Ал Халладж проповядвал по този начин забранените и Божествени тайни от мистериите. Той буквално (и друг път ще говорим за него, пак доколкото е допустимо), буквално е хвърлял бисери на свинете, на исляма. Ислямът само това е чакал. Макар че ислямът е пътят към суфизма. Дори някои суфи са се стреснали и са се чудили какво да правят с него. Впоследствие го признават за един от най-великите учители.

Ал Халладж знаел, че като говори така, събира голяма угроза около себе си. Той разкривал дълбините на съкровения смисъл, а хората били толкова много неподготвени. И както казах, разсекли тялото му на части; докато можел да говори, хвалел Бога, нямало прекъсване. Той знаел, че това е велик дар. Бил горен – до последно, докато можел, мърдал и хвалел Бога по особен начин. Вкоренявал се все повече в Неговата тайна. И казва: Сатана е знаел, че Бог е по-важен от всичко и затова приел тайното предложение на Бога. За своето падение той осъзнал, че това падение трябва да го приеме с огромна, осъзната Любов. Същото, както казах, така както Юда приема предложението на Христос, а предложение от Христос е нещо дори повече от заповед; Христос направо му е повелил, ще видим другия път защо. Юда го предава в името на нещо много дълбоко, нещо, което е между тях; нещо, което също спада към мистериите.

Само една голяма любов може да приеме такава роля на предателство. Много хора не можеха да изпълнят това – нито Петър, нито Павел, забележете, дори Йоан. Много определено, много специално е това същество, с много специална любов, което може да издържи такъв мрак, такива последствия, защото толкова е велика любовта. Но тя си остава скрита обикновено, в сянка.

Ал Халладж казва: Не наричай смъртта зло, защото тя е прекрасно обновление. Ето защо и богомилите са били на кладата – прекрасно обновление. Казва още: Ако Христос беше в райската градина, Сатана нямаше да има никакъв шанс. И затова беше избран Адам, защото Бог знае как ще постъпи Адам и как ще постъпи Христос, което означава, че грехът е Божие допущение. По-нататък ще видим, Ал Халладж обяснява как Бог разрушава рая; никаква змия и никакви странични неща. Сам Бог влиза и прави голямата власт в змията, но за това ще говорим друг път. Божие допущение и затова Адам действа погрешно, защото просто се знае, че това е неговото ниво. Това на съвсем други места е обяснено, в тайната на Зохар, но това е много специална книга, защото каквото четеш в нея, не е това, което изглежда, но това е друга тема. Там е обяснено разликата какъв е Адам и какъв е Христос, нещо, което се е случило в древността – чистият духовен взрив. Не оня взрив космически, а съвсем друг, вътрешен духовен взрив. Там нещата се разпределят: едни остават съвършени и остават в Бога, други падат и после биват изпращани в рая.

И както се знае, Адам действа погрешно, защото Адам не може да действа като Христос, има дълбоки причини. Той не може да действа съвършено. Ако – казва Ал Халладж – ако грехът беше поставен в Христос, Христос щеше да сгреши, но грехът е бил изваден от Христос. Бог е извадил греха от него и той няма такава способност, докато в Адам грехът е бил поставен – това са различни положения. Тайният замисъл на Бог е в това, че Той изисква от падналите велико осъзнаване. И ако грехът бъде осъзнат, той ще бъде преодолян, това е вече скритата воля на Бога. Това ще бъде израстване на много високо ниво – на ниво на великите Учители. Учителят казва буквално на едно място: Най-висшите йерархии биха дали мило и драго да дойдат при мен аз да ги обучавам. Не става въпрос за обикновени хора или ангели, а за най-висшите йерархии.

Грехът и Сатана, т.е. и злото, са тайни, скрити в самия Бог и Ал Халладж обяснява: Вярно е, че Бог никого не изкушава, Той само изпитва. Но откъде Сатана – змията – има толкова силна власт и толкова голяма сила? Тази сила и власт Иблис я има от Бога и всичко това е тайна на Бога, защото Сатана е в Неговите ръце. Той е Негов син, големият Му син, той е Неговият инструмент.

АФРИКАНСКАТА МЪДРОСТ

(първа идея за размишление)

Когато нямаш враг вътре в себе си, външните врагове нищо не могат да ти направят.

Корените не знаят какво са си наумили листата.

Престори се на умрял и ще видиш кой наистина те обича. – Много лесно е да го провериш в една медитация, да видиш кой наистина те обича. Макар че дали въобще трябва да искаш някой да те обича, освен Бог и Тайната в Него.

И казват хубави неща с прости думи – африканците, които ние наричаме племена, но африканската мъдрост е много дълбока. Тя също има корени в Атлантида. Има племена, които нашата цивилизация трябва да ги гони с хиляди години, за толтеките да не говорим, става въпрос за племената.

Казват: Истината те държи по-чист, отколкото сапуна. В момента се сетих за една случка с Настрадин Ходжа, ще ви я кажа: Той имал много мръсна риза, направо корава риза. Казва му един човек: Настрадин, ризата ти е много мръсна, трябва да я изпереш. Настрадин казва: – Тя пак ще се изцапа. – Пак я изпери! – Пак ще се изцапа. – Още един път я изпери. – Настрадин поглежда нагоре и казва: Господи, нима сме родени цял живот ризи да перем? – Значи ти може да имаш чиста риза и да си лицемер, а Настрадин ти предлага: постигни същественото, а въпросът с ризата е много лесен; постигни същността. Както знаете, Настрадин е бил в една суфи-школа, но той после я напуска, за да стане достъпен за много народи и за много хора. И наистина неговата мъдрост е много тънка и много точна.

Казва африканската мъдрост: Всеки хълм си има своя леопард. – Всеки хълм си има свое око, свой наблюдател. Въпросът е тука дали ти имаш око и така можеш да наблюдаваш.

Човек се учи как се секат дърва, докато ги сече. – Значи тук няма нужда от книги за много неща, няма нужда да знаеш много неща на теория – че Бог е Любов например. Не ти трябват знания; трябва ти самата Любов, самото преживяване, самото сливане с Бога.

Мъката е като голямо съкровище, не се отваря пред всеки, а само пред този, който може да я разбере. – Тя е наистина голямо богатство, но на една бедна душа, на един беден ум за какво да се отвори – той ще измисли нещо друго, няма да я оцени, няма да изкара тайната поука от нея. Ще изкара човешка поука, вместо поука Божествена.

Правилното слово е по-могъща сила от амулета.

Когато очите ти са по-високи от веждите, ти си загубен. – Това е идея за гордостта.

Която и река да е, щом се влее в морето, тя изгубва името си.

Казват африканците: Кажи истината и угаси дявола.

Ти не виждаш слона на собствената си глава, а виждаш въшката на чуждата глава.

Беше ми мъчно, че нямах обувки, и тогава видях един човек с отрязани крака.

Козината на леопарда е красива, но сърцето му не е красиво.

Ако леопардът те улови, няма да имаш нужда от здравето си. – Понеже някои държат много на здравето, но има ситуации в живота, има трудност, която може така да те улови, че ако нямаш любов, а тази трудност е леопардът, какво ще помогне твоето здраве, ако нямаш подход.

Ако мишката се смее на котката, значи наблизо има дупка. – Има коз, има таен коз.

ТОЛТЕКИТЕ

(лекция 20)

Според толтеките осъзнаването е по-могъщо от мисълта и затова в осъзнаването птиците, т.е. мислите, изгарят. Значи никакво черно внушение не може да ти повлияе, ако осъзнаваш откъде идват мислите.

Толтеките ценят много вътрешния огън. Те казват: Огънят е магическо и свободно същество. Това е, разбира се, Еекатл, т.е. нашият дух, чистият дух в нас, това е този огън, за който се говори. За този дух-огън те казват: Той сам се е изплъзнал от този свят. Той е независим и знае, че е дошъл от Орела, от Тайната на Орела. В този дух-огън няма светлина и тъмнина, т.е. той не е двойствен. Самият човек е енергийно явление, а свободата му идва от дълбокото осъзнаване на нещата.

Истинският воин се учи на магията на свободата от огъня, защото самата свобода е съставена от огън и безмълвие и затова толтеките казват: В нас е скрит зародишът на магическата птица на свободата.

Те казват: Цялата вселена е едно огромно яйце от възприятия. И това, което трябва да се излюпи от нея, е много по-грандиозно от самата нея. То е по-величествено от всички звезди и реалности. И много същества-огън са се изплъзнали от това яйце, от това ограничение. Значи става въпрос не само за нашия свят, който е голямо ограничение, но и за вселената.

За толтеките вселената е обусловена реалност, ограничена реалност. Тя е капан за възприятията, докато свободният свят се намира на друго място, в друго измерение, т.е. в Тайната на Орела.

Вътре в яйцето вселената има много видове енергии, от чийто материал ние трябва да пресътворим себе си като свобода. Да пресътвориш себе си като свобода, това изисква абсолютно чисто съзнание. Защо? Защото когато съзнанието е нечисто и двойствено, то е паразит за самото себе си, то става враг на самото себе си, докато чистото съзнание дава съвсем друг поглед. То вижда ясно без намесата на паразитите, без намесата на тираните, или казано по друг начин, без намесата на астралните същества.

Птицата на свободата е извън зодиака и извън вселената, тя е извън недостатъците и добродетелите. В тази връзка Майстер Екхарт казва: Искрата търси освобождение от господството на добродетелите – и добавя: Само с велика Любов искрата може да се освободи от влиянието на добродетелите. На друго място Майстер Екхарт казва: Единственото нещо, което трябва да притежаваме, е Бог. – Всяко друго притежаване е капан.

Толтеките казват: Ние имаме грандиозна задача – да се изплъзнем от яйцето-вселена и да се върнем при могъщите птици, Предците, Великите Учители, посветените и т.н., които са прелетели в своята родна стихия, наречена свободата.

Всеки воин е длъжен да превърне своето скрито безразсъдство в мъдрост, търпение и послушание, за да чува гласа на Орела. Значи мъдрост, търпение и послушание. Не случайно Мохамед казва, че търпението е половин религия. Който има търпение, той вече е извървял половината религия, половиния път.

Думата акулюаке, която означава на техния език толтек, за която преди говорихме, не подразбира нация, а воин на духа, воин, който е достигнал до познаването на чистия дух, така нареченият свободен вятър. Воин, който е достигнал до истинско познание.

Воинът трябва да се домогне до своето истинско намерение, защото истинското намерение осъществява чиста връзка със свободата.

Според толтеките Орелът изпуска енергийни силови линии, чрез които крепи цялата вселена и само този, който има духа-огън, може да живее правилно в енергийната вселена.

Толтеките казват, че ако не разбереш езика на Истината, ти си чужденец, а който разбере този език в себе си, той става Орел, той става свободен.

Някога в древността драконите са били Орли, хранители на огъня и те го пазели съкровено в своето сърце. Но толтеките казват: По-късно те преместили огъня, от сърцето го преместили в устата си и започнали да изпепеляват своите врагове. И така започнала злоупотребата с огъня, накрая самият огън се обърнал срещу тях и те паднали в яйцето-вселена. И сега те трябва да се възстановяват. Сега те се наричат хора, трябва да се възстановяват и да се завръщат отново в състоянието, наречено свобода.

Днес падналите дракони са в капана на сложната зависимост, наречена светът, наречена семанахуак, т.е. светът. И само по пътя на безупречност те могат да се освободят от този свят, защото колкото повече е себепознанието, толкова по-малка е зависимостта от света и от вселената.

