ДАО може да бъде разбрано само чрез покой. Даосите казват: Не трябва да живееш нито за другите, нито за себе си, а за ДАО, за истината. Щом живееш за ДАО, ти ще живееш правилно и за себе си, и за другите. Това вече е последствие. Ти ще живееш по начина на ДАО, не по твоя начин. По друг начин казано, не по твоята човешка логика, а по Божествената логика. Аз съм също за логиката, но Божествената, не човешката. Знаете какво е казал Учителят: Когато хората, обикновените човеци говорят за логика, ангелите и серафимите са хващат за корема от смях – понеже тази логика е абсурдна.

Ако искаш да живееш, според учението на даосите, не се привързвай към живота. Най-голямата опасност в света е нашествието на добродетелните хора. Според даосите ако се яви такова нашествие в света, това е най-голямата опасност. Както виждате, много странен начин на мислене, но много дълбок и точен. Много хора ще се представят за добри, а всъщност само Бог е добър и много хора ще злоупотребят, защото истинското добро не принадлежи на човека, нито на ангелите, то изцяло принадлежи на Бога. Затова това нашествие е голяма опасност в света.

Казват: Живей като ДАО и няма да имаш нужда от самоусъвършенстване. Значи даосите изключват дори и самоусъвършенстването. Просто живей като ДАО, т.е. живей като Бога.

За даосите бъдещето няма никакво значение. Само ДАО е значимо. В даосизма вселената се смята за абсолютно безполезна, говорим за цялата вселена, с всичките му красиви звезди и слънца. Според тях, говорим за най-високото ниво даоси – шеста степен, само ДАО е полезно.

Даосите казват: Колко е неуместно да се самоусъвършенстваш – ти си просто ДАО. Значи ти си просто любов, ти си просто истина, ако се проявяваш, просто нямаш нужда от еволюция, но това не е лесно да се разбере от някои съзнания.

Даос е този, който черпи ентусиазъм и вдъхновение от скучните неща. За мен е малко трудно да си обясня съществуват ли скучни неща, но все пак допускам, че някъде има такова нещо. Значи все пак има скучни неща, щом все пак се използва тази дума.

Този, който е привързан към живота, подхвърля себе си на смъртна опасност. Тук ще направя само едно малко тълкуване. Който е привързан, той винаги изкривява начина си на мислене. Самата привързаност е мярка, че човек си изкривява начина на мислене. Може да е малко, но това малко може да стане голямо. Когато човек е привързан към нещо, това означава, че той ще се привърже към кривите неща, той е привързан към страданията. Спомням си преди години за един спомен от един брат. Някакви студенти посетили Изгрева и Учителя, само за малко се отклонявам, преди да продължа. Учителят ги попитал: Вие какво следвате? – Ние следваме право. Учителят казал: Като завършите правото, ще започнете с кривото. Учителят попитал други студенти: Вие какво следвате? – Философия. – Като завършите философията, ще започнете с невежеството. – Ама, какво да правим, тогава кой е прав? Учителят казва: Прав е този, у когото Бог живее. Много просто, дали тези студенти са разбрали нещо, не знам, но отговорът е много простичък: Прав е само този, у когото Бог живее.

Пътят на Лао Дзъ, почтеният Старец, затова е велик, според даосите, защото пребивавайки в него, в пътя, просто никъде не отиваш. Ти си пълен с ДАО, няма къде да ходиш, ДАО е просто пълнотата на живота. Няма самоусъвършенстване, няма еволюция, просто живееш в пълнота. При Лао Дзъ ДАО е постигнало пълнота, те са в единство и затова ДАО изнася чрез него едно много велико учение. Една от най-дълбоката мъдрост в света се намира в даоското учение. Аз още не съм ви я изнасял, за да не смутя някои, но след време може да се престраша и да ви изнеса по-дълбоките закони на ДАО.

Даосите казват: Истинското съвършенство не се нуждае от усъвършенстване. Ако нещо се нуждае, значи то не е, значи ДАО го няма там. И Учителят казва: Любовта, Мъдростта и Истината не се нуждаят от усъвършенстване. Те са вечни, завършени, съвършени процеси. Вие се нуждаете, но те не се нуждаят. Значи истинското съвършенство не се нуждае от усъвършенстване.

Какво е това съвършен човек? Съвършеният човек просто претворява истината, така действа той. Той просто я изразява, защото към всичко се отнася с отсъствие. Скоро малко се затрудних, в един вестник – „Черно море“ – ми искаха интервю. Казват: Представи себе си. Казвам: Това е много лошо! Това означава да изпъдя Бога. – Все пак се наложи малко със зор, малко с увещания да се разбираме. После: Какви добрини си правил, кажи? Казвам: Това е много опасен въпрос. Ние не само че не правим добрини, ние даже не сме проводници. – Тя се усмихна, ама дали ме разбра журналистката, няма значение, но един такъв странен разговор водихме... Така или иначе, това е моят начин на говорене.

Според даосите да знаеш, означава да се окажеш незнаещ. Казват: Само незнанието е просветлено. Значи знанието не е просветлено, не е благословено, но незнанието е просветлено, защото то символизира смирението. Смиреният човек не знае и затова Бог му дава все повече да узнава. Без да знае, той узнава нещата.

Казват даосите: Пътят е скрит в своята бездна, за да не смущава хората.

Казват даосите: Този, който напряга силите си при носене на тежести, той не умее да използва своите сили. – Разбира се, това има дълбока връзка с Египет, по-нататък ще говорим пак за Египет, за тайните на пирамидите. Учителят е просто категоричен: Събрани жреци със силата на мисълта пренасят там тези товари. Никакви техники, никакви там бутания по релси и никакви глупости. Но тъй като хората са изгубили чистотата и оттам динамиката на мисълта, те се занимават с разни бутания – с колички, с каруци, с големи каруци, с релси, с кранове и т.н.

Даосите казват: Когато ДАО става на прах, то не губи своята истинска същност. Вие сте виждали едни малки прашинки, които светят като слънца. И там е ДАО. ДАО е навсякъде, и в прашинките.

Ако искаш да направиш жертвоприношение на ДАО, даосите дават един съвет. Както знаете, там при даосите въобще няма никакво жертвоприношение. Това е една шега, която трябва да разберем. Казват: Направи си едно сламено куче и го изгори. Хем няма да бъде отнет живот, хем жертвата ти няма да бъде приета, защото ДАО не се занимава с такива глупости. Ето, това е най-мъдрото жертвоприношение, според даосите.

За политиката: Секретът на успешната политика е да въведеш ред и порядък в себе си, няма друга политика, т.е. да въведеш ДАО, истинността.

За даоса кокошката и яйцето съществуват заедно, никога е нямало разделение, както цветята и пчелите са заедно, както шумът и тишината са заедно. В момента може да има шум, но тишината е тука, тишината е въпрос на съзнание. Може да си сред най-големия шум и да си в тишина и покой. Може да си в най-тихото място на Рила и духовете да шумят в тебе. Нещата са заедно. Ако постигнеш покоя, ще бъде добре.

ЧЕТИРИ СУФИ-ИСТОРИИ

(трета идея за размишление)

Първата история: Един ученик попитал своя наставник-суфи, своя Муршид (на суфи-език Муршид означава Учител, наставник или суфи-наставник): Учителю, какво би казал ти, ако би узнал за моето падение? Учителят казал: Ставай! – Ами ако узнаеш, че и следващия път съм паднал? – Пак ставай! – Ами когато това продължава всеки ден, да падам и да ставам всеки ден? Суфи казал: Падай и ставай, докато си жив. Защото тези, които са паднали и не са станали, са умрели. – Такъв човек е умрял, защото се е предал.

Втора случка: Утешение. Ученикът попитал суфи-Учителя, Муршида: Учителю, светът е пълен със страдания, в какво може да намери човек утешение? Суфи казал: Зависи за какъв човек говориш. Защото мъдрецът се утешава с мисълта: Случило се е това, което е трябвало да се случи. А глупавият се утешава с мисълта: Това се е случвало и на другите, на мене никога повече няма да се случи. – Първият го приема и го надраства. Думата „приема“ е една от най-дълбоките думи в българския език, тя не е обикновена дума. Когато приемеш злото, ти го надрастваш. Когато приемеш страданието и болката, ти ги надрастваш, изведнъж се оказваш над тях, ако ги приемеш напълно. Законът не работи при 99% вяра. Глупавият е казал така: Това се е случило с другите, но с мен повече няма да се случи. Това изразяване показва, че той поканва страданието, той го привлича, защото не е господар на себе си. Това ще се случва, докато го приеме напълно, а приемането е качество на любовта.

Трета случка: Тримата мъдреци и султана. Трима мъдреци поискали да отидат на гости на султана, защото знаели, че султанът е мъдър. Задали му някои въпроси, но султанът се смутил. Разбрал, че тези мъдреци задават сложни въпроси. Искал да си помогне и извикал Молла Насредин, нещо като Настрадин Ходжа, един суфи-мъдрец. След малко Молла Насредин идва с едно магаре, двамата се люлеят насреща на тримата мъдреци. Мъдреците, като го видели, се засмели и първият мъдрец казал: Кажи, неукий, къде е центърът на земята? Молла казал: Много просто, центърът на земята е точно под десния крак на моето магаре. – Как ще докажеш това? – Почвай да копаеш и когато стигнеш до дъното, ще сверим резултатите и ще се убедиш. – Така първият „мъдрец“ разбрал, че не може да излезе наглава с Молла Насредин и се отказал.

Дошъл ред на втория мъдрец. Мъдреците разбрали, че е малко опасен, но продължили битката. Вторият казал: Кажи, неукий, знаеш ли колко звезди има на небето? – Разбира се, тяхното число точно съвпада с космите и косъмчетата на моето магаре. – Как ще докажеш това? – Почвай да броиш, като преброиш звездите, ела при моето магаре, аз ти го давам, ще броим, накрая ще сверим резултатите. – Разбира се, и вторият „мъдрец“ се отказал.

Двамата мъдреци се оттеглили с наведена глава. Дошъл ред на третия мъдрец, той бил по-смел, коварно се усмихнал и казал: О, премъдри говедарю, ти много прекрасно смяташ. Кажи ми колко косъма има на моята брада? – И той погладил своята дълга, разкошна брада. Молла Насредин казал: Твоята брада има толкова косми, точно колкото косми има опашката на моето магаре. – Как ще докажеш това? – Много просто, започваме да скубем по един косъм от твоята брада и по един косъм от опашката на моето магаре, накрая ще сравним резултата и сам ще се убедиш, че съм прав. – И така тримата подръка се хванали с наведени глави и избягали от неукия говедар.

И последната случка: При Молла дошъл един съселянин и му казал: Молла, твоят бик е убил моята крава, какво казва за това законникът? Полага ли ми се обезщетение, какво трябва да получа за това, че твоят бик уби моята крава? – Молла казал: Какво обезщетение, ти да не си луд? Моят бик е само една глупава, четверонога, безсловесна твар. Как може тази твар да отговаря за своите деяния? Откъде накъде тя ще отговаря за своите постъпки, тя няма съвест, тя е безсловесна твар. – Съселянинът казал: О, Молла, прости ми, извинявай, много сгреших, защото моят бик е убил твоята крава, обърках се от смущение, поправям се. Моят бик е убил твоята крава, все едно, нали? – Молла си замълчал, станал много сериозен. – Знаеш ли, казал Молла с много строг глас, трябва да видим какво казва законът. Мисля, че все ще намерим някакво наказание за този бик. И то задължително ще намерим наказание, и той ще бъде наказан. Ако нищо не е писано в закона, аз ще ти кажа каква голяма сума трябва да ми платиш, плюс курбана, който ще направим с този бик. Ще направим тази твар на курбан и ти ще ми платиш цялата сметка.

