Става въпрос за безмълвието, което го има и в Бога, и в Бездната. Безмълвието е дълбоко състояние и на Бога, и на Бездната. Това е състояние на велика преизпълненост. Това е изключително велика преизпълненост, преизобилие и оттук идва велика неизреченост. Ето защо безмълвието е езикът, на който Бог ни говори, това е Неговият свещен език, Неговата неизразимост, която е слязла от Абсолюта.

Тот: Бог не е Дух. Той е по-дълбоко нещо от Духа, но трябвало да слезе в Духа по необходимост. Той е Мистерия. Той идва в Безмълвието и оттам ни упътва.

Древно и тайно е състоянието на безмълвието. То е състоянието на Бога. Това означава, че състоянието на безмълвието е явление на Бога, то е Неговият език, който трябва да изучаваме.

Първото Същество, т.е. Бог, е безмълвно, свято и абсолютно в отношението си към Бездната, така както е и с Христос.

Първото същество, т.е. Бог, е място на велико безмълвие. Само в дълбоко безмълвие можеш да слушаш тайната на нещата.

Значи това е Неговият език, това е Неговото мистично излъчване. Това безмълвие е древното Царство Божие и цялата вселена го усеща и търси. Тя знае, че безмълвието предхожда самата вселена. И вселената знае, че в безмълвието има нещо, което липсва на вселената и на всички сътворени същества. Дори посветените казват: по време на големия взрив безмълвието е било там и е обкръжавало този взрив.

Упанишадите казват: Брахман не е религия, нито е религиозен, нито е наука, нито е учен, нито е личност. Брахман е особено качество – Той е дълбочина и безмълвие, и безпределност.

Безмълвието е завръщане към Източника

Аз търся Бог в безмълвието на нещата. Знание, което идва от обучение, се губи; знание, което идва от любов, се съхранява.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Безмълвието е практика на изчезването. В Безмълвието изчезват говорът, чувствата и мислите. Трябва да се осъзнае, че Безмълвието е завръщане към Източника. Безмълвието е висша практика. То е отсъствие от външните светове. В Безмълвието ние разкриваме все повече собствените си Дълбини и Пътя си към Върховното Отсъствие. Достатъчно е 1 минута практика на Безмълвието на ден. Когато безмълвствуваш, не трябва да очакваш нищо. Вярата е, която очаква, но Безмълвието отива на по-дълбоко място. Истинският човек е звучащо Безмълвие.

Китайски афоризъм: Разбери Безмълвието насред шума.

Руски афоризъм: Леката скръб е разговорлива, тежката скръб е безмълвна.

Искрата жадува само за Безмълвната Бездна, в която не съществува нищо обособено, определено.

Колкото и да медитираш, ти трябва да си призован в това древно Тайнство – безмълвието.

Старците: Чистото Слово е съществено, защото то позволява завръщане в Истинското Безмълвие.

От чистото действие произлиза умъдреното безмълвие.

Учителят Мелхория: Не търси добри съвети, защото ще ограничиш Мистерията в себе си. И ако са ти помогнали, има нещо друго, което ще ти помогне повече – безмълвието, за да дойде съветът отвътре, за да станеш независим.

Разбира се, всички хора в света, които изучават медитация, вървят към безмълвие; които работят с молитва, вървят към безмълвие – към по-точно говорене и към по-точно безмълвие. Между другото безмълвието е на десет степени, но това е друга тема.

Толтеките така постигнали, чрез Безупречност, Дух без форма. Тази освободена Същност е ключът към други светове и ключът за придобиване на безмълвното истинско Знание.

Много изречения в Дзен са абсолютно безсмислени, за да може да ти премахнат ума и да влезеш в безмълвието на своята душа.

В Дзен истината се произнася от безмълвието. Ще обясня: Дзен използва думите, за да въведе човека в онова състояние, в което няма думи – това е състоянието Дзен, това е истината, това е неизразимото.

Дзен използва много странно думите. Той използва думите вместо безмълвието и точно чрез думите учи на безмълвие.

Значи който овладее хекао – науката за говоренето, за свещеното слово, за контрол на всяка дума, той ще бъде въведен после в Безмълвието – първичния език, езика на Боговете, езика на Бога, език, който са го разбрали и делфините. Те също владеят този език и владеят много неща.

Хадайра – времето – е само капка от Древния Безмълвен Океан. Времето е могъщо действие на илюзията и затова хората мислят, че то съществува. В Безмълвието няма време. Във Вглъбяването няма време. В Постоянната Мисъл за Древния няма време.

Времето е видимата страна на нещата. Безвремието е Невидимата, Безмълвната страна. Невежеството увеличава времето. Мъдростта увеличава Безвремието.

Хадайра – времето – е място за развитие; път за тези, които са изгубили себе си; път за тези, които са изгубили Душата и Духа си и са придобили ум. Умът не обича Безмълвието. За него това е смърт. За ума Безмълвието е безвремие и бреме. Защо умът не обича Безмълвието? Защото тук той угасва. За тревожния ум Безмълвието е мрачно място, мрачен храм. А това Безмълвие е Пътят към нашия Дух и към нашата Душа.

Старецът Ахотот: Има два вида Безмълвие – Духовно Безмълвие и Велико Безмълвие. Духовното Безмълвие улавя Скритата Мъдрост. Великото Безмълвие улавя Изначалната Пълнота. Духовното Безмълвие носи Мъдрост, Великото Безмълвие носи Цялост и Пълнота. Когато Мъдростта узрее, тя се превръща в Пълнота. Само в тази Пълнота Бог се ражда изцяло.

Потъни, потъни дълбоко в своето Безмълвие!

Учителят: На чистия дарявам Любов; на мъдрия дарявам Безмълвие; на истинния дарявам Бездна.

Десетият Старец Мавахари: Който се занимава с нещо друго освен със Същността си, той изкривява себе си и изгубва Безмълвието си, Дълбочината си. Който е изпуснал себе си, вече други властват над него. Други му говорят, а Безмълвието му се е скрило. Когато заживееш в Безмълвието си, ти заживяваш в своята собствена вечна Дълбина и животът ти е един тих и постоянен възторг. Очите ти са небеса, сърцето ти е красота, а душата ти е пълна с възвишени чудеса. Душата е достойно място за светлите сили, а Безмълвието е достойно място за Мистичното в живота.

Десетият Старец Мавахари: Ние живеем в Скрития Бог, но трябва да осъзнаем своето Безмълвие, защото то ни води навътре в Царството на собствената ни Мистерия. Когато си в Безмълвието, ти изясняваш все повече себе си като Пламък от Прадревността. Този свят, макар и отдавна създаден, е твърде млад пред твоята Тайна. Преди да бъде този свят, ти си бил велика Несътвореност – същество от Чист Пламък.

Десетият Старец Мавахари: Тайната се открива на Безмълвното, Съкровеното. Що е Безмълвието? То е Висша Мъдрост, то е преодоляване на чистото и нечистото. То надхвърля всички умозрения. Безмълвното вижда отвъд света. То вижда в Невидимото, то прониква в Незнанието. В Безмълвието няма свят, защото то е недосегаемо за мисъл. В Безмълвието ти си постигнал Незнание, което е по-дълбоко от всяко знание, от всяка гениалност. Безмълвието е състояние на Незнание, а това Незнание е Ключ, който отваря портите на Неведомото. Незнанието е Висше Око, което отваря тайнствените врати към Царството на Бога и Бездънността, която е скрита в Него.

Десетият Старец Мавахари: Безмълвието означава, че човекът се е докоснал до Преизобилната, Сияеща Същност. Той се е докоснал до Недостъпното, защото Безмълвието е достойно да отваря тази врата. С Безмълвието ти можеш да влезеш в Храма на Бога и можеш да Го узнаеш, защото Безмълвното узнава Безмълвното, подобното узнава подобното. Безмълвието узнава Неговата Несътвореност. То може да я види чрез преживяване. В Безмълвието Бог сияе ясно. Тук Незримият става Зрим и дарява великата си и необичайна красота на безмълвния човек-дух, понеже той се е освободил от света и носи в себе си Тайна от Неговата Тайна и Присъствие от Неговото Присъствие.

Съзерцание за Учителя: Гледам Те, гледам Те и все не мога да Те видя. Слушам Те, слушам Те и все не мога да Те чуя. Навярно Ти живееш в Свята Дълбина. Търсих Те, търсих Те и не Те намерих. Следвах Те, следвах Те и не Те открих. Никога не спрях да жадувам за Теб. И в един чуден миг Ти ми се откри. Този миг ме превърна във Вечност и Безмълвие. Когато Те видях, изгубих всичките си думи и се превърнах в Твой Син. Сега съм част от Твоята Вечност, от Твоето Безмълвие и Отломък от Твоето Чудо.

Когато си помисля за Него, и виждам: в мене няма нито време, нито настроения, нито състояния, нито преживявания. Остава ми само едно: Белирая – Безмълвие. И то сияе неизречимо и несподелимо.

Когато помисля за Него, в мене все повече узрява Безмълвието, а в Безмълвието ми узрява красотата на Безкрайностите и Неговият потаен Образ – Образ, който е Съкровище, излязло от Океана на Безкрайностите.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Не е ли Безмълвието изчезване? Къде е в Безмълвието умът? В Безмълвието няма ум, а умът е времето и сътворението. Ето защо в Безмълвието ние се пресътворяваме. Не е ли умът смърт? Да, умът е сътворяване. А Безмълвието е преодоляване на сътвореното. То ни води в Центъра, в който няма смърт. Безмълвието е универсален метод да разбереш своя Произход. Безмълвието ни прави мистериоподобни.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Навлизането в Безмълвието е самоограбване. Пробуденият човек за да стане истинен, трябва да ограби себе си. Той трябва да ограби ограниченията на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Който все повече безмълвствува, отстранява себе си. Така той се приближава до Великия Безмълвник, Който е Абсолютът и Който му изпраща преображение. Който стане преобразен, той вече е станал истинен и може да каже: „Безмълвието отне тъмнината на моето неразбиране. И сега вече познавам Безмълвието като Лахара, или Яснота.“ Целта на живота е придобиването на Лахара.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Потъни, потъни дълбоко в себе си. Потъни, потъни дълбоко в своето Безмълвие. Потъни, потъни дълбинно и не търси слово, но потърси Отсъствието. И тогава То ще ти даде нещо от себе си и ти ще разбереш Неговата Несподелимост. Така Върховното Отсъствие ще ти даде частица от себе си. И тогава ти в своето отсъствие ще имаш метод да се оглеждаш в Него, в Неговото Безмълвие. Смисълът на живота е в Безмълвието.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Мисленето без мислене означава да стигнеш до онова Безмълвие, което знае, без да знае, което мисли, без да мисли и което говори, без да говори. Това е методът на Нищото. Нищото не знае, но е владетел. При Нищото не можеш да стигнеш с мисъл и с мислене. При Нищото можеш да отидеш с Безмълвие. И когато станеш господар на Безмълвието, тогава ще станеш владетел на мисленето без мисли и познавач на вътрешните неща, познавач на Същността.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Много хора, които са поставени на земята в тежки условия, се домогват до по-дълбоки познания за Прародината, защото в тежките условия може да израсне една по-дълбока степен на Безмълвие. Защото пробуденият търсещий знае, че в Безмълвието е скрито всяко решение. Но има една категория същества, която потайно, скрито и незнайно пътува към Прародината. Това са съществата на ада. Живеейки в изключително тежките условия като дяволи, демони и стенещи духове, има определено време, когато в тях се отваря дупка, пространство, жажда за Тайнството на Безмълвието. И тогава те пожелават в недрата си да изоставят едната крайност и да отидат в другата. И тази дупка е Божията Милост за тях. И тогава те изоставят бремето на шума, врявата и безумието. И тази величествена жажда в тях, която е посятата ръка на Божията Милост, ги извежда при Себе Си и им показва нещо от Прародината, нещо от Себе Си. И тогава те се възпламеняват от ново безумие, защото са получили частично Откровение от Прародината. И те вече стават безумно търсещи, изключително търсещи, защото това е възвишеното безумие. Това не го притежават дори ангелите. Това е най-високата степен на отношение към Прародината.

