ЗА ДОБРОТО, ЗЛОТО, СМЪРТТА

Сенека казва: Доброто също има свой дом – Душата. Ако тя обаче не е Чиста и Свещена, тогава не е способна да привлече Бог.

Злото не е действие, а един недостатък.

Злото е едно Нищо.

Злото има за причина Нищото.

Битието… е завършеността на всичко. Битието е от Бог. Отпадането от Божественото Битие, е причина за злото и е самото зло.

„Какъв трябва да бъде човека, който трябва да види Бог? Той трябва да е мъртъв. 6“

Ако човек умре за този свят, тогава той оживява Бога.

Всичко, което е повече от едно, е прекалено много, защото ти трябва да умреш за всичко и трябва отново да се образуваш на Висотата, където ние живеем и където е Светият Дух.

Според учителите няма по-изпепеляващо желание от това: приятел да иска да притежава приятеля си заедно с всичко, което е негово.

Най-малкото вътрешно дело е по-извисено и по-благородно, отколкото най-голямото външно дело.

За човек е по-добре да познае себе си, отколкото силите на всички създания.

Злото предлага себе си на окото не по-малко отколкото доброто. Едното води до ухото така добре, както другото и така е при всички външни сетива. Ето защо вие трябва с цялото си усърдие да се насочвате към доброто.

Щом душата разбере, че всяко определяне превръща Вечния образ в нещо различно и отделено от Единството, тогава Духът умъртвява своето аз в полза на Своя Вечен Първообраз и също пробива своя Вечен Първообраз и остава сам в Единството на своята Божествена Същност. Това са блажените мъртъвци, които са умрели в Бога.

Най-доброто, което човек може да направи е: да се унищожи чрез обединяване с Реалния Бог и на Него да уповава с постоянно усърдие.

Никой не може да достигне своето съвършенство нито в познанието, нито в живота, ако не последва примера за бедност по воля – това е най-доброто за всички хора.

Свети Бернар казва: Най-тънкото изкушение, което може да сполети някой е: той да се занимава прекалено много с външни неща.

Душата пробива своя Вечен образ и попада в едно Чисто Нищо на своя Вечен образ: това се казва „умиране на Духа.“

Умирането не е нищо друго… освен едно „обезличаване на живота“.

Никой не може да бъде погребан и да е блажен в Абсолюта, ако преди това не е умрял за Бог.

Целият свой живот… човек трябва да счита за толкова малък като една капка вода спрямо бурното море… в сравнение с големите страдания на Исус Христос. По такъв начин житното зърно или твоята душа ще стане плодоносно в скъпоценната нива на човечеството – Исус Христос, и то така ще умре в нея, че самото ще се отдаде цялостно.

Този човек, който иска да „хвърли“ своята душа (житното зърно) в нивата на човечеството Исус Христос, така че тя да умре там и да принесе плод… Трябва да умре по два начина: и физически, и духовно.

При физическия начин на умиране… при каквито и да е обстоятелства – от глад, от жажда, студ, горещина… и по какъвто и начин Бог да му налага изпитанията – всичко това той трябва да го приема доброволно и с радост наистина като че Бог не го е създал за нищо друго, освен за страдания, за тревоги и за мъчения.

Свети Дионисий казва, че Бог умрял за Душата, което означава, че Той е непознат за нея. (Бог е умрял за Душата, защото е поискал нейното завръщане, възраждане в Него, за да стане познат.)

В благородната душа по начина, по който тя съзерцава, познаваща най-великото благо – Бог – не може да попадне тъга, нито страдание, нито смърт.

Понеже ние не познаваме Бог (като чиста Доброта), ние обичаме в същес­твата онова, което е добро. Тъй като ние обичаме нещата със „съм добър“ и това ни кара да грешим.

С ангелите, чрез ангелите и с Божествената Светлина Душата трябва да се завърне в Бог, докато стигне отново Първото Начало… Душата трябва да се завърне посредством добри и Божествени дела, които се извършват с огнена Любов в Името на Бога и ближните християни.

Молитвата трябва да бъде добра поради собствена сила.

