… когато в един въпрос има Любов, има и дълбочина. Тогава в него има и аура, т.е. духовност.

Красиво е, когато човек пита с дълбочината на душата си.

… човек трябва да пита по един свещен начин, с любов, и въпросът му трябва да е разумен, т.е. трябва да си готов за отговора да го изпълниш, иначе става лошо. Ако просто питаш, това е техника на ума, той пита, но не за да разбере, той просто пита, докато душата пита по друг начин и тези неща се различават.

Ако поставиш въпроса с душа, с тоталност, Истината го превръща в отговор, става преобразяване, веднага получаваш отговора, защото това е въпрос, поставен пред небето и пред Бога. Понякога Бог може да избере да ти отговори чрез някой човек разумен, за да може после да се съветваш и за да не си помислиш, че си постигнал най-високите върхове на окултизма и т.н.

Когато зададеш истински и Съкровен въпрос – с Душа, със Смирение, с Любов, този въпрос те въвежда в Нищото, в Духа, тука е Бог. И тук получаваш не отговор (макар че понякога можеш да получиш и отговор), а нещо повече от отговор – това е Лъч от Неговата Аура, от Аурата на Бога, а тя в повечето случаи е нещо повече от думите.

Какво означава да получиш отговор на такъв въпрос, т.е. ако си задавал истински въпрос? Отговорът е, че ще имаш възхищение от живота, ще имаш възторг. Разбира се, това е малкият отговор, след време ще имаш и по-дълбок, но с това се започва. След време ще дойде и по-дълбоката степен, която се нарича „Мерухим“ – означава „Небесно вдъхновение“, т.е. вдъхновение, което идва от шестото тяло, вече от човешкия дух.

Сфинксът пита, но безмълвно, защото той знае, че въпросите са прикрити недъзи и всеки, който не е търсил искрено Истината, е болен и с въпроси, и с отговори. А който е търсил искрено, Тот казва: Сфинксът ще му отговори насаме, интимно, безмълвно.

Що е истина? Това е въпрос без отговор. Ще обясня: въпроси, които нямат отговор, това е мярка, че са истински въпроси. С въпроси, които имат отговор, се занимава знанието, т.е. невежеството. Невежеството дава много отговори, знанието дава много отговори. Знанието е това, което не знае, но говори.

… има дълбоки въпроси, на които не може лесно да се отговори, ако човек подхожда към тях с ума си, с логиката си. Затова за тях се говори бегло, защото настанят ли се един път дълбоко в организма на човека, има много опасности. Има въпроси, които могат да разрушават организма и човека, когато не са разбрани.

… не искам да обяснявам защо съм спрял въпросите преди много години, защото това е универсално учение и въпросите и отговорите са малко несъвместими, а когато се опитах да отговоря по-дълбоко на някои хора, които задаваха въпроси след лекциите или по време на лекциите, тук и в София, много хора не можаха да издържат отговорите. Така че е много опасно някой път да се даде дълбок отговор.

Истината и невидимият свят отговарят на свещен въпрос

И няма отговор за този, който пита, но вярва в света, т.е. в илюзията.

Когато глупакът задава въпрос, отговорът се чуди къде да се скрие.

Руски афоризъм: Животът никога не отговаря на всички въпроси.

Бог знае всичко, но неправилните въпроси нямат отговор.

Африканска мъдрост: Не науката, а сърцето ми дава отговорите.

Мъдростта е дотолкова Обяснител, доколкото е позволила Тишината. Мъдрите знаят, че има въпроси, които не са за обясняване, и затова там Мъдростта мълчи.

Тези, които слушат внимателно лекциите, могат да минат и без въпроси. Защото лекциите постепенно отговарят на тези въпроси.

Словото е разрешител на всички въпроси. Говоря за чистото, наситеното, сгъстеното, Божието Слово.

В Дзен казват: Изчезването на въпроса – това е неговият отговор.

Учителят: Решението на всеки въпрос е: постоянно мислене за Бога.

За суфи Бог е отговорът на всеки въпрос.

Древната Слънчева Раса е имала най-дълбоките и прости отговори на всички обикновени и необикновени въпроси.

Когато победиш себе си, ще получиш отговор на всеки въпрос.

Още преди да я попита, тя го прекъснала: Няма нужда, Ахобар, нищо да питаш, защото цялата гора и нашето блато знае за твоя глупав въпрос. Още от древни времена е казано: Познай себе си и ще разрешиш всички въпроси. — И после жабата му казала: Нищо повече не мога да ти изкрякам. — И се хвърлила във водата и изчезнала. Дълго време търсил Ахобар простата истина, която си била в него.

Човекът на Усилията търси само Чисти Отговори – Отговорите, които са в Душата и в Духа, защото Мъдростта е Дух, а не ум. Човекът на Разумните Усилия никога не се въвлича в спор. Спорът е нереалност. А Търсачът издирва Душата си и нейната Свята Тишина.

Истинският въпрос е умение на душата. Това е въпрос, който знае как да отиде при Брахман – Пречистата Древна Светлина – и затова той е получил отговор, който е повече от отговор.

Бо Иин Ра: Криеща се под хиляди маски обаче, все твоята суета е тази, която смущава твоя вътрешен покой чрез нови и нови въпроси, които не могат да получат отговор, преди да си постигнал великата тишина. Едва когато се научиш вътрешно да мълчиш, ти ще стигнеш в тишината на своята душа до оня отговор, който дарява вечно спасение.

Когато при молитва (или медитация) постигнете пълната тишина (изолация от света), ще получите в един миг отговор на молитвите си.

Интуицията решава въпросите – не умът, не сърцето, не волята, даже не Душата, а това е Интуицията.

Когато висшата душа решава един въпрос в себе си с много искреност и молитва, тогава вземат участие, забележете: първо интуицията и после умът. Никога обратно. Това означава според окултната мярка, че решението е правилно винаги. Ако само умът взима решението, дори и да има нещо положително или резултат, ти си на погрешен път. Затова ако човек се моли, с молитва може да измести ума и да получи озарение.

Каквото и да предприеме човек в живота си, трябва да се допита по вътрешен път до Бога. Отговорът на Бога се изживява вътре в съзнанието при концентрация и мълчание. Може отговорът да не идва веднага, но той ще бъде вложен вътре в подсъзнанието, което ще го разкрие на съзнанието.

Значи когато имаш някой много важен въпрос да решаваш, отделяш си пет минути и се заключваш в една стая. Навлизаш в много горещи молитви и в мълчание, като желаеш Бог да ти даде най-точния отговор. Отговорът може да не дойде веднага, но после Учителят казва, че което решиш, това е. Значи интензивно мислене, най-малко пет минути до десет (в тези граници), и молитва. И което решиш, това е.

Свещеният въпрос, т.е. този, който се задава от Душата, създава врата и условия за Истината и невидимия свят да слязат и да те упътят. Това може да стане чрез някого, а може и отвътре, важно е въпросът да е свещен.

Щом имаш особена любов към дървото, ти създаваш в него глас и този глас ще ти отговори. Но само на важен и съществен въпрос. Никога въпрос за друг човек – твой личен, интимен, съкровен, дълбок въпрос – само на такива въпроси. И то само един въпрос!

Друидите казват: Мъдрецът не дава на въпроса отговор. Той дава ключ.

Мъдрецът има в себе си отговора на всички въпроси, защото той знае, че начинът на живот е отговорът на всички въпроси. Става въпрос за Свещения начин на живот.

И това е правилно, нещата да не се доизказват, за да може менталното тяло на ученика да се развива. Затова в окултната наука не се дават готови отговори.

Старците: Не търси отговора, а Безкрая

Най-важните отговори на дълбоки въпроси никога не се дават външно. Отговорът трябва да бъде изживян.

Защото в Дзен има правило: Всеки сам трябва да си отговори на въпроса, сам да го преживее, сам да го разбере, а не някой да му го казва. В Дзен се смята, че ако някой започне да отговаря на въпросите ти, някой Дзен-Учител примерно, това означава, че той ще ти стане враг.

Когато не разбирам нещо в дълбочина, аз не се тревожа, радвам се, оставям Бог у мен да го почувства и разбере. След време отговорът идва обогатен. Това е знанието на доверието.

В действията на Бога няма въпроси като „защо?“ и „за какво?“ Значи защо стана грехопадането, за какво стана така? Как Бог е превърнал ангела в змия? И как е махнал краката на змията? По пътя на въпросите тези неща не се разбират. Въпросите в почти всички случаи, даже и когато са разумни, правят прегради, прегради за истинското духовно разбиране. Затова Учителят казва какво е нужно – мълчание и работа. Това означава: следвай пътя на любовта и ще разбереш нещата отвътре.

Специфичните страдания водят до ново виждане във вътрешността. Чрез тези страдания учениците ще се избавят от една голяма вътрешна илюзия. И когато някой задава въпрос, няма да получава отговор от своята вътрешност, а от по-дълбоката област ще му отговори Учителят. Значи не разговор със себе си, а с Учителя. Който е постигнал разговор с Учителя, е постигнал и една Свещена свобода – вътрешна Свобода.

Петият Старец Ал Аримавая: Що са тежките условия? Времена на активно търсене и призоваване, без да искаме отговор. И когато не искаме отговор, Той започва все повече да изгрява.

Заратустра казва: „Всеки ученик е длъжен да намери своя път. Необходимо е търсене и мълчание, а не питане.“ И когато намериш своя път, пак не е необходимо много говорене, просто го следваш докрая.

Да вървиш към своя Учител, то не е въпроси или отговори. Да вървиш към своя Учител, то не е даже отношения. То е работа, работа и усилия.

Въпросите са винаги игра на ума, 99% игра на ума. Ще обясня защо. Много рядко се задава истински въпрос, това е изключително изкуство. Защото истинското търсене не е във въпроси и отговори, а то се намира в нещо друго – това е свещената жажда за Истина. Тя няма нищо общо с въпроси и отговори.

Когато човек започне да търси искрено Истината, въпросите изчезват, змията си отива и остава само чистото търсене, Чистият Подход – той е достатъчен.

Първият Старец: Според Мъдростта нашият Произход е Свещен, но когато Свещеният Произход мълчи, тогава човекът е произлязъл от маймуната. Но който иска да узнае своя Произход, той трябва да мълчи, а не да го търси с въпроси. Мълчи и следвай Безмълвието. Следвай Безмълвието, което води към Истината. И тогава ще изчезне не само маймуната, но и човекът. И ще остане само Свещеното, Същността.

Истината не се намира във въпроси и отговори, защото тя е Тайната на Живота и тя може само да се преживее, но отговор няма, защото тази Тайна е неизразима.

Бог… Не можеш да го разбереш с отговор, а трябва да го преживееш. И това Дълбоко Преживяване е отговорът. Това е най-великият отговор на всичките ти въпроси.