Древното Безмълвие ни води към Мистерията на Абсолюта

Вторият Старец Азавот Махария: Мъдрият човек търси Прасъществото в Безмълвието на нещата. И колкото повече се извисяваме, толкова повече се съкращават думите. Така ние вървим от говор към Безмълвие и от Безмълвие към Съвършено Безмълвие. И така Безмълвието ни се превръща в Сияйновиждане. Тук духът се разцъфтява и озарявайки себе си, той става себепознал се.

Армарахава – Древното Безмълвие – е Език Изначален, Език преди Словото, Език Неизречен, така както е Неизречена Душата, Пълнотата, Духът, Мистерията, Бездната. Ето например Душата. Душата говори древно отвъд думите, отвъд видимото, защото тя е Вътрешен Свят, Неизговорим Свят, макар че е само малка частица от Древното Безмълвие. Тя е само малко отражение, но тя пленява, защото нещо в нея е по-дълбоко от света и говора. Истинските неща са зад света. Душата е като отваряне на Древна Врата. Тя е Път към Древното Безмълвие. Накъде ни води Древното Безмълвие? Все повече към Мистерията на Абсолюта.

Единадесетият Старец: Щом се освободиш от себе си, очаква те неудържим и безкраен полет. Но само узрелият може да освободи крилата си. Не вярвай в образи, а в същности. Образите са ограничения. Във Величието на Бездната няма светлина, а тъмнината е ненужна. Тук има само Древно Безмълвие и никакъв звук. И тук в Безмълвието ти вкусваш пълнотата на Древната скрита Истина. И тук вкусваш нейната Бездънност.

В Дълбокото Древно Безмълвие толкова си утихнал, че си се завърнал. Кой постига Древното Безмълвие? Само този, който има Почит към себе си, към Центъра си, към Произхода си.

Когато помисля за Него, в мрака засиява живот. Когато помисля за Него, понася ме Древен спомен. Когато помисля за Него, Безмълвието ме води в Неговата Древност.

Само този, който е стигнал до дъното на Безмълвието, може да чуе Гласа на Най-Древния. Този Глас е Безмълвието. Този Глас има две страни. Едната страна е наречена Тихият Глас, при което Най-Древният докосва Своите Избрани. Другата страна е наречена Аболютното Безмълвие. То отговаря на идеята за пълното сливане. Тук дори няма нужда от Тихия Глас, защото две велики Безмълвия са се слели. Двете велики Безмълвия са станали едно Безмълвие. Който е постигнал това Безмълвие, той е постигнал най-висшата цел в живота си. Това Безмълвие е една велика Мистерия, която е скрита от погледа на всички загадки, тайни и тайнства.

От дългото гледане на моя Учител очите ми станаха Безмълвия. От дългото гледане на моя Учител очите ми станаха Безкрайности. От дългото гледане на моя Учител очите ми станаха Мистерии. И сега в Безмълвието Го чувам, в Безкрайността Го усещам, в Мистерията Го живея.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама: Има дълбоко Безмълвие, има и тайно Безмълвие. Чрез дълбокото Безмълвие черпиш от Тайната на Мъдреците и от Тайната на Бога. Чрез тайното Безмълвие черпиш от Мистерията на Бога и от Старците.

Старецът Ал Махор: Истинският човек върви от Вечното Безмълвие към Безкрайното Безмълвие и от Безкрайното Безмълвие към Безмълвието на Абсолюта. Но откъде идва това Безмълвие? То е най-древният Дар на Абсолюта. Чрез този Дар съществата се завръщат.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Съществува едно Древно Безмълвие. Отначало то е чисто духовно. После то е Съкровено. После то е Божие Безмълвие и после то е Мистериозно. Духовното Безмълвие улавя чисто духовните неща. Съкровеното Безмълвие улавя потайностите на живота. Божието Безмълвие улавя потайностите на Бога и Неговия Замисъл. Мистериозното Безмълвие е Древното Безмълвие. То е вкоренено в Мистерията на Абсолюта. То има два начина на Несъществувание. Единият е, когато живее в Бездънен Покой, а другият е, когато се отказва от този Покой, за да изчезне в Абсолюта. Това е най-древното Безмълвие. То е превъзмогнало дори и Покоя.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Има четири вида Безмълвие. Първото Безмълвие е това, което те подготвя за покоя. Второто Безмълвие е това, което те извисява към Мистерията. Третото Безмълвие е това, което те подготвя за Върховното Отсъствие. Но четвъртото Безмълвие е най-величествено. Чрез него ти се сливаш с Върховното Отсъствие. И тогава Безмълвието изчезва и остава само Той. Това е най-високото Безмълвие, най-високото Място. То е най-високо, защото тебе те няма, нито животът го има. Има вече само Същност – Същност, която се е сляла с Прасъщността.

Армарахава – Древното Безмълвие – е част от Мистерията на Древния Бог. Армарахава е Негова Висша Воля. Без това Безмълвие нямаше да съществува Четвъртата степен на Изчезването в Абсолюта. Само в тази степен може да се разбере Дълбинноскритото Състояние на Изначалната Пълнота. В тази степен се влиза от Храма на Бездната в Храма на Мистерията чрез Неговото Пречисто Докосване.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Кой живее по-дълбинно в своята Прародина? Това е този, който е постигнал по-дълбока степен на Безмълвие. Колкото по-извисено е едно същество, толкова е по-дълбоко Безмълвието му. Но най-дълбока е 17-та степен на Безмълвието – тя е съвършената степен. Това е Древното Състояние на Величествена Преизпълненост. То е преди словото, преди живота, преди създанията. То е Състоянието на Прародината.

В Моето Безмълвие е скрита Прародината

Вторият Старец Азавот Махария: Прадревният Абсолют е отвъд световете, отвъд духовността. Той е създал вътрешна мъдра причина, за да се движат определени хора към Него. И това движение към Него е смисълът. Към Него се върви с Безмълвие, защото Безмълвието е Неговият символ – символът на Непреходния Бог. Говоренето не може да Го определи. Безмълвието Го загатва.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Всичко е произлязло от Прародината и всичко без изключение ще се завърне във Върховното Нищо. Аз съм виждал и страдащи същества, и страдащи цветя, и дори страдаща песъчинка. Защо е така? Защото страданието е обогатяване, озаряване и просветляване. Защо ви казвам всичко това? Казвам го, не за да разберете думите ми, а за да разберете Моето Безмълвие, защото в Моето Безмълвие е скрита Прародината и тя тайно ви подава ръка. Всички Старци са преди всичко Гласове на Прародината, Гласове на Безмълвието.

Старците са Древни Сили, покрити с Воала на Безмълвието.

Старците са Древна Безмълвна Пълнота.

Искрата се стреми единствено и само към тази пречудна, безмълвна мистерия, наречена Бездната или Праосновата.

Вторият Старец Азавот Махария: Има и други Велики Принципи, в които трябва да устоиш в Пътя към Старците. Единият Принцип е онова Чисто Безмълвие, което се ражда, когато словото е надминато, когато словото е било пречистено до своя корен. Тогава се явява Чистото Безмълвие.

Първият Старец: За да се докоснеш до един Старец, трябва да си постигнал Седмата степен на себепознание. Само тогава имаш право да черпиш от Неговото Безмълвие. Старецът никога не те обучава да Го следваш. Той само може да ти подскаже пътя към твоята собствена Бездна. А когато ти узрееш за Бездната в своето Безмълвие, тогава то ще те заведе до Мистериозността на Неведомия Абсолют.

Тук, в тази безпределност, живеят боговете. Те живеят в плерома – пълнота и безмълвие. Няма нужда от думи, няма нужда от слово, няма нужда от езици – пълнота и безмълвие, преизпълнени от мистичната тайна на Първото същество и на Бездната.

Когато Меравот влезе в едно същество, то благоухае, защото то става част от Великото Безмълвие.

Меравот в нас се изразява като Състояния: Състояние на Нищото, Състояние на Безмълвието, Състояние на Мъдростта, Състояние на Пълнотата, Състояние на Покоя, Състояние на Свободата, Състояние на Извора, Състояние на Любовта и Състояние на Не-диханието. Това са Деветте Древни Състояния. В Древността те са били наречени Деветте Стихии.

И случи се някога в миналото, че видях очите Му. И очите Му бяха Древни Огньове. И очите Му бяха Древни Небеса. Но най-поразителното, което излизаше от тези очи, беше Безмълвието. И така познах Изпепеляващото Безмълвие.

В изпитанието на мрака  се ражда истинското безмълвие

Ти трябва да изумиш Бога с голяма чистота. Да можеш да Го изненадаш, за да прозреш правилно това безмълвие, а то е древен озарител на мрака. Безмълвието, тишината, това е едно от древните Тайни Имена на Бога. Това безмълвие е Древното място и тука се случва Истината, но тука няма никакъв ум, никакви примеси – тука се случва Истината.

…малката тревичка…Моят житейски опит ме е научил да живея с приемане и безмълвие. В живота ти може да идват големи ветрове и урагани, може цял ден да вали проливен дъжд, може да има голям студ или жега, но приеми ги в своето безмълвие, в своята дълбочина и така те ще си отидат. Това е начинът да се приближим до Бога. Който може да приема урагана, става по-силен от него.

Юда прозря предварително и видя Голгота. Той предварително видя там славата на страданието и замисъла на Бога. Той прозря разпятието и той осъзна, че най-дълбокото преживяване, най-тежкото страдание е преживяване без думи. То надминава словото. То е по-дълбоко от словото и то е завръщане, безмълвно завръщане в Бога. Това, което толтеките наричат безмълвното знание. Това преживяване е без име. То е част от Мистерията на самия Бог. Това е безмълвно завръщане в Бога.

Вторият Старец Азавот Махария: … в Мрака всичко се изяснява. Мракът отделя Духа от човека, отделя истинския човек от земния човек и тогава вече човекът осъзнава своята истинска Същност. Тук вече всеки спор умира, защото от Мрака се ражда онова истинско Безмълвие, което надминава всеки спор и всеки разговор.

