ЕЛЕАЗАР ХАРАШ

ОКУЛТНАТА МЪДРОСТ

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 2003 г.

Варна, 2006 г.

ПРЕДГОВОР

Ако имаш истинска Любов, Бог е заживял в тебе.

Елион

Чрез Любовта човек става истинен. Срещу тази Любов няма врагове, защото тя е покоряващата сила на Бога. В Любовта работи свещената сила на Бога.

В чистото слово се пробужда огънят на Бога.

Елион

В Любовта е скрит най-древният огън. Любовта има огнено слово. Огненото слово може да се излъчи до всяко кътче на вселената и да се превърне в око.

Смъртта не е смърт. Смъртта е портал към храма.

Евангелие от Салидон

Чрез смъртта любящият влиза в свободата. За любящия смъртта е наситена със свобода. Любящият има душата на свободата.

Свещеното сърце на човека е неговият велик учител.

Тот

Свещеното е наситено с Бог. Да действуваш свещено, означава да намериш Учителя в себе си.

По време на буря бъди спокоен. По време на спокойно море бъди внимателен.

Азонхир

Бурята е слуга на спокойствието. Спокойствието е слуга на бдителността.

Овладяването на себе си е безсмъртие.

Азира

Да си овладял злото в себе си, значи да си го покорил. Овладяването на себе си е преображение. Който не се владее, ще бъде въвлечен в тъмнина.

Ако се отдадеш на Истината, невидими сили ще устроят твоя живот.

Евангелие от Салидон

Чрез Истината в тебе тече древната невидима сила. Без Любов към Истината в твоя живот ще се яви една опасна самота, а в нея е скрита силата на злото, образът на злото. Много хора не са устояли на тази самота, защото са се отделили от Истината, която е великата опора. Истината руши самотата.

Пред Истината демонът на гнева изпада в ужас.

Спитама Заратустра

Истината работи безмълвно и поразяващо. Истината може да порази всяко дихание. Истината трябва да се съхранява, защото тя е нашето духовно оръжие.

Чистото съзнание е подслонът срещу бурята.

Евангелие от Египет

Чистото съзнание открива на човека друга вечност, по-вътрешна. Бурята, това е твоята съдба, тук логика и знания няма да устоят.

Който лъже, Истината го разрушава.

Спитама Заратустра

Който лъже, е в ума. Който говори Истината, е в Духа. Истината е оръжие на висшия свят. Който живее в Истината, висшия свят е зад него.

Тайната на спасението е връзката със самия Бог.

Енох

Елеазар Хараш
Варна, 2006 г.

1 април 2003 г.

Суфи

(лекция 1)

Исихазъм

(първа идея за размишление)

Сияещото безмълвие

Мъдростта на ДАО
(лекция 2)

Апокриф на Йоан

истинското учение на Христос
(втора идея за размишление)

Високият херметизъм

(лекция 3)

СУФИ

(лекция 1)

Суфи, най-общо казано, е мистикът, или този, който е постигнал реалността. Суфи е господар на двата свята: на външния се радва, на вътрешния се наслаждава. Ще говорим все за това, какво е суфи. Отнася се най-вече за арабските мистици, персийските, те са стотици – тези, които са постигнали реалността. Суфи не помни нищо друго, освен Бога. Мохамед казва: Моето вътрешно състояние е истината. От него са произлезли много суфи-организации. По-нататък ще говорим и за Мохамед. Неговото учение е толкова велико, че не отстъпва по нищо на Христос. Но понеже хората имат предразсъдъци, не могат да проникнат в неговото учение, в неговите тайни. Коранът е също дълбока книга, закодирана и нищо не трябва да се подценява, както и книгата на Лао Дзъ. На друго място казва: Говори истината, дори и когато тя е против тебе.

Според суфи не всяко добро е ешк, така го наричат, т.е. не всяко добро е любов, но всяка любов е добро. Ако освен Бога ти виждаш нещо друго, това е позор. Говорим за всичко, което се случва – война, нещастие, смърт, говорим тотално. Любовта е меч, който отсича времето и всичко преходно.

Що е любов според суфите: Океан от несъществувание. Любовта е свободна и от този свят, и от онзи свят. Когато любовта се слее с човека, той вече не е роб на временния свят и смъртта няма власт над него. Любовта е влечение към Бога чрез Бога. Друго определение за любовта от суфизма: Що е любовта? Безмълвна яснота. – Както виждате, много прост език, после ще говорим и за даоската мъдрост, също такъв език, подобен.

Суфите казват нещо много важно за трите вида хора: Който умира с любов към света, умира като лицемер. Този, който умира с любов към другия свят, умира като аскет. А този, който умира с любов към истината, с любов към Бога, умира като суфи.

Суфи е несъществуващ. Наистина това са същества от друго измерение, но живеят в нашия свят, подобно на даосите. И за даосите се казва, не знаят даже дали са живи или мъртви, обаче са будни и имат ДАО, имат Бог в себе си. Суфи не съществува в присъствието на Единствения. Той е опустошил себе си, изчезнал. Другият път ще говорим за „таслим“, смирението. Толкова смирен, изчезнал! Как може някой да обиди някого, който е изчезнал, който е станал никой. Никой не може да обиди никой, обидата не засяга никой.

Какво смятат те за съвършената любов? Съвършената любов е твоят Учител. Тя е, която ще те учи. Ако нямаш такава любов, нямаш и Учител.

Предаността. Предаността към тази любов, съвършената, истинската, е великият източник на енергия. Някои се чудят защо нямат енергия, губят им се енергиите, затова го напомням. Предаността е особен огън. Това, което религията обещава на вярващите като съвършенство и радост в задгробния живот, той го живее сега, не чака никакъв задгробен живот. Суфи превръща гроба в рай и още в храм, т.е. гробът не го ограничава, съзнанието му е постигнало предварително свобода.

Суфи е опиянен от чистотата на сърцето си. И в Библията е казано: Само чистите по сърце ще познаят Бога. Суфи живее във възвишено, безмълвно единство. Суфи също има лична любов, но тя е изпълнена с Божията Любов. За суфи добротата не е в това да даваш подаръци, добротата е да даваш себе си. Тук говорим за душата на суфи, да даваш душа на нещата. Суфи е този, който е настороил своите очи на вълната на безкрайността.

Според суфи човек може да стане силен, когато е разбит, когато е разрушен, т.е. в най-голямото изпитание. Тогава се ражда духът му. Значи при пълната мъка, при пълната скръб, именно тогава – затова Бог ги изпраща, за да може да се роди в нас духът, който ще реши нашите въпроси. Който знае тази тайна, е суфи – мъдрец, мистик, посветен в най-широк смисъл.

Да бъдеш суфи, значи да гледаш ограничено, т.е. само в една посока, посоката на Бога. Оттам нататък придобиваш безграничен поглед. Когато придобиеш този поглед, виждаш всички неща като едно, като единство. От това ограничение суфи е прогледал.

Казват, че суфи никога не може да бъде на гости на султана. Ако отиде на гости на султана, пак султанът му е гост. Това е една много тънка идея, няма да я коментирам, само я загатвам.

Да бъдеш суфи, означава да се откажеш от всяко безпокойство – и от най-малкото, най-микроскопичното. Суфи е подобен на земята, в която се хвърлят всички нечистотии, от което произлиза всичко прекрасно.

Суфи, това означава да имаш култура отвътре, а не да чакаш някакво образование да ти я дава.

Какво казват суфите за пътя: Направи една крачка от себе си и ето, виж – това е пътят. Знай, че ако се научиш на избавлението от себе си, ти ще достигнеш Бога, няма друга тайна.

Часът на молитвата за суфи, това е времето на истината.

Суфи задават въпрос и отговарят: Как мога да Те намеря, Господи? И Бог отговаря: Напусни себе си и ела. (Напусни своята низша природа, своето его и т.н. )

Що е суфи? Това е ден, който не се нуждае от слънце. Както виждате, суфите, даоските мъдреци не зависят изобщо от външния свят, нито от войни, нито от земетресения и т.н. Щом даосът живее в ДАО, той живее в друго измерение, нищо не го докосва, никакви събития.

ИСИХАЗЪМ

(първа идея за размишление)

Това е велико учение, което произлиза от Египет. В древна Гърция е много разпространено и на други места, в това число има и много българи – светци, които са постигнали святост чрез това учение.

Исихазмът е висше мистично учение. Думата е гръцка – исихия. Външно тя означава тишина, мълчание, покой, но има по-дълбок смисъл. Можем да го наречем учение за безмълвието. Според исихазма безмълвието е най-могъщото средство за познаване на Бога. Но както ще видим после, не всеки може да влезе в безмълвие. Можеш да мълчиш, може да казваш, че мълчанието е злато; и рибите мълчат, но не са мъдреци. Значи има мълчание и мълчание.

Истинският исихазъм е плод на духа. Можеш да мълчиш чрез духа си, можеш да мълчиш с ума си. Ако мълчиш с ума си, няма да постигнеш много. Умът може външно да мълчи, но той вътрешно говори или планира. Това е плод на духа, както преди говорихме за тези, които са познали шестото тяло. Това е велико и свято безмълвие, не просто седиш, затваряш се и се въздържаш. То е изпълнено с благословение.

Дълбокото безмълвие е непосредствено, пряко виждане на Бога, това е исихия. Т.е. висшата тишина е Боговиждане, откровение.

Исихастите казват, че исихията, безмълвието е такова състояние на незнание, което постига познание на Бога. Исихията е такова състояние на незнание, което превъзхожда всяко знание. И наистина безмълвието превъзхожда всяка мисъл, дори и Божествената, дори и свещената мисъл. Древните египтяни казват: Велико е жилището на безмълвието. Безмълвието се е смятало за мястото на свещената Мъдрост.

Когато човек страда с любов в своето безмълвие, така правят исихастите, скръбта им е свята. Това не е обикновена, не е човешка скръб, скръбта им е свята. Този, който не е познал Бога, не е способен на това безмълвие, на тази висша степен на исихия, безмълвие.

СИЯЕЩОТО БЕЗМЪЛВИЕ

Мъдростта на Дао

(лекция 2)

Ще говорим за китайската мъдрост и за Лао Дзъ. Лао Дзъ казва: Словото не може да каже много, но тишината може. Според Лао Дзъ думата ДАО означава много неща, но най-вече означава една идея: Истинност. По-нататък ще се спра на неговата книга, защото тя има много преводи. Външните преводи на Дао дъ дзин са примерно: Книга за пътя и неговата сила, Книга за пътя и благодатта, Книга за добродетелите и т.н., все външни преводи. Самият Лао Дзъ също има три имена. Външните му имена означават Старецът, Старото Дете, Престарелият Старец и много други неща. Обаче едно от имената му – Ли Ер – означава Дълбокото Ухо, което е много важно. Освен това не означава Престарелият Старец, а Изначалният. И наистина той просто изнася Дао – учението. Чрез него самото ДАО изнася учението за истината. Но по-нататък, в други лекции ще се спрем по-подробно на тези неща.

Според Лао Дзъ думата ДАО означава Истинност, може да се замести с думата Истина, Съвършена Истина, Бог и т.н. Що е ДАО? Едно определение на даоските мъдреци: ДАО, това е вечно отсъстващата реалност. Истинското ДАО се отличава по своето отсъствие. Това означава още, че истинският човек не показва себе си, толкова е смирен, толкова е скромен, неналичие. Китайците го наричат неналичие. Ако има наличие, той измества Бога, измества истината и нещата се развалят.