Онова, което е добро само заради това, че е много, то не е добро от собствена сила… Една „Аве Мария“, казана от цялото сърце и с необременено съзнание, има по-голяма сила и стойност, отколкото хиляди псалтира, по които се молим външно.

Добродетелта не получава своето благородство от големия брой външни добродетелни дела, защото всичко, което трябва да бъде добро чрез самото себе си, трябва да е добро в своята неповторимост, а не в своята множественост.

Който иска да управлява правилно добродетелта, той трябва да върши делото на добродетелта добродетелно… Който дава милостиня в Името на Бога, но дава по навик, а не с радостно сърце, той наистина върши едно добродетелно дело, но не го прави добродетелно.

Никой няма Божията Сила, освен онзи, който е мъртъв до основи.

Умиране означава: да престане да съществува всичко, което е „нещо“.

Свети Дионисий казва: Да бъдеш пог­ребан в Бог, не е нищо друго освен едно преминаване в един Несътворен живот.

Когато Душата излезе от своето сътворено съществуване, после – и от своето несътворено съществуване, при което тя се намира в Праобраза и достигне Божествената природа, тя преминава през нея. Така Душата преживява своята най-висша смърт.

При Третата смърт на Душата всяко желание и всеки образ и всяко разбиране, и всяка форма изчезват… Тук Душата и Абсолютът са Едно.

ИСТОРИИ, СЛУЧКИ И ПРИТЧИ

Дъщерята на Майстер Екхарт

Един ден на вратата на женския манастир се почукало. Старата портиерка отворила.

– Какво желаете? – попитала портиерката, стоящата пред нея девойка.

– Искам да говоря с Майстер Екхарт – отвърнала тя.

– Добре, за кого да предам?

– Не зная.

– Защо да не знаете? – попитала озадачена старицата.

– Защото не съм нито девойка, нито жена, нито вдовица, нито господар, нито слугиня, нито слуга – отвърнала дъщерята.

Портиерката не разбрала нищо, но особеността на ситуацията я заинтригувала и отишла да извика Майстер Екхарт.

– Елате навън, при най-чудното същество, което някога съм срещала, то пита за Вас – се обърнала портиерката към Майстер Екхарт и той я последвал.

– Коя сте Вие, която питате за мен? – попитал Майстер Екхарт, стоящото пред него момиче.

– Не зная. – отвърнало то.

– Мило дете, твоите думи са верни и на място, но моля те поучи ме, какво точно имаш предвид с тях? – помолил Майстер Екхарт.

– Ако бях девойка – отвърнало то – щях да съм още в моята първична неопетненост. Ако бях жена, щяха да съм носител на вечното Слово непрестанно в душата си. Ако бях мъж, щях твърдо да устоявам срещу всяко зло. Ако бях съпруга, щях да бъда вярна на своя любим, единствен съпруг. Ако бях вдовица, щях да имам постоянен копнеж по моя единствен възлюбен. Ако бях девица, щях да съм страхотно предана. Ако бях слугиня, щях да съм смирено подчинена на Бог и всички създания. А ако бях слуга на тежка работа, щях да служа на моя господар с цялата си воля без да му противореча.

– Как така си всичко заедно и същев­ременно всяко? – попитал озадачен Майстер Екхарт.

– От всички тях – продължила дъщерята – не съм нито едно и съм нещо като друго нещо и бягам след тях. След това, усмихвайки се на двамата, тя изчезнала.

„Така днес аз намерих най-чистия човек, когото някога съм срещал. Срещнах неопределимото, което ме изуми!“ – си казал Майстер Екхарт.

– Какво искаше от вас? – попитала портиерката.

– Да видя добре Душата, която е превърната вече в Божествен Образ – отвърнал Майстер Екхарт. После затворил входната врата, докато сърцето му все повече се отваряло.

Майстер Екхарт и бедният човек, който бил цар на себе си

Майстер Екхарт се обърнал към един беден човек:

– Нека Бог ти даде добро утро, брат­ко!

– Господине, него си го запазете за себе си, аз никога не съм имал лошо такова.

– Защо не?

