Майстер Екхарт

МИСТИЧНИ

ИЗРЕЧЕНИЯ

Втора книга

Варна, 2021 г.

ПРЕДГОВОР

За Майстер Екхарт

Майстер Екхарт е същество от Неизповедимата Бездна. Той е брат на свободния Дух и същество на откровената Мистика.

Майстер Екхарт за Бездната

Бездната е Тайната на собственото ни съществуване.

Бездната е непоклатимият Духовен Център.

Бездната ни обгръща отвсякъде, тя е и в нас.

Бездната е най-съкровената вът­решност на собственото ни съществуване.

Бездната е без форма, без ред и без облик.

Колкото повече вървите към Бездната, толкова повече утихва всяко слово.

Бездната е съвършено отвлечена от всичко.

Бездната е Първоначало. Първоначалото е Неназовимо.

Бог е създал началото и края без Той Самият да има произход, защото Той е Нищото и битието се връща в Него.

Всички неща се движат от Великата Неподвижност.

Майстер Екхарт за Бога

Което дойде в Бога се преобразява.

Каквото не казваме за Бога е по-истинско.

Който иска да приеме целия Бог, трябва изцяло да се отдръпне и отрече от себе си.

Ако в Бога нямаше Благост, волята ми не би Го желала.

Душата никога не ще намери Покой докато не стане едно с Бога.

В хората на Мъдростта и жаждата – там е Бог и там Той се изрича целият.

Бъдем ли обхванати от Бога, ще се издигнем над всичко изречено.

Бог обича Себе Си и в Себе Си изразходва цялата Своя Любов.

Когато се грижим за Бога, за нищо външно не ни е грижа.

Бог е така заслепен в Любовта си към нас, като че сякаш е забравил Небесното Царство.

Божествената Любов върши велики дела.

Бог е Бог на Присъствието.

Съставил: Елеазар Хараш

ЗА АБСОЛЮТА, БОГ, СИНА, НИЩОТО

Свети Павел казва: „Не се тревожете Господ е тук, близо при вас!“ – което означава: в нашата Дълбина, когато Той ни намери у Дома и Душата не е излязла на разходка с петте сетива.

Бог не е нито тук, нито там, нито във времето, нито в пространството.

Къде стои Христос? Никъде. Който Го търси някъде, той няма да Го намери. Неговото най-малко е навсякъде, а Неговото най-възвишено е никъде. Докато Душата е някъде, тя не е в най-великото на Бога, което е никъде.

Само Абсолютът е място за Душата и е Неназовим.

Бог е Бог благодарение на това, че Той е без създание – Той никога не Се е назовавал във времето, а във времето има и създание, и грях, и смърт.

Бог е без име, защото за Него никой не може да говори, нито може да Го разбере.

Да мълчим за Бога е много повече, отколкото да говорим.

Ако някой ме попита: „Защо се молим, защо постим, защо вършим всичките си дела, защо сме кръстени, защо Бог е станал „човек“, което беше най-великото нещо?“, аз бих отговорил: „Затова: Бог да се роди в Душата и Душата да се роди в Бог“.

Който може да обхване различията без числа и без количества, той не познава нищо повече освен Един Бог.

Ако човек трябва да познае Бога, в което се състои неговото блаженство, тогава той трябва да бъде с Христос един-единствен Син на Отец.

Ако искате да сте блажени, трябва да сте един Син, а не много синове.

Вие трябва да сте различни по отношение на раждането от плътта! Във Вечното раждане обаче трябва да сте Едно, защото в Бог няма нищо друго освен това естествено начало, и затова тук има едно естествено изтичане на Сина – не две, а едно.

Ако трябва да сте един Син с Христос, тогава трябва да сте едно-единствено изтичане с Вечното Слово.

Синът е един Образ на Бога над образността. Той е един Образ на Неговата скрита Божественост.

Ако трябва да сме Син, тогава трябва да отделим и отстраним всичко онова, което поражда различие у вас.

Ако искате да бъдете Син, тогава се отделете от всяко „не“, защото „не“-то поражда различия.

Че не си онзи човек – това „не“ поражда различия между теб и онзи човек. Следователно, ако искате да бъдете без разлики, тогава се отделете от „не“.

Човекът, който е Син, той е едно с Отец по Същност и по природа… и има всичко в себе си, както го има и Отец в себе си.

Ако делата, които човек върши, трябва да живеят, те трябва да бъдат почерпени от онова, което му принадлежи, а не от нещо чуждо, нито от нещо, извън него, а в него.