Ако следваш ДАО, когато стигнеш до върха, не спирай, защото ДАО е безконечен път, безконечно съвършенство. ДАО надминава и съвършенството, според Лао Дзъ, то също е ограничение за Него. Лао Дзъ казва: Ако станеш съвършен и спреш да следваш ДАО, ще се окажеш много несъвършен.

Даосът нищо не отхвърля и с нищо не се отъждествява. Даосът не знае даже дали е жив или мъртъв, но той познава ДАО, познава истината. А познавайки ДАО, той живее в чистотата на духа, в реалността.

За ДАО се казва следното: Само ДАО не владее Себе Си, защото постоянно се изгубва в другите, То постоянно се дарява, за да могат хората да растат. Даосът изгубва себе си в една бездънна одухотвореност, това е неговият път. Който не следва ДАО, т.е. истината, ще бъде погубен от своето неразбиране. А какво означава разбиране? Да имаш ДАО в себе си, т.е. истина, истинност.

Пустотата никога не създава препятствия. Пустотата е най-древното качество, първосъщността на сърцето, говорим за чистото сърце. Това е сърце, което няма желания, което живее в ДАО. Пустотата е другото име на чистотата, но тази дума обикновено смущава хората и затова някой път правим малки допълнения.

За славата даосите казват: Славата пасва най-много на душевно болни, тези, които търсят някаква слава, някакъв авторитет, те стават душевно болни, те вече са.

Според даосите всичко е ДАО и бедността е ДАО и тук обясняват каква привилегия е бедността. Разбира се, и богатството е привилегия, и бедността, всичко е привилегия. Аз съм ви казвал какво е казвал Учителят за бедността: Ако обувките ти са скъсани, не се оплаквай, не казвай, че са скъсани, а кажи, че те се проветряват – това е особен начин на мислене, при който никога не можеш да пропаднеш, става въпрос вътрешно, в съзнанието си. Какво казват даосите: Бедността е ДАО, това е пътят, по който можеш да забогатееш с истинност, разбира се, ако си буден. Бедността е движеща сила към разбирането на истинността на ДАО. Това е един шанс, не да завиждаш и да мислиш за други неща, а да се движиш към истинността на ДАО. Според даосите бедният е облагодетелстван да се движи към истинността на ДАО.

Даосите казват, че Лао Дзъ е написал Книга на безмълвието. Казва се, че той е произнесъл пет хиляди слова на мълчанието. Наистина неговата книга се казва така: Пет хиляди слова на мълчанието, но според даосите. Другият превод е Сияещото безмълвие. Това е истинският превод на Дао дъ дзин. Може да се преведе още и така: учение за Съкровеното, учение за Небитието, учение за Пустотата, което всъщност е най-голямата пълнота. По друг начин казано, учението на Лао Дзъ се намира в неизреченото. Когато изследвах много Лао Дзъ, разбрах, че той не говори това, което мисли. Той говори това, което мълчи, такъв е неговият стил. Той има и друга книга, която много хора не я знаят, но това е друг въпрос.

Лао Дзъ говори не мислейки, той говори немислимото. Неговата проповед е мълчанието между думите. Например чували сте тази негова идея: Дао, което е Дао, не е Дао и Дао, което не е Дао, е Дао. Даосите го превеждат така: Това означава, че думите са излишни и остава между тях тишината. Който може да улови тишината, може да расте. Който не може да улови тишината, той се хваща за тези противоречия, кокошката или яйцето, и цял живот има противоречия. Неговата проповед – на Лао Дзъ – е мълчанието, а не думите. Думите той ги е казал като компромис, по съвсем друга причина и между другото. Неговата книга е наречена Изреченото мълчание, така я наричат даосите, по най-правилния начин.

Тук трябва да уточним: той говори чрез мълчанието, държи повече на мълчанието, но цени словото. Според Лао Дзъ само мълчанието може да придаде значение на словото. Ако този, който говори, притежава дълбоката тишина, неговите думи докосват душите, той прониква, ако има реална, дълбока тишина в себе си. Ако няма тишина, думите му са плитки и мълчанието му е плитко.

Без мълчанието не можеш да проникнеш в тайната на думите, в тайната на словото. Мълчанието също се преподава като наука. Знаете, в древните школи начинаещите ученици по две, три, по пет години, много години са се обучавали в мълчание.

Ще разкажа една малка суфи-случка, преди да продължа. Един млад дервиш, който тръгнал по пътя на суфи, посетил един шейх, от големите суфи, тези, които са постигнали реалността. Този голям, велик шейх живял в къща като дворец – слуги, богатство. Младият суфи стоял няколко дена, но се смутил как може суфи да се занимава с богатство, да е толкова богат. И той казал на стария суфи: Позволи ми да си тръгна, притеснен съм. Старият суфи му казал: Аз тръгвам с теб. Младият казал: Ама как така, ти имаш дворец... – Така, тръгвам с теб! Тръгнали по пътя на странство. Думата странство, странствуване при суфи означава търсене на по-дълбока истина, а не просто разходка. Вървели те известно време и младият дервиш казал: Извинявай много, забравих си чашата в двореца, може ли да се върна и да си я взема, после ще дойда при тебе. Старият суфи му казал: Аз оставих цял дворец и не мисля за него, не съм привързан към него, а ти за една чаша се връщаш. Върни се, но аз няма да вървя с тебе на странстване, ти не си достоен мой събеседник. И така се разделили. Това е едно преподаване на урок и означава следното: суфи може да обладава голям имот, но той не е привързан. За суфи няма значение дали е богат или беден, той никога и към нищо не е привързан.

ДАО е мълчаливо слово и затова ДАО, което е изречено, Лао Дзъ казва, че не е истинско ДАО. ДАО се намира в неизреченото. Ако се движиш по пътя на ДАО, тогава времето ти ще съвпада с вечността, т.е. ти си намерил своя път. Думата път също е много по-дълбока, отколкото изглежда, по-нататък ще говорим.

От друга гледна точка, за Лао Дзъ не словото е съществено, а искреността, искреността на словото. Словото е значително, когато е искрено. Специално китайските мъдреци и даоси държат много на искреността. Те смятат, че без нея човек не може да стигне до себе си. Щом не е искрен към себе си и към другите, не може да се развива. Такъв подход имат и египтяните. Например думата геб означава земя, в речниците пише земя, но тя има друго значение. Според древните египтяни думата геб означава тяло на божество и много внимателно трябва да стъпваш по това тяло, по тази земя. Ако се изплюеш, забрави за развитие, духовност, идеи, богове и въобще път. Едно изплюване решава въпроса, значи нямаш връзка със същественото. Смятайте за какви отношения говорим и за какъв подход.

Когато ДАО проговори, словото Му се превръща в мълчание, т.е. в дълбочина. Защото ДАО е неизразимо, а словото Му е отблясък. Неизразимото, според Лао Дзъ, си съвпада с ДАО. Където ДАО Го няма, думите боледуват. Разбира се, и този, който ги произнася, който няма Бог в себе си, също думите му боледуват и той с тях.

В абсолютната тишина на ДАО даже и най-малкият шепот е като гръм. Нещо подобно казва и Учителят: Човешкият език в сравнение с ангелския е като гръмотевици, дори и внимателно да говори човек.

ДАО утвърждава неизразимото, съкровеното, а това е вечното, неизменното. Интересното е, че на китайски език думата син означава искреност. Преведено приблизително означава следното: Само искреният реализира себе си. Според Лао Дзъ Пустотата е единствената пълнота, той я нарича Сияещата бездна, говорим за бездна от одухотвореност. Който следва ДАО, без да го разбира, той вечно се обогатява. Понеже някои искат да разберат окончателната истина и изпадат в капан. Следвай истината, без да искаш да я разбереш. Учителят казва: Нашите пет бедни чувства – мога да допълня шестте бедни чувства, чувствата са дванадесет в човека, и дванадестте бедни чувства и т.н. Значи който иска да се ограничава, може да го прави, но истината трябва да се следва, без да искаш да я разбереш, все повече да се приближаваш до нея, все повече да се сливаш, но да не искаш да я разбереш: не можеш да издържиш, ако искаш да я разбереш.

Даосите казват, че Лао Дзъ всичко казва, преди да си е отворил устата, такъв е неговият стил.

Един мъдрец на сто метра виждал върха на игла, много остро зрение, много специално. Но веднъж ДАО му казало: Ти си сляп. Той казал: Как така съм сляп? ДАО му казало: Виждаш ли в тази малка, мътна река моята рибка? Мъдрецът казал: Не. – Ето защо казах, че си сляп. Аз я виждам, защото тя живее в моето сърце. – Това е една даоска случка.

АПОКРИФ НА ЙОАН

истинското учение на Христос

(втора идея за размишление)

Ще го изнасяме по малко. Това е учението, изнесено само на Йоан, няма го в Библията, учението за съвършения човек. Може да се каже най-важното нещо, което отсъства от Библията, предадено от Христос на Йоан.

Христос казал на Йоан: Ще те науча на науката за съвършения човек, защото ти си достоен. И после му дава определени закони.

Единното, което е в тебе, е съвършеният човек, това е Бог Незрим. Съвършеният човек не се нуждае от нищо, защото той живее в себе си, в своето съвършенство. Това е само един малък апокриф, между другото, те са няколко хиляди, аз ще ви запозная с една малка част от тях постепенно на лекциите. И всички апокрифи са нещо много дълбоко.

Съвършеният човек е първият човек. (Тук все Христос говори на Йоан. ) Той е андрогин, т.е. свято обединен в себе си. Пълнотата му е тройно велика. Така е обединил в себе си любовта и мъдростта, мъжа и жената, че е станал цял, не е на парчета и няма нужда от партньор, т.е. пълнотата му е велика.

Съвършеният човек поставя истината над всички неща. Съвършеният човек съществува в безмълвие. Ако той се покаже, ние го разбираме, но дори и когато е достъпен, той живее в тайната на безмълвието. Съвършеният човек е първото откровение на вселената, той е първата истина.

Съвършеният човек не е телесен, не е веществен. Той е дух и истина. Дори и когато е в тяло, той не е телесен, а е дух и истина.

Съвършеният човек не е свързан нито с излъченото, нито с времето, той никога не е бил заключван във времето. Съвършеният човек е свободен.

ВИСОКИЯТ ХЕРМЕТИЗЪМ

(лекция 3)

Кой е този, който може да предшества Единния?

Тъмнината и Единният са заедно, но не са съединени. Разбира се, ако се съединят, тя ще изчезне. Оттук е всичкото нещастие и страдание, понеже не са съединени.

Той е центърът на центровете. Центърът на центровете е навсякъде, периферия няма.

Единният нямаше да бъде Един, ако не беше всички неща.

Това, което е наистина цяло, няма части.

Кой може да даде на Единния нещо, което да Го обогати?

Той постига, но е непостижим. Чрез хората, чрез посветените постига най-различни неща, но е непостижим, остава в сянка.

Единният е мярка на собствената си безмерност, т.е. неизмеримост, и може да бъде разбран само от самия Себе Си. (Спомняте си, когато говорехме за индианците и за числата, ние смятаме от едно до безкрайност, не можем да броим. Ако вземем да броим, някъде по пътя ще заспим и ще умрем, не можем да достигнем до числата на безкрайността. Индианците го наричат дългата сметка. )

Ако отричаш Единния, ти разделяш нещата, а възможно ли е по-голямо безумие? Единният е вечно неизменен.