– Защото всичко, което Бог ми е давал някога да извършвам, съм го понасял с радост в Негово Име и не съм считал себе си достоен за него, затова никога не съм бил тъжен, нито смутен.

– Кога намери Бога за първи път?

– Когато изоставих всички създания, тогава намерих Бог.

– А къде остави Бог, братко?

– Във всички ясни, чисти сърца.

– Кой си ти, братко?

– Аз съм цар.

– На какво?

– На моята плът, защото каквото пожелае духът ми от Бог, моята плът го вършеше и изтърпяваше по-леко и по-бързо, отколкото духът ми можеше да го поеме.

– Един цар трябва да има царство. Къде е твоето царство, братко?

– В душата ми.

– Как така, братко?

– Когато съм затворил вратата на моите пет сетива и пожелая Бог истински, тогава намирам Бог в душата си, също така открит и весел, какъвто е Той във Вечния живот.

– Можеш да станеш светец! Кой те направи светец, братко?

– Това направиха стоенето ми в тишина и моите възвишени мисли и моето обединяване с Бог. Това ме изтегли на небето, защото аз никога не можах да намеря покой в нещо, което беше по-малко от Бог. Сега аз Го намерих, имам покой и радост в него завинаги… Никое външно дело не е толкова съвършено, че да не бъде пречка за Съкровеността.

Как напомнили на Майстер Екхарт, че някога и той е седял на училищната скамейка

Един голям проповедник – голям не само в писанията, но и в живота, се обърнал веднъж към Майстер Екхарт:

– Мили учителю и татко, стига да не ми се сърдите, бих искал в Името на Божията Любов да говоря нещо с Вас.

– Мили, господине, Вие можете да говорите с мен за каквото си пожелаете – отговорил приятелски Майстер Екхарт.

– Учителю, Вие знаете, че съм слушал много от Вашите проповеди; слушал съм ги с удоволствие и с не толкова голямо удоволствие.

– Какво имате предвид? – попитал Майстер Екхарт.

– С удоволствие съм слушал Вашите велики, пъргави слова, когато с Божията Милост съм и разбирал. Веднъж обаче си спомних за стиха, в който се казва, че човек не трябва да хвърля перлите на свинете – така Вашите проповеди малко ме помрачиха, мислех си, че тези възвишени, проникновени слова в по-голямата си част би трябвало да се държат във висшите училища, а това, че Вие казвате такова нещо на подлия, недодялан народ открито в проповедите си, ме отчужди малко от Вас… Не е ли безполезно за един начинаещ да слуша Вашето възвишено слово без да разбира? Една такава проповед не е от голяма полза също и за един развиващ се човек, защото, постепенно нарастващо поучение би било подходящо за него. Що се отнася до извисените, велики, цялостни и съзерцаващи братя, тези проповеди също не им помагат много. Ако ги слушат, то е, защото обичат да го правят. Щом обаче се вглъбят в себе си, и то толкова надълбоко, те вече не знаят дали са във времето, или от другата му страна; дали са в училище, или на проповедта… В един такъв миг на човек му се дават повече познания и поучения отколкото Вие, всичките Учители от поз­натите училища бихте могли някога да предадете за сто години. Ето защо скъпи, Майстер Екхарт, Вашето проповядване и поучаване се оказва, че не е най-подходящото за тези три категории хора – начинаещи, развиващи се и цялостни. Макар и да съм недостоен да Ви давам съвет, въпреки това, в Името на Божията Любов и Божията помощ, искам да Ви посъветвам да последвате примера на Христос, както Той е поучавал. Христос е учил хората как да се откажат от своите непочтени и греховни дела… Как да ги прогонят, така че непочтеността да се превърне в Добродетел. Скъпи, Майс­тер Екхарт, във Вашите проповеди Вие говорите за велики, завладяващи неща, които разбират и могат да приложат съвсем малко хора, а това носи съвсем малко плодове. Сега вие сте велик проповедник, но когато за първи път сте стояли на училищната скамейка, също е трябвало да започнете от А и постепенно да учите по-нататък… Докато станете Майстер е трябвало доста да работите… Ето защо е необходимо да се покаже на начинаещите и растящите как трябва да започнат… И когато един човек, с Божията помощ, се научи да възприема само добродетелта, тогава също ще бъде учител и ще бъде ръководен от Светия Дух.

