Докато на Бог можеш да уповаваш, то в Бездната няма упование. В Бездната няма възкресение, няма откровения. Великата Бездна е допуснала Бога като една необходимост за съществата и вселената. Бог може да помага само до крайния предел на вселената; оттам нататък помощта Му отпада. За Великата Бездна Бог не е нужен. Докато в Бога времето е спряло, в Бездната е спряла и вечността.

Казва Тот: В света има време; В Бога има вечност; В Бездната всичко е погълнато, защото и времето, и вечността са ограничения. Докато Бог можеш да Го видиш чрез преживяване, за Бездната няма такива условия.

Учителят казва: Реалността е в това, което човекът не вижда. Няма образи, няма идеи, в Бездната няма цветове, няма такива неща; няма никакво ограничение, няма слово, няма и Свещено слово, защото всичко е ограничение.

Казва: За да живееш в света, са нужни знания. За да живееш в Бога, е нужна Любов. Но за Бездната нищо не е нужно. Ако тя те призове ( има такива случаи), ти ще бъдеш погълнат.

В Бездната е скрита тайната на Съвършената Пълнота. Тук не говорим за блаженство.

В Бездната няма Свръхсъзнание. Има само едно ТАЙНО СЪЗНАНИЕ. То е последната връзка с ЧИСТОТО НИЩО, петата степен.

Тот казва: Нетерите, боговете имат безгранично обожание към Бездната и неразбираем трепет така, както пеперудата обожава пламъка.

Що се отнася до Самадхи, ще кажа нещо: тъй като преживяването на Бога е преживяване на частично Нищо, т.е. на една по-ниска степен на Нищото, то в Самадхи се осъществява само едно малко докосване до Нищото. Както предният път ви обясних, тринадесетата чакра е тук (една педя над главата); Сахасрара чакра се смята за духовната, а тази се смята за Божествената. В нея е Тайното Съзнание и тя е пътят към Нищото. В Самадхи се осъществява само едно малко докосване до Нищото – не сливане, а докосване. Когато преживееш Самадхи, когато преживееш Бога, с тебе става една коренна промяна, защото Той е също част от Нищото. Но ти нищо не си преживял, защото Нищото само те е докоснало, понеже Нищото е нула, няма преживяване, няма обяснения. Нищото нищо не обяснява – такъв е Неговият метод, доколкото говорим за метод. В Нищото няма субстанция, няма същност, няма енергия. Самадхи е само едно загатване за тази Мистерия.

Само когато човек извърви дългия път на Истината, някога ще бъде привлечен от един мистичен лъч – лъчът на Тайното Съзнание, на петото съзнание, това, което е над Свръхсъзнанието. И тогава ще придобие това, което е съвършената пълнота. Учителят казва, че в нашия Дух има нещо, което е над Бога – именно за това става въпрос – в нашия Дух има нещо, което е по-дълбоко от Бога. Именно това ще се случи някога, това се е случило само на двадесет и четирите Старци и други двадесет и четири Независими, но те също не познават Бездната. Те също имат само някакво загатване, някакво частично, съкровено познание, но то е много тайнствено. Съвършената Пълнота е свързана с тринадесетата чакра в човека.

Бездната няма име, няма и слово – никакви ограничения. Дори и Безкрайността е ограничение за нея – тя е Бездънна Мистерия.

Бездната е Мистерия за бъдещите раси. В тази връзка Учителят казва: Има истини, които са недостъпни за човешкото съзнание – умът не е готов за тях. Тази тема спада към тази категория. Затова Учителят е избягвал и аз ще избягвам – не знам дали друг път ще говоря – има някъде около тридесет лекции-компромиси, но засега се ограничавам. Това е единственият компромис, който правя, както и с формулите. Скоро ще ни излезе книгата с около хиляда формули, но аз имам около тридесет хиляди; няма нужда от толкова много. От тези хиляда има достатъчно силни, включително и такива за проникване в Бездната на Мъдростта, така че всеки търсач ще намери самостоятелно, без да зависи от авторитети – ако е търсач на Истината, ще навлиза все повече в тези дълбини.

Казва още Учителят: Душата е свързана с различните йерархии, човешкият Дух е свързан с Бога, а Тайното Съзнание е свързано с Бездната. Но засега стига ви да знаете, че никоя религия не може да ви спаси, ако нямате Любов. Това важи и за всяко учение – никое учение не може да ви спаси, ако вие самите нямате Любов.

МАЙСТЕР ЕКХАРТ

мистик от средните векове, отлъчен от църквата

(трета идея за размишление)

Един велик посветен, също отлъчен от църквата; ако не беше отлъчен, нещо нямаше да е наред.

Той казва: Който е пристигнал в Бога, се преобразява. Всеки, който се е посветил на Бога, получава най-доброто за своя път.

Казва Майстер Екхарт: Всичко, което Бог ти дава или не ти дава, е най-доброто за тебе.

После: Колкото и тежко да изглежда страданието, което Бог ти е изпратил, ако радостта ти не е огромна, нещата няма да бъдат наред. Всеки ден казваме:“Да бъде Твоята воля.“ И когато бъде волята Му, ние се сърдим, защото тя не ни удовлетворява.

Тези, които приемат напълно Божията воля, намират мир във всички неща и в себе си. Но вие често си казвате: Ах, ако беше станало другояче, щеше да е по-добре. И после Екхарт казва: Докато мислиш така, мир няма да имаш. (Ако мислиш, че онова, другото ще бъде по-добре, мир няма да имаш; може да си го въобразяваш, но реално няма да имаш мир.)

После казва нещо важно: Който не познава Бога, може само да си въобразява, че живее.

Когато някой започне да не желае нищо за себе си, тогава върху него слиза Бог, Който започва да желае за него.

За дълбокия мрак: Дълбокият мрак всъщност е ярка светлина. И затова е казано: Светлината в тъмнината свети.

Казва: Когато човек се намира в тъмнина, неговата светлина узрява.

АУМЪ

4 ноември 2003 г.

Тайната на Луцифер

(лекция 22)

Думите

(първа идея за размишление)

Богомилската клада

(лекция 23)

Истината

(втора идея за размишление)

Тайната на Луцифер

продължение
(лекция 24)

Учителят

(трета идея за размишление)

ТАЙНАТА НА ЛУЦИФЕР

(лекция 22)

Преди Бог да създаде Луцифер, е нямало свободна воля. Целият живот е протичал по Божията воля. Но Бог е пожелал да направи един важен опит в името на нещо по-дълбоко. Оттук се подразбира, че Луцифер не е създал свободната воля. Както по-нататък ще видим, в дълбините въобще злото няма избор. Бог е дал свободната воля. А тя е началото на злото, но в това има дълбок замисъл. Въпреки това Бог има свещен замисъл, макар че това е началото на злото. А това е придобиването на съзнателното единство с Него. Бог първо е създал Луцифер, за да може после да създаде и свободната воля. Бог е пожелал да направи един важен опит и затова Луцифер е бил много необходим. Този велик замисъл, както казах, е за благото на всички същества във вселената.

Архангел Михаил останал на страната на доброто и светлината. А Луцифер, когато свободата била дадена, застанал на страната на злото и на тъмнината. Човечеството било по средата и затова то трябвало да преживее много възможности.

Няма нищо сътворено без намерение и причина. Фактически грешки не съществуват, но във времето те изглеждат почти като реални. Преди време говорихме какво означава на египетски ВРЕМЕ. Докато човек мисли, че това е светът на доброто и злото, той си остава ограничен и предопределя своето развитие. За да се освободиш от това предопределение, трябва да се откажеш да съдиш кое е добро и кое е зло.

В самото начало Луцифер е нямал гордост. Той е имал смелост. Той е искал истинското знание, за да живее в свобода. Но по пътя към това истинско знание той допуснал грешки и станал постепенно неукротим и горд. Така той станал сянка. Тук трябва да обясня нещо: Луцифер не е истинско дете на Прапламъка, докато Христос е създаден от Абсолютния чист Пламък на Любовта. По принцип по този въпрос не може да се пита защо е така. Просто Луцифер не се е родил от Любовта, а от желанието. И именно желанието му създаде гордост, а гордостта – смърт. Освен това гордостта му създаде могъщество, но във въображението, защото и Луцифер, и Сатана, и цялото зло са само една Мисъл-форма на Бога.

И така Луцифер постепенно не пожелавал да се подчинява на Бога, а само на своето желание. И така той станал зло и преграда. Но Бог сам е сътворил тази преграда, за да я победим заедно с Него. Както ще видим после, Той сътворява инквизицията, той изпраща на клада богомилите, за да види кой му е верен, но после ще стане въпрос за това. Въобще Той е всичко. Това означава, че докато твоята любов не е преодоляла злото, ти не можеш да служиш на Бога. Може да правиш опити, може да искаш, но реално още не си готов – не можеш да служиш. Бог отсъства от сърцето на злото и на дявола, за да могат те да съществуват. Както и преди ви обясних, ако Бог навлезе дълбоко в тяхното сърце, ще има само Бог и нищо друго. Но Бог не влиза, защото има план. Въобще злото е нужно, за да познаеш Бога отвътре, т.е. да познаеш Бог в себе си – не някъде, не да казваш, че има някаква сила, защото ако така мислиш, в тебе има нещо обречено. Не че някъде има сила – Той е просто в тебе и там трябва да Го познаеш.

Когато Бог тайно създал Луцифер – това е чрез един особен род пречупване на енергията, но тук нямам такава идея да се спирам на това – Той е знаел, че Луцифер ще иска да бъде като Него. Луцифер наистина пожелал да бъде Бог на уровен Творение. И това не е гордост, а естествено желание. Но Луцифер сгрешил, като пожелал да бъде повече от Бога – това е вече неговата капитална грешка, това вече е неестествено. Луцифер бил много умен. Според окултните архиви той е знаел как е създадена вселената, знаел е за Божествения взрив, имал тайни архиви, планове и кодове. Но в момента, в който сгрешил, като решил да се отдели от Бога и да стане самостоятелно същество, той загубил връзката си с истинската Меркаба – т.е. чистото Божествено светлинно тяло – придобил друго духовно тяло. Останал даже с полудуховно тяло, т.е. тяло от смесена светлина – добро и зло смесено, светлина и тъмнина смесени, разум и безумие смесени в едно и не може да се разбере в края на краищата разумен ли е или не. Той останал с това тяло, но му липсвало най-важното, понеже прекъснал връзката – липсвала Любовта. Въпреки всичко той е искал много неща да научи, но тръгнал по един странен път на своето развитие. Така много планети попаднали в разрушение, в това число и нашият Марс.

