Марахава – Тишината – не е място на знания. Тя е Тихо Място, Свято Място, Очистено Пространство. Тишината не е знание, а Състояние, Етернѝя – Висша Тънкост, Изначалие, Древно Осветено Място. Само Пречистото може да влиза в Дълбините на Марахава, в тази Тънкост на нещата, в Духа на нещата. Знанията са шумни, но те винаги се обезличават в Тихия Огън на Марахава. И когато напълно изчезнат, явяват се Чистите Истини.

Марахава – Тишината – е Нерушима. Всеки звук някога ще умре, но Марахава е Недосегаема. Знаещите все ще се учат, но Марахава има Сърце само за Преобразените. Тях чака тя и им дарява Мъдростта си – Тиха, Чиста, Ясна, Виждаща Мъдрост. Що е Марахава? Излияние на Древния.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама: Всеки Път, колкото и да е мъдър, изчезва в Алмейра – Тишината. Алмейра сама по себе си е висш Поглед за Невидимите сили. Алмейра е Гласът на Най-Древния. В тази Тишина живеят Древни, Неродени Същества.

Меравот – Древният… Очите Му са Тишина. Който е видял Очите Му, замлъква. Очите Му поразяват думите. Той е преди думите, преди езиците. Те са стари, Той е Древен. Само този, който е влязъл в Неговата Тишина, може да си обясни нещата.

Рядко се срещат истинските очи. Те произлизат от Същността на Древния. Това са очите на Тишината. Когато са отворени, те сияят безмълвно, като слънца. А когато са затворени, те са вглъбени в собствената си Тишина. Те са приучени да живеят в Тишината. Те се сливат с Тишината. Може да попиташ, приятелю, що е това Тишината. Тишината е Свещеният Дом на Древния. Тишината е Храмът на Древния. И всеки, който се е докоснал макар и за малко до този Храм, той придобива очите на Тишината. Тези очи имат специално наблюдение върху нещата и събитията. Тези очи не виждат света, не виждат събитията, но те имат способност да проникват в корените на нещата. Много ангели и богове биха желали да имат тези очи.

Който е постигнал Тишината, има Присъствие в своите думи

Мавахари: Ти ме питаш кой е истинският човек. Ако искаш да познаеш истинския човек, когато го срещнеш, ти ще забравиш за думите. Ти ще видиш в очите му безпределната тишина. Ти ще си забравил за думите, защото ще бъдеш поразен от него.  Тишината поразява думите. Истинският човек е поразяваща тишина. Тази тишина е съществувала преди думите, преди езиците, преди народите, преди вселената.

Мавахари: Когато ти говоря, приятелю, не ме слушай. Аз съм същество, което говори на твоята тишина. Само тишината може да говори на тишината. Защо? Защото само те, двете тишини, могат да се слеят.

Мавахари: Истинските същества са звучаща тишина. Дори и когато говорят, те дават на тишината да говори в тях. Те са отстъпили своето място на преданието. Преданието, това е едно от имената на Духа.

Тот: Когато Тишината се отвори, тя дава на словото своето ухание. Такъв човек има нещо повече от слово: той не се занимава с красноречие, той има Присъствие.

Мавахари: Днес ти слушаш много хора да говорят. И те говорят най-различни езици. Но знаеш ли, страннико, какво искаш да чуеш? Това, което искаш да чуеш, е тишината на Този, Който ти говори. Само ще загатна: тишината се тълкува като дълбочината на човека, дълбочината на неговата любов, дълбочината на неговия дух и т.н.

Всички велики неща са родени от Тишината. Не изгрява ли слънцето от Тишината на нощта? А цветята, приятелю, не са ли деца на Тишината? А откъде произлиза Мъдрецът? От Тишината, приятелю. Ето защо той носи в себе си Съкровени Слова. От тези Слова се раждат тревички, цветя, слънца и живата вода.