Майстер Екхарт благодарил за поучителната реч, от която станало ясно, че събеседникът му черпи от Живия Извор на Бог.

Защо Майстер Екхарт не искал да размени Душата си?

Веднъж един свещеник казал на Майстер Екхарт:

– Иска ми се Вашата душа да беше в моето тяло!

На което Майстер Екхарт отвърнал:

– Истината е, че тя щеше да бъде като една глупачка в него… Защото тя може да направи също толкова малко, колкото и вашата душа може да направи в моето тяло, и никоя душа не може да действа в друго тяло, освен в тялото, за което е предопределена.

Как братът касиер засрамил друг брат, който бил голям учител

Веднъж Майстер Екхарт разказал преживяното от брат Евстатий по време на сън, а именно:

В трапезарията на неговия орден се били насъбрали много братя в кръг и който отивал там, не се махал повече… Те всички наблюдавали нещо забележително… Брат Евстатий също се приближил и видял, че по средата на кръга стои най-красивото от всички деца – нашият Господ Исус Христос. То било толкова миловидно, че всеки човек, колкото и да бил сериозен или натъжен, трябвало да се усмихне, така че да почувства красотата на детето. Детето поискало хляб… Брат Евстатий чул това и се завтекъл към кухнята… Когато стигнал и започнал да търси своя хляб, братът намерил само едно парче бял хляб, на него не му се искало да даде само едно парче, а цял хляб и продължил да търси. Ето че най-после намерил цял хляб, той обаче не бил бял и понеже не бил бял и него братът не искал да даде на детето. Тогава изпитал страх в сърцето си, натъжил се, че не може да даде бял хляб на Христос… Ето че дошъл брат Рупърт, който бил касиер. Като разбрал за грижата на брат Евстатий му рекъл: „Не се тревожи! Аз ще намеря такъв хляб“. Така и станало – братът касиер намерил хляб и го занесъл на детето. Детето рекло: „Има много велики свещеници, пълни с големи способности. Когато обаче трябва да ми донесат нещо доб­роволно, което е чисто и цяло, тогава нямат нищо. Ако имат нещо чисто, тогава нямат нищо, което да е цяло и ако имат нещо, което е цяло, тогава нямат нищо, което да е ясно, прозрачно и чисто. Много науки обаче ми носят и дават нещо, което е чисто и ясно и същевременно – цяло.“ След този сън брат Евстатий започнал да уважава и почита брат Рупърт, и да го обича от цялото си сърце и душа.

Майстер Екхарт и голото момченце

Веднъж на път за църквата Майстер Екхарт срещнал едно красиво и голо момченце, и го попитал:

– Откъде идваш?

– От Бог. – отвърнало то.

– Къде Го остави? – попитал Майс­тер Екхарт.

– В Чистото Сърце, Той е у дома Си. – отвърнало то.

– Как намери Бог в Чистото Сърце? – попитал Майстер Екхарт.

– Като изоставих всичко – отвърнало детето – и пуснало колоната, за която се държало, а след това изчезнало.

Когато отново се появило, Майстер Екхарт продължил да го разпитва:

– Къде искаш да отидеш? – попитал Майстер Екхарт детето.

– При Бог. – отвърнало то.

– Кой си ти? – попитал Майстер Екхарт.

– Аз съм царят. – отвърнало детето.

– Къде е царството ти? – попитал Майстер Екхарт.

– В сърцето ми. – отвърнало то.

– Тогава внимавай никой да не влезе и да не го превземе. – казал Майстер Екхарт.

– Така и ще направя. – отвърнало детето.

– Ах, ти си голо! Ето, вземи да се наметнеш! – казал Майстер Екхарт и съб­личайки наметката си, понечил да му я даде.

– Аз изоставих всичко. С твоята дреха върху мен няма да съм цар. – отвърнало детето и без да я взема, изчезнало.