ДУМИТЕ

(първа идея за размишление)

Думите са врати към същността на нещата. Това означава, че навлизането в думите е навлизане в същността, т.е. в Духа. Думите са същества. Според окултната наука те дишат, облагородяват, оживотворяват и много други подобни неща. Те са идеи. Хем са същества, хем са идеи, хем са символи. Кирил и Методий казват: „Думите погубват мрака“. Значи те са разбрали това дълбоко значение на думите.

Тот, древният Хермес, казва: „В чистите думи са скрити Нетерите, т.е. боговете“. Ако ние работим с чисти думи, ще привличаме все повече боговете, понеже думите са врати. Например смирението е дума и идея. Думата смирение означава да растеш в душата си. Тишината е също и дума, и идея, означава завръщане в дълбокото, завръщане в Бога.

Брат Михаил казва: „Думите са врати към невидими същества“. И после обяснява много хубаво: Думите, казва, които използваш, показва какви връзки създаваш, с какви същества общуваш.

Думата преданост означава: слей се с Бога, а не със себе си. Вярата е също дума и идея. Тя означава да отдадеш цялата си енергия. Ако си отдал деветдесет и девет процента, значи не говорим за вяра, а за нещо друго.

Древният Тот, или Хермес, казва: „Думите са особен род ръце, които улавят съществата. Ако ползваме лоши думи, ние улавяме зли демони, които ни разрушават“. Лоши думи са също и критиката към каквото и да е; забележката – не, но критиката – да. Критиката е саморазрушение.

Думата молитва означава отношение, преклонение, благоговение. Думата медитация означава сливане, дълбоко вглъбяване, изчезване. И двете са много важни, вървят заедно. Човек, който се моли усърдно, след време ще се домогне до истинската медитация, иначе ще разсъждава и ще мисли, че медитира. А разликата е много голяма; разликата между истинската медитация и разсъжденията е такава, каквато е между ума и Духа. Например думата кахик на езика на маите означава въздух, но те не го тълкуват само като въздух, имат си и друго тълкуване – въздухът е нещо външно. Вътрешното тълкуване е жизненост. Но имат и друго тълкуване. Тази дума на езика на посветените на маите означава необикновено пространство.

Двете думи мантра спента на персийски език означават свято слово, но има тълкуване. Свято слово означава надарено слово, надарено със свещено влияние. В тази връзка Учителят казва: „Търсете вътрешното съдържание на думите“. Учителят казва, че думите ОМ и АУМ са ватански и после другите народи са ги взели. За думата вода тук само нещо ще загатна, друг път ще се спра на нея. Учителят казва за нея, че тя има много древен корен. Тя произлиза от една идея, която означава водач, ръководител, това е Духът. Духът е слязъл във водата със своята енергия, ето защо водата ни води. Енергията на водата, не елементите, от които е съставена, а това, от което не е съставена – самата вода съдържа една есенция, която ни пречиства и ни води; водата е водач.

БОГОМИЛСКАТА КЛАДА

(лекция 23)

Боян казва: „Който умира за Бога, стъпва тихо на брега, където е Истината“. Още: „Най-красивото нещо в този живот е да напуснеш този свят с любов към Истината“.

Богомилите са същества, намерили великата Светлина – Меркаба, своето светлинно тяло, именно на кладата, в пламъците на кладата. Те са особени същества. Те са били истински търсачи на Бога, а търсенето е нещо извън времето. Който наистина търси, той надминава времето и неговите ограничения, говорим за истинските търсачи. Това търсене е отваряне на вратата, на завесата, която е отвъд времето. Търсачът на Истината винаги разкъсва завесата, т.е. веригите на времето – това е закон.

За богомилите смъртта на кладата е реална среща с Бога, защото в най-голямото изпитание оживява Духът. При тази среща Бог изгрява отвътре. Огън и Огън се сливат; човешкият Дух и Божият Дух се сливат. Това е процес на велико посвещение и придобиване на Меркаба – светлинното, новото тяло на човека, при което човек става напълно свободен вече от времето и от ограничените светове.

От три хиляди съвършени богомили, наречени облечените, само трима са се отказали и са изменили на кладата – т.е. Огънят ги е отхвърлил, не ги е приел. Те не са били достойни за Огъня. Те се върнали в църквата на застоя, където има ритуали, размишления, цитати, но те се отказали от Истината. Връщат се в една по-задна степен, но някога пак трябва да стигнат до Огъня, защото това е неизбежно.

Който е търсил Истината докрай, той побеждава огъня, побеждава външния огън и влиза във вътрешния Огън – Духа. Тези, които са имали любов към Истината, на кладата се докоснали до Абсолютната Любов на Бога и станали част от нея. Такъв е бил и Божият план. Така те придобивали своята изначална Меркаба, на египетски, на еврейски Меркава – тялото на Любовта.

Кладата е един опит отвъд живота и смъртта. Това е едно много дълбоко навлизане в Бога, в Духа-Огън. Само Духът-Огън може да навлезе в Бога-Огън. Както казах, Огън и Огън се сливат. Тези, които са умирали на кладата, всъщност са оживявали в своя Дух.

Има в архивите нещо писано за Василий, 1111 година. Когато тръгнал към кладата, за малко спрял. Някои от тълпата помислили, че се страхувал. Не, той се помолил Огънят да го приеме напълно и понеже хората отвън не могат да тълкуват, не знаят кои са достойни и как влизат. После той се изправя, придобива една увереност, която те преди това не са видели. Излъчва едно особено лице, тръгва смело и спокойно и не издава никакъв звук. Да не издадеш никакъв звук на кладата е нещо много дълбоко, това е една много специална любов. Това означава да надминеш изцяло звука, изцяло словото, изцяло знанието. Защото Истината не е слово, тя е най-дълбокото преживяване, което те променя завинаги.

Тези, които са умирали на кладата, както казах, са оживявали в своя Дух и с това са оживявали в Бога. Те често казвали: „Господи, колко е хубава смъртта!“ Но това важи само за търсачите на Истината. Не може Бог да извика на кладата един обикновен човек, например презвитер Козма, един от критиците на богомилите, дето даже ги нарича богонемили; но то е точно мили на Бога. Такъв човек няма полза да бъде горен, той ще бъде горен в бъдеще. Тези, които навлизали в огъня на кладата с любов към Бога, усещали толкова дълбок покой, че не могли да го опишат, защото Бог прониквал в тях. Защото там, където има идея за истината, Бог навлиза. На кладата Бог се сливал с тях и ги изпълвал със Себе Си, а това означава победа над външния огън. Та нали Той самият ги очаквал на кладата, нали Той създал инквизицията и кладата, нали Той направил всичко това, за да вземе верните, избраните при Себе Си. И Той ги взел, както е бил и Неговият план – пресял ги на кладата и ги взел при Себе Си. Тук трябва да допълня, че от втората степен – вярващи богомили, несъвършените – също хиляди са горели. Има един случай във Франция, само за една вечер на една и съща клада сто осемдесет и трима човека и между тях много жени. Значи една голяма част от вярващите са се отказали, но друга голяма част са изгорели, защото са имали идеята.

Срещата с Бога на кладата е несравнима с нищо в света и с нищо в живота. Тази среща надминава и света, и живота като идея, защото човешкият Дух е нещо повече от живота. След време ще говорим на тази тема специално, тя е обяснена от един много дълбок посветен, Майстер Екхарт. Защото Меркаба, самото това тяло, самата Любов е нещо много повече от живота. Тя е създала живота, но е повече.

Кладата е тотално извън човешкото разбиране, тя е идея на Бога. На тази клада Бог завладява човека със Своята Любов и с великия си мир. Бог познава своите, а кладата е тяхната награда. В тази връзка Учителят казва: „Най-лошото нещо в света е, когато хората искат да избегнат страданията“. Разбира се, те пак ще дойдат, но не винаги ще дадат на човека най-ценното, не винаги ще изработят в човека онзи велик Огън, защото хората не умеят да ги посрещат. Значи кладата е голямата награда. Той ги превръща в нови същества, същества на мир и любов. Това няма нищо общо с подписи и декларации за мир, тук става въпрос за нещо съвсем друго. Бог ги превръща в нови същества, истински същества, изтъкани от мир и любов. Такъв човек няма нужда да подписва декларации за мир, той просто е в мира; тези, които нямат мира, може да подписват.

Не всеки е бил достоен за тази чест, да бъде преобразен. Защо? Защото човек дълго трябва да е жадувал за любовта и мира, трябва да е създал условия в себе си, за да бъде повикан на кладата и преобразен.

Изгарянето на кладата е едно завръщане в реалността, която е била преди Сътворението. Изгарянето е изгаряне на стария свят, на стария начин на мислене и зараждането на новия свят – светът на Духа и душата, както казах, мир и любов. Душата е любов, Духът е велик мир, велик покой.

Изгарянето е замисъл на Бога. Инквизицията няма нищо общо с това, тя е само една ръка, един посредник, един инструмент на Бога. То е придобиване на космическото съзнание, съзнанието за истинско братство. Това означава, че кладата е едно тайнствено пътешествие към истинския Център на твоята собствена същност, към самия Бог. На кладата се е осъществявало едно велико и мълниеносно посвещение, по друг начин казано – осъществявала се е истинската среща на човека с Бога.

