Глава III
Случки и наставления

Един младеж, който посещавал сбирките със Зул Нун, спрял да идва. След известно време отново се появил с бледо лице и отслабено тяло, показвайки сигурни белези, че е изпълнявал интензивни молитви и духовни усилия. Зул Нун го попитал: „Младежо, какво постигна със службата си на Бога и с тези духовни усилия? Какъв е резултатът от твоите преклонения?“. Младежът отговорил: „Учителю, какво ще си помислиш за слугата, избран от Бога за Свой приближен, получил ключовете за Неговите съкровища, за да му бъде поверена след това тайна, и ако после този човек я разкрие – това правилно ли ще бъде?“. След това продължил: „Не може да вярваш на онзи, на когото се поверява тайна, и който по свое усмотрение я разкрива – на него повече няма да му бъдат разкривани мистериите, той ще остане встрани и няма да се ползва от близките отношения с Бога“.

Фатима от Нишапур, учител на Зул Нун

Ал-Сулами ни е предал следното: „Баязид Бистами е казал: „През целия си живот съм срещнал само една жена и един мъж, които са съвършено духовни. Жената е Фатима от Нишапур. За което и духовно състояние да сме говорили, това, което тя казваше, изхождаше от вътрешни знания“.

Ибн Джалаф ни е предал, че е чул Ибн Малик, който е бил голям учител, да разказва за среща със Зул Нун, по време на която го попитал кой е най-просветленият човек, когото е срещал. Зул Нун отговорил: „Не съм срещал някой по-благороден от една жена, която се казваше Фатима от Нишапур, която срещнах в Мека. Те говореше за разбирането на Корана и ме изпълни с възхищение“.

Ибн Мулук попитал Зул Нун относно Фатима от Нишапур, а той му отговорил: „Тя е светица от ранга на приятелите на Бога, валия, и мой учител. Ето какво казваше тя: „Който няма в Духа си чудото на Божието Величие, се намесва във всичко и говори, без да се съобразява. Обаче, който носи Неговото присъствие, остава безмълвен с изключение на случаите, когато става въпрос за казване на Истината. Бог кара този човек да се чувства недостоен и да бъде абсолютно искрен“.

Фатима от Нишапур също така е казала: „Този, който действа в Името на Бога в съгласие с вътрешния си поглед, който е отправил към Бога, се нарича гностик, а онзи, който действа в съгласие с погледа, който Бог е отправил към него, е чист човек“.

Зул Нун разпитвал Фатима от Нишапур по много теми и когато накрая стигнали до Йерусалим, той я помолил за един последен съвет. Тя му отговорила: „Продължавай с искреността и се противопоставяй на чувствената си душа чрез своите дела“.

Шукран ал Абид, учител на Зул Нун

Шукран ал Абид е поучил Зул Нун така: „Не обичай този свят, а приеми бедността за свое богатство, изпитанието, изпратено ти от Бога – за благодат, лишението – за дар, ако то идва от Бога; приеми, че уединението с Бога замества връзките с ближните; че унижението е чест; че подчинението е начин на живот; че пълното предаване в ръцете на Бога е източник на прехрана и че Бог е закрилата срещу всяка беда“.

След като чул тези слова, Зул Нун прекарал цял месец, без да говори. Когато решил да си тръгва, отишъл за пос­леден съвет при Шукран ал Абид, а той му казал: „Не ти ли беше достатъчно това, което ти казах?“. Зул Нун му отговорил: „Аз съм начинаещ по Пътя, лишен от знания“. „Тогава трябва да знаеш, че този, който изоставя света, има отношения само с Бога; че призоваването на Бога е неговата единствена компания; че мълчанието е неговият щит; че страхът от Бога е неговият път; че желанието му е конят, с който препуска; че добрите съвети са единствената храна, от която се нуждае; че търпението е единствената му опора; че праведните са единствените му братя; че мъдростта е единствената му цел; че разумът е единственият му водач; че гладът е единствената му храна; че сълзите са обичайното му поведение и че Бог е единственото му спасение!“. „А как да различавам напредъка от безпокойството?“, попитал Зул Нун. „Като изучаваш душата си“, отвърнал му Шук­ран ал Абид.

