате Любов към работата. (82/стр. 134)
Вложете Истината дълбоко в Душите си! …С нея ще постигнете далечни мечти и копнежи на вашия ум и на вашето сърце. (85/стр. 112)
…Вечността… е област на Истината. Тъй щото, когато някой говори за Вечността, аз подразбирам Истината – Вечността е образ на Истината, а Истината е Безгранична. Следователно всички неща се реализират в Истината. Дали една идея ще се реализира след година, две, сто, хиляда или повече, това са все граници на Истината; минута или век, година или сто милиона години, това са пак граници на Истината. (80/стр. 221, 222)
Човекът на Истината постига всички свои желания, защото в тях има Разумност. По сърце той е добър, любещ. В него няма никаква лъжа, омраза, завист. Той живее по Закона на Свободата, а не по Закона на необходимостта. (84/стр. 169)
Аз проповядвам онази Истина, която може да даде на човека всичко, каквото Душата му желае… Всички Божествени желания се реализират именно в тази Истина – тя дава възможност на човека да реализира ония свои желания, които са потребни за Душата му… Реализирате ли желанията на вашата Душа, вие ще бъдете радостни и блажени, животът ви ще се осмисли и каквото пожелаете, ще можете да направите, стига това желание да е разумно. (80/стр. 422)
Като имаш Истината, френски, немски много лесно ще научиш. Като нямаш Истината, френски мъчно ще научиш. С Истината всичко се учи лесно. И музиката, и всичко друго се учи лесно; без Истината мъчно се учат нещата. Някои казват: „Защо ни е Истината?“. Няма изкуство в света, което да не може да го постигнеш, като е в тебе Истината. И Вярата ти ще се развие тогаз, и Надеждата ти, и Любовта ти към Бога ще се развие, и твоята Справедливост – всичко ще се развие. (53/стр. 151)
…Който иска да приложи Истината в нейната целокупност, той трябва да има постижение. Аз не говоря за човешките постижения. Постижението има за Идеал Съвършенството, а Съвършенството е цел на човешкия живот. …Като казвам „постиженията“, имам предвид да влезете в Пътя на Съвършенството. Този Път е вън от смъртта. В Съвършенството ще имате всичките възможности да разбирате Смисъла на сегашния живот. (3/стр. 117)
…Коя е Новата религия? Новата религия е религия на Истината, религията на Новия Живот. Тази религия ще внесе Свобода, Светлина, Знание и Живот. (82/стр. 129, 130)
…Животът започва от онзи Велик акт да съзнае човек Истината. (82/стр. 113)
…Като намериш Истината, тогаз се реализира Животът – това, което всички търсите. (53/стр. 562)
В Истината е скрит Животът. (51/стр. 224)
Истината излиза от Бога, тя носи Живот. Истината трябва да дойде в нас и ние да я познаем. Ако Истината не дойде във вас, и Животът няма да дойде. (77/стр. 362)
Човек живее толкова, колкото носи Истината в себе си. (83/стр. 380)
Радостта е там, дето има Път. Дето има Живот. Дето има Истина. …Щом има Истина, Животът е с тебе, ти можеш да се радваш. (91/стр. 55)
…Къде е Истината? Вътре в Живота. Истината е там, дето има Светлина и Топлина в човека. А човешкият Живот е там, дето е Духът, дето е Душата, дето е умът, сърцето – там е Животът. (91/стр. 55)
Всяко нещо има свой специфичен основен тон. Основният тон на Любовта е началото на Живота. Основният тон на Живота е Истината. Човек не може да разбере Живота, нито Мъдростта, ако не е дошъл да основния тон на Истината. (67/стр. 209)
Любовта подкрепя Живота, а Истината дава възможност на Живота да се прояви. Ако човек не е придобил Истината в себе си, Животът и Мъдростта в него не могат да се проявят. (67/стр. 209, 210)
В Истината е скрит Смисълът на Живота
…Човек трябва да се стреми към Истината. В Истината е скрит Смисълът на Живота. (13/стр. 87)
Слушате ли Гласа на Истината, вие ще се доберете до Правата философия, до Истинската наука. Тя ще ви разкрие Вътрешния Смисъл на Живота. (89/стр. 215)
…Истината може да даде един задоволителен отговор, да ни направи разумни, да знаем защо живеем и как трябва да живеем. (59/стр. 641, 642)
Зазоряване на Живота, това е Любовта.
Изгрев на Живота, това е Мъдростта.
Пладне на Живота, това е Истината…
И когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ Великия му Смисъл, Благия му Плод. (54/стр. 9)
Онова, което сте придобили в Живота, вие може да го използвате в света на Истината. Следователно Истината използва резултатите на Любовта и резултатите на умствения свят. И само в Истината човек може да разбере Смисъла на Живота. Там може да го разбере, понеже тогаз той е свободен. (53/стр. 247, 248)
Вън от Истината Животът няма Смисъл. Тя дава подтик, импулс на човека за работа. Тя внася в сърцето и Душата на човека Радост и Веселие, а в ума – Светлина и Знания. Като има тия неща, той се чувства свободен. (12/стр. 121)
…Щом ви се даде Истината, на човеци ще замязате. Тогава ще вземете да разбирате Вътрешния Дълбок Смисъл на Живота и ще имате една постоянна деятелност. Тогава ще бъдете напълно радостни, весели, задоволени от работата. Всеки ден ще се радвате от своята работа. Днес, на втория ден, на третия, четвъртия, петия, шестия, десетия, хилядния, милионния – все ще бъдете доволни. (62/стр. 44)
Животът има Смисъл, докато Истината е в човека. Когато Истината живее в човека, той има Дом, той е Безсмъртен. (2/стр. 202)
Мъдреците казват, че всеки, който целуне ръката на Истината с нечисти устни, ще умре. И вярно е. Но вярно е и това, че който намери Истината и целуне ръката ѝ, той е намерил и Смисъла на Живота. (49/лек. 28: стр. 19, 20)
Най-хубавото нещо в света е човек да намери Истината. Или най-голямата придобивка, която човек може да има, това е да познае Истината. Само с Истината се осмисля целокупният живот на човека. (91/стр. 5)
Туй, което осмисля всичко, е Истината. (88/стр. 650)
…Всеки трябва да се стреми да бъде написана книга, да се напечата Истината върху него. Животът на човека се осмисля само тогава, когато Истината е напечатана на неговата книга… Истината е богатството, здравето, силата на човека… (80/стр. 409)