Кой е бил детето? Това бил Сам Бог, Който посетил Майстер Екхарт…

Гощавката на Майстер Екхарт

Един беден човек дошъл в Кьолн да търси бедност… и да живее в Истината. Тук той срещнал една девойка, която му рекла:

– Мило дете, искаш ли в Името на Божията Любов да се храниш с мен?

– С удоволствие! – отвърнал беднякът.

– Храни се добре и не се смущавай! – казала девойката.

– Ако ям прекалено много, ще бъде грешка; ако ям прекалено малко, това също не е правилно. Тогава ще ям така, както яде един беден човек. – казал мъжът.

– В Името на Божията Любов, моля те, кажи ми какво е „беден човек“? – попитала девойката.

– Той се познава по три неща: първото е, че всичко, принадлежащо на низшата му природа в него е умъртвено. Второто е, че вече не може да желае прекалено от Бога и третото е, че на никого не желае неволите и сиромашията; болестта и презрението така, както на себе си.

– Това ми е добре известно. – отвърнало момичето. – Но кажи ми, моля те, в Името на Божията Любов, какво е бедност на „вътрешния“ човек?

– Това се познава по три неща, а именно: Първо, по пълната отреченост от всички създания от времето и Вечността. Второ, по истинското Смирение на вътрешния и външния човек. Трето, по задушевността и душата, пребиваващи непрестанно в Бог.

Тогава момичето продължило:

– С удоволствие слушам това, но кажи ми, моля те, в Името на Божията Любов, какво е това „нищи духом“, за което нашият Господ е казал: „Блажени нищите духом7“.

– Вие питате прекалено много! – възразил мъжът.

– Никога не бих могла да се съглася с това, че се пита прекалено много, щом става въпрос за Божията Слава и блаженството на човека. – отвърнало момичето.

– Имате право! – отвърнал мъжът. И продължил: Бедността по Дух се поз­нава по три неща: първото е, че между времето и вечността човек не знае нищо друго освен Бог. Второто е, че човекът не търси Бог извън себе си, а търси и черпи Вечното блаженство в самия себе си. Третото е, че такъв човек не носи духовното благо като собственост от едно място на друго.

– Това означава, че Учителят – Духовният ни баща – няма право да пренася своята проповед от килията до мястото за проповеди? – попитало момичето.

– Не, това той няма право… Колкото по-преходно, толкова по-тленно; колкото по-тленно, толкова по-преходно.

– Наистина Духът не идва от Бохемия! – възкликнало момичето.

– Слънцето, което грее в Кьолн, грее също в Прага. – отвърнал мъжът.

Момичето поканило един Учител на Светото Писание и разговорът продължил…

– На когото Истината му идва отвът­ре, той я обича навън, така той я намира и отвътре. – казал Учителят.

– Слава на Бога, нашият обяд беше добре оползотворен! – възкликнало момичето.

– Сега, младо момиче, платете виното! – казал мъжът.

– С удоволствие! – отвърнало то.

– Добро момиче, кажи ми, моля те, в Името на Божията Любов, по какво може човек да познае делата на Светия Дух в своята Душа? – помолил мъжът.

– Те се познават по три неща. – отвърнало то. – Първото е, че от ден на ден желанията, сетивната Любов, изобщо плътското намаляват. Второто е, че от ден на ден Божествената Любов и Милосърдието в него нарастват. Третото е, че с Любовта и Усърдието в делата си, той е насочен повече към своите ближни, отколкото към себе си…

– В Името на Божията Любов, аз Ви питам обаче по какво може един духовен човек да познае дали Бог присъства в него по време на молитва, и когато практикува добродетелност? – попитал мъжът момичето.

– Това може да се познае по три неща – отвърнало то. – Първото е, че му се дават дарбите на Христос, с които Бог възнаграждава Своите Избрани, през­рение на света и страдание на тялото. Второто е, че колкото повече нараства Любовта между такъв човек и Бог, толкова по-силно става състраданието в него. Третото е, че Бог никога не изоставя повече човека и му посочва един Нов Път на Истината.

– Със сигурност трябва да е така – казал мъжът. – Аз питам обаче по какво човек може да познае, че всичките му дела стават по най-възвишената Воля на Бога?

