Глава II
Афоризми на Зул Нун

Ако постигаме успех, това е благодарение на Божията помощ.

Така, както тялото не изпитва удоволствие, когато страда, така, когато сърцето е съпътствано от греха, то не изпитва удоволствие от служенето на Бога.

Успехът има три белега: разбирането на религията, лекотата в изпълнението на делата и тоталната искреност в начинанията.

Божествената помощ има три белега: когато неочаквано изоставяш някое дело, без да си мислил за това; когато се освобождаваш от прегрешение, въпреки че си бил тласкан към него и не си бягал от него; когато постигаш успех с пламенни молитви.

Има три белега за преданото служене на Бога: насладата през нощта от уединението и молитвите, противоречието, което предизвиква настъпването на деня заради забавленията и разсейването от хората, и готовността да се отдаваш на възхваляването на Бога поради страх от изкушения.

Служенето на Бога означава да Му слугуваш във всяко духовно състояние така, както Той е твой Господар във всяко духовно състояние.

Покаянието на повечето хора е свързано с греховете им. Покаянието на избраните сред вярващите е свързано с невниманието им.

Душата (нисшата) се стреми да замаскира благословиите, а сърцето се стреми да разкъса булата, които скриват благословиите.

Най-голямата слава, с която Бог удостоява Своя слуга, е, когато разкрива низостта на собствената му душа, а най-голямото падение, с което Бог смирява Своя слуга, е когато скрива това от него.

Отречи се от този свят и ще видиш чудната Реалност.

Отричането ражда Мъдростта.

Отричането е правилно тогава, когато отричаш самия себе си и обръщаш гръб на всичко, което те отклонява от Бога; а това, което те разсейва от Него, е светът.

Онзи, който се връща от Пътя, го прави, защото не е стигнал върха. Ако беше стигнал, щеше да открие какво има там и нямаше да се върне. Краят на Пътя е придобиването на съзнанието за Реалността, ал Хакика. Хората на Бога слизат от другата страна на върха, така че никой да не ги види отново, с изключение на Божиите Пратеници, които се връщат отрупани с поверените им дарове.

Твоето отричане ще достигне съвършенство, когато дългът се превърне за тебе в извор на знания, а покорството – в извор на разбиране.

Твоето отричането от този свят ще бъде непоколебимо тогава, когато в тебе се надигне страхът и спреш да обръщаш внимание на онова, което си изоставил – тогава другият свят ще ти бъде подсигурен. Но само когато се намериш в него, ще си сигурен.

Твоите знания ще станат непоколебими тогава, когато отношенията с този свят ти носят болка и когато изпитваш интензивна радост от преживяванията, които Бог ти изпраща.

Ще се научиш да ядеш оскъдно тогава, когато разбереш, че чувствеността е смъртна опасност, а сладостта от удоволствията изчезва мигновено.

Аскетите са лъчи от другия свят, обаче сред онези, които са познали Бога, те са бедняци.

Благословени са тези, чиито сърца имат за идеал строгостта на благочестието. Благословени са тези, на които зрението на сърцето не е ослепяло от алчност. Благословени са тези, които подлагат душата си на проверка за всичко, което правят.

Да се предадеш на Бога с доверие, означава да изоставиш ръководенето на самия себе си и да се разсъблечеш от силата и мощта. Слугата е способен да се остави на Бога с доверие, когато знае, че Божественото Същество поз­нава и вижда ситуацията, в която той се намира.

По следните три неща се познава, че си се предал с доверие на Бога: когато си скъсал с материалните зависимости, когато си изоставил склонностите на чертите на характера си и когато в отношенията ти с другите прилагаш искреността.

Когато увереността ти е тотална, тя се нарича предаване на Бога с доверие.

Горко на онзи, който е вложил доверието си в същество като него самия.

Мъдростта не обитава в корема, пълен с храна.

Всеки път, когато съм се засищал с храна, или съм изпадал в непослушание, или съм си помислял да го направя.

Който се задоволява с това, което има, се освобождава от средата и надминава подобните си.

Най-добре съхранява Душата си този, който контролира езика си.

Увереността се познава по това, че не спориш с хората, които те заобикалят; избягваш да хвалиш, когато ти дават и се въздържаш да критикуваш, когато към тебе са неуважителни и нед­ружелюбни.

Увереността на увереността се поз­нава по това, че считаш, че Бог е във всичко; че се обръщаш към Него за всичко и че разчиташ на Него във всички ситуации.

Увереността е склонна да ограничава надеждите.

Търпението се проявява, когато в случай на трудност се отделяш от другите; когато разчиташ на Него, щом те налегнат мъките на живота и когато се държиш като богат, щом бедността те застигне в ежедневието.

Най-близо до неверието стои този, който се намира в бедност и на когото му липсва търпение, за да понесе бедността.

Търпение означава да се оставяш в ръцете на Бога.

Ако не цениш добрите дела, ще ти бъдат изтрити (от книгата с делата), без да знаеш за това.

Отдаденият не се опетнява външно с непокорство, нито вътрешно с разсейване и се държи така, както е угодно Нему.

Живи са само тези същества, чието сърце е устремено към Бога и които намират сладост в призоваването.

Няма по-красиво украшение от самоконтрола, с който Бог отличава своя слуга.

Човек остава на Пътя, докато страхът го придружава. Ако страхът го изостави, той се отклонява.

Който разглежда този свят, без да го счита за място за учене, сам умъртвява сърцето си, защото невежеството му го отстранява само.

Когато мисля за греховете си, търся спасение в молитвата. Когато мисля за Господаря си, търся спасение във възхвалата.

Искреността се реализира напълно в правилното поведение – решително и търпеливо.

Тоталната искреност има три белега: когато приемаш еднакво хвалбите и критиките на хората; когато спреш да виждаш нещата, които си направил, и обръщаш вниманието си само към Бога, и когато отхвърляш мисълта, че добрите дела задължително носят отплата – отплата в следващия живот под формата на благословението на Божията прошка или отплата в този живот под формата на благоволението да възхваляваш.

Спасението се намира в тоталната искреност – ако си искрен, се спасяваш.

Когато в поведението ти няма място за сладостта от похвалите на хората, нито има място за страха от хорските критики, тогава ти си тотално искрен – ако Бог иска това.

Според един мъдрец слугата на Бога не е тотално искрен, ако иска да се намира в дъното на някоя бездна – там, където никой да не го познава.

Тоталната искреност е защитена от рушителното действие на врага.

Молитвата към Бога е тотално искрена, когато Светлинните Извори населят сърцето ти, а твоят духовен стремеж помогне на сърцето ти да проникне в Царството Му.

Който се смалява, придобива сладостта, а който се уголемява, среща нещастието.

Смирението има три белега: когато се смиряваш сам, като осъзнаваш своите недостатъци; когато почиташ другите заради уважението, което ти вдъхва вярата им в Единството с Бога, и когато приемаш Истината и съветите от други.

Този, който търси смирението, насочва душата си към Величието на Бога, и душата му започва да се слива и очиства, защото, който наблюдава Божията Сила, вижда как силата на собствената му душа изчезва. Наистина всички души са смирени в почитанието и страха, които Той вдъхва, обаче една от най-благородните форми на смирението се състои в това да не помисляш за себе си, без първо да помислиш за Бога.

