Зул Нун

АФОРИЗМИ

И ПОУЧЕНИЯ

Варна, 2021 г.

Из книгата

„Сияйното слънце на славния Зул Нун, Египтянина“

Ибн Араби

ПРЕДГОВОР

Суфи Пътят

Суфи Пътят е нектар от скрития свят.

Суфи е същество на Любящата Милост.

Суфи казва: Докосни Бог в себе си, останалото е последствия.

Суфи има в себе си Тайна Книга. Неговото сърце е Книгата преди книгите.

Видях много Суфи със сияеща мъка.

Сърцето на Суфи е по-дълбоко от музиката на света.

Когато Суфи умре, той не дава отчет пред Аллах, защото отдавна е заживял в Сърцето на Аллах.

Веднъж смъртта казала на един суфи: „Как така ми се изплъзна?“. Суфи казал: „Извинявай, не те видях!“.

Попитали един Суфи: „Ти, като си голям суфи, защо си се родил в света?“. Суфи казал: „Тук съм, но съм роден в Бога, а ти понеже не виждаш Бога, виждаш света“.

Понеже Суфи е в Бога, той вижда света като подреден, като изящен.

В Суфи няма нищо сътворено. Има Суфи, в които няма и нищо несътворено.

Суфи е Сърце в Бога, а не живот в писанията.

Странен е суфи – той първо е изчезнал, а после се е явил. Ти виждаш явилия се, но не познаваш изчезналия.

Суфи е изявено Несъществувание.

Когато всичко отсъствува, вече има истинско Присъствие.

Елеазар Хараш

Въведение

В името на Бога,
Преизпълнения с Благодат,
Най-милостивия!
Няма друго убежище, освен в Бога.

Слава на Бога, който води сърцата на онези, които Го познават, през долините на Своята Любов и им позволява да говорят за Неговото благоволение и ги прави изразители на познанието! Той е заличил страха от сърцата им и те са постигнали съзерцанието Му. След това ги е завърнал в себе си, но те са предпочели да се отрекат и затова Той ги е отделил от самите тях, понеже те са избрали Него, и Той им е позволил да наблюдават скритите реалности. Те са запазили в тайна това, което Той им е предал, защото са глухи, неми и слепи, и имат само Бога за отправна точка. Те не виждат никой друг, освен Него. Те усещат абсолютна необходимост от Бога и Той ги е направил богати. Те са избягали в Бога и Той им е дал убежище. Укрепили са се в Бога и Той е уважил тяхното пристигане и техния престой. Любящото Единство се е осъществило в своята пълнота и Бог е предпочел тези хора за Себе Си – избрал ги е. Те са се обърнали със силно чувство към Бога и Той им е отвърнал с нежност.

Слава на Бога, „Който определя за Своята милост, когото пожелае! Той е Владетелят на великата благодат“ (Коран, 2: 105) 1.

Нека молитвата се превърне във водач на онези, чието призвание е Любовта! Нека достигне Пратеника на Господаря на всички светове – онзи, комуто са дарени духовните качества в тяхната най-забележителна форма: Мохамед! Нека молитвата и преизобилните Божии благословения се излеят върху него и семейството му!

Една от традициите за Пророка гласи: „Милостта се спуска, когато съвършените слуги биват повикани“. Затова тяхното припомняне е част от призоваването на Бога. По думите на Пророка, съвършени слуги са тези, които, „когато Бог ги види, Той си ги припомня“. Бог ги единява със Себе Си и те нямат друг ориентир, освен Него. Те със сигурност са избраните слуги, които възхваляват Бога с духовна преданост и пълна искреност. От този момент нататък те възприемат само чрез Бога и не могат да действат по друг начин, освен чрез Него. Те са посредници за създанията и те поддържат Божия ред. В този смисъл Зул Нун, Египтянина е казал: „Възлюбени на Бога, те са специално избрани, пречистени, станали състрадателни; с помощта на Божия Дух те изпълняват най-висшата служба“.

Зул Нун също така е казал: „Тези, които се покоряват на Бога, тайно и явно, и които никога в живота си не са се отдавали на удоволствия; тези, върху които се е изляла Милостта на Бога и които обитават пещери и пустини – те очакват изгрева на звездите, защото нощем не спят, а остават смирени и отдадени на молитвата“.

Милостта слиза, когато ние си припомняме тези хора. Това се усеща вътрешно и има видими последствия. Човек е докоснат, а сърцето му се възпламенява, когато говорим за тях, когато възстановяваме Пътя им и споменаваме подробности от духовния им живот в Бога. Защото те са се отдали изцяло на Бога, постигнали са любяща връзка с Него, уединили са се в Неговата компания, изоставили са семейство и родина и са предпочели брега на морето или реката, пустинята и скалите, отдалечените долини и планините, тъй като благородните им души са се отделили от този нисш свят и неговите условности.

Душата на онези, които слушат тези разкази, жадува за своя Господар, предусеща сладостта, която носи животът, посветен на Бога, и насладата от Неговата компания и близки отношения с Него. Техните очи проливат сълзи, но сърцата им се веселят от откровенията на чистотата и светостта, и те копнеят да постигнат висшите духовни нива, запазени от Бога за Неговите съвършени слуги.

Всичко това идва от Божията Милост, която слиза в сърцата по време на призоваването. Милостта, която се излива в душата по време на призоваването в група, спира да действа, когато сесията приключи, обаче Милостта, която се спуска върху човека, когато той призовава Бога сам, остава, закотвя се и пребъдва в единство с човека. Нека Бог бъде благосклонен към всички!

В последните години пазех със себе си една книга, озаглавена „Отличната компания на онези, които са се отдали на Бога“. Също така имам книги с биографии на светците, сред които са: „Украсата на светците“, „Елитът сред най-добрите“, „Очарованието на тайната и сиянието на светлините“, „Учение за тайната на душите“, „Посланието“, „Прославените имена на благочестивите и успехите на най-добрите“, „Книга за отдадените на Бога“ и „Съкровища и скъпоценности“.

С помощта на някои от моите учители, а също и сам, успях да се сдобия със свидетелства за живота и думите на тези съвършени слуги. Сред тях няма друг, който е изпълнил повече поклонения и общувал с по-голям брой светци от Зул Нун, Египтянина – Нека Бог бъде благоразположен към него! По тази причина съставих настоящата книга, която нарекох: „Сияйното слънце на славния Зул Нун, Египтянина“. Спрях се на него сред многобройни други съвършени слуги, мъже и жени, с които той е общувал, макар че истината е, че говорейки за него, в същото време говорим за много други светци, от които можем да очакваме тяхното благословение. Тук съм записал по-голяма част от това, което научих от моите източници за Зул Нун, Египтянина – Нека Бог бъде благоразположен към тях! За всичко се молех за Божията помощ и Бог ме подкрепяше, и сега Го моля смирено да ни приеме сред Своите избрани.

Глава I
Животът на Зул Нун

Име и произход

Съществуват различни сведения относно името на Зул Нун. Според ал Саджази той се казвал Файд ибн Ахмад. Според други бил син на Ибрахим ал Иджмини, който търгувал с племето курайши, а дядо му бил нубиец. Трети твърдят, че името му било Тхавбан, син на Ибрахим, а баща му бил от енорията на Ишак ибн Мохамед ал Ансари. В семейството му имало четирима сина.