АУМЪ

05 август 2003 г.

Парламентът на демоните

продължение
(лекция 13)

Боян Мага

истинският ръководител на богомилите
(първа идея за размишлеине)

Парламентът на демоните

продължение
(лекция 14)

Закони от Омраам

брат Михаил
(втора идея за размишление)

Дао

продължение
(лекция 15)

Седемте дъщери на змията

(трета идея за размишление)

Преди да започна, понеже сега е време на изпитания, в неделя бях в София на лекция, много хора са в много изпитания, много хора работят старателно: четат, молят се, действат благородно, обаче ги нападат мисли за самоубийство. Отчайват се и т.н. и някои смятат, че учението не им върви. Значи отговарям с едно изречение. Учителят казва: „Вие сега живеете своя минал живот.“ Това вече е посято. Нямате кой знае какъв избор. Трябва да го приемете, да го изстрадате. Означава: продължавайте да се молите, продължавайте да обичате Истината, да действате благородно до края. Продължавайте да сеете, за да може в другия живот, като се видим, да не говорим за проблеми, защото ако всяко прераждане се срещаме и само за проблеми говорим, значи не говорим за учението. Учението работи докрай, без да гледа какво се случва на човека, прави най-доброто. Винаги прави най-доброто, най-благородното, обича Истината и последствията са в ръцете на Бога. Някой път няма да можем да помогнем и на свои близки хора. Това не пречи да ги обичаме всякога и в този свят, и в другия свят, защото Учителят казва: „Любов, която е до гроба, не е истинска Любов.“ Значи всякога, при всички условия, във всички времена. Няма значение дали човек е в този свят или в оня свят.

В Русе и Бургас ме питаха: „Кажи ни нещо за твоите специални отношения с Учителя.“ Отговарям накратко: Нямам отношение към Учителя. Имам Любов към него. Отношения някога съм имал, сега нямам отношения. Но искам да кажа: отношенията трябва да се превърнат в Любов, да изчезнат сами по себе си. Да остане само Любовта.

ПАРЛАМЕНТЪТ НА ДЕМОНИТЕ

продължение

(лекция 13)

Първата лекция смути някои хора в София, но няма значение.

Сатана и демоните искали да убият Христос чрез Пилат, чрез тълпата, чрез всякакви средства. Но Луцифер тайно се измъчвал. Той имал опасения. Според Луцифер ако Христос е Бог, това би означавало голяма катастрофа, която Сатана и демоните не предвиждали. Така се стигнало до момента, когато Луцифер казва на Сатана: „Ти всичко развали.“ Понеже той вече е задвижил силите и тълпите. „Ти всичко развали. Ако го убием, ще стане по-лошо. Бягай да оправиш грешката си. Да се върне каквото може.“ И Сатана хуква при жената на Пилат. Дава ѝ видение. Видение означава силно внушение. Той ѝ дава видение, че Христос е невинен. Писанието казва: „И предадоха го на Пилат. И Пилат се чудеше.“ В Писанието има около двадесет стиха за Пилат, но има един, който го няма. Той гласи: „Жено, това е коварен сън. Изпъди видението си.“ И така както Пилат е харесвал нещо в Христос, привидно, и както се е съмнявал в себе си, след това силно внушение на демоните той предава Христос. Имал е нещо наум, но е нямал принципи. Следва ново съвещание на Парламента. Луцифер се обръща към Сатана и демоните и им се кара на висок глас. Какво означава на висок глас? Когато говорим за духовете, това означава на висок вътрешен глас. Тук няма викане както при човека, нещата в другия свят са по-различни. Както някой път ви се е случвало да се скарате на някой, да му се заканите вътрешно, с голямо ударение. Така е там на висок глас. Въобще там нещата са малко по-различни. Примерно ако в нашия свят четеш една книга, отваряш двадесета страница, четеш. Там проникваш при всички книги. Ако решиш да спреш на двадесета страница, който може да прониква, чете. Въобще нещата са по други закони. Така... кара им се на висок глас, че всички те са избързали. После Луцифер казва на Сатана: „Бягай на кръста. Искам да върнеш събитията. Искам да върнеш душата на Христос в тялото му. Искам да го съхраним в тялото му, защото тогава той е по-безопасен.“ Това наистина е така. Става въпрос, че тогава няма разгръщане на енергията. Няма разгръщане на душата, която може да обхване всички светове. Когато енергията е освободена, когато вярата е освободена, силата е изключително могъща. И Сатана веднага хуква. Някой може да каже: „Как? С какво бяга? Какви са тез крака?“ И змията бяга без крака. Някой път сънувате, че някъде бягате, че сте на морето и питам аз нали сте в леглото? Как така сънувате морето, бягате – това е душата и астралното тяло. Те си вършат много процеси. Така човек бяга без крака и демоните бягат без крака. Но там в близост до кръста го пресреща мечът на Архангел Гавраил. Там той е пресрещнат. Пресреща го мечът на Архангел Гавраил и Сатана веднага отстъпва с голям ужас. Веднага отстъпва и с голям ужас се връща при демоните в ада, и вижда потвърждението, че те се страхуват от тайната сила на Христос, която вече е освободена от ограниченото тяло. Тялото е голямо ограничение за съзнанието, то е нещо като мъгла за съзнанието и затова човек някой път гледа, но само донякъде вижда. Тялото е една мъгла, освен ако не е много пречистено и ако човек не е много буден. Това тяло е ограничение за разгръщане на големите, динамичните енергии на тази тайнствена сила.

После някои демони започват да се успокояват с внушение. Там се успокояват с внушение. Между другото, и в този свят е подобен законът. Един от тях казал: „Защо да се страхуваме от Христос? Аз съм виждал неговия Отец – той е дърводелец. Той е обикновен човек. От такъв баща дърводелец не може да произлезе могъщ син.“ Значи все още някои не могат да разберат, понеже демоните са изгубили Любовта, истинската, единствена способност да виждаш. Значи окултният закон от Учителя гласи: Само Любовта има реални очи. Значи не ясновидството и всичките му глупости, а само Любовта има реални очи. Значи от такъв баща не може да произлезе такъв син. „След малко Христос ще бъде при нас в ада.“ Така разсъждават те. „Ще бъде при нас в ада и ще се радваме на мъките му.“ Те се радват на всеки, който влезе в ада. Това е тяхната радост. Но след малко се чул страшен шум... „Какъв е този шум?“ – попитал уплашен Луцифер. Един от демоните отговаря на Луцифер: „Това е родът човешки. Те се радват на своето спасение.“ Една голяма категория хора пробудени са разбрали за какво става въпрос и това е родът човешки, те се радват на своето спасение. Това е началото на посяването на истинското спасение. Луцифер му казва: „Така и си знаех, че той ще дойде и ще вземе нашето имущество, т.е. душите (става въпрос за човешките души) . Христос се приближава до ада и почуква, като казва: „Отворете!“ И те отварят. Той им казва: „Отвори се вечната врата за човека.“ И демоните вече разбират всичко, но както винаги със закъснение. Както и в този свят хората закъсняват: като се разболеят, тогава започват да оценяват здравето и много други неща, така и демоните закъсняват, понеже нямат любов, не могат реално да предвиждат и закъсняват. От този момент нататък демоните вече разбират, че нямат вече пълна власт над човека. Имат някаква власт, но отнета им е пълната власт и те трябва да слушат и да се съобразяват със заповедите на Христос. Вече трябва да го слушат, защото неговата Любов е проникнала и трябва да се съобразяват със заповедите на Христос. Разпятието отне властта, пълната власт на демоните. Частична власт имат и те имат право на това, но Разпятието отне пълната власт на демоните. Голямата жертва се превърна в голяма власт – това е окултният закон. Става въпрос за Божествена власт. Не говорим за политика. Демоните плачеха и бяха в голяма мъка, но те трябваше вече да се подчиняват, а за тях това вече беше мъчение. Това означаваше най-лошата участ. Разпятието означаваше най-лошата участ за демоните въобще, която може да съществува. Те плачели и казвали: „Уви, уви! Сега вече знаем, че ти си Бог!“ Сатана и Луцифер започнали да молят Христос за една последна сделка. Значи те продължават, много са упорити, винаги имат за какво да мислят. За една последна сделка: Христос да си вземе Юда и Каин и да си отиде, да ги остави на спокойствие, да им даде властта. Значи това е окултен бизнес, духовен бизнес: вземи си Юда и Каин, щом са твои хора – и да си отидат, да им оставят властта. Но Христос им казал, че в това дело уговорки няма. „Вашата власт е изгубена и всяка пробудена душа, която търси истината, ще се завърне при Отца Ми. А вие ще бъдете завързани в центъра на земята.“ Там е, както знаете, адът в центъра на земята, главните сили са завързани там. Тук действат второстепенни сили във външния свят

БОЯН МАГА

истинският ръководител на богомилите

(първа идея за размишлеине)

Съвършените богомили винаги говорят Истината. Значи това е разликата между другите два вида богомили. Най-високата степен – съвършените.

Съвършените богомили никога не правят нищо без молитва. Съвършените богомили не правят нищо без благословението на Бога. Те са истинските пазители на тайните. Всеки, който е от Истината, се стреми към нея и изгаря в нея. Значи ако някой от вас има стремеж към Истината, трябва да знае, че те са едно. Самият стремеж, самият устрем, от една страна, означава, че Истината го е повикала. От друга страна, той я носи в себе си и я разгръща постепенно. Тези неща са свързани.

Според Боян Мага от всичко най-лошото не е грехът, а да не искаш да се върнеш при Бога – при Истината. Съвършените богомили са изцяло посветени на Бога. Значи не както другите – 50%, 70%, 10%, а изцяло са посветени на Бога. За разлика от вярващите и слушателите. Казва: „Най-дълбоката проповеде изстрадването на живота.“ Казвам, защото някои, тук има някои и между вас, не искат да страдат, други пък не умеят да страдат. После ще видим при брат Михаил какво означава щастието. Това е голямо умение да страдаш. Затова следващата книга, която подготвям за издаване, е по Учителя. Казва се „Разбиране на страданията“. Който ги преодолява, той може да стане духовен, който бяга, който не умее да страда благородно, той няма развитие. „Най-дълбоката проповед е изстрадването на живота.“ Без това изстрадване Истината не може да оживее. Човек е длъжен да проникне в тайната на самия себе си.