Зул Нун е предал следните думи на един свой учител от Йемен: „Бог открехва сърцата на онези, които Го любят, и така със Светлината на Божественото Величие те виждат. Оттам нататък те имат тяло с природата на този свят, дух, който се ползва от природата на Божествените була, и небесен интелект, който се развива свободно в ангелските нива така, че съзерцава всички неща с непоколебимост. Тези хора почитат Бога с всичките си сили и единствено от Любов към Него, а не от желание да видят Рая или от страх от адския огън“.

Зул Нун е разказал следното: „Много бял слушал за един светец от Тахерт и затова отидох да го посетя. В продължение на четиридесет дни останах на прага на дома му, но най-накрая го видях. Когато ме разпозна, той се опита да ме избегне, но аз му отправих следните думи: „В името на Онзи, Когото почиташ, единственото, за което те моля, е да ми отделиш един миг“. И добавих: „В името на Бога те питам: „Как Го разпознаваш? Как ти се дава да Го разпознаеш?“. А той ми отговори: „Добре. Разпознах Любимия по това, че когато съм близо до Него, Той ме привлича и ме кара да се приближавам още повече до Него и когато съм далече, Той ме призовава и ме подканва. Ако охладнея, Той ме подтиква и ми дава сили; когато Му се подчинявам, Той ме изпълва с дарове, а когато не Го слушам, ми показва търпението и щедростта Си. Ти виждал ли си друг като Него?! Oстави ме сега и повече не ме притеснявай!“. И той ми обърна гръб. Чух го да казва следните стихове: „На тези, който любят Бога в този свят, им стига една връзка с Него, дори да е слаба. Има хора, чиито тела вървят по земята, обаче Духът им се движи достолепно сред небесните була. Ах, колко е болезнено да си отделен от Него, докато Го призоваваш със страх и с чувство! Господи, Господи, Ти си единствената ми опора! Кога ще те видя разбулен?“.

Зул Нун е разказал: „Бях излязъл да търся от храната, която се оставя за бед­ните, когато изведнъж чух един глас и се отправих да видя откъде идва. Беше гласът на един беден човек, покосен от страдания, който се молеше с думите: „Ти знаеш, че осъзнавам, че да моля за прошка, докато упорствам в грешките си, е недостойно поведение и че да не моля за прошка, познавайки обхвата на Твоята Милост, е белег на слабост. Господи, Ти Си, Който даряваш на своите избрани тоталната искреност. Ти Си, Който пази сърцата на тези, които имат знания за засадите на дявола и неговите предложения. Ти Си, Който има близки срещи с търсещите и светците. Ти закриляш онези, които Ти Се предават с доверие, пазиш ги по време на сън, погледът Ти стига до най-скритите им помисли. Това, което е на дъното на съществото ми, е ясно за Теб и на Теб изливам болката си“. След малко гласът му утихна и повече не го чух“.

Зул Нун срещнал една жена в пустинята, която странствала сама и след като я поздравил, я попитал какво я накарало да дойде на това отдалечено място. Тя му заговорила за Божията Любов и после казала: „Аз Те любя с два вида Любов: с пламенната Любов на копнежа и с Любовта, която Ти зас­лужаваш. Що се отнася до Любовта на копнежа, аз съм заета да Те споменавам непрестанно с цената на отхвърлянето на всичко друго. Що се отнася до Любовта, която Ти заслужаваш, Тя е, за да повдигнеш булата и да мога да Те видя. И при двата вида Любов никое от почитанията не е мое – почитанието е само Твое“.