Който се е покорил на усещането си за бедност спрямо Бога, Бог го въздига в славата на пълното му отдаване на Него.

Щедростта има три свойства: да дава, включително това, което цени; да се страхува да не ти платят за нещо, което ти самият считаш, че е с малка стойност и да подтиква душата да носи радост на другите.

Благородният дава, преди да го помолят; прощава, преди да чуе извиненията и предварително забравя лошото.

Не е благороден този, който презира просещия.

Белег за изкривен морал е, когато някой упорства в несъгласието.

Когато Бог изрича едно повеление, Той направлява за добра цел съдбата на човека и му дава особени знания, като определя нещо специфично за Своя слуга, а човекът държи в хаос сърцето си по отношение на всичко това, не го приема доброволно и се оплаква непрекъснато от Бога пред Неговите създания – тогава този човек проявява недостойно отношение към Бога.

Героят се изпитва в срещата с врага. Този, който се счита за честен, се изпитва в мига на промяната. Този, който има семейство и деца, се изпитва в лишението и нещастието. Този, който има приятели, се изпитва, когато го зас­тигнат ударите на съдбата.

Изпитанието е солта за вярващия.

Когато донесли хляб на Баязид, той казал: „Господи мой, днес Ти си ми дал хлябa, но не си ми дал болката, без която не мога да вкуся хляба си“.

Когато човек призовава Бога, Бог е този, Който призовава, човека.

Призоваването е отсъствие на призоваващия в призоваването.

Който има истинско призоваване, забравя всички неща освен призоваването, а Бог в замяна му заделя от всички неща.

Този живот няма друг смисъл освен призоваването на Бога, последният живот (Съдния ден) има смисъл заради Неговото опрощение, а Раят е ценен само заради съзирането на Бога.

Когато човек е търпелив, благодари и призовава Бога – това е доказателство, че Бог се приближава до него.

Когато човек показва пренебрежение, забравя и изоставя призоваването на Бога – това е доказателство, че Бог се отдалечава от него.

Когато знаеш, че Бог е близо до Своя слуга, достатъчно е да спреш да призоваваш Бога, за да се отдалечиш от Него.

Едната половина от вярата е търпението, а другата – благодарността.

Ибн Араби

Бог е казал: „Който Ми се подчинява; който Ми се е доверил и който Ме е приел за свой водач, Аз съм негов приятел. С цялата Си Мощ! И ако той Ме помоли за края на света, заради него Аз ще го направя“.

Три неща подхранват постоянно духовната воля на човека: доверието в Неговите обещания, надеждата и продължителното призоваване пред Божията Порта.

Величието на душата се изпитва, когато противоречат и тя не се възмущава; когато подкрепя човешкия род със смирение пред Бога и когато забравя обидите на злите, прощава им и им показва щедростта си.

Истински вярващ си тогава, когато служенето на Бога, е всичко за тебе, а подчинението на Бога завладее цялото ти същество.

Постоянството в Бога има три белега: когато се обръщаш към Него във всяка ситуация; когато за всичко молиш Него и когато разчиташ на Него във всеки миг.

Относно нашето благочестие пред Бога, нека помним какво е казал Мохамед: „Да не забравяме гробищата и разлагането на труповете! Бъдете съсредоточени в главата си и в онова, което е скрито в нея, и странете от привиднос­тите и тривиалностите на света“.

Благоприличие е да носиш в сърцето си чувството на почитание към Бога, примесено със страх и срам от държанието, което си имал пред Него.

Бог има слуги, които са изоставили греховете от срам пред Неговата Щед­рост, а не от страх от Неговото наказание. Ако Той каже на някого: „Прави, каквото си искаш! Няма да ти припиша никакъв грях!“, Неговата Щедрост ще направи така, че този човек да се почувства още по-недостоен и да прек­рати неподчинението си – ако той е свободен и благороден човек, и благодарен слуга. Колко повече биха сторили Неговите предупреждения!

Връзката ти с Бога да се подчинява на Неговата воля; обмяната ти със създанията да е изпълнена с добри съвети; отношението ти към чувствената ти душа да бъде такова, че да я доведеш до обратната страна, а контактът ти с Демона да бъде обявена война!

Истинският приятел ти напомня за Бога, ако ти за миг забравиш за Него. А ако Го помниш, истинският приятел Го усилва.

Искреността е Божият меч на земята. Където се приложи, тя действа.

Искреният към Бога не се интересува в коя категория попада, а този, който се преструва, показва ниво, което не е негово.

Има три белега на искреността: когато обичаш преданите; когато виждаш спокойствието в погледа на ясновиждащите и когато си лишен от страх какво си мислят другите за твоите разбирания – защото ние се придържаме към Истината, и вътрешна, и външна, и сме избрали Бога пред света.

Искреният се отличава със строг изказ и премерени думи в търсенето на Истината.

Духовната преданост се постига само чрез тоталната искреност и постоянното прилагане.

Когато начинаещият спре да уважава правилата на Пътя (адаб), той се връща там, откъдето е дошъл.

За хората на знанието, уважението към правилата е пред всичко останало, защото Вещият е Този, Който поучава сърцата им.

Можеш да се отделиш от създанията, когато придобиеш необходимата сила да се отделиш от собствената си (нисша) душа. Ако обаче се беше отделил от собствената си душа, щеше да си постигнал това, което търсиш, и нямаше да има нужда да се отделяш от създанията.

Нищо не стимулира така търсенето на абсолютната преданост, както уединението. Когато човек е сам, той вижда само Бога и в тези условия нищо не го насърчава така, както страхът от Бога.

Който обича уединението, той се осланя на стълба на искреността и се е хванал здраво за един от основните стълбове – този на духовната преданост.

Има три белега за изключителното посвещаване на Бога: синтеза на религиозните знания, изучаването на самоконтрола и усъвършенстването на поведението.

Имаш правото да се отделиш от съз­данията, когато осъзнаваш, че си се завърнал в Бога, и когато се излагаш на несгодите, които съпътстват срещите ти с човешките същества.

Да се уединиш в Бога, означава да се отделиш от всичко, което не е Бог.

Не можеш да имаш твърдо убеждение за Бога, без Той да ти го е дал.

Бог е казал: „Аз стоя зад убеждението, което Моят слуга има за Мене“.

Ибн Араби

Има три проявления на истинския живот: усещането, че поддържаш Божието присъствие без никаква леност; уединението ти да бъде пълно и цялостно насочено към мисли за Бога, Когото да държиш в присъствието на духа си и чувството, че си изпълнен със страхопочитание, което да зачева съвършената будност, че си пред очите на Бога.

Има три белега, че се предаваш в ръцете на Бога с доверие: осъзнато приемане на съдбата, отредена от Бога; търпение в изпитанията и благодарност в изобилието.

Има три белега, че си в съгласие с Бога: изоставянето на свободната ти воля, преди да се появи заповедта (Му); липсата на горчивина, след като тя се появи и импулсът на Любовта при най-интензивното изпитание.

Доказателство за будността е да даваш предимство на това, което Бог предпочита; да считаш важно това, което Бог счита за важно и да гледаш с пренебрежение на това, на което Бог гледа с пренебрежение.

Близките отношения с Бога се поз­нават по това, че изпитваш наслада от уединението, че се отвръщаш от компанията на другите и че използваш всички възможности да бъдеш сам.