Природата на обикновения човек е говорене и многословие – това е пътят на кармата. В тази връзка е казано, че всяка празна дума е изстрелян куршум, една изхабена енергия, една важна енергия, която ще ти трябва, която трябва да съхраняваш. Природата на духовния човек е мълчанието и одухотворяването – това е неговият Път. Природата на Божествения човек е Тишината. Божественият човек – това е Духът. Ако Божественият човек реши да говори, това означава, че Бог е пожелал. Тук няма никаква намеса на ума – и затова Словото му е Благодат и Истина. Защо? Защото той изхожда от Тишината, от един друг опит.

Ако този, който говори, притежава дълбоката тишина, неговите думи докосват душите, той прониква, ако има реална, дълбока тишина в себе си. Ако няма тишина, думите му са плитки и мълчанието му е плитко.

Марахава – Тишината – в най-дълбокия си смисъл е Цялото Божие Присъствие. Говоренето е Сила, само когато излъчва Тишината, Неизразимостта. В най-дълбоката Тишина е Богоподобието. Тишината е Неговата Слава. Тишината е Бащата на Покоя. Ако имаш Покой, имаш Баща.

Белият вятър: Когато чуя думите на човека, аз познавам вече неговата тишина.

В истинската усмивка има Тишина и Светлина.

Аз страдам, за да постигна в себе си Дълбокото, което е образ на Тишината. Само който е постигнал Тишината, може да има Присъствие в своите думи. Без Тишината словото е безумно. Когато Шаманът говори, след думите му потича Тишина. Тогава каквито и да са думите, те носят Присъствие на живот. Те са искри, дарени на душите в техния път. Истинският Шаман е словесна Тишина.

От незапомнени времена Истината те чака да ѝ станеш приятел. Има едно условие, при което можеш да ѝ станеш приятел. Да изпълниш това условие значи да се превърнеш в Тишина. Когато се превърнеш в Тишина, Истината ще ти подари Гласа си.

Марахава – Тишината – е Благо. Мъдрият ухае в собствената си Тишина, в собствената си Любов, която му е дарена от Древния поради Тайнството на Единството. Когато Мъдрият говори, знанието благоухае, радва се, защото зад него пристъпва нещо от неговата Марахава, нещо от Скрития Аромат на Безкрая. 

Вторият Старец Азавот Махария: Мъдрият е породен от Тишина. Мъдрият носи в себе си скрито Гласа на Духа. Мъдрият има Център и този Център е скрит в Безкрая. Мъдрият е Слово на Безкрая.

Когато истинският човек говори, той създава в душата ти тишина и в тази тишина Бог слиза и ти говори.

Това, което споделям, идва от Тишината на Моето Сърце. Аз не исках нищо да говоря, но Тишината в Мен затрептя. Само Тишината може да говори като Слънцето. Който няма Тишината в себе си, не умее да говори, защото той няма Сърце. Сърце, което е достигнало до Тишината, се превръща в Храм.

Махаротот Аяра – Върховно Неизреченият и Несподелим

Азомора Харот – Най-страшната Тайна… Най-страшната Тайна налагала Неизговоримост и Неизповедимост. Ако някой съумеел да я изговори, угасвал завинаги. Това се е случвало три пъти в Бездънната Древна история и е споделено само от Древния Забулен Жрец, Прастарецът.

Аризама – това е Абсолютът, Превъзходството над всичко. Никой не може да говори за Него и да Го обяснява. Той Сам говори за Себе Си, без да се изяснява.

Махаротот Аяра – Върховно Неизреченият – Той е Несподелим. Тук самият Дарахар – Гласът – още в Древността е казал: „Това е Нещо над Мене. Това е Нещо, за Което не може да се говори.“

Двадесетият Старец Ар Зуама: В последната Дълбина живее Аварама и там няма нито Мълчание, нито Глас, нито Тишина. Само Той е там.

Петият Старец Ал Аримавая: Неведомото не говори с думи, нито с мълчание, а с Могъщо Присъствие.

Първият Старец: Тук в Нищото ти вече не се занимаваш с Истината, а си потопен в нея. Живееш в нея без нужда от думи и говор. Нищото е най-преизпълненият свят.

Аз бях един от тези, които видяха Скритото Лице на своя Учител. Това беше Видението на Неизреченото. И никой, който Го е видял, не може да Го изговори, защото То не е от света на словото и от света на думите. Когато Го видях, аз не Го разбрах, но в мен се зароди Вечното Вдъхновение.