ПАРЛАМЕНТЪТ НА ДЕМОНИТЕ

продължение

(лекция 14)

Сатана и Луцифер нямали вече власт да разрушават душите. Разбира се, душите можели и да се саморазрушават, но това е по свободен избор. Но разумните души имали път към Вечността, имали отворена врата. Може да се зададе въпросът: „След като Сатана и Луцифер са заключени в недрата на земята, кой тогава днес изкушава хората?“ Това са техните слуги – демоните, защото не е отнета цялата власт на злото. Но все пак голямото зло е заключено. На този етап съдбата на демоните и дяволите е решена от времето преди Атлантида. Значи тяхната съдба е решена. На този етап тя е решена още по времето на Атлантида и преди това. Но човешката съдба не е решена и затова хората трябва да бъдат изпитвани. Преди да продължа, ще кажа нещо. Според Учителя когато дяволът прави зло, това е в Божествения порядък. Никой не може да го осъжда. Когато Ангелите правят добро, това е в Божествения порядък. Когато човекът прави зло, това не е в Божествения порядък. Не е. Значи дяволът може да прави зло, Ангелите могат да правят добро. Човешкото зло не е благословено. Това е единственото зло, което не е благословено. Хората трябва да бъдат изпитвани, за да се видят техните най-скрити, но и от друга страна, явни намерения. Защото който избира злото, той трябва да отиде при него, такъв е законът. До Великия Съд демоните и дяволът все ще имат власт и някаква сила заради тези, които избират личния живот, удоволствията и злото. Само тези, които постоянно се молят и работят върху себе си, ще имат постоянна победа над тези отрицателни сили. Дори когато изглежда, че губят, на вътрешен план те не губят, те печелят нещо реално. Това, което се е случило с Разпятието, е идея на Бога, Негов Замисъл. Това е най-великият жест на Любовта, защото Бог е пожелал не само да промени хората, нещо по-дълбоко: пожелал да просвети и мрака. Защото има демони, които са се обръщали и са ставали ученици на Бялото Братство. Разбрали са своя погрешен път и са се обърнали рязко по другия път. Така както ученици на Бялото Братство са тръгвали в школата на Черното Братство, но всичко това е по свобода. Значи Бог иска да просвети и мрака, и хората, включително и добрите същества. Всичко е за просветление, включително и за Ангелите. Злото за човека не е зло за Бога. Това, което наричаме зло, е необходимо за съвършенството на света, на човека и на Вселената. На едно място Хермес казва: „Кой е този, който смее да знае неизповедимата воля на Бога?“ Бог всичко прави правилно. И злото е поставено правилно в света. Злото не се прогонва със знания, тъй като знанията са тясно свързани с Дървото за познанието на доброто и злото. Злото не се прогонва със знания, а с Любов. Това е тази Любов, която е устремена към Божествената Мъдрост, не към човешки неща. Учителят казва: „Избраниците на Бога са хора на Мъдростта, а не на Любовта.“ Любовта е важна като основа, хората на Любовта са спасени, но избраниците на Бога са хората на Мъдростта, а не на Любовта. Защото мъдрият умее правилно да борави с Любовта и знае просто как да служи. Той не пита като любящия, като добрия човек: „Какво да правя, как да служа на Бога?“ Мъдрият е друг път, друга категория, той е извървял пътя на Любовта, сега е в пътя на Мъдростта. Той умее да служи. Учителят казва: „Много страдания има в този свят, но кой е страдал?“ И отговаря, дава една мярка: „Страдал е само този, който е намерил смисъла на живота. Другите са се мъчили.“ Това означава, че страданието е нещо благородно. То е разумно същество. Страданието въобще е нещо разумно. Човек се поучава и постепенно става все повече Бог. Тези, които се мъчат, това е съвсем друг път. Те или обичат злото и удоволствията, или отклоненията. Тяхното страдание не може да ги обожествява, напротив, то там се превръща в мъчение. Науката въобще не е компетентна в тайните на Сатана и злото. А религията го избягва. Тук-там някой път се проучва малко, но като цяло го избягва като проучване. Тя все още смята, че злото е враг. Дори и религията смята, че злото е враг. Това означава заслепение. Защо? Това означава, че не можеш да проникнеш с този метод на отричане, заобикаляне в Замисъла на Бога и тогава частта от Бога, която е злото, ти става враг. Понеже не знаеш Божия Замисъл и злото за тебе става враг. Някои казват, че злото е враг на Бога. Нима Бог може да има враг? Бог е допуснал, позволил злото заради свободата, без която никога нямаше да има истинско добро. Без тази свобода никога нямаше да се развие истинското, съзнателното, пробуденото добро. Ето защо в „Ава Торот“ казахме, че доброто е грях. Човек, който не е постигнал Истината, може да си прави колкото си иска добрини, но той все има някакви намерения дори когато някой път мисли, че действа правилно и разумно. Човек, който не е съединен с Бога, доброто му е грях. Но все пак е по-хубаво да се старае, да прави упражнения. Той всъщност не прави добро, прави услуги. Преди време обяснявахме, че той не прави добро, а прави услуги. Това е нещо друго. Страданието е също много необходимо за свободата. Дяволът е голямо зло, но уязвимо, уязвимо зло. От една страна, той съществува, от друга страна, когато се слееш с Бога, изведнъж разбираш, че е голяма илюзия. От една страна, смъртта съществува. Когато я проучиш дълбоко, изведнъж виждаш, както ще видим после при даосите, че тя е просто смешна. Тя няма шанс. Значи дяволът е голямо зло, но уязвимо зло, уязвимо от Любовта. Ако живееш в Любовта, там злото е сляпо, не може да те пипне. В Любовта злото ослепява. Любовта е аурата на Бога. Ако в твоя живот има зло, не се питай защо злото те гони, ами защо ти не си в Любовта. Ако искаш да зададеш по-разумен въпрос на себе си, не казвай: „Защо злото ме гони?“ Учителят казва: „Защото има да му даваш.“ Не си го прегърнал, не си го обикнал, не си го разтопил. То е нещо като снега. Някои казват: „Много сняг, какво ще става с този сняг?“ Такова нещо е злото. Учителят казва: „Този, който е допуснал снега, Той ще го разтопи.“ След време така ще стане и със Сатана. Той просто ще изчезне. Ако сега в момента Бог влезе в него, за Сатана ще има само Бог, както при Ангелите, нищо друго, но Бог не влиза. Сатана си има задача. Това означава, че дяволът е изначално обречен, той няма никакъв шанс срещу Бога и срещу Любовта. Той е изначално обречено същество. Една игра на Бога. Той съществува поради Милостта и Замисъла на Бога. Злото съществува като една голяма илюзия, но човек може да разбере това, след като правилно се движи в живота, т.е. ако се движи в Любовта, Мъдростта и Истината. По друг начин казано: животът на всеки човек е всъщност очакване на среща с Бога. Значи всеки затова се оглежда навсякъде, иска да види нещо по-особено и когато това желание е 100% узряло, когато е подготвен, ще стане тази среща. Какво се случва на тази среща, защото много хора казват, че са видели Бога. Ще ви дам една мярка, да не се подвеждате. Много хора сега претендират, че са срещнали Бога. Всъщност много рядко са хората, които са видели Бога. Тези, които са срещнали Бога лице в лице, никога не се завръщат в живота с човешки качества, вече нямат слабости: не могат да мразят, не могат да завиждат, не могат да лъжат, не могат да крадат и всичко отрицателно изчезва. От друга страна, надрастват и доброто. Те са толкова вътре в Любовта, Мъдростта и Истината, че даже доброто избледнява пред техните качества. Такива хора, разбира се, не е лесно да бъдат познати. Но те са, които са коренно преобразени. Които са Го видели, са коренно, тотално преобразени. В окултната наука е даден един закон: Не се бори с дявола, а се съедини с Бога и тогава няма да има дявол.

ЗАКОНИ ОТ ОМРААМ

брат Михаил

(втора идея за размишление)

Свободата на човека се определя според близостта с Бога.

Истинската свобода е Посвещение. Само Посветените са свободни. Тези, които смятат, че свободата означава да не зависиш от никого, не знаят какви опасности ги очакват. Някои искат да си знаят бъдещето: вашата духовна работа сега създава вашето бъдеще. Значи доколкото работите сега във вашето ежедневие, доколкото отделяте време за Бога, това е вашето бъдеще. Това няма нищо общо със звездите, вие решавате дали да работите, вие решавате дали да обичате Бога и един час може да работите, и пет часа ако искате на ден. Тези, които казват: нямам време – лъжат себе си. Който обича Истината, пробива времето, силата на желанието пробива времето и създава ново време. Такъв човек се лишава дори от сън, а който не обича Истината, за него няма време.

„Човек е свободен – казва брат Михаил – само чрез свободата на Бога.“ Това е нещо взаимно. Казва: „Трябва да бъдеш верен на Бога, а не на хората. Който е верен на хората, го очаква печална участ, дори това да е един добър човек, очаква го печална участ.“ За щастието: „Щастието няма да дойде във вид на среща или благоприятни условия.“ Знаете, някои хора все чакат благоприятни условия, нещо да се случи, без да правят създаване на случая. „Истинското щастие зависи от нашето умение да възприемаме събитията.“ И после обяснява: „Щастието не означава да живееш без изпитания, без препятствия и без страдания. Щастието, това е да бъдеш способен да преодолееш изпитанията и да се обогатиш.“ Щастието – това е способност на преодоляване. В победата над изпитанията човек придобива своето щастие. Значи в победата над изпитанията, не в бягството, а в победата човек придобива своето щастие. Има само един способ да намериш щастието: да отдадеш предпочитанието си на вътрешния живот, а не на външни придобивки. И после казва: „Колкото по-голямо зло те е нападнало, толкова повече светилници трябва да запалиш в себе си.“

ДАО

продължение

(лекция 15)

Който е предан на ДАО, няма свое Аз. Даосите казват: „В пътя ние сме единни с пътя, не със своето Аз и затова то е непотребно.“ Когато говорим за шестата степен даоси, най-високата степен, там и най-висшето Аз е непотребно. Значи твоето Божествено Аз е непотребно. То също пречи на ДАО, на най-великата Истина да работи в тебе. Има много категории даоси, някои работят с разумността, други я надминават. Даосите казват, че когато ДАО се показва, То се скрива. Затова човек казва: „Видях нещо, халюцинация ли беше, истина ли беше“, но който умее да различава, знае кое е. Мъдрият говори, действа и мисли и по това не се отличава от обикновените хора, но в това, което мъдрият не говори, не прави и не мисли, по това той се отличава от обикновените хора. Пътят има свойството безконечно да се изплъзва. Пътят е чужд на всяка общественост. Ще го кажа по друг начин: народите не се развиват. България като народ не се развива, развиват се определени хора. Тези, които имат специална Любов към Истината, които имат специална Любов към Бога, те се развиват в един дълбок вътрешен план. Другите правят опити за работа върху себе си и все работят върху себе си. Този, който е избрал Великия Път, трябва да забрави всички условности.

Преди време една сестра каза: „И аз мога да отида в гората да живея.“ Казвам: „Тръгвай!“ И тя каза: „Ами с какво ще се храня? Какво ще ям там?“ Свърши. Цялото твое пътуване се е разпаднало. Нямаш никаква връзка с истинското отиване. Най-малкият въпрос означава, че не си годна за живот в гората, в пещера и т.н.

За даоса нищо не се оказва чуждо и нищо не се възприема като свое. За даоса всичко е възможно и затова не се случва нищо неочаквано. ДАО – ПЪТЯТ е толкова тайнствен и толкова прост, че може да си позволи дори да не е ПЪТ. Даосът не търси знания и опора, той живее в ДАО, в покой и истинност. А що е това покой? Според даосите покой – това е поток от постоянно облекчение и течаща благодат, присъща на естеството на истинността. Истинският даос, тук говоря за шестата степен, абсолютно нищо не практикува. Тук няма практики. Той просто живее в ДАО. Начинаещите даоси практикуват много неща: че алхимия, че дишане, въртене на енергии, всичко, каквото може да се сетите. В шестата степен, съкровените даоси, няма практики, просто живеят в ДАО. На едно място Учителят казва: „Който мисли, не живее, а който живее, не мисли.“ Значи който мисли, не живее, той затова мисли, търси нещо, а който живее, който така е изпълнен с Бога, той няма място за мисъл, той просто живее. Според най-висшите даоси твоята собствена истинност е еликсирът на живота. Даосът се смее дори когато умира, просто защото смъртта е смешна. И на едно място Учителят обяснява: „Смъртта е един голям театър.“ Умрелият имитира, че е умрял, защото Духът никога не умира, онези имитират, че скърбят, някои даже скърбят донякъде, те го смятат за скръб и всичко това е, Учителят казва, един голям театър. След време ще издадем книга за задгробния живот по Учителя. Дават му цветя, когато не му трябват. Като е бил жив, няма цветя, сега е пълен с цветя.