МИСТЕРИЯТА НА ГНОСИСА

(втора идея за размишление)

Защо гностичните евангелия са отпаднали? Кое ги прави опасни? Това е тяхната дълбочина. Става въпрос буквално за стотици евангелия, много от тях са и християнски, а други са египетски. Едни от най-дълбоките евангелия са египетски и сирийски. Едни от най-дълбоките и опасни мъдреци – опасни за света – са двама сирийски монаси: Василид и Дионисий Ареопагит, за които сме говорили и за които пак ще говорим.

Гносисът, това е златният век на християнството. Гностиците са се домогнали до съкровеното тайнство на Истината, което означава, че те черпят сведения от първа ръка. Никакви свещеници, никакви посредници и те искат всеки човек да върви по този път, за да може да постигне сам. Значи те черпят от ръката на Истината.

Теодот, един от гностиците, казва: Гностик е този, който е прозрял Истината и който се е слял с нея.

Ето един малък откъс от гностичната книга „Мълнията на съвършенството“. Тя принадлежи на гностика Моноим, така се казва един от другите големи гностици. Казва: Откажи се от търсенето на Бога в творението и в себеподобните. Ако ще търсиш Бога, започни от себе си. Научи кой е този вътре в тебе. Открий изворите на скръбта и радостта, на любовта и омразата. Изучиш ли внимателно тези неща, ти ще откриеш Бог в самия себе си.

Василид казва: Всеки трябва да осъществи лична среща с Първото същество. На друго място казва: Кръщението в Истината обезсмисля всички ритуали. – Значи който е кръстен наистина в Истината, това обезсмисля всички ритуали.

В „Евангелие на Истината“ е казано: Който има себепознание, той получава своето; то само се стреми към него. А един мистик, казва се Ангелиус Силезиус, казва простичко: Дори и хиляди пъти Христос да се роди във Витлеем, а не в тебе, ти си загубен.

ИСТОРИЯ НА ВЕЧНОСТТА

продължение

(лекция 21)

Вечността съществува в Първото същество, т.е. в Бога, в Божественото. Тя не се ражда, защото само човешкото се ражда. Човешкото се ражда, Божественото се въплътява, това е разликата; човешките неща се раждат, Божествените проникват и се въплътяват. Вечността съществува в Божественото, а не в човешкото.

Първото Същество, т.е. Бог, е безмълвно, свято и абсолютно в отношението си към Бездната, така както е и с Христос. Третото същество Христос е също мълчаливо, свято и послушно до смърт и затова Първото и Третото същества се разцъфтяват в своята вътрешност, докато Второто същество не може засега да се разцъфтява вътрешно. То има друга мисия, то е поело огромна отговорност заради падналото човечество. То има тайно служение към Бога. Някои мислят, че като правят престъпление или като правят нещо, че все Сатана е виновен, но окултната наука казва: Злото е човешко действие. Сатана само се съединява. Той без теб не може нищо да направи, ако ти не го привлечеш. И много правилно Сатана е избрал тайно служене на Бога от огромна любов към Бога. Защо? Защото той съхранява и пази Бога. Всичката омраза на хората иначе щеше да отива към Бога, а сега отива в Сатана. Сатана е Неговият съхранител поради този черен избор, който е направил, както ще видим по-нататък, от огромна, необятна любов към Тайната на Бога.

В този цикъл на развитие на човечеството Първото същество не се е посяло напълно във Второто същество, т.е. ако Бог влезе в Сатана, злото ще изчезне, но Бог не влиза; Сатана има мисия, защото той е другата ръка на Бога. Например Бог не може да изпрати там, където трябва да се разрушава нещо, срещу някоя войска, да изпрати ангели; има изключения, но Бог изпраща сатанинските сили и когато им каже „Да“, те тръгват. Той им дава силата, Той им дава методите, самият Бог. Макар че има изключения в Библията, където двама ангели разпиляват една войска от 160 или 180 хиляди същества, но тези неща са изключение.

Второто същество – Сатана – е приело да върви по един велик отрицателен път и затова то сега не дава плодове, докато Първото и Третото същества дават плодове. То, Второто същество, изглежда като пустиня, но думата пустиня означава място на изпитанията.

Първото същество, т.е. Бог, е място на велико безмълвие. Само в дълбоко безмълвие можеш да слушаш тайната на нещата. Например ако искаш да разбереш един човек, трябва да навлезеш в неговата тишина и да слушаш, доколкото имаш любов, доколкото можеш да проникваш; доколкото имаш тайната на своя дух, можеш да проникваш и дори имаш право, защото този, който има право, той вижда нещо, което е точно: той вижда как да помогне на тази душа, нищо друго не вижда.

Първото същество обича слушащия човек. Слушащият човек възприема Дървото на живота, истинския живот, т.е. какво говори Бог, докато неслушащият човек прави връзка със смъртта; той възприема знания. Той възприема Дървото на смъртта. Именно това неслушане се е превърнало в смърт. Неслушане на човека, не слушането на Сатана, а неслушането на човека, макар че човекът много лесно прехвърля всичките си неща върху Сатана.

В Писанието, в книгата „Царе“, се казва: Послушанието е по-добро от жертвата; послушанието е по-приемливо от жертвата. Въобще умението да слушаш е свързано със степента на безмълвието, със степента на твоята дълбочина.

Тот казва: Който умее да слуша, заживява в Истината. – В послушанието е скрито израстване, което, както казах, е по-дълбоко от жертвата. Ти можеш да се жертваш за Бога, но да не си узрял в послушанието, а може да се наложи да бъдеш послушен до смърт, както Христос. Ако не си подготвен, тогава всичките ти разбирания и всичката ти любов нищо не струват.

Тот казва още: Който търси само Истината, Истината ще го обучава. – А щом Истината те обучава, ти ще имаш чистия гносис, откровението и много лесно ще разбереш, че твоят дух е извън историята на света. Твоят дух има история в Бога, а не в света; твоят дух има история, която е преди света. Той има история в Тайната на Бога.

Бездната е дарила дихание на твоя дух и това дихание е наречено „животът, който тече“. Но в Тайната на Бездната духът може да живее без дихание. Той там няма нужда от дихание, защото нисшите тела ги няма. Там може да живее без ограничението, наречено живот. Там има нещо по-дълбоко от живота, това е свързано с тайната на Третото дърво, за което в Библията не се говори. Това не е Дървото на живота или Дървото на смъртта, нито Дървото на някаква светлина или тъмнина, това е Дървото на сиянието, за което, както казах, в Библията не се говори. Това сияние е над светлината и тъмнината, над живота и смъртта. И всички, които станат сияещи, а не светли, те постигат тайната или част от тайната на това Дърво.

В самото праначало това са били Първото, Второто и Третото същество и така наречените в Атлантида, на езика на жреците, Арамони. Арамоните – това са двадесет и четирите врати. Думата арамон означава на езика на Атлантида врата; двадесет и четирите Старци. Както ви обяснявах преди, думата врата означава преход, думата стена е преграда. Думата врата означава да влезеш в друг свят, в друго мислене, в друго измерение. И в най-висшия смисъл: да си направиш врата от яйцето-вселена и да влезеш в духа и в тайната на Орела.

За Арамоните учителят Мелхория казва: Те са предвечни сияния. Те идват от дълбоки вътрешни измерения на Бездната. Те са извървели достойно своя път. Те са съумели да превърнат скалата в път. Да превърнеш скалата в път, това е метод само на мъдростта и учителят Мелхория обяснява това: Арамоните са извървели тежкия път в Бездната, а след това и във вътрешните цивилизации. Те знаят, че в дълбокия мрак Истината свети ослепително, сияещо и колкото е по-дълбок мракът, защото той е част от Бога, толкова повече Бог го осветява и го осиява. Те имат умението да изваждат вдъхновението от гроба, т.е. от всяка голяма трудност те могат да извадят вдъхновение, т.е. от всяка тежка ситуация.

Арамоните знаят тайната мощ на Любовта, защото именно чрез нея те са ограбили Големия мрак. Именно тази сила, това най-древно качество на Бездната, което после се предава и на Бога, това е грабителят на мрака.

Арамоните се смеят на добродетелите, защото те знаят, че в Бездната добродетелите са като малки, бедни деца. Някой човек мисли, че като стане много добродетелен, постига великата пълнота. Учителят казва: Като отидеш в ангелския свят, какво добро ще направиш на един ангел или на един херувим? Както знаете, и Айнщайн – гениален човек, ако отиде при ангелите, Учителят казва: Нищо не може да свърши на ангелите, може само да им носи вода – общ работник, за нищо не става. Значи такива са нашите гениални хора, в другия свят са невежи и затова обичат да се раждат тука, защото тук все пак може да минат за някакви авторитети. Такива същества трябва да извървят също дълъг път, много вода трябва да носят, т.е. много живот да придобиват, друг живот, който идва от водата, за да се върнат както трябва.

Там, в Бездната, добродетелите са бедни, а слабостите са ненужни. Те знаят, че който е познал Истината, дори и падението му е от полза и няма значение падението колко е голямо. Ако падението му е голямо, Арамоните го превръщат в голям възход, както Ал Халладж превръща страданието в екстаз, превръща го в мига на сливането с Бога.

Арамоните живеят във велика тишина. Десетият Арамон, един от великите Старци, който се нарича Мавахари, казва: Тишината е предвечната същност. И казва още: Няма такова слово, което да устои на продължителната тишина. Например ако някой от вас има хубава дума в себе си и ако бъде поставен на изпит както Арамоните, милиарди години да живее в безмълвие, без никакво общуване, не може да издържи. Тези Същества – Арамоните – са издържали, затова те са Старците. Те са посятите мистични семена от Бездната, за които и друг път ще говорим.

Арамоните са сияния на Бездната. Те са мистичният глас на тишината и много специфичен глас, когато понякога се налага, на Бога: когато решат да се слеят с Бога или когато Бог реши да се слее с тях.

Учителят Мелхория казва още за тях: Техният дух е съумял да отвори мрака и да прозре неговата бедност. Но пак повтарям, това става чрез могъществото на Древната, неизменна Любов.

И още: Арамоните са съумели да извикат в себе си своите най-древни очи, за да могат да проникват в невидимото. Значи те не гледат външни неща. Те винаги гледат навътре, във вътрешни светове, затова те могат да проникват и в Бога, и в Сатана, и в ангелските йерархии, и навсякъде, дори в тайния живот на малките същества.

Древните очи, това в най-първичен смисъл е чистото, сияещо съзнание, за което казват, че това чисто, сияещо съзнание е самата твоя Безпределност.

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

(трета идея за размишление)

Както знаете, неговите уроци са много тънки, много често недоизказани, но след време в книгата, която ще издам с много случки, ще вкарам малко коментари и посока, само по малко, колкото да загатна. Тъй като някои хора мислят, че той наистина постъпва някога глупаво, а при него нещата са осъзнати, той постъпва така с цел. Той те поставя в ситуация, за да може ти да видиш себе си в тази ситуация.

Първа случка: Попитали Настрадин Ходжа: Кое е това, което е по-силно от смъртта? Той отговорил: Чистият смях, чистата радост. – Който наистина има такава радост, той е преодолял смъртта, защото това не е радост на ума, тя не идва от ума, тя идва от дълбочината на душата.