Божествената природа се излива по два начина: едното изливане е на Сина от Отец, то става като раждане. Второто изливане се случва от Любовта на Отец и Сина – това е Светият Дух, защото двамата живеят в Него, в Неговото Дихание.

В Бог няма време и пространство – ето защо Отец и Син в Бог са Едно.

Всъщност никой не е богат, освен само Бог, Който просто е включил всичко в Себе Си.

Божествеността на Бога се доказва с това, че Той дава всичко даром.

Божествен е онзи дар или онзи подарък, или изобщо онова правене, или онова дело, което се върши даром. Онова, което не се прави даром, а в името на едно възнаграждение, то нито бива дадено, нито подарено, а бива продадено, то е симония1.

Бог дарява непрестанно в изобилие…

Бог дарява Своите дарове и Милостта без заслуги, даром…

Всяко Божие дело в създанието е по милост и самата милост е дело на Бога или дар.

Един учител казва, че Бог е мярка за всички неща и доколкото един човек има повече от Бог в себе си от друг, дотолкова е той по-мъдър, по-благороден и по-добър от другия.

Да имаш повече от Бога не е нищо друго, освен да приличаш повече на Него. Колкото повече има от Богоподобието в нас, толкова ние сме по-духовни.

Който иска да чуе и задържи в себе си Вечното Слово, той трябва да е умъртвил себе си за всички плътски желания и също да е умъртвил всички преходни желания в себе си и самият също трябва да е мъртъв за всичко, което е преходно.

Който трябва да познава нещата, той трябва да ги познава в тяхното Начало – Бог, в техния Източник.

Отец изрича Сина от цялата Своя Сила и в Него са всички неща. Всички създания са само едно изричане от Бога.

Когато Бог говори на Душата, тогава Той и Тя са Едно.

Ако трябва да влезем в основата на Бога и в Неговата Дълбина, тогава ние трябва първо да влезем с истинско Смирение в нашата собствена основа и в нашата Дълбина.

Колкото повече Бог се познава като „Единствения“, толкова повече бива поз­нат като всичко.

Колкото по-убедително и по-дълбоко човек познава Бога като Единствен, толкова повече той познава Корена от който са произлезли всички неща.

Бог е едно Слово, което изрича Себе Си. Навсякъде, където е Бог, Той изрича това Слово. Там, където Той не е, Той не говори.

Бог е изречен и неизречен. Отец е изричащо дело, а Синът е едно действащо изричане.

Във всичките си дела създанията искат да изговорят Бог… и въпреки това, Той остава Неизречен.

Който иска да влезе в основата на Бога, в Неговата Дълбина, преди това трябва да влезе в своята собствена основа, защото никой не може да познае Бог, ако преди това не е трябвало да поз­нае себе си.

Който познава нещо допълнително към Бог, той не познава само Бог. Който обаче познава само Бог, той познава повече в Бога.

Бог не може да действа освен в основата на Смирението, защото, колкото по-дълбоко смирен е човекът, толкова по-голяма е и възприемчивостта за Бог.

Един Учител казва, че идването и заминаването на Бог е скрито. Присъствието Му обаче не е скрито, защото Той е една Светлина, а природата на Светлината е Откровение.

Божественият мир дава възможност на създанията да се завърнат отново в своето Праначало, което означава Бог.

Бог е нашето начало. Когато се обединим с Него, тогава ще станем отново обновени, нови в себе си.

Всичко, което може да се прибави към Бог, предвид Чистата Същност, Го закрива.

Доброта и справедливост – това са дрехи на Бога, които Го предрешават. Затова махнете от Бог всичко онова, което Го предрешава и Го внесете чист в „гардероба“, където Той е открит и без дрехи в Самия Себе Си – така ще останете в Него.

Най-извисените Ангели възприемат Бог в Неговата Скритост, преди Той да бъде „облечен“ с „доброта“ или с каквито и да е неща, които човек може да изрече с думи.

Когато човек оголи и открие Божествената светлина, която Бог естествено е създал в него, тогава Божият Образ му се изявява.

Пророкът Даниил казва: „Ние търсим Твоето лице“, защото Лицето на Бог е Неговата Същност и Неговото Присъствие.

Живеещият в Бога притежава пет неща:

• Между този човек и Бог няма разлика и те са Едно.

• Такъв човек взема своето Блаженство в чистота – оттам, откъдето я взема Самият Бог и намира своя устой.