Ако забелязваш, че Той прави приятна за тебе компанията на създанията, тогава Той те отделя от Своята компания. Ако виждаш, че Той те отделя от компанията на другите, това е защото, Той прави приятна за тебе Своята компания.

Отношенията на слугата с Господаря стават близки, когато слугата се страхува от Него. Знаете ли, че, който упорства в греха, остава далече от Портата на Възлюбения?

Близкият с Бога се чувства удобно в компанията на всичко, което вижда, чува или възприема от царството на своя Господар – и най-малкият атом му е близък, и той изпитва определен страх, примесен с почитание.

Близките отношения с Бога се раждат от чистотата на сърцето във връзката му с Бога.

Първата степен на близост с Бога е такава, че дори слугата да бъде хвърлен в огъня, духовният му копнеж няма да забрави Онзи, на Когото уповава.

Близките отношения с Бога са като сияеща светлина, а отношенията с хората са като тъмни облаци, които се образуват изневиделица.

Твърдото упование в Бога се познава по непоколебимостта на сърцето, след като е допуснало грешка; по мястото, което остава за надеждата след падението и по отхвърлянето на отчаянието, съчетано с искреното покаяние.

Любовта подтиква към говорене, въздържанието – към мълчание, а страхът от Бога – към безпокойство. Който люби, се изгубва между тези три неща.

Попитали Зул Нун: „Как е възможно, когато тъгата е тотална, да не пролееш нито една сълза?“, а той отговорил: „Когато се смекчаваш, изпитваш облекчение, a когато се втвърдяваш, мъката те затиска“.

Когато човек люби Бога, тогава Бог люби човека.

Любовта ти към Бога се познава по това, че приемаш несгодите; поддържаш добри мисли за Бога в трудни моменти и одобряваш това, което Той избира за тебе, дори да те е страх.

На онзи, който обявява пред другите Любовта си към Бога, кажи да внимава и да се прекланя само на Бога и никой друг, защото доказателство, че любиш Бога е, че нямаш нужда от никой друг, освен Него.

Любовта към Бога е от всеобщо естество, обаче непрестанната Любов към Бога е запазена само за малцина. Всички вярващи със сигурност изпитват Любов към Него и се докосват до Него, обаче не всички успяват да поддържат Любовта си към Него непрестанна.

Който е вкусил постоянната Любов, избягва компанията на другите. Който е вкусил непоколебимата Любов, е близък на Господаря на творенията. Който е вкусил неизменната Любов, се опазва от самодоволството на съня. Който е вкусил неотменимата Любов, избягва всичко, което го отдалечава от Него.

Любовта е това, което не се увеличава, когато ти се случи добро, нито намалява, когато те застигне зло.

Делата на хората на Любовта са сияещи доказателства, които сочат и показват Истината. Телата им на крайна слабост, изтощени от приятелството и от приемането на Божествената воля, показват искреността на тяхната неотменима Любов. Така на създанията се разкрива близостта на душите с Бога – на един език, чиято форма и съдържание са чужди на хорския език.

Ще възлюбиш Господаря тогава, когато това, което Го отблъсква, стане за тебе по-горчиво от търпението.

Даваш предпочитание само на Бога и на никой друг тогава, когато пред Него всичко, което ти е мило, ти изглежда омразно и когато се отдалечаваш от това, което ти е най-близко.

Копнееш за среща с Бога тогава, когато тръгваш към Него преди всяко друго приятно нещо и когато отхвърляш притесненията.

Ще свикнеш да търсиш убежище в Неговото призоваване и в Неговото утвърждаване тогава, когато се радваш на Неговите изпитания и оставаш доволен, щом те застигне онова, което Той ти е отредил.

Страхът и скръбта подхождат на този, който върши зло, и след това се отдава на почитание. Обаче Любовта е запазена за онзи, който се страхува от Бога и който стои далеч от всяка тревога.

Въздържайте се да говорите за Любовта, за да не чуе и да не претендира за Нея душата на чувствените наслади!

В мига, в който копнежът по Бога се настани в човека, копнежът превръща човека в пепел.

Красотата на гласа събужда вниманието.

Има три знака, че си в правия път: успокояващото усещане, че си винаги в Неговото присъствие; това, че прибягваш до Него във всички неща, които правиш, и любовта към смъртта, защото желанието за Бога е най-силното от всички желания.

Има три свидетелства за съвършенството ти: че отказваш да странстваш, където и да било; че не изпитваш удов­летворение, ако в лично преживяване се излее благоволение към тебе и че се принизяваш сам, вътрешно и явно.

Мъдростта ражда точно виждане на последствията.

Който изгуби мярката, изгубва благоприличието си (букв. – „разкъсва булото, което го скрива“).

Хората, които най-открито споменават Бога, са тези, които са най-далече от Него и които изпитват най-голямо влечение към света. Те спотаяват желанията си и с готовност презират копнеещите, особено като ги очернят с пренебрежението си.

Гърдите на свободния човек са гробница на тайни.

Хората обичат света, защото Бог е направил това място хранилище за прех­раната, която Той им дарява – поради това те обръщат погледа си към света.

Един човек спрял Зул Нун и го помолил за милостиня, а той му отговорил: „Онзи, Който отговаря за прехраната ти, не трябва да бъде обект на твоето неверие“.

Попитали Зул Нун кои са хората, които най-дълго остават в грехове, а той отговорил: „Това са хората, които обичат този преходен свят“.

Човекът на знанието се втурва да прилага наученото, оставя за по-късно надеждата и се подготвя за края на живота си.

Слава на Онзи, Който е скрил хората на знанието от всичките създания! Скрил ги е от съществата на този свят с булото на другия свят, и ги е скрил от съществата на другия свят с булото на този свят.

Размишлявах върху духовния живот и видях, че връх в религията е, когато човек познае собствената си душа. Отново размишлявах и разбрах, че знанието за Бога се заключава в това слугата да разбере каква е Неговата ценност. После пак размишлявах и открих, че никой не стига до Бога, докато в него съществува нещо друго, различно от Бога.

Знанието се придобива, като размишляваш върху три неща: светските дела и как Бог ги е организирал, съдбите и как Бог ги е отредил и създанията и как Бог ги е сътворил.

Външният вид на гностика може да бъде занемарен, обаче вътрешно той е чист. Външният вид на аскета може да бъде чист, обаче вътрешно той е опетнен.

Разказват, че Зул Нун е казал: „Ако хората знаеха какво е състоянието на гностиците, когато се отдават на Бога, щяха да хвърлят прах по лицата и главите им“. Един новак, който присъствал на сбирката, когато Зул Нун произнесъл тези думи, ги предал на Тахир ал Макдиси, който заявил: „Това, което е казал, е вярно, но аз бих добавил: „Ако Бог покаже на аскетите, на прекланящите се и на тези, които са забулени от собствените си духовни състояния, Светлината на гностиците, те ще изгорят от огъня , ще изчезнат и от тях няма да остане нищо, сякаш никога не са съществували“. Новакът разказал всичко, включително продължението, на Ахмад ибн Аби ал Хавари, който зак­лючил: „Зул Нун е изрекъл тези думи в миг, в който е мислил за собствената си душа, докато Тахир е говорил в миг, в който е мислил за своя Господар. Всеки от тях е говорил правилно, обаче Бог знае повече“.