Как Настрадин ял гъша супа? Той бил много беден в началото и виждал как богатите ядат печени гъски, ядат гъша супа. И той гледа, обаче не може да си позволи. Взима си коричката хляб, отива до езерото, пропъжда, където са стояли гъските, пъха си хляба във водата и яде гъша супа. Забележете колко благородно: не завижда, не казва защо е така, просто търси метод и показва как трябва да сме благородни, как трябва да сме поставени по друг начин в мисълта.

Трети случай: В началото, както казах, Настрадин бил беден и в неговия дом влиза крадец, и започва да краде. Жена му казва, че е влязъл крадец. Настрадин ѝ казва да мълчи, защото Настрадин се чуди какво ценно има в един земен дом. Какво е това, той иска да разбере от крадеца коя е тайната? Каква е тази скъпа вещ, въобще как може да има нещо ценно на земята? И после, ако крадецът го откраднел, много лесно щял да разбере тайната, пък и можело лесно да си вземат краденото. Тук Настрадин загатва, че истините са вътрешни. Те се намират в нашите дълбини и там никога нищо не може да се открадне, докато в този свят това всичко е една игра.

Четвъртата случка: Питат Настрадин: Къде е Аллах, къде се намира Бог? Настрадин казва: Нима има място, където да не се намира Бог. – Наистина и в Сатана, и в мрака, и в страданията, всичко, което се случва в твоя живот, е Бог. Въпросът е да го осъзнаеш и наистина, когато дойдат тежки времена, не само да благодариш, а и нещо повече – от екстаз нагоре.

Настрадин в градината: Влязъл в една градина да си краде – дини, пъпеши, ряпа, моркови и т.н. Хваща го градинарят: – Какво правиш? – Една вихрушка, един силен вятър ме хвърли в тази градина и за да се спася, се хващам за дините, за пъпешите, за ряпата… Градинарят казал: Добре, съгласен съм, обаче тази торба как е така пълна? Настрадин казва: И аз за това се чудя! – Значи градинарят е Бог и Настрадин показва някой път колко сме наивни, как искаме да излъжем Бога с елементарен начин на мислене. Много хора от нас се опитват така да излъжат Бога, но не могат.

Един ясновидец попитал Настрадин: Ходжа, има ли предопределени неща? Настрадин Ходжа казва: Има. Нашето невежество е предопределено.

Настрадин отишъл да навести един болен, който много го боляло коляното, тежко болно коляно. Болният приятел му казал: Какво можеш да ми кажеш, Настрадин, за болното коляно? Ти можеш да направиш молитви, заклинания, ти си ходжа, можеш да ми дадеш много съвети. Настрадин казва: За твоята болест има един стих при арабския поет Джарир, но аз помня само началото. – Добре, казал болният му приятел, кажи само началото. Настрадин му казва: Няма лекарство срещу болно коляно. Болният му казва: По-хубаво беше да не помниш и това.

Следващият случай, питат Настрадин: Какво желаеш да направим с тебе, когато умреш преди второто пришествие, преди страшния съд? Настрадин казва: Желая да ме погребете вертикално, с главата надолу. – Защо? – Защото когато дойде страшният съд, той ще обърне всичко наопаки и аз ще бъда в изправност. Значи тук Настрадин загатва: ще бъдем ли в изправност, ще имаме ли дух, ще имаме ли истина, забележете колко тънко, ще имаме ли истина да посрещнем второто пришествие.

И последната случка, която е с неговия син; той е имал син и дъщеря, между другото. Настрадин му поръчал да му донесе варена овнешка глава. Синът му отива, купува главата, но по пътя е гладен (със свои думи я разказвам); изял ушите, изял очите, изял всичко. И връща само гола овнешка глава, просто череп. Настрадин казва: Той няма уши! Синът му казва: Този овен е бил глух. – Той няма очи! – Той е сляп. – Той няма кожа, няма плът! – Той е хром. – Добре, защо ми носиш тази глава? – Виж какви хубави зъби има.

АУМЪ

7 ноември 2006 г.

Дао

(лекция 22)

Овладяване на съдбата

(първа идея за размишление)

Окултната мисия на Юда

(лекция 23)

Гатанката на Сфинкса

(втора идея за размишление)

Тайният разговор

(лекция 24)

Учителят за дявола

(трета идея за размишление)

ДАО

(лекция 22)

Дао, Гласът на Великата Пустота, по друг начин казано, Гласът на Истината.

Дао е трудно уловимо, защото е скрито в сърцето на нещата. Със своята вътрешност, със своята собствена същина човек трябва да намери Дао.

Дао е учение на древността и затова който следва Дао, е вечен и безпределен, защото следва същността си.

Дао е безвкусно. Трябва да се научиш да вкусваш безвкусното.

За да може нещо да се унищожи, необходимо е преди това да му се даде разцвет – човек, цвете, цивилизации и т.н.

Най-висшата практика е практикуване на чистота на съзнанието.

Който следва пътя на Дао, е неуязвим за света. Той е шанжен, т.е. той е мъдрец. Даосите казват: той е уловил Пустотата. Който е уловил Пустотата, той е уловил Дао.

Лао Дзъ казва: Аз никога нищо не съм постигал и затова живея в Дао. Значи той предоставя всичко на Дао.

Дао е абсолютно слято с прекрасното и с ежедневното, и то едновременно.

Всички социални причини са предопределени от нарушението на хармонията с Дао. Значи живееш в тежки условия, при всякакви тежки неща, външно, вътрешно, защото е нарушена хармонията с Дао.

Даосите не се интересуват от свършека на света, защото Дао никога не свършва. Дао е началото, началото е безначално. Даосите казват, че пътят към Дао е чисто действие, а не надежда.

Пътят не е очакване, а изследване и проникване в себе си. Даоският мъдрец има незабележимо величие на духа си, защото той се самоумалява.

Дао не изисква нито предано служене, нито жертви, нито ритуали. То няма нужда от никаква религия. Просто следвай Дао и няма нужда от нищо друго. Дао, както знаете, означава още истинността на нещата.

Никой никога няма да узнае бъдещето си, казват даосите, защото бъдеще няма, има само Дао. Тези, които са изпуснали Дао, те вярват в някакво бъдеще. Те си пренасят енергията, пренасят си въображението, понеже са изпуснали Дао, Същността.

Истинският даос служи на единствения цар. Това е този цар, за който народът нищо не знае.

Учението за Дао, това е наставление от друга реалност. Истинският даос не служи на народа си и на обществото; той служи само на Дао, само на Истината. Лао Дзъ спада към тази категория – той не те учи на нищо, точно това е великото, забележете. Той не те учи на нищо конкретно, т.е. нищо ограничено. Той направо ти предлага Бездната, Мистерията, наречена Дао. Той директно ти предлага Същността. Никакви съвети за праведен живот, при даосите няма такова нещо, защото, според него, това е пълен абсурд. Никакви поучения и съвети. Лао Дзъ на нищо не учи, но той те въвежда в Мистерията на живота.

Лао Дзъ изхожда от самото Дао. Дао е самият център на едно древно и тайнствено учение и понеже Лао Дзъ изхожда от този център, затова в него винаги се усеща тайна и скрит смисъл. Каквото и да каже, то е намагнетизирано, то изхожда от Дао, от Същността. Затова Лао Дзъ винаги ще бъде търсен, защото това е търсене на Същността.

За у вей, т.е. недеянието, или казано по друг начин, чистото действие, даосите казват: Чистото действие е поучение без думи. То очиства човека от вътрешни страсти и желания. Чистото действие е действие на Дао. Недеянието, т.е. чистото действие, не е бездействие, както някои мислят, а то е съвършено действие.

Ле Цзъ, това е един от най-силните ученици на Лао Дзъ, казва: Недеянието няма знания, няма способности. То е чиста любов. Значи няма знания, няма способности, това е просто действие на чистата любов.

У вей, или недеянието, владее всичко и затова то няма нужда да знае. Чистото действие е владетел; ставаш владетел на съдбата си, на социалния строй и нещо повече. То няма нужда да знае – то просто владее. То е пустота, то е връзка с началото – то е самото начало. Чистото действие не е знание, то е дълбокото начало. Дълбокото начало действа без усилия, то действа естествено.

Пустотата е дълбокото начало, а входът в дълбокото начало, според Ле Цзъ, е Любовта.

У вей, т.е. недеянието, означава да живееш в Дао, означава да пиеш пълнота – не да я търсиш, а да я пиеш.

Живей в Дао и остави настрана разумната си воля. Твоята разумна воля, казват даосите, е неуместна. Много просто: не може да бъдеш по-дълбок от Дао с някаква разумна воля.

Който обича по закона на Пустотата, т.е. по закона на Истината, той нищо не иска нито отвън, нито отвътре и забележете: той получава своята пълнота от Пустотата, от тайната на живота, наречена Дао. Парадоксално е – нищо не искаш, но получаваш.

С неусилие се постига повече, отколкото с усилия. Но малко са тези, които познават тайната на неусилието. Неусилието е метод на истинността, метод на единството с Дао.

Колко неправилно е да скърбим при смъртта, колко неправилно е да се радваме на живота. Ние сме по-дълбоки и от смъртта, и от живота, защото няма нито раждане, нито смърт.

Обикновените хора са привързани към външните неща; духовните хора са привързани към вътрешните неща; само мъдрият, само даосът знае, че и външните, и вътрешните неща са илюзия. По пътя на Дао всеки човек ще бъде очистен от илюзията.

По пътя на Дао кривото става право, празното става пълно и старото се сменя с ново.

ОВЛАДЯВАНЕ НА СЪДБАТА

(първа идея за размишление)

Който иска да бъде спасен отвън, ще си остане роб. Спасението идва от твоето съзнание, от твоята чистота.

В трудностите трябва да се разцъфтяват твоите добродетели и нищо друго. Значи затова са трудностите – за да се разцъфтяват твоите добродетели.

Да преодолееш злото в себе си, означава да отпадне най-голямото бреме в твоя живот: да отпаднеш ти самият. Овладявайки все повече себе си, твоето зло започва да се превръща в добро. Иначе то си остава разрушение за тебе.

Съдбата е непознаване на себе си и на Бога, затова има съдба. Затова съществува тази дума – тя означава съд, осъдени. Да пренебрегнеш настоящето в името на бъдещето, означава да влезеш в капан, просто защото ти си отложил своето развитие.

Съдбата не е нищо друго, освен метод, средство, което ти е дадено за развитие. Това ти е дадено сега.

Всеки обект разваля нещата. Ето защо ученикът трябва да общува с душата на нещата.

Съдбата се обезличава само когато човек се насочи изцяло към истината и към Бога. Ако се насочи частично, няма да има реален успех – може да си смекчи малко съдбата, но това не решава въпроса. Изцяло насочване, това означава да въведеш в ежедневието си тотално истинолюбие дори това да ти коства уволнения, смърт и какво ли не. Това означава – който иска да заличи съдбата си.

Бог не живее в миналото, в настоящето и в бъдещето. Той живее в Любовта и в Истината. Да живееш в настоящето, не означава, че още живееш в Любовта и в Истината. А какво означава в Любовта и в Истината? Любовта означава вечността, а Истината означава безпределността – т.е. това, което е по-дълбоко и от вечността.

Защо любовта към Бога е толкова важна? Защото любовта към Бога е придобиване на такава висша енергия, която преодолява кармичната енергия.

Истинският човек няма бъдеще, той има нещо повече: той има Бог в себе си. Щом нямаш любов, щом нямаш Бог в себе си, ти винаги ще имаш съдба, винаги ще имаш карма. И затова е казано: Възлюби врага си. Това е метод за самопреобразяване. Врагът няма нищо общо, той е нещо странично, но това е важно за тебе. Значи възлюби врага си, означава метод са самопреобразяване и овладяване на твоето собствено минало.