Всички въпроси и отговори са от света на времето, а преживяването на Бога е от света на Вечността, от света на Истината.

Буда казва: „Не задавай въпроси, ако искаш да получиш отговор.“ Това се разбира с интуицията. Умът не го разбира, защото е търсач.

Който е постигнал тази тайна – да не задава никакви въпроси – получава истински отговори. Той е разбрал, че целта е да бъдеш в Дао, а не да имаш някаква цел и някакви разсъждения.

Още в пустинята Мохамед е разбрал, че трябва да следва Бога абсолютно предано и без въпроси, защото Бог е Велик. И впоследствие това откровение „Бог е Велик“ се превръща в душата на исляма и в душата на суфи.

Суфи не търси отговор, защото отговор означава ограничение, даже ограбване. Суфи е търсач на Същността.

Казано на езика на Дзен: Който не задава въпроси, е намерил отговора, т.е. чистия Дух в себе си. Това е главният отговор. Той е част от Нищото, т.е. част от великата пълнота.

Дзен не се интересува от интелектуални въпроси, а от същността.

Дзен е живот в Същността. В Същността няма въпроси. Самата твоя Същност е отговорът на всички въпроси.

Учителят Мелхория: Чистотата е състояние без въпроси.

И въпросите, и отговорите не могат да ви изпълнят, само животът може да ви изпълни.

Когато Душата намери Бога, тя вече не може да задава въпроси, защото е толкова изпълнена, че няма място за нищо друго освен за Святата Вечност.

Суфи-мистиците… Те са вкусили тайната на Бога и затова те не познават превратностите в този свят. Превратностите не ги интересуват; никакви въпроси за бъдеще, за потопи, катаклизми — те живеят непрестанно в Аллах.

Следвай своя вечен Път, следвай своята Безпределност, следвай своята Незримост без въпроси и отговори.

Волята мъдро казва: „Ти си Истината, а не книгите. Ти си отговорът на Тайната на Живота. Ти си по-дълбок от всеки въпрос и отговор, защото ти си част от Безмълвието на Бездната. Ти си Воля от Неговата Воля. Съедини се с Древния Бог и изостави този вечно беден свят!“

И научих се да Го обичам без условия и без въпроси. И така дойде ден, когато Той се роди в мен безусловно. И тази безусловност се превърна в моята свобода, а безвъпросието ми се превърна в моята пълнота, защото тогава Той заживя в мен. А когато Той живее в нас, нима са възможни въпроси?

Първият Старец: Човек е постигнал Тайна, когато е стигнал до отсъствие на въпроси. Реалността е в чистотата на вътрешния живот, в който въпросите са като слаби листа, разлюляни от силен вятър. Тайната в нас е по-дълбока от всеки въпрос и от всеки отговор. Който се е отказал от въпросите, е намерил същественото, намерил е отговора. Що е отговорът? Чистият Дух, реализираната Същност. Духът е Тайнството на живота и когато ние достигнем до него, разбираме, че той превъзхожда всеки отговор. Когато човек е познал Духа си, въпросите са завързани, а отговорите са без глас.

Великият Търсач никога не пита за нищо, защото неговото търсене е толкова велико, че отговорите идват сами. Великият Търсач няма нужда от цел. Той е толкова погълнат от своето търсене, че целта сама идва. Великият Търсач не търси смисъла на живота. Смисълът на живота е вложен в самото търсене. Да си Велик Търсач, това означава да си изпреварил въпросите на живота, целта на живота и смисъла на живота. За него може да се каже само едно: неговият произход е Истината.

Първият Старец: Знанието може да даде отговори на въпросите на живота. Незнанието е по-мъдро, то не дава отговор. Незнанието е много повече от отговор. Незнанието дава Пустота. Пустотата е скритият Източник. И който е заживял в този Източник, не търси отговори, защото отговорът е вече самият човек.

Въпросите и отговорите са нищо. Тишината е всичко.

Мълчанието е умение на душата

Мълчанието на четвъртото тяло

Българска мъдрост: От мълчание глава не боли.

Учителят казва, че за мълчание никога не можеш да се разкайваш, обаче за една  изпусната  дума  някой  път  дълго  време  можеш  да  се  разкайваш,  но  даже  и  това може да не ти помогне.

Български афоризъм: Мълчанието дразни дявола.

Африканска мъдрост: В голямото мълчание често има и голям шум.

Арабски афоризъм: Премълчаната дума е твой роб; неуместната е твой господар.

Най-трудно е да обориш мълчанието.

Български афоризъм: За бъбривия мълчанието е страдание.

Християнска мъдрост: Мълчанието събира много – многословието разпилява.

Ако мълчиш, но не си овладял ума, тогава мълчанието ти също е бедно и лъжовно.

Християнска мъдрост: Човек ще бъде съден и заради своите мълчания. (Точно какво е премълчавал, как го е премълчавал – там също има съд на вътрешен план.)

Макар че и там има нещо  приятно,  ако  човек  стане  мълчалив.  Даже  един обикновен човек ако вземе повече да мълчи, много често да мълчи, и той ще стане приятен. Но Учителят казва: Това не означава, че рибата е мъдра. Това няма нищо общо с Мъдростта.

Който търси знания, информация, той се вкоренява в четвъртото тяло. Умът му става все по-силен ръководител и обърквател на живота му. Когато си в четвъртото тяло, тука дори и мълчанието е неразумно. Понеже някои казват: Мълчанието е злато. Аз съм обяснявал: четвърто тяло когато мълчи, мълчанието не е нито злато, нито желязо – мълчанието е глупаво. Който разбира телата, може да влезе в неговото мълчание и да види за какво злато става въпрос. Шивананда казва: Умът на човека е дяволска работилница – просто, ясно, кратко, две думи – дяволска работилница, само че е толкова скрито и той ако мълчи и се усмихва, ти може да си мислиш, че почти е ангел.

Щом разкриваш Любовта си, винаги я изгубваш. Любовта е нещо дълбоко, необяснимо, затова е по-добре да се мълчи. Най-добре се развиваш, като мислиш за Любовта.

Християнска мъдрост: Има случаи, когато думите са по-полезни от мълчанието. (Трябва да ги знаеш и трябва да ги кажеш. Тогава мълчанието е неуместно.)

Арабски афоризъм: Мълчанието е украса за разумния и маска за глупавия човек.

Ислямът: Бог знае тайните и явните думи на всеки човек. (Какво казва въобще, какво премълчава, как ще го каже – Бог знае всичко.)

Християнска мъдрост: Хората съумяха да разпънат Словото; сега искат да разпънат и мълчанието Му.

Ислямът: Когато е изгубено правилното говорене, тогава е изгубено и мълчанието. Говоренето на сегашния човек е потъване.

Халил Джубран: Научих се на мълчание от бъбривите, научих се на доброта от грубите; странното е, че не съм благодарен на тези учители.

Мълчанието е метод, чрез който ние се ограждаме и изолираме от неканени мисли, защото при изговарянето ти вече си я поканил. Това означава, че вече си се обвързал.

Турска мъдрост: Който много говори, много греши. Мълчаливият си знае работата.

Мълчание и точно говорене значи да усилваш волята си.

Испански афоризъм: Правдата е опасна. Тя може да се загатне с намек, а когато намекът не действа, трябва да се замълчи.

Истинското мълчание е качество на душата

Но ти можеш да мълчиш и без да си мълчалив, защото  умът  обича  да  играе  игри. Защото  истинското  мълчание  принадлежи на Любовта, а не на ума. Умът го налага като дисциплина, но при Любовта то е естествено, то е дълбоко  и  там  душата  започва  да  вижда.

Умът може да играе игри с мълчанието, например може да спира мислите си, емоциите си, но това е потискане, а не истинско мълчание. С контрол над ума се постига външно мълчание,  а  с  любов  към  Истината  се  постига  вътрешното,  дълбокото  мълчание  на душата, където тя проглежда. Това мълчание позволява да се докоснеш до Безкрайното. То е една подготовка за  срещата  с  Безкрайното,  която  среща  е  много  неизгодна за ума. Много хора са полудели, понеже не могат да навлязат в Безкрайното, и ако са били много упорити, при тази среща те изгубват ума си, тъй като са ограничени, умът е ограничен, умът обича да живее в граници.

Мълчание – значи „умът е заключен”; той е писач на лошата карма.

Мълчанието е свързано с Душата. При мълчанието Душата на човека е в едно хубаво състояние, но тя е в диалог – тя търси Духа, тя разговаря с Бога, понякога разговаря с ума, с въображението и т.н.

Учителят казва: Когато замълчиш, заключваш устата си, умът е заключен и душата се  пробужда. Почват едни по-тънки наблюдения. Когато мълчанието е наложено, това не дава Божествен резултат, т.е. не подобрява, не постига връзката с душата, защото то е наложено, това е дисциплина.

Става въпрос за мълчание, изпълнено с любов към живота, а не онова наложено мълчание на ума. Налагаш му да мълчи, обаче това е насилено мълчание, умствено, то не води до проникване в душата си. Защо? Защото умът участва – неговото качество  е  привързаност, той е привързан към своето мислене много силно.

Mълчанието на петото тяло, т.е. на висшата душа, е злато, а мълчанието на четвъртото тяло е бедно, елементарно и повърхностно. Mълчанието на петото тяло е красиво, жизнено и благоухаещо, още освободено от вмешателство, т.е. както даосите го наричат ”незаето” – това мълчание е незаето, умът го няма. Това мълчание е тихо и сияещо, то е една вътрешна благодат. Mълчанието на четвъртото тяло, на ума, е привързано, защото човекът на ума е привързан към своето мислене или към своите болести. 

Само Любовта може да просвети твоето мълчание. Само Любовта може да отнеме шума от твоето мълчание.

Много Души могат да се погубят в сферата на мълчанието. Тоест тези, които не са постигнали Пълнотата на Жертвата, могат да бъдат погубени в сферата на мълчанието. В тази връзка още ще кажа, че Мълчанието е част, много Дълбока част от скритата и съкровена Същност на Душите.

От пета степен нагоре не могат да се обясняват нещата с думи, думите важат до четвъртата степен, до менталния свят. Понеже това са двойствени светове и затова има много слово, някои неща трябва да се обясняват, но от петото тяло, от петата степен словото няма значение. Там има значение мълчанието, в известен смисъл вътрешният говор, но след време и този говор отпада и се постига нещо по-дълбоко.

Истинското  мълчание  е  синоним  на  чистото  съзнание.

В мълчанието и спокойствието се съхранява силата на енергията. Т 1

Конят е една много красива душа, която не е успяла да съхрани в себе си Мъдростта и Божия Глас. Това е душа, която е държала на други неща. И затова сега конят трябва да намери Божия глас в служенето и в мълчанието. Отнет е говорът, отнети са много неща, за да може да намери отново същественото, което е изгубила.