Всички нещата се обменят радостно с приятелите на Бога – с тези, които притежават знание благодарение на Силата на Царя. Тези хора виждат в нещата следи на Неговото изкуство и съзерцават чудесата на Неговото творение. За тях всяко нещо крие скрит урок в себе си и е повод за припомняне.

Истинско знание е да откриеш Реалността в най-съкровената област на съществата – благодарение на общуването с дара на Светлините.

Гностиците носят сърце, с което възприемат Божествената Светлина, Която се излива, забулена, от най-скритите дълбини на Мистерията. Те остават глухи за съществата и слепи за себе си. И по-добре неми, отколкото да излъжат за Нея.

Дори да не казваш нищо, Той знае какво искаш. А ако кажеш нещо не заради самото изричане, а заради нещо друго, ще получиш това, което Той не иска за тебе. Като знаеш, че Той познава желанията ти, ти трябва да се освободиш от отправянето на молби към Него и да Го освободиш от всички твои искания.

Пред когото и да е, поведението на гностика е подобно на поведението на Бога: той подкрепя хората и им съдейства за придобиване на Божествените добродетели.

Попитали Зул Нун кога е позволено някой да сподели: „Бог ми разкри нещо“, а той отговорил: „Когато не може да говори“.

Докато е на този свят, гностикът не спира да се раздвоява между бедността и богатството: когато помисли за Бога, той се чувства възхитен, а когато помис­ли за себе си, се чувства беден.

Ако изобщо има начини да познаеш Бога, те трябва да бъдат: категоричното скъсване с каквито и да било амбиции; усещането, че зависиш от Него; приемането на условията, в които Той те поставя и посвещаването на всичките ти усилия на Него. И въпреки всичко това до Бога се стига само благодарение на Бога.

Попитали Зул Нун какво има в сърцето на гностика – радост и покой или тъга и безпокойство. Той отговорил: „Това, което знам по въпросa, обаче Бог е по-мъдър, е, че не може съществуването на едното състояние да изключва другото. В този свят гностикът прилича на човек, който е окичен с корона и възкачен на трон, след което върху главата му са сложили висяща на косъм сабя и са изпратили свирепи лъвове пред входа на двореца му. Този цар се намира на прага да се погуби във всеки миг, с голям риск да умре. Как при тези условия да остане весел и спокоен? Няма друга помощ освен от Бога!“. Един учител коментирал, че висящата сабя над главата на гностика, това са правилата на Пътя, а лъвовете на прага на двореца са повелите и забраните.

Ако се държиш здраво за Бога във всичките си състояния, а не за своите заслуги и ако мислиш само за Него и никой друг, тогава ти си съвършен в знанията си.

Бог не поглежда никого, без той да умре, както и няма никой, който да види Бога и да не оживее, защото Неговият живот е Вечен и чрез Неговия живот живее онзи, който Го съзре.

Преобладаващото духовно състояние на гностика е Божията Любов и Любовта на гностика към Бога, а също така разгръщането на Божествените дарове, които са спирките по пътя на гностика и които никога не го напускат.

Когато Всезнаещия се яви в съзнанието и там няма никой друг освен Него, тогава Той превръща съзнанието в сияещ пламък.

Който взима това, което е според Божията мярка, не се притеснява от онова, което изпуска, което не е Той.

Гностикът мени състоянията си, но остава постоянно с Бога във всичките си състояния.

Гностикът всеки ден става все по-смирен, защото с всеки миг се приб­лижава до Бога.

Гностикът беше тук, но си замина.

Най-добре познават Бога тези, които най не Го разбират.

Познах Бога благодарение на Бога и без Него нямаше да Го позная.

Признаците, по които се познава гностикът, са три: светлината на знанието му не намалява светлината на усърдната му благочестивост; вътрешно не се придържа към никаква вяра, която може да бъде в противоречие с предписанията на Закона; и изобилието на благословенията, с който Бог го награждава, не го подтиква да разкъсва булата на Божествените забрани.

Намираш Бога с първата крачка, която направиш, за да Го откриеш.

Може ли да се отдалечи от Бога този, който Го признава за Единствен?

Основна Истина, с която се съгласяват хората на духовното знание, е, че Бог не е някаква реалност, която трябва да се търси, нито е някаква реалност, която има граница, обуславяща разбирането . Който прегръща съществуваща реалност, бива заблуден от нея. За нас това, което съществува, е знанието и откровението на една Наука, от която не произлизат духовни нива.

Ако някой взима предвид себе си, когато утвърждава Божественото Единство, той няма да се спаси от ада.

На входа на един езически храм в Египет има надпис на сирийски, който успях да разчета. Надписът гласи: „Прес­метливите предвиждат, а съдбата се надсмива“.

Знанието за Божественото Единство се състои в това да знаеш, че Божията Сила е във всичко, без да се смесва с нищо; че творчеството Му се изпълнява без предварителни действия; че причината, за която и да било причина, е Негов творчески акт и че няма причина за творческия Му акт; че не съществува друг Владетел на Небесата и на Земята и че Бог е различен от всичко, което можеш да си представиш.

Когато един човек помолил Зул Нун за съвет, той му отговорил: „Как бих могъл да те посъветвам? Ако в науката за Божествената Мистерия, която е извън времето, ти си бил утвърден чрез искрено признание на Божественото Единство, тогава това предшества твоето сътворение и предшества също мисията на Пророците и на Божествените Пратеници, и това е по-добро за тебе от всички мои съвети. А ако това не е така, тогава зовът към Бога няма да ти бъде от никаква полза“.

Плодовете на сърцето се берат от разума (акл).

Един от белезите на интелигентността, това е умението да знаеш кога да се оттеглиш. Зул Нун е казал: „Оттег­лянето навреме се случва по три начина: когато оставиш думата в онзи, който изпитва удовлетворение от нея; когато не демонстрираш интерес да разкриваш на другите знанието, което притежаваш, и когато усещаш истинска тежест от нежеланието си да спориш по някоя тема или да увещаваш някого“.

Интелигентният човек разпознава собствените си грешки и е снизходителен към грешките на ближния.

Благоразумието ти се проявява, когато си даваш време, преди да действаш; бдиш за грешни стъпки и си пестелив в думите.

Щедростта на душата ти се познава по това, че поддържаш приятелски връзки с този, който ги къса; даваш на този, който отказва да дава и прощаваш на този, в чиито капан си попаднал.

Който няма власт над себе си, не може законно да използва властта над друг човек.

Недоволството на Бога към Неговия слуга се изразява в страх на слугата от бедност.

Грехът, в който може да изпадне ученикът по Пътя, е Той да направи така, че вниманието на ученика да се фокусира върху харизмата, даровете и чудотворните знаци.

Най-тайното було за ученика по Пътя, с което Бог се скрива, чуйте ме добре, е, когато ученикът отдава внимание на душата си и я ръководи свободно.

За всеки тип хора си има наказание, а наказанието за гностика е да спре да призовава Бога.

Причината за втърдяването на сърцето на ученика се крие в това, че изучава науките, без да ги прилага и без да осъществява дълбоката Истина.

Най-лицемерен сред учениците е онзи, който изразява някое свое наблюдение или думи за Бога, или за самия себе си, без да предложи вярно обяснение и после, когато го питаш за това, добавя, че в онзи момент не е бил на себе си.