Истината е крайната Цел на Живота
Във Вселената всичко се движи. Земята се движи около Слънцето. Слънцето се движи около друго Слънце – движение в движение става. Но общата посока на всички тия движения се дава от Истината. Ала не само небесните тела се движат. Всички желания, чувства и мисли на човека образуват милиарди светове и системи, които се движат към Великата Цел – Истината. (54/стр. 16, 17)
Мислите на физическото поле, дето Животът се осмисля, туй го наричат стремеж към Истината. Тази Истина е Цел в Живота, тоест Целта е, която осмисля всички енергии, които се проявяват на физическото поле, духовния и Божествения свят. Този Център, който осмисля тия три вида енергии, то е думата Истина. Истината е стремеж. (62/стр. 43)
Любовта е Извор, от който изтича Животът. Мъдростта е Път, по който иде Светлината. Истината е Цел, към която всички се стремят. (29/стр. 185)
Любовта и Мъдростта… се стремят към Истината като към крайно звено, като към крайна Цел на Живота. (31/стр. 168)
Истината е крайният предел, крайната Цел. Зад Истината не можеш да отидеш. Зад Истината е смъртта, зад Истината е страданието. Сега вие сте зад Истината. (88/стр. 80)
Любовта е начало на всяко битие. Истината е крайният предел на битието, Върховната му Цел. А зад Истината? Зад Истината няма нищо… Всяко нещо, което е сътворено, след като се движи, движи, най-после ще спре до Истината. То може да се движи милиони и милиарди години, но като дойде до Истината, там ще спре. И тогава едно от двете – или ще се съобрази със Законите на Истината и ще живее според тях, или ще стане на прах и пепел. (54/стр. 94)
Казвате: „Какво нещо е Истината?“. Това, което носи Знанието, Щастието, Силата, Живота, богатството, това, което носи всичко в света – то е Истината. „Ами зад Истината какво има?“ Зад Истината няма нищо. Следователно аз считам, че Любовта е начало на Живота, а Истината е краят на Живота. Това са двата предела на Великото в света. Това, което се движи по средата и сформира нещата, това е Знанието, това е Божествената Мъдрост. Ти не можеш да имаш Мъдрост в света, ако нямаш едно начало и един край. Между тези два края трябва да се изпълни междината на Вечността. Значи, Мъдростта изпълва Живота. Мъдростта изяснява какво нещо е Любовта и какво – Истината. (88/стр. 80)
Казвате: „Да се обичаме“. Това е началото на Живота. „Да говорим Истината.“ Това е краят на Живота. …Ако ти с твоята Любов не можеш да минеш от единия край на Живота и да влезеш в Истината и ако ти с твоята Истина не можеш да влезеш от края в началото на Живота, ти не разбираш какво нещо е Животът. От своето Знание ти трябва да преместиш Истината от края в началото и Любовта – от началото в края… Кой може да ги премести? Само Мъдростта. (88/стр. 80)
2. Разлика между Истина и лъжа
Лъжата е отсъствие на Истината
Сама по себе си лъжата е отричане на Истината. (3/стр. 243)
Лъжата, това е заблуждение, а Истината, това е една Велика Божия наука. И Бог създаде света, за да познаем Неговата Истина, която носи Великата Свобода на Душата. (49/лек. 25: стр. 8)
Бог съществува само за онези хора, които вярват в Истината. Които не вярват в Истината, за тях Бог не съществува, те сами за себе си са богове. (82/стр. 131)
…Трябва да обичате Истината – ако не я обикнете, лъжата неизбежно ще дойде. (59/стр. 15)
Ако не прилага Истината, човек неизбежно ще прилага лъжата. Днес лъжата господства в света. Защо? Защото тя е полюс на Истината. Дето Истината отсъства, там лъжата присъства. (12/стр. 115)
…Лъжата е отсъствие на Истината. От отсъствието на Истината се ражда лъжата… Когато лъжата умира, Истината иде. Когато Истината заминава, лъжата идва. (51/стр. 6, 7)
От вашето гледище вие какво считате лъжа? …Щом размесим Истината с нещо несъществено, това е лъжа. Щом размесим хляба с отрова, това е лъжа. (51/стр. 6)
Да приемеш несъществените неща, е лъжа. Лъжата е най-калпавият материал, с който се строи нещо в света. По-калпав материал няма от лъжата… Лъжата – това е най-лошата храна в света. Лъжата е най-силната, най-лошата отрова в света. Следователно като отрова руши, като материал руши, …навсякъде, дето влезе, тя всичко руши. (51/стр. 7)
От лъжите устата се деформира, очите се деформират, ушите се деформират… Носът се деформира. Цялото лице и изобщо човек се деформира от лъжата. Лъжата, гдето влезе, деформира всичко. Защото лъжата е един материал, който, гдето влезе, деформира. (51/стр. 7)
Лъжата е нещо, което спъва целия организъм и психическия процес на развитието. (51/стр. 8)
При лъжата винаги температурата се намалява. При лъжата Светлината се намалява. При лъжата Силата се намалява… Туй, отнетото, с нищо не можеш да го набавиш. (51/стр. 10)
И тъй, Истината прави нещата гъвкави и пластични, а лъжата ги прави крехки и неустойчиви. (59/стр. 372)
Лъжеш, значи не говориш Истина. Добре, но определете ми тогава какво нещо е Истината – ако говорим за Истината и лъжата, трябва да ги определим като две величини. По какво се отличават те: Истината, като влезе в човека, внася един елемент на смелост – като знае Истината за някаква Идея, той е готов да умре за нея, а лъжата, като влезе в човека, прави го страхлив. (59/стр. 371)
…Всяко нещо, което прави човека страхлив, има лъжа в себе си, а всяко нещо, което прави човека смел и решителен да мисли и разсъждава, го доближава до Истината – така е практически. (59/стр. 371)
И тогава кой говори Истината и кой говори лъжата? Не само за един момент да се насърчиш, не, не – аз мога да ви дам едно винце, вие ставате смели и казвате: „Знаете ли кой съм аз?“, но после, като отрезвееш, казваш: „И аз не зная кой съм“. Няма такива промени в Истината – там ще се познаваш повече, ще бъдеш смел всякога и следователно Истината подразбира, че е без промяна, и носи Светлина в себе си. (59/стр. 371)
Скритността не е лъжа… Лъжата според мен е туй, което отнема Светлината, което отнема Топлината, което отнема и Силата постепенно, не изведнъж. Да имате една ясна представа. Човек има право да скрие някои работи. (51/стр. 10)