Мълчанието е окултен метод, който създава условия на коня за откриване на изгубения път. Същевременно конят (и неговата душа, неговата красива душа) е дал обет за мълчание и обещание за служене на човека.

Мълчанието – връзка с вътрешното Слово на душата

Томас Карлайл: Говоренето е временно; мълчанието е Вечно.

Учителят казва: Мълчанието ще те научи много повече от говоренето.

От многото говорене ние сме загубили древния език. Ето защо сега имаме вътрешен стремеж към мълчанието, покоя. Тук намираме нещо успокояващо, тук намираме същността, Реалността, защото само Реалността може да успокоява.

Оградата на мъдростта е мълчанието.

Мълчанието е в по-висока позиция от звездите и е по-дълбоко от смъртта.

Томас Карлайл: Мълчанието е стихия, в която се формират Великите неща.

Мълчанието е метод за разреждане на ума, на неговите хитрости и планове, понякога  даже и хубави планове, но и те объркват човека, а в мълчанието човек се научава да различава.

Бъбривият човек не може да стане ученик, не може да намери спокойствие, не може да познае мълчанието и безмълвието. Докато мълчанието те прави по-вътрешен, по-същностен и те води към дълбини.

Окултната наука казва: „Мълчанието е стихията, в която се съгражда истинският ученик.“ След като се съгради, той изявява истинските знания.

Според Окултната наука, Мълчанието е Окултен метод, то е най-важен момент за пробуждането на тайнствената, вътрешна дейност на Душите.

Чрез мълчанието като принцип се развиват подсъзнанието и свръхсъзнанието (духовният и Божественият живот), а чрез говоренето се развива външният живот, който развива ума и сърцето.

Мълчанието също се преподава като наука. Знаете, в древните школи начинаещите ученици по две, три, по пет години, много години са се обучавали в мълчание.

На мълчание трябва да се научи душата ти, за да се доближи до нея светлината, и с мълчание ще встъпи някога твоята душа във вечното сияние. Колкото по-добре се научиш вътрешно да мълчиш, толкова повече ще се доближаваш до прозренията, за които копнее душата ти.

Когато дадеш ход на ума, ти мислиш, че казваш нещо особено. Но ти си се отдалечил от своята дълбока Същност, защото тя в Мълчание навлиза в дълбочини, в тънкости, в духовни подробности, свързани с Тайната на Истината. Когато проговориш, ти затваряш пътя на Душата, на своята дълбочина, наречена „душата“.

Закон за медитация: Мълчание значи да усилваш волята си, тогава умът е затворен, а душата пробудена. Мълчание значи да обичаш живота, защото когато обичаш живота, думи няма.

Чрез мълчанието обикновеният живот рухва и прави място на много по-дълбок вътрешен и неизмерим живот.

Красотата е в мълчанието и работата върху себе си. Болният ум казва: „Ти си много мълчалив, много замислен, да не си болен?“

Мълчалив означава затворен, означава, че събира своите вътрешни сили и светлина и има съхранен капитал.

Една от задачите на пробудения ученик е да се научи да удвоява енергията си. Това става чрез разумен начин на говорене и разумен начин на мълчание. При него и говоренето е богато, и мълчанието е богато. Той знае как да говори и знае как да мълчи.

Без изработването на права мисъл не може да се говори за Науката за Мълчанието, защото Мълчанието е Божествен процес. То е свързано с обожествяването и одухотворяването на живота.

Да мълчиш външно и да говориш вътрешно, но и да си в хармония с небето!

Окултният ученик има една важна задача – да се научи да говори вътрешно (с мълчанието си).

Ученикът има в себе си светещо мълчание – не просто онова мълчание на рибата, а светещо мълчание.

Мълчанието е едно от най-желаните качества за окултния ученик. То е важно за доверяване на вътрешни тайни и за тяхното опазване.

За окултните тайни на небето Хермес казва: „Само този е достоен да вижда тайните на небето, който има трите ключа: смелост, воля и да умее да мълчи.“

Мълчанието е висша окултна наука. Метод на висшия свят – да работиш, твориш, сияеш в мълчание.

За да се придобие истинското Мълчание, погледът на ученика трябва да е насочен изключително към Невидимия свят.

Мълчанието омагьосва плановете на дявола.

Важно правило на квакерите и за окултния ученик: Постоянно да си зает с любимите си мисли! За квакерите важи за всяка минута. Почти съвършено правило. Има само една грешка. Друг път ще я обясня.

Чрез мълчанието човек се свързва с вътрешното Слово на душата.

Мълчанието променя човека вътрешно.

Върши и мълчи!

Важно! Мълчанието усилва увереността в ученика.

Когато обединиш любовта с мълчанието, тогава умът постепенно започва да се пречиства, т.е. да изчезва. Накрая остава Божественият ум в човека. Това е вече истинско ръководство, той става слуга на човешкия дух.

Тъмните сили, адептите на Черното Братство също знаят ясно цената и силата на мълчанието. Те знаят, че: 1. Мълчанието е неизразходвана енергия. 2. Мълчанието съхранява живота, т.е. силата и могъществото.

… за богомилите тайната на мълчанието е била първа и най-важна просветена Добродетел.

Ако искаш да кажеш нещо на човека, трябва да му говориш с думи, за да те разбере. Но когато искаш да кажеш нещо на Бога, трябва ти мълчание, иначе разговорът се нарушава.

Мълчанието изработва различаване, а това помага да се виждат лошите мисъл-форми и да се избягват лесно.

Злото изгаря в мълчанието, защото в мълчанието няма слово, което да го храни – ето защо мълчанието е Мъдрост.

Древните котки са били много мълчаливи и концентрирани същества. Едвам имат една основна дума, така нареченото и известно „мяу“, и няколко други звука малки.

И запомни, татко мой, светът на мълчанието е всякога по-богат от света на думите. Мълчанието, татко мой, има Свещен Глас, Глас без думи, Глас безпределен, неограничен, необвързан, Глас, в който можеш вечно да живееш. Кой ли е измислил тези думи? Според мен, татко мой, думите са най-голямата грешка във вселената.

Аварите (Тези цветя се наричали Авари. Ние, хората, ги знаем като кокичета.) се отличават по това, че обичат повече мълчанието, отколкото думите. За тях думите са бреме. За Аварите истинският творец работи отвъд думите. Всеки Авари е скрит дълбоко в своето мълчание, защото творчество и мълчание са едно и също нещо.

Мълчание и молитва са две велики космически сили

Мълчанието е велик вътрешен ключ за будните, то групира силите на Словото. То повишава живота, т.е. жизнената сила. То е лечебен метод. Мълчание и молитва са две велики космически сили.

Мълчание и молитва постигат контрол, който превръща мисълта в покорно оръжие за висшите цели на Духа.

Мълчанието е дар, който здраво си служи с меча на Словото – и то само при строга нужда. Мълчаливият воюва окултно – в името на едно Свято Право, което е скрито от погледа на света.

Закон: В момент на тежки изпитания мълчанието е най-добрият приятел.

Великите работи се извършват в мълчание. Астралният свят не бива да знае плановете ни – има духове, които пречат.

В час на смут мълчанието и молитвата са най-добрите приятели. (Мория)

Никаква съпротива срещу злото, само мълчание и Огън – така то става безсилно.

Две неща: по време на гняв – никакво говорене. Навлизаш в мълчание и в молитва – никакви действия, никакво говорене. Това е методът след време да превърнеш гнева в чиста сила Духовна, която ще ти стане приятел.

Ако болният мълчи и се моли, той ще натрупа огън и ще оздравее.

Мълчанието е един от духовните пътища към вдъхновението – друг закон, който е  свързан с мълчанието. Духовната сила и енергия расте в мълчание. Човек, който иска да се справи след време с болестите си, с проблемите си, с противоречията си, трябва да научи науката за мълчанието, защото тук се натрупват големи капитали: енергия,  жизнени сили, и след време можеш да посрещнеш болестите, проблемите и  противоречията.

Има мълчание, което може да ти нанесе силен удар, а има и Слово, което също действа така.

Ако един човек ти се заканва много, той не е опасен, но ако този човек те осъжда със силата на мълчанието, е много силен. Този човек може да съхранява Словото, става могъщ чрез Огъня на Словото.

По  време  на  хранене  пази  мълчание,  иначе  се  губи енергията. Бог се почита в мълчание. Лекции, т. 1

Защо е необходима концентрация и мълчание по време на хранене? – Тишината парализира тъмните сили и помага на Духа да навлезе в дълбока концентрация и да извади важни елементи за своите цели. Тези упражнения при хранене водят до висши степени на себеконтрол и себепознание.

Плодовете са магически хапчета, приготвени в Божията лаборатория на природата с невероятна Мъдрост. В тях са скрити окултни елементи, които носят живот, но най-важно е да се ядат с възприемчиво съзнание. Тези окултни елементи се извличат в мълчание и чрез закона на Любовта, без много движения. Плодовете са един прекрасен и мълчалив живот на Слънцето, те са писма, написани до нас.

Делфините и мълчанието

Първичните отношения на Душите са били отношения на мълчанието. И делфините загатват за това минало и за това изгубено богатство.

А животът на делфините е животът на Душите, животът на мълчанието.

От своя опит в миналото делфините са разбрали нещо много съществено, те са стигнали до извода, че най-дълбокото средство за общуване е жертвата и мълчанието.

Според делфините и техния опит, когато има да се каже нещо много важно, тогава мълчанието трябва да е най-силно. Това е свещен момент в техния живот.

Според делфините, според тяхното Тайно Съзнание, за Дълбоките неща се съди по тяхното мълчание, по тяхната Невидима Същност.

Говоренето е само едно от средствата за съобщаване между съществата. Мълчанието е друго средство.

Дълбоката и изключителна Същност на Душите не може да се изрази с думи, с говор, даже и с движения, а само с мълчание – което е една от най-дълбоките стихии на живота. Тука използвам думата стихия, защото имам нещо предвид: в най-дълбокото мълчание една душа застанала срещу друга – става въпрос за Душа, която е познала Тайната на мълчанието – тогава могат в мълчание да си предават Вътрешни Тайни, което с говор не може да стане и в много случаи не трябва да става.

Мълчанието е закон за приближаване до Духа

Окултният ученик трябва да се домогне до Тайната на мълчанието. Това мълчание не е обикновено. От една висша окултна гледна точка мълчанието е мистичният език на Космическата сила. То черпи от един по-дълбок извор, от една по-дълбока Тайна на живота, отколкото говоренето.