За богомилите на кладата се е решавал най-важният въпрос – победата на доброто над злото, и то окончателната победа. Става въпрос за абсолютното добро, истинското добро, не човешкото. В света и в живота винаги е имало една голяма опасност – това е псевдотърсенето на Истината. За съжаление такова търсене има и сега. При богомилите не е било така. За тях на кладата се е осъществявала най-щастливата смърт, а малко са тези, които могат да имат щастлива смърт. За богомилите това е просто истинската църква, те са истинските християни, приемниците на Христос, на Христовата вяра в най-чистия смисъл. Наречени са ЦЪРКВАТА НА ДУХА, това означава богомили. Именно на кладата, според тях, човек придобива ново небе и нова земя. Именно на кладата се изхвърля човешкият начин на мислене, човешкият начин на живот, които могат иначе да траят хиляди и милиони години. И Боян казва (както съм ви казвал, Учителят казва за Боян, истинският ръководител на богомилите – Боян Магът и поп Богомил, те двамата са архангели, от архангелската йерархия), Боян казва: „Най-същественото в живота е чистото духовно търсене“, това е търсене, в което няма примеси: няма любов към жена, няма любов към семейство, няма привързаност, няма дълг към професии или каквото и да е – чисто духовно търсене, означава да търсиш Бога по един свещен начин, абсолютно непривързан. Това е чистото духовно търсене.

Чрез инквизицията Бог изпитваше вярата на своите избраници. Тук за Бога смъртта нямаше никакво значение. За Него имаше значение неизменността към Него, неизменността към Истината – това е, което разбраха богомилите. (След време от всички източници, от всички богомилски книги – около стотина – ще направя една есенция и ще издам богомилска книга, защото тук не можем да говорим само за богомилите. Тези, които обичат тази тема, ще имат на разположение много идеи.) Който от богомилите устоеше на кладата, той щеше да намери в нея срещата си с Бога. Иска се един устой, този устой го дава Истината. Щом обичаш Истината, тя ти го дава. Можеш да живееш в несигурен свят, но ти си сигурен – това е устоят. Значи не трябва да чакаш осигурен свят, защото сигурният свят е Духът, неизменността. Само там има сигурност, а когато си в Духа, няма значение в колко несигурен свят си или в кой ад си, тези неща са вече без значение. Понеже те устояха на кладата и постигнаха среща с Бога, с това богомилите откриха всичко, което им е липсвало в процеса на хиляди години търсене на Истината. На кладата, при срещата с Бога тази липса беше запълнена, явява се вече истинската пълнота на живота.

Поп Богомил казва: „Всеки компромис с Истината е грях“. Любовта към Истината, това е много точно казано – не желание за Истината и не жажда, защото желанието обикновено иска да притежава, а именно точно казано е – любов към Истината. Любовта към Истината е пътят към Истината.

Боян казва: „Човекът е съставен от една велика Божественост и в най-голямото изпитание той трябва да я открие в себе си.“

ИСТИНАТА

(втора идея за размишление)

Говорили сме преди, сега ще кажем нещо, след време пак ще говорим.

Истината никога не можеш да я срещнеш в знанията, защото Истината не е слово. СРЕЩАТА НА ЧОВЕКА С ИСТИНАТА СТАВА В ДУХА. Това означава следното: че решаващият въпрос е не имаш ли знания, а имаш ли Дух. Ще обясня: едно е да живееш заради Истината като знания, като информация, като багаж; съвсем друго е да живееш за Истината като живот, съвсем друго е да живееш за Истината като Дух. Който обича Истината заради знанията, ще попадне в лъжата; който обича Истината като живот, той обича душата на нещата, той цени душата на нещата. Знаещият не се ръководи от Истината, а от Дървото за познание на доброто и злото, което означава, че той се ръководи от хитростта, което означава от ползата. Например ако обича някой човек, той го използва. Не обича душата му и даже не отива по-навътре – да не говорим, че трябва да се обича Бог в душата – той обича самия човек, обича тялото му, обича навиците, обича удоволствията. Такъв човек пропада, когато ближният му или приятелката му, или жена му умре, той много страда, защото я няма ползата. Макар и да не си го признава, ако той обичаше душата, страданието се прекратява. Защото той ще продължи да общува с душата и няма да има прекъсване. Затова Учителят казва, че който обича до гроба, той няма любов. Истинската любов продължава след гроба, това е любов. И няма никаква мъка. Преди време питах майка ми: „Когато си замина от този свят, ще плачеш ли?“ Защото тя се смята за вярваща, каза: „Ще плача“. Казвам: „Нищо не си разбрала“.

Знаещият се ръководи от ползата. Затова даосите казват, че най-ценното в човека е безполезното. Понякога е трудно да бъдат разбрани, но е точно така – това, което не можеш да използваш, това е най-ценното, това е душата, това е красотата. И тя не е за използване въобще, а за отношение, за благоговение и т.н. Знаещият, тук трябва да признаем, често се старае да мисли истинно. Но той не живее истинно. Старае се да живее, да мисли, но на практика не живее истинно. Твоят Дух е Истина, а твоят ум е знания. Знанието не може да постигне Истината, защото знанието не е любов. То е от друго дърво, дървото на смъртта, дървото на скръбта и т.н. Само Любовта е тази, която може да те заведе при Истината, знанието не може. Истината не е знание, тя е дълбок живот в Духа и, разбира се, в душата. Няма по-нещастен човек от този, който ненавижда Истината.

Истината си има строго определен начин на изразяване, защото тя е нещо абсолютно, тя няма човешки произход, тя въобще не зависи от хората. Истината не е знание, знанието е свят, който е вмъкнат в потока на времето, т.е. ограничен свят. Ето защо знаещият цени времето. Вие сте чували тази глупост, че времето е пари. Иначе времето е Дух. Който върви по този път, че времето е пари, той просто загива. Но който смята, че времето е Дух, това е вече другият път. Който иска да трупа Дух, той ще трупа Истина, ще се стреми към нея ежедневно.

Знаещият цени времето, а пробуденият цени Истината. Той цени искреността, той цени отношенията, той благоговее пред нещата, има съвсем друго оценяване, а знаещият цени времето. Само Истината, казва Учителят, може да изцели човека от знанията, защото това е една от най-тежките болести на света, въобще знаещите хора – проблемите идват от тях. Но не е лесно да бъде изцелен знаещият човек, понеже той мисли, че знае. И Бог го оставя. Бог казва: „Щом знае, този го оставете“. И след време, когато той загази, започва малко по малко да се замисля. Доскоро имах един приятел, хубава душа, няколко пъти идва тука. Казах му няколко неща за молитвите, не искаше да ги чуе, навежда главата... Няма проблеми, защото няма насилие, свободен си. Първият път катастрофира, оцеля; вторият път катастрофира и си замина на място. Продължавам да му помагам в другия свят, но това е друг въпрос. Става дума, че той не можа да свърже нещата, защото дори и това, което ти е писано, с молитвата, с усърдната молитва го видоизменяш. Книгата за формулите излезе, така че тези, които искат, с хиляда молитви по всякакви въпроси могат да променят съдбата си, но това е за хора, които имат молитвен дух и които жадуват за тези неща.

Само Истината може да изцели човека от знанията му. И само Любовта може да заведе човека при Истината.

ТАЙНАТА НА ЛУЦИФЕР

продължение

(лекция 24)

(Учителят желае да разберем тайните на злото, защото когато ги разберем правилно, и в тази лекция сега ще стане въпрос, ще видим по един особен начин, че злото няма избор и понеже Бог е Любов, и то е любов, само че скрита любов – скрита, прикрита, обаче работеща в името на Любовта.)

Истинската Меркаба принадлежи само на Любовта, на чистия Дух. Това означава, че само Дървото на живота твори чиста светлина, не смесена, докато Дървото за познание на доброто и злото твори смесена светлина.

Луцифер избрал смесената светлина. Той е избрал знанията вместо Любовта, за да може да контролира съществата и хората. Луцифер увлякъл много ангели, защото ги убедил (той иначе можел да убеждава), че системата на знанията води до много опит. Тук ще обясня заблуждението, защото милиони ангели се увлекли, става въпрос за фалшив опит, опит без любов. Това е нещастният опит. В света има много такива хора, които все говорят за опит от хиляди години и още са далече от Божия път и от Истината; все опитват едно, опитват друго, но опитът нищо не им помага. Това е нереалният опит, опит без любов. Учителят казва: „Всички тези, които са влюбени в знанията, са подведените още от древността от Луцифер и все още го следват“ – следват знанията и следват него, защото щом следваш знанията, ти следваш него.

Всички хора на земята са фокус на този велик опит. Кой какво ще избере – знанието, т.е. изкуствената, въображаемата реалност, или Любовта, наречена още Дървото на живота. Затова хората се питат какъв е този свят, що за свят е и т.н. Разбира се, има и още едно Дърво, трето Дърво, още по-дълбоко, но това е друга тема. Тази древна битка между Дърветата (има една свещена книга, която превеждаме в момента, тя е древна книга на друидите, казва се „Ферилт“, там много се говори за битката на Дърветата – след време се надявам, че и нея ще издадем), тази древна битка между дърветата и досега продължава на земята. Но вътре в човека има сила, която може да създаде в човека трета реалност – това е искрата; тя може да създаде трета реалност, която да надмине и Луцифер, и архангел Михаил. Тази сила надминава и доброто, и злото. Тя е едно от най-великите прониквания в тайнството на Бога, говоря специално за искрата – именно искрата може да проникне в тайнството на Бога.

Почти цялото човечество отдавна е избрало пътя на знанията. И не случайно, както казах, сега хората се чудят, що за свят е това, що за реалност. Но пробуденият следва пътя на Любовта и постепенно, неуловимо видоизменя Дървото на познанието. Той видоизменя земята и окръжаващата среда, видоизменя даже и хората.

Човек е тук на земята, за да реши великия въпрос – коя реалност да избере. Едната е Дървото на знанието, изкуствената, а другата е чистата реалност – Любовта. Това е и загадката на Сфинкса, а отговорът е скрит в сърцето на човека. Луцифер използва знанията и интелекта си, но без любов. Резултатите на това са бавна смърт – понякога бърза, понякога бавна. Значи всеки, който използва знанията си, интелекта си без любов, резултатите му са бавна смърт. Всеки, който няма любов, ще има същите резултати.