Ибн Араби описва следната среща със Зул Нун, която е имал в едно видение: „Видях по време на откровение Зул Нун. Той беше най-финият човек и аз му казах: „Зул Нун, учудвам се какво казваш ти и хората, които повтарят думите ти, а именно, че Бог (ал-Хакк) е различен от това, което може да си помислим, представим или въобразим“. После припаднах. Когато дойдох на себе си, целият треперех. Въздъхнах дълбоко и казах: „Как може светът да е изпразнен от Него, когато светът съществува само чрез Него! Как може Той да е същото като света, когато Той Е, а светът не е!. Любими ми Зул Нун, кажи, каквото Бог казва, и едновременно отречи и потвърди, че нищо не е като Него и че Той е Онзи, Който чува и вижда. Той не е това, което си представяме, и Той не е лишен от това, което си представяме. Знанието не е ограничено от време, място, култура, условия и духовни състояния“.

В чест на Зул Нун Ибн Араби е написал:

„Нека Бог полива гроба ти, Зул Нун, с облаци, от които се излива дъжд от благодатни духове“.

Зул Нун е споделил: „Познавам хора, които са изпълнени с такава Любов и интензивен копнеж, че това ги кара да призовават Бога. Призоваването на човека, воден от Любовта, се смесва с жизнения му дъх, заема неговото място и преминава през същите пътища, през които минава дъхът му. Има призоваване, което лишава душата от самата себе си и причинява изгубването , независимо дали тя знае откъде идва това, или не. Такова призоваване се извисява до върховете и се спасява от въображението и мисълта“.

На хълмовете в Йерусалим Зул Нун чул един млад аскет да се моли: „Господи, скрий ме от погледите на онези, които ме отделят от Тебе!“.

Друг аскет в пещера в ливанските планини, на име Шайбан ал Мусаб, казал на Зул Нун: „Този, който по волята на Бога, преживее близост с Него, получава от Бога четири неща: утеха без приятели, знание без търсене, богатство без пари и приятелство без компанията на други“.

По времето, когато живял Зул Нун, двама човека били свързани в братско приятелство. Единият казал на другия: „Да намерим учител, който може да ни учи, да тръгнем и да го открием“. „Брат­ко, предлагам ти Ахмад ибн ал-Хавари. Той е познавал Абу Сулайман ал-Рази и благодарение на него ще успеем да изпълним поне малко от това, което искаме“. „Не, по-добре да отидем при Зул Нун, който е учителят на мъдреците в днешно време“. „Добре, хайде да го намерим“. Тръгнали двамата, обаче по пътя ходът на водата в една долина спрял придвижването им. Единият казал на другия: „Остани тук! Ще вляза във водата, да видя колко е дълбока“. Когато стигнал до средата на реката, водата го потопила и завлякла, а неговият приятел викнал от брега: „Кой кого ще спасява?“. Другарят му надигнал глава от водата и казал: „Недей, братко! Ти гледай да се спасиш!“. Другият обаче се съблякъл, влязъл във водата да спасява приятеля си и двамата умрели заедно.

Веднъж Зул Нун се спрял със свой другар на брега на едно езеро, когато видял как жаба изскача от водата. Двамата се учудили, защото на гърба си жабата носела скорпион. Зул Нун казал: „Скорпионът явно отива да свърши някаква работа. Да отидем и да видим!“. И те последвали жабата. Накрая видели един заспал млад пияница, а върху него змия, която се плъзга по корема и наближава ухото му. Скорпионът слязъл и се прикрепил здраво към гърба на змията, извадил жилото си и змията се търколила мъртва – поразена от ухапването. После скорпионът се върнал в езерото, където жабата го пренесла до другия му край. Зул Нун събудил заспалия пияница и му казал: „Момко, Бог те спаси чрез един скорпион, който дойде тъкмо навреме, за да убие змията, която искаше да отнеме живота ти!“. Зул Нун рекъл: „О, несъзнаващи! Докато Величествения те пази от всички злини, които дебнат в мрака, очите ти са затворени и сънени за Царя, Който изпраща благите Си дарове!“. Младежът скочил, тръгнал да си ходи и се провик­нал: „Господи, Боже мой, ако така се отнасяш към тези, които не Ти се подчиняват, как ли се отнасяш към онези, който Ти се подчиняват?“. Зул Нун го попитал къде отива, а той отговорил: „В пустинята и заклевам се в Името на Бога, че никога няма да се върна в града!“.