Откажи се твърдо от всичките си лоши постъпки (в този живот), защото те ще бъдат твоите бъдещи наказания. Победата над кармата е дело на любовта в човека. В дълбокия смисъл на думата настоящето не означава да живееш във времето, нито да живееш, както някои повтарят, тук и сега. Има едно друго чисто настояще. То не е част от времето, защото ти можеш да си живееш във времето глупаво колкото си искаш; можеш да живееш тук и сега и да не си отдаден на Истината според мярката, да не си отдал живота си на Бога. Тогава и времето, и тук и сега означават глупости.

Чистото настояще означава да живееш във висшата си душа и в пречистия си дух, т.е. в своята дълбочина. Висшата душа, това е вечността, а пречистият дух – това е безпределността.

Кармата е силна, защото е справедлива, но Любовта е могъща. Тя не е силна, Любовта е могъща, защото тя е нещо повече от справедливостта, защото самият Бог е нещо повече от справедливостта.

ОКУЛТНАТА МИСИЯ НА ЮДА

(лекция 23)

Тази лекция ще има и продължения, днес ще поставим началото.

Истинската любов е изцяло насочена към Бога и Божествения замисъл. Тя е абсолютно без привързаност. Именно затова Христос избра Юда, защото Христос познава Юда от мистериите в Египет и Атлантида. Той знае каква любов има Юда. Той знае, че Юда щял да приеме тежката участ на предателството.

Юда е трябвало да помогне да се осъществи мисията на Христос. Разбира се, че Христос е можел да се скрие в присъствието на Бога, както е било например в Египет, по-специално в един град, който се нарича Бубастис. Но тук случаят е бил друг. Христос е искал от Юда, от своя стар, древен приятел, съдействие – съдействие за своята мисия. Те са имали много интимни разговори и в миналото, и в библейското време. И затова му е трябвало изключително близък човек, човек с огромна, неизменна любов, който може да понесе бремето на предателството. И именно това бил избраният Юда – същество, както казах, от мистериите.

Предателството на другите ученици, дори включително и на Йоан, не можело да се осъществи. Те не са били подготвени за това. Нито пък предателство от обикновен човек; то също не може да свърши работа, защото тук става въпрос за висша мисия. Тя е изисквала абсолютно чисто, духовно и осъзнато същество. Това същество бил Юда, който усетил в тази своя мисия бъдещото развитие на космоса и на човечеството. Защото без предателството нямаше да има разпятие, нямаше да има възкресение, нямаше да има ново учение и възход на човечеството. А без това ново учение деградацията на човечеството щеше да стане колосална, огромна, неизчислима, тъй като по него време демоните вече доста са били навлезли в хората. Демонизирането щеше да бъде огромно, упадъкът и израждането щяха да бъдат прекалено големи. И Юда е осъзнавал всичко това.

Докато Йоан е любимият ученик на Христос, Юда е специалният ученик на Христос. Юда е отнесъл въобще голяма тайна в гроба си. Тя е двойна. Днес няма да говоря напълно за нея, тъй като това е за други лекции, но днес ще кажем за самото предателство. За тази тайна дори и учениците на Христос не са знаели. Юда е имал заповед от Христос да не споделя с абсолютно никой, което се е оказало много тежко бреме за Юда, но той издържал. Те не знаят, те знаят само стандартното: че Сатана е влязъл в Юда и затова той е предал своя любим учител.

По време на един разговор между Христос и учениците Юда внезапно и неочаквано става и си тръгва. Обхванала го странна мъка, понеже той преживявал много това – само той и Христос, и Бог знаели за тази тайна и за това предателство. На никой друг е нямало право тази тайна да се разкрива. Обхванала го странна мъка, а и не искал да се издаде пред учениците, защото това си било интимно, само между него и Христос. И както казах, освен това самият Бог е знаел, защото това е чисто Божествен замисъл.

Юда, макар и същество с голяма любов и непривързаност, макар и посветен, тежко е преживявал всичко това вътре в себе си. По време на часа на самото предателство пак за малко да изгуби куража си и смелостта и да се издаде. Тогава, в много тънък миг, където нито учениците разбират, нито другите, Христос се обръща към него с думата „приятелю“. Нито един ученик в Библията не е наречен от Христос „приятелю“, което означава нещо много. Христос да те нарече приятел, това е огромна тайна, това е нещо изключително дълбоко. Христос му казва: „Приятелю, върши, каквото имаш да вършиш, и то по-бързо.“ Това е казано в Матей, 26 глава. Христос го ускорява, за да не се промени нещо, понеже той знае неговата огромна мъка; той познава и неговата любов.

Това са редки и особени думи, защото, както казах, нито един от учениците не е получил тази дума от Христос, да бъде наречен „приятелю“, и то казано в много точен момент. Защото приятел е само достойният, този, който се е заел с огромна, тежка и привидно черна мисия.

Въпреки че Юда е приел повелята на Христос да го предаде, той е имал огромна вътрешна борба в себе си. А борбата, той е знаел, че борбата разделя целостта и енергията на човека. А това било много опасно, защото Юда е знаел, че ако се откаже от предателството си, той тръгва срещу великия Божествен замисъл, той тръгва срещу Бог Отец. А това е много по-лошо не само от предателството, а от всичко друго, което може да си въобрази човек.

Сам Христос е знаел, че скритата мисия на Юда е много тежка и че той преживява изключително тежки вътрешни страдания и много странни състояния. Освен това, както ви казах, Юда е нямал право абсолютно да споделя тайната си с никой друг.

В един таен ръкопис се казва, че Бог слязъл при него преди предателството и му казал: „Сине мой, осъзнатият служи само на своя Бог и на Неговия замисъл“ – и това донякъде успокоило Юда. Така Юда осъзнал още повече, че една много велика любов винаги следва своя странен замисъл, както е било и преди в мистериите на Египет и Атлантида.

Юда е бил една изключително чиста душа, а чистият умее да слуша вътрешно. Той знаел, че с тази мисия влиза в най-тесния космически път, в най-тесния вътрешен път. Той знаел, че щял да влезе в тайния кръг, в тайния живот на своя Учител Христос. Той влиза в неговия космически кръг, а там са само десет. Единият от тях, следващият извън тези десет, става Юда.

И така той е преодолял бремето на предателството и себе си. В много прераждания той е участвал в мистериите и много дълго време, казва окултната наука, той е жадувал за скритото, за най-съкровеното, за най-скритото. И сега то се случвало с него. И той е знаел, че ще стане вътрешна, тайна част от него.

Юда е имал, както казах, много разговори насаме с Христос. В един апокриф се разкрива следното. Христос му казва: „Приятелю, нали знаеш, че хората са уловени от собственото си падение. Не трябва ли да ги събудим за мистичното време?“, т.е. за вътрешните неща, за духа на древността, наречен по-късно Тайното Царство и още по-късно наречен Царството Божие. И още: „О, приятелю, ти, който си създал себе си още от мистериите, нима не искаш да изпълниш делото си и нима искаш да станеш слуга на мрака?“ Така му говорил не кой да е, а Словото, самият Христос.

Друг случай, Христос му казва: „Не знаеш ли, приятелю, какво казах на Йоан?“ И му цитира откъс от апокрифа „Деяния на Йоан“. Тук Христос казва на Йоан, който бил в отчаяние поради нещо, което не разбирал дълбоко във връзка с разпятието, и тук Христос казва на Йоан, който страдал и се отчайвал от някакво свое вътрешно, дълбоко неразбиране; явява му се Христос и му казва: „Научи се да страдаш и ще се освободиш от страданието.“ Значи той не му казва: „Мога да те спася от страданието, мога да ти помогна.“ Не, той му казва нещо по-дълбоко: „Научи се да страдаш и ще се освободиш от страданието.“ Наистина ако страдаш за Истината, ще умееш да страдаш; ако страдаш за човешки неща, това е вече болест.

И още нещо от „Деяния на Йоан“. Христос му казва: „Аз не съм изстрадал нито едно от тия неща, които ще разправят за мен ония там долу“, става въпрос за земните, значи хората около разпятието. „Ония там долу мислят, че са ме разпнали и са ме проболи с копие, но истината е, че сега аз съм тук до тебе и ти говоря.“ Тук става въпрос и за нещо друго: че когато при голямото страдание човек тотално навлиза в Бога и в духа си, изключва голямото страдание. При средните страдания човек страда, защото не е отдаден изцяло на Бога. При огромното страдание, както е било при богомилите на кладите, понеже любовта е тотална, тя поглъща страданието, страха, смъртта – всичко наред, тъй като как може Бог да не е по-силен от тези неща.

Мистериите имат три степени на секретност: трета, втора и първа. Третата е най-външна: това са например неща, които сега загатваме. Третата степен са загатвания, както загатнахме нещо за Ал Халладж, ще продължим за него след време; загатнахме за Юда, ще продължим – това са загатвания. При втората степен нещата още по-малко се загатват, още по-мистично и почти неразбираемо – това е втората степен на секретност в мистериите. При първата степен е абсолютно безмълвие, тука нищо не се казва, нищо не се обяснява, нищо не се говори. Това е най-висшата степен и тя е най-малобройна.

Човешкото предателство винаги дава лош резултат, но божественото е нещо съвсем друго. То е скрито явление. То е лошо само привидно, но то е тайно благословение, както и всички божествени неща. И затова Юда е бил тайно възкресен в другия свят, в скрития свят, в невидимия свят, където светът не вижда нищо.

Юда спада към великите посветени, но посветени с тежък жребий. И както казах, Юда е отнесъл в гроба си, в своята скрита част, една велика тайна – тайната на своята любов, скрита от погледа на света. Тук става въпрос за голяма любов. Не само че е извършил осъзнато предателството по плана на Бога, нещо повече и това е другият му подвиг: той насреща не е направил нито един намек, нито една дума, нито едно изречение да иска да получи нещо. Всичко е от огромна любов към Божествения замисъл и към своя любим Учител.

Това беше втората лекция, след време ще продължим.

ГАТАНКАТА НА СФИНКСА

(втора идея за размишление)

Животът на всеки човек е един сфинкс, т.е. една гатанка. Ако не можеш да отговориш на себе си, ти се саморазрушаваш. Става въпрос, ако не можеш да си отговориш напълно, ако не можеш да си отговориш тотално.

Тайната на Сфинкса е тайната на Истината. Това е въпрос, който всеки лично трябва да разреши, всеки лично трябва да си отговори какво е Истина. Гатанката на Сфинкса означава да разбереш своя истински път. В този път не можеш да объркаш вечното с преходното.

Сфинксът казва: Винаги и всякога ще преуспява само Истината. – Всичко друго е обречено на гибел: хора, партии, народи, цивилизации – всичко друго е обречено на гибел.

Сфинксът пита: Що е Истина? Но не отговаря. Той пита безмълвно, защото, както казах, ти сам лично трябва да отговориш на този въпрос.

„Що е Истина?“ – пита глупавият и лекомислен Пилат, без да види реалността на Истината пред себе си. Истината е цялата Реалност, но той просто пита не като търсач на Истината, той пита като човек. Той пита без желание да я разбере. Търсачът пита по друг начин. Пилат пита без желание да я узнае. На неговия въпрос му липсва тайната на Любовта.