Вторият Старец Азавот Махария: Как можем да Го изразим, когато Словото не е Негов свят? Как можем да Го изразим с Мълчание, когато Мълчанието е един беден свят пред Него? Как можем да Го изразим с Безмълвие, когато Безмълвието е един възвишен свят, който е само подножие? Никой не може да Го изрази. Но когато вървим с Любов към Истината и към Него, Той малко по малко ще се изразява в нас. И така ще дойде ден, когато нашата Тишина ще стане сияеща. И после всички ние очакваме великия миг да дойде Той в нашата Тишина, да почука и да каже: „Ела!“

Седмият Старец Ал Махарива: Мистикът, това е Умъдрената Свещена Сила в човека. Речта му е Сила на Безкрайното. Словото му е тихо. Мълчанието му е сияещо. Тишината му е дом. Но Мистикът не живее нито в речта, нито в словото, нито в мълчанието, нито в тишината. Мистикът живее в Безпределната Откритост. Той даже не е Същност, нито същество. Той е Безпределие. Мистикът ни призовава към Неизреченото Несъществувание. Велико е Присъствието му. Възвишено е Безмълвието му и чрез това той има Ключ, с който прави тънки преходи между световете.

Мъдрият Път е Изчезновение навътре

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Когато говориш, не изхождай от мълчанието, а от Безмълвието. В мълчанието все още има сътвореност. В Безмълвието е скрито Несътвореното. В Несътвореното е скрита Тайната. В Тайната е скрита Мистерията. В Мистерията е скрито Върховното Отсъствие. В Тайната се разкрива Безмълвието и тази Тайна е Духът. В Мистерията се разкрива по-висшата степен на Безмълвието и в тази Мистерия е Искрата. Искрата в нас притежава Безмълвие, което изхожда от самото Върховно Отсъствие. Защо Искрата великобезмълвствува? Защото тя знае, че нищо не може да изрази Върховната Мистерия и че единственото съществено нещо е не да изразяваш Величието на Праокеана, а да си потопен в него.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Ние говорим. Когато говорим, ние говорим. Ние мълчим. Но когато мълчим, ние вътрешно говорим. Ние безмълвствуваме. Но когато безмълвствуваме, ние търсим идеи, образи, цветове. То е все още говорене. С всички тези методи ние пречим на Отсъствието да дойде в нас. Ние трябва да се завърнем в най-древното си Безмълвие и там да чакаме – нищо да не искаме и нищо да не очакваме – само там да чакаме. И тогава ще дойде ден, ще дойде миг свръхестествен. Върховното Отсъствие ще ни посети и ние ще Го осъзнаем и ще познаем себе си. Ще познаем, че сме част от Него, защото, когато станем Отсъствие, само Той ще действува в нас.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Ние живеем, но не живеем. Ние говорим, но не говорим. Ние мълчим, но не мълчим. Когато познаем Върховното Отсъствие, тогава нито ще живеем, нито ще говорим, нито ще мълчим. Тогава Отсъствието ще работи в нас. И тогава животът ни ще свети, говорът ни ще блести, а мълчанието ни ще ухае. А когато имаме трудни времена, Отсъствието в нас ще тържествува, защото ние сме деца, Синове и Дъщери, и Старци на Върховното Отсъствие.

Старецът Ал Махор: Мъдрият Път е Изчезновение навътре. Първо изчезва говорът, после изчезва мълчанието и после остава само Сияещото Безмълвие. Мъдрият Път е Изчезновение навътре. Първо изчезва животът, после изчезва смъртта. И остава само Сияещият Източник.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Когато говорим, трябва да говори нашето мълчание. Когато мълчим, трябва да говори нашето безмълвие. Когато безмълвствуваме, трябва да говори нашата Древност. Когато говори нашата Древност в нас, трябва да говори само Върховното Отсъствие. Когато порядъкът е такъв, ние вече сме във Върховното Отсъствие, ние вече сме у дома.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Когато говориш, трябва да си изучил мълчанието. Когато мълчиш, трябва да си проучил Безмълвието. Когато безмълвствуваш, трябва да си познал яснотата. Когато си познал яснотата, трябва да вървиш към неяснотата и да я почиташ. И тогава ще дойде ден, когато неяснотата ще ти позволи да я преодолееш. И тогава ще се завърнеш във Върховното Отсъствие.