Друг важен момент: Може ли Сатана, когато си поиска, да ти направи зло? Отговорът е: Не! Ако той иска да ти направи зло, той ще те подготвя с внушения, с неразумни желания, ще те подмамва, ще те подвежда, ще те изкушава, ще те увлича. Защо е така? Защото е ограничен. Той има власт само когато има зряла карма. Но при зряла карма то е ясно: ако наблюдаваме едно дърво и видим една презряла круша, то е ясно, че крушата ще падне сама. И той само трябва да се намеси. Когато кармата е зряла, дава му се някаква свобода, но не защото той е свободен – просто Божият закон е такъв, нещата трябва да се разплатят по древните кармични закони. Затова Сатана търси съдействие от тебе, защото е ограничен – все едно сам да си говори, той трябва да си говори с тебе. И ти трябва да го слушаш и казваш: „Аз така и така ще направя, такива планове, такива желания, уж за доброто, ще построя църкви...“ и след време ставаш обречен заедно с всичките си строежи, защото не знаеш кое желание е истинско; не си се молил достатъчно на Бога, за да можеш да се очистиш и да останат само истинските желания. А истинското желание е едно: Любов към Истината и Любов към Бога. А то е едно и също. Значи увлича, изкушава и т.н. Такъв е методът за познаване на доброто и злото.

Молитвата е методът за освобождение от това Дърво. (Вие сте чували, има едно учение Сант Мат, което иначе има своя дълбочина, но те там не се молят. Смятат, че само медитацията е важна, молитвата не била важна. Все едно да кажеш, че само лявата ми ръка е важна или само дясната ми е важна; или да кажеш: сърцето ми не е важно, умът ми е важен. И в София, доста напреднали от Сант Мат ме извикаха, защото имаха големи проблеми. Няколко човека от най-напредналите идват, само един пример ще дам, жената казва: „Какво да правим, иначе много се уважаваме и са разбираме, само че не само, че имаме проблеми, не само, че ставаме нервни, ами вече изпадаме в истерии“. Казвам: Сега ще ви дам една формула: „Господи, бъди постоянно между нас с еди-кой си по най-красивия, свещен начин“. И какво ми отговарят те: „Бе, можем да направим един компромис... ама...“ Край! След време проблемите са още по-големи, само че аз няма да ходя всеки месец там, макар че ги уважавам. След време ще стане късно, а вече за много хора стана късно, както за този брат, който доскоро така си навеждаше главата, ... но аз не мога да му заповядам, защото свободата е свещена. ) Значи молитвата е методът за освобождаването от това Дърво. В книгата съм писал: „Много молитви, слаби демони...“ Колкото повече молитви, по-слаби демони; при по-малко молитви, макар и животът ти дълги години да изглежда приятен, изведнъж демоните ще се окажат силни. Много молитви означава все по-малко зло, все по-слаби демони. Когато се молиш усърдно и когато вярваш, че Бог е до тебе, Той е до тебе, злото е ограничено. Развързваш ръцете на Бога, ръцете на ангелите, на невидимите помагачи да ти помагат. Когато няма молитви и няма Любов към Истината, каквато и психическа защита да си правиш, ще станеш смешен. Бог е до теб, ангелите до теб, могат да ти помогнат веднага, по-бързо от светлината, но демоните те поразяват по всякакъв начин, защото просто не си ги призовал. Щом не си призовал, те не могат да дойдат, ръцете им са завързани. Така че някои казват: „Какво ще се моля, всичко ще стане естествено...“ Вече знам около тридесет случая, в които нещата станаха естествено, сега са в другия свят. И там ще си учат уроците и след време пак ще им повтарям същото.

Злото е една илюзия без реалност. Ако приписваме реалност на злото, то започва да съществува чрез своята нереалност. Злото не може да бъде там, където пространството е свещено, т.е. където е пълно с Бога, с Любовта. Именно постоянната молитва съгражда това свещено пространство, затова хората обичат да ходят на свещени места, защото могат да получат нещо от това намагнетизирано, надарено пространство.

Защо злото е нереално? Защото дяволът може да загуби своята реалност в един само миг чрез силата на Бога. Ако той беше реален, нямаше да губи тази реалност. Както и този град, абсолютно нереален – хубав, любимият ми град, най-любимият ми, обаче нереален, защото при един потоп утре изчезва. Учителят казва: „Всяко нещо, което изчезва, е нереално“. Но Духът, нашите духове са реални, защото тук си говорим като духове и души, ако има някои изключения от ума и те са добре дошли, но реалността е в Духа.

Злото е нещо дадено, за него няма обяснения. Защо е дадено? Защото и злото е Любов, защото в дълбочина зло няма – на повърхността има, стават много неща, но в дълбочина зло няма. Съществува само един Тотален Бог. Бездната и Абсолютът не можем да ги наречеме тотални, защото там нещо ще унижим, тук няма да се отклонявам. Съществува само един Тотален Бог, само една велика воля, която движи всичко без изключение, включително дава сила на злото, злото няма собствена сила. Тя му дава и то чрез своите методи има право да я вади и от хората, и отвсякъде. Само една велика воля! В своята дълбочина злото няма избор, защото Бог е Любов, а това означава, че и злото е Любов, само че прикрита, прикрит замисъл на Бога. Ето защо никой не може да го унищожи – нито Христос, нито Учителят, нито който и да е от Старците. Злото е част от силата на Бога и Бог има план – никой не може да го унищожи или да го изкорени. Но всеки човек в себе си може да го преобрази и да го заведе при светлината, там, където злото не иска да отиде, но може да бъде заведено; в краен случай човек може да заведе себе си. Прикрит замисъл на Бога в името на едно скрито и много по-голямо добро. Затова съществува злото.

УЧИТЕЛЯТ

(трета идея за размишление)

Някои неща от Учителя. Тук ще ви кажа нещо за вътрешната астрология. Тъй като някои още гледат, да не казвам, зяпат по звездите, да не ги обидя, още се залъгват по звезди и изчисления, така че в тази връзка ще ви кажа нещо от Учителя. Това е за ученици.

Учителят казва: „Казвате: тази година астрологичните условия не помагат. Те ако не помагат, вие можете да си помогнете.“ Значи отпадат всички звезди. Накратко казано по моя начин, просто отпадат. Казва Учителят: „Има един Юпитер вътре във вас. Има един Сатурн вътре във вас. Има една Венера вътре във вас.“ Продължавам: И Бог е вътре във вас, и Учителят е вътре във вас, и царството Божие. После казва Учителят: „Външните условия когато не помагат, вътрешните ще помогнат. До тази астрология още не сте дошли. Всички мъчнотии човек може да ги преодолее, макар малко да се поохлузи кожата му.“ Значи с нещо малко трябва да се плати, за да се успокои злото, малко може да се поохлузи кожата ти, но всички мъчнотии можеш да ги преодолееш. Така че ако след време ви говоря за астрология, то ще бъде само за тази вътрешната– не за онази външната, а тази.

Казва после Учителят: „Истината не е горчива, но е неразбираема.“ После: „Бъдещето на човека не зависи от това, което взема, а от това, което дава.“ „Карма значи да допуснеш в своя ум неща, които не са Божествени.“ „Науката нищо не казва; човешкият Дух е, който казва.“ „Ако знаете какво нещо е злото, вие никога никого не бихте осъдили за нищо.“ Значи дълбоко в себе си нямаме право никого да осъждаме, дори когато нещата изглеждат явни. Фактите са голяма илюзия. Туй, че боговете мълчали пред фактите, някой път ако трябва, ще го обяснявам, е голям майтап, защото Учителят го е обяснил – няма такива неща, че боговете се прекланяли пред фактите, които са една трета и то съвсем външна страна на истината.

„Във всеки узрял плод е събрана енергия по законите на четвърто измерение.“ Ето защо плодовете са много важни, те внасят в човека нещо от четвърто измерение. Значи в плодовете има събрана енергия по законите на четвърто измерение.

„Има нещо по-свещено от Библията – това е Христос, Който е говорил Словото.“

После казва нещо важно за Третото око: „Физическите очи са необходими, но ако Третото око не е зад тях, човек нищо не би могъл да предаде на ближния си“ – в смисъл нищо съществено, нищо реално.

И накрая: „Когато никой не може да ви помогне, можете сам да си помогнете. Това е философията на живота.“ Сам означава единение с Бога, умът не може да направи всичко.

АУМЪ

2 декември 2003 г.

Дзен

(лекция 25)

Майстер Екхарт

(първа идея за размишление)

Орфей

(втора идея за размишление)

Тот

(лекция 26)

Водата

(трета идея за размишление)

Суфи

(четвърта идея за размишление)

Учителят

(лекция 27)

Загадки, тайни и мистерии

(пета идея за размишление)

Древният метод

(шеста идея за размишление)

ДЗЕН

(лекция 25)

За Дзен езикът на живота е тишината. Както ще видим, там въобще няма обучение, това е учение в кавички; не е нито учение, нито обучение, обаче е нещо, което е по-важно от всичко – пробуждане.

Дзен не се интересува от ад и рай, не се интересува от Бог и дявол, не се интересува от вяра и съмнение. Дзен се интересува от искреност и правдивост, и хармония със себе си, а тези неща водят до най-важното – пробуждането. Ако задам един въпрос: Кое е най-важното – християнството, дъновизмът или пробуждането, въобще кое учение е най-важно? Става ясно, че пробуждането е по-важно от всяко учение и от всяка религия. Именно на това нещо се набляга в Дзен.

В Дзен биографията няма значение. Важен е само моментът, в който ти ставаш посветен, пробуден. Това е единственият момент, който се цени, който е важен. Тук само между другото ще кажа едно послание на Тот, малко ще се отклоня, то няма нищо общо с глупостите на Нострадамус, неговите послания не са морални, а свещени. Тот казва, че съдбата на всеки човек е да стане посветен и никой няма избор да се спаси. За някои това ще стане по-рано, за някои по-късно, но това няма никакво значение за Великия Замисъл, защото Той просто е направил нещата така. Така че няма да остане нито един, който да не бъде посветен в тайната на Бога и на живота, в мистерията можем да го кажем. Има съвсем други послания в живота, които изхождат от много дълбоко място и не се занимават с изчисления, защото никой не може да изчисли Духа и Бога, просто е нелепо.

Какво означава просветен, пробуден? На езика на Дзен означава Вечен пламък. Може ли този Вечен пламък да се ограничи с някаква биография? Веднага отново става ясно, защото такъв е стилът на Дзен – не може. Става ясно, че Духът, човекът, Вечният пламък не може да се ограничи с някаква биография.