Ако някой започва да губи Пътя, това е само защото моли Бога за нещо, което Той му е отказал и отхвърля нещо, което Бог му е дарил.

Който си мисли, че е добил знание, след като е претендирал за него, е лишен от знание и от вътрешно присъствие на Истината, защото Истината присъства вътре в човека на Истината. Бог е Истината и Неговото Слово е Истина. Следователно няма нужда Тя да се предявява, за да присъства вътрешно. Претендираш за Истината, ако тя отсъства и тази претенция отправят само онези, които са забулени.

Попитали Зул Нун дали думата тасаввуф 12 произлиза от някое друго понятие или самата тя е определение. Той отговорил: „Навярно първоначално тези хора са били наричани с думата сафавия 13 – чистота, а те са криели чистотата си с думата тасаввуф или суффия, прикривайки по този начин делата си и избягвайки показност“.

Когато вярващият уповава на Бога и вярата му е непоколебима, той се страхува от Него. Страхът му поражда почитание към Бога. Когато стигне състоянието на почит към Бога, той пребивава продължително в подчинение на Бога. Когато Му се подчинява, се ражда надеждата. Когато стигне духовното ниво на надеждата, се ражда Любовта. Когато духовните реалности на Любовта се вкоренят здраво в сърцето му, той стига степента на копнежа. Когато изпитва копнеж, копнежът го води до близките отношения с Бога. Когато поддържа близки отношения с Бога, той намира своя покой в Него. А когато намери покоя в Бога, неговите нощи са наслада, дните му са наслада, вътрешната част на съществото му е наслада и външната част на съществото му е наслада.

В началото в духовните състояния на гностика преобладава лутането, след това той преживява нищетата, после намира Бога, а накрая интелектът му се смайва.

Четири врати отключват духовната реализация. Първата е врата на страха, после следват вратата на надеждата, на любовта и накрая на копнежа. Има четири ключа, за да ги отвориш. Ключът за вратата на страха е стриктното изпълнение на дълга. Молитвените дела са ключът за вратата на надеждата. Служенето на Бога е ключът за вратата на Любовта. А постоянното призоваване на Бога със сърцето и с езика е ключът за вратата на копнежа. Това са четири нива на извисяване до Бога. Най-близо до Него е нивото на копнежа, което не е нищо друго освен светостта.

Ибн Араби коментира това така: „Трябва да знаеш, братко, че със страха няма да постигнеш изпълнението на дълга, а изпълнението на дълга ще ти донесе страх. И с надеждата няма да успееш да осъществиш молитвите, а те са, които ще ти донесат надежда. По същия начин не вратите са, които ще ти дадат ключове, а ключовете са тези, които ще ти осигурят достъп до вратите. Който носи със себе си молитвените дела, ще стигне до надеждата. Който се отдаде на служене на Бога, ще стигне до Него. И онзи, чието сърце и език се занимават с Неговото призоваване, Бог ще проектира Светлината на копнежа в неговото сърце – една Светлина, чието предназначение е да осветява Бога. Това е тайната на Небесното Царство. Познай я и я пази! Защото Бог я дава на онези, които Той избере сред Своите слуги.

Ако упадъкът днес е завлякъл повечето хора, това се дължи на шест причини: първата, е липсата на правилно намерение, ниййа, когато става въпрос за постъпки в името на следващия живот. Втората е, че телата им са се превърнали в роби на чувствеността. Третата е, че проектират надеждите си дългосрочно, а краят на живота им може да настъпи всеки миг. Четвъртата причина е, че предпочитат да угаждат на създанията, а не на Създателя. Петата е, че следват собствените си мнения, омърсени от страстта, и че са се отдалечили напълно от живота на традицията, сунна, предписан от Пророка. Накрая, шестата причина, е, че от неволните грешки на старите мистици, ал салаф, те са си изработили аргументи, за да оправдават себе си, заемайки от тях спомена за славните им постижения.

Записано е, че веднъж Зул Нун се обърнал към своите слушатели с думите: „Вярващи! Дошъл е моментът да назидая живите, тоест мъртвите, за пропастта, в която се намират – те са потопени в слепота. Живеем във времена, в които религията е отхвърлена и чужда, а тези, които я представляват, са малцина и са обект на презрение. Хората са се обърнали към забранените храни и са изоставили законните. Отстъпили са в битката и земята е потъмняла. Знанието заради самото знание е единственият източник на удовлетворение за тези, които го притежават. Мъртъвци! Събудете се! Вие сте синове на хора, които също като вас, са мъртви; вие сте братя на мъртъвци, ближни на мъртъвци. Защото скоро наистина ще умрете, изос­тавяйки жилищата си, за да се заселите в гробищата. Нещата са ясни за тези, които разбират! Знаещите напуснаха и се възнесоха, проповедници останаха малцина, бедствията се увеличиха, заб­раните намаляха, злите са тълпища, а добрите – несъмнено малцинство. Извършват се всякакви грехове, пренеб­регват се кръвни връзки и се смята, че един обикновен поздрав е достатъчен. Някои присъстват на събиранията на мъдреците и повтарят неща, които пос­ле не прилагат. Това са робите на този свят, унизени, подчинени на света. Богатите се държат с ближните си, които мизерстват, сякаш са бедняци; не се вълнуват, че те гладуват и живеят оскъдно. Ако молят за нещо, те направо нас­тояват, а ако трябва да дадат, са стис­нати и свидливи – това са вълчи сърца в човешки облик. Църквите, където се произнася Името на Бога, те използват, за да извисят гласовете си и да се смесят с другарите си. Странете от тези хора!

Който пререже гърлото на амбицията със сабята на презрението и запълни пропастта на алчността, придобива философския камък на служението на Бога. Който извади с въжето на отречеността ведрото на непривързаността, пие от кладенеца на Мъдростта. Който извърви долините на разкаянието, ожънва Вечния Живот. Който пререже посетия грях със сърпа на бдящата благочестивост, се озарява от светлината на Градината на Правилността. Който си пререже езика с ножа на мълчанието, вкусва сладостта на Покоя. Който се облече с бронята на искреността, ще има сила да победи армията на заблудата. Обаче, който се радва на похвалите на невежия, ще бъде облечен от Дявола с дрехата на глупостта.

Първата благодат, с която Бог дарява своите избрани, е да обучи душата им да се справя с противоречията на ума. Тогава вътрешните свидетелства на духовното познание се влагат в ума, там, където душата се е намирала притисната между безсилието и бедността – две състояния, които раждат неудовлетворението и подтикват към непрестанното търсене.

Единственото нещо, от което Душата не може да се откаже, това е науката за Бога.

Един човек казал на Зул Нун: „Зак­левам се в Бога, обичам те!“, а Зул Нун му отговорил: „Ако познаваш Бога, Той ще да ти бъде достатъчен. Ако не Го поз­наваш, тогава потърси някой, който Го познава, да те наставлява за Него и да те научи да показваш нужното уважение към учителя си“.

Дружи с този, чиито живот те кара да мислиш за Бога; който вдъхва страхопочитание в дълбините на душата ти; чиито правилен изказ увеличава знанието ти и чието поведение те кара да се отричаш от света.

Дружи с такъв човек, че докато си около него, да не проявяваш непокорство към Бога; дружи с човек, който те учи с езика на делата, а не с езика на думите.