Зул Нун се родил в град Иджмим в Горен Египет, но живял в Миср. 2 Абу Нуаим, големият мъдрец сред традиционалистите, описал Зул Нун така: „Той беше слаб, с медени коси и брада, която все още не беше посивяла“. Доколкото ми е известно, всички са единодушни за това описание на Зул Нун.

Неговите заслугите и усъвършенстването му

Зул Нун – Нека Бог бъде милостив към него! – страстно търсел компанията на светците. Той извършил голям брой поклонения. Бил вещ и мъдър по отношение на религиозните въпроси и притежавал изключително благочестие. За времето си Зул Нун бил най-добрият познавач по религиозно право, разисквал обстойно духовни теми и всичко, което вълнувало отдадените на вярата.

Във връзка с това разполагам с нещо, което ми беше поверено в Сеута през 1193 г. от Абул Хусеин Йахия ибн ал Саигх, аскет и традиционалист. Абул Хусеин беше пътувал на Изток с намерението да преоткрие традициите. Той беше човек, облагодетелстван със специални сили. В Александрия той се срещнал с великия традиционалист ал Салафи. Ако не съм разказвал това до смъртта му, то е, защото той ми повери това като нещо, което трябва да пазя – Нека Бог бъде милостив към него! Това, което Салафи му предал, наред с други неща, е, че Ибн ал Джалла е казал: „Запознах се с шестстотин учителя и сред всички тях имаше само четирима, които нямаха равни. Един от тях беше Зул Нун“.

Нашият учител и мой другар, Ибн ал Саигх, на когото имам пълно доверие, ми разказа следното: „Заедно с Ибн ал Джалла се бяхме отправили по море, когато по време на пътуването ожадняхме. Ибн ал Джалла разпери ръце към вълните, за да загребе малко вода и ми подаде да отпия. Водата беше по-вкусна от мед!“. Човек, който е способен на подобно нещо, също така може да е надарен от Бога с дара да пътува мигновено във времето, наред с други необикновени явления. Това би обяснило разказаното от ал Саигх в Александрия.

Смъртта на Зул Нун

Зул Нун починал в Гиза, а тялото му било пренесено с кораб до Фустат, за да се избегне риска от стълпотворение на многото хора, които се били насъбрали да го изпратят на моста. Зул Нун бил погребан в понеделник, второ число от месец дху ал када, през 861 г. в гробището Ахл ал Маафир според информация, предадена от Абул Фарадж ибн ал Джавзи във вече цитираната книга.

Обстоятелствата, определили духовното призвание на Зул Нун, и началото на пътя му

Юсуф ибн ал Хусеин е предал следното: „Един ден помагах на една сбирка със Зул Нун, когато Салим ал Магреби го попита: „Абул Фарид, кои бяха обстоятелствата, които определиха духовното ти призвание?“. Зул Нун му отвърна: „Нещо толкова необичайно, че няма да повярваш“. Салим настоя: „В името на Онзи, Когото почиташ, разкажи ни!“.

Зул Нун ни разказа следното: „Бях тръгнал да напускам Египет, когато заспах по пътя насред едно пусто място. Щом отворих очи, видях една чучулига, която все още не можеше да лети и беше паднала от гнездото си. Тогава изведнъж слънцето се разтвори и от него се появиха две купи: едната златна, а другата от сребро. В едната имаше сусамени семена, а в другата – вода, така че птичката можа да се нахрани и да утоли жаждата си. След това един глас ми рече, че същото се отнася и за мен. Върнах се при Бога и останах пред вратата Му, докато Той не ме прие“.

В този разказ Зул Нун ни разкрива, че е получил добрата вест за приемането си от Бога, което за нас не подлежи на съмнение. Освен това в тази връзка е казано: „За тях е радостната вест в земния живот и в отвъдния“ (Коран 10, 63-64). Чух тази история в Тунис в присъствието на учителя Абу Мохамед Абд ал Азиз ибн Аби Бакр ал Махдави – Нека Бог бъде благоразположен към него! – който добави: „Чучулигата е неговата душа и тя показва състоянието, в което се е намирал“.

Юсуф ибн ал Хусеин ни разказва, че когато взаимоотношенията им станали достатъчно близки, той запитал Зул Нун: „Учителю, как духовното започна да се превръща в твой живот?“. Той му отговорил: „Бях младеж, отдаден на забавленията и шляенето, но се обърнах към Бога и изоставих всичко. По-късно тръгнах на поклонение към Дома на Аллах, носейки със себе си малко провизии. Отплавах с кораб в компанията на няколко търговеца от Египет и един младеж, който се качи заедно с нас. Неговото лице беше много красиво и изглеждаше озарено. По средата на пътуването собственикът на кораба загуби една торба, която съдържаше голяма сума пари. Той накара да спрат кораба и поиска всички пътници да се регистрират, което беше много неприятно. Когато се приближиха до младежа, за да го проверят и да го накарат да се регистрира, той с едно движение скочи в морето и застана върху вълните, които бяха направили трон за него, обърнат към кораба. Тогава го чухме да изрича следните думи: „Господи! Тези хора ме подозират. Моля Те, Възлюбени на сърцето ми, да наредиш на всички обитатели на морето да покажат глави над водата, всеки с перла в устата си“. Зул Нун продължи: „Щом каза това, ние видяхме как морските обитатели около кораба подадоха глави и в устата на всеки от тях имаше по една блестяща перла. После младежът се изправи върху вълните и започна да крачи по морето като господар, повтаряйки: „Само на Тебе служим и Тебе зовем за подкрепа“ (Коран 1: 5) и така, докато не изчезна от погледа ми“.

Качествата на Зул Нун като традиционалист

Зул Нун бил от онези, които предавали хадисите 3. Той ги приел от Малик ибн Анас, от Лаитх ибн Сад, от Суфиан ибн Уйайна и от Фудаил ибн Ийад, наред с други. В хадисите Зул Нун бил име, заслужило доверие. Мохамед ибн Касим посочва мнението на Даракутни относно традициите, предадени от Зул Нун: „Когато веригата, която завършва с него, е правилна, традициите имат доб­ра основа и в този случай на тях може да се вярва“.

Мохамед ибн ал Хусеин ал Джавхари разказва:

„Абул Фадл и аз бяхме заедно с Зул Нун, когато му казах: „Нека Бог бъде щедър към тебе! Разкажи ми някоя традиция, от която мога да се поуча и която да ми остане за спомен от тебе“. Той надигна глава, погледна ме и ми рече: „Значи ти записваш традициите“. Аз му отговорих: „Да, понякога го правя и се надявам да ми предадеш някой хадис върху тема, касаеща Духа, който да ми бъде в помощ по Пътя“. Думите на Зул Нун бяха:

„Има хора, които са създадени за хадисите. Но в моя случай безпокойс­твото за душата ми ме отдалечи от традициите. Със сигурност хадисите са една от основите на религията и ако несъвършенството не се беше вмъкнало сред онези, чието поприще е Традицията и изучаването на Закона, тези хора щяха да бъдат сред най-достойните за времето си. Обаче те са пожертвали съвестта си заради първенците в света, които се отнасят с тях нагло и ги прев­ръщат в свои лакеи. Тези хора са се оставили да бъдат прелъстени от времената, в които живеем. Онези, които владеят религиозните знания и рецитират Корана, привидно показват плам, но после се потапят в удоволствията на света и се възползват от властта, редом до господарите си. Хората на познанието търсят истинския Живот и се страхуват, да не би да не го постигнат. Но тези хора, със своите знания, преследват благата на живота, и в същото време карат правоверните да вярват, че не трябва да търсят друго познание, освен от Бога. За да уловят този жалък свят, те са направили съвестта си капан. Каква низост! Те са използвали това, което е отредено за придобиване на Вечното, за да придобият мимолетното. Господи, Боже мой, не позволявай да бъдем като тях!“.