Словата на Дзен имат и аромат, но само в тишината.

За Дзен животът е безкраен – една вълна си отива и идва друга, за да смени старата. Защо? Ами старата отива да си поспи, да си почине, изморила се е, така казват в Дзен. Става въпрос за смърт – една почивка, вълната си отива.

Дзен е много странен и тънък и ако искаме да го разберем, трябва много дълбоко да проникнем в него. Единственият начин, с който можем да проникнем, са оръжията на Учителя – Любовта, Мъдростта и Истината, няма никакъв друг метод. Значи ако искаме да разберем потънкостите на всички отношения и на медитацията, после ще кажа какво означава тя, нужни са тези три неща. Който иска да разбере Дзен интелектуално, той пропада, няма никакъв шанс да го разбере. Ще се чуди какви са тези стихове, какви са тези идеи, какво е това хайку и въобще има ли смисъл. А то има съвсем друг смисъл.

Според Дзен най-важното е пробуждането, защото именно пробуждането създава в човека истинската реалност, истинския живот и т.н. Не е науката, не е религията, не са техники и методи, а пробуждането. Това е, което създава истинския живот, истинската реалност. Дзен не е философия, което означава следното: Пробуденият човек не се занимава с философия и философстване. Пробуденият се занимава с един много тънък начин на наблюдение на живота и нещата.

Дзен е много деликатен, много фин и мога да кажа – много изящен. Това е някакво велико изкуство на простотата, обаче простота, която погребва всички философии и науки. Думата простота се използва много и при Дао и това простото нещо се оказва много дълбоко и надрастващо земните науки и неща. Значи простотата така, както е проста, е и много дълбока.

Дзен е едно много тънко живеене в реалността, която е отвъд ума. Това означава, че в Дзен умът е оставен настрани, както вкъщи си оставяш кошчето с боклук настрани, има си място, слагаш го там някъде. Такова нещо е Дзен. Умът не ти трябва, защото той създава проблемите. С въображението пък ги уголемява и накрая от нищото станало слон, два пъти слон и т.н.

В Дзен се говори с езика на будността и простотата. Ето едно хайку, простичък пример: „Седни мълчаливо, нищо не прави и пролетта сама ще дойде, и тревата сама ще израсте“. Няма да го коментирам, за да не го развалям, понеже е много ясно. Човек постига Бога без усилия, само трябва да следва естеството си, естествения си разум, естествената си разумност. Просто пролетта ще дойде, Бог ще дойде и всичко в Него ще израсне, докато с усилия, с борба доникъде няма да стигнеш.

Дзен не е отговор на въпроси, а нещо много повече. Защо? Защото в Дзен има правило: Всеки сам трябва да си отговори на въпроса, сам да го преживее, сам да го разбере, а не някой да му го казва. В Дзен се смята, че ако някой започне да отговаря на въпросите ти, някой Дзен –Учител примерно, това означава, че той ще ти стане враг.

Какво е Дзен от друга гледна точка? Дзен е чистият ум, медитативният ум в човека, напълно изчистен и одухотворен. Това е умът, който навсякъде вижда само красотата. Знаете онзи пример за Христос и умрелия кон: един вижда в него само как конят мирише, а Христос видял какви прекрасни бели зъби има. Погледът е насочен в съвсем друга позиция, винаги вижда по-дълбоко, по-чисто и Божествено. Такъв медитативен ум не мисли за вечността, понеже няма защо. Например ти мислиш за вечността, а Дзен казва: Тя е тук! После ще видим какво мислят и за звездите. Въобще звездите трябва да станат на прах, ако искаш да познаеш своя център. Докато се занимаваш със звезди, ще се окаже след време, че си човек на знанието, човек на външните неща и илюзията. Така че и звездите трябва да си почиват, но после ще стане въпрос за това.

Вечността е просто тук. Това означава, че Дзен е учение за тънките намеци. В медитативния ум времето не съществува, то е просто прекъснато. Това означава, че времето съществува само за нечистия ум. За чистия, одухотворения, медитативния ум времето не съществува. То е прекъснато поради природата на чистотата.

Що е медитация? Медитацията е тънкост. Тя означава едновременно две неща: хем да запазиш будност, едното, хем да те няма, т.е. да забравиш себе си. Ще ви го кажа по друг начин, така както Учителят ми го разкри: Медитацията е умение да не съществуваш и същевременно да си тук, т.е. да умееш да не съществуваш. Ще обясня: Ако ти съществуваш, изпъдил си Бога, изпъдил си Великата Разумност; ако Бог съществува, тебе те няма. Ти трябва да разбереш кой ще съществува: ако ти искаш, можеш да съществуваш, имаш право, но ще имаш много проблеми; ако Бог съществува в тебе, ще имаш съвсем друг живот, съвсем друг подход, съвсем друго виждане за нещата.

Както казах, това е учение за намеците. Например: един ученик искал да бъде приет от един Дзен-учител. Той бил кандидат, искал да бъде приет за ученик. Когато отишъл при него, Учителят го попитал: „Ти имаш ли си Учител?“ Кандидатът за ученик казал: „Да, имам си.“ „Кой е твоят Учител?“ Тогава кандидатът отговорил: „Ранната есенна прохлада.“ Учителят казал: „Да се обърне особено внимание на този ученик.“ Няма да го коментирам, само ще загатна посоката, тъй като Дзен няма право да се коментира, но ще дам само една посока. Ранната есенна утрин или прохлада означава, че този човек е съзрял за истинско ученичество, че той вече може да се учи от всичко. Когато животът иска да те учи, той или ти изпраща Учител, или те учи самият живот, директно. Този ученик е бил готов и на едното, и на другото, просто е готов, трябва му една крачка, макар че в случая Провидението избира да го изпрати при Учител. Отговорът „да се обърне особено внимание“ означава, че той е ценен, той е почти достигнал, само малко му трябва и както се оказва след време, той също е станал Учител. Това са намеци.

Дзен е много интуитивен. Според Дзен ако умееш да говориш, ще се сближиш с Истината; но ако умееш да мълчиш, ще се слееш с Истината. Значи хубаво нещо е умението да говориш, но е само сближаване; ако умееш да мълчиш, ще се слееш. По друг начин казано: будното говорене трябва да те отведе при тънкото мълчание. И там е мястото, където интуицията се слива с Истината – в тънкото мълчание, не просто в мълчанието.

В Дзен има много аромат. Тук няма никакви свещени книги, но целта се постига. Няма никакви кръщенета, никакви светени води и нищо подобно. Тук само твоята тънка будност и искреност са всичко. Тука ти самият си свещената книга, ти си Писанието. И наистина човекът е жива книга. Въпросът е дали може да проникне в себе си, в своя център. На езика на Дзен това означава, че живият човек е проникнал в себе си, в своята същност, а не в Писанията и в разни знания, да не говорим за спорове, цитати и т.н. Ти си важният, ти си същността и ти трябва да проникнеш в своя център. Можем да го наречем мястото на Буда и на Христовото съзнание, на Кришнасъзнание и т.н. Чистото съзнание е твоята реалност. Дзен не е нещо, което те учи, това е нещо, което те пробужда. Той те поставя в такива състояния, в които ти сам започваш да се пробуждаш. А след време самата тази пробуденост е, която ще те научи на всичко необходимо. Докато нашето чудно образование много ще те учи, накрая ще се окаже, че нямаш будност. Имаш много дипломи, нямаш будност, нямаш характер, нямаш медитативен ум, нямаш нищо. Изведнъж си обеднял, обаче много знаеш. Нямаш елементарна будност и елементарен подход към живота и към нещата. Имаш знание в нашите училища, будността е погребана; даже като убиваш някое животно, не знаеш, че унищожаваш в себе си една способност за развитие. Просто приключваш с развитието. Затова вегетарианството е важно. Не казвам, че е решаващо, но вегетарианството е едно съдействие за медитативния ум, който след време ще се образува. В тази връзка казвам, че пробуждането е твоето единствено истинско образование. Значи всички дипломи, медали, награди можеш да ги хвърлиш, но пробуждането е нещо, с което ще пътуваш през цялата вечност. Пробуждането е твоето истинско образование. Според Дзен когато познаеш своята истинска същност, своя център, тогава не изгревът на Слънцето ще те събужда, а ти ще го събуждаш. Значи забележете посоката на Дзен: не изгревът на Слънцето ще те събужда, а ти ще го събуждаш. Когато познаеш своя център, тогава всички звезди стават на прах. Защо? Защото толкова е велика и благословена твоята вътрешна и истинска същност. Затова на едно място Учителят казва, че когато застане до Слънцето, то угасва.

МАЙСТЕР ЕКХАРТ

един от големите мистици през средните векове

(първа идея за размишление)

Казва: „Бог живее в тайно познание на самия Себе Си.“ „Който се стреми само към Бога, на него Бог му се открива и му дава всичко, скрито в Неговото сърце.“ В тази връзка, ако човек търси разни блага, било семейство, деца, пари и каквото и да е, той прави грешка. Трябва да търсиш истинското благо, т.е. самия Бог ти трябва, благата са нещо второстепенно. Първо трябва да намериш същността, която по друг начин се нарича Буда. Буда, само за малко ще се отклоня, Буда не е лично име. Това произлиза от корена будх, на санскритски означава този, който е постигнал своята същност; неговото име е съвсем друго – Гаутама Сидхарта. Така че Буда е основното качество на абсолютно всеки човек. Няма човек, който да не е Буда, и както казах, според посланието на Тот, няма такъв, който да не се пробуди след време. Всеки човек ще стане посветен, никой не може да се отърве от този велик замисъл на Бога. Само че някои по-рано, някои по-късно, но това е без значение.

Майстер Екхарт казва: „Словото е скрито в душата тъй, че то нито се знае, нито се чува, преди в дълбините да се зароди слух за него.“ Значи самото слово, което е чисто Божествено и свято, е скрито във всяка душа, но за известно време то нито се знае, нито се чува, докато дойде моментът човек да се събуди в дълбините и в своя слух. Тогава той ще го чува, ще го разбира и ще може да го изразява.