• Този човек има едно знание, единно с Божието знание и има едно дело, единно с Божието дело и едно познание, единно с Божието познание.

• В такъв човек Бог се ражда по всяко време…

• Този човек… се ражда в Бог по всяко време. Те се поражда взаимно в своето Единство.

Един учител казва, че всички неща имат едно „защо“, Бог обаче няма „защо“. И човекът, който моли Бога за нещо друго освен за Него Самия, той създава на Бог едно „защо“. (Чрез въпроса „защо“ създава една отделеност.)

Ако искате да останете в Бог, не Го обичайте заради нещо друго, освен само заради Него.

Къде е домът на нашия Господ Исус Христос? Той е в Единството със Своя Отец. Христос никога не се е отделял от Отец.

Бог живее в Душата с всичко, което е Той и всички създания имат там своя дом.

Бог Сам прави всичко, защото, който дава битието, той дава и всичко. Защото, ако не се даде битието, нищо не се дава. Защото нищо не може да бъде без битието. Чрез битието идва осъзнаването.

Най-ценното, което Бог прави в създанията, това е битието. Моят физичес­ки баща ми дава природата той обаче не ми дава моето битие, това прави единствено и само Бог.

Бог върши всички Свои дела в Себе Си и от Себе Си в един момент.

В Бог няма „ставане“, а само едно „сега“. (Бог е Вечно настояще.) Вие ставате едно с Него без „ставане“… без обновяване и това „ставане“ е Неговото битие.

Бог действа в Душата без посредници, без образи или сравнения… в Основата, в която никога не попада образ, а само Той Самият със Своята Същина.

Бог действа без посредник и без образ. Колкото повече си без образ, толкова си по-възприемчив за Неговото влияние; и колкото си по-вглъбен и забравил себе си, толкова си по-близо до Него.

Всичко е от Бог. Бог е във всичко и всичко е в Него.

Всичко, което създанията правят в Бог, го правят от Бог и чрез Бога, защото Сам Бог върши всичко в Себе Си.

Истински в Името на Бога действа онзи, който действа от Бог, чрез Бог и в Бог.

Всичко е от Бог, чрез Него и в Него. От Него – Отец, чрез Него – Сина, в Него – Светият Дух.

Нещата са такива в Светия Дух, че онова, което не е по необходимост, е Нищо.

Онова, което не е в битието, а е до битието или извън него, е Нищо… Битието обаче е само от Бог и само Той е битието.

„Всичко е в Него…“, а именно: цялото битие на не-можещото да се направи, на можещото да се направи и можещото да се направи по изкуствен начин.

Бог е едно нещо и едно чисто битие, а грехът за разлика от Него, е едно нищо и една отдалеченост от Бог.

Нищо е това, което не може да се получи от нещо. Нещо е онова, което получава от нещо нещо. (След като има нещо, то може вече да получава и да предава.)

Което е нещо, то винаги е в Бог – там нищо не липсва от Него.

Синът в Абсолюта казва: „Което ми е дал Отец е по-голямо от всичко2“, защото то не стои сред нещата, а е над тях…Тъй като това нещо не е всичко, понеже не е цялостно, а е само идеята за всичко. Така Йоан казва: „В началото бе Словото…3“ – Логосът, идеята.

„Което ми е дал Отец е по-голямо от всичко“, тъй като всичко е преминало в битие чрез сътворението.

Свети Бернар казва: Какво е Бог? Същността, в сравнение с която, не може да се помисли нищо по-добро.

Сенека казва: „Какво е Бог? Цялото, което ти виждаш и Цялото, което ти не виждаш. Не можейки да си представим нещо по-велико, така Неговото Величие бива признато“.

Бог е Безпределен в Своята простота и естество, в Своята Безпределност, затова Той е навсякъде и навсякъде цялостно. (Владее всичко чрез Своята простота и естественост.)

Бог е навсякъде в следствие на Своята Безпределност и навсякъде цялостно, обаче вследствие на Своята простота.

Бог сам се снишава (смалява) във всички неща и то в тяхната Същност.

Бог е Дълбината на всяко нещо, и то само в Дълбината, и Сам Той е тази единствена Дълбина.

В Единствения никога няма болка или мъчение, или лошо настроение, дори способност за страдание или умиране.

В Единствения, доколкото Той е Единствен, са всички неща.

Бог е Битие на Себе Си, Той е чисто Битие и Битие на всички неща.

Единственият Бог е Разум и Разумът е Единственият Бог, затова Бог не е никога и никъде Бог, освен във висшия Разум.