„Ако те бяха останали търпеливо пред вратата на своя Господар, Той щеше да им дари преизобилно и щеше да ги възнагради. Но те са се отдали на творенията и Той ги е оставил в собствените им ръце – и така ги е принизил. Ако бяха положили надеждата си в Бога, те нямаше да очакват нищо от никого. Ако се бяха отдали на Бога, те никога нямаше да се опорочат. Те са се превърнали в невежи, след като са били светци; в бедняци, след като са били богати; в презрени, след като са били достойни; в роби на големците от света, след като Бог ги е направил свободни. Те са пили от отровата на лъжливото изкушение и техният заблуден дух е забравил, че знанието е оръжие на религията и ако се използва, за да грабиш от този недостоен свят, това не е никакво добро“.

Някои от традициите, които Зул Нун е предал, са:

„Това, което удостоверява Любовта към Бога, е любовта към призоваването на Бога и това, което удостоверява отхвърлянето от Бога, е отхвърлянето на призоваването на Бога“.

„Три неща придружават смъртта, но две от тях се отделят, а едното остава. Те са: семейството, съдбата и делата. Семейството и съдбата се оттеглят и остават само делата“.

„Въздържайте се да критикувате щедрия, защото всеки път, щом той се спъне, Бог го хваща за ръката“.

„Този свят е затвор за вярващия и рай за неверника“.

Гоненията и срещата му с Водача на вярващите

Духовното познание се разкрило на Зул Нун и той достигнал съвършенство в Пътя, надминавайки всички, които по негово време били отдадени на прек­лонението на Бога. Това, което хората не успели да съзрат в неговата мъдрост, надминавало разбирането по онова време – причина, поради която нарекли Зул Нун „еретик“ и го изправили пред ал Мутавакил, Предводителя на вярващите. Това се случило през 858 г.

Ал Мутавакил наредил да доведат Зул Нун, Египтянина, окован във вериги, да се изправи пред него, но когато водачът се намерил в присъствието на Зул Нун, последният така му говорил, че ал Мутавакил заплакал и заповядал да го върнат в Египет с всички почести. По тази причина, когато в присъствието на ал Мутавакил се споменавало за благочестивите хора, които били за пример, той се разплаквал, а когато говорел за тях, казвал: „Заведете ме при Зул Нун!“.

Зул Нун е оставил следния разказал за случилото се между тях: „Когато ме отведоха в Багдад, ме хвърлиха, окован във вериги, пред портите на султана. Наблизо край мене мина един човек с бродиран египетски шал около кръста, а на главата му беше увит тюрбан от фин плат. Мъжът държеше в ръце красиви глинени съдове, а също и няколко стилни чаши от стъкло. Попитах го дали той отговаря за водата на султана, но човекът ми каза, че е точно обратното и че той носи вода за хората от улицата. Направих му знак да ми подаде да пия вода и когато той се протегна, за да ми подаде чашата, аз усетих от нея аромат на мускус. Помолих надзорника да му даде един динар, което той направи, но човекът отказа да го приеме, заяви, че не иска нищо в замяна и ми обясни: „Ти си затворник. Не ми прави чест да взимам пари от затворник“. След това ми каза, че държи на изтънчеността. Тогава друг човек, който стоеше зад мене, се намеси в разговора и отправи следните думи към мене: „Ти също си такъв, учителю! В противен случай нямаше да възприемаш неговата изтънченост при обстоятелствата, в които за твое съжаление се намираш, в ситуацията, в която те виждам сега“. Обърнах се и с почуда видях една саката старица, която просеше милостиня пред мизерна колиба. Аз рекох: „Жертва съм на нес­праведливост“. Тя ми отговори: „Приеми тогава този съвет: когато те отведат пред султана, не се страхувай от него и не мисли, че той стои над тебе. И двамата сте създания, единно родени от едно и също семе и замесени от една и съща глина. Той е толкова гол пред Бога, колкото си и ти. Не се защитавай, дори да мислиш, че си прав и че си несправедливо обвинен!“. „Защо?“, попитах. „Ако се страхуваш от него, той ще има предимство пред тебе, а ако се защитаваш, ситуацията само ще се усложни. Би било все едно да обвиняваш Бога, че несправедливо е пренебрегнал случващото се. Бог знае, че си невинен и само трябва да Го помолиш да ти помогне. Не се опитвай да се застъпиш за себе си, защото тогава Той ще те остави в собствените ти ръце“.

„Когато се изправих пред султана, го поздравих с титлата му на халиф. Той ме попита: „Какво ще кажеш за това, което се говори за тебе?“. Аз запазих мълчание, но везирът се намеси: „Мис­ля, че онова, което се говори за него, е вярно“. Халифът отново се обърна към мене: „Защо не говориш?“. Аз отвърнах: „Предводителю на вярващите, ако отрека това, което се говори за мене, ще нарека „лъжци“ вярващите, които го правят, а ако приема – ще излъжа себе си, защото това е нещо, което Бог не е изрекъл за мене. Направи, както мислиш, че е най-добре, защото аз не мога да приема да се защитавам сам“. Тогава Предводителят на вярващите заяви: „Този човек е невинен по отношение на онова, което се говори за него!“, а след това добави: „Говори и нека Бог да те пази!“. Аз добавих няколко думи: „Предводителю на вярващите, човек, който знае, че е създаден от Бога и че Бог е създал Рая за онези, които Му се подчиняват, и Ада за онези, които не Му се подчиняват, не може да бъде еретик, както ме обвиняват“.

„Той ме освободи и аз се върнах при старицата. Казах : „Нека Бог те възнагради за доброто, което ми стори! Наистина послушах напътствията ти. Откъде дойдоха те?“. Тя ми отговори: „От същия извор, от който са дошли думите, които насочиха папуняка към Соломон, син на Давид 4 – Нека мирът бъде с него!“. После я помолих да ме благослови и тя рече: „Нега Бог те направи Свой покорен слуга!“.

Казват, че след случилото се Зул Нун заявил: „Който иска да разбере добродетелите, които формират човека и изтънчеността, нека се поучи от носачите на вода в Багдад, а който иска да чуе за Единството с Бога в неговата цялост и за доверието в Бога в пълната му чистота, нека се поучи от сакатите старици“.

Старицата от тази история се позовала на думите на папуняка в Корана, който отишъл да информира Соломон така: „Узнах нещо, което ти не си узнал. Донесох ти от Саба сигурна вест“ (Коран 27: 22). Старицата известила Зул Нун благодарение на вътрешния си взор и на онова, което била почерпила от извора на Божествената щедрост. То позволило да вижда тайните на живота.