Който обръща внимание на даровете, които Бог му изпраща, става жертва на заблудата, защото не гледа към Бога.

Доказателството, че сърцето се е прикрепило към даровете, е, че то се моли за тях, а доказателството, че сърцето на праведния се е прикрепило към Онзи, Който разполага с даровете, е, че ако се излеят върху него, това няма да го спре да се занимава изключително с Бога.

Уповавай в Бога в духовното състояние, а не според състоянието си!

Не оставяй недостатъците на другите да те разсейват от собствените ти недостатъци, защото ти не си като Онзи, Който наблюдава.

Не забравяй тези три неща: гледай на ежедневието си с погледа на вярата; нека то ти служи да натрупаш богатство за следващия живот и се моли на Бога за помощ относно това, което Той е разпоредил и което е забранил.

Който вижда недостатъците на другите, остава сляп за собствените си недостатъци. Който мисли за рая и ада, престава да се занимава с празни неща. Който избягва хората, се спасява от лошотията им. А който благодари, получава повече.

Причината за греха е погледът на Демона, от който произлиза мисъл, която се промъква в съзнанието. Ако мисълта се смеси с уповаването в Бога, тя изчезва. Ако това не стане, тя се смесва с други лоши мисли, които раждат някое сластолюбиво желание.

Бъдете от тези, които изцяло принадлежат на Бога!

Моля за прошка Бога, защото думата е едно от разсейващите неща в този свят, но тя носи заряд за бъдещия живот, за деня, в който ще пита Той правдивите за тяхната правдивост (Коран 33, 8).

Помолили Зул Нун за съвет, а той отговорил: „Прегърни бедността, вложи търпението в ума си, приемай чувствеността за свой враг, противопоставяй се на страстта в себе си и прибягвай до Бога за всичко, което ти се случва. Това ще роди в тебе благодарност, приемане, страхопочитание, надежда и търпение. Те ще ти донесат още пет неща: знание, неговото приложение, изпълнение на задълженията ти, въздържание от забранените неща и преданост в задълженията ти. Обаче ще стигнеш дотук само благодарение на още пет неща: изобилно знание, ясно знание, живо знание, ясен всепроникващ поглед и душа, изпълнена със страхопочитание“.

Нещастен, напълно нещастен е този, който преживява следните пет неща: който е лишен от Божествената благодат; който не се подчинява на Бога; който изоставя Бога; който допуска това, което разгневява Бога и който се държи лошо с другите.

Щастлив, щастлив е този, който е напълно искрен в следните пет неща: в знанието и неговото приложение; в любовта и омразата; в компромисите към другите; в говоренето и мълчанието; в словата и делата.

Всичко в този свят е безполезно с изключение на следните пет неща: хляба, който успокоява глада; дрехата, която прикрива голотата; жилището, което приютява и знанието, което се прилага. Обаче те трябва да бъдат придружени от още пет неща: тотална искреност; добро намерение; Божествена помощ; точност към Истината и правилна храна и одеяние.

Пет неща носят спокойствие: отхвърлянето на лошата компания; отричането от света; мълчанието; делата на послушание, извършени далеч от хорските очи, и това да не осмиваш други Божии раби от страх да не видиш някои от тях да Му се противопоставят. Тези неща ще те предпазят от други пет неща: празните дискусии; споровете; показността; желанието да изглеждаш добре и да се издигнеш над другите.

Пет неща усилват духовния стремеж: прекъсването на всички други връзки, освен с Бога; внимателното отказване от всяко удоволствие; отхвърлянето на неподходящата компания, било тя приятелска или не; приемането на съдбата и отказването от всяка предвидливост.

Има нещо, което отделя слугата от Господаря и му пречи да вкуси сладостта на вярата и да покаже истинска искреност, нещо, което отделя сърцето му от съзерцанието на бъдещия живот и от това, което Бог е подготвил там за него, и това е незачитането на важността на съвършено изпълнение на задълженията, наложени от Бога на сърцето, ушите, очите, езика, ръцете, краката, стомаха и сексуалните органи.

Ако се издигнеш сам, без Бога, ще паднеш.

Моли Бога за прошка за това, което казваш, но не изпълняваш.

Мисълта за смъртта отслабва влиянието на необузданите желания.

Който има доверие в това, което му е отредено, не се безпокои. Който прави нещата правилно, намира спокойс­твие. Който се приближава до Бога, го отвеждат още по-близо. Който има чисто намерение, придобива искрена Любов. Който се предава на Бога с доверие, получава подкрепа. Който страда за неща, които не го засягат, отваря пътя си да загуби това, което го засяга.

Когато човек се приближава до Бога с унищожението на своята душа, тогава Той я съхранява.

Раят се придобива чрез следните пет неща: праведност без никакви отклонения; постоянни усилия; внимание, насочено към Бога – както вътрешно, така и външно; мисъл за смъртта и обръщане към съвестта, преди душата да отсъди.

Аз съм гностик, който живее в страх. Аз не съм гностик, който се ограничава да дава наставления.

Не се бори с Бога за душата си, а влез в битка с душата си (нисшата) за Бога и така Той няма да се съюзи с теб срещу теб!

Не отправяй презрителен поглед към никого, дори някой човек да е неверник, от страх за своята и за неговата съдба, защото може да се случи да ти отнемат знанието и да го дадат на него.

Ако някой начинаещ иска да следва Пътя, той трябва да се изправи пред мъдрите със своето невежество; пред онези, които са отхвърлили света – с пламенното си желание и пред хората на знанието – със своето мълчание.

Моли се за това, от което имаш нужда, с езика на бедността, а не с езика на спешната нужда.

Призоваването на Бога е лекарството, което изцелява болестите, и светлината, която облагородява сърцата.

Има четири неща, които ме изпълват с безпокойство: очите ми, когато не проливат нито една сълза пред заразните грехове; сърцето ми, когато е научено, но не се подчинява; духът ми, чиято любов към света намалява разбирането ми и знанието ми, което колкото повече го придобивам, толкова по-малко зная за Бога.

И ме измъчват: липсата на целомъд­рие пред Бога, което е най-голямата доб­родетел на вярата; липсата на благочестие, което е най-доброто последно причастие за другия свят, и това, че дните ми са преминали в любов към света, поради което съм загубил сърцето си.

Старите мъдреци съблюдавали три истини: когато човек разработва това, което носи тайно в себе си, Бог ще изработи това, което ще донесе Големия Ден; когато човек изправи отношенията си с Бога, Бог ще изправи отношенията му с хората; когато човек подреди нещата от бъдещия си живот, Бог ще подреди нещата от временния му живот.

Сред създанията Бог има Свои духовни избраници. Това са хората, в които Корана тече в кръвта им и е част от плът­та им. Тези хора са заместили тленното с нетленното – една отлична замяна, и затова са се облагодетелствали и в двата свята. Ако притежават богатства, породисти коне и големи дворци, те гледат на тях с очите, които Божествената подкрепа им е дала, и в съгласие с това, което Той им е вдъхнал.

Бог облича светците Си със Светлината, която се излива от Неговата Любов.

Бог прави светците герои на Своята воля.

Той поставя на главите им короната на Своето благоволение и после внася Мистериите в техните сърца, които са постоянно свързани с Него.

Техните очи Го търсят в скрития свят.