Петият Старец Ал Аримавая: Има едно говорене, което води към мълчанието. Има едно мълчание, което води към Безмълвието. Има едно Безмълвие, което води към Сиянието. Говорът е цветето на мълчанието. Мълчанието е сърцето на Безмълвието. Безмълвието е тишината на Сиянието. Сиянието е дълбината на Върховното Нищо. Който придобие способността да говори, ще познае мълчанието. Който придобие умението да мълчи, ще освети своето Безмълвие. Който придобие тайнството на своето Безмълвие, ще открие собственото си Сияние. Който е открил Сиянието си, той заживява в собствената си Прадревна Мистерия. И тази Мистерия е Върховното Нищо – Праизобилието.

Единадесетият Старец: И Причината за всичко това е Неведомата Дълбина на Бездната и нейната Премъдрост. И всичко, което е създадено, е създадено като Велика Непреходност. И никой не може да я разкаже, защото Тя, Причината, е скрита в Тайнството на Безмълвието. И колкото ние повече се издигаме в Мистерията, толкова повече се съкращават словата. Така ние преминаваме от Съкровеното слово в Съкровеното Безмълвие, докато един ден изоставим и Съкровеното Безмълвие и влезем в Съвършеното Безмълвие. Когато си постигнал целта, ти си станал дълбинно безмълвен, защото си се влял в Неизречимостта на Мистерията.

В говоренето страдаме. В мълчанието наблюдаваме. В Безмълвието се учим. В Тишината разцъфтяваме

Животът е говор, смъртта е мълчание, Вечността е Безмълвие. Вечността е Незнайност. Тази Незнайност има поглед само за Незнайния.

И разбрала Птицата-Душа защо тези същества, наричани хора, много говорят и защо много спорят. Тя разбрала, че те били изгубили Светостта на Мълчанието.

Хората са се изгубили в говоренето. Хората са се погубили в многословието, защото не са открили Ухото си за Древното Безмълвие.

Нечистотата чува шумното, звуците, сътвореността. Чистият чува Пълнотата на Тишината. Той често се уединява, за да я търси.

Думата е същност, излязла навън. Безмълвието е същност, останала в дълбокото.

В несътвореното Начало беше безмълвието. Словото дойде много по-късно, което означава, че словото е вторично, както ще видим по-нататък. Словата умират, звуците умират, а Тишината е непрекъсната.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама: Светът е говорене, а отвъдният свят е мълчание. Говорене и мълчание – ето два ненужни свята. В говоренето човек се проваля, в мълчанието се разсейва. Това са все външни корени, външни сили на живота. И когато дойде бурята, друга развързана сила, тогава тези хора не устояват. Друго нещо е човекът, който познава Произхода си. Пред него бурята се прекланя и му казва: „ Ти си от друг род, нямам власт над тебе.“

Защо цветята са красиви? Защото са безмълвни. Защо водата е красива? Защото е безмълвна. Защо душата е красива? Защото е безмълвна. Там, където е Безмълвието, красотата е цяла. Хората са проговорили цветя. Те са пожелали думите, те са пожелали сътворението. Думите много говорят, но само Тишината разкрива. В Тишината е Откровението на живота.

Десетият Старец Мавахари: Дълъг път има да измине човекът навътре, докато открие това, което е отвъд говора и което превъзхожда мълчанието. Говорът е желязо, мълчанието е сребро, Безмълвието е злато, защото в Безмълвието ти узнаваш Истината. В говоренето ти я изпускаш, а в Безмълвието ти я узнаваш, защото Истината е древно сродна с Безмълвието. Безмълвието е Древна истинна Есенция. То е Основанието на най-финия свят, най-тънкия свят. Безмълвието съдържа в себе си Дълбините на живота и Тайната на Бога. В Безмълвието изчезва всяко име. В Безмълвието изчезва всяко понятие. В Безмълвието трябва да изчезне дори и самото Безмълвие. И тогава изгрява Мистерията.