Духовното рицарство

Ибрахим ибн Йахия ал Барбари разказал, че след като Зул Нун бил изправен пред Джафар ал Мутавакил, последният го настанил в покоите на двореца и дал на своя прислужник, Зурафа, следните инструкции: „Утре след разходката ми с коня, искам да ми доведеш този човек“. Зурафа предал това на Зул Нун и на сутринта след края на разходката на Предводителя на вярващите слугата посъветвал Зул Нун да бъде много внимателен с поздрава си към господаря. Когато застанал пред предводителя, Зурафа отново напомнил: „Поздрави Предводителя на вярващите!“, но Зул Нун му отговорил: „Това не е според обичая. Този, който идва на кон, поздравява онзи, който ходи пеша“. Водачът на вярващите се усмихнал и пръв поздравил Зул Нун, след това слязъл от коня си и пристъпил към него. „Ти аскетът от Египет ли си“?, запитал го той. „Старая се да бъда такъв“, отговорил Зул Нун. Зурафа се намесил: „Предводителят на вярващите иска да чуе нещо за аскетите“. Зул Нун дълго време останал в мълчание с наведена глава, а след това казал: „Предводителю на вярващите, заслепението се съединява с бедите, които сполетяват просветените. Вожде на вярващите, Бог има слуги, които Го почитат от най-чистата и тайна дълбина на своето същество; които Той облагородява със Своята най-съвършена благодат. Това са тези, чиито книги 5 ангелите носят – техните книги са празни, но когато стигнат до Бога, Той сам ще ги запълни с тайните дела, които те са Му поверили“.

„Техните тела – продължил Зул Нун – имат природата на този свят, но сърцата им принадлежат на Небето и пазят познанието; насред ограниченията и седемте небеса тези хора почитат Бога в компанията на ангелите. Те не са ожънали пролетните плодове на своите грешки, нито са тръгнали на лятна паша заради греховете си. Пазили са се заради Бога, да не попадат в мрежите на Неговите уловки и от страх към Него и защото Го почитат силно, те не са Му предложили размяна на добродетелите за сметка на една ефимерна реалност, която поддържа само смешното удоволствие в този живот. Те са хора, които Той е изпратил като целители; които познават лека и разкриват произхода на злините. Бог е направил така, че техните ученици да бъдат съвършено благочестиви и да виждат ясно“.

„Бог е казал на тези хора: „Ако при вас дойде някой, който Ме търси, дайте му лек. Ако е болен, защото мисли за Мене, застъпете се за него. Ако е забравил Моите благословения, припомнете му ги. Ако е някой, който не Ми се подчинява, дръжте го настрана. Ако е някой, който Ме люби, изграждайте отношения с него“.

„О, вие, които сте Мои светци! На вас съм поверил грижите Си и на вас съм проговорил. Помолил съм ви за вярност, защото не мога да направя Свои слуги хора, изпълнени с гордост; не мога да взема за приятели тщеславните; нито мога да се сближа с алчните създания“.

„О, вие, които сте Мои светци и Мои възлюбени! Наградата Ми за вас е най-красивата; даровете, които съм запазил за вас са най-чудните; щедростта Ми към вас е най-голямата; благоволението Ми към вас е най-силното; постъпките Ми към вас са най-съвършените, но за вас съм поставил най-високото изискване. „Аллах знае какво потулват и скришом шепнат, и Аллах е Всезнаещия тайните“ (Коран 9, 78). „Знаем какво му нашепва неговата душа. Ние сме по-близо до него, отколкото вената на шията [му]“ (Коран 50, 16). Който ви желае злото, ще го унищожа; който е ваш враг, ще го погубя“.

После Зул Нун добавил: „Чуйте ме добре! Сърцата на тези хора са пили от океана на Неговата Любов и в компанията на други сърца са вкусили от нектара, който утолява жаждата. Той е премахнал преградите, които са пречили на повторната среща с техния Любим и всяка частица на телата им усърдно е участвала в срещата. Те ценят покоя, но са станали залог за изпълнението на Неговите задачи“.

„Душите им са се успокоили и са приели бедността и нещастието. Те са открили тишината във всеки един от жестовете, които грижливо използват, за да се подчиняват на Бога; те държат чувствената си Душа далече от земните храни и похотта. Изгубени в медитациите си и твърдо обединени с търпението, те са си наложили да приемат Божията воля и са спрели да се притесняват за този свят. Направили са свое задължение да служат на Царя, Оценяващия, и от този момент нататък те не приемат друг за близък приятел, нито познават друг, освен Бога. Смирени в страха и в почитанието, което ги вдъхновява, те са оставили на Бога своите несъвършенства, отдали са Му се в покорство и са спрели да се притесняват за своята нищета“.

„Когато са сами, тези хора плачат. Когато общуваш с тях, те са скромни. Когато говорят, са внимателни. Когато ги запиташ нещо, са начетени. Когато към тях се държат арогантно, те са великодушни. Щом ги видиш, може да ги оприличиш на девици – отшелнички. Красотата на формата на тези същес­тва, пременени в Божествена Светлина, ражда Любов в гърдите спрямо тях“.

„Ако можехме да разбулим сърцата им, щяхме да видим, че след като са били разбити, те са станали фини и сияйни от призоваването и са разцъфнали от срещите си с Любимия. Тези хора не се занимават с нищо друго, освен с Бога и не се обръщат към никой друг, освен към Него. Любовта им към Бога изпълва гърдите им; те не изпитват и най-малкото привличане към даровете на създанията, нито чувстват и най-малкото удоволствие от компанията на някой друг, освен Бога и от срещите си с някой друг, освен с Него“.

„Хора на искреността, скромността и достойнството, хора на страшната отдаденост и съвършеното благочестие, те са прекосявали долините, без да се изгубват в пустините, и търпеливо са понасяли всеобщата поквара, оставайки обединени с Истината, и са призовавали Истината на помощ срещу измяната. Истината ясно им е показала мярката и Тя е посочила Пътя им. Тези хора са се отказали да следват опасните пътища, а Пътят, по който са поели, е най-добрият“.

„Те са стълбове. От тях са се разпръснали Божествени дарове и благодарение на тези хора даровете са станали достъпни. От тях са се образували облаци и мъката на жаждата е била утолена и хората са пили вода. Нека Бог им дари Милостта Си, а също и на нас!“.

Зурафа, прислужникът на Мутавакил, разказал за случилото се, когато Зул Нун се отправил за Багдад. След като оставил Предводителя на Вярващите, слугата отишъл да се сбогува със Зул Нун. Зурафа помолил Зул Нун да му напише някоя молитва и той го направил. Зурафа му предложил парче бадемов сладкиш с думите: „Изяж го, защото усилва ума и е полезно за Духа“. Зул Нун отвърнал: „Има и други неща, които са полезни за Духа“. „Кои?“. „Да следваме Божиите повели и да се въздържаме от това, което е забранено. Знай, че Пророкът е казал: „Разумният различава какво му заповядва Бог и какво му забранява“.

Зул Нун казал: „Ще ти обясня какъв е бадемовият сладкиш, на онези, които се отдават на Бога с доверие 6. Вземи от брашното на чистите семена на познанието и го замеси с водата на духовните усилия. Сложи тестото в огнището на покаянието и го покрий с Любовта. Пос­ле изпечи този хляб, който е сладостта на поклонниците на Бога, на огъня на душата на аскета; подхранвай огъня с дървата на болката, докато пламъкът изхвърли искри на страдание. Подслади хляба със сладостта от приемането на Божията воля и с бадемите на мъката, които предварително са счукани в хаванчето на верността и овкусени с финия аромат на пламенната Любов. След това го набоди с ножа на бденията в тъмната нощ и с отказа от съня. Нареди парчетата в съда на чувствата и риданията и ги залей със захарта, извлечена от скръбта. Накрая, по време на празничните молитви, които носят вътрешни преживявания, го изяж с пръстите на опрощението от Бога. Тогава тъгата на сърцето ще се разсее и на нейно място ще се настани радостта на любящия своя Господар“.