За думата жена. Думата жена е едно много особено име на душата. Думата жена е тайнственото и благородно име на душата. След време ще ви кажа и как Тот тълкува тази дума, догодина. Жената е въведение в светостта на Бога. Тя е врата към великата Душа на Бога, тя е път, по който трябва да се родиш в Бога. В душата има една тайнствена сила, която не е докосната нито от времето, нито от плътта, нито от смъртта, нищо не може да я докосне, включително и грехът – там живее пробудената жена. Тази жена е чисто духовна. Посветените са я открили в себе си. Тези, които не могат да я открият, трябва да я търсят и външно, и вътрешно, по всякакви начини, докато я намерят. Но тя е нещо съкровено, дълбоко навътре. Никога жената не е била нещо външно, а нещо много вътрешно, съкровен център, част от Душата на Бога. Майстер Екхарт си задава един въпрос и си отговаря: „Коя е последната цел? Това е скритата тъмнина на Вечната Божественост.“ Обяснява: „Но има една скрита тъмнина, в която Бог остава непознаваем. Ние не можем да понесем тази Правелика Божественост и затова я наричаме тъмнина или непознаваемост.“ В Кабала светлината се нарича по друг начин, толкова е ослепителна, че ние не можем да издържим и да я понесем. Затова в древността Бог са Го наричали Тъмнина. На друго място Екхарт казва: „Тъмнината е истинската светлина.“ Въпросът е кой как ще влезе в нея, дали с Духа си или с ума си.

ОРФЕЙ

(втора идея за размишление)

„Да зародиш Слънцето в себе си, това означава да зародиш своя Баща.“ Казва Орфей, или както ние го наричаме – нашият Орфи: „Мракът е разгадаем, но светлината крие в себе си нещо друго, нещо, което е повече от самата светлина. То е неразгадаемо.“ После казва:“Бог е тайна неразгадаема, защото произлиза от Непознаваема същност.“

После казва: „Каквото и да ти се случва в живота, трябва да заплатиш с благодарност.“

Казва за огъня: „Огънят е велик космически елемент, излязъл от Духа и придобил самостоятелен живот. Той е Дух от Духа. И това, което гори в него, е част от Духа.“ Всички храмове, които са посветени на огъня, водят към Духа. Говорим за Свещения огън, който е едно въведение към Правеликия огън. И казва още: „Лирата ще спаси света, а не мечът.“

ТОТ

(лекция 26)

Любовта между човека и Нетера, т.е. Божеството, е среща на два велики огъня. Повече ще говоря по този въпрос накрая, за древния метод, даден от Учителя. Една идея за размишление за сгъстяването на словото, за сгъстяването на чистотата. В Атлантида това се е наричало Бялата птица, но аз ще ви го изнеса по законите на Учителя.

Тот казва: „Мракът може да бъде победен само от жив огън, огъня на Духа. Само със своята велика Любов (което е едно и също с Велик огън, Свещен огън) ти можеш да се движиш във Вселената и да останеш неуязвим.“

„Без стремеж към Маат, т.е. към Истината, човек ще се изгубва все повече в хаоса.“ Става въпрос за отдалечаване.

„Който няма дълбок вътрешен мир, той не може да прониква в Истината, но в него проникват други светове, паднали светове.“ Разбира се, може да прониква във въображението, във въображаеми светове, но в Истината не може. Но в него проникват други светове, паднали светове, паднали същества. По-нататък ще видим какво казва Учителят в тази връзка – как те си въобразяват, че получават големи откровения.

Тот казва, че вътрешният мир е лекарството на разумната душа. Една такава душа ако се разболее или има някакво изпитание, първата ѝ работа не е да се тревожи, защото тревоженето увеличава проблема, това е едно изкуство на Черната ложа – да се тревожиш. Първата работа е вътрешният мир. Без вътрешния мир няма да дойде истинският лекар – интуицията. Ето защо вътрешният мир е много важен, винаги ще вземеш правилни решения.

Методът любов към Нетера, казва Тот, е изпреварващ всички други методи. Значи ако имаш любов към Бога, изпреварваш всички други методи, техники и т.н. Това е методът на методите. Любящият Нетера вижда в живота си само това, което трябва да види, докато изследователят гледа други неща, защото не е в единство с Любовта. На него му е интересно, но по-други неща вижда, защото не е в единство с Любовта.

Магическият смисъл на вечността се състои в това, че тя ни води към тайните на мистерията. Значи вечността е една подготовка. Ето защо ни трябва вечност. Значи първо трябва да постигнем вечност, по друг начин казано – безсмъртие, след време ще тръгнем по пътя към великата мистерия.

Казва: „Да пиеш от Божествеността в себе си, значи да пиеш от извор, който го няма в света“, т.е. няма го във външните неща, то е нещо вътрешно, дълбоко, съкровено.

За Истината казва: „Истината величествено мълчи, защото ние трябва да я открием в себе си.“

За чистата енергия: „Чистата енергия въвежда човека все по-навътре към неговата свещена цел.“ Това е нейното предназначение. Някои смятат, че всичко е енергия. Това означава, че нямат обхват и не виждат нещата. Има три-четири неща, които са много повече от енергията, но това е друга тема. Чистата енергия въвежда човека все по-навътре към неговата свещена цел.

Който не може да говори (аз съм го казвал и преди, и пак го казвам), той не е одухотворил своето мълчание. В мълчанието му има пукнатини, не умее да мълчи. Той може да не говори, но не умее да мълчи. Вие знаете, Учителят казва: „И рибите мълчат, но мълчанието не е злато“. Има мълчание, което е желязо, и има и по-лошо от това.

Казва: „Ако човек е изгубил контакта си с Маат, т.е. Истината, той не може да пътува към сърцевината на своята сияеща същност.“

„Който не обича истината, той върви с главата надолу“, т.е. той се е посял в космическия мрак. Мракът, според Тот, това е тайнството на непознаваемия Нетер, на непознаваемия Бог. Той е решил да има мрак, а тези, които Го познаят, Той им разкрива, че мракът не е мрак. Въпросът е кой ще мине през този мрак? Който е пресътворен от Истината, живее като чист Дух.

Казва: „Чистият Дух диша само Маат.“ Храната на чистия Дух, храната на Боговете, това е Истината, Божественият въздух – не този въздух, а самата Истина. Който е пренебрегнал Истината в този свят, в другия няма да може да диша. Вие знаете какво означава риба на сухо – иска да диша, но не може. Това е друго измерение, друго място и за нея е много неудобно. Който обича Истината, се спасява от съдбата на света. Това е един особен ритъм: ако ежедневно мислиш за Истината и гориш, постепенно навлизаш в този слънчев ритъм на Истината. Това означава да дишаш Истината при всички условия. И тогава постепенно се спасяваш от съдбата на света и въобще от съдбата. Тук само ще кажа, че съдбата въобще не означава, че хората са предопределени. Това е една голяма необходимост във вселената, за да има ред и порядък и всеки след време да намери своето място, да разбере, че нищо не е случайно. И затова има съдба, именно за да може човек да разбере, че има ред и порядък в цялата вселена, но това е нещо временно.

Тот казва: „Според своите разумни и пробудени усилия човек се самосътворява чрез Нетер, т.е. Божествената същност, която е в самия него. Всеки, който живее в търсене на Истината, задължително открива своята Божественост.“

После казва: „Съвършеният говор е светлината на живота. Този говор е процес на Истината.“ И затова дава едно правило: „Първо се облечи с Маат, т.е. Истината, и после говори.“ А не ако имаш някакво его, натрупал си знания, прочел си малко книги, искаш да минеш за авторитет и след време слепият води слепите на най-сляпото място. Това не означава, че като си се облякъл с Маат, не можеш да растеш нагоре, напротив, отваря се по-голямо пространство.

Казва: „Името на Нетер, т.е. на Бога, е скрито в тайна, лицето на Бога е скрито в мрак, а ръцете Му са скрити в могъщество.“

„Всичко, което изговаряш, трябва да е сродно с Истината.“

ВОДАТА

(трета идея за размишление)

Учителят казва: „Водата е абсолютно интелигентна и разумна.“ „Живата вода, това е потокът от чистата енергия в човека.“

Според Тот водата е слово на Нетера, слово на Бога. Тя е скрит дух, който те води към Бога. Учителят на друго място го обяснява: Водата не е кислород, водород и т.н. В нея има един таен елемент, той не се вижда с никакви микроско, а и води към древния живот, това е нейната мисия. Тя се е пожертвала напълно съзнателно, тя ни води към древния живот. Това е подобно на това, което Учителят казва за житното зърно – напълно съзнателно е слязло на Земята, освен това е сътворено преди човека. Значи житното зърно се е пожертвало напълно съзнателно, плодовете – не. Плодовете наполовина са се пожертвали, наполовина не, но житното зърно ги изпреварва. Ще се върна на нуну: водата се е пожертвала в името на това да ни заведе при истинския живот. Това е една голяма жертва, която ние трябва да оценим. На български е малко трудно, думата оценяване има малко по-други нюанси. Може да се оцени, но ако изчезне водата за три месеца или за една година. Водата веднага ще стане Божество: ще има поклони и умиране в името на водата, но със закъснение. Тук нещата се разбират, но умът винаги закъснява. Обикновените хора, хората на ума оценяват нещата, когато ги изгубят. Като е здрав, човек не цени здравето; като го изгуби – то май било много ценно. Започва да го гони и ако може да го догони, това е вече друг въпрос.

На египетски нуну означава свещена поради своята жертва. Защото има и такава вода, която не е пожелала да се жертва. Тя е наречена блато, застояла вода, още мъртва вода. Вие знаете кой се разхожда в мъртвата вода. Ако в човека тази вода е мъртва, ако енергията му е нечиста, значи се разхождат разни астрални същества – недоволство, критика, и то с лекота.

Живата вода е едно живо и разумно жертвоприношение. Тя ни показва как трябва да действаме ние – живо и разумно жертвоприношение и както казах, нуну е енергия на Духа, слязла енергия отгоре, за да ни служи.

СУФИ

(четвърта идея за размишление)

Суфите казват: „Който търси Истината, Истината го е повела в търсене на самата себе си.“ Казват: „Любовта е огън, а влюбеният е пеперуда“, вие знаете накъде се стреми пеперудата, преди време говорихме. „Целият свят е пълен само с Аллах. Тогава може ли в света да има и някой друг? „Който е разбрал това, може да си отговори лесно; който не е разбрал, той търси Другия, т.е. търси си майстора.