Скритността придава нещо на фактите, а като лъжеш, се отнема нещо от фактите… Скритността носи известни качества, известни добрини, тя е една способност. То е едно право на човека да бъде скрит, но да лъже, е друго. Да бъде скрит, има право, но лъжата никакво право няма… (51/стр. 10)
Докато е вън от вас, лъжата е в спящо състояние. Щом влезе във вас, тя се събужда и оживява. Не поддържайте лъжата. Нека стои далеч от вас. (30/стр. 218)
Обичайте Истината и лъжата ще отстъпи мястото си и ще се прибере в архивите на живота. (81/стр. 222)
Лъжата дава смърт, Истината – Живот
Истината… включва в себе си всички разбрани неща, лъжата включва в себе си неразбраните неща. Разбраните неща внасят Живот, а неразбраните – смърт. (80/стр. 240)
Казано е в Писанието: „Истината освобождава, а лъжата ограничава. Истината носи Живот, а лъжата носи смърт“. Казано е: „Не лъжи!“. „Защо да не лъжа?“ За да не умреш, да не изгубиш всичките Блага на Живота. „Защо трябва да обичам Истината?“ За да живееш, да бъдеш щастлив, да придобиеш всички Добродетели. Ако трябва да обичаш, обичай Истината. (77/стр. 361, 362)
Казваш: „Искам да живея“. Обичай Истината! „Не искам да умра.“ Изпъди лъжата вън от себе си! Лъжата е бирник: дойде ли в дома ти, каквото намери, ще го задигне и ще си замине. (77/стр. 362)
Какво разбираме под думата лъжа? Лъжа е това, което не съдържа нищо съществено в себе си. Лъжата обещава Живот, дава смърт. Що е Истина? Истината обещава смърт, дава Живот. Истината възкресява човека. Лъжата свършва със смърт, а Истината – с Живот. (20/стр. 205)
Който лъже, не е роден от Бога – друг е неговият баща. Двама бащи има в света: Баща на Истината и баща на лъжата. Това са два различни свята. Изучавайте се, за да знаете от кой свят сте дошли. (81/стр. 129)
В човешкия живот има две течения: едното течение е на Доброто, на Истината, а второто – на злото, на лъжата. Съществата, които са свързани с първото течение, всякога говорят Истината. Човек трябва да се вслушва в думите и съветите на тия същества. Второто течение е свързано със същества, които всякога си служат с лъжата. Не се свързвайте с второто течение, за да не страдате. (14/стр. 162)
…Къде е Истината, в коя Школа ще я намерите? Две Школи има в света: едната е Школата на Всемирното Бяло Братство, а другата – Школата на Черното Братство. Центърът на първото Братство е на Слънцето, а на второто – в центъра на Земята. Всеки ден Всемирното Бяло Братство изпраща своята енергия от Слънцето, а Черната ложа обира всичко, каквото срещне на пътя си; щом оберат плодовете, Черните братя се прибират в центъра на Земята. Войната, упадъкът на морала, лъжата се дължат изключително на Черните братя – те развалиха света, те отклониха мисълта на хората от Правия Път; и смъртта е процес, създаден от Черното Братство. …В деня, в който се свържете с Черното Братство, ще умрете… Който разбира Законите и ги прилага, той върви към центъра на Слънцето, т.е. отива в областта на Живота. (61/стр. 234)
Всички хора са дошли до едно лъжливо, криво схващане за живота, за което са отговорни. Колкото и да поддържате заблуждението си, ще се натъкнете на един Велик Закон в себе си, който определя мислите, чувствата и постъпките на човека и показва кое е Истинно и кое – не. Този Закон има много имена, аз го наричам Закон за определяне на нещата. (61/стр. 183)
Като ви проповядвам, аз възприемам мисълта на новите посетители, те си казват: „Дали този човек говори Истината? Дали не иска да ни оплете като другите?“. Много просто – ако аз не говоря Истината и искам да ви оплета, ще имам същия резултат като тях: например ще ви построя една къща, която след десетина години ще се събори. Истината всякога може да се опита, няма нищо скрито-покрито в света. Това, което мислим, чувстваме и вършим, непременно ще се опита, всички неща ще се опитат без изключение. (61/стр. 92)
Всяко Учение трябва да се изпита. Ще видим какво е казал Христос, какво са казали апостолите, какво – светите отци; ще поставим всяко Учение на опит, за да познаем Истината. Христос казва: „Каквото Ме е научил Отец Ми, това говоря, от само Себе Си нищо не говоря“ – следователно Той не изнася Свое Учение. Божественото Учение се познава по един елемент, влязъл в Душата, който носи Радост, Мир, Светлина, всички Благородни пориви. (61/стр. 159)
Искреност и Истинност пред себе си
Първото нещо е да говорите Истината. Да говориш Истината със себе си. (52/стр. 344)
Човек всякога чувства къде е Истината, но не я признава. (80/стр. 167)
От ученика се иска пълно Безкористие и Искреност към себе си. Той няма право да лъже себе си. Каже ли нещо, то трябва да отговаря на Истината. Направи ли нещо, също трябва да е съгласно с Истината. Който лъже себе си, лъже и другите. (42/стр. 96)
Бъдете служители на Абсолютната Истина, в която няма сянка от лъжа и измама. Това не значи да говорите Истината пред хората, но да я изповядвате в себе си, в своята Душа. Хоризонтът на вашата Душа да бъде ясен, чист, без никакви облаци. Само така умът и сърцето ви ще бъдат свободни и вие ще мислите и ще чувствате право. (42/стр. 311)
Правата мисъл абсолютно изключва лъжата. Не е позволено човек да лъже, но още по-страшно е, ако лъже себе си. По отношение на себе си никаква лъжа не се позволява. (24/стр. 415)
Ако не можеш да кажеш на себе си Истината, мълчи, не говори лъжи. Ти казваш: „От тебе човек не може да стане!“. Туй е една лъжа. Твоят живот не зависи от тебе. Онзи, Който те е изпратил на Земята, Той знае, в Неговите Ръце е твоят живот. Той знае, че ще стане, Той те е пратил да стане нещо от тебе… Най-първо говорете Истината на себе си. (73/стр. 338)
Някой иска да бъде свободен, да мисли и да постъпва, както намира за добре, а при това да бъде щастлив. Това е невъзможно. „Вярващ съм.“ И това не може да те спаси. Преди всичко, ти сам себе си лъжеш. Ти живееш в човешкия порядък, а искаш да бъдеш щастлив. Живееш в човешкия порядък, а се самоизлъгваш, че живееш в Божествения. Не туряйте фалшива основа на живота си. (24/стр. 420, 421)