ДАО-ПЪТЯТ е само за тези, които не искат да придобият нищо в живота. Те нямат цел да придобиват нещо. Никакво придобиване, а непридобиване. В това непридобиване, в тази чистота живее ДАО. ДАО-ПЪТЯТ – това е да не желаеш да придобиваш каквото и да е в света, включително и нищо в духовните постижения, тука не говорим само за света. Говорим – никакви духовни постижения. Никаква идея за придобивка, никакви резултати. Странен и особен, красив е този ПЪТ на даосите. Нищо не искат да придобият и ДАО живее в тях, БОГ живее в тях. Най-важното го постигат, без да го придобиват. ДАО-ПЪТЯТ – това е вкусът на простотата. Тук говорим не за знания, а вкусът на простотата, вкусът на естеството на нещата. Когато двама даоси си говорят, същественото е в неговоренето. Те просто си обменят ДАО. За даоса смъртта е един приятен отдих по вечния и чуден ПЪТ към ДАО. Нещо като отпуска, нали знаете, като някъде отидете на планина или на море, колко е приятно. Казват даосите, че там, където залязват звездите, изгрява ДАО. Казват: Чистотата е водата на ДАО и затова Чистотата умива ума от тревогите. Когато влезеш вътре в ДАО, не ГО откриваш, но ДАО е там. Вие не можете да уловите ДАО и вие не можете да ГО изпуснете. ДАО се живее в простотата на ДАО. В тази простота няма загадки, няма тайни. В тази простота всички проблеми са решени, защото простотата е яснота. Даосите дават един пример с маймуната и рибата: една маймуна хванала една риба, казала: Сега ще направя една услуга, ще те изсуша тук на това дърво. – Преведено това означава, че много добри хора правят такива услуги на другите хора. Обикновените хора, които нямат връзка с ДАО, подобно на маймуната все правят услуги. Това е услугата на маймуната, тази услуга, която маймуната направила на рибата. ДАО трябва да се знае, че не е учение, а е Откровение. И накрая завършвам с последната идея за размишление: Дъщерите на змията.

СЕДЕМТЕ ДЪЩЕРИ НА ЗМИЯТА

(трета идея за размишление)

Седем дъщери имаше змията. Ще говоря за седемте чакри.

Първата спи вцепенен сън и не вижда нищо.

Втората спи дълбоко и вижда пъстри мъгли около себе си. Третата вижда сънища и далечни картини.

Четвъртата, сърцето, тя е будна. Тя вижда всичко създадено около себе си. На египетски тази чакра се нарича ХЕПЕР. ХЕПЕР означава сърце. На египетски да имаш сърце, означава безсмъртие. От тази чакра нагоре започва спасението, духовното раждане и т.н. Да нямаш сърце, означава да си придобил смъртта. ХЕПЕР означава, че сърцето е духовното раждане на човека. Какво означава това? Това означава: работа за другите и работа върху себе си, но най-вече работа за другите. Сърцето е владетел на духовните неща, не на Божествените, а на духовните неща. Исаак Лурия казва: „В чистото сърце е скрита древна светлина, тя осветява духовния път на човека.“ ХЕПЕР означава още, че в чистото сърце отсяда НЕТЕР, Божеството, в чистото сърце отсяда БОГ със Своя чист Огън. Това е началото на девствеността. Тук се намира тя, в чистото сърце, няма значение какъв път е извървял човек, щом е стигнал дотук, в него се заражда девствеността, зачатъкът на силата на Истината. ХЕПЕР се съединява с духовността на нещата – значи с хора, с животни, с Ангели и т.н. За ХЕПЕР е казано: „ Отвори ушите на сърцето си.“

Петата чакра вижда душите, има много неща, които не вижда, но тя вижда душите, не вижда Боговете, не вижда Върховното духовно Слънце, т.е. ВЪРХОВНИЯ БОГ, но тя има способност да вижда душите. На египетски петата чакра се нарича СЕХЕМ, наричат я още МЕДУ НЕТЕР, което означава Съкровената Реч. Значи само този може да отвори тази чакра, който е постигнал в абсолютен смисъл Съкровена Реч. В Египет е казано, че който ползва МЕДУ НЕТЕР, т.е. Съкровената Реч, божествен начин на говорене, той не се различава от безсмъртните. ХЕПЕР означава да обичаш, или преведено на египетски – да одухотворяваш. Това означава да обичаш каквото и да е. Няма значение дали това ще е човек, животно, птица или камък, скъпоценен или обикновен камък. Щом обичаш, ти го одухотворяваш. Докато ХЕПЕР означава да обичаш, да одухотворяваш, то СЕХЕМ – петата чакра – означава въведение към НЕТЕРИТЕ, въведение към Боговете. Петата чакра води към Боговете. ХЕПЕР означава, че когато някой те обича или когато ти обичаш някой, го насочваш към вечността. Значи ако някой те обича истински, те насочва към вечността, ако ти обичаш някой истински, ти го насочваш към вечността, към реалността. СЕХЕМ е въведение от духовността към Чистата Святост като тайнство. Това е въведение в огнените енергии на Третото око към голямата динамика. За ХЕПЕР доброто е вечната религия. За СЕХЕМ Съкровената Реч е вечният разумен път.

Шестата чакра вижда Боговете. Тази чакра е също едно въведение към нещо по-дълбоко. Ако трябва, аз след време ще ви запозная по-дълбоко с египетската система на чакрите, но тук само ще загатнем някои неща. Тя е въведение в Богосияещото единение с ЕДИННИЯ – най-високата степен, тя е въведение. На първо време тя свързва човека с НЕТЕРИТЕ – Боговете и после това е друго въведение. Така се стига до седмата чакра.

Седмата чакра вижда Слънцето. На египетски е НЕТЕР НЕТЕРУ – ВЪРХОВНИЯТ БОГ. Това е върховната чакра. След време ще ви я обясня от египетска гледна точка. Според един египетски жрец Истината можеш да я видиш само тогава, когато станеш НЕТЕР. Само тогава, когато станеш Бог. Дотогава можеш да я търсиш, можеш да я жадуваш, можеш да я страдаш. Но само когато станеш Бог, можеш да я видиш. Това се осъществява в седмата чакра. Тя вижда Слънцето. Седем дъщери имаше змията.

АУМЪ

2 септември 2003 г.

Египетската физика

(лекция 16)

Учителят за страданията

(първа идея за размишление)

Шешет Анх

сфинксът
(лекция 17)

Абулафия

един от големите кабалисти
(втора идея за размишление)

Въведение в Хекао

словото-светлина
(лекция 18)

Някои важни неща от Тот

(трета идея за размишление)

ЕГИПЕТСКАТА ФИЗИКА

(лекция 16)

Главно ще говорим за времето, понятието време.

Времето зависи от възприятието на човека. Това, което ние усещаме, не е течение на времето, а движение на Нетерите (боговете) . Боговете пребивават в състояние на постоянно изменение, което човешкият разум погрешно смята за течение на време. В наставленията на един фараон към неговия син се казва (фараонът се казва Меркара): Сине мой, не се занимавай с времето, а със своите чисти действия, които ще те отведат в твоето слънчево състояние. Не разчитай, сине мой, на дългите години живот. Защото целият живот е само част, довери се само на чистото и правилното действие. Животът в другия свят, сине мой, е вечен. А този живот тук е само частица. Ти иди достойно в другия свят, за да те погледне Нетер в очите, за да те погледне Бог в очите. – Не е важно какво е външното време, важно е вътрешното време. Да имаш любов, означава да имаш правилното време.

Според египтяните има два вида време: човешко и свещено. Този, който живее в човешкото време, прави бели, човешки неща. Вреди на себе си и на другите. Който живее в свещеното време, той живее в състояние на Божественост. Той наистина се развива, работи, помага, твори и се пресътворява.

Древните египтяни казват: Малко да се отклониш от любовта и ти изгубваш своето правилно време, и заживяваш вече в света, в друг начин на мислене. Злото живее във времето, в неправилното време. Но дори и тук на земята, в неправилното време, злото е относително. Земята е енергия, вплетена в материята. Древните египтяни казват: И Космосът, и този свят са слязлата надолу енергия на Нетера, на Бога. Така Непроявеното е станало проявено. По същество цялата вселена е концентриран Огън и Дух, заключени в материята. Само който придобие правилното време, т.е. Любовта, може да се освободи, да излезе от това заключено място – света и вселената.

В Свещеното никога не действа време, нито пространство, нито планети. Свещеното е първичната субстанция. Тук действа само Нетерът, само Бог. Времето не е време, то е само една идея. Ще обясня: Тази идея пътува към своя край и когато се сблъска със своя край, времето ще изчезне, ще остане само Духът. Духът е без време. Той не живее във време, той живее в състояние.

Този, който постигне Духа, се освобождава от сянката, наречена време. Съществата на времето са същества на злото, малко или много са същества на злото, т.е. заключени същества, изпратени да научат някакъв урок, да научат нещо. Изключваме тези, които имат мисия, които са слезли по други закони, говорим като цяло за света – заключени същества, същества на сенките. Те нямат реално добро в себе си. Имат някакво добро, правят някакво добро, правят някакви услуги, но нямат реалното добро в себе си. И не случайно жреците на Египет казват така: Времето е заклеймено зло. И всеки, който е попаднал във времето, е попаднал в своята сянка.

От друга страна, жреците казват: Времето е създадено, за да бъдат подчинени на него съществата – обикновено нисшите същества. Казват: Грехът символизира изпускане на вечността, изпускане на любовта, това е грехът, и придобиване на времето. От друга гледна точка, изпускане на Мъдростта и придобиване на знание. А придобиване на знание означава придобиване на смъртта. Това е обяснено в Библията като Дървото за познаване на доброто и злото, това е придобиване на смъртта. Но смъртта се побеждава с Мъдрост, а не със знания. В окултната наука на Атлантида е казано (по-нататък ще говорим за Атлантида и за окултните науки там): След грехопадението човекът е изгубил хекара (хекао – егип. ). На атлантски език това означава своето чисто състояние, своето най-чисто съзнание или своята Божествена жизненост, хекара. С това той е изгубил връзката си с Бога и след грехопадането започнал да диша с носа си и с устата, един изостанал начин. А при това обикновено дишане се възприема съвсем друга реалност. Защото човекът е изгубил Бога и сега възприема други неща.

Истинското дишане е с душата си. Истинското дишане не е нито с устата, нито с носа, а с душата си. Между другото, делфините дишат така, но след време ще говорим за тях. Те владеят едно тайно дишане, което Тот нарича „сферично“, много дълбоко дишане, дишане с любов, дишане с душа. Там, където има любов, не диша носът или устата, а диша душата.

Така била изгубена меркаба – светлинното тяло в човека. Според египтяните тя се намира в 13-та чакра, която се намира една педя над Сахасрара. Сахасрара чакра се смята от египтяните за духовна, 13-та чакра се смята за Божествена. Меркаба – светлинното тяло в човека, наречено още в Библията Огнената колесница. Това тяло е състоянието на абсолютно неизменната Любов. А без Любов човек няма реалност, няма колесница – има тела, много тела, но няма реалност. Човек, който няма реалност, знанието му нищо не струва. Всичкото му знание нищо не струва, понеже няма реалност. Човек без реалност, т.е. без Меркаба, на еврейски е Меркава, на египетски е Меркаба, е без дух. Много неща има, но няма чистата реалност, Духа. Такъв човек е бреме и за себе си, и за другите. Единственото нещо, което му остава, е да се учи, доколкото има любов към Мъдростта.

По-нататък фараонът казва на своя син: Ако искаш свобода в другия свят, сине мой, ако искаш да се разхождаш свободно, тогава действай чисто в този свят.

Какво е атом на египетски? Жреците казват: Под ръководството на върховния Нетер, върховния Бог атомът сътворява всичко, което му е казано. Ето защо атомът, това означава воля и способности за сътворяване на нещата.