Духовността на Зул Нун

На Зул Нун принадлежат следните стихове: „Измолете за себе си същото, което Бог ми е дарил: стаичка, в която Любовта ми към Него не изпитва болка – ако съм далече, аз се приближавам; ако съм с Него, се приближавам още повече.“

Зул Нун бил един от учителите на Абу Абд Аллах ибн ал Джалла. Попитали Зул Нун защо нарича бащата на ал Джалла „шлифовчика“ – да не би това да е професия, която той практикува, а Зул Нун отговорил: „Наричахме го така, защото всеки път, когато ни говореше, полираше сърцата ни“.

Някой задал въпрос на Зул Нун, а той отговорил така: „Сърцето ми остава затворено за тебе. Ако се отвори, ще ти отговоря. Ако ли не, извини ме и се обърни към своята душа“.

Веднъж Зул Нун казал: „Духовните хора знаят, че Бог ги вижда във всички ситуации и те се оставят на Него да ги закриля от всичко, което не е Той“. Тогава един сподвижник на Зул Нун на име Тахир заявил: „По-точно е да кажем, че духовните хора виждат Любимия на сърцето си с окото на Пълното Доверие. Така те виждат, че Бог е във всяка ситуация, че е близо до всеки поглед и всяко движение на клепачите, че познава всяко зрънце, мокро и сухо (Коран 6, 59). Те виждат, че Той е свидетел на всичко, явно и скрито, че наблюдава всичко, почтено или не, че може да отдалечи това, което е близко, и да приближи онова, което е далече. Те също виждат, че Той е Онзи, Който вещо ги ръководи във всички ситуации и постъпки, и, че Той е, Който ги поучава и им помага по отношение на това, което се очаква от тях. Благодарение на Неговото благо ръководство и наставление и на силата, която ги свързва с Него, тези хора нямат нужда сами да ръководят себе си. Те се гмурват в океани и прекосяват пустини с интимен поглед, съсредоточен в Неговото Сияние; благодарение на Неговото съзерцание те виждат облаците. Те изпиват горчивите чаши, осъзнавайки, че Той е в тях; понасят клеветите и издържат злините в името на близостта Му и понеже знаят, че Той ги пази, те се оставят на опасностите с ясното разбиране за причините; и те ги приемат, убедени, че са попаднали в тях заради Неговия избор това да се случи. Те приемат охотно ситуациите, в които Той ги поставя – от Любов към волята Му и защото приемат отреденото им, като се огорчават на собствената си душа, тъй като познават правото Му върху тях самите и познават възмездието на Неговата правда. В резултат на това те са преизпълнени с Бога и в техните вени, в жестовете на техните крайници и в сърцата им няма и най-малко място за Любов към някой друг, освен Бога; нито една частица от тях не е без Бога и в тях няма нищо, което да не е Бог. Те са в Бога с цялото си същество и за тях Той е действащият в този живот, и в другия. Аллах е доволен от тях и те са доволни от Него (Коран 58, 22) и Аллах ще доведе хора, които обича и те ще Го обичат (Коран 5, 54). Те са отредени за Него и Той е отреден за тях; те са Го избрали и Той ги е избрал. Той си ги е спомнил и те са си Го спомнили. Те са привържениците на Аллах. А привържениците на Аллах са сполучилите (Коран 58, 22). Като чул това, Зул Нун надал вик и после възкликнал: „Къде са те? Как да стигнем до тях? По кой път да вървим?“. Тахир му отвърнал с дълбок глас: „Абул Фаид, Пътят е прав и посоката е ясно очертана“. Зул Нун му казал: „За Бога, братко, казваш Истината. Да вървим към Бога, без да намираме утеха в никой друг, освен в Него!“.

Веднъж попитали Зул Нун как се чувства, а той отговорил: „Чувствам се утежнен и въпреки че страданията ми са полезни, смъртта обременява търсенето ми“.

Друг път на същия въпрос той отговорил така: „Постоянно чувствам, че съм между греха и благодатта и не знам дали трябва да моля за прошка заради греха, или да изразявам признателността си за благодатта“.

Друг път отговорил: „Чувствам се разпуснат в слугуването си на Бога и омърсен от нарушенията. Копнея да достигна духовните обиталища на праведните, а се държа като нарушител“.

Относно осъзнаването, че духовното му състояние е признание за Божието благословение, Зул Нун е заявил: „Хората говорят и в основата на думите им са постъпките. А аз говоря и в основите на думите ми е признанието за Божието благословение“.

„Живея в копнеж. Убежището ми е в призоваването; в това намирам удов­летворение. Ако не живеех така, нямаше да се осмеля и за един миг да се обърна към своя Господар“.

Зул Нун бил на смъртното си ложе, а около него все още продължавали да бъбрят. Тогава той заявил: „Не ми пречете! Изумен съм от безкрайната благодат, с която Бог се отнася към мене!“

Фатх ибн Чаджраф бил с Зул Нун в момента на смъртта му и го попитал какво усеща. Думите на Зул Нун били: „Умирам, но пламът ми за Тебе не умира. Искреното желание на Твоята Любов не е достигнало целта си. Ти си моят копнеж, целта на всичките ми въжделения. Ти си Пълнотата, изобилието в голотата ми. Ти си обектът на молитвите ми и краят на стремежите ми; обектът на надеждите ми и тайната на мислите ми. Не успях да разкажа това, което сърцето ми понесе заради Тебе, макар че злото упорстваше и страдах дълго“.

„Не съм показвал никога на своите близки и другари онова, което от Твоите действия, се яви в гърдите ми. Натрапчивото зло, което се таи дълбоко в мене, което ми бе изпратено от Тебе, разруши най-дълбоката част от съществото ми и Ти направи така, че тайните ми мисли да излязат на повърхността. Тези мисли не успяха, нито дори най-тайните сред тях, да избягат от Тебе; обаче аз няма да ги разкрия, докато не настъпи Денят на Призива 7, мигът, когато те ще бъдат разгласени. Дарувай ми Твоя полъх, животворното Си дихание и надари ме с блажената Тишина, която прогонва нещастието на страданията ми. Ти осветяваш пътя на тези, които търсят правилната посока, дори да имат най-малкото знание. Ти им даваш една наука, чиято Светлина ги придружава в нощта и им показва знаците на тайните реалности; позволява им да виждат скрития свят, който въпреки невидимостта си за тях сякаш става видим. Телесният им взор е забулен, но сърцето на тези хора Те вижда с проницателен поглед (Коран 50, 22)“.

„Ти събираш ведно различните им стремежи и те се уреждат, защото стремежите се подчиняват на един определен повик. Ти си Този, Който в действителност ръководи заблудилия се странник и Който закриля онези, които са накрай ронливата стръмнина 8. А на мен остава само да сведа очи в мълчание и да положа глава в ръце, за да призова възпоменаването. И ако една подир друга се отронят сълзите и аз се потопя в тях, докато ослепея, това ще са сълзи, пролети, за да потушат възпламенилия се огън, който гори във вътрешността на моето същество“.

„Ти си крайната цел на молитвите на всички, които любят! Позволи ми да прекъсна всички връзки с моите посетители, за да не мисля за тези, които се явяват пред мене един подир друг, защото Ти си моят другар и в двете обиталища. О, Единствений мой!“.