Да си Единен, да си едно означава да си Едно с Бог.

Бог е изцяло Битие и в Него няма нищо, което да е различно от Битието, или да е извън него.

Бог има власт над всичко, което е и което може да бъде – абсолютно и без ограничения върху всичко.

Бог е Битието и само Той дава на всичко непосредствено битието.

В Бог няма никакъв недостатък или липса, няма и прилика между Него и сътвореното.

Бог като Първото и най-възвишеното Си е напълно достатъчен във всички и за всичко, така че нищо не може да попадне в Него – нито качество, нито атрибут към Неговата субстанция, нито число.

Битието и всяка форма е от Бог – първото Битие и първата форма.

Цялото Битие и битието на всички неща е от Бог и само от Него.

Бог е изцяло Битие и действа в създанията чрез собственото Си Битие и доколкото Той е Битието.

Бог е Пълнотата на Битието и пълното Битие и е нищо друго освен чистото Битие.

Бог е абсолютно Безпределен и следователно – Вечен.

Свети Августин казва, че Бог е Творецът на Вечността чрез която сътворените неща са вечни.

Бог е постоянен, Той е вечен, Той е без причина и без Начало, по-скоро самото Начало и Причината за всички неща.

Бог може да бъде обичан само в Него Самия и само заради Него.

Свети Дух е Любовта на Отец към Сина.

Св. Тома Аквински

Сенека казва: Няма Дух без Бог. Божието семе е в човешкото тяло.

Абсолютната светлина, която е Бог, е навсякъде и във всички неща и въпреки това, от нищо не се петни.

В Бог е цялата сила и затова при Своето раждане Той създава образ, подобен на Него.

Докато човек „се държи“ под Бог, дотогава той възприема непосредствено чисто Божественото влияние от Него и не е подвластен на нищо друго – нито на страх, нито на обич, нито на страдание или на нещо друго, което не е Бог.

Всичко, което ме споходи, него мога да го загубя. Ето защо Бог ражда Себе Си изцяло в мен, така че аз никога да не Го изгубя. Защото вроденото в мен – него не мога да изгубя, защото то е Негово.

Ако някой ме попита: „какво е Бог?“. Бих отговорил, че Бог е едно благо, което гони с Любовта си всички създания, така че те от своя страна също да Го гонят.

Бог с Любовта си дарява на създанията тяхното битие и техния живот, и ги запазва с нея.

Всичко, което внася добродетели, то в Бога е едно чисто Битие и Негова собствена природа.

Ако човек няма нищо повече общо с Бог, освен това да е благодарен, това би било достатъчно.

Аз не искам да моля Бог Той да ми дава, защото Той трябва да дава. Аз искам обаче да Го моля за това да ме нап­рави достоен да получавам Неговия дар и искам да Му благодаря за това, че в природата Му е, че трябва да дава.

Да се занимаваш в мислите си с Бог, това е по-сладко от мед.

Познаването на Бог – това е пълно утешение за една благородна душа.

Който иска да търси Бог, той трябва да Го търси в Абсолюта.

Ако само разсъждаваме върху светите дела, които са произлезли от бедността или смирението на нашия Господ Исус Христос, а самите ние нямаме нужда за тях, тогава разсъжденията ни са безполезни.

Ако жадуваме за делата на Христос, но не сме усърдни в тях, за да ги постигнем, това… не ни ползва. На човек му се иска да бъде смирен, а не иска да бъде отречен.

Целият духовен глад и горчивината, в които Бог оставя човек да изпадне – всичко това той трябва да понася търпеливо, при това той не трябва да желае нищо за себе си… Трябва да остави Бог да прави с него каквото си пожелае, или все едно той, човекът не съществува.

Ако Бог трябва да стане за душата „необлечен“ и чисто присъстващ, тогава и най-благородното вътрешно дело трябва да отпадне.

Човек трябва да се издигне до нивото на Бога.

Ако разбираш нещо под „Бог“, това не е Той… Бог… е безименен. Какво трябва да правя тогава? Ти трябва изцяло да се освободиш от себе си и да се слееш с Неговото Съществуване и твоето „твое“ и Неговото „негово“ трябва да станат едно „мое“ така цялостно, че ти с Него да разбираш вечно Неговата непроявена Реалност и Неговата неизречена Нищета.

Един светец казва: Всичко, което човек може да каже за Бог, това не е Бог. Казва се също, че всичко, което може да се каже само за Бог, това също е Бог.