Според древните египтяни вселената е абсолютно разумна и този, който е постигнал разум, е постигнал власт над себе си и власт над времето. Трябва да знаем, че древните египтяни, тези от първото време, от свещеното време, времето на Боговете, не живеели във времето. Те живеели на земята, но обитавали във вечността. Те обитавали в Боговете и във Върховния Бог.

УЧИТЕЛЯТ ЗА СТРАДАНИЯТА

(първа идея за размишление)

Страданието поставя човека в пътя, който Бог му е определил. Чрез страданието човек се приближава все повече до Истината. И Учителят казва: Кое е най-важното нещо в живота? Страданието. – Разбира се, хората не го желаят, не знаят, че то пробужда разума и извисява човека. Кое е най-важното нещо в страданието? Поуката. Кое е най-важното нещо в поуката? Вниманието. И наистина като придобие известен опит, човек става много внимателен, това е крайният резултат.

Учителят казва: Човек не може да разбере живота, докато се страхува от страданията, от сиромашията и от злото в света. И казва: Привилегия е за човека да страда. Чрез страданията той придобива права на гражданство. Не мине ли през страдания, човек не може да стане гражданин на Царството Божие. Единственото място, където можете да чуете тихия глас на Бога, казва Учителят, това е областта на скръбта и страданието. Значи ако започнеш да разправяш навсякъде и да се оплакваш, няма да чуеш този глас, ще чуеш други гласове. Но ако страдаш тихо, с любов, без да споделяш, заради самата любов, ако страдаш за нещо истинско, в тази скръб именно, в това страдание, дори в този мрак ще чуеш тихия глас на Бога. Не в радостта, в радостта ще заспиш. Тя може да ти каже нещо приятно, но там няма да чуеш дълбокия и тих глас на Бога. Говорим за скръбта, дълбоката, истинската скръб на душата, не на ума. Следователно като дойде страданието при вас, не го отбягвайте. Но вслушайте се в него, за да чуете гласа на Онзи, Когото търсите. Който разбира страданията, той ще разбере и смисъла на живота.

И после Учителят казва нещо важно: В тъмнината на страданието човек може да научи това, което в светлината по никакъв начин не може да научи.

ШЕШЕТ АНХ

Сфинксът

(лекция 17)

Сфинксът е пратеник на първата слънчева раса. Той е построен от жреците на Атлантида, които се прераждат в Египет. Значи една част от чистото общество на Атлантида се преражда в Египет и те са го построили. Шешет анх носи в себе си посланието на посланията на древната, Първата Слънчева раса. Това е културата на хората-богове, наричани още Прастарите хора или Предците, когато хората са били богове. Ще обясня: Истинското послание не е слово, то е самата Слънчева култура. Не е слово, не е думи, макар че думата култура означава култ-към-Ра, култ към Слънцето. Но то не е послание, което е в думи. Това е самата Слънчева култура, самата Божественост. Това няма нищо общо с философия, цитати и научни трудове по култура. Това е самата Божественост. Ето защо Шешет анх, или Сфинксът, мълчи.

Слънчевата култура изисква да извървиш пътя на Любовта. В тази връзка Сфинксът е едно безмълвно въведение в тайната на живота. От друга страна, Шешет анх, или Сфинксът, символизира скрития ключ към истинската мъдрост, което е съкровеното знание на тази култура на Нетерите, или Боговете. Според Тот Сфинксът символизира един вечен завет, завет с Духа на човека и че този човек трябва да се завърне, човекът-Дух да се завърне в културата на Боговете. Не случайно Сфинксът вечно гледа в посоката на изгрева, той очаква в човека да изгрее Духът. Самият Сфинкс е едно прастаро същество, идея от милиони години. Тази идея е съществувала в астралния свят. Според Тот посланието на Сфинкса е целта на живота. А тази цел е разтваряне в Нетера, разтваряне в най-висшата Божественост, което е началото на най-древната Слънчева култура, културата на първата Слънчева раса.

В Меду Нетер, има една такава книга, т.е. Съкровената реч, е казано: Отдавай себе си на Бога ежедневно. Посвещавай себе си на Бога непрестанно. И направи утре същото, което и днес правиш. – Това означава, че отдаването на Нетер не трябва да има край. Там, където в Библията е казано: „Непрестанно се молете“, тук е казано, че отдаването на Нетер не трябва да има край.

Посланието на Сфинкса е човек да познае своята слънчева същност, своето слънчево Аз. Ето защо Сфинксът е наречен още Душата на Египет. От друга страна, Сфинксът е построен на древна земя. Преданието на Тот казва, че Сфинксът е построен на свещена земя. По време на потопа, когато всичко е било наводнено, по време на него и после, след него, когато всичко е било във вода, нямало е нищо. Изведнъж се явява хълм, той се издига, подобен на пирамида. После той става образец. Върхът на този хълм, точно там е започнало зараждането на света. На този хълм е бил построен Сфинксът и после около него постепенно са се зародили държавите, народите и т.н. Но това е първото място, което е излязло от водата. Затова Сфинксът има много древен произход. И понеже е произлязъл като връх, после той е дал идеята за пирамидите. Пирамидите са построени в негова чест, в чест на Сфинкса, в чест на появата. Затова е казано, че е построена Свещена земя, което означава още Духовна земя. И в човека има външна земя и духовна земя, има външна пирамида и духовна пирамида. Това е мястото на Сфинкса, където са живели, където са стъпвали Боговете – свещено място, свещена земя.

Сфинксът гледа постоянно на изток, мястото, откъдето са родени Боговете. Това е посоката на Истината. Погледът на Сфинкса е насочен към великото и звездно безсмъртие на човека. Както казах, това е посоката, откъдето са слезли Боговете и това е посоката на самия човек и на неговия произход. Значи това е посоката на произхода. Сфинксът е построен от жреци на Атлантида. Друго негово име е Хара хиф, други го превеждат Хара хис. Това символизира идеята за възкресение. От друга страна, Шешет анх се превежда като Окото на живота, Окото на Мъдростта и Окото на Прасветлината. Има и друго име – Хор ем Ахет. Преведено означава Окото на Хоризонта. Шешет анх означава още Живият образ, или както казах Окото на живота. От друга страна, Сфинксът символизира Неземния Покой или Тишината, изгубената Родина на човека. Но само който има Мъдрост, или Мъдро Око, може да се завърне в тази родина, наречена Неземен Покой.

Гатанката на Сфинкса може да бъде разгадана само когато човек стане Нетер, или Бог, пълна Божественост, когато се завърне с Меркаба в Древната Слънчева раса. Значи когато се завърне със своето светлинно тяло в Древната Слънчева раса, расата на Боговете. Който познае тайната на Сфинкса, както и тайната на пирамидите, той изгубва родството си с този свят. Той пак помага на този свят, но изгубва своето родство, вече не е от този свят. Да познаеш тайната на Сфинкса и да познаеш тайната на Меркхет (пирамида на египетски означава Дом на съкровеното), означава да познаеш своята собствена съкровена, изначална същност. Тяхната тайна – и на пирамидите, и на Сфинкса – е и нашата тайна – да познаем своята собствена изначална, съкровена същност, това е тяхното послание. Тогава, казват древните египтяни, Тот ще се яви и ще ти разкрие Древната Мъдрост, която по времето на Атлантида е била изтрита от Акаша. Някои смятат, че всичко е записано в Акаша и се пази. Не, Тот казва, че Древната Мъдрост наистина е изтрита от Акаша, става дума за една много дълбока Мъдрост. В тази връзка ще кажа: в древния Египет жреците, Тот и посветените са познавали два вида памет: вертикална и хоризонтална памет. Вертикалната е живата памет, такива като Тот и жреците имат такава памет. При нея живееш хиляди, милиони години и прераждания и по време на смъртта си никога не губиш съзнанието си и паметта си. Паметта е жива, нямаш страхове, защото си победил. Малко ще вмъкна: в пирамидата е имало такива изпитания: когато някой иска да бъде посветен, жреците го хвърлят в една кална яма. Той става и около себе си изведнъж вижда крокодили. Ако победи страха, ще бъде посветен, жреците наблюдават. Крокодилите са така нахранени, че никога не посягат на човека. Макар че изпитанието е изкуствено, то работи. Тези, които показват любовта си и смелостта си, а смелост има там, където има истина, те биват въвеждани в подобни, по-дълбоки изпитания. Такива изпитания са правели по 12 години и след време човек навлиза във вертикалната памет – никога, когато умира, не си губи паметта. Има живи спомени, живи видения, живи неща. Ето защо Тот познава тайната история на планетата Земя преди Атлантида, по времето на Атлантида и след нея. И в Сфинкса това е скрито, архивите са там, но са писани на древен език. И аз в момента проучвам около 3000 езика и някои от древните езици на Египет, но все още напълно не мога да се домогна. Но радвам се, че ми попаднаха и в момента ги проучвам и малко по малко, постепенно ще се домогнем до един от тези, които носят най-голямата мъдрост на света. Тот е въвел на планетата първата писменост, това изключително същество – свещената писменост, свещените йероглифи. А тези йероглифи са думи на боговете и те са около 700 йероглифа. Ако започнем, трябва една година да се занимаваме само с тях. Аз съм проучил само около 500 йероглифа и всичките ги нямам. Но те всички разкриват много дълбоки тайни, дълбоки думи на самите богове. Това е нещо повече от азбука, тъй като азбуките малко унищожават човека, докато свещената писменост те прави духовен, интуитивен. Тя те кара да разсъждаваш, да проникваш и накрая да намериш своя Дух. Затова се нарича свещена писменост, но това е друга тема.

АБУЛАФИЯ

един от големите кабалисти

(втора идея за размишление)

Той казва: Победата над света се нарича любов към Бога. Главният въпрос на живота е намирането на Бога, останалите въпроси се решават от невидимия свят. – Казвам, защото някои все ме питат какво да правя, какъв дълг имам. Нямаш дълг към семейство и нямаш дълг към професия, това са второстепенни и третостепенни неща. Нямаш дълг да строиш къщи, апартаменти и т.н. Първият ти дълг е Бога и после се решават от невидимия свят твоите въпроси. Това, което в Библията е наречено: Първо търсете Царството Божие и всичко друго ще ви се даде. Първо е Бога, първо е Истината, това съм го казвал много пъти, пак го повтарям. Ако поставиш Бог на първо място в живота си, постепенно нещата ти, независимо каква ти е кармата, ще се устройват, бавно и постепенно, не бързо. Защото имаш много написана карма, много надписи.

После: Ако поставиш Бог на второ място в живота си, постепенно всичко ще се обърква. Освен че имаш стара карма, ще имаш и нова, и т.н., все по-лошо и по-лошо.

Абулафия казва: Човек познава себе си само чрез съкровения живот. В чистото сърце лежи скрита вечността. После казва: Раят, това е доброто време на човека. Адът, това е лошото време на човека. А Любовта – това е вечността на човека. Казва за будния: Будният човек черпи сила от всяко страдание. Той си увеличава личната сила. – Значи не страданието го съкрушава, а той съкрушава страданието. Това е Любовта. Той умее да превръща страданието в лична сила. Взима енергията на страданието и израства. Това е будност. А да се оплакваш от страдания, е вече толкова изостанало и според Учителя означава, че ще изпуснеш смисъла, ще изпуснеш защо ти е изпратено страданието и няма да разбереш целта на страданието. Така ще изгубиш опита и своето развитие.

Човек се явява едновременно свое собствено творение, произведение и произведение на Бога. Това е нещо едновременно, тъй като човек има свобода, има нещо специфично, което той си го твори, и има нещо, което Бог допълва.