Христос не му отговаря, но на своите ученици той казва: „Аз съм пътят, истината“ и т.н. Значи зависи кой пита и как пита.

Учителят Мелхория от Атлантида казва: Щом възлюбиш Бога изцяло, тогава всичко става истинско, започваш да виждаш с очите на Истината, с очите на Бога.

Какво означава любя? На египетски език любя означава само едно нещо: да дадеш същността си, това означава любя. Всичко друго е общи приказки, защото любя означава да дадеш целия себе си на Истината. Истината те иска целия. А който люби – казва Тот – той вселява Нетера в себе си. – Значи който люби, той вселява Бог в себе си.

Сфинксът пита, но безмълвно, защото той знае, че въпросите са прикрити недъзи и всеки, който не е търсил искрено Истината, е болен и с въпроси, и с отговори. А който е търсил искрено, Тот казва: Сфинксът ще му отговори насаме, интимно, безмълвно. – Както знаете, на египетски Сфинкс означава Шешет Анх, т.е. окото на Мъдростта, това око ще го учи. Още означава окото на живота, означава, както и подобно на пирамидите, храм на космоса. Значи съвсем друга реалност ще го учи. И то ще го учи безмълвно, защото Сфинксът ще му даде да преживее Истината.

Сфинксът загатва: Посвети се на Истината и тогава ще се превърнеш в спасител на самия себе си. – Когато се посветиш на Истината, ще се превърнеш в самия себе си.

В тази връзка Тот казва: Сфинксът пита безмълвно (другият безмълвен въпрос): Ти имаш ли рядката способност? И Тот я изрича с две думи: Непрекъснатото развитие. – Значи оня устрем, онази огромна устременост за непрекъснато развитие – това е рядката способност, едно от нещата, за което пита Сфинксът.

ТАЙНИЯТ РАЗГОВОР

(лекция 24)

Има няколко тайни разговора: единият между Бог и Сатана, за него друг път ще говорим; друг между Сатана, между Иблис и Адам, а днес ще говорим за този между Иблис и Ева, между Сатана и Ева, от Ал Халладж.

Иблис казва на Ева: Този рай е една глупава игра и ти трябва да го преустроиш. Трябва да го преустроиш, за да познаеш Бога в себе си. – Друг път ще обясняваме, че тези, които са пожелали рая, са пожелали користната любов и затова са излезли в някакъв рай, т.е. излезли са от присъствието на Бога. После Ева му казва: Кой си ти, който ми говориш? Нямаш ли лице? Сатана ѝ отговаря: Голямата светлина няма лице – защото той е част от Бога и осъзнава своята тайна.

Ева му казва: Не те разбирам, страннико, но виждам – светлината ти е голяма. Иблис ѝ казва: Ти виждаш, че светлината ми е голяма, защото това го е пожелал самият Бог. И затова аз съм странен за тебе. Но ти приеми пътя на своето падение, защото без падение няма да стигнеш до възвисяване. – Значи той ѝ преподава много редки уроци. Въобще той е един от големите учители, както ще видим по-нататък; друг вид спасител. И после, когато ще говорим за Учителя, ще видите какво казва Учителят: Дяволът е дошъл да ви спаси от самите вас. – Той има друга, тежка мисия. Дяволът спасява по един начин, Христос спасява по друг, това са различни методи.

Ти виждаш, защото това го е пожелал самият Бог и затова аз съм странен за тебе. Но ти приеми пътя на своето падение, защото без падение няма да дойде възвисяването. Ева му казва: Говориш ми с глас на благовестител, сякаш желаеш доброто ми, но аз се страхувам. Иблис ѝ отговаря: Без падението ти не можеш да излекуваш своя страх, защото твоята любов е още сляпа; твоята любов е недовиждаща. Затова ти не виждаш Бога и затова изпитваш страх, поради недостатъчност на любов. Понеже е недостатъчна любовта ти, затова имаш страх.

После Сатана ѝ казва: Пресветла Ева! Аз съм злото, което е създадено да допълни твоето добро (понеже доброто на Ева не е абсолютно, то е относително) и да го доусъвършенства. Ева усетила, че в това говорене има голяма сила и власт. Разбира се, тази власт на Сатана, на змията, е дадена от Бога. Когато говорим за голяма власт, тайно участва Бог. Всичко е съзнателно. Тя усетила, сякаш това е подобно на Божествената власт. Разбира се, частично това е Божествена власт. Сякаш нещо даже от самия Бог ѝ говорело.

Иблис продължил: Ева, Бог е по-важен от всичко и целият този рай е само илюзия. За какво ти е този рай без Бога? Този рай е нищожен. Ти си чудната сътворена нежност. Но ти си неопитна, нелицемерна. Приеми ме за свой много тежък опит и ще дойде ден, когато ще се слееш с Бога и когато ще заживееш в Него.

После ѝ казва: Ти си живо благоухание, но си изпълнена със слабости. Ти си дивна, но си суета. Не се ли нуждаеш тогава от тежък опит и от опит непознат; от труден опит, но опит, който ще те завърне в Бога.

Пресветла Ева, аз съм злото, което ще гони твоето добро. – Както знаете, така са били гонени и богомилите, за да станат съвършени богомили, за да станат не добри, а съвършено добри. – Аз съм злото, което ще гони твоето добро, докато твоето добро стане достойно, за да се завърне при Бога. А сега на какво можеш да разчиташ, защото съвършеното Божие добро не се подарява.

Ева, ти си непълнота на добро и затова аз съм тук и толкова близо до тебе, защото само аз умея да гоня доброто и да го усъвършенствам. Аз съм злото, което е дошло да разруши твоето суетно добро, за да стигнеш до пълнотата на доброто, до съвършеното добро. Дотогава няма да има отдих за мен.

Аз съм злото, което ще излекува рая.

Ева отново била изумена. Тя усещала, че това слово е опасно, обаче някак си истинско. На друго място Ал Халладж казва: В рая Бог постави другата си сила, скритата си сила, т.е. Сатана, да тържествува, затова Сатана победи Адам и Ева – с част от взетата Божия сила. Т.е., както ви казах, Бог разрушава рая. Сатана ѝ казва: Злото руши, защото това зло е самият Бог; защото сам Бог иска възход от всички същества. Чрез злото Бог руши, а чрез Себе Си гради. – Така се унищожават хора и цивилизации чрез злото, чрез скритата сила на Бога, а чрез Себе Си Бог твори и гради.

Иблис ѝ казва: Ева, ако моето зло може да те разруши, тогава твоето добро е недостойно за Бога. Ти, Ева, си прелестна, но несъвършена отвътре. Както знаете, Луцифер има голяма светлина и може да вижда отвътре. В Библията има многобройни примери, тука няма да ги изреждам. – А несъвършенството – казва Сатана на Ева – произлиза от несъвършена воля. И после казва: А не е ли твоята несъвършена воля белег на минало падение? – И това е наистина вярно: несъвършената воля е белег на минало падение. – Ето защо идвам аз, за да излекувам твоето падение.

Учителят казва: Дяволът е дошъл в този свят, за да ви спаси от самите вас. – Много тежка мисия, защото хората прехвърлят всичко на него, тогава става още по-лошо за човека. Те все изкарват дявола виновен дори и когато постъпват зле. Злото действие е човешко действие, дяволът само го увеличава, за да видиш още по-ясно в това огледало накъде си тръгнал.

И Ал Халладж казва: Адам и Ева са пожелали вместо Бога рая – най-голямата грешка, най-голямото зло, което може да се случи – отделяне от Бога. Те са пожелали – казва той – користната любов вместо Божествената любов.

После Иблис ѝ казва: Пресветла Ева, не знаеш ли, че несъвършената воля има склонност към зло? Аз съм тук, за да излекувам твоето несъвършенство. И после казва: О, Ева, сам Бог ме превърна в зло, за да издигне човеците и те да се върнат обратно при Него. – И както знаете, в Библията, в книгата на Исайя, един от най-големите пророци, 45 гл., 7 стих, сам Бог казва: „АЗ творя зло.“ Разбира се, това е хубаво, че злото е в Негови ръце. А в човешки ръце и доброто е зло, просто човек го разваля. Човек не може да понесе продължително един добър, истински живот, затова той трябва да постигне съвършеното добро.

После Ева пита Иблис, Сатана: След като ти си зло, как тогава можеш да ми помогнеш? Сатана ѝ отговаря: Ех, Ева, Ева, да разбереш злото, означава да познаеш неговата милост. Да разбереш злото в дълбочина, означава да разбереш неговата най-скрита любов, защото разбраното зло е освобождение. – Който дълбоко разбере този въпрос и го проучи, вижда, че то е освобождение.

Това били отново странни и завладяващи слова. Въобще голяма е светлината на Сатана, макар че частично той е бил изваден от собствената си светлина поради силата на Бога. И въпреки това – както ще видим по-нататък и в други разговори, тъй като този е дълъг разговор, няколко лекции – той използва тази светлина, макар и частично.

Той е бил изваден от собствената си светлина, за да получи тъмнината си и нещо от мрака, за да предпази човека и другите йерархии – не само човека, става въпрос и за ангелските йерархии и по-висшите от тях, за да ги предпази и особено тези, които искат нещо повече от това – искат да надминат тайната на Бога, да надминат Истината. Той иска да предпази всички тези йерархии.

В Библията, в книгата на Йов, в първа глава, 12 стих, се казва: „И рече Господ на Сатана“, което означава – те си разговарят. Те имат древно приятелство, от древни времена. На много места в Библията се казва: „И рече му Господ“ – просто те водят много разговори. В същата глава после се казва: „И излезе Сатана от присъствието на Господа“, т.е. той тръгва вече по света на лов, по своите задачи.

Връзката между Бог и Луцифер е много древна, много вътрешна. Когато Бог отнема част от светлината му, тогава Луцифер става Сатана. Но какъв е бил той в древността? В Исайя, 14 гл., 12 стих, се казва, забележете как го наричат: Син на Зората. В Йезекиил, 28 гл., 12 стих в Библията – печат на съвършенството (за Луцифер); в Йезекиил, 28 гл., 16 стих – херувим. Значи не архангел, не от властите, не от престолите, разбира се, не от най-висшата йерархия серафимите, а от херувимите, наречен е херувим засеняващ. В Павел, втора глава от Посланието на коринтяни, е казано: „Преобразява се на светъл ангел“. И когато Луцифер се вселява в него, т.е. в Сатана, това е негово отражение, тогава той се преобразява с голяма светлина.

Но защо Бог е допуснал това преобразяване? Ал Халладж отговаря: Защото чрез него Бог проверява Истината във всеки човек, във всеки ангел. – Той проверява така дълбочината, дъното на всяко същество. Затова му е дадена власт да се преобразява на светъл ангел. И в Библията има пример, когато Сатана (Луцифер) и Бог разговарят, ангелите виждат две велики светлини и не знаят кой е там. Ако Бог разкрие на ангелите, те разбират; ако не им разкрие, те не знаят.

УЧИТЕЛЯТ ЗА ДЯВОЛА

(трета идея за размишление)

Ако има нещо, за което съжалявам, е че не можем да издадем шест дебели тома от Учителя за дявола и Сатана, защото и в България, дори и в братството ще настръхнат и ще кажат, този човек само за дявола ли е мислил. А когато го проучваш, когато го разбереш, нещата стават съвсем други. Така съжалявам, че има няколко книги, които не можем да ги пуснем, но нищо – малко по малко ще ги изнасяме на лекции.

Дяволът ви преследва, защото животът ви не е истински.