В онзи Велик и страшен ден за ученика ще дойде Велик момент на безмълвие. Когато дойде Великото Безмълвие, никаква светлина няма да има около ученика. В тази голяма криза и мрак ученикът трябва да произлезе от своята дълбочина, да се зароди от самосебе си. Тогава от своята най-дълбока вътрешност той ще призове Абсолютната Реалност и ще види Нейното Лице.

Мохрот – Мракът – разрушава смъртта. Мракът отстранява битието. Мракът е Божествен. Мракът не слуша твоите думи. Той слуша твоята Тайна, твоето Безмълвие, твоята Преданост.

В изпитанието на мрака израства, казва Дионисий, безмълвието, несътвореното, необяснимото, неизразимото.

И казва Дионисий, вижте неговата молитва: Молим се да се озовем в Божествения мрак, т.е. да го познаем. Т.е. молим се да се озовем в Пресветлата тъма, на друго място тъй го нарича, защото тайнствата се откриват в мрака на онова тайнствено безмълвие.

Дионисий Ареопагит: Дълбоко отвътре Бог озарява за нас непрогледния Мрак и с блясък изпълва слепите ни умове. В този Мрак, който е отвъд ума, се постига Истината, немисловно. Тука се постига истинската немисловност и пълното, реалното безмълвие.

Самадхи – това е изживяването на Тайната на Живота, но това е безмълвното в живота, Неизразимото, скритото.

Древното Безмълвие е Наука от Дълбините на Мистерията

Десетият Старец Мавахари: В Безмълвието ти ставаш несъществуващ, безграничен. Що е Безграничното? Древните са го наричали Влизане в Храма.

Вторият Старец Азавот Махария: Безмълвието го наричам спасител, но говоря за онова чисто, тихо, свято, божествено, смирено Безмълвие. То е онова Безмълвие, което е вкусило от Истината за нещата. Това Безмълвие е Мистично. То идва от Дълбините на най-древната Същност. Който е достигнал до това Пречисто Безмълвие, той се е съединил с Неизречимото и той пак живее, но подобно на Неизречимото.

Съкровено е Безмълвието. То е най-древната изгубена наука. Това е древната наука на истинния човек, човека-дух, човека без сътворение, човека на скритата Древност. И всеки, който е видял духа в себе си, вече е древен и става Служител на Древността.

Десетият Старец Мавахари: В Безмълвието изчезват всички нови и древни илюзии, защото тук в него ти си роден същностно. Безмълвието е Есенция на Тайната, а тази Тайна е вечно необяснима. В необяснимото угасват всички звезди и слънца. Остава само Безмълвието – несътворената Скритост. За обикновения човек Безмълвието е пустиня, но за Божествения човек тази пустиня е плодородна. О, Потайност на Безмълвието, думите говорят, но ти блестиш и Блясъкът ти е неугасим. О, Безмълвие, ти си Красотата, която хората и световете търсят, защото ти си богатството на Неизречеността.

Десетият Старец Мавахари: В Безмълвието възприятието е единно, цялостно. Безмълвието възприема само Вечното и Древното. Древното е Баща на Вечното. Древното и Вечното са близки в Безмълвието, в неговата Чистота и Свята Мъдрост. Вечното е Спасение, а Древното е Велико Освобождение. Безмълвието живее заедно с Древното и с Вечното. В Безмълвието няма никакви послания освен Мистично преживяване на Безсмъртното и на Безпределното. Човек трябва да стане безсмъртен, а безсмъртният трябва да стане слуга на Безпределното.

Тогава се явил Тайният Глас, който е скрит в нещата. Той казал: Океанът... Той е избрал за себе си Безмълвието. Това Безмълвие е най-великото богатство. Да си богат означава да си безмълвен. Да си богат означава да си дълбок. Да си богат означава да си безкраен. Ето защо океанът мълчи. Той сякаш иска да ни каже: Всеки лично трябва да стигне до своето Безмълвие. Само във Великото Безмълвие можеш да разбереш Тайнството на нещата. Във Великото Безмълвие е скрит Говорът на Вечността.

Старецът Ал Махор: И отговорих Му: „Искрата е Безначалното състояние на човека. Тя всякога живее в Безвремие. На нея е дадено изначално Дълбинното Безмълвие. Тя се самообновява. Живее потайно. Тя е повече от Словото. Тя идва от Място, което не може да бъде изговорено, усетено или обяснено.

Армарахава – Древното Безмълвие – е част от Древното Съвършенство. То е Мистичен Дълбинен Живот в Безкрая, докато мълчанието е само живот отвътре. Съществата на Древното Безмълвие носят в себе си Печата на Благостта. Съществата на Вечното Безмълвие носят в себе си Знака на Блаженството. Древното Безмълвие е Наука от Дълбините на Мистерията.

Армарахава (на Древния Език Залихир) – това е Древното Безмълвие. В него са умрели дори и красивите думи, дори и чудните звуци. Древното Безмълвие е Дълбинен Свят, който не приема нито изящното слово, нито тихата музика, защото те спадат към сътвореността. Древното Безмълвие няма нужда дори и от Песента на Единството. Тук не тече Единството, тук тече Древността. Това е Прасъстоянието на Преизпълненост и Изначалие.

Животът в Армарахава – Древното Безмълвие – е Укрепление и Дълбина. Това означава да живееш дълбоко в своя Невидим Свят. То напомня Необятното. То е Незримото, което вижда. Ти си толкова дълбинен, колкото е твоето Древно Безмълвие. Ние изначално сме същества на Безмълвието.

Армарахава – Древното Безмълвие – е най-вътрешната Красота на Живота. Истинската Красота е Недосегаема. Така както не можеш да пипнеш Безмълвието, така не можеш да докоснеш и Изначалната Красота. Древното Безмълвие е Живот в Ослепителния Мрак на Истината. Една нисша природа никога не може да влезе в Древното Безмълвие, защото тя не може да мине през преградите на Вечно Отворената Врата.

Армарахава – Древното Безмълвие – е Чисто като Огън. То е Звучащо Сияние на Свободата. Тук живеят Същества, които сами в себе си са построили Божествения Порядък. Този Порядък е Свят без закони, без ограничения. Ограничения има само там, дето няма Истина. Древното Безмълвие е подобно на тиха нощ, която те въвежда в Сияещия Мрак – Мястото на Висшите Същности.

Първият Старец: Само Неизменната Любов и Чистият Дух получават този Дар на Абсолютното Безмълвие. То само им се дарява. Но има Тайнство в човека, което може да постигне този най-висш Дар – Абсолютното Безмълвие, като го превърне в свой Безкраен Дом. И това е Харама – Искрата, Древната, наричана още Древнопламтящата.

Безмълвието е универсалният език

В Началото бе Меравот и Великото Безмълвие. Безмълвието е Древният Език на Меравот. То е Праезикът. Всеки, който е разбрал Езика на Безмълвието, е придобил Аазара – Яснотата.

Всичко това означава, че безмълвието е универсално. То прониква абсолютно всички светове – космоса, водата, вятъра, включително и всички предмети. Във всеки предмет и във всяко нещо е скрито безмълвие. Даосите казват: Безмълвието – това е единственият звук.

Безмълвието е първичният език, това е универсалният език.

Руми: Безмълвието е Словото на Бог. Всичко останало е жалък превод.

Безмълвието е езикът на Бога. Говорът, думите, езиците са нещо родено, нещо сътворено като звездите, като слънцата, като хората. Безмълвието, това е нероденото, това е истинското начало. Това е езикът на вечността.

Безмълвието е най-великата Реч. Истинската Любов е мълчалива. Безмълвието е Безсмъртие. Да очакваш Безмълвието и да пожелаеш да се слееш с него – ето това е Древното Послание. Който очаква думите, той си създава светове и с това изгубва Реалността. Който очаква единствено Безмълвието, той превъзхожда световете и той се слива с единствената дума на Безмълвието. Тази дума е наречена Истина.

Истината е Безмълвният Език на Древния.

Учителят Авидохорор: Животът никога не е бил съграден от нещо. Той само е излязъл навън от царството на своето Безмълвие. Тези, които искат да го опишат с думите, грешат. Животът е мълчалива словесност. Животът е произлязъл от най-дълбокото Безмълвие. Само Боговете са постигнали това Безмълвие и само те познават живота.

Четвъртият Старец Ахал Бавада: Древното си има свой особен език и това е Безмълвието. Който го чуе, нищо не чува, но се обогатява.

Безмълвието има преярка светлина, която озарява непрогледния мрак. Безмълвието ще спаси ума поради преярката си светлина и поради скритата тайна в себе си. Умът няма око и затова той се нуждае от блясък, който да го озари, от мълния, която да го озари. Този блясък, тази мълния идва от Безмълвието.

Армарахава – Древното Безмълвие – има Потаен Път към нашето Сърце. То се излъчва в Чистото Сърце като Дълбина и Яснота. И затова е казано, че Чистото Сърце е Обяснител, а нечистото е говорител. В Чистото Сърце никога не питаш за Смисъла, защото той е безмълвно скрит в Сърцето и сияйно изразен чрез Лъчите си.

Толтеките забелязали, че мислите не са наши – тук става въпрос и за хубави, и за лоши мисли. Те са особени посетители и ти самият трябва да решаваш за колко време да ги приемеш. Съзнанието е твое, безмълвието е твое, но мислите не са твои.

Знаещият слуша, мъдрият чува. За да слушаш, е необходим умът, т.е. невежеството. За да чуваш, е необходимо твоето безмълвие, твоята същност, твоята цялост, твоята сърцевина. Така реалността чува реалността.

Попитал ученикът своя Учител: Кой е най-древният език, съществувал някога? – Учителят казал: Безмълвието е най-древният език. Безмълвието е езикът на Вечността. Мракът не обича безмълвието, защото не може да вземе нищо от него. Безмълвието е по-дълбоко от мрака.

Дионисий: Само в най-дълбокото безмълвие можеш да чуеш глас, различен от тебе самия и различен от света.

Учителят Мелхория: Безмълвието има силен глас. – Наистина безмълвието има мощен, покоряващ, дълбок глас.

Истината говори чрез тишина, чрез присъствие, чрез необятност. Така безмълвието казва всичко.

Въобще умението да слушаш е свързано със степента на безмълвието, със степента на твоята дълбочина.

Халил Джубран: Животът звучи в нашите безмълвия. – Значи там най-хубаво, най-тънко се предават нещата.

Безмълвието е мярка, която проверява истинността на нещата, тяхната дълбочина. Безмълвието е най-древният език.

Пирамидите носят в себе си безмълвен, Вечен Език и затова те разговарят само с тези, които са забравили човешкия език, т.е. само със Свещени хора.

Догоните: Устната тиха традиция е нещо Мистично и универсално. Тази устна реч е скритата жива традиция, предавана от Бог на Избраните: от Безмълвие в Безмълвие.

Усмивката е безмълвен свят, безмълвен смях.