Молитви на Зул Нун

Първа молитва

Господи, Боже мой, приеми ни сред тези, които оставят надалече зад гърба си обиталището на грешните и се отдалечават от компанията на безумците. Приеми ни сред тези, които насищат със светлината на Искреността плодовете на делата си и пият от извора на Мъдростта. Приеми ни сред тези, които отплават с кораба на различаването и се носят по вълните, водени от ветровете на Увереността; които прекосяват дълбоките морета на Спасението, преди да стигнат брега на Освобождението. Приеми ни, Господи, сред тези, чиито души свободно напредват във висините и чиито сърца утвърждават желанията в съгласие с Предаността, преди да се спрат в Градината на наслаждението, за да вкусят от плодовете на сместа от Тасним 9, потопени в радостни вълни, и да отпият от чашата на Живота, отдавайки почит на покрова на Трона. Господи, Боже мой, приеми ни сред тези, за които Вратата на Търпението е отворена, а пропастта на безпокойс­твото – запълнена; сред тези, които са прекосили страданията и мъченията и са преминали Моста на Страстта в съответствие с Твоите думи: „За който се е страхувал да не застане пред своя Господ (с грях) и е въздържал душата от страстта, обиталището е Раят“ (Коран 79, 40-41). Приеми ни, Господи, Боже наш, сред тези, които за узнали Пътя, благодарение на знаците, за които посоката на Спасение е ясна и които следват Пътя на Абсолютната Увереност с цялото си същество“.

Втора молитва

Господи, Ти си в Милостта, с която всичко е пропито! Не лишавай от Милостта Си никой, освен онези, които, обхванати от съмнение, Те отричат.

Трета молитва

Ти щедро изливаш даровете и Благодатта Си! На Тебе уповавам да не падна, когато вече съм пристигнал. В Тебе намирам убежище от объркването след чистотата, от желанието след близостта, от мъката, която се явява след равнодушието, от всяка промяна в моето приемане, от всяка небрежност в следването на водача в битката, от нехайността във вярата, лишена от познание, от ситуациите, заслужаващи отхвърляне, които изпитват разума ми. Ти си моят покой! Благослови ме и извиси душата ми до върха на святото благородство! Заради Твоето съвършенство, Господи, Боже мой, направи радостта ми да възсияе! Отдалечи ме от всичко презряно и направи така, че всяка непристойна мисъл да остане далече от моето съзнание. Ти, Който даряваш на чистите мястото на Истината и постижението на крайната цел, очисти хода ми по Пътя от всяко петно, което може да бъде преграда и окончателно ме отдели от погледа на враговете ми. Направи да стигна съвършенството на обекта на въжделенията ми и отвъд това, до което достигат молитвите ми, защото Ти си „милосърден, любещ“ (Коран 11, 90).

Четвърта молитва

Господи, пред Тебе нямам друга отправна точка, освен благодеянията Ти към мене; нямам друго ходатайство, освен благосклонността Ти към мене. Господи, пред другите Те призовавам, както се призовава господар, а в уединение Те призовавам, както се призовава любим. Пред хората казвам: „Господи!“, а когато съм сам: „Любими!“. На Тебе се моля и в името на Твоето Величие свидетелствам и изповядвам, че Ти си Моят Господар и при Тебе ще се върна.

Благодарение на Милостта Си Ти ми даде начало, защото Не премина ли човекът през период от време, когато той бе нещо неназовано? (Коран 76, 1). Ти ме сътвори от прах, а след това ме остави да престоя във вътрешността на предците и направи да изляза от утробата на жена. С нежността Си Ти предотврати да се родя в епоха на безверие, в която хората са нарушавали обета си към Тебе и са се отричали от пратениците Ти. Заради свръхизобилната Си Щедрост Ти направи да се родя – благодарение на Твоята Милост и на благосклонния Ти поглед – в епоха, в която хората вървят по добър път. Така от едно щастливо семенце Ти първо ме създаде, а после направи да обитавам в три тъмнини (Коран 39, 6), примеси тялото с кръвта и ми отреди да добия мъжка форма, а след това направи да дойда в света, пълен и цял. В люлката, когато бях само дете, Ти ме пази и позволи да се храня изобилно с мляко. Повери ме в обятията на жени, в чиито сърца положи нежност и внимание към мене, и направи да се образовам по най-хубавия начин. После ме запази от злите гении и демони, които обитават човешките същества, а след това отмахна грозотата на дисхармонията и дефек­тите на тялото ми. Благословен си Ти, Господи! Слава на Тебе, О, Милостивий!

След като изрекох първите възхвали, Ти изпрати красивите Си благословии, чрез които всяка година израствам. Слава на Тебе, Владетелю на величието и почитта (Коран 55, 27)! И това продължи след като ми дари господството над самия мене и след като даде увереност на крайниците ми. Ти усъвършенства развитието на ума ми, премахна от сърцето ми завесата на безпокойството, научи ме да съзерцавам Твоите благородни творения и несравними чудеса. Показа ми как ме изпитваш; яви Се пред мене и направи да узная посланието, което носят пратениците Ти.

Заради безкрайното Си благоволение и вечно доброжелателство, Ти ми даде прехрана и всичко нужно, за да живея. След като направи от мене осъществено човешко същество, Ти не се задоволи с тази Благодат, а изля върху ми Своите благодеяния: премахна всички съмнения, предупреди ме срещу безверието, за да го избягвам, показа ми благочестието, за да го постигна и ме упъти към това, което ще ме приближи до Тебе, за да спечеля благоволението Ти. Ако те повикам, Ти ми отговаряш. Ако Те помоля за нещо, Ти ми го даваш. Ако Те възхвалявам, показваш признанието Си. Ако Ти благодаря, Ти увеличаваш Своите благодарности. Господи, Боже мой! Колко още благодеяния мога да изредя! С колко благословии бих могъл да изразя признанието си след толкова благодат, която си излял върху ми, и след толкова злини, които си отдалечил от мене!

Господи, Боже мой! Утвърждавам свидетеля на вътрешната и външната част на моето същество и на всички мои крайници. Господи, не бих могъл да изредя Твоите благодеяния и как бих могъл да Ти се отблагодаря, когато Ти си казал, а Твоята дума е Истина, че ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите (Коран 14, 34), и как би могла моята благодарност да отговори на Твоите благодеяния, щом като благодарността е най-голяма сред благословиите и Ти Си, Който ми дава тази възможност? Както Си казал: И каквато и благодат да имате, тя е от Аллах (Коран 16, 53).

Господи, Боже мой! Твоите пратеници са ни съобщили това, което откровението Ти е низпослало върху тях. Що се касае до мене, според моята нищожна сила и ограниченията на знанието и възможностите ми, аз мога само да кажа: „Слава на Бога за Неговата Доб­рина!“ по същия начин, по който са възкликнали приближените ангели (Коран 4, 172), пророците и пратениците.

Пета молитва

Господи, Боже мой! Дори да намеря друг изход освен Тебе и в опасност – друго убежище освен Тебе, пак няма да се отделя от Тебе и да предпочета тях, защото Ти винаги си се държал към мене благо и си ми дарявал Благодат­та си – и скрита, и явна. Дори когато изпитвах мъки и едно подир друго Ти изливаше нещастия върху ми, не намерих никой друг освен Тебе, на когото да поверя тъгата си; никой друг, който да може да облекчи страданията ми. Ти Си, Който ще завещае земята на всички, които живеят на повърхността , които ще възкръснат и които са в обятията Ти. Разпореди се с надеждата ми, защото в Тебе съм я вложил и дай на копнежа ми по Тебе нужната сила, за да стигнат молитвите ми своята цел.