Дяволът е дявол, защото на хората им липсва любовта.

Злото е тайна, казва Учителят, която ще се превърне в добро, защото е в ръцете на Бога.

Злото е пожелало свободна воля. И после обяснява Учителят: Но дали нещо скрито в самото него не е повлияло на свободната му воля, защото има нещо друго, което е по-могъщо, което има тайно влияние, чрез което го е превърнало в зло. – Значи абсолютно никой не може да устои на тайната на Бога и на неговата мощ. Той го превръща за своите цели, за да може в бъдеще да има велик космически ред, да има ред и порядък, т.е. материята трябва да се превърне във велик ред.

На друго място Учителят казва: Злото е прикрита, разумна Божия сила. Никой не може да го изкорени – нито Христос, никакъв учител. То е част от тайната сила на Бога и то трябва да изпълни своята мисия – да превърне древния хаос във велик космически ред и порядък, с всичките правила на Божественост.

Но – казва Учителят – злото е разумна Божия сила, която се е вмъкнала в човешката история. И после Учителят казва: Ти си изменил на себе си и затова не е виновен никакъв дявол. Но разбира се, хората с него се оправдават. Човекът, който е изменил на себе си, просто е дявол.

Дяволът, това е велико Божествено проклятие върху всичко неразумно. Това означава, че навсякъде в света работи един единствен Бог. Само Бог работи, а дяволът – казва Учителят – слугува. В края на краищата злото ще разруши, което трябва да разруши. Злото ще разруши всичко неразумно, т.е. Бог, който е скрит в злото, ще разруши всичко неразумно, защото такава е Неговата воля.

Който мисли, че Луцифер се е възгордял и че е изгубил светлината си, много се лъже – казва Учителят. – Луцифер помни своя произход. А на земята той има само своята сянка, наречена Сатана. Сатана е само проекцията на Луцифер. Луцифер помни светлината си и живее в нея, но слизайки надолу в Сатана, той частично е отнел на Сатана нещо от Божественото съзнание и Сатана няма напълно цялостно Божествено съзнание.

За ада казва Учителят: Адът е само абстрактно място на несъществувание. Той е едно странно състояние на смърт в съзнанието на човека, но той не съществува.

Няма друг дявол – казва Учителят – освен тебе. И затова Учителят казва: Спаси се от себе си, защото в чистотата няма дявол.

АУМЪ

5 декември 2006 г.

Дионисий Ареопагит

(лекция 25)

Свършекът на света

от Майстер Екхарт
(първа идея за размишление)

Майстер Екхарт

(лекция 26)

Дяволът

(втора идея за размишление)

Ал Халладж

Бог разрушителят на рая
(лекция 27)

Учението за искрата

(трета идея за размишление)

Учителят Мелхория

(лекция 28)

Харагей

(четвърта идея за размишление)

ДИОНИСИЙ АРЕОПАГИТ

(лекция 25)

Наречен още мистичният учител на християнството. Знае се, че има четири книги издадени, всъщност има тринадесет книги. Той много обича да говори за Божествения мрак; преди сме говорили за него и днес пак ще стане на въпрос за тази особена тема.

Казва: Чистотата е необходима до едно време – докато я надраснеш, докато станеш истинен. Тя е ценна само ако те въведе в Истината. Иначе чистотата се обезсмисля.

Да си чист и да си истинен, са различни неща. Ти може да си чист, но да спреш развитието си и да не стигнеш до истинността.

Мракът погребва и чистия, и нечистия, но истинният човек разрязва мрака – разликата – истинният човек разрязва мрака. Той пробива мрака, той го погребва. Истинността преобразява тъмнината, прави я светеща.

И после казва: Мракът изпитва нещата. Той е мярка, той е тайна същност, скрита в ръцете на Истината. Разбира се, да се върви по този път, само разумност няма да помогне. Сега в неделя в София имах един такъв въпрос: Не трябва ли след всичко това, след всички тези неща казани да не размишлявам вътре в себе си, да не си задавам въпроси? Една сестра питаше, отговорих ѝ кратко: Не си задавай разумни въпроси, не си задавай и неразумни въпроси; задавай си искрени въпроси. Разумните въпроси са от чистия ум и той лесно може да развали и разумността, и всичко. Искреността, това вече е душата, вече тръгваш в едно по-друго поле.

В мрака знаещите пропадат. Тук оцеляват само истинните същества. Те улавят именно в този мрак вкуса на Бога чрез своята истинност.

Казва Дионисий: Бог е светеща тъмнина и ние желаем да се преобразим в тази светеща тъмнина, желаем да пребиваваме в нея. Мракът превъзхожда нашите знания и разбирания. Ето защо трябва да имаш нещо повече от знания и разбирания – трябва да имаш любов, трябва да имаш устой.

В изпитанието на мрака израства, казва Дионисий, безмълвието, несътвореното, необяснимото, неизразимото.

За пречистения дух, казва Дионисий, няма Бог, а само Велика Мистерия, Велика Неизразимост. И казва още: Съществува само неразбираемото, вечно скритото; всичко друго е действуваща нереалност. Бог е произлязъл от Безименно същество и наистина самият Той дълго време е нямал име. След време народите, учителите му дават, но това са само символи.

Тъмнината е създадена, за да огрява всеки блясък – така казва Дионисий. Само в най-дълбокото безмълвие можеш да чуеш глас, различен от тебе самия и различен от света. И после казва: Разбери ясно неговата непонятност.

Аз търся Бог в безмълвието на нещата. Знание, което идва от обучение, се губи; знание, което идва от любов, се съхранява.

Който обича Истината, придобива опит от Бога, т.е. истински опит. Този истински опит е самооткровение на Бога в човека, т.е. Бог е откровение на Себе Си чрез самия Себе Си.

Правилната преценка за нещата, това е самата Божественост. Движението към Бога е движение към самия себе си. Човек преодолява времето и света в процеса на своето обожествяване.

Злото съществува заради израстването на другите. Злоупотребата със свободата води човека до самоизгубване в собственото зло и до затваряне на собственото Божествено око.

Бог има битието си от Мистерията, от нейната активност; тази активност, която е излязла навън. Значи когато от Бездната е излязла активност, така е бил създаден Бога, но за това говорихме в по-стари лекции.

Мистерията е Свръхсъщността. Тя е абсолютно неизречима, абсолютно непонятна, макар че влиза в единение с Бога. Свръхсъщността е отвъд всички утвърждения и всички отрицания. За нея не е възможно никакво възприятие, никаква представа, никакво съждение, никакво име, никакво мнение.

Божественият мрак е преярка, преизобилна светлина. Истинското познание се осъществява в Божествения мрак, в пресветлия мрак, в тайната на Бога. Който познава Бога, се намира в Неговото присъствие и отвъд всякакво мислене.

Бог не е разумен – Той е свръхразумен и затова разумът не може да го познае, и затова чрез разума Той не може да бъде разбран.

Бог е нищо, но това не означава небитие или пък несъществувание, защото Той сам разкрива Себе Си там, където трябва. Божественият мрак е символ на свръхсветлинната Му същност. Това е толкова величествена светлина, че тя заслепява като мрак.

Божественото Нищо е всъщност вечно съществуващото Божествено Свръхбитие. Божественият мрак е свръхсветлината на неговата най-вътрешна истинност.

Абсолютът е непознаваем дори и от Бога. Той надминава всички предели. Чрез Бога може да стигнеш най-много до Великия покой. Абсолютът е нещо много повече от покой.

Бог е много трудно познаваем, защото е съвършено скрит и неоткриваем. Но има една пролука: който Го търси с цялата си същност. Накрая ще стане въпрос за харагей, една специална японска дума, която означава иначе улавяне на същността. Който Го търси с цялата си същност, Го открива чрез гносис – откровение.

Бог е скрит в неизразимостта на собствената Си тайна. Бог е направил мрака Си убежище, но Той го превъзхожда чрез Мистерията в Себе Си. Той го прави да свети и на още по-високо ниво – да сияе ослепително.

И после Дионисий казва: Кои са невежи? Тези, които се привързват към битието, към ума, към сътворените неща. Те се саморазрушават. Те остават в тъмнина, която е мрачна и несветеща. Това е друга тъмнина – тя е тъмнината без Бога, мрачна и несветеща тъмнина.

СВЪРШЕКЪТ НА СВЕТА

от Майстер Екхарт

(първа идея за размишление)

Там, където се е случило съкровеното рождение, наречено в Библията второто рождение, това е свършекът на света, това е свършекът на времето и свършекът на времената. Когато човек се роди съзнателно в своята съкровена същност, тогава всяко време изчезва.

Времето съществува, защото си има своите желания. А душата си има своята съкровена същност, в която трябва да се върне. Време има, защото човекът е залюбил земни неща.

Бог общува със съкровеното, с душата. Бог е без време, без творение. Той търси само душата, тя е Неговата съкровена, вътрешна частица.

Вечното Слово е слязло и е започнало да се изговаря с уста. Но в древността то е говорело само в сърцето на нещата, т.е. в същността, в съкровеното. То е говорело на самата сърцевина на душата.

В самото начало Словото е било чисто, безплътно, то е нямало образи. То е говорело само на чистата вътрешност на човека, която по-късно била наречена душа. Свършекът на света е в нашата чиста вътрешност, в нашата съкровена природа. И само тази природа може да живее в свободата.

Що е свобода? Това е нашата непривързаност, ясност и целеустременост. Който е поверил себе си на Бога, е познал свършека на света, защото сам Бог се излива в него. Ако трябва да го кажа с думите на един гностик – Валентин – той казва: Който е познал себе си, светът е свършил – това е свършекът на света.

МАЙСТЕР ЕКХАРТ

(лекция 26)

Друг голям мистичен християнски учител.

На кръста любовта беше по-силна от смъртта. Това е методът, който напълно отстранява човешкото естество.

Любовта е веща, мощна в отстраняването на Дървото за познанието на доброто и злото. После Майстер Екхарт казва: Докато съм тук, Бог е в мене. След този живот вече аз съм в Бога. – Истинският човек е вечно в себе си, той е дух. И после казва нещо също много красиво: Щом Бог ти отрежда бедност или болест, това трябва да ти се услажда, защото тъкмо Бог го е пожелал. – Ако волята Божия ти се услажда, то каквото и да ти се случи и каквото и да не ти се случи, ти си в Царството Божие, ти си в Небесното Царство. Щом обичаш повече себе си, тогава Бог не е чистата твоя любов.

Що е Бог? Бог е далечна близост. Любов има само онази душа, която се е превърнала в нищо и след нищото тя има всичко, и пак е нищо. Значи първо се е превърнала в нищо и след нищото тя има всичко, огромната пълнота, великата пълнота и пак е нищо.

Целта на живота е освобождение от себе си и от всички неща. Истинната душа обича само Бога и нищо друго, защото нищо друго не съществува извън Него. В най-вътрешното на човека – там няма време, там време никога не е прониквало, никога не е просиявал образ, само древна пълнота.

Бог е Свръхсъществуващо Нищо. Колкото повече имаш Бога, толкова повече Го жадуваш.

А Синът, какво е Синът? Синът – това е познание на Бога по всяко време, при всички условия. И после казва: Ако здравето ти е по-мило от Бога, това означава, че Бог не е твой Бог.

Гневът Божи идва от любовта на Бога към човека. Това е идваща любов, т.е. от любовта на Бога към човека, а не от огорчение.