Десетият Старец Мавахари: Говоренето е време, мълчанието е пътуване, Безмълвието е Сливане. Дълбоко и необятно е Царството на Безмълвието. В Безмълвието човек разбира своята необятност. Древното живее в Тишина отвъд всякакъв образ и понятие. Образите са призраци, понятията са неуместни. Древното можеш да го разбереш само чрез преживяване в Безмълвното, защото Древното е Скрито съществувание. Когато Древното се яви в човека, то се явява безмълвно. Когато то се яви, явило се е Безсмъртието и Свободата.

Учителят Мелхория: Говоренето е общуване. Мълчанието е узряване. Безмълвието е сливане.

Чрез думите ти живееш на повърхността. Чрез мълчанието ти си потопен в собствения си размисъл. А чрез Безмълвието ти си потопен в незнание.

Особено силна е Хаярая – Благодарността – когато е повече в Мълчанието, отколкото в говоренето.

Когато има разговор или говор, той е обкръжен от безмълвие. Това е, което трябва да се долови. Посветените казват: Ако искаш да разбереш нещо, почувствай какво е неговото безмълвие.

Тишината е Началото на Древността. Изначалното Слово е Началото на Вечността, а падналото слово е зародителят на света и сътворението.

Старецът Ахотот: В говоренето страдаме. В мълчанието наблюдаваме. В Безмълвието се учим. В Тишината разцъфтяваме. Когато душата е заживяла в Безмълвието и когато духът се е посял в Тишината, тогава те имат Цялост и Дълбина. И така те могат да се завърнат в човека – така говоренето ще стане разумно, а мълчанието свещено.

Десетият Старец Мавахари: Спящите познават говора, пробудените познават Мълчанието. Осъзнатите познават Тишината, Премъдрите познават Мистерията. Мистерията е скрита отвъд звездите, отвъд живота. Тя е на особено Място и то се нарича Бездната.

Учителят рекъл: Жабата пее на външния свят едно, а във вътрешния си свят тя пее за хармонията на световете. Многото викане ще създаде много любов към тишината, докато в един чуден ден тя ще се завърне в тишината. И само тогава ние ще можем да видим нейната красива душа. Всички звуци са произлезли от тишината и ще се завърнат в нея.

Истината е по-дълбока от всеки текст

Десетият Старец Мавахари: Истината е мълчалива, тя не обича да говорят за нея. Тя иска хората да живеят в нея и тогава тя им се разкрива безмълвно, тихо и издълбоко отвътре. И тогава човекът придобива нещо, което го няма в света и вселената. Истината се разкрива, но си остава скрита в Неведомост.

Двадесет и четвъртият Старец Меторот Азихава: Общувай с Безмълвието си, за да познаеш Истината. В Безмълвието Истината се пробужда и засиява. За Истината словото е робство, защото Истината е преди словото и словото я обременява. Истината живее в Абсолютен свят. Не можеш да я обвържеш с текстове. Истината е по-важна и по-дълбока от всеки текст.

Безмълвието люби Истината. Истината е Шадая Анхор – Безмълвен Страж, Скрита Сила. А говоренето е потънало дъно, потънал свят. Ти можеш да говориш, само ако изхождаш от Безмълвието. Ако изхождаш от мълчанието, ти си губещ. Ако изхождаш от говоренето, ти си осъден. Да изхождаш от Безмълвието, то е Чистото Слово – Стълбата към Безпределното, Пътят към Благата Истина.

Само Истината може да ти даде Великата Реалност. Тази Реалност е Неизговорима. Това, което не можеш да изговориш, никога не можеш да го опетниш.

Великата природа не говори с думи, а със символи.

Водата, която те очиства, не говори. Вятърът, който те освежава, не говори. Слънцето, което те огрява, не говори. Истината, която те ръководи, не говори. Не е ли това, приятелю, по-ясно от всеки говор?