Значи всички свещени езици не могат да изразят състоянията, дълбините на Висшата съкровена Душа. Идва се до един момент, в който думите, включително и свещените думи, отпадат. Това е науката за безмълвието.

Старците: Най-хубавото, което можеш да изречеш за Бога, е нещо Безмълвно.

Мавахари: Когато две същества се срещнат, те се оценяват в безмълвието, а не в разговора.

Мъдрият... Той знае, че цветето е дете на Безмълвието. Мъдрият знае, че щом цветето е безмълвно, и той трябва да стане безмълвен. Безмълвието е метод, който прониква в центъра, т.е. в същността. Така Мъдрият и цветето стават интимни приятели. Техните души се докосват, а това е вече запознанство. Душата на цветето представя аромата си на Мъдрия и в този аромат е изписано истинското име на цветето. После Мъдрият казва своето име. Няма по-красиво нещо в живота от тази безмълвна реч.

Мъдрият говори безмълвно.

Само в дълбоко безмълвие можеш да слушаш тайната на нещата. Например ако искаш да разбереш един човек, трябва да навлезеш в неговата тишина и да слушаш, доколкото имаш любов, доколкото можеш да проникваш; доколкото имаш тайната на своя дух, можеш да проникваш и дори имаш право, защото този, който има право, той вижда нещо, което е точно: той вижда как да помогне на тази душа, нищо друго не вижда.

Безмълвното е могъщо, Свещено знание

Тези, които знаят Истината, са безмълвни.

Казва един Суфи: Преди бродих много, за да търся познанието, но сега станах птица. Не чух по-добра дума от Безмълвието.

Според толтеките безмълвното, т.е. истинското знание винаги идва от далечни, древни времена, още от бархишадите, първата слънчева раса, когато хората са били богове. Необходимо било само да се събуди храмът на така наречения йоллотл, храмът на сърцето, т.е. чистото възприятие.

Безмълвието и Покоят, които идват след излизането от пределите на ума, са сами по себе си истинско Знание. Това Знание е скрито от ума.

Атлантите – това е страшна цивилизация, стигнала до Боговете и докоснала се до Орела. Тази цивилизация е успяла да постигне могъщо знание, наречено Безмълвното, Скритото, или както Догоните го наричат, Свещеното Знание.

Атлантите: Пази в своето Безмълвие всичко, което обичаш.

В истинския Дзен, в неговата по-вътрешна чистота, се е стигнало до една идея, която е много дълбока. Казано е следното: Всяка мисъл е неправилна – и отрицателната, и положителната. Само безмълвието е правилно. Това е един много дълбок закон. И точно това е Дзен.

Дълбоките неща се учат в безмълвието. Даосът умее да слуша в безмълвието.

Най-великите неща в живота се дават при Абсолютно Безмълвие. Те са наречени Откровения.

Наблюдавайки смъртта, толтеките видели, че тя е призрак, който успявал да излъже само спящите. Така те разбрали, че смъртта е липса на безмълвно знание, т.е. истинското знание – знанието на древните дракони, което други наричат себепознанието.

Тишината е Сияйна, Безмълвието е Мъдро, Мълчанието е Духовно

Ако човек не е способен на мълчание, той няма да стигне нито до Тишината, нито до Покоя. Когато си в чистото мълчание, можеш да слушаш, а когато си в Тишината, се сливаш – и тогава можеш да изчезнеш и в Покоя. От мълчанието не можеш да отидеш направо в Покоя – трябва да влезеш във Висшата Тишина и тя да ти позволи да изчезнеш в Покоя.

Ако не разбереш Тайната на Мълчанието, то ще се превърне за тебе в бреме, в тежест. И вместо Мълчанието да ти помага и Тишината да те обогатява, те ще те смущават. За всички неразумни Мълчанието и Тишината са опасност и тези хора се давят в тази област, макар че и Мълчанието, и Тишината са истинска, вечна, постоянна Благодат.

Първият Старец: Казвам: Има нещо по-дълбоко от мълчанието. Това е Свещеното мълчание. Казвам: Има нещо по-дълбоко от Свещеното мълчание. Това е Безмълвието. Казвам: Има нещо по-дълбоко от Безмълвието. Това е Тишината. Казвам: Има нещо по-дълбоко от Тишината. Това е Бащата на Тишината.

Да умееш да мълчиш, това означава да привлечеш Духа – Духа на Истината. Мълчанието е умение на Душата. Всички знаете, че дълбоката вода е тиха и изобилна. Мълчанието е подготовка за влизане в Тишината на Духа, в живота на Духа, в дълбокото място, т.е. в дълбоката вода – там, където няма абсолютно никакви вълнички и никакви безпокойства.

Но човекът дълго време трябва да живее в Свещеномълчание и да осмисля себе си, докато Тишината го покани и докато Древното Безмълвие го приеме.

Сърцето работи с чувствата, с желанията, с приемането или отхвърлянето. Умът работи с разсъжденията, с логиката и с неразбирането. Душата работи с молитвата, с Любовта, с Мълчанието и с разбирането. Духът работи с медитацията, с Тишината, с дълбочината.

Когато видиш Бог в дълбочината на Тишината, ти обикваш мълчанието по особен начин. Защо? Защото видиш ли Лицето на Бога, всички определения отпадат.

Марахава – Тишината – е Сияйна, Безмълвието е Мъдро, Мълчанието е Духовно. Тези, които са надраснали ума си, имат Духовното Мълчание. Те вървят към Свещеното Безмълвие. Човекът на Тишината е Мистериозно същество. Тишината е Високо Място, Висше Обиталище. Тя е Храмът, в който живее Бог. Тя е Храмът на Богоподобните. Тишината е докосване до Великата Предистория.

Марахава – Тишината – е Дълбината на нещата. В Безмълвието израстваме, в Тишината изчезваме. В Свещеното мълчание умира старото мислене. В Безмълвието умира старата Мъдрост. В Тишината се раждаме като Истина, като Изначална Свободна Истина – Истина, незасегната от светове, сътворени и несътворени. Мълчанието трябва да направи място на Мъдростта. Мъдростта трябва да направи място на Истината.

Марахава – Тишината – е Древно Царство. Когато си в Безмълвието, си скрит в Тайнството на Мъдростта. Когато си в Тишината, ти си част от Мистерията. Безмълвието и Тишината са двете Ръце на Мистерията. В Дълбокото Уединение на живота умира и мълчанието, за да се роди човекът като Чист Дух, отдаден на Безименните неща.

В Марахава – Тишината – е скрита Мълнията на Безкрая, Безмълвната Мълния. Това Безмълвие е Древно като Мистерията на Бога. Кога Безмълвието е Истинско? Когато в него не се явяват светове, сътворени и несътворени. Що е Безмълвието? Дясната Ръка на Тишината, Скритото Тайнство на Тишината. В Безмълвието е най-дълбока Мъдростта. В Тишината е най-древна Мистерията.

Десетият Старец Мавахари: Мълчанието е Духовно, Тишината е Божествена, Безмълвието е Мистично. Умът трябва да мълчи, Душата трябва да наблюдава, Духът трябва да се проявява. Мълчанието е изпълнено с Духовност за пробудения. Тишината е изпълнена с Божественост за любящия. Безмълвието е изпълнено с Мистериозност за Мъдрия. Който е разбрал Мълчанието, е пълен с Духовност. Който е разбрал Тишината, е Божествен. Който е осъзнал Безмълвието, е Мистичен. Мълчанието е благородно, Тишината е любяща, Безмълвието е поглъщащо. Говоренето е създало неразбирането. Но ако човекът премине по пътя на Мълчанието, Тишината и Безмълвието, в него ще възкръсне Истината и тя ще му даде себе си и своето разбиране.

Десетият Старец Мавахари: Тишината е неуловима за ума. Чрез Тишината човек навлиза в своята вътрешна Същност. Така умът все повече изчезва. Тишината очиства пространството на света и подготвя Душата за възраждането в Свещеното място на Духа. В Тишината е скрита Мъдростта, която тайно ръководи избраните. В Мълчанието узрява Духовната Чистота. В Тишината узрява Мъдростта. В Безмълвието оживява Тайното съзнание, Мистичното съзнание, което докосва Премъдростта. Безмълвието изисква да си цялостен във вглъбяването.

В Тишината изчезваме

Тишината е символ на дълбокия свят

Тишината е Първичен свят. Тя е родена от Духа, а говоренето е падение. Ето защо във финия свят гласът е грубо нещо.

Тишината е символ на дълбокия свят – означава сгъстена разумност.

Кабала казва: „Тишината е най-дълбокият вътрешен свят и той не се ограничава от нищо.“ Тишината е центърът на кръга. Това е тоталната пълнота на живота, а пълнотата никога не се описва, защото умът, който е описвачът, е вече умрял. Тишината е смърт за ума. Тишината е област, в която умът умира.

Кабала казва: „Тишината е вашето Сияние, вашата същност.“ Това трябва да се изучава, за да не попаднеш в привидната тишина, защото има много мълчаливи и тихи хора, които живеят в невежеството. Истинската тишина изхожда от пълнотата на живота. Когато постигнеш това Сияние на тишината, тогава тази тишина става твой учител. Всички същества, които са постигнали пълнотата на живота, живеят в тишината. Това е Неизразимото, което в Кабала се нарича Ен Соф.

В тишината знанието е надраснато. Който придобие тишината, той надраства двойствеността, разцеплението, съня и т.н. Защо? – Във висшия свят царува тишина, абсолютна тишина. И ако ти влезеш в нея, всички твои знания стават излишни, защото има една тишина, при която всяко слово заглъхва. Това е най-висшият Бог. Даже молитвата се парализира.

Истинският космос царува в тишина, тя е неговият дом.

Тишината е единственото нещо, на което се покланям. За нея мога да кажа само, че тя ме заведе при Истината.

Попитал ученикът своя Учител: Що е това тишина? – Учителят отговорил: В древността тишината се е наричала Дълбоката златна река. Други са я наричали Блажената река. Тази река е била пълна с истински блага. Но всеки, който е бил увлечен от света и сътворените неща, не е могъл да се домогне до нея. Но тази златна река и досега си тече.

Тишината на тези висши светове е изпълнена с Истини на Абсолюта (Ен Соф).

Тот: Истинският храм е съставен от една висша тишина и доколкото ти си Истина, дотолкова тази тишина е твой истински храм, твоя тайна стаичка.

Мавахари: Смъртта е неразбиране. Животът е говор. А тишината е безмълвно велика пълнота.

Мавахари: Когато човек е изгубил тишината си, тогава в него се е образувала празнота.

Лао Дзъ: Дао ме пренесе в Тишината и затова не чувам дори и най-малкия полъх на света.

Да постигнеш тишината е равносилно на това да постигнеш Духа. Тишината в истинския смисъл отговаря на пълнотата на живота. Тишината е дълбока вътрешна същност. Само тези, които са се отрекли от външното, могат да постигнат вътрешната същност. В тишината се намира най-дълбоката Мъдрост.