ВЪВЕДЕНИЕ В ХЕКАО

словото-светлина

(лекция 18)

Това е едно от нещата, на които египетските жреци са учили своите избраници, на хекао.

Хекао е наука за словото, за словото-светлина, наука за свещените думи. Как човек да си изработи свещен начин на говорене, свещена реч, свещен начин на мислене и на действие, всичко това върви заедно.

Жреците казват, че в словото владее могъща сила, когато е чисто и свято. По този начин са построени пирамидите, със слово – никакви колички, никакви релси, никакви глупости. Учените се опитват да открият, защото са изгубили науката за боговете и смятат, че камъните са се бутали. Само че и сега не могат да ги бутат. Смята се, че чрез свещените думи времето и пространството изгубват своето значение.

Хекао е велико изкуство за силата на свещените думи. Жреците казват: В свещените думи е скрита първичната енергия на Нетерите, на Боговете. Това са думи, които се движат, т.е. живи същества, думите са живи. Учителят казва, че даже и трудностите са живи, те могат да се местят. Значи изместваш една трудност от човека, тя отива в друг човек, тя обича да живее в човека. В боговете не може да живее, там, където има свещено мислене, не може да живее. Разговорите също са живи същества. При разговорите има обмяна на духове, на енергия, на същества. Затова някой казва: Много ми тежи разговорът с този човек. Ами, такива духове има. Някой път е хубаво да се натовариш, да го облекчиш. Друг път пък неговият ангел, който вижда, ще дойде да ти помогне, ти ще се нуждаеш от разтоварване и така нататък, има една верига.

Според Тот само Истината е въоръжена с хекао, със свещени думи. Значи само съществото на Истината е въоръжено с хекао, т.е. свещен начин на мислене, на изразяване и на изговаряне. Преди да продължа, само между другото ще ви кажа, че почти всички велики посветени в света са били посветени в Египет, включително и Христос е ходил там не случайно – и Питагор, и Платон, и Мойсей, и т.н. Но те са били частично посветени, жреците никога не са разкривали напълно своята тайна наука. После ще стане въпрос за водата, как Мойсей я е разделил, като се е домогнал до едно хекао на древен език. Но Тот обяснява нещо по-дълбоко.

Ще продължа: Хекао е жизнената, вечната същност на боговете. Символично хекао е дошла от Острова на Огъня, това преведено означава Страната на боговете. В Египет се е смятало, че само този човек, който е въоръжен с хекао, с магическа, Божествена жизненост (там думата магия означава Истина, но друг път ще говорим за това), с думи, изпълнени с Истина, с магическия огън на Истината, минава уверено през задгробния живот и става свободен човек, става Озирис. Той вече е възкресен. Това означава, че хекао е най-чистата енергия на живота или есенциалната енергия. Чрез хекао, или хека, древните египтяни са притежавали тайната на безсмъртието, просто няма нужда от свещеници, от кръщения, хляб, вино, ритуали и т.н. Магическият огън в човека превъзхожда всички тези неща, говорим за съкровения човек. Този, който не е съкровен, никакви кръщения не могат да му помогнат, но това е друга тема.

Хекао, от друга страна, е храната на боговете. Значи свещените думи са храната на боговете. Египтяните имали закон: От всичко, което ти се случва, изваждай манна, еликсир. Скоро в София ме питаха: Кажи нещо за вегетарианството. Казвам: Вегетарианството е една голяма илюзия, както и месоядството. Понеже някои мислят, че като са вегетарианци, че са решили въпроса. Нищо не можеш да решиш. Казвам: Ако искаш истинско хранене (след време ще говоря по този въпрос, защото той се повдигна в София в тесен кръг; във Варна и в София нямаме въпроси, в Русе и Бургас имаме), ако искаш да се храниш истински, трябва да имаш свещени отношения към всички неща. Тогава вече вегетарианството, макар че е илюзия, има някакво малко значение. Защото когато се храниш със свещеното отношение към всички неща, ти се храниш със съкровената есенция, с Любовта. Истинската храна е от духовна, много фина материя. Учителят казва, че истинският хляб е от много духовна, фина материя. Това е свещеното слово, свещените думи, съкровените неща. Тогава вече вегетарианството има значение някакво, но никога решаващо значение. Не пречи да си вегетарианец и да мразиш, да завиждаш и т.н., да си смъртен и т.н. И хиляди прераждания да си вегетарианец, трябва да разбереш истинската храна, храната на душата – не на ума, не на сърцето – храната на душата. Това е Любовта и свещеният подход. Другото аз не го наричам храна, защото ме питат вегетарианец ли съм. Не съм. Не съм и месоядец.

Хекао е храната на боговете и всичко, което ти се случва, е манна – някой те обижда, това е манна, манна небесна. Хващаш обидата, изваждаш енергията и се зареждаш. Какво ще прави този, който те е обидил, това е негова работа.

Хекао, това е свещеният език, свещеният говор, културата на боговете, която се е изучавала тайно в пирамидите. Чистата свещена реч е хекао – свята земя, Обетована земя, девствена земя. Искам да ви кажа нещо за Мойсей, преди да продължа: той е писал Битието на египетски, много малко хора в света са знаели тайната на йероглифите, произношението и изписването. След време се превежда на халдейски, вавилонски, арамейски, древноперсийски, гръцки, римски – латински. Поначало почти никой не може да превежда от египетски, дори и Мойсей. Той само е написал нещо, доколкото жреците са му разкрили нещо от тайната на йероглифите. Това означава, че в момента Библията е така написана, че просто ако един познавач я чете, не може да я познае. Няма истински превод, ако някой от вас търси – има средни преводи от велики посветени, кабалисти, които познават тайните на превода, но средни преводи – пак е скрит смисълът. Защото в смисъла има нещо, което всеки сам трябва да го намери, разбира се, ако е търсач на Истината. Така че всички претенции за преводи по-добре ги оставете настрани и по-добре се хванете с търсене на Истината, с живот в Любовта, в чистите действия, за да може после да разберете, че човешкият Дух, Меркаба е Библията и освен това превъзхожда Библията. Човешкият Дух може да напише такива неща, даже не само човешкият Дух, Висшата Душа в човека може да преживее такива неща, които дори и свещеното слово не може да ги изкаже. Не говоря само за Библията. Аз имам една книга „Свещената книга на народите“. Значи всички свещени езици не могат да изразят състоянията, дълбините на Висшата съкровена Душа. Идва се до един момент, в който думите, включително и свещените думи, отпадат. Това е науката за безмълвието. Значи който овладее хекао – науката за говоренето, за свещеното слово, за контрол на всяка дума, той ще бъде въведен после в Безмълвието – първичния език, езика на Боговете, езика на Бога, език, който са го разбрали и делфините. Те също владеят този език и владеят много неща. Те живеят на Сириус, оттам идват и там отиват. Те са същества от Сириус, много напреднали, но това е друга тема, за друга лекция.

Съкровените думи са свещеното време на човека. Това е времето, когато човек се намира в душата на Боговете и в душата на Бога. Според жреците (след време ще говорим и за тях, какво означава думата жрец и какво са били те в Египет – те въобще не са се занимавали с проповеди, това не е било тяхна длъжност; правили са го като компромис по време на някои празници или по стечение на обстоятелствата, но те имат много подълбока мисия от това), според жреците Свещеното слово е винаги по-бързо от светлината. И Учителят обяснява това: Мисълта е по-бърза от светлината – светлината е около 300 000 км в секунда, мисълта е около 500 000 км в секунда, а Духът няма скорост, там понятието скорост изчезва, затова се казва, че Духът е навсякъде. Затова Учителят казва, че светлината в сравнение с Духа е нещо като биволска каруца... Ако сравняваме биволска каруца и влак, ако сравняваме влак и светлината и т.н. Значи винаги по-бързо от светлината. Това слово не се съобразява с времето и пространството. Ето защо молитвата е много важна, едно от най-важните неща в този свят. Човек с молитвата натрупва хекао, бяла енергия. След време тя ще избухне в него, ще стане преврат, малко или много човек ще стане светлина. После вече няма да има проблеми с времето, т.е. с ограниченията. Препятствията за него и в този свят, и в другия свят ще отпаднат. Те няма да съществуват, защото той ще има Меркаба.

Свещените думи въздействат върху сърцето на Боговете. Между другото, аз съм започнал една нова книга с формули, ще има 1 000 формули, между тях ще има много сгъстени. Например сещам се: Господи, посвети ме в тайния смисъл на нещата – за тези, които искат да разберат нещо по-дълбоко в Библията, навсякъде, за всичко в живота. Господи, въведи ме в корените на праезика – за този, който иска да разбере праезика, а това е езикът на Истината, езикът на Любовта, езикът на светлината, езикът на безмълвието – то е на степени и т.н., всичко идва постепенно.

Тот казва: Съкровеното хекао, съкровената енергия в човека погубва смъртта – и физическата, и духовната. Който има хекао, минава през всички времена и пространства, през всички светове. Тук не говоря за глупостите на екстрасенсите и ясновидците, а говоря за тези, които са постигнали Меркаба, истинското светлинно тяло – посветените, жреците, адептите, Учителите и пробудените души. Те никога не говорят общи приказки. Един такъв посветен никога няма да те занимава със звезди и с глупости. Той ще те учи на принципи. Никога няма да ти казва какво те чака и какво трябва да правиш. Той първо ще те научи на начин на живот; ще те научи на принципите Любов, Мъдрост и Истина и ако ти умееш да слушаш, след време няма да се занимаваш със звезди, напротив – звездите ще се учат от тебе. И не те ще те греят, а ти ще ги грееш. Защото Учителят казва: Когато застана до Слънцето, то угасва. В човека има нещо, което надминава 10 милиона слънца, някои го наричат това кундалини, но при Учителя и в Египет има нещо по-дълбоко от кундалини, то се намира в 13 чакра.

Дори самите Нетери, Боговете, живеят в убежището на Свещените думи, защото те искат да имат връзка с хората, да помагат. Има такива Нетери, които не обичат свещените думи, живеят в безмълвие. Има и такива Учители, срещал съм се с тях – една дума не иска да каже, дори и мъдър съвет, дори и в името на помощта на хората, нищо. Същества на не-говора. Има такива Старци – от 24-те Старци има такива двама. Абсолютно неговорене, надминали са и мълчанието, и словото, нещо по-дълбоко. Но все пак за тях Учителят казва: В бъдеще, след милиони години ще кажат няколко неща, обаче те ще бъдат нещо повече от светлината. Това е друга тема.

Който е изгубил свещеното си слово, е изгубил и хекао, бялата си енергия, т.е. своята Божествена жизненост. Вие знаете, сега е много модерно да се говори: Аз съм изморен. Аз се чудя на тези думи, каква е тази умора, откъде идва, какви са тези неща... Но хората често го казват, някои даже много често. Просто енергията се е изгубила във взаимните неща, привързаности и не знам къде, много дълъг списък, не знам къде е изгубена.

Хекао е водителят в духовната земя, свещената земя. Според Тот Първата Слънчева раса е тайната родина на Прастарите хора, Боговете. Тот казва: Боговете са били хора и хората са били Богове. Тези Прастари хора били господари на хекао, на енергията. С тази енергия построили пирамидите. Така е построен и Стоунхендж, с така наречения на египетски „магически вихър“. Той първо не е бил там, където е сега, бил е на едно място в Англия, после се премества на друго място – бил е в Ирландия и после с магически вихър го пренасят там, където е сега – това е магически храм. Слънцето е изгрявало по такъв начин, че е възвишавало Духа на човека. Те са били господари на хекао, което означава още господари на светлината – такива, каквито са и в Агарта, господари на светлината. Именно тези Прастари хора-богове са родили същества с хекао в Атлантида, в Египет и в Лемурия, откъдето произлизат великите строители на пирамиди и цивилизации. Там, където има хекао, има цивилизации, там има пирамиди, там има свещени места. Свещените места са места на хекао, на голяма сила – магнетични, чисти места.