Единният няма начало, нито край. Краят Му поглъща началото.

Той не е дълъг, не е широк, не е дълбок. Но Той е източникът на всичко.

Единството с Него възраства чрез вечно приближаване.

Двойствеността е справедливо изгонена.

Единният е необходим, за да завърши всичко. Единният е източникът на ограниченията и свободата. Някои мислят, че хората ограничават другите, но тук има намеса на нещо по-вътрешно, по-дълбоко, което да даде на хората опит.

Чрез живот в Съкровеното човек вече не е в процес на съдбата. Той е човек, устремен към плана на истината. Брат Михаил казва: Мъдрият не се влияе от звездите. Ако отидем по-дълбоко, мъдрият не се влияе и от слънцата. И според древните египтяни звездите нямат пръст в човека, освен в тези, които сами са се ограничили. Според древните египтяни човек няма обикновена, човешка съдба, а има свещена съдба, той трябва да се върне в нея.

Разликата между световете се намира само в динамиката на вибрациите. Ние не виждаме ангелите, защото те се движат с голяма скорост. Светлината се движи с 300 000 км в секунда, но в сравнение с бързината на мисълта тя е като биволска каруца. А когато говорим за Бога, понятието скорост изчезва. В тази връзка Айнщайн е казал нещо много хубаво: Колко много неща знаем и колко малко неща разбираме. Това е човешкият свят, наистина е така. Много точно е казано, човекът знае много неща и оттук му излизат главоболията.

От тънките енергии са произлезли четирите низши стихии, наречени стихии на природата: земя, вода, въздух и огън.

Само много висши същества могат да ползват висшите динамични енергии и вибрации. Тук само едно малко отклонение ще направя: много хора се ограждат, правят си психическа защита, четат книги, някой път и формулите не им помагат; чертаят кръгове, палят свещи и в определени моменти изгарят, защото има нещо съществено, което не са разбрали. Истинската психическа защита идва от изключителната любов към истината. Имаш ли това, защитата вече е налице, но трябва да видиш дали искрено е така или си въобразяваш; дали с ума го искаш или с душата и с духа си. Ако искаш да имаш истинска защита, ще започнеш с основното, иначе никакви техники няма да помогнат.

Изкушението е зло за слабия, но добро за будния, защото будният ограбва неговата сила и увеличава светлината си.

Единният е центърът. Центърът е всякога вътрешен. Единният тласка в падение и Единният възнася. Той излъчва множеството, но си остава Единен.

Ако Единният пожелае, всичко би замлъкнало, в древната история има такива случаи.

Семето на двойствеността е началото на закона. Ето защо на евреите са дадени заповеди, понеже са се отклонили от Бога и трябва сега да изпълняват заповеди. Един разумен човек, който е пълен с любов, въобще няма нужда нито от десетте Божи заповеди, нито от тези над 600 на Тора и т.н., просто няма нужда от никакви заповеди. Закони има, защото има двойственост.

Този, който с готовност отстъпва на Единния, с лекота ще устои на множеството. Тука в случая една птичка пролет прави, обаче ако е съединена с Единния. Може да се справи, както Давид, само с една прашка и може да се справи не само с един въоръжен, а с много въоръжени, защото Бог е с него. Въпросът е дали така сме съединени.

Това, което не е от Единния, няма стремеж към Него. Някой път искаме да обръщаме хората, да ги направим вярващи, а не сме станали самите ние. И Учителят на едно място казва: Ако искате да оправите света и хората, косата ви ще побелее и нищо няма да оправите. Защото всеки има лична задача да оправи себе си.

На кръста израства Той, не Христос. И Христос покрай Него израства, но второстепенно. На кръста израства Единният, Той търси все по-дълбоко Себе Си, това е начин да върви към Себе Си.

Който се отклонява от пътя, излъгва себе си.

Той знае как да дава, но не умее да получава. Постоянно дава, храни цялата вселена, постоянно твори нови светове, но не умее да получава.

Херметистите казват: Единният не е отдалечен, той е скрит. Въпросът е дали ще се домогнеш до откровение.

Единният е ключът. Не казвам ключът на живота, защото това ще е ограничено, Той е нещо много повече от живота и смъртта.

АУМЪ

6 май 2003 г.

Суфи

продължение
(лекция 4)

Таслим

суфийски термин, означава смирение
(първа идея за размишление)

Та Кхора

един таен апокрифна едно древно братство
(лекция 5)

Дао

(втора идея за размишление)

Нетерит Асет

Богинята Изида
(лекция 6)

СУФИ

продължение
(лекция 4)

За суфи възкресението в Бога не става в задгробния живот, а тук, в този свят. Според суфи Бог можеш да Го видиш само чрез особения духовен орган, наречен сърцето. Суфите не се нуждаят от храмове, джамии, от философии и наука, от социална стабилност. Суфи има нещо повече от всичко това. Това е свещеното му сърце.

За суфи е правилно, че пеперудата изгаря в пламъка на свещта, защото тя правилно вярва, че пламъкът символзира съвършенството.

Книгата на суфи не е чернотата на буквите, а белотата на неговото сърце. Между другото да ви кажа, че суфите са от най-различни народи, не са само арабски мистици или персийски, или египетски. Има ги и във Франция, в Италия, в Германия, в Англия и т.н. Суфизмът е едно много особено състояние на душата, едно реално постижение.

Суфите казват: Преди да е дошло виното в този свят, нашите души са били пияни от виното на безсмъртието. – Методът на развитието, методът на суфи не е изучаване на нещата, а сливане с нещата.

За суфи сърцето не е анатомически орган, а метод на опиянението. За суфи любовта е методът за истинското развитие и опит. Любовта е целта и средството едновременно.

Суфи казва: Ако търсиш видимото, Бог ще бъде невидим за тебе. Ако търсиш невидимото, тайното, Бог ще бъде явен за тебе.

За суфи всеки враг е ценен, той се явява като лекарство, понеже човек може да се огледа, да види своите слабости и да се излекува.

Суфите казват: Познавай себе си многократно, това е вечен процес. Суфи е без вино пиян, без храна е сит. Неговата мъдрост не е от книгите, любовта към истината го е направила мъдър.

Безбожниците изучават всичко друго без най-важното – тайната на пътя. Пътят на езика на суфи се нарича тарика. Тарика-суфи означава суфийският път. Това е методът за постигането на себе си.

Суфи е избрал Бога и затова не е затворник на хората. Суфи знае, че няма друга връзка с Бога, освен чрез Бога. За суфи вътрешната светлина в човека е достатъчна като източник на религиозно ръководство. За суфи единственият учител е в човека, някои го наричат върховната чакра. Суфи наричат тази чакра Учителят и това е просто така. В Египет я наричат икх, означава раждане от истината, едно и също нещо.

Суфи превръща страстта в устременост към Бога. Суфите казват: Вие владеете само онова, което не можете да загубите при корабокрушение, т.е. своя дух. Суфи не търси пътя, той е влюбен в Бога и Бог му разкрива пътя към Себе Си.

Ако в душата на суфи, т.е. в душата на мъдреца, в душата на мистика, е скрит таен суфи, то той ще извърви правилно своя път. Суфи живее в света, но всъщност той е в друга вселена, която е скрита със завеса за суетните хора. Суетни означава тези, които са избрали най-различни неща, но не и Бога. Значи всички, които не са избрали тотално Бога или истината, малко или много са в суетата. И тази суета е завесата.

Ислямът е религия, суфизмът е любов. За суфите виното символизира езотеричното, вътрешното, реалното знание. Това е знанието, предназначено за избраните. Това вино не може да бъде пито безнаказано от всеки.

Суфите казват: Ако любиш Бога, Бог ще ти даде щастието да познаеш себе си.

ТАСЛИМ

суфийски термин, означава смирение

(първа идея за размишление)

Само смиреният става достоен за особеното внимание на Бога. Таслим означава да приемеш абсолютно всички лишения и страдания с радост, иначе нямаш таслим. Понеже някои като вярват в Бога, мислят, че всичко трябва да им е наредено и че всичко трябва да се случва, както те искат.

Таслим е убиец на егото. Хората на ума не познават тайната на това убийство. Защото тези, убитите, говорят на друг език, Божествен. Другите, религиозните говорят на научен език, на религиозен език, на еди-какъв си. Суфите говорят на Божествен език.

Този, който има таслим, никога не се чувства обиден. Това е една диагноза, една мярка. Могат да му се изсипят сто обиди, хиляда обиди, той е извън тях така, както казва Учителят: Никога не можеш да обидиш океана. Значи ако човек има сърце като океан, ако хвърлиш един камък, една обида, тя потъва. Но ако човекът е локва, ако е его, ако хвърлиш един камък, локвата се вълнува, това е егото.

Един от най-лошите грехове за суфи е да живееш личен живот. Значи дето всички искат да се устроят, всички искат да се осигурят и дето Учителят казва: От осем хиляди години гробищата са пълни с осигурени хора. Това е едно голямо осигуряване. Идеята за личния живот е грешка, защото това не означава отричане, а трябва да го разберем правилно. Има и отричане, но това означава да не отделяш цялото си внимание за Бога. Значи ако имаш личен живот и това не ти пречи да отделяш цялото си внимание за Бога, пак си в правия път. Но ако не отделяш цялото си внимание за Бога, независимо дали си женен или не, ти имаш личен живот. Това е един от най-големите грехове.

Този, който се смирява, според суфите, превръща себе си в прах. Така той се извисява до освобождение. Такъв суфи получава титлата „свободен прах“, т.е. свободата е негова. Ако някой чувства обида, това означава, че той няма таслим, няма смирение. Той няма дълбочина. Това означава, че той е его, а вие знаете, че егото винаги е обидено, дори и да не го обиждаш, просто самият живот е една обида за него. Понякога и радостта е обида, понякога и обидата е обида и т.н. Това означава, че той е его, това означава, че той е някой, а който е някой, той измества Бога. Истинският суфи е таслим, той е никой. Тогава как може някой да обиди никой. Значи унижени и оскърбени има само когато си някой, когато си изпъдил Бога. Докато си изпъдил Бога, докато си его, докато си някой, винаги ще те обижда животът. Когато станеш смирен, когато се изпълниш с Бога, обидите отпадат, защото вече си никой. И наистина кой може да обиди този, който е никой? Никой не може да го обиди, обидата няма къде да попадне. Ако смъртта иска да го хване, също не може да го хване, няма за какво да се хване. Смъртта обича да се хване за някой, който е някой.

Суфите казват: Ако усещаме обида по нашия път, няма значение дали е справедлива обидата или не, просто обида, това е неверие – така те го тълкуват и това е правилно. Който вярва в предопределението на съдбата, той е невярващ, той няма таслим, т.е. той няма способност да получи новия живот от Бога. Защото който живее в Бога, няма предопределение. Значи тези, които смятат, че няма изход от съдбата и така нататък, все едно да няма изход за Бог в човека, което е абсолютно невъзможно.

ТА КХОРА

един таен апокриф на едно древно братство

(лекция 5)

Да обясня името Та Кхора, понякога го наричат съкратено Та Кху, това е името на Техути, Тот или Хермес, но когато е бил в Атлантида. Там са му викали и по друг начин, но това е друг въпрос, няма да се спирам. По принцип са му викали Арамон, думата е атлантска и означава врата. Но думата врата е много дълбока, тук няма да се спирам. Това приблизително означава, че за такъв човек във всички светове е отворено. Значи за него няма затворени пространства, всичко е врата, Арамон. Той е бил велик жрец в Атлантида. Има 42 книги писани, седем апокрифа и освен това над 36 000 книги, писани от жреци чрез него и посветени на него, в негово име.