Добре е всеки от вас да има едно тефтерче, в което да си записва в продължение на един час колко от неговите мисли, чувства и постъпки отговарят на Истината. Ако не се вглежда в своя вътрешен живот, той е осъден на деградиране. Не може да възприемеш една мисъл, без да окаже тя своето влияние върху тебе. (77/стр. 503)
Ако направите някаква погрешка, кажете Истината, признайте се поне в себе си. (83/стр. 350)
Направил си една погрешка – ако речеш да прикриеш погрешката, ти ще направиш друг грях. Не, ти ще имаш доблестта… да изкажеш Истината тъй конкретно, нито да я увеличиш, нито да я намалиш. Счупил си една чаша – няма да разправяш [за] онези причини, които намаляват отговорността ти, ще кажеш: „Тази чаша аз я счупих, аз взимам отговорността за нея“. (46/лек. 6: стр. 4)
Истината може да се каже по два начина. Когато направиш едно добро, питат те: „Ти ли направи това добро?“. „Аз го направих.“ И когато направиш някое зло, пак да си доблестен, да кажеш: „Да, аз го направих“. Да излезеш харàктерен. А ние, когато дойдем до доброто, признаваме го… А когато дойде до сторени престъпления, няма ни, отказваме ги. А, не, сега всички съвременни хора минават все за праведници. (46/лек. 1: стр. 17)
…Когато казвам да говорите Истината и когато дойде някой да каже Истината по съвест, той трябва да бъде смел заради Истината. Той трябва да каже: „Аз направих това нещо“. И когато каже това „аз“, в Бялата ложа тия Бели Братя като видят, че той е смел да изкаже греховете си, те казват: „Заради това ние ще му дадем всичките условия да се поправи“ и заличават всичките грехове. А когато се опита да каже лъжа, когато скрива Истината, те казват: „Хайде навънка!“ и втори път не го поглеждат. (46/лек. 1: стр. 31)
„Истината ще ви направи свободни.“ Кога? Най-първо човек трябва да признае всички свои погрешки в себе си. Спрямо себе си той трябва да бъде безпощаден – не да се самоунижава, но той трябва като Разумен човек да каже: „Аз трябва да бъда доблестен, да призная своите погрешки. Аз съм по-горе от тези мои погрешки и мога да ги изправя“. (44/стр. 54)
Съзнанието ви трябва да бъде будно, да не се поддава на лъжата. Направиш една погрешка – не се извинявай. Колкото и да е малка, изправи я. Ако не я изправиш, ще дойдеш до лъжата. Допуснете ли лъжата в себе си, тя спира вашето развитие. (30/стр. 218)
Ако съм направил погрешка, ще кажа: „Сгреших, но съм готов да изправя погрешката си“. Това е Справедливост… Това изисква човешкото Достойнство. Изнасяйте нещата, както са в действителност. Характер се иска от човека. (30/стр. 89, 90)
Изключване на бялата и черната лъжа
И тъй, в тази Школа е задължително да се говори Абсолютната Истина. Абсолютно никаква лъжа без изключение! В нашия Нов морал е: без изключение да говорим Абсолютната Истина… Онзи, който говори Истината, той е човекът на Бялото Братство. (75/стр. 1014)
…В Бялото Братство всички грехове се прощават, и то моментално или не, но лъжата никога не се прощава! Туй да го знаете: съзнателната лъжа никога не се прощава! (46/лек. 1: стр. 16, 17)
И това, върху което Господ настоява, е: абсолютно никаква лъжа; на ония, които славят Истината, не се позволява абсолютно никаква лъжа! Вън, в света, можете да лъжете колкото искате, да лъжете и да ви лъжат, но влезете ли в този Път – да служите на Бога, абсолютно трябва да сложите в ума си Истината. (59/стр. 644, 645)
Сега аз говоря за учениците, не за вас. Вие може да полъгвате, аз ви извинявам. Ако излъжете десет пъти, аз няма да ви кажа: „Защо лъжете?“. Но ако искате да бъдете ученици, ако кажете най-малката лъжа, с вас въпросът е свършен… Някои ме питат: „Не може ли да бъдем ученици?“. Не може. Ако станете ученици на Окултната Школа и кажете една лъжа, с вас въпросът е свършен. (62/стр. 39)
С когото и да говорите – никаква лъжа! Който иска да се развива, не трябва да допуща никаква лъжа в съзнанието си. То трябва да бъде будно и абсолютно чисто. Ще кажеш, че ти се налага да излъжеш. Никакво оправдание! Ще живееш без лъжа. Само така ще растеш и ще се развиваш правилно. (30/стр. 254)
„Ами бялата лъжа?“ Никаква бяла лъжа, абсолютно трябва да изключите всяка лъжа – и бяла, и черна. В лъжата седят всички спънки, в нея седят всички условия за нашето робство. (44/стр. 50)
С бялата лъжа не може да се дойде до Истината. (71/стр. 243)
Според мене, като не можеш да кажеш Истината, както трябва, мълчи си поне. (73/стр. 338)
Някой казва: „Струва да се лъже“. Не, никога! Някой път може да икономисаш Истината, може да избегнеш отговора или да премълчиш, но никога да не говориш лъжа. Не можеш да кажеш Истината – мълчи; не можеш да кажеш Истината – бягай, никой не те заставя да говориш. (59/стр. 516)
…В Разумния свят не търпят никаква лъжа… Там за най-малката лъжа ще преживеете голямо страдание. (29/стр. 202)
Не се позволява никаква лъжа – нито бяла, нито черна! Един наш брат разправяше една своя опитност от ученическия си живот. Като ученик в Габровската гимназия той си позволил един път да си послужи с една бяла лъжа, за която скъпо платил. Бил ученик в шести клас. Един ден отишъл на училище неприготвен. Един от учителите му го вдигнал на урок. Той веднага се извинил под предлог, че предишния ден страдал от зъб. Учителят го извинил. Като се върнал у дома си, до вечерта още го заболял съвършено здрав зъб. От силни болки той се принудил да го извади. Със здравия си зъб трябвало да плати за една бяла лъжа.
Не е позволено на ученика да си служи с лъжа – нито бяла, нито черна! Само така ще бъдете свободни. (30/стр. 217, 218)
Който си служи с бели и с черни лъжи, не може да бъде щастлив. (30/стр. 218, 219)
И във вас ще се яви смелост и решителност да кажете тъй: „Трябва да говоря Истината, не трябва да лъжа“. Трябва да бъдете смели, всички лъжи да изчезнат. (46/лек. 1: стр. 30)
В какво седи опасността от лъжата?