В познаването на Тайната на мълчанието човешката Душа се приближава все по-близко до Истината, до своя Бог, до своя неизчерпаем Източник.

Метерлинк: Колкото повече отивам към Бога, толкова повече се прекланям и все повече замълчавам.

Когато си помисля за Него, моето мълчание се разраства, моето мълчание се обогатява, моята душа все повече се вглъбява, а моето Вдъхновение търси изчезновение в Него.

Мълчанието и тишината са верен път към Бога.

Брахман е, Който дарява Пътя за вглъбяване навътре в Истината. (Може да се упражняваш колкото си искаш, но Брахман трябва да ти позволи навътре да влизаш в Истината. Иначе може да мълчиш по пет часа, да се вглъбяваш… и да става все по-лошо, както знам такива случаи, и то – много.)

Веднъж попитах моя Учител: „Учителю, кажи ми най-доброто, което мога да направя със себе си.“ А Той ми каза: „Изпълни Древното правило: Авахира Марахот – Събирай си мълчание.“ И мина много време, и узнах Тайната на това правило. Първо, само разумният може да събира мълчание. Второ, когато мълчанието е събрано, то се превръща в Мистично Око. И трето, това е Окото, което видя своя Учител.

Кабала казва: „Мълчанието е закон за приближаване до Духа.“

Какви проблеми могат да развълнуват едно чисто съзнание, когато висшият свят влезе в човека? Тогава човек утихва, защото приема нещо от неизразимия свят. В него няма звуци, защото няма нищо повърхностно.

В най-висш смисъл истинският живот е изтъкан от мълчание. Това се намира в дълбочината на човешката душа и в тази сфера обитават ангелските йерархии.

Според окултната наука мълчанието учи човека първо да обича Истината, а после себе си. То преподава важни уроци, вътрешни, духовни уроци. И именно в чистотата на това мълчание се създава животът, т.е. явява се шестото тяло, духът, а това е съкровеното в най-висш смисъл. Учителят казва, че оттам произлиза животът, от съкровеното. В  чистотата на това мълчание се създава животът, т.е. шестото тяло слиза при петото, духът влиза в душата и я изпълва с нещо съкровено от една по-висока степен, която не може да се изрази с думи.

Само в пречистения и духовен ум – тук вече говорим за друга гледна точка на ума,  когато е напълно пречистен и овладян – има мълчание, в този ум няма мисли, няма ментална дейност. Този ум е изключително духовен и духът използва чистия ум, но без неговата ментална дейност. Духът използва чистия ум като слуга, защото неговата роля  е да бъде слуга на човека, а не господар. При пречистения ум вече се явява духът.

Само този, който може да понесе продължителното мълчание и голямата Тишина, и то мълчание без отговор, той е човек, който има търпение, т.е. Любов. Той ще чуе хара, т.е. отговора на своята Същност. Той ще чуе пълнотата, той ще вкуси от нея и ще се слее с нея.

Духът... Когато Той се роди, отвътре настава мълчание. Окултната наука казва, че мълчанието Го познава и че мълчанието е важна част от нашето учение. Мълчанието е влизане в Храма.

Мъдрите стават мълчаливи и вглъбени, а глупавите – бъбриви и нервни (значи външни).

Ако умее да мълчи, човек може да се домогне до Древната Тайна в себе си и да проникне до неизявената Дълбина в себе си. В трудни времена разумният мълчи и работи, работи и мълчи.

Mълчанието с любов създава покой и дълбоко спокойствие. Затова Учителят казва:  Само спокойствието може да те научи да мислиш дълбоко. Защо? Защото в  спокойствието  ти  си  застинало  море, огледалото е ясно и Бог може да се отразява в тебе, душата може да се отразява в тебе, духът може да се отразява в тебе и Учителят може да се отразява по един правилен начин. Тогава си абсолютно медитативен – медитативен означава тотално възприемане, това е аурата на абсолютно доверие.

Според Дзен, ако умееш да говориш, ще се сближиш с Истината; но ако умееш да мълчиш, ще се слееш с Истината.

Хадирите били умели и вещи наблюдатели. Те знаели, че в събитията умът търси правото си и се проваля. Те знаели, че методът на Духа е друг. Духът мълчи, прониква, осмисля и израства.

Яджнавалкия: Твоят чист Дух е зад пределите на глада, жаждата, мъката, заблужденията, старостта и смъртта. Този чист Дух се отрича от ученост и остава като дете. Отречен от учеността, после той става мълчалив. После този чист Дух се отрича и от мълчанието и става свободен Дух.

Когато си помисля за Него, къде са тогава тези цветове, къде е тогава красотата, къде е тогава говорът ми? Всичко се смълчава. Оставам само като една Искра, преклонена и трептяща пред Неизбродимото Тайнство.

Първият Старец: Който съумее да се слее с Незнанието, той се слива с Истината. Той става мълчалив, тих и дълбинен. Той започва да преоткрива все повече Източника в себе си.

Арабски афоризъм: Този, който е видял Бога, съхранява тайно мълчание.

Мълчанието е много богата и красива Същност. То е наситено с Покой. И когато Душата влезе в този Покой, тя вече е Вечна. Бог е Покоят. За да стигне до този Покой, Душата преминава през мистични кризи, докато чуе Тихия Глас. Гласът, който изтича от Бога, дава на Душата това, което никой не може да й даде. Това е Гласът, който дава Вечен Покой. Тогава Вечността започва да струи в Душата.

Човек, който е видял истинското лице на Любовта, той замлъква и онемява, постепенно става все по-мълчалив. Човек, който е видял истинското лице на Любовта, той занемява пред Неизразимото, т.е. пред величието на Бога, защото Любовта е едно от лицата на Бога – първото лице. Той замлъква и онемява от възторг пред  величието  на  Любовта.  И затова казвам, че истинското мълчание произхожда от Любовта. То е извън пределите на ума.

Мълчанието е Окултен метод за разговор с Истината. Той може да се осъществи само в Тайната стаичка, в най-дълбоката област на Душата. В Тайната стаичка никога не се говори с думи, а с излъчвания. Излъчванията говорят по-точно от думите.

Истината не се предава с думи, а чрез мълчание, т.е. чрез Божествено присъствие, което може да произлезе, единствено когато ученикът е станал “Нищо” – никакво его, никакви фалшиви знания, даже и положителни, а дълбока Мъдрост, съвсем друго измерение, за което ще говорим по-нататък. В това мълчание има излъчване на вечно присъстващия Незнаен, наречено в Кабалата “Древният Незнаен”. Трябва да уточним, тъй като някой може да помисли, че Той е дълбок както мълчанието, но Той е по-дълбок и от тази мярка. Той е бил преди Словото и преди мълчанието. Само Той знае как да използва Словото и мълчанието.

Човекът-трето око е любящо мълчание. Най-вярната негова характеристика е любящо мълчание, макар че не винаги обикновените хора разбират това. Докато човекът-Сахасрара,  или  седмата  чакра,  е  над  мълчанието и над говора. Той живее в едно скрито сияние, което е извън мълчанието и Словото. Това сияние, което надвишава мълчанието и говора, не е познато на другите чакри.

Първият Старец: Това, което говоря, не е толкова важно. Това, което премълчавам, не е толкова важно. Това, че светя, не е толкова важно. Това, че сияя, не е толкова важно. Това, че съм забулен в Тайна, и то не е толкова важно. Когато Ме гледаш и Ме слушаш, ти трябва да дойдеш вътре в Мен и да разбереш Мястото, от което говоря. Това Място е бездънно. То е без име. Така ти трябва да откриеш това бездънното в себе си. И тогава ще разбереш, че смъртта и животът не достигат до това Място.

Окултната наука казва, че злото се наблюдава с мълчание и с Дух, а не с мнения и с говорене, защото злото според Хермес е Божествена тайна на живота – не човешка, а Божествена.

Пустинята – вечното мълчание на живота

Пустинята е точният символ на мълчанието и на дълбоката тайна на живота, защото тук в пустинята няма ментален свят. Умственият свят, ако влезеш в пустинята, е напълно излишен. Ако го носиш със себе си, той най-много да те побърка, да внесе в теб огромно напрежение и да те побърка. Това се е случвало с много хора в пустинята. Пустинята отстранява менталния свят. Пустинята символизира още Нищото. Това е, което поглъща и разтваря ума. Да се разделиш със своите глупави умствени процеси, това е началото на ученичеството, това е пътят към Мъдростта.

Пустинята за пробудения човек налага естествено и дълбоко мълчание. С това тя помага на човека да навлезе той в своята истинска същност и да започне да разбира  себе си.

В Хатария – Пустинята – трябва да се очистиш от миражите в себе си, за да се родиш в Прастарата Майка, наречена Тишината. Това е Тишината, която си изгубил, когато си станал сътворен.

Най-великото учение в живота е безмълвието. Безмълвието е подобно на пустиня. Когато навлезеш в пустинята, ти виждаш, че тук няма никакъв свят. Пустинята унищожава света. Но нейното безмълвие не спира дотук, защото и ти трябва да изчезнеш. Ти можеш да изчезнеш само тогава, когато всичко в тебе стане безмълвно. Когато се яви тази пълнота на безмълвието, ти виждаш Единствения. Безмълвието е най-дълбокото виждане. В безмълвието не съществува нито светът, нито ти. В безмълвието съществува само Той. В безмълвието няма свят, няма зло. В безмълвието живеят Боговете. На древния език думата за безмълвие е Махара.

В пустинята пиеш Мъдрост и Безмълвие, а това е изцеление от сътвореността.

В пустинята има дълбочина. В нея е изразено вечното мълчание на живота. Защо? Защото животът в своята дълбочина е вечно мълчание, т.е. неизразим. Толкова божествен, толкова сияещ, че се налага вечно мълчание.

Пустинята е изключително покоряваща необятност, само мълчание. Древният език казва, че мълчанието на пясъка е по-могъщо от мълчанието на водата и океаните.

Истинният Бог е неизречена Дълбина и Мълчание

Истинният Бог е неизречена Дълбина и Мълчание – казва Боян. Тази Дълбина не обладава никакво име, нито качества. Тя е Абсолют Незнаен.

Мълчанието е най-силното Слово на Бога. Едно от имената на Бога е мълчанието. Той се почита с мълчание.

Суфите казват: Бог е мълчалив и от всичко друго Той е най-лесно постижим чрез мълчанието. Не случайно мълчанието е наречено злато, японците малко по-тънко са го нарекли – мълчанието е цвете.

Мълчанието на Бога няма цвят. Условно има бял цвят, но той е толкова ослепителен, че остава само Мълчанието и Неговият величествен Покой. В това Мълчание на Бога няма съществуване за нито един звук – тук е Престолът на Святата Вечност. Това Мълчание е изключително властно и се изучава от всички Висши йерархии.