Днес ще говорим за един от апокрифите. Това е един откъс, но важен, защото трябва да разберем нещо за тайния живот на едно древно братство. В човешкия свят това братство е наречено пчелите, значи ще говорим за тайния живот на пчелите.

Пчелите са същества от тънкия свят. Те общуват с тайната душа на цветята и имат с тях една много фина интимност в тънкото измерение. Тук участват: душата на пчелите, душата на цветята и душата на Бога. В древността са наричали пчелите сари. Ще говорим за сари. Това са онези, които събират мъдростта. Наричат ги още събирачи на слънцето. Според Та Кхора сари са братство от напреднали, просветлени души, не просто пчели, защото и мъдрецът не може да направи мед, нито ученият, нито никой. Това е много особена способност, която се дължи на едно качество в тях.

Сари са хранители на древна мъдрост. На едно тяхно събрание в Атлантида те се чудели как да скрият и опазят своята най-чиста мъдрост, своята традиция. И са я превърнали в мед. Това означава, че в меда е съхранена мъдростта на определени същества, мъдрост, която ще дойде в бъдеще. Тази мъдрост е включена в меда. И нещо повече, медът е особен род хляб, свещен хляб. Освен това той е скритото предание на първата слънчева раса, за която след време ще говорим. След време, ако трябва, ще ви дам много богомилски рецепти, повечето са с мед.

Медът се предава и продължава да се предава като една тайна традиция на тази скрита мъдрост именно на тази древна раса, за която и сфинксът загатва нещо, но по друг начин. Значи пчелите си имат свой начин на изразяване, а сфинксът си има друг начин. Пчелите са носители и хранители на тази вечна и слънчева мъдрост. Това означава, че който се храни съзнателно с този мед, с чистия мед като храна, не го наричам лечебен, защото той е лекарство покрай другото, второстепенно – това е нещо свещено, свещена храна, това е сгъстена слънчева енергия, най-чистата форма на енергията.

Както пчелите са свидетели на отминали цивилизации, също медът е един свидетел. Разбира се, има и други свидетели, например металите, те също пазят тайните на съответните планети. Например в желязото е скрита тайната на Марс, в среброто е скрита тайната на Луната, друг път ако трябва, ще говорим по тези въпроси. Златото например пази тайната на Слънцето. Там пък по друг начин е скрита тяхната мъдрост. Но да се върнем на меда. Според окултната наука истинската храна е чиста, сияеща и слънчева енергия, а това е именно универсалната субстанция. Въобще човекът се храни с енергия, каквото и да яде, това е все енергия. Всички видове храна са нещо като вторична енергия, докато Слънцето е първична енергия. Според брат Михаил свещената любов към Слънцето, тази специалната любов, специалното чувство побеждава чувството за глад все повече и повече. Говоря за тези, които имат вътрешна връзка със Слънцето, които имат таен контакт, а не които просто се греят, тъй като Слънцето е тяло на божество. Гладът е дошъл много по-късно, след като е било изгубено Слънцето, универсалната субстанция, наречена още Дървото на живота. Значи тогава се явява гладът, когато този контакт с най-чистата есенция е изгубен.

Според сари на съществата не им трябва Учител, а истински живот, истинолюбие. Защо? Защото без истинолюбие Учителят е напълно излишен, може цял живот да стои до тебе, той е излишен. Според сари истинолюбието е съкровенолюбие, то може да те ръководи само по себе си и да те заведе при Единствения Учител. Както виждате, даже пчелите са разбрали нещо много дълбоко, те имат свои правила, другия път ще продължим с тях.

Според Та Кхора, или Хермес, или Тот, истинолюбието е единственият път към съвършенството и според него съвършеният човек е съвършената религия. Мъдростта на Нетер е създала пчелите. Нетер, това е древната египетска дума за Бог, за нея след време ще говорим повече. Тя е малко по-дълбока от думата Бог, както и идеята ДАО, но това е друг въпрос, съдържа много по-дълбоки тайни.

Когато сар, или пчелата, посещава цветята, тя прониква в тяхната душа чрез сетивото на сетивата. На езика на сари сетивото на сетивата е просто съкровеното. Между другото, една пчела посещава на ден между 4 и 6 хиляди цвята. Това е едно огромно трудолюбие, една изключителна работоспособност. И най-вече тя работи с едно специално сетиво, наречено сетиво на сетивата, всъщност това е съкровеното. Нещо, което в известен смисъл е по-дълбоко от шестото чувство, понякога се приравнява към шестото чувство, но понякога е нещо по-дълбоко.

Пчелата прониква в душата на цветята и изважда есенцията. Тя прониква във вечността вътре, после прави кръг от времето към вечността.

Учителят казва, че цветята са деца на ангелите, значи никой няма право да къса цветята. Ако някой скъса цвете, според Учителя, някога и той ще заприлича на скъсано цвете, понеже е посегнал на децата на ангелите. Ще дойде време, той ще заприлича на скъсано цвете, това е неизбежен закон. Казвал съм ви, ако някой много иска да подарява цветя на някого, в саксийка, ако въобще иска и не може да избегне, това е начинът. Цветята са деца на ангелите, а това означава, че те символизират добродетелите. А добродетелите са това, което дава винаги най-хубавото от себе си. Пчелите могат да го видят, могат да го извадят, човекът не може, човекът няма тази способност.

Учителят казва: Говедото ще стъпче цветето, човекът ще го откъсне, а пчелата ще извади мед. Кой е най-умният? – Това говори, че сари са много напреднали духовно и това е наистина така, след време ще говорим пак за тях. Затова цветята дават себе си само на сари, на пчелите, на просветлените души, само на тях те дават своята есенция. Има, както казах, много тънка интимност между душата на сари и душата на цветята. И от тази тънка интимност се е родило нещо свещено, това е медът. Другият път ще продължа по този въпрос.

ДАО

(втора идея за размишление)

ДАО е по-древно от самата древност, но не е старо. Лао Дзъ не отдава предпочитанията си нито на живота, нито на смъртта. Той казва: Трябва да се почита единствено съкровеното.

Чистото действие. След време ще говорим много по този въпрос, говорили сме. На китайски се нарича у вей. Чистото действие е съкровено съвършенство. Според Лао Дзъ мъдростта, това е умение да разсейваш всички затруднения, преди още да се появят. Понеже когато някога се появят, вече може да е много късно. Това е предвиждане, което идва от съкровеното. Тук не говорим за ясновидство, за способности, а за естественото виждане на съкровеното.

Съкровеното е това, което обхваща всички неща, но не изразява своя образ. Съкровеното на китайски се нарича сю ан. Това е ключовата практика в даосизма, истинските даоси нямат друга практика, освен съкровеното. По-нататък когато ще говорим за чистото действие, ще разберем какво означава. Но това просто означава самия вечен живот, самата безпределност, самия небесен живот и т.н.

Даосите казват: Чистото сърце няма в себе си място за смъртта. То е толкова изпълнено с ДАО, че няма място за нищо друго. А там, където е ДАО, много ясно е, че смъртта не може да стъпи. Както ви казах, ДАО е много по-дълбока дума от Бог и по-нататък ще я обясним. Казвам това, защото някои християни са превели на китайски Библията: В началото беше Бог – пък то е съвсем друго, ДАО и Бог са различни и по този начин преводът е развален. Един коментатор казва, че ДАО не е фабрикант, нито слово произвежда, нито обича словото, нито обича славата и ДАО никога не е казвало „Аз съм Бог и покланяйте ми се“ и т.н. В Даосизма, в китайския начин на мислене тази идея е много по-дълбока и никога не може да се каже „Аз съм Бог и ми се покланяйте“. ДАО не обича никога тези неща. ДАО обича само едно нещо: скритостта; заема най-ниските места, както водата. Там, където никой не иска да отиде, в низините, ДАО е там. На даоски език това означава, че чистият няма нужда от Аз, даже от висшия Аз, въобще даосите отиват много далече. Например ако трябва да ви кажа едно от определенията за ДАО, то гласи: ДАО, това е отсъствие в отсъствието. Някой път ако трябва, малко ще го обяснявам, макар че то не може да се обясни. Едното отсъствие не може да се обясни, да не говорим за другото отсъствие. Но даосите са отишли изключително напред в дълбочините на мъдростта, такъв е техният път.

Чистият няма в себе си аз и затова смъртта няма за какво да се хване. Чистият има в себе си пустотата, т.е. има в себе си ДАО, има истината, има всичко. Няма нищо, но има всичко. Който все още има нещо, и малко аз, даже и висше Аз, той е още много далече от ДАО, смъртта малко или много ще го хваща.

Чистото действие или недеянието на китайски е казано у вей. Има и друго название, у уей, но ние сме приели тази идея у вей. Това е чистото действие и то предопределя вечността. Значи ако имаш чисто действие, твоята вечност е предопределена, ти си в нея, ти живееш в нея и няма нужда от други методи, няма нужда от практики и въобще няма нужда да стоиш три часа с главата надолу. Чистото действие е самият небесен живот.

Има една случка, която се е случила с Конфуций. Разхождал се из природата и стигнал до един водопад. Този водопад бил опасен, имало водовъртеж даже. Той видял един старец, който се върти във водовъртежа. Помислил, че този старец е отчаян и се чудел как да му помогне, ама там не може да се помогне. Наблюдавал го, наблюдавал го и забелязал, че този старец се смее. После открил, че водовъртежът изхвърлил стареца и той си излязъл спокойно на брега, радостен. Старецът бил даос и Конфуций го попитал: Какво става, как така не се удави? Старецът казал: Аз се отдадох изцяло на ДАО и ДАО ми помогна. – Значи те са сродни, стихиите на природата, даосът, ДАО, истината са сродни. Конфуций, разбира се, не можал да проумее това, защото с ума не става. Ако Конфуций беше влязъл, щеше да потъне, защото той има съпротива, още има ум, има интелект. Интелектът винаги се бори, винаги се съпротивлява, а водовъртежът само това чака: щом се бориш, нека да видим кой е по-силен. Даосът излиза и се радва, и царува, за него всичко това е било една детска игра. Това е тотално отдаване на ДАО. Значи тук законът е: при 99% не работи, при 99% потъваш. При 100% отдаване вече излизаш на брега с радост. Но може и да потънеш, но пак ще потънеш с радост, защото даосът не умира. Каквото реши да направи ДАО, това е все добро.

Даосите казват: Нищо не прави за себе си и ще бъдеш съвършен. Който търси истината, придобива второ дихание, диханието на ДАО.

Според даосите всички метали са неузряло злато, всички метали са в процес на развитие, да станат злато. Това важи и за хората, всички хора са неузрели богове. Въобще човекът е бог в развитие. Ще дойде време, тъй като е предопределено всеки да стане ДАО, няма изключения, включително и Сатана след време ще стане ДАО.

Чистото действие, или недеянието, означава да не нарушаваш порядъка на ДАО. Значи ако направиш една услуга, абсолютно не искай нищо насреща, нито външно, нито вътрешно и няма да нарушиш порядъка на ДАО, оставаш в благословението. Някои хора външно не искат, но вътрешно теглят, те нарушават свещения закон.