За Тот, който е един от върховните притежатели на хекао, т.е. притежател на свещената жизненост на всички времена, жреците казват за него: Той притежава силата да разкрие всяко нещо и да го обясни. Значи, всяка дума, всеки език, всяка тайна, всяка загадка – той има такова хекао, което може да прониква навсякъде и да обясни всеки свещен език на разбираем език.

Всички свещени места по света са дело на хора, същества, Богове с хекао, т.е. там има тяхно присъствие – места със свещена аура. Един приятел от София, издател, преди време ми се хвали: Бях на Божи гроб. – Какво прави там? – Ами, запалих една свещ, тя угасна, ама имаше гроб. – Ето, той ходил на свещения гроб. Все пак е някакво зачитане, дори и когато свещта не гори. Значи и Сфинксът, и пирамидите са дело на хора и същества с хекао. Те символизират тези места – символизират цивилизациите на Боговете. Имам предвид и маите, и инките, и много други племена – догоните и т.н. В Етиопия живеят много дълбоки племена, които имат такава мъдрост, че доволно и достатъчно можем да се смущаваме в хубавия, в благородния смисъл.

Според Тот: Който говори истината, има хекао. Който иска да трупа хекао, трябва да говори истината. Това е метод. Освен молитвите, освен свещения подход към нещата трябва да говориш хекао. Няма значение дали насреща някое дете ти задава въпрос, ако не можеш да отговаряш дълбоко, говори искрено: просто не знам. Аз така казвам, питат ме някой път нещо, казвам: не знам. Мога да го науча, ако трябва, но зависи кога, ако има естество... Така че много неща не знам. Аз още преди години съм се определил пред невидимия свят като много голям невежа, чак не мога да го опиша и така ще си остане.

За хекао е казано: Словото е по-силно от битката. Значи имаш някой път среща с по-трудни хора, битка. Преди да отидеш, атакувай с Божествено слово. Какво искам да кажа: Господи, бъди постоянно между нас; Господи, ти разреши този въпрос. И когато Бог е там, по друг начин се развиват нещата, не да се чудиш какво ще говориш, а поискай Бог да е там и Бог да говори. Той може да проговори обаче и чрез така наречения враг. Но той не е враг, той също е Бог. Ако умееш да слушаш, ще разрешиш въпроса за битката предварително. По-нататък ще говорим за тайните на бойните изкуства. Един от големите майстори – Такуан Сохо – казва: Ти трябва да си изработиш (само за малко се отклонявам) вътрешна сабя. Ако вадиш външна сабя, ти вече си загубил битката. – Какво е вътрешна сабя? Това е една способност в човека. Каква е тази способност? Това е твоят дух. По-нататък ще говорим за тайната на бойните изкуства и докъде водят те. Защото всички са воини и всички воюват, но само този побеждава, който абсолютно овладее в себе си злото и дявола. Ти може да си много голям боец на сабята, но дяволът да е в тебе. Значи със сабята нищо не можеш да решиш. Решаващото е да победиш и да изкорениш дявола в себе си. Когато Бог заживее в теб напълно, ще видиш, че няма дявол. То наистина няма.

Хекао е дълбоко скритата в човека слънчева същност. Това е наречено още Древната духовност. Според Тот водата тече по закона на (водата сега в реките, в морето, въобще) Ур–хекао. Ур–хекао означава едно древно заклинание, ще обясня. Значи водата в момента тече по закона на Ур–хекао – тя няма избор. Тече. Това е особено заклинание. И Тот казва (това заклинание той го е създал) : ако това заклинание се оттегли, водата спира да тече, реката пресъхва. Има такива реки, които са изчезнали, просто там е оттеглено хекао. Това заклинание е спряло, изтеглена е енергията, защото водата е движеща се енергия. Зад водата тече енергия, както змията се движи с енергия, не се движи с крака. Това заклинание изтегля енергията и водата потъва, изчезва. Има и такива изворчета. Учителят ми е обяснявал преди, като ходех по горите: изворчето не излиза от земята, не идва от небето, не идва от дъжда, то е тайна. Малко изворче, чиста вода. То е създадено от същества с хекао и от ангели. Те постоянно обновяват водата вътре, това е нещо като тяхно тяло, живеят в тази вода и се радват. Обаче знаете, минават овце, говеда, хора, тъпчат, хвърлят кал, не благодарят. Аз съм виждал такива изворчета, на които отивам после, няма го. Учителят ми обясни: ангелите си го взели, просто си го преместват на друго място – там, където ще бъде оценено.

Хекао – това са думите, които се движат и отварят врати. За този, който има хекао, т.е. свещена енергия, за него категорията време не съществува. Той си има врата в безвремието. Привидно живее във времето. Думата врата е много дълбока, на атлантски език се нарича арамон – врата, означава да имаш отворени врати, т.е. отворени светове. Където искаш, да можеш да отидеш, защото вратата означава преход. Минаваш от една стая в друга, малкият преход, т.е. в друго измерение, в друга стая, в друг живот. На духовен език означава: минаваш в друг свят, а на Божествен език означава: в света на Боговете, в света на Бога.

Хекао е езикът, говорът на Слънцето.

НЯКОИ ВАЖНИ НЕЩА ОТ ТОТ

(трета идея за размишление)

Има три вида Тот: Древният Тот, преди Атлантида, после Тот в Атлантида, после Тот в Египет и едно отражение като Хермес Трисмегист в Гърция. Истинският, древният Тот е, който е направил най-голямата услуга на планетата, внесъл е писмеността, той е видоизменил и развитието.

Един от най-великите Учители в света, живели и временно на Земята, но иначе същество на Сириус. Но те не живеят дори и на Сириус, тъй като има изход извън вселената, те живеят извън вселената, те слизат на Сириус, а оттам и по-надолу, за да помагат и на други същества.

Неговото египетско име е Техути, означава Баща на Мъдростта и друг превод е Великият Бял, още Баща на Светлината. И Учителят лично величае неговата Мъдрост и след време, когато ще издам книга за Египет и по Учителя за Египет, там ще видим какво казва Учителят за него, тъй като той наистина смята, че това е едно велико същество и носи една велика Мъдрост.

Тот казва: Само търсещият Истината си изработва свещен поглед за нещата. На най-високо ниво Истината поразява и светлината. (Ако трябва, друг път ще коментирам този въпрос. )

На Нетер Нетеру, т.е. Върховния Бог (на египетски), се служи тайно, а не явно. Понеже има някои, които смятат, че непременно трябва да облекат расо и да служат.

Който се е отдал на Истината, той е изпълнен с Божественост, със съкровеност, със святост. Това е белег, диагноза, мярка. Не можеш да го хванеш да мисли за земни неща, примерно какво ще ям. Толкова е несъвместимо...

Еликсирът на живота – това е огромен запас от скрита и чиста енергия в дълбините на човека. Значи тези, които се изморяват, нямат запаси. Има хора с много малка енергия. За деня му стига едно готвене и енергията свърши; една обида и вече не си знае работата, денят объркан, проблеми и т.н. Затова има такива хора, които се крият, не обичат да говорят с хората, защото за тях всеки човек е проблем. Аз им препоръчвам повече да се молят, ако могат, да не готвят, повече да четат свещени неща, да изучават свещени думи и да живеят повече в мълчание. А тези, които са будни, наистина търсят Бога. Обикновените разговори са голямо разхищение на енергия. След време това разхищение разбива дарбите на човека, развитието му и най-вече светлинното тяло, хекао. При мен също се опитват да идват хора за общи приказки, но някой път говорим няколко минути и това е или последният, или предпоследният разговор. Давам им да разберат, че няма такива неща. Имаше един брат, каза: Досега си говорихме за свещени неща, дай сега да си говорим за човешки, земни неща – и така ни свърши разговорът.

Ако си допуснал любов към материалните неща, ти винаги ще блуждаеш в тъмнина. Има такива хора, които казват: Ама все пак трябва да мислим за прехраната. Няма такова мислене. Учителят казва: Ако ти се отдадеш на Бога изцяло, това е Божия грижа. Аз съм го наблюдавал от 1982 година, Бог се грижи за моите права, за моите нужди. Никога съм нямал проблем. Между другото, нямал съм проблем и преди това. Но го споделям, става дума, когато се отдадеш. Ако не можеш да се отдадеш, да се подготвяш да се отдадеш. Ако не можеш в този живот, в друг живот ще се отдадеш. Но все някога все трябва да узрееш за това отдаване на Истината.

Ако си допуснал любов към материалните неща, ти винаги ще блуждаеш в заблуждения. Можеш да смениш едно заблуждение с друго, но то е все заблуждение. Ако си допуснал любов към Бога, ще бъдеш въвлечен в Божественост, така казва Тот. И после казва: Там, където се събират боговете, там са мистериите. Знаете, преди е имало много храмове на мистериите. Имало е събрания, хора-богове, същества-богове и невидимо присъствие на богове. След време ще говорим за такива събирания на мистериите, за мистични школи, включително и за школата на Ехнатон. Оттам са произлезли есеите и там негова ученичка е била Дева Мария, но друг път ще говорим по тези неща. Това е школа, която е произвела 300 безсмъртни и още малко е имало, но около 300 са постигнали безсмъртие в тази школа. Но Ехнатон е особено същество, не случайно намразен даже от жреците. Когато той се е явил в Египет, казал: Няма нужда от храмове, няма нужда от жреци. Бог е вътре в човека, Нетерът е вътре, търсете го навътре. – И оттам почти са му заличили тайните слова, искали са да го изтрият, но все пак не са могли, тъй като той е проповядвал само за Слънчевия Бог и че всеки сам трябва да намери Слънцето в себе си. Това е друга тема, друг път ще говорим.

АУМЪ

2 октомври 2003 г.

Бену

фениксът, древната птица, птицата светлина
(лекция 19)

Поп Богомил

непокорният свещеник
(първа идея за размишление)

Техути бялото слово

древният Хермес
(лекция 20)

Яков Бьоме

(втора идея за размишление)

Мистерията Бездна

за Съществото, което е създало Бога, вселената, но превъзхожда всичко
(лекция 21)

Майстер Екхарт

мистик от средните векове, отлъчен от църквата
(трета идея за размишление)

БЕНУ

фениксът, древната птица, птицата светлина

(лекция 19)

Това е древната огнена птица. Някои смятат, че е фантазия, че е измислица, но тя е съществувала и съществува реално. Тази птица, според древните египтяни, се е родила в огън. Според жреците тя владее магическия обрат на времето.

Огънят на Бену е образуван от Сириус. Това е птица на Сириус, това е мистична птица. Тя е скрита в космическото измерение (според жреците) на човешкото сърце. После ще видим, че тя е едновременно и послание към човека; защото и човекът е Бену.

Тази птица, по друг начин казано, е съкровеният Дух в човека. Това означава, че всеки трябва да постигне СЪКРОВЕНО СЕБЕПРОНИКВАНЕ, т.е. трябва ДА ВЪЗКРЪСНЕ В СОБСТВЕНАТА СИ ДЪЛБОЧИНА – нещо, което е постигнала Бену.

Според жреците Бену е омагьосана единствено от една идея – безсмъртието. Тя изглежда като птица, но това е привидно – тя е повече същество. (В други лекции ще обясним какво означава тази идея.) Поведението ѝ не е на птица. Идвайки в храма на Слънцето, най-вече в Хелиопол, най-често там се е явявала, тя се самоизгаря. След това се възражда от пепелта и новият млад Бену отлита обновен. След време пак се завръща и повтаря това. В Хелиопол е имало т.н. Хет Бену – храм на Феникса.