Учителят казва: “Има само един Учител, който заслужава да бъде познат, това е  Древният” – използва се точно тази дума, някой път Учителят използва и други думи – Незнайният, Който предшества езиците, Който предшества и всички велики Учители.  Тези велики Учители говорят за Него и чрез Него, но Той никога не говори. Той никога не е обвързан със Словото и със сътворените светове. Той е извън говора и извън мълчанието. Той няма никакви мисли и чувства, с които може да бъде докоснат.

Докато при Бога все пак можеш да говориш, да се молиш, да мълчиш, да общуваш, дори и да спориш, то тук, пред Великата Бездна, всичко това се разпада. Тук няма слово, нито мълчание – огромна, страховита необятност.

Божественият Мрак е висок връх. Това е мястото, където са простите и абсолютни тайнства, обвити в пресветлия Мрак от едно съкровено и тайнствено мълчание.

Майстер Екхарт: Бездната е Мълчание, Могъщо Мълчание, Безграничен Покой и Безветрие.

Любовта в своята дълбочина е мълчание, защото е неизразима, тя поглъща всяко  слово, защото е тотална. Съкровеното в нас е мълчаливо – това означава, че любовта живее в дълбините на святото мълчание.

В Тайното Учение на Бялото Братство е казано, че даже великото Слово е безполезно; защото Дао се таи в мълчание и отвъд мълчанието.

Истината винаги си остава непроизнесена. Ако аз я казвам по някакъв начин, то е нещо, което в мене мълчи, не че я казвам; не мога да я кажа.

Святият човек върши поучение без думи

Испански афоризъм: Мъдрото мълчание е светилище.

Руски афоризъм: Мъдрият вижда зад завесата, но е мълчалив.

Думите не могат да разкрият Тайните на Мъдреца, но има едно мълчание, което може да разкрие всичко.

Учителят казва: „Това, което ви говоря, не е Абсолютната Истина. Абсолютната Истина се предава в мълчание.“

Този, който е пълен с живот, не говори – слънцето доказва този закон, говорят лъчите му. В окултизма излъчването е духовно превъзходство, това е дълбок и мистичен въпрос, защото Духът понякога крие своите лъчи.

Мълчанието принадлежи на мистичния език – език, който ни говори странно и загадъчно, но чисто и истинно.

Лао Дзъ казва: „Святият човек върши поучение без думи.“

Който е овладял ума, той обяснява нещата с безмълвие, макар че понякога може като компромис и да говори, обаче той може да обяснява и с безмълвие. Защото е човек на духовната Мъдрост.

Японска мъдрост: Мълчаливият човек е онзи, когото най-много трябва да слушате.

Лао Дзъ казва: „Мълчанието или неговоренето е Неговата проповед.“ За да проповядваш това Свещено мълчание, трябва да си се слял с Дао или с Бога.

Истинското слушане не е да слушате всичко, което ви говорят, с голяма точност, т.е. не само да слушате моите думи, а да улавяте нещо между техните паузи; нещо, което премълчавам; нещо, което е между миговете на моите мисли, на моите изказвания; нещо, което е свързано с вътрешните излъчвания и т.н. Иначе се изпущат много неща, ако слушате само това, което говоря.

Истинският ученик в Дзен не слуша словото на своя Учител. Той слуша нещо съвсем друго, той чува Същността му. Той чува неговото мълчание, неговата Тишина. Между другото, мълчанието е духовно, Тишината е Божествена, защото там е същността на Дзен, там е самият Дзен.

Важно за размишление: Лао Дзъ, когато е бил ученик, често посещавал своя Учител и винаги е мълчал. Не е Учителят този, който учи, а неговото присъствие. Години наред мълчание са изработили в него изключителна пасивност и дълбочина. В пасивността се постига дълбокото мълчание, където се открива Истината.

Истинският човек си има един скрит белег. Този белег трябва да се долови и само тогава можем да познаем истинския човек. Това, което трябва да се долови, е неговото светещо мълчание.

Когато ученикът и Посветеният медитират, те навлизат в изобилната Светлина, от която са приети. Това е един свят на мълчание, свят, пълен с живот, който в Кабала се нарича светещото мълчание. Това мълчание не ухае на знание, а на Вечност – това е също една разлика. Тук са скрити най-мощните потенциални възможности на битието.

Третото око прави човека мълчалив, сияещ и духовен, това са качествата на отвореното трето око.  Тук не говорим за обикновеното мълчание на човека от другите чакри.

Мълчанието на Суфи е Свещено.

Учителят казва: „В невидимия свят ме знаят като най-мълчаливия.“

Разбира се, и аз много обичам мълчанието и се чудя понякога защо още ви говоря и тук, и в София, но просто трябва да направя един компромис, колкото и да не искам, заради Учителя. Така че засега лекциите ще продължат. Но ако трябва да съм искрен към вас, трябва да ви кажа, че от години наред аз жадувам за мълчание...

Въобще Истината е опасна в този свят, затова по много въпроси се мълчи.

Пътят на Сина няма нищо общо с подбирането на красиви думи, нищо общо с ораторска реч, защото в Пустотата, т.е. в Дълбокото Мълчание, което е наречено Царството Божие, думите са непотребни. Ето защо Лао Дзъ казва: „Синът (знаещият) не говори, а говорещият не знае.“ Знаещ, който говори, затваря Пътя на Тайната Светлина в себе си.

Дълбокото мълчание – път към интуицията

Интуицията помага на ученика да се предпази от своята собствена мисъл. За да се приближиш до интуицията, трябва да си изработиш едно дълбоко мълчание. Това мълчание е едно специално отношение към Духа. Това мълчание е особен род молитва – молитва за просветление.

Учителят казва: Истината се ражда в много дълбоко мълчание, в едно състояние молитвено на душата, когато душата е изпаднала в много дълбок покой и иска да разбере, и тогава шестото тяло изпраща един лъч. Този лъч е наречен интуиция.

Умът спори. Интуицията е тиха, безмълвна и сияеща. Интуицията минава, прониква, просветлява и не говори.

Мъдростта не обяснява, тя дава само едно безмълвно разбиране на петото тяло. Става въпрос за духа, когато слиза в петото тяло.

Методи за развитие на интуицията: 1. Концентрация в точка. 2. Мълчание.

Точката, според Окултната наука, това е Силата на Бога. Това е Абсолютният Център, който покорява с мълчание. Тук няма въпроси, тук всичко е единно в Центъра.

Научи се да мълчиш, за да чуваш себе си, и духът на Мъдростта ще ти отговаря.

Попитал ученикът своя Учител: Що е това мълчание? – Учителят отговорил: Мълчанието е светът на душата. В мълчанието ти се научаваш да слушаш, да долавяш.

Аазара – Яснотата – има в себе си Мъдро Мълчание и Ясен Говор. Тя така говори на Сърцето, че Сърцето казва: „Да, ясно е.“

Има мълчание, в което Духът не говори, дори ако опасността за човека  е много голяма. Има мълчание, което е изпълнено с Любов към Бога. Духът знае мотивите на всяко мълчание. Чистата Любов към Духа, която е свързана с чистия мотив, определя първична връзка.

Първият Старец: Свещеното отключва най-тънките врати. То отключва и мълчанието на боговете, защото боговете имат право да разговарят само със Свещеното.

Мълчанието има едно ниво и когато се постигне това ниво, се говори пряко с Духа; преди това говорят ангелите, а преди това – страданията, които работят за отваряне на Третото Ухо.

Има едно чисто, съзнателно и концентрирано мълчание, при което Духът се домогва до най-висшите истини. Трябват много упражнения, защото не всяко концентрирано мълчание е влизане в нивото.

Говоренето е силно, когато изхожда от мълчанието, от Духа

Ирландски афоризъм: Мълчаливата уста е мелодична.

Който е изучавал науката за мълчанието, знае как да говори. Който говори много, губи своя Божествен образ.

За да се научиш да говориш, преди това трябва да си се научил да мълчиш.

Мълчанието е метод, който съхранява душата и научава човека да говори правилно, разумно и будно. Затова в древните школи е имало период на мълчание три години, пет години, десет години и ако сте чували за исихастите, те са посвещавали по един цял живот на мълчание. В това число в тази форма са слизали Велики Учители и Посветени, Мъдреци и Мистици – целият живот в мълчание, никаква връзка с ученици. Познават някои хора, поздравяват се, но техният живот се ограничава много, а някои  даже са избягвали поздравите, тайно са живеели в пещери и на особени места и са останали непознати за хората, за да научат в дълбочината на мълчанието езика на духа.  Защото  когато  устата  е  затворена,  душата  работи. Така казва Учителят. Когато умът мълчи, душата работи, тя мисли на едно по-дълбоко поле, започва да схваща  тънкостите  на  живота, Божествените неща, духовните неща, обогатява се и след време започва да говори Божествено.

Първо: истинското мълчание има свойствата на Светлината. Пътят към това мълчание изисква особен стремеж, защото да можеш да мълчиш, това е Тайна Наука, това значи да утихнат всичките ти тела. Според Окултната наука който не е разбрал Дълбочината на мълчанието, той не може да разбере спецификата и тайните на Словото. В обикновеното мълчание няма Дълбочина и разгръщане, няма аура. Това означава, че Духът не може да се укрепи в обикновеното мълчание и в обикновеното говорене.

Мълчанието усилва същността на Словото, то го пази.

Словото израснало от Мълчанието. Колкото по-свято е Словото, толкова по-дълбоко е било Мълчанието.

Да знаеш как да говориш, това е въпрос на Духа в теб, защото Той е чистият говор. Да знаеш как да мълчиш, това е въпрос на Духа в теб, защото Той е чистото мълчание.

Поп Богомил казва, че Словото ще победи злото, защото е Бог, а мълчанието ще го изкорени, защото злото не може да се установи в мълчанието, то няма корени в мълчанието. И там неговите хитрости, неговите лъжи нямат корен, умират, пропадат.

Словото, което излиза от човека, разкрива неговата сила, а което излиза от неговото мълчание, разкрива неговото могъщество.

Без мълчанието не можеш да проникнеш в тайната на думите, в тайната на словото.

Ти можеш да мълчиш и можеш да говориш, но да не си в единство с Духа. Когато има говорене като принцип – то е най-чистото Слово, значи Бог говори. Мълчанието като принцип – това е самото присъствие на Духа.

Има думи, които са по-силни от мълчанието. Според Талмуда човек трябва да говори само тогава, когато говоренето е по-силно от мълчанието.

Смята се, че Словото съдържа големи Тайни на човешкото битие, а Мълчанието съдържа Тайните на Божественото Битие.