За любовта към Истината суфите казват: „Любовта към Истината е твоят пътеводител към нея.“

Суфи първо изчезва от себе си, а после се слива с Аллаха. Това е неговият красив живот. Той знае, че трябва да изчезне от себе си, за да не пречи.

За истинското познание: „Истинското познание настъпва в тебе (това е една мярка, една диагноза много важна), когато ти не намериш в себе си и трошица вражда към каквото и да е“ – поначало враждата не ти трябва. Ако не намериш в себе си дори и трошица вражда, бъди сигурен, че истинското познание ще се всели в тебе. Нямаш ли и най-малката вражда, не се притеснявай, ако те изкарват, че си особен, че си нечист и т.н. Колкото повече се стремиш към чистота, толкова повече ще те изкарват нечист. Има си критични духове, недоволни, дежурят, винаги ще посещават, но те не влияят. Ти трябва да знаеш по какъв път да вървиш.

Учителю – попитали учениците един суфи, една малка случка – защо ти се поклони на престъпника, който го водеха в затвора? Суфи казал: Аз не се поклоних на престъпника, а на неговата целеустременост. Той е имал цел и е отдал целия си живот. Ако този човек е имал правилна цел, отдавна щеше да постигне истината.

Суфите казват: „Не ставай търсач на Истината, ако не си упорит като магаре“ – едно много важно правило, при което упоритостта е на място. „Сърцето на Бога, Сърцето на Аллаха се намира в сърцето на човека.“ Както виждате, много простичко се изразяват, както в Дзен, но по друг начин; Сърцето на Бога се намира в сърцето на човека.

УЧИТЕЛЯТ

(лекция 27)

Учителят казва: „Не се интересувайте дали другите хора ви обичат или не. Интересувайте се само от това, дали вие обичате!“ Малко ще го обясня, защото някои могат да не го разберат, макар че е елементарно. Ако се интересуваш другите да те обичат, значи да задължаваш Бога, оттам започват много катастрофи. Понеже Бог е Любов, никой не може да Го задължава. А когато ти обичаш, в теб тече Бог, в теб тече пълнотата на живота. Тогава можеш да искаш нещо друго. Как можеш да искаш някой да те обича, когато ти си пълен с Бог? Въобще как можеш да държиш някой да те обича, не говорим за задължаване или пък за насилие.

Казва Учителят: „Една идея е силна, когато може да расте и при най-неблагоприятните условия на живота, това е идея.“ Например както бяха богомилите – тежки условия, жестоко преследване, обаче идеята е по-силна. В момента има много християни и много такива, които се правят на богомили, но нямат такива тежки изпитания, където да се види наистина ли е така. Затова сега почти всеки може да мине за християнин или нещо подобно.

Казва Учителят: „Често Провидението изпраща на човека голямо страдание, за да го избави от друго, по-голямо нещастие.“

„Вие страдате – казва Учителят – защото търсите Любовта отвън. При Любовта и животът, и смъртта имат смисъл. При безлюбието и животът, и смъртта нямат смисъл.“ Значи при Любовта всичко има смисъл – и като умираш е приятно, и като живееш е приятно; при безлюбието и животът, и смъртта, всичко е трудно.

Казва Учителят: „Който няма правилни отношения към Бога, той често изпада в заблуждения и мисли, че му се дават особени откровения в живота.“

Казва: „Да запазиш любовта си и при най-лошите условия, това е изкуство.“ Например вие сте чували, че Орфей е тръгнал да търси Евридика в ада да я спасява; ами адът – това е нашата Земя. Къде е слязъл? На Земята. Ами какво търси? Своята любов, която трябва да съхрани. Евридика е само символ. Той трябвало да съхрани своята любов в този свят. Щом я съхрани, всичко си идва на мястото, Евридика е спасена. Т.е. твоята вътрешна любов, най-скъпото, съхранил си го; а щом си го съхранил, значи си съхранил безсмъртието, т.е. душата си. Това означава: Орфей спасил Евридика.

„Всеки – казва Учителят – който се пожертва за Истината, без да е готов за нея, той ще умре и няма да има развитие. Той ще изпадне в застой.“

„Докато не сте дошли до пълно разбиране на живота, любовта ви към Бога е слаба.“ Това е една мярка.

Казва: „Когато мислиш лошо за другите, ти се намираш в опасно астрално течение, не прилагайте този принцип.“ „Не е важно за вас дали сте изгубили приятеля си или сина си. Важно е да не изгубите любовта си към Бога.“ Това не означава, че не са важни децата и близките, но трябва да разберем кое е по-важно. Както в Библията има две заповеди, трябва да разберем по-важната. По-важната е не любов към хората, а първата заповед е Любов към Бога, после е любов към хората, а не обратно. Тогава ще разбереш правилно и хората, и себе си, и Бога, и всичко. Ако обърнеш нещата, ще вървиш по друг път. Някой казва: Може от хората към Бога. Пробвай! После ще видите какво казва Учителят.

„Ако влезеш в страданията, които са от Бога (т.е. благословените), човек ще станеш. Ако влезеш в блатото на човека, грешник ще станеш.“ Значи ако Бог ти предложи нещо лошо, по-хубаво е да го приемеш, за да израснеш; ако човек ти предложи нещо много хубаво, внимавай, това е опасно.

Казва: „В ръцете на съдбата човек е на много по-хубаво място, отколкото в свои собствени ръце.“

„Понеже Любовта не може да се прояви на Земята, на Земята се проявява религията.“ Нещо като заместител. Понеже любовта има големи изисквания, не може да се прояви на Земята, хората не могат да устоят, на Земята е слязла религията като заместител и, бих казал, като далечно въведение.

„Всеки, който има любов в душата си, всякога се намира в ръцете на великия Божи Промисъл.“

„Ако искате да изпълнявате волята Божия, непременно трябва да заместите религията с Любовта.“

„Един от начините за правилно разрешение на всички трудни задачи е всякога да се говори Истината.“ Това не е само просто говорене на Истината, това е метод и много други неща.

Учителят казва един важен закон: „Ще се развързвате чрез закона на внушението.“ Ще го обясня, за да бъде по-разбрано. Някой ти внушава, може да е лекар, може да е отвътре внушение, някой натрапчив дух, че ще се разболееш. Примерно на мен ми се явява някакъв такъв натрапчив дух. В случая е много хубаво да бъдете упорити като магаре. Ще му кажеш десет пъти „Ще оздравея“. Можеш и сто, така да му кажеш, че да избяга. Ако ти внушава нещо друго, Учителят казва: „На всяка дума поставяйте антипод“. Някой казва примерно, че ставаш все по-слаб. Казваш: ще ставам все по-разумен – и почваш да му пееш своята песен, докато тези духове от астрала кажат: тука нещо не ми се живее, не е удобно, много стана тясно. Аз така действам.

Учителят казва: „Една опасност има за човека – тя се заключава в търсене на лесния път. След време се оказва, че това е трудния път.“ Опасността, на която човек се натъква, е в самия него, а не отвън. Тя се намира в самия човек и тя го влече да се натъкне на тази опасност, но тя е в самия човек, а не е нещо, което се случва впоследствие, отвън. Значи ти трябва да се справиш със своите вътрешни опасности, а не да се чудиш защо ти идват.

За Христовия живот – тъй като в църквите мислят, че Христовата кръв спасявала човека. Учителят го казва много просто и ясно: „Христовият живот спасява човека, а не неговата кръв.“ Ако ти не живееш подобен живот, много ще чакаш тази кръв да те спаси.

Кой има силна воля? Учителят дава една важна мярка, отново диагноза: „Само онзи има силна воля, който може да се откаже от злото. „И от най-малкото зло, от всякакво зло, просто да стане неспособен – препоръчвам не способности, а пълна неспособност да направиш и най-малкото зло.

„Истинският човек се познава по това, че радостта му е вечна.“ Какво му се случва, това няма значение. Това е една мярка, радостта му е вечна.

Казва още Учителят: „Аз още не желая да бъдете щастливи. Защо? Защото при сегашните ви разбирания щастието ви ще се превърне в нещастие.“ Според мен е много лесно, мисля даже че и без усилия ще стане. Достатъчно е самото неразбиране, просто то превръща нещата.

За всички птички, които са затворени в кафез – да знаете какво означава, но не можете да споделяте с всеки, защото една сестра сподели след време за кученцето си и малко остана, едва се отърва от психиатрията. „Всички птички, затворени в кафез, са ваши стари възлюбени души от миналото, които обичате.“ Това важи и за всички животни, с които имате тесен контакт, това важи за кучета, котки, даже и рибки – всички тези същества са ваши възлюбени души от миналото, миналото е тук.

Казва Учителят: „Хиляди очи те гледат и в светлината, и в тъмнината. Те мълчат, нищо не казват.“

ЗАГАДКИ, ТАЙНИ И МИСТЕРИИ

(пета идея за размишление)

Загадката е свързана с ума. Тайната е свързана с душата, мистерията е свързана с Духа. Загадката е нещо, което може да се разгадае. Тайната, колкото повече я търсиш, толкова повече се скрива – то е нещо като приказка без край. Умът иска да има край, но има такива приказки – нямат край и той се обърква.

С тайната можеш да се слееш, можеш да живееш заедно с нея, но не можеш да я разбереш, дори и да царуваш заедно с нея.

В мистерията не става дума даже за разбиране – в мистерията изчезваш. Затова Майстер Екхарт казва: „Нищо не трябва да знаеш за Нищото“. Освен това ти няма и как да знаеш. Даже на едно място казва: „С Нищото не трябва да имаме нищо общо“. Разбира се, особено когато не сме готови, но когато се подготвим, пак нямаме избор, защото То решава нещата.

Загадката е приятна, тя е едно забавление, нещо като кръстословица. Тайната е велика и чудна. Тя те въвежда в своя мистичен опит и свят. Мистерията е абсолютно непознаваема. Тя е съградена от най-могъщото безмълвие, от чистото Нищо. Тот казва, че мистерията е неназовима, тя е великата Неизвестност. На египетски се нарича Нетер Нетеру – две думи, събрани в една, което Учителят нарича Абсолют, другаде го наричат Върховният.