Лао Дзъ казва за победата: Победата трябва да се чества с траурен обред. В даосизма героите са отречени, там те въобще нямат място, те са особен род пропаднали души. Няма кого да побеждаваш, ти трябва да познаеш себе си и да израснеш в ДАО, няма нужда от победа, няма нужда от загуби.

Според даосите мъдростта на живота е придобиването на ДАО, това е цялата мъдрост. А както ви казах, техният единствен метод е сю ан, съкровеното. Няма други методи, няма други практики, всичко изхожда от това. Съкровеното ги ръководи, всеки по неговия правилен начин.

НЕТЕРИТ АСЕТ

Богинята Изида

(лекция 6)

За нея ще говорим и друг път. Първо, трябва да се знае, че в Египет е нямало развитие на цивилизация, въобще е нямало еволюция, нямало е развитие. Боговете просто са слезли и това е наречено цивилизация. Боговете – Изида, Озирис, Тот и много други са слезли и са донесли една много велика култура от Сириус. На египетски това е наречено зеп тепи – първото време. Ще говорим по-нататък и за сфинкса. Когато са слезли, оставили са една велика култура, постепенно са се оттеглили, останали са после полу-боговете, жреците, после фараоните и сега е останало само съвременно Кайро. Ясно е какво означава, когато се оттеглят боговете. Значи тогава вече няма цивилизация, а има стремеж към развитие, но не това е пътят. Пътят е съкровеност. Нетерите, боговете просто са слезли. Това е едно слизане и едно показване на една дълбока култура. Както знаете, думата култура произлиза от култ и ра, култ към Слънцето, което не е случайно и има много дълбок смисъл, но Слънцето е съвсем друга тема, за която ще говорим.

Изида има много имена. Наричат я Изет, Изис, Асет и Алсет.

Асет буквално означава стол, но вътрешно означава трон, а думата трон има съвсем друго значение. Буквално означава стол, вътрешно означава трон, а на абсолютно ниво означава Владетелката на вечността, прамайката на световете. Тя се отличава много от Дева Мария, имат нещо сродно, но тя е много по-дълбока и работи на много нива. Освен че е неизменна, освен че е дева, тя е и неизменната майка, и вечната майка, прамайката на любовта и е велика магьосница в най-чистия смисъл на думата, тъй като тя е обучавана от Та Кхора, т.е. от Тот. А в древен Египет магията е била едновременно религия и нещо свещено. Там са се учили как да изпълват думите с истина и как да живеят по законите на истината и това е било един магически начин на живот. Така че там понятията са съвсем други.

Тя е успяла да открадне тайното име на Слънцето, поради което е успяла да придобие много дълбоко знание. Асет означава: Родената с мъдростта, Тронът на мъдростта, Майката богиня. Тронът като идея в Кабала символизира могъществото във вселената. В други лекции ще разгледаме как кабалистите го тълкуват. Означава още Майката на световете, Майката на боговете, Майката светлина. Думата трон означава още обиталище и царственост.

Асет означава още Даряващата живот, говорим за всички същества на всички нива. Думата трон означава още славата на божествеността. В древен Египет Асет е позната още като таен извор, таен източник, това се тълкува като мястото, откъдето идват боговете. А те идват от мястото, което е отвъд вселената. Те посещават определени места във вселената, но те са извън нея.

За Асет е казано, че без нея и Слънцето може да се разболее. Значи и Слънцето няма такава пълнота, каквато пълнота има великата девствена и вечна любов.

За какво говори Асет? Тя казва така: Може да живее само този, който е чул гласа на душата си. Казва: Звездите блестят, слънцето грее, но само любовта сияе. Който е открил любовта, ще живее, това означава едновременно, че ще бъде спасен. По-нататък ще разгледаме на египетски какво означава думата спасение, тъй като тя няма нищо общо с християнските приказки, защото в египетския език в спасението не участва никакъв посредник, никакъв учител, никакво висше същество, никакви богове. Това е лично дело, да не говорим, че свещеници не могат да се намесят там. Лично дело, който придобие любовта напълно, ще бъде напълно спасен. Другите ще се прераждат с частично спасение, докато стигнат до съвършенството на Прамайката, наречена Изида. Защото само истинската любов е пълно спасение, тя се постига с лични усилия, никога няма посредници. Може временно да си бил упътван от някой бог, учител или каквото и да е, но няма посредници в това дело – много лично, много специално, много интимно и всеки трябва да си го постигне.

Изида казва: В тайната на живота има само една велика любов, която ни обхваща. Любовта има съвършенство в сърцето си. Човекът има две лица, в смисъл изгрев и залез, тъмно и светло. Любовта има само едно лице – това е сияещият разум. Когато любовта посети човека, той изгубва едното си лице, остава само сияещото му лице. Така в човека вече няма залез. Който има любов, има сила да се спаси от земното царство. Щом нямаш любов, времето ще властва върху твоя живот, а времето означава ограниченията. Значи един път се оплакваш от топло време, после от студено време, после от лошо време, после от хубаво време, после от ограниченията и т.н.

Асет казва: Времето изчезва пред облика на любовта. Само една велика и съкровена любов може да съхрани вселената. Който диша въздуха на любовта, той погубва времето.

Асет казва още: Твоята любов е твоят спасител. – Това означава, че не очакваш спасител отвън, а това си ти. Този, който няма любов, не може да образува в себе си вечното спасение. Твоят истински живот е твоят учител.

Според Майката богиня мер кхет, или пирамидата, това е видението на изначалната вселена, когато е имало само един единствен връх. На древноегипетски се нарича Нетер Нетеро, или Бог на боговете, или Върховният. Това е времето, когато е имало само един Господар, това е символ на пирамидата – завръщане при единствения Господар. Тогава всичко е било движение нагоре, нямало е сътворение, нямало е друг свят, нямало е движение надолу, нямало е грехопадение. Тогава имало само един Господар, символизирано е от върха на пирамидата и от специалния камък Бен-Бен, за него ще говорим друг път.

Според Божествената Изида посланието на сфинкса, на египетски Шешет Анкх, е следното: Човекът е слънце, което само се създава.

АУМЪ

3 юни 2003 г.

Суфи

(лекция 7)

Кришнамурти

(първа идея за размишление)

Свещеното слово на Орфей

(лекция 8)

Спасението

както е било в древния Египет
(втора идея за размишление)

Агарта

(лекция 9)

Учителят за благодарността

(трета идея за размишление)

СУФИ

(лекция 7)

Който няма любов към Бога, неговата аскетичност е недостатък, а знанията му са безполезни. За суфи любовта е чист огън, а знанието е дим и пушек. Който е изчезнал в Бога, не се завръща с човешки качества (понеже някои казват, че са Го видели, обаче остават хора с всичките си слабости, което означава, че нищо не са видели и този закон го потвърждава) . Една случка за една от най-големите суфи-жени, казва се Ал Рабия. Нещо, което може да стане само при суфите, не може да стане при християнството, не може да стане и при даосите, много е специфично: при Ал Рабия се явява Мохамед и ѝ казва: Обичаш ли ме? Тя казва: Мохамед, Мохамед, че тебе кой не те обича? Но ако питаш мене, аз съм толкова заета с Бога, че нямам време за теб.

Суфите казват: Всеки живот, в който отсъства Бог, е смърт под названието живот.

За учените и мъдреците: Учени са тези, чиито думи са по-хубави от постъпките. Мъдри са тези, чиито постъпки са по-хубави от думите им. Казват: Различавай поклонението към Бога от самопоклонението.

Що е искрена любов? Искрената любов е единствено в търсенето на Бога. Не обиждай нито мравка, нито човек – пътят на спасението е такъв. (Става въпрос за съденето, за което сме говорили.)

Бог не открива пътя на човека, докато той не направи истината цел на своя живот.

Суфи е този, който го няма. Ще обясня: Красотата на живота на суфи е в това, че той не съществува; дал е живота си на Бога, Той да живее в него. Който не съществува, само той живее, т.е. живее само този, в който е Бог. Тези, които са избрани, Бог украсява сърцето им със Своята сияеща светлина. Самопостижението е най-трудното достижение.

Суфи практикува уединение в обществото. Значи ако ти не можеш да го практикуваш в обществото, няма да можеш никъде реално да го практикуваш. Еволюцията на суфи се осъществява вътре в него самия. Една случка: в земния си живот един суфи и един цар много се обичали и много се уважавали. Един благочестив човек наблюдавал това. После благочестивият отишъл в рая и в рая видял царя, а суфи го нямало. Той попитал Бога коя е причината за възвисяването на царя в рая и защо е унижен суфи в ада? В отговор той чул гласа на Бога: Този цар е приет в рая заради своята привързаност към суфи. А суфи е хвърлен в ада заради своята привързаност към царя.

Еликсирът на живота съществува в твоето собствено, мистично сърце. Вглеждайки се в него, ти можеш да съзреш тайната на всички същества. За фалшивия човек суфите казват: Фалшивият човек е насмешка за дявола. (На следващи лекции ще говорим повече за дявола, за Сатана и за Луцифер, ще разгледаме тайния живот на Христос и особено на разпятието от една особена гледна точка – гледната точка на Луцифер, Сатана, дявола и демоните и как те са го преживели, какво са разбрали, какво знаят, това е за следващия път. )

Суфите казват: Който изпада в гордост, изпада в разрушение. Зад гордостта има завеса; когато се махне завесата, се вижда колко дълбоко е падението.

Суфи е излязъл от кръга на времето и е влязъл в кръга на любовта. Суфи е избрал за свое лекарство Бог. Това, което за обикновения човек се оказва камък, за учения се оказва бисер, а за суфи се оказва освобождение. За суфи молитвата е времето на истината. В молитвата глупостта си отива. Това е такъв процес, в който няма място за глупост. Защо казвам това? Няколко пъти ме питат и в София, и тук, и от Сант Мат, те казват: Молитвата не е важна, само медитацията е важна. Когато човек започне да разделя нещата, да казва „умът е важен, сърцето не е важно“ и т.н., той неминуемо ще попадне в капан, нещата не се делят. Всичко е важно. И когато един път ги удари токът, те започнаха да се замислят, че медитацията не им помага. Дойдоха да ме питат какво да правят, само го загатвам.

КРИШНАМУРТИ

(първа идея за размишление)

Истината е единственото нещо, което всеки трябва да търси. Каквото утвърдите в себе си, никога не може да бъде разколебано. Който е зърнал истината, не ще се спре пред никой храм по пътя си. Свободата е единственото светилище, единствената цел, единствената истина. Който иска да търси истината, трябва да копае дълбоко в сърцето си.

Намерите ли в сърцето си свободата, там трябва да издигнете храм на поклонение. Вие трябва да придобиете сила от преходните бури на живота. Преходните бури, психическите бури не трябва да ви изтощят, а трябва да ви увеличат силата и разумността. Подобни закони има много и при даосите, другия път ще говорим. Примерно има един такъв закон при даосите: Даос е този, който черпи ентусиазъм и вдъхновение от скучните неща.

Кришнамурти казва: Ние можем да помогнем дотолкова, доколкото сме намерили истината. И после: Свободата стои над боговете и над човешкото съвършенство.

СВЕЩЕНОТО СЛОВО НА ОРФЕЙ

(лекция 8)

Преди години говорихме за учението за пламъка, след време ще продължим с учението за пламъка, сега ще кажем някои други неща. Както знаете, близките му са му викали Орфи.