– Това може да се познае по три неща. – продължило момичето. – Първото е, че никога няма угризения на съвестта; второто е, че никога не отделя волята си от тази на Бога; третото е, че Небесният Отец ражда Своя Син чрез непрестанно изливане в него.

Тогава в разговора се включил Учителят:

– Ако всяка вина беше откупена така, както това вино, тогава онази душа, която сега е в чистилището, щеше да бъде в рая.

– Каквото има още да се плаща, се пада на Учителя да го плати. – казал мъжът.

– Мили деца, в Името на Бог и Любовта, говорете за вас и оставете Учителя да се наслаждава на своята възраст и спокойствие. – отвърнал Учителят.

– Учителю, остави Любовта да действа само там, където тя действа от себе си! – вметнал мъжът.

– Кажи ми, татко, в Името на Божията Любов, по какво човек може да познае дали е дете на Небесния Отец? – попитало момичето.

– По три неща. – отвърнал Учителят. – Първото е, че такъв човек върши всичките си дела от чиста Любов към Бога. Второто е, че той приема всичките неща, както приятните, така и неприятните нему от Бог по един и същи начин – с добродетелна благодарност. Третото е, че той не уповава на никого освен на Бог.

– Кажи ми, Учителю, в Името на Божията Любов, как човек да разбере дали е носител на най-висшата добродетел? – попитал бедният човек.

– Това може да се познае по три неща. – отвърнал Учителят. – Първото е, че той люби Бог в Името на Бога. Второто е, че той люби доброто в името на доброто. Третото е, че той люби Истината в Името на Истината. – а после продължил. – Кажете ми, мили деца, в Името на Божията Любов, как се познава дали един човек живее така, както го учи Истината?

– Това може да се разбере по това, че всички негови дела свидетелстват за Истината, която той проповядва навън с думи. – отвърнало момичето.

– Това е добро, но още по-добре е човек да има и притежава много повече Истина вътре, в себе си, отколкото може да изнесе навън с думи – казал бедният човек.

– Слава на Бога! – казал Учителят.

– Вие сте Учител, чиято Истина се е доказала трикратно в катедрата в Париж. Поучете ни, моля Ви, в Името на Божията Любов, как трябва да живее човек с делата си, когато е изказал тази Истина с думи? – попитало момичето.

– По-добре би било, ако някой ден докаже своето изкуство в Истината, отколкото да я доказва три пъти в Париж. – казал бедният човек.

– Което трябваше да отговоря, ми беше казано.

Това била гощавката на Майстер Екхарт.

Разговор между сестра Катрай и изповедника

Изповедникът често посещавал сестра Катрай. Веднъж той я попитал как се чувства, а тя отвърнала:

– Много ми е зле! Небето и земята са ми прекалено тесни, не зная нещо, което да е така ясно, че да мога да го споделя.

– Въпреки това, те моля да ми кажеш нещо, направи го в Името на Божията Любов – примолил се проповедникът.

Накрая сестрата склонила и говорила наистина дълбоки слова на истински откровения, извиращи от Божията Истина.

– Знаеш ли – казал той – това, което ми разказа, е непознато на хората и ако не бях такъв голям учен и аз нямаше да го зная.

– Това не ме радва особено. – отвърнала сестрата. – Много по-добре щеше да бъде да го знаете от личен опит в живота.

– Аз също съжалявам, че това не е така. – казал изповедникът, а после се разделили…

Не след дълго сестрата отишла при проповедника и казала:

– Радвайте се с мен! Станах Бог!

– Слава на Бога! – казал изповедникът. – Махни се от хората и се уедини, и ако останеш Бог, ще се радвам за теб.

Сестрата го послушала, уединила се в един ъгъл на църквата и започнала да се моли усърдно. Стигнало се до там, че забравила всичко, което някога носело име и излязла толкова много от себе си и всички сътворени неща, че се наложило да я изнесат от църквата. В продължение на три дни тя лежала като мъртва и ако не бил проповедникът, можело и да я погребат. Когато се събудила рекла:

– Ах, бедната аз! Нима отново съм тук!