Аз съм този, Който обследва сърцата; Който познава скритите неща; Който контролира движенията; Който наб­людава погледите; Който вижда какво се надига в съзнанието; Който познава развитието на мислите.

Бог изпълва сърцата на Своите слуги с кристалната вода на чистата Си Любов и Той изумява духа им с копнежа по Неговото съзерцание.

Слава на Бога, Който прави така, че душите да копнеят за Него; Който прив­лича към Себе Си стремежа и Който очиства гърдите! И слава на Бога, Който помага на душите; Който е техен другар в изоставянето на света и Който ги спасява от греховете.

Слугата се придържа към своя Господар чрез езика.

Светците се обръщат към Бога от най-дълбоката чистота на съществото си, а техните дела избягват от погледите на ангелите, които записват делата.

Хората на обожанието са тези, които носят товара на времето, без да се засягат от страданията. Те остават непоколебими в трудни ситуации и не склоняват очи, когато обстоятелствата ги притискат. Несполуките в живота са загубили значение за тях и те са изоставили този свят с вяра и абсолютна искреност. Те са получили от Тебе, Господи, онова, което чакат. Ти Си тяхна опора и помощ за Духа им!

Сърцата на слугите са извисени в Небесното Царство, телата им се намират сред създанията, а мислите им са потопени в съзерцанието.

Тези най-добри сред всички хора са прекратили с робството на тревогите и са се освободили от веригите на безразличието. Те страдат и тъгуват в този свят и въпреки това духът им е здрав, убежденията им са твърди, сърцата им са изпълнени с благодарност, езикът им не спира да призовава Бога, телата им остават покорни, а крайниците им – в послушание.

От дълбините на съществото си те са се предали на Бога с доверие, сърцата им са се покорили смирено, а душите им, без да се разсейват нито за миг, не са спрели да Му се подчиняват.

Слугите Му плачат, когато се намират пред Портата Му, плачат, когато отиват към Него, и плачат, когато са далече от Него. Блажени гностиците! Защото животът им е добър, питието им е сладко и техният Любим е велик!

Помолили Зул Нун да опише терзанията на Божиите слуги и той отговорил така: „Ако можехте да ги видите, пред очите си щяхте да имате хора, които са завладени от безпокойството, скрито в дълбините им и родено от най-чистото знание. Когато това знание стигне сърцата им, Той им дава да отпият от чашата на най-мистичната тайна – тази на доверието в тайната на Любовта Му. От този миг нататък те се скитат обезумели от желание, а конете на мъките им ще се спрат само пред моравата на техния Любим“.

Многото сълзи, които Той ги е накарал да пролеят, са отворили вените на сърцата им.

Благодарение на силата на своя копнеж, тези хора са успели да зърнат своята Любов: Лицето на Бога, Единствения, Онзи, Чиято сила е неустоима.

Благодатта, която Светът на Мистериите дарява на гностиците, ги огражда с щита си, и надеждата повече не съществува за тях, защото умира под влиянието на Любовта.

Никое „някъде“, никое „толкова“, никое „как“ не могат да Го ограничат. Не съществува мярка, нито граница, която да Го определи.

Нищо не може да Го обхване, обаче Той ни обгръща и наблюдава от всяка точка.

Той е отвъд всеки образ и всеки произход. Как може да стигнем до Него без никакво сравнение?

Преди да бъдат, Той е направил всички форми, извличайки ги от Нищото, без никаква реалност, която да ги предшества.

Слава на Него, Недосегаемия, Чиято неустоима мощ се е проявила!

Той познава същността на всеки човек, неговите промени и етапите, през които минава: това, което се случва, което е станало и което няма да стане.

Той познава в сърцата най-скритите признания и никоя скрита мисъл не Му убягва.

Той чува най-лекия шум на всяко създание и крачи с темпото и на най-незначителната мравка върху плос­кия камък; вижда това, което е скрито за погледите в тъмнината, под земята, на дъното на морето или в най-малката локва.

Първият и Последният, Единственият, Този, Който никога не се отдалечава и Който защитава, за Когото не може да се говори с понятия за близо и далече. Понякога горе, понякога долу, без залез, Всезнаещ, Който винаги е бил и Който няма начало и няма край. Естеството Му е прекалено възвишено, поради Неговите качества, за да бъде описано. Той се намира най-далече от тези, които поддържат неверниците и отстъпниците, и от всички, които се колебаят.

В присъствието на Божествената Светлина, на нашето слънце му липсва светлина.

Само Той сияе в необятните простори на тъмнината.

В Божествения ред на нещата има много възможности за онзи, комуто не е позволено послушанието.

Който разсъждава върху Неговите думи, да ги прилага, без да отлага!

В Божествения ред не може да съществува и най-малкият спор между двама души.

Той е предписал Щедростта на Себе Си, за да не става причина за страха на мъдреца, на честния, че дори и на страхливия.

Който се тревожи за външния свят, не улавя мислите, които стигат до неговия вътрешен свят.

Знай, че няма да успееш да се довериш напълно на Бога, докато не се очистиш изцяло от всички лични притежания. Докато това не стане, няма да виждаш само Бог във всичко и няма да разбереш, че не можеш да избягаш от необходимостта от Бога за твоята прехрана – също както не можеш да избягаш от смъртта!

Разбери Божествените думи: Бог е, Който ви сътворява, после ви дава препитание, после ви прибира душите, пос­ле ще ви съживи (Коран 30:40). Спри да занимаваш ума си с посредници! Знай, че Бог осигурява прехраната ти – чрез други хора или пряко. Не виждаш ли, че Той е обещал да осигури прехраната ти, въпреки че нямаш Неговото знание по тази тема? И ако се опиташ по някакъв начин да получиш прехраната си преди или след определения час, няма да успееш. Никой друг освен Бог не може да бъде пречка за това, което Той ти е отредил. А предаването ти с доверие в Неговите ръце се увеличава или намалява спрямо вярата ти.

Когато се приближава до Бога, сърцето на мистика се движи по-бързо от вятъра в бурята.

Не е възможно в сърцето да има място едновременно за любов към този свят и Любов към Бога, защото човекът, който люби Бога, не отправя погледа си към никой друг, освен към Него.

Един час искреност на сърцето е по-добър от поклонението на всички хора по света и на всички гении.

Една от отличителните черти на човека, който люби Бога, е, че той отхвърля всичко, което може да го отклони от Бога, за да може единственото му занимание да бъде само Бог – в Името на Бога и чрез Бога.

Гностиците имат три погледа: един поглед към Бог, в който се чувстват славни; един поглед към себе си, в който се чувстват смирени и един поглед към делата си, в който се чувстват бедни.

Гностиците призовават Бога, включително в невниманието си. И Му служат също и в равнодушието си.

Тези, които най-добре познават Бога, знаят, че най-малко Го познават.

Който има знания за скритите тайни, се стреми към Непознаваемите Реалности.

Този, който е бил отведен близо до прага на вратата на Създателя и е пил от чашата на най-изтънченото преживяване, има правото да твърди, че пламенно желае Бога. Тогава той се устремява и копнее неудържимо.

Страхът от Бога ме разболя, а копнежът по Него ме измъчи. Любовта ме пробуди, и Тя ще ми даде отново живота.

Когато молбата ни за прошка е само на думи, тогава покорството ни е само насън.

Който намира удоволствие в компанията и на най-малкото нещо от този свят, няма да познае радостта от призоваването на Бога.