Когато изследвах много Лао Дзъ, разбрах, че той не говори това, което мисли. Той говори това, което мълчи, такъв е неговият стил. Неговата проповед е мълчанието между думите… държи повече на мълчанието, но цени словото. Според Лао Дзъ само мълчанието може да придаде значение на словото.

Тот: Истината трябва да извира от твоето говорене и от твоето мълчание. Когато говориш, трябва да създаваш злато; когато мълчиш, трябва да пиеш злато.

Дали Мъдрият човек говори или мълчи, това е все Еликсир, защото той е в Същността си, а не в ума.

Според Даоското Учение: Който е изучавал мълчанието на Дао, само той може да говори. И тогава неговото говорене става Път за съществата. Защо? Защото тогава Дао се влива в неговото говорене и това е така, понеже Даосът е уважил мълчанието на Истината, т.е. мълчанието на Пътя. Дълбокото мълчание – това е самото Дао, скритото Дао, което дава своята аура на говоренето.

Единственият, Който може да говори, това е Ахуравал. (На древния език Ра Авинор това означава „Този, Който е отвъд Древността“.) Той говори чрез Великите Учители. Това, което Учителите ни казват, са особени думи. Това са думи, които носят в себе си повече мълчание, отколкото говор. Учителите говорят като мълчанието. Който говори като мълчанието, той умее да съхранява Ахуравал.

Жреците казват за Тот: „Той говореше като Мъдрец и мълчеше като Мъдрец.“

Много хора се учудват защо Учителят говори по такъв начин. Това се дължи на следното: Учителят е преживял три милиона години в мълчание! Аз си мислех, понеже знам за себе си, че съм преживял едно цяло прераждане в мълчание и няколко прераждания по пет-десет години, че е много. Но това ми даде да разбера, че нямам нищо общо, че даже не съм започнал още да мълча, макар че жадувам.

От мълчание към безмълвие

Деветнадесетият Старец Алихор Махама: Който е стигнал до мълчанието, той е придобил разумност. Коренът на мълчанието е разумността. Който е стигнал до дълбоко Безмълвие, той е придобил Вечност. Коренът на дълбокото Безмълвие е Вечността. Който е постигнал тайното Безмълвие, той е придобил Безкрайността. Коренът на тайното Безмълвие е Безкрайността.

Десетият Старец Мавахари: Безмълвието се постига чрез искреност към себе си. Искреността знае Пътя. Тя отключва Невидимото. Безмълвието е нематериално, в него няма нито светлина, нито тъмнина. Безмълвието е духовно и Божествено. Мълчанието е само духовно, но ако то продължи развитието си, то става безмълвно. И тогава става Божествено, понеже е стигнало до Висшата сила. Иначе мълчанието общува с духовното, а Безмълвието общува с Божественото. А Съвършеното Безмълвие – то общува с Мистерията. Тук душата е в Неведение, а духът – в Незнание. И те са преизпълнени от това, защото тук няма знания, които да им пречат. Те са свободни.

Десетият Старец Мавахари: Ако тъмнината в човека тъмнее, той не познава мълчанието. Ако светлината в човека светлее, той не познава Безмълвието. Мълчанието познава Съкровеното, а Безмълвието познава Безпределното. А между тях е Мъдростта. Това, което е тъмно в човека, трябва да просветне, а това, което е просветнало в човека, трябва да засияе. Това, което е засияло в човека, трябва да угасне в Мистерията. И тогава човекът става част от Мистерията. Той вече е Стар, той вече е Старец.

Безмълвието е сливане

Безмълвието е дълбоко изкуство на духа

Безмълвието е нашето древно и абсолютно състояние на съзнанието, което трябва да открием в себе си. Ето защо има много молитва, ето защо има много школи по медитация. Всичко това е търсене на безмълвието.

Тот: Истинският живот е постоянно безмълвно благоговение. За да познаеш това безмълвно благоговение, трябва Бог да те е докоснал.

Всяко същество завършва своя път в тържеството на Безмълвието.

Десетият Старец Мавахари: Но Безмълвието е богато и дълбоко. То е скритата Същност на Чистия Дух. Безмълвието в своята най-висша степен е излъчващата се Същност на Чистия Дух.

Десетият Старец Мавахари: Животът в Духа е живот в Свещеното Безмълвие. Тук цари Божественост и велика осъзната Чистота. Умът е избягал от тази Свещена Чистота и това е грехопадението. Умът не познава най-дълбокото Писание, а то е Безмълвието. Той не познава Безмълвието, което не говори. А когато Безмълвието реши да му проговори, той не го разбира.

Тези, които умеят да живеят в Духа си, постигат Безмълвието. В Безмълвието е Тайната на живота. На външен език казано, това е Тайната да станеш Божество. На вътрешен език тази Тайна е неизречена.

Само в дълбокото безмълвие Бог се случва. Именно във великото безмълвие ти се сливаш с Него.

Значи в диалога душата говори, а в безмълвието Духът слуша. Тук думата „слуша“ означава възприема невидимото Присъствие. Тук той не иска да се храни със Словото, а както казах с Присъствие. Това означава, че докато се намираш в петото си тяло, макар че имаш свещен диалог, ти още не си цялостен, още си далече от истинската пълнота на живота.

… сахасрара чакра, Учителят я нарича „центъра Любов към Бога“. Някои я наричат „хилядолистник“, на ватански език е наречена „Анхея матара“, означава „Сияещият път“. Символично това е въздухът на най-дълбокото благоговение и безмълвие, тъй като в тази чакра вече даже и за чистото Слово няма място. Любовта тук носи такава голяма пълнота, че няма нужда от Слово, даже и Божествено. Тук вече има присъствие, има дълбочина, има докосване с присъствие. Има предаване на Дух и на Любов чрез присъствие. Този, който е отворил тази чакра, много лесно може да предава, стига да има условия, отворена врата, да предава вътрешно нещата.

В седмата степен, в седмото посвещение… Човешкият дух, или шестото тяло, се слива с мистерията на Абсолюта, който тук в случая е наречен Небитие. И тука духът изчезва във вечността, във вечното безмълвие. Защото според окултната наука дълбочината на живота е абсолютно безмълвие. Това е мярка за най-дълбокия живот.

Посвещението е безмълвно състояние на живота. Мъдрият човек е Безмълвие: независимо дали говори или не, той е преживял. Който е преживял Бога, става част от Неговото Безмълвие, част от Неговата Тайна, както това се е случило на Богомилските клади.

Шестото тяло – човешкият дух – е реалност без никакви знания, той няма никаква нужда от знания, понеже е изпълнен с мъдрост, той е така сътворен. Това е искрата на Бога. Толкова е пълен с мъдрост и той има такова схващане, такова разбиране, че знанията са напълно излишни. Истинската реалност е абсолютно безмълвна.

В шестото тяло няма диалог. Както казах, това важи и за молитвата. Тук молитвата се превръща в абсолютно безмълвие, защото тук най-желаното е невидимото Присъствие.

В шестото тяло има нещо повече от мълчание – тук има безмълвие, т.е. без мълчание, вече и то е отстранено, отстранено е дори съкровеното, нещо много по-дълбоко. Отстранено е петото измерение, навлиза се в шестото измерение – чистия дух, нещо грандиозно за ученика. Тука в шестото тяло, освен че умееш да си създаваш пространство в безмълвие, но можеш да се приближаваш и до същността на всякаква тайна, просто ти е дадено.

Майстер Екхарт: Това, което вдъхва Живот на Душата, е Вечното Слово; това, което вдъхва Живота на Духа, е Безмълвието – безмълвното, неизреченото Слово, несътвореното.

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, коя е тайната на безмълвието? – Учителят отговорил: Тайната на безмълвието се състои в това, че в безмълвието няма очакване. В безмълвието ние се сливаме със същността. В безмълвието се случва същността.

Василид: Безмълвието е тайна духовност. Дълбоко в безмълвието не може да влезе нищо несъвършено. Безмълвието не допуска несъвършенството.

Древните египтяни казват: Велико е жилището на безмълвието. Безмълвието се е смятало за мястото на свещената Мъдрост.

Безмълвието е богата реалност. То е изпълнено с тайнствена и величествена пълнота – нещо, което липсва на вселената.

Освен това безмълвието е велико състояние на свободата, защото в безмълвието няма ум, няма свят, няма вселена. Става въпрос за древната, истинска свобода.

Истинската медитация е в шестото тяло. Тука умът е отсечен от силата на безмълвието.

Само чрез чистотата се влиза в дълбоко ниво на медитация, защото чрез чистотата ти се сливаш с Него и започваш да медитираш с Него. Той ти се разкрива, а астралът изчезва, защото Той е там. Щом той е вътре, духовете са отвън (заблуждения, тревоги и др.). Ето защо мъдрите стават тихи, безмълвни и в тяхното присъствие ние се успокояваме – докосваме се до Него.

Истинското съзерцание е висш магически процес и означава сливане с Бога. Чрез съзерцанието се влиза в живота на Духа, откъдето Посветените получават един особен лъч на магическо наслаждение и вдъхновение в своя живот и чрез това те постигат безмълвното обожание.

Според Даосите лебедът е Същество, излъчено от Покоя и от Безмълвието.

Халил Джубран: Същностното у нас е безмълвно, бъбривото е придобитото.

Който е видял душата си, той изпада в Безмълвие, защото нейното величие е безмълвно. Това е величието на другия свят и видиш ли го, ще забравиш за думите.

Тот: Истинската Жена свети в Безмълвието на своята Душа.

Исихия – Учение за безмълвието

Исихазмът е висше мистично учение. Думата е гръцка – исихия. Външно тя означава тишина, мълчание, покой, но има по-дълбок смисъл. Можем да го наречем учение за безмълвието. Според исихазма безмълвието е най-могъщото средство за познаване на Бога.

Тези безмълвници – исихастите – са пропуснати, защото са много дълбока вода, намерили са най-дълбоките методи, по-дълбоки и от Орфей, и от богомилите. Те не са избрали този бунт срещу държава или нещо друго, те са избрали безмълвието и благоговението – една от най-дълбоките школи, които някога са съществували, включително и в България, минала е тихо и незабелязано като дълбоките води.

Истинският исихазъм е плод на духа. Можеш да мълчиш чрез духа си, можеш да мълчиш с ума си. Ако мълчиш с ума си, няма да постигнеш много. Умът може външно да мълчи, но той вътрешно говори или планира. Това е плод на духа, както преди говорихме за тези, които са познали шестото тяло. Това е велико и свято безмълвие, не просто седиш, затваряш се и се въздържаш. То е изпълнено с благословение.

Ако не си изкушаван и не се научиш да преодоляваш изкушенията, няма да получиш собствената си дълбочина. Исихастите казват: няма да получиш своето безмълвие. Има истинска степен на безмълвие, там е срещата с Бога.