Всичко, което може да се прибави към Бог, към гледната точка на Чистата Същност, Го закрива.

По отношение на лицата Бог е триизмерен и същевременно прост по отношение на Своята свръх чиста природа.

Бог е на всички места и на всяко отделно място цялостно.

Всички места за Бог са едно и единствено Място, в което Той действа.

Бог има промисъл за всички неща и предвижда всичко в Своя промисъл.

Всичко, което може да се каже за Бог, за Него ние намираме едно подобие, единно подобие.

Бог е дарил на Душата образоподобие със Самия Себе Си; и ако тя не го притежаваше, тогава изобщо нямаше да може да стане Бог – нито посредством Милостта, нито над всяка милост.

Бог е онова, което е и онова, което е Той, то също е мое; и онова, което е мое, него аз обичам, и онова, което аз обичам, то също ме обича и ме изтегля в себе си; и онова, което ме е изтеглило в себе си – в него аз съм повече, отколкото самия себе си. Следователно трябва да любите Бога, едва тогава ще станете Бог с Бога, единни с Бога.

Който иска да отиде при Бог, той трябва да Му даде нещо в замяна за всичко онова, което Той е направил в него. Затова човек се нуждае от една доб­родетел, която се нарича „справедливост“ – в нея са включени всички доб­родетели.

Който иска да дойде при Бог…, той трябва да бъде необвързан и свободен, както вътрешно, така и външно.

Човек трябва да е така свободен, че при всичките си дела да не цели възнаграждение от Бог, а само едно: Той да бъде прославен с тях.

Ние сме едно нищо и един добър материал за Бог, в Който Той, като Триединство върши Своето дело.

Човек трябва да се пази от това никога да не възпрепятства някое от делата на Великия Майстор… По-скоро ние трябва да се държим така че този материал да е винаги готов за Майстора, така че Той да върши делото Си в нас.

Бог е една единна Сила, която е неразделена във всички неща.

Бог е единното благо, в което е включено всичко.

Там, където Бог е явен за Самия Себе Си, в мълчащата тишина на Своята собствена Същност, това Себеоткровение се нарича Неговото Лице – Абсолюта.

В неопределеността на единството определящата Същност на Духа е издигната над всички сили на Душата.

Ние вечно сме били в Бог, както изкуството в майстора. Бог погледнал Самия Себе Си и едновременно с това видял Себе Си и всички неща.

Макар и сега създанията да са едно многообразие в Бог, те въпреки това са само един поглед, защото Бог в Себе Си е винаги единно Цяло.

Всички създания имат своето битие в Бог, а същността, която те имат, Бог им я предава със Своето присъствие.

Взети същностно нещата в Абсолюта, както деятелят, така и делото са неизменни.

Ние трябва да се издигнем над всички сетива и всяко разбиране в скритото Божие Единство.

Бог иска от нас святост и тя се състои в това да познаем себе си и Него.

Светата Троица е начало на всички неща и нещата копнеят отново да се върнат у дома в своето Начало… кръгът.

Творческата способност на Светата Троица е център със силата на който Тримата, самите Те, Триединните са неподвижни, създали всички Свои дела.

В центъра на Триединството всеобхватната творческа способност бива споделена с Душата.

Триединството е същевременно света, защото всички същества са заложени в него.

Тримата в Триединството са само една единствена творческа сила, която е неподвижната точка, това единното, втъкано в Троицата.

Посредством обединяващата сила, която се излива от неподвижната точка (Единството, Светата Троица), Бог отделя Душите от всичко създадено и всички променливи неща.

Свети Дионисий казва: Единният Единствен е живота на всичко живеещо, битието на всичко съществуващо, ра­зумът на всичко разумно, природата на всички природи, светлината на всичко светещо и въпреки това не е светлина, не е живот, не е природа.

Свети Дионисий казва, че Първото Начало е над всяко име. То се отдръпва от любенето, разбирането и схващането. То е по-висше от Същност, по-висше от природа. То не е нито светлина, нито тъмнина. Това е всъщност е неговото основание , Неговата Непознаваемост.

Свети Дионисий казва: Приятелю мой, Тимотей, съветвам те да оставиш всичко плътско зад себе си и да отидеш при Бог. Това не можем да нап­равим по друг начин, освен със слепи очи и чужди сетива.

Свети Дионисий казва, че ако искаме наистина да познаем Бог, трябва да признаем, че Той е нещо Непознато.