Който знае стойността на този свят, няма и най-малка почит към него.

Който стигне до брега на страданията, получава в дар белезите на нап­редналия търсач на щастието. Който пие от извора на пламенния копнеж, се спасява от традициите, с които се сблъсква поведението. Който използва инструмента на знанието, е достатъчно силен, за да прокопае тунела на неп­рестанните усилия. Който яхва коня на страха, премахва препятствията и за най-бързите коне. Който отмахва булото на сълзите на духовния стремеж, плава в морето на Божията Благодат.

Какво е поведението на човека, който живее единствено за Бога? – Той повече не обръща внимание на своите жалки добри постъпки и остава само в компанията на своите жалки лоши постъпки.

Зул Нун е казал относно огъня на Любовта, който изгаря сърцето: „Хора на Любовта! Вие, които сте запалени, които се приближавате до Величествения и търсите начин, за да останете близо до Него, страдайте! Страдайте, защото утре ще дойде Покоят! Продължавайте с вашите непрестанни усилия, защото утре ще се установите в доволството! Плачете много и даже още повече! Плачете всички, колкото искате, защото утре ще бъдете от страната на Царя, когато Той ви каже: „Изкачете се, застанете до Трона Ми и погледнете Лицето Ми“. Тогава ще се възрадвате и ще удовлетворите всичките си желания. Вие, които сте издържали толкова страдания!“. След това Зул Нун се разплакал и възкликнал: „Това са щастливците! Щастливците!“.

Бог причинява болка на сърцата, докато се разрушат, а след това Ги изпълва със страдания. Той изпълва сърцата с тъга и натрупва една скрита и дълбока мъка в тях. Това е булото на страданията и най-поразяващата мъка, която ги разтриса. После Той отмахва страданията и спасява сърцата, като ги утешава. Тогава приемането на Бога и Любовта се сблъскват, а сърцето се издига стремглаво в полет между тях, разпервайки криле със скорост, по-голяма от тази на птица.

Този долен свят се подчинява на аскета, който не се подчинява на света, обаче светът не се подчинява на човека, който се подчинява на света.

Този долен свят се държи с теб така, както се е държал с твоя баща, и той ще те изостави напълно така, както го е направил с твоите близки.

Този долен свят винаги ходи пред човека, който тича след него, и се връща да хване в капана си този, който бяга от него.

Може да се каже, че човек притежава знания тогава, когато сърцето му е убедено, че крайниците му могат да изпълняват действията, които то пожелае, а външната част на съществото му е в съгласие с вътрешната.

Когато владееш себе си, привличаш другите души към правилността, която обладаваш.

Чуйте добре това! Ако Бог вкара в огъня човек, който люби Бога, за да премине той през най-страшното изпитание, Любовта към Бога в сърцето на този човек с нищо няма да намалее – напротив, тя ще се увеличи.

Заклел съм се в Името на Бога да нямам друг Приятел, когото да обичам повече от Него, според степента на силите ми.

За хората, които имат страх от Бога, денят за техните медитации е като погребална церемония, докато нощта е тяхната сватбена церемония! Наистина, макар страхът да ги е завладял, за тях нощта е сватба, въпреки че те не знаят това.

Елитът сред вярващите е такъв, че езикът е безсилен да го опише. Дълбочината на духовните им знания обърква духовете. Само Божиите пратеници могат наистина да ги познаят в тяхната вътрешна реалност! И ако някой някога призове сърцата им на помощ, да знае, че те са стигнали Недостижимото и са избрали да живеят там, където жилище няма, защото се намират измежду славните була на Бога! Блажени са те!

Когато видиш, че Бог дарява езика на мъдростта на някой Свой слуга, но го лишава от помощта Си в делата му, това означава, че Той иска да го изпрати в ада.

Когато Бог желае несполука за някой от Своите слуги, Той му дарява три неща и го лишава от други три: дарява му знание, но го лишава от приложение; дарява му осъществяване на делата, но го лишава от чистота на намеренията и му дарява компанията на съвършени слуги, но го лишава от уважение към тях.

Ибн Араби

Ако уповаваш на Състраданието на Бога и на Неговата прошка, това е доказателство, че си жертва на илюзията.

Откровението се случва в сърцето в състояние на единение и в душата – в състояние на отделение.

През деня и през нощта гностикът има четири градини, които посещава: тази на уединението в компанията на Бога; на радостта от познанието; на сладостта от Божественото служене и на страха от раздялата.

Когато слугите не Му се подчиняват, Бог гледа на тях с по-голяма благос­клонност и ги обича повече, отколкото, когато Той им дава благословиите и благата Си.

Четири неща показват, че сърцето е болно: когато не изпитва кротостта на послушанието; когато не усеща страх от Бога; когато не умее да се ползва от това, което вижда, и когато знанията не му помагат да се подобрява.

Ако някой си мисли, че този свят е нещо друго освен учебен предмет, върху който трябва да разсъждава, той е толкова невеж, че сърцето му е мъртво.

Щом придобиеш увереността, че не можеш да се защитаваш от Неговия гняв, освен като си в Него, в теб ще се роди радостта от знанието, че можеш да стигнеш до Него само благодарение на Него. И когато това стане, ти ще се освободиш от наказанието до търсиш състоянията (хал) и нуждата ти ще бъде тази на стоянките по Пътя (макам) 14.

Хората, които Го любят, се делят на четири категории. Когато се говори за Любимия, едните стенат, другите въздишат нежно, третите страдат, а четвъртите полудяват.

Ако търсиш Бога от себе си и разчиташ на себе си, ти си далеч от Него и твоето търсене ще бъде трудно. Обаче, ако Го търсиш заедно с Него, завръщането ти при Него и твоето духовно осъществяване се намират в собственото ти търсене и то ще се слее с твоя стремеж. Който се опитва да се приб­лижи до Бога, разчитайки на някой друг, освен на Бога, ще разбере, че се осланя именно на това, което го отделя от Него.

Когато Бог обича Своя слуга, Той се отнася с него като с приятел и влага в него доверието Си, и тогава слугата намира удовлетворение в Неговото Същес­тво. Това, от своя страна, подразбира, че слугата предпочита Бога пред себе си. По този начин този човек придобива властта на Бога в Неговото отсъствие и по-късно се превръща в Негов посланик пред създанията Му.

Да познаваш Божествената Реалност, означава да знаеш, че полезното и вредното, дарът и отхвърлянето, славата и унижението са в ръцете на Бога.

Изопачаването на сърцето е изкривяване на намерението и тогава следва изпитанието.

Ако винаги бихме били благоразумни с Бога, ние, които сме пили от чашата на света, изобщо не трябваше да говорим за Любовта.

Който люби Бога, счита, че делата, които е извършил, не струват нищо.

Когато питаш: „Какво ще сложа в устата си утре?“, ти показваш невежес­твото си по отношение на Бога.

Който приема това, което му е отредено, е овладял най-добре нисшата си душа.

Който казва: „Ако не беше станало това или онова…“, дава посока на делата си на някой друг, различен от Бога.

Ако в гърдите ти живее Любовта към Бога, в сърцето ти блестят изворите на Мъдростта.

Този, който не приема съдбата, която Бог му е отредил, не люби Бога. И този, който няма доверие в това, което Бог му е въздал, не уповава на Бога.