Тя има много имена. Нашите народи са я наричали Жар-птица; в Китай също се е явявала, там е наречена Фен хуан. Те казват следното: Фен Хуан е основана и сътворена от Огъня. Огънят е нейното вътрешно царство. В Персия е наречена Симурк – царствената птица, суфите я наричат Рух – свещената птица.

Тя живее различно. Има много спорове: някои смятат, че живее само до петстотин години и прави това изпепеляване. Но жреците казват, че тя живее до седем хиляди и най-много е живяла до дванадесет хиляди години. Това е крайният срок, в който те са я засичали тя да се самоизгаря. Защото при нея, както ще видим после, няма смърт и няма живот, а само ОБНОВЯВАНЕ.

Бену е СЪЩЕСТВО, КОЕТО СЕ Е САМОСЪЗДАЛО. Тази птица е посветена изцяло на Слънцето, на слънчевата идея. От друга страна, Бену символизира ВИСШИТЕ МИСТИЧНИ ПОСВЕЩЕНИЯ. Всяко раждане отново е раждане с ново качество и с нов пламък. Според жреците нейните крила са само символи, защото тя НЕ ЛЕТИ С КРИЛА, А С ОГЪН. Крилата символизират силата на боговете – това е идеята крила. По-нататък ще говорим за символите отделно.

За Бену няма нито смърт, нито раждане – има само ПЕРИОДИЧНО ОБНОВЯВАНЕ И ТО Е СЪЗНАТЕЛНО – нещо, което човекът трябва да постигне.

Бену е символ на възкресението, което означава победата на новия живот над старото мислене, над смъртта. Бену символизира възкресението. От друга страна, Бену е свещено послание на безсмъртието, а това е религията на Слънцето. По друг начин казано, посланието е следното: В човека е скрита мъдрост, подревна от началото на времената. Бену е птица на вечността, а вечността не се обяснява – тя само се долавя от тайната на сърцето.

Който е познал Бену в себе си, той може да се самосъздава от живот в живот във все по-високи степени.

В Бену Нетер (това беше египетската дума за Бог) се проявява като свещен символ на вечно новото. Което означава, че в Бену Бог е изваял Себе Си. Той е родил Себе Си в Бену. Бену символизира най-вътрешната птица в човека, същността му, неговия Дух. ЧОВЕШКИЯТ ДУХ Е БЕНУ. Той постоянно се възражда в своята Божественост – това е негово качество. Да станеш Бену, означава твоята собствена сянка да е изчезнала в твоето собствено Слънце.

Според Тот Бену е открила своята Истина, защото е търсила с ИЗГАРЯЩ КОПНЕЖ, което означава следното: всеки, който се отдава усърдно на нещо, го постига.

Жреците казват, че в очите на Бену сияе Слънцето, т.е. спасеният живот. Бену е надживяла вековете и времената и все още е неразгадана от хората. Някои казват: просто някаква птица. Но тя е послание на Бога към човека. Бену принадлежи на древната цивилизация на боговете, същевременно тя принадлежи и на нас, защото ние също сме Бену.

Учителят казва: Да се приготвите за Огъня на Любовта и който издържи този Огън, спасен ще бъде. И казва още: Имате една любов, тя е направена от паяжина. Аз говоря за Любовта, която не се къса. И цялата вселена на тази нишка да я окачиш, тя няма да се скъса. Да дойдат всички дяволи, да се качат на гърба ти, пак няма да се скъса (говорим за нишката на Любовта). Да те сломят, да те направят на прах, тя пак ще остане – няма да ти мръдне окото. (Това е неизменната Любов, това е нишката.)

Ще го кажа по друг начин: Само който е изгорял в Огъня на Любовта, е знаел какво търси. Бену е изгоряла. (Както преди говорихме за трите пеперуди – суфи-историята – третата изгоря, напълно се сля с Истината, днес ще говорим за Бездната – и там има такова нещо.)

ПОП БОГОМИЛ

непокорният всещеник

(първа идея за размишление)

Поп Богомил казва: Ти можеш да намериш покой само в постоянната си жажда за Бога.

Сатана изкушава, Бог освобождава.

На кладата може да издържи само чистотата.

Страданието е вековен спътник, особено на хората с велика Любов.

После казва как се става християнин, тъй като богомилите са истинските приемници на Христовата вяра, истинските, тези, които са устояли: Християнин се става, когато извървиш правилно пътя от Витлеем до Голгота. (Дава една мярка. )

Призовавай Божието име и ще видиш, че злото е преходно. (Това е съвет към един от неговите ученици.)

Злото е допуснато, за да могат хората постепенно да го покорят и да станат силни в Бога, за да могат в бъдеще да бъдат защитени от всякакъв нов хаос.

Когато говорим за зло, говорим за зло в името на по-голямо добро.

ТЕХУТИ: БЯЛОТО СЛОВО

древният Хермес

(лекция 20)

Ще изнеса някои важни неща от него. Казва: Когато говориш със свещени думи за нещата, сърцата на Нетерите (Боговете) сияят. Който люби Маат (т.е. Истината на египетски), е напътстван от Боговете. Неговото сърце ще придобие правилния устрем.

Когато Любовта те роди, ти беше душа; когато се отдели от Любовта, смъртта те взе в своите ръце.

Който е преодолял собствената си тъмнина, е съхранил Любовта си.

Казва: И в най-големия мрак да потънеш, Истината е в тебе – само насочи взора си към нея и мракът ще потръпне.

Ако говориш правилно, ти си отваряш врата към Мъдростта. Ако не говориш правилно, мракът те заключва.

Казва: Заключената уста е заключена тайна – тя е видяла Истината и умее да я съхранява. Който умее да съхранява Маат, или Истината, той е син на Тайната, или син на Безкрая.

Казва: Истината се възприема чрез ушите, извира чрез устата, сияе чрез очите, съхранява се чрез сърцето, живее чрез душата, възнася се чрез Духа. Който е разбрал това, не принадлежи на света.

Казва: Ако имаш свещена Любов, ти също ще живееш сред страдания, но ще бъдеш над тях.

Между човека и Истината съществува най-древната връзка на Земята.

Който е осветил мрака си, се превръща в храм.

Това, което е горе, е и долу, за да предизвика възхищението си в собствената си същност.

Животът става дълбок и истинен само когато е насочен към невъзможни постижения. (Значи не идеал, който се постига, а идеал, който е вечен развой. Тук не говорим за идеал, който може да го постигнеш след шест хиляди или след двадесет хиляди години и после спираш. Става въпрос за непостижим идеал.)

Любовта към Нетер, т.е. към Бога, е единственият Огън, който никога не угасва.

Казва: Твори Истината и ще преуспееш на Земята и във всички светове. Но Истината е повече от световете, тя надживява световете.

Казва: Моето учение е Бездна, в която оцеляват само тези, които обичат Истината докрай.

Който е видял Истината, той е видял нещо повече от света и вселената. Който е видял лицето на Истината, той е видял славната победа над мрака. Виждането е победата. Докато не си видял Бога, мракът е победител.

Чети книгата на Любовта, ако искаш да разбереш живота си.

За пчелата казва (преди време говорихме): Пчелата вади не мед от цветята, а своето безсмъртие.

Казва нещо много важно: Животът е хубав не когато си щастлив, а когато Нетер е доволен от тебе, когато Бог е доволен от тебе.

Който е прекрачил прага на мрака, е завладял себе си.

Говори като светлината и ще станеш светлина.

Който обича Истината, той вижда много надалече, той вижда отвъд нещата.

И казва: Истината знае как да се справи с всяко зло. (Египтяните имат една такава формула срещу враговете си: Нека Истината те отклони от моя път!)

За Боговете: Боговете са най-древният народ във вселената. И казва начина как можеш да отидеш при Бога, при Нетера: ЗА ДА ОТИДЕШ ПРИ БОГА, ТРЯБВА ДА СИ ГО ОБРАЗУВАЛ В СЕБЕ СИ. Постигането на Нетер е възможно. То изисква само едно нещо: ОГРОМНА ЦЕЛЕУСТРЕМЕНОСТ – това са двете думи, дадени от Техути.

Казва: Всяка дума е роза, когато Любовта ти е свята. (Роза, т.е. ухание.)

ЯКОВ БЬОМЕ

(втора идея за размишление)

Казва: Молитвата е изход от самия себе си.

Само Любовта е тази, която може да разруши в тебе вродения дявол.

Твоето собствено слушане, желание и зрение ти препятстват да чуеш Бога. (Когато обичаш много да слушаш себе си, своята гледна точка, да нагаждаш нещата на себе си – това са препятствията да виждаш и да чуваш Бога. )

Любовта живее единствено в Нищото. Там, където човек има собствена воля, Любовта не живее.

Адът живее навсякъде и винаги в самия себе си.

Той дава една идея какво означава тъмнина: Тъмнина означава угаждане на своята воля.

На Земята скръбта е дадена, за да се облечеш в сила.

Който е изгубил Истината, е изгубил езика на Бога. И обяснява какво означава глад: Истинският глад е глад за добродетели.

МИСТЕРИЯТА БЕЗДНА

за Съществото, което е създало Бога, вселената, но превъзхожда всичко

(лекция 21)

Тази лекция е компромис. Учителят е избягвал да говори, не е искал да говори. Тази лекция съдържа огромно вдъхновение, но само за тези, които ще я разберат. В известен смисъл е опасна, но само така изглежда. Тази лекция е главно на Та Кхора – името на Техути, на Тот, на Хермес, когато е живял в Атлантида. Той има около четиринадесет лекции по този въпрос. Не знам дали ще изнасям другите лекции, но за тази е определено да говорим. Иначе тя се нарича БЕЗМЪЛВНИЯТ РЪКОПИС.

Казва: От Бездната са произлезли Бог, боговете, тези, които съществуват, и тези, които не съществуват (защото има и такива). Учителят това го е казал по друг начин, в книгата „Висша мистика“ сме го изнесли. Казва: Има едно същество, което е създало Бога. (Той го нарича Абсолют, Бездната е друго Негово име.) По принцип се смята, че този ръкопис е за неродените.

Казва: Бог, боговете и вселената – всичко това са деца на Великата Бездна. За Бездната е казано: Тишината там е неизразима, а дълбочината – неизговорима. Бог и боговете са родени от Неродения; понеже Той не може да се роди, раждат се Неговите ограничения.

ВЕЛИКАТА БЕЗДНА Е ЧИСТА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ. Според Тот (Та Кхора) Бездната е Тайната на нещата. Тази Тайна е неоткриваема. Това важи и за боговете, и за Старците, и за всичко, което съществува и не съществува. Тази Тайна е неоткриваема.

Но казва и нещо друго: Бездната е скрита в нас като недостижимост – остатъкът, който всеки търси. В Бездната няма Любов, няма Мъдрост, няма Истина; в Бездната няма живот, няма смърт – тя ги превъзхожда всичките. В Бездната няма благост, нито строгост, нито жестокост. В Бездната няма числа (Питагор дето казва, че всичко е число, няма значение – просто отпада); няма небеса, няма идеи. В Бездната няма йерархии.

Ако от същността на Бога сияе Любов, то в Бездната има нещо много по-дълбоко, защото и Бог, и Любовта са произлезли като малки лъчи от тази Бездънна Мистерия. В Бездната няма душа, няма Дух (много е трудно да ви обясня какво е Не-Дух, друг път може да се спра и на този въпрос).

Във Великата Бездна няма идеи. Там такива идеи, като например Отец, Син и Святия Дух не могат да съществуват; ако кажа невзрачни неща, ще е правилно, но зависи кой как ще го тълкува – там няма такива неща. Там всичко е погълнато. В БЕЗДНАТА ИМА САМО ЧИСТО НИЩО.