Един Учител казва, че ние трябва да познаваме Бог с Неговата собствена Същност, така че Той наистина да е това. Тук Душата е същевременно разбиращото и разбраното.

Човекът съдържа в себе си една светлина, неговият действащ разум и тя трябва да е светлината, с която човекът съзерцава Бог при преживяването на блаженството.

Бог е бил „създаден“ от Душата, едва с нейното съществуване като създание.

Преди да бъдат създанията Бог не беше „Бог“, Той беше обаче Абсолют, защото това Той го няма от Душата.

Когато Бог намери една унищожена Душа, която благодарение на Милостта да се е превърнала в Нищо по отношение на себе си и на своите дела, тогава Бог върши в нея (отвъд всяка милост) Своето вечно дело и така Той я изтегля от нейното сътворено съществуване… С това Той обаче унищожава Себе си в Душата; и така не остава да съществува дълго време нито Бог, нито Душа, а само Единната Цялост.

По отношение на моя вечен образ Бог не е „Бог“, защото тук Той не се разглежда като Създател. Моят вечен първообраз (или в отражението на Абсолюта: синът е равен на Отец във всяко отношение).

За да стане равна на Бог, Душата трябва да стане едно Нищо.

Там, където има равенство, няма единство, защото „равното“ е едно ограбване на единството. Докато синът в Отец е „син“, той е равен на Отец и не е едно с Него. В единството на Божествената Същност – там, където Отец и сина са едно, няма вече „съм равен“. Случило се е единното Сливане.

В единството на Божествената Същност, Отец никога не е знаел за син, нито синът за Отец, тъй като тук няма нито Син, нито Отец, нито Свeтий Дух.

Ние трябва да наблюдаваме Божествената Същност и цялото нейно Съвършенство със светлината на Единството, със Същността.

Когато Отец съзерцава своя Син, в Сина създанията се образуват като нещо живо, това е истинският живот на създанията.

Нашата вяра казва: „Христос е възкръснал от мъртвите“, което означава, че Христос е възкръснал от Бог в Абсолюта, в Единството на Божествената Същност.

Само Бог е блажен в Самия Себе Си.

Блаженството винаги е Бог и всеки, който е блажен, той преживява това Единство. Преживяването на блаженството е Бог и Божествената Същност и самото Божие отражение.

В преживяването на блаженството човекът се превръща в едно Нищо и така всичко създадено се превръща в Нищо.

Свети Дионисий казва: „Господи, заведи ме там, където Ти си едно Нищо!“ – което означава: „Господи, заведи ме там, където Ти превъзхождаш всеки сътворен разум!“.

Свети Павел казва, че Бог живее в една Светлина, в която никой не може да проникне, което означава, че Бог не може да бъде познат в някаква сътворена светлина.

Свети Дионисий казва: „Бог е Нищо“ – това означава, че при Него няма никакви „неща“.

За да потъне в Чистото Нищо, Душата трябва първо да се е отделила от всичко сътворено и да няма никаква опора. Тук, вътре тя е скрита за всички създания.

Серафимът, с всичките си познания, не може да проникне в Нищото. В Нищото Душата живее над Серафима и над всяко познание.

Душата не може да има по-близък достъп до Божествената природа така както, когато е в Нищото, защото нищо не обединява толкова много, както еднаквостта на природата.

Ако Душата иска да стигне до там, че да не се нуждае повече от нищо и да стане още по-неизменчива от Нищото, тогава тя трябва да събере всичките си сили в своята свободна воля, за да остане несмущавана от своето „аз“ и нещата.

Нищото, което сме били преди да бъдем за себе си, не се е нуждаело от нищо. И то е противостояло на всички създадени създания.

Само Божествената сила е по-силна от всичко.

Когато Бог създавал нещата от Нищото, Божествената сила е привела Нищото в движение. Ние трябва да станем по-неподвижни от Нищото.

Душата трябва да е изцяло потопена в Бездънния Извор на Божественото Нищо, така че нищо да не може да я изтегли от там.

Щом Бог е още по-неизменчив от Нищото и Душата бива преобразувана в Неизменчивостта на Онзи, Който е нейно Битие – Бог, то тогава тя също е станала по-неизменчива от Нищото.

Човек наистина е Бог и Бог наистина е човек.

Нищо не е добро, освен само Бог.

Там, където Бог е Създател… Той е многообразен и познава всяко многообразие.

Там, където Бог е Едно, там Той е свободен и необвързан от всяко действие. В такова „съм едно“ обаче Той не познава също нищо друго освен онова, което е Той свръхреално в самия себе си.