Чистото слово, духовното мълчание и святата тишина ще те заведат при Авародон

Старецът Ахотот: Говоренето е свещено изкуство на душата. Безмълвието е дълбоко изкуство на духа. Но има и неразумно говорене. То е от падналия цар – ума. Когато падналият цар е взел да говори, се е създала смъртта. Когато великата царица, душата, е започнала да говори, се е създало безсмъртието, защото свещен говор има царицата. Когато древният цар, духът, е започнал да говори, тогава всички граници са отпаднали, родила се е Безкрайността.

Но само тези, които придобият чистото Слово, което е въведение към Светостта на Мълчанието, само те се домогват до Есенцията на Преданието. В това Предание Душата-Птица изгубва своите крила, освобождава се от вечното преселение и се възвръща в своя Източник. Възвръщайки се в своя Източник, Душата е вече готова да бъде ученичка на Старците.

Харива Атор – Специалният Устрем – израства от Правилното говорене и от Мъдрото мълчание.

Ако си разумен, в говора ще се радваш, в мълчанието ще се обогатяваш, а в Тишината ще тържествуваш. Радостта е името на разумния говор, богатството е името на мълчанието, тържеството е името на Тишината.

Ако искаш да се освободиш от оковите на думите и от прилепналите значения към всяка дума, трябва да говориш по един особен начин. Този начин е наречен Авилхара. На древния език това означава искреност. Другият превод, който са дали Мъдреците на тази дума, е мост, защото искреност означава да прекараш мост към Безмълвието.

Но ти, приятелю, запомни, че трябва да придобиеш чистото слово, духовното мълчание и святата тишина. Това са трите сили, които ще те заведат при Авародон. Когато придобиеш чистото слово, Авародон ще прибави към него нещо от своята Светлина и силата на твоето слово ще бъде многократно умножена. Когато придобиеш духовното мълчание, Авародон ще ти даде нещо от своя Дух и силата на твоя Дух ще бъде умножена. И накрая, когато придобиеш святата тишина, Авародон ще ти даде нещо от своята Незнайност и тогава силата на твоята Незнайност ще бъде умножена.

Една от задачите на пробудения ученик е да се научи да удвоява енергията си. Това става чрез разумен начин на говорене и разумен начин на мълчание. При него и говоренето е богато, и мълчанието е богато.

Пътят на истинския ученик е от разумно говорене към безмълвно говорене и от безмълвно говорене към Висша Тишина. Разумното говорене е началото на пътя. Безмълвното говорене е насоченост към Вечността, а Висшата Тишина е поглед към Безкрайността. В разумното говорене ти събираш себе си. В безмълвното свещено говорене ти образуваш себе си като Вечност. А във Висшата Тишина ти преодоляваш и Вечността, и себе си, и в тебе изгрява Учителят.

Старецът Ахотот: Който говори, не знае. Който мълчи, ухае. Който безмълвствува, сияе. Изостави говоренето и ще посееш мълчанието. И така, когато мълчанието узрее, ще се научиш да говориш. Изостави говоренето и ще се научиш да говориш. Говоренето е един свят, мълчанието е друг свят. Когато изоставиш един свят, придобиваш друг свят. Ще дойде ден, когато трябва да изоставиш и говоренето, и мълчанието – и двата свята, защото там някъде те чака Скритото Безмълвие. Що е Скритото Безмълвие? Най-древният свят.

Когато човек разбере Чистия говор, той се домогва до Мъдростта на мълчанието. Когато човек разбере Мъдростта на мълчанието, той се домогва до Висшата Тишина и тя става негов Дом.

Говоренето трябва да бъде Чисто, мълчанието трябва да бъде Свещено, Тишината трябва да бъде Кристална, а Древното Безмълвие трябва да бъде абсолютно скрито във Вглъблението на Меравот.

Когато говориш, ти твориш. Когато мълчиш, ти се съграждаш. А когато навлезеш в своята собствена Тишина, ти познаваш своята Нероденост.

Пътят на Истинския Търсач върви от Чист Разумен говор към Свещеномълчание и от Свещеномълчание към Богоподобна Тишина, и от Богоподобна Тишина към Древнобезмълвието.