Веднъж в едно пустинно място Зул Нун чул невидим глас, който му казал: „Ти ли си най-големият аскет на днешното време, Зул Нун?“. „Това казват хората“, отговорил той. „Нали казваме, Зул Нун, че за Бог този свят не струва повече от крилото на един комар? Затова отречи се и от бъдещия живот! Това ще е още по-добре за теб“, казал гласът. „Как може да се отречеш от следващия живот?“, попитал Зул Нун. „Като не обръщаш внимание на неговия Рай и Ад, а се стремиш единствено към съзерцание на Бога в Неговото Величие и Великолепие“.

За своите поклоннически пътувания Зул Нун имал бастун, инкрустиран със следния надпис: „Обикаляй в поклонение страните и проливай сълзи за душата си, както правят оплаквачките! Върви по земята Му с Неговата Светлина, защото Тя е достатъчен светилник!“.

Торбата, в която Зул Нун държал хляба си, имала следния надпис: „Твоят Господар няма да те забрави и няма да пропусне прехраната ти. Ако просиш от хората, пленникът (на любовта ти) отлита. Търси Бога, защото Той ще утоли нуждата ти!“.

След като Зул Нун залепил обрат­но зъба в устата на един човек 15, Абул Аббас ал Аббаси, който по това време бил на сто и двадесет години, му казал: „Виждам, че знаеш Великото Име на Бога!“. Зул Нун отвърнал: „Остави ме, човеко!“. „Няма да те оставя, докато не ми Го кажеш!“, настоял Абул Аббас ал Аббаси. Зул Нун се обърнал към него и му казал: „Човече, когато сърцето ти се пречисти, наричай Го, както искаш, защото това ще бъде Великото Име на Бога!“.

Един ученик попитал учителя си, Ахмад ибн Саудабун от Андалусия, кое е Великото Име на Бога, а учителят взел едно малко камъче от пода и го хвърлил към ученика, без да каже нито дума. Ученикът разказва: „И тогава разбрах, че когато слугата е искрен и е станал съвършен, това е Великото Име на Бога“.

Един човек отишъл при Зул Нун и му казал: „Срещнах Баязид Бистами, обаче, когато го попитах: „Ти ли си Баязид?“, той ми отговори: „Кой Баязид? Ех, да можех да видя Баязид!“. Зул Нун се разплакал и възкликнал: „Моят брат Баязид е изгубил душата си в Любовта си към Бога и също я търси!“. Това е изчезването (фана) в Любовта, но не в Любимия, защото изчезването в Любимия е съзерцание и изумление, тогава вече няма търсене, защото сърцето е с Любимия, а душата – в Любовта.

Зул Нун изпратил един човек при Баязид Бистами, който трябвало да му предаде следните думи: „Докога ще спим и ще почиваме, а керванът ще минава?!“. Баязид Бистами казал на пратеника така: „Кажи на моя брат, Зул Нун, че истинският човек спи през нощта, а на сутринта, когато се събуди, е изминал пътя преди кервана“. Като чул това, Зул Нун възкликнал: „Нека щастието бъде негова съдба! Тези думи надминават всички духовни нива, които сме постигнали!“.

Зул Нун получил писмо от свой болен приятел с молба да се помоли на Бога за неговото оздравяване. Зул Нун му отговорил така: „Искаш да помоля Бога да сложи край на благословението, с което Той те е удостоил! Трябва да знаеш, братко, че за духовния човек болестта е приятел и че в този живот болките и бедите се дават, за да придобием истинското изцеление. Всеки, който не счита болестта за благо, не е от мъдреците. Освен това онзи, който не разчита на Милостивия за своята душа, е от тези, които за временни неща възлагат доверието си на хората, които не го заслужават. Затова запаси се, приятелю мой, с целомъдрие, което да те възпира да се оплакваш“.