Шеста молитва

Господи, Боже мой! Когато хората, чието призвание е да Те познаят, достигнат прага и насочат погледа си към върховното осъществяване; когато придобият увереността в Твоята свръх­изобилна щедрост, в Твоето даряващо благородство и очакват благата Ти; когато им покажеш доброто и че Ти си отвъд вредното и полезното – тогава тези хора осъзнават, че многобройните им дела на подчинение, които те са изпълнили, са незначителни. Те престават да ценят делата на възхвала, които са изпълнявали. За тях става лесно това, което за други е трудно. Те отдават всичките си усилия, за да са Ти угодни; осъждат силно всяка слабост в благодарността си и макар че от тяхна страна няма намаляване на подчинението им към Тебе, усилията, които полагат, значат малко за тях. Затова тяхното тяло отслабва, а сълзите им раждат още жажда. Сърцето им се изпразва от всичко, което не си Ти, и единственото занимание на езика и на Духа им става да Те призовават. Единственото им занимание става да се отдалечават от Твоите създания. Те се прикрепят към Тебе, а душата им намира компания само с Тебе и те се наслаждават на уединението с Тебе. Сред хората те ходят по земята с кротост (Коран 25, 63), но тръгват на път само за да Ти се подчинят.

Господи, Боже мой, по същия начин, по който щедро си отредил нивата на духовните спирки и си позволил на тези хора да се издигнат над добродетелите, заключи нашите сърца с веригата на Любовта Си, направи да избродим царството Ти на Небето и на Земята, преведи ни степен след степен до целта на Твоите желания, научи ни да следваме етап след етап Пътя на Твоите избрани, разкривай ни було след було скритите тайни на Твоята наука. И така да бъде, докато стигнем градините на интимните отношения с Тебе, докато не съберем плодовете на копнежа ни по Тебе, докато не отпием от извора на познанието Ти, докато не прекосим земите със символи, ознаменуващи благодеянията Ти, докато не се окъпем във водите на призоваването на Твоята Благодат. И тогава дай на сърцата ни ценни напътствия и дари ни нови духовни благословии!

Облекчи очите ни от сълзите и изпълни гърдите ни с пламенно разкаяние! Нека гладни и жадни Сърцата ни да вървят към Тебе, а Душите ни да изоставят свободата си поради благоговейния страх, който Ти вдъхваш в тях. Нека покорно изживеем времето, което си ни отредил и когато си заминем, нека бъдем пълни с вяра в Тебе, доволни и благодарни, водени и водещи по добрия път, и нека не се причислим към онези, които попадат под гнева Ти, нито към онези, които се отклоняват от Пътя!

Седма молитва

Господи, Боже мой! Веднъж вкусил сладостта на Единството с Тебе, как бих могъл да се отклоня от подчинението си към Тебе и от желанието си да Ти се понравя? Веднъж след като си ми дарил победоносната Си помощ и в този, и в другия живот, как бих могъл да разчитам на себе си – толкова слаб и окаян? Веднъж получил подкрепата Ти, когато съм бил и болен, и здрав, как бих помолил за помощ някой друг освен Тебе, подчинявайки се на него, а не на Тебе? Веднъж след като си ми показал последиците от греховете ми, как да не сложа край на греховете, подтикнат от страха, който имам от Тебе? Веднъж след като си разкрил Себе Си пред мене и след като аз съм Ти се отдал в благоговение, как бих могъл да се отдалеча от Тебе и да изоставя желанието си за покой в Тебе? Веднъж, познал този нисш свят и другия свят, как бих могъл да бъда толкова глупав и безумен, че да предпочета временното пред вечното? Веднъж вкусил чистия еликсир от чашата на Любовта Ти, как да не се радвам на нещастията, които ми изпращаш, за да ме изпиташ? Веднъж осъзнал, че това, което Ти си избрал за Своите създания, е за тяхно благо, как да не Ти благодаря за всичко? Веднъж разбрал, че Твоето знание обхваща и скритото в мене, и явното извън мене, разбрал, че Твоя е цялата сила над всичко полезно и вредно, как да не почувствам свободата да позная единствено Тебе? Как да не се отдалеча от владенията на всички създания, които са също толкова безсилни, колкото и аз самият?

Осма молитва

Господи, Боже мой! Само на Тебе уповавам и в Тебе полагам надеждата си! Само в Твоята воля ще намеря убежище от всичко, което не Си Ти – на нея се оставям!

Господи, Боже мой! Въпреки че невежеството ме разсейва и непристойното поведение ме отдалечава от Тебе, на Тебе уповавам. Ти си, Който изправяш грешните стъпки! Ако Ти не ме изправиш с Твоето покровителство след като падна, аз няма да имам достатъчно решителност, за да променя душата си и достатъчно воля, за да изправя поведението си.

Частица съм от Твоите благословии и от нещата, които Ти си подредил. Чрез Твоята Благодат разгръщам живота си и вътре в това, което Ти си уредил, се развивам. Не бих могъл да добавя нищо към това, което си подредил, нито да отнема от онова, което си повелил.

Моля Ти се и Те умолявам да ми дадеш вярата, която да ме доближи до Тебе и да ми дариш увереността, която да не отслаби мисълта ми със съмнения и подозрения в лъжи. Вярата и увереността ще възрадват душата ми и ще ми дарят лекотата. Те ще помогнат на сърцето ми да намери убежище в Твоята Любов, и моето разбиране и Духът ми ще се обърнат към Тебе.

Ти, Господи, си крайната цел на тайните мисли, скрити на дъното на сърцето ми, и Ти си обектът на моите надежди, когато нощта ме обгърне в мрак.

Господи, прекарах живота си в огъня на забвението, младостта си – в неспокойствието от отделянето; без да очаквам Твоето покровителство и грижи, живеех в илюзията и упорствах в път, който води единствено до гнева Ти. Бях безумец, Господи, когато упоритото лекомислие ме приближаваше до гнева Ти.

Твой слуга съм, Боже, и поверявам молитвите си на Твоята щедрост, защото само Ти можеш да сложиш край на положението, в която съм изпаднал, така както само Ти можеш да оттеглиш благословиите, които отправяш към мене. На Тебе оставям да ме оневиниш за малкото срам, който съм имал пред Тебе. Моля за прошката ти, Господи, понеже тя е част от Щедростта Ти. Ти, на Когото първо не се подчиняваме, към Когото после се завръщаме и от Когото получаваме прошка сякаш винаги сме Ти се подчинявали, с Щедрост, която надминава всяко определение и със Състрадание, което надминава всяка изразност!

Ти си милосърден заради Милостта Си! Ти си опрощаващ заради Величието Си! Докато не ме събудиш в Любовта Си, винаги ще нарушавам слугуването си на Тебе! Нека бъда такъв, какъвто Ти повелиш! Нека произнасям думите, които Те радват! Нека Ти се посветя и нека бъда смирен пред Тебе, Господи, Боже мой, за да ме удостоиш със слугуване на Тебе и да ме причислиш към онези, които Ти си призовал и които са Ти отвърнали; онези, на които си наредил да действат и които са Ти се подчинили!

Ти, Който си толкова близо, не се отдалечавай от нас, грешните! Ти, Който си любящ, не ни презирай! Прости ми и имай милост към мене, Ти, който си Най-милостив сред милостивите!

Девета молитва

Господи, зарови лицата ни в земята в покорство към Тебе!