Десетият Старец Мавахари: Силата на молитвите не е в говоренето, а в Дълбината на Безмълвието. Силата на думите не е в думите, а в Дълбината на Безмълвието. Те са само методи, пътеки към Безмълвието – молитвите и думите. Ако ти си човек с дълбока Любов, когато ти дойде голяма скръб, само твоето Безмълвие може да я извиси и преобрази. Чудно е, когато голямата скръб попадне в Безмълвието. Тогава какво тя може да каже на Безмълвието? Безмълвието е Дълбина, в която нещата се преобразяват. И ако скръбта разбере Безмълвието, тя просиява.

Словото е символ на истинския човек. Музиката и песните са символ на Ангелите – говорим за музиката в нейния най-изчистен вид, крайният символ. Мълчанието е символ на Душата и на Боговете. Тишината е символ на Духа и на Бога.

Хайку иска да ни каже, че реалността е изящна в своето чисто, първично мислене. Това е чисто духовно мислене, без примеси. И освен това хайку е изящно и в своето безмълвие: и като говори, е изящно, и като мълчи, е пак пълно и изящно.

Хайку предава на хората не слова, а съкровеното, скритото, безмълвното.

Истинското слово е излъчена Тишина

Словото е Слово, само когато изтича от Тишината. Слово, което не изтича от Тишината, разнася мрак. Тишината си има свой Дом. Този дом е наречен Съкровеното. Някои го наричат Душата. Други го наричат Неизразимото. Аз го нарекох Изворът, защото от този Дом извира Словото, което осветява съществата. Истинското Слово е напоено със Свята Тишина.

В Египет казвали: Когато Безмълвието говори, това вече е Слово.

Словото е слязло от Тишината, за да разкрие Безкрая.

Ако Древното Безмълвие докосне Словото, то става Диамант, то засиява в себе си. То става Мъдрост и Благоухание, защото е било докоснато от Неизговоримото. Това, което не може да се изговори, е всякога като Свободна Птица.

Учителят Мелхория: Когато една дума е излязла от дълбокото и просветлено безмълвие, тя слиза като древен воин.

Даосите казват: Истинското слово е излъчена Тишина. Значи ако един посветен говори, словото му може да се познае по това дали е дълбоко, ако зад него върви безмълвието. Ако той има дълбока енергия в безмълвието, в словото му ще има нещо особено и душите, които търсят Истината, ще го доловят.

Колко много съдби е разрушило говоренето. Кой може да говори? Който дълго е живял в Мълчание и Тишина. И тогава те са го научили да говори, но той пак внимава с думите.

Меравот е Създателят зад всичко създадено. Той е създал Словото като Стълба към Себе Си. Чистото Слово, това е Пътят на Божествената енергия, която се завръща. В Чистото Слово Меравот е вложил Велико Единство. Древните казвали: „Тишината е, която ни учи на Словото. Тя е другото Име на Древния Учител.“

Меравот – Древният – е бил преди думите, преди езиците. Нито думите, нито езиците обясняват дълбоко нещата. Само Духът прониква и само Тишината е Обяснител. Когато Меравот задвижи Тишината в думите, думите стават Сияния.

Аз странствувам все към Него, защото Той обогатява мълчанието ми, просиява Безмълвието ми и прави говора ми мек, мистичен и топъл.

Същността на Древността е Истинно говорене и Свято Безмълвие.

Първият Старец: Посветеният е постигнал Мистични разговори със Словото. Словото е близко и сродно с Посветените, но за обикновените хора то е Незнайна земя. Словото е Велик вътрешен Космос – Космос, съставен от различните звуци на Тишината. В Словото е Мистичният Разцвет на Тишината. Самото Слово е устроено така, че то бяга към Дълбините на Тишината. То се крие като невидим вятър и затова Посветените го търсят в Безмълвието. И ако станат безмълвни, то им отговаря от Безмълвието. Словото много обича Безмълвието – своята Несътворена и Неизразима Родина. За тези, които го познават, Словото е Извор на Тишина.

Говоренето е смърт. Само Мъдреците, Учителите и Избраните могат да говорят, защото изричат Дълбини от Безмълвието и упътват към него.