Дълбокото безмълвие е непосредствено, пряко виждане на Бога, това е исихия. Т. е. висшата тишина е Боговиждане, откровение.

Исихастите казват, че исихията, безмълвието е такова състояние на незнание, което постига познание на Бога. Исихията е такова състояние на незнание, което превъзхожда всяко знание. И наистина безмълвието превъзхожда всяка мисъл, дори и Божествената, дори и свещената мисъл.

Кой е най-тънкият въпрос на живота според исихастите? Безмълвниците отговарят, те са го открили: Това е изпълнението на Божията воля. Как са го открили? Чрез две неща: безмълвие и благоговение.

Що е безмълвието? Исихастите казват: Мъдро качество на търпеливия човек. Бих прибавил и на любящия човек, защото търпението е качество на Любовта.

Безмълвниците разбират смисъла на живота в дълбините на своето смирение, там смирението е задължително. Чрез благоговението си безмълвниците постигат своя истински опит.

Който има благоговение, живее в безмълвие и Богопознание.

Основната заповед: Безмълвствувай в Бога. Това, разбира се, не е за ментални хора, а за духовни същества, които са се определили в своя път. Защото те казват: Благословено е благоговейното безмълвие. Значи при мъдрото безмълвие има благоговение.

При мисловния, при менталния човек няма благоговение. Затова той просто има мълчание, той няма безмълвие, той не познава тишината. Има мълчание и в това мълчание се явяват най-различни неща, дори и положителни неща могат да го подведат.

Исихастите казват: Бог се познава с благоговение и безмълвие. Две неща, два ключа – благоговение и безмълвие. Бог се очарова от безмълвие и сияеща любов, пак други две неща в тяхната школа.

За исихаста безмълвието е свещен дом на Любовта. Значи той мълчи, но с любов, с душа. Затова исихастите казват: Безмълвието е меч срещу злото и секира срещу отчаянието.

Казват: Тайната стаичка е мястото на безмълвието. Там, където човек е божествен и съкровен, това е тайната стаичка, дълбокото безмълвие.

Чрез безмълвието се просвещава и освещава целият човек, но малцина стигат до мъдрото безмълвие. Защо? Защото малцина постигат безстрастието, т.е. непривързаността.

Казват: Безмълвието е тайна на бъдещия век.

Сфинксът е постигнал най-дълбокото нещо – Безмълвието

Безмълвието е това, което разбира древните неща. Сфинксът е безмълвен. Защо?  Защото сфинксът е познал тайната на живота, познал е тайната на Бога и е станал безмълвен. Просто няма какво да каже и чака и другите да разберат тази тайна. Познал е тайната на живота и сега той е загледан в тази тайна, която, казва Тот, е самият той.

Сфинксът е постигнал най-дълбокото нещо – Безмълвието. Той е видял и преживял Тайната на Живота, Тайната на Бога. След това грандиозно Откровение всичко отпада: няма нужда от никакви думи и слова. Който е преживял Бога, получава нещо от Тайната на Бога, нещо от Неговото Безмълвие. Колкото и да говори, нещо в него има Дълбоко, което мълчи. Затова Мъдреците и Посветените имат Дълбоко Безмълвие: и като говорят, и като мълчат, те все помагат. Дори само присъствието им е помощ, защото имат част от това Безмълвие на Сфинкса. Те са преживели: търсили са правилно, заслужили са и са преживели Истината.

Сфинксът още в Атлантида е бил Мистично Учение за Безмълвието – това, което Толтеките са наричали Безмълвното Знание.

Жреците в Египет са били влюбени в Безмълвието като Път към тази Прабезкрайност и Върховна Мистерия. Ето защо и Сфинксът мълчи; защото това е посоката, в която той гледа: Дълбокото Безмълвие – там, където се разкриват нещата… Но ти не можеш да постигнеш Дълбоко Безмълвие, ако нарушаваш Закони на Словото, ако не познаваш правилността на Словото.

Тот казва: Сфинксът символизира уединението, великия път навътре в безмълвието, мястото, където човекът открива своята тайна, своята изначална същност, мястото, където човекът става Бог.

Самият Бог е Безименно, Безмълвно, Древно Същество, Което впоследствие е слязло и приело образа на Сфинкса.

Сфинксът ни говори за един съвсем друг свят, който някога е бил наш Дом. Сфинксът иска да познаеш Древното Знание, което е Безмълвното Знание.

Сфинксът… Шешет анх носи в себе си посланието на посланията на древната, Първата Слънчева раса. Истинското послание не е слово, то е самата Слънчева култура. Това е самата Божественост. Слънчевата култура изисква да извървиш пътя на Любовта. Ето защо Шешет анх, или Сфинксът, мълчи.

Сфинксът не говори на човешки език. Той говори на чисто духовен език, езикът на безсмъртието, и затова той вечно мълчи и загадъчно се усмихва.

Идеята за сфинкса и за пирамидите започва от видение на Та Кхора, този древен жрец на Атлантида…  Той схванал, че сфинксът безмълвно учи човека на вечната истина. Сфинксът загатвал, че тайната на богочовека е скрита в самия него, т.е. затова сфинксът не говори. Ти трябва да откриеш това в своето безмълвие, в дълбочината си, не в говоренето.

Но главното, безмълвно послание на сфинкса е, че постоянно трябва да се вглеждаш в посоката на Бога.

Великият Древен Бог и учител Та Кхора, наречен впоследствие Техути, е влязъл вътрешно, и символично, и буквално, в облика на сфинкса, но е избрал безмълвието. Той говори вътрешно в безмълвието само на тези, които са избрали тотално пътя към Бога. На тях казва по нещо от безмълвието, но много малко. Той разкрива пътя към мъдростта на избраните чрез безмълвие. Част от духа му е обречена да живее в тайната на сфинкса.

Великият Нетер, т.е. самият Бог е скрит чрез Тот в сфинкса и самият Той използва Тот като Свой любим бог и древен учител и проповядва безмълвието и тайната за Себе Си. В този смисъл сфинксът вечно учи хората на безмълвната истина.

Шадая Анхор (на Древния Език Аразума) – Сфинксът, Пазителят, Неподвижното Безмълвие – това е Тайното Учение за Безмълвието. Малцина са, които безмълвстват древно. Другите само мълчат. Да безмълвстваш древно, означава да си открил Дълбинния Смисъл на живота – това, което е преди живота. Безмълвие постигат тези, които са докоснати от Шадая Анхор, или Сфинкса. Сам Сфинксът казва: „Докосни Безмълвието и тръгни на път към себе си, на път към собствената си Древност.“ Безмълвието е Древен Пазител. То е преодоляло всички земни катастрофи, защото то е Предвечно, то е преди времето. Това, което Безмълвието знае, времето го учи.

Шадая Анхор – Сфинксът – казва: „Събуди Древността си, защото времето е бедно, времето е бавно. Времето лекува, но не учи. Само Безмълвието е Учител. Общувай с това, което не виждаш, за да прогледаш.“ Никой никога не е могъл да изпревари Безмълвието. То е предхождащо. То е Последната ни Дълбина. То е скритата в Мистерията ни Древност. От тази Древност е слязло Безмълвието и е станало Шадая Анхор. И този Сфинкс ни указва пътя към себе си.

Сфинксът е Дълбока част от Скритостта на Древния. Светът и времето движат говоренето. Сфинксът задвижва Безмълвието. Що е Безмълвието в Древен смисъл? Осветителят на Съзнанието. В това Осветено Съзнание няма змия, няма време, няма пропаст. Тук се движи Чистият Дух. А Земята е дадена, само за да се завърнеш. Безмълвието е подготовката, очистването, отделянето от говора на времето. Безмълвието е Древен Извор. Никой никога не е успял да победи Безмълвието. Защо? Защото не е узнал какво се крие там.

Сфинксът символизира Неземния Покой или Тишината, изгубената Родина на човека.

Тот казва: Сфинксът е Древен ръкопис на Тишината. Сфинксът мълчи, защото е Пазител на тази Несътвореност.

Истинският човек се състои от  Дух, Пълнота и Безмълвие

Човекът е Махар (на Аринор) – Мъдрец, когато е отстранил знанието и се е върнал в своя Дух, в своето Безмълвие. Всеки Мъдрец е роден от много времена и епохи, и хиляди години на Преданост.

Махир – Мъдрецът – си остава Мистичен, Потаен, Безмълвен и често неразбираем.

Истинският друид владее състоянието, което толтеките наричат „нагуал“. Това е състоянието без думи, без слова, това е състоянието на най-чистата древност. Става въпрос за чисто безмълвие, чист дух. В това състояние нещата се виждат ясно.

Там, докъдето се простира Безмълвието на човека, там е мястото на неговата дълбочина. Ако по пътя към Безмълвието някакъв звук или глас прекъсва човека, това означава, че човекът спада към сътвореното. Но ако нищо не може да наруши покоя на Безмълвието, тогава човек спада към несътвореното и можем да го наречем Син на Безмълвието. Да имаш Безмълвието в себе си, това е най-великият дар, даден от Незнайния.

Според даосите най-големият подвиг в живота е постижението на безмълвната Мъдрост.

Даосът е станал Мъдрец, защото е преживял най-дълбокото Преживяване – Преживяването на Дао: това е Чисто, Безмълвно, необяснимо Преживяване.

Съвършеният човек съществува в безмълвие. Ако той се покаже, ние го разбираме, но дори и когато е достъпен, той живее в тайната на безмълвието.

Истинският даос… И в многообразието на нещата на земята той постига тайната на безмълвието на Небето.

Суфи живее във възвишено, безмълвно единство.

Всеки Просветлен сияе в своето Безмълвие, в своята Пълнота.

Всеки Мъдрец, всеки Сатори, всеки Просветлен и Учител има такова Безмълвие – и в това Безмълвие растат Душите: достатъчно е Присъствието, достатъчна е Същността.

Има такива Нетери, които не обичат свещените думи, живеят в безмълвие. Има и такива Учители, срещал съм се с тях – една дума не иска да каже, дори и мъдър съвет, дори и в името на помощта на хората, нищо. Същества на не-говора. Има такива Старци – от 24-те Старци има такива двама. Абсолютно неговорене, надминали са и мълчанието, и словото, нещо по-дълбоко.

Безмълвието е Свещеният дом на Истината

Василид: Истината е подобна на безмълвието, понеже Бездната е безмълвие. Тя е и цялата Истина и затова Истината е безмълвие и живее в непроявеност и дълбочина.

Първият Старец: Що е Безмълвието? Велика Книга на Истината – Велика Несътворена Книга. В Истината няма нужда от разбиране, а от сливане. И след сливането нещата се изясняват.