Десета Молитва

Небесата сияят от Твоята Светлина, а облаците се проясняват от Твоето Лице.

Макар да крие Своето Величие от очите на създанията, Бог е подарил знание на умовете и е предал видения на сърцата. Докато седи на Трона Си, Той се единява с Душите, които се обръщат към Него – с всяка според словата .

Господи, Боже мой! Всяко дърво възгласява Славата Ти, всяка глинена частица възгласява Святостта Ти по тайни пътища, с чисти и благозвучни песни.

Господи, Боже мой! Ускорил съм хода си, за да пристигна при Тебе, извисил съм погледа си към Тебе, протегнал съм ръце пред благата Ти и в Твое Име се е извисил гласът ми. Ти не изоставяш ничий зов, не разочароваш онези, които се обръщат към Тебе с молитви.

Господи, Боже мой! Направи погледа ми искрен, за да се извися до Тебе! Защото онзи, когото Ти познаеш, не остава пренебрегнат; който потърси убежище в Тебе, не бива изоставен; който се възвесели в Тебе, пребъдва в радостта; който Те помоли за закрила, Ти осигуряваш победата му.

Единадесета молитва

Господи, Боже мой! Съхрани ни будни, докато сърцата на тревожещите се продължават да спят! Закрепи сърцата ни с веригите на Светлината! Усили ги със спойката на съзерцанието! Запази очите ни далече от лъжовните места, където пребивават загубилите Пътя. Освободи ги, за да тръгнат заедно с Твоите слуги!

Приеми ни, Господи, сред тези, които са прекратили с желанията и които са се противопоставили на празните тревоги, лишени от истинско знание! Направи от нас, Господи, ученици, които да Ти служат по цялата земя; другари на най-добрите Ти избраници; приятели на новоприетите, които избират прага на Вратата Ти за своето уединение.

Приеми ни, Господи, сред тези, които са умили чашите на заблудата с чистата вода на Живота, която захранва Едемските пътеки; чаши, които обикалят събиранията в Твоя чест и които са напоени с езика на призоваването.

Дванадесета молитва

Господи, Боже мой! Не мога да чуя гласа на животните, нито шума на листата, ромоленето на водата, чудната песен на птиците, сладката покана на сянката, шепота на вятъра и удара на гръмотевицата, без да съзра в тях свидетелство за Твоето Единство и доказателство за съвършенството на Твоята необятна сила и несравнима мощ. Наистина Ти ръководиш всичко и нищо не ръководи Тебe, Ти знаеш всичко и нищо не пренебрегваш, Ти Си всемогъщ и никого не презираш, справедлив Си и не извършваш никакви неправди, истинен Си и не заблуждаваш никого. Господи, Боже мой! Признавам това, което творението Ти явява и което делата Ти свидетелстват.

Позволи ми, Господи, да търся доволството Ти и да приема това, което излиза от Тебе и може да Те обърне към мене със доволството на бащата към своя син; което да Ти припомни Любов­та ми към Тебе като тиха песен, докато полагам усилия да се приближа до Тебе. Защото този, който не се засища от пламенното призоваване на Името Ти и не се утолява от това, което се излива от призоваването Ти; този, чието приемане на всичко, което излиза от Тебе, не го прави да забрави тревогите си и чието припомняне на благодатта Ти не го връща от отклонението му от Пътя; чиято връзка с Тебе не прекратява другите му връзки – за него този живот е смърт и извор на тъга, радостта му причинява мъки, а компанията на другите създанията, го опустошава.

Господи, Боже мой! Направи да поз­ная несъвършенствата на душата ми; дай ми откровение, да Ти се моля да ми помогнеш да ги изправя, и да Ти се моля покорно и смирено да ме очистиш!

Приеми ни сред Твоите слуги, чиито тела присъстват, но сърцата им отсъстват, защото напредват в Царството Ти, съзерцават чудесата на творението Ти и донасят ценни напътствия за познанието Ти и възхитителни сведения за благото Ти творение, след като си ги облякъл със славната одежда на Любов­та и си им отнел украсите, които не са насочени към Тебе!

Господи, Боже Мой! Не оставяй между мене и най-малкото Твое желание нито едно було, което да не отмахнеш, нито една преграда, която да не повдигнеш, нито една пречка, която да не изгладиш, нито една врата, която да не отвориш, за да се установи сърцето ми в Светлината на познанието Ти и да вкуся от Любовта Ти; за да очистя най-дълбокото кътче на душата си и да приемам във всяка ситуация Твоята воля; за да не избирам нищо друго, освен това, което Ти избираш за мене! Приеми ме сред тези, които търсят приятелството Ти и дари ми необятното дихание на покорството!

Тринадесета молитва

Слава на Бога, Който дарява мир на тези, които се отдават на призоваването Му, и прави да изпитват благодарност с всяко повтаряне на Името Му; Който вдъхва страх в тези, които съзерцават, и така вдъхновява мисълта им! Слава на Бога, Който излива благоволението Си върху прохождащите по Пътя, които Му благодарят, и Който щедро покрива непокорните с тайните Си була!

Знамения със Зул Нун

Сред всички знамения 10, които са се случили на Зул Нун, най-върховното и важно било съобщението, че е приет от Бога, за което вече споменахме. Нима има по-голямо благоволение от Божието приемане? Нека Бог съобщи същата добра новина на Своите светци!

Ибн Джами е предал: „Когато Зул Нун почина в Гиза и тялото му беше пренесено с кораб от страх мостът да не се срути под тежестта на многото хора, които бяха дошли да го изпратят, аз се намирах на едно възвишение, за да виждам по-добре. И когато свалиха тялото му от кораба, за да го пренесат върху камила, аз видях зелени птици да кръжат около тялото му с широко разперени крила, докато кортежът, който се отправи към Хаммам ал Фар, не изчезна от погледа ми“.

Сулами в книгата си „История на суфите“ е записал: „Когато Зул Нун починал, изписали следните думи на гроба му: „Зул Нун, възлюбеният на Бога, умрял за Бога от копнеж по Него“.

Абу Мохамед Нуман ибн Мусаде Гиза е предал: „Срещнах Зул Нун при следните обстоятелства: беше избухнал бой между двама души, единият от които служител на султана. Другият, негов подчинен, се беше нахвърлил отгоре му и беше счупил зъба му. Един пазител на реда се намеси с думите: „Емирът ще разреши този спор“. Точно тогава тримата минаха покрай Зул Нун и хората наоколо ги посъветваха да се обърнат към Учителя. Те ги послушаха и му разказаха за случилото се. Тогава Зул Нун взе падналия зъб, наплюнчи го със слюнката си и го постави обратно на мястото му в устата на човека, като в същото време тихо движеше устни в молитва. Зъбът се закрепи на мястото си благодарение на Божието позволение. Човекът не престана да си движи устата, след като разбра, че зъбът му си беше на място“.

Абу Абд Аллах ибн ал Джалла е предал следната история: „Отидох до брега на Нил, когато видяхме една жена да вика и плаче. Зул Нун се приближи до нея и я попита защо плаче. „Синът ми, моята радост, беше с мене, но един крокодил се подаде от водата и го завлече“, каза тя. Зул Нун започна да се моли и направи два раката 11, последвани от умоления към Бога. Крокодилът бързо излезе от Нил заедно с детето и го върна на майка му“. Абу Абд Аллах добавил: „Така Зул Нун спаси детето, а аз станах свидетел“.