Тишината принадлежи на Великото, на Несътвореното, на Неизразимото. Да придобиеш тази Тишина означава да си роден от нея. Който е роден от Тишината, той познава скритото Слънце на живота.

Десетият Старец Мавахари: Тишината е единственият Смисъл, единственият Закон. Тя е скрита, нематериална, неопределена, същностна, изпълнена с Безкрайност. В Тишината всичко е замлъкнало – и Вечното, и Безкрайното, защото в нея всичко е удивително. Тук няма нито начало, нито край, а само лекота и безметежност. Тук безсмъртните и боговете се реят неуловимо и невидимо, а над тях властва без власт Великата Мистерия. Тук в Тишината съществата се намират в състоянието на своето Небитие. Тук всичко е възвисено и единно.

Арамоните живеят във велика тишина. Десетият Арамон, един от великите Старци, който се нарича Мавахари, казва: Тишината е предвечната същност. И казва още: Няма такова слово, което да устои на продължителната тишина. Например ако някой от вас има хубава дума в себе си и ако бъде поставен на изпит както Арамоните, милиарди години да живее в безмълвие, без никакво общуване, не може да издържи. Тези Същества – Арамоните – са издържали, затова те са Старците.

Махарая – Тишината – е скрита във всичко. Тя е дълбоко навътре, а говорът е нещо, излязло навън, за да ни припомни, че нещо е изгубено. Висшата Душа и Тишината имат една Кръв. Те са от един Род – те са от Първосветлинен Род. Между тях има Древна Божествена Прегръдка. Тишината и Душата, това е Древен Съюз на една Вечна и Божествена Чистота.

Цветята са искри от Тишината на Ангелите. Цветята са светът на тихото изящество.

Тот: Бену е разбила тишината на Древния мрак.

Бог е дълбочина и тишина

Тишината е символ на Духа и на Бога.

Тишината е сливане с Небето.

Никита Мистик: Бог е величествена Любов, която е скрита в тишина.

Десетият Старец Мавахари: Древното живее в Тишина отвъд всякакъв образ и понятие.

Първият Старец: В Тишината няма ум. Тишината е област на Духа. Тя е негов дом, негово любимо място.

Валентин: Бог е дълбочина и тишина. Тука само ще ви загатна, че най-висшата тишина, това е едно от най-дълбоките и тайни имена на Бога, но ние Го наричаме просто тишина. Ти ако можеш да влезеш в тази тишина, няма светове, остава само Бог; няма време, защото си влязъл в тишината. Всъщност ти си влязъл в Бога.

Наричам го още Тишина. Това е Най-Древното Царство, в което всички се завръщат. В това Царство няма зло. В това Царство няма и добро. В това Царство има само един Безпределен Покой. В Царството на Покоя ти нямаш нужда дори и от себе си. Това е Царството на пълната Свобода. Не внасяй себе си в тази Свобода. Тази Свобода е името на Великата Тишина, на Великия Покой. В тази Велика Тишина няма място за двама.

За Бездната е казано: Тишината там е неизразима, а дълбочината – неизговорима.

Преданието казва, че Бездната е съставена от Велика Тишина. Само 24-те Прастарци са оцелели в тази Велика Тишина. А за тези, които не са могли да издържат, е било създадено Словото и Вселената. Ето защо днес има много слово, много реч, има битие, има присъствие и кипи живот в цялата Вселена. Но това е животът, който е излязъл навън от Истинския Живот. Великата Тишина не приема хора и същества с битие и присъствие. В нея може да живее само този, който отсъства. Велик Дом е Тайнството на Древната Тишина.

Меравот е създал Тишината като Изначалие. Тя е нещо неуловимо и затова е непобедима. Не можеш да победиш Тишината, защото Тишината е част от Нищото. Тя е част от Архивите на Древността. Който е познал Словото, получава Архивите на Тишината. Когато Меравот се изявява в Тишината, тя е Благодатен Извор.

… Истината, която е създала всички храмове, живее в Абсолютна Тишина. Тази Тишина символизира най-висшия Храм. В тази Тишина няма нищо изречено и неизречено. Тази Тишина е наречена „Предвечното“ или „Истината“. Хората наричат това Свобода. Мъдреците наричат това Истина. Старците наричат това Ахавар… Още означава „Вечно Непознатият“.

Истината е Храмът на Тишината в Древността. Истината вижда чрез Тишината, защото Истината е Тишина. Тишината и Истината – това е Древна връзка. Ето защо Тишината напълно разбира Истината. Истината сияе в Тишината. Дълбоката Истина е Дълбока Тишина и Дълбоката Тишина е Дълбока Истина. Когато Съзнанието стане Истина, то се превръща в Тишина. В Тишината се намира Изначалното, а Изначалното е Истината.

Първият Старец: В Прадревния Храм има Сърце Несътворено, Неведомо. То е Ядро от най-древните Лъчи на Тишината. А Тишината е Прародина, Велика Нетленност. Тя живее в Сърцето на този Прадревен Храм. Тук всичко угасва, за да се роди Мистерията от всички Древности.

Яков Бьоме: Тази Мистерия е живяла вътре в Себе Си милиарди години, в Своята Безкрайна Тишина, в Своята Неизбродима Цялост.

Яков Бьоме: В своите Дълбини тази Мистерия е Тишина без Същност; на най-дълбок план – Велика Тишина без Мъдрост. Единствено тази Тишина може да бъде наситена само от Истинската Любов.

Бьоме казва нещо изключително: По отношение на Бездната Бог е само една послушна Тишина.

Махаротот Аяра, или Върховно Неизреченият… Древните казват, че Той е Единственият, Който може да даде нещо на Тишината. И тогава тя се изпълва с нещо, което е нямала. Тя получавала нещо, което е повече от Безкрая.

Великият Дух… Всички сътворени светове говорят. Само Той не говори. И затова всички търсят Тишината. В Тишината всички замлъкват и затова Го чуват. В Тишината всички изчезват и остава само Той. Но има едно нещо, което съществата не знаят. Той е скрит дори и от Тишината.

Мавахари: Може ли злото да съществува в тишината? – Тишина означава цялостност, а цялостност, това е едно от имената на Истината.

Йоан: Великият, Отец, съществува в покой и живее в светлина, а царството Му е образувано от тишина.

Хамира – Дълбината – това е Сам Бог. Хамира е Дълбинна Тишина, Тишина без образи.

Съществува Чиста Тишина. Съществува Блага Тишина. Съществува и Изумена Тишина – това се случва, ако Древният е стъпил в нея. Тишината е най-чувствителна, когато Той влезе в нея. Той е Бащата на Тишината, а тя е само Негов Дом, Негово Чисто Място.

Тишината е врата. Има тишина, която парализира всякакъв говор – това е силата на тишината като присъствие на Духа. Това са Свещени области в Духа. Тук присъствието на Бога е абсолютно и безусловно. Това е тишина, която е израз на цялата сила на Духа. Тук се таи Истината.

Тишината е нашият Древен Дом

Марахава – Тишината – определя Древно отношение с Бога. Тя е преди отношенията с хората. Тишината изначално превъзхожда света. Светът е чужда страна, отчужденост. Марахава е нашият Древен Дом. Ние сме живели милиарди години в Тишината и толкова много сме слушали Бога, че все още изчезваме в Тишината. Влюбим ли се в Тишината, тя все повече става наш Дом. Марахава е Древната Свобода. Твоята Тишина е правилна, ако е благословена.

Махарая – Тишината – е Живот в Скритото Сърце на Бога. Някога Тишината е била в нас, но ние сме я изгубили и сега я търсим, както дете търси майка си, както роденото търси Нероденото. Тишината е Древната Майка Хранителница, Древната Утроба, Древната Бездна. Тишината пее най-красивата Песен, най-древната Песен. Тази Песен е Безмълвната Красота на Пълнотата.

От Марахава – Тишината – е произлязъл животът и в нея се връща. Тишината е символ на Бездната. Кой ни вдъхновява? Откъде идва Вдъхновението? От Марахава, от Древния Свят. Тишината е Велик Дар, Вътрешен Дар, спомен от Лъчистия Покой. Който се е учил в тази Школа, има Мир и Покой в себе си. Марахава е най-могъщият Глас на Бога.

Индианска мъдрост: Пази Тишината в себе си, защото тя е твоят Древен Дом.

Тишината е самият наш Древен Живот, но ние сме се увлекли в думите.

Марахава е Мистична, Дълбока, Блага, Уютна като Древен Нерушим Дом. Нищо не може да развълнува Дълбоката Тишина, защото тук няма мисъл, няма ум, няма време, няма сътвореност. Тук е скрит Вътрешният Път на съществата, Незримият Път. Тишината е Древен, Древен Език. Тук пиеш Целостта си, Единството си с Безкрая.

Марахава (на Древния Език Залихир) – Тишината – е Свободна, Безименна, без звуци, Несътворена, Цялостна. Тя е Ключът към Скритата Цялост. Тя е нашата Древна Същност. Тя е Дълбината в нас. Словото е родено и ни е дадено, за да открием Тишината. Тишината е Мястото на Боговете и Мястото на Древните. А най-дълбоката степен на Тишината – там е само Той, Всецялостният Неизречен.

Марахава – Тишината – е, която пречиства Пътя ни, за да станем Дълбина. Древните казвали: „Нека ни владее Тишината – Безкраят.“ Що е Тишината? Велик Безмълвен Разум, Велик Древен Покой, Състояние в Прасъстоянието, Велика Вътрешна Безпределност; това, което е без начало и с несъществуващ край. Тишината е Древното ни Ядро.

Марахава – Тишината – е Истина без говор. В Истината всякога звучи Тишината. Що е Марахава? Единството, Целостта, Древният Хляб, Животворната Същност. Свободата живее в Марахава. Който е открил Марахава в себе си, е открил своя Уют, своето Царство. Марахава му е позволила Общение. В Марахава не си тяло, не си ум. Тук си Дух и Истина. Тук си Източник в себе си и тук всичко, което изричаш, е като Ново Зараждане.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама: Злото угасва в Тишината. И ако ти имаш тази Тишина в себе си, ти имаш Кът Вечен и Дом Безкраен. Тишината в нас е Древният прекрасен свят. В Тишината ние узнаваме Бога. Тишината разкрива Тайни, без да открива самата себе си. В Тишината израстват Свещените неща, а угасват земните неща.

Арабски афоризъм: Можеш ли със злато да си купиш Тишината?

В тишината на Голгота се случва пълното сливане – изгубваш себе си, но намираш Духа си

Разумният човек търси тишината, защото тя представя благоприятни условия за приближаване до Духа.

Марахава – Тишината – е излъчена от самата Древна Воля. Тя е родена преди всичко друго.. Тишината е Специалното Място в нас. Ние не можем да я създадем, ние само трябва да я открием. В Тишината сме Изначални.