Първият Старец: Истината слиза от Безмълвието и се връща в Безмълвието, но тя преобразява човека. Истината показва на човека неговия Произход и Той е в Безмълвието, в Неизразимото. Който обича Истината, живее в Неизразимото. А който се е отклонил от Истината, пътува към нещата, които го провалят. Който познае Истината, ще познае и Пътя си към Мене. Казвам: Познай Истината и се скрий подобно на нея в Безмълвието.

Двадесет и четвъртият Старец Меторот Азихава: Когато познаеш Истината в своя собствен живот, тя ти проговаря несътворено в Безмълвието. Тогава за тебе Безмълвието е чуден Дом. И то е, защото Истината е там. Но този, който не е познал Истината, Безмълвието му не е Дом, а опасност.

Истината е безмълвие. Не може да се говори за нея, просто трябва да влезеш в нея, трябва да се слееш.

Величието на Брахман, т.е. величието на Истината, се преживява в безмълвие.

Истината е Безмълвие – и Брахман Я открива вътрешно, безмълвно.

Азура: За да познаеш Истината, не са необходими нито знания, нито гласове, а Безмълвие и Сливане с Неговата Същност.

Истината не е слово; Тя е Дух и Безмълвие, Тя е Себепознание и Пълнота.

В древността един Учител трябвало да определи свой приемник. Той повикал пред всички четиримата си избраника… После дошъл ред на последния избраник. Той казал: Истината е безмълвие. – Той просто вярвал, че нищо не може да бъде изразено. Учителят го посочил и казал: Ти си моят приемник. – И накрая Учителят казал пред всички: Едно учение се съхранява, когато е неизразимо.

Тот: Безмълвието е стихията, в която се образува Духът на Истината.

После Учителят казва: „Аз не доказвам Истината с аргументи. Истината сама се доказва в своето безмълвие.

Яджнавалкия: Брахман се доказва в Безмълвие.

Тот: Съкровеното общуване с Истината се нарича безмълвие. Истината, това е Божественото познание на безмълвния език.

Избраните са тези, които изоставиха света и човека и станаха Богочовеци. Избрани станаха тези, които трябваше да придобият друго подобно качество. Това качество е Алматарая. То означава способност за Безмълвие. Само владеещият своето Безмълвие може да придобие правото на Истинолюбие.

Ар Зуама: За да проникне Истината в тебе, тя се нуждае от твоето безмълвие.

Без Дълбоко, Свещено и Чисто Безмълвие ти не можеш да се докоснеш до Величието на Истината. Дълбокото Безмълвие е един много Истинен свят.

Безмълвието е споделен Дух. Който има това Безмълвие, той долавя Истината, защото Безмълвието е Свещеният дом на Истината.

Тот: Човекът на Истината има светещо безмълвие, това безмълвие е оплодено от една велика любов към неизречената същност, наречена условно Бог.

Истината работи безмълвно и поразяващо.

Първият Старец: В Истината има едно Безмълвие, което го няма в света и вселената. То е Четвъртото Безмълвие – Безмълвието на Чистия Дух.

Първият Старец: Истината пресътворява човека и го превръща в Покой, Безмълвие и Безкрайност. Покоят е Дълбоко Начало. Безмълвието е Дълбока Същност. Безкрайността е Дълбока Древност.

Истинската Любов е твоето безмълвие и твоята дълбочина

Най-великите неща в живота, приятелю, са безмълвните неща. Има едно още по-дълбоко Безмълвие, приятелю, но то е Свещено Тайнство. Който е стигнал до величието на това Тайнство, наречено Любов, той е застинал в изумление и Безмълвие. В Съкровеното Тайнство на Любовта човек изгубва думите, забравя името си, изгубва народността си, става безмълвен. Който е постигнал това Безмълвие, той става Лъч от Древния, той става Изначална Роса. Почитай безмълвните неща, приятелю, и ще разбереш тайните на живота.

Петият Старец Ал Аримавая: Любовта е Безмълвното в живота. Колкото си по-безмълвен, толкова повече опознаваш Любовта. Любовта е скрита от погледа на светлината и тъмнината. Ние я наричаме Любовта, но тя е Неизречено Начало.

Истинският човек е този, който има любовта. А който има тази любов по един естествен начин, той има Бог, той има в себе си едно много дълбоко безмълвие.

В тази връзка посветените казват, че Любовта е разцветът на безмълвието.

Евангелие от Египет: Истинската Любов е твоето безмълвие и твоята дълбочина. Изучавайки своята дълбочина, ти навлизаш в своята велика безпределност, в своята необятна божественост.

Мавахари: Истинската Любов е сродна с безмълвието.

Първият Старец: Мистичният човек, това е Любовта, която е надминала живота и смъртта. Мистичният човек е познавач на Безмълвието. Що е Безмълвието? Река от Чиста и Древна Прасветлина. Безмълвието е единно с Дълбокото. Ето защо всяко истинско преживяване е Безмълвно.

Руми: Любовта е безмълвно ясна и просветлена.

Новалис: В простите слова се крие особена сила. Колко е красиво тихото и безмълвно общуване с живота!

Новалис: Любовта е безмълвно благоговение. Който не разбира природата, тя му отнема покоя.

Друго определение за любовта от суфизма: Що е любовта? Безмълвна яснота.

Евангелие от Салидон: Безмълвието е чисто и неопетнено, в него най-ясно звучи Словото на Любовта. Любовта е всъщност звучащото Слово.

Безмълвието е състоянието на Бездната и на Бога

В началото е било безмълвие, безмълвно море (това го казва индианската библия). Небеса, земя е нямало – само древност и предците, т.е. боговете на Тайната, и морето.

Мистерията е абсолютно непознаваема. Тя е съградена от най-могъщото безмълвие, от чистото Нищо.

Учителят Мелхория: Безмълвието е мистична земя, самата изначална природа на Великата Мистерия.

В Нищото няма свят, няма Творец и Създател. Когато достигнеш до тази Тайна на Живота, има само безмълвна пълнота.

За Абсолюта Тот казва: Нетер Нетеру е Велика Бездна и Велика Безмълвност – така е устроен.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот: Абсолютът е Вечната Религия, Вечното Сливане, Вечното Пресвято Битие, което не прилича на Битие. Абсолютът е Велика Безсловесна Дълбина и Ключът към Самия Него е Безмълвието.

Абсолютът е Абсолютна Неизвестност, Която наричаме Неведомост. Тук всичко е Неназовимо. Тази Неведомост винаги ще бъде Мистерия – и тука дарът е Безмълвие, Абсолютна Безсловесност.

Майстер Екхарт: Там, в Дълбините на тази Прамистерия, всичко е немислимо – няма осезание, няма схващане, никакво долавяне… Тук достойно е само Безмълвието, т.е. Велика Почит, Велико Благоговение – без въпроси „Защо?“

Абсолютът не може да бъде назован. В началото, в тази Древност, е било Безмълвието – никакво Слово. Словото идва по-късно като начало, за да се изправят съществата. Тука няма нито Слово, нито мълчание; тука нищо от тези неща не е уместно. Това е Древната Мистериозност.

Значи Бездната е неизречена, казва Василид, безмълвна, абсолютно неизследима.

Майстер Екхарт: Има място, където Бог няма име… И това е Бездната. Тя е съградена от Могъщо Безмълвие.

Великият Несъществуващ е Безмълвно Царство.

Върховната Реалност е Безмълвна Пустота – тука дори и Тихият глас си е отишъл. Той е бил само въведение към собствената си Мистерия.

Меравот – Древният – в Него тече Мистерия и Безмълвие, а не светове. Неговият Говор е Безмълвието.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Има една тайнствена дума в този свят. Тази дума в Древността е била изречена като Тарахот, или Безмълвието, Тишината. Тарахот е скрито название на Прадревността. Тарахот не е просто дума. Тарахот е състояние на Прадревността. Това е самият Праизточник, Който живее вътре в Себе Си и не е излязъл навън като извор, като вода, като чистота.

В Неговата Бездна живеят Девет Бездни – Специални Лъчи от Абсолюта. Това са Деветимата Аваромони – Безименните. Тези Древни Безмълвия са Същества на Древната Сила и Премъдрост. Когато дойде техният час, пред тях ще се прекланят и Боговете, и демоните.

Единадесетият Старец: Древният Мрак е бил голяма Сила, но не е познавал по-древната от себе си Сила, а тя е Безмълвието, което потайно вижда в Мрака. Безмълвието е виждащо. Древният Мрак е силен, защото е съществуващ, но Безмълвието е могъщо, защото спада към несъществуващото, неизразеното, неуловимото.

Докато Светлината разказва Красиви неща на Ангелите, докато Сиянието разказва Дълбинни неща на Боговете и Премъдрите, то в Най-древното Място няма Говор, а само Безмълвие – Чисто Изначално Безмълвие. То е без Мъдрост, без опетняване. То е Древното Древно Място, от което всичко е произлязло. Оттук е слязла Любовта.

Бездната… В Нея има един дълбинен дух на живот, безмълвие и стихия и една особена, плашеща необятност, от която необятност е произлязла частицата, наречена вселена. Тук всичко занемява – и хора, и богове. Тук е тайното място на произхода на всички неща. Тук всичко става безмълвно.

Тази Бездна е абсолютно безмълвие и абсолютна неподвижност и от тази неподвижност са получили движение всички неща – и Бог, и Боговете, и Луцифер, и световете, и мравките, и т.н.

Амором – Древният – е създал Безкрая, като е изтекъл от Себе Си. Безкраят е създаден подобно на Амором – като Океан от Безмълвие, Сияещо Безмълвие.

И така, Бездната е пожелала да види и да чуе нещо, защото тя е съществувала всякога безпределно в своето безмълвие. Това велико безмълвие от милиарди години, ако въобще можем да говорим за години, е пожелало да чуе себе си; пожелало да види себе си, да се огледа в себе си. И макар че според Василид Бездната в своята Мистерия, дълбоко в себе си си има всичко – и безмълвие, и реч, и сияние, и глас, и светлина, и тъмнина, и мрак, всичко е в нея – и макар че има всичко в себе си, тя е пожелала да създаде т.нар. Другото.

Преди милиарди години в пълен мрак и безмълвие Бездната е пожелала да породи Първото същество, т.е. Бог, и чрез него да изведе вселената навън.

После Василид обяснява: Първото същество е идея на Бездната. Тя е поискала да изрази себе си, своето безмълвие. Това е безмълвие от милиарди години. И тя е създала това велико, първо сияние. По-късно било наречено Първо същество и по-късно – Бог.

След като Бездната създала Първото същество, което наричаме Бог, тя видяла велико сияние и самата Бездна толкова много се зарадвала, толкова много възсияла, защото първото сияние било подобно на нея – сияещо и безмълвно, това била велика и необикновена радост в тайната на безпределния мрак.