Тайната е живот в реалността, докато мистерията е отвъд реалността.

ДРЕВНИЯТ МЕТОД

(шеста идея за размишление)

Ще говорим за сгъстяването на чистото слово, за сгъстяването на чистотата, т.е. сгъстяването на Любовта, сгъстяването на Огъня.

Силата на Любовта е мярката за сгъстяването на словото. По друг начин казано: Ако имаш любов към Истината, всеки миг тя ще е пред тебе и ще мислиш за нея. Не утре, не през ден, това ще бъде твое ежедневие. И няма да гледаш да се представяш пред хората, защото общественото мнение няма никакво значение. Истината е по-важна от общественото мнение и тя е погребала много общества с всичките им тълкувания, много общества и цивилизации са заминали.

Сгъстяването на словото, което означава и на формулите, е методът, който постига и върховната чакра, т.е. постига абсолютната чистота. Тази мощна огнена сила на сгъстяването изхожда от Любовта, това е неин метод, древен метод на Любовта. Сгъстяването на словото означава, че Бог работи за теб и всичко, което желаеш, ще се сбъдне, няма значение дали в този живот или в друг. В този живот ще се сбъднат неща, които няма да ти попречат. Неща, които ще ти попречат, ще се сбъднат в друг живот, когато си готов. Но всичко, което го сгъстяваш, пак казвам, означава, че Бог е на твоя страна и всичко ще се сбъдне.

Всяко сгъстено слово те очаква, за да работиш мощно за Истината. Затова е сгъстяването, затова е това постоянство, за да работиш за Истината. Всички сгъстени формули ще се материализират, понеже словото е Бог. Рано или късно те ще се материализират. Сгъстяването на словото е сгъстяване на самата Любов, т.е. върховната сила във вселената – Любовта. Това означава, че сгъстяването е безусловен закон, защото е творчество на Бога, безусловен закон – Негово творчество, което означава, че няма как да не се сбъднат нещата. Тези неща са ми казани лично от Учителя, няма ги в лекциите. Правя един компромис, накратко, тъй като това са около сто и тридесет лекции, не мога да ги изнасям тук, но ви изнасям една посока, нещо за пробудените. Някои може да се опитат, но ако разумността не е с тях, постоянството им ще се разхлаби или пък ще пострадат. Затова се изисква голяма разумност. Затова го казвам на някои души, може да го приемете и като новогодишен подарък, за мен няма голямо значение, но трябва да го кажа.

Сгъстяването доказва закона на вечната Любов, защото това, което се сгъстява, се образува и накрая идва, т.е. случва се. Сгъстяване значи образуване и накрая – материализация.

Бог и великото Огнено сгъстяване са неразделни. Значи ако ти имаш такава мощна Любов, такова мощно огнено сгъстяване, тогава можеш да разрешиш всеки въпрос. Аз си спомням, че преди години съм правил формули по единадесет часа, тъй като имам прекалено много врагове. И досега даже лекциите ми продължават да създават врагове, това са тези, които не ги разбират, но вече останаха малко. Казвам врагове в кавички, защото те не съществуват, просто ги давам в ръцете на Бога и не се занимавам. Но понякога ми е коствало много енергия. Някои идват след време, извиняват се и стават приятели, но някои стават още по-упорити. Така че всеки, който не е разбрал лекциите, много лесно ми е станал враг, други ги напуснаха. Менталните хора напущат моите лекции, те не могат да ми търпят лекциите и постепенно много напуснаха. Но няма значение, важно е, че аз също тях тайно ги обичам. Понякога се срещаме, понякога те ми се извиняват, питат ме дали съм им простил, дето са ме критикували. И сега има такива хора от други градове, стане ли въпрос за мене и веднага – критика. Аз тайно си ги обичам.

Искам да кажа: Много важно е да обичате всяка душа без изключение. Има ли едно изключение, ще знаете от мене, че ще имате проблеми след време. Ще обичате дори някой да ви изкарва и най-черния дявол. Да не говорим, че ученикът няма право да критикува даже и дявола, понеже дяволът също е Божия воля. Критиката, която е едно саморазрушение, особен род самоубийство, ако говоря по-меко, това е една тежка болест, но така или иначе е задачата за следващата година за тези, които искат да израснат реално, не да работят въображаемо върху себе си, а реално. За малко само се отклоних: на Рила има един братски живот, много приятен, с паневритмията, знаете го, обаче после оставаш сам. Има един друг, духовен живот – в него трябва да докажеш нещо, после има един Божествен живот, там вече трябва да спечелиш доверието на Учителя. Така че братският живот няма да ти помогне. Той ще те радва, ще те утешава, той е нещо като загадката – много приятно нещо, даже ангелска супа има.

Да се върна: Чрез постоянното сгъстяване словото се акумулира и накрая става Бог. Това означава, че Бог мисли за вас именно чрез вашето постоянно сгъстяване. Това го даваме за кураж за много души, които понякога за малко се отпускат – Бог мисли за вас чрез сгъстяването, т.е. чрез постоянни молитви. Не казвам да изпадате в крайност, да забравите задълженията си и да не знаете къде вървите по улицата. Казвам съвсем друго – будност навсякъде и постоянство. Зад сгъстяването стои Великият невидим свят, всички наши невидими, разумни помагачи и чрез това сгъстяване те воюват за нас.

Ограждайте близките си, децата си и заминалите и забравете и най-малкото съмнение. Всеки от вас има някакъв кръг от близки, разумни същества, пък и неразумни – обичайте ги, ограждайте ги и без най-малкото съмнение да имате. Ограждането винаги работи. Ако се случи някой път да сте ограждали някого и Бог да го е взел в другия свят, ще знаете, че Бог го е предпазил и е направил най-доброто. В този случай няма никакво изключение. Защото вие не знаете, че при неговото развитие на Земята той щял да натрупа много по-жестока карма и просто Бог го предпазва. Т.е. вярвайте при всички условия, а не само при някои условия.

Сгъстяването дава Божествени резултати. То е образувателят на всичко разумно. Щом сгъстяваш, значи Бог е влязъл в тебе. Само за малко ще се отклоня: преди години когато имах голям проблем с Държавна сигурност, и то с много хора от Държавна сигурност, когато искаха и да ме унищожат, пък и ми предлагаха такива работи за по-лесно сам да се унищожа, да нямат отговорност, аз по принцип преди това бях правил формули; и когато ги правех със страхотната енергия, специалната, на втората-третата минута припадах. После започнах да ги правя с часове. Разбрах, че аз нямам такъв огън, това са моите помагачи, всички, които застанаха на моя страна, а те ако кажа, че са много приятели или малко, ще излъжа; те наистина са много приятели. Важно е, това е знак, че Бог и тези велики същества са навлезли да работят в тебе чрез тебе. Затова се чудех защо не припадам както преди след такава енергия. И това продължи години и се смайвах, но след време разбрах какво означават тези неща.

Когато Бог е влязъл в теб, Той е влязъл, за да работи за тебе. Но преди това ти трябва да си избрал да работиш за Истината и Любовта. И пак казвам, няма значение какво хората говорят, няма значение какво светът говори, няма значение какво говори другият свят за тебе. Просто забрави всичко – отдай се така, както трябва. Т.е. сгъстяването е участие на Божията сила в теб. Тя си е била в тебе, но е била скрита. Само пробуденият може да разбере тази тайна. От друга страна, Учителят казва: „Истинският човек благославя своите препятствия. Защо? Защото енергията му се разгръща, расте.“ Значи когато дойдат такива препятствия, не питай: „бе баш на мене ли ми се падна, защо ми дойде“, а трябва да разбереш, че твоята енергия се нуждае от разгръщане, обновяване, освежаване, израстване.

Сгъстяването е метод на шестото тяло. Преди време говорихме за телата, т.е. сгъстяването е метод на човешкия Дух. А то става особено могъщо, когато и Божият Дух се съедини с него. Аз си спомням, че когато бях на държавно издирване от милиция и от Държавна сигурност, накрая отидоха да питат Ванга къде съм. Не могат да ме намерят много специалисти-разузнавачи. И Ванга не им каза. Това беше отговорът, нямаше какво да им каже, защото щеше да тръгне срещу Учителя, а от туй по-лошо не бих ѝ пожелал. Това сгъстяване постепенно води до сливане с тялото на Бога, т.е. със самия Бог. Това означава, че огненото сгъстяване е стихията на Любовта, стихията на живота. Тук говорим за Любовта, не говорим за четирите паднали стихии – земя, вода, въздух, огън. Говорим за нещо много по-дълбоко, което го има във всеки от вас. И пак казвам: сгъстяването е доказателство, че Бог е на твоя страна. Дори и когато се съмняваш, пак е така, но по-хубаво е – не пречи. Не се съмнявай, защото сгъстяването в постоянството, в пречистването, в разумността, в Любовта към Истината винаги показва, че Бог е на твоя страна.

Сгъстяването на словото и формулите показва, че това е могъщо работещият Бог за тебе, лично за тебе. Той работи и за много други, но в случая работи лично за тебе. Това е древният Огнен метод, който в Атлантида се е наричал Бялата птица.

Сгъстяването надминава всички науки и всички религии. Дори в известен смисъл надминава и будността. От една страна, то е самата будност, а от друга страна, е в единство с будността. То е подобно на Любовта, на онази древна, велика жажда, т.е. жажда за истинската Любов. Когато тази жажда я има, тази Любов ще се яви в твоя живот, Бог ще те посети реално, а не както екстрасенсите и много други ясновидци. Въобще ясновидството е сляпо. Дори и третото око да отвориш, Любовта е нещо много, много повече. Третото око е също сляпо за много неща, то също много малко неща вижда, но когато дойде време да говорим за чакрите, ще стане на въпрос.

Всички постигнати успехи в света, в който и свят да е, са сгъстена енергия, сгъстено мислене, натрупано мислене в една посока. Но на вас не ви трябват успехи, а Любов, Мъдрост и Истина, нещо много повече от успеха. На вас ви трябва самият Бог, не благата, а централното Благо. Тогава при Любовта, Мъдростта и Истината ще говорим за съвсем други неща.

АУМЪ