Общувай с Тишината. Тя е твоят истински приятел. Ти казваш: Аз имам много лоши настроения. – Аз казвам: Там до тебе, приятелю, има една малка и чудна роза. Иди и потопи лошите си настроения в Тишината на розата. Който е направил това, от лошото му настроение не остава и следа. Ароматът е есенцията на тази Тишина. Нищо не може да устои в Тишината. До теб винаги има една роза, приятелю. До теб винаги има една чакаща Тишина. В този свят всеки има до себе си една роза, но не винаги тази роза ще те чака, приятелю. Тя все още е до тебе. Приближи се. Оцени я, защото когато си отиде, ще бъде много късно. Когато тя си отиде, ти ще изгубиш живота си. А сега розата седи до теб и те очаква. Това са условията около теб, приятелю. Има много същества, на които условията са отнети. А розата е днес все още до теб. И още нещо, приятелю. Знаеш ли, че този, който стои до теб и те обича, е роза, изпратена от света на Тишината? Много неща ни е дала Тишината.

Истинската, чистата и дълбоката Тишина не се създават с упражнения и с пози.

Бог е Тайна. Бог е Тишина. Ето защо човек трябва да утихне. Докато има ум и сърце, не може да утихне – трябва да стане чиста душа.

Окултната наука казва: „Тишината и мълчанието са методи за съграждане на причинното тяло на ученика – тялото на волята.“

Учителят: Най-мистичното – Тишината. Именно в тишината е словото на Истината. Тишината е ключът на учението. И всеки, който е овладял напълно своя ум, сърце и воля, т.е. своите мисли, чувства и постъпки, само той може да влезе в тишината.

Човекът живее в пределното, Тишината живее в безпределното. Човекът живее във външното, Тишината живее във вътрешното. Човекът живее в света, а Духът живее в Тишината. Тишината е мостът, по който Духът отива при Истината.

Знаеш ли къде можеш да откриеш Тишината, приятелю? Дълбоко, дълбоко в себе си. Там, дълбоко в твоето собствено сърце, има специално място за Тишината. Това е сърцето, което сам Бог ти е дал. Когато изпразниш своето сърце от всички човешки желания и когато се завърнеш в своето Свещено сърце, тогава ще видиш един величествен изгрев. Това, което ще изгрее, приятелю, е Тишината. И тогава ти ще започнеш да виждаш в Съкровената същност на нещата. Тишината е Бащата на Светлината, приятелю. Но ти трябва да утихнеш, приятелю, толкова много да утихнеш, че да станеш образ на Светлината и подобие на Тишината.

Десетият Старец Мавахари: Тишината е неуловима за ума. Чрез Тишината човек навлиза в своята вътрешна Същност. Така умът все повече изчезва. Тишината очиства пространството на света и подготвя Душата за възраждането в Свещеното място на Духа. В Тишината е скрита Мъдростта, която тайно ръководи избраните.

Марахава – Тишината – е Мястото, в което всичко се връща, за да се успокои, за да се освободи от неизброимите звуци и да влезе в жадувания Покой. Всеки Търсач е роден да открие своята Тишина. Тишината е Древно Ослепителна. Тя е Мъдрият Глас на Бога. Тя е като Баща, Който ни обгръща, и като Сърце, което ни огрява.

Всеки лично трябва да открие собствената си Тишина, своята Първосъздаденост, своя личен и тесен Път в Прохода към Висшата Реалност.

Догоните: Тайната на Живота е да вложиш Бог в сърцето си. Бог е Древна Земя и там ни води само Чистият Път, защото само Чистотата умее да създава Тишина в себе си.

Догоните: Тишината, казват те, е създадена от чисто бяла Светлина. Тишината е Светилището на сърцето. Ако сърцето е шумно, то е изгубило своето Светилище.

Догоните: Човекът-ковчег не обича Тишината, защото той я е опетнил и тя го е отстранила.

Ако мълчим разумно и благородно, ако говорим чисто и същностно, ние се движим постепенно към Тишината и към Мястото на Покоя.

Ако отидеш на Рила и се усамотиш на четвъртото езеро, в теб ще настане една тишина. Тази тишина не е истинска, тя е чужда. Тя не е твоя. При това положение ти си зависим от Рила и от четвъртото езеро. Това означава, че трябва да имаш изработена в себе си своя тишина. Тогава няма да имаш желание да бягаш от света.

Нисшето се бои от тишината, не я понася. То обича шума, хаоса, дисхармонията, докато в тишината се парализира, не може да прояви своите хитрости и капризи. Нисшите хора са щастливи в шума и суетата, но шумът ги разрушава.

За светския човек тишината е опасност, той изнемогва в нея. А за ученика тишината е благо.

Тот: Който има Любов към Истината, заживява в правилната Тишина, а не в самотната тишина, т.е. другата тишина.

Тишината е също и дума, и идея, означава завръщане в дълбокото, завръщане в Бога.

Християнска мъдрост: Търпението е Тишина във време на буря.

Тишината има свойството да смразява тъмните сили. Светският човек може да се побърка в тишината на пещера, защото има вътрешен шум в себе си. Тишината е пълна с блага.

Ученикът попитал своя Учител: Какво трябва да правим, Учителю, ако попаднем в ада? – Учителят отговорил: Трябва да се изпълнят три неща. Първото е: никога не лъжи. Второто е: внеси своя рай в тъмнината на ада. И третото е: възлюби тишината, защото тя ще те дари с пътя. Тишината е дарител.

Попитал ученикът своя Учител: Кое е това, което преодолява мрака? – Учителят казал: Тишината. Тишината е състояние на Любовта.

Древната котка … Тя владеела и друго оръжие – тишината. Тя умеела да заглушава всеки шум в себе си. Така, казват толтеките, тя опознавала и разучавала расата на ада.

Тишината не може да съществува в земното съзнание. Шумът означава много желания.

Тишината е висше благо, защото Бог е скрит в нея. Да разбереш тази тишина означава твоето его да изчезне. Тогава пред теб се отваря нова мистична врата.

Съществената тишина, пак казвам, не е външна. Тя е вътрешна. Тя се явява, когато в мислите и в чувствата няма шум, няма суета, няма свят. Тишината е опасна само за обикновените хора. Защо? Защото тогава ще ги нападнат техните скрити демони, техните собствени скрити демони.

Защо Тишината е толкова важна в Дзен? Защото в Тишината човек вкусва хара. Хара на японски означава Същността си. Значи човек вкусва хара, вкусва Същността си, вкусва своята Божественост. Същността на човека се пробужда най-дълбоко именно в Тишината, затова говорим за нея.

Медитацията изисква да е налице правилната тишина. Тази тишина се създава, тя се случва. Когато се приближаваш към своя Дух, се случва правилната тишина. Когато се приближаваш към своя ум, се случва неправилната тишина, т.е. външната, привидната тишина, това е тишината на ума.

Ако тебе те има, Тишината няма да я има, покоя няма да го има. Ти си ненужен. Може да знаеш много, но трябва да изчезнеш, за да се роди истинската Тишина, дълбинният покой и истинската медитация.

Мълчанието е подготовка за влизане в Тишината на Духа, в живота на Духа, в дълбокото място, т.е. в дълбоката вода – там, където няма абсолютно никакви вълнички и никакви безпокойства.

Пречистването води до Бога – тази среща става в тишината.

Формула: „Господи, научи ме да прониквам в мистичната Тишина.“

Тишината е условие за сливане с висшия свят – тя е населена с висши същества. Те идват и ви изпълват с живот.

Учителят: Ако ти си в тишината, съществуваш ли или не? Защото, ако все още съществуваш, ти не си влязъл тотално в областта на тишината. А тишината е съвсем дълбоко явление, това е друго име на Бога.

Когато ученикът започне да обича всичко, тогава тази могъща сила – Любовта – започва да се влива в него. И тогава чрез тази Любов може да бъде разбрана великата тайна на живота, която се нарича символично „Пътят към тишината“. Съзнателният и чист стремеж води именно към тишината – това е истинският Път.

Само дълбока Любов към Дао може да създаде Тишина в себе си.

Пътят е тайна, която е тишина, а тишината не говори.

Дълбоко в човека има една Тишина, която отстранява всяко слово, дори и светостта на молитвата. Тук не е нужно никакво слово. Тук е Нищото, което е Тайната на Живота. Тук е срещата с Истината.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот: Но най-величествената Тишина е Тишината на Голгота, защото тук се случва Тайнорождението. Тук се отваря Врата, която е Тайният Вход към Духа.

В голямата опасност се промъква една особена тишина. Ученикът трябва да улови този изключителен момент. В тази тишина умът е напълно парализиран. И в тази тишина Духът ще ти открие тайна. Тази тишина е техника на Духа. Умът е отстранен от теб и ти трябва само да слушаш. Никакво мислене в тази тишина, а само слушане, защото мисленето е процес на разединение.

Хуан де ла Круз: В тъмната нощ за душата настава голяма тишина и тя навлиза в тази тишина, в този древен дом, в своята най-висока разумност.

Когато говорим за дълбокия смисъл на Тишината, можем да кажем, че става въпрос за Посвещението, защото то става в тази Тишина, която можем да наречем и Специална Тишина.

Само Посвещението е навлизане в Мистичната Сърцевина на тази Тишина. Това означава, че тези, които се докоснат до тази Тишина на Духа, се преобразяват и те се посвещават изцяло на Истината и завинаги.

Тишината е врата за Бога. Тя е Негова същност и Негово древно име. Без тишина, която е врата и която Го приема, ти ще останеш уязвим. Ти можеш да живееш в тишината, само когато си познал Любовта, а това е вратата на Богопознанието. Всеки ще открие тайната на живота си в своята най-дълбока тишина.

Търсенето на тишината е търсене на дълбокото място, на дълбокото духовно разбиране. Тишината не е някаква тиха стая, някаква местност в гората или в планината. Тишината е стая в себе си.

Бог е тук, но е абсолютно тих, толкова тих, че от тишина не се забелязва. Как можеш да Го докоснеш? – Само когато откриеш тази тишина в себе си. Тази тишина е Неговото облекло. Само тя Го докосва. Затова трябва да станеш сроден с тази вътрешна тишина.

Брахман е скрит в сърцето на Тишината. – Ето защо там Яков Бьоме говори: затова Луцифер е нямал съветник, защото е нямал тайната на Тишината. И Бьоме обяснява, че в Тишината се намира забравеното царство, изпуснатото царство от Луцифер. Това царство той го нарича интуицията – безпогрешният съветник, който завръща човека в Духа.

В Тишината тебе те няма

В дълбоката тишина човек става Дух, т.е. Първичен.

Седмата врата, сахасрара чакра, е завръщането в Първото същество, завръщането в сиянието, завръщането в най-древното сияние… Седмата врата символизира т.нар. заключена тишина и наистина, който преживее тази заключена тишина, това сияние, той не може да говори, защото Първото същество не може да се обясни, понеже е част от тайната на Бездната.

Тишината не е въпрос на това дали ти говориш или мълчиш, т.е. не е въпрос на говорене или мълчание. Тя е въпрос на дълбочина. Тя е въпрос вътрешен, въпрос на шестото тяло, въпрос на чистия дух в човека, т.е. който има шесто тяло осъзнато, той има тази дълбочина. Тогава и като говори, и като мълчи, излъчва тишина. А който няма тази дълбочина, и в мълчанието си вдига шум, неговото мълчание е шум.