Нищият е този, който е нито безсмъртен, нито смъртен. Той предхожда и двете – бил е в Нищото, той е самото Нищо. Той е Бог. За него е казано: „Богове сте“. Човекът на Нищото става Бог.

Нищото е сродно с тайната на Бога. Нищият човек е този, който жадува да не знае, така казва Майстер Екхарт, защото няма нужда да знае; той е всичката пълнота.

На Нищото нищо не може да се прибави, нищо не може да се отнеме. Там злото няма никакъв шанс да съществува, нито външно, нито вътрешно. Нищото е всякога преизобилно, самодостатъчно, блажено.

Бездната, това е Чистата Неопределеност. И затова Лао Дзъ има една такава заповед: бъдете неопределени.Разбира се, ако човек е упорит, не иска да стане неопределен, Лао Дзъ казва: Смъртта ще те направи неопределен.

Бездната е Чистата Неопределеност. Тя е тайната на искрата. Бездната е първоизворът, това е също част от тайната на Бога и част от тайната на Бездната. Тя е част от тайната на нашия дух, на нашата недостижимост; тя е отвъд зло и добро, отвъд смърт и живот – тя е по-дълбока. Тя е тайната на нещата. Искрата, това е остатъкът, сродството, което всеки търси – сродството с Великата Бездна.

Бездната е величествена и страховита. Тя има качествата на чистото Нищо. Тя ни обгръща отвсякъде. Но тя е и нашето тайно, вътрешно богатство.

Ако душата можеше да познае Бога без света, то светът никога нямаше да бъде създаден. Той е създаден заради нея, заради душата.

Съществата, в това число и великите учители и посветени, са само Божии следи, упътвания, посоки към тайната на Бога и на Великата Бездна.

Грехопадението – това е отцепване от собствената ни дълбина, от собствената ни цялост. Нашият най-голям проблем е, че ние сме се отделили от съкровената си дълбина и цялост. Завръщането ни в Бога е освобождение от света и от вселената. В това преживяване човекът вече е дух; той вече не е творение, той вече е отвъд.

Когато истинският човек говори, той създава в душата ти тишина и в тази тишина Бог слиза и ти говори.

Голямото страдание е голямо съкращение на пътя, което означава огромно благословение. Много същества слизат, за да направят скок. Това е голямо съкращение по пътя към Бога. То е изключително голямата любов на Бога към тебе.

Всеки от нас е длъжен да познае Истината без посредници и да заживее цялостно. Бог иска в тебе, казва Майстер Екхарт, да бъде божествен, съкровен и нищо друго – това е, което иска Бог вътре в тебе.

Синът е роден от Божията дълбина. Това е чисто и просто, казва Майстер Екхарт, моята дълбина. Божията воля е свободна само в твоята съкровена дълбина.

Бог се намира не тук и сега, а там – там, където угасват всички различия.

ДЯВОЛЪТ

(втора идея за размишление)

Дяволът съществува само за определени хора, места и светове. Дяволът е реален за когото трябва, т.е. Бог изпраща дявола за когото трябва. Който се бори с дявола, се превръща, казва Учителят, в жертва. Това е закон, защото ти се бориш с тайна сила на самия Бог; няма как да не станеш жертва. Всяко твое неразумно решение, казва Учителят, е дявол.

Гневът на Сатана върху тебе, това е самият Божи гняв. Суфи казват: Бог има две имена – любящ и строг. От атрибута на строгостта си, т.е. на всемогъществото си, Бог е създал Иблис, Сатана, и го е пуснал в обръщение, в съществувание. Бог е създал Иблис, защото той е много ревнив и привързан към Бога чрез своята си любов към Него. По този начин при Бога могат да отидат само най-достойните. Толкова е ревнив, че няма да те пусне лесно. Но достойният човек, истинният човек ще направи пробив чрез Бог в себе си в Сатана и ще се завърне в целостта. Недостойният просто не може да мине през Иблис, през Сатана, и да отиде при Бога. И Сатана, и Христос са слуги на великата и тайнствена Реалност.

Суфи казват: Ако ненавиждаш Сатана, ти му предаваш сила. Ако мислиш, че е враг, ти му предаваш сила. Правилният метод е много прост: мисли само за Бога и Иблис ще угасне. Наистина много просто – мисли само за Бога и Сатана ще угасне, защото в Бог угасва всяко зло.

Помни само Бога и ще имаш само Бога, така казват суфи.

АЛ ХАЛЛАДЖ

Бог разрушителят на рая

(лекция 27)

Ще видим как Ал Халладж говори, ще видим защо така говори, ще видим и Божия замисъл. Наистина Бог дава силата си на змията, на Сатана, да разруши, а не дава силата си на Адам да го победи – има дълбоки причини.

Ал Халладж казва: В древността Бог тайно предложил на Сатана да се разбунтува срещу Него. Защо? За да може да се изпитат духовете и тяхната същност. Сатана е имал задача да ги увлече и ако те наистина се увлекат, както и станало с една голяма част от тях, тогава за тях щял да бъде образуван един друг свят. И след време този свят бил образуван. Той бил наречен рай, а в него били поставени Адам и Ева – увлечените същества, духовете с паднало съзнание, които не били концентрирани и цялостни за разлика от онези, които оцелели. Те носили в себе си изменчивост и затова на този рай е трябвало да бъде даден урок. Така змията получила сила от Бога, влязла и дала урока, който е наречен грехопадение.

Сатана е трябвало да даде първо падението, а после Бог да го излекува – такъв е замисълът. Първо трябва да дойде падението и после Бог да го излекува, т.е. да излекува човека. Аз казах и в София, че много хора се лекуват, стараят се, стана въпрос там за лекуването: значи всички, които се лекуват по човешки начини, по духовни начини, по божествени начини, грешат. Казах го просто, това е един закон на учителя Мелхория. Само истинността лекува цялостно. Иначе ще се излекуваш и ще оглупееш или пък нещо друго, или нова болест и играта няма да има край. Когато избереш истинността, ти вече си тръгнал по пътя на истинско, цялостно излекуване.

После Бог щял да излекува човека. Защо? Защото не Сатана е паднал, а човекът. Никога Сатана не е бил враг на Бога, той не може и да бъде; Бог няма противници. Така раят беше поразен от Бога чрез Сатана, защото Бог му даде част от своята сила, а това означава, че грехопадението е Божие дело и то е един дълбок замисъл. Както ще видим после, грехопадението е без голямо значение, нещо друго е важно.

Раят беше нападнат, казва Ал Халладж, от твърде голяма сила, т.е. част от Божията сила го нападна. А кой може да устои на тази Божия сила? Бог чрез Сатана, змията, нападна рая, и то отвътре, скрито, поради великия Си замисъл. Защото Бог не прави нищо случайно и абсолютно нищо необмислено. Бог прави винаги най-доброто – това е хубаво да се запомни – при всички условия, при всякакви условия Бог винаги прави най-доброто. Дали го одобряват хората, т.е. падналите съзнания, или не, подразбира се, че не, няма никакво значение.

Бог нападна рая, т.е. собственото Си царство, за да го издигне и извиси вътре в Себе Си чрез осъзнаване. Защото царство, което е неосъзнато, то ще бъде завинаги погубено.

Адам и Ева избраха Дървото за познанието, т.е. нечистия огън, нечистата любов, за да могат след време да различат истинската, Божествената любов, която единствено носи пълнотата.

Сам Бог е скритата вътрешна причина на всичко, а Сатана е само инструмент, т.е. външната причина, повод; повод на скрития Бог. Крепостта на рая трябваше да падне, за да познае човек своя единствен и истински творител – Бог. А тези, които не виждаха и не признаеха замисъла на Бога, щяха да станат слуги на Сатана, слуги на инструмента на Бога, за да могат да растат и те, макар и по отрицателен път.

Раят, човечеството падна, за да се насочи от знанието към недостижимата мъдрост на Бога. И казва Ал Халладж: Бог е скрил съдбата в рая, а свободата в Себе Си. Съдбата, това е Дървото за познанието на доброто и злото; любовта – това е цялостният избор на Бога, това означава любов, според Ал Халладж – цялостен избор на Бога.

Нечистата любов винаги се заплаща скъпо. Тя се заплаща със съдба, с карма, затова в този свят е пълно със същества кармични. Защо? За да запомнят всички същества, че само чистата, истинната любов, пълната любов, изцяло Божествената любов се въздига и благославя. Така Адам и Ева вкусиха от нечистата любов, от нечистия огън, наречен Дървото за познанието на доброто и злото, и затова заболяха и паднаха в този т.нар. смъртен свят – за да различат след време болната любов от истинската любов. Както виждате, дълго време трябва да се изстрада това, понеже в човека има нещо упорито. Дълго време той трябва да изстрадва тази любов, болната си любов, за да получи пълнотата си и да се върне, да осъзнае истинната любов, т.е. Божествената любов.

Привидно Бог предаде рая в ръцете на Сатана, но целта на всичко това е да израсне цялото човечество в своя път и да влезе отново в Бога.

Не грехопадението е съществено, а това, че човекът е посегнал на себе си, ограбил е себе си и отгоре на всичко търси причината отвън.

После Ал Халладж обяснява: Сатана е така видоизменен от могъществото на Бога, че изглежда, че сякаш няма нищо общо с Бога и с произхода си от Бога. Това видоизменение е тайна на Бога, то е тайна същност, скрита в самия Бог. Бог може да се преобразява в абсолютно всичко. Сатана е направен силен и изначално духовен. Той произлиза от древната острота и мощ на Бога, от древната строгост на Бога, т.е. от скритата Му мощ.

Силата на Сатана в рая се дължи на тази острота на Бога, на тази Божия активност, т.е. тук в рая участва сам Бог. Той движи всичко, но скрито.

Божията активност е поразяваща. Ето един пример: Йезекиил, седма глава, девети стих: „И ще познаете, че Аз съм Господ, който поразява“. Многобройни примери има в Библията, нямам за цел тук да ги изнасям. Изпраща червея, който разрушава тиквата; изпраща вълни, които стават губителни, и това си има причини. Той действа. Да се оспорва, е смешно; да се благодари, е малко по-добре, но да посрещнеш всичко това с любов и голяма приемственост, значи да навлизаш наистина все повече в мистичното тяло на Бога.

И така Бог е излъчил голяма сила от Себе Си и затова Сатана, змията е станала божествено силна, божествено активна и покоряваща. Това означава, че Бог допуска падението, като чрез него Той призовава съществата на падението още повече да Го търсят – това е Неговата цел. Той ги призовава по този начин още повече да Го търсят, което означава пък, че след падението Бог иска да проникне в съществата отвътре и да ги просветли, като им даде Себе Си. Забележете, като им даде не благата, а това, което е най-важното, най-дълбокото, което надминава всички блага. Такъв е Бог и затова Бог е любов, и то Велика любов; хем да ги просветли, хем да ги проникне отвътре и да им даде най-ценното – самия Себе Си, което е скритият замисъл и целта на Бога.

Бог иска от падналите същества, казва Ал Халладж, непрекъсната любов, за да Го познаят, а тогава падението вече ще е без значение. Значи за тези, които ще постигнат точно това, целта на живота, непрекъснатата любов, падението вече се обезсмисля.

Непрекъснатата любов към Бога е просто целта на живота. В непрекъснатата любов Бог ще се извиси в нас и това е вече наречено възкресението – именно това е възкресението.

Един живот в рая не можеше да осигури велико, съкровено единство с Бога. Именно затова раят трябваше да бъде разрушен от Бога, за да се роди непрекъснатата любов, великото осъзнаване и само тогава човекът щеше да заживее с Бога и вътре в Бога, а не в илюзиите на рая и не в илюзиите на доброто и злото.