Казва: Животът е безсмъртен поток. – Няма значение дали умираш и какво правиш, животът е безсмъртен поток. – Любовта е, която ни въоръжава със смисъла на живота. Бог обитава в мрачно тайнство, там е скрита светлината Му, за което тъмнината не знае.

Казва: О, Велик Дух! Ти си непрогледен! Но моята любов Те видя в тъмнината. Видях Те в тъмнината, защото Ти пожела да Те видя. Любовта е спасителят на вечната вселена. – Вечната вселена, това е третата вселена, не физическата, не духовната, а Божествената. – Любовта е вечният ключ към тайната на човека.

Казва: Любов, ти си тази, която ни дава достатъчност. Всеки дом почита любовта, защото тя е като пълна чаша. В любовта се взира космосът, за да види нейната красота.

Казва: Любов, дали сме обет да превъзнасяме твоето светло име. Тъмнината е тъмнина, защото изгонва лъчите на възхода. Който е видял любовта, прогонва сладките сънища на света и узрява в своя устрем. Любовта умее да извайва сиянието си от тъмната нощ.

Той също е минал през големите изпитания, той също е посветен още от Атлантида, няма да се спирам на този въпрос. Но минал е и затова нещата ги знае и ги е преживял. Любовта умее да извайва сиянието си от тъмната нощ, както и Христос от Голгота. Оттам той извади своята сила, своята мощ и своето възкресение, нещо, което рано или късно ще се случи с всеки човек, а не да чака някой да го спаси. Защото във всеки човек е вътре самата Божия сила, самото царство Божие, самият Бог. Както ще видим после, според древния Египет, няма посредник – човекът е сам по себе си спасението, само трябва да го разбере и да извърви този път.

Казва: В молитвите изгаря твоето смъртно име – човешките неща, слабостите, името, въобще всичко. За Бога Орфей казва: Ти си вечно цъфтящ. После казва: В тези, които Те обичат, Ти пораждаш взора, за да Те видят. А който Те е видял, става чуден в себе си. Ти си Този, Който има тайни и явни проявления. Ти си Този, Който ни устремява към Себе Си.

За Луцифер казва следното: Луцифер е грозният Отец. Но благодарение на него ти се извисяваш в своята собствена светозарна същност. – Както ще видим в следващи лекции, единствен Луцифер е знаел, че разпятието на Христос и унищожението му на кръста е голямо зло и голяма опасност. Нещо в неговата древна памет е знаело, че това е най-опасното нещо. Но понеже той е дал заповедта на Сатана, на дявола и демоните, вече е било късно да се върне. После всички те е трябвало да преживеят разгрома, но за това ще говорим по-нататък.

Истинският човек е приятел на добродетелите. Добротата е самото оживотворяване на смъртните хора. Добротата е законът на неизменната вселена. За славата на Бога ние носим в себе си съкровено смирение. Според него световете са създадени от неизречено Божество, от неизречения пламък. Първородният човек е неизречен, той е вечен странник, нарича се още пречист и бързовиждащ.

Усърдната молитва е зачитането на боговете, т.е. нашите невидими помагачи. В дълбок мрак е скрита твоята свещена природа, твоят свещен огън и ти трябва да го изведеш оттам. Само за малко ще коментирам: този мрак в човека е създаден лично от него още от онези древни времена, когато човек е сключил договор с дявола и когато е натрупал голямата карма. От многобройни прераждания е натрупал голяма карма и голям мрак. И рано или късно той трябва да се опълчи, защото той я е създал и той може да я победи. За да може да се освободи от нея, той трябва да се срещне с този силен мрак и има възможност да го победи. Тези, които са го победили, стават посветени.

Най-великото нещо в живота е да си подвластен на Божията воля, така казва Орфей. Някои питат често какво точно е Божията воля. Много е просто: всичко разумно. А пък душата ти знае кое е разумно. Всичко неразумно е твоята воля и волята на други помагачи, астрални, неразумни същества.

Орфей казва за Бог: Ти си ясносияещ във всичко, което пожелаеш. – Това се отнася и за животни, за растения, за всичко. Скоро Духът ми изпрати една лястовичка в ръцете и аз видях в нея такова огромно сияние. Малко я подържах, не исках веднага да я пущам и после я благослових, и я изпратих. Значи навсякъде може да се яви това голямо сияние.

СПАСЕНИЕТО

както е било в древния Египет

(втора идея за размишление)

Спасител на нашата душа сме ние самите, това е гледната точка на древните египтяни. Ти си спасен, когато видиш собствената си тайна, своята собствена божественост. Най-важното качество на човека е нетерът, т.е. божествеността. Най-важното качество, според древните египтяни, е божествеността, може да се каже и съкровеността. Тя е, която го освобождава. Значи без нея никой не може да го спаси. Частично може да имаш някакво спасение, но няма да бъдеш спасен реално. Египетската идея за спасение е изразена така на египетски: Нук ану ап маат. Маат означава истина, справедливост и много други неща. Преведено означава следното: Аз откривам сърцето си за истината. Това се отнася за тези сърца, които са отворени за истината, които обичат истината и които живеят за нея.

Истинският спасител не е спасител, той е само наставник. Той упътва към спасението, което всеки сам трябва да си изработи. Никой не може да се спаси по волята на някой отвън. Да не говорим, че в Китай даоските мъдреци, великите учители въобще не говорят за спасение; просто няма нужда, защото те постоянно пребивават в живота на ДАО. Който живее в Бога, той наистина няма нужда да се спасява от нещо. Никой не може да се спаси по волята на някой вън от нас, защото ние носим в себе си нетера, висшата сила. Затова е казано, че царството Божие е вътре в нас. Затова е казано: „Богове сте“. И не може богове да чакат някой да ги спасява. Значи нещата трябва да бъдат разбрани правилно. Древните египтяни казват така: Ние трябва да придобием своето слънчево аз, своята чиста божественост, която съдържа в себе си качеството спасение. Затова е казано: Царството Божие е вътре във вас. Всеки от нас е Озирис, неговото пътешествие в смъртта е нашето пътешествие; неговото възкресение е нашето възкресение. Той е показал пътя, по който минаваме и ние ще го изминем. Когато сме готови, ще издържим изпитите. Някои се притесняват, че няма време, но Бог може да сгъсти вечността до няколко минути, така че въобще не става въпрос за време. А след време ще обясним какво означава думата време в египетската физика, по-точно във физиката на Хермес, на Тот. Там въобще времето не се обяснява като поток от време, защото такова нещо няма. Времето е движение на боговете и на техните състояния. Това е време, но по-нататък ще се спрем по-подробно. Другото време е нещо съвсем друго.

Посланиците на злото са само призраци по пътя към нашето спасение, така казват древните египтяни. Защото те никога не могат да докоснат нашия нетер, т.е. нашия божествен дух, нашата божественост. Спасението се придобива по пътя на лични усилия, няма посредници в това свято дело. Има племена, които нищо не са чували за Бога и ще бъдат спасени. Техни вождове, техни шамани вярват само в истината, не са чували никакви думи, дори и думата Бог, обаче ще бъдат спасени, защото именно истината е спасението. Между човека и неговото спасение не съществува посредник, защото човек по своята природа е нетер, т.е. самата божественост, самият Бог.

АГАРТА

(лекция 9)

Агарта е велик подземен град, велико подземно царство, което съществува в момента и на физическо поле. Няма да ви обяснявам, има много излази, има определени места и пещери, които излизат в Съветския съюз, в Палестина, в Египет, в Монголия, в Тибет и т.н. От хиляди години тук се развива велика цивилизация. Именно тук в Агарта и в миналото, и сега е установен златният век, това, което казахме на египетски „зеп тепи – първото време“.

Агартяните произлизат от Лемурия и Атлантида. Най-чистите техни мъдреци, Учители, Старци са от Лемурия и Атлантида. Тяхното правителство е изцяло съставено от Посветени. Първо, има един велик Старец, който ги ръководи, който е на три милиарда години. После има трима велики Посветени – Учители; после има 12, после има 22 и после има 365 и всички отговарят за своите области. Най-чистите и мъдри същества са се преселили от Лемурия и Атлантида в Агарта. Те се ръководят като цяло от един от изначалните Старци, наречен царят на света. И тогава така са го наричали, и сега така го наричат, царят на света. Докато Атлантида е потъвала в морето, агартяните с много сложен механизъм се скрили под земята, където са построили своя град. В Агарта владее тотално правителство от Посветени. В Агарта се работи изключително много с тайните на светлината, това е изключителен техен закон, за който после ще стане въпрос, ще изнесем някои закони от тайните на светлината. Тук не става въпрос само за тази светлина, която е от триста хиляди километра в секунда. Тя е друга светлина; има светлина, която се движи с 500 000 км/сек.; има светлина, която се движи с милиони км/сек. и има светлина на Духа. Там думата скорост отпада, затова Бог е навсякъде, защото става въпрос за нещо повече от скорост. Там има вътрешно слънце. В Агарта също обитават дървета, цветя, животни и хора. В момента агартяните знаят, че аз говоря за тях – толкова дълбоко е виждането им, толкова дълбок е духът им, че могат да уловят навсякъде кога, какво се говори за тях.

Агарта е изключително мъдро организирано царство. В това царство царува абсолютно благоденствие, мечтата на хората, на всички цивилизации. Абсолютно благоденствие, мир и дълголетие. Има жители на 500 години, на 1000, на 2000, на 40 000 и т.н. Болестите тук не виреят, няма условия за болести. Например един човек от нашия свят би се чудил как може да има живот без болести. Сигурно би казал, че е много скучно, но това е неговото разбиране. Лекарите от нашия свят биха се питали какво щяха да правят там и щяха да изпаднат в недоумение. Както такива, като Айнщайн, като попаднат сред велики посветени или сред ангели в другия свят, Учителят казва, че сред тях те стават общи работници и не се чувстват добре – носят вода, носят хляб, докато на света се чувстват много добре, защото се смятат за авторитети. Но там, в другите полета, за тях е скучно, освен ако не са смирени и ако не искат да израснат в духа.

Дълбоки тайни и поразителни знания са скрити в Агарта. Историята на човечеството от миналите четири потопа, преди големия потоп в Атлантида, именно там се съхранява от този изключителен Старец. Царят на Агарта, или както го наричат царят на света, е на 3 000 000 000 години. Но има и по-стари от него, но не в неговия свят, Учителят е говорил за това. Има Старци, които са на 1–ца с 36 нули години – много трудно е да се говори за техния опит, за техния живот. Те ще останат и в бъдеще да помагат на съвсем други раси.

В Агарта се е случило следното, това е едно предание, което много хора го знаят, в случая това е предадено от брат Михаил. Той казва: Така както си вървят хората в Агарта, животните, и така както си летят птиците, изведнъж за секунди всичко спира, застива, замръзва на местата си, настава неподвижност. Птиците бързат за няколко секунди да се хванат някъде, настава неописуема тишина. Знае се, че в този момент царят на света навлиза в своя подземен дворец и храм да се моли. Когато той влиза, произвежда такава вибрация, че го усещат всички същества, това е едно предание от Агарта.