Дойде някой светия – говори, говори Истината и най-после казва: „Чакай да кажа поне една лъжа! То няма да мине без лъжа…“. Цял живот посветил на Бога и накрая каже една лъжа. Случи се обаче, че тази лъжа разруши всичко. (48/лек. 28: стр. 13)
Някой казва: „Чакай да кажа една лъжа, не може без нея“. Не, и с лъжа може, и без лъжа може. Може с лъжа, но ще бъдеш куц, сляп, хром, сакат, хилав и ням. Може и без лъжа и тогава ще бъдеш богат и умен. Не лъжеш ли, щастието ще дойде в тебе. Няма изключение от това. (48/лек. 28: стр. 13)
Лъжата… е най-малката погрешка в света, няма по-малка погрешка от лъжата. С микроскоп трябва да я търсиш, за да я намериш, но последствията са големи. Тя е основа на всички престъпления. Лъжата е майка на всички престъпления в света. (51/стр. 8)
Невинна е лъжата, особено бялата, но в началото си. Колкото повече минава времето, последствията идват едно след друго и от малката лъжа се произвежда голям пожар. Страшни са последствията на лъжата. Ние я наричаме дреха, която покрива всички престъпления… Когато лъжата изчезне, и престъпленията ще изчезнат. Ако искате да не правите престъпления, освободете ума, сърцето и тялото си от лъжата. (81/стр. 136)
Най-малката лъжа ще ви обезсили, няма да ви спаси. Говорете всякога Истината, за да не изгубите Вярата си, за да не затворите Пътя на Любовта и на Светлината в себе си. (81/стр. 133)
Остане ли най-малката следа от лъжа в човека, той губи и последната си сила. Като не знаят това, хората мислят, че отвън отнемат силата им, и се пазят едни от други. Някой се страхува да седне близо до своя познат, за да не отнеме силата му. Това е неразбиране на нещата. Единственото нещо, което отнема силата на човека, е лъжата. (81/стр. 133, 134)
Лъжата не е в казването. Има един Вътрешен Закон, свързан с известни отрицателни сили в Природата. Щом излъжеш, ти се свързваш с всички негативни сили в Природата, които ще изчерпват всичките сокове на живота ти, и ти ще останеш сухо дърво. Опасността не е там, че си казал една лъжа, но нейните последствия са много опасни, ти ще се свържеш с тия сили. Единственото важно нещо е: съзнанието трябва да бъде будно! Веднага ще прекъснеш нишките с тази мисъл на лъжа, която си допуснал, ще се свържеш с Истината и веднага ще потекат тия Божествени сокове. (46/лек. 6: стр. 7, 8)
В съзнанието на ученика не трябва да има ни помен от лъжа. Лъжата се отличава по следното качество. Да кажем, че ти имаш десет светилника. Щом кажеш каква и да е лъжа, единият светилник ще изгасне. Ако кажеш две лъжи, два светилника ще изгаснат, три лъжи – три светилника ще изгаснат и т.н. Остава ти само един светилник, питаш: „Какво трябва да правя?“. Тръгни по обратния процес назад: изхвърли деветата лъжа, веднага светилникът ти ще се запали. Изхвърли осмата, седмата лъжа и т.н., докато всичките ти светилници пламнат. (46/лек. 35: стр. 12)
Велико нещо е говоренето на Истината
Благословение за хората е, когато те говорят Истината. (85/стр. 58)
…Трябва да сме откровени, защото всякога сме пред Лицето на Истината. (99/стр. 26)
Ученикът трябва да действа съгласно Новия морал: да обича Бога и да говори Истината. (75/стр. 115)
…Ти, като говориш Истината, отиваш към Бога! (95/стр. 216)
Всички трябва да говорим Истината в Името на Единия Жив Господ. (61/стр. 255)
Една възможност има в света: щом кажеш Истината, искаш да имаш едно Абсолютно отношение към Бога. (98/стр. 104)
Казвате: „Ако човек всякога говори Истината, знаете ли какво ще мислят хората за него?“. Ако не говори Истината, знаете ли какво ще мисли Бог за него? Ако човек говори Истината, хората ще кажат за него едно, но ако не говори Истината, Бог ще каже друго… Дадено е свобода на човека да избере или едното, или другото. Избере ли първото, той трябва да говори Истината, каквато е всъщност. (64/стр. 111)
Мъчно е да се говори Истината, но най-благородно и най-доблестно е ние да я изкажем. (59/стр. 806)
Който говори Истината, той е истински човек, той е едно с Бога… (58/стр. 545)
…Човек. Ще застане пред себе си и пред Бога и ще каже Истината, каквато и да е тя. Това е Достойнство и Морал… (75/стр. 610)
Достойнството на човека седи в Истината. Искаш ли да имаш Достойнство, говори Истината. (75/стр. 180)
Всеки човек трябва да има непреодолимо желание да изнесе Истината в нейната вътрешна Чистота. (89/стр. 214)
Най-великото и красиво нещо е човек да говори Истината. И когато говори, и когато мълчи, той може да прилага Истината. Това е Истинският човек: и като говори, и като мълчи, и когато спи, и когато е буден, всякога трябва да говори Истината. (83/стр. 238, 239)
Много нещо се изисква, за да знае човек кога и кому да говори Истината. На Бога всякога ще говорите Истината. Когато говоря Истината, аз имам предвид Бога, а не хората. Да говориш Истината на Бога, това е смисълът на живота. (75/стр. 639)
Дойде ли въпрос до Истината, ще се вдълбочите в себе си и Бог ще ви научи какво трябва да говорите. Понякога вие искате да угодите на хората, да им кажете Истината, без да сте запитали Бога в себе си трябва ли да им се каже и ако трябва, как да им я кажете. (75/стр. 639)
…Когато казваме, че даден човек говори Истината, ние подразбираме, че в него са вложени качества на Истината. Този човек е изключил абсолютно лъжата от себе си. Дето и да го поставите, той всякога ще заеме едно и също положение към Истината. (65/стр. 133)
…Всеки един, баща или майка, брат, сестра, приятели, всички трябва да говорят само Истината – тя е нашето Спасение: да излезем из рамките на временното, на смъртта и да влезем във Вечната Свобода. (59/стр. 646)
…Истината се отличава с едно качество – тя носи Свобода за човешката Душа. Когато Истината стане глава на Словото, човек се освобождава и става щастлив. (57/стр. 19)
Само ония души си служат с Истината, които се обичат; да разговаряме на Божествен език, да си говорим Истината – това значи да живеем в Закона на Любовта. (59/стр. 147)
Ако говориш Истината на хората, в тебе могат да добият само доверие. Ще кажат: „Този човек говори Истината“. И тогава твоята дума ще има валидност навсякъде. (91/стр. 378)
Няма по-велико нещо от това да говориш Истината на човека. Да говориш всякога Истината, да имаш Правилни отношения към всички хора, това значи да имаш Правилни отношения към Бога. (11/стр. 223)
Това, което не лъже у нас, е Божественият ум, който всякога говори Истината. На този ум ние се осланяме. (43/стр. 99, 100)
Няма по-хубаво нещо от това да говори човек Истината. Който говори Истината, той ще изпита всички блага на живота. Който не говори Истината, той ще опита всички страдания. Ако не искате да страдате, бъдете винаги на страната на Истината. (20/стр. 229, 230)
Който лъже, той е длъжен да плати за всичко, което му е дадено. Който говори Истината, той получава всичко даром. (18/стр. 264)