Когато познаеш себе си, ти ще откриеш, че съществува само Любовта. А теб самият няма да те има. Ти ще се превърнеш в една дълбока и съкровена Тишина. Любовта може да съществува само в тази Тишина. През целия си живот ти си пречил на тази Тишина.

Когато си помисля за Него, смъртта ми изчезва, животът ми се отстранява, а Тишината в мен засиява. А когато съм окъпан от Сиянието Му, трудно е да произнасям слова за Него.

Попитал ученикът своя Учител: Що е това тишина? – Учителят отговорил: Тишината, това е светът на Духа. В тишината ти се научаваш да се сливаш.

Тишината е съвсем друг въпрос – там няма диалог; абсолютно никакъв диалог – пълно сливане. Ученикът и Учителят се сливат; малкото нищо и голямото Нищо се сливат и стават Едно, няма диалог – тотално Единство.

Десетият Старец се казва Мавахари, означава Старецът от тишината или Споделящият тишината; друг превод – Старецът от бездънната тишина: Ти си пристигнал във великата тишина, когато твоята любов е изпълнила цялата бездна.

Тишината е качество на духа. В тишината, в шестото тяло, по-високото посвещение няма диалог, има тотално сливане – няма гласове, няма образи, няма никой отсреща. Даже няма никой отвътре, на по-висок план, само Нищото. Именно в Нищото Бог се случва и тайнството на живота се разкрива.

Толтекът умее да отстранява своя вътрешен диалог и така той стига до своето чисто изначално пространство, което е наречено Теомоштли, т.е. вътрешната тишина, наречена още на техния език „Божествената книга“.

Тишината е пълнотата на любовта. Тя е висш духовен живот. Тя означава да си се завърнал в себе си, в дълбокото място. Докато ти си земен, астрален или ментален, ти не можеш да познаеш тази тишина. Защо? Защото тишината е освобождение от всичко повърхностно. Тя е живот в петото и в шестото тяло, т.е. тя е живот във висшата душа и в чистия дух. Докато си повърхностен, ти можеш само да си я въобразяваш.

На друго място Библията казва: „И ето, смути ги с буря.“ После се казва за Христос, че „превърна бурята в тишина“. Що е това тишина? Това е напълно чистото и овладяното съзнание. 

Бъди скромен в себе си и чакай Белият Орел да те посети. Той идва ненадейно, чрез Тишината. Белият Орел се движи само по следите на Тишината.

Когато се освободиш от себе си, се явява името, което съдържа в себе си нов поглед, ново видение, ново измерение. То ще те заведе при Белия Орел. И там, в Тишината на Орела, ти ще откриеш пълния смисъл на името си, защото вече ще бъдеш част от Тишината на Истината. В тази Тишина ти си роден като син на своето име.

Това, което ме поглъща, е Тишината. Тишината е моят Баща.

В Светостта ти изгубваш себе си, но намираш Душата си. В Тишината ти изгубваш себе си, но намираш Духа си.

Не можеш да постигнеш Истината с усилия. Истината се постига с Любовна Тишина.

Когато в човека всичко утихне, дори и най-висшите желания на неговата Душа, тогава той се превръща в Тишина. Тогава той открива, че живее в Уюта на Тишината, в Уюта на своя Съкровен Дом, в Неръкотворния Храм на Предвечната Тишина.

Бъди Съкровен и Съкровеното ще те познава. И само тогава ще видиш Лицето на Тишината, приятелю. Тишината има Лице, приятелю. И знаеш ли кое е това Лице? Това е твоето Лице, приятелю. Това е твоят Корен, приятелю.

Тишината е Древен Учител. Чрез Отсъствието ние привличаме Тишината. Преоткриваме я като Приятел. И Тишината ни води към себе си, към нашето Изначално Място. Шумът е отделяне, Тишината е Завръщане.

Всяко Учение е слязло от Махарая – Тишината – и там се завръща. Тишината е сродна с Истината и възприема само Истината. Тези, които са придобили Тишината, са имали Силен Жезъл – Жезъла на Търпението. Те дълго са чакали и са дочакали Откровенията на Тишината, и са се облекли в Мъдрост и Премъдрост. Въпросите и отговорите са нищо. Тишината е всичко.

Ти можеш да разбереш Махарая – Тишината, само ако влезеш в нея без себе си. Тишината е Древно Място, Пречист Храм. Тишината е Тайната на Пълнотата, а Пълнотата е Тайната на Мистерията. Тишината, това е твоята Дълбинна Божественост. И ако ти можеш да проникнеш в Отвъдното себе си, в своята Скрита Божественост, Тишината се явява.

Махарая – Тишината – е Древност отвътре и Дух отвън. Когато Тишината те е приела, Древността те е приютила. Когато Духът те е приел, Мъдростта те е призовала. Тишината дарява Дълбинност, Цялостност. Духът дарява Мъдрост и Истинно Разбиране без будност, т.е. което не се нуждае от будност. Чистият Дух е Път към Тишината и когато Духът е пожелал Цялата Тишина, той вече жадува за Нищото, което е отвъд Мъдростта и Покоя.

Тишината е Изначален образ на Древната Вътрешна Пълнота. За да живееш в Дълбините на Тишината, трябва да си имал Постоянство в Истината. И тогава Истината отваря една Врата и казва: „Ето, виж другото ми Лице!“ Тишината не е в света. Тишината е в Сърцето на нещата. Тишината живее в Неуловимостта на нещата.

За тези, които Ме любят, за тях Аз ще стана Марахава. Това е Древната Дума за Тишината. Питаха Ме: „Как е облечена Марахава?“ Казах им: Марахава е облечена само с две наметала. Те са Дух и Безмълвие.

Хатор – Пътят, те води в Тишината. В Тишината тебе те няма. По Пътя можеш да вървиш, само ако си Осъзнат Дух. Само Осъзнатият Дух умее да създава Тишината в себе си, а тя умее да го отвежда в Дълбините на Нериха Хазрима – Необяснимото Обяснение.

В тази Древна Тишина е скрит Центърът. И всички, които търсят Пътя си към този Център, придобиват Покой. Покой означава: далече от себе си и завръщане в Изначалното себе си, в собствения си Център.

Марахава – Тишината – дарява себе си на жадните за Истината. Тя дарява себе си на Търсачите на Древния Бог, защото те са очистили с много Дисциплина своята Същност, за да пристъпят чисто пред Древния. Мъдрият дълго е питал с Любовта си, с Душата си, с Духа си. Той дълго е отстранявал себе си и така е създал място за Тишината в себе си, за Тихия Глас в себе си. А Древният просто му е казал: „Ела!“

Ако сме в Марахава – Тишината, тя ни е дарила себе си. Не можеш да постигнеш Тишината, тя сама дарява себе си. Тишината не се постига с усилия, а с Великата Милост на Единствения. Тя е Негово Излъчване. Той я дарява. Тя е Милостив Дар след дългото очистително мълчание, след Жаждата за Него. И идва ден, когато тя проблясва като Мълния, отваря си място и заживява в нас.

Марахава – Тишината – чака своите поклонници. Кой може да стане поклонник? Само този, който стане човек на Контрола, защото Контролът е отделяне от света, от ума, от сътвореността. В Контрола светът умира. Този, който носи света в себе си, не може да стане поклонник на Тишината и Истината, защото Тишината е Път навътре, а светът е път навън.

Най-дълбокото сливане с Бога се определя от степента на тишината, която сте постигнали в себе си.

Духът на Мъдреца се състои от Тишина и Истина

Мерлин: „Тишината е страшно заклятие. Когато Божеството се е отказало да говори с човека, когато Божеството се е отказало да говори с хората, то е станало тишина. Скрил се е и очаква кои? Очаква само достойните да Го намерят в тази тишина.“

Деветнадесетият Старец Алихор Махама: Алмейра е Благоуханието на Скритата Истина, която се зове Тишина. Тишината е Дълбинен Вътрешен Храм. Тя е Есенцията на Божествените и фини сили. Тишината е Стихийната Вглъбеност на Най-Древния. И тя е най-висшето Благо, защото който е стигнал до Тишината, е бил призован от Най-Древния.

Който работи за Бога, Бог го учи в Тишината, въвежда го в Себе Си. Що е скрито в Тишината? Цяла Потайна Вдъхновена Цивилизация и сам Бог, скрит зад нея. Но към тази Цивилизация е необходим Проход.

Втората най-важна любов е любовта към Нищото. Който има тази любов и който е удостоен да стигне до Нищото, той вече не може да бъде служител на хората, нито на старата или на новата вселена. Той става служител на Най-Древния. И Най-Древният навлиза в него и той става Мистерия. Той изоставя словото. Той служи с двата си вида Тишина. Първата му Тишина съдържа в себе си онова Присъствие на Духа, което е отвъд външната и вътрешната вселена. А втората му Тишина няма в себе си никакво Присъствие. Тук, в тази Тишина, дори и Духът си е отишъл. Останал е само Най-Древният. Останала е само Великата Тишина. Тази Тишина е предхождала всички сътворени и несътворени светове. На древния език тази Тишина е наречена Алмейра. Това означава Несъществувание или Бездънна Бездна, или още Бездна от Безкрайност.

Марахава – Тишината – е в човека, когато той е овладял себе си, защото тогава той е в Дълбините си; а в Дълбините няма ум и свят, има само Свобода, Дух и Мъдрост. Що е Марахава? Звукът на Чистата Свобода, Интимният Звук на Незнайността, самата Пробуденост, самият Изначален Усет за нещата, Безмълвното Начало.

Азайра – Истината – е, която ни учи да понесем Дълбоката Тишина. Тишината е Духовна, Божествена и Абсолютна. Тя не е за обикновени души. Тишината е Приятел само на същества със Същност, с Цел, с Духовни Идеи. Тишината е Съкровище, Тайнство, Лечител. Тук е скрито Древнознанието. Тук Истината е съхранена. Тишината е, която прави Истината Могъща.

Да имаш Мистичната Тишина в себе си, е Дар. Най-големият Подарък в живота е да имаш Дълбинно Чувство на Любов към Древния и към Неговата Тишина. Тази Тишина е Висша Скритост, Висше Място. Никой никога не е побеждавал Тишината. Срещу нея няма метод. Тишината е Древна. Тя е Океан от Мистерия и Покой. Тишината е Престолът на излялото се Изначално Благословение.

В Тишината се вдълбочаваме. Слава на Тишината! Тя е Място на Почит, Благоговение и Висша Възхвала. Марахава е Път към Дълбокомъдрие.

Четвъртият Старец Ахал Бавада: Когато Древното иска да даде подарък на Мъдрия, то му дарява Тишина – звучаща Тишина. Тук звучи Полъхът на Древното. Древното не държи на думите, нито на мълчанието. Древното държи на Истинното, защото то е Вход към него.

Марахава – Тишината – е Тихо Дълбинно Несъществувание. Шумът е нещо, излязло навън; сътвореност, създаденост; нещо обременено; нещо, изпратено навън. Марахава може да звучи само в Мъдростта или в Несътвореността, Неизречеността.