Според агартяните светлината е всесилният закон. Тя е родена от великата, бяла енергия. Най-чистата енергия, която се образува при продължителни молитви, в Египет тя се символизира от един йероглиф, наречен птицата-ибис. Тя символизира бялата власт, т.е. властта на Хермес, която произлиза от истината. Истината произвежда бяла власт и няма нищо общо с човешката власт. Значи светлината е родена от велика, бяла енергия, ослепителна, на високо ниво, която се е разгърнала в Атлантида. В Атлантида, говорим специално за посветените, мъдреците и учителите, тази светлина се е разгърнала на много високо ниво. От друга страна, там се е разгърнала и черната енергия. Една част от тази черна енергия, която е пропаднала, се намира в Бермудския триъгълник. Това е черна енергия, остатък, отломък от Атлантида, от онези племена – туранците, за които говорихме преди време.

Светлината е наречена в Агарта бялата власт. Агартяните казват буквално: В светлината живее истинската власт. Всички агартяни са победили човешките слабости и всеки се развива на своето ниво. Те са неуязвими и могат да блокират с лъчите си всички, които ги преследват, няма значение, дали са въоръжени, тежко въоръжени, те имат методи и техният основен метод е светлината. Те винаги работят със светлината, светлината е тяхното могъщество и с нея те неутрализират всички враждебни сили. Тъй като различни правителства са се опитвали да тръгват по техни пътища, по стари предания да ги открият, но още отдалече са били отстранени и тръгват по съвсем други пътища. На Хималаите, както знаете, има такива пещери и на Рила има такива пещери – искаш да отидеш в нея, минаваш покрай нея, поставя се такава силна енергия, че просто не виждаш пещерата. Има и друг вариант: изпраща се такава енергия, че просто отдалече се отклоняваш и отиваш на друго място. Или пък ти се внушава страх от местността и е толкова силно излъчването, и същевременно е толкова тихо и могъщо, че просто ти знаеш, че трябва да завиеш. Не може да отидеш директно там.

Агартяните вземат съвети само от своите старейшини, т.е. от тези, които имат по-голяма светлина. Те мислят по свобода, по своему, но и по свобода имат право и обикновено доброволно искат съвети от по-голямата светлина. Освен това Агарта се намира не само под земята, но и в нашите вътрешни недра, вътрешни корени. Агартяните казват: Ти придобиваш своята сила, когато се превърнеш в поток от светлина.

Ако ти си искрен към себе си, ти се движиш към собствената си жива светлина.

УЧИТЕЛЯТ ЗА БЛАГОДАРНОСТТА

(трета идея за размишление)

Благодарността е дума, останала от езика на древните мъдреци. Учителят казва: Ако страданието не предизвика чувство на благодарност в човека, то остава неразбрано и неизползвано, т.е. не можеш да извлечеш от него сила, опит и навлизане в духа. Събуждането на човека, казва Учителят, се определя от неговата благодарност. Само онзи може да се събуди, който е благодарен за всичко. Значи като ти дойде едно хубаво нещастие – една хубава благодарност; като ти дойде една тежка болест – една хубава благодарност – реална, от сърце, такъв е моят съвет. Като ти дойде едно щастие – пак една хубава благодарност и т.н. Като се наложи да умираш – една много дълбока благодарност – ако може и специална. Някой ще умира, даосите казват: Какъв проблем има? Просто падаш и умираш красиво, така казват те, няма никакъв проблем. Но не всеки може да падне и да умре красиво, защото даосите нямат минало, нямат проблеми, нямат карма. Значи един обикновен човек може сто пъти да пада, но той не може да изпълни този закон. Това е изкуство, изкуство на душата, която е придобила своя Бог, своята пълнота.

Учителят казва: Колко се радвам, че съм тъжен; колко се радвам, че пари нямам; колко се радвам, че хората ме обиждат. И после: Който пее тази песен, работите му се оправят, работите му се нареждат. Когато обувките ти са скъсани, Учителят казва: Не казвай, че са скъсани, а кажи, че те се проветряват. Това е начин на мислене, това е неразрушимост; това е един неразрушим начин на мислене, който след време надраства оптимизма и влиза в духа.

Накрая: Тайната на живота се крие в благодарността.

АУМЪ

1 юли 2003 г.

Науката за Бога

въведение
(лекция 10)

Мойсей Кордоверо

един от големите кабалисти
(първа идея за размишление)

Парламентът на демоните

(лекция 11)

Исаак Лурия

един от най-големите кабалисти в света
(втора идея за размишление)

Дао

(лекция 12)

Четири суфи-истории

(трета идея за размишление)

НАУКАТА ЗА БОГА

въведение

(лекция 10)

В началото на началата Бог е трябвало да направи един изключителен избор, самият Той: дали да създаде живота или не. Той е избрал живота. Според Исаак Лурия Той много е страдал, докато вземе това решение, тъй като е виждал всичко в Себе Си като развитие. Много е страдал, но е взел това решение за живота и създал живота.

Бог е имал и друга трудност в това начало на нещата: дали животът да бъде предопределен или свободен. За Бог свободният избор е върховният избор във вселената, говорим за Божествената вселена и Бог избра свободния избор. Бог е предвидил всичко от самото начало, защото е преди началото. И свободата беше дадена. Това означава, че оттук нататък човек може да избере свободата, или съществата сами да се предопределят. Преведено това означава, че реално предопределение не съществува; човек може да си го направи, може да се освободи от него, но то реално не съществува. Предопределението се яви впоследствие, когато се яви Луцифер и тези, които смятаха, че пълно съобразяване с Бога е невъзможно.

По-нататък Бог допусна и грехопадането. Защо? Защото Той не искаше да има послушание към него чрез насилие. Според окултната наука Бог държеше изключително много на свободата и затова Адам и Ева бяха предупредени, но те избраха непослушанието, т.е. страданието. Те избраха Дървото за познанието на доброто и злото. Ще обясня: Дървото за познанието на доброто и злото са всички тези, които се изкушават. Значи както виждате, светът е препълнен. Това са всички тези, които се изкушават, включително и в астралния свят. Те ядат всякакви ябълки. Ще изредя няколко от тях, защото списъкът е дълъг: критика, похот, омраза, завист, алчност, злоба, гняв, лъжа и т.н.

Според окултната наука без свободата човек не може нито да избере Бога, нито да Го отрече, свободата му дава това право. Когато приемеш Бога чрез свободата си, това е истинското приемане. Ще го кажа по друг начин: когато обикнеш някой човек не по карма, а по свобода, а любовта е именно един велик дар към другия, тогава можем да говорим за Божествена Любов. Когато хората са свързани по карма, това е по закона на необходимост. Затова има много разводи, много убийства и много усложнения, защото някога са се предопределили. Учителят казва: Някога са сключили договор с дявола и сега хората го изстрадват и трябва да го изстрадат напълно, за да се върнат напълно, както ще видим по-нататък във втората лекция, в правилният избор, който го показа Христос. Христос показва правилния избор, а Луцифер неправилния, както по-нататък ще видим.

Когато приемеш Бога чрез свободата си, това е истинското приемане. Това е идеята на Бога, това е идеята на Божия план – да приемаш нещата по свобода, т.е. от любов. Именно Христос символизира правилния свободен избор и неговите последствия, т.н. възкресение. Възкресение в чистия дух, във вечния дух. Луцифер символизира неправилния свободен избор и неговите последствия, кармата. Ето защо думата съдба произлиза от съд, осъдени.

Страданието и трагедията влязоха в света поради свободния избор. И поради избора на човека Сатана стана временен господар на този свят. Но Сатана си е само едно творение с временна цел. Докога? Докато човек узрее в своя свободен избор. Когато Адам и Ева приеха внушенията на Сатана, тогава Бог включи своя таен план за спасението, т.е. сам Бог се намеси чрез Христос. Но Христос нямаше право да разгръща своята свръхестествена сила, той беше ограничен. И освен това трябваше да бъде и човек в известен смисъл, затова го наричат и човешки син – освен Божествен, и човешки син. Но той беше ограничен, затова го наричаме Син човешки. Величието на Христос е в това, че той показа пътя, той показа, че трябва да бъдеш послушен на Бога до смърт, докрай. Той показа нещо много важно, тъй като във вселената положението беше много сложно дори и за ангелите. Някои вече се съмняваха дали Бог е любов. Именно Христос показа нещо, което утвърди съществата във вселената, с това послушание докрай на кръста, защото, както ще видим после според Исаак Лурия, Бог се ражда в най-голямото изпитание; не в малките страдания, които са подготовка, а в най-голямото изпитание.

Христос показа, че Бог е любов и че Бог е свят дори до смърт. След Голгота Сатана знаеше вече, че е изгубен. Защо? Защото милиони същества разбраха и във видимия свят, и в невидимия свят тайната любов на Бога и свободата, която е дал. Голгота разкри на милиони същества, и най-вече от невидимата вселена, как да направят своя свободен избор. А изборът е избор, когато е направен в името на любовта. От друга страна, Сатана е тайна на Бога, това е друг Негов син, Негово скрито лице. Той е тайна от Великата Неделимост. Чрез Сатана, както казах, който е скритото лице на Бога, Бог ще преобрази цялата вселена. Затова е създаден, затова е допуснат. Чрез него Той разрушава цели светове и цивилизации в името на нещо ново. Чрез него ще бъде преобразена цялата вселена.

Другият важен момент: да видиш в злото скрития Бог, е също тайна наука. Не всеки може да види в злото, особено в зловещото зло, тайната на Бога и как работи Неговият Син. Могъщата ръка на злото е всъщност ръката на Бога. Трябва много добре да разберем тази Негова неделимост, за да не изкарваме виновен някого, или Сатана, или някой друг. Много могъщи армии и цивилизации бяха разтурени, защото нямаха правилен свободен избор. Нямаха, по друг начин казано, нямаха за вдач истината. И не случайно Сатана казва: Аз съм пробният камък. Чрез мен Бог изпитва кои са в истината и кои не са.

Поради свободния избор цялата мирова история е борба между Сатана и Бога. Не че Сатана е противник на Бога, Бог и любовта нямат противници, но разиграва се нещо външно, в името на свободния избор, на новата вселена, в името на истината, която трябва да се роди.

МОЙСЕЙ КОРДОВЕРО

един от големите кабалисти

(първа идея за размишление)

Той казва: Свободата е причината за създаване на света. Преди всичко открий Бога в собствената си тъмнина. Казва: Да имаш приятел, това означава да имаш Бог в себе си, това е най-великото приятелство. После: Всеки, който греши, задължително създава в себе си интелект. А който много упорито греши, създава в себе си демони.

Друг важен закон от него: Всеки, който се съкращава, т.е. някой път кабалистите наричат така смирението, смаляването, или който се смирява и стигне до нула, той ще бъде открит от Бога и осветен.

Какво казва Мойсей Кордоверо за думата ЛАХМА, на древноарамейски език, преди време говорихме за тази дума в „Отче наш“ – „хлябът наш насъщний“, какво означава тази дума. Казва: Да не ти е даден хлябът насъщен, т.е. лахма, означава да си оставен без истинско разбиране за смисъла на живота. Да ти бъде даден хлябът насъщен, т.е. лахма, означава да имаш откровение от Бога за смисъла на живота. И казва: Без да си разбрал смисъла на живота, ти ще ядеш само външния хляб, т.е. камъни. Смисълът на живота е в лахма, т.е. смисълът на живота е в хляба насъщен. А що е хлябът насъщен? Същността на Бога, същината на Бога, това е хлябът насъщен. Учителят казва: Истината е смисълът на живота – това е хлябът насъщен.