Изповедникът помолил сестра Кат­рай да разкаже какво е преживяла.

– Бог ми е свидетел, че не мога. Онова, което намерих никой не може да изрази с думи.

– Имаш ли сега всичко, което искаше? – попитал изповедникът.

– Да, даде ми се… Там, където съм аз, не може да дойде създание по сътворен начин… Аз съм тук, където съм била преди бъда създадена – тук е само Бог и Бог. Тук няма нито ангели, нито светии… Всичко, което се обхваща с думи и се представя на хората в картини, не е нищо друго освен едно средство за привличане към Бог… В Бог няма нищо друго освен Бог… Никоя душа не може да влезе в Бог, преди да стане Бог така, както е била Бог преди да е била създадена.

– Дъще – казал проповедникът – ти говориш Истината. Посъветвай ме, моля те, как да стигна до там, че да придобия това благо?

– Вие знаете – казала сестра Катрай – че всички същества са създадени от Нищо и трябва отново да се превърнат в Нищо, преди да дойдат в своето Начало… А какво е Нищо?

– Всички преходни неща пред Бог са нищо. Който практикува преходното, е по-малко от Нищо, защото е слуга на преходното. Нищото е нищо. Който служи на Нищото е по-малко от Нищото. – казал проповедникът.

– Това е така. – казала сестрата. – С това трябва да се съобразявате, ако искате да дойдете до вашето благо. Вие трябва да се унищожите в себе си и в другите създания, така че да не намирате нищо повече за вършене, за да може Бог да действа във вас… Трябва да знаете – продължила сестрата – че онзи, който се задоволява с онова, което може да се изрази с думи, който не иска да отиде по-надалеч със силите на душата, с поз­нание и с любов, от онова, което някога е било изразявано с думи, той с право се нарича безверник. Онова, което се изразява с думи, се възприема с низшите сетива, или сили на душата. С него обаче най-висшите сили на душата не се задоволяват. Те проникват все по-нататък, докато стигнат Началото, от което е изтекла душата… Силата на душата обаче не може да влезе в Източника. Когато душата стои над всички сътворени неща, пред Началото, то тогава всичките сили остават навън… Тук душата е гола и освободена от всички, носещи име неща… И така тя прониква в неизразимия Абсолют. Докато добрият човек живее на Земята, неговата душа има развитие във Вечността. Затова добрите хора обичат живота. Така, както добрите се издигат, така лошите, живеещи в грях, падат.

– Дъще, хората говорят за „Ад“, „Чистилище“, „Царство Божие…“, четем също обаче, че Бог е във всички неща и всички неща са в Бог, обясни ми го това, моля те. – примолил се проповедникът.

– Адът не е нищо друго освен едно съществуване. Каквото е съществуването на хората тук, то остава тяхно и във Вечността… Някои хора смятат, че тук притежават съществуване на създание, а там – едно Божествено съществуване. Това не може да е така… Огънят на чистилището е нещо възприето, като едно наказание, което има край. Говори се за „Страшен съд“, когато Бог произнесе присъда. Това е така, но не както хората си го представят. Всеки човек отсъжда за себе си, както се проявява тук в своето съществуване, така той трябва да остане за винаги…

Сестрата продължила да говори толкова много и всеобхватно за Бог, за Неговото Величие, че изповедникът се откъснал от всички свои външни сетива и се наложило да го внесат в тихата килия. Когато дошъл в съзнание, той казал на сестра Катрай:

– Бог да те благослови! Ти ми показа Пътя към моето Вечно блаженство. Аз стигнах до съзерцание на Бог и на мен ми се даде истинско познание за всичко онова, което чух от твоята уста… Слава на Бога!

– Амин! – казала сестрата.

АУМЪ

1 Симония – нарицателно, произлизащо от името на Симон Маг – еретик (бел. ред.).

2 Виж Йоан 10:29 (бел. ред.).

3 Виж Йоан 1:1 (бел. ред.).

4 Виж Йоан 10:30 (бел. ред.).

5 Виж Псалом 44:14 (бел. ред).

6 Виж Изход 33:20 (бел. ред.).

7 Виж Матея 5:3 (бел. ред.).