Марахава (на Древния Език Залихир) – Тишината – обича влюбените в Уединението. Центърът на Уединението е Могъщо Място. Тук мисли не влизат. Древният е Създателят на това Дълбоко Място. Той е Създателят на Марахава – Дълбоката Тишина. Тишината е Особен Пламък на Древния, Пречист Пламък.

Първият Старец: Къде живее Богочовекът? В Мястото на Тишината. Що е Тишината? Най-древният Дом. Това е състоянието на Мистична Изначалност и Необятна Лекота. Това е Мястото на Произхода, наречен Източникът.

Природата на Божествения човек е Тишината. Божественият човек – това е Духът.

Тишината е вътрешно място. Тишината не принадлежи на манастира. Тя принадлежи на мъдреците. Те са ѝ оставили място в себе си. Разбира се, има три вида тишина, но тука ще говоря за по-външната. Вътре в тишината можем да се опознаем с много висши същества.

Марахава (на Езика Залихир) – Тишината – е Царствен Покой, Царство на Уединението, Място на Уют за Мъдрите: Уют, защото Тишината е част от Същността и Ядрото на Древния Бог. Древните казват: „Марахава е Необикновен Дар от Дълбините.“ И ако този Дар не съществуваше, за Душата нямаше да има Мир, Уют и Утеха.

Марахава – Тишината – е прикритата Дълбока Любов в Мъдреца. Тази Любов е съградила Мъдреца и му е дарила Тишината, за да има Дълбини неговият Път.

Душата на Чистия се състои от Мълчание и Любов. Духът на Мъдреца се състои от Тишина и Истина. От Марахава са произлезли всички Свещени Писания, но тя още не е проговорила дълбоко.

Чуан Дзъ: Велико е да се домогне човек до Тишината. Що е Тишина? Ако я имаш, то при голяма и силна буря ще имаш в себе си голяма Хармония.

Попитал ученикът своя Учител: Каква е природата на тишината? – Учителят отговорил: Тишината има сияеща природа. Колкото повече проникваш в тишината си, толкова повече засияваш.

В Махир – мъдреца – има Скрита Непозната Тишина и той често живее там.

За да създадеш тази тишина в себе си, е необходима дълбочина, висш живот, скрит от погледа на света; просто светът да не разбере с какво се занимаваш. В тишината всяко зло умира. Тук то не може да преследва човека. В тишината човекът е неуловим, защото тази тишина е несътвореност. Тук човек е неуловим, защото е намерил собствената си дълбочина и най-вече шестото тяло.

Когато човек е познал шестото тяло, той е заживял в древното безвремие. В един по-дълбок смисъл тишината е и отвъд времето, и отвъд вечността.

Суфи не живее никога в суета, той живее в Тишина и в Чистота.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама: Истинският Служител на Най-Древния е съставен от Лъчиста Тишина. Истинският Служител е Мистериозно Откровение на Бездната и той не служи на хората, душите и космоса. Той служи на Безкрая.

Човек, който има Дълбока Тишина в себе си, може да преодолее всичките тежки събития в света, включително и катастрофите. Тишината е Тайно място на Бога в човека.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама: Алмейра е Врата към Скритостта. Тези, които не познават Тишината, живеят в мрак – неосветен мрак. И непознаващи себе си, те са се превърнали в призраци. Алмейра слиза като Милост върху своите Избрани. Тя им дава нещото, което е отвъд Словото. Тя им дава нещо от Тайната на Присъствието. Тайна, Всесилна Тайна има в Тишината.

Древните са Старците. Същността на Древните е изтъкана от Тишина, а не от говор. Говорът всякога принадлежи на външните светове, а Тишината принадлежи на Мистерията.

Тринадесетата Тишина

Деветнадесетият Старец Алихор Махама: Тишината е Мечът. Мечът е скритата сила на Тишината. Който има този Меч в себе си, е бездънен. Кой може тогава да го улови и да го докосне? Тишината е името на Древността. В една от степените на Тишината е скрито Съвършенството. Тази степен превъзхожда Божествения свят и боговете.

Първият Старец: Може ли някой да впечатли Древния Скрит със Свещени писания? Може ли някой да очарова Древния Потаен със Святи слова? Може ли някой да впечатли Древния Величествен с мълчанието си? Може ли някой да впечатли Древния Премъдър с Тишината си? Но има една степен на Тишината, която Го докосва. Това е Тринадесетата Тишина. За нея нищо не може да се каже – нито с думи, нито с мълчание.

Първият Старец: Древният Прикрит учи Своите Избрани чрез Тайна Тишина. Тази Тишина излива Мъдростта си върху Избраната Душа. Тази Тишина е най-скритата – наречена е Тринадесетата Тишина. Тя учи, без да учи; съобщава, без да съобщава. Но досегът с нея е докосване до Прасъвършенството. Тринадесетата Тишина разрушава и сътвореното, и несътвореното, и материята, и същността. И дава на човека нещо повече от Духа. И то е Себе Си – Праоснованието, Изчезването, Великото Завръщане.

Тишината е виждаща

Аз не търся радостите в живота. Аз търся единствено Твоя Глас. Аз искам само да Те чувам. И разбрах, че всички радости са скръбни. Аз не искам нито скръбта, нито радостта. Искам само едно: да чувам Твоя Глас в Тишината. Само в Тишината можем да открием своя Баща. Само Тишината говори за Него. Само Тишината споделя Неговия Глас.

Бог е скрит в Тишината, затова Го наричат „Тихия Глас“.

Тишината е проводник на висша разумност. Тихият Глас движи цялото битие.

Всички сътворени светове говорят. Само Той не говори. И затова всички търсят Тишината. В Тишината всички замлъкват и затова Го чуват.

Учителят казва: „Бог постоянно говори на човека и ако човек е буден, той ще Го чуе.“ За да Го чуем, трябва да въдворим в себе си спокойствието и тишината, защото Бог говори с много дълбок и тих глас.

Махарая – Тишината – е ясен Говор на една Дълбока Тайна. Мълчанието е Свято, Тишината е Божествена. Ако Бог влезе в Тишината и ти проговори, ще чуеш един Незабравим Глас, Глас, по-дълбок от самата Тишина. Ако Бог ти проговори, значи те е прегърнал, а това означава, че рано или късно ще ти е позволена Близост с Него.

Амором – Древния – Него само Тишината може да Го назове, но тя мълчи, защото, ако Го назове, ще изгуби нещо от себе си.

Египетският исихазъм казва: Тишината не разговаря със смъртните хора. Това означава, че който познае тишината, той познава тайната на отварянето на небето, така казват жреците.

Мъдрият е станал Чиста Тишина, затова той разбира думите.

Думите са казали толкова много неща, но те не могат да говорят. Единственото нещо, което може да говори, е Тишината. Но тя мълчи. Думите говорят, но само Тишината разкрива нещата.

Истината се намира във Висшата Тишина.

Тишината на Меравот – Древния – е самата Истина. Тази Висша Тишина е Древната Истина и тя никога не е обяснение. Истината е въпрос на Издревно Преживяване.

Неговата Истина е Висшата Тишина. Невинаги Неговата Истина е обяснение. Неговата Истина е преживяване. Древните дълго и усърдно са се молили, за да преживеят Неговата Истина.

Марахава – Тишината – е като Безкрая, като дълбок океан без брегове. Говорът има брегове, Тишината няма. Тишината е безмълвна като Древността, като Истината. Тишината е обяснителят на Неизразимите неща. Ако искаш да разбереш нещо Неизразимо, влез в Марахава. Марахава ще го излъчи, но няма да ти го обясни, защото Марахава е Съхранител и Пазител.

Мавахари: Само тишината може да обясни живота и само тишината може да те освободи от тебе самия. Само тишината е твоята свобода, приятелю.

Меравот – Древният – ни учи на Тънкото и Неизговоримото. Истината следва Неизговоримото. Истината следва Древния. Неговата най-дълбока Истина е създадена от Тишина.

Мавахари: Тишината освещава говора. Тя е звукът на Истината.

Мавахари: Той живее в тишина, за да можеш да чуеш Неговия Глас, Неговата Истина. Без тишината ти си изоставен на собствения си път.

Тот: Само тишината може да Го назове.

Лао Дзъ казва: Словото не може да каже много, но тишината може.

Лао Дзъ: Всички слова са само отзвук на тишината. – Това означава: Не слушай словото, чуй тишината, чуй тишината в нещата, чуй безкрая.

За Дзен езикът на живота е тишината.

Арамоните са сияния на Бездната. Те са мистичният глас на тишината…

Индианците: Свещеният човек обича Тишината, обвива я около себе си като одеяло. Силната Тишина е като глас на гръмотевица, която му открива много Тайни.

Един Мъдрец казва, че когато навлезеш Дълбоко в Бога, в Тишината на Бога, Той ще ти отговори с една още по-дълбока Тишина – и там е отговорът.

Румънски афоризъм: Истинският Мъдрец слуша Тишината, за да разбере Смисъла на своята Безкрайност.

Единственото Послание на Истината е Тишината. И пред нея можеш да застанеш само в едно Велико Благоговение. Благоговението е мярката за позналия Истината. Благоговението е мярката за позналия Неизразимото. Благоговението е мярката за позналия Тишината. Когато едно същество има Благоговение към Истината, Истината слиза в него и си устройва в него пространство от Чиста Тишина. Само в тази Тишина могат да бъдат предадени Неизразимите Истини. Всеки, който говори от името на Истината, той проповядва Тишина.

Няма говор в Изначалната Тишина и никой не може да споделя Вседревната Тайна. Само Тишината може да я сподели.

Учи се единствено от Неизговоримото. Ако Тишината не ти проговори, напразно ще те учат изречените неща.

Придобиеш ли Тишината, тогава неразбраните неща стават разбрани. Тогава и в хаоса виждаш скрития ред.

Аазара – Яснотата, е като могъща мълния – тя вижда в Тайната на мига. За нея мигът отключва Тайна Мъдрост. Кой има Аазара в себе си? Този, който ръководи събитията в своя живот. Древните казвали: „Тишината дава Гласа си на Яснотата.“

Аазара е Излъчване на Тишината. Тишината е Велик Обяснител. Когато съществата не могат да я разберат, тя слиза и става Аазара. Тишината е Истина, която се превръща в Яснота, а Яснотата ражда Правото мислене, Правилния Път. Яснотата е част от Вътрешната Красота на Тишината. Яснотата има само едно условие: трябва да си постоянно в Зарама – Истината.

Марахава – Тишината – е Същностна, Есенциална, Дълбоко Осъзната Реалност, Излъчена част от Древния Бог. Тя не е място за умове, а за Чисти Духове. За умовете тя е було и те често си въобразяват, че са в нея, и придобиват илюзията – опасното знание. Само Мъдрият има Проход в Марахава и Мъдростта му се открива в Чист вид, без було. Но Мъдрият никога не използва Истинското знание за своите цели, а само за Бога.