Един човек попитал Зул Нун за съвет с кого да говори и на кого да се доверява, а той му отговорил: „Към всички трябва да говориш така, че да не скриваш това, което Бог знае за тебе. Доверявай на хората външното си същество, а на Бога – вътрешното. И се дръж сдържано с тях“.

Попитали Зул Нун дали се занимава с алхимия, а той отговорил: „Да, обаче с алхимията на Субайх ал Асвад“. „Какво имаш предвид?“. Зул Нун отговорил: „Той отправяше нощната си молитва в Багдад, а сутрешната – в Мека“.

Един човек помолил Зун Нун за съвет, а той му отвърнал: „Добре! Има три неща, обаче липсват още три. Има знание, обаче липсва приложението му. Има приложение, обаче липсва пълната чистота на намерението. Има Любов, обаче липсва искреност в Любовта“.

Попитали Зул Нун как е стигнал до това ниво в Пътя, а той отговорил: „Като скъсах всички връзки, като вложих всичките си усилия и като се злепоставих в очите на хората. Когато гностикът търси начини за прехраната си, той се унижава“.

Зул Нун написал следното в писмо до свой приятел: „Братко мой, препоръчвам ти страхопочитание към Великия, и да останеш буден за Него там, където друг не те вижда, освен Той. Също така ти препоръчвам да се подготвиш за това, от което никой не може да избяга. Затова махни от главата си булото на тревогите и се събуди от летаргичния сън. Събери цялата си енергия за Пътя, защото този свят е арената, на която тичат онези, които стигат първи. Не се заблуждавай от хора, които показват почитание, но се тревожат повече за репутацията си, отколкото за делата си! Ние с теб трябва да се представим пред Бога в деня, в който Той ще ни разпита за всичко, скрито в нас, независимо колко голямо или маловажно е то. Не се чувствай осигурен, братко мой! Той ще ни разпита за най-малките трепети, които са се зародили в най-дълбоката част на гърдите ни, за най-малкия пог­лед на очите ни и за най-незначителното, което сме могли да чуем“.

Попитали Зул Нун за Любовта и отдаването на Бога. Той въздъхнал дълбоко и отговорил: „Бог разтърсва сърцата на онези, които се отдават на Любовта Му, с конвулсиите на приемането на Неговата воля“.

1 Всички цитати от Корана са от превода на проф. д-р Цветан Теофанов, „Свещеният Коран“, http://www.koranbg.com/ (бел.ред.).

2 Старото име на Кайро (бел.ред.).

3 Изказвания, приписвани на Пророка Мохамед (бел.ред.).

4 Коран 27: 22-26 (бел.ред.).

5 Книгите за делата, в които са записани пос­тъпките на всеки един. Коран 81:10 (бел.ред.).

6 Буквален превод на титлата на халифа: Ал Мутавакил ала-Ллах (бел.ред.).

7 (Коран 40, 32) (бел.ред.)

8 (Коран 9, 109) (бел.ред.)

9 (Коран 83, 27) (бел.ред.).

10 „Карамат“: изключително благоволение на Бога (бел.ред.).

11 Когато се обръщат към Бога, мюсюлманите изпълняват определена последователност от свещени действия, наречена „ракат“ (бел.ред.).

12 „Тасаввуф“ – „суфизъм“ на арабски, в буквален превод означава „облечен във вълна“, произлиза от арабската дума „суф” – груба вълнена тъкан; отличителен белег на аскета (бел.ред.).

13 От „ас-сафа“ – чистота (бел.ред.).

14 Макам в суфизма е духовно състояние по Пътя на самоусъвършенстването, което се характеризира с определена стабилност – стоянка. Макам закрепя позицията на суфи, докато неговият антоним, хал (състояние), отбелязва придвижване по Пътя (бел.ред.).

15 Виж стр. 86 (бел.ред.)

Зул Нун

АФОРИЗМИ

И ПОУЧЕНИЯ