Сатана беше подкрепен от Бога, за да се промени нивото на съзнанието. Защо? Защото човекът беше изгубил древното си ниво, ниво на божество, за което Библията казва: „Богове сте“. И в рая, в Дървото за познанието той трябваше да доизстрада падението си, за да различи себе си от злото в себе си и да излекува падналото си съзнание.

Сатана съществува, за да възстанови нарушената Истина.

УЧЕНИЕТО ЗА ИСКРАТА

(трета идея за размишление)

Искрата жадува за Дълбината на дълбините – Бездната, изначалния произход на абсолютно всичко. Искрата жадува само за Безмълвната Бездна, в която не съществува нищо обособено, определено. Тук няма нито Бог, нито дявол, нито богове, нито числа, нито цветове. Тук само ще вмъкна, сещам се, даосите казват, че няма цветове, но ДАО ги е създало за свои игри, за свои цели, но всъщност ДАО е безцветно. Няма числа, няма живот също, няма и смърт. Преди време, когато говорихме за Яджнавалкия, учението за духа, учението за Брахман, казахме, че човекът не се нуждае даже от безсмъртие, той е по-дълбок. Изначалното състояние просто няма нужда от безсмъртие и от смърт. Няма нищо в тази Бездна, освен цялата древна пълнота.

Искрата е умален Абсолют. Тя е абсолютно неведома, принадлежаща единствено на Мистерията на Бездната.

Искрата се движи във външните и вътрешните неща, но тя е повече от тях; тя е отвъд. Тя е абсолютно недосегаема. Не можеш да я направиш нито смъртна, нито безсмъртна – тя е много повече. Тя е абсолютно нерушимо състояние, състояние на пълнота и въпреки това тя жадува само за Бездната, за нещо още по-дълбоко, т.е. там, откъдето е излязла.

Когато искрата влиза в човека и има ясна и Божествена любов, тогава, когато го проникне, тя се нарича душа. А когато човекът има чиста мъдрост, тогава искрата се нарича дух. Но тя е по-дълбока от душата и духа. Когато искрата заживее пълнокръвно и цялостно в човека, вътре в нас, тогава тя се нарича Бог. Тя е Бог в нас.

Искрата е нашият дял от Бездната, от Мистерията на живота. Само във Великата Бездна, във Великото Нищо двете пълноти се срещат: искрата и Бездната, наречена още Мистерия.

Искрата е свободна и от илюзията, и от реалността. За нея няма хаос, за нея няма потоп, за нея няма разрушение. Тя е отвъд отвъдното. Това е нашата най-дълбока същност, доколкото може да се използва понятието в тези толкова вътрешни светове.

УЧИТЕЛЯТ МЕЛХОРИЯ

(лекция 28)

Казва: Научи се да светиш в скръбта. – Значи ако някой от вас има такова ценно нещо, ако го посещава скръбта, ето момента да почне: без да пита, да търси в себе си начина да свети, да може и тя да се зарадва малко; тя също се нуждае, затова е скръб.

Казва: Не търси добри съвети, защото ще ограничиш Мистерията в себе си. – Някой умствен може да каже: ама да, те, добрите съвети ми помагат. Да, те може и да ти помагат, но не си Лао Дзъ, защото има нещо по-дълбоко. Може и да ти помагат, но след време може и да ти пречат. И ако са ти помогнали, има нещо друго, което ще ти помогне повече – безмълвието, за да дойде съветът отвътре, за да станеш независим.

Узнавайки все повече Бога, ние попадаме в Неговата неузнаваемост. Само истинността лекува цялостно.

Този, който познава себе си, и смъртта, и животът го изпускат. Той става дух, отвъд пределите на ограниченията на живота и смъртта. Разбира се, той може да се връща, да влиза в живота, да се прави, че умира, да се прави, че живее, но той е нещо по-дълбоко.

Безмълвието е езикът на скритата свобода.

Мракът е място за велика среща със себе си, със своето собствено древно лице.

Мистерията няма произход, но всичко ражда от себе си. Самата Мистерия е пожелала тъмната страна на своята Божественост. Мракът е най-дълбокият замисъл на Бога. Той е ключът към себепознанието, затова се минава през него.

Казва: Когато една дума е излязла от дълбокото и просветлено безмълвие, тя слиза като древен воин.

Който живее в истината, тъмнината го избягва, а мракът се вслушва в него.

Тъмната божественост на Мистерията е символ на пречистването. – Затова е създадена, там всичко се пречиства. И което си въобразява, че е божествено, просто трябва да мине през тъмната страна, защото може да си е въобразило. Там е мярката, там е пробата.

Ако Мистерията е пожелала да те постави в тъмната си страна, Тя иска да те извиси вътре в Себе Си.

Мрачната страна на Бога, това е скритата Божественост, наречена още мистична забуленост. Без мрачната страна на Мистерията човекът нямаше да има шанс за съкровена близост с Бога, за съкровена близост с Истината. Ако Мистерията потопи човека в своята мрачна страна, тя иска да пречисти възприятията му за самата Себе Си.

Казва: Чистотата е състояние без въпроси.

Ако човекът е поставен в тъмната страна на Мистерията и ако устои, той се завръща в нея.

Да отстраниш неправилните думи в себе си, това е велик закон на самоизцеление. Отстрани от себе си неправилните думи, защото по тях полепват тираните.

Мистичното съзнание има първични, неродени сетива, други сетива, неродени сетива, т.е. неограничени.

Дава едно правило, то важи за всяка трудност. Не го обяснява, просто го казва: Когато попаднеш в голяма трудност, когато попаднеш в голям мрак, бъди безкраен. – Кой как ще разбере, това е друг въпрос, но това е много рядък, много специален съвет: Бъди безкраен.

Безмълвието е мистична земя, самата изначална природа на Великата Мистерия.

Безпределността е единственото истинско изобилие.

Който има любов, поразява съкрушението. – Може да се каже – поразява отчаянието. Изостави явленията и постигни същността.

За любовта казва: Любовта е саморазвитие във вътрешността на Мистерията.

За безмълвието казва: Безмълвието има силен глас. – Наистина безмълвието има мощен, покоряващ, дълбок глас.

Истината толкова обича човека, че не му дава покой, докато той не я открие.

Зад тъмнината на доброто сияе вечността. И казва: Никаква красота не може да се сравни със силата на мрака, т.е. със силата на изпитанието.

За извора казва: Изворът е същество, което се е превърнало в излияние. – Това е то извор: същество, което се е превърнало в излияние. Нищо не говори, няма нужда да говори. То раздава своята любов, това е повече от думи.

Човекът е на земята, защото е уловен от собствените си нисши сили.

Превърни злото в себе си в пламтяща любов – друг златен закон.

Крайната цел на живота е да откриеш собствената си тайна. Себепознанието означава да станеш изцяло божествен, т.е. без човешка природа.

Чистото съзнание е енергиен меч. В древността то се е наричало древен вихър. Такива същества са се наричали дракони. След време ще говорим по-специално за тези същества – дракони, или боговете.

Казва: Направи смъртта си светеща. – Макар че тя поначало е такава и едва ли има какво да ѝ се прибави, но все пак идеята е хубава: направи смъртта си светеща. Тук се сещам само за малко за една прекрасна мисъл на суфи. Суфи казват: Когато имаш лошо състояние, това е дар от Бога, това е божествен дар. Забележете: лошо състояние; нали това лошо състояние след време ще изработи твоето постоянно светло и сияещо съзнание. Самото лошо състояние може да те научи на дълбоки неща и наистина ако ти го приемеш като божествен дар, ще започнеш да вадиш правилни поуки. Но ако не го приемеш, то няма да ти даде необходимите тънки поуки и уроци. Ние мислим, че само светлото състояние е съществено и така се раздвояваме, забележете, разцепваме енергията си, казваме: светлото състояние е хубаво, лошото е лошо – и не можем да обединим себе си и да станем цялостни, понеже се цепим и не можем да обхванем. Нашата любов не достига; нашата любов стига само да светлото състояние – не можем да прегърнем лошото, да го обхванем и то да засияе.

Не влизай в мрака, докато не си станал достоен, т.е. способен да го озариш.

ХАРАГЕЙ

(четвърта идея за размишление)

Харагей е японска дума, специална дума. Мислех много да говорим за нея, но мисля, че и това малкото ще е достатъчно засега. Ако трябва, след време ще посветим поне една лекция за нея.

Думата харагей е японска и означава улавяне на същността.

Първо харагей означава овладяване на вътрешната енергия. Овладяната енергия се превръща в скрита експлозия, скрита светлина, с която се пробиват трудностите и опасностите в живота. Значи тази енергия е по-остра, тя може да пробива трудностите. Учителят казва: Трудностите са живи същества. Тази енергия може да пробива – харагей. Човекът е в харагей, когато е в състояние на чиста и овладяна енергия.

Истинският харагей е концентрация, цялостна концентрация. Това е подобно на друга една японска техника – ки ай – но за нея друг път ще говорим. Това е концентрация. Какво означава думата концентрация според посветените в Япония? Призоваване на всички вътрешни сили, призоваване на същността – всички вътрешни сили.

Който е постигнал това овладяване на себе си и тази концентрация, той има харагей – избликването на тази мощна енергия. Разбира се, тя много трябва да се пази, много трябва да се пазят и думите, за да може във важни моменти на живота и особено когато цялата карма се стовари, да можеш да я пробиеш и да я забравиш.

Харагей е мощна, но скрита вътрешна вселенска енергия. Харагей превъзхожда абсолютно всяко оръжие. Харагей, това е изкуството да концентрираш същността си, да уловиш собствената си същност, цялата си сила. Но това изисква много висше съзнание.

Харагей е излъчване на необикновена енергия. Много дълбокото дишане също е проникване в харагей. То е влизане в резервоарите на ки-енергията.

Харагей се нарича от посветените древен вихър. Той е свързан с чистотата, а чистотата е дракон, първичен огън.

Харагей е изцяло обожествен огън вътре в човека.

И така, харагеят е врата към безкрайността. Харагей е скритата Божествена активност – това, което в Египет се е наричало секхем, древната сила. Чрез нея посветените са създали собствения си храм.

С харагей, с тази обожествена енергия се отстранява времето, пробива се, отстранява се, т.е. то вече остава без значение.

Пълнотата на тази чиста енергия е и връзката със собствения си дух и с Бога. Харагей е свързано с пето, шесто и седмо измерение. Петото измерение означава много висша съзнателна и съкровена духовност, макар че в случая, сравнено с шесто и седмо, то е най-нисшето. Но за това друг път ако трябва, ще поговорим, тъй като става дума за все по-дълбоки истини. Но дълбоките истини, както знаете, могат да бъдат и голямо зло. Затова внимателно, с мярка ги изнасяме – каквото може да помогне на човека, каквото може да не му попречи. Те са голямо зло, разбира се, става въпрос за неподготвения човек. И защото висшата реалност е много, много задължаваща. Затова харагей трудно се постига и майсторите в Дзен и други майстори трудно разкриват вътрешните техники, но това си остава едно от най-важните неща.

И така харагей е самото обожествяване, а обожествяването, т.е. ако човек е тръгнал по този път, то ще сломява всички прегради.

И самият Бог действа с харагей, с древната Си сила. В Библията, в книгата на Йов е казано: Бог разсича реки между скалите.

АУМЪ