Там, където няма нищо освен Едно, не се вижда нищо друго, освен Едно. Ето защо Бог не може да се види, освен само със слепота; не може да се познае, освен само с Не-познаване и не може да се възприеме, освен само с безумие.

В Самия Себе Си Абсолютът е неизменчиво Единство и изчезваща Тишина, и същевременно – извор на всяко отделяне.

Бог за самия себе си: Битие, само за разбиране на създанията. Той е едно Нищо.

Божественото Битие е Разум.

Един Учител казва, че който иска да отиде при Бог, той отива като Нищо.

Всичко трябва да се загуби. Съществуването на Душата трябва да почива на едно свободно Нищо.

Нашето съществувание и живот трябва да са вечни в Божественото Единство.

Божието Царство, което Духът търси, за да го познае и да се стреми към него, е Единство над съществуването.

В Божието Царство човекът е Бог… и е господар на всички свои дела.

Бог не разполага с друго създание, имащо такава голяма възприемчивост, както Душата.

При никое друго дело Бог не може да остави да се излее Неговата Сила и Основата на Неговата Същност така цялостно, както там, където Той се ражда духовно в Душата.

Какво представлява Божието „раждане“? Божието раждане в Душата не е нищо друго, освен Бог да разкрие Себе Си на Душата в едно ново познание и по един нов начин.

В Праобраза на Душата всички неща са Божествени… В Него всички неща са Бог.

Всички дела, които човекът върши извън Божието Царство, са мъртви. Онези обаче, които той върши в Божието Царство, са живи дела.

Човек не трябва да се моли на Бог само в храма и планината, а непрестанно – на всички места и по всяко време.

Бог не прави изобщо нищо заради каквото и да е създание, а само заради Своята чиста Доброта.

Бог и смиреният човек не са двама, а едно. Бог трябва да излее Себе Си в един истински смирен човек.

Смиреният човек не се нуждае да моли Бог, той може да му заповядва.

Смиреният човек има такава власт над Бог, каквато и Бог има над Самия Себе Си… Защото съществуването на един такъв човек е Божественото съществуване и Божественото съществуване е единно със самото неговото Божествено съществуване.

Чрез Смирението си аз превръщам Бог в даващ и давам на Бог онова, което е Негово.

Никой не може да бъде получател на Божия дар, освен смирения човек.

Без Смирение Бог не може нищо да ми даде, защото без Смирение аз не съм възприемчив за дара.

Чрез моята Смиреност аз дарявам на Бог Неговата Божественост.

Колкото повече се снишавам, толкова повече Бог се извисява над мен… Колкото повече се снишавам в Смирение, толкова повече Бог се извисява и толкова по-нежно и сладостно Той излива Своето Божествено влияние в мен.

С моето Смирение аз мога да извися Бога.

Истинската жажда и дълбокото Смирение правят чудеса… Дори Бог да може да прави всичко, на един смирен и с голяма жажда човек, Той не може нищо да откаже.

Бог изпитва по-голяма нужда да ни дава, отколкото ние да получаваме… и колкото по-малко… искаме или желаем, толкова повече Бог ни дава.

Колкото повече желае Душата, толкова повече се дава; и колкото повече получава, толкова повече се увеличава способността да възприема.

Как трябва да се моли човек? Бог е един Дух и човек трябва да се моли в Духа и Истината, която е самата Истина.

Който търси Бог като Бог, него Бог го чува. Ако човекът обаче се обръща към Бог и с това има предвид светски неща, тогава той не търси Бога, а търси онова, за което той моли Бога и използва Бога като слуга за тази цел.

Ако човек моли Бог за нещо друго, освен за Бог, това не е правилно. То е признание за неверие и несъвършенство, защото тогава човек иска да унищожи Бог и от нищото да направи Бог.

Тези, които се молят в Духа и в Истината, те се молят правилно.

Когато се моля за някого (Хайнрих или Конрад), тогава се моля най-малко. Когато не се моля за никого, тогава се моля най-много; и когато не желая абсолютно нищо и не се моля за абсолютно нищо, тогава се моля най-същностно, защото в Бог няма нито Хайнрих, нито Конрад.

Когато съм в Единство с Бога, там, където всички неща – минали, настоящи и бъдещи – са настоящи и тогава те всички са еднакво близо и по същия начин едно цяло – те всички са Бог и всички са в мен. Там не е нужно да се мисли нито за Конрад, нито за Хайнрих.