Какво значи да говори човек Истината? Да говориш Истината, това значи да градиш нещо в себе си. Да говориш Истината, това значи да даваш на нещата такова съдържание и смисъл, какъвто първоначално е вложен в тях. (17/стр. 84)
…Ако говорим за Истината, ние не може да правим никакъв компромис с нея. Истината трябва да се каже! Когато ще говориш една Истина, кажи я тъй, както си е. Ако не можеш да кажеш Истината, никой не те заставлява да я говориш. Ако трябва да кажа Истината, ще я кажа тъй, както е в сравнение с онзи Велик Идеал, който Бог е поставил в далечните времена. (46/лек. 18: стр. 9)
…В света няма по-голяма отрова от лъжата. И ако вие искате да проверите един закон, решете в себе си да говорите Истината – не пред хората, но в съзнанието си. Съзнанието ви винаги трябва да бъде будно, никога да не си позволите да кажете една лъжа. Направете този опит за един месец и вижте каква промяна ще стане във вашия душевен живот. Ще видите как Небето ще почне да гледа на вас. (49/лек. 25: стр. 6, 7)
И когато лъжата изчезне от нас или я извадим вън, ние ще усетим вътрешна Свобода, а умът ни ще почне да работи по-добре. (49/лек. 25: стр. 8)
Истината е Велик фактор, който играе роля за развитието на ума. Ние никога не можем да поставим своя ум на онази висота на развитие, ако не говорим Истината. Истината трябва да присъства в ума на всеки човек. Когато Истината влезе в ума на човека, тя му показва Пътя към Свободата. Истината ще ни освободи от всички несгоди. (3/стр. 268)
Човекът на Истината… владее науката за езика. Тази наука е свързана с Чистотата… (18/стр. 305)
Реч, която почива на Законите на Истината, изключва всякаква двусмисленост. Тя си служи с точно подбрани думи. (24/стр. 293)
Всякога, когато говорим, ние трябва да имаме предвид да изнасяме самата Истина, а не своята личност. (22/стр. 91)
За всички неща в даден момент ние трябва да бъдем смели и решителни да кажем Истината или в положително, или в отрицателно отношение. Смели, ама не навсякъде. Смели пред кого? …Пред онзи, който обича Истината. Пред онзи, който обича лъжата, ти ще мълчиш. (46/лек. 6: стр. 5)
Мнозина са дошли до заключението, че е по-добре да мълчат, отколкото да казват Истината. Не е така: ще говорите Истината, когато и вие, и окръжаващите са готови за нея. Изкуство е да знаете кога и как да говорите Истината. Когато хората придобият това изкуство, светът ще се оправи. (81/стр. 191)
За да говори Истината, човек трябва да се е издигнал над обикновения уровен на живота. (16/стр. 218)
Нима мислите, че онзи, който говори в полза на един народ, говори Истината? Нима онзи, който говори в полза на един дом, говори Истината? Не, не говори Истината. Истината говори само онзи, който живее за Бога и върши Волята Божия. (44/стр. 65)
Като се натъкват на известни факти, хората искат да ги тълкуват, да се доберат чрез тях до Истината. Обаче, както и да се тълкуват, фактите не представят още самата Истина. Когато някой казва, че говори Истината, това показва, че той сам не знае какво нещо е Истината. В прав, в абсолютен смисъл на думата само онзи може да говори Истината, който е съвършено чист, свят, добър и любещ човек. Вън от това положение всеки обикновен човек говори факти, но не Истината. (28/стр. 66, 67)
И тъй се изнасят факти след факти. Да, но това е само встъпление, за да се научим да говорим Истината. (61/стр. 546)
…Всяка Истина, говорена без Любов, е наполовина лъжа. …Който говори Истината без Любов, говори и наполовина лъжа; онзи, който говори Истината с Любов, той говори цялата Истина. (46/лек. 8: стр. 43, 44)
Човек не може да говори музикално, ако не говори Истината. Само музикалният човек може да изрази Истината. Само любещият човек може да изрази Любовта. Говорът трябва да е естествен, искрен, музикален. (75/стр. 610)
Някой казва, че говори Истината, а при това се смущава. Който говори Истината, той по никой начин не може да се смущава… Който говори Истината, тоновете на неговия глас са чисти, меки, музикални и той нито другите смущава, нито сам се смущава. (28/стр. 67)
И като говорите в името на Истината, ще престанете да се занимавате с греховете на другите хора. Да се занимавате с греховете и престъпленията на хората в името на Истината, това значи да се цапате. (82/стр. 137)
Докато в мисълта или в чувствата на човека съществува най-малкият дефект, това показва, че той още не може да говори Истината. Това не трябва да го обезсърчава, но той трябва да работи, да се повдигне, да преодолее всички спънки в своя живот. (28/стр. 67)
Ние трябва да мислим само за Истината. И като лъжеш, ще казваш: „Не, Истината ще говоря, Истината ще говоря“. Като повтаряш 20 години наред, че все Истината ще говориш, най-после ще я проговориш. (48/лек. 28: стр. 13)
Истината трябва да се изнася точно
Дойдете ли до Истината, ще бъдете верни и точни, ще предавате нещата, както са в действителност, без никакво изключение. Верни на себе си, верни на Истината в себе си! Този е Първият Закон на Школата, който трябва да приложите. Ако него приложите, и останалите Закони можете да прилагате. (42/стр. 96)
Когато казвате една Божествена Истина, нищо не отнемайте и нищо не притуряйте. Може да притурите, но Божествената Истина не търпи. Кажи Истината тъй, както си я разбрал. Нито я смалявай, нито я увеличавай. (90/стр. 229)
Трябва да се говори Абсолютната Истина. Ще казвате Истината право в очите тъй, както мислите, без колебания, без преувеличаване, без намаляване. Не говоря за Абсолютната откровеност, а за Абсолютната Истина. (75/стр. 635)
Говорете, каквото искате, но да отговаря на Истината. Пазете правилото: никога не говорете неща, Истинността на които не сте проверили. Казваш за нещо: „Не съм сигурен дали е така, но предполагам“. С предположения не се живее. Говорете само верни неща. (27/стр. 234, 235)
Който е свързан с Първата Причина, той е човек на Истината. Той изнася фактите, както са в действителност, без никакво преувеличаване или намаляване. (18/стр. 305)
В преувеличаването и в намаляването се крие известна лъжа. (24/стр. 419, 420)
…Когато се произнасяме за известно художествено произведение по всички правила, които съществуват в Разумната Природа, аз ще се изкажа тъй, както трябва да бъде. Дали е в художеството, музиката, математиката – има известни правила, което не може да се пренебрегват и отминават. И в туй отношение всеки един човек трябва да бъде внимателен, нито да увеличава, нито да намалява. (89/стр. 248)
Когато говорите Истината, вие трябва да я изнасяте така, както математикът решава задачите: точно, последователно, без никакво изопачаване на данните, на дадените величини… Ученикът може да изнесе Истината, каквато е в действителност, само ако я обича. Няма по-велико нещо за човека от това да обича Истината. (12/стр. 108)
Как да се говори Истината на хората?