ПАРЛАМЕНТЪТ НА ДЕМОНИТЕ

(лекция 11)

Преди да започна, ще направя едно разграничение. На най-високото ниво съществува Луцифер, после съществува Сатана, после съществува дяволът и долу – демоните. Т.е. Луцифер е изкушавал съществата на най-високо ниво, дори в Божествения свят. Сатана изкушава съществата в духовния свят. Дяволът изкушава съществата във физическия свят, демоните изкушават съществата в подземния свят, т.е. в техните подземни, подмолни желания, там работят демоните. Всички си сътрудничат и затова е много смесено някой път да се различи. Злото си служи на различни нива, както и ангелските йерархии.

Сатана казва пред демоните: Мен много ме безпокои този Исус и тази Дева Мария. Кой е този Исус и кой е неговият Отец, защото ако от дева се роди син, дете, ние имаме малко шансове. Значи тук размишляват Сатана с дяволите, демоните и служителите на злото. После ще видим защо не могат да различават. Значи те виждат външно, но вътрешно са слепи, понеже са изгубили любовта, не могат да проникнат отвътре да тълкуват. Те трябва да видят нещата, да се случат, тогава си правят изводи. За нашите тайни намерения нищо не знаят, както ще разберем по-нататък.

Сатана е събрал парламента на демоните. За този парламент често ще говорим в по-следващите лекции. Защо? Защото раждането на това дете по негово време и тази история му била много противна и опасна. Те предчувствали нещо, но не знаели защо. И демоните започнали да разсъждават. Пророците са предсказали идването на Христос, но този, който ще се ражда, е Исус. Те не могат да свързват нещата. Той не е опасен. По-късно Луцифер повиква Сатана и демоните и казва: Ти, Сатана, ще изкушаваш този Исус. Той ме тревожи. Не го познавам, но той ме тревожи (понеже има було, вътрешно не могат да го видят). – Чистият Дух е неуловим и недостъпен за загубената способност, която се е явила при демоните, загубената любов, загубената истина. – Той ме тревожи, трябва да разберем чрез изкушенията дали той е Божи син. И както знаете, Христос бил изкушаван, подобно на Адам и Ева, но резултатът бил друг. Сатана предлага на Христос да скочи от височината, като му казва: Ако си Син Божи, ангелите ще те повдигнат. – Той иска да види това нещо, да се случи, за да знае парламентът на демоните какви мерки да вземе. Ако Христос беше скочил, той щеше да разкрие същността си, ангелите щяха да му помогнат и той щеше да стане център на атаките. Но Христос не скача и те няма какво да видят. Сатана и демоните остават в неведение, в незнание. Почват да разсъждават, да тълкуват, но реално не знаят. Много съвещания има, но те не могат да разберат за какво става въпрос, нищо не е показано.

После Сатана тайно се връща в ада, без да е убеден, че това е наистина Божият син. Той споделя това с Луцифер и демоните, но съмненията на Луцифер остават и това се предава и на демоните, макар че те мислят, че не е опасен. Но Луцифер има нещо в древната си памет и има една съвсем малка будност, която му казва, че това същество е опасно.

После Луцифер отново събира парламента на демоните на съвещание и им казва: Тъй и не можах да разбера прост човек ли е, обикновен пророк ли е или е Син Божи, или е просто Бог. Изкушавахме го, но не го разгадахме. – Въобще низшите същества се занимават с гадаене. Те нямат любовта, с която да проникват и да виждат. Любовта е единствената сила, която прониква. – Той си остава, казва Луцифер, за мене загадка. Някои от демоните се обадили: Навярно той е лъжепророк. Това бил демонът Астарот. И повечето демони се съгласили с него. Но Луцифер не можел да се съгласи. Нещо в древната му памет му казвало, че това е голяма опасност. Страхът на Луцифер бавно започнал да расте. Между другото, всички демони и всяко зло се страхуват от любовта. Затова е много важно между нас да има любов, съгласие и хармония, там няма условия за проникване на злото, но това е друга тема. Ще обясня: Една от големите слабости на демоните е тяхното неведение. Те не могат да разберат нещата такива, каквито са. Те мислят, гадаят, умуват, но чистият дух винаги работи в друго измерение. Например така както мравката ходи по човека, но не може да го разбере, тя няма такива способности, тя е в неведение. За малко ще се отклоня, една случка, дадена от един суфи – Руми, подготвяме една негова книга. Казва: В едно индийско село закарали един слон по тъмно, вечерта. Никой не го видял, всички разбрали, че това е много странно същество и отишли да го оглеждат. Но в тъмното не могат да го видят. Това е една много тънка история-суфи. Започнали да го пипат, единият хванал хобота и казал: това е тръба; другият му хванал ухото и казал: това е ветрило. Третият му хванал крака и казал: това е колона. Значи всеки си прави разни изводи, това е едно осмиване на учените и ученото невежество, които така пипат Бога и истината, на парчета, понеже нямат любовта, нямат целостта в себе си. Така напипват нещата и Руми казва: Понеже нямат лампа в себе си, понеже нямат запалена свещ, понеже нямат любов, учените нямат представа за истината. Единият казва едно, другият друго и никога няма пълнота. Ако имаха лампа или свещ да си запалят, щяха да видят, че това е слон, че слонът е цял и нито е тръба, нито е ветрило и т.н. Те нямат такива способности и са винаги в неведение. Неведението е съществената част на демоните и на съществата на злото. Това е тяхна съществена черта, съществена част. Ето защо демоните много често действат против собствените си интереси, понеже нямат виждане. Вие знаете как много мафиоти, много мафиотски групи в един момент тръгват едни срещу други – така си объркват интересите и помежду си в групата, и срещу другите групи. Така се смесват интересите, че и демоните не знаят какво искат.

Божият промисъл е толкова прост и неизбежен, но демоните не могат да го разберат. Но трябва да кажем, че простотата, простото, което излиза от Бога, е дълбоко. И Лао Дзъ е прост човек, както си признава, но е много дълбок, по-дълбок от цялата китайска култура, от всички китайци, взети заедно. Това се дължи на простотата в него, на ДАО в него, просто ДАО е влязло в него и работи по един простичък начин.

По-късно, по време на възкресението на Лазар, демоните вече разбрали, че тук действа голяма Божия сила, понеже има видим резултат. Изведнъж демоните разбрали, че действа някаква голяма Божия сила. Защото Лазар бил в ада и изведнъж се оказал изтръгнат. Както казах, тука има видим резултат. И на следващото си съвещание в парламента на демоните те са вече силно смутени и угнетени. За тях това възкресение е много опасен знак, защото на земята е слязла опасна сила, а може би сам Бог. И тази сила действа в името на Бога. Започват безсънни нощи за демоните и за техните съвещания. Според Исаак Лурия – най-големият кабалист в света, така както Яков Бьоме е най-големият теософ, макар че някои прибавят към него и Сведенборг, и майстер Екхарт; но Яков Бьоме е особена, специална мъдрост, така както Исаак Лурия е в Кабалата; посветен в Египет, отдал целия си живот на Кабалата, той достигнал до най-големите заключения и тълкувания, включително и за сътворението на света – според Исаак Лурия освобождението на Лазар от ада означава, че тук става въпрос за по-голяма сила от силата на ада. Оттам идва смущението на демоните. Спасението на Лазар означава, че много други души могат да бъдат изтръгнати и спасени от ада и демоните няма да има с какво да се хранят. Защото те се хранят с енергията на изостаналите души. А Сатана бил твърдо убеден, че след грахопадането, по закона на справедливостта, всички тези паднали души принадлежали на ада. Той бил твърдо убеден, че те са му вързани, защото той смятал, че това е по закона на справедливостта, както е било в миналото. Наистина по този закон той има право да властва над тях. Но щом една душа е спасена, това означавало, че всички души могат да бъдат спасени. Това било най-големият ужас на събранието на ада.

Но и Сатанинската надежда е голяма. Демоните, които от толкова време били на земята, където е техният ад – понеже някои питат къде е адът, просто е много елементарно, това е земята, това са земните състояния на хората, самите земни състояния са малко или много ад – понеже от толкова време били на земята, пък и земята е техният ад, те не могли да повярват, че така лесно ще изпуснат душите и че краят на демоните приближава. Това не било за вярване.

Въпреки всичко в парламента на демоните все пак се промъкнало едно отчаяние, буквално отчаяние. Защото те не разбирали в своето неведение тайната сила на своя противник – Христос. Те не познавали неговата истинска природа. Но така или иначе те вече планирали да го убият на всяка цена, понеже опасността, която се излъчвала от него, вече и след случая с Лазар, била голяма. Разбира се, както ще видим, това е стратегия на Бога, много по-голяма, отколкото можем да си представим.

После на съвещанието те изпращат любимата дъщеря на Луцифер. В кабалистиката е наречена тази дъщеря Отчаяние. Изпращат Отчаянието на Юда, за да може той да продаде своя Учител. Когато Юда извършил своето предателство, същата тази дъщеря, наречена Отчаяние, го склонила да се самоубие. Те са много близки и много сродни, отчаянието и самоубийството са много близки, както например омразата и критиката, те са нещо като брат и сестра. После е много лесно, защото имат власт по закона на справедливостта, по закона на предателството да му внушат, да му натрапят внушение за самоубийство и той го изпълнил.

Както казах, те са го склонили, защото предателството вече дава власт. Така отчаянието се усилва докрай и демоните му внушават да се самоубие. Така отчаянието става господар на човека и вече няма избор. Понеже е направил голяма грешка, вече няма избор. Разбира се, в парламента всички демони се радвали на самоубийството. Значи когато се случат такива неща с хората, там царува радост, това е тяхната радост, техният начин на мислене. Сатана, разбира се, бил доволен много от своята работа, защото носел много добри новини и на Луцифер, и на целия ад, а там тези новини са нещо много хубаво. Там тези новини са радостта на ада. На последното съвещание на демоните Сатана казал: Горе главите! Аз съм щастлив. – Но Луцифер продължавал да не споделя неговия оптимизъм. Всички демони и същества на злото, това е законно положение, винаги имат фалшив оптимизъм. Техният оптимизъм не е реален, както не е реален оптимизмът на обикновения човек.

Защо Луцифер не споделял неговия оптимизъм? Защото за него Христос си оставал жива опасност. И тази жива опасност работела в съзнанието на Луцифер.

ИСААК ЛУРИЯ

един от най-големите кабалисти в света

(втора идея за размишление)

Казва: Който постигне собствената си святост, т.е. висшата си душа, петото тяло, сам става спасител на себе си. Всеки, който не е пробудил себе си за истината, е мъртъв. Бог се ражда в най-дълбокото изпитание. Там човек е максимално концентриран, максимално е дух и изведнъж се отваря врата, можеш да Го видиш реално, не отдалече, не в гръб, а лице в лице можеш да Го видиш със силата на своя дух.

Не само светът е в изкушение, но и цялата вселена е в изкушение, за да се роди свободата. И ангелите размишляват, и архангелите размишляват, за да се роди свобода в още по-високо измерение; свободата на новата, духовната, на бъдещата вселена. Тя сега се заражда постепенно, а тогава ще избликне в нова светлина.

Той казва: Чистото действие образува храма в човека. – Той набляга на истинския храм, не еврейските храмове, не традиции и ритуали, а чистото действие, на което набляга и Учителят. Учителят казва: Моята църква, това са моите мисли, чувства и постъпки – едно от нещата, за които църквата го отлъчи. Отлъчени са и Яков Бьоме, и Майстер Екхарт, и Сведенборг – това са все отлъчени хора от църквата, защото са се отдали изцяло на истината.

ДАО

(лекция 12)