Който търси Истината само в Бог, той никога не намира Бог сам, защото с Бог той същевременно намира всичко, което Бог може да предложи.

Също както Синът е едно с Отец в Същността, така и ти си Едно с Него по Същност и по природа и имаш всичко онова в себе си, което Отец го има в Себе Си.

Ако търсиш Бог и Го търсиш в името на своята лична природа, или в името на своето лично блаженство, Истината е, че ти не търсиш Бог.

Бог не понася никакво ограничение и не иска човек да има предвид или да желае нещо друго освен Него Самия.

Бог хвърля лъча на Доволството в създанията, но Коренът на всяко Доволство е запазил само в Себе Си, затова защото Той ни иска сами при Себе Си и при никой друг.

Всички неща, които са във времето, имат едно „защо?“. Например, ако попитат един човек: „Защо се храниш?“, той би отвърнал: „заради това да имам сила“. „Защо спиш?“ – именно заради това… И така е с всички неща, които са тук във времето. Ако попитат обаче един добър човек: „Защо обичаш Бог?“, той би отвърнал: „Не зная, защото Той именно е Бог“. „Защо обичаш Истината?“, „Заради Истината.“ „Защо живееш?“, „Не зная, аз обичам да живея.“

Също както Бог действа без „защо?“ и няма „защо?“, така и праведният работи без „защо?“.

Също както животът живее заради себе си и не търси „защо?“ заради, което да живее, така и в справедливия няма „защо?“, заради което да прави нещо.

Бог често е най-много там, където ни се струва, че Той свети най-малко. Ето защо ние трябва да възприемаме Бог еднакво, по всякакъв начин, във всички неща.

Бог е във всеки начин и е еднакъв във всеки начин за онзи, който може да Го възприеме еднакво.

Всички неща, които Бог ни налага, ние трябва да приемаме най-разумно и не трябва после някак си пак да ги гледаме и размишляваме върху това кое би било по-голямото, или по-извисеното и най-доброто.

Милостта може да изтича съвсем непосредствено само от Божието Сърце.

Делото на Милостта не е нищо друго, освен едно завръщане и едно новообразуване в Бог.

Бог е в основата на Душата и Източника на Милостта, те са едно.

Никой не може да познае Бог, без преди това да е познал самия себе си.

Докато разумът е здраво свързан с Бога, дотогава всички сетива трябва да му се подчиняват. Когато обаче разумът се отдели от Бог, тогава сетивата също отпадат от Него, така че вече не Го слушат.

Доколкото ти си необвързан със себе си, дотолкова можеш да се владееш и доколкото можеш да се владееш, дотолкова ти принадлежиш на себе си, дотолкова и Бог ти принадлежи и всичко, което Бог някога е създал.

Ако съм блажен, тогава Бог и целият свят са в мен и там, където съм аз, там е Бог. Там, където е Бог, там съм и аз.

Всички Учители казват, че честта е по-достойна за обич, отколкото преходното благо. Който дари сто фунта злато в Името на Бога, той печели повече… отколкото е стойността на стоте фунта. С това той е привлякъл повече и нещо по-добро към себе си, отколкото е дал, а именно: слава и чест.

Когато обаче бедният протегне ръка към хляба за милостиня, с това той дава от себе си цялата своя чест. Следователно: даващият е купил чест, а получаващият е продал чест. Ето защо бедният със своето получаване, се е доближил повече до Бог, отколкото онзи, който е дарил сто фунта злато за Божия Слава и защото даващият се радва на своята природа и я довежда до почитане, докато получаващият потиска своята природа и прави така, че тя да бъде презирана.

Човек никога не би изпитвал Любов и силно влечение към което и да е създание, ако в него нямаше Богоподобие. Това, което обичам е в това, което аз поз­навам най-много – Богоподобието. А в създанията нищо не е толкова подобно на Бога, както Покоя.

Бог търси Покой във всички неща.

Светата Троица търси Покой, Отец търси Покой в Себе Си, защото в него Той е излял и образувал всички създания и те двамата търсят Покой в Светия Дух, защото Той е произлязъл от тях двамата като една вечно безпределна Любов.

Защо хората са толкова мързеливи да търсят усърдно Бог? Защото те никога не са изпитвали Божествената сладчина… Който обаче се настрои да изпита Божествената сладчина, той ще стане един радостен Търсач на Бога.

Ние не трябва да сме угрижени за нищо сътворено, а единствено само за Исус Христос, Който е само наш Баща и наш помощник и един Път към Своя Баща.