Истината трябва да се казва с Любов. Истината може да се каже само когато има Любов. (75/стр. 173)
Да изнасяш слабостите и погрешките на хората, това не е Истина. Истината открива Пътя към Любовта. (81/стр. 429)
За да кажеш Истината на човека, ти трябва да имаш отношение към него. Колцина от вас имате отношение към своя ближен като към себе си? (29/стр. 265)
Да кажеш на човека, че е добър или лош, красив или грозен, това не е Истина. Няма защо да казвам на човека, че е добър, но отношенията ми към него трябва да бъдат като към добър човек. Това е Истина. Моите мисли, чувства и постъпки към него трябва да бъдат като към самия мене. Това е Истина. (29/стр. 265)
Във всички свои беседи аз имам за цел да обикнем Истината, да говорим не грубата Истина, но в Душата си да имаме такова нежно чувство за Истината, че всякога да се стремим да я говорим; не да се налагаме, но да изказваме тази Велика Истина, която извира от нашата Душа. (61/стр. 412, 413)
…Не трябва да бъдем така прями, груби, но дето трябва, да говорим Истината, да я говорим с разположение. Истината никога не обижда. Някой казва, че Истината била горчива. Аз не зная това. Доколкото съм опитвал Истината, по-сладко нещо от нея не съм срещал. По-сладък език от този на Истината аз не съм срещал. Той е най-хубавият език. (72/стр. 22, 23)
Ако тази Истина, която ти говориш, произвежда пертурбации в човешката Душа, ако тя причинява страдание, това не е никаква Истина. (89/стр. 239)
В един роман се разправя за един човек, на когото дали задачата да говори Истината, голата Истина, в продължение на 10 дни. За 10 дена той се скарал с майка си, с баща си; бил годèн, разгодил се; бил слуга някъде, изпъдили го. За 10 дена се скарал с всички, защото решил да говори Истината в буквалния смисъл на думата. Не, това не е Истина. Така Истината не се говори. Годеницата му например го запитала: „Не съм ли красива?“. „Не, ти си голяма грозотия. Да знаех по-рано, щях да мисля, нямаше да се годявам за тебе.“ Тя извадила пръстена от ръката си и му го върнала. Та и ние понякога искаме така да говорим Истината на хората. Не, Истината така не се говори. Да казваме недъзите на хората, това не е никаква Истина. Под думата Истина аз разбирам да благовествуваме, да внесем Новото в света, което да лекува болните. На грозния човек няма какво да му говориш за грозотията, той сам я вижда, но ще му покажеш начин как да стане красив. На сиромаха няма да говориш за сиромашията, но ще му покажеш начин как да се справи с нея. На болния няма да говориш за болестта му, но ще му покажеш начин как да внесе здравето в себе си. (70/стр. 90)
Да кажем, дойде ти да говориш Истината. Но опитал ли си да говориш Истината, да знаеш как се говори Истината? Да кажеш Истината на човек, не значи ни най-малко да го нагрубиш; да кажеш Истината на човек, ни най-малко не значи да му изнесеш неговите погрешки; да кажеш Истината на човека, това не значи да го направиш умен, да го направиш богат. Това не е Истина. Това са ред факти. Да говориш Истината на човека, това значи да му кажеш къде и как да намери своята Свобода. Истината е, която ще ви направи свободни. (91/стр. 377, 378)
Когато човек изгуби вяра в себе си и се отчае, първото стъпало е да му се даде една малка надежда, да не мисли, че всичко е свършено. Той казва: „Всичко е свършено“. Да измениш хода на неговата мисъл. Това е Истината. (91/стр. 378)
Искате ли да кажете нещо на човека, намерете някоя добра черта в него и говорете за нея. Пита ли ви някой какво мислите за него, кажете му, че има добро сърце. На друг кажете, че е добър математик. На трети кажете, че е отличен естественик, разбира растенията и билките и може да лекува с тях. На четвърти кажете, че е музикален. Ще кажете, че не искате да залъгвате хората, но трябва да им говорите Истината. Каква Истина е тази, да кажете на някого, че е лицемер и завистлив човек? Кажете ли му това, вместо да го освободите от недостатъците му, вие ще го настроите против себе си и ще си създадете голяма неприятност. Ако наистина той е лицемер, не е ли Истина, че е добър математик? Човек няма само лоши качества в себе си. Наред с лошите качества човек има и нещо добро в характера си. Защо тогава да не изнесете една от неговите добри черти? (16/стр. 131, 132)
Защо, като срещнете един свой приятел, не му кажете, че е добър, способен, силен, разумен… „Как можем да говорим на човека, че е добър, когато всъщност не е добър?“ Вие ще говорите на доброто в него, а не на лошото. Доброто се усилва от добри и положителни сили. Когато доброто израсте и укрепне, злото попада под негово влияние и се възпитава. (83/стр. 165)
Относителна и Абсолютна Истина
Истината е нещо Абсолютно, а не относително. (84/стр. 166)
Абсолютна Истина! Ето Идеала на Новото човечество. Дръжте този Идеал в Душите си! (75/стр. 630)
Всички неща в живота трябва да съдържат в себе си Абсолютната Истина. (82/стр. 232)
…Каквото и да мислят хората, ние знаем, че има една Абсолютна Истина, в която ние живеем. (62/стр. 334)
Често хората третират въпроса за Истината. Някой казва: „Аз говоря Абсолютната Истина“. Друг говори за относителната Истина, трети говори за спасителната Истина… Когато се говори за спасителна, за относителна, както и за Абсолютна Истина, това подразбира, че понятието Истина е широко и постоянно може да се разширява – зависи от самия човек. Колкото по-голяма е широтата на човека, толкова по-близко е той до самата Истина. (85/стр. 50, 51)
Говоря ви самата Истина, не Абсолютната Истина, нея не може да ви я кажа. Ако ви я кажа, ще се опиете. (4/стр. 618)
Това, което ви говоря, не е Абсолютна Истина. Абсолютната Истина се предава в мълчанието. (99/стр. 103)
Невъзможно е човек да дойде изведнъж до познаване на Абсолютната Истина. Достатъчно е той да познае Истината дотолкова, доколкото в даден момент може да я придобие. (66/стр. 231)
Някой казва: „Аз искам да зная Абсолютната Истина“. Ти не можеш да знаеш Абсолютната Истина, докато не излезеш от Бога. Това е достъпно само за онзи, който има Любов към Знанието. Който няма Любов към Знанието, по-добре да седи [у] дома си, да не се обърква… Следователно, за да дойде до Абсолютната Истина, човек трябва да бъде готов, да има Вяра в себе си, както и Любов към Знанието. (6/стр. 120, 121)
Защо човек се ражда и умира, не знаем. Защо скърби и се радва, не знаем. Защо стремежът на растенията е към центъра на Земята, а на хората – към центъра на Слънцето, и това не знаем. Впрочем отчасти знаем много неща, но важно е да се доберем до Абсолютната Истина. (7/стр. 512)
Съвременният живот трябва да се постави на Идеална основа. Само така човек ще се домогне до Абсолютната Истина в живота. (65/стр. 26)
Абсолютната Божествена Истина се изявява чрез Съвършеното Знание, чрез Любовта. (58/стр. 52)
…Когато някой мисли, че всичко знае и разбира, той трябва да признае, че неговите знания са относителни, а не Абсолютни. И науката още не е дошла до своята Абсолютност. Тя всеки ден прибавя по нещо към онова, което е придобила, и постепенно отива към Абсолютната Истина. (11/стр. 154)
Колко видоизменения е претърпяло и ще претърпява още човешкото верую за съществуването на друг свят, за съществуването на Бога! Не е лесно да се домогне човек до Абсолютната Истина по всички важни въпроси за живота и смъртта. (1/стр. 60)
Ще дойде ден, когато ще познаете Абсолютната Истина. Това значи да живеете в Божествения свят, дето няма страдания, няма безпокойство и страх. (29/стр. 303)
Съвременните хора на XX век, наречени културни хора, си служат с една истина, която е милиони пъти далеч от действителната, от същинската Истина, наречена Божествена. (58/стр. 192)
Когато свалим Истината от нейната Висота и я поставим на уровена на обществения живот, това е нашата истина, а не Абсолютната Вечна Истина; аз наричам човешката истина с думата истѝна – който има такава истина, изстива, простудява се, треска го хваща. (59/стр. 100)
Малцина познават Истината. Когато има да взема, човек говори Истината; щом има да дава, той не говори Истината. От това гледище съществуват два вида хора: едните си служат с Истината, когато имат да вземат, другите – когато искат да докажат, че нямат да дават; и в двата случая те използват Истината за свой интерес. Казвате, че си служите с Абсолютната Истина – Абсолютната Истина не си служи с вземане и даване. Какво представлява Истината? Особено състояние на човешката Душа, когато се намира в Абсолютен Покой, в Хармония с Източника на живота; Истината определя отношенията на човека към Вечното Начало на живота. (59/стр. 100)
Истината може да повлияе на първо време на вашия ум, Истината може да повлияе на вашето сърце или Истината може най-първо да повлияе на вашето тяло. Ако ние вървим по Божествения Закон, дали влиянието е в нашия ум или в нашето сърце, или в нашето тяло, не може да има дисхармония. Щом има дисхармония, тази истина не изтича из Божествения свят, а изтича чисто от човешкия свят. Трябва да правите едно различие. (90/стр. 412)
…Защо между разумните същества, надарени със способността да мислят право, се явяват такива противоречия, които ги разделят? Защо някои от тия същества пропаднаха? Защо тези същества не послушаха Бога и напуснаха Небето? Защо изгубиха своята Чистота? На тези въпроси Писанието не дава никакъв отговор. Защо? Те могат да се обяснят, но понеже крият отрова в себе си, за предпочитане е да се премълчават, отколкото да се чоплят. Ще кажете, че не се страхувате от Истината. Има една Велика Истина, която повдига и облагородява човека. Има Истина, която умъртвява човека. С тази Истина си служат повечето съвременни хора. Казват някои, че ще разкрият на света голата Истина. Какво допринася голата Истина? Смърт… Ето защо съветвам ви да търсите онази Истина, която освобождава и възкресява човека. (24/стр. 162)
Истината има отношение към реалността, която е с две страни: тъмна и светла, горчива и сладка. Затова някои казват, че Истината е горчива. От друга страна се казва, че Истината освобождава човека. Може ли горчивата Истина да освобождава? Майката освобождава детето си чрез сладката храна. Ако го храни с горчива храна, то непременно ще страда. Не давай горчивата Истина на хората, защото ще страдат. (29/стр. 303)
…Казват: „Истината е горчива“. Няма по-сладко нещо в света от Истината. Ако Истината е горчива, то има някаква обвивка, която вас ви заблуждава. Туй, което горчи, е смъртта. Няма нещо, по-горчиво от лъжата. Няма нещо, по-горчиво от смъртта. Няма по-сладко нещо от Истината. Ако животът е горчив, смъртта се е намесила там. (73/стр. 309)